09.04.2024 ID:3450
Служител работи при условията на сумирано отчитане на работното време на период от 1 месец. Законоустановеното работно време за длъжността е 8 часа и служителят е назначен на пълно работно време - 8 часа. През месец март 2024 (20 раб.дни), на 19.03 не се явява на работа без уважителна причина. По график на този ден е трябвало да работи 7 часа. Въпросът ми е: Как следва да се изчисли нормата на часовете за месеца - като от 160 часа се извадят 7-те часа, които не отработил, или нормата следва да е 19 дни * 8 часа, след като неявяването на работа не се зачита за трудов и осигурителен стаж?

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. В чл. 9а – 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) са нормативно регламентирани изискванията при установяване на сумирано изчисляване на работното време. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване (чл. 9а, ал. 1 от НРВПО). В чл. 9б, ал. 1 от НРВПО е предвидено, че при установено сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Съгласно чл. 9а, ал. 3 от НРВПО поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. В тази връзка, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 9в, ал. 1 от НРВПО, според която, когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа. Предвид гореизложеното и посочените в запитването данни следва, че приложима в случая следва да е разпоредбата на чл. 9в, ал. 1, посл. изречение от НРВПО, т.е. не следва да се извършва промяна в поименния график и норма за отработени часове, тъй като за деня, в който лицето не се е явило на работа се счита, че лицето е в престой по негова вина. ГЕ

09.04.2024 ID:3447
Почивен ден ли е 7 май 2024 г. Благодаря!

Съгласно чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), когато официалните празници, посочени в ал. 1 на същия член, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Официалният празник 6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия през 2024 г. е в понеделник и съвпада с втория ден на Великден. Тъй като официалният празник 6 май – Гергьовден през 2024 г. не съвпада със събота и/или неделя, разпоредбата на чл. 154, ал. 2 КТ не може да се приложи и следователно 7 май – вторник 2024 г. е работен ден. ЛТ/

09.04.2024 ID:3446
При получаване документите по прекратяване на трудовото правоотношение, работникът изпраща свой пълномощник /пълномощно, незаверено от нотариус/. Допустимо/законосъобразно ли е работодателят да връчи трудовата книжка, заповедта за прекратяване и др. вътрешно фирмени документи във връзка с това прекратяване, на упълномощеното лице? Прекратяването е по взаимно съгласие. Лицето не е получило лично писмения отговор на молбата си за това прекратяване, но е уведомено устно. Пълномощникът е адвокат /ако това има значение/.

Съгласно чл. 325 от Кодекса на труда (КТ) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Трудовият договор се прекратява писмено, като при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора (чл. 335 от КТ). Следователно, при прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ) е от съществено значение двете насрещни волеизявления на страните, както предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и приемането на същото да са изразени писмено. Писмената форма е условие за действителността им. Взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор. Съответно това е и моментът, в който се прекратява трудовият договор. В този смисъл последващото издаване на заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, т. 1 от КТ има само констативно действие. В този смисъл е и актуалната съдебна практика (Решение № 183 от 21.12.2011 г. по гр. д. № 565/2010 г., г. к., III г. о. на ВКС). Съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС), когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие. Според чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, от което следва, че когато се е упълномощава адвокат, не е необходима нотариална заверка.ПР

09.04.2024 ID:3445
Здравейте, предстои пенсиониране на държавен служител, който към датата на навършване на необходимата възраст, разполага с изискуемия стаж. Лицето е работило шестнадесет години при един и същ работодател, от които десет години по трудово правоотношение и шест като държавен служител. Как следва да бъде определено обезщетението по чл.106, ал.3 от Закона за държания служител.

По въпроси свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

09.04.2024 ID:3442
един лекар започва обучение за придобиване на медицинска специалност. Полагат ли му се отпуски по време на обучението което ще бъде в друга база, колко и на какво основание?

