MTSP

21.02.2024 ID:3205
Към настоящата правна уредба, лице, което работи по трудово правоотношение на непълно работно време (4 часа) и е осигурено на максималния осигурителен доход по трудовото правоотношение, същевременно е осигурено на още едно основание - като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия. Освен осигурителния стаж по трудовото правоотношение (който е непълен и се изчислява пропорционално), за лицето натрупва ли се осигурителен стаж за остатъка часове до получаване на един пълен работен ден на основание самоосигуряването? Или не се зачита никакъв осигурителен стаж на основание самоосигуряването, имайки предвид чл. 37, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласна която за самоосигуряващите се лица за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени осигурителни вноски, а лицето не следва да внася такива, тъй като е осигурено на максималния осигурителен доход по трудовото правоотношение? Благодаря предварително.

На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 38, ал. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. Поредността на внасяне на осигурителни вноски е уредена с чл. 6, ал. 11 от КСО. За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от кодекса, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: 1) доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО; 2) доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски; 3) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители; 4) доходи за работа без трудово правоотношение. По смисъла на чл. 6, ал. 11 от КСО не са дължими осигурителни вноски върху дохода като самоосигуряващо се лице за месеците, през които които същото е осигурено върху максималния месечен размер на осигурителния доход по трудово правоотношение. Съгласно чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец, ако през календарния месец лицето е осигурено на различни основания. В тази връзка за времето след 31.12.2002 г. за месеца, през който лицето е било осигурено по трудово правоотношение, осигурителният стаж се зачита съгласно чл. 38, ал. 3 от НПОС, в случая пропорционално на отработеното време по реда на чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС. За същото време осигурителният стаж може да се допълни до един месец с осигурителен стаж, зачетен съгласно чл. 38, ал. 8 от НПОС като самоосигуряващо се лице. Когато по трудовото правоотношение лицето е било осигурено върху максималния месечен размер на осигурителния доход, то се счита за осигурено и за дейността си като самоосигуряващо се лице, но осигурителни вноски не са дължими съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО. За тези обстоятелства трябва да са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в регистъра на осигурените лица. За указания и съдействие относно попълването на декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“ следва да се обърнете към Националната агенция за приходите по компетентност. ВН

21.02.2024 ID:3202
Имам 18год осигурителен стаж втора категория труд и 14 години стаж трета категория ЕГН ххххххх Още колко стаж ще ми трябват за пенсиониране.

За удобство на гражданите на Интернет страниицата на Националния осигурителен институт всяко лице може да преизчисли осигурителен стаж от първа и втора категория труд към трета категория чрез последователен избор на Начало » Административно обслужване » Е-услуги и справки » Справки » Справки със свободен достъп » Преизчисляване на стаж към трета категория труд. Чрез ползване на тази електронна услуга се установява, че при 18 години осигурителен стаж от втора категория труд и 14 години от трета категория, преизчисленият стаж е 36 години 6 месеца осигурителен стаж. Условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лицата, работили при условията на втора категория труд, са регламентирани с чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и посочени по години с чл. 18б, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Така например през 2024 г. за пенсиониране по този ред е необходимо мъжете, които са работили 15 години при условията на втора категория труд и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100, да са навършили възраст 59 години и 2 месеца (чл. 69б, ал. 2 от КСО и чл. 18б, ал. 2, т. 9 от НПОС). Съгласно чл. 69б, ал. 5 от КСО тази пенсия се отпуска, когато лицата не са придобили право на професионална пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. Например мъж, който към 08.10.2024 г. (дата на навършване на възраст 59 години и 2 месеца), има 18 години осигурителен стаж от втора категория труд и 14 години от трета категория, няма да придобие право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО към тази дата, тъй като ще има сбор от осигурителен стаж и възраст 95 години и 8 месеца (36 години 6 месеца осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, и възраст 59 години и 2 месеца). Ако след посочената дата същият продължи да работи при условията на трета категория труд при пълен работен ден, след 2 години и 2 месеца би могло да достигне сбор от осигурителен стаж и възраст 100 (38 години 8 месеца осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, и възраст 61 години и 4 месеца). Извършването на конкретна преценка на правото на пенсия и началната дата на отпускането й е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт въз основа на подадено заявление за отпускане на пенсия, придружено с нобходимите оригинални документи. ВН

