18.11.2023 ID:2704
Здравейте, в предприятието имаме служител, който на местните избори е избран за общински съветник. След това е избран за председател на общинския съвет в съответната община. Задължен ли е работодателят да разреши искания неплатен отпуск до изтичане на мандата? Ако е задължен, моля да цитирате съответната разпоредба. Благодаря Ви!

Уважаема госпожо, Мандатът на общинските съветници, вкл. председателя на общинския съвет, е уреден в специалните закони – Изборния кодекс (ИК) и Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Кодексът на труда (КТ) и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане намират субсидиарно приложение по отношение на правоотношенията на председателите на общинските съвети, доколкото при уреждането на правата им ЗМСМА в чл. 26, ал. 2 и 3 и чл. 34, ал. 3, изр. 2 се позовава на разпоредбите на Кодекса на труда. Правоотношението на председателя на общинския съвет възниква на основание на избора, като изрично в чл. 26, ал. 2 от ЗМСМА е установено, че председателят на общинския съвет има всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение. Освен това в чл.34, ал. 3, изр. второ от ЗМСМА е посочено, че времето, през което общински съветник е заемал длъжността председател на общинския съвет, се признава за трудов стаж По отношение на съществувало преди избора за председател на общинския съвет трудово правоотношение в ЗМСМА е предвидена хипотеза само за случаите, когато лице, преди избирането му за председател на общинския съвет е е работило в държавно или в общинско учреждение или предприятие, в търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или в бюджетна организация. В тези случаи в чл. 24, ал. 5 от ЗМСМА е установено, че председателят на общинския след прекратяване на правомощията му да заеме предишната си длъжност, а в случаите, когато тя е закрита – друга равностойна длъжност в същото или, с негово съгласие, в друго държавно или общинско учреждение или предприятие, или в търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или в бюджетна организация. За повече информация следва да се обърнете към администрецията на Министерския съвет по компетентност. (СР)

18.11.2023 ID:2702
Здравейте! Работя в администрация и съответно работата ми е изцяло на компютър. Работодателят длъжен ли е всяка година да ни изплаща средства за корекция на зрението, когато служителите са над 40 г. и има настъпила промяна на очното състояние? Процедурата съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд ли се извършва или по ЗОП?

В отговор на запитването Ви относно прилагането на Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи (Наредба № 7), Ви уведомяваме следното: Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 на Наредба № 7 задължава работодателя да осигури преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести периодично и в зависимост от възрастта на работещите, както и при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи. За работещи над 40 години прегледите следва да се осигуряват ежегодно. Когато при проведените прегледи, специалистът по очни болести (офталмолог) установи, че зрението е променено и работещият не може да изпълнява работата си с видеодисплеи, работодателят е длъжен да осигури за своя сметка средства за корекция на зрението на работещия. Задължението на работодателя за осигуряване очила по смисъла на Наредба № 7 е с оглед осигуряване на възможност за изпълнение на трудовите или служебните задължения при работа с видеодисплеи. В тази връзка, минималните изисквания към очилата, са отнесени към техните оптични характеристики, необходими за извършване на работата с видеодисплеи на конкретното лице. Когато работодателят вече е осигурил очила, и е възможно (от техническа гледна точка) чрез смяна на стъклата да се осигури необходимата корекция на зрението за работата с видеодисплей, по наше мнение е допустимо да се осигуряват и само стъкла. Наредба № 7 въвежда основните задължения на работодателя за осигуряване на здравето и безопасността при работа с видеодисплеи. Задължение на работодателя е да осигури очилата, като той определя реда за предоставянето им. Този ред може да включва както предоставяне на очила/стъкла, така и възстановяване на разходи на работещия срещу представяне на разходоправдателен документ, като определи разумен лимит на тези разходи. По отношение на осигуряването на тези изисквания, следва да имате предвид че конкретната процедура за избор на изпълнител е в зависимост от големината на администрацията, в която работите, и респективно на прогнозната стойност за съответната услуга. За повече информация следва да се обърнете към Агенцията по обществени поръчки, която съгласно ЗОП подпомага методически възложителите и предоставя разяснения по прилагането на Закона за обществените поръчки. /ДК/

17.11.2023 ID:2701
Какви са правата на държавен служител, който ползва неплатен отпуск съгласно чл. 64 от Закона за държавния служител? Съответно може ли държавен служител, който е в неплатен отпуск да се намесва в работния процес, да представлява институцията, в която работи? Ако е на ръководна позиция да поставя задачи и да ръководи институцията, да взема решения? Благодаря предварително!