Според чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването обучението за придобиване на специалност, при която основно се извършват лечебна и/или диагностична дейност или непосредствено се предоставят здравни грижи на пациенти, наричана за краткост "клинична специалност", се осъществява въз основа на едно от следните основания: 1. сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда на пълно работно време с база за обучение по съответната специалност на длъжност за специализант, посочена в чл. 17, ал. 1; договорът е със срок до изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план, но не по-късно от срока по чл. 12, ал. 3; 2. договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 от Кодекса на труда, сключен между база за обучение и неин служител с придобита вече друга специалност в системата на здравеопазването; 3. заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по чл. 92, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Съгласно чл. 11, ал. 2 от същата наредба структурата, в която е назначен специализантът по чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда или в която се обучава въз основа на договор по чл. 234 от Кодекса на труда или заповед по чл. 11, ал. 1, т. 3, трябва да осъществява дейности по специалността, по която той се обучава. В договора и заповедта по чл. 11, ал. 1 от цитираната наредба се посочва задължението на ръководителя на базата за обучение да осигури присъствието на специализанта в друго лечебно заведение или в национален център по проблемите на общественото здраве при спазване на изискванията на чл. 15, ал. 2 от същата наредба - за частите от учебната програма, които базата за обучение не може да проведе, и за предвиденото в учебната програма теоретично обучение. В тези случаи специализантите по чл. 11, ал. 1, т. 1 ползват платен служебен отпуск по чл. 161, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Следователно, в случай, че специализантът следва да проведе обучението си в друга база му се полага платен служебен отпуск на основание чл. 161, ал. 1 от КТ. ГЕ

09.04.2024 ID:3441
На 9 май ми предстои прекратяване на трудовия ми договор, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпросите ми са: 1. Колко работни дни имам право на отпуск от 1.01.2024 до 09.05.2024 ,като за цялата календарна година са 34 работни дни? 2. Работя по график и за м. май колко са работните дни в периода 01.05.2024 - 09.05.2024 в моя случай, като се има предвид многото празнични дни? Благодаря! Лек ден! xxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx

Според чл. 22, ал. 1, посл. изречение от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Съгласно чл. 355, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал. 2 от КТ). Според чл. 155, ал. 4 от КТ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Точните изчисления на полагаемия се платен годишен отпуск се извършват от работодателя на база на горепосочените правила. По отношение второто Ви запитване, работните дни по календар за периода 01-09.05.24 г. са общо 4 (2-ри, 7-ми, 8-ми и 9-ти май). ГЕ

06.04.2024 ID:3437
Здравейте, от 11.12.2019г до 16.08.2021 съм била болничен и в последствие майчинство за първото ми дете, а от 26.08.2021 до 28.02.2024 съм била в болничен и майчинство за второто ми дете. Пожелах от работодателя ми да си изтегля целия ми полагаем платен отпуск, който не съм използвала от 2019 до днес. Отговорът му беше че имам 68 дни неизползван отпуск и че от 2019 и 2020 отпуската ми е изгубила давност. От съм 11,12,2019г съм била 8 дни на работа. Възможно ли е да изгуби отпуска давност като съм била в отпуск по болест и майчинство в посочените периоди?

Съгласно чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Според чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. В конкретния случай полагаемите се отпуски за 2019 и 2020 г. са били отложени поради ползването на отпуск поради временна неработоспособност и впоследствие по майчинство, което първо майчинство, по данни от запитването, разбираме, че приключва на 16.08.21 г. Според представеноте в запитването данни става ясно и, че до излизането Ви във второто майчинство, на 26.08.21 г., имате отработени 8 дни. В тази връзка следва да имате предвид разпоредбата на чл. 176а, ал. 2 от КТ, според която, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, в случая поради ползване на отпуск по майчинство, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Следователно давностният срок за ползване на неизпозлваните дни платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г. е започнал да тече от момента на завръщането Ви на работа след първото майчинство и се е погасило в края на 2023 г., съгласно правилото на чл. 176а, ал. 2 от КТ, докато сте били в отпуск по второто майчинство. ГЕ

