23.06.2026 ID:7176
Въвеждане на допълнително здравно осигуряване на част от персонала .Фактурата ще се издава на фирмата работодател,а служителите за които ще се отнася допълнително здравно осигуряване ще си самофинансират цялата сума и ще я заплащат на фирмата.В този случай дължат ли се осигурителни вноски и данък.Ако има данък по Зкпо ли трябва да се начисли или Здфл.Допълнително здравно осигуряване няма да бъде предоставено като социална придобивка то ще изцяло за сметка на работника?

По поставените въпроси се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите.

22.06.2026 ID:7171
Здравейте, Във фирма, която е в процес на закриване има останала само една служителка, която е в отпуск по майчинство от 135-я до 410-я ден. Майчинството до 410-я ден приключва на 26.07.2026г. От 27.07.2026г ще я назначим в друга фирма. Може ли от 27.07.2026 да я водим в отпуск за отглеждане на дете до 2 години или трябва да има отработени дни в новата фирма?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) изпълнението на задълженията, по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. Следва да се има предвид, че работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало Предвид посоченото, за да се породи право на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164 от КТ, работничката трябва да е постъпила на работа. Отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да я уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО (например като служител по трудов договор, осигурен на основание чл. 4, ал. 1 от КСО) и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. За придобиване право на парично обезщетение при отглеждане на дете до 2-годишна възраст, съгласно чл. 52а от КСО, е необходимо към началото на отпуска лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство и да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Това обезщетение се изплаща през време на разрешен от работодателя допълнителен платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст (чл. 53, ал. 1 от КСО). В посочения от Вас случай с прекратяването на трудовото правоотношение на служителката от настоящата фирма се прекратява и осигуряването й. Към дата на назначаване 27.07.2026 г., която да е и началото на отпуска за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, тя не е постъпила на работа и не е започнала да упражнява трудова дейност по чл. 4 от КСО и няма качеството на осигурено за общо заболяване и майчинство лице. За правото на парично обезщетение при отглеждане на дете до 2-годишна възраст от държавното обществено осигуряване трябва да започне да упражнява трудова дейност по чл. 4 от КСО в новата фирма. ВН

18.06.2026 ID:7159
От юни 2008 г. до януари 2012 г. работих в дружество на пълно работно време - 8 часа. От януари 2012 г., до момента работя в две дружества, на непълно работно време, съответно на 4 часа в едното и на 4 часа в другото. Въпросът ми е, в този случай, може ли да се каже, че имам пълен осигурителен стаж за този период и ще се отрази ли по някакъв начин това на пенсионирането ми след време - като срок за придобиване на осигурителен стаж и възраст, размер на пенсия и т.н., при условие, че клас прослужено време ми се начислява само по основното трудово правоотношение? С други думи - кое е по-благоприятно за мен - един трудов договор на 8 часа или два на 4 часа?

Зачитането и изчисляването на продължителността на осигурителния стаж за времето след 31.12.2002 г. е уредено с чл. 38, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС осигурителният стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4, 6 и 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), например на работниците и служителите, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време. В този смисъл продължителността на осигурителния стаж за определен период би била еднаква, независимо дали лицето работи по едно трудово правоотношение на пълното законоустановено работно време 8 часа или по 4 часа непълно работно време при законоустановено работно време 8 часа, осигурено върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време по две трудови правоотношения. В този случай не би се отразило върху общата продължителност на осигурителния му стаж и датата на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Осигурителният доход е в границите на минималния месечен осигурителен доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, и максималния месечен размер на осигурителния доход през календарната година, които се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Доходът, от който се изчисляват индивидуалния коефициент и размера на пенсията, се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за работниците и служителите. В тази връзка, за преценка кое е по-благоприятно, е необходимо да се отчете в кой случай общият месечен осигурителен доход е по-голям – този от едно трудово правоотношение на пълен работен ден, включващ основно трудово възнаграждение, допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (т.нар. клас за прослужено време) и др., или този от две трудови правоотношения на непълно работно време, когато към трудовото възнаграждение само по единия от трудовите договори са начислени, изплатени и внесени осигурителни вноски за „клас за прослужено време“. Бихме искали да обърнем внимание, че според чл. 12, ал. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. В тази връзка при работа по 2 трудови договора по 4 часа, всеки от работодателите има задължение да начислява и заплаща допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит по всеки един от договорите до пълната продължителност на работното време. При нарушение на трудовото законодателство може да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която има правомощия да извършва проверки в предприятията. ВН

