|
09.04.2024 ID:3449
На 27 февруари изпратих писмо до Министъра на труда и социалната политика. Получих и обратна разписка, че писмото ми е получено. В него търся информация във връзка с доказване на мой осигурителен стаж във връзка с предстоящото ми пенсиониране. Моля да получа входящ номер на писмото си, защото и до днес не съм получила никакъв отговор на поставения въпрос, нито някой ме е потърсил за уточняване, ако е необходимо, въпреки че съм предоставила телефон за връзка. Ето акцент от него: "При подготовката на документите установих, че ми е необходимо УП-3 за доказване на трудов стаж от 1983 година, когато близо 7 месеца съм работила в оранжерия за зеленчуци към Държавно стопанско обединение /ДСО/ „Булгарплод“ – Стара Загора – от 27 януари до 15 август. Тогава съм била с друга фамилия – Елка Симеонова Стоилова /Баръмова съм след сключване на брак/. Не открих никъде информация за съдбата на документите на предприятието – името не се споменава в публикуваните в архива на ТД на НОИ – Стара Загора, не откривам информация и за първоприемника, ако има такъв. Моля за Вашето съдействие да открия архива на ДСО „Булгарплод“ – Стара Загора". В изпратеното писмо съм предоставила и снимка от трудовата ми книжка, където този стаж е надлежно отбелязан и съм поставила въпрос защо е нужно да предоставям УП-3, въпреки многото печати и подписи, които доказват, че съм била на работа и са ми плащани осигуровките в това държавно предприятие. Предоставила съм номер за връзка и електронен адрес за отговор. Моля да получа информацията, която искам, а и входящия номер на писмото ми, както и дали се работи по него.
Осигурителният стаж се установява с данните от Регистъра на осигурените лица в Националния осигурителен институт (НОИ) за периоди след 31.12.1996 г., с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.
Трудовата книжка може да послужи за доказване на осигурителен стаж, когато е правилно оформена по надлежния ред. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му.
Документите по утвърдения образец – УП-2 и УП-3, съответно за осигурителен доход и осигурителен стаж, се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
В случаите, когато тези документи липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.
При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, ведомостите за заплати, трудовите договори, допълнителните споразумения, заповедите за назначаване, допълнителните споразумения/заповедите за преназначаване, заповедите за ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповедите за прекратяване на трудови или служебни правоотношения, както и неполучените от осигурените лица трудови книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход и други съхранени от осигурителите документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, се предават в съответното териториално поделение на НОИ въз основа на писмено заявление по образец, освен ако в закон е определен друг ред за съхраняването им.
Според предвиденото в чл. 40, ал. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, до създаването на Регистъра на осигурените лица териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях ведомости за заплати и други документи. Когато за определени периоди тези документи липсват, териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения, а когато такива няма, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г.- минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества.
Както е посочено по-горе, в осигурителния архив на НОИ се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи на осигурителите, които прекратяват дейността си без правоприемник (чл. 5, ал. 10 от КСО). В качеството си на съхранител на тези архиви НОИ удостоверява положен трудов стаж единствено в предприятия, които са прекратили дейност и нямат правоприемник. Информация за прекратени осигурители, с предадени в НОИ ведомости за заплати, може да намерите в раздел „Осигурителен архив”/„Справка за прекратени осигурители без правоприемник с предадени в НОИ ведомости за заплати” на интернет страницата на институцията, като достъпът до нея е свободен. Заявление за издаване на удостоверения за осигурителен стаж/доход се подава във всяко териториално поделение на НОИ или регионален архивен център, независимо от местоживеенето на лицето и от местонахождението на ведомостите. Повече информация за процедурата може да намерите в раздел „За клиента“/„Процедури“. Компетентният орган за издаване на удостоверителните документи е териториалното поделениe на НОИ.
| 04.04.2024 ID:3427
Здравейте,
Имам следното запитване относно Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения.
