23.11.2023 ID:2734
Здравйте , имам стар платен годишен отпуск за 2022г. в размер на 10 работни дни и 48 работни дни за 2023 г. Въпрос - На какво писмено основание да изразя искането си към работодателя за ползването му за да не го загубя

Според чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Съгласно чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага (чл. 176, ал. 2 от КТ). Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по чл. 176, ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. Според чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Следователно, в случая правото на ползване на неизползвания отпуск за 2022 г. следва да се погаси по давност в края на 2024 г., а неизползваният отпуск от 2023 г. – в края на 2025 г. ГЕ

23.11.2023 ID:2733
Здравейте, Има ли право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, служител, който е работил повече от 10 години в едно предприятие, придобил е право на пенсия за навършена пенсионна възраст и стаж по КТ, но е военен пенсионер и вече е получил обезщетение по чл.227, ал.1 от Закона за отбраната?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно от разпоредбата, за да възникне задължение за определяне и и заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е настъпило по време на трудовото правоотношение с този работодател. В конкретния случай, служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на трудовото правоотношение с настоящото предприятие, в което работи. В тази връзка сме на мнение, че този служител няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, респективно за работодателя не се поражда задължение за неговото изплащане. (СР)

23.11.2023 ID:2732
Служител има неизползван платен годишен отпуск от 2021 г. - 10 дни, 2022 г. - 20 дни и 2023 г. - 20 дни. В началото на 2023 г. служителят е уведомен за това и писмено е поканен от работодателя си да използва полагащите му се отложени дни за 2021 г. и 2022 г. до средата на 2023 г. като му е осигурил възможността да го използва. Служителят не подава заявление за отпуск и до 01.07.2023 г. е със същите дни платен годишен отпуск. Нека разгледаме две различни хипотези. А) На 03.07.2023 г. служителят подава молба за ползване на 10 дни платен отпуск от 18.07.2023 г. до 31.07.2023 г. 1. Служителят длъжен ли е писмено да упомене, че желае да използва отложените 10 дни от 2021 г. или това се подразбира и има ли право изобщо или вече са „изгорели“, защото не са използвани до 30.06.2023 г.? 2. Има ли право работодателят да приеме, че това е отпуск от 2023 г.? В тази ситуация, ако същият служител не използва повече платен отпуск до края на 2023 г., то от 01.01.2024 г. означава ли, че служителят би имал неизползвани 20 дни от 2022 г. и 10 дни от 2023 г., а 10 дни от 2021 г. следват да бъдат отписани? Б) На 03.07.2023 г. работодателят подава уведомление към служителя, че го пуска в 10 дни платен отпуск по чл. 176, ал. 2 КТ от 18.07.2023 г. до 31.07.2023 г., но въпреки това служителят се явява на работа. 1. Отпускът прекратява ли се или работодателят е длъжен да не го допуска до работното му място, за да може да се отрази в графика (при СИРВ) като „в платен отпуск“. Ако служителят е допуснат до работното си място, как следва да се отрази в графика (при СИРВ) – в платен отпуск или на работа? 2. Ако се отрази „на работа“, служителят има ли право на 01.08.2023 г. да подаде уведомление до работодател, че иска да ползва от 18.08.2023 г. до 31.08.2023 г. 10 дни от отложения по чл. 176, ал. 1 КТ отпуск от 2021 г.? 3. При инцидент на работното му място с този служител, докато е в платен отпуск, но въпреки това на работа, следва ли да се води трудова злополука?