За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

17.11.2023 ID:2700
Здравейте, Бих искала да Ви попитам относно приложимостта на разпоредбата на чл. 86а от Закона за държавния служител по отношение на държавен служител, който е в неплатен отпуск. Моето разбиране е че този текст е приложим към държавни служители, които не са в платен или неплатен отпуск съгласно Закона за държавния служител! Благодаря предварително!

За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

17.11.2023 ID:2699
Здравейте, Бих искала да Ви попитам относно приложимостта на разпоредбата на чл. 81в от Закона за държавния служител по отношение на държавен служител, който е в неплатен отпуск. Моето разбиране е че този текст е приложим към държавни служители, които не са в платен или неплатен отпуск съгласно Закона за държавния служител! Благодаря предварително!

За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

17.11.2023 ID:2698
Здравейте, Във връзка с разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от Закона за държавния служител бих искала да разбера след изтичането на едногодишния срок, в който работодателят е длъжен да разреши ползването на неплатен отпуск на държавен служител, "който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 81в, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации" какво следва? 1. В случай, че държавният служител може да продължи правоотношението с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 81в, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации той трябва да прекрати правоотношението с държавната институция, в която работи защото това ще е в разрез с тълкуванието, че съгласно "чл. 7, ал. 2, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл), държавен служител не може да работи по трудово правоотношение при друг работодател, освен като преподавател във висше учебно заведение. Т.е. би имало конфликт на интереси, който е несъвместим със служебното правоотношение на държавен служител (източник www.ciela.net ПИСМО ИЗХ. № 04-04-41 ОТ 21.08.2006 Г. НА МДААР ОТНОСНО: ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ НЕ МОЖЕ ДА РАБОТИ ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПРИ ДРУГ РАБОТОДАТЕЛ, ОСВЕН КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ ВЪВ ВИСШЕ УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ МИНИСТЕРСТВО НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ И АДМИНИСТРАТИВНАТА РЕФОРМА). 2. Да прекрати правоотношението с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 81в, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации и да се върне на работата в държавната институция в Република България; 3. Съответно да предприеме други действия моля да уточните какви. Благодаря предварително!

За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

16.11.2023 ID:2695
Здравейте, Имам следният въпрос: Държавен служител, който ползва неплатен отпукс на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за държавния служител може ли да бъде работи по трудово правоотношение в Европейска институция (неплатеният отпуск, който ползва е повече от 3 години). Препратката ми е към следните тълкувания на разпоредбата посочени в www.ciela.net: ПИСМО ИЗХ. № 04-04-41 ОТ 21.08.2006 Г. НА МДААР ОТНОСНО: ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ НЕ МОЖЕ ДА РАБОТИ ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПРИ ДРУГ РАБОТОДАТЕЛ, ОСВЕН КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ ВЪВ ВИСШЕ УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ и ПОЛЗВАНЕ НА НЕПЛАТЕН ОТПУСК ОТ ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ. По-конкретно съобразявайки ПИСМО ИЗХ. № 04-04-41 ОТ 21.08.2006 Г. НА МДААР "Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл), държавен служител не може да работи по трудово правоотношение при друг работодател, освен като преподавател във висше учебно заведение. По време на ползването на неплатен отпуск държавният служител се намира в служебно правоотношение с органа по назначаването." "На държавен служител може да бъде възложено извършването на определена услуга по граждански договор, но трябва да се има предвид, че гражданският договор не може да прикрива трудови правоотношения, т.е. не трябва да се касае за постоянно осъществявана дейност, а за услуга с инцидентен характер." И във връзка с ПОЛЗВАНЕ НА НЕПЛАТЕН ОТПУСК ОТ ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ "През време на ползването на неплатения отпуск държавният служител се освобождава от изпълнението на служебните си задължения за определен срок, през който не му се дължи заплата. 2. Прекратяване ползването на неплатения отпуск Предвид обстоятелството, че в общата хипотеза на чл. 64, ал. 1 ЗДСл законодателят е дал само правна възможност за органа по назначаването да разреши този вид отпуск, но не и задължение за разрешаване, то в случаите, когато държавният служител желае да прекрати неплатения отпуск в прерогатив изцяло на органа по назначаването е да прецени кога да го прекрати предварително. Ако са налице обективни причини разрешеният неплатен отпуск да не бъде прекратяван предварително, органът по назначаването преценява, че държавният служител ще ползва отпуска до датата, която е посочена в молбата му, респ. в неговата заповед за разрешаване." Благодаря предварително!

