12.03.2026 ID:6788
Здравейте! Ние сме ДЦДМУ и при нас ЦСОП имат изнесена паралелка за по тежките случаи за 3 часа на ден. Децата ползват социалната услуга в ДЦДМУ - дневна грижа, въпросът ми е кой трябва да ги обгрижва през тези 3 часа ЦСОП или ДЦМДУ, защото по този начин отговорността е на никой.

Уважаема госпожо, с оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа по предоставянето на социалните услуги, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

12.03.2026 ID:6787
Кога ще започне приемът на документи за високотехнологични помощни средства?

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

06.03.2026 ID:6755
При определяне на подходяща резидентна услуга за лице с трайни увреждания следва ли да се съобразява единствено водещата диагноза по ТЕЛК, или цялостното функционално състояние и комплексът от заболявания и потребности, установени в индивидуалната оценка? Например: лице с водеща диагноза „намалено зрение“, но със съпътстващи заболявания – сърдечносъдови проблеми, диабет с усложнения и последици от мозъчен инфаркт, при което е налице значително ограничена двигателна активност и потребност от постоянна подкрепа. В такъв случай към какъв тип резидентна услуга е методически правилно да се насочи лицето – услуга за лица със сетивни увреждания или услуга за лица с физически увреждания/нужда от постоянна грижа?

Уважаема госпожо, съгласно чл. 73 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) насочването за ползване на социални услуги включва: 1. информиране на лицата относно съществуващите социални услуги, които имат право да ползват, условията и сроковете за тяхното ползване; 2. информиране на лицата относно условията за заплащане и пълно и частично освобождаване от заплащане на такса за ползване на социални услуги; 3. извършване на предварителна оценка на потребностите от социални услуги; 4. съдействие и консултиране на лицата за избор на подходящи за тях социални услуги. Предварителната оценка на потребностите от социални услуги съдържа предложение за подходящите социални услуги, които лицето има право да ползва, и избраните от него социални услуги. В чл. 76, ал. 2 от ЗСУ е регламентирано, че за извършването на предварителната оценка при насочването дирекция "Социално подпомагане" и общината могат да изискват информация и становища от други органи и институции на централно, регионално и местно ниво, от семейството и близките на лицето, от личния лекар на лицето, от лечебни заведения, от институции в системата на предучилищното и училищното образование и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от дирекцията или общината. Съгласно чл. 5 от Правилника за прилагане на закона за социалните услуги с цел оказване на ефективно съдействие и консултиране на лицата за избор на подходящи за тях социални услуги, финансирани от държавния бюджет, социалният работник, извършващ насочването, може да поиска представяне на допълнителна информация от лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, когато информацията не може да бъде изискана по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗСУ или осигурена по служебен ред. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

05.03.2026 ID:6752
Здравейте! Баща ми на 66 години от ХХХХ наскоро беше освободен от работа " защото работодателя ни иска да носи отговорност за човек който ще се пенсионира скоро" подаде документи за борса " одобрен" започна да си оправя документите за пенсиониране .. от там му казаха че не може докато има борса. Спряха му борсата само да му кажат че трябва да чака да навърши 67 години за пенсия . Сега нито борса нито пенсия.. а това се случва малко след нова година . Въпроса ми е такова ли ви е отношението към човек който цял живот е работил .?

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“ или „Обществено осигуряване“. (ТЛ)

03.03.2026 ID:6746
Моля, да направите проверка на телково решение на ХХХХ ХХХХ ХХХХ от гр.ХХХХ ул.ХХХХХ, която е заключена от дъщеря й ХХХХ ХХХХХ, за да не се разбере,че същата е с телк. ХХХХ ХХХХ се обслужва сама, отглежда зеленчуци и животни -прасета и се грижа за двора си, сама сече дървата си за подпалване на печката всеки ден около 16.00-16.30ч. Не полвза бастун, канадки идруги подпирачки. Моля, да проверите как е получила телк,а дъщеря й е асистент. Заслужава ли човек като нея да взима пари от държавата, след като се самообслужва, ако тя е болна , защо дъщеря й не я прибири при нея, а идва сутрин и понякото вечер, за да отчита дейност ,че я гледа. Болен човек как се гледа...

