Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2010-01-02 09:22:56 През изтеклата година се наложи работниците да преминат на намален работен ден, порази кризата. Има ли някакъв срок в който трябва да ги възстановим на пълен работен ден.При нас кризата не е отминала. Ваня Вълчева Съгласно чл. 138а, ал. 1 и 2 КТ при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. В § 3б. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) от преходните разпоредби на Кодекса на труда е предвидено, че от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца. МВ/
2010-01-02 12:07:19 Здравейте, счетоводител съм,и ползвам 6 мес. неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-год възраст, а детето ми в момента е на 2 год и 6 месеца и защитена ли съм от уволнение поради намаляване на щатните бройки в отдела, в който работя? Йорданка Георгиева В случай, че детето Ви не е навършило 3 години, Вие може да се ползвате от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст. Законовата закрила включва забрана за уволнение на майка на дете до 3-годишна възраст с предизвестие без предварителното разрешение на инспекцията по труда, в следните случаи, изброени в КТ: при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работата; при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Закрилата включва и забрана за уволнение на майка на дете до 3-годишна възраст без предизвестие при дисциплинарно уволнение, ако няма предварително разрешение от инспекцията по труда. КС
2010-01-02 16:19:12 Искам да попитам следното:на работа съм от две седмици с трудов договор ако ми се наложи мога ли да ползвам болничен? Ивелина Неделчева Отпускът при временна неработоспособност е уреден в чл. 162, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. Съгласно ал. 2 на чл. 162 КТ отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи. Ал. 3 на чл. 162 КТ предвижда, че за времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени от отделен закон. Това е Кодекса за социалното осигуряване /КСО/, в който чл. 40, ал. 1 регламентира, че осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж. Видно е, че основанието за ползване на отпуск поради временна неработоспособност е издаването на болничния лист от здравните органи. При условие, че служителят няма изискуемия се от КСО осигурителен стаж, той няма да получи обезщетение по време на отпуска за временна неработоспособност, но времето ще му се признае за трудов стаж, съгл. чл. 352, т. 4 КТ. КС
2010-01-02 21:19:06 Имам син,който на 14.02.10 год. навършва 2год.В момента ползвам отпуск за гледане на дете до 2год.Интересуваме след изтичането му,ако не искам да се връщам на предишната си месторабота,трябва ли да подам едномесечно предизвестие и ще ми бъде ли изплатен отпуск за 2-те години преди това?Трябва ли да подам молба за напускане преди изтичането на отпус Господинка Петкова Съгласно чл. 326, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, което е дължимо от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Времето, през което се ползват отпуските по чл. 163 КТ - поради бременност, раждане и осиновяване и по чл.164 КТ - за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, се признава за трудов стаж, поради което за това време също имате право на платен годишен отпуск. Няма пречка да отправите предизвестието за прекратяване на трудовия договор по време на отпуска по майчинство, като следва да имате предвид, че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му, съгл. чл. 326, ал. 4 КТ. КС
2010-01-02 21:26:38 Допълнение: Кога трябва да подам молба за напускане,за да ми изплатят полагащия ми се отпуск за двете години по време на майчинството ми? Детето ми навършва 2-год. на 14.02.2010год. Господинка Петкова Съгласно чл. 326, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, което е дължимо от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Времето, през което се ползват отпуските по чл. 163 КТ - поради бременност, раждане и осиновяване и по чл.164 КТ - за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, се признава за трудов стаж, поради което за това време също имате право на платен годишен отпуск. Няма пречка да отправите предизвестието за прекратяване на трудовия договор по време на отпуска по майчинство, като следва да имате предвид, че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му, съгл. чл. 326, ал. 4 КТ. КС
2010-01-03 15:45:01 Държавен служител съм. Отделът, в който работя се закрива и всички служители подадохме молби за преназначаване в друг отдел. Ако не подпиша заповедта за назначаването, на какво основание ще бъда освободена и ще имам ли право на обезщетение? Диана Димова Уважаема госпожа Димова, По въпроси свързани със служебно правоотношение следва да се обърнете към дирекция „Държавна администрация” на Министерския съвет. СС
2010-01-03 23:37:12 на 24,25 и 26 декември трябваше да отида на работа,но работих с 2 часа по малко от обикновенно и сега работодателят ми е отрязал от заплатата ми заради тези неотработени часове вместо да ми ги плати двойно както е по закон.как мога да се защитя в случая? маргарита паунова В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено,че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Тази разпоредба се отнася за случаите, когато официалните празнични дни са включени в графика на работното време. Когато работата на официалния празник е извън графика на работното време, тя представлява извънреден труд и отделно се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто, съгласно чл.262, ал.1, т.3 от КТ. За работа през работни дни увеличението, заплащано за положения извънреден труд е 50 на сто; за работа през почивни дни увеличението е 75 на сто и за работа при сумирано изчисляване на работното време увеличението е 50 на сто. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Положения извънреден труд се записва в специална книга за отчитане на извънредния труд - чл.18 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските . Извънредният труд се заплаща, когато реално е положен. Трудово-правен спор във връзка с неизплатен извънреден се решава по съдебен ред в три годишен давностен срок. МВ/
