|
19.05.2026 ID:7047
Здравейте,
Бих искала да поставя на обсъждане следния въпрос, а именно: какви са правомощията на Директорите на центровете, предоставящи социална услуга от резидентен тип на лица, поставени под запрещение? Секретар съм на район ХХХХХ ,със заповед ни е възложена дейността на Орган по настойничество и попечителство. На територията на района има два центъра, вкоито се грижат за деца и младежи с увреждания. Някои от настанените там /навършилите пълнолетие/ са поставени под запрещение, тъй като не могат да се грижат сами за защита на интресите и здраввето си. На голяма част от тях родителите са живи и не са лишени от родитерски права, не са неизвестни,т.е. не са налице основанията за образуване на настойнически дела и назначаване на настойнически съвети. Още повече, че за това настояват лица, работещи в тези домове, а не близки на запретените. Съгласно Семейния кодекс Настойник по право на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от тях. Респективно настойниче В случаите по чл. 173, ал. 2 и 3 от СК вписването на настойничество се извършва по заявление на съпруга или на родителите, след което на заявителя се издава удостоверение за качеството му на настойник или на попечител. В случая имаме настанени в такъв център поставени под пълно запрещение пълнолетни лица с жив родител, който е техен настойник по право, т.е. не е налице хипоеза, в която следва да се назначи такъв. От друга страна, след като лицето е настанено в такъв център, то би следва ло грижата за неговото здраве да се полага от ръководител на това място. Това следва по аналогия от разпоредбите на СК, касаещи децата, Настойник, съответно попечител, на дете с неизвестни родители е ръководителят на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа, в която то е настанено. Същото би следвало да се отнася и за настанените лица, поставен под пълно запрещение, т. да е налице настойничество по право, но само в случаите когато нямат дееспособен съпруг, жив родител, неизвестен родител същият да е лишен от родителски права.Във всяка друга ситуация би следвало лилицата, ръководещи тези институции да имат право да предствляват настанените там, но не на основание настойничество, а посилатана склюечния договор за предоставяне на услугата.
Уважаема госпожо, Семейният кодекс (СК) урежда настойничеството и попечителството над пълнолетни лица, поставени под запрещение, като прави разграничение между настойничество по право и настойничество, учредено от органа по настойничество и попечителство. Съгласно чл. 173, ал. 3 от СК настойник по право на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от тях. Когато поставеното под запрещение лице няма дееспособен съпруг или родители, които могат да упражняват настойничество по право, следва да бъде учредено настойничество от органа по настойничество и попечителство по общия ред на СК. В действащата нормативна уредба не е предвидено ръководителят на социална услуга за резидентна грижа автоматично да придобива качеството „настойник по право“ на пълнолетно лице, поставено под запрещение, единствено поради неговото настаняване в услугата. Разпоредбата, предвиждаща настойничество по право за ръководителя на социална услуга, е уредена изрично само по отношение на определени хипотези за деца. Поради това настаняването в социална услуга за резидентна грижа не освобождава органа по настойничество и попечителство от задължението да прецени наличието на предпоставки за учредяване на настойничество в случаите, когато липсват лица, упражняващи настойничество по право. Ръководителят и служителите на социалната услуга осъществяват ежедневната грижа, подкрепа и съдействие за защита живота и здравето на настаненото лице в рамките на предоставяната социална услуга и съобразно правомощията, произтичащи от специалното законодателство в областта на социалните услуги и договора за предоставяне на услугата. (ТЛ)
| 19.05.2026 ID:7044
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Моля за становище относно законосъобразността при организацията на трудовата дейност в Дом за стари хора, свързана с изпълнението на дейности по социална работа от служител, назначен на длъжност „сътрудник социални дейности“.
В социалната услуга е назначено лице на длъжност „сътрудник социални дейности“, като същевременно на служителя е възложено да изпълнява дейности, характерни за длъжността „социален работник“, включително:
* водене и поддържане на досиета на потребители;
* изготвяне и обработване на документация, свързана с оценка на потребностите и планиране на подкрепата;
* участие в процеса по социална работа с потребителите;
* изпълнение на преки задължения, присъщи на длъжността „социален работник“.