21.02.2024 ID:3200
Здравейте, лице което е регистрирано като СОЛ(на пълните вноск) и едновременно работи на ТД, на друго място, се разболява м.01.2024. Личната лекарка му издава Б.Л. само за ТД, и му отказва да издаде Б.Л. за СОЛ. В такива случай как се процедира? Знам, че трябва да се сложи във фиша като дни без осигуряване. Но той е СОЛ!!! Как трябва да се опише. Периода на болничния, който не е издаден е 15.01.-0.01.2024г.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа „бележки“ на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. Правото на парично обезщетение за временна неработоспособност се преценява от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ). На основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. Съгласно чл. 11, ал. 1 и чл. 12, т. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване за изплащане на парично обезщетение въз основа на болничен лист самоосигуряващите се лица – лично или чрез осигурителните каси, в които членуват, представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 от наредбата с данни относно правото на парично обезщетение до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е издаден болничният лист по чл. 3, ал. 1, съответно до 10-о число на месеца, следващ месеца, от който се иска изплащане на обезщетението. Обръщаме внимание, че към приложение № 9 не се прилага болничния лист, тъй като той постъпва по електронен път в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им. За конкретна информация и консултация следва да се обърнете към съответното териториално поделение на НОИ по компетентност. ВН

17.02.2024 ID:3181
Добър ден, преди година успях да намеря документ в който се описваща различните възможни заемани длъжности в република България по трудов договор и рамка на тяхното финансово възнаграждение. Бихте ли ме насочили къде мога да намеря този документ отново. Благодаря за отделеното време.

Уважаема госпожо, Трудовото възнаграждение на работниците и служителите по трудово правоотношение се определя с трудовия договор, т.е. по споразумение на страните по него. Министерският съвет определя размера на минималната работна заплата за всяка календарна година. С Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. (НКПД-2011) се определя професионалната и длъжностната структура в Република България. НКПД-2011 се прилага от всички предприятия и организации и осигурява единство при управление на труда и трудовите отношения. Всяка длъжност в НКПД-2011 се кодира посредством уникален осемзначен цифров код, който съдържа информация за единичната група, към която се класифицира длъжността, минималното образователно и квалификационно ниво за заемането й и поредния номер на длъжността в единичната група. Следва да се посочи, че в НКПД-2011 не определя размер на трудовото възнаграждение за различните длъжности и професии. Размерите на минималния месечен осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии през съответната календарна година се определят със Закона за бюджета държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). За 2024 г. минимално допустимите размери на месечния осигурителен доход са определени в приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за 2024 г. Следва да се отбележи, че ЗБДОО не определя размерите на трудовите възнаграждения. (СР)

15.02.2024 ID:3168
Здравейте, моля за отговор на следния въпрос по повод изчиисление на платен годишен отпуск. Казус: служител с увеличени часове /напр. 8 часа/ спрямо заплата в предходен месец /на 4 часа/, - как следва да му се изчисли колко му струва ден отпуск- на високата ставка от предходния месец, или не би трябва ли да е така? Благодаря, Рени Иванова

За изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск се прилагат чл. 177 КТ и чл. 17 и сл. от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В чл. 18, ал. 1, изр. 1-во НСОРЗ е предвидено, че среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по ал. 1, изречение първо среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът (чл. 18, ал. 2 НСОРЗ). Предвид гореизложеното, за база за изчисляване на възнаграждението по чл. 177, ал. 1 КТ служи брутното трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни, независимо от продължителността на работното време на работника или служителя в базовия месец и в месеца, през който се ползва отпускът. ЛТ/

15.02.2024 ID:3167
Здравейте, моля, да ми разясните има ли задължително изискване форма 76 , на статус отчет /в края на месеца/ в условия на СИРВ да се полага подпис от всички служители с цел информиране/отвърждение/съгласие, на същите какво са отработили като часове, съответно, ако има постъпили отпуски, болнични или е достатъчно да се подпишат при съставяне на план графика при създаването му? Благодаря, С Уважение Рени Иванова

