29.09.2026 ID:7531
Здравейте! На 11.03.2026г. съм си подала документи за пенсиониране по чл.68а от КСО в НОИ гр.Разград. До ден днешен не съм получила нито разпореждане за отпускане на пенсия, нито превод от минимална такава./имам необходимия стаж/ На 19.08.2026г получих обаждане от служител на НОИ Разград за да ми съобщи, че имам изпратено писмо за уточняване на някои неща, които могат спокойно да ги изискат от съществуващи служби. Каквото ми беше поискано предоставих и отговор няма... Въпросът ми е: Колко време се обработват такива документи? Защо не се изплаща минимална пенсия до излизане на разпореждане? И какво трябва да направя в този случай? Много хора са в мойта ситуация и незнаят как да реагират. Това е много време, през което човек остава без доход.../аз поне ходя на работа все още. Моля за съдействие! Благодаря за вниманието! ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Разпоредбите на чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) регламентират, че разпореждането за отпускане на пенсиите се издава от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), или от други длъжностни лица, определени от ръководителя на ТП на НОИ, в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106 от КСО. В случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се издава в срок до 1 месец от получаването на всички необходими документи и данни. С изречение последно на чл. 10, ал. 1 от НПОС се уточнява, че когато осигурителният стаж към датата на придобиване на правото се зачита при сумирано изчисляване на работното време, четиримесечният срок тече от датата на постъпване на информацията в НОИ за целия период, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, или от датата на прекратяване на правоотношението. Съгласно чл. 1, ал. 5 от НПОС при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице по пенсионното осигуряване уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път по реда на Закона за електронното управление в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност - в двумесечен срок, длъжностното лице по пенсионното осигуряване издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните от регистъра на осигурените лица, подавани периодично от осигурителите осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Сигнали относно работата на служители на НОИ могат да се подават към ръководителя на съответното ТП на НОИ или към Централно управление на НОИ в гр. София по компетентност. ВН

03.09.2026 ID:7457
Може ли лице, което е на трудов договор и няма внесени осигурителни вноски за дълъг период от време от работодателя, въпреки сигналите, да внесе здравни осигуровки за своя сметка, тъй като се нуждае от лечение.

По поставения въпрос се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите.

30.08.2026 ID:7432
Уважаеми госпожи и господа, Моля за становище относно дължимостта на осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд (УчПФ) при следната фактическа обстановка: Търговско дружество осъществява дейност като частен образователен център, в който се провеждат допълнителни занятия и обучение на ученици, включително по общообразователни предмети като математика, история, география. Центърът не е частно училище и не е институция, създадена или регистрирана по реда на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Дружеството не фигурира като образователна институция по ЗПУО. В дружеството ще бъдат назначени по трудови правоотношения лица, които провеждат занятия с учениците. За част от тях длъжността е определена като „учител“ със съответния код по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД). Във връзка с горното моля да отговорите на следните въпроси: Представлява ли осигурителният стаж на тези лица учителски осигурителен стаж по смисъла на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), при положение че работодателят е частен образователен център, който не е институция по ЗПУО? Дължи ли работодателят осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд по чл. 6, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване за тези лица? Обстоятелството, че служителят е назначен на длъжност „учител“ и длъжността е с НКПД, съответстващ на учителска длъжност, достатъчно ли е само по себе си за възникване на задължение за осигуряване в Учителския пенсионен фонд, когато работодателят не е учебно или възпитателно заведение/институция по ЗПУО? Има ли значение за задължението за осигуряване в УчПФ обстоятелството, че образователният център е регистриран/уведомен пред РЗИ като обект, в който се осъществява съответната дейност, но няма регистрация като образователна институция по ЗПУО? Благодаря предварително за предоставеното становище.

