02.07.2026 ID:7215
Здравейте! от м.11.2001г. съм била на кадрова военна служба във поделение до 25.11.2019г. когато към датата на освобождаване навършвах пределна възраст за звание и сега към 18.03.2026г. имам първа категория труд 18г.25дни. Към 18.03.2026г. съм навършила 52г.3 месеца. Останалия стаж към трета категория и превърнатите първа категория, както и платени години висше образование които се взимат само при подаване на документи при пенсиониране общо стаж осигурителен, излизащ ми в справка в НОИ е 43г.3м. 1 ден. По кой член е необходимо да подам заявление в НОИ за отпускане на пенсия и дали изобщо имам право на отпускане на пенсия при осигурителния стаж който цитирам и възрастта на която съм.

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика "Обществено осигуряване". (ТЛ)

19.06.2026 ID:7164
Имам дете което предстой да навърши 18 год . Детето ми е с ТЕЛК и Социално Подпомагане ни плащат наема . Ще придължат ли социалните да ни плащат наема при условие че детето навършва 18 год но в същото време е редовна форма на убочение .

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Социални помощи“ (ТЛ)

19.06.2026 ID:7162
Здравейте! Интересува ме, лице, което не притежава ТЕЛК, може ли да ползва услугите предлагани в ДЦПЛУ - терапия и рехабилитация, застъпничество и посредничество и информиране и консултиране за 1-4 часа дневно?

Уважаема госпожо, следва да се има предвид, че съгласно Закона за социалните услуги (ЗСУ) достъпът до социални услуги се определя от индивидуалните потребности на лицето. Дневният център за пълнолетни лица с увреждания представлява място (сграда), в което може да се предоставя комплекс от различни социални услуги. Наличието на експертно решение на ТЕЛК не е задължително условие за ползване на част от услугите, които се предоставят в центъра. Социалните услуги терапия и рехабилитация, застъпничество и посредничество, както и информиране и консултиране са почасови услуги, които могат да се ползват и от лица, за които органите на медицинската експертиза не са определили трайно увреждане. За ползването на тези услуги законът не поставя изискване лицето задължително да притежава експертно решение на ТЕЛК или да е лице с трайно увреждане. По смисъла на ЗСУ пълнолетни лица с трайни увреждания са лица с определени 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане. С оглед дефиницията в ЗСУ на социалната услуга дневна грижа (която е дейност за осигуряване в специализирана среда на подкрепа индивидуално и в групи за деца и пълнолетни лица с трайни увреждания в рамките на не по-малко от 4 часа дневно) лица, които не са с трайни увреждания, не могат да я ползват. Този вид услуга е предназначен само за лица с трайни увреждания. Това обаче не ограничава лица, които не са с трайни увреждания, да ползват почасово останалите услуги, предоставяни в центъра. Преценката за достъп до услугите следва да се извършва въз основа на потребностите на лицето и предназначението на съответната социална услуга. За оказване на методическа подкрепа и изясняване на конкретните обстоятелства по случая следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

19.06.2026 ID:7161
Здравейте, имам въпрос относно определянето на услугата като средносрочна или дългосрочна. Правилно ли е да се сключват договорите с потребители на услугата направо за срок от 3 години? Което директно я определя като дългосрочна, така колеги си спестяват честите актуализации. Или е по законосъобразен вариантът в който се сключва договор с потребителя за срок от 1 година/средносрочна услуга/ и до 30 дни преди изтичане на договора се изготвя доклад по чл. 38, в който се отчитат постигнатите резултати и това , по което е останало като нужди и потребности да се работи. И ако в доклада е предложено да се продължи ползването на услугата, с анекс да се удължи срока на договора с още една година. И ако приемем тази вариант ,до колко анекса е редно да се сключат за удължаване на договора?Питането ми директно е за 1 или за 3 години е редно да се сключват договорите с потребителите на социална услуга Асистентска подкрепа.В различните общини са приели различен начин на действие , което води до объркване кое е правилно и кое не. Другият ми въпрос е ако се сключи първоначално договорът за 3 години, как се процедира след края на договора- с анекс ли да се удължи или следва ново заявление към съответната община и нов ПОП и съответно ново сключване в услугата. Моля да изчерпателен отговор и методическа подкрепа по поставените въпроси. Благодаря!