03.06.2026 ID:7097
Здравейте уважаеми! Работя в училище като личен състав и на 17.06.2026 г. наша служителка, която е семейна ще осинови дете, което на 20.06.2026 г. ще навърши 1 година. Въпросите ми са както следва: Какви са необходимите документи, които майката трябва да попълни, в какъв срок трябва да се подадат в НОИ? Благодаря Ви! Приятен следобед!

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 164б, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работничка или служителка, която осинови дете до 5-годишна възраст, има право на отпуск за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. Следва да се има предвид, че отпускът не може да се ползва едновременно с отпуск по чл. 164 от КТ. Редът и начинът за ползване на отпуска се определят с Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съгласно чл. 46б, ал. 1 от НРВПО отпускът при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 164б, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление на осиновителката, към което се прилагат копие от влязло в сила съдебно решение за осиновяване, копие от акта за предаване на детето за осиновяване и декларация съгласно приложение № 9 на наредбата. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. През време на отпуска по се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. В тази връзка съгласно чл. 53а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст имат осигурените за общо заболяване и майчинство лица, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурителите, техните клонове и поделения представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) документите и данните за изплащане на парично обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст в срока по чл. 40а, т. 1 от КСО - до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя (чл. 53б от КСО). Съгласно чл. 4, т. 4 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) при ползване на отпуск за осиновяване на дете до 5-годишна възраст на осигурените лица се изплащат парични обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 53в, ал. 1 от КСО за срок 365 дни (от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст) и представяне на заявление-декларация по образец съгласно приложение № 5 към Наредбата. За всеки документ по чл. 4 от Наредбата осигурителите, техните клонове и поделения представят в териториалното поделение на НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 10 с данни относно правото на парично обезщетение. При първото представяне на удостоверение по образец съгласно приложение № 10 еднократно се удостоверяват и данните относно платежната сметка на лицето за изплащане на паричните обезщетения (чл. 9 от НПОПДОО). За повече и по-конкретна информация следва да се обърнете към НОИ по компетентност. ВН

19.05.2026 ID:7050
Целият ми трудов стаж премина в АЕЦ Козлодуй, Реакторно отделение, Първа категория. При наличие на внасяни високи осигурителни вноски, пенсията ми се изчислява на 4 119.11 лева. Поради наложения таван от 3 400 лева, аз съм ощетен с 719.11 лева. Може ли този казус да се преразгледа.