С чл. 19, ал. 1 и 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е регламентирано кога стажът на лица, назначени на учителска длъжност, може да се зачете за учителски. Учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета (ДВ, бр. 79 от 2015 г.) или по Закона за предучилищното и училищното образование. В тази връзка няма законово основание стажът на лица, назначени на учителски длъжности в търговски дружества, да се зачита за учителски и съответно за него не се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд. ВН

11.08.2026 ID:7363
Във връзка с последните промени приети за приравняване на трудовия с осигурителния стаж бих искала да задам следния въпрос: Ако работя по договор за управление и контрол, които се признава за 8 часа осигурителен стаж, и заедно с това работя по трудов договор на 4 часа, който се признава за 4 часа осигурителен стаж, защо осигурителния ми стаж за пенсия е само един ден, а не ден и половина?

Бихме искали да Ви уведомим, че промени, свързани със зачитането на осигурителния стаж при пенсиониране не са приемани. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, ако през календарния месец лицето е осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. Независимо от това, осигурителният доход при работа по договор за управление и контрол и по трудов договор (до размера на максималния месечен размер на осигурителния доход) се взема предвид при определяне размера на пенсията. ВН

04.08.2026 ID:7337
Уважаеми дами и господа, Моля за становище по следния казус: Работник/служител е назначен по трудов договор на 8-часов работен ден, като в трудовия договор е договорено брутно трудово възнаграждение в размер на 620,20 евро. За съответната икономическа дейност и длъжност съгласно Закона за бюджета на ДОО е определен минимален осигурителен доход в размер на 661 евро. В този случай: Допустимо ли е трудовото правоотношение да остане с договорено брутно трудово възнаграждение 620,20 евро, при положение че осигурителните вноски се изчисляват върху минимален осигурителен доход 661 евро? Налице ли е нормативно задължение работодателят да увеличи договореното брутно трудово възнаграждение от 620,20 евро на 661 евро само поради увеличението на минималния осигурителен доход? Ако договореното брутно възнаграждение остане 620,20 евро, правилно ли е личните осигурителни вноски на работника да се изчисляват върху минималния осигурителен доход от 661 евро, като това води до промяна в получаваното нетно възнаграждение?

Съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигурителните вноски за работниците и служителите задължително се разпределят между осигурителите и осигурените в съответното съотношение. На това основание, ако уговореното в индивидуалния трудов договор възнаграждение е по-ниско от определения със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година минимален осигурителен доход, работодателят е длъжен да изчисли и внесе дължимите социални и здравни осигуровки (както за негова сметка, така и за сметка на работника или служителя) върху размера на минималния осигурителен доход. На основание разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от Кодекса на труда, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя, вкл. с оглед достигане размера на новия минимален осигурителен доход. Това обаче е негово право, а не задължение. ВН

31.07.2026 ID:7317
През последните 6 месеца съм сменил трима работодателя, без прекъсване на трудовия стаж. За да посетя санаториум за рехабилитация по НОИ, трябва ли да събирам 3 служебни бележки (Приложение № 1) и от тримата ми работодатели, настояшия и бившите?

Съгласно чл. 13в от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парична помощ за профилактика и рехабилитация имат лицата, осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, ако за тях са били внесени или дължими осигурителни вноски за период от шест последователни календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. Не по-рано от 10 работни дни преди датата на постъпване при изпълнителя на дейността по профилактика и рехабилитация лицата представят в териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес необходимите документи, като един от тях е документ по образец, удостоверяващ осигурителните права на лицето (Служебна бележка от осигурителя). Когато лицето е работило при повече от един работодател в периода от шест последователни календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията, всеки работодател следва да удостовери дали са били внесени или дължими осигурителните вноски за съответния период. ВН

29.07.2026 ID:7314
При какви условия лице, което работи на 4-часов трудов договор има право на обезщетение за временна неработоспособност (болнични)?

