Трудово право (3231)
Обществено осигуряване (427)
Социални помощи (380)
Социални услуги (566)
Заетост и безработица (204)
Безопасност и здраве при работа (185)
Трудова миграция и трудова мобилност (94)
Подкрепа за детето и семейството (178)
Интеграция на хората с увреждания (230)
Европейско и международно социално право (83)
08.05.2024 ID:3590
В периода 09.1999 г. - 09.2001 г. съпругът ми работи с трудов договор и произтичащите от това осигуровки в либийска държавна фирма - "Национално консултантско бюро", като строителен надзор при строителството на нефтено пристанище в гр. Брега - Либия. Пази екземпляр от трудовия си договор на арабски и английски. Това са единствените документи, с които разполага за този период. Предстои му пенсиониране и тези две години му липсват като трудов и осигурителен стаж. Вариант е да си плати двете години, но все пак...Има ли някаква възможност да му бъде признато това време, през което е работил и е бил осигуряван, но там в Либия, откъдето в момента не може да се получи никаква информация?
Отношенията в областта на социалната сигурност между Република България и Либия се уреждат от Спогодбата между Народна Република България и Социалистическа Народна Либийска Арабска Джамахирия по социално осигуряване. Тя е в сила от 01.08.1985 г. От приложното поле на тази Спогодба е изключено взаимното зачитане на осигурителните периоди от двете страни при определяне и отпускане на пенсии и обезщетения на лица, работили в двете страни. По тази причина периодите на пребиваване и/или на работа в Либия не биха могли да се вземат предвид при ползването на права от системата за социална сигурност в България, както и обратното. Съгласно чл. 3 от Спогодбата правоимащите лица, върху които се разпростира тази спогодба, или правоимащите членове на семействата могат да предявяват искания и търсят правата си относно всички видове осигуровки и пенсии, които се покриват от вноските им за социално осигуряване, внасяни в изпращащата страна (т.е. България), и нямат право да предявяват искания към страната, в която работят. В тази връзка, посоченият от Вас период на работа на съпруга Ви в Либия би могъл да бъде зачетен при определяне на правото му на пенсия, ако за посочения период той е осигуряван съгласно българското законодателство. За българските граждани, работещи в Либия и желаещи да ползват осигурителни права в България, е била предвидена възможност да се осигуряват доброволно по българското законодателство. В периода 1992-2000 г. този въпрос е бил уреден от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели. Съгласно чл. 24, ал. 2 от наредбата в този период българските граждани, работещи в чужбина по договор с български работодател-посредник, се осигуряват доброволно за всички осигурителни случаи, с изключение на трудова злополука и професионално заболяване, или само за пенсия за изслужено време и старост, инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия на наследниците им. Включването и изключването от осигуряването се установяват с писмена декларация на лицето. Осигурителните вноски за изпратените на работа в чужбина чрез български работодател-посредник са за сметка на осигуреното лице. Осигурителните вноски се начисляват върху осигурителен доход, който се определя с коефициент към минималната месечна работна заплата в Република България. Коефициентът не може да бъде по-малък от 2 и по-голям от 10. С влизане в сила на новия Кодекс за социално осигуряване (в сила от 01.01.2000 г.) тези отношения са преуредени с разпоредбата на чл. 4, ал. 5. Съгласно редакцията й в периода 2000-2002 г. лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, са можели да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран осигурителен доход от 2 до 10 минимални работни заплати за страната. Съгласно кореспондиращата на посочения по-горе текст разпоредба на чл. 16 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в редакцията й от 2000 г., лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, са можели да се осигуряват за своя сметка, като писмено декларират пред изпращащия посредник, който е действал като осигурител за лицето, желанието да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран осигурителен доход от 2 до 10 минимални работни заплати за страната. В случай че съпругът Ви не се е осигурявал по българското законодателство по време на работата си в Либия и няма необходимия стаж за придобиване право на пенсия, действащото законодателство предвижда възможност за „закупуване“ на осигурителен стаж. Съгласно чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, ако той е достигнал възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, но не му достигат до 5 години от необходимия стаж, може да внесе осигурителни вноски, изчислени към датата на подаване на заявлението върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За осигурителен стаж се зачита и времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, при условие, че са внесени осигурителни вноски в размера, посочен по-горе. ГЯ/ТПООУТ
07.05.2024 ID:3584
Здравейте, на 21.02.2024 г. зададох въпрос с ID 3205, но все още няма отговор. Благодаря.
