13.02.2026 ID:6665
Здравейте!Запитването ми е във връзка с увелечение на работните заплати от 01.01.26г, изпълнение на условията на удължения бюджет и Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите,осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги,които се финансират от държавния бюджет. В Дом за стари хора при увеличение на заплатите с 5% еднократна индексация,заплащанията остават под минималните проценти спрямо Наредбата.Какво следва да бъде изпълнено:увеличение само с 5% по закона или увеличение на работните заплати с минималните проценти по Наредбата?

Уважаема госпожо, определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, които се предоставят като делегирани от държавата дейности, се извършва в съответствие с Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет (приета с Постановление № 343 от 07.12.2020 г. на Министерския съвет (ПМС), обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2022 г.). В наредбата е регламентирано, че определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги е в съответствие с размера на минималната работна заплата, установена за страната. Прилагането на наредбата е задължително за всички социални услуги, които са делегирани от държавата дейности. Със свои указания до общините (ФО‑1 от 23.01.2026 г.), издадени във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. (т. нар. удължителен бюджет), Министерството на финансите дава конкретни разяснения относно финансирането на делегираните от държавата дейности, в които попадат и социалните услуги по Функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“. В него е пояснено, че до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. делегираните от държавата дейности се финансират на база стандартите, утвърдени с Решение на Министерския съвет (РМС) № 93 от 2025 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 г., при отчитане на извършените промени в натуралните показатели към 31.12.2025 г., както и увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. съгласно ПМС № 243 от 2025 г. и еднократната индексация на заплатите в размер на 5% годишна инфлация към 31 декември 2025 г. съгласно РМС № 47 от 2026 г. Еднократната индексация на заплатите в размер на 5 % годишна инфлация към 31 декември 2025 г. не касае служителите, чиито възнаграждения са обвързани с размера на минималната работна заплата. Предоставянето на допълнителни насоки относно прилагането на дадените указания е от компетентността на Министерството на финансите. (ТЛ)

11.02.2026 ID:6655
Добър ден удобно ли вайбър видях за става въпрос за ние семейство увреден слух Тетлк имам искам курсове книжка за кола и пари апартамент моля ХХХХХХХХ вайбър ние сме софия

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. Относно възможностите за ползване на социални услуги за резидентна грижа за лица с увреждания или за лица в кризисна ситуация, следва да се обърнете към дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. (ТЛ)

11.02.2026 ID:6649
Лице, настанено в резидентна грижа за лица в над трудоспособна възраст без увреждания, навършило възрастта за пенсиониране за стаж и възраст по КСО, но не е пенсионер. Не получава пенсия, поради недостатъчен минимален осигурителен стаж. Без доходи. Не заплаща такса за социалната услуга. Има ли право да работи на трудов договор?

Уважаема госпожо, специалното законодателство в областта на социалните услуги не поставя ограничение по отношение на правото на работа на потребителите на социални услуги. Въпросът Ви относно правото на работа на трудов договор на лице в пенсионна възраст е от компетенциите на рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

09.02.2026 ID:6642
Уважаеми дами и господа, Моля да ми отговорите имат ли задължение служителите на АСП в съответната община, извършващи дейност по услугата „Асистентска подкрепа", да осигурят на нуждаещия се асистент и могат ли да вменят това задължение на близките му? Благодаря. С уважение, Х. ХХХХХ

Уважаеми господине, съгласно чл. 93 от Закона за социалните услуги насочването за ползване на асистентска подкрепа, която се финансира от държавния и общинския бюджет, се извършва само от общината, която предоставя услугата. Общината организира предоставянето на асистентската подкрепа по начин, който да позволи комплексно предоставяне на различните видове социални услуги в домашна среда. Контролът на дейността на асистентите и на отчитането на предоставената асистентска подкрепа също се осъществява от общината, когато услугата се финансира от държавния и общинския бюджет. Служителите на Агенцията за социално подпомагане на местно ниво (в дирекциите „Социално подпомагане“) нямат отношение към подбора на асистентите, които предоставят социалната услуга Асистентска подкрепа. Те имат ангажимент само да информират гражданите относно предоставянето и ползването на социалната услуга. В тази връзка и с оглед на това, че асистентската подкрепа изцяло се осъществява от общината, въпросът Ви следва да бъде поставен към общинската администрация. В случай че въпросът Ви касае предоставянето и ползването на лична помощ по реда на Закона за личната помощ, следва да се обърнете по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