А. Правилата за ползване на платения годишен отпуск са регламентирани в чл. 172 и сл. КТ и в НРВПО. Основното правило е, че отпускът се ползва до края на календарната година, за която се отнася, като работодателят е длъжен да разреши ползването, освен ако то е отложено по реда на чл. 176 КТ. В чл. 176 КТ са регламентирани правилата за отлагане и ползване на отложен или неползван отпуск, съответно задълженията и правата на работодателя и работника или служителя. Съгласно чл. 176, ал. 3 КТ, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. Отпускът следва да се ползва в давностния срок, като в чл. 176а КТ е уредено погасяване на правото на ползване по давност. В хипотезата на чл. 176а, ал. 1 КТ правото на ползване на отпуск, полагаем се за 2021 г., се погасява по давност на 31.12.2023 г. Когато в една и съща календарна година работникът или служителят има право да ползва отпуск за същата година и за предходни години, в КТ и НРВПО няма разпоредба, определяща поредност на ползването. Във всички случаи е важно да се прецени за кой от отпуските изтича давностният срок за ползване. Поради това няма пречка работникът или служителят да определи за коя от годините желае да ползва полагаем се отпуск. Съгласно чл. 22, ал. 2 НРВПО платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Разпоредбата не указва изрично какво трябва да съдържа искането. Б. Съгласно чл. 176, ал. 2 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Цитираната разпоредба задължава работодателя да осигури ползването на отложен или неползван отпуск, когато работникът или служителят поиска ползването. Когато работникът или служителят е поискал отпуска и работодателят не му го разреши, възниква правото на работника или служителя по чл. 176, ал. 3 КТ на едностранно определяне на времето на ползване с писмено уведомяване на работодателя 14 дни предварително. Разпоредбата на чл. 176, ал. 2 КТ не дава право на работодателя да предоставя едностранно ползването на отпуска – отложен или неползван от предходна календарна година. Едностранното предоставяне на отпуск от работодателя е регламентирано в чл. 173, ал. 4 КТ, като една от хипотезите на едностранно предоставяне е когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Следователно работодателят отправя покана за ползване на отпуска до края на календарната година, за която се полага, и когато отпускът не е ползван въпреки поканата на работодателя, възниква правото му да го предостави едностранно през следващата календарна година. При описаната от Вас фактическа обстановка следва да се има предвид, че когато работникът или служителят се явява на работа и изпълнява трудовите си задължения, той има право на трудово възнаграждение и не може да се „води“ в платен отпуск. Обръщаме внимание, че когато не са налице законовите предпоставки за едностранно предоставяне на отпуска от работодателя или едностранно определяне на ползването на отпуска от работника или служителя, няма пречка работникът или служителят да поиска разрешение от работодателя да ползва отпуск, непогасен по давност. Ако ползването на отпуска е разрешено от работодателя, той би имал право да не допуска работника или служителя до работното му място, освен ако ползването не бъде прекъснато по реда на чл. 175 КТ. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Дали е налице трудова злополука или не, се преценява по реда на определено производство, регламентирано в КСО. Признаването на злополука, станала на работното място, за трудова, се извършва с разпореждане на съответното длъжностно лице съгласно чл. 60, ал. 1 КСО. ЛТ/

23.11.2023 ID:2727
Здравейте. Според КТ, длъжностната характеристика се утвърждава, подписва и подпечатва от работодателя. Допустимо ли е, с Устройствен правилник, тези функции да бъдат делегирани на главен секретар на дадена администрация ?

За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

23.11.2023 ID:2726
Здравейте,работя на два трудови договора ,съответно 8 ч и 4 ч .Мога ли да бъда назначена на още един трудов договор на 2 часа,който ще се работи само в събота?

Според чл. 113, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите навършили 18-годишна възраст могат да работят и повече от 48 часа (чл. 113, ал. 2 от КТ). В тези случаи продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца (113, ал. 5 от КТ). Следва да се има предвид, че във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс (чл. 113, ал. 6 от КТ). Следователно, работата по трудови договори за допълнителен труд е ограничена до достигане на обща продсължителност от работно време, с което не се нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ. ГЕ

23.11.2023 ID:2724
Здравейте,работила съм с договор ДУК от 2013 г до 2019 г и едновременно с това съм била назначена на четири часов трудов договор в същата фирма.Мога ли да се възползвам от правото -Изработени четири години за пет осигурителен стаж? Заплатите,които съм получавала са отразени в НОИ поотделно- т.е напр.за януари 2013 -две заплати и т.н.