Как се начислява и изплаща отпуската за граждански задължения с парично обезщетение. Коя база за изчисляване се взема предвид – изчислява се от начисленото при същия работодател
среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползуването на отпуската, през който работникът или служителят е
отработил най-малко 10 работни дни или се взема базата за текущия месец, в който се ползва отпуската, предвид това че не е планирана.
Според чл. 157, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) през време на отпуските по чл. 157, ал. 1 от КТ на работника или служителя се изплаща възнаграждение, както следва:
1. по т. 1-3 - според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя;
2. по т. 5а и 6 - от работодателя в размера по чл. 177;
3. в останалите случаи - според предвиденото в специалните закони.
От така цитираната разпоредба е видно, че единствено в случаите на ползване на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 5а и 6 от КТ е определена конкретно базата за изчисление на дължимото възнаграждение. В случая базата е тази, която се ползва за изчисление на възнаграждението за позлване на платен годишен отпуск. В тази връзка, според чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. ГЕ
| 03.04.2024 ID:3417
Здравейте!
Служител напуска фирмата по негова инициатива, но по време на болничен.
Какви са задълженията на работодателя, във връзка с болничния, който започва преди момента на прекратяването и продължава след него?
Благодаря Ви!
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. С чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителят е задължен да изплати на осигуреното лице за първите два работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. За целите на общественото осигуряване задължение на осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси е и представянето в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) на документите и данните за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Това те трябва да направят до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя (чл. 40а, т. 1 от КСО). Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от КСО паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. С чл. 42, ал. 3 от КСО е уредено, че когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение от НОИ се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. ВН
| 02.04.2024 ID:3409
При изчисляване на удръжка по наложен запор върху трудовото възнаграждение на основание чл.446 от ГПК следва ли стойността на ваучерите за храна да се включат в базата, върху която се правят съответните запори от ЧСИ?
В компанията ни се раздават ваучери за храна в размер на 150лв. месечно при пълен отработен месец , по решение на общото събрание на работниците за дните в болничен и неплатен отпуск, служителите не получават ваучери.
В нарушение ли сме, ако ваучерите за храна участват в базата за изчисление на удръжка и ако хипотетично едно лице получава нетно възнаграждение 1000лв., добавяме ваучерите за храна 150лв, т.е.1150лв, определяме удръжката по запора, която е 1/3 от 1150=383,33лв.
изваждаме несеквестируемия минимум 1150-933= 217лв, т.е. ние ще преведем 217лв. на ЧСИ, и 783,00лв. на лицето + 150 лв ваучери за храна, т.е. ние превеждаме чиста сума по-малка от МРЗ.
В чл. 16 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) са определени елементите на възнаграждението, които се включват при изчисляване на брутното трудово възнаграждение.
Социално-битовото и културното обслужване (СБКО) на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници (чл. 292 КТ). Начинът на използването им се определя от общото събрание на работниците и служителите, като те не могат да се изземват и използват за други цели (чл. 293 КТ). Средствата за СБКО са социален разход за работодателя, като следва да се има предвид, че под каквато и форма да се ползват те не са елемент на брутното трудово възнаграждение.
В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна на хартиен и електронен носител, за издаване на ваучери за храна на електронен носител, характеристиките на издаваните ваучери за храна на електронен носител и осъществяване дейност като оператор е предвидено, че чрез ваучерите за храна на хартиен носител работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, наричани по-нататък "ползватели", ежемесечно средства за храна отделно от възнаграждението им.
Съгласно чл. 3, ал. 4, т. 2 от Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. ваучери за храна на електронен носител не могат да бъдат ползвани за теглене на пари в брой, замяната им срещу пари, прехвърляне на средства по друга сметка.
