25.08.2026 ID:7413
Моля за методическа подкрепа относно редът за изпълнението на задължението на работодателя по чл. 140, ал. 3 от КТ за осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия на работниците и служителите при полагане на нощен труд. Въпросът ми е във връзка с организацията на труда в социални услуги – домове за стари хора и центрове за настаняване от семеен тип за деца без увреждания и за пълнолетни лица с деменция, психични разстройства и интелектуални затруднения, в които се полага труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време и нощен труд.

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

21.08.2026 ID:7408
Здравейте!Работя в ЦНСТПЛУИ като социален работник. През м.януари 2026г на всички колеги беше увеличено основното трудово възнаграждение с 5%.Въпроса ми е , следва ли да получим със задна дата от 01.01 2026г увеличение на заплатите по Наредбата за възнагражденията на работещите в системата на социалните услуги, тъй като МРЗ от 01.01.2026г вече е 620 евро, тъй като до този момент нямаме увеличение на заплатите съгласно Наредбата, освен тези 5 %, които ни бяха дадени от 01.01.2026г.Моля за Вашия компетентен отговор.Благодаря!

Уважаема госпожо, поставените от Вас въпроси са от компетенциите на Министерството на финансите. Определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, е съгласно Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет и следва да е съобразено с размера на минималната месечна работна заплата, установена за страната, за съответната година. (ТЛ)

20.08.2026 ID:7399
Уважаеми госпожи и господа, В социална услуга „Резидентна грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст без увреждания“, представляваща делегирана от държавата дейност, работи служител на длъжност „Трудотерапевт“, НКПД 53291008, със средно образование, на пълно работно време. В конкретния случай, при положение че длъжността е „Трудотерапевт“, НКПД 53291008, социалната услуга е „Резидентна грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст без увреждания“, услугата е делегирана от държавата дейност, а служителят е определен като специалист с приложим стандарт 180%, допустимо ли е към момента основната му заплата да бъде 1042 евро, при положение че 180% от МРЗ за 2026 г. е 1116,36 евро? Ако такава корекция е допустима, какъв е правилният ред за извършването ѝ – необходимо ли е издаване на допълнително споразумение към трудовия договор, заповед на работодателя или друг документ, както и как следва да се уредят дължимите разлики за предходните месеци?

Уважаема госпожо, в правомощията на доставчика на услугата и нейния ръководител е да организират предоставянето на услугата и да преценяват възможностите за договаряне и коригиране на възнагражденията на служителите в рамките на определените финансови ресурси. Размерите на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите в Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет не са фиксирани. Те указват минимума, под който не могат да се определят, т.е. целта е служителите да получават възнаграждения над тези минимални размери. (ТЛ)

17.08.2026 ID:7378
Моля, каква помощ в дома си може да получи самотно живееща възрастна жена на 96 години с ТЕЛК и 70% инвалидност. В момента не получава никаква помощ освен добавката към пенсията. Благодаря!

Уважаема госпожо, с оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая, моля да поставите въпроса си по компетентност към дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на възрастната жена. (ТЛ)

12.08.2026 ID:7365
Има ли забрана или ограничение за провеждането на задължителните надграждащи обучения на екипите в социалните услуги в рамките на новия Закон за държавния бюджет за 2026 г.

Уважаема госпожо, в чл. 114 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. е регламентирано, че бюджетните организации преустановяват планирането, разходването и трансферирането на средства от бюджетите си за организиране, провеждане и обезпечаване на празнични, развлекателни и спортни прояви за служителите си, в това число коледни, новогодишни тържества и други прояви с неслужебен характер. Преустановява се провеждането на работни срещи, оперативни и други съвещания, семинари и обучения на служители на бюджетните организации извън предоставените им за управление административни сгради и помещения, освен в случаите на: 1. международни събития, произтичащ и от двустранни или многостранни ангажименти, както и свързани с международни организации; 2. събития, изцяло финансирани от международни програми и проекти, по които организацията е бенефициент, доколкото разходът е изрично заложен като допустим в одобрения бюджет на програмата или проекта; 3. обучения, организирани от публични обучителни институции. Извън посочените случаи, всички междуведомствени и вътрешни работни съвещания, координационни и други срещи на служители се провеждат единствено в дигитална среда (онлайн) чрез използване на наличната ведомствена инфраструктура. За допълнителна информация и изясняване на конкретните обстоятелства по случая, следва да се обърнете по компетентност към Министерството на финансите. (ТЛ)

04.08.2026 ID:7334
Във връзка с Приложение №18 към чл.12 от НКСУ , относно стандарт 9 , критерий 9.1 индикатор 85 /а/, задължителна ли е в социална услуга за предоставяне на подслон на бездомни лица и семейства длъжност на основен специалист -медицинска сестра ?