Условията за придобиване право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, включително и за лицата, работили на непълно работно време (например на 4-часов работен ден), са регламентирани с чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Право на това парично обезщетение имат лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. Продължителността на осигурителния стаж се изчислява по правилата, посочени с чл. 38 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Осигурителният стаж за периода след 31.12.2004 г. се изчислява в часове, дни, месеци и години, за времето, през което лицата са били осигурени за инвалидност, старост и смърт, и за това време са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигурителният стаж на работниците и служителите, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време (чл. 38, ал. 1 и 3, т. 2 от НПОС). ВН

22.07.2026 ID:7281
Здравейте! Студент по право редовно обучение платена форма ще бъда тази година. Искам да запитам здравните осигуровки кой ще трябва да заплаща аз или университета, а другият ми въпрос е по-нататък във времето ще има ли вариант да се закупи стаж за обучение при положение че съм редовно обучение платена форма. Като напълно наясно съм, че този стаж ще се ползва единствено когато дойде време да се пенсионирам и то само ако съм го заплатила.

Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) студентите редовна форма на обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст се осигуряват за сметка на държавния бюджет, освен ако не са осигурени като работещи лица. По въпроси, свързани със здравноосигурителните вноски, следва да се обръщате към Националната агенция за приходите (НАП) по компетентност. Към настоящия момент зачитането на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата е уредено с чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски. Внасянето на осигурителните вноски се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите. Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 01.01.1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 9а, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от КСО). ВН

22.07.2026 ID:7280
Здравейте! от м.11.2001г. съм била на кадрова военна служба във поделение до 25.11.2019г. когато към датата на освобождаване навършвах пределна възраст за звание и сега към 18.03.2026г. имам първа категория труд 18г.25дни. Към 18.03.2026г. съм навършила 52г.3 месеца. Останалия стаж към трета категория и превърнатите първа категория, както и платени години висше образование които се взимат само при подаване на документи при пенсиониране общо стаж осигурителен, излизащ ми в справка в НОИ е 43г.3м. 1 ден. По кой член е необходимо да подам заявление в НОИ за отпускане на пенсия и дали изобщо имам право на отпускане на пенсия при осигурителния стаж който цитирам и възрастта на която съм.

В заявлението за отпускане на пенсия обр. УП-1 заявителят посочва само вида на исканата пенсия, в случая пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преценката на правото на пенсия и основанието за отпускането й са от компетентността на длъжностното лице по пенсионното осигуряване от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) въз основа на заявлението, придружено с необходимите оригинални документи. Условията за придобиване право на пенсия от военнослужещите и други категории лица са уредени с чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), като съгласно чл. 69, ал. 9 от КСО възрастта се увеличава ежегодно с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за военнослужещите. Увеличаващата се възраст е посочена по години с чл. 17а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). През 2026 г. военнослужещите по чл. 69, ал. 1 от КСО, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 54 години и 6 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети (18 години) действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (чл. 69, ал. 1 от КСО и чл. 17а, т. 11 от НПОС). Право на пенсия при същите условията имат и лицата, които са изпълнявали военна служба, въпреки че към момента на пенсионирането не са военнослужещи (чл. 69, ал. 10 от КСО). Условията за придобиване право на пенсия от лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, са регламентирани с чл. 69б от КСО, като пенсионната възраст също се изменя ежегодно и е посочена по години с чл. 18б от НПОС. През 2026 г. жените, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършена възраст 51 години и 4 месеца, ако имат сбор 94 от превърнатия към трета категория труд осигурителен стаж и възрастта (чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 18б, т. 11 от НПОС). Съгласно чл. 69б, ал. 5 от КСО пенсията се отпуска, когато лицата не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. Важно е да се има предвид, че лицата по чл. 69 от КСО, вкл. военнослужещите, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО, само ако не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ стаж, но не и поради недостигаща възраст (чл. 18, ал. 4 от НПОС). ВН

14.07.2026 ID:7258
УВАЖАЕМИ г-н Министър, моля за проверка и навременен отговор относно допълнителното пенсионно осигуряване. Законът беше,че пет години преди пенсия можехмие да си изтеглим парите. Сега вече не било възможно. Ние имаме желание да си ги вземем тук и сега, а не да разполагат с тях и да ни определят евентуално по колко ще са върху пенсията. Много от хората дори не доживяха, за да си ги вземат,а някой дали е попитал дали желаят да са за наследниците им.Моля,да бъде направена проверка в наша полза!Това го считаме за нормална практика,така както е в други държави! С уважене, xxxxxxxxxxxxxxx