Съгласно чл. 9а, ал. 1 НРВПО едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени (чл. 9, ал. 2 НРВПО). От гореизложеното е видно, че изискванията на нормативната уредба е работодателят да запознава работниците или служителите с утвърдените графици, и съответно с изменения в тях, преди започване на работа. ЛТ/

13.02.2024 ID:3146
На зададен въпрос ID 2947 на 14.01.2024г. все още нямам отговор.

Във връзка с описаната фактическа обстановка следва да се има предвид, че регламентацията на дежурството и времето на разположение е в глава първа, раздел IIа „Дежурство и време на разположение“ в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Бихме искали да обърнем внимание, че дежурството и времето на разположение са различни понятия и спрямо тях има различни изисквания. Характерна особеност в това отношение е, че по време на дежурство работникът или служителят е на работното си място и изпълнява или е в готовност да изпълнява трудовите си задължения. Именно поради това времето на дежурство се включва в работното време, определено в трудовия договор, като за времето на дежурство на работника или служителя се изплаща уговореното трудово възнаграждение (чл. 13а, ал. 2 и 3 от НРВПО). По време на разположение работникът или служителят е извън територията на предприятието, но е с готовност при необходимост да започне да изпълнява трудовите си задължения (чл. 13в, ал. 1 от НРВПО). Поради това времето на разположение не се отчита като работно време (чл. 13в, ал. 2 от НРВПО). Съгласно чл. 13з, ал. 1 от НРВПО за времето на разположение се заплаща допълнително трудово възнаграждение по чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Според чл. 10 от НСОРЗ за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер не по-малък от 0,10 лв. Този вид допълнително възнаграждение се включва при изчисляване на брутната работна заплата на основание чл. 16, ал. 2, т. 3 от НСОРЗ. С разпоредбата на чл. 13е от НРВПО е регламентирано задължението на работодателя да издаде в 3-дневен срок заповед, ако работникът или служителят е положил труд по времето на разположение. В заповедта следва да се посочат датата и часът на явяване на работа и продължителността на положения труд. Следва да се има предвид, че фактически извършената работа по време на разположение е „работно време“ по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Съгласно чл. 13з, ал. 2 от НРВПО фактически извършената работа по времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд в месеца, в който е положен трудът. Видно от разпоредбата заплащането на извънредния труд следва да се извърши в месеца, в който е положен трудът, независимо от установения начин на отчитане на работното време. Следователно при установено сумирано изчисляване на работното време, фактически извършената работа по времето на разположение следва да се отчита и заплаща като извънреден труд в месеца, в който е извършена. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 16 – 18 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, от 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време. Когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение - образец УП - 3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд. При преценяване на правото и определяне размера на пенсиите за трудова дейност осигурителният стаж, изчислен в работни дни и часове, се превръща в календарни дни. Предвид гореизложеното, времето на разположение, което не се отчита като извънреден труд не се зачита за осигурителен стаж, но полученото за това време възнаграждение, върху което се внесени осигурителни вноски се зачита за осигурителен доход при пенсиониране.

11.02.2024 ID:3136
Служител съм в съдебната система в град София. Допълнителното ми пенсионно осигуряване е към ПОД "Алианц България". Предстои ми пенсиониране през юни и отидох на предварителна консултация в централен офис на "Алианц" с цел информиране за евентуалната сума на пенсията. Беше ми категорично заявено, че нямам възможност да получа парите си на разсрочено плащане, а има вариант само за изплащане на доживотна пенсия в минимален размер, което считам, че противоречи на закона и ме кара да съжалявам за непрехвърлените към НОИ пари. Тъй като твърдят, че начинът за изплащане на пенсията е функция от натрупаните вноски, заявявам, че имам сума 16500 лв. по сметката ми в "Алианц". Моля да ме уведомите при така събраните средства мога ли да получа пенсия разсрочено.

