12.05.2026 ID:7011
Уважаеми госпожи и господа, социалните услуги, делегирани от страна на държавата, се управляват от управители, назначени по политически мотиви. Често са некомпетентни и не познават основни акценти от нормативната база в съответната насока, както и дейностите които следва да се изпълняват в съответната услуга. Най- вече се свързва предоставянето на услугите с предоставяне и следене за храна на потребителите и да се чисти и мие в услугите, без да се регламентират ясно какви са дейностите на основните специалисти в услугата и какви са дейностите на подкрепящите и основните длъжности, пряко ангажирани с потребителите. По точно казано, служители като социални работници, психолог, педагог са задължени да чистят, готвят , отговарят за храна, хигиена, подръжка на общи помещения, поемат смени като охрана на услугата и нощни смени, и в същото време са отговорни и за изготвяне на планове, оценки, консултиране, застъпничество, терапия , обучения в придобиване на умения, придружаване до местни и държавни институции и т.н. ...Тогава какви са функциите на персонала, пряко ангажиран с потребителите - трудотерапевт, социални асистенти, сътрудник социални дейности ..И това не се разбира от управители на услугите, защото или не се назначават необходимите хора за съответната длъжност или се назначава човек за длъжността, само за да взема заплата. Управител на социална услуга изпълнява политика на съответната община - назначен за да изпълнява не дейност на социалната услуга,а да се прокарва усвояване на средства. И след като специалистите - социални работници , психолози , педагози са длъжни да се превръщат и в асистенти и санитари и охрана, то тогава защо е този управител или директор на социална услуга, след като не може да осъществява дейността на услугата съгласно Наредбата за качество на социалните услуги. Може би е време да се премахне длъжността управител / директор и да има специалист с административни функции и със съответното образование в социалните дейности. В повечето случаи се назначават управители с образование, което е далеч от социалната сфера. Да може и да са били мениджъри на нещо си..... но това не ги прави специалисти в съответната социална услуга и води до напускане на персонала, демотивация, неразбиране на спецификата на социалната работа. Социалната работа не е само да се даде храна на потребителите и да се чисти и мете услугата и да се създава напрежение между екипа кой чисти, кой нечисти като за всичко се търси отговорност от страна на специалистите - социален работник, педагог, психолог, медицинска сестра. И това се случва на територията на различни общини в България - Плевен, Сливен, Габрово.

Уважаема госпожо, съгласно действащата нормативна уредба доставчикът на социалната услуга организира дейността на услугата, определя длъжностите, разпределя функциите между служителите и носи отговорност за осигуряване на условия за предоставяне на качествена подкрепа в съответствие със стандартите за качество на социалните услуги. В стандартите в раздел „Б“ на приложенията в Наредбата за качеството на социалните услуги са определени изисквания относно структурата, числеността, квалификацията и професионалното развитие на служителите, както и относно функциите на основните специалисти, необходими за функционирането на услугата, на препоръчителните специалисти, на служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите и на служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга. Същевременно, конкретното разпределение на дейностите между работещите се определя в рамките на вътрешната организация на работа и длъжностните характеристики. Съгласно стандартите за качеството на социалните услуги е необходимо да има пълно съответствие между квалификацията на служителите и изискванията, заложени в длъжностните им характеристики. Възлагането на дейности на служители следва да бъде съобразено с характера на длъжността, професионалните функции и дейностите, свързани с предоставянето на съответната социална услуга. Не е допустимо на специалисти да бъдат системно възлагани дейности, които са извън обхвата на професионалните им функции и не съответстват на предназначението на заеманата длъжност, когато това води до невъзможност за изпълнение на основните дейности по подкрепа на потребителите. Организацията на работата трябва да осигурява условия специалистите да изпълняват дейностите, свързани с оценка на потребностите, планиране и предоставяне на подкрепа, консултиране, застъпничество и други професионални дейности, предвидени в нормативната уредба и стандартите за качество. Следва също да се отчете, че поставените въпроси имат и трудовоправен характер, доколкото са свързани с възлагането на трудови функции, съответствието им с длъжностните характеристики и организацията на труда в социалната услуга. Не на последно място е необходимо да се поясни, че дейностите, свързани с храненето, хигиената и поддържането на здравословна среда за потребителите, са пряко свързани с изискванията за осигуряване на безопасност, здраве и подходящи условия при предоставянето на социалните услуги. Тези изисквания трябва да се изпълняват при ясно разпределение на отговорностите и съобразно предназначението и разпределението на съответните длъжности. Контролът за тяхното спазване, включващ и отговорните за целта длъжностни лица, се извършва – освен от доставчика на услугата – и от компетентните органи. В случай че считате, че се извършат нарушения при организацията на работа в конкретна социална услуга и не се спазват правата на потребителите и служителите, следва да подадете сигнал към контролния орган – Агенцията за качеството на социалните услуги. (ТЛ)