06.04.2024 ID:3436
Здравейте, Работя от 14 г. в общинска администрация на постоянен трудов договор на ненормиран работен ден - извънщатна бройка. Поради спецификата на длъжността ми в дейност „Спорт“, много често се налага да полагам извънреден труд в почивни и празнични дни, без да имам издадена заповед от работодателя, в която да е уточнено заплащане за извънреден труд или за друг вид компенсиране на положените от мен дни/часове. Т. е. работя извънредно по устна Заповед на работодателя. Юрисконсултът в общинската администрация по трудово-правни взаимоотношения ми отговаря, че извънредният труд е забранен и това е причината, администрацията да не ми заплаща извънреден труд. С това обаче, аз не мога да се съглася. Доколкото съм информиран от други колеги в други общини със сходна дейност, съществува опция, да договоря с Работодателя си заплащане на положеният от мен извънреден труд в почивни и празнични дни, но не повече от 300 ч. за една календарна година, но юрисконсултът в администрацията отново заявява „Извънредният труд е забранен!“. В началото на годината ми бяха отнети и полагащите ми се по чл. 156, ал.1, т. 2 от КТ - 5 /пет/ дни. Моля, за Вашият компетентен отговор, като и ми посочите, какви са правата ми като служител и какви действия е нужно да предприема, за да защитя правата си? Предварително, сърдечно Ви благодаря! XXXXXXXXXXXX

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Според ал. 2 извънредният труд е забранен. В чл. 144 от КТ са уредени случаите, в които е допустим извънредия труд по изключение и съгласно чл. 146 от КТ той не може да надвишава 150 часа годишно за един работник или служител, а с колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище може да се уговори и по-голяма продължителност, но не повече от 300 дни годишно. Съгласно чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто - за работа през почивните дни. Съгласно чл. 263, ал. 1 от КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. От друга страна за извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размер на 75 на сто - за работа през почивните дни и 100 на сто - за работа през дните на официалните празници по реда на чл. 262, ал. 1, т.2 и 3 от КТ. Според чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ за работа при ненормиран работен ден, работникът или служителят има не по-малко от 5 работни дни допълнителен платен годишен отпуск. При нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя можете да потърсите съдействие от от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", която осъществява цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство.ПР

05.04.2024 ID:3434
здравейте.Работя,като учител на постоянен трудов договор.През 2023 година бях в продължителен болничен.При започване на новата учебна 2023/2024 година в образеца на училището от учител по теория съм предназначена без мое знание в учител по практика.Тъй като съм с 90% инвалидност имат ли право на това действие.Сега ми предстой подписването на анекс към трудовия ми договор за актулизация на заплатата.Въпросът ми имат ли право да променят договора ми без мое знание и трябва ли да подпиша нов договор. Какъв е срокът за получаване на парични средства за представително облекло за учебна 2023/2024 година.Благодря.

Кодексът на труда (чл. 118, ал. 1) регламентира принципна забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение, а чл. 119 от КТ изрично предвижда, че изменение се допуска по писмено съгласие на страните. Разпоредбата на чл. 119 от КТ предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение (анекс) на основание чл. 119 от КТ страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (длъжност, срок, продължителност на работното време, трудово възнаграждение и др.). При непостигане на съгласие, в случая за преназначаване на друга длъжност, трудовото правоотношение остава непроменено. Следва да се има предвид, че когато се касае до промяна на трудовото възнаграждение, в хипотезата на увеличение, КТ (чл. 118, ал. 3) допуска възможност и регламентира правото на работодателя едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. В този случай не е необходимо да се подписва допълнително споразумение към трудовия договор. Работодателят има право едностранно, с издадена от него на основание чл. 118, ал. 3 от КТ заповед, да определи нов, по-висок размер на трудовото възнаграждение на работника или служителя. Необходимо е заповедта да бъде връчена на работника или служителя. С оглед на конкретните обстоятелства по случая можете да потърсите съдействие от инспекцията по труда, която осъществява контрола за спазване на трудовото законодателство. По въпроси, свързани с прилагането на НАРЕДБА № 14 от 16.11.2016 г. за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, следва да се обърнете към МОН по компетентност. ЛТ/

05.04.2024 ID:3433
Кръводарява се в петък. Кои дни има право лицето да ползва като отпуск?

В чл. 157 от Кодекса на труда (КТ) са уредени отпуските за изпълнение на граждански, обществени и други задължения. Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът или служителят има право на отпуск за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Видно от данните в запитването събитието е в петък, следващият го работен ден е в понеделник и отпускът се ползва в тези два дни.ПР

05.04.2024 ID:3432
От септември 2023г започнах работа в ОИК гр. Ябланица. Интересувам се дали имам трудово договор, защото за времето в което комисията е извършвала дейност имам внесени осигуровки. Както пише в Изборният кодекс, ОИК действа до избирането на членове на следващата комисия, но през времето в което не работи не получват членовете възнаградение и не се внасят осигуровки.Моля за информация дали имам трудов договор?