Действащата в България осигурителна система е разходопокривна, като средствата за изплащане на пенсиите следва да се осигуряват от постъпващите осигурителни вноски на работещите трудоспособни граждани, а не от натрупани суми по индивидуални партиди. В тази връзка следва да се отбележи, че един от основните принципи на тази система е принципът на солидарност на осигурените лица. Той позволява ограничаване размера на получаваните пенсии до определен максимален размер, но едновременно с това гарантира минимален размер на пенсиите, който осигурява определен минимум от средства на различни категории лица, които са участвали в осигуряването. По въпроса за максималния размер на получаваните една или повече пенсии се е произнесъл Конституционният съд на Република България. Съдът, с Решение № 21 от 17 юли 1998 г. по к.д. № 18/1997 г., постановява, че „Установяването на максимални и минимални пенсионни граници, както и тяхната взаимна обусловеност, са продиктувани от действащата у нас система на пенсионното осигуряване. Тя се квалифицира във финансово отношение като „разходнопокривна“. При тази система пенсионен таван е необходим - той служи да гарантира минималните пенсии и да спомага за растежа им. Тези функции показват, че оспорената разпоредба удовлетворява изисквания и на социалната справедливост, изразена в Преамбюла на Конституцията на Република България". По този въпрос се е произнесъл и Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), който с Решение от 2011 г. по дело Valkov and Others v. Bulgariа, определя, че „таванът" на пенсиите в България не нарушава правото на собственост и не представлява дискриминация. Съгласно посоченото решение на ЕСПЧ, с въвеждането на максимален размер на пенсията България преследва легитимна цел от обществен интерес, като това води до допълнителни спестявания в пенсионния фонд. С други думи, наличието на „таван“ на пенсиите засилва солидарния елемент в системата – увеличаването на размерите на най-ниските пенсии, ограничаването на най-високите такива и натрупването на т.нар. „резерви за солидарност“. Принципът на солидарност на осигурените лица, който се прилага при разпределението на средствата, съществува и в други държави, които прилагат разходопокривната система в общественото осигуряване. Конвенция № 35 относно осигуровката старост (индустрия и др.) от 1933 г. на Международната организация на труда (ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г.), в чл. 7, ал. 2 поставя условие за пенсията да бъде предвиден гарантиран минимум. При равни други условия, при пенсионните системи с разходопокривно финансиране, след като трябва да се гарантират минималните размери на пенсиите на немалка част от пенсионерите, на друга част от тях следва да се ограничи действителният много висок размер. Не на последно място следва да се подчертае, че според социалноосигурителните системи в различните държави се различават значително, но България не е единствената държава, при която има наличие на „таван“ на пенсиите. Напротив, в повечето държави – членки на Европейския съюз е въведен максимален размер на пенсията или друг вид ограничение върху размера на това плащане, като в голяма част от тях дори няма максимален размер на осигурителния доход. Според предвиденото в § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО), максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях от 1 юли 2019 г., както и от 1 юли на всяка следваща календарна година се определя в размер на 40 на сто от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В зависимост от конкретните финансови възможности в страната, през различните периоди от време нивото на ограничението е променяно. В периода 2021 г. – 2026 г. ограничението по § 6 от ПЗР на КСО не се прилага, като максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях е значително повишен. Така, докато през 2021 г. той е 1440 лв., от 1 октомври 2022 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях е определен в размер на 3400 лв. (1738,42 евро). КС

19.04.2026 ID:6931
Лице с осигурителен стаж 13 г в България и 3 години в Гърция считано от края на 2010 г. е пенсионирано в България с 82 % неработоспособност / ТЕЛК /. Въпрос ! Има ли право да поиска пенсиониране в Гърция на базата на стажа си и на Решението на ТЕЛК.

Отношенията между държавите – членки на Европейския съюз в областта на социалната сигурност се уреждат с Регламент (ЕО) № 883/2009 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване на процедура по прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004. Регламентите предвиждат еднакво третиране, износ на обезщетения и пенсии и зачитане на осигурителни периоди с оглед преценката на право на обезщетение или пенсии. Пенсиите за инвалидност са в обхвата на координационните регламенти. Тъй като се отчитат съществуващите различия в методите за изчисляване на пенсиите за инвалидност сред различните държави членки, регламентите съдържат специални правила за отпускане на пенсии за лица, които са работили в повече от една държава преди настъпване на инвалидността. България е сред държавите, при които размерът на пенсията за инвалидност зависи от осигурителния стаж. В Гърция обаче, в някои осигурителни схеми, като напр. тази в селското стопанство, се прилага специална координация – това е т.нар. система, базирана на риска. В случаите, при които лице е било осигурявано по законодателствата на държави с две различни системи от водещо значение е по кое време е настъпила инвалидността, като в зависимост от това съществуват различни възможности за отпускане на пенсия от съответните държави. Тъй като не разполагаме с информация относно специфичните условия за отпускане на пенсии в различните държави членки, е необходимо да поискате информация от компетентната гръцка пенсионноосигурителна институция относно условията за пенсиониране по гръцкото законодателство. Бихте могли да се обърнете и към Националния осигурителен институт, който е компетентната българска институция относно пенсиите, вкл. пенсиите за инвалидност. В случай на необходимост институциите на двете държави ще обменят информацията, необходима за обработване на заявлението за отпускане на пенсия или обезщетение, по служебен път. НА

14.04.2026 ID:6921
Еднолично дружество с ограничена отговорност предстои да сключи граждански договор за прокура по чл. 21 от Търговския закон с пенсионер, който трайно пребивава в чужбина. Лицето е пенсионер както в България, така и в друга държава от ЕС, не работи и не осъществява друга дейност, не желае да му бъдат удържани вноски за пенсия. Прокуриста е чужд гражданин, установен трайно в друга държава от ЕС, като прокурата ще е за само за територията на тази държава, а възнаграждението ще еднократно годишно. Как следва да бъде осигуряван прокуриста в този случай. Благодаря!

