|
20.12.2023 ID:2859
Бях съкратен от работа с още един колега, но той остана да изпълнява същите задължения чрез фирма за отдаване на работници под наем. Законно ли е?
От запитването Ви може да се предполага, че трудовият Ви договор е прекратен поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. В тази връзка следва да се има предвид, че работник/служител, който е уволнен поради съкращаване на щата, има право да оспорва законността на уволнението в 2-месечен срок пред работодателя или пред съда (чл. 344 във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ). В производството по оспорване на заповедта се извършва преценка относно правомерността на уволнението, вкл. относно обстоятелството, дали е извършено реално съкращаване на щата. Тежестта за доказване законността на уволнението е на работодателя.
Предвид изложената от Вас фактическа обстановка, че след прекратяването на трудовия договор на Вашия колега, с него е сключен нов трудов договор „чрез фирма за отдаване на работници под наем“, следва да се има предвид, че в чл. 107р и сл. КТ е регламентиран трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа. „Работодател“ по този трудов договор е предприятието, което осигурява временна работа. Работодателят „изпраща“ работника или служителя за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. Трудовият договор се сключва като срочен - до завършване на определена работа или за заместване на работник или служител, който отсъства от работа.
Общият брой на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа в предприятие ползвател, не може да бъде повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители. ЛТ/
| 20.12.2023 ID:2858
Здравейте! Предстои ми да бъда освободена от работа, на 02.01.2024г,поради пенсиониране.Работодателят ме уведоми, че няма да ми бъдат изплатени 6 БРЗ/чл.222,ал3 от КТ/.Аз смятам,че имам право, защо? Защото съм вече на 68 г./родена съм 1955г./,имам 33 г. трудов стаж, в т.ч.,последните 11г.,последователни, при един и същи работодател. Четейки двата Кодекса-КТ и КСО,мисля,че отговарям на условието да получа обезщетение-6 БРЗ,защото към датата на прекратяването на трудовия ми договор, съм придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/чл 68,ал3, от КСО/.Правилно ли разсъждавам или греша? Благодаря Ви!Хубава вечер! Светли празници!
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, както съгласно изискванията на чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), така и в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Според чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, те придобиват право на пенсия при най-малко 15 години действителен осигурителен стаж и навършване на възраст 65 години и 10 месеца, като от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. В тази връзка от 1 януари 2023 г. (т.е. и за 2024 г.) право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО се придобива при не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж и навършена възраст 67 години.
Предвид гореизложеното и данните в запитването, считаме че имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ако имате придобит 10 години трудов стаж през последните 20 години при същия работодател.
Обръщаме внимание, че при нарушаване на трудовите Ви права, можете да оспорите размера на обезщетението по съдебен ред. Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела (чл. 359 от КТ). (СР)
| 20.12.2023 ID:2856
Здравейте! Моля за Вашето становище, относно следния въпрос: Наш служител е съкратен на 01.07.2010 г.Същият е регистриран на Бюрото по труда и получава обезщетение за безработица. Междувременно на 08.03.2011 г. придобива право на пенсия и го упражнява. На 18.07.2012г.е назначен отново вече като пенсионер.
Въппросът ми е: Следва ли да бъде изплатено обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ в размер на 6 заплати, според прослужените във фирмата години.
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Видно от разпоредбата, за да възникне задължение за определяне и изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е настъпило по време на трудовото правоотношение с този работодател.
В тази връзка, в конкретния случай служителят няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, тъй като правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито след прекратяване на трудовото правоотношение през 2010 година и преди сключване на нов трудов договор проз 2012 г. (СР)
| 19.12.2023 ID:2850
Здравейте! Имам питане за лице, което работи в социална услуга - ЦОП. Въпросното лице е с влязла в сила условна присъда. Когато се случва инцидента лицето е на длъжност сътрудник соц.дейности, а след това е преназначено на технически сътрудник. През лятото на 2023г. е признато за виновно и е осъдено на 4 години "Лишаване от свобода", изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години. Питането ми е въпросното лице може ли да продължи да работи в социалната услуга?
