MTSP

20.08.2026 ID:7401
Здравейте! С прекаран инфаркт съм с ТЕЛК в т.14 ППУТ е записано-ТФТ, психично пренапрежение, неблагоприятен микроклимат. Работодателя столичен електротранспорт не спазва тези предписания и ме кара да работя в тези екстремни горещини при положение,че предписанията са задължителни за работодателя. Какво да направя? Благодаря!

Съгласно чл. 314 от Кодекса на труда (КТ) работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа (чл. 317, ал. 2 от КТ). Съгласно чл. 317, ал. 3 от КТ при неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217 от КТ, т.е. обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение. Следва да се има предвид, че специализираната контролна дейност по изпълнението на нормативните актове, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд се извършва от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". В тази връзка, ако считате че работодателят нарушава изискванията на трудовото законодателство може да се обърнете за съдействие към Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда".НС

11.08.2026 ID:7361
Уважаеми господа и дами, Молим за конкретен отговор на поставения по- долу въпрос във връзка с предоставянето на ваучери за храна като една от допустимите форми за предоставяне на безплатна храна по Наредба №11. Уточняваме, че сме абсолютно запознати с Наредба №11, Указанието към нея, КТ и Наредба №7 на МФ и МТСП. Правим уточнението, че сме абсолютно наясно, че двете ваучерите по двете Наредби са подчинени на отделни правни режими и не е необходимо да ни разяснявате разликите. Знаем, че издаването на електронни ваучери за храна е регламентирано в Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна на хартиен и електронен носител, за издаване на ваучери за храна на електронен носител, характеристиките на издаваните ваучери за храна на електронен носител и осъществяване дейност като оператор (Наредба № 7), приета на основание чл. 209а, ал. 6 от Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО). Предназначението на този вид ваучери е задоволяване на социално-битовите и културните потребности на наетите лица, поради което те трябва да са достъпни за всички наети лица. Знаем, че и издаването на ваучери за храна на хартиен носител също беше регламентирано единствено в Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна. Знаем, че Наредба №11, Указанието към нея , КТ и никъде другаде в законодателството няма дефиниция на това, що е то ваучер за безплатна храна по Наредба №11. Имаме становище от НАП, съгласно което „Липсата на регламентирани изисквания по отношения на ваучерите за храна по тази наредба означава, че те могат да бъдат както на хартиен, така и на електронен носител, стига да обслужват целта на наредбата – осигуряване на храна или добавки при специфични условия на труд. Тъй като в указанието към наредбата не е въведена дефиниция за ваучери, се допуска, че формата на предоставяне е въпрос на преценка на работодателя, съобразена с възможностите на обслужващите търговски обекти.“ Копие от цитираното становище е изпратено и до МТСП, както и до МФ. Знаем, че в чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано правото на безплатна храна само за работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките, са регламентирани в Наредба № 11. Осигуряването на безплатната храна по реда на Наредба № 11 е част от общите задължения на работодателя, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Поради това в чл. 7 от Наредба № 11 изрично е предвидено, че безплатната храна се предоставя на определените със заповед работници и служители въз основа на оценката на риска след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. Освен това, като част от условията за получаване на безплатна храна, се изисква в заповедта на работодателя да е включен видът и стойността на храната (чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11). Знаем, че осигуряването на ваучери за храна по реда на Наредба № 11 е алтернатива на осигуряването на храна в готов вид, само когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, която съответства на храната и/или добавките към нея, определени в заповедта на работодателя по чл. 7 от Наредба № 11. Знаем, че съгласно предходни отговори от Ваша страна на подобни въпроси, видът на ваучерите за храна – на хартиен или на електронен носител не е предмет на уредба в Кодекса на труда и в Наредба № 11., с което на практика казвате, че нито хартиения нито електронния носител са регламентирани в приложимата нормативна уредба, т.е. нито един от двата носителя няма нормативно предимство. Предвид, че приложимите норми не третират различно хартиените и електронните ваучери, тъй като липсва конкретна уредба и за двата вида, Въпросът, на който молим за конкретен отговор е: Когато са спазени всички изисквания на КТ, Наредба №11 и указанието към нея и е взето решение безплатната храна да се предоставя под формата на ваучери за храна и при условие, че със съдържанието на ваучера- независимо на какъв носител, се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, която съответства на храната и/или добавките към нея, определени в заповедта на работодателя по чл. 7 от Наредба № 11, т.е. се прилага действащата нормативна уредба и установения към момента ред за осигуряване на безплатна храна, предвиден в Наредба № 11 и ваучера отговаря на всички законови изисквания, носителя на ваучера въпрос на избор на работодателя ли е. Молим за конкретен отговор на конкретния въпрос.