Уважаема госпожо, съгласно чл. 16, ал. 1-2 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) срокът за предоставяне на социалните услуги се определя в зависимост от индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа на лицето и резултатите за потребителя, които се цели да се постигнат. Ползването на социалните услуги може да е: 1. краткосрочно – за срок до шест месеца; 2. средносрочно – за срок до една година; 3. дългосрочно – за срок от една до три години. Към всеки отделен случай следва да се приложи индивидуален подход, като целта на всяка една услуга е доколкото е възможно потребителите да бъдат подкрепени от предоставяните им дейности да се приспособят и да развият умения да се справят с ежедневието си, а не да стават изцяло зависими от грижите на подкрепящите ги служители. Както е посочено и по-горе, при определяне на срока за ползване на социални услуги водещи са индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа на лицето и резултатите за потребителя, които се цели да се постигнат. Възможностите в законодателството по отношение на сключен договор за ползване на социални услуги са: за прекратяване на договора според хипотезите, регламентирани в чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ), една от които е с изтичане на срока на договора или анексиране на договора при хипотезата на чл. 42 от ППЗСУ. На следващо място, важно е да се има предвид и какви клаузи по отношение на прекратяването на договора са заложени във всеки от договорите с потребителите. Конкретно по отношение на социалната услуга Асистентска подкрепа, ако е ползвана дългосрочно и с оглед характера на услугата, препоръчваме да се направи преценка за необходимостта от ползване и на други социални услуги. Преценката е на доставчика на социалната услуга и лицето, които са страни по договора. Законодателството не поставя ограничение по отношение на броя на сключените анекси за продължаване на договор за ползване на социални услуги. В тази връзка, отново обръщаме внимание, че към всеки отделен случай следва да се подходи индивидуално. С оглед оказване на методическа подкрепа по предоставянето на социалната услуга и изясняване на конкретните обстоятелства, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

16.06.2026 ID:7151
Здравейте! Имам следното питане. Грешно ли е при условие, че всяка година от бюджета на асистентска подкрепа , остава преходен остатък на средствата, се включат потребители в услугата, над разрешеният капацитет за съответната община според Приложение №1 към Националната карта на социалните услуги. Като в същото времне, не се надвишава бройката на щатното разписание. Предварително благодаря за отговора. С уважение ГД

Уважаема госпожо, въпросът Ви е неясен. С оглед оказване на методическа подкрепа по предоставянето на социалната услуга и изясняване на конкретните обстоятелства, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. Относно възможностите за разходване на преходен остатък от предоставяне на социални услуги въпросът Ви следва да бъде поставен по компетентност към Министерството на финансите. (ТЛ)

13.06.2026 ID:7143
Здравейте, бих искал да попитам, допустимо ли е в рамките на предоставяните социални услуги „Терапия и рехабилитация“ и „Обучение за придобиване на умения“ като изнесени дейности да се реализират групови активности в населени места извън територията на общината, включително краткосрочни посещения на СПА и балнео‑центрове, когато тези дейности са част от индивидуалния план на потребителя, имат рехабилитационен, обучителен или социализиращ характер.

Уважаеми господине, съгласно дефинициите на социалните услуги „Терапия и рехабилитация“ и „Обучение за придобиване на умения“ в Допълнителната разпоредба на Закона за социалните услуги (ЗСУ), както и стандартите за качество, регламентирани в Наредбата за качеството на социалните услуги, дейностите по предоставяне на услугите се определят от техните цели, съдържание и очаквани резултати за потребителя, а не от конкретното място на тяхното осъществяване. В тази връзка нормативната уредба не съдържа изрично ограничение дейности по предоставяне на социалните услуги да се реализират единствено в специализираната среда на социалната услуга на територията на съответната община. Не е недопустимо определени дейности да се провеждат като изнесени активности в други населени места, когато те са свързани с изпълнението на целите на услугата и са част от планираната подкрепа за потребителите. Същевременно следва да се направи разграничение между социална услуга и туристическа/оздравителна услуга. Посещенията на СПА и балнеоцентрове, както и ползването на СПА или балнеопроцедури, не попадат сами по себе си в обхвата на социалните услуги „Терапия и рехабилитация“ и „Обучение за придобиване на умения“ по смисъла на ЗСУ. Тези дейности имат самостоятелен характер на туристически, оздравителни, профилактични или почивни услуги и не представляват дейности, за които е предназначен стандартът за финансиране на съответните социални услуги. Поради това, макар организирането на изнесени групови дейности извън специализираната среда на услугите на територията на общината да не е нормативно ограничено, сме на мнение, че разходите за СПА и балнеопроцедури не следва да се финансират със средствата, предназначени за издръжка на социалните услуги. (ТЛ)

10.06.2026 ID:7133
Здравейте, след трансформиране на ДПЛУИ в Резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения, която ще работи по приложение 12 от НКСУ и откриване на Център за специализирана подкрепа на лица с увреждания и техните семейства по кое приложение от НКСУ ще заработи този център?