Определянето на вида на плащанията, на които имат право осигурените в универсален пенсионен фонд лица не са от компетентността на Министерството на труда и социалната политика. Размерът на допълнителната пожизнена пенсия за старост, съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се определя въз основа на средствата по индивидуалната партида на осигуреното лице в съответния пенсионен фонд след допълването й при необходимост съгласно чл. 131, ал. 2 – 5 от КСО, таблицата за смъртност и средна продължителност на предстоящия живот, публикувана от Националния статистически институт, както и на технически лихвен процент, одобрен от Комисията за финансов надзор (КФН). Съгласно чл. 167, ал. 3 от КСО допълнителната пожизнена пенсия за старост представлява месечно плащане на предвидена в пенсионния договор сума, дължима на пенсионера от съответния пенсионен фонд, от определена дата до неговата смърт, чийто размер не може да бъде по-малък от 15 на сто от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО към датата на определянето му. Правото на еднократно или разсрочено изплащане на средствата при придобито право на допълнителна пожизнена пенсия за старост от универсален пенсионен фонд е уредено с чл. 167а от КСО. Разпоредбата на чл. 167а, ал. 1 от КСО регламентира, че само когато средствата по индивидуалната партида на осигуреното лице, включително след допълване по реда на чл. 131, ал. 2 – 5 от кодекса, са недостатъчни за отпускането на допълнителна пожизнена пенсия за старост в горепосочения размер по чл. 167, ал. 3 от КСО, но надвишават трикратния размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от кодекса към датата на определяне на стойността на средствата по партидата, осигуреното лице има право да ги получи разсрочено. Когато размерът на средствата по индивидуалната партида е по-малък от трикратния размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, включително след допълване по ал. 3, те се изплащат на лицето еднократно на основание чл. 167а, ал. 2 от КСО. За нарушения в дейността на пенсионноосигурителното дружество осигурените лица, пенсионерите и техните наследници имат право да сигнализират КФН (чл. 174, ал. 1 от КСО). ВН

07.02.2024 ID:3110
Каква е възможността осигурено лице да се снабди с документи за осигурителен стаж и доход за периода, в който е упражнявал трудова дейност, ако информацията липсва в архивите на предприятието /прекратен осигурител/ и в чиито архиви и ведомости липсва информация? При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят /длъжностното лице/ е нанесъл нужната информация съгласно изискванията по надлежния ред, има положени подписи и кръгъл печат, но липсва правоъгълен такъв. В конкретния случай, поради липса на правоъгълен печат, по какъв начин осигуреното лице да удостовери своя трудов стаж и доход, след като работодателят не е предоставил пълната документация при прекратяване на трудовото правоотношение? Каква е процедурата за търсене на съответните права от страна на служителя?

Съгласно чл. 40, ал. 1-3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. Документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход (чл. 40, ал. 5 от НПОС). В чл. 40, ал. 9 от НПОС е предвидено, че до създаването на информационната система по чл. 5, ал. 12 от КСО териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях ведомости за заплати и други документи. Когато за определени периоди тези документи липсват, териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения, а когато такива няма, се прилага ал. 6. Трудовата книжка, редовно водена съгласно действащите към съответния момент наредби за трудовата книжка и трудовия стаж, както и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, служи като документ за установяване на трудов стаж, съответно осигурителен стаж. При изчерпване на посочените по-горе възможности работник или служител да се снабди с документи, удостоверяващи трудовия/осигурителния му стаж при конкретен работодател, той може да предяви иск за установяване на стаж по съдебен ред. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОСР) по реда на този закон може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, но не може да се установява размер на трудово възнаграждение и на осигурителен доход. С чл. 3, ал. 1-2 от ЗУТОСР е уредено, че искът за установяване на трудов и осигурителен стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на ищеца. Искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя (правоприемника на работодателя, ако има такъв) и съответното териториално поделение на НОИ, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на НОИ. С чл. 5 от ЗУТОСР са поставени условия за допустимостта на иска. Пред съда се представя удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Съветваме Ви, преди да предприемете конкретни действия по снабдяване с документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за времето на работа във въпросното предприятие, да се обърнете за консултация и съдействие към териториално поделение на Националния осигурителен институт, като представите оригиналната трудова книжка. ВН

02.02.2024 ID:3078
При наличието на двама управители /заедно и поотделно/ единият от които е едноличен собственик на капитала, а другия не е съдружник и е по ДУК, може ли вторият да бъде назначен на трудов договор в същото дружество като юрист и ще му бъде ли зачетен юридически стаж?