От цитираните по-горе разпоредби следва, че ваучерите за храна са социални придобивки по смисъла на чл. 294 от КТ и не са елемент от трудовото възнаграждение на работника или служителя. В тази връзка, в посочения от Вас случай, стойността на ваучерите за храна (150 лв.) не следва да се включва към сумата, от която се изчисляват удръжките по наложения запор, съответно не се взема предвид и при определяне на несеквестируемия минимум, който е императивно установен в размер на минималната работна заплата за страната - 933 лв./КП
| 29.03.2024 ID:3400
Здравейте, бих искала да получа експертно мнение по следния казус: Служител на фирмата пострада при трудова злополука и ще бъде в болнични няколко месеца. От ръководството на дружеството искат да го компенсират с разликата между обезщетението от НОИ и трудовото му възнаграждение, като върху тази разлика да начисляваме данък общ доход и осигуровки. Правилно ли е това и дали в този случай НОИ имат право да спрат плащането по болничния лист.
С Кодекса за социално осигуряване (КСО) не се предвижда възможност за изплащане на осигурителен доход от работодателя, като компенсация за разликата между обезщетението от Националния осигурителен институт и трудовото му възнаграждение. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски (осигурителният доход), съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Според предвиденото в чл. 46, ал. 3 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. ВН
| 28.03.2024 ID:3387
Здравейте!
Моля да ми отговорите на въпрос, свързан с признаване на трудов стаж на неработеща майка до навършване на 3 години на детето.
На 01.09.1981 година започнах работа. На 29.05.1983 година родих първото си дете. На 01.10.1984 година напуснах работа, защото се записах да уча като редовен студент.
На 18.07.1985 година родих второто си дете.
На 01.09.1988 година започнах отново работа.
Времето от 01.09.1981 година до 01.10.1984 година ме се зачита за трудов стаж, както и времето от 18.07.1985 година до 18.07.1987 година,
но не съм наясно с времето от 01.10.1984 година до 18.07.1985 година и от 19.07.1987 до 18.07.1988 година дали ми се зачита за трудов стаж?
Предварително благодаря!
Времето, през което майката е работила по трудово правоотношение се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 60 и 61 от Кодекса на труда (КТ) от 1951 г. и т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки платените и неплатени отпуски при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете се зачитат за трудов стаж. За раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж. Особеното е, че 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждане на детето, а останалата част – след раждането.
От 03.07.1984 г. трудовият стаж на неработещите жени – майки или осиновителки се признава съгласно изменение на Указа за насърчаване на заетостта (УНР). Въз основа на този нормативен акт следва да им се зачита трудов стаж от датата на раждане до навършване на 3-годишна възраст на детето, независимо от неговата поредност. Когато до 03.07.1984 г. са изтекли сроковете, които се зачитат за трудов стаж на предходните основания, но детето не е навършило 3-годишна възраст, на неработещата майка може да се признае за трудов стаж времето до навършване на 3-годишната му възраст. От 01.01.1987 г. времето, през което не е съществувало трудово правоотношение и майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст, се зачита за трудов стаж на основание чл. 354, т. 6 от КТ от 1986 г.
Предвид гореизложеното на неработещата майка може да се зачете трудов стаж от датата на напускане на работа 01.10.1984 г. до 18.07.1985 г. – дата на раждането на второто дете (роденото на 29.05.1983 г. първо дете не е навършило 3-годишна възраст към изменението на УНР от 03.07.1984 г.), както и за времето от 18.07.1985 г. до 18.07.1988 г. – дата на навършване на 3-годишна възраст на второто дете.
Преценката и зачитането на това време за трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж, т.е. ако е за пенсионни права – от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН
| 27.03.2024 ID:3381
Лице работило по ДУК започва работа по трудов договор.
Периодът за работа по ДУК ще се начислява
ли за клас, ако длъжността е същата, или
сходна? Извинявам се за повторно зададения
въпрос,тъй като си изгубих Рег номер.
Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Следва да се вземе под внимание, че договорът за управление и контрол не е трудов договор, поради което периодът, през който лицето е упражнявало дейност на основание договора не се признава за трудов стаж, но се признава за осигурителен стаж по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Времето през което лицето е осъществявало дейност по договор за управление и контрол следва да се взема предвид при начисляването и изплащането на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, съгласно изискванията на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В тази връзка чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ предвижда, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. Следователно конкретната категория лица, която попада в обхвата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, всъщност се определя от начина, по който е било извършвано осигуряването. Първата група лица - задължително осигурени съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване за рисковете общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица обхваща и лицата, работили по договори за управление и контрол. Видно от изложеното времето, през което едно лице е работило по договор за управление и контрол, може да бъде отчетено при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, когато дейността и/или професията е същата или сходна с работата по трудовия договор.
| 22.03.2024 ID:3362
Лице работило по ДУК започва работа по трудов договор.