За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

16.11.2023 ID:2692
Здравейте! Към 15 ноември лице има неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 15 дни. През 2023 г. ползва платен отпуск временна нетрудоспособност за период от 2 месеца, в резултат на което не успя да използва 15 дни платен отпуск от 2021 г. Към 01.01.2024 г. за какъв период може да бъдат отложени тези 15 дни неизползват отпуск/ за 2 месеца, колкото е било лицето в платен отпуск временна нетрудоспособност или за 2 години, считано от 01.01.2024 г.?

Разпоредбите на чл. 172 и сл. от Кодекса на труда регламентират ползването на платения годишен отпуск. Във връзка с правилата за ползването на отпуска е важно да се отбележи, че: платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя; работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася; работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176, ал. 1 КТ (от работодателя – поради важни производствени причини; от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя). Съгласно 176, ал. 2 и 3 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. От данните в запитването правим извода, че работниците не са поискали да ползват отпуска си от 2022 г. до края на м. юни 2023 г., поради което не е възникнало и задължение на работодателя по чл. 176, ал. 2 КТ да осигури ползването на отпуска. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 176а, ал. 1 КТ правото на ползване на отпуска от 2022 г. ще се погаси с изтичането на двугодишния давностен срок - на 31.12.2024 г. Дотогава работниците имат право да го ползват. По отношение на правото на работодателя да предостави едностранно ползването на платен годишен отпуск се прилага чл. 173, ал. 4 КТ: при престой повече от 5 работни дни, при едновременно ползване на отпуск от всички работници и служители, след покана от работодателя до работника или служителя да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага. От изложената фактическа обстановка правим извода, че разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ не е приложима по отношение на отпуска за 2022 г. Възможно е обаче да поканите писмено работниците да ползват до края на тази година платения си годишен отпуск за 2023 г. Ако те не направят това, ще възникне правото на работодателя да предостави едностранно ползването му през следващата календарна година. ЛТ/

16.11.2023 ID:2689
Здравейте, Бих искала да Ви попитам има ли издадена наредба на Министерския съвет на основание чл. 81в, ал. 8 от Закона за държавния служител относно условията и редът за изпращане на държавни служители да изпълняват длъжности в институция на Европейския съюз. Съответно ако не е издаден такъв нормативен акт въз основа накои нормативни актове (разпоредби) се регламентират тези отношения. Благодаря предварително за отговора!

За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

16.11.2023 ID:2688
При назначаването на служители, възникна спор - времето през което е бил регистриран в бюрото по труда поради оставане без работа, признава ли се за трудов стаж и професионален опит? Благодаря Ви предварително!

Съгласно чл. 12, ал. 1 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Следва да се има предвид, че трудовият стаж, придобит преди сключване на трудов договор с конкретен работодател се взема предвид от него, когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата). С оглед на горното, трудов стаж, зачетен съгласно чл. 354, ал. 1, т. 7 КТ (времето, през което работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица) не се взема предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. ЛТ/

16.11.2023 ID:2687
Здравейте, има ли право работодател да посочи в трудовия договор, че работната заплата на служителя ще бъде изплащана в конкретна банка?

Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. От цитираната законова разпоредба е видно, че когато трудовото възнаграждение се изплаща на работника или служителя са възможни три хипотези: “по ведомост”, “срещу разписка” и по банков път. В първите два случая плащането е в брой, а в третия – безкасово. При безкасовото плащане е необходимо писмено искане на работника или служителя, в което той посочва банката. Считаме, че изискването за писмено искане на работника или служителя, в което той посочва банката, ще бъде изпълнено, когато при сключване на трудовия договор страните са постигнали съгласие за плащане по банков път, в определена в договора банка. ЛТ/

15.11.2023 ID:2685
РАБОТЯ НА 8 ЧАСОВ РАБОТЕН ДЕН В ОбА, И НА 4 ЧАСОВ РАБОТЕН ДЕН В ЕДНО УЧИЛИЩЕ. ПОЛАГА ЛИ МИ СЕ ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК В УЧИЛИЩЕТО И В КАКЪВ РАЗМЕР?