Осигуряването в универсален пенсионен фонд (УПФ) е въведено с цел осигуряване на възможност за получаване на допълнителна пожизнена пенсия за старост. Поради това, в законодателството ни не е предвидена възможност, нито преди, нито сега, лицата да могат да изтеглят натрупаните средства по индивидуалната партида в УПФ преди да придобият право на пенсия. Изключение е допуснато в определени случаи: Възможност за еднократно или разсрочено изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида, е предвидена за лицата с трайно намалена работоспособност над 89,99 на сто. Възможност за еднократно изплащане на средства е предвидена за лицата и в случаите, когато размерът на средствата по индивидуалната партида, е по-малък от трикратния размер на минималната работна заплата за страната. За лицата, които не желаят да се осигуряват в УПФ, в чл. 4б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предвидена възможност да изберат да променят осигуряването си от УПФ във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за УПФ, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и навършват изискуемата за тях възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО: 1. от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2025 г. – не по-късно от една година преди възрастта им по чл. 68, ал. 1; 2. от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г. – не по-късно от две години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1; 3. от 1 януари 2031 г. до 31 декември 2035 г. – не по-късно от три години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1; 4. от 1 януари 2036 г. до 31 декември 2037 г. – не по-късно от 4 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1; 5. след 1 януари 2038 г. – не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1. КС

14.07.2026 ID:7257
Здравейте! Пенсионер съм по чл.69б от КСО от 2020г., но продължавам да работя по трудов договор и работодателят ми удържа вноска за фонд Безработица. Правилно ли е това.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата, които по т.нар. еднодневни трудови договори по чл. 114а от Кодекса на труда и морските лица по чл. 4а, ал. 1. На това основание лицата, които след пенсионирането си работят по трудов договор (без тези, които са в посочените изключения), се осигуряват задължително, включително във фонд „Безработица“. Размерите на осигурителните вноски и тяхното разпределение между осигурителите и осигурените са регламентирани с чл. 6 от КСО. Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигурителните вноски за работниците и служителите се разпределят между осигурителите и осигурените, като осигурителната вноска за фондовете "Общо заболяване и майчинство" и "Безработица" се разпределя в съотношение 60:40 (чл. 6, ал. 3, т. 7 от КСО). ВН

14.07.2026 ID:7256
Здравейте! Във връзка с Ковид пандемията през цялата 2021 година бях в неплатен отпуск. Може ли да ми кажете през същата година какво ми се зачита за трудов и осигурителен стаж? С уважение,

В брой 14 на „Държавен вестник“ от 17.2.2021 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. С промените в § 4а се увеличава броят на дните неплатен отпуск, които през 2021 г. се зачитат за трудов и осигурителен стаж. Ползваният през 2021 г. неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда се признава за трудов стаж до 90 работни дни (§ 4а, ал. 1 от закона). Времето на неплатения отпуск до 90 работни дни се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (§ 4а, ал. 2 от закона). ВН

12.07.2026 ID:7245
Имам 2 раждания като неработеща студентка: през септември 1987 и април 1989. Колко години/месеца се считат за признат осигурителен стаж за получаване на пенсия и на какво законно основание? Ноември 2026 навършвам 60г. На каква възраст мога да се пенсионирам, с пълна пенсия, ако до сега съм работила общо 27 г. плюс майчинството изчислено от вас? Мерси

От 01.01.1987 г. е в сила разпоредбата на чл. 354, т. 6 от Кодекса на труда от 1986 г., съгласно която за трудов стаж се признава времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишната му възраст. В случаите когато второто дете е родено преди първото да навърши 3 години, на майката може да се признае за трудов и осигурителен стаж времето от датата на раждане на първото дете до датата на раждане на второто дете (майчинство за първото дете) и от последната до дата на навършване на 3-годишна възраст от второто дете, ако майката не е започнала работа преди тази дата. Жена, родена през м. ноември 1966 г., би могла да се пенсионира с пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване през 2029 г. на 63-годишна възраст, ако има 37 години осигурителен стаж. Извършването на конкретна преценка на правото на пенсия е от компетентността на пенсионния орган от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по постоянен или настоящ адрес на заявителя въз основа на писмено заявление за отпускане на пенсия, придружено с необходимите оригинални документи. ВН