05.05.2026 ID:6989
Здравейте, в ЦНСТ за деца с увреждания има потребители, които са над 21г и съответно заплащат такса за позване на социалната услуга. Въпроса ми е - кой служител изчислява таксата - социален работник или счетоводител. В щатното разписание няма счетоводител.

Уважаема госпожо, организацията на дейностите, свързани с определянето и администрирането на таксите за ползване на социалната услуга, както и разпределението на функциите между служителите, са от компетентността на доставчика на социалната услуга и нейния ръководител. Те се определят съобразно вътрешната организация на работа, длъжностните характеристики, структурата на персонала и начина на финансово администриране на услугата. Подобни дейности могат да бъдат извършвани и в общинското звено, отговарящо за социалните услуги на територията на общината. Не е целесъобразно за всяка услуга да се предвиждат счетоводни длъжности, които да заемат допълнителен щат, още повече че за някои от услугите броят на потребителите е много нисък, както е във Вашия случай. За допълнителна информация и методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

01.05.2026 ID:6981
В месечния график за месец май контролна дейност на АКСУ е предвидено за проверка Защитено Жилище за лица с психични разстройства на адрес гр.XXXX, кв. XXXX,бул. XXXXX. На този адрес се намират две социални услуги ЗЖЛПР възложени за управление на различни доставчици. Въпросът ми е кое ЗЖЛПР ще бъде обект на проверка?

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за качеството на социалните услуги. (ТЛ)

21.04.2026 ID:6939
Здравейте! При сключен договор за 2 години за ползване на социална услуга в Общностен център.След изтичане на договора се сключва анекс за 6 месеца. Актуализацията при дългосрочна услуга (2 г.) е на 6 месеца. При сключване на анекс на колко време се актуализира? На база на договора или анекса са актуализациите?

Уважаема госпожо, съгласно чл. 34 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) в случай че лицето, което ползва социална услуга, не е поискало актуализиране по реда на чл. 33, ал. 2 и 3 от ППЗСУ, доставчикът на социалната услуга е длъжен да изготви актуализирана индивидуална оценка на потребностите и актуализиран индивидуален план за подкрепа: 1. не по-късно от 3 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга – при краткосрочно ползване на социална услуга; 2. не по-късно от 4 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга – при средносрочно ползване на социална услуга; 3. не по-късно от 6 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга или от последната актуализация на оценката и плана – при дългосрочно ползване на социална услуга; 4. не по-късно от 12 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга или от последната актуализация на оценката и плана – при ползване на социална услуга за резидентна грижа за пълнолетни лица. В чл. 16 от Закона за социалните услуги е регламентирано, че срокът за предоставяне на социалните услуги се определя в зависимост от индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа на лицето и резултатите за потребителя, които се цели да се постигнат. Ползването на социалните услуги може да е: 1. краткосрочно – за срок до шест месеца; 2. средносрочно – за срок до една година; 3. дългосрочно – за срок от една до три години. В случай, че услугата се прилага като мярка за закрила на дете в риск са приложими разпоредбите на Закона за закрила на детето и Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

15.04.2026 ID:6923
Добър ден! Бих искал да се консултирам по следния казус: Детето ми е с 80% ТЕЛК с право на чужда помощ и има отпуснати 168 часа месечно по направление за включване в механизма „Лична помощ“, издадено от Дирекция „Социално подпомагане“ XXXXX. Тъй като съм трудово зает и към момента нямам възможност да прекратя трудовия си договор на 8 часа, желанието ми е аз да ползвам част от часовете като личен асистент – 84 часа, а останалите 84 часа да бъдат използвани от бабата на детето като втори личен асистент. От страна на механизма „Лична помощ“ по местоживеене обаче ми беше обяснено, че не е възможно вторият личен асистент да ползва пълния размер от 84 часа и че часовете следва да бъдат намалени. Бих искала да попитам: Съществува ли нормативно основание за подобно ограничение? Има ли изискване за разпределение на часовете между повече от един личен асистент, което да води до намаляване на общия брой часове за втория асистент? Благодаря предварително!