Уважаеми господине, Договорът за допълнителен труд при друг работодател по чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) е трудов договор и лицата, сключили такъв договор имат всички права на работник или служител по трудово правоотношение, вкл. право на отпуск. В тази връзка размерът на отпуска се определя в трудовия договор. Съгласно чл. 155, ал. 4 от КТ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Съгласно чл. 22, ал. 1 , изр. последно от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в предприятието, в което работи. Според чл. 355, ал. 2 от КТ за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Поради това ще имате право на не по-малко от минималния размер от 20 работни дни по трудовия договр, сключен на основание чл. 111 от КТ. (СР)

15.11.2023 ID:2684
Лице работи на основен трудов договор за 2 часа и на допълнителен по чл.111 от КТ за 8 часа при друг работодател. И двете предприятия са във една група. Прекратен е допълнителния трудов договор. Лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Трябва ли да му бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал.3 по допътелния договор? Основният договор не е прекратен.

Уважаема госпожо Михайлова, Договорът за допълнителен труд при друг работодател по чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) е трудов договор и лицата, сключили такъв договор имат всички права на работник или служител по трудово правоотношение, вкл. право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Следва да се има предвид, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се изплаща само веднъж. В конкретния слечай, ако при прекратяването на трудовото правоотношение за допълнителен труд, лицето е отговаряло на условията за определяне и изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, то следва да му бъде изплатено. (СР)

15.11.2023 ID:2682
Какъв е полагащият се размер на платен годишен отпуск на заместник-кмет в община- 30 дни или 20 дни, предвид чл. 31, ал. 1 от НРВПО?

Уважаема госпожо/уважаеми господине, Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата за работното време почивките и отпуските ръководните служители по трудово правоотношение в централните и териториалните органи на изпълнителната власт, заемащи някоя от длъжностите по чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от Закона за администрацията (ЗА), и техните заместници, както и заемащите длъжности по трудово правоотношение въз основа на избор от Народното събрание или като определени или назначени от Министерския съвет или от Президента на Република България имат право на удължен редовен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни. В тази връзка и предвид това, че длъжностите изброени в чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗА са кметовете на общини, на райони и на кметства и кметските наместници, считаме че заместник кметовете на общини имат право на 30 работни дни платен годишен отпуск. (СР)

15.11.2023 ID:2681
Здравейте, Бих искала да отправя запитване относно срочен трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа. Може ли да бъде назначен служител на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, за заместване на длъжност, която е свободна. Титулярът на свободната длъжност не отсъства физически от работа, преназначен е на друга длъжност по заместване на отсъстващ служител, който е в отпуск по майчинство и не изпълнява трудови дейности по основната си позиция. Моля за Вашето становище, може ли да се сключи трудовия договор при тези обстоятелства. Поздрави, XXXXXXXXX

Според чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Съгласно актуалната съдебна практика „при сключването на трудов договор за изпълнение на друга длъжност при същия работодател служителят не е "отсъстващ от работа" по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ от предходната си длъжност; служителят може да отсъства само от длъжността, която заема по трудов договор, а с преминаването му на друга длъжност, независимо дали по срочно или безсрочно трудово правоотношение, той освобождава предходната длъжност, която не може да се заеме при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ - тази длъжност не е заета от "отсъстващ от работа"(Определение № 511 от 16.04.2015 г. по гр. д. № 991/2015 г., г. к., IV г. о. на ВКС). Следователно, с оглед на гореизложеното и представените в запитването данни, считаме, че не може да се сключи срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ за длъжност, чийто титуляр не отсъства физически от работа, а е назначен на срочен трудов договор за заместване на работник или служител, който е в отпуска, в същото предприятие. ГЕ

15.11.2023 ID:2680
Здравейте, молим за вашия компетентен отговор на въпросите от фирма ххххх под № ID 2661 възможно по-скоро, защото казусите ни са за м.10.2023г. Благодарим предварително.

Поставените въпроси са свързани с прилагането на данъчното законодателство и в тази връзка са от компетентността на Националната агенция за приходите. ЛТ/

14.11.2023 ID:2678
Здравейте. В цитираната разпоредба се казва, че отпуск от 30 дни се полага еднократно "за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит". Въпросът ми е ако студентът полага повече от един държавен изпит, както например в специалност "Право" са три, дали на служителят се полагат по 30дни за държавен изпит, или отпускът е еднокартен и за трите. Благодаря предварително!