Съгласно действащата нормативна уредба и Националната класификация на професиите и длъжностите, длъжността „социален работник“ попада в категорията „основни специалисти“, докато длъжността „сътрудник социални дейности“ се отнася към персонал, пряко ангажиран с обслужването на потребителите, без статут на специалист.
В тази връзка моля за Вашето становище по следните въпроси:
1. Законосъобразно ли е служител, назначен на длъжност „сътрудник социални дейности“, да изпълнява в пълен обем функции и дейности, характерни за длъжността „социален работник“?
2. Допустимо ли е на служител с длъжност „сътрудник социални дейности“ да бъде възложено воденето на потребителски досиета и изготвянето на документация, свързана със социалната работа, без да е назначен официално на длъжност „социален работник“?
3. Налице ли е нарушение на трудовото и социалното законодателство в случай, че служителят фактически изпълнява функции на „социален работник“, независимо от наименованието на заеманата длъжност?
4. Допустимо ли е служителят да получава възнаграждение, определено за длъжност „социален работник“, при положение че е назначен на различна длъжност по щатно разписание?
Моля за Вашето компетентно становище с оглед правилното прилагане на нормативната уредба в сферата на социалните услуги и трудовите правоотношения.
Уважаема госпожо, съгласно действащата нормативна уредба доставчикът на социалната услуга организира дейността на услугата, определя длъжностите, разпределя функциите между служителите и носи отговорност за осигуряване на условия за предоставяне на качествена подкрепа в съответствие със стандартите за качество на социалните услуги. В стандартите в раздел „Б“ на приложенията в Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ) са определени изисквания относно структурата, числеността, квалификацията и професионалното развитие на служителите, както и относно функциите на основните специалисти, необходими за функционирането на услугата, на препоръчителните специалисти, на служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите и на служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга. В Приложение № 13 от НКСУ към индикатор 94 „Доставчикът е осигурил следните категории служители в услугата:
а) специалисти – основни специалисти, необходими за функционирането на услугата, и препоръчителни специалисти;
б) служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите, и служители, подпомагащи функционирането на социалната услуги“, като източник на информация е посочено:
- основни специалисти: социален работник/специалист социални дейности; медицинска сестра (при наличие на здравен кабинет);
- при необходимост, препоръчителни специалисти: трудотерапевт/ерготерапевт;
- служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите: асистент;
- при необходимост, подпомагащи служители: готвач; хигиенист; шофьор/поддръжка.
Същевременно, конкретното разпределение на дейностите между работещите се определя в рамките на вътрешната организация на работа и длъжностните характеристики. Съгласно стандартите за качеството на социалните услуги е необходимо да има пълно съответствие между квалификацията на служителите и изискванията, заложени в длъжностните им характеристики.
Възлагането на дейности на служители следва да бъде съобразено с характера на длъжността, професионалните функции и дейностите, свързани с предоставянето на съответната социална услуга. Не е допустимо на служителите да бъдат възлагани дейности, които са извън обхвата на професионалните им функции и не съответстват на предназначението на заеманата длъжност. Следва също да се отчете, че поставените въпроси имат и трудовоправен характер, доколкото са свързани с възлагането на трудови функции, съответствието им с длъжностните характеристики и организацията на труда в социалната услуга.
В случай че считате, че се извършат нарушения при организацията на работа в социалната услуга и не се спазват правата на потребителите и служителите, следва да подадете сигнал към контролния орган – Агенцията за качеството на социалните услуги. (ТЛ)
| 18.05.2026 ID:7041
Няма поставен въпрос.
| 18.05.2026 ID:7040
Здравейте,
М
Няма поставен въпрос.
| 13.05.2026 ID:7022
Възложено е предоставянето на социална услуга, създадена с решение на Общински съвет, на частен доставчик при условията на осигурено финансиране, материална база и валиден лиценз.