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика "Интеграция на хората с увреждания". (ТЛ)

06.04.2026 ID:6901
Уважаеми госпожи и господа, Във връзка с чл. 17 от Наредбата за стандартите за заплащане и изискването възнагражденията на ръководните специалисти да не надвишават с повече от 30% тези на специалистите, предоставящи социални услуги, моля за уточнение: Следва ли ограничението от 30% да се прилага върху реално определените възнаграждения в евро? Например: ако възнаграждението на социален работник е 1000 евро., правилно ли е възнаграждението на ръководител да бъде до 1300 евро. (1000 + 30%)? Допустимо ли е прилагане чрез съотношения спрямо минималната работна заплата (напр. различни проценти от МРЗ), или изискването следва да се преценява единствено чрез пряко сравнение на реалните възнаграждения?

Уважаема госпожо, определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, които се предоставят като делегирани от държавата дейности, се извършва в съответствие с Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет (приета с Постановление № 343 от 07.12.2020 г. на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2022 г.). В наредбата са регламентирани минималните възнаграждения на служителите на социалните услуги в съотношение към размера на минималната работна заплата, установена за страната, съобразно различните групи длъжности. От 1 януари 2026 г. този размер е 620,20 eвро, което следва да се вземе предвид при определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет в съответствие с цитираната наредба. Прилагането на наредбата е задължително за всички социални услуги, които са делегирани от държавата дейности. Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, в т.ч. и на специалистите, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги, не могат да са в размер по-нисък от предвидения размер в съответната разпоредба за вида социална услуга. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от наредбата поставя граница на разликата между индивидуални основни месечни работни заплати на ръководителя и на основните специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, като тази разлика не може да е повече от 30 на сто. Обръщаме внимание, че разликата между възнагражденията на ръководителя и основните специалисти не е фиксирана, но не може да бъде повече от 30 на сто. Ръководителят, който управлява дейността по предоставяне на услугата, се назначава от доставчика на социалната услуга и възнаграждението му е въпрос на договаряне между страните при спазване изискванията на наредбата. (ТЛ)

28.03.2026 ID:6864
Обръщам се към Вас със запитване относно определянето на хората включени в списъците на БЧК за подкрепа с хранителни продукти и хигиенни материали по Програма за храни 2021-2027г. Синът ми е XXX XXXX XXX ЕГН-XXXXXXXXXXX е лице с трайно увреждане-91,00% ,получава месечна финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ, получава лична социална пенсия за инвалидност по чл.90а ,ал.1 от КСО/ за 2025г.-446,87лв./ Въпреки горните факти синът ми не фигурира в списъка на БЧК -не отговаря ли на т.3 за целевите групи на който се полагат тези помощи. Или явно от 2024г от както и аз като негова майка съм онкологично болна рязко сме забогатяли. Наясно съм ,че БЧК раздават продукти по списък изготвен от служители на ДСП. 467 лв. пенсия срещу 764 лв. праг на бедност ПОДИГРАВКА С ХОРАТА С УВРЕЖДАНЕ XXXXXX XXXXXX XXXXX/майка-лице също с трайно увреждане поради онкологично заболяване /

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за социално подпомагане, която е Управляващ орган на Програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 г. (https://asp.government.bg/bg/operativna-programa-za-hrani/signali-za-nerednosti/). (ТЛ)

27.03.2026 ID:6855
Здравейте, по наредба за възнаграждение на служителите в социалните услуги на МС, следва заплатите да се обвържат с минималната работна заплата за страната. Обаче в момента ни се обяснява как няма приет държавен бюджет и заплатите ни не могат да бъдат увеличени. Става въпрос за Община Сливен. Към момента ще ни бъдат увеличени с 5 %, от 1 април 2026,като на общински служители, а не по Наредба за възнаграждение на служителите в социалните услуги. Моля за разяснение и защита на правата ни за достойно възнаграждение.