Уважаема/и госпожо/господине, проверка относно достоверността на издадени медицински документи не е от компетенциите на Министерството на труда и социалната политика. В тази връзка следва да се обърнете по компетентност към Министерството на здравеопазването. Въпросът относно назначаването на асистент на лице с увреждане е от компетенциите на съответната община. (ТЛ)

28.02.2026 ID:6738
В резидентна социална услуга за лица с психични разстройства, с утвърден капацитет 12 потребители и адаптирани помещения по Наредба за качеството на социалните услуги (Приложение № 12, по две места на стая), възниква необходимост от предоставяне на заместваща грижа, като самата услуга е посочена в нормативната уредба като краткосрочна до 14 дни. В момента всички помещения са заети, като освобождаването на стая би наложило настаняване на вече настанените лица по трима в стая, което би нарушило техните права, безопасността и условията, предвидени в Наредбата. Доставчикът желае да осигури заместваща грижа без да нарушава правата, стандарта на безопасност и функционалност, и да гарантира психичното благополучие на всички потребители. В тази връзка, молим за подробни указания и възможни варианти, които да позволят добросъвестно и законово предоставяне на заместваща грижа, включително: 1.Помещение за заместваща грижа -Необходимо ли е физически да се поддържа постоянно свободно помещение за заместваща грижа, -или е допустимо услугата да осигури заместваща грижа чрез организационно решение (временно преразпределение на текущите потребители или споразумение с друга услуга), без да се нарушават техните права и стандартите за качество? 2.Възможност за промяна на капацитет и „заварено положение“ -Възможно ли е, за осигуряване на необходимото помещение, да се направят временни промени в капацитета на услугата или в „завареното положение“ на настанените потребители, -и при какви условия това би било допустимо според нормативната уредба, без да се счита за нарушение? 3.Осигуряване на помещение извън социалната услуга -Допустимо ли е доставчикът да предостави заместваща грижа в помещение извън резидентната услуга, -и ако да, трябва ли да се осигури втори екип за грижа, за да се гарантира същото качество на предоставяната услуга и безопасност на потребителите? 4.Адаптация на текущите потребители -При реално предоставяне на заместваща грижа за психично болни лица, дори за краткосрочен период до 14 дни, как се предвижда адаптацията на вече настанените потребители към присъствието на нови лица (до две допълнителни настанявания)? -Какви мерки или препоръки се очакват от доставчика, за да се гарантира спокойствието, безопасността и психичното благополучие на всички потребители по време на периода на заместваща грижа? Молим да ни бъде предоставена максимално подробна информация и възможни варианти, съобразени с нормативната уредба, така че да можем да организираме и адаптираме услугите си по безопасен, законов и професионален начин, осигурявайки качество на предоставяната грижа и защита на правата на всички потребители.