Уважаема госпожо, В чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките, са регламентирани в Наредба № 11 от 21.12.20025 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (Наредба № 11). Осигуряването на безплатната храна по реда на Наредба № 11 е част от общите задължения на работодателя, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Поради това в чл. 7 от Наредба № 11 изрично е предвидено, че безплатната храна се предоставя на определените със заповед работници и служители въз основа на оценката на риска след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. Освен това, като част от условията за получаване на безплатна храна, се изисква в заповедта на работодателя да е включен видът и стойността на храната (чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11). Важно е да се отбележи, че работодателят е длъжен да осигурява храна в готов за консумиране вид, когато са налице условията, определени в Наредба № 11. С Указание № ПК 25-3 от 31.08.2006 г. за прилагането на Наредба № 11 е посочено, че при изпълнение на задължението си за осигуряване на безплатна храна, работодателят може да предоставя както храна, така и пари, купони (талони) за храна и ваучери за хранене. В указанието е посочено, че при спазване на условията по чл. 285 от КТ може да бъде предоставяна храна под формата на ваучери, когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, която съответства на храната и/или добавките към нея, определени в заповедта на работодателя по чл. 7 от Наредба № 11. В този случай предоставянето на ваучерите е алтернатива на предоставянето на храна в готов вид, защото с тях може да се получи само и единствено определената за консумиране храна. Следва да се има предвид, че когато ваучерите за храна се издават на електронен носител, аналогично на тези, съобразно чл. 209а от ЗКПО, те могат да се разглеждат като платежни инструменти, т.е. с тях се изпълняват платежни операции (трансакции). В тази връзка, по наше мнение, в описаната хипотеза може да се приеме, че е налице предоставяне на парични средства от работодателя. Следва да се отбележи, че в Указание № ПК 25-3 от 31.08.2006 г. за прилагането на Наредба № 11 изрично е посочено, че когато работодателят предоставя пари, тези средства представляват облагаем доход на лицата и подлежат на облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Предприятието следва да ги отчете като разход за възнаграждение на работниците и служителите, а не като необлагаем доход.

04.08.2026 ID:7331
Запитването ми е свързано с провеждането на инструктаж по безопасност и здраве при работа съгласно НАРЕДБА № РД-07-2 ОТ 16 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ПЕРИОДИЧНО ОБУЧЕНИЕ И ИНСТРУКТАЖ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПО ПРАВИЛАТА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД. В случай на провеждане на такъв инструктаж на чужденец, който не владее български език, по какъв начин следва да бъде проведен инструктажа и на какви изисквания следва да отговаря инструктиращия от гледна точка на езикова квалификация, за да бъде прието, че работодателят е изпълнил изискването си да осигури на работещия подходящ инструктаж по безопасност и здраве при работа.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), той се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението. Следователно независимо от националността на наетите работещи, на територията на Република България, ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни актове се прилагат в цялост, в т.ч. и изискванията за инструктаж на работещите. Редът и начинът на провеждане и документиране на инструктажите са определени в Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, публикувана на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика на адрес: https://www.mlsp.government.bg/zakonodatelstvo. По отношение на чуждестранните работещи следва да се има предвид, че работодателят е длъжен да информира работещите и/или техните представители по безопасност и здраве при работа за всички мерки, имащи отношение към безопасността и опазване на здравето, които са и ще бъдат предприети на работното място и при използването на работното оборудване. Информацията трябва да бъде лесно разбираема за работещите, за които се отнася (чл. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване). Право и задължение на работодателя е да създаде подходяща организация на работа в тази връзка, като възможен вариант е превод на документите по ЗБУТ на разбираеми за работещите езици и/или използване на инструкции с графики за по-лесно възприемане от лица, неразбиращи български език. В законодателството по ЗБУТ има изискване инструктажите да се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск, но няма конкретно изискване за езикова квалификация. (НА)

24.07.2026 ID:7292
Здравейте, наредба 7 от 15.08.2005 г за минимални изисквания и безопасна работа с видеодисплеи изменяна ли е през годините или да е била отменена и периода за който е отменена, поради това, че никъде не успях да прочета изменения или отмяна на същата да има. Какъв е регламента на ползване на почивка и какво е законоустановеното време, което се полага като такава при работа на четири часов работен ден?

Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи (Наредба № 7) e обнародвана в бр. 70 на Държавен вестник през 2005 г. и оттогава не е изменяна, допълвана или отменяна. Съгласно разпоредбата на чл. 8, т. 1 от Наредба № 7, работодателят организира трудовата дейност на лицата, работещи с видеодисплеи, по начин, осигуряващ периодични прекъсвания на работата с видеодисплеи, които се ползват за регламентирани почивки, като техният брой, продължителност и ред на ползване се определят в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (Наредба № 15). Съгласно т. 2 от § 1 на допълнителната разпоредба на Наредба № 7, "лице, работещо с видеодисплей" е всеки работещ, който обичайно работи с видеодисплей не по-малко от половината от установеното за него работно време. В конкретния случай работодателят е длъжен да предприеме мерки съгласно изискването на чл. 8, т. 1 от Наредба № 7, когато работещият извършва непрекъсната работа с дисплей повече от два часа. Физиологичните режими на труд и почивка се разработват за конкретен вид труд в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите съгласно изискванията на приложението към чл. 8 от Наредба № 15, като едно от изискванията е минималното време за всяка отделна почивка не трябва да бъде по-малко от 5 - 10 минути. (НА)

23.07.2026 ID:7288
В организацията в която работя има работници и служители, на длъжност "портиер-администратор", които полагат нощен труд при 12 часови смени и сумирано изчисляване на отработеното време.Това съответства на изискванията на специфична организация на работа, съгласно Наредба 11 от 21.12.2005 г, но при тях няма специфични условия на труд, регламентирани в чл.2 от Наредбата.Работодателят трябва да осигури безплатна храна и ободряващи напитки за полагане на нощен труд, съгласно изискванията на чл.140 ал.3 от КТ. Има ли указания за прилагане изпълнението на това изискване, както указанията за прилагане на Наредба 11.Може ли работодателя да предоставя , ободряващи напитки под формата на пари и може ли да определи стойността да е същата каквато е посочена в чл.5, ал.2 в Наредба 11, а именно 1 евро на смяна?

Действително на полагащите нощен труд работници и служители работодателят е длъжен да осигури тонизиращи или ободряващи напитки, съгласно изискванията на чл. 140, ал. 3 от Кодекса на труда и чл. 3 от Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (Наредба № 11). Стойността на тонизиращите и ободряващите напитки е определена в чл. 5, ал. 2 на Наредба № 11. Важно е да се отбележи, че в момента предоставянето на пари по реда на Наредба № 11 е алтернатива на осигуряването на тонизиращи или ободряващи напитки в готов за консумиране вид, а данъчното отчитане на тези средства не се признава за социален разход на предприятието от Националната агенция за приходите (НАП). За повече информация по този въпрос можете да се обърнете към НАП. (НА)

21.07.2026 ID:7277
Здравейте, Във връзка с Ваш отговор на въпрос ID:7094/03.06.2026г., който гласи, че :"...осигуряването на ваучери за храна е алтернатива на осигуряването на храната в натура, само когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, която съответства на храната и/или добавките към нея, определени в заповедта на работодателя по чл. 7 от Наредба № 11.", моля за отговор на следния въпрос: При условие, че със съдържанието на електронен ваучер за безплатна храна се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, която съответства на храната и/или добавките към нея, определени в заповедта на работодателя по чл. 7 от Наредба № 11., то допустимо ли е работодателят да избере да предоставя средствата за безплатна храна чрез такива ваучери. Моля да вземете предвид Становище на НАП 55-0001-300/16.05.2025г., съгласно което: "Съгласно Указание №ПК 25-3 от 31.08.2006 г. за прилагането на Наредба №11, издадено на основание §2 от заключителните разпоредби на наредбата от Министерство на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването, е допустимо при спазване на условията по чл. 285 от КТ храната да бъде предоставяна и под формата на ваучери за храна. Според т. II от него, при изпълнение на задължението си за осигуряване на безплатна храна, работодателят може да предостави както храна, така и пари, купони (талони) за храна и ваучери за храна. Указано е че при спазване на условията по чл. 285 от КТ може да бъде предоставяна храна и под формата на ваучери за храна, когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, съответстваща на тази, определена с издадената от работодателя писмена заповед по реда на чл. 7 от наредбата........Липсата на регламентирани изисквания по отношения на ваучерите за храна по Наредба №11 означава, че те могат да бъдат както на хартиен, така и на електронен носител, стига да обслужват целта на наредбата – осигуряване на храна или добавки при специфични условия на труд.Тъй като в указанието към наредбата не е въведена дефиниция за ваучери, се допуска, че формата на предоставяне е въпрос на преценка на работодателя, съобразена с възможностите на обслужващите търговски обекти."

В чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките, са регламентирани в Наредба № 11 от 21.12.20025 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (Наредба № 11). Осигуряването на безплатната храна по реда на Наредба № 11 е част от общите задължения на работодателя, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Поради това в чл. 7 от Наредба № 11 изрично е предвидено, че безплатната храна се предоставя на определените със заповед работници и служители въз основа на оценката на риска след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. Освен това, като част от условията за получаване на безплатна храна, се изисква в заповедта на работодателя да е включен видът и стойността на храната (чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11). Важно е да се отбележи, че работодателят е длъжен да осигурява храна в готов за консумиране вид, когато са налице условията, определени в Наредба № 11. С Указание № ПК 25-3 от 31.08.2006 г. за прилагането на Наредба № 11 е посочено, че при изпълнение на задължението си за осигуряване на безплатна храна, работодателят може да предоставя както храна, така и пари, купони (талони) за храна и ваучери за хранене. В указанието е посочено, че при спазване на условията по чл. 285 от КТ може да бъде предоставяна храна под формата на ваучери, когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, която съответства на храната и/или добавките към нея, определени в заповедта на работодателя по чл. 7 от Наредба № 11. В този случай предоставянето на ваучерите е алтернатива на предоставянето на храна в готов вид, защото с тях може да се получи само и единствено определената за консумиране храна. Следва да се има предвид, че когато ваучерите за храна се издават на електронен носител, аналогично на тези, съобразно чл. 209а от ЗКПО, те могат да се разглеждат като платежни инструменти, т.е. с тях се изпълняват платежни операции (трансакции). В тази връзка, по наше мнение, в описаната хипотеза може да се приеме, че е налице предоставяне на парични средства от работодателя. Следва да се отбележи, че в Указание № ПК 25-3 от 31.08.2006 г. за прилагането на Наредба № 11 изрично е посочено, че когато работодателят предоставя пари, тези средства представляват облагаем доход на лицата и подлежат на облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Предприятието следва да ги отчете като разход за възнаграждение на работниците и служителите, а не като необлагаем доход.

03.07.2026 ID:7217
Здравейте, според Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи /Специфични изисквания при използване на стелажи/, стелажите трябва да бъдат ефективно укрепени към пода. Стелажите, които използваме са с височина 4,5 метра, зареждат се с ръчноводим високоповдигач. Въпросът ми е тряубва ли е да бъдат ефективно /здраво/ закрепени към стената? Благодаря Ви предварително.

Съгласно изискването на т. 1.1. от Приложение № 1 към чл. 12, т. 1 на Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи (Наредба № 12), стелажите се изработват и монтират по проект, изготвен по задание, утвърдено от работодателя, което съдържа необходимите данни за проектирането на стелажа. В заданието следва да се посочат и специфичните изисквания за безопасност, като например начините за закрепване на стелажа към пода или стените (когато е възможно). Трябва също така да се има предвид, че съгласно изискването на чл. 22, ал. 1 от Наредба № 12, товарно-разтоварните работи се извършват само ако е извършено оценяване на риска съгласно разпоредбите на Наредба № 5 от 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. (НА)

30.06.2026 ID:7205
При работа с компютър необходими ли са предпазни очила и ако да включват ли се в списъка на ЛПС

Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи (обн., ДВ, бр. 70 от 26.08.2005 г.) регламентира задължение на работодателя да осигури преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести: преди започване на работа с видеодисплеи; един път на три години за лицата, ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години, както и при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи. Определението за "лице, работещо с видеодисплей" е дадено в § 1., т. 2. от допълнителните разпоредби на наредбата, т. е. обичайно работещо с видеодисплей не по-малко от половината от установеното работно време, и в този случай се ползва право на преглед, осигурен от работодателя. За сметка на работодателя следва да са и средствата за корекция на зрението за работата с видеодисплей, ако са предписани от специалиста по очни болести при този преглед (чл. 9, ал. 2). Задължение и право на работодателя е да създаде организация за осигуряване на прегледите и на средствата за корекция на зрението. При предоставяне на очилата по гореописания ред следва да имате предвид, че очилата са предвидени за индивидуално ползване, като не се определя срок за тяхното ползване, тъй като това зависи от индивидуалното здравно състояние на работещия. Следва да имате предвид, че осигуряването на очила е нормативно задължение на работодателя, с оглед осигуряване на възможност за изпълнение на трудови и служебни задължения при работа с видеодисплеи, и следователно те не са с предпазна функция и не са лични предпазни средства по смисъла на Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място.

