Трудово право (3289)
Обществено осигуряване (429)
Социални помощи (385)
Социални услуги (575)
Заетост и безработица (205)
Безопасност и здраве при работа (185)
Трудова миграция и трудова мобилност (96)
Подкрепа за детето и семейството (181)
Интеграция на хората с увреждания (235)
Европейско и международно социално право (83)
08.01.2026 ID:6473
Във връзка с увеличаването на размера на основното трудово възнаграждение, за наети 1000 и повече лица в едно дружество/предприятие, моля за вашето становище по следния въпрос. Допустимо ли е в т.16 на Приложение №1 към чл.8, т.1 от ЕТЗ да бъде посочена дата, различна от датата на издаване на заповедта за увеличение на основното трудово възнаграждение за всички служители в дружеството? Например: Заповедта за увеличение е издадена на 12.01.2026г., като увеличението влиза в сила, считано от 01.01.2026г. В точка 16 на Приложение №1 към чл.8, т.1 от ЕТЗ е вписана дата 20.01.2026г. , а в т.16а е посочена датата на влизане в сила - 01.01.2026г., при посочено основание в т.12 на Приложение №1 към чл.8, т.1 от ЕТЗ - код 019 (наименование: допълнително споразумение по чл.119, ал.1 от КТ или заповед по чл.118, ал.3 от КТ). В така описаната хипотеза, в случаите на дружества с голям брой служители, следва ли да се приеме, че е налице нарушение на Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, поради неспазване на тридневния срок, считано от датата на издаване на заповедта?
Съгласно чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Също така, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя (чл. 118, ал. 3 от КТ). Според чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за размера на основното трудово възнаграждение. В чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „в“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е регламентирано, че работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно размера на основното трудово възнаграждение. Съгласно Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 16 от ЕТЗ се попълва датата във формат (ддммгггг), на която е сключено допълнителното споразумение или е издадена заповедта. Именно това е датата, от която започва да тече тридневния срок за подаване на ЕТЗ. В т. 16А от ЕТЗ се попълва датата във формат (ддммгггг), от която влиза в сила изменението на трудовото. Следва да се има предвид, че няма пречка изменението на трудовото правоотношение да влезе в сила от дата, определена в допълнителното споразумение или заповедта, като не е задължително това да е датата, на която е сключено допълнителното споразумение или е издадена заповедта. Според Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 18 от ЕТЗ следва да се попълни размерът на основното трудово възнаграждение в националната валута, към момента на подаване на записа. Поради това при подаване на ЕТЗ през декември следва в т. 18 следва да се посочи размерът на основното трудово възнаграждение в лева, а след 1 януари 2026 г. – в евро. При необходимост от уточняване на технически въпроси, свързани с използването на програмния продукт Електронни трудови записи, може да се обърнете към Националната агенция за приходите по компетентност.ПР
07.01.2026 ID:6468
Здравейте Незаконно ли е, ако подадем ЕТ3 за ДС за минимална заплата в Евро към средата на месец Януари( тогава ще сключим споразуменията) считано от 01.01.2026г.? Още чакаме актуализации на програмите, за да се превалутират в програмата сумите.
Съгласно чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Също така, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя (чл. 118, ал. 3 от КТ). Според чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за размера на основното трудово възнаграждение. В чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „в“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е регламентирано, че работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно размера на основното трудово възнаграждение. Съгласно Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 16 от ЕТЗ се попълва датата във формат (ддммгггг), на която е сключено допълнителното споразумение или е издадена заповедта. Именно това е датата, от която започва да тече тридневния срок за подаване на ЕТЗ. В т. 16А от ЕТЗ се попълва датата във формат (ддммгггг), от която влиза в сила изменението на трудовото. Следва да се има предвид, че няма пречка изменението на трудовото правоотношение да влезе в сила от дата, определена в допълнителното споразумение или заповедта, като не е задължително това да е датата, на която е сключено допълнителното споразумение или е издадена заповедта. Според Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 18 от ЕТЗ следва да се попълни размерът на основното трудово възнаграждение в националната валута, към момента на подаване на записа. Поради това при подаване на ЕТЗ през декември следва в т. 18 следва да се посочи размерът на основното трудово възнаграждение в лева, а след 1 януари 2026 г. – в евро. При необходимост от уточняване на технически въпроси, свързани с използването на програмния продукт Електронни трудови записи, може да се обърнете към Националната агенция за приходите по компетентност.ПР
07.01.2026 ID:6467
Здравейте! Имам следният проблем: Лице, назначено на трудов договор по чл. 67, ал. 1, т.1 от КТ и на допълнителен трудов договор по чл. 110 от КТ в една и съща фирма, при подаване на допълнителното споразумение за увеличение на минималната работна заплата, имам отказ, тъй като има намерено повече от едно активно ЕТЗ за лицето.