Уважаема госпожо, съгласно Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ) специализираната среда, в която се предоставя социалната услуга Резидентна грижа за лица с увреждания (в случая Резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства), следва да създава подходящи и устойчиви условия за живот и възможност за ефективна подкрепа на потребителите. Помещенията за живеене, нощувка, дневни занимания или други общи помещения за социални контакти, хранене и приготвяне/разпределяне на храна, включително и за предоставяне на заместваща грижа, следва да са достатъчно на брой, достъпни, обзаведени съобразено с функционалното им предназначение и специфичните потребности на групите потребители (Стандарт 4 и Критерий 4.1 от Приложение № 12). Същевременно, в Стандарт 9 и Критерий 9.1 от Приложение № 12 от НКСУ е регламентирано, че специализираната социална услуга следва да осигурява възможно най-високо качество на човешките ресурси, необходими за ефективно предоставяне на услугата, съобразно нейната специфика, както и че доставчикът на социалната услуга следва да осигурява достатъчно на брой и с необходимата професионална подготовка служители. Минималният брой по основните категории служители следва да е съобразен с броя на потребителите в услугата, като в конкретния случай за услугата Резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства минималният брой на лицата, ползващи социалната услуга не може да е по-малък от 8, а максималният брой лица – 20, в т.ч. (т.е. включително) 2 места за заместваща грижа. Заместващата грижа е регламентирана в рамките на утвърдения максимален брой на потребителите на услугата (в случая 12 потребители), а не като допълнителни потребители над него. Това означава, че предоставянето ѝ следва да се организира при спазване на определения максимален брой потребители и изискванията за материална среда и численост на служителите. Следователно заместващата грижа не може да обоснове превишаване на максималния брой на потребителите или отклонение от стандартите, а се реализира в рамките на вече утвърдената организационна и ресурсна структура на услугата. Възникналата необходимост от предоставяне на заместваща грижа следва да се разглежда в рамките на действащата нормативна уредба. Заместващата грижа по своя характер не представлява спешно настаняване, а планирана форма на краткосрочна подкрепа, която се осигурява след насочване, изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и подготовка на индивидуален план за подкрепа. В индивидуалния план се определят графикът, начинът и срокът за ползване, както и целите и очакваните резултати. Това потвърждава, че заместващата грижа има елемент на предварително структуриране и ясно определени параметри, а не представлява извънредна или нерегламентирана интервенция. Възможността за насочване в рамките на деня при кризисна ситуация по чл. 56 от ППЗСУ е изключение и не променя общия планиран характер на услугата за резидентна грижа. Няма изискване за поддържане на постоянно свободно помещение, предназначено единствено за заместваща грижа, тъй като тя е регламентирана в рамките на утвърдения максимален брой на потребителите на услугата. Финансирането ѝ също е в рамките на утвърдения максимален брой на потребителите. Съгласно Закона за социалните услуги финансирането на заместващата грижа от държавния бюджет се извършва съгласно стандарта за делегирана от държавата дейност за съответната социална услуга, чрез която се предоставя грижата. Това означава, че предоставянето ѝ следва да се организира без превишаване на определения максимален брой потребители и без отклонение от стандартите за качество. Временно увеличаване на утвърдения максимален брой на потребителите с цел осигуряване на заместваща грижа не е предвидено в нормативната уредба. Организацията на заместващата грижа не следва да води до нарушаване на правата, личното пространство и установената среда на текущите потребители. При всички случаи водещ принцип остава спазването на утвърдения максимален брой на потребителите на услугата, стандартите за качество и гарантирането на безопасна и стабилна среда за всички потребители. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. В този смисъл, гореизложеното е само експертно становище на Министерството на труда и социалната политика и не следва да се счита за официално тълкуване на разпоредбите. Съгласно чл. 21, т. 1 от Закона за социалните услуги Агенцията за социално подпомагане оказва методическа подкрепа при предоставянето на социалните услуги. (ТЛ)

26.02.2026 ID:6725
Лице, настанено в резидентна грижа за лица в над трудоспособна възраст без увреждания, навършило възраст за пенсиониране за стаж и възраст по КСО, но не е пенсионер. Има ли право да работи на трудов договор като личен асистент по механизма за Личната помощ? Отговаря на изискванията за личен асистент, но получава отказ поради факта, че ползва социална услуга. Това правилно ли е?

Уважаема госпожо, въпросът Ви е от компетенциите на рубрики „Интеграция на хората с увреждания“ и „Трудово право“. Специалното законодателство в областта на социалните услуги не поставя ограничение по отношение на правото на работа на потребители на социални услуги, в т.ч. на потребители, настанени в резидентна грижа. (ТЛ)

25.02.2026 ID:6722
Потребител ползва почасова социална услуга „Асистентска подкрепа“. Лицето живее само и няма близки в съответното населено място. По време на предоставянето на услугата се установяват епизоди на дезориентация, агресивно поведение и злоупотреба с алкохол, които представляват реален риск за здравето и живота както на лицето, така и на асистента. Внуците, с които потребителят поддържа контакт, са своевременно информирани, но не предприемат действия. Впоследствие съдействие оказва дъщерята – единственият останал роднина по права линия, с когото потребителят не поддържа близки взаимоотношения. След отказа на потребителя да се премести да живее при нея, дъщерята стартира процедура по настаняване в резидентна услуга. В хода на задължителните медицински прегледи е установена диагноза „деменция“, след което лицето е настанено в Дом за хора с деменция. Две седмици по-късно внуците извеждат лицето от резидентната услуга и подават документи за насочването му към социална услуга в домашна среда. Още при предходното ползване на услугата доставчикът е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“, че с оглед високия риск и тежестта на състоянието услугата в домашна среда не е подходяща и не може да отговори на потребностите на лицето. Налице е повтарящ се модел на поведение от страна на внуците, тъй като преди години същият потребител е бил настанен в Дом за възрастни хора и по същия начин е бил изведен оттам. С оглед разпоредбите на Закона за социалните услуги молим за разяснение: Как следва да процедира доставчикът на социалната услуга, когато близките вземат решения, които обективно поставят лицето в риск? Как следва да бъде насочено лицето към социална услуга в домашна среда, при положение че е установено, че същата не може да удовлетвори потребностите му и не е в негов интерес? Кой носи отговорност в подобна ситуация?

