28.03.2026 ID:6864
Обръщам се към Вас със запитване относно определянето на хората включени в списъците на БЧК за подкрепа с хранителни продукти и хигиенни материали по Програма за храни 2021-2027г. Синът ми е XXX XXXX XXX ЕГН-XXXXXXXXXXX е лице с трайно увреждане-91,00% ,получава месечна финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ, получава лична социална пенсия за инвалидност по чл.90а ,ал.1 от КСО/ за 2025г.-446,87лв./ Въпреки горните факти синът ми не фигурира в списъка на БЧК -не отговаря ли на т.3 за целевите групи на който се полагат тези помощи. Или явно от 2024г от както и аз като негова майка съм онкологично болна рязко сме забогатяли. Наясно съм ,че БЧК раздават продукти по списък изготвен от служители на ДСП. 467 лв. пенсия срещу 764 лв. праг на бедност ПОДИГРАВКА С ХОРАТА С УВРЕЖДАНЕ XXXXXX XXXXXX XXXXX/майка-лице също с трайно увреждане поради онкологично заболяване /

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за социално подпомагане, която е Управляващ орган на Програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 г. (https://asp.government.bg/bg/operativna-programa-za-hrani/signali-za-nerednosti/). (ТЛ)

27.03.2026 ID:6855
Здравейте, по наредба за възнаграждение на служителите в социалните услуги на МС, следва заплатите да се обвържат с минималната работна заплата за страната. Обаче в момента ни се обяснява как няма приет държавен бюджет и заплатите ни не могат да бъдат увеличени. Става въпрос за Община Сливен. Към момента ще ни бъдат увеличени с 5 %, от 1 април 2026,като на общински служители, а не по Наредба за възнаграждение на служителите в социалните услуги. Моля за разяснение и защита на правата ни за достойно възнаграждение.

Уважаема госпожо, подаденият от Вас сигнал е препратен по компетентност към Министерството на финансите, което отговаря за финансите на общините. (ТЛ)

25.03.2026 ID:6841
Здравейте, обръщам се към Вас понеже съм частен доставчик и бих искал да получа разяснение относно прилагането на Закона за социалните услуги. В чл. 158, ал. 2 ЗСУ срокът за изпълнение на задължително предписание, свързано с лицензионния режим, е до два месеца. В същото време чл. 59, ал. 4 ЗСУ предвижда възможност за определяне на допълнителен срок до три месеца при несъответствие със стандартите за качество. От моя гледна точка чл. 59 е относим към държавни услуги, докато чл. 158 касае единствено частните доставчици. В тази връзка бих искал да получа разяснение защо съществува това различие в максималните срокове по чл. 59, ал. 4 и чл. 158, ал. 2 ЗСУ и не водили то до различно третиране на доставчиците. Ще очаквам Вашето становище по въпроса. Благодаря предварително.

Уважаеми господине, разпоредбата на чл. 158, ал. 2 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) урежда срок в рамките на производство по отнемане на лиценз на доставчик на социални услуги. Докато чл. 59, ал. 4 от ЗСУ се отнася до срок по производство за прекратяване на социална услуга поради несъответствие със стандартите за качество на социалните услуги, а не на дейността на доставчика. Това производство има последващ характер и е насочено към установяване на нарушения и предприемане на мерки за тяхното отстраняване, както и към защита на правата и интересите на потребителите на социални услуги. Различието в сроковете произтича от обективните различия в предмета, целите и характера на двете производства – отнемане на лиценз на доставчик от една страна, и последващ контрол на социална услуга, от друга. В този смисъл различните максимални срокове по чл. 158, ал. 2 и чл. 59, ал. 4 от ЗСУ не представляват нарушение на принципа на равнопоставеност, а са израз на диференциран и пропорционален подход на законодателя. Разглежданото различие в сроковете е правно обосновано, съответства на характера на съответните административни производства и не води до незаконосъобразно различно третиране на доставчиците на социални услуги. Още повече, че в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗСУ изрично е регламентирано, че при несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, се прекратява предоставянето на всички социални услуги, независимо от източника им на финансиране. (ТЛ)

24.03.2026 ID:6837
Имах желание да се настаня в дом за стари хора в ХХХХ. Домът се казва ХХХХХХХ и е с управител или собственник доктор ХХХХХ.Има снимки от обстановката и адрес в ГУГЪЛ.Действителността обаче НЯМА НИЩО ОБЩО с публикуваните фотоси и е по скоро УЖАСЯВАЩА. ВЪПРОСЪТ ми е възможна ли е проверка на въпросния дом.Има ли лиценз и спазват ли се ЕЛЕМЕНТАРНИ хигиенни норми. ОЧАКВАМ вашия отговор!!!