Частният доставчик е осигурил допълнително помещение по договор за наем, предназначено за фронт офис и провеждане на екипни срещи за нуждите на услугата, което е различно от мястото на предоставяне на социалната услуга.
Във връзка с гореизложеното, моля за Вашето становище по следните въпроси:
1.Допустимо ли е разходът за наем на помещението, както и свързаните с него режийни разноски да бъдат квалифицирани в структурата на разходите по елемент „издръжка“ на социалната услуга?
2. Налице ли е нормативна възможност за допълване на мястото за предоставяне на социалната услуга с помещение, което се използва за административни и организационни дейности на социалната услуга, но без пряко ползване от потребители, и задължително ли е извършването на такава процедура?
Уважаема госпожо, по първия въпрос следва да се има предвид, че отношенията, свързани с организацията на дейността и допустимостта на конкретни разходи при възлагане предоставянето на социална услуга на частен доставчик, са предмет на договорните отношения между възложителя и изпълнителя. В този смисъл решението относно разходите за наем и режийни разноски за помещение, използвано за горепосочените дейности, може да се извършват в рамките на сключения договор и при спазване на приложимото финансово и счетоводно законодателство.
По втория въпрос следва да се отчете, че нормативната уредба не съдържа изрична забрана за използване на допълнително помещение за административни, организационни и вътрешно-консултативни дейности, свързани с предоставянето на социалната услуга, когато то не се използва пряко от потребителите. Необходимостта от допълване или промяна на мястото за предоставяне на услугата следва да се преценява съобразно конкретния случай, условията на лиценза и договорните отношения между възложителя и доставчика, при спазване на приложимата нормативна уредба. Изискванията по отношение на специализираната среда и организацията на социалните услуги са регламентирани в приложенията за всяка конкретна услуга в Наредбата за качеството на социалните услуги. (ТЛ)
| 12.05.2026 ID:7013
Въпросът ми е относно прилагането на Наредба за възнаграждение на служителите в социалните услуги на МС, според която следва заплатите да се обвържат с минималната работна заплата за страната. В Община Сливен и към момента на служителите в социалните услуги , държавно делегирана дейност, заплащането е по ниско от минимума за съответната длъжност, от това което следва по Наредба за възнаграждение на служителите в социалните услуги. Обяснено ни беше, че се чака приемане на държавен бюджет и дотогава, заплащането ни не може да е според коефициентите определени според Наредбата за съответните длъжности. Моля за разяснение и защита на право на достойно заплащане.
Уважаема госпожо, определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, които се предоставят като делегирани от държавата дейности, се извършва в съответствие с Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет (приета с Постановление № 343 от 07.12.2020 г. на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2022 г.). В наредбата са регламентирани минималните възнаграждения на служителите на социалните услуги в съотношение към размера на минималната работна заплата, установена за страната. Прилагането на наредбата е задължително за всички социални услуги, които са делегирани от държавата дейности. Минималната работна заплата за страната е увеличена на 620,20 eвро от 1 януари 2026 г., което следва да се вземе предвид при определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет в съответствие с цитираната наредба.