09.02.2026 ID:6640
Здравейте, искам да попитам за дете потребител на социални услуги- ДЦДПЛУ, целодневна форма/8 часа всеки ден/, на което е изкаран нов ТЕЛК вече с чужда помощ и родителя иска да стане личен асистент по Механизма за личната помощ на 7 часа. Възможно ли е да се продължи ползването на социалните услуги целодневно в Дневния център и личен асистент на 7 часа, като няма да се застъпва времето на асистенството с времето на пребиваване в центъра?

Уважаема госпожо, Законът за социалните услуги (ЗСУ) не ограничава лицата да ползват всички услуги, от които се нуждаят. Всяко дете има право на социални услуги, съобразени с неговите най-добри интереси, възраст, физическо, здравно и психическо състояние, степен на развитие и индивидуални потребности. ЗСУ прави изключение само по отношение на социалната услуга Асистентска подкрепа. Услугата може да се предоставя на деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон. В конкретния случай родителят желае да стане асистент на детето си по реда на Закона за личната помощ (ЗЛП). В чл. 9, ал. 2 от ЗЛП е регламентирано, че ползвател на лична помощ може да бъде и потребител на социални услуги с изключение на социалните или интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа. В посочения от Вас център се предоставят социални услуги за дневна грижа, консултативни и терапевтични услуги, т.е. не би следвало да има пречка родителят да бъде назначен за асистент по реда на ЗЛП. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

05.02.2026 ID:6627
ЦЕНИТЕ РАСТАТ . СПРАВЕДЛИВО ЛИ Е ПЕНСИОНЕРИТЕ ДА ПОЛУЧАТ КОМПЕНСАЦИЯ ЧАК ОТ 1.7 , КАТО ЗАПЛАТИТЕ ЗА ОСТАНАЛИТЕ Е ОТ 1.1

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Обществено осигуряване“. (ТЛ)

05.02.2026 ID:6625
Дете е настанено в резидентна грижа за деца без увреждания, по реда на ЗЗД и ППЗЗД. Екипът на резидентната грижа е оценил необходимост от ползване на допълнителни услуги /терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения и други/ и е подал заявление за такива в ДСП. ДСП издава заповед за ползване на исканите социални услуги. Резидентната грижа и подкрепящите услуги се предоставят от един доставчик. Въпрос 1. Необходимо ли е да се сключва договор за ползването на подкрепящите услуги, след като е издадена заповед от ДСП, която е основана на заявление от управителя на резидентната грижа. Въпрос 2 -Валидно ли е изискването на чл. 81,ал. 2 от Закон за социалните услуги - да се изготвят обща оценка и общ план за предоставянето на всички услуги, когато са от един доставчик и касае описания случай по ЗЗД? Въпрос 3 - обща оценка и общ план по чл. 81, ал. 2 един документ, изготвен от двете услуги ли визира?

Уважаема госпожо, видно от представената информация случаят касае дете в риск с предприета мярка за закрила по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). В тази връзка, имайте предвид, че в Закона за социалните услуги (ЗСУ) ясно е регламентирано, че всички социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето се предоставят по реда на ЗЗДет. (чл. 88, ал. 1 от ЗСУ). С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

30.01.2026 ID:6604
Пиша Ви от ДЦДМУ във връзка с потребител (младеж), който ползва социалната услуга „Дневна грижа“. При преиздаване на експертно решение на ТЕЛК е налице намаляване на процента на трайно намалена работоспособност, вследствие на което към настоящия момент лицето не получава пенсия. Съгласно Тарифата за таксите за социални услуги, лицата над 18-годишна възраст, който не учат, заплащат такса в размер на процент от получаваната пенсия. В конкретния случай, поради липса на пенсия, моля за разяснение дали лицето следва да заплаща такса за ползване на социалната услуга и на какво основание. Благодаря предварително за съдействието.