Уважаема госпожо, разпоредбите на Приложение № 18 към чл. 12 от Наредбата за качеството на социалните услуги, стандарт 9, критерий 9.1 изискват доставчикът да осигури достатъчен по численост и квалификация персонал, съобразен със спецификата на услугата и индивидуалните потребности на потребителите. Следва да се има предвид обаче, че съгласно чл. 26, ал. 1 т. 3 от Закона за здравето в социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа за повече от 20 потребители и в социалните услуги за осигуряване на подслон се създават здравни кабинети, което предполага наличие на съответните специалисти с подходящо образование. (ТЛ)

03.08.2026 ID:7329
При предоставяне на СУ „Асистентска подкрепа“ лицата от 50% до 90 % остават не обхванати, ще бъдат ли преразгледани целевите групи?

Уважаема госпожо, обръщаме внимание, че в Закона за социалните услуги (ЗСУ) законодателят ясно и недвусмислено е определил обхвата на групите потребители на социалната услуга Асистентска подкрепа: - лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност; - деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон. Наясно сме със затрудненията на хората с увреждания, но за ползването на законовите им права те следва да представят актуални документи. Асистентската подкрепа по ЗСУ е социална услуга за пълнолетни лица с трайни увреждания и деца с трайни увреждания, които не само не могат да се обслужват самостоятелно, но са и с определена чужда помощ. Не всяко увреждане предполага зависимост от грижа и чужда помощ. Само наличието на увреждане не може само по себе си да е основание за нужда от асистент, ако няма определена чужда помощ. Няма как да се аргументира асистентската подкрепа за лица, които според медицинската им експертиза могат да се самообслужват, тъй като това е извън обхвата на самата услуга. (ТЛ)

31.07.2026 ID:7320
В момента работя като специалист в резидентна услуга /Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания/. Всички потребители са с тежка или умерена степен на умствена изостаналост, като повечето имат съпътстващи заболявания. Работното време на специалистите е 8 часа. Въпросът ми е: Трябва ли да бъде спазена в случая Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време /чл.3 право на 7-часов работен ден/?

Уважаеми господине, съгласно чл. 3, т. 3 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, право на 7-часов работен ден имат работниците и служителите, които извършват работи с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система, вродени малформации и онкологично болни. Тази разпоредба е относима и за служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги на лицата от посочените целеви групи. (ТЛ)

29.07.2026 ID:7312
Кой е надлежният заявител за включване в механизма лична помощ в ситуация, в която ползвателят е малолетно дете, майката упражнява родителските права, но е поставена под пълно запрещение и има назначен настойник, а бащата не е лишен от родителски права, но не полага фактически грижи. Моля за официално становище кой следва да подаде заявлението в механизма лична помощ в описания случай.

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

29.07.2026 ID:7311
Кандидат-ползвател на механизма „Лична помощ“ е малолетно дете с ЕР на ТЕЛК с чужда помощ. С влязло в сила съдебно решение упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на неговата майка. Майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, е поставена под пълно запрещение, за която е назначен настойник. На бащата на детето е определен режим на лични отношения с детето и е присъдена издръжка. Не е постановено съдебно решение, с което упражняването на родителските права да е предоставено на бащата. По отношение на детето е предприета мярка за закрила по Закона за закрила на детето – издадена е заповед от директора на дирекция „Социално подпомагане“ за временно настаняване на детето при неговата баба на основание чл. 29, т. 2, чл. 30, ал. 2, чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3, чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето. Към настоящия момент се очаква произнасяне на съда по предприетата мярка за закрила, като няма влязло в сила съдебно решение, с което да е изменено упражняването на родителските права или да е учредено настойничество спрямо детето. Моля да посочите кое лице следва да бъде прието като надлежно легитимирано да подаде заявление-декларация за включване в механизма „Лична помощ“ в настоящия случай?