Уважаема госпожо, към условията за кандидатстване по процедура BG-RRP-11.018 – Изграждане и оборудване на нови социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и специализирани социални услуги за лица с увреждания, която се изпълнява в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост, са публикувани и документи за информация, включващи и изисквания към Центровете за специализирана подкрепа за лица с увреждания и техните семейства (ЦСПЛУТС). В изискванията към тези центрове изрично е посочено кои видове социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) се предоставят в тях. ЦСПЛУТС предоставя всички или набор от следните социални услуги по ЗСУ: - мобилна превантивна общностна работа по чл. 12, ал. 2, т. 2; - информиране и консултиране по чл. 15, т. 1; - застъпничество и посредничество по чл. 15, т. 2; - терапия и рехабилитация по чл. 15, т. 4; - обучение за придобиване на умения по чл. 15, т. 5; - подкрепа за придобиване на трудови умения по чл. 15, т. 6; - дневна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания по чл. 15, т. 7 и като заместваща грижа (когато дневната грижа предоставя и заместваща грижа) (https://eumis2020.government.bg/bg/s/800c457d-e8be-4421-8ed9-9e78d0a75c39/Procedure/InfoEnded/f725de2a-bfd9-4eb1-affa-4423551f7df8). Стандартите и критериите за качеството на посочените социални услуги са регламентирани в Наредбата за качеството на социалните услуги. (ТЛ)

09.06.2026 ID:7123
Здравейте! Моля за становище относно следния казус Ако Община наеме обучител, който е физическо лице, за провеждане на обучение в социална услуга делегирана от държавата дейност. Общината има ли право да издава легитимен сертификат за проведеното обучение, тъй като обучителя е физическо лице и няма право да издава сертификати.

Уважаема госпожо, съгласно Закона за социалните услуги (ЗСУ) служителите, осъществяващи дейност по предоставяне на социални услуги, имат право на въвеждащо и надграждащи обучения. Обученията се осигуряват от доставчика на социалната услуга съгласно разработена от доставчика програма за въвеждащо и надграждащо обучение на служителите. Това означава, че общината, в качеството ѝ на доставчик на социални услуги или възложител на обучение, не е ограничена да организира и удостоверява провеждането на обучение, извършено от външен обучител – физическо лице. В случаите, когато обучението е проведено по възлагане на общината и е част от дейностите, организирани от нея или от управлявана от нея социална услуга, общината би могла да издаде документ (удостоверение, сертификат за участие, удостоверение за преминато обучение и др.), с който да удостовери факта на участието и/или успешното завършване на обучението. В този случай документът се издава от организатора на обучението – общината, а не от физическото лице, което е осъществило обучението. Следва да се има предвид обаче, че подобен сертификат има удостоверителен характер относно участието в конкретно обучение и придобитите знания или умения в рамките на програмата. Той не може да удостоверява придобиване на професионална квалификация, правоспособност или друга официално призната образователна степен, освен ако това не е предвидено в специален закон и обучението не е проведено от лице или организация, които притежават съответната законова компетентност. Поради това обстоятелството, че обучителят е физическо лице, само по себе си не представлява пречка общината да издаде сертификат или удостоверение за проведеното обучение, когато тя е негов организатор или възложител и документът коректно отразява характера и съдържанието на проведеното обучение. (ТЛ)

08.06.2026 ID:7117
Възможно ли е дете, което ползва социална услуга ЦСРИ и получава подкрепа от логопед и/или психолог, едновременно да получава подкрепа от логопед и/или психолог в рамките на допълнителната подкрепа за личностно развитие чрез ЦПЛР? При наличие на едновременно предоставяне на логопедична и/или психологическа подкрепа в двете системи, съществува ли нормативно ограничение за ползването на тези услуги? Налице ли е нормативна забрана едно дете да ползва едновременно услуги от един и същи вид (логопед и/или психолог) в ЦСРИ и в ЦПЛР? Следва ли предоставянето на логопедична и/или психологическа подкрепа в ЦСРИ да бъде преустановено или ограничено, когато детето получава същия вид подкрепа в ЦПЛР?