Според чл. 347а от Кодекса на труда (КТ) единният електронен трудов запис е електронен документ, който съдържа данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и е официален удостоверителен документ. Според чл. 2, ал. 3 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) единният електронен трудов запис се формира от електронните трудови записи, подадени за работниците и служителите. Когато има основен трудов договор и трудов договор за допълнителен труд (по чл. 110 от КТ), трудовите правоотношения съществуват успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото. В тази връзка е и трайно установената съдебна практика на върховните съдилища в България (например Решение № 9353 от 21.10.2002 г. по адм. д. № 6866/2001 г. на ВАС; Решение № 512/12 от 14.01.2013 г. по гр. д. № 1464/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 169 /15 от 06.07.2015 г. по гр. д. № 427/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.). Поради това, когато работник или служител е сключил повече от един трудов договор, данните за всеки от тях се вписват в отделен електронен трудов запис (ЕТЗ). При необходимост от уточняване на технически въпроси, свързани с използването на програмния продукт Електронни трудови записи, може да се обърнете към Националната агенция за приходите по компетентност.ПР
07.01.2026 ID:6464
Здравейте, Жена е във втората година на майчинство.Отново е бременна.Втората година на майчинството изтича през юни 2026г, а раждането се очаква през юли 2026г.Най- вероятно ще има 1-2 седмици между двете. Жената не е работила през майчинството. Как ще се изчисли новото заплащането за новото майчинство?
Съгласно чл. 49, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от КСО. Законът предвижда, че когато лицето е ползвало отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, за дните, включени в периода за изчисляване на обезщетението при бременност и раждане, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период (чл. 41, ал. 2, т. 4 от КСО). Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от КСО регламентира, че осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането. В случай на разлика 1-2 седмици между датата на навършване на 2-годишна възраст на едното дете и датата на раждане на другото, най-вероятно майката е придобила право на парично обезщетение при бременност и раждане (45 дни преди раждането) преди изтичането на срока на обезщетението за отглеждане до 2-годишна възраст на предходното дете. Тези случаи са уредени с нормата на чл. 49, ал. 2 от КСО, съгласно която при придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето. Извършването на конкретна преценка на правото, изчисляването и изплащането на паричните обезщетения при бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и др. от държавното обществено осигуряване е от компетентността на териториалните поделения на Националния осигурителен институт. ВН
05.01.2026 ID:6456
Аз съм служител на постоянен трудов договор при 8-часова продължителност на работното време при един работодател и имам сключен трудов договор за допълнителен труд с друг работодател с 4-часово работно време за срок от 2 години. Осигурена съм и на двете работни места, но трудов стаж имам само от първото на което съм назначена на 8 часа. Установих го от сайта НАП, когато прегледах своя единен електронен трудов запис. Защо от второто работно място нямам трудов стаж?
Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от Кодекса на труда (КТ) единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение. Следва да се има предвид, че данните за трудовия стаж се подават само при прекратяване на трудовия договор. Според чл. 351, ал. 1 от КТ трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. Поради това, при работа по трудов договор следва да се изчислява и признава трудов стаж. По своята същност трудовият стаж е юридически факт, който поражда субективни права или определя обема на такива права за работника или служителя, в т.ч. правото и размера на платения годишен отпуск, на някои видове допълнителни възнаграждения и обезщетения. Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Основният принцип е, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355, ал. 1 от КТ). В запитването е посочено, че единият от трудовите договори е за работа на 4 часа – за половината от законоустановеното работно време. В тази връзка според чл. 9, ал. 2 от НТС за един ден трудов стаж се зачита времето, през което работниците или служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с КТ нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на Министерския съвет намалено работно време. Поради това за периода от 2 години следва да се зачете пълен трудов стаж по това правоотношение. Във връзка с изложеното считаме, че при прекратяване на трудовия договор за допълнителен труд, в т. 30 от ЕТЗ работодателят следва да впише трудовия стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването, в съответствие с посочените изисквания за неговото изчисляване. Конкретните изчисления се правят от работодателя към момента на прекратяване на трудовия договор. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, ал. 1 от НВРЗ, когато контролен орган на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или орган по приходите на Националната агенция за приходите установи несъответствие между вписани данни в единния електронен трудов запис и фактическите условия по трудовото или служебното правоотношение, работодателят или органът по назначаване е длъжен да впише, коригира или заличи данните, като подаде електронен трудов запис в тридневен срок от установяване по съответния ред на несъответствието. Работодателят и органът по назначаването могат и по своя инициатива да впишат, коригират или заличат данни в единния електронен трудов запис, като подадат електронен трудов запис съгласно приложение № 1 или приложение № 2 (чл. 13, ал. 2 от НВРЗ). По отношение зачитането на осигурителен стаж при пенсиониране се прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. Средномесечният осигурителен доход, съответно осигурителният доход за месеца, за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски (чл. 70а, ал. 1 от КСО и чл. 46, ал. 1 от НПОС). Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 1 и 3 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход през календарната година и не по-малко от минималния осигурителен доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответния период. В тази връзка, когато в периода за определяне размера на пенсия, свързана с трудовата дейност, служител е работил по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен трудов договор с дневно работно време 4 часа, при изчисляване на индивидуалния му коефициент следва да се вземе предвид осигурителният доход и по двете правоотношения, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответния период. ПР/ВН
17.12.2025 ID:6417
За периода 2002 г. до 2015 г Работилите на основен трудов договор на 8 часа и успоредно с това са биле регистрирани и са се осигурявали , като сбора на осигурителната сума не е надвишавала максималния осигурителен доход получават ли при пенсиониране 5 години стаж при 4 години изслужено време с двойното осигуряване?
С чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е предвидени за периода от 01.01. 2002 г. до 31.12.2015 г. да се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност. ВН
15.12.2025 ID:6407
Съгласно Постановление № 243 от 13 ноември 2025 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната публикувано в Държавен вестник бр.98 от 18.11.2025 г., МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. (1) Определя от 1 януари 2026 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната 1213 лв. (620,20 eвро) и на минималната часова работна заплата 7,31 лв. (3,74 евро) при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. В случай, че бюджетът за 2026 г. не беше приет поради оставка на правителството, остава ли в сила това постановление на Министерски съвет за размера на минималната работна заплата от 01 януари 2026 г.?
Цитираното от Вас Постановление на Министерски съвет е обнародвано в Държавен вестник на 18.11.2025 г. Същото не е отменено. В тази връзка минималната месечна работна заплата за 2026 г. за страната от 01.01.2026 г. е 620,20 евро и минималната часова работна заплата 3,74 евро,независимо, че бюджетните закони за 2026 г. не са приети. (Д.И.)
05.12.2025 ID:6361
Лице постъпва на работа по трудов договор в ЕТ на 01.01.1997 година. Вписано е в трудовата му книжка от 01.01.1997 година и му е издадена и осигурителна книжка от НОИ от същата дата, заверена до 31.12.2000 година. Правилно ли е това, че освен в трудовата книжка трудовия му стаж от 01.01.1997 година до 31.12.2000 година е вписан и осигурителна книжка?