На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 38, ал. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. Поредността на внасяне на осигурителни вноски е уредена с чл. 6, ал. 11 от КСО. За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от кодекса, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: 1) доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО; 2) доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски; 3) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители; 4) доходи за работа без трудово правоотношение. По смисъла на чл. 6, ал. 11 от КСО не са дължими осигурителни вноски върху дохода като самоосигуряващо се лице за месеците, през които които същото е осигурено върху максималния месечен размер на осигурителния доход по трудово правоотношение. Съгласно чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец, ако през календарния месец лицето е осигурено на различни основания. В тази връзка за времето след 31.12.2002 г. за месеца, през който лицето е било осигурено по трудово правоотношение, осигурителният стаж се зачита съгласно чл. 38, ал. 3 от НПОС, в случая пропорционално на отработеното време по реда на чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС. За същото време осигурителният стаж може да се допълни до един месец с осигурителен стаж, зачетен съгласно чл. 38, ал. 8 от НПОС като самоосигуряващо се лице. Когато по трудовото правоотношение лицето е било осигурено върху максималния месечен размер на осигурителния доход, то се счита за осигурено и за дейността си като самоосигуряващо се лице, но осигурителни вноски не са дължими съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО. За тези обстоятелства трябва да са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в регистъра на осигурените лица. За указания и съдействие относно попълването на декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“ следва да се обърнете към Националната агенция за приходите по компетентност. ВН
29.04.2024 ID:3564
ВЗЕХАМЕ ЗА ПОЛАГАНЕ НА РЕДОВНА ВОЕННА СЛУЖБА СТРОИТЕЛНИ ВОИСКИ/ПРЕЗ 06,101980Г Д 30,10,1982 УВОЛНЕН НА ТАЗИ ДАТА.НО ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА ОТ КАЗАРМАТА МИ БЕШЕ ОТПУСНАТА ЗАДЪЛЖИТЕИЛНАТА ПОЛАГЕМА ОТПУСКА И РАБОТА НА АКОРДНА СИСТЕМА ВЪВ СТРОИТЕЛНИТЕ ВОИСКИ. ПРЕЗ ОТПУСКАТА МЕ НАЗНАЧИХА ОТ 26,05,1982 ГОДИНА ВЪВ РУДНИК ВЪЗРАЖДАНЕ М. СЕЛИЩЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР ПЪРВО КАТО СТАЖАНТ И СЛЕД ТОВА КАТО РАБОТНИК ПО ВРЕМЕ НА ПОЛАГАЕМАТА ОТПУСКА КАТ ПЕРИОД Е 05 МЕСЕЦА И 04 ДНИ ДУБЛИРАНЕ.ПРАВОПРИЕМВНИК НА ОСИГОРИТЕЛНИЯТ АРХИВ ПРАВОПРИЕМНИК Е ТРАКИЯ РМ ПЛОВДИВ НО ПОРАДИ ВЪЗНИКНАЛ ПРОБЛЕМ ПОЖАР ВЪВ АДМИНИСТРАЦИЯТА НА ДРУЖЕСТВОТО.,ЧАСТ ОТ ДОКУМЕНТАЦИЯТА Е УНИЩОЖЕНА.НЕ МОГАТ ДА ДОКАЖАТ ЗА НАСТЪПИЛИЯ ПРОБЛЕМ .ПРЕДСТОИ МИ ПЕНСИОНИРАНЕ ПО РАННА ВЪЗРАСТ ПРЕЗ М,06,2024 Г. ПИТАНЕТО МИ Е ДАЛИ ЩЕ ИМА НЯКАКЪВ ПРОБЛЕМ ЗА ДА СЕ НАПРАВИ НЯКАКВА КОРЕКЦИЯ ИЛИ ОРГАНИТЕ НА НОИ ЩЕ ПРЕЧЕНЯТ КОИ ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ ЩЕ МИ ВЗЕМАТ ПРЕДВИД СТАЖА МЕЖДУ КАЗАРМАТА И ФИРМА ОСИГОРИТЕЛ.ПРЕДВАРИТЕЛНО ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА КОМПЕТЕНТЕН ОТГ ВОР.