Уважаема госпожо, действащата нормативна уредба не съдържа изрична забрана дете да получава едновременно логопедична и/или психологическа подкрепа в рамките на социална услуга в Център за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) и в рамките на допълнителната подкрепа за личностно развитие, предоставяна от Център за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР). В ЦСРИ за деца и младежи се предоставят социални услуги информиране и консултиране, общностна работа, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения, подкрепа за придобиване на трудови умения (за младежи над 16-годишна възраст), като услугите се предоставят от различни специалисти, включително от логопед и психолог, съобразно изискванията на Наредбата за качеството на социалните услуги. Съответно, в системата на образованието допълнителната подкрепа за личностно развитие включва работа с дете и ученик по конкретен случай, психо-социална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна рехабилитация, рехабилитация на комуникативните нарушения и при физически увреждания, осигуряване на достъпна архитектурна, обща и специализирана подкрепяща среда, технически средства, специализирано оборудване, дидактически материали, методики и специалисти, предоставяне на обучение по специалните учебни предмети за учениците със сензорни увреждания, както и ресурсно подпомагане. Социалните услуги по реда на Закона за социалните услуги и допълнителната подкрепа за личностно развитие по реда на Закона за предучилищното и училищното образование имат различни цели, основания и организация на предоставяне. Поради това получаването на подкрепа в едната система не изключва възможността за предоставяне на подкрепа в другата система. При наличие на установени потребности на детето и при спазване на изискванията на съответната нормативна уредба, логопедична и/или психологическа подкрепа може да бъде предоставяна едновременно както в ЦСРИ, така и в ЦПЛР. Същевременно е необходимо институциите и специалистите, ангажирани с предоставянето на подкрепата, да осъществяват координация и обмен на информация с оглед осигуряване на ефективна и комплексна подкрепа, съобразена с най-добрия интерес на детето. За допълнителна информация и за изясняване на обстоятелствата по конкретния случай следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

07.06.2026 ID:7115
Редно ли е дете(7-8 годишно), което има здравословен проблем и за което единият родител получава възнаграждение, като социален асистент, да не ходи на училище от 1-2 месеца, а да работи срещу заплащане при съсед на семейството и никой, нито кметски наместник, нито социални служби да реагират?

Уважаеми господине, в случай че считате, че при предоставянето на социални услуги са нарушени правата на дете, следва да подадете сигнал към дирекция „Социално подпомагане“ – по отношение на детето, и към Агенцията за качеството на социалните услуги – по отношение на предоставяната социалната услуга. (ТЛ)

04.06.2026 ID:7098
Здравейте! С оглед на правилното кодиране, администриране и определяне на минималните прагове за заплащане в конкретната социална услуга, моля да посочите конкретно длъжността "Социален работник" и "Координатор" към коя от двете хипотези на чл.14 /т.1 или т.2/във връзка с §1, т.2 от ДР на Наредбата, следва да бъдат отнесени? Длъжностна х-ка "Социален работник" - Осъществява прием и консултира граждани по въпроси, свързани с правата им в областта на социалните услуги, предоставяни от предприятието; Подпомага дейността по приемане и обработване на подадените молби за ползване социална услуга „Асистентска подкрепа“; Изготвя индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа на потребителите на услугата; посещава по домовете потребителите на социалната услуга, извършва дейности за реализиране на индивидуалния план и следи за промяна в потребностите им; При необходимост, съдейства на потребителите за решаване на въпроси, свързани с пенсиите им, явяване пред ТЕЛК, консултации и посещения при личен лекар или специалисти; Съдейства за снабдяване с помощно-технически средства на потребителите, когато това е необходимо; Съдейства на потребителя за получаване на консултации от компетентни лица по въпроси, отнасящи се до социално подпомагане; При установяване на промени в здравословното състояние, поведение или други проблеми на потребителя на услугата, уведомява лицето посочено за контакт, личния лекар, организатора на услугата или координатора; Осъществява контрол върху работата на Асистента на съответния потребител; Активно работи по популяризирането на социалната услуга „Асистентска подкрепа” и набирането на потребители. Длъжностна характеристика "Координатор" - Координира, организира и контролира предоставянето на социалната услуга „Асистентска подкрепа”. Осъществява социалната работа към програмата; Осъществява прием и консултира граждани по въпроси, свързани с правата им в областта на социалните услуги, предоставяни от предприятието; Приема и обработва депозираните от кандидат – потребители документи за ползване на социалната услуга; Изготвя договори за предоставяне на социалната услуга; Осъществява пряк контрол върху цялостната дейност на асистентите; Изготвя графици за разпределение на работното време на асистентите, ангажирани с предоставянето на услугата и следи за тяхното изпълнение; Осъществява контрол и следи за качественото и ефективно предоставяне на социалната услуга „Асистентска подкрепа”; Приема и проверява месечните отчети за извършената работа от асистентите; Следи за надлежното водене и съхраняване на документацията за предоставяне на социалната услуга и на досиетата на потребителите; Отчита присъствието на служителите, чрез попълване на форма 76; Активно работи по популяризирането на социалната услуга и набирането на потребители.