Уважаема госпожо, подаденият от Вас сигнал е препратен по компетентност към Агенцията за качеството на социалните услуги, която е специализираният орган за осъществяване на контрол и мониторинг на социалните услуги. (ТЛ)

24.03.2026 ID:6832
Здравейте, имам следните въпроси: Защо не се провеждат конкурси от общините за управители на социални услуги? Защо с години социални услуги се управляват от хора без опит и необходимото образование? Кога управителите на социални услуги ще бъдат истински работодатели, да разполагат с бюджета си и да ръководят оперативно и отговорно? Защо АКСУ си затваря очите за описаните проблеми?

Уважаеми господине, поставените въпроси са от компетентността на кмета на общината в качеството му на доставчик на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, и работодател на ръководителите на тези социални услуги. (ТЛ)

20.03.2026 ID:6826
В таксите на потребителите настанени в Дом за стари хора,може ли да влиза такса за телевизия и интернет. Може ли ръководителя на институцията да ограничи избора на доставчик на интернет и телевизия на потребителя, като избере той кой е доставчика!?

Уважаема госпожо, съгласно чл. 21 от Закона за социалните услуги Агенцията за социално подпомагане (АСП) оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги. В тази връзка моля да поставите въпроса си по компетентност към АСП. (ТЛ)

16.03.2026 ID:6799
Здравейте! Поради невъзможност за разкриване на ЦОП като държавно делегирана дейност, поради липса на държавен бюджет и с оглед непрекъсваемост на услуги за деца, които са изпълнявани по проект, с решение на общински съвет дейностите продължиха като местна дейност до приемане на държавния бюджет. В тази връзка, искам да попитам, потребителите дали трябва да поискат насочване от ДСП и да им бъде издаден ПОП /предварителна оценка на потребностите/ или докато е местна дейност, трябва да заявят своето желание пред определения от кмета на общината служител, който отговаря за предоставянето на социални услуги. При необходимост от допълнителна информация и за обратна връзка ХХХХХХХХ Предварително ви благодаря!

Уважаема госпожо, съгласно чл. 74 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) извършва насочване за ползване на социални услуги от деца, родители, семейства и лица, които полагат грижи за деца, в случаите, когато услугите се предоставят като мярка за закрила на детето по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Насочването за ползване на социални услуги като мярка за закрила на детето в семейна среда се извършва по реда на Закона за закрила на детето и при спазване на чл. 73, ал. 1 от ЗСУ. В чл. 75 от ЗСУ е регламентирано, че общината извършва насочване за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет, от всички лица с изключение на лицата по чл. 74, ал. 1. Насочването за ползване на социални услуги се извършва от определени от кмета на общината служители от общинската администрация, нейни структурни звена и/или от служители, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги. Към настоящия момент съгласно § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги в срока по § 44, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСУ, насочването за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се извършва само от ДСП с изключение на социалната услуга асистентска подкрепа по чл. 15, т. 10 от ЗСУ, за ползването на която насочването се извършва само от общините. Посочената разпоредба касае обаче само социалните услуги, които се финансират само от държавния бюджет. В тази връзка насочването следва да се извърши съгласно чл. 75, ал. 1 и 3 от ЗСУ, с изключение на насочването на деца, родители, семейства и лица, които полагат грижи за деца, в случаите, когато услугите се предоставят като мярка за закрила на детето по ЗЗДет. При тях насочването е от ДСП. (ТЛ)

16.03.2026 ID:6792
Здравейте! Защо Община Враца не изплаща целевата субсидия (5 процента индексация от01.01.2026г)?

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към Министерството на финансите. (ТЛ)

12.03.2026 ID:6788
Здравейте! Ние сме ДЦДМУ и при нас ЦСОП имат изнесена паралелка за по тежките случаи за 3 часа на ден. Децата ползват социалната услуга в ДЦДМУ - дневна грижа, въпросът ми е кой трябва да ги обгрижва през тези 3 часа ЦСОП или ДЦМДУ, защото по този начин отговорността е на никой.

