03.10.2026 ID:7552
Здравейте, интересувам се от условията за прекратяване на договор за ползване на услуги. Правилно ли е да се прекрати договор на болен човек на 69 г. въз основа на правила на директора, които не са записани в чл.41 от ППЗСУ?

Уважаема госпожо, съгласно чл. 39 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги доставчикът на социални услуги предоставя на лицето, избрало да ползва услугата, проект на договор, въз основа на който се уреждат условията за нейното предоставяне. Договорът определя вида, профила, продължителността, начина и мястото на предоставяне на услугата, правата и задълженията на страните, както и, когато е приложимо, размера и начина на заплащане на таксата. В него се посочват също срокът, условията и редът за неговото прекратяване и продължаване. След постигане на съгласие между страните лицето и/или неговият законен представител и доставчикът на социални услуги сключват в писмена форма договор за ползване на социални услуги. От направеното запитване не могат да бъдат установени конкретните обстоятелства по случая и с оглед получаване на необходимата методическа подкрепа по поставения въпрос, следва да се обърнете към Агенцията за социално подпомагане. В случай че считате, че правата на лицето са нарушени, може да подадете сигнал до Агенцията за качеството на социалните услуги, която е специализираният орган по осъществяване на контрол на социалните услуги. (ТЛ)

01.10.2026 ID:7544
Нормално ли е в 21 век лични асистенти в гр.Пловдив да стоят 3 ч.за подпис днес.Допълнителните адреси,които общината пусна бяха обявени преди 5 дни в сайта на общината,но повечето възрастни хора нямат интернет .Всички служители имат телефони,можеха да прозвънят повечето хора.Защо чак след като човек е стоял 3 ч и е стигнал до гишето,му казват за другите адреси.Защо се подписват празни отчети,а не се дават предварително ЛА да ги попълнят? Защо е тази гавра и нечовешко отношение? Какво правим следващите студени месеци?Нова локация за подпис без един стол за сядане???? Настоявам за незабавни проверки! Ако видите репортажите на пловдивските медии от днес,ще добиете представа за това унижение,на което бяха подложени хората.Ще бъдат подадени сигнали и до Омбудсмана.И не,едно извинение от общината НЕ стига.

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

01.10.2026 ID:7541
Заплащат ли се такси от потребители на Центрове за временно настаняване при наличие на доходи или във всички случаи важи разпоредбата на чл. 104 Ал. 1 т. 7 ?

Уважаеми господине, съгласно чл. 103, ал. 1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, не се заплаща от: 1. лицата до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование; 2. младежите от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на пълнолетие са ползвали резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето; 3. лицата, които нямат доходи и влогове. ЗСУ определя и социални услуги, за които не се заплаща такса. В чл. 104, ал. 1, т. 7 от ЗСУ е регламентирано, че не се заплаща ползването на финансирани от държавния бюджет социални услуги за осигуряване на подслон на бездомни лица. По смисъла на закона „бездомни лица“ са лицата, които не притежават собствен или съсобствен жилищен имот на територията на цялата страна и са останали без подслон поради инцидентно възникнали обстоятелства, както и лицата, избрали бездомността като начин на живот (§ 1, т. 31 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ). За изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

01.10.2026 ID:7540
Кой е настойникът или законният представител на децата, настанени в ЦНСТДБУ?

Уважаема госпожо, в Семейния кодекс (СК) са уредени хипотезите, при които се учредява настойничество или попечителство над малолетни или непълнолетни лица, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права, както и на непридружени малолетни или непълнолетни чужденци, които са на територията на Република България. За децата с неизвестни родители, настанени в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, настойник/попечител по право е ръководителят на съответната услуга съгласно чл. 173, ал. 1 от СК. Същото се прилага и за непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, настанен по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето – съгласно чл. 173, ал. 2 от СК. (ТЛ)

24.09.2026 ID:7520
Здравейте, ние сме ДЦДУ, имаме следния казус: Логопеда,който е назначен вече от 3 години излиза в майчинство и не можем да намерим друг специалист с такава специалност. Имаме действащи ИПП и ИОП на потребителите ни с включени дейности с логопед, какво следва да направим, трябва ли да преразгледаме плановете и да опишем,че нямаме такъв специалист?