Съгласно чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2015 г. се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност. Предвид гореизложеното нормата на чл. 38, ал. 15 от НПОС намира приложение: - само за осигурителен стаж за периода 01.01.2002 г. – 31.12.2015 г., положен при условията на разпоредбата, но не и извън него; - само за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, но не и в случаите, когато лицето има право на тази пенсия без зачитането на стаж при условията на разпоредбата; - само, ако са работили по трудов договор при пълно работно време, но не и по договор за управление и контрол, сключен по реда на Търговския закон. Извършването на конкретна преценка при определяне правото на пенсия, зачитането на осигурителен стаж и осигурителен доход при пенсиониране е от компетентността на длъжностното лице по пенсионното осигуряване от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН

22.11.2023 ID:2722
Здравейте, преди няколко дни ви зададох следния въпрос : при следната фактическа обстановка /градовете са примерни/ : служител живее в гр.Горна Оряховица а работи в държавно учреждение във Велико Търново където му е и работното място по трудов договор до където пътува ежедневно. Държавното учреждение има кабинет за ползване в гр.Горна Оряховица. Служителя следва да извърши определена работа в определен цял работен ден в кабинета на учреждението в гр.Горна Оряховица. Т.е в деня в който ще извършва работата служителя ще си остане в града в който живее и няма да пътува до работното си място. Във тази връзка въпросите ми бяха : - при командироването на този служител полагат ли му се дневни пари по чл.19 , ал.2 от Наредбата за командироването в страната. - Ако не се дължат дневни пари - в кой законов или подзаконов акт е уредено това Мнението ми е , че на служителя в тази хипотеза дневни пари не му се полагат поради обстоятелството, че духа на Наредбата за командироването в страната засяга отношения свързани с пътуване на служители в до друго населено място извън работното му място и извън мястото където живее - където да извърши определената работа . Ако такива средства се заплатят то това си е чиста злоупотреба и разхищение на обществени средства Във връзка с това получих от вас отговор - препратка за статия със заглавие Дневните пари при командировка в България се увеличават двойно. Искам да кажа , съм запознат с Наредбата за командироването в страната , която не урежда подобни хипотези и има празнина по въпроса заради, което и моля да отговорите на зададените въпроси. Извинявам се за повторното питане и благодаря .

Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за командировките в страната (НКС) на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 40 лв. за всеки ден от командировката. На командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. Основанията при които не се изплащат командировъчни пари са изрично уредени в чл. 19, ал. 3, чл. 23 и чл. 24, ал. 2 от НКС.

22.11.2023 ID:2720
Здравейте, въпросът ми е с свързан с педагогическия ми стаж в училище. Назначена съм в училище на щат учител по Български език и литература. В периода от 2014 г. до сега длъжността ми не е променяна. От 22.09.2020 г. до 14.09.2022 г. съм ползвала отпуск за гледане на дете до 2 год. възраст. От 15.09.2022 до 14.08.2023г. съм ползвала платен годишен отпуск. Следва ли работодателя да не ми признава този период за учителски стаж?

Уважаема госпожо Жекова, Предполагаме, че въпросът е свързан с изплащането на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, регламентирано в чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят е ползвал платен годишен отпуск и отпуски за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст (чл. 352, ал.1 , т. 2, чл. 163, ал. 14 и чл. 164, ал. 4 от КТ). В този връзка периодите на платен годишен отпуск и майчинство следва да се вземат в предвид при определяне на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ. Съгласно чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности в учебни и възпитателни заведения по ал. 1 по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета (ДВ, бр. 79 от 2015 г.) или по Закона за предучилищното и училищното образование. За повече информация можете да се обърнете към Министерството на образованието и науката.