29.06.2026 ID:7201
Здравейте, Какви са основните задължения по българското законодателство за безопасни и здравословни условия на труд на работодател от държава, която не е членка на ЕС и на ЕИП, когато наема чуждестранен гражданин с месторабота в строителен обект в България.

29.06.2026 ID:7200
Здравейте, Какво е необходимо да се извърши, за да може да работи на територията на България кран стрелови тип, монтиран на автомобил или на самоходни/несамоходни шасита от страна, която не е членка на ЕС и на ЕИП, с кранист от същата държава? Кранът е регистриран в тази държава, но не е регистриран от органите за технически надзор в България.

По отношение изискванията към кранистите Ви уведомяваме, че съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 1 от 4.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, с нея се уреждат условията и редът за придобиване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки стрелови тип, монтирани на автомобили или на самоходни и несамоходни шасита и за признаване на такава правоспособност, придобита в държава - членка на Европейския съюз (ЕС), на Европейското икономическо пространство (ЕИП) или в Швейцария. Съгласно чл. 20 от същата наредба, орган по признаването на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки е председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Стреловите кранове са съоръжения с повишена опасност и съгласно чл. 204, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7), проектирането, изработването, вносът, монтажът, техническото освидетелстване, поддържането, ремонтът, периодичните прегледи и експлоатацията на съоръженията с повишена опасност по чл. 281, ал. 3 от Кодекса на труда, в т.ч. и подлежащите на технически надзор, се осъществява съгласно изискванията на специфичните за тях нормативни актове. За стреловите кранове такива специфични нормативни актове са Законът за техническите изисквания към продуктите и Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения, които са от компетентност на ДАМТН. Предвид това по поставените въпроси имате възможност да се обърнете към ДАМТН. (НА)

29.06.2026 ID:7199
Здравейте, По какъв начин трябва да се извършат и документират инструктажите по ЗБУТ на строителен обект на територията на България, на който обект двама от подизпълнителите са: - фирма от Турция , която не е държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с персонал от чужди граждани - фирма от страна – членка на ЕС, също с персонал от чужди граждани? И двете фирми са задължени да провеждат ежедневен инструктаж на своите работници, но цялата документация е на български език: книгите за инструктаж, заповедите и програмите за инструктаж, а персонала не владее български език. Как и къде може чужденец да премине задължителното годишно обучение за лице, което е определено от работодателя да провежда инструктажите по безопасност и здраве при работа? Фирмата от чуждата държава сама ли е длъжна да осигури преводач за това обучение или за това са отговорни тези които ще извършат обучението :юридическите лица, в чийто предмет на дейност е посочено обучение, центровете за професионално обучение или др. подобни?

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), той се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението. Следователно, независимо от националността на наетите работещи, на територията на Република България ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни актове се прилагат в цялост, в т.ч. и изискванията за обучение и инструктаж на работещите. Редът и начинът на провеждане и документиране на инструктажите са определени в Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, публикувана на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика на адрес: https://www.mlsp.government.bg/zakonodatelstvo. По отношение на чуждестранните работещи следва да се има предвид, че работодателят е длъжен да информира работещите и/или техните представители по безопасност и здраве при работа за всички мерки, имащи отношение към безопасността и опазване на здравето, които са и ще бъдат предприети на работното място и при използването на работното оборудване. Информацията трябва да бъде лесно разбираема за работещите, за които се отнася (чл. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване). Право и задължение на работодателя е да създаде подходяща организация на работа в тази връзка, като възможен вариант е превод на документите по ЗБУТ на разбираеми за работещите езици и/или използване на инструкции с графики за по-лесно възприемане от лица, неразбиращи български език. По отношение въпросите за обучението на чужди граждани на чужди езици в центровете за професионално обучение на територията на страната имате възможност да се обърнете към Националната агенция за професионално образование и обучение и/или към избрания от Вас център за професионално обучение. (НА)

23.06.2026 ID:7175
Здравейте! Във връзка с дадената възможност в чл.11а и чл.11б на Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. (за уславията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работещите и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд) за дистанционна форма на провеждане на инструктажите по безопасност и здраве при работа, моля за отговор на следните въпроси: 1. Законосъобразно ли ще е подписването на електронните документи по чл.11б, ал.2 от работещия чрез служебна електронна поща,предварително конкретизирана в инструкция от работодателя? 2. Ще се считат ли за надлежно подписани електронните документи по чл.11б, ал.2 чрез използването на платформата за споделяне Google Forms, при условие, че страните по трудовото правоотношение предварително са подписали споразумение за признаване стойността на електронното потвърждение, генерирано чрез цитираната платформа? В случай, че изброените действия по-горе бъдат отхвърлени като валидни по закон, моля за разяснение, кои УЕП и КЕП ще бъдат приети от контролиращия орган за законно удостоверяващи подписването на електронен документ по цитираната наредба? Моля за писмен отговор. С уважение, Гергана Евтимова