Извършването на конкретна преценка на правото на пенсия и зачитането на трудов и осигурителен стаж по представени оригинални документи за установяването му е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН
25.04.2024 ID:3540
Здравейте, Имаме следният казус: Жена ми има първо дете, което е родено в САЩ. Очакваме второ дете и понеже не й достигат 2 месеца за да изпълни 12те месеца осигуровки за общо заболяване и майчинство (които сме платили в България), които са необходими, за да се вземе помощ за майчинство, то въпросът ми е: Възможно ли е да се признае раждането в САЩ, за трудов стаж в България, след като със САЩ няма сключена спогодба и не се признава трудовия стаж, който е положен там по линия на работодател?
Липсата на спогодба в областта на социалното осигуряване между Република България и САЩ е причината, поради която между двете държави не се извършва взаимно прехвърляне на осигурителни права или взаимно зачитане на осигурителен стаж, придобит в другата страна. Условията за придобиване право на обезщетение за бременност и раждане са уредени с чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията ( чл. 9, ал. 7 от КСО). Това време не се признава за осигурителен стаж с оглед придобиване право на обезщетение за бременност и раждане по КСО. Въпроси, свързани с възможностите за получаване на семейни помощи за деца, регламентирани в Закона за семейни помощи за деца, следва да поставите в категория „Подкрепа за детето и семейството“. За повече информация и разглеждане на конкретен случай може да се обърнете по компетентност към дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес, както и към Агенцията за социално подпомагане, която осъществява методическо ръководство по предоставянето на семейни помощи (електронен адрес: ok@asp.government.bg и горещ телефон 02 935 05 50 за въпроси на граждани). ВН
22.04.2024 ID:3516
Здравейте! Родена съм на ххххххх. Работя като учителка, но искам да се пенсионирам по чл.68а от КСО /една година по-рано/. Към момента имам 39 години общ стаж, от който 30 години е учителски. 1. Кога мога да се пенсионирам по чл. 68а от КСО? 2. С колко ще бъде намалена пенсията ми? 3. Ще загубя ли УПФ, макар че не се възползвам от ранното пенсиониране за учители?
Съгласно чл. 68а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. По реда на чл. 70, ал. 14 от КСО и чл. 15б от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) при изчисляване на размера на пенсията по чл. 68а от КСО намалението от 0,4 на сто е за всеки недостигащ месец, включително непълен, до навършване от лицето на възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО. В тази връзка жена, родена на 19.07.1963 г., която има 39 години осигурителен стаж, би могла да ползва възможността за пенсиониране по чл. 68а от КСО не по-рано от 19.01.2025 г. (една година по-рано от възрастта й по чл. 68, ал. 1 от КСО, която е 62 години и 6 месеца). Конкретният процент на пожизненото намаление на пенсията се изчислява съобразно датата на заявлението за пенсиониране в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, която ще бъде и начална дата на отпускане на пенсията. На основание чл. 20а, ал. 3 от КСО набраните средства в Учителския пенсионен фонд (УчПФ) се разходват за изплащане на пенсиите и на добавките по чл. 69в от КСО. Те не са лични и не се събират в индивидуални партиди. Разходват се за изплащане на срочни пенсии за ранно пенсиониране на учителите по чл. 69в, ал. 1 и 2 от КСО до навършване на възрастта им за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от кодекса, за добавки по чл. 69в, ал. 3 от КСО към пенсиите на учителите, придобили право на учителска пенсия при условията на ал. 1, но се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, както и за изплащане на пенсии по реда на чл. 69в, ал. 4 от КСО на учителите, които имат изискуемия по ал. 1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 от КСО. Пенсиите на учители, които се пенсионират по реда на чл. 68а от КСО до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО, се изплащат за сметка на фонд „Пенсии“, а не се изплащат от УчПФ. Учители, които се пенсионират по чл. 68а от КСО не могат да получават към тези пенсии добавка по чл. 69в, ал. 3 от КСО, тъй като не отговарят на условието да са се пенсионирали при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. ВН
18.04.2024 ID:3500
Здравейте! На възраст съм 63г.и 7месеца, имам общо 38г.и 5 месеца осигурителен стаж и не съм се пенсионирала(отговарям на изискванията за 2024г. - възраст 62г.2м. и 36г. 6м. стаж) Работя в Професионална гимназия като заместник-директор с преподавателска норма, а общия ми учителски стаж е 24 г. и 6 месеца. Бихте ли ме посъветвали и разяснили каква е разликата: 1.Ако се пенсионирам сега при тези условия, ще получавам ли добавка от Учителски пенсионен фонд? 2. Ако се пенсионирам след 1г. и 2 месеца с 25 години и 8 месеца учителски стаж, ще получавам ли добавката?