Уважаема госпожо, в чл. 14 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет е регламентирано, че индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социалната услуга асистентска подкрепа, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от: 1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство/координация на социални услуги – 150 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната; 2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги – 120 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната. Отнасяйки го към представения от Вас пример, т. 1 на чл. 14 от Наредбата касае служителите, осъществяващи дейностите по организация и управление на услугата и в случая включва и координатора, и социалния работник, докато т. 2 на чл. 14 от Наредбата касае само асистентите, които предоставят асистентска подкрепа на потребителите. (ТЛ)

03.06.2026 ID:7093
Насочване от отдел "Закрила на детето" към социална услуга. Ако се насочва дете, случай на ОЗД към социална услуга за еднократна консултация със специалист или изготвяне на индивидуална характеристика за осиновяване, необходимо ли да се издава направление за ползване на СУ или може да бъде само с уведомително писмо. Ако направлението е за краткосрочна услуга само за обследване на дете за период от 1 или 2 месеца, трябва ли да се изготвя индивидуален план и оценка?

Уважаема госпожо, съгласно действащото законодателство насочването за ползване на социални услуги при случай на дете с предприета мярка за закрила задължително се извършва по реда на Закона за закрила на детето и правилника за неговото прилагане – с издаване на направление от дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) по настоящ адрес на детето. От изложеното във Вашето запитване става ясно, че се касае за изготвяне на индивидуална характеристика, свързана с осиновяване на дете. Индивидуалната характеристика се изготвя за деца в риск, настанени извън семейството: в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа или в приемни семейства – в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 9 от Наредба № 3 от 24.10.2014 г. за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от министъра на правосъдието (Наредбата). Тя е по образец, съгласно Приложение № 1 към цитирания член от Наредбата, като изрично е посочено, че характеристиката се изготвя от психолог/педагог. Дейността по изготвянето на индивидуална характеристика на детето е специфична и по своята същност представлява индивидуална оценка на състоянието и развитието на детето. По отношение на сроковете за изготвяне на индивидуалната характеристика следва да се отбележи, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето в 10-дневен срок, считано от прекратяване на краткосрочна социална услуга, доставчикът представя в ДСП писмен доклад от резултатите от ползването на предоставяната социална услуга. Изхождайки обаче от спецификата на всеки конкретен случай и имайки предвид интереса на детето и характера на осиновяването, с което се осигурява сигурна и постоянна грижа за децата в риск в семейна среда, с всички произтичащи от това права и задължения между осиновявания и осиновителя като между роднини по произход, срокът за изготвяне на индивидуалната характеристика би могъл да бъде и по-кратък. За изясняване на обстоятелствата по случая и оказване на методическа подкрепа може да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

25.05.2026 ID:7070
Здравейте, Моля за становище относно законосъобразността при съхранение на личните средства на потребителите в ЦНСТ за пълнолетни лица с психични разстройства /резидентна грижа/. Съгласно договор за предоставяне на социалната услуга с капацитет 15 места, от които 10 са под запрещение, личните средства на потребителите се съхраняват в отделна каса. Настойниците са упълномощили касиерката за получаване на пенсиите им. Касиерката води аналитична отчетност за всеки потребител. Много от тях вече имат натрупани средства, а някой от настойниците са в чужбина. Може ли да се открие разплащателна сметка в която да се съхраняват средствата и която също ще се води аналитично. Ако може банковите такси за сметка на потребителите ли са или трябва да са за сметка на центъра. При условие, че са за сметка на потребителите как е законосъобразно да се разпределят на брой потребители или спрямо вноските и тегленията за всеки потребител.

Уважаема госпожо, въпросите, свързани със съхранението и защитата на личните средства на потребителите, се уреждат чрез вътрешна Процедура за съхранение и защита на материалните ценности и парични средства, разработена от доставчика на социалната услуга (Приложение 12 от Наредбата за качеството на социалните услуги, касаещо стандартите и критерии за качество на специализираните социални услуги за резидентна грижа за пълнолетни лица с увреждания, Стандарт 2 Организация на дейностите, критерий 2.5 Доставчикът на социалната услуга осигурява възможност – при необходимост – за съхранение на материални ценности и парични средства на всеки потребител.). Отговорността за съдържанието и обхвата на вътрешните процедури и контрол по тяхното прилагане е част от управленските функции на доставчика на услугата. В условията на широко достъпни банкови услуги по-подходящият подход е постепенното преустановяване на практиката за съхранение на лични средства на потребителите в касата на услугата. За целта е необходимо да бъдат спазени определените правила и условия на съответната банка. (ТЛ)

22.05.2026 ID:7064
Здравейте, предвид , че център за настаняване за деца и младежи с трайни увреждания предоставя социална услуга на такива лица, сред които и запретени, настанени в този център, следва ли директорът и служителите да стават настойници на лицата с увреждания, поставени под запрещение и настанени в центъра. Задавам този въпрос, тъй като имам такова искане. Като представител на органа по настойничество, считам, че това е неоснователно. Съгласно СК Настойничеството е почетна длъжност, не е срещу възнаграждение. Лицата ,наети да работят в тези центрове, както и директорите им не би следвало да стават настойници, за да могат за се грижат за здравето и интересите на запретените лица, настанени там. Те го правят по силата на своите служебни задължения или не е така?