Този период по ДУК ще бъде ли зачетен за
начисляване на допълнително възнаграждение
ако длъжността е същата, или сходна?
Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Следва да се вземе под внимание, че договорът за управление и контрол не е трудов договор, поради което периодът, през който лицето е упражнявало дейност на основание договора не се признава за трудов стаж, но се признава за осигурителен стаж по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Времето през което лицето е осъществявало дейност по договор за управление и контрол следва да се взема предвид при начисляването и изплащането на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, съгласно изискванията на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В тази връзка чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ предвижда, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. Следователно конкретната категория лица, която попада в обхвата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, всъщност се определя от начина, по който е било извършвано осигуряването. Първата група лица - задължително осигурени съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване за рисковете общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица обхваща и лицата, работили по договори за управление и контрол. Видно от изложеното времето, през което едно лице е работило по договор за управление и контрол, може да бъде отчетено при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, когато дейността и/или професията е същата или сходна с работата по трудовия договор.
| 22.03.2024 ID:3361
Лице, работило по ДУК започва работа, кат
по трудов договор, Въпросът ми е: Периодът за работа
Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Следва да се вземе под внимание, че договорът за управление и контрол не е трудов договор, поради което периодът, през който лицето е упражнявало дейност на основание договора не се признава за трудов стаж, но се признава за осигурителен стаж по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Времето през което лицето е осъществявало дейност по договор за управление и контрол следва да се взема предвид при начисляването и изплащането на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, съгласно изискванията на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В тази връзка чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ предвижда, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. Следователно конкретната категория лица, която попада в обхвата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, всъщност се определя от начина, по който е било извършвано осигуряването. Първата група лица - задължително осигурени съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване за рисковете общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица обхваща и лицата, работили по договори за управление и контрол. Видно от изложеното времето, през което едно лице е работило по договор за управление и контрол, може да бъде отчетено при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, когато дейността и/или професията е същата или сходна с работата по трудовия договор.
| 19.03.2024 ID:3337
Здравейте,
Ако служител е цял месец в самоотлъчка(от 01.03.2024 до 31.03.2024 включително), работодателят трябда ли да подаде Декларация образец 1 за лицето за този период и трябва ли да внесе здравни вноски на лицето за същия период.
Въпросите, свързани с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“, както и с дължимостта и внасянето на здравноосигурителни вноски, са от компетентността на Националната агенция за приходите. ВН
| 17.03.2024 ID:3319
Здравейте,
завършил съм висшето си образование в бившата ГДР в Технически Университет в Дрезден, като съм следвал от 1982 до 1987 година.
Разбрах, че в Германия /следователно важи и за България/ това време се зачита за стаж при пенсиониране защото университетите там по това време са плащали осигуровки на всички студенти.
Моля да ми отговорите, това така ли е и ако е така трябва ли да представям някакви документи при подаване на документите за пенсиониране или ще изискате такива служебно от Германия?
Предварително благодаря
С българското пенсионноосигурително законодателство е предвидена възможност завършеното висше образование да се зачита за осигурителен стаж, ако лицето внесе за своя сметка осигурителни вноски за цялото или част от срока на обучение за завършената специалност. Когато са приложими разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, този ред се прилага, ако периодът на обучение не е потвърден като осигурителен стаж от съответната компетентна институция на другата държава. Този въпрос е уреден с чл. 9а, ал. 1, буква „а“ и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 45, ал. 1 и 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно чл. 37, ал. 2 от НПОС осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава.
