| 2015-01-07 16:36:40 |
Юридически допустимо ли е да се променя статута, работния ден и трудовото възнаграждение на дългосрочно командирован служител в публичния сектор към институциите на ЕС по силата на Решение на ЕК (2008) 6866 - 12.11.2008? Промените в трудовото правоотношение и статута са извършени след като служителя е вече командирован - по време на командировката. |
Евелина Маринова |
Уважаема госпожо Маринова, По силата на чл.1, т.1 от цитираното във Вашето запитване решение 6866 от 12.11.2008 г. на Европейската комисия, всеки работодател поема ангажимента да продължи да плаща заплатата, да запази статута или договора през пълното времетраене на командироването и да уведоми Генерална дирекция „Персонал и администрация“ за всяка промяна в положението на командирования национален експерт в това отношение. Работодателят следва също да обезпечава всички социални права на командирования национален експерт, особено в областта на социалното и пенсионното осигуряване. В тази връзка в Кодекса на труда (КТ) и в Закона за държавния служител (ЗДСл) се прилага принципа за стабилитет на трудовото, съответно, служебното правоотношение, и забрана за едностранното внасяне на промени в него. На основание, чл. 118, ал. 1 КТ във връзка с чл. 11, ал. 1 ЗДСл трудовото/служебното правоотношение на работника или служителя/държавния служител не може да бъде едностранно изменяно, освен в случаите и по реда, предвидени в закона. Основанията, при които работодателят може едностранно да променя мястото и/или характера на работа обхващат: командироване, с което се променя мястото на работа (чл. 121 КТ и чл.86-86а ЗДСл); случаите на промяна на мястото и характера на работа вследствие на производствена необходимост, престой и непреодолима сила - чл. 120 КТ. Извън посочените изключения, едностранна промяна в длъжността на лицето не е допустима. Внасянето на промени в длъжността на лицето (преназначаване) е допустимо само по взаимно съгласие на двете страни. По отношение на трудовото възнаграждение, на основание чл. 81в, ал. 2 ЗДСл за срока на изпълнението на длъжност в институция на Европейския съюз държавният служител запазва служебното си правоотношение и продължава да получава от органа по назначаването основната си месечна заплата. Това положение е възприето и в чл. 120а, ал. 2 КТ и в чл. 70, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба. Следва да се има предвид, че не се счита за едностранна промяна на трудовото правоотношение, едностранното увеличаване на размера на трудовото възнаграждение от страна на работодателя (чл. 118, ал. 3 КТ). Посоченият принцип за стабилитет на трудовото/служебното правоотношение намира израз и в режима на работното време. Нормалната продължителност на работното време по трудово/служебно правоотношение е 8 часа работен ден, 40 часа работна седмица, 5-дневна работна седмица (чл. 136 КТ във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗДСл). Минималната междудневна почивка е 12 часа, а минималната междуседмична 48 часа, като само по изключение тя може да бъде 36 или 24 часа (сумирано изчисляване на работното време, разместване на работните дни от Министерския съвет или при полагане на извънреден труд). При определени условия, работодателят може едностранно да въвежда ненормиран работен ден (139а КТ във връзка с чл.50 ЗДСл), едностранно да удължава работното време (чл.136а КТ), непълно работно време (138а КТ) или полагането на извънреден труд (чл.143 и сл. КТ). Въз основа на гореизложеното следва, че след като служителят е дългосрочно командирован, промяна в трудовото/служебното правоотношение, освен в посочените горе случаи на едностранна промяна, може да се внася само по взаимно съгласие на двете страни. МИ/ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2015-02-28 16:34:06 |
Зададох въпрос на 23.02.2015,но все още нямам получен отговор,чакам да ми отговорите на въпроса в близките дни.Благодаря ви предварително. |
Диляна Захариева |
Уважаема госпожо Захариева, След извършена проверка в системата не беше открит зададен от Вас въпрос. Моля да отправите отново запитването си като имате предвид, че срокът за публикуване на отговор е до 14 дни от подаването, а в случаите, когато е необходимо изготвянето на специализирано становище – до 30 дни. ГЯ/ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2016-12-07 18:39:01 |
Във връзка с подписаната спогодба с Мароко: От къде бих могла да се информирам за това дали ще ми бъде признат осигурителен стаж от Мароко за периода 1998-2002 г., където съм работила по линия на Техноимпекс, и ако да, каква е процедурата? |
Татяна Дичева |
Уважаема госпожо Дичева,
На 21 септември 2016г.в Рабат, беше подписана Спогодба за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко.
В персоналния обхват на Спогодбата са включени граждани на всяка от договарящите страни, които са или са били подчинени на законодателството на една от договарящите страни, както и лицата, чиито права произтичат от правата на тези лица.