Уважаема госпожо, Семейният кодекс (СК) урежда настойничеството и попечителството над пълнолетни лица, поставени под запрещение, като прави разграничение между настойничество по право и настойничество, учредено от органа по настойничество и попечителство. Съгласно чл. 173, ал. 3 от СК настойник по право на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от тях. Когато поставеното под запрещение лице няма дееспособен съпруг или родители, които могат да упражняват настойничество по право, следва да бъде учредено настойничество от органа по настойничество и попечителство по общия ред на СК. В действащата нормативна уредба не е предвидено ръководителят на социална услуга за резидентна грижа автоматично да придобива качеството „настойник по право“ на пълнолетно лице, поставено под запрещение, единствено поради неговото настаняване в услугата. Напротив, в Приложение № 12 от Наредбата за качеството на социалните услуги, касаещо стандартите и критерии за качество на специализираните социални услуги за резидентна грижа за пълнолетни лица с увреждания, в Стандарт 17 „Права на потребителите“, Критерий 17.2 „Доставчикът на социалната услуга гарантира достъп до правосъдие и правна защита на всички потребители на социалната услуга.“ в Индикатор 197 изрично е регламентирано, че лицата, поставени под ограничено или пълно запрещение, имат законни представители извън кръга на служителите, предоставящи услугата. Разпоредбата, предвиждаща настойничество по право за ръководителя на социална услуга, е уредена изрично само по отношение на определени хипотези за деца. Поради това настаняването в социална услуга за резидентна грижа не освобождава органа по настойничество и попечителство от задължението да прецени наличието на предпоставки за учредяване на настойничество в случаите, когато липсват лица, упражняващи настойничество по право. Ръководителят и служителите на социалната услуга осъществяват единствено ежедневната грижа, подкрепа и съдействие за защита живота и здравето на настаненото лице в рамките на предоставяната социална услуга и съобразно правомощията, произтичащи от специалното законодателство в областта на социалните услуги и договора за предоставяне на услугата. (ТЛ)

19.05.2026 ID:7047
Здравейте, Бих искала да поставя на обсъждане следния въпрос, а именно: какви са правомощията на Директорите на центровете, предоставящи социална услуга от резидентен тип на лица, поставени под запрещение? Секретар съм на район ХХХХХ ,със заповед ни е възложена дейността на Орган по настойничество и попечителство. На територията на района има два центъра, вкоито се грижат за деца и младежи с увреждания. Някои от настанените там /навършилите пълнолетие/ са поставени под запрещение, тъй като не могат да се грижат сами за защита на интресите и здраввето си. На голяма част от тях родителите са живи и не са лишени от родитерски права, не са неизвестни,т.е. не са налице основанията за образуване на настойнически дела и назначаване на настойнически съвети. Още повече, че за това настояват лица, работещи в тези домове, а не близки на запретените. Съгласно Семейния кодекс Настойник по право на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от тях. Респективно настойниче В случаите по чл. 173, ал. 2 и 3 от СК вписването на настойничество се извършва по заявление на съпруга или на родителите, след което на заявителя се издава удостоверение за качеството му на настойник или на попечител. В случая имаме настанени в такъв център поставени под пълно запрещение пълнолетни лица с жив родител, който е техен настойник по право, т.е. не е налице хипоеза, в която следва да се назначи такъв. От друга страна, след като лицето е настанено в такъв център, то би следва ло грижата за неговото здраве да се полага от ръководител на това място. Това следва по аналогия от разпоредбите на СК, касаещи децата, Настойник, съответно попечител, на дете с неизвестни родители е ръководителят на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа, в която то е настанено. Същото би следвало да се отнася и за настанените лица, поставен под пълно запрещение, т. да е налице настойничество по право, но само в случаите когато нямат дееспособен съпруг, жив родител, неизвестен родител същият да е лишен от родителски права.Във всяка друга ситуация би следвало лилицата, ръководещи тези институции да имат право да предствляват настанените там, но не на основание настойничество, а посилатана склюечния договор за предоставяне на услугата.

