03.11.2023 ID:2630
Здравейте, Имаме учителка, която в края на мес. май 2023 г. излиза отпуск поради бременност и раждане. През месец октомври започва да ползва отпуск по чл.163, ал. 1 от КТ и чл. 45, ал. 1, т. 2 от НРВПО. Лицето няма прекъсване в ползването на на отпуска поради бременност и раждане и отпуска по чл. 163, ал. 1 от КТ и чл. 45, ал. 1, т. 2 от НРВПО Има ли право служителката на увеличение на РЗ по КТД от 10.08.2023 г., считано от 01.01.2023 г.? В случай че няма - кога следва да си получи увеличението? Предварително Ви благодаря!

Уважаема госпожо, Предвид на това, че министърът на образованието и науката е страна по КТД Образование и въпросът е свързан с прилагането на Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към него, изискахме становище по компетентност. Съгласно изразеното становище, кръгът на лицата, за които се прилагат договореностите в Анекс№ Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (КТД Образование), се определя към датата на приемането на анекса, т.е. предвиденото увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителни вноски се прилага за всички които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството на „работници и служители“. Във връзка с горепосоченото и с оглед на чл. 118, ал. 3 от Кодекса на труда, съгласно който работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя, сме на мнение че няма пречка трудовото възнаграждение да бъде увеличено едностранно от работодателя от 01.01.2023 г. (СР)

03.11.2023 ID:2627
Здравейте, Става въпрос за чл. 81а от ЗДсЛ - преминаване на служба в друга администрация. По-специално ал. 4, която гласи: "Ако органът по назначаването на администрацията, в която работи държавният служител, откаже да подпише споразумението, служителят може да бъде назначен след сключване на споразумение между него и другата администрация и след подаването на едномесечно предизвестие до администрацията, в която работи." Интересува ме в какъв срок след подписване на споразумението от страна на служителя, както и от страна на приемащата страна, следва да се произнесе предаващата страна? Практически сужителят може ли да бъде мотан неопределен период от време? И как точно се доказва отказът на страната да подпише споразумението?

За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

02.11.2023 ID:2626
Здравейте, Пиша отново защото не разбрах дали беше наистина приет предишния ми въпрос. Налага ми се да напусна работа поради придобито право на пенсия за прослужено време и възраст.Отговарям на условията за получаване на 11 брутни заплати обезщетение - имам навършени години, закупил съм в НАП недостигащия ми трудов стаж посочен от НОИ, последните ми 10 години трудов стаж по трудов договор са само в държавни и общински училища. Въпросът ми е кой месец се взема за база за определяне на обезщетението. В повечето училища в София вземат за база последният пълен работен месец, без никави болнични или други отпуски.Това за мен означава да се върнат около година назад ,а тогава заплатата ми беше доста по-малка. Аз проверих, в член 228 на КТ е указано, че обезщетението се изчислява на база на брутното възнаграждение от месеца преди напускането. А член 19 на НСОРЗ изисква , ако няма пълен отработен месец, среднодневното трудово възнаграждение на предходния месец да се умножи по работни дни в съответния месец. Моля да ми разясните кой е правилният начин за изчисляване на обезщетението за да не бъда ощетен и да мога да си защитя правата. Николай Димитров

Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ, глава Х е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. От цитираната разпоредба следва, че базата за определяне на обезщетението по чл. 219, ал. 6 ЗПУО, във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ, се определя съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ. За база при определяне на размера служи полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Необходимото за целите на определяне на обезщетението брутно месечно трудово възнаграждение се формира въз основа на среднодневно брутно трудово възнаграждение, която се умножава по броя на работните дни за същия месец (чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). Това означава, че е достатъчно наличието дори на един отработен ден в месеца, предхождащ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, за да се изчисли месечен размер на брутната сума. ЛТ/

02.11.2023 ID:2624
Има ли право работодателят да определя различни размери на допълнително възнаграждение за образователна и научна степен "доктор" (по Чл. 11. (1) от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) за различни категории персонал?