2010-01-04 01:11:09 Към кой орган трябва да се обърна за СИГНАЛ за отдаване на работа БЕЗ ТРУДОВ ДОГОВОР и последвало НЕИЗПЛАТЕНО трудово обезщетение от страна на работодателя. Моля за помощ, за да започнат нещата в България да се случват СПРАВЕДЛИВО. Пламен Иванов Контролът върху спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" (чл. 399 от КТ) или от нейните регионални дирекции "Инспекция по труда". В случай, че считате, че работодателят Ви нарушава трудовото законодателство, можете да сигнализирате Инспекцията по труда по седалището на предприятието, в което работите. КС
2010-01-04 10:17:33 Когато работниците са намалено работно време (7часа) и преминат на сумирано отчитане на работното време, при което съответно смените им могат да бъдат увеличени с 1 час над намаленото им работно време, т.е. 8 часа (съгласно чл.142, ал.4), трябва ли при сумираното отчитане на работното време да се прави превръщане на нощните часове в дневни? Цветанка Нанева Уважаема г-жо Нанева, Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136, 137 и чл. 140 от КТ) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Когато е установено намалено работно време (6 или 7 часа), следва да се съобразява и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ. Съгласно тази разпоредба, при сумирано изчисляване на работното време, максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време. Това означава, че работодател, който е установил сумирано отчитане на работното време по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ, следва да спазва и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ, като максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време, т.е. 7 или 8 часа. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото, според което, поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 от КТ, за седем часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Именно когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ), отношението е 8 ч./ 7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. За работниците и служителите, ползващи намалено работно време (чл. 137, ал. 1 от КТ), установената продължителност на дневното работно време за съответното работно място е 6 или 7 часа. Съгласно чл. 6 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е равна на дневната продължителност, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 КТ, т.е. продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е съответно 6 или 7 часа (равна на дневната продължителност). Това означава, че отношението е 6 ч./ 6 ч. или 7 ч./ 7 ч., т. е. коефициентът за превръщане е равен на 1. На практика това означава, че превръщане на нощните часове в дневни не се извършва при прилагане на намалено работно време по чл. 137 от КТ. Следва да се има предвид, че при разработването на графиците при въведен сменен режим на работа и при сумирано изчисляване на работното време следва да се спазват както разпоредбите на Кодекса на труда, така и на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. Тъй като чл. 6 от наредбата не допуска продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, да бъде различна от дневната продължителност, то при въведено сумирано изчисляване продължителността на работното време на една смяна може да бъде до 7 или 8 часа (чл. 142, ал. 4 от КТ), но нощните часове, включени в нея, не могат да бъдат повече от 6 или 7 часа. С оглед на гореизложеното и въз основа на данните, посочени в запитването, може да се направи заключението, че след като за работниците и служителите е установено намалено работно време – 7 часа и е въведено сумирано изчисляване на работното време, то продължителността на работната смяна за тях може да бъде до 8 часа. Когато работната смяна включва нощен труд, продължителността на нощните часове не може да бъде повече от 7 часа. Нощните часове не се превръщат в дневни, тъй като продължителността на дневното работно време е равна на продължителността на нощното работно време. ЛТ/
2010-01-04 11:05:01 Мога ли да сключа трудов договор по чл.110 за 8 часа работа, с работник ,който е на основен договор при нас на 4 часа? Гергана Георгиева Допълнителният труд при същия работодател е уреден в чл. 110 от Кодекса на труда, който предвижда, че работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. В конкретния случай няма пречка да сключите трудов договор по чл. 110 КТ за 8-часов работен ден с работник, който по основен трудов договор работи на 4 часа, като следва да се съобразите с изискванията на чл. 112 КТ. Тъй като, съгл. чл. 113, ал. 1, т. 2 КТ, максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 48 часа седмично за навършилите 18-годишна възраст работници и служители, необходимо е изричното писмено съгласие на работника да работи повече от 48 часа седмично /чл. 113, ал. 2 КТ/. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него /чл. 113, ал. 3 КТ/. Съгласно чл. 113, ал. 5 КТ в случаите на ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период, не по-дълъг от 4 месеца. Това означава, че изричното писмено съгласие, което работникът или служителят дава на работодателя по договор за допълнителен труд по чл. 110 или чл. 111, за работа повече от 48 часа седмично, е за период не по-дълъг от четири месеца. След изтичането му работникът или служителят може да даде съгласие за следващ период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд. Законът не предвижда прекъсване на съответния период, за който е дадено съгласието, с времето, през което работникът или служителят ползва законоустановен отпуск. Няма също и законово изискване тези четири месеца да са в рамките на една календарна година. От това следва, че част от периода може да започва в една календарна година и да продължава в следваща календарна година. Разпоредбата на чл. 113, ал. 7 и 8 КТ изисква работодателите да водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време. При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа. КС
Page 1 of 6864

Търсене във въпроси и отговори