Съгласно чл. 11б, ал. 1, т. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредба № РД-07-2), проведеният по реда на наредбата инструктаж може да се документира и в електронен документ. Електронният документ за проведен инструктаж съдържа данните, определени в приложение № 1, за съответния инструктаж и се създава съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент (ЕС) № 910/2014), и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Електронните документи за проведен инструктаж се подписват с усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, който се осигурява за сметка на работодателя, и се съхраняват в трудовото досие на работещия. Предвид изложеното считаме, че документирането на проведените инструктажи с електронни документи следва да се извършва при спазване на изискванията на Наредба № РД-07-2, на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на ЗЕДЕУУ. Това включва и изискването електронният документ да съдържа всички реквизити съгласно приложение № 1, в т.ч. подписите на инструктирания и инструктиращия. Също така следва да се ползва такава форма на записа в електронния документ, която да е съобразена с изискването да се съхранява в трудовото досие на всеки работещ. Работодателите следва да се съобразяват с тези изисквания при внедряване на система за дистанционно провеждане и документиране с електронни документи на инструктажите, за което носят и своята отговорност. (НА)

09.06.2026 ID:7127
Здравейте, във връзка с Ваш отговор от 19.10.2025 с номер ID:6091, бих искал да попитам къде в нормативната уредба касаеща ваучери за безплатна храна съгласно НАРЕДБА № 11 ОТ 21 ДЕКЕМВРИ 2005 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗПЛАТНА ХРАНА И/ИЛИ ДОБАВКИ КЪМ НЕЯ, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, има дефиниция и е определен, какъв трябва да е носителя на ваучера за безплатна храна - хартиен или електронен? Къде е описано и регламентирано, че има забрана ваучера да бъде на електронен носител?

Здравейте, Издаването на електронни ваучери за храна е регламентирано в Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна на хартиен и електронен носител, за издаване на ваучери за храна на електронен носител, характеристиките на издаваните ваучери за храна на електронен носител и осъществяване дейност като оператор (Наредба № 7), приета на основание чл. 209а, ал. 6 от Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО). Предназначението на този вид ваучери е задоволяване на социално-битовите и културните потребности на наетите лица, поради което те трябва да са достъпни за всички наети лица. Работодателят няма нормативно задължение да определя вида на храната, която трябва да се закупува с издадените електронни ваучери по реда на Наредба № 7. От друга страна, в чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано правото на безплатна храна само за работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките, са регламентирани в Наредба № 11. Осигуряването на безплатната храна по реда на Наредба № 11 е част от общите задължения на работодателя, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Поради това в чл. 7 от Наредба № 11 изрично е предвидено, че безплатната храна се предоставя на определените със заповед работници и служители въз основа на оценката на риска след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. Освен това, като част от условията за получаване на безплатна храна, се изисква в заповедта на работодателя да е включен видът и стойността на храната (чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11). Важно е да се отбележи, че в момента осигуряването на ваучери за храна по реда на Наредба № 11 е алтернатива на осигуряването на храна в готов вид, само когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, която съответства на храната и/или добавките към нея, определени в заповедта на работодателя по чл. 7 от Наредба № 11. Видно от изложеното, правното основание за извършване на разходи по реда на Наредба № 11 и по Наредба № 7 е различно, съответно тяхната цел и функция също са различни. Предвид изложеното, следва да продължи да се прилага действащата нормативна уредба и установения към момента ред за осигуряване на безплатна храна, предвиден в Наредба № 11. Видът на ваучерите за храна – на хартиен или на електронен носител не е предмет на уредба в Кодекса на труда и в Наредба № 11.

09.06.2026 ID:7126
Съгласно съвместно Указание на МТСП и МЗ за прилагане на Наредба № 11, при изпълнение на задължението си за осигуряване на безплатна храна, работодателят може да предоставя както храна, така и пари, купони (талони) за храна и ваучери за хранене. При спазване на условията на чл. 285 от КТ може ли да бъде предоставяна храна под формата на ваучери за храна на електронен носител, когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, съответстваща на тази, определена с издадената от работодателя писмена заповед по реда на чл. 7 от наредбата, предвид факта, че в цитираната наредба и указанието към нея не е опеределен вида на носителя на ваучера.