05.07.2026 ID:7220
Родена съм 1960г.При пенсионирането прехвърлих средствата от Универсалния фонд в ф. Пенсии на НОИ от 2024 отново работя,Средствата се превеждат във ф. Пенсии към НОИ. Имам ли паво на тези средства.?

След като сте избрала да прехвърлите средствата си от индивидуалната партида в универсален пенсионен фонд (УПФ) във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО), е приложена разпоредбата на чл. 129, ал. 12 и 15 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно която, натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица постъпват в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. При отпускане на пенсия по част първа от КСО, т.е. на пенсия от ДОО, тези средства се прехвърлят във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на ДОО. Това означава, че в този случай натрупаните до пенсионирането средства не се изплащат на осигурените в УПФ лица. Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 70, ал. 10, т. 1 и 2 от КСО, осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31 декември 1959 г., което се осигурява в УПФ, се намалява, както следва: 1. при изчисляването на индивидуалния коефициент за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., осигурителният доход за месеците, през които лицето е осигурявано в УПФ, се намалява с дохода, определен въз основа на коефициент, представляващ среднопретеглено съотношение за тези месеци между размерите на осигурителните вноски за УПФ и за фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.; 2. при изчисляването на индивидуалния коефициент за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в УПФ, се намалява с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за УПФ и размера на вноската за фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. След прехвърлянето на средствата от УПФ към фонд „Пенсии“ на НОИ, на основание чл. 70, ал. 11 от КСО, осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент при определяне размера на пенсията от ДОО, на лице, родено след 31 декември 1959 г., не се намалява, тоест Вашата пенсия е отпусната без така нар. „редукция“. В запитването посочвате, че след пенсионирането си сте продължила да работите. Във Вашия случай, след като преди пенсионирането сте избрала да прехвърлите средствата си от индивидуалната партида в УПФ във фонд „Пенсии“ на ДОО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване продължават да постъпват във фонд „Пенсии“ на ДОО. Важно е да се има предвид, че в този случай осигурителните вноски не се натрупват по индивидуална партида. За лицата, които продължават да работят след отпускане на пенсия, в разпоредбата на чл. 102 от КСО е предвидена възможност за преизчисляване на пенсиите, свързани с трудова дейност, по един от следните начини: 1. служебно – с допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията; 2. по заявление на пенсионера – с допълнително придобития осигурителния стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. КС

30.06.2026 ID:7207
Работата на височина след 2000 година е втора категория труд. Работил съм на такава длъжност от 1990 до 2007 година. Коя категория труд е работата на височина преди 2000 година и ще ми бъде ли признат стажа за ранно пенсиониране?

Категорията на положения след 31.12.1999 г. труд се определя по реда на влязлата в сила от 01.01.2000 г. Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), като обхватът на наредбата и изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии се конкретизират с Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП. Инструкцията е задължителна за всички работодатели, които осъществяват производства и дейности и имат назначени лица, чиито длъжности и работни места са обхванати с НКТП (чл. 1 и 2 от Инструкция № 13 / 2000 г.). Работодателите са задължени при изготвяне на документи за осигурителен стаж да вписват съответната точка от НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата (чл. 3 от Инструкция № 13 / 2000 г.). Категорията на положения преди 01.01.2000 г. труд се определя по реда на отменения от същата дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП). И за това време предприятията, фирмите и другите организации са задължени да посочват съответната точка и буква от ПКТП, по която предлагат да се зачете труда, положен на различните длъжности (чл. 70 от ПКТП). Преценката за категорията на труда при пенсиониране се прави въз основа на документи, издадени от съответното предприятие, доказващи работа при специфични условия, в определени производства, обекти или работни места: трудова книжка, документ за трудов/осигурителен стаж, производствена характеристика, длъжностна характеристика за задълженията и изискванията към съответния вид работа или професия, заповеди за възлагане за изпълнение на определени работи и дейности, разплащателни ведомости и др. Въз основа на тях се прави необходимата преценка за характера на конкретната работа, продължителността на излагането на определени рискове на лицето, характеристики на работното оборудване, с което то е работило и др. Предвид гореизложеното, предоставената информация относно това, че сте извършвал „работа на височина“ е недостатъчна за изразяване на становище относно категорията на труда при пенсиониране. ВН