Предвид изложеното и доколкото поставеният въпрос е свързан с финансовото обезпечаване на държавно делегираните дейности, въпросът Ви следва да бъде насочен към Министерството на финансите, в чиято компетентност са въпросите, свързани с бюджетната рамка и финансовото осигуряване на делегираните от държавата дейности. (ТЛ)
| 12.05.2026 ID:7011
Уважаеми госпожи и господа, социалните услуги, делегирани от страна на държавата, се управляват от управители, назначени по политически мотиви. Често са некомпетентни и не познават основни акценти от нормативната база в съответната насока, както и дейностите които следва да се изпълняват в съответната услуга. Най- вече се свързва предоставянето на услугите с предоставяне и следене за храна на потребителите и да се чисти и мие в услугите, без да се регламентират ясно какви са дейностите на основните специалисти в услугата и какви са дейностите на подкрепящите и основните длъжности, пряко ангажирани с потребителите. По точно казано, служители като социални работници, психолог, педагог са задължени да чистят, готвят , отговарят за храна, хигиена, подръжка на общи помещения, поемат смени като охрана на услугата и нощни смени, и в същото време са отговорни и за изготвяне на планове, оценки, консултиране, застъпничество, терапия , обучения в придобиване на умения, придружаване до местни и държавни институции и т.н. ...Тогава какви са функциите на персонала, пряко ангажиран с потребителите - трудотерапевт, социални асистенти, сътрудник социални дейности ..И това не се разбира от управители на услугите, защото или не се назначават необходимите хора за съответната длъжност или се назначава човек за длъжността, само за да взема заплата. Управител на социална услуга изпълнява политика на съответната община - назначен за да изпълнява не дейност на социалната услуга,а да се прокарва усвояване на средства. И след като специалистите - социални работници , психолози , педагози са длъжни да се превръщат и в асистенти и санитари и охрана, то тогава защо е този управител или директор на социална услуга, след като не може да осъществява дейността на услугата съгласно Наредбата за качество на социалните услуги. Може би е време да се премахне длъжността управител / директор и да има специалист с административни функции и със съответното образование в социалните дейности. В повечето случаи се назначават управители с образование, което е далеч от социалната сфера. Да може и да са били мениджъри на нещо си..... но това не ги прави специалисти в съответната социална услуга и води до напускане на персонала, демотивация, неразбиране на спецификата на социалната работа. Социалната работа не е само да се даде храна на потребителите и да се чисти и мете услугата и да се създава напрежение между екипа кой чисти, кой нечисти като за всичко се търси отговорност от страна на специалистите - социален работник, педагог, психолог, медицинска сестра. И това се случва на територията на различни общини в България - Плевен, Сливен, Габрово.
Уважаема госпожо, съгласно действащата нормативна уредба доставчикът на социалната услуга организира дейността на услугата, определя длъжностите, разпределя функциите между служителите и носи отговорност за осигуряване на условия за предоставяне на качествена подкрепа в съответствие със стандартите за качество на социалните услуги. В стандартите в раздел „Б“ на приложенията в Наредбата за качеството на социалните услуги са определени изисквания относно структурата, числеността, квалификацията и професионалното развитие на служителите, както и относно функциите на основните специалисти, необходими за функционирането на услугата, на препоръчителните специалисти, на служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите и на служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга. Същевременно, конкретното разпределение на дейностите между работещите се определя в рамките на вътрешната организация на работа и длъжностните характеристики. Съгласно стандартите за качеството на социалните услуги е необходимо да има пълно съответствие между квалификацията на служителите и изискванията, заложени в длъжностните им характеристики.
Възлагането на дейности на служители следва да бъде съобразено с характера на длъжността, професионалните функции и дейностите, свързани с предоставянето на съответната социална услуга. Не е допустимо на специалисти да бъдат системно възлагани дейности, които са извън обхвата на професионалните им функции и не съответстват на предназначението на заеманата длъжност, когато това води до невъзможност за изпълнение на основните дейности по подкрепа на потребителите. Организацията на работата трябва да осигурява условия специалистите да изпълняват дейностите, свързани с оценка на потребностите, планиране и предоставяне на подкрепа, консултиране, застъпничество и други професионални дейности, предвидени в нормативната уредба и стандартите за качество. Следва също да се отчете, че поставените въпроси имат и трудовоправен характер, доколкото са свързани с възлагането на трудови функции, съответствието им с длъжностните характеристики и организацията на труда в социалната услуга.