По поставения въпрос се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите.

03.04.2026 ID:6896
Здравейте, Бих искала да помоля за консултация по следния въпрос. В момента съм в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Имам двама работодатели - един основен и втори. Мога ли да прекратя отпуска си по майчинство САМО при единия работодател (основния)? Консултирах се с администрацията на основния си работодател, от там казаха, че не виждат проблем. Все пак ме насочиха към НОИ. Звъннах на контактната линия на НОИ и от там ми обясниха, че НОИ се занимават само с обезщетенията, а не със самите въпроси за отпуск. Казаха, че само първия работодател подава заявлението за изплащане на обезщетение, съответно не би имало проблем да прекратя отпуска си по майчинство само при първия работодател. За по-голяма сигурност ми казаха да се консултирам с МТСП по въпроса. От контактната линия на МТСП ме посъветваха да пиша. Като единствена пречка там посочиха получаването на 50% от майчинството през втората година. Бих искала да Ви попитам дали мога да си прекратя отпуска по майчинство само при първия работодател? Не държа да взимам 50% от майчинството, дори бих се отказала от тях, ако са причина за невъзможността да си прекратя майчинството само при еидния работодател. За мен е важно да прекратя отпуска по майчинство само при единия работодател, а не получаване или запазване на обезщетението по майчинство в размер 50%. Дори бих се отказала от него, ако има как. Благодаря Ви предварително!

Отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст може да се прекрати по искане на майката (осиновителката) с писмено заявление до предприятието. В случай че при другия работодател не прекратите отпуска, няма да имате право на обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст, тъй като съгласно чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), това парично обезщетение не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. В разпоредбите на чл. 5 и 10 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е предвидено, че в срок до 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, осигурените лица представят нова декларация или заявление-декларация и съответните доказателства към нея на осигурителя. При промяна в ползването/прекратяването на законоустановен отпуск осигурителите, техните клонове и поделения представят в Националния осигурителен институт ново удостоверение по образец с данни относно промяната в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетението. Съгласно чл. 54, ал. 1 и 3 от КСО, майката (осиновителката), която има 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за общо заболяване и майчинство, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, ако не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване. Обезщетението не се изплаща при смърт на детето, когато детето е дадено за осиновяване, когато осиновяването е прекратено, настанено е по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. КС

01.04.2026 ID:6886
При изчисляване на здравните осигуровки на работещ пенсионер по трудово правоотношение следва ли да си приспада дохода от пенсията при изчисляване на дължмите здравни осигуровки върху възнаграждението на пенсионера?

По поставения въпрос се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите.

27.03.2026 ID:6858
Здравейте. Наша работничка е съкратена на 19.03.26 г. но от 02 03 до 05 април е в отпуск по болест без прекъсване. Въпросът ми е обезщетението за оставане без работа от 06 април до 06 май ли би следвало да бъде и този период ли е редно да се зачете за осигурителен стаж? Или периодът трябва да е 19.03-19.04.26?

Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Ако лицето е във временна неработоспособност след прекратяване на трудовото правоотношение, срокът за оставане без работа започва да тече след изтичането на периода, посочен в болничния лист. Това е така, защото в този период лицето няма възможност да си търси работа и съответно да сключи трудов договор. В разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 5 и ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда. Осигурителните вноски са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. СР

20.03.2026 ID:6824
За периода септември 2023 г. – август 2025 г. работодателят ми не е начислявал дължимото допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит съгласно чл. 12 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. След подаден от мен сигнал, сумата беше изплатена наведнъж в рамките на един месец. В тази връзка моля за разяснение: 1..Следва ли да бъдат извършени корекции на фишовете за заплати за посочения период, така че възнагражденията, осигурителните вноски и данъците да бъдат правилно изчислени за всеки месец поотделно? 2. В случай че такива корекции са задължителни, как следва да постъпя при отказ от страна на работодателя да ги извърши (според него това ще създаде риск за проверка от НАП и ще създаде допълнителна работа)? Благодаря предварително за съдействието.