Уважаема госпожо, с оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа по предоставянето на социалните услуги, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

12.03.2026 ID:6787
Кога ще започне приемът на документи за високотехнологични помощни средства?

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

06.03.2026 ID:6755
При определяне на подходяща резидентна услуга за лице с трайни увреждания следва ли да се съобразява единствено водещата диагноза по ТЕЛК, или цялостното функционално състояние и комплексът от заболявания и потребности, установени в индивидуалната оценка? Например: лице с водеща диагноза „намалено зрение“, но със съпътстващи заболявания – сърдечносъдови проблеми, диабет с усложнения и последици от мозъчен инфаркт, при което е налице значително ограничена двигателна активност и потребност от постоянна подкрепа. В такъв случай към какъв тип резидентна услуга е методически правилно да се насочи лицето – услуга за лица със сетивни увреждания или услуга за лица с физически увреждания/нужда от постоянна грижа?

Уважаема госпожо, съгласно чл. 73 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) насочването за ползване на социални услуги включва: 1. информиране на лицата относно съществуващите социални услуги, които имат право да ползват, условията и сроковете за тяхното ползване; 2. информиране на лицата относно условията за заплащане и пълно и частично освобождаване от заплащане на такса за ползване на социални услуги; 3. извършване на предварителна оценка на потребностите от социални услуги; 4. съдействие и консултиране на лицата за избор на подходящи за тях социални услуги. Предварителната оценка на потребностите от социални услуги съдържа предложение за подходящите социални услуги, които лицето има право да ползва, и избраните от него социални услуги. В чл. 76, ал. 2 от ЗСУ е регламентирано, че за извършването на предварителната оценка при насочването дирекция "Социално подпомагане" и общината могат да изискват информация и становища от други органи и институции на централно, регионално и местно ниво, от семейството и близките на лицето, от личния лекар на лицето, от лечебни заведения, от институции в системата на предучилищното и училищното образование и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от дирекцията или общината. Съгласно чл. 5 от Правилника за прилагане на закона за социалните услуги с цел оказване на ефективно съдействие и консултиране на лицата за избор на подходящи за тях социални услуги, финансирани от държавния бюджет, социалният работник, извършващ насочването, може да поиска представяне на допълнителна информация от лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, когато информацията не може да бъде изискана по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗСУ или осигурена по служебен ред. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

05.03.2026 ID:6752
Здравейте! Баща ми на 66 години от ХХХХ наскоро беше освободен от работа " защото работодателя ни иска да носи отговорност за човек който ще се пенсионира скоро" подаде документи за борса " одобрен" започна да си оправя документите за пенсиониране .. от там му казаха че не може докато има борса. Спряха му борсата само да му кажат че трябва да чака да навърши 67 години за пенсия . Сега нито борса нито пенсия.. а това се случва малко след нова година . Въпроса ми е такова ли ви е отношението към човек който цял живот е работил .?

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“ или „Обществено осигуряване“. (ТЛ)

03.03.2026 ID:6746
Моля, да направите проверка на телково решение на ХХХХ ХХХХ ХХХХ от гр.ХХХХ ул.ХХХХХ, която е заключена от дъщеря й ХХХХ ХХХХХ, за да не се разбере,че същата е с телк. ХХХХ ХХХХ се обслужва сама, отглежда зеленчуци и животни -прасета и се грижа за двора си, сама сече дървата си за подпалване на печката всеки ден около 16.00-16.30ч. Не полвза бастун, канадки идруги подпирачки. Моля, да проверите как е получила телк,а дъщеря й е асистент. Заслужава ли човек като нея да взима пари от държавата, след като се самообслужва, ако тя е болна , защо дъщеря й не я прибири при нея, а идва сутрин и понякото вечер, за да отчита дейност ,че я гледа. Болен човек как се гледа...