За времето преди 01.01.2000 г. за стажа, положен по трудово правоотношение при Едноличен търговец (ЕТ), освен вписването му в трудова книжка, се изискваше и издаването и заверяването на осигурителна книжка. Зачитането на стажа, определянето и заверяването на неговата продължителност в осигурителна книжка се извършва от инспектор по краткосрочното осигуряване от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) съобразно внасянето и размера на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. В този смисъл е било правилно от НОИ да бъде издадена осигурителна книжка и съответно да бъде определена и заверена продължителността на осигурителния стаж за времето от 01.01.1997 г. до 31.12.2000 г. Още повече, че в запитването не е посочено дали в трудовата книжка е направена надлежна заверка за продължителността на трудовия стаж за съответния период. ВН
25.11.2025 ID:6310
Въпросът Ви беше приет (ID 5974), като ще бъде публикуван, след изготвянето на отговора и не е необходимо да се задава отново! Бих искал да запитам дали по чл. 70а, ал. 3 от КСО или друга действаща разпоредба при определянето на индивидуалния коефициент за пенсия през 2024 година се включва служебно начислен доход в размер на минималната работна заплата за страната през 2007 година на законно стачкувалите учители през месец октомври 2007 година? И вторият ми въпрос е: Липсата на осигурителни вноски в УПФ през месец октомври 2007 година на законно стачкувалите учители ще доведе ли до намаляване на размера на допълнителната пенсия от УПФ? Благодаря предварително за съдействието.
Съгласно чл. 70а, ал. 2, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 46, ал. 4, т. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) времето след 31 декември 2010 г. на законна стачка се зачита за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход при пенсиониране. За периода преди тази дата (вкл. за 2007 г.) намира приложение отменената разпоредба на чл. 70а, ал. 3 т. 3 от КСО, съгласно която когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законна стачка, се взема предвид минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период. От Учителския пенсионен фонд (УчПФ) учителите, които са придобили право на учителска пенсия пенсия при условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО и се пенсионират по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, се изплаща добавка към пенсиите им за осигурителен стаж и възраст, които са от фонд „Пенсии“ към държавното обществено осигуряване. Добавката от УчПФ е в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който лицето има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО. Допълнителна пенсия могат да се получават от универсален пенсионен фонд (УПФ) лицата, родени след 31.12.1959 г., които са осигурени в УПФ (чл. 127, ал. 1 от КСО). Размерът на допълнителната пожизнена пенсия за старост се определя въз основа на средствата по индивидуалната партида, натрупани към датата на определянето й, в зависимост от направените вноски и другите постъпили средства по индивидуалната партида, доходите от тяхното инвестиране, от събраните такси и удръжки и др. (чл. 131 и чл. 169 от КСО). В тази връзка размерът на внесените осигурителни вноски оказва влияние върху размера на пенсиите, отпускани от универсалните пенсионни фондове. Повече и по-конкретна информация заинтересованите лица могат да получат от пенсионноосигурителното дружество на съответния УПФ, където се осигуряват за допълнителна пенсия. ВН
22.11.2025 ID:6298
Уважаеми госпожи и господа! Моля за Вашето писмено становище по следния казус: Самоосигуряващо се лице, на което е отпусната пенсия от ДОО в предходни години, преустановява осигуряването по договор за управление и контрол (ДУК) от 01.10.2025 г. и започва да упражнява личен труд в дружеството като самоосигуряващо се лице (СОЛ). За лицето вече е подавана декларация ОКД-5 за започване на дейност, като в нея е било избрано осигуряване за всички осигурителни рискове, без ТЗПБ. След прекратяване на осигуряването по ДУК, лицето желае да се осигурява само здравно (като пенсионер), без да се осигурява за ДОО и без ОЗМ. Моля за писмен отговор на следните въпроси: 1. Необходимо ли е подаване на нова декларация ОКД - 5 за промяна на вида на осигуряването при преминаване към осигуряване само за здравно, когато лицето е пенсионер? 2.Може ли промяната към осигуряване само за здравно да бъде направена чрез подаване на декларация 1, като се попълва само здравноосигурителен доход и здравноосигурителни вноски? 3.Допустимо ли е тази промяна да се извърши през текущата година или е възможна само в периода 1-31 януари? Моля становището Ви да бъде предоставено писмено на посочения адрес/електронна поща! С уважение, хххххххххххх
С разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) законодателят е предоставил на лицата, на които е отпусната пенсия, и които упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица, възможност по свой избор да не се осигуряват за държавното обществено осигуряване. Упражняването на това право не представлява промяна на вида на осигуряването, при която самоосигуряващите се лица правят избор по отношение на включването или изключването на осигуряването за фонд „Общо заболяване и майчинство“. В случаите, когато пенсионер – самоосигуряващо се лице упражни правото си по чл. 4, ал. 6 от КСО да не се осигурява за държавното обществено осигуряване, се прилага чл. 1, ал. 6, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, лицата, работещи без трудово правоотношение, и морските лица. С тази разпоредба е уреден редът за подаване на осигурителни данни в тези хипотези, а именно чрез декларация образец № 1 по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. В тези случаи не е налице задължение за подаване на нова декларация образец ОКД-5, тъй като не се извършва промяна на вида на осигуряването. Следва да се има предвид, че правото по чл. 4, ал. 6 от КСО може да бъде упражнено по всяко време през календарната година. В закона не е предвидено ограничение относно момента, от който пенсионерът може да заяви, че няма да се осигурява за държавното обществено осигуряване при упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице. С оглед на изложеното, в разглеждания случай не се касае за промяна на вида на осигуряването, а за упражняване на право, предоставено пряко от закона, поради което ограничението за промяна в периода 1–31 януари на съответната календарна година е неприложимо. /БЗ/
20.11.2025 ID:6278
Здравейте,работник ни представя трудова книжка във връзка с предстоящо назначаване, оформена последно към 01.06.2025 год, Предстои назначаване във фирмата от 21.11.2025. От къде може да се види стажа(общ и за клас, ако има такъв) за периода 1.06.2025 до 20.11.2025? Благодаря
Според § 22 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 1 юни 2025 г.) трудовата книжка, издадена преди влизането в сила закона, е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, вкл. и за придобития трудов стаж преди тази дата. Според чл. 12, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС) трудовият стаж по Кодекса на труда се установява с трудова книжка. След 1 юни 2025 г. трудов стаж по Кодекса на труда се установява и с данните, вписани в единния електронен трудов запис на работника или служителя (чл. 12, ал. 3 от НТС). Предвид изложеното, официалният удостоверителен документ, с който се доказва трудов стаж, придобит след 1 юни 2025 г. е единният електронен трудов запис, а за периодите преди тази дата – трудовата книжка.НС
18.11.2025 ID:6262
Уважаеми господа, информацията, че всички пенсии ще бъдат увеличени от 01.07.2025 г. е неточна и подвеждаща. Плучавам тавана на пенсията след половин век действителен стаж в металургията и пенсията ми се преизчислява, но вместо да се увеличава горницата над 3400 лв. ми се удържа. Въпрос- Защо със закон не се въведе уверчението на тавана на пенсиите с швейцарското правило? Считам, че това е малката справедливост. С уважение хххххххххххх
С чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е регламентирано осъвременяването на всички пенсии отпуснати до 31 декември на предходната година. Това осъвременяване обаче е на действителните размери на пенсиите, чието изплащане се ограничава до определения максимален размер на пенсиите за съответната година. Максималният размер на пенсията за страната се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и се повишава винаги, когато това е възможно. (Д.И.)
17.11.2025 ID:6247
Здравейте! Молбата ми е за информация относно нормативна възможност за по-ранно пенсиониране на пилот от гражданската авиация на 50 години поради фалит на фирмата. Благодаря Ви предварително!
