Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2014-07-28 14:39:50 Здравейте, Имам следния въпрос: Нашата фирма се занимава с производство на паркет, врати, кухни, плоскости и други стоки от дърво. Съществува от 10 години на пазара и има фабрика,където става самото производство на стоките. През 2014г сключва договор с Белгийска фирма, за да строи къщи в Белгия за период от една година . Член 121 ал.3 и ал.5 КТ гласи: (3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет. (5) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2011 г., предишна ал. 4, доп., бр. 7 от 2012 г.) Условията на заплащане в приемащата държава в случаите по ал. 3 и 4 не включват заплащането на пътни,дневни и квартирни пари по българското законодателство. 1. Моля да ми помогнете и да ме упътите как да намеря праговете на осигуряване в Белгия. 2. Какви документи следва да придружават работниците изпратени на работа в Белгия, при положение, че това изпращане на служителите на работа по чл 121 ал.3 КТ не е командировка, в такъв случай аз трябва ли да пусна заповед за командировка и ако пусна заповед, ще има ли записана сума за командироване, при положение, че според ал.3 от този член не се изплащат командировки. Моля да имате предвид и факта, че за издаване на удостоверение А1 в НАП, което дава право на българските работници да работят в страни от ЕС, задължително трябва да бъде приложена заповед за командировка. Марина Янчева Уважаема госпожо Янчева, Създаването на разпоредбата на чл.121, ал.5 от Кодекса на труда беше наложено в резултат на желанието на МТСП да регулира по разбираем начин за субектите в България, чрез способите на вътрешното ни законодателство, което е по-познато и лесно за прилагане за лицата в страната, изискванията на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставяне на услуги (Директива 96/71/ЕО ), както и да въведе практиката на Съда на ЕС, специално делото Лавал, по нея. С посочената директива се уреждат минималните условия на работа, в това число и минималните ставки на заплащане в приемащата държава, които следва да бъдат осигурени на работниците и служителите в случаите на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава членка. Съгласно разпоредбата на чл.3 параграф 7, изр.2 от Директива 96/71/ЕО специфичните добавки, свързани с командироването, се смятат за част от минималната заплата, освен ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи. Със създаването на разпоредбите на чл.121, ал.3-5 от КТ, в българското законодателство беше създаден нов институт на „изпращането” в друга държава-член на ЕС, ЕИП или Швейцария, който не съответства на смисъла и целите на института на „командироването” по чл.121, ал.1 от КТ. Традиционното разбиране в българското трудово законодателство е, че в случаите на командироване по чл.121, ал.1 от КТ се променя само мястото на работа, докато в случаите на чл.121, ал.3 и 4 се променят още и други елементи на трудовото правоотношение (по смисъла на българското законодателство) – евентуално може да се промени и характера на работа, задължително се променя трудовото възнаграждение, което следва да е най-малко като минималното за приемащата държава, могат да се променят и други от елементите, посочени в чл.3 от Директива 96/71/ЕО. Също така Ви обръщаме внимание, че съгласно чл.6а от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1. По отношение на размера на минималните ставки на заплащане в приемащата държава, следва да се обърнете към Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, като компетентна да предоставя тази информация за България по смисъла на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. Преносим документ -А1 се издава в изпълнение на разпоредбите на Регламент (EO) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно чл. 12, параграф 1 от Р 883/2004 лице, което е командировано от работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия този работодател, продължава да е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която работодателят осъществява дейността си, при условие, че предвиденото времетраене на командироването не превишава 24 месеца и че лицето не е изпратено да замества друго лице. Компетентната институция в България, която определя приложимото право съгласно правилата на Регламент (EO) № 883/2004 и издава преносим документи А1, е Националната агенция за приходите, от където ако желаете, можете да получите информация за условията и процедурите за издаване на посочения документ. Той удостоверява запазване принадлежност към осигурителното законодателство на ДЧ, където работодателят осъществява дейността си, а не както Ви считате, че „дава право на българските работници да работят в страни от ЕС“. ЕС/ТПООУТ Европейско и международно социално право