22.11.2023 ID:2719
Здравейте, може ли по подробно изясняване относно прекратяване на трудовото правоотношение с работник на основание чл.327, ал. 1, т. 11 от КТ. Благодаря

Според чл. 327, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие. В случая се касае до хипотеза, при която работодателят едностранно, без съгласието на работника или служителя, му предоставя ползването на неплатен отпуск. В такъв случай работникът или служителт има право да прекрати трудовия си договор без предизвестие, като съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ трудовият договор се прекратява при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. ГЕ

21.11.2023 ID:2716
На какво основание от Кодекса на труда трябва да бъде прекратен трудов договор с личен асистент, снаха на ползвател на механизма лична помощ, на които НЕЛК отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване /96,00% ВСУ. В Закона за лична помощ - съгласно чл. 16, т. 2 - "Ползването на лична помощ се прекратява по искане на ползвателя на личната помощ..." В Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ не е уредено прекратяването как да кореспондира с КТ.

Въпросът е от компетентността на рубриката "Социални услуги". ЛТ/

21.11.2023 ID:2715
Как се изчислява колко платен годишен отпуск се полага на служител,който е бил в неплатен отуск със зачитане на трудов стаж за по-малко от пълния месец?

Съгласно чл. 22, ал. 1, посл. изречение от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Според чл. 355, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения (чл. 355, ал. 2 от КТ). За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал. 3 от КТ). Предвид посочените в запитването данни следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 352, ал. 1, т. 3 от КТ, според която за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил поради ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено. Според чл. 160, ал. 3 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно която при изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 при петдневна работна седмица. Следователно, изчисляването на размера на полагаемия се платен годишен отпуск следва да е пропорционално на натрупания трудов стаж в предприятието, като точните изчисления се извършват от работодателя. ГЕ

21.11.2023 ID:2714
Моля да ми отговорите какъв отпуск, съгласно нормативната уредба следва да ползва държавен служител избран за общински съветник в община - платен или неплатен.

За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

21.11.2023 ID:2712
Може ли като директор на държавен дом за стари хора, който е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и се назначава от Кмета на общината да бъда общински съветник?

Уважаеми господине, Мандатът и статутът на общинските съветници са регламентирани със Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Избраните пряко от населението общински съветници сформират общинския съвет като орган на местното самоуправление, но за тях не възникват трудови правоотношения по смисъла на Кодекса на труда. Предвид на това, че въпросът Ви не касае прилагането на трудовото законодателство, а статута на общинските съветници и предпоставките за несъвместимост, които препятстват изпълнението на правомощията на общинските съветници, регламентирани в ЗМСМА, следва да отправите запитването си към дирекция „модернизация на администрацията“ към Министерския съвет. (СР)

21.11.2023 ID:2711
Здравейте, През 2024 г. Великден е 05.05. - неделя. 6-ти май е понеделник. Следва ли 7-ми май 2024 г. да бъде неработен? Благодаря!

Съгласно чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), когато официалните празници, посочени в ал. 1 на същия член, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Официалният празник 6 май – Гергьовден през 2024 г. е в понеделник и съвпада с втория ден на Великден. Тъй като официалният празник 6 май – Гергьовден през 2024 г. не съвпада със събота и/или неделя, разпоредбата на чл. 154, ал. 2 КТ не може да се приложи и следователно 7 май – вторник 2024 г. е работен ден. ЛТ/

21.11.2023 ID:2710
Здравейте, Съгласно чл. 12, ал.8 от НСОРЗ на лице по трудово правоотношение му се дължи допълнително възнаграждение за професионален опит за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. Ако дадено лице работи на 4 часа по основен трудов договор и 8 часа по допълнителен трудов договор, за част / до 4 часа / от вторият трудов договор лицето има ли право на гореспоменатото допълнително възнаграждение и как би се изчислило то?

Съгласно чл. 12, ал. 1 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Според ал. 8 на цитираната разпоредба допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. От горецитираните разпоредби е видно, че работникът или служителят има право на това допълнително възнаграждение само по основното си трудово правоотношение, а получаването му по два договора е възможно само когато по основния трудов договор се работи при непълно работно време, като в този случай допълнителното възнаграждение се заплаща по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. От горното следва, че когато по основния трудов договор се работи на непълно работно време (в случая 4 часа), то по втория трудов договор може да се изплаща допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (в случая 4 часа), като допълнителното възнаграждение се изчислява пропорционално – върху основното трудово възнаграждение, дължимо за 4 часа. ЛТ/

20.11.2023 ID:2709
Здравейте, От един служител имаме получени два първични болнични листа с различни диагнози, с прекъсване между двата болнични листа два дни (събота и неделя). Колко дни трябва да изплати работодателя?