Допълнителното трудово възнаграждение за образователна и научна степен „доктор“ в размер не по-малък от 15 лв. съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 НСОРЗ, се изплаща на работника или служителя, когато придобитата степен е свързана с изпълняваната работа. „Връзката“ с изпълняваната работа е единственото регламентирано условие за изплащането на това възнаграждение. При определянето му в трудовия договор работодателят следва да се съобразява с Вътрешните правила за работната заплата, които са вътрешен акт на работодателя. В тях се определят и редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения (чл. 22, ал. 3, т. 4 НСОРЗ). Вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор (чл. 22, ал. 2 НСОРЗ). Това включва и спазване на императивни законови норми относно недопускането на дискриминация при осъществяване на трудовите права и задължения. ЛТ/

02.11.2023 ID:2623
Здравейте, С изменение на Вътрешните правила за работна заплата работодателя намалява размера на допълнително възнаграждение за образователна и научна степен "доктор" (по Чл. 11. (1) от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата), определен в приетите няколко месеца по-рано Вътрешни правила на институцията/организацията. Това може ли да се счита за нарушение на Чл. 118. (1) от Кодекса на труда?

Допълнителното трудово възнаграждение за образователна и научна степен „доктор“, свързана с изпълняваната работа, е с постоянен характер, в размер не по-малък от 15 лв. съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 НСОРЗ. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ в трудовия договор се определят основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Следователно, когато в трудовия договор е определен конкретен размер на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 11, ал. 1, т. 1 НСОРЗ, по-голям от минимално предвидения, той става част от неговото договорно съдържание. С оглед на това следва да се има предвид разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ, съгласно която работодателят или работникът или служителят не могат едностранно да променят съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. В тази връзка посочваме, че в Решение № 11 от 5.04.2002 г. на ВКС, III г. о. се приема, че работодателят дължи на работника трудово възнаграждение и обезщетения, съобразно уговореното в индивидуалния трудов договор. Разпоредбите на колективния трудов договор и ВПОРЗ са приложими само когато са по-благоприятни за работника. Следва да се отбележи, че работодателят има право да утвърждава промени във вътрешните правила за работната заплата по реда на тяхното приемане. Когато размерът на допълнителното трудово възнаграждение за образователна и научна степен „доктор“ не е определено в индивидуалния трудов договор на работника или служителя, се прилагат размерите, предвидени във вътрешните правила за работната заплата. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да запознава работника или служителя с вътрешните правила за работната заплата. ЛТ/

02.11.2023 ID:2622
Здравейте, Със заповед на работодателя ми е възложено да изпълнявам допълнителна работа с постоянен характер, която не влиза в обхвата и характера на служебните ми задължения и компетенции. Не е определено допълнително възнаграждение за възложената допълнителна дейност. Подадох мотивирано заявление до работодателя с искане да ми бъде определено допълнително възнаграждение за извършваната съгласно заповедта допълнителна работа. Вече трети месец нямам никакъв отговор от страна на работодателя. Има ли и какви са сроковете за получаване на отговор на искане от страна на работник към работодател, свързано с промяна на условията по трудовия договор - в случая включване на допълнително възнаграждение за извършвана допълнителна работа извън обхвата и характера на служебните ми задължения и компетенции? Благодаря предварително за съдействието!

Кодексът на труда (чл. 118, ал. 1) регламентира принципна забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение, а чл. 119 от КТ изрично предвижда, че изменение се допуска по писмено съгласие на страните. Наименованието на длъжността и характерът на работата са задължителни елементи от съдържанието на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 2 КТ). Освен това работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика, в която се описват правата и задълженията, свързани с характера на възложената работа. В този смисъл възлагането на допълнителни задължения, които не съответстват на длъжността и характера на възложената работа, могат да се считат и за изменение, което не е израз на съгласуваната воля на двете страни. С оглед на конкретните обстоятелства по случая можете да потърсите съдействие от инспекцията по труда, която осъществява контрола за спазване на трудовото законодателство. При възникнал трудов спор относно изпълнението на трудовото правоотношение и заплащането на положения труд имате възможност да се обърнете за разрешаването му си по съдебен ред. ЛТ/

02.11.2023 ID:2621
Здравейте! Моля, за вашия компетентен отговор на следния ми въпрос: Полага ли се допълнителен платен отпуск за работа при ненормиран работен ден по чл.156, ал.1, т. 2 от КТ на служители по трудови правоотношения, за които е установено сумирано изчисляване на работното време(СИРВ), във връзка с чл.142, ал.2 от КТ(максимална продължителност на работната смяна е 12 часа).СИРВ е въведено съгласно заповед на директора на дирекцията за период от 3 месеца. Размерът на този допълнителен платен отпуск за ненормиран работен ден е в размер на 8 дни за календарната година, съгласно подписан Браншови колективен договор и съгласно заповед на изпълнителния директор на агенцията.