Договорът за управление и контрол (ДУК) не поражда трудово правоотношение, а мандатно, което се регламетнира от нормите на гражданското и търговското право. В тази връзка, съгласно чл. 141, ал. 2 от Търгвоския закон (ТЗ) дружеството се представлява от управителя, което важи и в качеството му на работодател. Трудовото законодателство урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя по повод предоставянето на работна сила (чл. 1, ал. 2 от КТ). Основната характеристика на тези отношения е, че те представляват отношения на “власт” и “подчинение”, при които едната страна – работодателят, възлага и контролира работата, а другата страна – работникът или служителят предоставя работната си сила под контрола на работодателя. С оглед на това, лицето което полага труд в изпълнение на трудовите си задължения, не може да се намира в служебна зависимост със себе си, както и не е възможно едно лице с оглед на работодателската правоспособност да упражнява работодателската власт спрямо самия себе си. Редица разпоредби на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане биха били неприложими в този случай. Такива са разпоредбите относно трудовата дисциплина, задължителното работно време, ограничената имуществена отговорност на работника или служителя и други. Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение. Когато управителите предствляват дружеството заедно и поотделно, а един от тях е и в трудово правоотношение с дружеството възникват множество проблеми, като например, ако единият управител издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на другия управител в качеството му на работник или служител, последният може в качеството си на управител на дружеството да отмени заповедта си за уволнение, както и да отмени заповед за дисциплинарно наказание. С оглед на изложеното считаме, че не следва едно лице да е едновременно управител по ДУК и работник или служител. Това становище се потвърждава и от съдебната практика на Върховния касационен съд, който приема, че трудовият договор, сключен между управителя и дружеството е недействителен на основание чл. 74, ал. 1 от КТ (в този смисъл са Решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2017 г., ІV г.о., ГК, Решение № 149 от 10.03.2020 г. на ВКС по т.д. № 260/2019 Г., II т.о., ТК). По отношение въпроса за зачитане на юридическия стжа следва да имате предвид, че съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закон за адвокатурата "юридически стаж" е времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност.ПР

30.01.2024 ID:3047
На съпруга ми му предстои пенсиониране през м.декември 2024 по чл.69.Въпроса ми е ще бъде ли намалена пенсията и с колко за това че се е осигурявал в УПФ. Има ли вариант да се прехвърлят средствата УПФ от частно дружество към фонд пенсии и как това ще повлияе на размера на пенсията.

Правилата за определяне размера на пенсиите за трудова дейност, които се отпускат от държавното обществено осигуряване (в частност от Националния осигурителен институт), са разписани с чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Най-общо казано, размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст е в зависимост от продължителността на осигурителния стаж на отделното осигурено лице, от категорията на положения труд, от размера на осигурителния доход, от който тя се определя и др. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 10, т. 2 и 3 от КСО при отпускане на пенсия с начална дата след 31.12.2018 г. на родено след 31.12.1959 г. лице, осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент, се намалява за всеки месец, през който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд (УПФ), с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за УПФ и размера на вноската за фонд „Пенсии“ за трета категория труд, за лицата, родени преди 01.01.1960 г. В размера на вноската за фонд „Пенсии“ се взема предвид и трансферът от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за периода от 2009 г. до 2015 г. включително. С други думи общото правило е пенсията на осигурените в УПФ лица, които не са прехвърлили средствата от индивидуалните си партиди във фонд „Пенсии“ съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, да се намалява по горепосочения ред, като размерът на пенсията и на намалението й са различни за всяко лице. С чл. 70, ал. 11 от КСО е уредено при отпускане на пенсия с начална дата след 31.12.2018 г. на родено след 31.12.1959 г. лице, осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният му коефициент, да не се намалява, когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията то е с променено осигуряване по чл. 4б от КСО. Когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето е възобновило осигуряването си в УПФ по реда на чл. 124а от КСО, осигурителният доход не се намалява за месеците, през които лицето не е било осигурено в УПФ и натрупаните средства от индивидуалната му партида са били прехвърлени в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. Осигурителният доход на лицето не се намалява след прехвърлянето на средствата му по чл. 129, ал. 15 от КСО във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“. Естествено, това ще повлияе положително върху размера на пенсията, която се отпуска от Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 4б, ал. 1 от КСО oсигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и навършват изискуемата за тях възраст по чл. 68, ал. 1: 1. от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2025 г. – не по-късно от една година преди възрастта им по чл. 68, ал. 1; 2. от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г. – не по-късно от две години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1; 3. от 1 януари 2031 г. до 31 декември 2035 г. – не по-късно от три години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1; 4. от 1 януари 2036 г. до 31 декември 2037 г. – не по-късно от 4 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1; 5. след 1 януари 2038 г. – не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1. В тази връзка, съпругът Ви има възможност да промени осигуряването си от УПФ във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, преди отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО и не по-късно от съответния брой години преди възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО. ВН