Уважаема госпожо, Според Изборния кодекс общинските избирателни комисии се назначават от Централната избирателна комисия (ЦИК). Не е определен видът на правоотношението, което възниква при назначаването. Предвид на това, че ЦИК осъществява дейностите и упражнява контрол по прилагането на Изборния кодекс и свързаните с него нормативни актове, за повече информация следва да се обърнете към ЦИК. (СР)

05.04.2024 ID:3431
Когато майката ползва отпуск по чл.167а,ал.1 от Кодекса на труда, за себеси и от съпруга, за периода на този отпуск имали право и на отпуск по чл.155, ал.4 от КТ, тъйкато този период и се зачита за трудов стаж.Благодаря Ви предварително за отговора.

Според чл. 22, ал. 1, посл. изречение от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Съгласно чл. 352, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил поради ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено. В тази връзка, според чл. 167а, ал. 8 от КТ времето, през което се ползва отпускът по чл. 167а, ал. 1 от КТ (неплатен), се признава за трудов стаж (чл. 167а, ал. 8 от КТ). Следоватлено, с оглед на гореизложеното следва, че за периода на ползване на неплатения отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ на лицето се полага платен годишен отпуск, изчислен пропорционално на периода на ползвания отпуск, признат за трудов стаж. ГЕ

05.04.2024 ID:3430
Здравейте, бих искала да попитам има ли възможност при изготвянето на графици за служители, за които е установено сумирано изчисляване на работното време до 4 месеца в графика освен смени с продължителност 12 часа /дневна и нощна/ да бъдат включвани и смени с продължителност 8 часа с цел недопускане полагането на извънреден труд над нормата?

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. В чл. 9а – 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) са нормативно регламентирани изискванията при установяване на сумирано изчисляване на работното време. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване (чл. 9а, ал. 1 от НРВПО). В чл. 9б, ал. 1 от НРВПО е предвидено, че при установено сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Съгласно чл. 9а, ал. 3 от НРВПО поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. При определяне на нормата за продължителност на работното време следва да се има предвид и спазването на изискването за междудневна и междуседмична почивка, а с това и максималната продължителност на работното време, уредени в КТ. В тази връзка, според чл. 142, ал. 6 от КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Бихме искали да обърнем внимание, че според чл. 4а, ал. 1 от НРВПО в Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. Поради това работодателят има задължение да определя продължителността на работните смени. ГЕ

04.04.2024 ID:3429
Пенсионер извън ЕС, живеещ в България, се нуждае от български документ, доказващ, че е пенсионер. Какво е необходимо да се направи? Благодаря, Р. Алън

На основание чл. 89 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) по заявление на лицето териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) издава удостоверение за обстоятелства, свързани с това дали получава или не получава пенсия, вида, размера и срока на получаваната пенсия и добавките към нея, както и направените удръжки. Заявлението може да бъде подадено и по електронен път по реда на Закона за електронното управление, подписано с персонален идентификационен код или с квалифициран електронен подпис. Такива удостоверения се издават и за пенсиите, отпуснати от чуждестранни осигурителни институти, изплащани чрез посредничеството на НОИ, при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна. ВН

04.04.2024 ID:3425
Кога ще бъде отговорено на въпрос №3225?

Съгласно правилата на рубриката не се отговаря на становища, мнения и предложения. ЛТ/

04.04.2024 ID:3424
Здравейте, когато смъртта е настъпила след края на работния ден, правото на отпуск на служителя за следващите двата работни дни ли настъпва?

