|
09.10.2023 ID:2517
Несеквестируемата част от трудово възнаграждение ( МРЗ ) участва ли в изчислението на частта за удръжка на запор към ЧСИ по ГПК или чл.446 се прилага само върху секвестируемата част ,т.е върху остатъка от разликата между нетно възнаграждение и МРЗ
Правилно ли е или не е да се удържи 1/4 част от разликата между нетното възнаграждение и МРЗ
Благодаря!
За отговор на поставения въпрос по компетентност следва да се обърнете към Министерството на правосъдието.
| 09.10.2023 ID:2516
Здравейте, въпросът ми е дали в дружество, за което работят пряко и непряко (през аутсорсинг фирма) наети лица, би бил приложим (изискуем) принципът за равнопоставеност, ако ваучерите за храна осигурени от двамата работодатели са съответно на различна стойност (на човек,на месец) за двете групи служители (пряко и непряко наети), които работят на едно и също място, при едни и същи условия (макар и с договори към две различни дружества).
От представените в запитването данни правим заключението, че част от служителите в дружеството са изпратени от предприятие, което осигурява временна работа. Следва да се има предвид, че допълнителните условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа, са регламентирани в раздел Раздел VIII "в" от Кодекса на труда (КТ).
Съгласно чл. 107х, ал. 2 от КТ работниците и служителите, изпратени за изпълнение на работа в предприятие ползвател, не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради временната им работа в сравнение с останалите работници и служители, които работят в предприятието ползвател на същата или на сходна работа, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Предприятието ползвател е длъжно да осигурява на работника или служителя, който е изпратен от предприятие, което осигурява временна работа, равно третиране с останалите работници и служители, които работят при него и изпълняват същата или сходна работа или длъжност (в тази връзка чл. 107т, ал. 2 от КТ).
Обръщаме внимание, че разпоредбата на чл. 107т, ал. 1, т. 7 от КТ изрично задължава предприятието ползвател да уведомява предприятието, което осигурява временна работа, за условията, при които на същата или на сходна работа или длъжност работят останалите работници и служители, както и при промяна на тези условия. По наше мнение разпоредбата на чл. 107у, ал. 2, т. 10 от КТ предоставя възможност в договора между предприятията да бъдат определени и други условия, свързани с изпълнението на временната работа, в това число и начина на обмен на информация относно допълнителните придобивки на работниците и служителите и организацията по администрирането им.
Предоставянето на ваучери за храна е част от социално-битовото и културно обслужване в предприятието и като такова се финансира със средства от работодателя и от други източници (чл. 292 от КТ). Следва да се има предвид, че предприятието, което осигурява временна работа, е работодател на изпратените работници и служители по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ. Следователно задължение да предостави ваучерите за храна на изпратените работници и служители е на предприятието, което осигурява временна работа, като техният размер трябва да съответства на предоставените ваучери на работниците и служителите в предприятието ползвател. ГЕ
| 09.10.2023 ID:2514
Здравейте,
Подадох сигнал в ГИТ-София, като на 08.08.2023г. отстраних нередовности по него и представих доказателства чрез ИТ-Перник.
На 23.08.2023г. подадох 2 сигнала през ИТ-Кюстендил срещу същата фирма, които служебно да се администрират до ИТ-София и ИТ-Бургас, които да извършат необходимите проверки.
Тъй като дейността на фирмата, в която работех, е свързана с продажба на скъпоценности и бижута, и до настоящия момент нямам отговор от Инспекцията по труда.
Считам, че вече всички законови срокове за това са изтекли. Последващите действия на работодателя и липсата на реакция от контролния орган, мотивират настоящото, защото или служителите ви съветват работодателя или същите са били "мотивирани" да не изпълнят задълженията си.
Какъв е срокът за произнасяне и защо служителите ви не ми предоставят информация по случая, а си позволяват да ми затварят телефона.
Поздрави
Предвид изложената фактическа обстановка бихме искали да Ви уведомим, че по реда на Административнопроцесуалния кодекс могат да се подават сигнали за незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации (чл. 107, ал. 4 от кодекса).
В тази връзка, имате право да подадете сигнал до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за установяване на фактите и обстоятелствата по случая и за вземане на решение по компетентност. ЛТ/
| 09.10.2023 ID:2513
Здравейте,
Строителна фирма сме и изпълняваме обекти в цялата страна.