Уважаема госпожо, на основание чл. 78, ал. 5 от Закона за социалните услуги доставчик на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, може да откаже предоставянето на услуга само когато не предоставя исканите от лицето социални услуги и когато след извършване на индивидуалната оценка на потребностите се установи, че чрез социалните услуги, които предлага, не могат да се удовлетворят потребностите на лицето. Когато социалните услуги се предоставят като комплекс от различни социални услуги, следва да се има предвид, че всяка от включените услуги представлява самостоятелна дейност, която се организира и предоставя в рамките на общия комплекс. В случай, че дадена услуга/дейност, включена в индивидуалния план за подкрепа, не може да бъде предоставена поради обективна липса на необходимия специалист, следва да се извърши актуализация на индивидуалния план за подкрепа съобразно конкретните обстоятелства и потребности на лицето. Редът за отказ за предоставяне на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, е регламентиран в правилника за прилагането на закона. За ползване на необходимата терапевтична подкрепа от съответния специалист, лицата следва да бъдат насочени към друга подходяща услуга. Съгласно чл. 21, т. 1 от Закона за социалните услуги Агенцията за социално подпомагане оказва методическа подкрепа при предоставянето на социалните услуги. (ТЛ)

23.09.2026 ID:7512
Здравейте ,работя на 4 часа в една социална услуга и 4 часа в друга социална услуга , като работодателя е един и същ ,с новите промени ще имали някакво отражение върху отпуската ми ,клас прослужено време ,пенсиониране и други .Благодаря !

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

18.09.2026 ID:7507
В Бургас се бавят заплатите за Лични Асистенти

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към доставчика на услугата. (ТЛ)

16.09.2026 ID:7493
Здравейте, работя в частен доставчик на социална услуга "Резидентна грижа за възрастни хора". Интересува ме дали е правилно да актуализираме индивидуалните оценки и индивидуалните планове на потребителите съгласно чл.34 ал.1 т.4 от ППЗСУ - не по-късно от 12 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга или от последната актуализация на оценката и плана.

Уважаема госпожо, съгласно чл. 34 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) при ползване на социална услуга за резидентна грижа за пълнолетни лица, в случай че лицето, което ползва социалната услуга, не е поискало актуализиране по реда на чл. 33, ал. 2 и 3 от ППЗСУ, доставчикът на социалната услуга е длъжен да изготви актуализирана индивидуална оценка на потребностите и актуализиран индивидуален план за подкрепа не по-късно от 12 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга или от последната актуализация на оценката и плана. Това означава, че ако веднъж вече е извършена актуализация не по-късно от 12 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга следващата актуализация следва да се извърши не по-късно от 12 месеца от последната актуализация на оценката и плана, ако междувременно лицето не е поискало актуализация по реда на чл. 33, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от ППЗСУ. Съгласно чл. 21, т. 1 от Закона за социалните услуги Агенцията за социално подпомагане оказва методическа подкрепа при предоставянето на социалните услуги. (ТЛ)

16.09.2026 ID:7492
Здравейте! Допустимо ли е социални работници, работещи в социалната услуга "Асистентска подкрепа", които обработват лични и поверителни данни, провеждат разговори с близки на кандидат-потребители,с потребителите и със социалните асистенти, да бъдат разположени в общ Информационен център/фронт офис с множество обслужващи гишета, други служители и граждани, като работят без отделно обособено помещение, преграда или параван. Отговаря ли такава организация на работното място на изискванията на Наредбата за качеството на социалните услуги и Приложение N 24 за "Асистентска подкрепа", относпо поверителността и сигурността на информацията и защитата на личните данни на потребители?

Уважаема госпожо, съгласно чл. 18 от Закона за социалните услуги организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. При избора на организация и начин на управление на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, се прилагат принципите за осигуряване на лесен достъп до услугите, осигуряване на комплексна подкрепа чрез различни дейности, осигуряване на възможност за ефективно и ефикасно управление на услугите, осигуряване на възможност за гъвкаво използване, насочване и управление на служителите, осъществяващи различните дейности, осигуряване на висока ефикасност на средствата за финансиране на дейностите. В случай че считате, че правата на потребителите на социалната услуга са нарушени, следва да имате предвид, че в правомощията на Агенцията за качеството на социалните услуги е осъществяването на контрол по отношение на предоставянето на социалните услуги. Агенцията оказва и методическа подкрепа за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги. (ТЛ)

14.09.2026 ID:7485
Здравейте, работя в Резидентна грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст /частен доставчик/. Съгласно чл. 38 от ППЗСУ трябва да се изготви доклад за оценка, с която се установява дали са постигнати резултатите, включени в индивидуалния план за подкрепа на лицето. Трябва ли изготвяме доклада, тъй като продължаването или прекратяването на договора зависи изцяло от потребителя и неговите близки независимо от постигнатите резултати?