Уважаема/и госпожо/господине, проверка относно достоверността на издадени медицински документи не е от компетенциите на Министерството на труда и социалната политика. В тази връзка следва да се обърнете по компетентност към Министерството на здравеопазването. Въпросът относно назначаването на асистент на лице с увреждане е от компетенциите на съответната община. (ТЛ)

28.02.2026 ID:6738
В резидентна социална услуга за лица с психични разстройства, с утвърден капацитет 12 потребители и адаптирани помещения по Наредба за качеството на социалните услуги (Приложение № 12, по две места на стая), възниква необходимост от предоставяне на заместваща грижа, като самата услуга е посочена в нормативната уредба като краткосрочна до 14 дни. В момента всички помещения са заети, като освобождаването на стая би наложило настаняване на вече настанените лица по трима в стая, което би нарушило техните права, безопасността и условията, предвидени в Наредбата. Доставчикът желае да осигури заместваща грижа без да нарушава правата, стандарта на безопасност и функционалност, и да гарантира психичното благополучие на всички потребители. В тази връзка, молим за подробни указания и възможни варианти, които да позволят добросъвестно и законово предоставяне на заместваща грижа, включително: 1.Помещение за заместваща грижа -Необходимо ли е физически да се поддържа постоянно свободно помещение за заместваща грижа, -или е допустимо услугата да осигури заместваща грижа чрез организационно решение (временно преразпределение на текущите потребители или споразумение с друга услуга), без да се нарушават техните права и стандартите за качество? 2.Възможност за промяна на капацитет и „заварено положение“ -Възможно ли е, за осигуряване на необходимото помещение, да се направят временни промени в капацитета на услугата или в „завареното положение“ на настанените потребители, -и при какви условия това би било допустимо според нормативната уредба, без да се счита за нарушение? 3.Осигуряване на помещение извън социалната услуга -Допустимо ли е доставчикът да предостави заместваща грижа в помещение извън резидентната услуга, -и ако да, трябва ли да се осигури втори екип за грижа, за да се гарантира същото качество на предоставяната услуга и безопасност на потребителите? 4.Адаптация на текущите потребители -При реално предоставяне на заместваща грижа за психично болни лица, дори за краткосрочен период до 14 дни, как се предвижда адаптацията на вече настанените потребители към присъствието на нови лица (до две допълнителни настанявания)? -Какви мерки или препоръки се очакват от доставчика, за да се гарантира спокойствието, безопасността и психичното благополучие на всички потребители по време на периода на заместваща грижа? Молим да ни бъде предоставена максимално подробна информация и възможни варианти, съобразени с нормативната уредба, така че да можем да организираме и адаптираме услугите си по безопасен, законов и професионален начин, осигурявайки качество на предоставяната грижа и защита на правата на всички потребители.