Във връзка с поставения въпрос следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 330, ал. 1 КТ и чл. 330, ал. 2, т. 1 КТ.
Съгласно чл. 330, ал. 1 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда.
Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 1 КТ работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен.
От гореизложеното е видно, че в конкретния случай на осъждане, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок, не са налице предпоставките за прекратяване на трудовия договор по чл. 330, ал. 1 КТ и чл. 330, ал. 2, т. 1 КТ.
Във връзка със спецификата на зададения въпрос може да се обърнете за допълнителна информация към рубриката „Социални услуги“. ЛТ/
| 18.12.2023 ID:2846
Здравейте! По кой член трябва да бъде освободено лице назначено по ТД като учител, когато е избрано за кмет и по какъв член се назначава на негово място лицето, което ще замества до завръщането на титуляра? Благодаря!
Уважаема госпожо,
Наличието на трудово или служебно правоотношение е предпоставка за несъвместимост за кметовете на на общини, на райони и на кметства (чл. 42, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/). Пълномощията на кмета на общината, на кмета на кметството и на кмета на района възникват от полагането на клетвата по чл. 32, ал. 1 от ЗМСМА. В тази връзка, съществувалото трудово правооотношение преди избирането на кмет трябва да бъде прекратено преди полагането на клетва. Трудовият договор може да бъде прекратен от работника или служителя без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 4 от КТ – преминаване на платена изборна работа. Трудовото правоотношение за длъжността с нов служител може да се сключи на някое от регламентираните в КТ основания по преценка на работодателя.
Следва да се има предвид, че съгласно § 6, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Изборния кодекс избраните кандидати за кметове, работещи в държавни или общински учреждения или предприятия, търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетни организации, имат право след прекратяване на пълномощията им да заемат предишната си длъжност, а в случаите, когато тя е закрита – друга равностойна длъжност в същото или с тяхно съгласие в друго държавно или общинско учреждение или предприятие, или търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетна организация
Обръщаме внимание, че срочният трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа по чл. 68, ал.1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) предпоставя наличието на трудово правоотношение за дадена длъжност, титулярът по което ползва отпуск, а не когато трудовото правоотношение е прекратено. (СР)
| 16.12.2023 ID:2844
Лицето работи на ТД и в момента ползва отпуск за отглеждане на дете до 410 дни. Фирмата може ли да прекрати ТД и ако отговора е да : Какъв е редът за изплащане на обезщетението?
Основанията за прекратяване на трудовия договор са регламентирани в глава шестнадесета, раздел I на Кодекса на труда (КТ). От данните, предоставени в запитването, става ясно, че лицето ползва отпуск поради бременност и раждане в размер на 410 дни по чл. 163 от Кодекса на труда (КТ). В чл. 333, ал. 6 от КТ е уредена специална закрила на работник или служител, който ползва отпуск по реда на чл. 163 от КТ и той може да бъде уволнен единствено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ - при закриване на предприятието. Уволнението, т.е. едностранното прекратяване на трудовия договор от работодателя, на работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163 от КТ на всяко друго основание е незаконосъобразно.
В случай на прекратяване на трудовия договор при закриване на предприятието на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, работодателят дължи обезщетение по реда на чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ако има такъв (чл. 224 от КТ).ПР
| 15.12.2023 ID:2838
Здравейте, искам да попитам следното: може ли служител, майка на дете до 7 годишна възраст, да излезе в платен годишен отпуск по чл. 174, без да е получил разрешение от работодателя, и задължен ли е работодателят да разреши отпуска, или може да го откаже?
Според чл. 174 от Кодекса на труда (КТ) работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по чл. 173, ал. 4 от КТ. Следователно работодателят следва да разреши на майка с дете до 7-годишна възраст да ползва платения си годишен отпуск през лятото освен когато са налице причини за отлагането му. В тази връзка, бихме искали да обърнем внимание на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от КТ, според която платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. ГЕ
| 14.12.2023 ID:2834
Имаме служител, който в срока на изпитване, решава да напусне и да си тръгне, като подава единствено заявление, не предизвестие, без дата.
Как можем да прекратим трудовото правоотношение в този случай?