Уважаема госпожо, в съответствие с чл. 38 и чл. 42 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) изготвянето на доклада за оценка е задължително. Докладът установява постигнатите резултати и актуалните потребности на лицето и е необходим за извършване на преценка относно продължаването на предоставянето на услугата. Задължението за изготвянето му възниква при настъпване на предвидените в ППЗСУ обстоятелства и следва да бъде изпълнено в определения срок, независимо от това дали лицето е заявило желание за продължаване на ползването на услугата. Същевременно, съгласно чл. 89, ал. 1 и 2 от ЗСУ ползването на резидентна грижа винаги е за определен срок, съобразен с потребностите на лицето и с резултатите, които се цели да бъдат постигнати. Срокът за ползване на резидентна грижа от пълнолетни лица може да бъде удължаван по тяхно желание, в случай че няма възможност за подкрепа и грижа в домашна среда. Поради това следва да се разграничат задължението за изготвяне на доклада за оценка по чл. 38, ал. 1 от ППЗСУ и предпоставките за продължаване на ползването на резидентната грижа. Изразеното от пълнолетното лице желание е относимо към продължаването на услугата, но не отменя задължението за изготвяне на доклада в предвидения срок. (ТЛ)

14.09.2026 ID:7483
Уважаеми дами и господа, Моля за Вашето становище в спешен порядък по прилагането на чл. 93, ал. 2 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) във връзка с предоставянето на социалната услуга „Асистентска подкрепа“. Допустимо ли е лице, което е в надтрудоспособна възраст и е в невъзможност за самообслужване, да бъде включено като потребител на социалната услуга „Асистентска подкрепа“ на основание чл. 93, ал. 2, т. 1 ЗСУ, когато лицето има издадено експертно решение на ТЕЛК, в което е определена 0 % трайно намалена работоспособност (ТНР)/вид и степен на увреждане (ВСУ)? В тази връзка моля, да бъде уточнено дали определянето на 0 % ТНР/ВСУ следва да се счита за определена по съответния ред степен на намалена работоспособност по смисъла на чл. 93, ал. 2, т. 1 ЗСУ, или лицето следва да се счита за лице, което „няма определена по съответния ред степен на намалена работоспособност“, независимо че разполага с експертно решение на ТЕЛК с определени 0 % ТНР/ВСУ. Моля за изрично разяснение дали при посочената хипотеза лицето попада в кръга на лицата, на които може да бъде предоставяна социалната услуга „Асистентска подкрепа“ по чл. 93, ал. 2, т. 1 ЗСУ. Благодаря предварително за съдействието и своевременния отговор!

Уважаема госпожо, съгласно чл. 93, ал. 2 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) асистентска подкрепа се предоставя на лица в надтрудоспособна възраст, които са в невъзможност за самообслужване и нямат определена степен на намалена работоспособност, както и на деца и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ. По смисъла на § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗСУ, за пълнолетни лица с трайни увреждания се приемат лицата с 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане. Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза при медицинската експертиза се определят степента на трайно намалената работоспособност и потребността от чужда помощ. В конкретния случай лицето е в надтрудоспособна възраст и в невъзможност за самообслужване, но му е определена 0 % трайно намалена работоспособност, поради което не е изпълнено условието на чл. 93, ал. 2, т. 1 ЗСУ. Лицето не попада и в категорията на пълнолетните лица с трайни увреждания, тъй като определените 0% са под установените от закона 50 и над 50 на сто, а за тази категория е необходимо и наличие на определена чужда помощ. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. В този смисъл, гореизложеното е само експертно становище на Министерството на труда и социалната политика и не следва да се счита за официално тълкуване на разпоредбите. Съгласно чл. 21, т. 1 от Закона за социалните услуги Агенцията за социално подпомагане оказва методическа подкрепа при предоставянето на социалните услуги. (ТЛ)

10.09.2026 ID:7476
При изтичане на срока на договора за ползване на социална услуга, когато един месец преди изтичането му е изготвен доклад за оценка на изпълнените дейности и постигнатите резултати, необходимо ли е при непродължаване на договора да бъде изготвен допълнително отделен приключващ доклад, или изготвеният доклад за оценка на изпълнените дейности и постигнатите резултати е достатъчен за приключване на случая и досието на потребителя?