Уважаема госпожо, подаденият от Вас сигнал е препратен по компетентност към Министерството на финансите, което отговаря за финансите на общините. Бихме искали да обърнем внимание, че определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, които се предоставят като делегирани от държавата дейности, се извършва в съответствие с Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет (приета с Постановление № 343 от 07.12.2020 г. на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2022 г.). В наредбата са регламентирани минималните възнаграждения на служителите на социалните услуги в съотношение към размера на минималната работна заплата, установена за страната. Прилагането на наредбата е задължително за всички социални услуги, които са делегирани от държавата дейности. Минималната работна заплата за страната е увеличена на 620,20 eвро от 1 януари 2026 г., което следва да се вземе предвид при определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет в съответствие с цитираната наредба. (ТЛ)

25.03.2026 ID:6841
Здравейте, обръщам се към Вас понеже съм частен доставчик и бих искал да получа разяснение относно прилагането на Закона за социалните услуги. В чл. 158, ал. 2 ЗСУ срокът за изпълнение на задължително предписание, свързано с лицензионния режим, е до два месеца. В същото време чл. 59, ал. 4 ЗСУ предвижда възможност за определяне на допълнителен срок до три месеца при несъответствие със стандартите за качество. От моя гледна точка чл. 59 е относим към държавни услуги, докато чл. 158 касае единствено частните доставчици. В тази връзка бих искал да получа разяснение защо съществува това различие в максималните срокове по чл. 59, ал. 4 и чл. 158, ал. 2 ЗСУ и не водили то до различно третиране на доставчиците. Ще очаквам Вашето становище по въпроса. Благодаря предварително.

Уважаеми господине, разпоредбата на чл. 158, ал. 2 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) урежда срок в рамките на производство по отнемане на лиценз на доставчик на социални услуги. Докато чл. 59, ал. 4 от ЗСУ се отнася до срок по производство за прекратяване на социална услуга поради несъответствие със стандартите за качество на социалните услуги, а не на дейността на доставчика. Това производство има последващ характер и е насочено към установяване на нарушения и предприемане на мерки за тяхното отстраняване, както и към защита на правата и интересите на потребителите на социални услуги. Различието в сроковете произтича от обективните различия в предмета, целите и характера на двете производства – отнемане на лиценз на доставчик от една страна, и последващ контрол на социална услуга, от друга. В този смисъл различните максимални срокове по чл. 158, ал. 2 и чл. 59, ал. 4 от ЗСУ не представляват нарушение на принципа на равнопоставеност, а са израз на диференциран и пропорционален подход на законодателя. Разглежданото различие в сроковете е правно обосновано, съответства на характера на съответните административни производства и не води до незаконосъобразно различно третиране на доставчиците на социални услуги. Още повече, че в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗСУ изрично е регламентирано, че при несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, се прекратява предоставянето на всички социални услуги, независимо от източника им на финансиране. (ТЛ)

24.03.2026 ID:6837
Имах желание да се настаня в дом за стари хора в ХХХХ. Домът се казва ХХХХХХХ и е с управител или собственник доктор ХХХХХ.Има снимки от обстановката и адрес в ГУГЪЛ.Действителността обаче НЯМА НИЩО ОБЩО с публикуваните фотоси и е по скоро УЖАСЯВАЩА. ВЪПРОСЪТ ми е възможна ли е проверка на въпросния дом.Има ли лиценз и спазват ли се ЕЛЕМЕНТАРНИ хигиенни норми. ОЧАКВАМ вашия отговор!!!

Уважаема госпожо, подаденият от Вас сигнал е препратен по компетентност към Агенцията за качеството на социалните услуги, която е специализираният орган за осъществяване на контрол и мониторинг на социалните услуги. (ТЛ)

24.03.2026 ID:6832
Здравейте, имам следните въпроси: Защо не се провеждат конкурси от общините за управители на социални услуги? Защо с години социални услуги се управляват от хора без опит и необходимото образование? Кога управителите на социални услуги ще бъдат истински работодатели, да разполагат с бюджета си и да ръководят оперативно и отговорно? Защо АКСУ си затваря очите за описаните проблеми?

Уважаеми господине, поставените въпроси са от компетентността на кмета на общината в качеството му на доставчик на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, и работодател на ръководителите на тези социални услуги. (ТЛ)

20.03.2026 ID:6826
В таксите на потребителите настанени в Дом за стари хора,може ли да влиза такса за телевизия и интернет. Може ли ръководителя на институцията да ограничи избора на доставчик на интернет и телевизия на потребителя, като избере той кой е доставчика!?