Във връзка с изплащане на дневни пари, съгласно НКС и текста по чл.6, т.2, имам следният въпрос:
Счита ли се за командировано лице, кето извършва възложена работа в границите на населеното място, което е определено за месторабота в ТД, а именно точно записано е : "Офис в гр....... и обекти на дружеството"
В същото време лицето нощува на това място, доказано със фактура от хотела. Неговата адресна регистрация по местоживеене е различна от мястото на командироване.
Може ли на това лице да му бъдат изплатени дневни пари?
Ако не - какво трябва да направим, за да можем да изплащаме тези пари.
Поздрави,
Василка Александрова
Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за командировките в страната (НКС) работниците и служителите не се считат командировани, когато изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение. Според чл. 3, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), „населено място“ е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. В тази връзка считаме, че когато работникът или служителят изпълнява служебните си задължения в границите на населеното място (определено според ЗАТУРБ), в което е мястото на постоянната му работа, той не следва да се счита за командирован и не следва да му се изплащат командировъчни пари, предвидени в НКС.
| 06.10.2023 ID:2509
За тази година август месец е с 23 работни дни а месец септември с 19. Аз получавам всеки месец фиксирана работна заплата, независимо колко са работните дни в месеца. Защо при изплащане на невзет отпуск при напускане на работа, месечния доход не се дели на усреднени работни дни, например 21. или 22.
Пример: ако заплатата ми е 2000 лв
2000лв.делено на 23 раб.дни = 86,96лв за 1 ден за м.август
2000лв.делено на 19 раб.дни = 105,25лв.за 1 ден за м.септември
разликата е 18,29лв.
за 50 дни неизползван платен отпуск разликата е 914,50лв.
А ако се дели на 21 раб.дни т.е 2000лв. делено на 21раб.дни = 95,24лв , което е логически приемливо и справедливо.
Съгласно чл. 224, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. База за изчисляване на обезщетението е начисленото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последен месец, в който има най-малко 10 работни дни.
Съгласно чл. 18, ал. 1, изр. 1-во НСОРЗ среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от КТ се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.
Следователно при определяне на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за база се използва среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, в който има най-малко 10 работни дни. То се установява като брутното трудово възнаграждение, получено в този месец, се раздели на броя на отработените дни през същия месец. ЛТ/
| 06.10.2023 ID:2508
Мой служител е в майчинство тече му втората година, трябва да се върне на работа затова искам да знам колко дена точно трябва да работи, за да излезе после отново в майчинство да си го продължи.
Уважаема госпожо,
Отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се ползва от майката по реда определен в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно чл. 46, ал. 1 от НРВПО отпускът по чл. 164, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.
В тази връзка, майка, която прекъсне ползуването на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ и се върне на работа, може да подаде писмено заявление за продължаване ползването на отпуска до работодателя от ден по нейна преценка. (СР)
| 06.10.2023 ID:2506
Здравейте,
на 15.09 зададох въпрос в рубриката трудово право с ID 2409 и все още нямам отговор, а виждам, че има отговори на въпроси, зададени след моя, които вече имат отговор и затова исках да попитам дали има някакъв проблем?
На запитването е отговорено на 6.10.2023 г.
| 06.10.2023 ID:2505
Държавен служител съм. Наказана съм дисциплинарно със забележда. В момента се изплаща на служителите ДМС, което обхваща периода от 01.04.23 до 30.09.2023г. Моето наказание е от 01.09.2023г. Въпросът ми е: имам ли право на ДМС. В заповедта на председателя е записано да не се изплаща ДМС на наказани към момента. НО то касае минал период, в който не съм била наказана.
По въпроси свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към Дирекция „Модернизация а администрацията“ към Министерския съвет.
| 05.10.2023 ID:2501
Здравейте! Въпросът ми е по повод чл. 6 от наредбата за командировки в страната, където са определени категориите служители които не се считат за командировани.
Според Вас държавни служители с полицейски правомощия, на които част от служебните задължения включват конвоиране на задържани лица от едно населено място до друго в различни области, трябва ли да се считат за командировани при изпълнение на тези конвоирания?
Ако се считат за командировани, то как точно да се определи наличието на обстоятелствата визирани в чл.19, ал.2 от наредбата "по-голяма част от работното време" - от момента на тръгване от населеното място, където е постоянната им месторабота до завръщането им, по времето което реално прекарват в другото населено място или от момента на напускане рамките на града/областта/ в който/която/ са назначени и реално изпълняват служебните си задължения?