Уважаема госпожо, Регламентираният в Кодекса на труда (КТ) отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 3 е целеви отпуск, който работодателят е длъжен да разреши в случай на настъпване на смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия. Видно от законовата разпоредба предпоставка за възникване на правото на отпуск е настъпването на точно определено събитие – смъртта на близък роднина. Денят на смъртта се удостоверява с акта за смърт. Съгласно чл. 50, ал. 1, от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работникът и служителят имат право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея. Ако служителят е работил в деня, в който е настъпила смъртта на негов роднина, той ще има право на отпуск при смърт само на следващия работен ден. (СР)

04.04.2024 ID:3421
Здравейте!От 07.12.23 до 14.01.2024 замествах колежката ми поради заболяване.Работя като ОПЛ с практика от около 1580пациента.Нейната практика е от около 2200пациента.По НРД НЗОК превежда фактурата за месеца на титуляра,в случая колежката.Вече 4 месеца /до 04.04.24/ тя не повдига въпроса за заплащане за посоченото време,въпреки,че НЗОК повиши сумите ,които се изплащат.Според КТ мисля,че при заместване имам право на 1/2 от нейната заплата?!Моля да ми отговорите наистина ли е така и имам ли право да заведа дело ,ако откаже да разрешим финансовия проблем,тъй като ОПЛ се отнасят към "свободните професии".Благодаря и хубав ден.

По въпроси свързани с прилагането на Закона за здравето, следва да се обърнете по компетентност към Министерство на здравеопазването.

03.04.2024 ID:3418
Здравейте, служители, обслужващи чуждестранни клиенти, работят на нормирано работно време (8 ч., понеделник до петък). Предвид характера на работата, понякога се налага 1 човек от целия екип да работи на националните ни празници, защото клиентите тогава не почиват. Този труд за извънреден ли се счита по смисъла на КТ или само за работа на официален празник (чл. 264 от КТ), без да е извънреден, тъй като не са някакви извънредни ситуации, които го налагат и горе-долу се планира за 2-3 месеца напред?

От представените в запитването данни правим заключението, че работното време се изчислява в работни дни, подневно. Според чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Следователно, за да се зачита за извънреден трудът следва да е положен извън работното време на работника или служителя, по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител. В тази връзка следва да имате предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, според която за полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Във връзка с гореизложеното следва да имате предвид, че според чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто - за работа през дните на официалните празници. Освен това според чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. ГЕ

03.04.2024 ID:3416
Здравейте, до каква степен може да се ограничи достъпът на служител в отпуск по майчинство- служебни имейли, достъп до сграда, системи и т.н.? Може ли да има изцяло спиране на всякакъв достъп?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Отпускът по чл. 163, ал. 1 от КТ е субективно право на работничката и служителката, част от специалната закрила на жената –майка и новороденото дете. Работодателят е задължен да предостави отпуска според предвиденото в нормативната уредба. Според чл. 45, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отпускът поради бременност и раждане се ползва в размер 135 дни, от които 45 дни преди раждането – въз основа на съответен акт от здравните органи, издаден по реда на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), и в размер на остатъка до 410 дни – въз основа на писмено заявление на майката до предприятието, като предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Следва да се има предвид, че осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар, издал болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Осигурителите са задължени да не допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност (чл. 18, ал. 1 от НМЕ).

03.04.2024 ID:3415
Здравейте! От 2004 год до момента работя към дадена Община .Преди Община Поради изискване от моя страна ,за проверка на стажа ми установих ,че за период от 2012 до 2016 г нямам нищо нанесено като стаж ,заплата и др.Отговора беше че не може да се нанесе за стар период в ТК. Моля за отговор кой е длъжен да го нанесе за да ми се форми надлежно всичко което е необходимо? Благодаря!

Освен с трудова книжка, трудов стаж може да се установява и с удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги (чл. 12, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж). Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж може да се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО (от регистъра на осигурените лица), както и с документ по утвърден образец – УП-3. Съгласно чл. 40, ал. 2 от наредбата осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, може да се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, както и с документ по утвърден образец – УП-2. В посочения от Вас случай работодателят може да издаде документите по чл. 40, ал. 1 и 2 от наредбата въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. ЛТ/