Уважаема госпожо, съгласно чл. 103, ал. 1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, не се заплаща от: 1. лицата до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование; 2. младежите от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на пълнолетие са ползвали резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето; 3. лицата, които нямат доходи и влогове. Социални услуги, за които не се заплаща такса са регламентирани в чл. 104, ал. 1 от ЗСУ. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

30.01.2026 ID:6603
Здравейте! Съгласно ПМС № 243 от 13.11.2025 год. размера на минималната месечна работна заплата за страната за 2026 год. е в размер на 620,20 евро. Имайки предвид Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите в социалните услуги, следва ли считано от 01.01.2026 год. заплатите да се индексират съобразено с размера на минималната месечна работна заплата, установена за страната, за съответната година, и прилагайки разпоредбите на Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Благодаря Ви!

Уважаема/и госпожо/господине, определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, които се предоставят като делегирани от държавата дейности, се извършва в съответствие с Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет (приета с Постановление № 343 от 07.12.2020 г. на Министерския съвет (ПМС), обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2022 г.). С наредбата се създадоха по-добри условия за заплащане на труда на служителите, предоставящи социални услуги, финансирани от държавния бюджет, както и гаранции за редовна актуализация на възнагражденията, тъй като определянето им е обвързано с размера на минималната работна заплата, установена за страната. Прилагането на наредбата е задължително за всички социални услуги, които са делегирани от държавата дейности. Със свои указания до общините (ФО‑1 от 23.01.2026 г.), издадени във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. (т. нар. удължителен бюджет), Министерството на финансите разяснява, че увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г., съгласно ПМС № 243 от 2025 г., е отразено в общата субсидия за делегираните от държавата дейности. Субсидията включва и средствата за всички социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Това означава, че след получаването на необходимия финансов ресурс от държавния бюджет общините следва да предприемат съответните действия за актуализиране на възнагражденията на служителите на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, в съответствие с изискванията на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. (ТЛ)

28.01.2026 ID:6587
Здравейте, във връзка с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. и прилагането на режима на месечни трансфери в размер на една дванадесета до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г., бихме желали разяснение относно еднократната индексация на възнагражденията в социалните услуги – държавно делегирана дейност (СУ – ДДД): 1.Предвижда ли се прилагане на еднократна индексация на основните месечни заплати за служителите на СУ – ДДД в размер на 5 % в рамките на утвърдената субсидия до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г.? 2.Следва ли тази индексация да се прилага само при наличие на реално осигурен финансов ресурс по месечните трансфери, предоставяни на общините? 3.Включват ли текущите месечни трансфери в размер на една дванадесета средства за изплащане на еднократната индексация на възнагражденията на служителите в СУ – ДДД? Молим за разяснение, с цел осигуряване на еднаква практика при прилагане на нормативната уредба и избягване на поемане на финансови ангажименти без осигурено финансиране.

Уважаема/и госпожо/господине, поставените от Вас въпроси са от компетенциите на Министерството на финансите. Имайте предвид, че определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, е съгласно Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет и следва да е съобразено с размера на минималната месечна работна заплата, установена за страната, за съответната година. (ТЛ)

27.01.2026 ID:6586
Сключване на договор за ползване на социална услуга за повишаване на родителските умения в Общностен център. Майката е на 17 г. и има дете на 1 г. С кой се сключва договорът за ползване на услугата, с непълнолетна майка или с бабата на детето и законен представител на майката?

Уважаема госпожо, по смисъла на законодателството в областта на закрилата на детето визираният в изложението Ви казус касае две деца в риск – непълнолетната майка и нейното бебе. Съгласно разпоредбите на Закона за лицата и семейството лицата от 14 г. до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. Поради това, сме на мнение, че договорите се подписват за непълнолетната майка – с нея и нейните родители, а за бебето – от непълнолетната майка (ако е между 14-18 години) със съгласието на нейните родители. За допълнителна информация и насоки във връзка с конкретиката на случая следва да се обърнете към Агенцията за социално подпомагане. Също така, обръщаме внимание, че министерството, което отговаря за Закона за лицата и семейството е Министерството на правосъдието.(ТЛ)

27.01.2026 ID:6581
Здравейте! Ако аз съм специалист - логопед, психолог, специален педагог и т.н. и имам часна практика, трябва ли да изготвям индивидуален план за подкрепа и индивидуална оценка на потребностите. Трябва ли с някакъв документ и ако "Да" с какъв, да се отчитам пред родителите на детето, с което работя.