Според чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. В договора по чл. 70, ал. 1 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. Съгласно чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
Доколкото от запитването не става ясно дали в трудовия договор е уреден срок на изпитване в полза на работника или фигурира отделна клауза, с която се урежда възможността за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, следва да имате предвид, че съгласно актуалната съдебна пракатика в случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна и страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ (Решение № 873 ОТ 18.01.2011 Г. по гр. д. № 1757/2009 Г., г. к., ІV г. о. на ВКС). Във всички случаи при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. ГЕ
| 14.12.2023 ID:2831
Ако лице е работило в предходно предприятие на определена длъжност на 4 ч., и в трудовата книжка има 4 години трудов стаж /на 4 ч./, при назначаване на сходна длъжност при нас колко професионален опит трябва да му признаем - 4 години или 2 години действително отработени, за определяне на степента на основната заплата по КДА в държавна администрация?
По въпроси, свързани с прилагането на Класификатора на длъжностите в администрацията, следва да се обърнете за становище към дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет. ЛТ/
| 13.12.2023 ID:2829
Здравейте!
Моля за съдействие по казус свързан с трудово право, по което не съм запозната.
На 27.10 пуснах молба за напускане. Седмица по-късно ми се наложи да пусна болничен поради здравословни причини, но когато работодател разбра относно болничния заплаши с уволнение и НЕподписване на молбата ми. Уговорката беше, че ако си отида на работа в понеделник молбата ми ще бъде подписана и изпратена, което разбира се към днешна дата (13.12.2023г) не се случи. Как мога да процедирам?
Благодаря предварително!
От запитването може да се предполага, че „молбата за напускане“ е съдържала предложение от Ваша страна за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. От изложеното правим извода, че към този момент трудовият договор не е прекратен.
В тази връзка следва да се отбележи, че прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие е регламентирано в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. За прекратяване на трудовия договор е необходимо да бъде постигнато взаимно, писмено изразено съгласие. Всяка от страните има право да направи предложение за прекратяване по взаимно съгласие и другата страна следва да вземе отношение по него и да уведоми страната, направила предложението в 7-дневен срок от получаването му. Ако страната, към която е направено предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие (в случая работодателя), не вземе отношение по него и не уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаване на предложението, се смята, че предложението не е прието, т.е. че не е постигнато съгласие за прекратяването.
С оглед на гореизложеното считаме, че няма пречка отново да отправите предложение към работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Освен това има възможност и за прекратяване на трудовия договор с едностранно предизвестие от Ваша страна съгласно чл. 326, ал. 1 КТ.
Важно е да се има предвид, че съгласно чл. 128а, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. ЛТ/
| 13.12.2023 ID:2828
Съпругът ми е турски гражданин, на 69 години, постоянно пребиваващ в РБ от 2000 г. Иска да се пенсионира в България, но не му достига трудовия стаж. Има ли спогодба между РБ и Турция за признаване на трудов стаж, натрупан в Турция.
Уважаема госпожо Ангелова,
Към настоящия момент между Република България и Република Турция действа подписаното през 1998 г. Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция за изплащане на български пенсии в Република Турция (в сила от 1 март 1999 г.). Въз основа на цитираното споразумение българската страна изплаща в Турция лични пенсии за изслужено време и старост (пенсии за осигурителен стаж и възраст), за инвалидност и за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване, и наследствени пенсии от същите видове, отпуснати съгласно българското законодателство на лица, преселили се в Турция след 1 май 1989 г. Посоченото споразумение не предвижда взаимно зачитане на осигурителни периоди от компетентните институции на двете държави (т.нар. „сумиране“), поради което периодите на осигуряване на съпруга Ви в Турция не могат да бъдат взети предвид при преценка на правото му на пенсия по българското законодателство. В случай че съпругът Ви има 15 действителен осигурителен стаж в България, би могъл да подаде заявление за отпускане на пенсия съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 12 от КСО "действителен стаж" е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. ГЯ/ТПООУТ
| 13.12.2023 ID:2825
Здравейте! Бих искала да разбера отпаднало ли е изискването да се слага печат в ТК, който съдържа текста: "Осигурителният стаж е/не е равен на зачетения трудов стаж"?