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

27.07.2026 ID:7305
Здравейте! Имаме следния казус от практиката. При предоставяне на социална услуга за резидентна грижа срокът на възлагане на услугата изтича. В законоустановения срок е изготвен доклад за оценка по чл. 38 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ), с който е установено, че са налице основания за продължаване на предоставянето на социалната услуга за конкретното лице. Потребителят е дееспособно лице и преди изтичането на срока на възлагане е заявил писмено желанието си да продължи ползването на социалната услуга. Въпреки това, към датата, на която следва да бъде сключен договорът за продължаване на ползването на услугата по чл. 42 от ППЗСУ, лицето е хоспитализирано и поради това е в обективна невъзможност да се яви лично и да подпише договора. За лицето не е назначен законен представител поради неговата дееспособност. От друга страна, чл. 42 от ППЗСУ поставя продължаването на договора в зависимост от два кумулативни елемента – констатирана по реда на чл. 38 необходимост от продължаване и изразено от лицето желание за това – без да се урежда изрично хипотезата, в която волята вече е надлежно изразена, но фактическото или техническо подписване на документа е възпрепятствано от обективна причина като хоспитализация. В тази връзка ме вълнуват следните въпроси: Допустимо ли е договорът за продължаване по чл. 42 от ППЗСУ да бъде подписан след връщането на лицето от болничното лечение, като действието му се отнесе с обратна дата към датата на изтичане на предходния срок, така че да не се създава прекъсване в предоставянето на услугата? При липса на назначен законен представител на лицето, съществува ли законова възможност доставчикът да продължи фактическото предоставяне на услугата (включително запазване на мястото на лицето) за периода на хоспитализацията до подписване на договора, и на какво правно основание следва да се документира този период? Приложим ли е по аналогия принципът по чл. 16, ал. 2, т. 1 от ППЗСУ (за невключване на времето на болнично лечение при изчисляване на срокове) и по отношение на сроковете, свързани с изготвянето и подписването на договора за продължаване по чл. 38 и чл. 42 от ППЗСУ? Ще съм Ви изключително благодарна, ако споделите своето становище или предложение за решаване на този казус.

Уважаема госпожо, предвид изложението Ви изразяваме следното становище: На практика с лицето не се сключва нов договор за ползване на нова социална услуга, а чрез анекс се продължава действието на съществуващия договор за ползване на същата социална услуга, чийто срок изтича. На мнение сме, че следва да се приеме, че материалните предпоставки за продължаване на договора са били изпълнени още преди изтичането на срока му, тъй като има изготвена оценка по чл. 38 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги ППЗСУ, както и писмено изразено желание на лицето да продължи да ползва услугата. Доставчикът може да запази мястото и да счита правоотношението за неприключило по същество до отпадане на обективната пречка, като този период бъде подробно документиран например с вътрешни административни актове и медицински документи. След изписването договорът следва да бъде подписан незабавно, като в него или в придружителен протокол се отрази причината за забавянето. Чл. 16, ал. 2, т. 1 ППЗСУ не може да се счита за пряко приложим, но може да послужи като аргумент при систематично тълкуване, че временната хоспитализация не следва да води до прекъсване на предоставянето на социалната услуга, когато волята на лицето за продължаването ѝ е надлежно изразена. Бихме искали да обърнем внимание, че съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. В този смисъл, изложеното е само експертно становище на Министерството на труда и социалната политика и не следва да се счита за официално тълкуване на разпоредбите. (ТЛ)

27.07.2026 ID:7304
Може ли лице назначено , като социален асистент към ССУ "Асистентска подкрепа" на непълно работно време, да бъде назначено , като личен асистент по реда на Закона за личната помощ?