Уважаема госпожо, съгласно Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ) специализираната среда, в която се предоставя социалната услуга Резидентна грижа за лица с увреждания (в случая Резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства), следва да създава подходящи и устойчиви условия за живот и възможност за ефективна подкрепа на потребителите. Помещенията за живеене, нощувка, дневни занимания или други общи помещения за социални контакти, хранене и приготвяне/разпределяне на храна, включително и за предоставяне на заместваща грижа, следва да са достатъчно на брой, достъпни, обзаведени съобразено с функционалното им предназначение и специфичните потребности на групите потребители (Стандарт 4 и Критерий 4.1 от Приложение № 12). Същевременно, в Стандарт 9 и Критерий 9.1 от Приложение № 12 от НКСУ е регламентирано, че специализираната социална услуга следва да осигурява възможно най-високо качество на човешките ресурси, необходими за ефективно предоставяне на услугата, съобразно нейната специфика, както и че доставчикът на социалната услуга следва да осигурява достатъчно на брой и с необходимата професионална подготовка служители. Минималният брой по основните категории служители следва да е съобразен с броя на потребителите в услугата, като в конкретния случай за услугата Резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства минималният брой на лицата, ползващи социалната услуга не може да е по-малък от 8, а максималният брой лица – 20, в т.ч. (т.е. включително) 2 места за заместваща грижа. Заместващата грижа е регламентирана в рамките на утвърдения максимален брой на потребителите на услугата (в случая 12 потребители), а не като допълнителни потребители над него. Това означава, че предоставянето ѝ следва да се организира при спазване на определения максимален брой потребители и изискванията за материална среда и численост на служителите. Следователно заместващата грижа не може да обоснове превишаване на максималния брой на потребителите или отклонение от стандартите, а се реализира в рамките на вече утвърдената организационна и ресурсна структура на услугата. Възникналата необходимост от предоставяне на заместваща грижа следва да се разглежда в рамките на действащата нормативна уредба. Заместващата грижа по своя характер не представлява спешно настаняване, а планирана форма на краткосрочна подкрепа, която се осигурява след насочване, изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и подготовка на индивидуален план за подкрепа. В индивидуалния план се определят графикът, начинът и срокът за ползване, както и целите и очакваните резултати. Това потвърждава, че заместващата грижа има елемент на предварително структуриране и ясно определени параметри, а не представлява извънредна или нерегламентирана интервенция. Възможността за насочване в рамките на деня при кризисна ситуация по чл. 56 от ППЗСУ е изключение и не променя общия планиран характер на услугата за резидентна грижа. Няма изискване за поддържане на постоянно свободно помещение, предназначено единствено за заместваща грижа, тъй като тя е регламентирана в рамките на утвърдения максимален брой на потребителите на услугата. Финансирането ѝ също е в рамките на утвърдения максимален брой на потребителите. Съгласно Закона за социалните услуги финансирането на заместващата грижа от държавния бюджет се извършва съгласно стандарта за делегирана от държавата дейност за съответната социална услуга, чрез която се предоставя грижата. Това означава, че предоставянето ѝ следва да се организира без превишаване на определения максимален брой потребители и без отклонение от стандартите за качество. Временно увеличаване на утвърдения максимален брой на потребителите с цел осигуряване на заместваща грижа не е предвидено в нормативната уредба. Организацията на заместващата грижа не следва да води до нарушаване на правата, личното пространство и установената среда на текущите потребители. При всички случаи водещ принцип остава спазването на утвърдения максимален брой на потребителите на услугата, стандартите за качество и гарантирането на безопасна и стабилна среда за всички потребители. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. В този смисъл, гореизложеното е само експертно становище на Министерството на труда и социалната политика и не следва да се счита за официално тълкуване на разпоредбите. Съгласно чл. 21, т. 1 от Закона за социалните услуги Агенцията за социално подпомагане оказва методическа подкрепа при предоставянето на социалните услуги. (ТЛ)

26.02.2026 ID:6725
Лице, настанено в резидентна грижа за лица в над трудоспособна възраст без увреждания, навършило възраст за пенсиониране за стаж и възраст по КСО, но не е пенсионер. Има ли право да работи на трудов договор като личен асистент по механизма за Личната помощ? Отговаря на изискванията за личен асистент, но получава отказ поради факта, че ползва социална услуга. Това правилно ли е?

Уважаема госпожо, въпросът Ви е от компетенциите на рубрики „Интеграция на хората с увреждания“ и „Трудово право“. Специалното законодателство в областта на социалните услуги не поставя ограничение по отношение на правото на работа на потребители на социални услуги, в т.ч. на потребители, настанени в резидентна грижа. (ТЛ)

25.02.2026 ID:6722
Потребител ползва почасова социална услуга „Асистентска подкрепа“. Лицето живее само и няма близки в съответното населено място. По време на предоставянето на услугата се установяват епизоди на дезориентация, агресивно поведение и злоупотреба с алкохол, които представляват реален риск за здравето и живота както на лицето, така и на асистента. Внуците, с които потребителят поддържа контакт, са своевременно информирани, но не предприемат действия. Впоследствие съдействие оказва дъщерята – единственият останал роднина по права линия, с когото потребителят не поддържа близки взаимоотношения. След отказа на потребителя да се премести да живее при нея, дъщерята стартира процедура по настаняване в резидентна услуга. В хода на задължителните медицински прегледи е установена диагноза „деменция“, след което лицето е настанено в Дом за хора с деменция. Две седмици по-късно внуците извеждат лицето от резидентната услуга и подават документи за насочването му към социална услуга в домашна среда. Още при предходното ползване на услугата доставчикът е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“, че с оглед високия риск и тежестта на състоянието услугата в домашна среда не е подходяща и не може да отговори на потребностите на лицето. Налице е повтарящ се модел на поведение от страна на внуците, тъй като преди години същият потребител е бил настанен в Дом за възрастни хора и по същия начин е бил изведен оттам. С оглед разпоредбите на Закона за социалните услуги молим за разяснение: Как следва да процедира доставчикът на социалната услуга, когато близките вземат решения, които обективно поставят лицето в риск? Как следва да бъде насочено лицето към социална услуга в домашна среда, при положение че е установено, че същата не може да удовлетвори потребностите му и не е в негов интерес? Кой носи отговорност в подобна ситуация?