Съгласно действащата разпоредба на чл. 40, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, времето след 31 декември 2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово или по служебно правоотношение, е равна на продължителността на трудовия или на служебния стаж, в трудовата или в служебната книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: "Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж.". Ако в трудовата или в служебната книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, издаден от осигурителя. ЛТ/
| 12.12.2023 ID:2824
Здравейте, питането ми е следното служител е изпратен с протокол на ЛКК на ТЕЛК за освидетелстване на продължаване на временна неработоспособност поради изтичане на 180 дни непрекъснат отпуск по болест. Как следва да се процедира с този служител до освидетелстването му - да се върне на работа, да излезе в отпуск или да чака решението на ТЕЛК. Ако същият изчака решението на ТЕЛК, а ТЕЛК не му разреши болничен, уволнява ли се служителя за неявяване на работа. Или ако се яви на работа и след това ТЕЛК му разреши болничен със задна дата, то значи ли, че неправомерно работодателят го е допуснал до работа. Ако служителят изчака решението на ТЕЛК и ТЕЛК не му разреши болничен, може ли със задна дата да му се оформи неплатен отпуск за дните до освидетелстването му. Има ли норма според която до освидетелстването му, той не следва да се връща на работа, защото не се знае предварително какво ще реши ТЕЛК, а от това зависи как да се процедира със служителя, иначе подлежи на уволнение за неявяване на работа.
Преценката относно здравословното състояние на лицето е от компетентността на здравните органи.
Работодателят може да се консултира и със службата по трудова медицина, която го обслужва. За проследяване на здравното състояние на всеки работещ във връзка с условията на труд службите по трудова медицина водят здравни досиета.
Ако здравословното състояние на служителя не позволява явяването му на работа, той няма задължение да се явява на работа.
До издаване на решението на ТЕЛК, по избор на лицето може да бъде оформен платен годишен отпуск или неплатен отпуск. Съгласно чл. 6, ал. 5, изр. 1 от Наредбата за медицинската експертиза неработните дни, както и ползването на друг законоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност. ЛТ/
| 12.12.2023 ID:2823
Здравейте! Допуска ли трудовото законодателство комбинирано използване на платен отпуск и отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8 г.в рамките на няколко месеца, т.е. бих искала половината време от месеца да използвам натрупания ми платен отпуск, а другата половина неплатен отпуск в продължение на 6 месеца. Мога ли да искам в продължение на 6 месеца по 10 дни неплатен, спазвайки си изискването да ги известя 14 дни по-рано? Благодаря предварително!
Уважаема госпожо,
Неплатеният отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, регламентиран в чл. 167а от КТ, е право на родителите, които работят по трудово правоотношение. Работодателят е задължен да да осигури отпуска от деня, посочен в писменото заявление, подадено от майката или бащата най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска.
Съгласно алинея 6 на чл. 167а от КТ отпускът може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни. Предвид на разпоредбата няма пречка неплатеният отпуск да се ползва както е посочено в запитването.
По отношение на платения годишен отпуск следва да се има предвид, че той се ползва с писмено разрешение на работодателя по заявление на работника или служителя. Работодателят има право да отложи ползването на заявен платен годишен отпуск поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето, т.е. като осигури на работника или служителя ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. (СР)
| 12.12.2023 ID:2822
Здравейте, моля за Вашето становище по следния казус: работя в основно училище на длъжност "учител". От момента, в който излизам в болничен поради бременност 45 дни преди термин, докато се върна на работа след ползване на отпуск по майчинство, ми е прекратен трудовият стаж и професионален опит и това води до по-ниско допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата. Оказва се, че така се процедира и с други колежки, ползвали отпуск по майчинство. Това не е регламентирано във вътрешните правила за работна заплата на институцията. Правомерно ли е намален професионалният ни опит?
Според чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности (чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ).