Не на последно място е необходимо да се поясни, че дейностите, свързани с храненето, хигиената и поддържането на здравословна среда за потребителите, са пряко свързани с изискванията за осигуряване на безопасност, здраве и подходящи условия при предоставянето на социалните услуги. Тези изисквания трябва да се изпълняват при ясно разпределение на отговорностите и съобразно предназначението и разпределението на съответните длъжности. Контролът за тяхното спазване, включващ и отговорните за целта длъжностни лица, се извършва – освен от доставчика на услугата – и от компетентните органи. В случай че считате, че се извършат нарушения при организацията на работа в конкретна социална услуга и не се спазват правата на потребителите и служителите, следва да подадете сигнал към контролния орган – Агенцията за качеството на социалните услуги. (ТЛ)
| 05.05.2026 ID:6989
Здравейте, в ЦНСТ за деца с увреждания има потребители, които са над 21г и съответно заплащат такса за позване на социалната услуга. Въпроса ми е - кой служител изчислява таксата - социален работник или счетоводител. В щатното разписание няма счетоводител.
Уважаема госпожо, организацията на дейностите, свързани с определянето и администрирането на таксите за ползване на социалната услуга, както и разпределението на функциите между служителите, са от компетентността на доставчика на социалната услуга и нейния ръководител. Те се определят съобразно вътрешната организация на работа, длъжностните характеристики, структурата на персонала и начина на финансово администриране на услугата. Подобни дейности могат да бъдат извършвани и в общинското звено, отговарящо за социалните услуги на територията на общината. Не е целесъобразно за всяка услуга да се предвиждат счетоводни длъжности, които да заемат допълнителен щат, още повече че за някои от услугите броят на потребителите е много нисък, както е във Вашия случай.
За допълнителна информация и методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 01.05.2026 ID:6981
В месечния график за месец май контролна дейност на АКСУ е предвидено за проверка Защитено Жилище за лица с психични разстройства на адрес гр.XXXX, кв. XXXX,бул. XXXXX. На този адрес се намират две социални услуги ЗЖЛПР възложени за управление на различни доставчици. Въпросът ми е кое ЗЖЛПР ще бъде обект на проверка?
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за качеството на социалните услуги. (ТЛ)
| 21.04.2026 ID:6939
Здравейте! При сключен договор за 2 години за ползване на социална услуга в Общностен център.След изтичане на договора се сключва анекс за 6 месеца. Актуализацията при дългосрочна услуга (2 г.) е на 6 месеца. При сключване на анекс на колко време се актуализира? На база на договора или анекса са актуализациите?
Уважаема госпожо, съгласно чл. 34 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) в случай че лицето, което ползва социална услуга, не е поискало актуализиране по реда на чл. 33, ал. 2 и 3 от ППЗСУ, доставчикът на социалната услуга е длъжен да изготви актуализирана индивидуална оценка на потребностите и актуализиран индивидуален план за подкрепа:
1. не по-късно от 3 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга – при краткосрочно ползване на социална услуга;
2. не по-късно от 4 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга – при средносрочно ползване на социална услуга;
3. не по-късно от 6 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга или от последната актуализация на оценката и плана – при дългосрочно ползване на социална услуга;
4. не по-късно от 12 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга или от последната актуализация на оценката и плана – при ползване на социална услуга за резидентна грижа за пълнолетни лица.
В чл. 16 от Закона за социалните услуги е регламентирано, че срокът за предоставяне на социалните услуги се определя в зависимост от индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа на лицето и резултатите за потребителя, които се цели да се постигнат. Ползването на социалните услуги може да е:
1. краткосрочно – за срок до шест месеца;
2. средносрочно – за срок до една година;
3. дългосрочно – за срок от една до три години.
В случай, че услугата се прилага като мярка за закрила на дете в риск са приложими разпоредбите на Закона за закрила на детето и Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 15.04.2026 ID:6923
Добър ден!
Бих искал да се консултирам по следния казус:
Детето ми е с 80% ТЕЛК с право на чужда помощ и има отпуснати 168 часа месечно по направление за включване в механизма „Лична помощ“, издадено от Дирекция „Социално подпомагане“ XXXXX.