25.01.2024 ID:3022
Добър ден, Имам доста годинки до евентуална пенсия но се дразня в едни дупки в осигурителния ми стаж и мисля да си ги платя за следните периоди : Какво сметнах колко лева ще излизе от 01.10.2006г до 15.01.2007 г вкл сумата за внасяне е 646.54 лева като за периода се представя и диплома за ВУ от 25.10.2013 г до 03.02.2014 г вкл сумата за внасяне е 609.60 лева от 03.07.2015 до 04.11.2015 г вкл сумата е 745, 08 лева за периода има диплома ВУ от 17.10.2016 г до 24.10.2016 г вкл сумата е 43.10 лева от 05.08.2019 г до 06.08.2019 г вкл сумата е 6.16 лева от 26.08.2019 г до 02.09.2019 г сумата е 43.10 лева като обща ИЗЛИЗА 2093.58 ЛЕВА за 11 месеца и 10 дни правилно ли съм го изчислил върху сумата от 184,73 лева за месещ

За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, както и времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски в размера, определен за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 01.01.1960 г., изчислени към датата на внасянето на вноските върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Осигурителният стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност или времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“. Тези въпроси са уредени с чл. 9а, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 45 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). При внасяне през 2024 г. на сумата на вноските по чл. 9а, ал. 3 от КСО, осигурителната вноска за 1 месец е 184,73 лв. (19,8 % осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 01.01.1960 г. х 933 лв. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.). Необходимо е цялото време, за което желаете да внесете осигурителни вноски да отговаря на условията по чл. 9а, ал. 1, т. 1 и 2 от КСО, т.е. да е по време на обучение за завършено висше или полувисше образование за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, или по времето на докторантура, определено в нормативен акт за придобита образователна и научна степен „доктор“. Възможността за внасяне на осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж, уредена с чл. 9а, ал. 2 от КСО, се ползва при пенсиониране от лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. В тези случаи недостигащият осигурителен стаж се преценява от пенсионният орган към датата на заявлението за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО (чл. 9а, ал. 4 от КСО), като се съблюдава и правилото по чл. 9а, ал. 5 от КСО, че когато са внесени осигурителни вноски по за периоди на обучение, по-малки от 5 години, лицето има право да внесе осигурителни вноски по ал. 2 само за разликата до 5 години. ВН

23.01.2024 ID:3004
Здравейте, дъщеря ми има ТЕЛК с 85% инвалидност. Диагноза разстройство от аутистичния спектър. На 29 ххх 20хх тя навърши 16 години. Още е ученичка, но тези дни от ТЕЛК ми казаха, че от 16 години има право на социална пенсия. Има ли право на такава, при какви условия, къде да подадем документи и може ли да я получи със задна дата от момента, в който е добила това право, тъй като не знаехме за това? Благодаря. С уважение!

Условията за придобиване право на социална пенсия за инвалидност са регламентирани с чл. 90а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Навършването на 16-годишна възраст е само едно от тях. Освен това е необходимо на лицето да му е определена трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто и да не му е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Правото на пенсия се поражда от момента, когато и трите условия са налице едновременно, а началната дата на отпускане на пенсията се определя по правилата на чл. 94 от КСО. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите, включително и социалната пенсия за инвалидност, се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Извън тези случаи, съгласно чл. 94, ал. 3 от КСО, пенсията за инвалидност може да се отпусне от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице. Извършването на конкретна преценка на правото на пенсия и на началната дата на отпускането й, е от компетентността на съответното териториално поделение на НОИ въз основа на писмено заявление за отпускане на пенсия, придружено с необходимите документи. ВН

20.01.2024 ID:2991
Здравейте аз съм на 51 г. имам общо трудов стаж 27 г. 2 м. и 23 дни, като от тях 20 са в МВР. Имам ли право на пенсиониране, и кога. Благодаря предварително!