Съгласно чл. 69в, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1 на чл. 69в от КСО. Едно от условията за придобиване право на учителска пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО е жените да имат 25 години и 8 месеца учителски осигурителен стаж. В тази връзка при пенсиониране с 24 години и 6 месеца учителски осигурителен стаж не може да се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд. Право на добавка от Учителския пенсионен фонд се придобива при пенсиониране при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 на КСО и наличие на повече от 25 години и 8 месеца учителски осигурителен стаж, като тя е в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1 на чл. 69в от КСО, т.е. за месеците над 25 години и 8 месеца учителски осигурителен стаж. ВН
17.04.2024 ID:3490
Здравейте,работя в Германия от три години с пълни осигуровки по тяхното законодателство. В България имам фирма ,която няма дейност,но фирмата получава доходи от наем на недвижим имот ,за който съответно се плащат данъци и аз плащам осигуровки като собственик. Осигурителният стаж се припокрива със стажа в Германия Ще ми се признае ли този осигурителен стаж като години и ще окаже ли въздействие върху размера на пенсията ми в България? Или е необходимо да закрия фирмата и да спра осигуровките?Благодаря
Съгласно регламентите за координация на системите за социална сигурност в Европейския съюз, независимо от това в колко държави лицето упражнява трудова дейност, то към даден момент може да е осигурено само по законодателството на една държава членка. В случай че получавате доходи, за които е необходимо да бъдат внасяни осигурителни вноски както в България, така и в Германия, трябва да се обърнете към компетентната институция за определяне на приложимото законодателство в държавата, в която пребивавате (в България – Националната агенция за приходите). Тази институция ще определи държавата, в която са дължими осигурителни вноски и която впоследствие ще „припознае“ тези осигурителни периоди като завършени по нейното законодателство. НА
09.04.2024 ID:3449
На 27 февруари изпратих писмо до Министъра на труда и социалната политика. Получих и обратна разписка, че писмото ми е получено. В него търся информация във връзка с доказване на мой осигурителен стаж във връзка с предстоящото ми пенсиониране. Моля да получа входящ номер на писмото си, защото и до днес не съм получила никакъв отговор на поставения въпрос, нито някой ме е потърсил за уточняване, ако е необходимо, въпреки че съм предоставила телефон за връзка. Ето акцент от него: "При подготовката на документите установих, че ми е необходимо УП-3 за доказване на трудов стаж от 1983 година, когато близо 7 месеца съм работила в оранжерия за зеленчуци към Държавно стопанско обединение /ДСО/ „Булгарплод“ – Стара Загора – от 27 януари до 15 август. Тогава съм била с друга фамилия – Елка Симеонова Стоилова /Баръмова съм след сключване на брак/. Не открих никъде информация за съдбата на документите на предприятието – името не се споменава в публикуваните в архива на ТД на НОИ – Стара Загора, не откривам информация и за първоприемника, ако има такъв. Моля за Вашето съдействие да открия архива на ДСО „Булгарплод“ – Стара Загора". В изпратеното писмо съм предоставила и снимка от трудовата ми книжка, където този стаж е надлежно отбелязан и съм поставила въпрос защо е нужно да предоставям УП-3, въпреки многото печати и подписи, които доказват, че съм била на работа и са ми плащани осигуровките в това държавно предприятие. Предоставила съм номер за връзка и електронен адрес за отговор. Моля да получа информацията, която искам, а и входящия номер на писмото ми, както и дали се работи по него.