Фактори за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са продължителността на осигурителния стаж, категорията на труда при пенсиониране и навършената от лицето възраст. Обстоятелства, свързани с причините за прекратяване на правоотношението не са относими към тази преценка. Категорията на положения до 31.12.1999 г. труд се определя по реда на отменения от 01.01.2000 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (отм. ПКТП), а на положения след 31.12.1999 г. труд – по Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Придобитият до 31.12.1999 г. труд като летателен състав от въздухоплаването (пилот от гражданската авиация) е от първа категория по т. 6 от отм. ПКТП. Тук се включват и лицата от спортната авиация, ако имат летателна правоспособност за пилот, щурман и др. Трудът след 31.12.1999 г. като пилот, щурман, борден инженер (механик), и др., работещи във въздухоплаването, е от първа категория по чл. 1, т. 4 от НКТП. С чл. 8, ал. 4 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП се уточнява, че по т. 4 от НКТП се категоризира при пенсиониране трудът на лицата, заемащи длъжности от всички дейности на гражданското въздухоплаване, посочени в чл. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване: 1. превоз на пътници, багажи, товари и поща по въздуха; 2. обслужване на селското, горското и други отрасли на стопанството; 3. геоложки, географски и други научни изследвания; 4. оказване на спешна медицинска помощ; 5. културно-просветни нужди, фотографски и реклама; 6. борба с пожари, наводнения и други бедствия; 7. обучение, спорт и др. Условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лицата, работещи при условията на първа категория труд, са регламентирани с чл. 69б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и посочени по години с чл. 18б, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена ежегодно повишаваща се възраст (с по 2 месеца за мъжете) до достигане на 55-години, ако имат определен сбор от осигурителен стаж и възраст (100 за мъжете). Предвид гореизложеното, пилотите от въздухоплаването, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако имат сбор 100 от осигурителен стаж и възраст и при навършване на възраст, която от 01.01.2026 г. за мъжете е 54 години и 6 месеца, от 01.01.2027 г. – 54 години и 8 месеца, от 01.01.2028 г. – 54 години и 10 месеца, а от 01.01.2029 г. е 55 години (чл. 69б, ал. 1, т. 1 и 2 от КСО и чл. 18б, ал. 1, т. 11 - 14 от НКТП). Пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО се отпуска, когато лицата не са придобили право на професионална пенсия по чл. 168 или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО (чл. 69б, ал. 5 от КСО). На лице, което не е придобило право на пенсия по чл. 168, пенсията се отпуска, когато едновременно със заявлението до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) за отпускане на пенсия е подало и заявление за прехвърляне във фонд „Пенсии“ на средствата от индивидуалната му партида в професионален пенсионен фонд. Заявлението за прехвърляне се подава чрез териториалното поделение на НОИ до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо фонда, в който лицето е осигурено. В 7-дневен срок от датата на постановяване на разпореждане за отпускане на пенсията териториалното поделение на НОИ изпраща заявлението на съответното дружество, освен ако до тази дата лицето не е променило осигуряването си по чл. 4в от КСО (чл. 69б, ал. 7 от КСО). ВН
13.11.2025 ID:6211
ПОЛУЧАВАМ ЛИЧНА ПЕНСИЯ ПО ИНВАЛИДНОСТ И ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ 82% ТНР ОТ ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯ ПРИ МБАЛ.ВЪВ РАЗМЕР НА 662,03,ИМАМ ЗАПОР ОТ ЧСИ ДО ТП НА НОИ ИМАТ ЛИ ПРИ ЧЕ СУМАТА ОТ ПИНСИЯТА МИ Е НЕСКВИСТИРУЕМА ДА МИ БЪД УДЪРЖАНА ЗА ЗАПОР,ИМАИКИ ПРЕДВИД ЧЕ Е ПОД МИНИМАЛНА ЗАПЛАТА .БЛАГОДАРЯВИ ЗА ОТГОВОРА.
Основанието за удръжки от пенсиите за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания са чл. 114, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 85, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). При определяне размера на удръжката се взема предвид общата сума от изплащаните пенсии и добавки, в това число пенсия и други плащания, отпуснати от чуждестранни осигурителни институти, ако пенсионерът получава такива, с изключение на добавката за чужда помощ (чл. 114а, ал. 2 от КСО и чл. 88 от НПОС). Сумата на удръжките за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания, която може да се прави от пенсии, се определя въз основа на правилата по чл. 114а, ал. 3 от КСО. Когато пенсионерът получава от 500,01 до 700,00 лв. месечно, удръжката може да бъде в размер на една трета част (чл. 114а, ал. 3, т. 4 от КСО). Извършването на конкретна преценка на размера на удръжката и редът за събирането й е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН
07.11.2025 ID:6177
Допустимо ли в трудов договор да се уговори обезщетение, което се дължи от работодателя при прекратяване на трудово правоотношение поради съкращаване в щата или частично закриване на дейност и дължат ли се осигуровки върху това обезщетение Предварително благодаря за отговора!
Уважаема госпожо, Правото на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради закриване на предприятието или на част от него или съкращаване в щата е регламентирано в чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 228, ал. 2 от КТ размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. Видно от разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от КТ с трудовия договор може да се предвиди обезщетение за по-дълъг период от определения в закона. В тази връзка няма пречка за включване в трудовия договор на клауза по отношение на обезщтението по чл. 222, ал. 1 от КТ, когато размерът на обезщетението е същият или по-висок от определения с КТ. Върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ не се изчисляват осигурителни вноски. (СР)
01.11.2025 ID:6154
За16г., откакто съм пенсионер,съм ощетен с повече от сто хил.лв.Сложете край на тази гавра!