Уважаема госпожо, индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа на лицата се изготвят при ползване на социални услуги по Закона за социалните услуги (ЗСУ) и подзаконовите нормативни актове към него. Видовете социални услуги са регламентирани в чл. 15 от ЗСУ и са дефинирани в Допълнителната разпоредба на Закона. В случай, че осъществяваните дейности и консултации от посочените от Вас специалисти са част от социална услуга по ЗСУ, предоставяна от доставчик на социални услуги, на потребителя предварително (преди предоставянето на социалната услуга) се изготвят индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа по реда на Раздел II „Ред за изготвяне и актуализиране на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа“ от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги. Лицензираните от Агенцията за качеството на социалните услуги частни доставчици на социални услуги също имат задължение да предоставят социални услуги в съответствие със ЗСУ и подзаконовите нормативни актове към него. В случай, че имате частна практика като специалист логопед, психолог или специален педагог и не предоставяте социални услуги по ЗСУ, нямате задължения за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа по ЗСУ. (ТЛ)

25.01.2026 ID:6575
Здравейте, Моля да ми отговорите какъв е срока за подаване на документи за получаване на иновативни помощни средства, както и къде ще бъдат обявени критериите за кандидатстване и документите, които следва да се предоставят във връзка с тази програма. Поздрави,

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

22.01.2026 ID:6554
Уважаеми дами и господа, Дом за стари хора временно осъществява дейността си в база, ползвана под наем, поради извършване на ремонт на основната сграда. Настоящата база не разполага с възможност за настаняване на пълния утвърден капацитет на услугата. Въпреки това, при изготвяне и подаване на справките за свободни места се изисква да се посочва капацитетът по лиценз, в резултат на което се отчитат свободни места, които реално не съществуват към момента. В същото време, поради липса на реални места, не можем да извършваме настаняване, но и не можем да издаваме мотивирани откази на основание „липса на свободни места“. Неформално от страна на ДСП се изисква издаване на откази по постъпилите уведомления. В тази връзка молим за становище: Редно ли е лицата, за които няма възможност за настаняване поради временно намален реален капацитет, да бъдат включвани в регистъра (листа) на чакащите, който водим, като в него се вписват уведомленията – съгласувани или с издадени мотивирани откази? Молим за указания относно правилния административен подход в описаната ситуация, с оглед законосъобразното водене на регистрите и коректното отчитане на капацитета на услугата.

Уважаема госпожо, представеният случай касае промяна на броя на потребителите и мястото на предоставяне на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги, който, съгласно чл. 58, ал. 4 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), се извършва по реда на чл. 53, ал. 1 на Закона. В съответствие с чл. 58, ал. 5 от ЗСУ конкретните действия по този ред са регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ). Съгласно чл. 85, 86 и чл. 87 от ППЗСУ, при промяна в броя на потребителите и/или мястото на предоставяне на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги се изисква предварително одобрение от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП), въз основа на подадено заявление от кмета на общината. В конкретния случай, следва да се подаде заявление за временно намаляване на броя на потребителите, което отразява реалната ситуация в дома за стари хора. От страна на АСП с писмо № 91-00-1155/28.10.2024 г. до всички кметове на общини, в които функционират домове за стари хора, с копие до Регионалните дирекции за социално подпомагане, са изпратени разяснителни насоки относно реформирането на тези домове (https://asp.government.bg/bg/deynosti/sotsialni-uslugi/metodiki-i-metodicheski-ukazaniya/). В тази връзка, за допълнителна информация и конкретни методически насоки следва да се обърнете по компетентност към АСП. (ТЛ)

22.01.2026 ID:6551
колко процента трябва да има потребител за да бъде настанен в ЗЖЛФУ ИМА ЛИ ПРАВО БЕЗ ДОХОД

Уважаема госпожо, в защитените жилища за пълнолетни лица с физически увреждания се предоставят услуги за резидентна грижа. Съгласно § 1, т. 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги (ЗСУ) резидентната грижа е дейност за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до 25-годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности – за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот. Услуги за резидентна грижа в защитените жилища за пълнолетни лица с физически увреждания се предоставят на лица с трайни увреждания. По смисъла на ЗСУ "Пълнолетни лица с трайни увреждания" са лица с определени 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане. Право на социални услуги има всяко лице, което се нуждае от подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права или подобряване на качеството му на живот, независимо от неговите възраст, здравно състояние, образование, доходи, социално и имуществено състояние. Съгласно чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗСУ ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, не се заплаща от лицата, които нямат доходи и влогове. (ТЛ)

21.01.2026 ID:6539
Здравейте, ние сме ДЦДУ, получихме ПОП за потребител от друга област. Въпроса ни е можем ли да сключим договор и съответно потребителя да ползва услуги в нашия Дневен център? Моля за конкретен отговор!