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от НКС работниците и служителите не се считат за командировани, когато изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото им на работа, определено при възникване на трудовото правоотношение. Според чл. 3, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), „населено място“ е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. В тази връзка считаме, че когато работникът или служителят изпълнява служебните си задължения извън границите на населеното място (определено според ЗАТУРБ), в което е мястото на постоянната му работа, той следва да е командирован и да му се изплащат командировъчни пари, предвидени в НКС.
| 05.10.2023 ID:2500
Добър ден! Има ли право Директора да не ми разреши платен ученически отпуск за втори семестър след като ми е разрешил за първи семестър? За съжаление благодарение на прекият ми ръководител който твърдеше, че имам заповед сега изведнъж се оказва,че съм ползвала отпуск за който заповед се твърди,че няма!
Уважаема госпожо,
Платеният отпуск за обучение по чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е в размер 25 работни дни за всяка учебна година.
За да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:
- да учи в средно или висше училище;
- обучението да се извършва без откъсване от производството и
- да има съгласието на работодателя за това.
Право на работадателя е да разреши или откаже на работника или служителя ползването на платен отпуск за обучение.
Следва да имате предвид, че съгласието за ползване на отпуск за обучение по чл. 169 от КТ се дава еднократно за обучение в средно или висше учебно заведение. Не е пречка такова съгласие да бъде дадено от работодателя на по-късен етап, като правото на отпуск за обучение възниква от момента на даденото от съгласие. (СР)
| 05.10.2023 ID:2498
Здравейте!Въпроса ми е следния:служители назначени на трудов договор на осн.чл.111 и чл.110 от КТ какъв размер на платен годишен отпуск им се полага за една календарна година.При работно време 3,5ч. при законоустановено работно време 7ч.
Според чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Съгласно чл. 22, ал. 1, посл. изречение от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Според чл. 355, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения (чл. 355, ал. 2 от КТ).
Следователно, изчисляването на размера на полагаемия се платен годишен отпуск следва да е пропорционално на натрупания трудов стаж в предприятието, като тези правила важат и при изчисляване на трудовия стаж по допълнителните трудови договори по чл. 110 и чл. 111 от КТ.
В случая, от данните в запитването разбираме, че служителите са назначени и по допълнителни трудови договори, с работно време от 3,5 часа при законоустановено такова от 7 часа. С оглед на гореизоженото следва, че работниците или служителите имат право на не по-малко от 20 работни дни платен годишен отпуск. ГЕ
| 04.10.2023 ID:2495
Държавен служител се завръща на работа след продължителен болничен за временна неработоспособност, който обхваща 2021 г. и 2022 г. и представя Експертно решение с определена група инвалидност и дата на инвалидизиране от 31.08.2022 г.
На основание чл.56, ал.2 от ЗДСл. се предоставя право на редовен платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни за служител с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
Следва ли на лицето да се определи основния платен годишен отпуск в размер на 26 дни в цял размер за съответната година или да следва да бъде преизчислен пропороционално до края на годината, считано от датата на инвалидизиране – 31.08.2022 г.?
По въпроси свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към Дирекция „Модернизация а администрацията“ към Министерския съвет.
| 04.10.2023 ID:2494
Държавен служител се завръща на работа след продължителен болничен за временна неработоспособност – 11 м. 25 д., който обхваща 2022 г. и 2023 г.
За длъжността която заема със заповед на директора е определен основен и допълнителен отпуск, както следва:
- 20 работни дни на основание чл. 56, ал. 1 и 2 от ЗДСл. и
- 7 работни дни на основание чл. 50, ал. 2 от ЗДСл.,
общо 27 дни за 2022 г. и 27 дни за 2023 г.
Следва ли допълнителният отпуск от 7 дни за 2022 г. и 7 дни за 2023 г. да бъдат преизчислени пропороционално за времето преди излизане в болничен и след завръщане?
Ако в този случай допълнителният отпуск се определя пропорционално, то на каква база се преценява за кои болнични отпуската се преизчислява, тъй като на някои служители ползваните болнични през годината са с прекъсване?
По въпроси свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към Дирекция „Модернизация а администрацията“ към Министерския съвет.
| 04.10.2023 ID:2493
Държавен служител се завръща на работа след майчинство на 11.09.2023 г. и подава заявление за използване на платен годишен отпуск, считано от 11.09.2023 г. За длъжността която заема със заповед на директора е определен основен и допълнителен отпуск за 2023г., както следва:
- 20 работни дни на основание чл. 56, ал. 1 и 2 от ЗДСл. и
- 6 работни дни на основание чл. 50, ал. 2 от ЗДСл.,
общо 26 дни за 2023 г.
