30.06.2026 ID:7205
При работа с компютър необходими ли са предпазни очила и ако да включват ли се в списъка на ЛПС

Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи (обн., ДВ, бр. 70 от 26.08.2005 г.) регламентира задължение на работодателя да осигури преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести: преди започване на работа с видеодисплеи; един път на три години за лицата, ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години, както и при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи. Определението за "лице, работещо с видеодисплей" е дадено в § 1., т. 2. от допълнителните разпоредби на наредбата, т. е. обичайно работещо с видеодисплей не по-малко от половината от установеното работно време, и в този случай се ползва право на преглед, осигурен от работодателя. За сметка на работодателя следва да са и средствата за корекция на зрението за работата с видеодисплей, ако са предписани от специалиста по очни болести при този преглед (чл. 9, ал. 2). Задължение и право на работодателя е да създаде организация за осигуряване на прегледите и на средствата за корекция на зрението. При предоставяне на очилата по гореописания ред следва да имате предвид, че очилата са предвидени за индивидуално ползване, като не се определя срок за тяхното ползване, тъй като това зависи от индивидуалното здравно състояние на работещия. Следва да имате предвид, че осигуряването на очила е нормативно задължение на работодателя, с оглед осигуряване на възможност за изпълнение на трудови и служебни задължения при работа с видеодисплеи, и следователно те не са с предпазна функция и не са лични предпазни средства по смисъла на Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място.

09.06.2026 ID:7127
Здравейте, във връзка с Ваш отговор от 19.10.2025 с номер ID:6091, бих искал да попитам къде в нормативната уредба касаеща ваучери за безплатна храна съгласно НАРЕДБА № 11 ОТ 21 ДЕКЕМВРИ 2005 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗПЛАТНА ХРАНА И/ИЛИ ДОБАВКИ КЪМ НЕЯ, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, има дефиниция и е определен, какъв трябва да е носителя на ваучера за безплатна храна - хартиен или електронен? Къде е описано и регламентирано, че има забрана ваучера да бъде на електронен носител?

Здравейте, Издаването на електронни ваучери за храна е регламентирано в Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна на хартиен и електронен носител, за издаване на ваучери за храна на електронен носител, характеристиките на издаваните ваучери за храна на електронен носител и осъществяване дейност като оператор (Наредба № 7), приета на основание чл. 209а, ал. 6 от Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО). Предназначението на този вид ваучери е задоволяване на социално-битовите и културните потребности на наетите лица, поради което те трябва да са достъпни за всички наети лица. Работодателят няма нормативно задължение да определя вида на храната, която трябва да се закупува с издадените електронни ваучери по реда на Наредба № 7. От друга страна, в чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано правото на безплатна храна само за работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките, са регламентирани в Наредба № 11. Осигуряването на безплатната храна по реда на Наредба № 11 е част от общите задължения на работодателя, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Поради това в чл. 7 от Наредба № 11 изрично е предвидено, че безплатната храна се предоставя на определените със заповед работници и служители въз основа на оценката на риска след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. Освен това, като част от условията за получаване на безплатна храна, се изисква в заповедта на работодателя да е включен видът и стойността на храната (чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11). Важно е да се отбележи, че в момента осигуряването на ваучери за храна по реда на Наредба № 11 е алтернатива на осигуряването на храна в готов вид, само когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, която съответства на храната и/или добавките към нея, определени в заповедта на работодателя по чл. 7 от Наредба № 11. Видно от изложеното, правното основание за извършване на разходи по реда на Наредба № 11 и по Наредба № 7 е различно, съответно тяхната цел и функция също са различни. Предвид изложеното, следва да продължи да се прилага действащата нормативна уредба и установения към момента ред за осигуряване на безплатна храна, предвиден в Наредба № 11. Видът на ваучерите за храна – на хартиен или на електронен носител не е предмет на уредба в Кодекса на труда и в Наредба № 11.

09.06.2026 ID:7126
Съгласно съвместно Указание на МТСП и МЗ за прилагане на Наредба № 11, при изпълнение на задължението си за осигуряване на безплатна храна, работодателят може да предоставя както храна, така и пари, купони (талони) за храна и ваучери за хранене. При спазване на условията на чл. 285 от КТ може ли да бъде предоставяна храна под формата на ваучери за храна на електронен носител, когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, съответстваща на тази, определена с издадената от работодателя писмена заповед по реда на чл. 7 от наредбата, предвид факта, че в цитираната наредба и указанието към нея не е опеределен вида на носителя на ваучера.