Уважаема госпожо, съгласно § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги в срока по § 44, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги (т.е. до 31 декември 2026 г.) насочването за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се извършва само от дирекции „Социално подпомагане“ с изключение на социалната услуга асистентска подкрепа по чл. 15, т. 10 от Закона за социалните услуги, за ползването на която насочването се извършва само от общините. В същия срок по § 44, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги (т.е. до 31 декември 2026 г.) всички социални и интегрирани здравно-социални услуги, които се финансират от държавния бюджет съгласно решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през съответната година, са услуги на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата страна. В чл. 78, ал. 4 от Закона за социалните услуги е регламентирано, че социалните услуги на областно ниво за лица от цялата страна се ползват независимо от настоящия адрес на лицата. В тази връзка, не следва да има пречка за ползване на услуги от лицето в посочения от Вас дневен център. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

21.01.2026 ID:6537
Уважаеми дами и господа, Във връзка с прилагането на нормативната уредба в сферата на социалните услуги, бихме желали да получим официално становище от Министерството на труда и социалната политика по следните въпроси: Допустимо ли е лице с професионална квалификация „акушерка“ да бъде назначено на длъжност „медицинска сестра“ в социална услуга от резидентен тип за лица с психични разстройства? В случай че това не е допустимо, на каква длъжност може законосъобразно да бъде назначена акушерка с оглед недостига на медицински кадри? Могат ли като законосъобразна алтернатива такива лица да бъдат назначени на длъжност „Специалист по здравни грижи“ или „Медицински специалист“ (като компромисен вариант, който включва акушерки, фелдшери и рехабилитатори), като дейностите им се уточнят в длъжностната характеристика? Какъв е статутът на завареното положение на вече назначените служители с квалификация „акушерка“, които към момента заемат длъжност „медицинска сестра“? Предварително Ви благодарим за съдействието. С уважение, М. П.

Уважаема госпожо, в Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги е регламентирано, че доставчикът на социалната услуга осигурява достатъчно на брой и с необходимата професионална подготовка служители. В индикатор 95 от Приложението е посочено, че доставчикът е осигурил следните категории служители в услугата: а) специалисти – основни специалисти, необходими за функционирането на услугата, и препоръчителни специалисти; б) служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите, и служители, подпомагащи функционирането на социалната услуги. В колона „Източник на информация“ към този индикатор са посочени примерните източници, с които се доказва изпълнението на съответния индикатор. В конкретния случай доставчикът може да докаже изпълнението на съответния индикатор с представяне на длъжностно щатно разписание, утвърдено от доставчика, и съдържащо: основни специалисти като социален работник, медицинска сестра (при наличие на здравен кабинет); при необходимост, препоръчителни специалисти: психолог, трудотерапевт/ерготерапевт, гериатричен специалист; служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите: санитар/асистент, при необходимост, подпомагащи служители: готвач, хигиенист, шофьор/поддръжка. Изброяването на длъжностите е примерно, като доставчикът следва да подбере и назначи необходимите специалисти и служители спрямо спецификите на услугите, които предоставя на конкретната целева група. Същевременно и процедурата за подбор на служителите се разработва от доставчика на социалната услуга и следва да описва процесите и необходимите документи за подбор, наемане и сключване на договори със служителите. Акушерките и медицинските сестри са специалисти по здравни грижи. Терминът „медицински специалист“ обикновено се използва за лекари. Акушерките и медицинските сестрите работят в сферата на здравните грижи. Основен фокус в работата на акушерките е женското здраве, бременност, раждане и грижа за новородени, а на медицинските сестри – общи грижи за пациенти във всички области на медицината. Преценката какъв специалист по здравни грижи да бъде назначен е на доставчика и е в зависимост от това какви функции и дейности следва да изпълнява и дали има право да ги изпълнява с придобитите образование и квалификация. (ТЛ)