Съгласно чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и др., придобиват право на пенсия при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети (18 години) действително изслужени като държавни служители по този закон, и при навършване на определена, ежегодно повишаваща се с по 2 месеца възраст, посочена по години с чл. 17а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Същата е и възрастта по чл. 18б, ал. 1 от НПОС, при която мъжете придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, ако са работили 10 години при условията на първа категория труд и имат сбор 100 от осигурителен стаж и възраст. Възрастта за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 2 или чл. 69б, ал. 1 от КСО за мъжете през 2024 г. е 54 години и 2 месеца, през 2025 г. е 54 години и 4 месеца, през 2026 г. – 54 години и 6 месеца, през 2027 г. – 54 години и 8 месеца, през 2028 г. – 54 години и 10 месеца и от 01.01.2029 г. – 55 години (чл. 17а, ал. 1, т. 10-14, чл. 18б, ал. 1, т. 10-14 от НПОС). Извършването на конкретна преценка на правото на пенсия, както и на началната дата на отпускането й, е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт въз основа на писмено заявление за отпускане на пенсия, придружено с необходимите оригинални документи. ВН

16.01.2024 ID:2965
На 16/09/2020 г подадох заявление за отпускане на пенсия за прослужено време и старост.Входящ номер Ц-хххххх и до ден днешен нямам решение. Колко време е необходимпо на служителката да вземе решение по въпроса ми?

Съгласно чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ), или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни. С чл. 1, ал. 5 от НПОС е уредено, че при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път по реда на Закона за електронното управление в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 2 и 4 от НПОС, когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, тя се отпуска и изплаща в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО. Когато за първи път се отпуска пенсия, длъжностните лица се произнасят в едномесечен срок след подаването на заявлението. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. ВН

14.01.2024 ID:2947
Здравейт, интересува ме времето през което съм на разположение на работодателя извън територията на предприятието без да извършвам трудова дейност платено с минимална ставка по фиш с отдържан осигурителен данък зачита ли се за осигурителен стаж при пенсиониране? Благодаря за отделеното време.

07.01.2024 ID:2912
Здравейте, Имам два трудови договора - на 7 часа и на 5 часа. Първият (7 ч) е основен. Какъв осигурителен стаж ще ми бъде зачетен?

Общите правила за изчисляване продължителността на осигурителния стаж са регламентирани в чл. 38 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно чл. 38, ал. 15 от НПОС за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2015 г. се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което те са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност. Разпоредбата на чл. 38, ал. 15 от НПОС не намира приложение за времето извън посочения период (01.01.2002 г. – 31.12.2015 г.), през което е полаган труд по повече от един трудов договор. Тъй като в запитването не е уточнено дали по основния трудов договор сте назначена на непълно работно време или 7 часа е пълното законоустановено работно време за заеманата длъжност бихме искали да Ви информираме, че когато работниците и служителите (лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО) са работили при непълно работно време, зачитането и изчисляването на осигурителния стаж за времето след 31.12.2002 г. се извършва по реда на чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време. С чл. 38, ал. 11 от НПОС е установено че, ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. Така например, ако лицето работи на непълно работно време по два трудови договора - по първия (основния) на 7 часа и по допълнителен или втори трудов договор на 5 часа, при пълно законоустановено работно време за длъжностите по двата договора 8 часа, при изчисляване продължителността на осигурителния му стаж ще се приложат разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 2 и ал. 11 от НПОС, като за осигурителен стаж не може да се зачете повече от един месец. ВН

31.12.2023 ID:2882
Здравейте, Работя на основен 8 часов и допълнителен 4 часов трудов договор. Една година трудов стаж за колко се смята _за 1 година или за 1.5 години. Стилиян Бойков Читаков Тел.0885250377 Емайл: s_chitakov@abv.bg