Съгласно правилата, относно рубриката „Въпроси и отговори“ на въпроси, в които има становища, мнения, предложения, коментари, които не съдържат конкретен въпрос, не се изготвят отговори.
25.10.2025 ID:6127
Здравейте, Моля да ми отговорите на следния въпрос: Изминаха 4 месеца от подадено Заявление за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането не е излязло. Има ли някакво ИЗВЪНРЕДНО УКАЗАНИЕ от Г-Н Министъра до Рег. Директори да забавят извън срока от 4 месеца. По документите нямат забележки Благодаря Ви!
Разпоредбата на чл. 98 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) урежда сроковете за постановяване на разпореждане за отпускането и изменението на пенсията. Съгласно изречение второ и трето на чл. 98, ал. 1 от КСО разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се издава в срок до 1 месец от получаването на всички необходими документи и данни. Това е действащ законов текст и може да бъде променен само със закон, а не с указания на министър, управител на Националния осигурителен институт или по друг начин. За изясняване на причините и основанията за забавено произнасяне на длъжностното лице по пенсионното осигуряване следва да се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по компетентност. ВН
23.10.2025 ID:6114
Здравейте, Обръщам се към Вас по препоръка на НОИ. Имаме кранист, който ще управлява автокран до 50 тона. От каква категория е труда – втора или трета? И трябва ли да се промени длъжността на шофьор, автокран? Предварително благоаря!
Категорията на придобития след 31.12.1999 г. труд се определя по реда на влязлата в сила от 01.01.2000 г. Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), като обхвата на наредбата и изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии се определят с Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП. Инструкцията е задължителна за всички работодатели, които осъществяват производства и дейности и имат назначени лица, чиито длъжности и работни места са обхванати с НКТП (чл. 1 и 2 от Инструкция № 13 / 2000 г.). Положеният след 31.12.1999 г. труд като шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона е от втора категория по чл. 2, т. 25. От НКТП. С чл. 9, ал. 34 от Инструкция № 13 / 2000 г. се пояснява, че се отнася за шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина за използване и вида на пренасяния товар: цистерни; автокранове; бетонови разтвори; превоз на цимент, брашно, прахообразни материали; сондажна апаратура; автостълби; автолаборатории; автоработилници и др. Шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона. Техническата характеристика на автомобилите е определена в техническата документация от производителя. Изложеното във въпроса, че имате „кранист, който ще управлява автокран до 50 тона“, е недостатъчно за преценяване на категорията на труда при пенсиониране. За определяне категорията на труда при пенсиониране е необходимо лицето да разполага с издадени от работодателя документи (трудов договор, длъжностна характеристика, производствена характеристика и др.), от които е видно, че заеманата длъжност и извършваната работа отговарят на изискванията на горепосочените разпоредби от НКТП и Инструкция № 13 / 2000 г. за прилагането й. Тоест, необходимо е то да е шофьор на автокрана и товароносимостта на крана да е над 12 тона. ВН
13.10.2025 ID:6063
Здравейте, Мъж на 67 г. е пенсиониран през 2025 г. по чл. 68, ал. 3 от КСО със стаж 34 г. и 1 месец. Ако представи допълнително издирен стаж 6 г., може ли да му се преизчисли пенсията и да я получи по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО? Благодаря!