Въпросът е свързан с корекция във ведомостта за заплати и поради това не е от трудовоправен, а от счетоводен характер, и не е от компетентността на рубриката. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 128, т. 3 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените и неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. ЛТ/

13.03.2026 ID:6789
Неплатеният отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, в размер 6 месеца, признава ли се за трудов и осигурителен стаж?

Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 от КТ (за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Според чл. 167а, ал. 8 от КТ времето, през което се ползва отпускът по ал. 1, се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете. С оглед изложеното, времето, през което се ползва неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се признава за трудов и осигурителен стаж.ПР

09.03.2026 ID:6766
Здравейте, въпросът ми е следния: Роден съм 1959г. имам трудов стаж около 20г. който е до Април 1998г. След тази година нямам никакъв стаж в Б-я или ЕС. При тази ситуация по каква методика ще ми се изчислява бъдещата пенсия?

Редът за определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст е разписан с чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С изречения първо и последно на чл. 70, ал. 8 от КСО е уредено за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г., индивидуалният коефициент да се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31.12.1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато лицето няма осигурителен доход след 31.12.1999 г., индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период. В случаи като Вашия при 20 години трудов/осигурителен стаж до м. април 1998 г., индивидуалният коефициент следва да се изчисли от последния осигурителен доход за 36 месеца до съответната дата от м. април 1998 г., от която дата няма осигурителен стаж и осигурителен доход в България. Съгласно ал. 9 на чл. 70 от КСО индивидуалният коефициент по ал. 8, се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. ВН

06.03.2026 ID:6754
Здравейте, Министър Адемов оповести, че увеличението на пенсиите ще е с 7,5% от 01.07 2026г. Как във формулата се приема индекс на инфлация 3%, при положение че заплатите на работещите в държавните структори се увеличава със същия индекс, който бе обявен от НСС още през м.януари в размер на 5% ? Така увеличението следва да бъде с 8,5%. Що за двоен стандарт,що за наглост? Поздрави.igeva@abv.bg

Редът за осъвременяване на пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, е регламентиран с чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Те се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Съгласно разпоредбата на §1, т. 4а от допълнителните разпоредби на КСО "Индексът на потребителските цени" по чл. 100 е хармонизираният индекс на потребителските цени. При данни за нарастване на осигурителния доход с 12 на сто през предходната 2025 г. и хармонизиран индекс на потребителските цени 3,5 на сто, пенсиите за трудова дейност следва да се осъвременят от 01.07.2026 т. със 7,8 на сто. ВН

19.02.2026 ID:6695
Здравейте, моля за информация, възможно ли е за минал период: 2018 - 2019г. да бъде подадена корекционна декларация от наредба Н-13 за осигурителния доход за социално осигуряване, поради допусната грешка. Благодаря

По поставения въпрос се обърнете към Нацоналната агенция за приходите по компетентност. НД

12.02.2026 ID:6662
Лице наето на трудов договор, на което телковото решение изтича на 01.01.2025 г. има ли право на данъчно облекчение за намалена работоспособност за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност. Лицето ще подава данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ. за 2025 г.Работодателя не е приспадал данъчната основа през 2025 г.и не е намалявал дължимия данък.

По поставения въпрос се обърнете към Нацоналната агенция за приходите по компетентност. НД

06.02.2026 ID:6633
Здравейте! От 01.03.2004г. до 31.07.2022г. съм работила в Община Варна - 18г.5мес. От 15.01.2025г. и към настоящия момент работя в "Диагностично-консултативен център 3 Варна" ЕООД. Съгласно Регистъра за търговските дружества с общинско участие в капитала, Община Варна е 100% собственик на капитала на "Диагностично-консултативен център 3 Варна" ЕООД. Въпросът ми е свързан с обещетението при пенсиониране и е следният: Група предприятия ли са Община Варна и "ДКЦ 3 Варна" ЕООД, което е необходимо условие за изплащане на 6 брутни заплати? За последните 20г. имам трудов стаж в Община Варна 16г.5мес. и в ДКЦ 3 Варна ЕООД 1г 20дни. В тази връзка - имам ли право на обещетение от 6 брутни заплати при пенсиониране? Очаквам Вашето становище. Благодаря!