Осигурителният стаж се установява с данните от Регистъра на осигурените лица в Националния осигурителен институт (НОИ) за периоди след 31.12.1996 г., с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Трудовата книжка може да послужи за доказване на осигурителен стаж, когато е правилно оформена по надлежния ред. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. Документите по утвърдения образец – УП-2 и УП-3, съответно за осигурителен доход и осигурителен стаж, се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато тези документи липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, ведомостите за заплати, трудовите договори, допълнителните споразумения, заповедите за назначаване, допълнителните споразумения/заповедите за преназначаване, заповедите за ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповедите за прекратяване на трудови или служебни правоотношения, както и неполучените от осигурените лица трудови книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход и други съхранени от осигурителите документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, се предават в съответното териториално поделение на НОИ въз основа на писмено заявление по образец, освен ако в закон е определен друг ред за съхраняването им. Според предвиденото в чл. 40, ал. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, до създаването на Регистъра на осигурените лица териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях ведомости за заплати и други документи. Когато за определени периоди тези документи липсват, териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения, а когато такива няма, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г.- минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. Както е посочено по-горе, в осигурителния архив на НОИ се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи на осигурителите, които прекратяват дейността си без правоприемник (чл. 5, ал. 10 от КСО). В качеството си на съхранител на тези архиви НОИ удостоверява положен трудов стаж единствено в предприятия, които са прекратили дейност и нямат правоприемник. Информация за прекратени осигурители, с предадени в НОИ ведомости за заплати, може да намерите в раздел „Осигурителен архив”/„Справка за прекратени осигурители без правоприемник с предадени в НОИ ведомости за заплати” на интернет страницата на институцията, като достъпът до нея е свободен. Заявление за издаване на удостоверения за осигурителен стаж/доход се подава във всяко териториално поделение на НОИ или регионален архивен център, независимо от местоживеенето на лицето и от местонахождението на ведомостите. Повече информация за процедурата може да намерите в раздел „За клиента“/„Процедури“. Компетентният орган за издаване на удостоверителните документи е териториалното поделениe на НОИ.
04.04.2024 ID:3427
Здравейте, Имам следното запитване относно Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения. Как се начислява и изплаща отпуската за граждански задължения с парично обезщетение. Коя база за изчисляване се взема предвид – изчислява се от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуската, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни или се взема базата за текущия месец, в който се ползва отпуската, предвид това че не е планирана.
Според чл. 157, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) през време на отпуските по чл. 157, ал. 1 от КТ на работника или служителя се изплаща възнаграждение, както следва: 1. по т. 1-3 - според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя; 2. по т. 5а и 6 - от работодателя в размера по чл. 177; 3. в останалите случаи - според предвиденото в специалните закони. От така цитираната разпоредба е видно, че единствено в случаите на ползване на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 5а и 6 от КТ е определена конкретно базата за изчисление на дължимото възнаграждение. В случая базата е тази, която се ползва за изчисление на възнаграждението за позлване на платен годишен отпуск. В тази връзка, според чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. ГЕ
03.04.2024 ID:3417
Здравейте! Служител напуска фирмата по негова инициатива, но по време на болничен. Какви са задълженията на работодателя, във връзка с болничния, който започва преди момента на прекратяването и продължава след него? Благодаря Ви!