Според чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя (чл. 139а, ал. 3 от КТ). Следва да се има предвид, че при установяване на ненормиран работен ден продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ (чл. 139а, ал. 6 от КТ). Следва да имате предвид, че според чл. 142, ал. 5 от КТ, според която не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден. ГЕ

01.11.2023 ID:2617
Искам да попитам как мога да си намеря трудовия договор на хартиен вариант.Имам трудов договор но не съм го подписвала и виждала никога.Явно подписат ми е бил фалшифициране.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Според чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта (чл. 62, ал. 3 от КТ). Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съответно работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ачл. 63, ал. 1 от КТ. В случай, че считате, че работодателят извършва нарушения на трудовото законодателство може да се обърнете към съответната инспекция по труда. ГЕ

01.11.2023 ID:2616
Здравейте! През 2015 г. едно лице придобива право на пенсия и го упражнява, но остава да работи при работодателя т.е. не му се прекратява трудовия договор. През 2023 г. лицето почива. Работодателят е страна по Колективен трудов договор. Какви обезщетения следва да се изплатят за починалото лице респ. на неговите наследници? По чл. 222, ал. 3 от КТ се дължат при прекратяването на трудовия договор 6 брутни заплати. По Колективния трудов договор се дължи още една брутна заплата. Следва ли тези 7 брутни заплати да се изплатят на наследниците? На следващо място по КТД -то при смърт на работника, на наследниците се изплаща обезщетение в размер на 6 основни заплати. Т.е. следва ли на наследниците да се изплатят и двата вида обезщетения - общо: 7 брутни и 6 основни заплати? Или имат право само на едно от двете, в който случай моля да посочите нормативна разпоредба, съгласно която трябва да избират. Уточнявам, че в КТД -ТО разпоредба , която да казва, че наследниците следва да избират между двете обезщетения не се съдържа.

Работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ако към датата на прекратяване е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО). По-големи размери на обезщетението, предвидени в разпоредбата, могат да се уговарят в индивидуален или колективен трудов договор (чл. 228, ал. 2 КТ). Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от правното основание за прекратяването. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, със смъртта на работника или служителя. Ако работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (независимо дали го е упражнил или не) към датата на прекратяването по чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ, той има право обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като обезщетението се дължи от работодателя, независимо от основанието за прекратяване на трудовия договор. Дължим е размерът, съобразно уговорения, в случая с КТД. След като работникът/служителят има право на това обезщетение, в размера по КТД, то работодателят следва да го изплати на неговите наследници, след представяне на удостоверение за наследници. В запитването се посочва, че съгласно КТД при смърт на работника, на наследниците се изплаща обезщетение в размер на 6 основни заплати. Би могло да се предположи, че в КТД това обезщетение е предвидено като друг вид обезщетение, различно от обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Следователно правото за изплащането му възниква на различно основание. С оглед на това считаме, че наследниците имат право и на двете обезщетения. ЛТ/

01.11.2023 ID:2615
Здравейте, запитването е от няколко учители колеги, които се пенсионирахме по едно и също време. Молим за вашето компетентно мнение по следния казус: Работехме като учителки и на 01.07.2023 г. прекратихме трудовите си правоотношения поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1. от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Имаме ли право на увеличение на заплатите от 01.01.2023 г., а оттам – и полагащото ни се увеличение на обезщетенията за излизане в пенсия, на основание Анекс № ДО1 – 192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. Ако имаме такова право, как би следвало да постъпим?

Предвид на това, че министърът на образованието и науката е страна по КТД Образование и въпросът е свързан с прилагането на Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към него, по повод на други сходни запитвания изискахме становище по компетентност. Съгласно изразеното становище, кръгът на лицата, за които се прилагат договореностите в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (КТД Образование), се определя към датата на приемането на анекса, т.е. предвиденото увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителни вноски се прилага за всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството на „работници и служители“. В запитването е посочено, че трудовите правоотношения са прекратени на 01.07.2023 г. Във връзка с изразеното становище и предвид данните в запитването, сме на мнение, че нямате право на увеличението за периода от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение. ЛТ/

01.11.2023 ID:2614
След приемана на бюджета с решение на ОС към месец октомври 23 г. следва и процедура по утвърждаване на лимита за фонд работна заплата и промяна на основната месечна заплата, за изминало време ( считано от 01.01.2023 г. ). За лица с прекратено трудово правоотношение през горепосочение период ( януари - септември ) дължи ли се сума за периода, който са работили? Ако се дължи на какво основание ?