В материалния обхват от българска страна са включени следните видове обезщетения: парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство; пенсии за осигурителен стаж и възраст и пенсии за инвалидност поради общо заболяване; инвалидност поради трудова злополука и професионална болест; наследствени пенсии, произтичащи от тези пенсии; парични обезщетения за безработица; помощ при смърт.
По отношение на Кралство Мароко Спогодбата ще обхваща общата схема за социална сигурност в частния сектор; схемата за граждански и военни пенсии; колективната пенсионна схема; схемата, покриваща трудови злополуки.
Спогодбата предвижда взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете страни. Осигурителните периоди ще бъдат сумирани до степен, необходима за получаване на право на обезщетение съгласно законодателството, което се прилага. Ако осигурителните периоди по двете законодателства съвпадат, те ще се отчитат само веднъж.
Що се отнася до пенсиите за инвалидност, за старост и наследствените пенсии, също е предвидено взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете страни, при условие, че тези периоди не се припокриват. Ще се зачитат и периоди, придобити преди влизане в сила на Спогодбата.
Съгласно спогодбата, всеки осигурителен период, завършен преди датата на влизането й в сила, ще се взема предвид при определяне на правото на пенсия. По смисъла на спогодбата, осигурителен период е който и да било период на вноски, който е признат и завършен съгласно законодателството на една от двете страни, както и всеки друг период, който е признат за приравнен на период на вноски. Това означава, че ако Вашите осигурителни периоди бъдат зачетени съгласно мароканското законодателство и това бъде потвърдено от мароканския осигурителен институт, периодите Ви на осигуряване в България и Мароко ще бъдат сумирани за преценяване правото на пенсия, след подадено заявление за отпускане на пенсия.
Обръщаме внимание, че спогодбата не е влязла в сила, поради което към настоящия момент тя не може да се приложи при преценяване на правото на пенсия на лицата.
EC
|
|
| 2017-03-23 08:51:31 |
Здравейте! Моля за разяснение в кои случаи е приложимата досега действащата Наредба за командировките в чужбина, и в кои случаи - новата Наредба за условията и реда за командироване в рамките на предоставяне на услуги. Има ли значение продължителността и мястото на командировката? Допустимо ли е изплащането на дневни пари по новата наредба? |
Емил Даскалов |
Уважаеми г-н Даскалов,
Приложението на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е в случаите, когато командироването или изпращането попада в хипотезите на чл. 121а от Кодекса на труда (КТ). В чл. 121а от КТ са описани два случая на командироване и случаят на изпращане в чужбина. Командироване в рамките на предоставянето на услуги е налице когато - работодателят командирова работника или служителя за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите или в предприятие от същата група предприятия. Изпращането на работник или служител се извършва единствено от предприятие, което осигурява временна работа, което изпраща работник или служител, с който има сключен трудов договор, в предприятие ползвател, за извършване на робота под ръководството и контрола на предприятието ползвател в друга държава членка.
Условие за прилагане на посочените разпоредби на чл. 121а от КТ е наличието на трансграничен елемент. Това означава, при хипотезите на командироване, посочени по-горе, работодателят, който предоставя услугите и ползвателят на тези услуги или предприятието, което командирова работник или служител и приемащото предприятие от същата група предприятия, да са установени в различни държави членки. В случай на изпращане на работници и служители, българско предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по правилата на Закона за насърчаване на заетостта в Агенция по заетостта, да изпраща работници и служители на работа в предприятие ползвател, под негово ръководство и контрол, на територията на друга държава членка.
Командироването в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121а от КТ се прилага, когато е предвидено в законодателството, т.е. в горепосочените три случая, независимо от продължителността на командироването или изпращането. Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) се прилага при командироване в държави, които не са членки на Европейския съюз, държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария. Също така НСКСЧ се прилага при командироване на работник или служител от българско предприятие в чужбина за участие в конференция, обучение, семинар или друг случай от този вид, при които не се полага труд срещу възнаграждение, не е във връзка със стопанската дейност на работодателя и която не е включена в кръга на служебните задължения на работника или служителя, определени в длъжностната му характеристика.
Заплащането на командировъчни пари при режима на чл. 121а от КТ е уредено изрично в разпоредбите на чл. 215, ал. 2 от КТ и чл. 2, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 4 и 5 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата). Разпоредбата на чл. 215, ал. 2 от КТ предвижда, че при командироване или изпращане в рамките на предоставянето на услуги работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари. Поради това работодателят има задължение да заплаща пътните пари. Дневните и квартирните пари могат да бъдат договорени между страните по трудовото правоотношение, т.е. работодателят няма задължение да ги изплаща, когато не са договорени във финансовите условия на командировката, които са задължителен реквизит в споразумението, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 7 от Наредбата.