Здравейте, В чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано правото на безплатна храна само за работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките, са регламентирани в Наредба № 11. Осигуряването на безплатната храна по реда на Наредба № 11 е част от общите задължения на работодателя, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Поради това в чл. 7 от Наредба № 11 изрично е предвидено, че безплатната храна се предоставя на определените със заповед работници и служители въз основа на оценката на риска след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. Освен това, като част от условията за получаване на безплатна храна, се изисква в заповедта на работодателя да е включен видът и стойността на храната (чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11). Важно е да се отбележи, че в момента осигуряването на ваучери за храна по реда на Наредба № 11 е алтернатива на осигуряването на храна в готов вид, само когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, която съответства на храната и/или добавките към нея, определени в заповедта на работодателя по чл. 7 от Наредба № 11. Видът на ваучерите за храна – на хартиен или на електронен носител не е предмет на уредба в Кодекса на труда и в Наредба № 11.

05.06.2026 ID:7108
При какви условия са дават на работещите с компютър предпазни очила - стъкла с покритие хелиоматик.Влизат ли очилата в списъка на ЛПС

Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 на Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи (Наредба № 7) задължава работодателя да осигури преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести периодично и в зависимост от възрастта на работещите, както и при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи. Когато при проведените прегледи, специалистът по очни болести (офталмолог) установи, че зрението е променено и работещият не може да изпълнява работата си с видеодисплеи, работодателят е длъжен да осигури за своя сметка средства за корекция на зрението (очила/стъкла, ако вече са предоставени очила) на работещия по предписание на специалиста (чл. 9, ал. 2). Задължението на работодателя за осигуряване очила по смисъла на Наредба № 7 е с оглед осигуряване на възможност за изпълнение на трудовите или служебните задължения при работа с видеодисплеи. В тази връзка, минималните изисквания към очилата, са отнесени към техните оптични характеристики, необходими за извършване на работата с видеодисплеи на конкретното лице, но няма пречка те да са изпълнени и с допълнително покритие, намаляващо отблясъците. Oчилата/средствата за корекция не са лични предпазни средства по смисъла на определението в § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно което "лично предпазно средство" е всяко приспособление, екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел. В Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място има предвидена възможност да се предоставят очила и защитни маски/шлемове/лицеви щитове/визьори (с оптична корекция на зрението, ако е необходимо) срещу нейонизиращи лъчения (ултравиолетови, инфрачервени, слънчеви лъчи или лъчения при заваръчни дейности), като работата с компютър не е сред дейностите които могат да изискват предоставянето на този вид ЛПС по Приложение № 3 към чл. 17 от наредбата.

03.06.2026 ID:7094
Здравейте, къде мога да видя дефиницията за ваучер за храна по Наредба №11? По- точно се интересувам къде е посочен носителя и задължителните реквизити на ваучера.Доколкото виждам в Указание № ПК 25-3 на МЗ и МТСП е посочено, че: "При спазване на условията на чл. 285 от КТ може да бъде предоставяна храна и под формата на ваучери за храна, когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, съответстваща на тази, определена с издадената от работодателя писмена заповед по реда на чл. 7 от наредбата." Т.е. ако съдържанието на двата носителя гарантира по един и същи начин, а именно с избояване на предписаните от СТМ храни и с текст, че правното основание за издаването му е Наредба №11 на МТСП и МЗ, има ли значение какъв е носителя- хартиен или електронен.

Здравейте, Следва да се има предвид, че, съгласно чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано правото на безплатна храна само за работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките, са регламентирани в Наредба № 11. Осигуряването на безплатната храна по реда на Наредба № 11 е част от общите задължения на работодателя, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Поради това в чл. 7 от Наредба № 11 изрично е предвидено, че безплатната храна се предоставя на определените със заповед работници и служители въз основа на оценката на риска след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. Освен това, като част от условията за получаване на безплатна храна, се изисква в заповедта на работодателя да е включен видът и стойността на храната (чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11). В нормативната уредба не е утвърден образец на ваучера за храна по наредбата. Важно е да се отбележи, че работодателят е длъжен да осигурява храна в готов за консумиране вид, когато са налице условията, определени в Наредба № 11, а осигуряването на ваучери за храна е алтернатива на осигуряването на храната в натура, само когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, която съответства на храната и/или добавките към нея, определени в заповедта на работодателя по чл. 7 от Наредба № 11.