Уважаема/и госпожо/господине, съгласно Закона за социалните услуги (ЗСУ) социални услуги се предоставят само съобразно желанието и личния избор на лицата. Ползването на социални услуги за резидентна грижа се допуска само в случай че са изчерпани възможностите за подкрепа на лицата чрез социални услуги в домашна среда и в общността. Допуска се задължително ползване на социални услуги само по разпореждане на съда и само в случаите, определени в закон. Не се допуска задължително ползване на социални услуги за резидентна грижа от пълнолетни лица. ЗСУ регламентира, че предварителната оценка на потребностите от социални услуги, с която се извършва насочването за ползване на социални услуги, съдържа както предложение за подходящите социални услуги, които лицето има право да ползва, така и избраните от него социални услуги. При извършване на насочването дирекциите „Социално подпомагане“ и общините координират дейностите си, обменят информация и си оказват съдействие. Те могат да изискват информация и становища от други органи и институции на централно, регионално и местно ниво, от семейството и близките на лицето, от личния лекар на лицето, от лечебни заведения, от институции в системата на предучилищното и училищното образование и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от дирекцията или общината. Когато лицето, което се насочва за ползване на социална услуга, има нужда от специализирана подкрепа за разбиране на информацията и избор на услуга, дирекция „Социално подпомагане“ и общината могат да изискват подкрепа от доставчици на социални услуги. На следващо място, важно е да се отбележи, че когато насочването е извършено и лицето заяви пред доставчика желание за ползване на избраната от него услуга, законът дава възможност на доставчика на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, да откаже предоставянето на услугата само когато не предоставя исканите от лицето социални услуги или когато след извършване на индивидуалната оценка на потребностите се установи, че чрез социалните услуги, които предлага, не могат да се удовлетворят потребностите на лицето. Редът за отказ за предоставяне на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, е определен в правилника за прилагането на закона. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

23.02.2026 ID:6711
Как се изчисляват часовете за чужда помощ след като се попълнят въпросите и се разберат нуждите на нуждаещия се....Питам за точна Формула и всеки въпрос как е оценен и как точно се определят часовете?

Уважаеми господине, в случай че въпросът Ви касае предоставянето на социалната услуга Асистентска подкрепа по реда на Закона за социалните услуги (ЗСУ), следва да се обърнете по компетентност към общината, тъй като съгласно чл. 93 от ЗСУ насочването за ползване на асистентска подкрепа, която се финансира от държавния и общинския бюджет, се извършва само от общината, която предоставя услугата. Общината е отговорна и за организирането и предоставянето на асистентската подкрепа, която се финансира от държавния и общинския бюджет. Ако въпросът Ви е свързан с предоставяне на услуги по проект на общината по операция „Иновативни здравно-социални услуги“, финансиран по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, компетентна да отговори е отново общината. В случай че въпросът Ви е свързан с механизма за лична помощ по Закона за личната помощ, следва да го поставите по компетентност към Агенцията за социално подпомагане или към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

19.02.2026 ID:6697
Ако потребител на ЦСРИ е лице в пенсионна възраст или е с решение от ТЕЛК за 100% ограничаване на работоспособността, доколко е приложимо предлагане услугата Подкрепа за придобимане на трудови умения, доколкото по определение "Подкрепа за придобиване на трудови умения" по чл. 15, т. 6 е дейност, която се осъществява в специализирана среда или мобилно, за подготовка и придружаване на лица с трайни увреждания за придобиване на умения за участие в трудови дейности" т.е. предполага вазможно участие в трудови дейности.