нс |
|
| 2017-11-25 12:55:21 |
От Белгия ми изпращат формуляр Е 402 състоящ се от 4 страници ...изискват ми да го попълня ,но влизайки тук в сайта виждам че формуляра съдържа само три страници..откъде може да се изтегли 4-та страница .. |
Бисер Кирилов |
Уважаеми господин Кирилов,
Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност в Европейския съюз. Съгласно Регламент 883/2004 обменът на информация между компетентните институции в държавите членки, относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност, се извършва изцяло по служебен път между компетентните институции на заинтересованите страни.
От подадената от Вас информация се разбира, че сте получил формуляр E402 от компетентната белгийска институция. Същият следва да бъде попълнен от компетентната българска институция – в случая Агенцията за социално подпомагане. Ето защо е необходимо да се обърнете към АСП за съдействие. НА |
|
| 2018-08-22 19:36:52 |
Здравейте! Имам 25 години стаж в България и карам шеста година стаж в Норвегия. Колко минимум стаж в Норвегия е нужен за пенсия от Норвегия? |
Мариан Радев |
Уважаеми господин Радев,
В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, включително правото на пенсия, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Отбелязваме, че въпросните регламенти се прилагат и в отношенията между България и държавите от Европейското икономическо пространство, член на което е и Норвегия. Разпоредбите на регламентите предвиждат възможност за взаимно зачитане на осигурителни периоди от държавите, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава членка. В случаите, в които лицето е придобило осигурителни периоди по съответните национални законодателства (във Вашия случай по българското и по норвежкото), се извършва т.нар. „сумиране на осигурителни периоди“, но само и единствено ако същите не са достатъчни за отпускане на пенсия за старост изцяло по едно от тези законодателства.
От подадената от Вас информация разбираме, че имате 25 осигурителен стаж и България и 6 години осигурителен стаж в Норвегия. Отбелязваме, че поради факта, че националните системи за социална сигурност не са хармонизирани, а само координирани, то всяка държава сама определя своите правила относно пенсиите, т.е. изискванията за отпускане на пенсия са различни във всяка държава членка. За да се получава пенсия от държавите е необходимо първо да отговаряте на изискванията за отпускане на пенсия съгласно разпоредбите на съответните законодателства.
Както отбелязахме по-горе, при преценка на правото Ви на пенсия компетентната институция на Норвегия при необходимост ще вземе предвид завършените осигурителни периоди в България, както и обратното – българската институция ще вземе предвид периодите Ви на осигуряване в Норвегия. В случай, че отговаряте на условията, няма пречка да получава пенсия от Норвегия за осигурителния стаж, придобит по нейното законодателство и българска пенсия за придобития по българското законодателство стаж.
Повече информация относно условията за пенсиониране в Норвегия може да получите от компетентната норвежка институция на следния електронен адрес: https://www.nav.no/en/Home/About+NAV/Contact+us
|
|
| 2012-10-31 17:05:44 |
Трябва ли да се считат за командировани за срок над 30 дни по чл.121, ал.3 от КТ български шофьори с тр. д-ри към БГ работодател, с адрес на управление и седалище в България, който извършва транспортна дейност, предимно(обичайно) в и от Белгия по маршрут през различни държави от Европейския съюз на товарни автомобили с българска регистрация. |
Петя Маринова |
Правната уредба на командироването и специализацията в чужбина, се съдържа в Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). В случаите, когато лицето е командировано в рамките на предоставянето на услуги (към които спада и извършването на транспортна дейност) в държава-членка на ЕС, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство и Конфедерация Швейцария за срок по-дълъг от 30 дни, то следва да бъде командировано при условията и реда на чл. 121, ал.3 от КТ, като това не освобождава работодателя от общото изискване на ал. 2 да вземе предварително писмено съгласие на работника/служителя, когато командироването е за период по-дълъг от 30 дни. В този смисъл няма друг ред, освен чрез командироване, по който лицето да осъществи превоз в и от Белгия |
Европейско и международно социално право |
| 2013-09-05 09:04:27 |
Уважаема госпожо Миглена Христова, благодаря Ви за отговора. Пропуснахте само да ми отговорите дали студентските години от Българя се считат за трудов стаж при сумиране на стажа за пенсионирането в България ? Какъв е процента на увеличение размера на пенсията ако реша да се пенсионирам след посочените години в случая 60 ? Още веднъж Ви благодаря. |
Деби Тахтакова |
Уважаема госпожо Тахтакова, Съгласно чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване годините на следване в България ще Ви бъдат зачетени като осигурителен стаж за пенсиониране ако внесете осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Тези вноски следва да внесете само ако не сте работила и не сте се осигурявала през периода на обучение. Въпросът Ви относно размера на пенсията задайте на Националния осигурителен институт. |
Европейско и международно социално право |
| 2013-10-22 18:01:39 |
Здравейте! Имам 5 години стаж в България, но в последните 19 месеца работих в Австрия. Сега забременях и се прибирам в БГ. Заплатата, която вземах в Австрия ще бъде ли взета предвид при изчисляване на майчинските обезщетения - а не като период на МРЗ? Осигуровките, които съм плащала в Австрия прехвърлят ли се? |