Уважаема/и госпожо/господине, съгласно Закона за социалните услуги (ЗСУ) социални услуги се предоставят само съобразно желанието и личния избор на лицата. Ползването на социални услуги за резидентна грижа се допуска само в случай че са изчерпани възможностите за подкрепа на лицата чрез социални услуги в домашна среда и в общността. Допуска се задължително ползване на социални услуги само по разпореждане на съда и само в случаите, определени в закон. Не се допуска задължително ползване на социални услуги за резидентна грижа от пълнолетни лица. ЗСУ регламентира, че предварителната оценка на потребностите от социални услуги, с която се извършва насочването за ползване на социални услуги, съдържа както предложение за подходящите социални услуги, които лицето има право да ползва, така и избраните от него социални услуги. При извършване на насочването дирекциите „Социално подпомагане“ и общините координират дейностите си, обменят информация и си оказват съдействие. Те могат да изискват информация и становища от други органи и институции на централно, регионално и местно ниво, от семейството и близките на лицето, от личния лекар на лицето, от лечебни заведения, от институции в системата на предучилищното и училищното образование и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от дирекцията или общината. Когато лицето, което се насочва за ползване на социална услуга, има нужда от специализирана подкрепа за разбиране на информацията и избор на услуга, дирекция „Социално подпомагане“ и общината могат да изискват подкрепа от доставчици на социални услуги. На следващо място, важно е да се отбележи, че когато насочването е извършено и лицето заяви пред доставчика желание за ползване на избраната от него услуга, законът дава възможност на доставчика на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, да откаже предоставянето на услугата само когато не предоставя исканите от лицето социални услуги или когато след извършване на индивидуалната оценка на потребностите се установи, че чрез социалните услуги, които предлага, не могат да се удовлетворят потребностите на лицето. Редът за отказ за предоставяне на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, е определен в правилника за прилагането на закона. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

23.02.2026 ID:6711
Как се изчисляват часовете за чужда помощ след като се попълнят въпросите и се разберат нуждите на нуждаещия се....Питам за точна Формула и всеки въпрос как е оценен и как точно се определят часовете?

Уважаеми господине, в случай че въпросът Ви касае предоставянето на социалната услуга Асистентска подкрепа по реда на Закона за социалните услуги (ЗСУ), следва да се обърнете по компетентност към общината, тъй като съгласно чл. 93 от ЗСУ насочването за ползване на асистентска подкрепа, която се финансира от държавния и общинския бюджет, се извършва само от общината, която предоставя услугата. Общината е отговорна и за организирането и предоставянето на асистентската подкрепа, която се финансира от държавния и общинския бюджет. Ако въпросът Ви е свързан с предоставяне на услуги по проект на общината по операция „Иновативни здравно-социални услуги“, финансиран по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, компетентна да отговори е отново общината. В случай че въпросът Ви е свързан с механизма за лична помощ по Закона за личната помощ, следва да го поставите по компетентност към Агенцията за социално подпомагане или към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

19.02.2026 ID:6697
Ако потребител на ЦСРИ е лице в пенсионна възраст или е с решение от ТЕЛК за 100% ограничаване на работоспособността, доколко е приложимо предлагане услугата Подкрепа за придобимане на трудови умения, доколкото по определение "Подкрепа за придобиване на трудови умения" по чл. 15, т. 6 е дейност, която се осъществява в специализирана среда или мобилно, за подготовка и придружаване на лица с трайни увреждания за придобиване на умения за участие в трудови дейности" т.е. предполага вазможно участие в трудови дейности.