Уважаема госпожо, съгласно чл. 21 от Закона за социалните услуги Агенцията за социално подпомагане (АСП) оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги. В тази връзка моля да поставите въпроса си по компетентност към АСП. (ТЛ)

16.03.2026 ID:6799
Здравейте! Поради невъзможност за разкриване на ЦОП като държавно делегирана дейност, поради липса на държавен бюджет и с оглед непрекъсваемост на услуги за деца, които са изпълнявани по проект, с решение на общински съвет дейностите продължиха като местна дейност до приемане на държавния бюджет. В тази връзка, искам да попитам, потребителите дали трябва да поискат насочване от ДСП и да им бъде издаден ПОП /предварителна оценка на потребностите/ или докато е местна дейност, трябва да заявят своето желание пред определения от кмета на общината служител, който отговаря за предоставянето на социални услуги. При необходимост от допълнителна информация и за обратна връзка ХХХХХХХХ Предварително ви благодаря!

Уважаема госпожо, съгласно чл. 74 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) извършва насочване за ползване на социални услуги от деца, родители, семейства и лица, които полагат грижи за деца, в случаите, когато услугите се предоставят като мярка за закрила на детето по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Насочването за ползване на социални услуги като мярка за закрила на детето в семейна среда се извършва по реда на Закона за закрила на детето и при спазване на чл. 73, ал. 1 от ЗСУ. В чл. 75 от ЗСУ е регламентирано, че общината извършва насочване за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет, от всички лица с изключение на лицата по чл. 74, ал. 1. Насочването за ползване на социални услуги се извършва от определени от кмета на общината служители от общинската администрация, нейни структурни звена и/или от служители, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги. Към настоящия момент съгласно § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги в срока по § 44, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСУ, насочването за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се извършва само от ДСП с изключение на социалната услуга асистентска подкрепа по чл. 15, т. 10 от ЗСУ, за ползването на която насочването се извършва само от общините. Посочената разпоредба касае обаче само социалните услуги, които се финансират само от държавния бюджет. В тази връзка насочването следва да се извърши съгласно чл. 75, ал. 1 и 3 от ЗСУ, с изключение на насочването на деца, родители, семейства и лица, които полагат грижи за деца, в случаите, когато услугите се предоставят като мярка за закрила на детето по ЗЗДет. При тях насочването е от ДСП. (ТЛ)

16.03.2026 ID:6792
Здравейте! Защо Община Враца не изплаща целевата субсидия (5 процента индексация от01.01.2026г)?

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към Министерството на финансите. (ТЛ)

12.03.2026 ID:6788
Здравейте! Ние сме ДЦДМУ и при нас ЦСОП имат изнесена паралелка за по тежките случаи за 3 часа на ден. Децата ползват социалната услуга в ДЦДМУ - дневна грижа, въпросът ми е кой трябва да ги обгрижва през тези 3 часа ЦСОП или ДЦМДУ, защото по този начин отговорността е на никой.

Уважаема госпожо, с оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа по предоставянето на социалните услуги, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

12.03.2026 ID:6787
Кога ще започне приемът на документи за високотехнологични помощни средства?

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

06.03.2026 ID:6755
При определяне на подходяща резидентна услуга за лице с трайни увреждания следва ли да се съобразява единствено водещата диагноза по ТЕЛК, или цялостното функционално състояние и комплексът от заболявания и потребности, установени в индивидуалната оценка? Например: лице с водеща диагноза „намалено зрение“, но със съпътстващи заболявания – сърдечносъдови проблеми, диабет с усложнения и последици от мозъчен инфаркт, при което е налице значително ограничена двигателна активност и потребност от постоянна подкрепа. В такъв случай към какъв тип резидентна услуга е методически правилно да се насочи лицето – услуга за лица със сетивни увреждания или услуга за лица с физически увреждания/нужда от постоянна грижа?

Уважаема госпожо, съгласно чл. 73 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) насочването за ползване на социални услуги включва: 1. информиране на лицата относно съществуващите социални услуги, които имат право да ползват, условията и сроковете за тяхното ползване; 2. информиране на лицата относно условията за заплащане и пълно и частично освобождаване от заплащане на такса за ползване на социални услуги; 3. извършване на предварителна оценка на потребностите от социални услуги; 4. съдействие и консултиране на лицата за избор на подходящи за тях социални услуги. Предварителната оценка на потребностите от социални услуги съдържа предложение за подходящите социални услуги, които лицето има право да ползва, и избраните от него социални услуги. В чл. 76, ал. 2 от ЗСУ е регламентирано, че за извършването на предварителната оценка при насочването дирекция "Социално подпомагане" и общината могат да изискват информация и становища от други органи и институции на централно, регионално и местно ниво, от семейството и близките на лицето, от личния лекар на лицето, от лечебни заведения, от институции в системата на предучилищното и училищното образование и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от дирекцията или общината. Съгласно чл. 5 от Правилника за прилагане на закона за социалните услуги с цел оказване на ефективно съдействие и консултиране на лицата за избор на подходящи за тях социални услуги, финансирани от държавния бюджет, социалният работник, извършващ насочването, може да поиска представяне на допълнителна информация от лицето, заявило желание за ползване на социална услуга, когато информацията не може да бъде изискана по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗСУ или осигурена по служебен ред. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