Василка Грозданова |
Уважаема госпожо Грозданова, Въпросите, свързани с осигурителните периоди, придобити в други държави-членки на ЕС и тяхното зачитане в България като осигурителен стаж се уреждат от координационните регламенти № 883/2004 и № 987/2009, като те имат предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат. Пълният текст на регламентите можете да намерите на следния адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm Основният принцип, установен в дял ІІ на Р 883, е че във всеки един момент, лицата, попадащи в обхвата на тези регламенти са подчинени на законодателството само на една държава-членка, определено по правилата на този дял. В общия случай, ако някой работи в една държава-членка, за него се прилага законодателството на същата държава. Много е важно да се установи на кое законодателство сте подчинена към момента на настъпването на риска майчинство, защото не става ясно България ще е държавата по последната Ви заетост и следователно обезщетението за майчинство ще се определя по българското законодателство. Но следва да знаете, че Съгласно чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има 12 месеца осигурителен стаж, като осигурено за риска общо заболяване и майчинство. Член 6 от Регламент 883/2004 предвижда, че компетентната институция на държава-членка съгласно чието законодателство придобиването на правото на обезщетения, зависи от завършването на периоди на осигуряване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Възнаграждението, от което се определя обезщетението е уредено в чл. 49 от КСО, съгласно който дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната. Съгласно чл.41, ал.2, т.5 от КСО – за дните, включени в периода, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна. Трябва да се вземе предвид обаче, че съгласно чл. 21 на Регламент 883/2004 компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на парични обезщетения да става въз основа на среден доход или средна осигурителна основа, определя такъв среден доход или средна осигурителна основа изключително въз основа на доходи, потвърдени за получени, или на прилаганата осигурителна основа, през периодите, завършени съгласно нейното законодателство. Това правило се прилага съответно и в случай, че законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специфичен изискуем осигурителен период, който, във въпросния случай, съответства изцяло или частично на периодите, придобити от съответното лице съгласно законодателството на други държави-членки. Като изхожда от това правило и го тълкува в духа на основния принцип на регламентите за равно третиране на обезщетения, доходи и факти, НОИ следва да определи обезщетението Ви за майчинство изключително на основата на действителния осигурителен доход, реализиран в България, а не на базата на минимална заплата. Регламентите имат пряко действие и приоритет пред вътрешното ни законодателство. |
Европейско и международно социално право |
| 2015-09-08 12:33:30 |
От 2009 г. работя с договор в Германия и плащам здравни и пенсионни осигуровки там. През 2016 г. трябва да се пенсионирам в България, защото навършвам необходимата възраст, но стажът не ми е достатъчен. Трудовият ми стаж в България е 30 год. Ако прибавя годините от стажа си в Германия, за да получа пенсия в България това означава ли, че ще загубя правото си да получа пенсия от Германия, след като продължавам да работя там? Как е най-добре да постъпя за пенсионирането си? |
Ирена Попова |
Уважаема госпожо Попова,
Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато едно лице живее или работи (легално) в няколко държави-членки на ЕС. Пълен текст на Регламент 883/2004 може да се намери на електронната страница на МТСП – в рубриката „Социални права в ЕС” - http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/indexn.htm.
За да ползват лицата социални права, включително пенсионни права, следва да посочат на съответната компетентна институция в държавата, в която живеят към момента на подаване на искането за полз ване на определени права, че имат осигурителни периоди и в друга държава-членка на ЕС. При достигане на пенсионна възраст и подаване на заявление, осигурителните периоди, придобити вследствие на трудова заетост, легално упражнена на територията на ЕС се сумират, като всяка държава-членка потвърждава „своите” осигурителните периоди (т.е. тези периоди, които са признати по нейното законодателство и имат правно значение по това законодателство) и изплаща пенсия, изчислена за съответния/те период/и на осигуряване. Посочвате, че имате осигурителни периоди в България и Германия. В момента, в който изпълнявате условията за придобиване право на пенсия по българското или по германското законодателство, Вие ще можете да подадете Вашето заявление за пенсиониране. Заявлението ще може да бъде подадено чрез съответната компетентна институция, в държавата в която живеете. Потвърждаването на осигурителния стаж ще се извърши по служебен път. Процедурата се движи служебно, между съответните институции. Какви са условията за придобиване на право на пенсия по германското законодателство и дали има възможност да получавате пенсия по българското законодателство и да продължавата да работите в Германия, зависи от условията на това законодателство. За целта Ви съветваме да се обърнете за съвет към съответната германска институция.
ЕС/ТПООУТ
|
|