Уважаеми господине, социалната услуга по чл. 15, т. 6 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) – Подкрепа за придобиване на трудови умения, видно от дефиницията ѝ в § 1, т. 13 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ, е услуга, предназначена за лица с трайни увреждания, а не за лица в пенсионна възраст. В случай обаче, че лицето е в пенсионна възраст и същевременно е лице с трайни увреждания, удостоверено със съответния документ, то би могло да ползва услугата, ако лицето е заявило желание и индивидуалната оценка на потребностите му го включва. (ТЛ)

19.02.2026 ID:6696
При сключен Договор за съпътстваща услуга - двигателна рехабилитация с ДЦПЛУ от потребител, настанен в ЦНСТПЛФУ актуализациите, съгласно чл. 34 и чл. 35 от ППЗСУ с каква срочност се изготвят/ съгласно Договор за настаняване или съгласно Договор за съпътстваща услуга/ и кой има задължението да извърши актуализациите / МДЕ на резидентната услуга+рехабилитатора от ДЦПЛУ, който провежда съпътстващата услуга с лицето или МДЕ определен по случая в ДЦПЛУ? Тъй като срочността за изготвяне на актуализациите на договора за настаняване и договора за съпътстваща услуга са различни.

Уважаема госпожо, от представената информация не става ясно дали услугите, които лицето ползва се предоставят от един доставчик или от различни доставчици, както и кога е добавена услугата за рехабилитация. Съгласно чл. 81, ал. 2 и 3 от Закона за социалните услуги, когато лицето е избрало да ползва различни социални услуги от един доставчик, се изготвя обща оценка и общ план за предоставянето на всички услуги. Съответно, когато лицето ползва социални услуги от различни доставчици, те заедно отговарят за изготвянето на оценката и на плана по ред, определен в правилника за прилагането на закона. Когато лицето ползва различни социални услуги от един доставчик актуализацията следва да е в съответствие с чл. 34, ал. 1 или чл. 35, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ). Когато лицето ползва социални услуги от различни доставчици, актуализацията следва да е в съответствие с чл. 31, ал. 3 и чл. 35, ал. 2 от ППЗСУ. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. В този смисъл, гореизложеното е само експертно становище на Министерството на труда и социалната политика и не следва да се счита за официално тълкуване на разпоредбите. (ТЛ)

16.02.2026 ID:6677
Казвам се XXXX XXXXX,управител на ЦСРИ-Гр.XXXXXX. От 2022г. след излизане на Наредбата за стандартите за заплащане на служителите в социалните услуги бяха приети минималните размери на заплащане - 160% и 180%.Услугата ни попада в този диапазон.В чл.17,ал.1, се определя 30% разлика между размера на основните специалисти и управителя. През 2022г. изпълняващият тогава кмет на общ.Провадия спази това правило и заплатата ми е 190% от основната,а на специалистите пряко работещи 160% от минималната. От 1.01.2026г. новият финансист на Общината ми заяви, че заплатата ми била неправилно изчислена и я намали на 180% от минималната. Въпросът ми е: Правилно ли е това? Да подпиша ли ново допълнително споразумение и ако подпиша,това значи че се съгласявам с по ниската заплата, нали? През 2022г на 27.02 съм задал въпрос към Вас за 190% от минималната и Вие сте ми отговорили да се спазва 30% разлика,т.е.160% на 190% от минималната. А сега какво?

Уважаеми господине, в Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, са определени минималните размери на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, съобразно различните групи длъжности. Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, в т.ч. и на специалистите, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги, не могат да са в размер по-нисък от предвидения размер в съответната разпоредба за вида социална услуга (в случая за услугата терапия и рехабилитация – 180 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната). Това означава, че ръководителят на социалната услуга не може да получава индивидуална основна месечна работна заплата под 180 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от наредбата поставя граница на разликата между индивидуални основни месечни работни заплати на ръководителя и на основните специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, като тази разлика не може да е повече от 30 на сто. Както е в случая за услугата терапия и рехабилитация, ако размерите на възнагражденията на основните специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, са в размер 160 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната, то възнаграждението на ръководителя не може да е в размер по-голям от 190 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната. Обръщаме внимание, че разликата от 30 на сто между възнагражденията на ръководителя и основните специалисти не е фиксирана, но не може да бъде повече от 30 на сто. Ръководителят, който управлява дейността по предоставяне на услугата, се назначава от доставчика на социалната услуга и възнаграждението му е въпрос на договаряне между страните, като съгласно наредбата то не може да бъде по-ниско от 180 на сто. Същевременно не може да бъде и по-високо от 190 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната, тъй като размерите на възнагражденията на основните специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, са в размер 160 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната. Въпросите относно това дали е възможно да Ви се намали заплата и дали да подпишете ново допълнително споразумение имат трудово-правен характер и следва да бъдат поставени по компетентност в рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

13.02.2026 ID:6665
Здравейте!Запитването ми е във връзка с увелечение на работните заплати от 01.01.26г, изпълнение на условията на удължения бюджет и Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите,осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги,които се финансират от държавния бюджет. В Дом за стари хора при увеличение на заплатите с 5% еднократна индексация,заплащанията остават под минималните проценти спрямо Наредбата.Какво следва да бъде изпълнено:увеличение само с 5% по закона или увеличение на работните заплати с минималните проценти по Наредбата?