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

23.07.2026 ID:7286
И майка и татко са с ТЕЛК 80% .Имат брак. Но майка живее на Белоградчик и има жена от общината по програма да и пазарува. Татко живее на село Струино дол,община Белоградчик с временно пребиваване.. Отказва да живее на Белоградчик. И социалната служба в града отказва да приеме документи за отопление. Та въпросът ми е имат ли право на помощ,с една молба,нищо,че са на различни адреси пребиваващи. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност в рубрика "Социални помощи". (ТЛ)

16.07.2026 ID:7265
Налице е задължение на личния асистент да се подписва пред органа, който е работодател веднъж месечно, в случая общината. Коя е обосновката за подобно задължение и кой е нормативния документ, който изисква подобно действие? В малкото населено място, кметството може да изпълнява подобно действие, а не да бъдеш задължен веднъж в месеца, в точно определен ден и час да имаш това задължение пред съответното длъжностно лице от общината. Това е все пак нарушаване личното пространство, а може би недомислица, при положение, че в повечето случаи лицето изпълняваш длъжността личен асистент е в роднинска връзка по права линия и живее на същия адрес, където е и лицето с увреждане.

Уважаеми господине, в случай че въпросът Ви касае предоставянето на лична помощ по Закона за личната помощ, моля да го поставите по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. Ако въпросът Ви се отнася за социалната услуга Асистентска подкрепа по Закона за социалните услуги (ЗСУ), следва да го поставите към общинската администрация. Съгласно ЗСУ общината организира предоставянето на асистентската подкрепа, осъществява контрол на дейността на асистентите и на отчитането на предоставената асистентска подкрепа, когато услугата се финансира от държавния и общинския бюджет (ТЛ)

12.07.2026 ID:7246
Здравейте, при пазаруване с лични средства на потребители под запрещение освен издаване на разплащателна документ (фактура) на името на потребителя, какъв би бил другият вариант защото доставчиците или в магазините не са съгласни да издадат фактура за дребни суми на всеки потребител, ако потребителите са 60? Редно ли е след като служителите са настойници на потребителите (предимно служители поради отказ или не съществуване на близки) на тях да им бъдат издавани фактури, след което ще се направи разбивка на всеки потребител?

Уважаема госпожо, с оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа, моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

11.07.2026 ID:7244
Здравейте! Възможно ли е АКСУ да публикуват графика за планувани проверки за месец август 2026г. по-рано от последния работен ден за месеца, за да може и служителите да си плануват отпуските. Благодаря за разбирането предварително!

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за качеството на социалните услуги. (ТЛ)

10.07.2026 ID:7242
Здравейте, във връзка с § 1, т. 32. от ЗСУ, която гласи "Лице, което управлява дейността по предоставяне на услугата" е лице, назначено от доставчика на социалната услуга за осъществяване на ръководство и което е работодател на служителите, осъществяващи дейността по предоставянето на услугата, искам да попитам: Задължително ли е управителите на социални услуги с делегиран от държавата бюджет да са работодатели на служителите? Ако е така, следва ли да имат различен булстат от този на общината, предоставяща дадената услуга?

Уважаема госпожо, разпоредбата на § 1, т. 32 от Допълнителната разпоредба на Закона за социалните услуги (ЗСУ) е ясна и недвусмислена. Лицето, което управлява дейността по предоставяне на услугата се назначава от доставчика на социалната услуга за осъществяване на ръководство. Това лице е и работодател на служителите, осъществяващи дейността по предоставянето на услугата. По отношение на втория въпрос следва да имате предвид, че социалните услуги са специално уредени в ЗСУ като дейности за подкрепа на лица, а не като търговски услуги по смисъла на търговското право. Общината е доставчик на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет на територията на общината, като кметът упражнява предоставените му от закона правомощия по организирането и управлението им. Самата социална услуга не е самостоятелен правен субект и няма собствен БУЛСТАТ, но доставчикът на услугата има съответния идентификационен номер (БУЛСТАТ/ЕИК). (ТЛ)