28.04.2026 ID:6961
Здравейте, необходимо ли е адвокатско съдружие, където съдружниците работят на граждански договор да имат обслужване от служба по трудова медицина, съответно провеждане на начален, на работното място, периодичен, извънреден инструктаж, както и оценка на професионалния риск? Очаквам вашия компетентен отговор.

Доколкото в запитването се има предвид адвокатско съдружие и ако в съдружието работят единствено и само самите съдружници (адвокати), които упражняват свободна професия и нямат сключени трудови (или граждански) договори със съдружието, в такъв случай не възникват права и задължения във връзка с трудови правоотношения. Съдружниците са самоосигуряващи се лица във връзка с дейността си в кантората и нямат качеството на „работници“ по трудово правоотношение спрямо съдружието. От друга страна със Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) се уреждат правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. ЗЗБУТ се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението. ЗЗБУТ защитава всяко работещо лице, без значение от вида на договора му (съгласно информацията граждански договори) и в този случай следва да се прилагат изискванията за здравословни и безопасни работни места, в т.ч. обслужване на работещите от СТМ, оценяване на рисковете, провеждане на инструктажи. (НА)

27.04.2026 ID:6958
Здравейте, предвид трайната практика на различни съдилища в тълкуването на разпоредбите на Наредба №11, че: - Използваният съюз „и“ в чл.1 от Наредбата не сочи на кумулативност на изискванията за едновременно проявена специфика на характера и на организацията на труда. - Нормата на чл. 2 от Наредбата регламентира две отделни хипотези на работници- работещи при специфични условия на труд / ал.1/ и такива полагащи труд при специфична организация на работата / ал.2/. Моля за становище, каквото е настоящото тълкуване на МТСП на чл. 1 във връзка с чл. 2 от Наредбата Моля за разяснение има ли право на безплатна храна служител в лаборатории по микробиология,при 8 часов работен ден, без нощен труд, работното място е в центъра на града.

Здравейте, Разпоредбата на чл. 285 от Кодекса на труда изрично предвижда, че на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. Поради това, за да има задължение работодателят да предоставя храна на основание чл. 285 от Кодекса на труда и по реда на Наредба № 11, е необходимо да бъдат кумулативно изпълнени условията за специфичен характер и специфична организация на труда, т.е. работата да отговаря едновременно на поне на едно от условията посочени в ал. 1 и в ал. 2 от чл. 2 на наредбата. Предвид предоставената от Вас информация, изразяваме мнение, че работещи в микробиология, при които не е изпълнено някое от условията за специфична организация на труда по смисъла на чл. 2, ал. 2 от наредбата, нямат право на безплатна храна.

27.04.2026 ID:6955
Здравейте, Имам следния въпрос: Трябва ли да се провежда периодичен инструктаж на длъжностни лица, които: - ръководят и управляват трудовите процеси; - длъжностните лица и специализираните служби по чл. 24 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд - са определени от работодателя да провеждат инструктажите по БЗР. За тези лица, в чл 6, ал. 1, т. 1, 2 и 3 на Наредба РД-07-2 е определено, че трябва да се провежда обучение по ЗБУТ. Има ли право работодателят, на основание чл. 2, ал. 2 от Наредба РД-07-2, да определи, че на тези лица ще се провежда само обучение по ЗБУТ. Ако направи това - ще бъде ли в нарушение а чл. 281 от КТ, който гласи: Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа.

Моля вижте отговора на въпрос ID:5683.