Уважаема госпожо, определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, които се предоставят като делегирани от държавата дейности, се извършва в съответствие с Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет (приета с Постановление № 343 от 07.12.2020 г. на Министерския съвет (ПМС), обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2022 г.). В наредбата е регламентирано, че определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги е в съответствие с размера на минималната работна заплата, установена за страната. Прилагането на наредбата е задължително за всички социални услуги, които са делегирани от държавата дейности. Със свои указания до общините (ФО‑1 от 23.01.2026 г.), издадени във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. (т. нар. удължителен бюджет), Министерството на финансите дава конкретни разяснения относно финансирането на делегираните от държавата дейности, в които попадат и социалните услуги по Функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“. В него е пояснено, че до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. делегираните от държавата дейности се финансират на база стандартите, утвърдени с Решение на Министерския съвет (РМС) № 93 от 2025 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 г., при отчитане на извършените промени в натуралните показатели към 31.12.2025 г., както и увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. съгласно ПМС № 243 от 2025 г. и еднократната индексация на заплатите в размер на 5% годишна инфлация към 31 декември 2025 г. съгласно РМС № 47 от 2026 г. Еднократната индексация на заплатите в размер на 5 % годишна инфлация към 31 декември 2025 г. не касае служителите, чиито възнаграждения са обвързани с размера на минималната работна заплата. Предоставянето на допълнителни насоки относно прилагането на дадените указания е от компетентността на Министерството на финансите. (ТЛ)

11.02.2026 ID:6655
Добър ден удобно ли вайбър видях за става въпрос за ние семейство увреден слух Тетлк имам искам курсове книжка за кола и пари апартамент моля ХХХХХХХХ вайбър ние сме софия

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. Относно възможностите за ползване на социални услуги за резидентна грижа за лица с увреждания или за лица в кризисна ситуация, следва да се обърнете към дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. (ТЛ)

11.02.2026 ID:6649
Лице, настанено в резидентна грижа за лица в над трудоспособна възраст без увреждания, навършило възрастта за пенсиониране за стаж и възраст по КСО, но не е пенсионер. Не получава пенсия, поради недостатъчен минимален осигурителен стаж. Без доходи. Не заплаща такса за социалната услуга. Има ли право да работи на трудов договор?

Уважаема госпожо, специалното законодателство в областта на социалните услуги не поставя ограничение по отношение на правото на работа на потребителите на социални услуги. Въпросът Ви относно правото на работа на трудов договор на лице в пенсионна възраст е от компетенциите на рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

09.02.2026 ID:6642
Уважаеми дами и господа, Моля да ми отговорите имат ли задължение служителите на АСП в съответната община, извършващи дейност по услугата „Асистентска подкрепа", да осигурят на нуждаещия се асистент и могат ли да вменят това задължение на близките му? Благодаря. С уважение, Х. ХХХХХ

Уважаеми господине, съгласно чл. 93 от Закона за социалните услуги насочването за ползване на асистентска подкрепа, която се финансира от държавния и общинския бюджет, се извършва само от общината, която предоставя услугата. Общината организира предоставянето на асистентската подкрепа по начин, който да позволи комплексно предоставяне на различните видове социални услуги в домашна среда. Контролът на дейността на асистентите и на отчитането на предоставената асистентска подкрепа също се осъществява от общината, когато услугата се финансира от държавния и общинския бюджет. Служителите на Агенцията за социално подпомагане на местно ниво (в дирекциите „Социално подпомагане“) нямат отношение към подбора на асистентите, които предоставят социалната услуга Асистентска подкрепа. Те имат ангажимент само да информират гражданите относно предоставянето и ползването на социалната услуга. В тази връзка и с оглед на това, че асистентската подкрепа изцяло се осъществява от общината, въпросът Ви следва да бъде поставен към общинската администрация. В случай че въпросът Ви касае предоставянето и ползването на лична помощ по реда на Закона за личната помощ, следва да се обърнете по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

09.02.2026 ID:6640
Здравейте, искам да попитам за дете потребител на социални услуги- ДЦДПЛУ, целодневна форма/8 часа всеки ден/, на което е изкаран нов ТЕЛК вече с чужда помощ и родителя иска да стане личен асистент по Механизма за личната помощ на 7 часа. Възможно ли е да се продължи ползването на социалните услуги целодневно в Дневния център и личен асистент на 7 часа, като няма да се застъпва времето на асистенството с времето на пребиваване в центъра?