В тази връзка следва да имате предвид, че времето на платените и неплатените отпуски за бременност и раждане, отглеждане на дете до двегодишна възраст и на малко дете до осемгодишна възрастсе зачита за трудов стаж по силата на Кодекса на труда и за осигурителен стаж по силата на Кодекса за социално осигуряване.
Следователно периодът на отпуска по майчинство следва да Ви се признае за трудов стаж по смисъла на чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ и следва да се вземе предвид при определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 12, ал. 8 от НСОРЗ, според която допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. Следователно самото допълнително възнаграждение ще започне да се изплаща при завръщането Ви на работа след оптуска по майчинство. В случай, че считате, че работодателят нарушава трудовите Ви права може да се обърнете към инспекцията по труда, която осъществява цялостен контрол по спазването на трудовото законодателство. ГЕ
| 12.12.2023 ID:2820
Здравейте, наета съм на постоянен договор по чл.67 от КТ, сумирано изчисляване на работното време и съм приета редовно обучение в университет, но обучението ще се реализира присъствено с посещение на занятия по пет дни всеки месец (семестъра е с продължителност 3 месаца). Специалността се обучава самостоятелно. След отправена молба до директора на поделението и съответно разрешение, отдел ЧР не разрешават ползването на този вид отпуск. Според Вас мога ли да ползвам отпуск по чл.169 ал.1 от КТ?
Уважаема госпожо,
Платеният отпуск за обучение по чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е в размер 25 работни дни за всяка учебна година.
За да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:
- да учи в средно или висше училище;
- обучението да се извършва без откъсване от производството и
- да има съгласието на работодателя за това.
Право на работадателя е да разреши или откаже на работника или служителя ползването на платен отпуск за обучение, като разрешението следва да бъде дадено в писмена форма.
В тази връзка съгласието за ползване на отпуска за обучение следва да бъде дадено писмено от работодателя, страна по трудовото правоотношение или упълномощено от него лице. (СР)
| 12.12.2023 ID:2819
Здравейте,
Искам да попитам служител, който е в отпуск по майчиство до 2 год. кога има право да получи промяна на основното трудово възнаграждение?Необходимо ли е да бъде на работа и ако е така колко време?
Благодаря предварително!
Лек и спокоен ден!
Уважаема госпожо,
Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са част от задължителтното съдържание на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда. Трудовото правоотношение може да се изменя само по взаимно съгласие на страните или в случай на увеличаване на трудовото възнаграждение на работника или служителя - едностранно от работодателя. Когато трудовото правоотношение се изменя по взаимно съгласие, се сключва допълнително писмено споразумение към основния трудов договор. При едностранно увеличение на трудовото възнаграждение работодателят издава заповед по отношение на конкретния служител.
Няма пречка изменението на трудовото правоотношение да стане по време на ползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. (СР)
| 12.12.2023 ID:2817
Здравейте! Прекратява се договор за управление, по този повод страните са се договорили за изплащане на определена сума, като премия към възнаграждението на изпълнителния директор. Възможно ли е сумата да бъде изплатена след като договора бъде прекратен, включително и след като изпълнителният директор е отписан и от Търговския регистър, т.е на по- късен етап или трябва да бъде изплатена с последното възнаграждение, заедно с всички други дължими суми?
Благодаря Ви предварително!
Правното основание на договора за управление и контрол се съдържа в разпоредбите на Търговският закон, поради което този договор не е трудов и за него не се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.
| 12.12.2023 ID:2816
Моля за експертен отговор по този казус. Служителка с неизползван отпуск за 2021 г.-20 дни и отложен такъв за 2020 г.- 20 дни (на основание чл. 176, ал. 1, т. 1.). Служителя излиза от 01.12.2021 г. в болничен на основание общо заболяване. На 01.01.2022 г. работодателя отлага неизползваният отпуск за 2021 г. на основание чл. 176, ал. 1, т. 1). В 04.2022 г. служителя излиза в отпуск по майчинство. На 01.01.2023 г. работодателя отлага неизползвания отпуск за 2022 г. вече на основание чл. 176, ал. 1, т. 2.
Давността за ползване на отложения отпуск от 2020 изтича до края на 2022.