Тъй като съм трудово зает и към момента нямам възможност да прекратя трудовия си договор на 8 часа, желанието ми е аз да ползвам част от часовете като личен асистент – 84 часа, а останалите 84 часа да бъдат използвани от бабата на детето като втори личен асистент.
От страна на механизма „Лична помощ“ по местоживеене обаче ми беше обяснено, че не е възможно вторият личен асистент да ползва пълния размер от 84 часа и че часовете следва да бъдат намалени.
Бих искала да попитам:
Съществува ли нормативно основание за подобно ограничение?
Има ли изискване за разпределение на часовете между повече от един личен асистент, което да води до намаляване на общия брой часове за втория асистент?
Благодаря предварително!
Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика "Интеграция на хората с увреждания". (ТЛ)
| 06.04.2026 ID:6901
Уважаеми госпожи и господа,
Във връзка с чл. 17 от Наредбата за стандартите за заплащане и изискването възнагражденията на ръководните специалисти да не надвишават с повече от 30% тези на специалистите, предоставящи социални услуги, моля за уточнение:
Следва ли ограничението от 30% да се прилага върху реално определените възнаграждения в евро?
Например: ако възнаграждението на социален работник е 1000 евро., правилно ли е възнаграждението на ръководител да бъде до 1300 евро. (1000 + 30%)?
Допустимо ли е прилагане чрез съотношения спрямо минималната работна заплата (напр. различни проценти от МРЗ), или изискването следва да се преценява единствено чрез пряко сравнение на реалните възнаграждения?
Уважаема госпожо, определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, които се предоставят като делегирани от държавата дейности, се извършва в съответствие с Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет (приета с Постановление № 343 от 07.12.2020 г. на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2022 г.). В наредбата са регламентирани минималните възнаграждения на служителите на социалните услуги в съотношение към размера на минималната работна заплата, установена за страната, съобразно различните групи длъжности. От 1 януари 2026 г. този размер е 620,20 eвро, което следва да се вземе предвид при определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет в съответствие с цитираната наредба. Прилагането на наредбата е задължително за всички социални услуги, които са делегирани от държавата дейности. Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, в т.ч. и на специалистите, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги, не могат да са в размер по-нисък от предвидения размер в съответната разпоредба за вида социална услуга. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от наредбата поставя граница на разликата между индивидуални основни месечни работни заплати на ръководителя и на основните специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, като тази разлика не може да е повече от 30 на сто. Обръщаме внимание, че разликата между възнагражденията на ръководителя и основните специалисти не е фиксирана, но не може да бъде повече от 30 на сто. Ръководителят, който управлява дейността по предоставяне на услугата, се назначава от доставчика на социалната услуга и възнаграждението му е въпрос на договаряне между страните при спазване изискванията на наредбата. (ТЛ)
| 28.03.2026 ID:6864
Обръщам се към Вас със запитване относно определянето на хората включени в списъците на БЧК за подкрепа с хранителни продукти и хигиенни материали по Програма за храни 2021-2027г.
Синът ми е XXX XXXX XXX ЕГН-XXXXXXXXXXX е лице с трайно увреждане-91,00% ,получава месечна финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ, получава лична социална пенсия за инвалидност по чл.90а ,ал.1 от КСО/ за 2025г.-446,87лв./
Въпреки горните факти синът ми не фигурира в списъка на БЧК -не отговаря ли на т.3 за целевите групи на който се полагат тези помощи. Или явно от 2024г от както и аз като негова майка съм онкологично болна рязко сме забогатяли.