Следва ли допълнителният отпуск от 6 дни да бъде преизчислен пропороционално/или да бъде даден в пълен годишен размер, ако служителя няма отработени дни до края на годината, защото е в платен годишен отпуск или независимо, че не се завърне физически същите му се дължат?
По въпроси свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към Дирекция „Модернизация а администрацията“ към Министерския съвет.
| 04.10.2023 ID:2492
Здравейте,
Текстът на чл. 66, ал. 1 от КТ регламентира необходимото съдържание на трудовия договор. А в § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на КТ са опрделени данните на страните, които трябва да съдържа ТД. За работника или служителя данните са: името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер за чужденец), вида и степента на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната работа.
Въпросът ми е задължително ли се вписва вида и степента на притежаваното образование или е задължително само, когато е свързано с изпълняваната работа?
На основание чл. 66, ал. 1 КТ във връзка с § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на КТ в трудовия договор задължително се вписват видът и степента на притежаваното образование. Видът и степента на притежаваното образование имат отношение към изискванията за заемане на длъжността, на които работникът или служителят следва да отговаря към датата на възникване на трудовото правоотношение. Тези изисквания се посочват в длъжностната характеристика, като работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя екземпляр от нея при сключване на трудовия договор, срещу подпис и отбелязване на датата на връчване (чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ).
Не е задължително да се вписват данните за притежаваната научна степен, ако не е свързана с изпълняваната работа. Когато притежаваната научна степен е свързана с изпълняваната работа, вписването й е задължително, предвид изискването за изплащане на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 11 НСОРЗ, което е с постоянен характер и е елемент от задължителното съдържание на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ). ЛТ/
| 04.10.2023 ID:2489
Здравейте. Без прекъсване работя в една и съща държавна администрация. Преди 4 години ми бе разрешена платена ученическа отпуска.
Питането ми е следното; След като веднъж съм получил такова разрешение от работодателя, следващ път има ли право да ми бъде отказана такава отпуската при същия работодател?
Благодаря!
Уважаеми господине,
Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение.
Видно от разпоредбата, за да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:
- да учи в средно или висше училище;
- обучението да се извършва без откъсване от производството и
- да има съгласието на работодателя за това.
Следва да имате предвид, че съгласието за ползване на отпуск за обучение по чл. 169 от КТ се дава еднократно за обучение в средно или висше учебно заведение. (СР)
| 04.10.2023 ID:2488
Здравейте, командировм служител в България за дните четвъртък-неделя, като в мястото на командировка полага труд за дните четвъртък-събота, а в неделя е прибирането му. Въпросите ми са:
1. За кои дни се полагат дневни пари?
2. Трябва ли за неделя да се плаща за извънреден труд, т.к. той не е работил в неделя, а само се прибира в неделя поради невъзможност да се прибере в събота?
3. Трябва ли да бъде компенсиран по реда на чл.153, ал. 4 КТ, т.к. в неделя не е полагал труд?
Съгласно чл. 2 от Наредба за командировките в страната (НКС) командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед (чл. 8, ал. 1 от НКС). Според чл. 4, ал. 1 от НКС, командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с наредбата. Работно време по смисъла на Кодекса на труда (КТ) е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил (§ 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ). В тази връзка считаме, че според националното законодателство времето за пътуване не е част от работното време на работника или служителя, в случай, че лицето не извършват постоянната си работа през време на пътуването, т.е. не е работник от локомотивни и други превозни бригади, шофьор, летец, моряк, ловен и риболовен надзиратели, подвижната охрана и др. Поради това и с оглед данните в запитването, считаме, че няма основание пътуването в неделя да се отчита като извънреден труд. В тази връзка в описаната хипотеза няма основание да се прилага и разпоредбата на чл. 153, ал. 4 от КТ. По отношение на работата в съботния ден следва да се отбележи, че съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Във връзка с гореизложеното, считаме че ако има едновременно командироване и полагане на извънреден труд от страна на един работник или служител, е необходимо да бъдат издадени заповед за командироване по реда на чл. 8, ал. 1 от НКС и заповед за полагане на извънреден труд по реда на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, както и да бъдат изплатени от работодателя командировъчни пари и увеличено възнаграждение за положен извънреден труд. Съгласно чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто - за работа през почивните дни.
| 03.10.2023 ID:2486
Здравейте, отпуск по майчинство е прекратен преди навършване на 2г на детето. Възможно ли е да се използва част от отпуската по чл. 167а преди детето да е навършило 2г или този вид отпуск е възможен само след 2г на детето?