Уважаема госпожо, Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са част от задължителтното съдържание на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда. Трудовото правоотношение може да се изменя само по взаимно съгласие на страните или в случай на увеличаване на трудовото възнаграждение на работника или служителя - едностранно от работодателя. Когато трудовото правоотношение се изменя по взаимно съгласие, се сключва допълнително писмено споразумение към основния трудов договор. При едностранно увеличение на трудовото възнаграждение работодателят издава заповед по отношение на конкретния служител. Прекратяването на трудовия договор прави невъзможно сключването на допълнително споразумение или издаване на заповед, тъй като работникът или служителят вече не е в трудово правоотношение с работодателя. В тази връзка сме на мнение, че ако увеличението на трудовото възнаграждение е извършено след прекратяване на трудовия договор, дори и да се прилага със задна дата, няма основние за изплащане на разликата до по-високия размер на трудовото възнаграждение. (СР)

01.11.2023 ID:2612
Уважаеми господа, Обръщам се към Вас със следния казус, дъщеря ми работеше във фирма, която от месец май не изплащала трудовото и възнаграждение, аз я посъветвах да се обърне за съдействие към Вас. Проблема е , че договора й не е прекратен и тя не може да започне работа вече шести месец. Моля да ме насочите какви действия, трябва да предприема, за да прекратим този порочен договор!

Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. В тази връзка, според чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ трудовият договор се прекратява при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. В този смисъл е и актуалната съдебна практика (Решение № 34 от 03.04.2017 г. по гр. д. № 3010/2016 г., г. к., III г. о. на ВКС). Следователно, в случая, предвид посочените в запитването данни, за да се прекрати трудовият договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е необходимо работникът или служителят да отправи писмено изявление за това до работодателя. Според чл. 128а, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Актът за прекратяване на трудов договор се подписва и от двете страни по трудовото правоотношение. В случай, че считате, че работодателят извършва нарушения на трудовото законодателство може да се обърнете към инспекцията по труда, която осъществява цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство. ГЕ

01.11.2023 ID:2611
Имаме служител назначен от 13.11.2013г.които работи и до днес без прекъсване и на 18.09.2016г. има издадено пенсионно решение за осигурителен стаж и възраст.Въпросът ми е при евентуално напускане на служителя размерът на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ от 2 или 6 заплати трябва да бъде тъй като почти 10 години работи във фирмата.Благодаря Ви!

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Предвид на обстоятелството, че служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение, той има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правооношение. Размерът на обезщетението се определя към момента на прекратяване на трудовия договор. (СР)

01.11.2023 ID:2610
Какви обезщетения се дължат на починал служител, който е бил пенсионер по болест? Работил е повече от 10 години във фирмата . Не е имал навършена възраст за пенсия. Към датата на смъртта е имал навършени 64 години и осигурителен стаж 39 г. и 7 мес.

Уважаема госпожо, В запитването не посочвате рожденната дата на починалия служител, за да се направи преценка за придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обръщаме внимание, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се придобива от 1 януари 2023 г. при възраст 62 години за жените и 64 години и 6 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 4 месеца за жените и 39 години и 4 месеца за мъжете. Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО. (чл. 68а, ал. 1 от КСО). Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В конкретния случай трудовото правоотношение е прекратено при прекратяване поради смърт на основание чл. 325, ал. 1, т. 11 от КТ. Алинея 3 на чл. 222 от КТ се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (чл. 222, ал. 4 от КТ), т.е. когато лице, което има изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране, но не му достига до една година от изискуемата възраст, определена по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Получаването на пенсия за инвалидност, когато лице е загубило напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, не е пречка за получаване на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. В случай, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят има неизползван платен годишен отпуск, за работодателя възниква и задължение за изплащане на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ. Наследниците имат право да получат дължимите на наследодателя обезщетения, тъй като в състава на наследството се включват и вземанията за обезщетения по трудово правоотношение. В тази връзка, наследниците следва да удостоверят това си качество като представят удостоверение за наследници. Съответната сума се изплаща общо на правоимащите лица или на едно от тях, ако е снабдено с изрично, нотариално заверено, пълномощно от останалите правоимащи. (СР)