2015-02-28 23:12:01 Здравейте, работя 2 г. в Русия но мислия да се завьрна в Бг. вьпросьт ми е стажат призна ли се в Бг. от тези 2г. и имам ли право на борса евентуално в Бг. Boris Уважаеми господине, На 27 февруари 2009 г. беше подписан Договор между Република България и Руската Федерация за социална сигурност, който влезе в сила на 20 март 2010 г. В персоналния обхват на договора попадат лица с местоживеене на територията на Договарящите се страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от Договарящите се страни. В материалния обхват на Договора за България попадат обезщетенията за временна неработоспособност; обезщетенията за майчинство; семейните помощи за деца; пенсиите за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест; пенсиите за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване; наследствените пенсии; пенсиите, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии); помощите при смърт, а за Руската Федерация - обезщетенията за временна нетрудоспособност; обезщетенията за майчинство и обезщетенията за семейства с деца; обезщетенията за погребение; трудовите пенсии за старост (в това число предсрочни трудови пенсии), за инвалидност и наследствените пенсии; социалната пенсия; плащанията на осигуреното лице вследствие на трудова злополука или професионална болест или на член на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини. Видно от гореизложеното, обезщетенията за безработица не попадат в обхвата на Договора за социална сигурност, поради което придобитите от Вас осигурителни периоди на територията на Руската Федерация няма да бъдат взети предвид при преценяване на правото Ви на такова обезщетение по българското законодателство и при определяне на неговия размер. Руските Ви осигурителни периоди обаче ще бъдат зачетени при настъпване на някой от осигурителните рискове, посочени по-горе, като за целта при подаване на заявление за отпускане на съответното обезщетение/пенсия/помощ следва да заявите пред ТП на НОИ, че имате осигурителни периоди в Руската Федерация. Компетентните институции на двете държави по служебен път ще обменят необходимата информация и ще бъде извършено потвърждаване на съответните руски периоди. Обръщаме Ви внимание, че в случай че останете в Русия, то Вашите български осигурителни периоди (ако имате такива) също ще бъдат зачетени при настъпване на някой от осигурителните рискове по руското законодателство, включени в обхвата на Договора. Отново следва при подаване на заявление пред съответната компетентна руска институция да посочите наличието на български осигурителни периоди, които ще бъдат потвърдени по служебен път. ГЯ/ТПООУТ Европейско и международно социално право
2018-07-03 18:06:28 Уважаеми господине/ госпожо, Въпросът, който бих искала да задам, е следния: какви документи трябва да депозирам в/ изисквам от българските институции, отговорни за социално и здравно осигуряване, което трябва да бъде променено, тъй като съм одобрена за работа в Унгария на безсрочен договор? Благодаря предварително за отговора. Елена Каврошилова Уважаема госпожо Каврошилова, В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (каквато е и Унгария) в областта на социалната сигурност се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване на процедура по прилагане на Р 883/2004. Съгласно разпоредбата на чл. 11, пар. 1 от Р 3/2004 във всеки един момент дадено лице е подчинено на законодателството само на една държава. В общия случай лицето е подчинено на законодателството на държавата, в която осъществява дейност като заето или самостоятелно наето лице. Компетентната институция в България, която определя приложимото право, е Националната агенция за приходите. За повече информация относно Вашия конкретен въпрос е необходимо да се обърнете към НАП. За целите на определяне на права от сферата на социалната сигурност, се зачитат и чужди осигурителни периоди въз основа на горепосочените регламенти. Техните разпоредби предвиждат обменът на информация между компетентните институции в държавите относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност да се извършва изцяло по служебен път. Ето защо, при настъпване на съответния осигурен социален риск е необходимо да посочите на съответната компетентна институция в държавата, в която живеете към момента на подаване на заявлението за ползване на тези права, че имате осигурителни периоди и в други държави – членки на ЕС. Впоследствие осигурителните Ви периоди ще бъдат потвърдени служебно от компетентните институции, посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри. Затова и не е необходимо да предприемате действия за зачитане на осигурителните Ви периоди, като те ще бъдат служебно потвърдени от компетентните институции при подаване на заявление за ползване на определен вид обезщетение от материалния обхват на Регламент (ЕО) 883/2004. НА