Уважаема госпожо, Семейният кодекс (СК) урежда настойничеството и попечителството над пълнолетни лица, поставени под запрещение, като прави разграничение между настойничество по право и настойничество, учредено от органа по настойничество и попечителство. Съгласно чл. 173, ал. 3 от СК настойник по право на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от тях. Когато поставеното под запрещение лице няма дееспособен съпруг или родители, които могат да упражняват настойничество по право, следва да бъде учредено настойничество от органа по настойничество и попечителство по общия ред на СК. В действащата нормативна уредба не е предвидено ръководителят на социална услуга за резидентна грижа автоматично да придобива качеството „настойник по право“ на пълнолетно лице, поставено под запрещение, единствено поради неговото настаняване в услугата. Разпоредбата, предвиждаща настойничество по право за ръководителя на социална услуга, е уредена изрично само по отношение на определени хипотези за деца. Поради това настаняването в социална услуга за резидентна грижа не освобождава органа по настойничество и попечителство от задължението да прецени наличието на предпоставки за учредяване на настойничество в случаите, когато липсват лица, упражняващи настойничество по право. Ръководителят и служителите на социалната услуга осъществяват ежедневната грижа, подкрепа и съдействие за защита живота и здравето на настаненото лице в рамките на предоставяната социална услуга и съобразно правомощията, произтичащи от специалното законодателство в областта на социалните услуги и договора за предоставяне на услугата. (ТЛ)

19.05.2026 ID:7044
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, Моля за становище относно законосъобразността при организацията на трудовата дейност в Дом за стари хора, свързана с изпълнението на дейности по социална работа от служител, назначен на длъжност „сътрудник социални дейности“. В социалната услуга е назначено лице на длъжност „сътрудник социални дейности“, като същевременно на служителя е възложено да изпълнява дейности, характерни за длъжността „социален работник“, включително: * водене и поддържане на досиета на потребители; * изготвяне и обработване на документация, свързана с оценка на потребностите и планиране на подкрепата; * участие в процеса по социална работа с потребителите; * изпълнение на преки задължения, присъщи на длъжността „социален работник“. Съгласно действащата нормативна уредба и Националната класификация на професиите и длъжностите, длъжността „социален работник“ попада в категорията „основни специалисти“, докато длъжността „сътрудник социални дейности“ се отнася към персонал, пряко ангажиран с обслужването на потребителите, без статут на специалист. В тази връзка моля за Вашето становище по следните въпроси: 1. Законосъобразно ли е служител, назначен на длъжност „сътрудник социални дейности“, да изпълнява в пълен обем функции и дейности, характерни за длъжността „социален работник“? 2. Допустимо ли е на служител с длъжност „сътрудник социални дейности“ да бъде възложено воденето на потребителски досиета и изготвянето на документация, свързана със социалната работа, без да е назначен официално на длъжност „социален работник“? 3. Налице ли е нарушение на трудовото и социалното законодателство в случай, че служителят фактически изпълнява функции на „социален работник“, независимо от наименованието на заеманата длъжност? 4. Допустимо ли е служителят да получава възнаграждение, определено за длъжност „социален работник“, при положение че е назначен на различна длъжност по щатно разписание? Моля за Вашето компетентно становище с оглед правилното прилагане на нормативната уредба в сферата на социалните услуги и трудовите правоотношения.

Уважаема госпожо, съгласно действащата нормативна уредба доставчикът на социалната услуга организира дейността на услугата, определя длъжностите, разпределя функциите между служителите и носи отговорност за осигуряване на условия за предоставяне на качествена подкрепа в съответствие със стандартите за качество на социалните услуги. В стандартите в раздел „Б“ на приложенията в Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ) са определени изисквания относно структурата, числеността, квалификацията и професионалното развитие на служителите, както и относно функциите на основните специалисти, необходими за функционирането на услугата, на препоръчителните специалисти, на служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите и на служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга. В Приложение № 13 от НКСУ към индикатор 94 „Доставчикът е осигурил следните категории служители в услугата: а) специалисти – основни специалисти, необходими за функционирането на услугата, и препоръчителни специалисти; б) служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите, и служители, подпомагащи функционирането на социалната услуги“, като източник на информация е посочено: - основни специалисти: социален работник/специалист социални дейности; медицинска сестра (при наличие на здравен кабинет); - при необходимост, препоръчителни специалисти: трудотерапевт/ерготерапевт; - служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите: асистент; - при необходимост, подпомагащи служители: готвач; хигиенист; шофьор/поддръжка. Същевременно, конкретното разпределение на дейностите между работещите се определя в рамките на вътрешната организация на работа и длъжностните характеристики. Съгласно стандартите за качеството на социалните услуги е необходимо да има пълно съответствие между квалификацията на служителите и изискванията, заложени в длъжностните им характеристики. Възлагането на дейности на служители следва да бъде съобразено с характера на длъжността, професионалните функции и дейностите, свързани с предоставянето на съответната социална услуга. Не е допустимо на служителите да бъдат възлагани дейности, които са извън обхвата на професионалните им функции и не съответстват на предназначението на заеманата длъжност. Следва също да се отчете, че поставените въпроси имат и трудовоправен характер, доколкото са свързани с възлагането на трудови функции, съответствието им с длъжностните характеристики и организацията на труда в социалната услуга. В случай че считате, че се извършат нарушения при организацията на работа в социалната услуга и не се спазват правата на потребителите и служителите, следва да подадете сигнал към контролния орган – Агенцията за качеството на социалните услуги. (ТЛ)