31.10.2023 ID:2608
Здравейте! Детето ми е на 1 г. и 4 месеца и към настоящия момент вече посещава общинска ясла в София. Имам действащ трудов договор с частна фирма, а в момента "изчиствам" натрупан платен отпуск, тъй като допреди 2 дни бях в отпуска за отглеждане на дете до 2 г. Въпросът ми е дали имам право на НЕПЛАТЕН отпуск за отглеждане на дете до 8 г., след като детето ми посещава детско заведение? Ако имам право да ползвам такъв отпуск, моля, да ми дадете информация за условията на неговото ползване. Доколкото зная е 6 месеца, като бащата може да прехвърли още 5. Всяка информация по въпроса ще ми е от полза. Зададох същия въпрос на НОИ. Отговориха ми, че не е в техните компетенции и следва да се обърна към вас. Предварително благодаря за предоставената информация! С уважение, Светлана Манева-Йорданова

Уважаема госпожо, Неплатеният отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст е регламентиран в чл. 167а от Кодекса на труда (КТ). Съгласно разпоредбата след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 ( за отглеждане на дете до 2-годишна възраст) и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 (отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Придвид изискването отпускът да се ползва след отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ, детето следва да е навършило 2 години. По отношение на условието детето да не е настането в заведение на пълна държавна издръжка, следва да се има предвид, че детските заведения на пълна държавна издръжка са тези, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса. Кодексът на труда не предвижда ограничение, свързано с посещение в детска ясла, детска градина или училище, т.е. ако детето посещава детска ясла това не е пречка за ползване на отпуска по чл. 167а от КТ. Отпускът по чл. 167а от КТ може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни Редът и начинът за ползване са уредени в Наредбата за работното време почивките и отпуските (НРВПО). В чл. 49 от НРВПО е посочено, че отпускът по чл. 167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Отпускът се заявява и ползва в календарни дни. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него. Когато един от родителите желае да ползва част от отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ в размер до 5 месеца, към заявлението за ползване се прилага писменото съгласие на другия родител. Когато отпускът се ползва за първи път работодателят въз основа на представено копие от акта за раждане на детето издава удостоверение, в което се вписват размерът и периодът на ползване на отпуска за всеки отделен случай. Удостоверението се съхранява при работодателя, който е разрешил ползването на отпуска и се предоставя на работника или служителя, когато това е необходимо за ползване на отпуска от другия родител или при прекратяване на трудовото правоотношение. Използваният отпуск по чл. 167а КТ се отчита в специална книга при работодателя, в която се отразява и предоставянето на удостоверението. (СР)

31.10.2023 ID:2607
Здравейте? Задочен докторант съм. За ползването на отпуск по чл. 169, ал.4 от КТ необходимо ли е да имам изрично писмено съгласие на работодателя, дадено преди зачисляването ми като докторант? При ползване на отпуск по чл. 169, ал.4 от КТ освен молба до работодателя, представяне на заповед за зачисляване, необходимо ли е да се представят някакви други документи? Достатъчно ли е в молбата да се посочи само, че се касае за отпуск за подготовка на дисертационен труд? Необходимо ли е след приключване на отпуска пред работодателя да се представя отчет/ справка или друго за свършеното по дисертац. труд по време. Благодаря! или да представям доказателства пред работодателя какво е свършено от моя страна по време на ползвания отпуск по чл. 169, ал. 4 от КТ.

Уважаема госпожо, Докторантурата е третата степен на тристепенната система на висше образование – форма за получаване на допълнителна научна квалификация за придобиване на образователна и научна степен или научна степен, която завършва със защита на дисертационен труд. За работниците и служителите, които са зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка е предвиден специален отпуск в чл. 169, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ). В тази разпоредба е предвидено, че за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск. Отпускът по чл. 169, ал. 4 от КТ се полага само веднъж за една научна степен, като може да се ползва наведнъж или на части през годините на обучение на докторантите. Съгласието може да бъде дадено и след момента на зачисляване на задочна докторантура. Според чл. 171, ал. 1, т. 4 от КТ, ако работодателят е дал съгласие, задочният докторант ще има право и на неплатен отпуск за подготовка и защита на дисертация - до 4 месеца. Съобразно чл. 171, ал. 2 от КТ когато работодателят не е дал съгласие за обучението работникът или служителят има право на неплатен отпуск намален на половина, т.е. до 2 месеца. В тази връзка считаме, че ако не е дадено предварително съгласие от работодателя, няма пречка в заявлението за ползване на неплатен отпуск по чл. 171 от КТ да се съдържа и искане към работодателя за даване на съгласие за обучение. В случай, че работодателят не даде такова съгласие, заявлението може да се счита за такова по чл. 171, ал. 2, във връзка с чл. 171, ал. 1, т. 4 от КТ, т.е. за ползване на неплатен отпуск в размер до 2 месеца. Разпоредбата на чл. 51 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) регламентира реда за удостоверяване на дните на заетост с учебни занятия и изпити. Предвид на това, тя не намира приложение по отношение на отпуска по чл. 169, ал. 4 от КТ, тъй като неговото предназначение не е за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити. Според чл. 171а от КТ, отпуските на учащите се по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително. По наше мнение към уведомлението е достатъчно да се представи документ от съответната образователна или научна организация, който удостоверява зачисляването за самостоятелна докторанта. (СР)