Уважаема госпожо, Учащите, получили съгласие за ползване на отпуск за обучение по чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация (чл. 169, ал. 3 КТ). “Еднократно” означава, че се полага само веднъж за една научна степен (бакалавър, магистър, доктор), но този отпуск също може да се ползва наведнъж или на части. (СР)

14.11.2023 ID:2677
Здравейте, Имаме увеличение на работните заплати през м. октомври 2023г. със задна дата от 01.08.2023г.Трябва ли при изчисляване на отпуските на служители излезли в отпуск през м. август 2023г. да бъде изчислена добавка на основание чл.21 ал.2 от НСОРЗ. При условие, че в нашето предприятие нямаме договорено в колективния трудов договор както и нямаме такава добавка за изплащане на основание чл.21 ал.2 от НСОРЗ във вътрешен акт на работодателя /Заповед или Вътрешни правила за работна заплата/ да използваме чл.21 ал.2 от НСОРЗ/наредба за структурата и организацията на работната заплата/.Отпуската е изчислена на база чл.177 от Кодекса на труда, т.е. базата е м. юли където не влиза увеличението. Правилно ли сме постъпили като не сме начислили добавка върху отпуската през м. август.

Съгласно чл. 21, ал. 2 НСОРЗ, когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Както е видно от разпоредбата, условие за изплащането на добавката е увеличението на работната заплата да е по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя. ЛТ/

14.11.2023 ID:2676
Здравейте, имам следният въпрос: Полагат ли се дневни пари на служител за дните на отпътуване, командирован по заповед за командировка, в която е упоменато, че през времето на командировката са му осигурени храна и спане, т.е. целодневно по чл.23 от Наредбата. Въпроса ми е, тъй като в деня на заминаване(както и на връщане), служителят може да не успее да се възползва от осигурената му храна, то дължат ли се дневни пари за тези два дни и по колко по 40лв. или по 20 лв. Благодаря

Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. При командироване в страната работникът или служителят има право на пътни, дневни и квартирни пари при условия и ред определени в Наредбата за командировките в страната (НКС). В заповедта за командироване се посочват командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право (чл. 9, ал. 1, т. 6 от НКС). Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от НКС предвижда, че на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 40 лева за всеки ден от командировката. Дневните командировъчни пари се дължат за всеки ден от командироването, включително почивните, празничните дни и тези на пътуване. В случай, че командироването се осъществява за един ден, т.е. без нощуване в друго населено място, но командирования изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време там където е командирован, работодателят е длъжен да изплати дневни пари в размер 50 на сто от установения размер, т.е. 20 лева (чл. 19, ал. 2 от НКС). Не се заплащат дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката (чл. 23 от НКС). В тази връзка считаме, че няма нормативно основание да се намалява размерът на дневните пари при осигурено частично изхранване

14.11.2023 ID:2674
Здравейте, Въпросът ми е следния при средната фактическа обстановка /градовете са примерни/ : служител живее в гр.Горна Оряховица а работи в държавно учреждение във Велико Търново където му е и работното място по трудов договор до където пътува ежедневно. Държавното учреждение има кабинет за ползване в гр.Горна Оряховица. Служителя следва да извърши определена работа в определен цял работен ден в кабинета на учреждението в гр.Горна Оряховица. Т.е в деня в който ще извършва работата служителя ще си остане в града в който живее и няма да пътува до работното си място. Във тази връзка въпроса ми е : - при командироването на този служител полагат ли му се дневни пари по чл.19 , ал.2 от Наредбата за командироването в страната. Личното ми мнение е , че на служителя такива дневни пари не му се полагат поради обстоятелството, че духа на Наредбата за командироването в страната засяга отношения свързани с пътуване на служители в до друго населено място извън работното му място и мястото където живее - където да извърши определената работа . Ако такива средства се заплатят то това си е чиста злоупотреба и разхищение на обществени средства Ако това е така и не се дължат дневни пари - в кой законов или подзаконов акт е уредена тази хипотеза Благодаря.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за командировките в страната (НКС) на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 40 лв. за всеки ден от командировката. На командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. Основанията при които не се изплащат командировъчни пари са изрично уредени в чл. 19, ал. 3, чл. 23 и чл. 24, ал. 2 от НКС.