Уважаеми господине, социалната услуга по чл. 15, т. 6 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) – Подкрепа за придобиване на трудови умения, видно от дефиницията ѝ в § 1, т. 13 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ, е услуга, предназначена за лица с трайни увреждания, а не за лица в пенсионна възраст. В случай обаче, че лицето е в пенсионна възраст и същевременно е лице с трайни увреждания, удостоверено със съответния документ, то би могло да ползва услугата, ако лицето е заявило желание и индивидуалната оценка на потребностите му го включва. (ТЛ)

19.02.2026 ID:6696
При сключен Договор за съпътстваща услуга - двигателна рехабилитация с ДЦПЛУ от потребител, настанен в ЦНСТПЛФУ актуализациите, съгласно чл. 34 и чл. 35 от ППЗСУ с каква срочност се изготвят/ съгласно Договор за настаняване или съгласно Договор за съпътстваща услуга/ и кой има задължението да извърши актуализациите / МДЕ на резидентната услуга+рехабилитатора от ДЦПЛУ, който провежда съпътстващата услуга с лицето или МДЕ определен по случая в ДЦПЛУ? Тъй като срочността за изготвяне на актуализациите на договора за настаняване и договора за съпътстваща услуга са различни.

Уважаема госпожо, от представената информация не става ясно дали услугите, които лицето ползва се предоставят от един доставчик или от различни доставчици, както и кога е добавена услугата за рехабилитация. Съгласно чл. 81, ал. 2 и 3 от Закона за социалните услуги, когато лицето е избрало да ползва различни социални услуги от един доставчик, се изготвя обща оценка и общ план за предоставянето на всички услуги. Съответно, когато лицето ползва социални услуги от различни доставчици, те заедно отговарят за изготвянето на оценката и на плана по ред, определен в правилника за прилагането на закона. Когато лицето ползва различни социални услуги от един доставчик актуализацията следва да е в съответствие с чл. 34, ал. 1 или чл. 35, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ). Когато лицето ползва социални услуги от различни доставчици, актуализацията следва да е в съответствие с чл. 31, ал. 3 и чл. 35, ал. 2 от ППЗСУ. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. В този смисъл, гореизложеното е само експертно становище на Министерството на труда и социалната политика и не следва да се счита за официално тълкуване на разпоредбите. (ТЛ)

16.02.2026 ID:6677
Казвам се XXXX XXXXX,управител на ЦСРИ-Гр.XXXXXX. От 2022г. след излизане на Наредбата за стандартите за заплащане на служителите в социалните услуги бяха приети минималните размери на заплащане - 160% и 180%.Услугата ни попада в този диапазон.В чл.17,ал.1, се определя 30% разлика между размера на основните специалисти и управителя. През 2022г. изпълняващият тогава кмет на общ.Провадия спази това правило и заплатата ми е 190% от основната,а на специалистите пряко работещи 160% от минималната. От 1.01.2026г. новият финансист на Общината ми заяви, че заплатата ми била неправилно изчислена и я намали на 180% от минималната. Въпросът ми е: Правилно ли е това? Да подпиша ли ново допълнително споразумение и ако подпиша,това значи че се съгласявам с по ниската заплата, нали? През 2022г на 27.02 съм задал въпрос към Вас за 190% от минималната и Вие сте ми отговорили да се спазва 30% разлика,т.е.160% на 190% от минималната. А сега какво?

Уважаеми господине, в Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, са определени минималните размери на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, съобразно различните групи длъжности. Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, в т.ч. и на специалистите, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги, не могат да са в размер по-нисък от предвидения размер в съответната разпоредба за вида социална услуга (в случая за услугата терапия и рехабилитация – 180 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната). Това означава, че ръководителят на социалната услуга не може да получава индивидуална основна месечна работна заплата под 180 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от наредбата поставя граница на разликата между индивидуални основни месечни работни заплати на ръководителя и на основните специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, като тази разлика не може да е повече от 30 на сто. Както е в случая за услугата терапия и рехабилитация, ако размерите на възнагражденията на основните специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, са в размер 160 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната, то възнаграждението на ръководителя не може да е в размер по-голям от 190 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната. Обръщаме внимание, че разликата от 30 на сто между възнагражденията на ръководителя и основните специалисти не е фиксирана, но не може да бъде повече от 30 на сто. Ръководителят, който управлява дейността по предоставяне на услугата, се назначава от доставчика на социалната услуга и възнаграждението му е въпрос на договаряне между страните, като съгласно наредбата то не може да бъде по-ниско от 180 на сто. Същевременно не може да бъде и по-високо от 190 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната, тъй като размерите на възнагражденията на основните специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, са в размер 160 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната. Въпросите относно това дали е възможно да Ви се намали заплата и дали да подпишете ново допълнително споразумение имат трудово-правен характер и следва да бъдат поставени по компетентност в рубрика „Трудово право“. (ТЛ)