Здравейте, В чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано правото на безплатна храна само за работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките, са регламентирани в Наредба № 11. Осигуряването на безплатната храна по реда на Наредба № 11 е част от общите задължения на работодателя, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Поради това в чл. 7 от Наредба № 11 изрично е предвидено, че безплатната храна се предоставя на определените със заповед работници и служители въз основа на оценката на риска след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. Освен това, като част от условията за получаване на безплатна храна, се изисква в заповедта на работодателя да е включен видът и стойността на храната (чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11). Важно е да се отбележи, че в момента осигуряването на ваучери за храна по реда на Наредба № 11 е алтернатива на осигуряването на храна в готов вид, само когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, която съответства на храната и/или добавките към нея, определени в заповедта на работодателя по чл. 7 от Наредба № 11. Видът на ваучерите за храна – на хартиен или на електронен носител не е предмет на уредба в Кодекса на труда и в Наредба № 11.

05.06.2026 ID:7108
При какви условия са дават на работещите с компютър предпазни очила - стъкла с покритие хелиоматик.Влизат ли очилата в списъка на ЛПС

Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 на Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи (Наредба № 7) задължава работодателя да осигури преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести периодично и в зависимост от възрастта на работещите, както и при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи. Когато при проведените прегледи, специалистът по очни болести (офталмолог) установи, че зрението е променено и работещият не може да изпълнява работата си с видеодисплеи, работодателят е длъжен да осигури за своя сметка средства за корекция на зрението (очила/стъкла, ако вече са предоставени очила) на работещия по предписание на специалиста (чл. 9, ал. 2). Задължението на работодателя за осигуряване очила по смисъла на Наредба № 7 е с оглед осигуряване на възможност за изпълнение на трудовите или служебните задължения при работа с видеодисплеи. В тази връзка, минималните изисквания към очилата, са отнесени към техните оптични характеристики, необходими за извършване на работата с видеодисплеи на конкретното лице, но няма пречка те да са изпълнени и с допълнително покритие, намаляващо отблясъците. Oчилата/средствата за корекция не са лични предпазни средства по смисъла на определението в § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно което "лично предпазно средство" е всяко приспособление, екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел. В Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място има предвидена възможност да се предоставят очила и защитни маски/шлемове/лицеви щитове/визьори (с оптична корекция на зрението, ако е необходимо) срещу нейонизиращи лъчения (ултравиолетови, инфрачервени, слънчеви лъчи или лъчения при заваръчни дейности), като работата с компютър не е сред дейностите които могат да изискват предоставянето на този вид ЛПС по Приложение № 3 към чл. 17 от наредбата.

03.06.2026 ID:7094
Здравейте, къде мога да видя дефиницията за ваучер за храна по Наредба №11? По- точно се интересувам къде е посочен носителя и задължителните реквизити на ваучера.Доколкото виждам в Указание № ПК 25-3 на МЗ и МТСП е посочено, че: "При спазване на условията на чл. 285 от КТ може да бъде предоставяна храна и под формата на ваучери за храна, когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, съответстваща на тази, определена с издадената от работодателя писмена заповед по реда на чл. 7 от наредбата." Т.е. ако съдържанието на двата носителя гарантира по един и същи начин, а именно с избояване на предписаните от СТМ храни и с текст, че правното основание за издаването му е Наредба №11 на МТСП и МЗ, има ли значение какъв е носителя- хартиен или електронен.

Здравейте, Следва да се има предвид, че, съгласно чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано правото на безплатна храна само за работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките, са регламентирани в Наредба № 11. Осигуряването на безплатната храна по реда на Наредба № 11 е част от общите задължения на работодателя, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Поради това в чл. 7 от Наредба № 11 изрично е предвидено, че безплатната храна се предоставя на определените със заповед работници и служители въз основа на оценката на риска след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. Освен това, като част от условията за получаване на безплатна храна, се изисква в заповедта на работодателя да е включен видът и стойността на храната (чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11). В нормативната уредба не е утвърден образец на ваучера за храна по наредбата. Важно е да се отбележи, че работодателят е длъжен да осигурява храна в готов за консумиране вид, когато са налице условията, определени в Наредба № 11, а осигуряването на ваучери за храна е алтернатива на осигуряването на храната в натура, само когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, която съответства на храната и/или добавките към нея, определени в заповедта на работодателя по чл. 7 от Наредба № 11.