12.01.2026 ID:6485
В Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за качество на социалните услуги параграф 12 беше записано "До приемането на Националната карта на социалните услуги за социалните услуги, предоставяни в центрове за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, се прилагат станадартите за: 1. Резидентна грижа; 2. Информиране и консултиране, 3. Застъпничество и посредничество; 4. Обучение за придобиване на умения. След приемането на националната карта вече само стандартите за резидентна грижа ли трябва да се прилагат. Реално всички посочени социални услуги се извършват в ЦНСТ-тата, но не ги отчитаме отделно. В годишният отчет към АКСУ кои социални услуги трябва да посочим.

Уважаема госпожо, текстът на § 1, ал. 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за качество на социалните услуги е променен (обн., ДВ, бр. 96 от 2024 г.) и е както следва: (12) До влизането в сила на стандартите за финансиране на социалните услуги, определени по чл. 45 от Закона за социалните услуги, за социалните услуги, предоставяни в центрове за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги: 1. резидентна грижа; 2. информиране и консултиране (като специализирана услуга); 3. застъпничество и посредничество; 4. обучение за придобиване на умения (като специализирана услуга). Стандартите за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, по чл. 45 от Закона за социалните услуги, е предвидено да влязат в сила от 2027 г. (ТЛ)

07.01.2026 ID:6471
Здравейте, въпросът ми е свързан със събиране на такси в социални услуги, финансирани от държавния бюджет за месец декември 2025 година.В каква валута следва да се събират таксите лева или евро. Имат ли право потребителите, настойниците да заплащат и в двете валути, в такъв случай необходимо ли е да се изготвят платежни нареждания за лева и евро, или общата събрана сума трябва да е в една валута. Таксите се събират в брой, не се използват друг вид методи, липсва указатели писмо, което да подкрепи служителите в СУ. Уточняват, че разходите за ДМР за месец декември ще бъдат в лева, ако служителите събират в евро а ДМР -то е в лева, получава ли се разминаване.

Уважаема госпожо, таксите, начислени през декември 2025 г. в лева, след въвеждането на еврото на 1 януари 2026 г., се превалутират в евро и трябва да се събират в евро. През януари 2026 г. е в сила период, в който и левът, и еврото са законно платежно средство. В случаите, в които е допустимо плащане в брой на публични задължения, плащанията в брой могат да се извършват и в левове. При безкасово плащане задълженията се събират в евро по официалния курс. За допълнителна информация относно отчитането и внасянето на събраните такси следва да се обърнете по компетентност към Министерството на финансите. (ТЛ)

06.01.2026 ID:6458
В случаите, когато потребител на социална услуга има доход от пенсия или помощи, които постъпват по банкова сметка /разплащателна или депозитна/, следва ли да се квалифицира като "влог", и достатъчно ли е наличието на суми над двукратния размер на минималната работна заплата по такава сметка, за да се приеме, че са налице основанията за прилагане на чл.76 от ППЗСУ. С оглед липсата на легална дефиниция за понятието "влог" в Закона за социалните услуги, моля разяснете критериите, които следва да прилагат длъжностните лица при разграничаване на "влог" от банкова сметка, по която постъпват доходи от пенсии и др.

Уважаема госпожо, съгласно чл. 76 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) в случаите по чл. 75, т. 4 и 5 от ППЗСУ се дължи пълният размер на таксата за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, ако лицето, което я ползва: 1. има вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля двукратния размер на месечната минимална работна заплата за страната; 2. има сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; 3. е прехвърлило срещу заплащане собствеността върху недвижим имот и/или идеални части от него през последните 5 години и общата стойност на сделките надвишава 15-кратния размер на месечната минимална работна заплата за страната за съответния период; 4. е прехвърлило чрез договор за дарение собствеността върху недвижим имот и/или идеални части от него през последните 5 години. Пълният размер на таксата за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се заплаща от лицата до отпадане на условието по чл. 76 от ППЗСУ, въз основа на което е определен пълният размер на таксата. Видът на банковата сметка на лицето може да бъде удостоверен от съответната банка. (ТЛ)