Наясно съм ,че БЧК раздават продукти по списък изготвен от служители на ДСП. 467 лв. пенсия срещу 764 лв. праг на бедност ПОДИГРАВКА С ХОРАТА С УВРЕЖДАНЕ
XXXXXX XXXXXX XXXXX/майка-лице също с трайно увреждане поради онкологично заболяване /
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за социално подпомагане, която е Управляващ орган на Програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 г. (https://asp.government.bg/bg/operativna-programa-za-hrani/signali-za-nerednosti/). (ТЛ)
| 27.03.2026 ID:6855
Здравейте, по наредба за възнаграждение на служителите в социалните услуги на МС, следва заплатите да се обвържат с минималната работна заплата за страната. Обаче в момента ни се обяснява как няма приет държавен бюджет и заплатите ни не могат да бъдат увеличени. Става въпрос за Община Сливен. Към момента ще ни бъдат увеличени с 5 %, от 1 април 2026,като на общински служители, а не по Наредба за възнаграждение на служителите в социалните услуги. Моля за разяснение и защита на правата ни за достойно възнаграждение.
Уважаема госпожо, подаденият от Вас сигнал е препратен по компетентност към Министерството на финансите, което отговаря за финансите на общините.
Бихме искали да обърнем внимание, че определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, които се предоставят като делегирани от държавата дейности, се извършва в съответствие с Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет (приета с Постановление № 343 от 07.12.2020 г. на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2022 г.). В наредбата са регламентирани минималните възнаграждения на служителите на социалните услуги в съотношение към размера на минималната работна заплата, установена за страната. Прилагането на наредбата е задължително за всички социални услуги, които са делегирани от държавата дейности. Минималната работна заплата за страната е увеличена на 620,20 eвро от 1 януари 2026 г., което следва да се вземе предвид при определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет в съответствие с цитираната наредба. (ТЛ)
| 25.03.2026 ID:6841
Здравейте, обръщам се към Вас понеже съм частен доставчик и бих искал да получа разяснение относно прилагането на Закона за социалните услуги.
В чл. 158, ал. 2 ЗСУ срокът за изпълнение на задължително предписание, свързано с лицензионния режим, е до два месеца. В същото време чл. 59, ал. 4 ЗСУ предвижда възможност за определяне на допълнителен срок до три месеца при несъответствие със стандартите за качество. От моя гледна точка чл. 59 е относим към държавни услуги, докато чл. 158 касае единствено частните доставчици. В тази връзка бих искал да получа разяснение защо съществува това различие в максималните срокове по чл. 59, ал. 4 и чл. 158, ал. 2 ЗСУ и не водили то до различно третиране на доставчиците. Ще очаквам Вашето становище по въпроса.
Благодаря предварително.
Уважаеми господине, разпоредбата на чл. 158, ал. 2 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) урежда срок в рамките на производство по отнемане на лиценз на доставчик на социални услуги. Докато чл. 59, ал. 4 от ЗСУ се отнася до срок по производство за прекратяване на социална услуга поради несъответствие със стандартите за качество на социалните услуги, а не на дейността на доставчика. Това производство има последващ характер и е насочено към установяване на нарушения и предприемане на мерки за тяхното отстраняване, както и към защита на правата и интересите на потребителите на социални услуги. Различието в сроковете произтича от обективните различия в предмета, целите и характера на двете производства – отнемане на лиценз на доставчик от една страна, и последващ контрол на социална услуга, от друга. В този смисъл различните максимални срокове по чл. 158, ал. 2 и чл. 59, ал. 4 от ЗСУ не представляват нарушение на принципа на равнопоставеност, а са израз на диференциран и пропорционален подход на законодателя. Разглежданото различие в сроковете е правно обосновано, съответства на характера на съответните административни производства и не води до незаконосъобразно различно третиране на доставчиците на социални услуги. Още повече, че в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗСУ изрично е регламентирано, че при несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, се прекратява предоставянето на всички социални услуги, независимо от източника им на финансиране. (ТЛ)
| 24.03.2026 ID:6837
Имах желание да се настаня в дом за стари хора в ХХХХ. Домът се казва ХХХХХХХ и е с управител или собственник доктор ХХХХХ.Има снимки от обстановката и адрес в ГУГЪЛ.Действителността обаче НЯМА НИЩО ОБЩО с публикуваните фотоси и е по скоро УЖАСЯВАЩА. ВЪПРОСЪТ ми е възможна ли е проверка на въпросния дом.Има ли лиценз и спазват ли се ЕЛЕМЕНТАРНИ хигиенни норми. ОЧАКВАМ вашия отговор!!!