05.03.2026 ID:6752
Здравейте! Баща ми на 66 години от ХХХХ наскоро беше освободен от работа " защото работодателя ни иска да носи отговорност за човек който ще се пенсионира скоро" подаде документи за борса " одобрен" започна да си оправя документите за пенсиониране .. от там му казаха че не може докато има борса. Спряха му борсата само да му кажат че трябва да чака да навърши 67 години за пенсия . Сега нито борса нито пенсия.. а това се случва малко след нова година . Въпроса ми е такова ли ви е отношението към човек който цял живот е работил .?

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“ или „Обществено осигуряване“. (ТЛ)

03.03.2026 ID:6746
Моля, да направите проверка на телково решение на ХХХХ ХХХХ ХХХХ от гр.ХХХХ ул.ХХХХХ, която е заключена от дъщеря й ХХХХ ХХХХХ, за да не се разбере,че същата е с телк. ХХХХ ХХХХ се обслужва сама, отглежда зеленчуци и животни -прасета и се грижа за двора си, сама сече дървата си за подпалване на печката всеки ден около 16.00-16.30ч. Не полвза бастун, канадки идруги подпирачки. Моля, да проверите как е получила телк,а дъщеря й е асистент. Заслужава ли човек като нея да взима пари от държавата, след като се самообслужва, ако тя е болна , защо дъщеря й не я прибири при нея, а идва сутрин и понякото вечер, за да отчита дейност ,че я гледа. Болен човек как се гледа...

Уважаема/и госпожо/господине, проверка относно достоверността на издадени медицински документи не е от компетенциите на Министерството на труда и социалната политика. В тази връзка следва да се обърнете по компетентност към Министерството на здравеопазването. Въпросът относно назначаването на асистент на лице с увреждане е от компетенциите на съответната община. (ТЛ)

28.02.2026 ID:6738
В резидентна социална услуга за лица с психични разстройства, с утвърден капацитет 12 потребители и адаптирани помещения по Наредба за качеството на социалните услуги (Приложение № 12, по две места на стая), възниква необходимост от предоставяне на заместваща грижа, като самата услуга е посочена в нормативната уредба като краткосрочна до 14 дни. В момента всички помещения са заети, като освобождаването на стая би наложило настаняване на вече настанените лица по трима в стая, което би нарушило техните права, безопасността и условията, предвидени в Наредбата. Доставчикът желае да осигури заместваща грижа без да нарушава правата, стандарта на безопасност и функционалност, и да гарантира психичното благополучие на всички потребители. В тази връзка, молим за подробни указания и възможни варианти, които да позволят добросъвестно и законово предоставяне на заместваща грижа, включително: 1.Помещение за заместваща грижа -Необходимо ли е физически да се поддържа постоянно свободно помещение за заместваща грижа, -или е допустимо услугата да осигури заместваща грижа чрез организационно решение (временно преразпределение на текущите потребители или споразумение с друга услуга), без да се нарушават техните права и стандартите за качество? 2.Възможност за промяна на капацитет и „заварено положение“ -Възможно ли е, за осигуряване на необходимото помещение, да се направят временни промени в капацитета на услугата или в „завареното положение“ на настанените потребители, -и при какви условия това би било допустимо според нормативната уредба, без да се счита за нарушение? 3.Осигуряване на помещение извън социалната услуга -Допустимо ли е доставчикът да предостави заместваща грижа в помещение извън резидентната услуга, -и ако да, трябва ли да се осигури втори екип за грижа, за да се гарантира същото качество на предоставяната услуга и безопасност на потребителите? 4.Адаптация на текущите потребители -При реално предоставяне на заместваща грижа за психично болни лица, дори за краткосрочен период до 14 дни, как се предвижда адаптацията на вече настанените потребители към присъствието на нови лица (до две допълнителни настанявания)? -Какви мерки или препоръки се очакват от доставчика, за да се гарантира спокойствието, безопасността и психичното благополучие на всички потребители по време на периода на заместваща грижа? Молим да ни бъде предоставена максимално подробна информация и възможни варианти, съобразени с нормативната уредба, така че да можем да организираме и адаптираме услугите си по безопасен, законов и професионален начин, осигурявайки качество на предоставяната грижа и защита на правата на всички потребители.