18.05.2026 ID:7041

Няма поставен въпрос.

18.05.2026 ID:7040
Здравейте, М

Няма поставен въпрос.

13.05.2026 ID:7022
Възложено е предоставянето на социална услуга, създадена с решение на Общински съвет, на частен доставчик при условията на осигурено финансиране, материална база и валиден лиценз. Частният доставчик е осигурил допълнително помещение по договор за наем, предназначено за фронт офис и провеждане на екипни срещи за нуждите на услугата, което е различно от мястото на предоставяне на социалната услуга. Във връзка с гореизложеното, моля за Вашето становище по следните въпроси: 1.Допустимо ли е разходът за наем на помещението, както и свързаните с него режийни разноски да бъдат квалифицирани в структурата на разходите по елемент „издръжка“ на социалната услуга? 2. Налице ли е нормативна възможност за допълване на мястото за предоставяне на социалната услуга с помещение, което се използва за административни и организационни дейности на социалната услуга, но без пряко ползване от потребители, и задължително ли е извършването на такава процедура?

Уважаема госпожо, по първия въпрос следва да се има предвид, че отношенията, свързани с организацията на дейността и допустимостта на конкретни разходи при възлагане предоставянето на социална услуга на частен доставчик, са предмет на договорните отношения между възложителя и изпълнителя. В този смисъл решението относно разходите за наем и режийни разноски за помещение, използвано за горепосочените дейности, може да се извършват в рамките на сключения договор и при спазване на приложимото финансово и счетоводно законодателство. По втория въпрос следва да се отчете, че нормативната уредба не съдържа изрична забрана за използване на допълнително помещение за административни, организационни и вътрешно-консултативни дейности, свързани с предоставянето на социалната услуга, когато то не се използва пряко от потребителите. Необходимостта от допълване или промяна на мястото за предоставяне на услугата следва да се преценява съобразно конкретния случай, условията на лиценза и договорните отношения между възложителя и доставчика, при спазване на приложимата нормативна уредба. Изискванията по отношение на специализираната среда и организацията на социалните услуги са регламентирани в приложенията за всяка конкретна услуга в Наредбата за качеството на социалните услуги. (ТЛ)

12.05.2026 ID:7013
Въпросът ми е относно прилагането на Наредба за възнаграждение на служителите в социалните услуги на МС, според която следва заплатите да се обвържат с минималната работна заплата за страната. В Община Сливен и към момента на служителите в социалните услуги , държавно делегирана дейност, заплащането е по ниско от минимума за съответната длъжност, от това което следва по Наредба за възнаграждение на служителите в социалните услуги. Обяснено ни беше, че се чака приемане на държавен бюджет и дотогава, заплащането ни не може да е според коефициентите определени според Наредбата за съответните длъжности. Моля за разяснение и защита на право на достойно заплащане.

Уважаема госпожо, определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, които се предоставят като делегирани от държавата дейности, се извършва в съответствие с Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет (приета с Постановление № 343 от 07.12.2020 г. на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2022 г.). В наредбата са регламентирани минималните възнаграждения на служителите на социалните услуги в съотношение към размера на минималната работна заплата, установена за страната. Прилагането на наредбата е задължително за всички социални услуги, които са делегирани от държавата дейности. Минималната работна заплата за страната е увеличена на 620,20 eвро от 1 януари 2026 г., което следва да се вземе предвид при определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет в съответствие с цитираната наредба. Предвид изложеното и доколкото поставеният въпрос е свързан с финансовото обезпечаване на държавно делегираните дейности, въпросът Ви следва да бъде насочен към Министерството на финансите, в чиято компетентност са въпросите, свързани с бюджетната рамка и финансовото осигуряване на делегираните от държавата дейности. (ТЛ)