Уважаема госпожо, подаденият от Вас сигнал е препратен по компетентност към Агенцията за качеството на социалните услуги, която е специализираният орган за осъществяване на контрол и мониторинг на социалните услуги. (ТЛ)
| 24.03.2026 ID:6832
Здравейте, имам следните въпроси:
Защо не се провеждат конкурси от общините за управители на социални услуги?
Защо с години социални услуги се управляват от хора без опит и необходимото образование?
Кога управителите на социални услуги ще бъдат истински работодатели, да разполагат с бюджета си и да ръководят оперативно и отговорно?
Защо АКСУ си затваря очите за описаните проблеми?
Уважаеми господине, поставените въпроси са от компетентността на кмета на общината в качеството му на доставчик на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, и работодател на ръководителите на тези социални услуги. (ТЛ)
| 20.03.2026 ID:6826
В таксите на потребителите настанени в Дом за стари хора,може ли да влиза такса за телевизия и интернет. Може ли ръководителя на институцията да ограничи избора на доставчик на интернет и телевизия на потребителя, като избере той кой е доставчика!?
Уважаема госпожо, съгласно чл. 21 от Закона за социалните услуги Агенцията за социално подпомагане (АСП) оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги. В тази връзка моля да поставите въпроса си по компетентност към АСП. (ТЛ)
| 16.03.2026 ID:6799
Здравейте! Поради невъзможност за разкриване на ЦОП като държавно делегирана дейност, поради липса на държавен бюджет и с оглед непрекъсваемост на услуги за деца, които са изпълнявани по проект, с решение на общински съвет дейностите продължиха като местна дейност до приемане на държавния бюджет. В тази връзка, искам да попитам, потребителите дали трябва да поискат насочване от ДСП и да им бъде издаден ПОП /предварителна оценка на потребностите/ или докато е местна дейност, трябва да заявят своето желание пред определения от кмета на общината служител, който отговаря за предоставянето на социални услуги.
При необходимост от допълнителна информация и за обратна връзка ХХХХХХХХ
Предварително ви благодаря!
Уважаема госпожо, съгласно чл. 74 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) извършва насочване за ползване на социални услуги от деца, родители, семейства и лица, които полагат грижи за деца, в случаите, когато услугите се предоставят като мярка за закрила на детето по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Насочването за ползване на социални услуги като мярка за закрила на детето в семейна среда се извършва по реда на Закона за закрила на детето и при спазване на чл. 73, ал. 1 от ЗСУ. В чл. 75 от ЗСУ е регламентирано, че общината извършва насочване за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет, от всички лица с изключение на лицата по чл. 74, ал. 1. Насочването за ползване на социални услуги се извършва от определени от кмета на общината служители от общинската администрация, нейни структурни звена и/или от служители, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги.
Към настоящия момент съгласно § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги в срока по § 44, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСУ, насочването за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се извършва само от ДСП с изключение на социалната услуга асистентска подкрепа по чл. 15, т. 10 от ЗСУ, за ползването на която насочването се извършва само от общините. Посочената разпоредба касае обаче само социалните услуги, които се финансират само от държавния бюджет. В тази връзка насочването следва да се извърши съгласно чл. 75, ал. 1 и 3 от ЗСУ, с изключение на насочването на деца, родители, семейства и лица, които полагат грижи за деца, в случаите, когато услугите се предоставят като мярка за закрила на детето по ЗЗДет. При тях насочването е от ДСП. (ТЛ)
| 16.03.2026 ID:6792
Здравейте! Защо Община Враца не изплаща целевата субсидия (5 процента индексация от01.01.2026г)?
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към Министерството на финансите. (ТЛ)
|
|