Компетентната институция за зачитането на осигурителен стаж и отпускането на пенсии по КСО е съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН
| 13.03.2024 ID:3306
Ще получа ли актуализиране на пенсията от 01.07.24г. след като съм пенсионер от 24.08.23г. и съм подал документите в НОИ на 04.09.23г. а Протокола с Разпореждането за пълния размер на пенсията е от 05.01.24г.
С чл. 100, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е уредено да се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт пенсиите с начална дата на отпускане до 31 декември на предходната година. В тази връзка отпуснатата от 24.08.2023 г. пенсия за трудова дейност следва да бъде осъвременена от 01.07.2024 г. на основание чл. 100, ал. 1 от КСО. ВН
| 12.03.2024 ID:3298
През периода, в който съм била редовна студентка съм станала майка. Става въпрос за 1987 - 1990 г. Според кодекса на труда тези три години трябва да ми се признават за трудов стаж тъй като липсва такъв в трудовата ми книжка. За признаването на стажа е необходимо да представя в НОИ трудова книжка и акт за раждане. От НОИ би трябвало да ми издадат УП3 за времето на майчинството. При подобен случай на колежка са отказали да заверят майчинството за трудов стаж. Моля да ми отговорите в правото си ли съм и какви документи трябва да представя в НОИ.
Няма законово основание от Националния осигурителен институт (НОИ) да се издава удостоверение за осигурителен (трудов) стаж обр. УП-3, с което да се признава (заверява) стаж за раждането на деца от неработещи майки. Зачитането на това време за трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж. С други думи, от компетентността на съответното териториално поделение на НОИ, като част от производството по определяне правото на пенсия, е зачитането на осигурителен стаж на неработещите майки за раждането и отглеждането на деца, т.е. когато е за пенсионни права. ВН
| 12.03.2024 ID:3296
Здравейте, трети месец нямам отговор на въпрос ID 3004
Условията за придобиване право на социална пенсия за инвалидност са регламентирани с чл. 90а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Навършването на 16-годишна възраст е само едно от тях. Освен това е необходимо на лицето да му е определена трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто и да не му е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Правото на пенсия се поражда от момента, когато и трите условия са налице едновременно, а началната дата на отпускане на пенсията се определя по правилата на чл. 94 от КСО. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите, включително и социалната пенсия за инвалидност, се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Извън тези случаи, съгласно чл. 94, ал. 3 от КСО, пенсията за инвалидност може да се отпусне от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице.
Извършването на конкретна преценка на правото на пенсия и на началната дата на отпускането й, е от компетентността на съответното териториално поделение на НОИ въз основа на писмено заявление за отпускане на пенсия, придружено с необходимите документи. ВН
| 11.03.2024 ID:3290
Следва ли да ми бъде спряно изплащането на инвалидна пенсия след изтичане срока на Решението на ТЕЛК, при положение, че съм подала необходимите документи в срок /за удължаване срока на старото Решение/ и Комисията не се е произнесла в законоустановения срок и бави своето Решение?
С чл. 101б, ал. 2 и 3 от Закона за здравето е уредено, че когато лицата са подали заявление-декларация за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на експертните им решения и от ТЕЛК не са установени видът и степента на увреждане/степента на трайно намалената работоспособност по заявлението, е налице забавяне в медицинската експертиза и се удължава валидността на последното издадено експертно решение до издаване на ново експертно решение. До 20-о число на месеца информация за забавяне в медицинската експертиза и за насрочената дата за преосвидетелстване се изпраща от регионалните здравни инспекции на заинтересованите органи – Националния осигурителен институт (НОИ), Националната здравноосигурителна каса, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Националната агенция за приходите и общината по настоящия адрес на лицето. В случаите, при които няма насрочена дата, структурите на съответната Регионална здравна инспекция изпращат допълнително информацията за определената дата.
Според § 1, т. 48 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето "Забавяне в медицинската експертиза" е неустановяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване; степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест – в тримесечен срок от подаване на необходимото заявление-декларация за преосвидетелстване.