Давността за ползване на отложения отпуск от 2021 изтича до края на 2023.
Давността за ползване на отложения отпуск от 2022 изтича две години след отпадане на основанието за неизполването й(ползване на отпуск по майчинство).
Въпрос: 01.01.2023 г. служителя ще загуби ли правото си на използване на отложената отпуска от 2020 г. или ще отложи вече веднъж отложената отпуска тъй като от 04 месец 2022 тя е в отпуск по майчинство?
Въпрос: 01.01.2024 г. служителя ще загуби ли правото си на използване на отложената отпуска от 2021 г. или ще отложи вече веднъж отложената отпуска тъй като от 04 месец 2022 тя е в отпуск по майчинство?
Разпоредбите на чл. 172 и сл. от Кодекса на труда регламентират ползването на платения годишен отпуск.
Във връзка с правилата за ползването на отпуска е важно да се отбележи, че: платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя; работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася; работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176, ал. 1 КТ (от работодателя – поради важни производствени причини; от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя); ползване на отложен или неползван отпуск от предходна календарна година; 2-годишен давностен срок, след изтичането на който правото на ползване се погасява по давност. Законовите правила относно ползването на отпуска, вкл. липсата на разпоредба за повторно отлагане на неползван отпуск, както и наличието на давностен срок за ползването, стимулират страните и създават гаранции за своевременното му ползване по предназначение.
В тази връзка, съгласно 176, ал. 2 и 3 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.
Във връзка с конкретното запитване, по отношение на отпуска за 2020 г., от данните правим извода, че за ползването на отложения от работодателя отпуск за 2020 г. не са били приложени разпоредбите на чл. 176, ал. 2 и 3 КТ – осигуряване на ползването до края на м. юни 2021 г., съответно едностранно заявяване на ползването на отпуска от служителя. Отпускът не е бил ползван съобразно регламентираните в КТ правила, поради което считаме, че приложимост намира чл. 176а, ал. 1 КТ – независимо от причините, отпускът не е бил ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, и правото на ползването му се е погасило по давност в края на 2022 г.
Отпускът за 2021 г. също не е ползван, а е отложен от работодателя за следващата календарна 2022 година. Тъй като през м. 04.2022 г. служителката излиза в отпуск по майчинство, не е съществувала възможност да се приложат чл. 176, ал. 2 и КТ. Поради това сме на мнение, че в случая е налице причина за неползването на отпуска, която ще отпадне със завръщането на служителката на работа, като за 2-годишния давностен срок, с изтичането на който ще се погаси правото на ползване, следва да се приложи чл. 176а, ал. 2 КТ.
Правото на ползване на отпуска за 2022 г. ще се погаси с изтичането на двугодишния давностен срок по чл. 176а, ал. 2 КТ. Давностният срок ще започне да тече от края на годината, в която служителката се завърне на работа след ползването на отпуска по майчинство. ЛТ/
| 12.12.2023 ID:2815
Уважаеми експерти, моля за вашият отговор.
В лечебно заведение имаме служител, който към настоящия момент има навършени 74 години-възраст и има трудов стаж към момента 34 години. Тоест навършил е годините за пенсиониране, но няма достатъчно осигурителен стаж. Въпросът ми е: Служителят няма изпълнени и двете условия за придобиване право на пенсия. Ако сам не подаде заявление за освобождаване от длъжност, поради пенсиониране, можем ли да му връчим предизвестие и да го освободим от заеманата длъжност, за да се пенсионира при непълен осигурителен стаж или трябва да изчакаме да изпълни условията за пенсиониране, и ако можем трябва ли да му се изпрати обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ?
В Кодекса на труда (КТ) е предвидена възможност за едностранно прекратяване на трудовото проавоотношение от страна на работодателя с писмено предизвестие до работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ).
Видно от данните в запитването служителят е навършил 74 години и трудов (осигурителен) стаж 34 години. В тази връзка следва да се има предвид, че според данните в запитването лицето следва да има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Следва да се има предвид, че пенсията по чл. 68, ал. 3 от КСО е пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което няма пречка да се прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ при придобиване на правото за получаването ѝ.ПР
|
|