09.04.2026 ID:6915
Здравейте, назначен съм като длъжностно лице по чл. 24, ал. 1 от ЗЗБУТ на 8 часа. Мога ли да изпълнявам задълженията по чл. 24, ал. 1 за друго юредическо лице само на база договор за извършване на услуга между моят работодател и другото юредическо лице, в хипотезата на чл. 24, ал.3.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) по преценка на работодателя извършването на дейностите като длъжностно лице/орган по безопасност и здраве могат да се възлагат с договор на други юридически и физически лица или да се извършват от самия него в случаите, когато той е физическо лице. Предвид това, по наше мнение, няма пречка в представената хипотеза дейността по чл. 24, ал. 1 от ЗЗБУТ към другия работодател да се извършва само на база сключения между работодателите договор за услуга ако тези взаимоотношения нямат характер на трудово правоотношение. Ако не е така би следвало да се разгледа възможността за сключване на допълнителен трудов договор на основание чл. 110 или чл. 111 от Кодекса на труда. (НА)

03.04.2026 ID:6897
Здравейте, въпроса е свързан с документиране на инструктаж на работно място, а именно: За случаите за които се провежда инструктаж на работно място и обучение, за което се съставя протокол от проведен изпит, записа в графа №5 (дата на провеждане от.... до ....) в книгата за инструктаж на работно място/периодичен инструктаж/извънреден инструктаж е: 1.необходимо е да е с датата на успешно положения изпит и допускането до самостоятелна работа на работника; или 2.необходимо е да се запише от дата ..... до дата....., като се съобрази минимална продължителност на инструктажа за определената категория работа в дни; 3.Допустим ли е и вариант документирането на инструктаж на работното място да се осъществи, посредством отделни записи за всеки ден от продължителността /например за продължителност от 3 работни дни да има три отделни записа в книгата/, като в последния ден, след като се издържи и изпита да се разреши самостоятелна работа, чрез подпис в последната графа №9. Ще ви помоля да ми отговорите, кой/кои от вариантите са допустими и/или препоръчителни. Предварително Благодаря!

Съгласно изискването на чл. 13, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредба № РД-07-2), на работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения или са заети в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо от тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга професия, освен инструктаж на работното място се провежда и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. В тези случаи работодателят определя: работните места и работниците и служителите, на които ще се провежда обучение и изпит; учебната програма; продължителността на обучението; обучаващите лица и формата на изпита. Тези работници и служители се допускат до самостоятелна работа само след успешно положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Съгласно чл. 11б, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2 инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в книги за инструктажи съгласно приложение № 1. В колона № 5 на Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (Инструктаж на работното място/Периодичен инструктаж/Извънреден инструктаж) би следвало да се записва началната дата на провеждането на инструктажа и обучението и крайната дата при допускане до самостоятелна работа в един запис, като цялата му продължителност следва да се съобрази с минималната продължителност съгласно приложение № 3. (НА)

24.03.2026 ID:6831
Здравейте, Искам да попитам кои фирми са допустими за кандидатстване и на какви условия трябва да отговарят. Информацията беше качена в един сайт и не намерих никакви разяснения. Оставам в очакване на Вашия отговор! Хубав ден!

В рубриката Въпроси и отговори гражданите могат да задават въпроси, които са в сферата на дейност на Министерството на труда и социалната политика и са разпределени тематично в рубрики. От поставения въпрос не е ясно отношението с дейността на МТСП. Условията за кандидатстване по определени програми следва да се търсят на интернет страниците на съответните институции.НС

05.03.2026 ID:6751
Здравейте, Моля за разяснение по отношение учредяването на Комитет или Група по условия на труд. Работя в специализирано звено към държавна административна структура, създадена със Закон. В Централното управление на административната структура има учреден и действащ Комитет по условия на труд като числеността на персонала е повече от 50 работници. В специализираното звено, в което работя, няма учреден Комитет или Група към момента и това предстои. Специализираното звено е също с численост на персонала повече от 50 служители, със сложна структура и териториална разпокъсаност. Възможно ли е на основание чл. 27, ал. 6 да учредим Комитет по условия на труд, предвид факта, че сме с голяма численост на персонала, сложна структура и с териториална разпокъсаност или трябва да учредим Група по условия на труд, предвид факта, че сме специализирано звено към Централна администрация, в която има учреден Комитет? Благодаря предварително! В очакване на обратна връзка, оставам с уважение!