Уважаема госпожо, В чл. 162, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда е предвидено, че отпускът при временна неработоспособност се разрешава от здравните органи и за времето на отпуск на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени от отделен закон. В тази връзка отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето (чл. 6, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза). По отношение на обезщетението, следва да се посочи, че съгласно чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите два работни дни (три работни дни в редакцията, дийствала до 01.01.2024 г.) от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Предвид на това, че в конкретния случай работникът е представил два отделни болнични листове и вторият не е продължение на първия, сме на мнение че лицето има право на два различни отпуска при временна неработоспособност. В тази връзка разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от КСО следва да се приложи за двата отпуска. (СР)

20.11.2023 ID:2708
Здравейте. Зададох въпрос преди месец, но не получих отговор, поради което го задавам отново: държавен служител, чието служебно правоотношение е прекратено и в заповедта за уволнение е отменена от съда, служителят иска да бъде възстановен, но не е възстановен и претендира обезщетение за недопускане на работа, но за периода на недопускане на работа излиза в дълъг болничен и получава обезщетение от НОИ. Има ли право служителят на обезщетение за недопускане до работа при положение, че за същия период е получавал обезщетение от НОИ по болничния?

За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

20.11.2023 ID:2707
Длъжен ли е работодателят да се съобрази с професионалната степен на квалификация на служителя при определяне на основната работна заплата? Например ако има трима служители, назначени с еднакви задължения, но с различна образователна степен, редно ли е да бъдат с една и съща основна заплата и под един и същ код според НКПД? При промяна на образователната степен, не следва ли работодателят да смени кода и заплатата, съобразно най-високата степен за длъжността и налага ли това промяна на щатното разписание на длъжностите?

При сключване на трудовия договор работодателят определя изискванията за заемане на длъжността, вкл. изисквания относно наличието на съответна степен на професионална квалификация, необходима за изпълнение на длъжността. Основната работна заплата се определя при спазване на чл. 4 и 5 НСОРЗ. Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Основната работна заплата се определя на основата на оценка и степенуване на работните места и длъжностите и се договаря в трудовия договор между страните по трудовото правоотношение. Размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието. В колективен трудов договор могат да се договарят и начални основни заплати по професии и длъжности. В бюджетните организации и дейности максималните стойности и/или диапазонът на основните заплати по длъжностни нива се определят с нормативен акт. Бихме искали да обърнем внимание и на разпоредбата на чл. 22 НСОРЗ. Тя изисква работодателят да утвърди вътрешни правила за работната заплата, като организацията на работната заплата в предприятията се регламентира в тях. Определени са изискванията към съдържанието на правилата. Правилата могат да съдържат и групиране на длъжностите по длъжностни нива и квалификационно-образователни изисквания. По въпросите, свързани с прилагането на НКПД, отговори се предоставят в рубриката „Заетост и безработица“. ЛТ/

20.11.2023 ID:2706
На кои дни отпуск имам право по чл. 157, ал.1, т.3, ако родител е починал на 14.11. вечерта? На 14.11 съм била на работа.

Уважаема госпожо, Регламентираният в Кодекса на труда (КТ) отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 3 е целеви отпуск, който работодателят е длъжен да разреши в случай на настъпване на смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия. Видно от законовата разпоредба предпоставка за възникване на правото на отпуск е настъпването на точно определено събитие – смъртта на близък роднина. Денят на смъртта се удостоверява с акта за смърт. Съгласно чл. 50, ал. 1, от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работникът и служителят имат право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея. Ако служителят е работил в деня, в който е настъпила смъртта на негов роднина, той ще има право на отпуск при смърт само на следващия работен ден. (СР)

20.11.2023 ID:2705
Здравейте, очаквам отговор на въпроса с посочения по-горе номер.

За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.