2013-02-15 09:24:38 Predstoi mi zaminavane v Germaniq sas sina mi.Saprugat mi raboti v Germaniq ve4e 3 godina.Vaprosat mi e..Kakvi dokumenti trqbva da si prigotva za da si prenesa detskite nadbavki v Germaniq?Blagodarq Predvaritelno. hristina zellum Уважаема госпожо Зеллум, Отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност се уреждат чрез прилагането на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент № 987/2009 за неговото прилагане. Тези Регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живял или работил в няколко държави- членки на ЕС. Пълният текст на Регламентите може да намерите на следния адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm. Тези регламенти предвиждат обмяната на документите да става по служебен път, чрез специално създадени за целта формуляри, между компетентните институции на държавите-членки, за да не се налага на лицата да пътуват и понасят допълнителни административни тежести и финансови разходи при упражняване на техните права. За да упражните правото си на семейни обезщетения следва да се обърнете към Агенция за социално подпомагане (съответната Дирекция „Социално подпомагане” по постоянният Ви адрес в страната). Служителите там са длъжни да Ви информират, консултират и окажат съдействие при упражняване на Вашите социални права. Свободно движение на хора, миграция и интеграция
2014-04-05 19:29:22 Кога и по какъв начин ще ми бъде преведен в България трудовия стаж от Кипър,където съм работил близо 6 години по трудов договор,чакаме го вече 9 месеца.Благодаря ви. Дияна Белева Уважаема г-жо Белева, В отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност зачитането на осигурителните периоди, придобити в други държави членки, се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламенти урежда ползването на правата от системите за социална сигурност (не трудови права), когато сте живял или работил в няколко държави-членки на ЕС. За да ползват лицата социални права- абесщетение за майчинство, за временна неработоспособност, пенсия и др., лицата следва да посочат на съответната компетентна институция, в държавата, в която живеят към момента на подаване на искането за ползване на определени права, че имат осигурителни периоди и в друга държава-членка на ЕС. Институцията, приела заявлението ще го препрати в другата/другите държава/и по служебен път, като те също по служебен път ще зачетат осигурителните периоди. Придвижването на заявленията и документите се осъществява от институциите. Институцията, приела заявлението, го препраща и в другата/другите държава/и по служебен път, като те също по служебен път ще зачетат осигурителни периоди и ще определят правото на обезщетение/пенсия. Съгласно чл. 2 (2) на Р 987/09 се поставя изискването институциите незабавно да предоставят и обменят всички данни, необходими за установяването и определянето на правата и задълженията на лицата по тези регламенти. За съжаление никъде не е предвиден конкретен срок за предоставяне на необходимите данни, както и санкция при неспазването му. Не съществува и механизъм, чрез който българската институция да принуди съответната кипърска институция да изпрати нужните документи. По отношение на трудовия стаж и по специално зачитането на периоди на заетост от ЕС за целите на определяне на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж се регулират съгласно чл. 12, ал. 4, т. 3 и 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава-членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. За трудов стаж се отчита и времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за всички осигурени социални рискове или за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, съгласно законодателството на съответните държави. Работодателят следва да отчита като трудов стаж периодите на заетост, придобити във всички държави на ЕС от работници или служители – на работа, длъжност или професия, която е същата, със същия характер или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България. Коя работа се зачита за същата, със същия характер или сходна, следва да се определя от Вътрешните правила за работната заплата на съответния български работодател. Това означава, че трудов стаж от ЕС се зачита от самия български работодател. Предлагаме ви да се обърнете към ръководителя на службата по трудови и социални въпроси за Кипър - Екатерина Димитрова Кунадис, и да потърсите нейното съдействие за решаване на Вашия проблем. Телефон: 0030 210 67 44 680 Имейл: social_bgembass@abv.bg Г.Я./ТПООУТ Европейско и международно социално право
2017-01-10 16:51:34 Във връзка с приетата Наредба към чл.121а от КТ, моля да ни отговорите можем ли да командироваме лица наети по извънтрудови правоотношения в друга държава членка за преоставяне на услуги? Наталия Пенева Уважаема г-жо Пенева, Съгласно чл. 121а, ал. 3 от Кодекса на труда работник или служител може да бъде командирован или изпратен в рамките на предоставяне на услуги, когато за целия период на командироването или на изпращането съществува трудово правоотношение между него и командироващия или изпращащия работодател. В тази връзка считаме, че по реда на чл. 121а от КТ не могат да се командироват лица наети по извънтрудови правоотношения. нс