Според изискванията на чл. 27, ал. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), в предприятията с голям числен състав, сложна структура и териториална разпокъсаност може да се изграждат освен комитети на равнище предприятие и комитети към съответните структурни звена. Група по условия на труд се създава при предприятия/структури с численост на персонала от 5 до 50 работещи (чл. 28, ал. 1 от ЗЗБУТ). В тази връзка, разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и чл. 28, ал.1 от ЗЗБУТ дават възможност във Вашето специализирано звено да създадете Комитет по условия на труд, а в зависимост от конкретната структура на звеното и групи по условия на труд в обхвата на специализираното звено. (ВС)

02.03.2026 ID:6743
Здравейте. Служител съм във финансово-счетоводен отдел на позиция касиер- фактурист. Има ли право прекия ми ръководител да ме принуждава в почивен ден- неделя да внасям голяма сума пари- 10 000 евро без да е подсигурено придружаващо лице или инкасо. И обикаляйки да търся работещ клон на банката сама. Нямам и пълномощно за внасяне на пари в банка.

Съгласно чл. 126, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да изпълнява законните нареждания на работодателя. Работодателят от своя страна е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури здравословни и безопасни условия за труд (чл. 127, ал. 1, т. 3 от КТ) Според чл. 143, ал. 1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Случаите, в които се допуска по изключение извънреден труд са регламентирани в чл. 144 от КТ. Според чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) за полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. В тази връзка, работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на КТ, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор (чл. 148 от КТ). Отказът на работника и служителя по чл. 148 от КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане (чл. 17, ал. 1 от НРВПО). Съгласно чл. 262, ал. 1 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: - 50 на сто - за работа през работните дни; - 75 на сто - за работа през почивните дни; - 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; - 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор (чл. 262, ал. 2 от КТ).ПР

28.02.2026 ID:6736
Здравейте, работя като лекар-микробиология на 5часов трудов договор. Правото на допълнителен отпуск по чл.156 от КТ има ли задължителен характер за работодателя ми? През цялото работно време от 5часа в лаборатория по микробиология съм в контакт с инфекциозен и биологичен материал?

Разпоредбата на чл. 2, т. 11 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (Наредбата), регламентира право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ в размер не по-малко от 5 работни дни, за работниците и служителите, които извършват работи „в контакт с биологични агенти в клинични лаборатории, лаборатории по микробиология, по вирусология и по паразитология“. Работниците и служителите в посочените видове лаборатории имат право на допълнителен отпуск при условие, че работят в контакт с биологични агенти не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време (чл. 4, ал. 1 от Наредбата), т.е. над 4 часа дневно. Отговорността за прилагането на наредбата е на работодателя, който с писмена заповед след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска следва да определи работниците и служителите, които имат право на допълнителен платен годишен отпуск (чл. 4, ал. 4 от Наредбата). Неизпълнението на задължението на работодателя представлява нарушение на трудовото законодателство, което се констатира от контролните органи на инспекцията по труда, вкл. по сигнал на заинтересован работник или служител. ЛТ/

23.02.2026 ID:6710
Имат ли право държавните служители назначени на експертни и ръководни длъжности да получават работно облекло съгласно НАРЕДБАТА за безплатно работно и униформено облекло. По длъжностна характеристика и съгласно оценката на риска, периодично, при аварийни ситуации те извършват проверки на място, работят на открито, извън и в населени места, по, и около сгради, на терен, за извършване на аварийно възстановителни работи по кабелни съобщителни линии и мрежи. Работодателят длъжен ли е да им предостави работно облекло с цел осигуряване на защитите съгласно чл. 8 от НАРЕДБАТА за безплатно работно и униформено облекло при положение, че тези категории държавни служители получават средства за представително облекло, съгласно чл. 27 – чл. 31 от Наредбата за служебното положение на държавните служители. Може ли да се приеме, че работодателят, след като е изплатил в пари средствата съгласно чл. 27 – чл. 31 от Наредбата за служебното положение на държавните служители няма задължения за закупуване и предоставяне на работно облекло съгласно НАРЕДБАТА за безплатно работно и униформено облекло. Държавните служители, които са получили средства по Наредбата за служебното положение на държавните служители за представително облекло по чл. 27 – чл. 31 имат ли право да получат от работодателя работно облекло за работа на терен съгласно защита от рисковете по чл. 8 от НАРЕДБАТА за безплатно работно и униформено облекло.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за осъществяване на служебните си задължения държавният служител има право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Условията и редът са определени в Наредбата за служебното положение на държавните служители. В чл. 40, ал. 2 ЗДСл е предвидено, че органът по назначаването предоставя безплатно специално облекло и лични предпазни средства на държавни служители, които работят при опасни или вредни за здравето или живота условия, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Задължението на работодателя да предостави безплатно специално облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите е регламентирано в чл. 284, ал. 1 КТ. Специално облекло и лични предпазни средства се предоставят на работници и служители, които работят със или при опасни и вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. Условията и редът за предоставянето им са определени в Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (а не в Наредбата за безплатно работно и униформено облекло). Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на наредбата "лично предпазно средство" е понятието, определено в § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а именно: всяко приспособление, екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел. Следователно, за да възникне задължение на органа по назначаване да предостави безплатно специално облекло и лични предпазни средства на държавни служители на основание чл. 40, ал. 2 ЗДСл е необходимо да са налице условията и да се спази редът, регламентиран в Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място. ЛТ/