30.10.2023 ID:2605
Здравейте,имам запитване относно това че са ме съкратили на работното ми място по чл.328 ал.1 т.3 .Първото ми запитване, дали работодателя веднага трябва да ми плати едномесечно обезщетение или трябва да мине един месец за да си поискам обезщетение съответно после да се регистрирам при вас?И вторият ми въпрос имам ли право на обезщетение от вас в случая ако имам почасов трудов договор или се водя на стаж при предприятие? Поздрави

Според чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при уволнение поради намаляване обема на работа работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Поради това за изплащане на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ следва да е изтекъл един месец от уволнение. За изплащане на обезщетението работникът или служителят следва да направи искане до работодателя, като приложи доказателства, че не е започнал работа или при постъпване на работа при друг работодател, че размерът на получаваното трудово възнаграждение е с по-ниско възнаграждение. ГЕ

30.10.2023 ID:2601
Здравейте, Ако работодателят реши да изплати на служител 6 заплати (вместо 2), на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, тъй като този служител е работил повече от 10 години в същата икономическа група предприятия, въпреки че тази група не отговаря стриктно на законовото определение, това може ли да повлече негативни последици за работодателя?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. По своето естество обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ не представлява компенсация за понесени вреди от работника или служителя, а е предвидено като благодарствено (гратификационно) плащане от страна на работодателя. Поради тази причина размерът на обезщетението е по-голям за тези работници или служители, които са работили по-продължително време при същия работодател. С оглед на това, няма пречка в колективен или индивидуален трудов договор да се определя по-висок размер на обезщетението от този предвиден в чл. 222, ал. 3 от КТ. (СР)

30.10.2023 ID:2600
Здравейте, Служител от дружество започва работа в друго дружество от същата икономичекса група. Те обаче нямат пряко общо предприятие-майка, а общо предприятие-майка през няколко нива на опосредяване. Ръководството се осъщесвява сравнително незаивисмо, въпреки че на върха на структурата стои едно и също дружество. Приложима ли е в тази ситуация хипотезата на чл. 222, ал. 3 КТ, или не? Благодаря!

Уважаема госпожо, Понятието „група предприятия" по смисъла на КТ означава „две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.“ (§ 1, т. 2а от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда във връзка с § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност). По наше мнение, ако дадено предприятие осъществява своята дейност самостоятелно критериите за „група предприятия“, предвидени в КТ няма да бъдат изпълнени. (СР)

26.10.2023 ID:2597
Уважаеми експерти,имам следния казус: Работя като учител в столично училище. През месец август бе подписан анекс към колективния трудов договор за 15% увеличение на основната раб.заплата с стара дата от 1.01.23г. През месеците август и септември бях в болничен.Въпросът ми към Вас е :Полага ли ми се увеличение към основната заплата за тези месеци? Благодаря предварително! Успешен ден!

Уважаема госпожо, За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО (в редакцията до 01.01.2024 г.) осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Плащанията от страна на работодателя, чийто размер се определя въз основа на основната, съответно брутната работа заплата на работника или служителя, следва да се актуализират при съобразяване на увеличения размер на трудовото възнаграждение от момента на увеличението. В тази връзка сме на мнение, че увеличаването на работните заплати в системата на предучилищното и училищното образование, договорено в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. със задна дата от 01.01.2023 г. ще има като последица актуализиране на обезщетението за временна неработодпособност за първите три работни дни, които се определят въз основа на брутната заплата, съобразно чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване. По отношение на останалия период на отпуска за временна неработоспособност, в който се изплаща обезщетение от държавното обществено осигуряване, в чл. 41, ал. 1 от КСО е предвидено, че дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски. За повече информация можете да се обърнете към Националния осигурителен институт.(СР)