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Понятието „група предприятия“ е легално определено като „две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.“ (§1, т. 2а от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда /КТ/ във връзка с § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност). Съгласно чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Кметът на общината или кметът на район назначава и освобождава от длъжност началниците и служителите в общинската администрация ( чл. 44, ал. 1, т. 3 и чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА). Диагностично-консултативните центрове са определени като лечебни заведения за извънболнична помощ в чл. 8, ал. 1, т. 1, б “г“ от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и се създават и регистрират като самостоятелни юридически лица. Съгласно чл. 69, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 3 от ЗЛЗ управителните органи на лечебното заведение ръководят и отговарят за цялостната му дейност, като управителите на лечебното заведение управляват лечебното заведение и са работодатели на всички работещи в лечебното заведение. С оглед на това, че общините (районите на общини) и лечебните заведения за извънболнична помощ са различни работодатели – предприятия със самостоятелно управление и самостоятелно наемащи работници или служители по трудово правоотношение (§ 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ), сме на мнение че те не отговарят на характеристиките в определението за „група предприятия“ по смисъла на КТ и в тази връзка при изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение със Диагностично-консултативен център 3 Варна" ЕООД не следва да се отчита трудовият стаж в общинската администрация. Ако считате, че обезщетението е неправилно определено, можета да предявите съдебен иск. Срокът за предявяване на иска е 3-годишен от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо, т.е. за обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ три години след последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е било прекратено. Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. (СР)

03.02.2026 ID:6616
Добър ден! Лице е назначено на длъжност „ЧИСТАЧ ХИГИЕНИСТ“ със срочен трудов договор (чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ), считано от 01.03.2021 г. След изтичане на уговорения срок, служителят продължи да изпълнява трудовите си задължения без прекъсване и без писмено възражение от страна на работодателя. По силата на чл. 69, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор се е преобразувал в договор за неопределено време. Поради административен пропуск в деловодната система на фирмата, фактическото преобразуване на договора в безсрочен не е било отразено своевременно в информационната система на НАП през 2021 г. Подчертаваме, че за целия период от 01.03.2021 г. до днес, работодателят е действал добросъвестно: подавани са ежемесечно Декларации образец № 1 и № 6, внасяни са всички дължими данъци и осигуровки, и трудовият стаж на лицето е непрекъснат. През м.01.2026г при подаване на електронен трудов запис (ЕТЗ) в системата на НАП за лицето,за увелиеченеи на работната заплата от 01.01.2026, съгласно Допълнително споразумение, то е отхърлено от сиситемата на НАП, защото този ТД в ЕТЗ в системата на НАП стой като срочен със срок 30.09.2021г Молим за становище какво да предпиемем, за да приведем документацията в пълно съответствие с фактическото положение и изискванията на новия Регистър на заетостта? Какво и към кой Държавен орган трябва да се подададе необходим докумнет, за да може да се впише правилен електронен трудов запис (ЕТЗ) в системата на НАП за лицето и декрарираните и платени осигуровки и начисленият трудов стаж да се обържат с ЕГН на лицето? Предварително благодарим за отговора!

Съгласно чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. С оглед на това, няма пречка с допълнително споразумение по реда на чл. 119, ал. 1 от КТ да бъде променено основанието на трудовия договор от срочен трудов договор на безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. Обръщаме внимание, че единният електронен трудов запис съдържа данни за основанието на трудовия договор (чл. 349, ал. 1, т. 4 от КТ). Според чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „а)“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно основанието на трудовия договор. Според чл. 13, ал. 2 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) работодателят и органът по назначаването могат и по своя инициатива да впишат, коригират или заличат данни в единния електронен трудов запис, като подадат електронен трудов запис съгласно приложение № 1 или приложение № 2. Датата на сключване на трудовия договор след 3-дневния срок по чл. 10, ал. 1 от НВРЗ се коригира след предписание на контролните органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Бланка на искане за издаване на задължително предписание от контролните органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по чл. 13, ал. 2 и 3 от НВРЗ може да намерите на следния интернет адрес: https://www.gli.government.bg/sites/default/files/upload/documents/2025-11/%D0%98%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%20%D0%BF%D0%BE%20%D1%87%D0%BB.%2062%2C%20%D0%B0%D0%BB.%204%20%D0%9A%D0%A2_0.docx.ПР