23.02.2026 ID:6708
Имат ли право държавните служители назначени на експертни и ръководни длъжности, старши инженер, старши експерт, главен експерт, началник на сектор, началник отдел и директор на дирекция да получават специално работно облекло и лични предпазни средства (СРО и ЛПС) съгласно НАРЕДБА № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място. По длъжностна характеристика и съгласно оценката на риска, периодично, при аварийни ситуации те извършват проверки на място, работят на открито, извън и в населени места, по, и около сгради, на терен и в неотопляеми места и помещения за извършване на аварийно възстановителни работи по кабелни съобщителни линии и мрежи. Работодателят трябва ли и длъжен ли е, да им осигури СРО и ЛПС съгласно НАРЕДБА № 3 или самите държавни служители си закупуват СРО и ЛПС със средствата по чл. 27 и чл. 28 от Наредбата за служебното положение на държавните служители. Има ли разлика в правото на получаване на СРО и ЛПС за държавни служители на ръководни длъжности и държавни служители на експертни длъжности, тоест допуска ли се и за кои длъжности, замяната на СРО и ЛПС с пари по чл.27 и чл. 28 за тези държавни служители. Ако работодателят осигури и предостави СРО И ЛПС на държавни служители на ръководни длъжности, началник на сектор и началник на отдел, директор на дирекция трябва ли да им ги приспадне от сумите изплатени по чл. 27 и чл. 28 от Наредбата за служебното положение на държавните служители.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за осъществяване на служебните си задължения държавният служител има право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Условията и редът са определени в Наредбата за служебното положение на държавните служители. В чл. 40, ал. 2 ЗДСл е предвидено, че органът по назначаването предоставя безплатно специално облекло и лични предпазни средства на държавни служители, които работят при опасни или вредни за здравето или живота условия, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Задължението на работодателя да предостави безплатно специално облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите е регламентирано в чл. 284, ал. 1 КТ. Специално облекло и лични предпазни средства се предоставят на работници и служители, които работят със или при опасни и вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. Условията и редът за предоставянето им са определени в Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (Наредба № 3). Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на наредбата "лично предпазно средство" е понятието, определено в § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а именно: всяко приспособление, екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел. Следователно, за да възникне задължение на органа по назначаване да предостави безплатно специално облекло и лични предпазни средства на държавни служители на основание чл. 40, ал. 2 ЗДСл е необходимо да са налице условията и да се спази редът, регламентиран в Наредба № 3. Работодателят (в случая органът по назначаването) определя работните места и видовете работа, при които се използват специално облекло и лични предпазни средства, въз основа на извършена оценка на риска на работните места и при спазване на процедурата по чл. 17 от Наредба № 3. Представителното облекло и специалното облекло и лични предпазни средства имат различно предназначение. Правото на представително и униформено облекло на държавните служители по чл. 40, ал. 1 от ЗДСл се реализира при условията и по реда на Наредбата за служебното положение на държавните служители. Относно реда и условията за предоставяне от органа по назначаване на безплатно специално облекло и лични предпазни средства на държавни служители съгласно чл. 40, ал. 2 ЗДСл се прилага Наредба № 3. За допълнителна информация, свързана с прилагането на ЗДСл, може да се обърнете към дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет. ЛТ/

18.02.2026 ID:6690
Здравейте. Моля за насоки кои лица се включват в "длъжностните лица, които ръководят и управляват трудовите процеси", които трябва да преминават обучение по здраве и безопасност на две години съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба РД-07-2/16.12.2009 г. Може ли това да са лицата с код 1 "ръководител" по класификацията на професиите и длъжностите? Трябва ли началник смяна (с код 3) да преминава такова обучение?