На интернет-страницата на НОИ „www.nssi.bg“ функционира електронна услуга със защитен достъп, поради което е необходимо лицата да имат издаден от НОИ персонален идентификационен код (ПИК). Електронната услуга, свързана с изплащането на инвалидни пенсии при изтекъл срок на ТЕЛК, е достъпна през рубриката „Е-услуги и справки“ чрез последователен избор на „Справки“ » „Справки по ЕГН и ПИК на НОИ“ » „В услуга на пенсионера“ » „Справка за получени данни от Министерство на здравеопазването/РЗИ по Закона за здравето/ПЗР на ЗИД на Закона за хората с увреждания“. Чрез нея пенсионерите за инвалидност могат в реално време да се информират дали към НОИ има подадена информация за тяхното преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза. Ако лицата, за които е постъпила информация по този ред, отговарят на предвидените законови условия, електронната справка ще съдържа и данни за продължения срок на изплащане на инвалидната пенсия, както и за подлежащата на изплащане сума за времето от спирането на плащането до неговото последващо възстановяване. ВН
| 05.03.2024 ID:3262
Здравейте,
Бих искала да отправя следното запитване:
Служител, извършващ работа в сменен режим по график, със СИРВ, с период на отчитане – 1 месец. Работните смени са:
1. 06:00-14:00 ч.
2. 14:00-22:00 ч.
3. 17:00-01:00 ч.
Необходимо ли е, за трета смяна, да се преобразуват нощните часове в дневни с коефициент и да бъде изплатен извънреден труд или се заплаща само допълнително трудово възнаграждание за нощен труд, във връзка с това че работната смяна обхваща времето от 22:00 до 01:00 ч. и е с продължителност по-малка от 4 часа нощен труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. В случаите на чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца (чл. 142, ал. 3 от КТ). Съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 г. след края на периода. Работодателят запознава работниците и служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Поименните графици трябва да се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО (чл. 9а, ал. 3 от НРВПО). Нормата за продължителност на работното време се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО). Следва да се има предвид, че съгласно чл. 9а, ал. 4 от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по чл. 9а, ал. 3 от НРВПО се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОЗР). В тази връзка, съгласно чл. 140, ал. 2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч.
С оглед на гореизложеното и представените в запитването данни, а именно, че смяната от 17:00 до 01:00 ч. е с по-малко от 4 часа нощен труд, следва, че в случая не се приравняват съответните часове нощен труд към дневни часове. Независимо от това, за отработените нощни часове следва да се заплати допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд съгласно правилото на чл. 8 от НСОРЗ. Според тази разпоредба за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. ГЕ
| 04.03.2024 ID:3254
Здравейте, на 44 г. съм, като имам общо 22 г. трудов стаж, от които: 12 г. по първа категория в МВР и 10г.- по трета категория труд по ЗДСл. Имам непрекъснат осигурителен и трудов стаж.
1. Какъв размер пенсия бих получила, ако се пенсионирам по чл. 69, ал. 2 от КСО след ок 10г. при навършване на ок. 53г.?
2. Също така, при какви условия бих могла да се пенсионирам съгласно чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО? Какъв ще е и размерът на пенсията ми, ако се пенсионирам съгласно тази разпоредба? Как да изчисля сборът от точките си?
Условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лицата, работили при условията на първа категория труд, са регламентирани с чл. 69б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и посочени по години с чл. 18б, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Така например за пенсиониране по този ред е необходимо жените, които са работили 10 години при условията на първа категория труд и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94, през 2024 г. да са навършили възраст 50 години и 8 месеца, през 2033 г. – 53 години и 8 месеца (чл. 18б, ал. 1, т. 9 и 18 от НПОС) и т.н. Съгласно чл. 69б, ал. 5 от КСО тази пенсия се отпуска, когато лицата не са придобили право на професионална пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО.
С чл. 16, ал. 1 от НПОС е уредено, че при осигурителен стаж от различни категории труд трудовият стаж от първа и втора категория се превръща в осигурителен стаж от трета категория по реда на чл. 104, ал. 2 – 8 от КСО. В тази връзка за изчисляването на сбора от осигурителен стаж и възраст, така наречените „точки“, е необходимо да се изчисли общата продължителност на превърнатия към трета категория осигурителен стаж и към него се прибави възрастта на лицето към определения момент.