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. С чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителят е задължен да изплати на осигуреното лице за първите два работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. За целите на общественото осигуряване задължение на осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси е и представянето в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) на документите и данните за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Това те трябва да направят до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя (чл. 40а, т. 1 от КСО). Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от КСО паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. С чл. 42, ал. 3 от КСО е уредено, че когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение от НОИ се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. ВН
02.04.2024 ID:3409
При изчисляване на удръжка по наложен запор върху трудовото възнаграждение на основание чл.446 от ГПК следва ли стойността на ваучерите за храна да се включат в базата, върху която се правят съответните запори от ЧСИ? В компанията ни се раздават ваучери за храна в размер на 150лв. месечно при пълен отработен месец , по решение на общото събрание на работниците за дните в болничен и неплатен отпуск, служителите не получават ваучери. В нарушение ли сме, ако ваучерите за храна участват в базата за изчисление на удръжка и ако хипотетично едно лице получава нетно възнаграждение 1000лв., добавяме ваучерите за храна 150лв, т.е.1150лв, определяме удръжката по запора, която е 1/3 от 1150=383,33лв. изваждаме несеквестируемия минимум 1150-933= 217лв, т.е. ние ще преведем 217лв. на ЧСИ, и 783,00лв. на лицето + 150 лв ваучери за храна, т.е. ние превеждаме чиста сума по-малка от МРЗ.
В чл. 16 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) са определени елементите на възнаграждението, които се включват при изчисляване на брутното трудово възнаграждение. Социално-битовото и културното обслужване (СБКО) на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници (чл. 292 КТ). Начинът на използването им се определя от общото събрание на работниците и служителите, като те не могат да се изземват и използват за други цели (чл. 293 КТ). Средствата за СБКО са социален разход за работодателя, като следва да се има предвид, че под каквато и форма да се ползват те не са елемент на брутното трудово възнаграждение. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна на хартиен и електронен носител, за издаване на ваучери за храна на електронен носител, характеристиките на издаваните ваучери за храна на електронен носител и осъществяване дейност като оператор е предвидено, че чрез ваучерите за храна на хартиен носител работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, наричани по-нататък "ползватели", ежемесечно средства за храна отделно от възнаграждението им. Съгласно чл. 3, ал. 4, т. 2 от Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. ваучери за храна на електронен носител не могат да бъдат ползвани за теглене на пари в брой, замяната им срещу пари, прехвърляне на средства по друга сметка. От цитираните по-горе разпоредби следва, че ваучерите за храна са социални придобивки по смисъла на чл. 294 от КТ и не са елемент от трудовото възнаграждение на работника или служителя. В тази връзка, в посочения от Вас случай, стойността на ваучерите за храна (150 лв.) не следва да се включва към сумата, от която се изчисляват удръжките по наложения запор, съответно не се взема предвид и при определяне на несеквестируемия минимум, който е императивно установен в размер на минималната работна заплата за страната - 933 лв./КП
29.03.2024 ID:3400
Здравейте, бих искала да получа експертно мнение по следния казус: Служител на фирмата пострада при трудова злополука и ще бъде в болнични няколко месеца. От ръководството на дружеството искат да го компенсират с разликата между обезщетението от НОИ и трудовото му възнаграждение, като върху тази разлика да начисляваме данък общ доход и осигуровки. Правилно ли е това и дали в този случай НОИ имат право да спрат плащането по болничния лист.
С Кодекса за социално осигуряване (КСО) не се предвижда възможност за изплащане на осигурителен доход от работодателя, като компенсация за разликата между обезщетението от Националния осигурителен институт и трудовото му възнаграждение. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски (осигурителният доход), съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Според предвиденото в чл. 46, ал. 3 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. ВН
28.03.2024 ID:3387
Здравейте! Моля да ми отговорите на въпрос, свързан с признаване на трудов стаж на неработеща майка до навършване на 3 години на детето. На 01.09.1981 година започнах работа. На 29.05.1983 година родих първото си дете. На 01.10.1984 година напуснах работа, защото се записах да уча като редовен студент. На 18.07.1985 година родих второто си дете. На 01.09.1988 година започнах отново работа. Времето от 01.09.1981 година до 01.10.1984 година ме се зачита за трудов стаж, както и времето от 18.07.1985 година до 18.07.1987 година, но не съм наясно с времето от 01.10.1984 година до 18.07.1985 година и от 19.07.1987 до 18.07.1988 година дали ми се зачита за трудов стаж? Предварително благодаря!