28.04.2026 ID:6961
Здравейте, необходимо ли е адвокатско съдружие, където съдружниците работят на граждански договор да имат обслужване от служба по трудова медицина, съответно провеждане на начален, на работното място, периодичен, извънреден инструктаж, както и оценка на професионалния риск? Очаквам вашия компетентен отговор.

Доколкото в запитването се има предвид адвокатско съдружие и ако в съдружието работят единствено и само самите съдружници (адвокати), които упражняват свободна професия и нямат сключени трудови (или граждански) договори със съдружието, в такъв случай не възникват права и задължения във връзка с трудови правоотношения. Съдружниците са самоосигуряващи се лица във връзка с дейността си в кантората и нямат качеството на „работници“ по трудово правоотношение спрямо съдружието. От друга страна със Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) се уреждат правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. ЗЗБУТ се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението. ЗЗБУТ защитава всяко работещо лице, без значение от вида на договора му (съгласно информацията граждански договори) и в този случай следва да се прилагат изискванията за здравословни и безопасни работни места, в т.ч. обслужване на работещите от СТМ, оценяване на рисковете, провеждане на инструктажи. (НА)

27.04.2026 ID:6958
Здравейте, предвид трайната практика на различни съдилища в тълкуването на разпоредбите на Наредба №11, че: - Използваният съюз „и“ в чл.1 от Наредбата не сочи на кумулативност на изискванията за едновременно проявена специфика на характера и на организацията на труда. - Нормата на чл. 2 от Наредбата регламентира две отделни хипотези на работници- работещи при специфични условия на труд / ал.1/ и такива полагащи труд при специфична организация на работата / ал.2/. Моля за становище, каквото е настоящото тълкуване на МТСП на чл. 1 във връзка с чл. 2 от Наредбата Моля за разяснение има ли право на безплатна храна служител в лаборатории по микробиология,при 8 часов работен ден, без нощен труд, работното място е в центъра на града.

Здравейте, Разпоредбата на чл. 285 от Кодекса на труда изрично предвижда, че на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. Поради това, за да има задължение работодателят да предоставя храна на основание чл. 285 от Кодекса на труда и по реда на Наредба № 11, е необходимо да бъдат кумулативно изпълнени условията за специфичен характер и специфична организация на труда, т.е. работата да отговаря едновременно на поне на едно от условията посочени в ал. 1 и в ал. 2 от чл. 2 на наредбата. Предвид предоставената от Вас информация, изразяваме мнение, че работещи в микробиология, при които не е изпълнено някое от условията за специфична организация на труда по смисъла на чл. 2, ал. 2 от наредбата, нямат право на безплатна храна.

27.04.2026 ID:6955
Здравейте, Имам следния въпрос: Трябва ли да се провежда периодичен инструктаж на длъжностни лица, които: - ръководят и управляват трудовите процеси; - длъжностните лица и специализираните служби по чл. 24 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд - са определени от работодателя да провеждат инструктажите по БЗР. За тези лица, в чл 6, ал. 1, т. 1, 2 и 3 на Наредба РД-07-2 е определено, че трябва да се провежда обучение по ЗБУТ. Има ли право работодателят, на основание чл. 2, ал. 2 от Наредба РД-07-2, да определи, че на тези лица ще се провежда само обучение по ЗБУТ. Ако направи това - ще бъде ли в нарушение а чл. 281 от КТ, който гласи: Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа.

Моля вижте отговора на въпрос ID:5683.

09.04.2026 ID:6915
Здравейте, назначен съм като длъжностно лице по чл. 24, ал. 1 от ЗЗБУТ на 8 часа. Мога ли да изпълнявам задълженията по чл. 24, ал. 1 за друго юредическо лице само на база договор за извършване на услуга между моят работодател и другото юредическо лице, в хипотезата на чл. 24, ал.3.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) по преценка на работодателя извършването на дейностите като длъжностно лице/орган по безопасност и здраве могат да се възлагат с договор на други юридически и физически лица или да се извършват от самия него в случаите, когато той е физическо лице. Предвид това, по наше мнение, няма пречка в представената хипотеза дейността по чл. 24, ал. 1 от ЗЗБУТ към другия работодател да се извършва само на база сключения между работодателите договор за услуга ако тези взаимоотношения нямат характер на трудово правоотношение. Ако не е така би следвало да се разгледа възможността за сключване на допълнителен трудов договор на основание чл. 110 или чл. 111 от Кодекса на труда. (НА)

1 2 ... 10 11 Следваща