Уважаема госпожо, съгласно чл. 38, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ), до 30 дни преди изтичане на срока на договора за ползване на социална услуга доставчикът изготвя доклад за оценка, съдържащ преценка относно степента на постигане на резултатите, определени в индивидуалния план за подкрепа. Докладът е част от документацията по управление на случая и отразява изпълнението на планираните дейности и постигнатите резултати в рамките на предоставената подкрепа. Докладът се предоставя на лицето, дирекция "Социално подпомагане", извършила насочването или издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания или на общината, извършила насочването. При изтичане на срока на договора и непродължаване на предоставянето на социалната услуга, когато изготвеният по чл. 38, ал. 1 от ППЗСУ доклад съдържа необходимите констатации относно изпълнените дейности, постигнатите резултати и приключването на предоставянето на услугата, не е налице самостоятелно нормативно изискване за изготвяне на отделен приключващ доклад. В чл. 40 от ППЗСУ е регламентирано, че Договорът за ползване на социални услуги задължително урежда и начин за прекратяване и продължаване на договора, а в чл. 41 от ППЗСУ са регламентирани и различни хипотези, при които Договорът за ползване на социални услуги се прекратява. (ТЛ)

10.09.2026 ID:7474
Колко пъти в годината трябва да се провежда обучение за първа долекарска помощ в различните центрове за социални услуги и кой трябва да го проведе? Благодаря!

Уважаема госпожо, съгласно Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ) доставчикът на социалната услуга осигурява необходимите обучения и инструктажи на служителите съгласно Програма за въвеждащо и надграждащо обучение на служителите за настоящата календарна година. Обучението за оказване на първа помощ се провежда най-малко веднъж на 12 месеца и се удостоверява с необходимата документация – информация, подписана от ръководителя, и/или протокол за проведеното обучение. Отговорността за организирането и осигуряването на обучението/инструктажът е на ръководителя, съответно на доставчика на социалната услуга. НКСУ не определя конкретно лице или организация, които задължително да го провеждат. Обучението/инструктажът се организира по преценка на доставчика, при спазване на приложимите нормативни изисквания и с участието на компетентно лице или организация и може да бъде включено в системата на обучения и инструктажи свързани с безопасността и здравето при работа. (ТЛ)

09.09.2026 ID:7472
Здравейте нуждая се от 900евро за операция на око и смяна на лещата

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Социални помощи“. (ТЛ)

09.09.2026 ID:7471
Здравейте нуждая се от 900 евро за операция на око моля да ми помогнете имам перде и смяна на лещата

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Социални помощи“. (ТЛ)

03.09.2026 ID:7451
Здравейте! От малка община сме и имаме въпрос, касаещ преструктурирането на социална услуга. Общината е предоставила за управление на външен доставчик /НПО/ два центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания. От края на миналата година и в двете услуги няма деца, а само младежи и пълнолетни лица. Преструктурирането на съществуващите към момента услуги ще бъде в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с увреждания като потребителите няма да бъдат извеждани, с цел запазване на доверителната връзка с персонала и предвид тежките увреждания на ползвателите. Въпросът ни е възможно ли е преименуването на услугите да се осъществи с анекс или е необходимо прекратяване на съществуващия договор и стартиране на нова процедура? Благодарим за отделеното време!