Времето, през което майката е работила по трудово правоотношение се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 60 и 61 от Кодекса на труда (КТ) от 1951 г. и т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки платените и неплатени отпуски при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете се зачитат за трудов стаж. За раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж. Особеното е, че 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждане на детето, а останалата част – след раждането. От 03.07.1984 г. трудовият стаж на неработещите жени – майки или осиновителки се признава съгласно изменение на Указа за насърчаване на заетостта (УНР). Въз основа на този нормативен акт следва да им се зачита трудов стаж от датата на раждане до навършване на 3-годишна възраст на детето, независимо от неговата поредност. Когато до 03.07.1984 г. са изтекли сроковете, които се зачитат за трудов стаж на предходните основания, но детето не е навършило 3-годишна възраст, на неработещата майка може да се признае за трудов стаж времето до навършване на 3-годишната му възраст. От 01.01.1987 г. времето, през което не е съществувало трудово правоотношение и майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст, се зачита за трудов стаж на основание чл. 354, т. 6 от КТ от 1986 г. Предвид гореизложеното на неработещата майка може да се зачете трудов стаж от датата на напускане на работа 01.10.1984 г. до 18.07.1985 г. – дата на раждането на второто дете (роденото на 29.05.1983 г. първо дете не е навършило 3-годишна възраст към изменението на УНР от 03.07.1984 г.), както и за времето от 18.07.1985 г. до 18.07.1988 г. – дата на навършване на 3-годишна възраст на второто дете. Преценката и зачитането на това време за трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж, т.е. ако е за пенсионни права – от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН
27.03.2024 ID:3381
Лице работило по ДУК започва работа по трудов договор. Периодът за работа по ДУК ще се начислява ли за клас, ако длъжността е същата, или сходна? Извинявам се за повторно зададения въпрос,тъй като си изгубих Рег номер.
Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Следва да се вземе под внимание, че договорът за управление и контрол не е трудов договор, поради което периодът, през който лицето е упражнявало дейност на основание договора не се признава за трудов стаж, но се признава за осигурителен стаж по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Времето през което лицето е осъществявало дейност по договор за управление и контрол следва да се взема предвид при начисляването и изплащането на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, съгласно изискванията на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В тази връзка чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ предвижда, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. Следователно конкретната категория лица, която попада в обхвата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, всъщност се определя от начина, по който е било извършвано осигуряването. Първата група лица - задължително осигурени съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване за рисковете общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица обхваща и лицата, работили по договори за управление и контрол. Видно от изложеното времето, през което едно лице е работило по договор за управление и контрол, може да бъде отчетено при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, когато дейността и/или професията е същата или сходна с работата по трудовия договор.
22.03.2024 ID:3362
Лице работило по ДУК започва работа по трудов договор. Този период по ДУК ще бъде ли зачетен за начисляване на допълнително възнаграждение ако длъжността е същата, или сходна?
Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Следва да се вземе под внимание, че договорът за управление и контрол не е трудов договор, поради което периодът, през който лицето е упражнявало дейност на основание договора не се признава за трудов стаж, но се признава за осигурителен стаж по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Времето през което лицето е осъществявало дейност по договор за управление и контрол следва да се взема предвид при начисляването и изплащането на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, съгласно изискванията на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В тази връзка чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ предвижда, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. Следователно конкретната категория лица, която попада в обхвата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, всъщност се определя от начина, по който е било извършвано осигуряването. Първата група лица - задължително осигурени съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване за рисковете общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица обхваща и лицата, работили по договори за управление и контрол. Видно от изложеното времето, през което едно лице е работило по договор за управление и контрол, може да бъде отчетено при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, когато дейността и/или професията е същата или сходна с работата по трудовия договор.