Отпускането и изчисляването на размерите на пенсиите, включително и прогнозни такива, не е от компетентността на администрацията на Министерство на труда и социалната политика, а на Националния осигурителен институт (НОИ). За удобство на гражданите чрез Интернет страниицата на НОИ са предоставени различни електронни услуги и справки (е-услуги), включително и за изчисляване на прогнозна пенсия. За повече информация и съдействие относно ползването на административните услуги на НОИ се обърнете към НОИ по компетентност. ВН
| 29.02.2024 ID:3242
Казвам се П. А. И. . На 05.01.2023 г подадох заяление за пенсиониране по чл.69 "б" от КСО с осигурителен стаж от първа , втора и трета категория и стаж в ЕС което ми даде право за пенсиониране при условията на втора категория труд. За допълването на нужните 100 единици от стажът ми в ЕС са ползвани 6 години. На 01.02.2024 г излезе решението ми и получих всичко което ми се полага като пенсии. В ЕС имам 14 г 7 м в Естония и Финландия. Въпросите ми са следните : 1. Кога мога да поискам пенсиониране във Финландия и кога в Естония ? 2 . Миналата процедура по установяване на стажа в Естония и Финландия ще е достатъчна ли ,или отново ще е нужно да подаам заявления в НОИ по постоянен адрес.
Съгласно координационните регламенти за социална сигурност, с първото заявление за пенсия в една държава членка се счита че сте подали такова и в останалите страни от ЕС, в които сте работили. Тоест всяка от държавите ще изплаща пенсия, съответстваща на собствените ѝ осигурителни периоди, освен ако изрично не поискате отлагане на отпускане на пенсия от някоя от държавите.
Следва обаче да имате предвид, че поради различните условия за пенсиониране в отделните държави членки, при наличието на пенсионни права в повече от една държава ще можете да получите тези части от Вашата пенсия едва след като отговорите на условията за пенсиониране в съответните страни.
Не разполагаме с информация относно изискванията за пенсиониране в Естония и Финландия. Ето защо в случай че живеете в България, Ви съветваме да се обърнете, към Националния осигурителен институт, която е компетентната институция по отношение на пенсиите при прилагане на координационните регламенти. Там може да получите повече информация относно процедурата по отпускане на пенсия от друга държава членка, както и отговор на въпроса дали е необходимо да предприемате други действия, за да Ви бъдат отпуснати пенсии от Естония и Финландия. НА
| 29.02.2024 ID:3233
ИМАМ СТАГ 0Т 2010 ОБСХО 10 ГОДИНИ ОПИТ КАТО ЛИ4ЕН АСИСТЕНТ СОЦИАЛЕН РАБОТНИК И ПСИХОЛОГ ВАВ ДОМ И ДЕТЕГЛЕДА4КА.ИМАМ ЛИ ПРАВО НА ПО РАННО ПЕНСИОНИРАНЕ.ВАВ МОМЕНТА САМ НА 55
БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО.
Условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани с чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и посочени по години с чл. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Общо казано изискуемите условия са две – определена продължителност на осигурителен стаж и навършена възраст. С чл. 68, ал. 3 от КСО и чл. 15, ал. 3, т. 8 от НПОС е уредено, че лицата, които нямат достатъчно осигурителен стаж за право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО (например 36 години и 6 месеца за жените през 2024 г.), придобиват право на пенсия при навършване на възраст 67 години, която е еднаква за жените и мъжете, и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Предвид гореизложеното българското осигурително законодателство не предвижда възможност за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст при осигурителен стаж, по-малък от 15 години. ВН
| 22.02.2024 ID:3212
Обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ, при което работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, облага ли се с ДДФЛ?
По въпроси, свързани с данъчното облагане на доходите на физическите лица, следва да се обръщате по компетентност към Националната агенция за приходите. ВН
|
|