2012-11-11 15:03:37 Здравейте! Аз съм гражданин на Русия,постоянно живея в България.Получавам пенсия от Русия за 15 години трудов стаж там.В България работя.Трябва ли да имам трудов стаж 37год да се пенсионирам по български закони както всички български граждани?В случая,как се пенсионират руски граждани? Галина Георгиева Уважаема г-жо Георгиева, Условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са уредени в чл.68 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно който право на пенсия се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. Това означава, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2012 г. се придобива при навършена възраст 60 години и 4 месеца и осигурителен стаж 34 години и 4 месеца за жените. В отношенията между Република България и Руската Федерация, в областта на социалната сигурност и по-конкретно във връзка с въпроса за зачитането на осигурителните периоди, завършени от гражданин на едната страна на територията на другата, се прилага Договорът между Република България и Руската Федерация за социална сигурност, сключен между двете държави и влязъл в сила на 20.03.2010 г. Договорът предвижда взаимно зачитане на осигурителни периоди, придобити съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване правото на обезщетения от видовете, включени в материалния обхват. От руска страна с договора се регулират и трудови пенсии за старост (в т.ч. предсрочни трудови пенсии), какъвто е Вашият случай. При определяне правото на обезщетения и пенсия според Договорът се взема предвид осигурителния стаж, придобит на територията на една от договарящите се страни, преди влизането му в сила ( вкл.по времето на СССР, на територията на днешна Русия). За да могат да бъдат взети предвид периодите на осигуряване, придобити в Руската Федерация, с оглед преценяване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство, се изисква тези периоди на осигуряване да бъдат потвърдени от Руската страна. Тази процедура започва с отправяне на Заявление от Ваша страна до компетентния орган в държавата, в която пребивавате към момента на подаване на искането (в случай, че това е Република България компетентната институция се явява районното управление „Социално осигуряване” на Националния осигурителен институт по постоянното Ви местоживеене), в което да посочите, че имате завършени осигурителни периоди и на територията на Руската Федерация. След постъпване на Заявлението, компетентната българска институция придвижва служебно постъпилите документи към компетентната институция на Руската Федерация, която следва да потвърди наличието на осигурителните периоди, завършени от Вас на нейна територия, т.е. периодите, през които се явявате осигурена по нейното законодателство. Така потвърдените осигурителни периоди се сумират - т.е. при определяне на правото на пенсия от Република България се вземат предвид и периодите осъществени съгласно законодателството на другата страна, а всяка държава изплаща пенсия, в размер изчислен съгласно нейните периоди на осигуряване. С други думи, Република България ще изплаща месечна пенсия, в размер, съответстващ на осигурителните Ви периоди, завършени по законодателството на Република България, докато Руската Федерация ще изплаща месечна пенсия, в размер, съответстващ на нейните осигурителни периоди. Европейско и международно социално право
2014-05-16 11:36:16 Детето ми е с решение от ТЕЛК,въз основата на което получава месечна добавка за деца с трайни увреждания.Ще бъде ли спряно това плащане при положение,че с детето отидем да живеем в Германия Вероника Керчева УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КЕРЧЕВА, В отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС в областта на социалната сигурност, в това число и семейните обезщетения, се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато лицата са живели или работили в няколко държави-членки на ЕС. Месечната добавка за деца с трайни увреждания по чл.8д от Закона за семейните помощи за деца представлява вид семейно обезщетения по смисъла на чл.1, б. „щ“ от Регламент 883/2004. В материалният обхват на Регламент 883/2004 са включени семейните обезщетения, т.