Уважаема госпожо, Законът за социалните услуги (ЗСУ) не ограничава лицата да ползват всички услуги, от които се нуждаят. Всяко дете има право на социални услуги, съобразени с неговите най-добри интереси, възраст, физическо, здравно и психическо състояние, степен на развитие и индивидуални потребности. ЗСУ прави изключение само по отношение на социалната услуга Асистентска подкрепа. Услугата може да се предоставя на деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон. В конкретния случай родителят желае да стане асистент на детето си по реда на Закона за личната помощ (ЗЛП). В чл. 9, ал. 2 от ЗЛП е регламентирано, че ползвател на лична помощ може да бъде и потребител на социални услуги с изключение на социалните или интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа. В посочения от Вас център се предоставят социални услуги за дневна грижа, консултативни и терапевтични услуги, т.е. не би следвало да има пречка родителят да бъде назначен за асистент по реда на ЗЛП. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

05.02.2026 ID:6627
ЦЕНИТЕ РАСТАТ . СПРАВЕДЛИВО ЛИ Е ПЕНСИОНЕРИТЕ ДА ПОЛУЧАТ КОМПЕНСАЦИЯ ЧАК ОТ 1.7 , КАТО ЗАПЛАТИТЕ ЗА ОСТАНАЛИТЕ Е ОТ 1.1

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Обществено осигуряване“. (ТЛ)

05.02.2026 ID:6625
Дете е настанено в резидентна грижа за деца без увреждания, по реда на ЗЗД и ППЗЗД. Екипът на резидентната грижа е оценил необходимост от ползване на допълнителни услуги /терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения и други/ и е подал заявление за такива в ДСП. ДСП издава заповед за ползване на исканите социални услуги. Резидентната грижа и подкрепящите услуги се предоставят от един доставчик. Въпрос 1. Необходимо ли е да се сключва договор за ползването на подкрепящите услуги, след като е издадена заповед от ДСП, която е основана на заявление от управителя на резидентната грижа. Въпрос 2 -Валидно ли е изискването на чл. 81,ал. 2 от Закон за социалните услуги - да се изготвят обща оценка и общ план за предоставянето на всички услуги, когато са от един доставчик и касае описания случай по ЗЗД? Въпрос 3 - обща оценка и общ план по чл. 81, ал. 2 един документ, изготвен от двете услуги ли визира?

Уважаема госпожо, видно от представената информация случаят касае дете в риск с предприета мярка за закрила по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). В тази връзка, имайте предвид, че в Закона за социалните услуги (ЗСУ) ясно е регламентирано, че всички социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето се предоставят по реда на ЗЗДет. (чл. 88, ал. 1 от ЗСУ). С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

30.01.2026 ID:6604
Пиша Ви от ДЦДМУ във връзка с потребител (младеж), който ползва социалната услуга „Дневна грижа“. При преиздаване на експертно решение на ТЕЛК е налице намаляване на процента на трайно намалена работоспособност, вследствие на което към настоящия момент лицето не получава пенсия. Съгласно Тарифата за таксите за социални услуги, лицата над 18-годишна възраст, който не учат, заплащат такса в размер на процент от получаваната пенсия. В конкретния случай, поради липса на пенсия, моля за разяснение дали лицето следва да заплаща такса за ползване на социалната услуга и на какво основание. Благодаря предварително за съдействието.

Уважаема госпожо, съгласно чл. 103, ал. 1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, не се заплаща от: 1. лицата до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование; 2. младежите от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на пълнолетие са ползвали резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето; 3. лицата, които нямат доходи и влогове. Социални услуги, за които не се заплаща такса са регламентирани в чл. 104, ал. 1 от ЗСУ. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)