09.07.2026 ID:7238
ОТНОСНО: Прилагане на изискванията за документиране, проследяване и приключване на случаи при предоставяне на социални услуги съгласно Закона за социалните услуги, Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги и Наредбата за качеството на социалните услуги Уважаеми госпожи и господа, Във връзка с практическото прилагане на изискванията на Закона за социалните услуги (ЗСУ), Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) и Наредбата за качеството на социалните услуги, моля да предоставите официални указания относно минимално необходимата документация, която доставчикът на социална услуга следва да създава и съхранява при предоставяне, проследяване и приключване на случаи на потребители. Въпросите ни са следните: 1. Относно документирането на еднократни и кратковременни дейности в рамките на социална услуга При предоставяне на отделни еднократни или кратковременни дейности в рамките на социална услуга (например консултация, специализирана подкрепа, терапевтична или друга дейност с ограничен обем), моля да уточните: Какъв е минималният набор от документи, с които следва да се удостоверят извършените дейности? Следва ли за тези дейности да се създава отделно досие на потребителя или е достатъчно отразяване в документацията на услугата? Необходимо ли е водене на отделен регистър за извършени еднократни/кратковременни дейности и ако да – какви минимални реквизити следва да съдържа той? Как следва да се доказва пред контролен орган реалното предоставяне на такава дейност – чрез отчет на специалист, протокол, присъствена форма или друг документ? 2. Относно документацията при предоставяне на социални услуги по чл. 15 от ЗСУ При предоставяне на специализирани социални услуги по чл. 15 от ЗСУ, включително услуги, свързани с терапия и рехабилитация, моля да посочите: Какви документи задължително следва да съдържа досието на потребителя? Следва ли в досието да се съхраняват индивидуална оценка на потребностите, индивидуален план за подкрепа, документи за извършените дейности, проследяване на напредъка и други документи? Каква е минималната периодичност за актуализиране на оценката и индивидуалния план, когато това е приложимо? 3. Относно доклада за оценка на постигнатите резултати Съгласно изискванията на ППЗСУ относно оценката на постигнатите резултати при изпълнение на индивидуалния план за подкрепа, моля да уточните: Следва ли докладът за оценка на постигнатите резултати да бъде изготвян до 30 дни преди изтичане на договора за ползване на социалната услуга? Какви минимални елементи следва да съдържа този доклад? Следва ли той да бъде задължително част от индивидуалното досие на потребителя? Необходимо ли е докладът да бъде подписан от всички специалисти, участвали в предоставянето на подкрепата, или от определено от доставчика лице? 4. Относно приключване и архивиране на случай При приключване на предоставянето на социална услуга моля да уточните: Изисква ли се изготвяне на отделен протокол за приключване на случая? Какви документи следва да удостоверяват приключването на случая и последващото архивиране на документацията? Следва ли доставчикът да има вътрешна процедура за приключване, архивиране и съхранение на досиетата на потребителите? 5. Относно проверки от контролни органи Моля да предоставите указания относно минималния комплект документи, който следва да бъде наличен при проверка от Агенцията за качеството на социалните услуги, така че доставчикът да може да докаже: законосъобразното предоставяне на услугата; изпълнението на индивидуалния план за подкрепа; постигнатите резултати; качеството и ефективността на предоставената подкрепа.

Уважаема госпожо, съгласно Закона за социалните услуги Агенцията за социално подпомагане оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги. Съответно, Агенцията за качеството на социалните услуги оказва методическа подкрепа за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги. В тази връзка и с цел оказване на методическа подкрепа, моля да поставите въпросите си по компетентност към съответните агенции. (ТЛ)

02.07.2026 ID:7215
Здравейте! от м.11.2001г. съм била на кадрова военна служба във поделение до 25.11.2019г. когато към датата на освобождаване навършвах пределна възраст за звание и сега към 18.03.2026г. имам първа категория труд 18г.25дни. Към 18.03.2026г. съм навършила 52г.3 месеца. Останалия стаж към трета категория и превърнатите първа категория, както и платени години висше образование които се взимат само при подаване на документи при пенсиониране общо стаж осигурителен, излизащ ми в справка в НОИ е 43г.3м. 1 ден. По кой член е необходимо да подам заявление в НОИ за отпускане на пенсия и дали изобщо имам право на отпускане на пенсия при осигурителния стаж който цитирам и възрастта на която съм.

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика "Обществено осигуряване". (ТЛ)

19.06.2026 ID:7164
Имам дете което предстой да навърши 18 год . Детето ми е с ТЕЛК и Социално Подпомагане ни плащат наема . Ще придължат ли социалните да ни плащат наема при условие че детето навършва 18 год но в същото време е редовна форма на убочение .

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Социални помощи“ (ТЛ)