Уважаема госпожо, във връзка с извършено от Агенцията за социално подпомагане (АСП) проучване относно социалните услуги за резидентна грижа за деца и младежи (с и без увреждания), при което е установено наличие на настанени потребители, които не попадат в определената целева група, АСП с писмо № 91-00-0991/16.07.2026 г. е дала насоки за планиране на действия, свързани с промяна на целевата група на потребителите на социалната услуга (https://asp.government.bg/bg/deynosti/sotsialni-uslugi/metodiki-i-metodicheski-ukazaniya/). В тази връзка, за допълнителна информация и конкретни методически насоки следва да се обърнете по компетентност към АСП. (ТЛ)

02.09.2026 ID:7443
Здравейте, Работя в социална услуга „Резидентна грижа“ и моля за становище относно следния конкретен казус: С пълнолетно дееспособно лице, което не е поставено под запрещение, е сключен договор за ползване на социална услуга „Резидентна грижа“ за срок от 12 месеца. Преди изтичането на договора е извършена оценка по чл. 38 от ППЗСУ, установена е необходимост от продължаване на ползването на социалната услуга и лицето е заявило писмено желание да продължи да я ползва. На това основание е сключено допълнително споразумение (анекс) по чл. 42 от ППЗСУ, с което срокът на действие на договора е продължен за нов период от три години. Моля да разясните: 1. Допустимо ли е при резидентна грижа за пълнолетно дееспособно лице първоначален договор, сключен за срок от една година, да бъде продължен чрез анекс за нов определен срок от три години, когато са налице актуална оценка по чл. 38 ППЗСУ, установена необходимост от продължаване и писмено желание на лицето? 2. Следва ли при този случай да се приеме, че ограничението за дългосрочно ползване на социални услуги „от една до три години“ по чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗСУ се прилага като максимален общ период на непрекъснато фактическо ползване на услугата, или следва да се прави разграничение между първоначално определения срок на договора и последващото му продължаване по реда на чл. 42 ППЗСУ? 3. В случай че първоначалният договор е за една година, а след извършена нова оценка и при изрично желание на пълнолетното дееспособно лице е сключен анекс за още три години, допустимо ли е това продължаване с оглед специалната разпоредба на чл. 89 ЗСУ относно продължаването на срока за ползване на резидентна грижа от пълнолетно лице? 4. Необходимо ли е при такова продължаване да се сключва изцяло нов договор, или анексът към съществуващия договор е допустимият ред по чл. 42 ППЗСУ? Моля, ако е възможно, да посочите конкретните разпоредби от ЗСУ и ППЗСУ, на които се основава становището Ви. Благодаря предварително!

Уважаема госпожо, с оглед разпоредбата на чл. 16 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), срокът за предоставяне на социални услуги се определя в зависимост от индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа на лицето и резултатите, които се цели да бъдат постигнати за потребителя. Ползването на социалните услуги може да бъде: краткосрочно – за срок до шест месеца; средносрочно – за срок до една година; дългосрочно – за срок от една до три години. Съгласно чл. 42 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги, при констатирана от оценката по чл. 38 от същия правилник необходимост от продължаване на подкрепата и ползването на социалната услуга от лицето и при изразено волеизявление от негова страна, срокът на действие на договора с доставчика се продължава. Необходимо е да се прави разлика между продължителността на самите социални услуги (които могат да бъдат краткосрочни, средносрочни или дългосрочни), и срока на самия договор за тяхното ползване, който може да бъде продължен/анексиран за определен период при необходимост. Законодателството не поставя ограничение по отношение на броя на сключените анекси за продължаване на договор за ползване на социални услуги, а срокът на ползване се определя от индивидуалната оценка на потребностите, която следва да отрази и обстоятелството по чл. 89, ал. 2 от ЗСУ. (ТЛ)

01.09.2026 ID:7438
Предоставяме резидентна социална услуга за възрастни хора, финансирана като делегирана от държавата дейност. От 01.01.2026 г. индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите бяха увеличени с 5% спрямо размерите им за 2025 г. Същевременно минималната работна заплата за страната е увеличена от 1077 лв. през 2025 г. на 1213 лв. през 2026 г., или с приблизително 12,6%. Моля за разяснение относно прилагането на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, в описания по-долу случай: 1. Задължително ли е от 01.01.2026 г. възнагражденията на служителите в такава социална услуга да бъдат определени най-малко в размерите по Наредбата, независимо че вече е приложено общо увеличение от 5% спрямо 2025 г.? 2. Може ли увеличението от 5% да замести или да ограничи прилагането на минималните стандарти за заплащане, определени като процент от минималната работна заплата? 3. Когато след приложеното увеличение от 5% индивидуалната основна работна заплата на определен служител остава под минималния размер по Наредбата, следва ли разликата да бъде начислена и изплатена считано от 01.01.2026 г.? 4. Ако през 2026 г. бъде утвърдено ново поименно щатно разписание с по-високи индивидуални основни работни заплати, допустимо ли е то да бъде утвърдено с действие от 01.01.2026 г. и съответните разлики във възнагражденията да бъдат преизчислени и изплатени за периода от 01.01.2026 г. до датата на фактическото им актуализиране? 5. Следва ли да се прави разграничение между частта от увеличението, необходима за достигане на задължителния минимален размер по Наредбата, и частта над този минимум, определена с решение на работодателя в рамките на наличния финансов ресурс? 6. Моля и за разяснение относно приложението през 2026 г. на чл. 12 от Наредбата при резидентна грижа за възрастни хора, когато сред потребителите има лица в невъзможност за самообслужване, включително лежащо болни лица и лица с необходимост от постоянно медицинско наблюдение и грижа. При наличие на такива потребители приложимо ли е предвиденото в чл. 12 увеличение на възнагражденията с не по-малко от 30%, и ако да – от коя дата?