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 т. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредба № РД-07-2), обучение по безопасност и здраве при работа се провежда на длъжностните лица, които ръководят и управляват трудовите процеси. Длъжностни лица, които ръководят и управляват трудовите процеси, са всички работещи, на които с нормативен акт, със заповед на работодателя или с длъжностната характеристика е възложено задължение да организират, следят и контролират един или няколко технологични процеси от дейността на предприятието. Такива лица могат да бъдат ръководителите на отдели, цехове, участъци и звена, които пряко контролират изпълнението на задачите от работниците, технически ръководители и майстори, отговорни за организацията на работата на терен или в производството, управители и директори, които вземат управленски решения, влияещи върху трудовата среда и технологичните процеси. Следователно няма пречка обучението по чл. 6, ал. 1 т. 1 от Наредба № РД-07-2 да обхваща длъжности по код 1 и код 3 от Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България. (НА)

04.02.2026 ID:6619
Добър ден! Може ли, да получим информация дали е приет ПРОЕКТА ЗА ПРОМЯНА НА НАРЕДБА №11 / 21.12.2005 отнасящ се за: § 1. В чл. 5 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „два лева“ се заменят с „две евро“. 2. В ал. 2 думите „един лев“ се заменят с „едно евро“. Прието ли е така предложеното изменение на което пише, че влиза в сила 01.01.2026г.? Благодаря!

До настоящия момент не е приета Наредба за изменение на Наредба № 11 от 21.12.2005 г. След приемане на промени в нормативния акт той ще бъде обнародван в Държавен вестник.НС

30.01.2026 ID:6601
Здравейте, бих искала да попитам в магазин за дрехи се използват преносими разклонители тип макара, както и ютии с пара, има ли задължение работодателя да определи лице/а за извършване на ежемесечни проверки на изправността на разклонителите и ютиите и трябва ли то да бъде с трета квалификационна група по ел. безопасност?

Съгласно чл. 416 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V (ДВ, бр. 21 от 2005 г.), работодателят e длъжен с писмена заповед да определи лица с трета квалификационна група от електротехническия персонал, които следят за изправността на ръчните електрически инструменти, преносимите лампи и трансформатори и ежемесечно извършват визуални проверки на здравината на корпусите, изправността на изолацията на ръкохватките, състоянието на захранващите кабели и здравината на щепселните съединения. Резултатите от проверките се отразяват в специален дневник, който съдържа най-малко следните данни: дата на проверката, наименование на проверяваното изделие, фабричен (инвентарен) номер, резултат от проверката, име и подпис на проверяващия. За повече информация и за отговор на конкретни въпроси, отнасящи се до връзката на квалификационната група с изпълняваната работа, професия или длъжност, условията и реда за придобиване на квалификационни групи по електробезопасност и др., можете да се обърнете към компетентния орган - Министерството на енергетиката. (ВС)

29.01.2026 ID:6595
Здравейте,промяна на ръководител-"Директор" на държавно учреждение, води ли се промяна в обстоятелствата подлежащо на деклариране в декларацията по чл. 15, ал. 1 от ЗБУТ и съответно трябва ли да се подаде декларацията ако няма други промени? При липса на промени уведомява ли се по някакъв начин съответната ИТ.

Съгласно чл. 3 ал. 2 от Наредба № 3 от 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (Наредба № 3), когато няма промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране, не се подава декларацията по чл. 15, ал. 1 от ЗЗБУТ. Съгласно § 1 от допълнителната разпоредба на Наредба № 3, по смисъла на тази наредба "промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране" е промяна в декларираните обстоятелства по раздел I, т. 1 и 2; раздел II, т. 7, 8 и 9; раздел IV, част I, т. 22, 24, част II, т. 25, част IV, т. 33 от декларацията. Имената на представляващия дружеството се записват в т. 3 на раздел I, следователно не е необходимо да се подава нова декларация и не е необходимо да се уведомява съответната ДИТ. (НА)