22.03.2024 ID:3361
Лице, работило по ДУК започва работа, кат по трудов договор, Въпросът ми е: Периодът за работа
Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Следва да се вземе под внимание, че договорът за управление и контрол не е трудов договор, поради което периодът, през който лицето е упражнявало дейност на основание договора не се признава за трудов стаж, но се признава за осигурителен стаж по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Времето през което лицето е осъществявало дейност по договор за управление и контрол следва да се взема предвид при начисляването и изплащането на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, съгласно изискванията на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В тази връзка чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ предвижда, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. Следователно конкретната категория лица, която попада в обхвата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, всъщност се определя от начина, по който е било извършвано осигуряването. Първата група лица - задължително осигурени съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване за рисковете общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица обхваща и лицата, работили по договори за управление и контрол. Видно от изложеното времето, през което едно лице е работило по договор за управление и контрол, може да бъде отчетено при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, когато дейността и/или професията е същата или сходна с работата по трудовия договор.
19.03.2024 ID:3337
Здравейте, Ако служител е цял месец в самоотлъчка(от 01.03.2024 до 31.03.2024 включително), работодателят трябда ли да подаде Декларация образец 1 за лицето за този период и трябва ли да внесе здравни вноски на лицето за същия период.
Въпросите, свързани с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“, както и с дължимостта и внасянето на здравноосигурителни вноски, са от компетентността на Националната агенция за приходите. ВН
17.03.2024 ID:3319
Здравейте, завършил съм висшето си образование в бившата ГДР в Технически Университет в Дрезден, като съм следвал от 1982 до 1987 година. Разбрах, че в Германия /следователно важи и за България/ това време се зачита за стаж при пенсиониране защото университетите там по това време са плащали осигуровки на всички студенти. Моля да ми отговорите, това така ли е и ако е така трябва ли да представям някакви документи при подаване на документите за пенсиониране или ще изискате такива служебно от Германия? Предварително благодаря
С българското пенсионноосигурително законодателство е предвидена възможност завършеното висше образование да се зачита за осигурителен стаж, ако лицето внесе за своя сметка осигурителни вноски за цялото или част от срока на обучение за завършената специалност. Когато са приложими разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, този ред се прилага, ако периодът на обучение не е потвърден като осигурителен стаж от съответната компетентна институция на другата държава. Този въпрос е уреден с чл. 9а, ал. 1, буква „а“ и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 45, ал. 1 и 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно чл. 37, ал. 2 от НПОС осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава. Компетентната институция за зачитането на осигурителен стаж и отпускането на пенсии по КСО е съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН
13.03.2024 ID:3306
Ще получа ли актуализиране на пенсията от 01.07.24г. след като съм пенсионер от 24.08.23г. и съм подал документите в НОИ на 04.09.23г. а Протокола с Разпореждането за пълния размер на пенсията е от 05.01.24г.
С чл. 100, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е уредено да се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт пенсиите с начална дата на отпускане до 31 декември на предходната година. В тази връзка отпуснатата от 24.08.2023 г. пенсия за трудова дейност следва да бъде осъвременена от 01.07.2024 г. на основание чл. 100, ал. 1 от КСО. ВН
12.03.2024 ID:3298
През периода, в който съм била редовна студентка съм станала майка. Става въпрос за 1987 - 1990 г. Според кодекса на труда тези три години трябва да ми се признават за трудов стаж тъй като липсва такъв в трудовата ми книжка. За признаването на стажа е необходимо да представя в НОИ трудова книжка и акт за раждане. От НОИ би трябвало да ми издадат УП3 за времето на майчинството. При подобен случай на колежка са отказали да заверят майчинството за трудов стаж. Моля да ми отговорите в правото си ли съм и какви документи трябва да представя в НОИ.
Няма законово основание от Националния осигурителен институт (НОИ) да се издава удостоверение за осигурителен (трудов) стаж обр. УП-3, с което да се признава (заверява) стаж за раждането на деца от неработещи майки. Зачитането на това време за трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж. С други думи, от компетентността на съответното териториално поделение на НОИ, като част от производството по определяне правото на пенсия, е зачитането на осигурителен стаж на неработещите майки за раждането и отглеждането на деца, т.е. когато е за пенсионни права. ВН