Уважаема госпожо,
Неплатеният отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 от КТ се ползва след използването на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. В тази връзка правото на отпуск възниква след навършване на 2-годишна възраст на детето.
Обръщаме внимание, че майка, която прекъсне ползуването на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ и се върне на работа, може да подаде писмено заявление за продължаване ползването на отпуска до работодателя от ден по нейна преценка до навършване на 2 години на детето. (СР)
| 03.10.2023 ID:2485
Имаме следният казус: служителка напуска работа поради придобито право на пенсия на 24.08.2023 г. Изплатени й са 6 заплати обезщетение и дните на неизползвания отпуск. С ПМС 163 от 21.09.2023 г. се увеличават с 20 % заплатите на служителите в РЗИ и ЦСМП, считано от 01.08.2023 г. Има ли право напусналата служителка на това увеличение, само за дължимото за м.08 или за цялото обезщетение и ако има право с какъв документ ще се оформи, след като правоотношението е прекратено?
Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, са част от задължителното съдържание на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ). Трудовото правоотношение може да се изменя само по взаимно съгласие на страните или в случай на увеличаване на трудовото възнаграждение на работника или служителя - едностранно от работодателя. Когато трудовото правоотношение се изменя по взаимно съгласие, се сключва допълнително писмено споразумение към основния трудов договор на основание чл. 119 КТ. При едностранно увеличение на трудовото възнаграждение работодателят издава заповед по отношение на конкретния служител на основание чл. 118, ал. 3 КТ, която следва да му бъде връчена.
Прекратяването на трудовия договор прави невъзможно сключването на допълнително споразумение или издаване на заповед, тъй като работникът или служителят вече не е в трудово правоотношение с работодателя. В тази връзка сме на мнение, че ако увеличението на трудовото възнаграждение е извършено след прекратяване на трудовия договор, дори и да се прилага със задна дата, няма основание за изплащане на разликата до по-високия размер на трудовото възнаграждение на работника или служителя с прекратено трудово правоотношение. ЛТ/
| 03.10.2023 ID:2484
Здравейте,
бих искала да попитам има ли възможност майка на 5 годишно дете да ползва намалено работно време - 7 часов раб. ден, който да се счита за 8 часов като се отнемат дни от платения ми годишен отпуск?
Уважаема госпожо,
Съчетаването на трудовия и професионалния живот е съществено предизвикателство пред работниците, особено за майките на малките деца. С промени в Кодекса на труда (КТ) от август 2022 г. се разшириха възможностите за приспособяване на режима на работа към индивидуалните потребности на работника или служителя, произтичащи от семейните му задължения. В чл. 167б от КТ се регламентира изрично правото на работник или служител, който е родител (осиновител) на дете до 8-годишна възраст, да предложи на работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното му време, да премине към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения. На това основание, майката на дете до 8-годишна възраст може да поиска продължителността на работното ѝ време да е по-малка от нормалната, както и да работи от разстояние. Изменението на трудовото правоотношение в този случай става по взаимно съгласие на страните. Когато не съществува такава възможност в предприятието, работодателят е длъжен да мотивира писмено своя отказ и да уведоми работника или служителя в 14-дневен срок.
В тази връзка Кодексът на труда позволява на страните по трудовото правоотношение свободно да уговорят работа на непълно работно време (чл. 138 от КТ), както и на работа през определени дни от месеца (чл. 114, ал. 1 от КТ). В тази случаи задължително се уговоря продължителността и разпределението на работното време, което е предпоставка за по-добри възможности за съчетаване на личния и професионалния живот.
Кодексът на труда урежда и възможност в предприятия, в които организацията на труда позволява това, да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време. В тези случаи извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят може да отработва неотработеното дневно работно време в следващия или в други дни от същата работна седмица. Начинът на отчитането на работното време се урежда с правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, с който работодателят е длъжен да запознае работниците и служителите.
По отношение ползването на платен годишен отпуск по часове, бихме искали да посочим, че този отпуск е регламентиран в КТ в работни дни и се ползва в работни дни. (СР)
|
|