Редът за изменяне или отменяне на разпореждането за отпусната пенсия е регламентиран с чл. 99 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Влязлото в сила разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване може да се измени или отмени по заявление на пенсионера, когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането (чл. 99, ал. 1, т. 1, буква „а“ от КСО). В тези случаи разпореждането се изменя или се отменя от датата на представяне на доказателствата (чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО) без да се променя вида на отпуснатата пенсия. С ал. 3 на чл. 99 от КСО са уредени случаите, когато разпореждането не е влязло в сила и в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход и други. Тогава разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията, като може да се направи нова преценка на правото и вида на пенсията. Извършването на конкретна преценка и произнасяне по правото на изменяне или отменяне на разпореждането за отпускане на пенсията е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН
09.10.2025 ID:6047
Здравейте, 1. Наша служителка излиза в отпуск за гледане на дете по чл. 163, ал.10 от КТ – в качеството си на баба. 2. Ние, като работодател сме изискали и получили следните документи от нашия служител(бабата): - Приложение № 8 към чл. 45б, ал. 1– в което майката е декларирала, че работи по трудов договор и прехвърля отпуската за гледане на дете до 2 год. на бабата. - Молба за отпуск по чл. 163, ал. 10 от КТ за разрешаване на отпуск от бабата. - Приложение № 7 за изплащане на парично обезщетение за гледане на дете до 2 г. възраст на основание чл. 53 от КСО - Заповед за отпуск на основание чл. 163, ал. 10 от КТ за разрешаване на отпуск на бабата. 3. След проверка от НОИ се установява, че майката е декларирала грешна информация и не работи по трудов договор към момента на прехвърляне на майчинството. Въпроси: 1. Кой носи отговорност за невярно декларираните данни в декларацията на майката (Приложение № 8 към чл. 45б, ал. 1)? 2. В този случай имаме ли задължение, като Работодател на бабата да изискваме от Работодателя на майката служебен документ, че тя се намира в трудово-правни отношения към момента на прехвърлянето на майчинството? Ако има такова задължение, моля да ни посочите нормативното основание. 3. В случай, че майката прекрати трудовото си правоотношение преди детето да навърши 2 год., но нашият служител (бабата, на която е прехвърлена отпуската по чл. 163, ал.10 от КТ) не ни уведоми за настъпилата промяна - как трябва да процедираме? Благодаря, предварително, Галина Манова - 0888 817 010 Galina.manova@gmail.com
Уважаема госпожо, В Приложение № 8 към чл. 45б, ал. 1 на Наредбата за работното време, почивките и отпуските майката и лицето, което заявява ползване на отпуск по чл. 163, ал. 10 от Кодекса на труда, изрично декларират, че са запознати с обстоятелството, че носят наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за посочването на неверни данни и че дължат възстановяване на неоснователно изплатените суми заедно със законната лихва. Когато контролните органи на Националния осигурителен институт установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени осигурителни плащания, те са длъжни да уведомят органите на прокуратурата (чл. 108а от КСО). В случай, че не са извършени осигурителни плащания, работодателят, който установи такова обстоятелство следва да уведоми компетентните органи. Прекратяването на трудовото правоотношение на майката по време на ползване на отпуск по чл. 163, ал. 10 от КТ от бабата е основание за прекратяване на отпуска, предвидено в чл. 45б, ал. 5, т. 8 от НРВПО. В този случай задължение за уведомяване на работодателя разрешил отпуска по чл. 163, ал.10 от КТ носи лицето, което ползва този отпуск, т.е. в конкретния случай бабата на детето. Нормативната уредба не предвижда задължение за работодателя на майката да уведомява предприятието, в което работи лице, ползващо отпуска с нейно съгласие. За ползването на отпуск по чл. 164, ал. 3 от КТ за отглеждане на дете до двегодишна възраст от бабата на детето със съгласие на майката бабата следва да подаде друго писмено заявление до предприятието в което работи, различно от заявлението за ползване на отпуск по чл 163, ал. 10 от КТ. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си (чл. 46, ал. 1 от НРВПО). Към заявлението се прилагат декларация и справка съгласно приложения № 2 и 3 от НРВПО в два екземпляра. Приложение № 2 към НРВПО е декларация за ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда от бащата (осиновителя) или от един от родителите на майката (осиновителката) или бащата (осиновителя). В тази връзка при деклариране на неверни данни лицата също носят наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Приложение № 3 представлява справка от предприятието, в което работи майката, която се заверява от длъжностно лице от предприятието. Отпускът по чл. 164, ал. 3 от КТ се прекратява, когато трудовото правоотношение на майката, която е дала съгласие отпускът да бъде ползван от някое от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ, се прекрати. При установяване на неоснователно ползване на отпуски за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, работодателят може да предприеме действия за установяване на дисциплинарно нарушение и налагане дисциплинарно наказание. (СР)