Уважаема госпожо, съгласно Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ) специализираната среда, в която се предоставя социалната услуга Резидентна грижа за лица с увреждания (в случая Резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства), следва да създава подходящи и устойчиви условия за живот и възможност за ефективна подкрепа на потребителите. Помещенията за живеене, нощувка, дневни занимания или други общи помещения за социални контакти, хранене и приготвяне/разпределяне на храна, включително и за предоставяне на заместваща грижа, следва да са достатъчно на брой, достъпни, обзаведени съобразено с функционалното им предназначение и специфичните потребности на групите потребители (Стандарт 4 и Критерий 4.1 от Приложение № 12). Същевременно, в Стандарт 9 и Критерий 9.1 от Приложение № 12 от НКСУ е регламентирано, че специализираната социална услуга следва да осигурява възможно най-високо качество на човешките ресурси, необходими за ефективно предоставяне на услугата, съобразно нейната специфика, както и че доставчикът на социалната услуга следва да осигурява достатъчно на брой и с необходимата професионална подготовка служители. Минималният брой по основните категории служители следва да е съобразен с броя на потребителите в услугата, като в конкретния случай за услугата Резидентна грижа за пълнолетни лица с психични разстройства минималният брой на лицата, ползващи социалната услуга не може да е по-малък от 8, а максималният брой лица – 20, в т.ч. (т.е. включително) 2 места за заместваща грижа. Заместващата грижа е регламентирана в рамките на утвърдения максимален брой на потребителите на услугата (в случая 12 потребители), а не като допълнителни потребители над него. Това означава, че предоставянето ѝ следва да се организира при спазване на определения максимален брой потребители и изискванията за материална среда и численост на служителите. Следователно заместващата грижа не може да обоснове превишаване на максималния брой на потребителите или отклонение от стандартите, а се реализира в рамките на вече утвърдената организационна и ресурсна структура на услугата. Възникналата необходимост от предоставяне на заместваща грижа следва да се разглежда в рамките на действащата нормативна уредба. Заместващата грижа по своя характер не представлява спешно настаняване, а планирана форма на краткосрочна подкрепа, която се осигурява след насочване, изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и подготовка на индивидуален план за подкрепа. В индивидуалния план се определят графикът, начинът и срокът за ползване, както и целите и очакваните резултати. Това потвърждава, че заместващата грижа има елемент на предварително структуриране и ясно определени параметри, а не представлява извънредна или нерегламентирана интервенция. Възможността за насочване в рамките на деня при кризисна ситуация по чл. 56 от ППЗСУ е изключение и не променя общия планиран характер на услугата за резидентна грижа. Няма изискване за поддържане на постоянно свободно помещение, предназначено единствено за заместваща грижа, тъй като тя е регламентирана в рамките на утвърдения максимален брой на потребителите на услугата. Финансирането ѝ също е в рамките на утвърдения максимален брой на потребителите. Съгласно Закона за социалните услуги финансирането на заместващата грижа от държавния бюджет се извършва съгласно стандарта за делегирана от държавата дейност за съответната социална услуга, чрез която се предоставя грижата. Това означава, че предоставянето ѝ следва да се организира без превишаване на определения максимален брой потребители и без отклонение от стандартите за качество. Временно увеличаване на утвърдения максимален брой на потребителите с цел осигуряване на заместваща грижа не е предвидено в нормативната уредба. Организацията на заместващата грижа не следва да води до нарушаване на правата, личното пространство и установената среда на текущите потребители. При всички случаи водещ принцип остава спазването на утвърдения максимален брой на потребителите на услугата, стандартите за качество и гарантирането на безопасна и стабилна среда за всички потребители. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. В този смисъл, гореизложеното е само експертно становище на Министерството на труда и социалната политика и не следва да се счита за официално тълкуване на разпоредбите. Съгласно чл. 21, т. 1 от Закона за социалните услуги Агенцията за социално подпомагане оказва методическа подкрепа при предоставянето на социалните услуги. (ТЛ)