Уважаеми господине, по-голяма част от поставените от Вас въпроси са от компетенциите на Министерството на финансите. Определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, които се предоставят като делегирани от държавата дейности, се извършва в съответствие с Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет (приета с Постановление № 343 от 07.12.2020 г. на Министерския съвет (ПМС), обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2022 г.). В наредбата са регламентирани минималните възнаграждения на служителите на социалните услуги в съотношение към размера на минималната работна заплата, установена за страната, съобразно различните групи длъжности. С наредбата се създадоха по-добри условия за заплащане на труда на служителите, предоставящи социални услуги, финансирани от държавния бюджет, както и гаранции за редовна актуализация на възнагражденията. От 1 януари 2026 г. размерът на минималната работна заплата е 620,20 евро, което следва да се вземе предвид при определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет в съответствие с цитираната наредба. Прилагането на наредбата е задължително за всички социални услуги, които са делегирани от държавата дейности. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. са осигурени необходимите средства във връзка с увеличението на минималната работна заплата. По отношение на прилагането на чл. 12 от Наредбата, е необходимо да се уточни, че то е обвързано с прилагането на стандартите за финансиране на социалните услуги от държавния бюджет по чл. 45 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), където е посочено, че за социалните услуги, чрез които се осигурява дневна или резидентна грижа за лица в невъзможност за самообслужване, за лица с агресивно и проблемно поведение, за лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, се разработват и допълващи стандарти. Предвижда се новите стандарти за финансиране на социалните услуги от държавния бюджет по чл. 45 от ЗСУ да влязат в сила от 2028 г., т.е. към настоящия момент все още не могат да бъдат утвърдени и да се прилагат допълващи стандарти. (ТЛ)

31.08.2026 ID:7434
Здаравейте, въпросът ми е следния: Защо в рамките на последните 5-6 месежа се смениха 4 директора на Дневен център за деца с увреждания Шумен? какво наложи тяхната смяна? това нов вид социална полотика ли е , зашото остава неразбираема за обществото? Как това се отразява на потребителите и работниците/ Благодаря!

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към доставчика на социалната услуга, който е работодател на ръководителя на съответната услуга. (ТЛ)

26.08.2026 ID:7423
Здравейте! Работя в социална услуга, Резидетна грижа за възрастни хора в надтрудостпособна възраст / Дом за стари хора/. Имам въпрос, след приемането на бюджета, както и минималната работна заплата от 620,20 евро, по Наредбата за заплащане на служителите в социалните услуги, би трябвало да увеличим заплатите по проценти от Наредба ,спрямо минималната. Примерно за обслужващ персонал е 120% от МРЗ, и по този начин служителите трябва да са на 744евро минимум,а те в момента са на 690евро, но от Общината не ни дават да правим увеличения, че неможело , поради Закона за държавния бюджет. Но по този начин, ние не спазваме наредбата, неспазване и стандартите и критериите, нещата си противоречат. Моля за разяснение и нормативен документ, с който да докажа на Общината, че трябва да спазваме наредбата и да предприеме действия за увеличение.

Уважаема госпожо, поставените от Вас въпроси са от компетенциите на Министерството на финансите. Определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, е съгласно Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет и следва да е съобразено с размера на минималната месечна работна заплата, установена за страната, за съответната година. (ТЛ)