25.06.2026 ID:7184
Здравейте, Зададох въпрос с № 7173, след което установих, че неправилно съм го насочил в рубрика "Трудово право", а не в правилната "Обществено осигуряване". Надявам се, че това не е проблем да получа отговор, понеже са публикувани отговори с последващи номера. Ако е необходимо да пренасоча въпроса, моля да ме уведомите на имейл - ххххххххххххх

Разпоредбата на чл. 15б от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) уточнява, че при изчисляване на размера на пенсията по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) намалението от 0,4 на сто е за всеки недостигащ месец, включително непълен, до навършване от лицето на възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО. С други думи не се броят само пълните месеци, а се отчитат и непълните месеци от датата на заявлението за отпускане на пенсия до точната дата на навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. ВН

23.06.2026 ID:7176
Въвеждане на допълнително здравно осигуряване на част от персонала .Фактурата ще се издава на фирмата работодател,а служителите за които ще се отнася допълнително здравно осигуряване ще си самофинансират цялата сума и ще я заплащат на фирмата.В този случай дължат ли се осигурителни вноски и данък.Ако има данък по Зкпо ли трябва да се начисли или Здфл.Допълнително здравно осигуряване няма да бъде предоставено като социална придобивка то ще изцяло за сметка на работника?

По поставените въпроси се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите.

22.06.2026 ID:7171
Здравейте, Във фирма, която е в процес на закриване има останала само една служителка, която е в отпуск по майчинство от 135-я до 410-я ден. Майчинството до 410-я ден приключва на 26.07.2026г. От 27.07.2026г ще я назначим в друга фирма. Може ли от 27.07.2026 да я водим в отпуск за отглеждане на дете до 2 години или трябва да има отработени дни в новата фирма?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) изпълнението на задълженията, по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. Следва да се има предвид, че работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало Предвид посоченото, за да се породи право на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164 от КТ, работничката трябва да е постъпила на работа. Отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да я уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО (например като служител по трудов договор, осигурен на основание чл. 4, ал. 1 от КСО) и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. За придобиване право на парично обезщетение при отглеждане на дете до 2-годишна възраст, съгласно чл. 52а от КСО, е необходимо към началото на отпуска лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство и да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Това обезщетение се изплаща през време на разрешен от работодателя допълнителен платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст (чл. 53, ал. 1 от КСО). В посочения от Вас случай с прекратяването на трудовото правоотношение на служителката от настоящата фирма се прекратява и осигуряването й. Към дата на назначаване 27.07.2026 г., която да е и началото на отпуска за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, тя не е постъпила на работа и не е започнала да упражнява трудова дейност по чл. 4 от КСО и няма качеството на осигурено за общо заболяване и майчинство лице. За правото на парично обезщетение при отглеждане на дете до 2-годишна възраст от държавното обществено осигуряване трябва да започне да упражнява трудова дейност по чл. 4 от КСО в новата фирма. ВН

18.06.2026 ID:7159
От юни 2008 г. до януари 2012 г. работих в дружество на пълно работно време - 8 часа. От януари 2012 г., до момента работя в две дружества, на непълно работно време, съответно на 4 часа в едното и на 4 часа в другото. Въпросът ми е, в този случай, може ли да се каже, че имам пълен осигурителен стаж за този период и ще се отрази ли по някакъв начин това на пенсионирането ми след време - като срок за придобиване на осигурителен стаж и възраст, размер на пенсия и т.н., при условие, че клас прослужено време ми се начислява само по основното трудово правоотношение? С други думи - кое е по-благоприятно за мен - един трудов договор на 8 часа или два на 4 часа?