Съгласно чл. 355, ал. 1 - 4 от Кодекса на труда (КТ) трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж. Според чл. 355, ал. 5 КТ за трудов стаж по Кодекса на труда не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия, както и времето в повече при превръщане на труда от една категория в друга при пенсиониране на работника или служителя. Кодексът на труда не предвижда основание за трудов стаж да се зачита време, с продължителност по-голяма от календарното време. Поради това, ако работникът или служителят работи по няколко трудови правоотношения с обща минимална продължителност на работното време не по-малко от половината от законоустановеното работно време, се признава 1 ден трудов стаж. Съответно 1 месец трудов стаж се признава при изработени всички работни дни през месеца и 1 година - при признати 12 месеца трудов стаж. С оглед на горното, независимо че работите по два трудови договора, общият трудов стаж през съответната календарна година не може да е повече от 1 година.

21.12.2023 ID:2865
Здравейте,на зададен въпрос от 09.11.2023г. - ID 2657, все още нямам отговор!

Разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване установява поредността, по която се осигуряват в държавното обществено осигуряване лицата, които получават доходи от дейности на различни основания. По отношение на поредността за внасяне на здравноосигурителни вноски и необходимостта от декларирането им пред работодателя следва да се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите./ВН

20.12.2023 ID:2853
ЗДРАВЕЙТЕ! НА 01-09-2022Г. Е УВОЛНЕН СЛУЖИТЕЛ /УЧИТЕЛ/. С РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА 03 ЮЛИ 2023Г. ЛИЦЕТО Е ВЪЗСТАНОВЕНО НА РАБОТА. В НАП Е ЗАЛИЧЕНО ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР, ИЗПЛАТЕНО Е ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПО ЧЛ.225 И ЗА ПЕРИОДА ОТ 01-09-2022Г ДО 02-07-2023Г Е ПОДАДЕНА ДЕКЛАРАЦИЯ КЪМ НАП С ВИД ОСИГУРЕН 18 И СА ВНЕСЕНИ ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ВНОСКИ ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ. ОТ М.АВГУСТ 2023Г ИМА РЕШЕТИЕ НА МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ЗАПЛАТИТЕ НА ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ С ДЕЙСТВАЩИ ТРУДОВИ ДОГОВОРИ КЪМ 01-08-2023Г И СЧИТАНО ОТ 01 ЯНУАРИ 2023Г. В ТАЗИ ВРЪЗКА НА ЛИЦЕТО Е ПУСНАТО ДОПЪЛНИТЕЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ОСНОВНАТА ЗАПЛАТА ОТ 01-01-2023Г. НА ЛИЦЕТО Е ИЗПЛАТЕНА РАЗЛИКАТА В ЗАПЛАТАТА ЗА ПЕРИОДА ОТ 03 ЮЛИ 2023Г. ЛИЦЕТО ИМА ПРЕТЕНЦИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛНИЯ ДОХОД ЗА ПЕРЕИОДА ОТ 01 ЯНУАРИ ДО 30 ЮНИ 2023Г. ДЪЛЖИ ЛИ РАБОТОДАТЕЛЯТ ДОПЛАЩАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ ЗА ПЕРИОДА 01-01-2023Г ДО 30-06-2023Г. И ВРЕМЕТО ОТ 01.09.2022 ДО 02-07-2023 - ЗАЧИТА ЛИ СЕ ЗА ТРУДОВ СТАЖ НА ЛИЦЕТО?

На основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита и времето, през което работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (включително учителите) са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано, т.е. не е осъществявало друга трудова дейност, която да е била повод за осигуряване. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО осигурителните вноски са в размерите за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО конкретизира дохода, върху който се дължат осигурителни вноски (осигурителния доход) - да не е по-малък от последното брутно възнаграждение преди незаконното уволнение. Няма законова възможност осигурителните вноски да се внасят върху променено (по-високо или по-ниско) трудово възнаграждение за длъжността през периода на незаконното уволнение. Съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Поради това за трудов стаж следва да се признае целият период от 01.09.2022 г. до 02.07.2023 г. ВН

Предишна 1 2 ... 11 12 13 ... 20 21 Следваща