е. обезщетенията в пари или натура, предназначени за покриване на семейните разходи. Специфично за семейните обезщетения е, че те не са компетентност на държавата по последно осигуряване, а преди всичко на държавата по заетостта на лицето. За да се определи коя държава членка (в случая Германия или България) е компетентна за предоставянето на семейни обезщетения се прилагат така наречените правила за приоритетност. Те са посочени в чл.68 от Р 883/2004 и предвиждат, че на първо място компетентна и отговорна за предоставянето на обезщетения е страната, където правото се основава на заетост или на самостоятелна заетост; на второ място е държавата, от която се плаща пенсия и на трето – държавата по пребиваване. Допълнителни критерии са - ако правото се основава на заетост или на самостоятелна заетост в двете държави членки, тогава държавата членка, където пребивават децата, е отговорна за предоставянето на обезщетения, при условие че единият родител работи там, в допълнение към това – критерий е и коя е държавата членка, която плаща най-високи обезщетения. Ако правото се основава на пенсия в двете държави членки, тогава държавата членка, където живеят децата, е отговорна за предоставянето на обезщетения, при условие че тази държавата членка плаща една от пенсиите, в допълнение към това – критерий е и коя е държавата членка на най-дълго осигуряване или пребиваване. Ако правото се основава на пребиваване в две държави членки, тогава държавата членка, където живеят децата, е отговорна за обезщетенията. В случай на съвпадение на права, семейните обезщетения се предоставят по законодателството, определено в съответствие с тези правила. Правата на семейни обезщетения по силата на друго или други съответни законодателства се спират до размера, предвиден от първото законодателство и се предоставя диференцирана добавка, ако е необходимо, за сумата, надвишаваща този размер, като такава не следва да се предоставя за деца, които пребивават в друга държава членка и правото на семейни обезщетения се основава само на пребиваване. От предоставената от Вас информация не може със сигурност да се определи коя следва да е компетентна за предоставянето на семейни обезщетения институция – германската или българската. Ако съгласно посочените правила България се окаже втора по приоритет държава, то следва да се проследи от Агенция за социално подпомагане съвместно с компетентната германска институция как да Ви се предостави т.нар. диференцирана добавка. Това е възможно да доведе до спиране на изплащането на добавката за дете с трайни увреждания от България, което обезщетение следва да бъде предоставено от Германия в съответствие с германското законодателство. Въз основа на гореизложеното Ви съветваме да се обърнете към съответната Дирекция „Социално подпомагане” по постоянен адрес в България или към съответната компетентна институция в Германия, за да се проследи дали имате право и коя институция следва да Ви предостави семейни обезщетения и коя следва да заплати диференцирана добавка. МИ/ТПООУТ Европейско и международно социално право
2014-08-07 18:54:31 За делото на г-жа Сомова: Ако решението на съда е в същия смисъл, като заключението на генералния адвокат, то законовите промени които ще последват ще се отнасят ли и за хората пенсионирани преди законовите промени или не ? Т.е. Тази законова промяна ще има ли обратно действие или всеки пенсиониран по-рано ще минава през съда като г-жа Сомова ? Георги Петров Уважаеми господин Петров, По Делото С-103/13- „Сомова срещу България“, където е поставен въпросът за съответствието на чл.94, ал.2 КСО с европейското законодателство, към настоящия момент не е постановено решение на Съда на ЕС. Ако решението на СЕС отговаря на заключението на Генералния адвокат, България ще бъде длъжна да отмени разпоредбата на чл.94, ал.2 КСО. В такъв случай, до приключване на законодателната процедура по отмяна на въпросната разпоредба, лицата ще могат да се позовават директно на решението на Съда на ЕС и да искат документите им да бъдат разглеждани от компетентната институция съгласно постановеното в него. По отношение на заварените случаи - ако лицето е обжалвало издаден от НОИ акт за възстановяване на неправилно получени суми и съдът е потвърдил с решението си правилността на обжалвания акт, то решението на СЕС може да бъде използвано като извънреден способ за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. В случай че българският съд постанови ново решение, в съответствие с решението на СЕС, лицата ще могат да си възстановят неправилното взетите от НОИ суми. ГЯ/ТПООУТ Европейско и международно социално право
2014-11-19 22:30:32 Получавам руска пенсия за възраст в Русия,която е 16 лв на месец, съкратена съм, имам стаж в България 32г., имам ли право на обезщетение? Раиса Мирчева Уважаема госпожо Мирчева, Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Всички горепосочени условия трябва да бъдат изпълнени, за да може на едно лице да бъде изплащано обезщетение за безработица. Тъй като твърдите, че получавате пенсия за старост от Русия, Вие не отговаряте на изискването, поставено в чл. 54а, ал. 1, т. 2, поради което нямате право да получавате такова обезщетение. ГЯ/ТПООУТ Европейско и международно социално право
Страница 48 of 6864