02.02.2026 ID:6610
При превалутиране на съществуващо възнаграждение по трудово правоотношение, ако то е в размер по-голям от минималната работна заплата към 01.01.2026г, необходимо ли е сключване на допълнитело споразумение към трудовия договор за размера в евро и регистрира ли се това в НАП. Благодаря предварително

Според чл. 45, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) считано от датата на въвеждане на еврото в Република България възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи, пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване и добавките към тях и гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя се изплащат в евро и се преизчисляват съгласно правилото за превалутиране от левове в евро, уредено в чл. 12 от ЗВЕРБ. В случай, че размерът на трудовото възнаграждение не се променя, а се превалутира по описания по-горе ред след въвеждане на еврото в Република България, считаме че не е необходимо сключване на допълнително споразумение към трудовия договор.ПР

01.02.2026 ID:6608
ПРЕЗ МИНАЛАТА ГОДИНА 2025 БЯХ РЕГИСТРИРАНА А З БЮРО ПО ТРУДА И ПОЛУЧАВАХ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА,СЛЕД ТОВА ПРЕЗ ТОЗИ ПЕРИОД ПОЛУЧИХ ПИСМО ЗАЯВЛЕНИЕ,ЗА ДА ВНЕСЯ ДОКУМЕНТИТЕ ЗА ПРОВЕРКА ТРУДОВ И ОСИГОРИТЕЛЕН СТАЖ ,КЪДЕТО СЪМ РАБОТИЛА ВЪВ ТП НА НОИ,ИМАМ НАВЪРШЕНИ ГОДИНИ ЗА ВЪЗРАСТ ,НО НЯМАМ НЕОБХОДИМ СТАЖ ЗА ПЕНСИЯ ПО И В С ЗА ЖЕНИ,СЛЕД КАТО НЯМАМ СТАЖ ЩЕ МИ БЪДИ ЛИ ВЪСТАНОВЕНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ЗА 1 ИЛИ 2 МЕСЕЦА ОТ СРОКА НА ПОДАВАНЕ.ЗА ДА СИ ПОЛУЧА СУМАТА,ВЪВ ДЕКЛАРАЦИЯТА ВЪВ БЮРОТО ПО ТРУДА ,ДЕКЛАРИРАМ ЧЕ НЕ ПОЛУЧАВАМ ПЕНСИЯ ПО И В С.НЕБХОДИМО ЛИ Е ДОДАВАМ ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ДА МИ СЕ ВЪСТАНОВИ ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО БЕЗРАБОТИЦА.

Едно от условията по чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за правото на парично обезщетение за безработица е лицата да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, да не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 от КСО (чл. 54а, т. 2 от КСО). Извършването на преценка за придобиването на право на пенсия е от компетентността на пенсионния орган от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ). По всяка вероятност в тази връзка е изискано да представите пред пенсионния орган от съответното териториално поделение на НОИ притежаваните от Вас документи за трудов/осигурителен стаж. Когато е необходимо извършване на проверка от съответния компетентен орган относно обстоятелства, които са от значение за правото или размера на обезщетението, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица, спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица. В този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца (чл. 54г, ал. 4, т. 2 от КСО). Това разпореждане, както и разпореждането за възобновяване на паричното обезщетение за безработица, в случай че лицето не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, се връчват на лицето лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес или по електронен път по реда на Закона за електронното управление (чл. 54ж, ал. 1 от КСО и чл. 5, ал. 2 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица). За повече и по-конкретна информация следва да се обърнете към съответното териториално поделение на НОИ. ВН