Зачитането и изчисляването на продължителността на осигурителния стаж за времето след 31.12.2002 г. е уредено с чл. 38, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС осигурителният стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4, 6 и 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), например на работниците и служителите, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време. В този смисъл продължителността на осигурителния стаж за определен период би била еднаква, независимо дали лицето работи по едно трудово правоотношение на пълното законоустановено работно време 8 часа или по 4 часа непълно работно време при законоустановено работно време 8 часа, осигурено върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време по две трудови правоотношения. В този случай не би се отразило върху общата продължителност на осигурителния му стаж и датата на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Осигурителният доход е в границите на минималния месечен осигурителен доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, и максималния месечен размер на осигурителния доход през календарната година, които се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Доходът, от който се изчисляват индивидуалния коефициент и размера на пенсията, се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за работниците и служителите. В тази връзка, за преценка кое е по-благоприятно, е необходимо да се отчете в кой случай общият месечен осигурителен доход е по-голям – този от едно трудово правоотношение на пълен работен ден, включващ основно трудово възнаграждение, допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (т.нар. клас за прослужено време) и др., или този от две трудови правоотношения на непълно работно време, когато към трудовото възнаграждение само по единия от трудовите договори са начислени, изплатени и внесени осигурителни вноски за „клас за прослужено време“. Бихме искали да обърнем внимание, че според чл. 12, ал. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. В тази връзка при работа по 2 трудови договора по 4 часа, всеки от работодателите има задължение да начислява и заплаща допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит по всеки един от договорите до пълната продължителност на работното време. При нарушение на трудовото законодателство може да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която има правомощия да извършва проверки в предприятията. ВН

03.06.2026 ID:7097
Здравейте уважаеми! Работя в училище като личен състав и на 17.06.2026 г. наша служителка, която е семейна ще осинови дете, което на 20.06.2026 г. ще навърши 1 година. Въпросите ми са както следва: Какви са необходимите документи, които майката трябва да попълни, в какъв срок трябва да се подадат в НОИ? Благодаря Ви! Приятен следобед!

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 164б, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работничка или служителка, която осинови дете до 5-годишна възраст, има право на отпуск за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. Следва да се има предвид, че отпускът не може да се ползва едновременно с отпуск по чл. 164 от КТ. Редът и начинът за ползване на отпуска се определят с Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съгласно чл. 46б, ал. 1 от НРВПО отпускът при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 164б, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление на осиновителката, към което се прилагат копие от влязло в сила съдебно решение за осиновяване, копие от акта за предаване на детето за осиновяване и декларация съгласно приложение № 9 на наредбата. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. През време на отпуска по се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. В тази връзка съгласно чл. 53а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст имат осигурените за общо заболяване и майчинство лица, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурителите, техните клонове и поделения представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) документите и данните за изплащане на парично обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст в срока по чл. 40а, т. 1 от КСО - до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя (чл. 53б от КСО). Съгласно чл. 4, т. 4 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) при ползване на отпуск за осиновяване на дете до 5-годишна възраст на осигурените лица се изплащат парични обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 53в, ал. 1 от КСО за срок 365 дни (от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст) и представяне на заявление-декларация по образец съгласно приложение № 5 към Наредбата. За всеки документ по чл. 4 от Наредбата осигурителите, техните клонове и поделения представят в териториалното поделение на НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 10 с данни относно правото на парично обезщетение. При първото представяне на удостоверение по образец съгласно приложение № 10 еднократно се удостоверяват и данните относно платежната сметка на лицето за изплащане на паричните обезщетения (чл. 9 от НПОПДОО). За повече и по-конкретна информация следва да се обърнете към НОИ по компетентност. ВН