Трудово право (3320)
Обществено осигуряване (432)
Социални помощи (389)
Социални услуги (593)
Заетост и безработица (215)
Безопасност и здраве при работа (191)
Трудова миграция и трудова мобилност (100)
Подкрепа за детето и семейството (185)
Интеграция на хората с увреждания (240)
Европейско и международно социално право (83)
22.03.2024 ID:3361
Лице, работило по ДУК започва работа, кат по трудов договор, Въпросът ми е: Периодът за работа
Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Следва да се вземе под внимание, че договорът за управление и контрол не е трудов договор, поради което периодът, през който лицето е упражнявало дейност на основание договора не се признава за трудов стаж, но се признава за осигурителен стаж по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Времето през което лицето е осъществявало дейност по договор за управление и контрол следва да се взема предвид при начисляването и изплащането на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, съгласно изискванията на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В тази връзка чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ предвижда, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. Следователно конкретната категория лица, която попада в обхвата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, всъщност се определя от начина, по който е било извършвано осигуряването. Първата група лица - задължително осигурени съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване за рисковете общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица обхваща и лицата, работили по договори за управление и контрол. Видно от изложеното времето, през което едно лице е работило по договор за управление и контрол, може да бъде отчетено при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, когато дейността и/или професията е същата или сходна с работата по трудовия договор.
19.03.2024 ID:3337
Здравейте, Ако служител е цял месец в самоотлъчка(от 01.03.2024 до 31.03.2024 включително), работодателят трябда ли да подаде Декларация образец 1 за лицето за този период и трябва ли да внесе здравни вноски на лицето за същия период.
Въпросите, свързани с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“, както и с дължимостта и внасянето на здравноосигурителни вноски, са от компетентността на Националната агенция за приходите. ВН
17.03.2024 ID:3319
Здравейте, завършил съм висшето си образование в бившата ГДР в Технически Университет в Дрезден, като съм следвал от 1982 до 1987 година. Разбрах, че в Германия /следователно важи и за България/ това време се зачита за стаж при пенсиониране защото университетите там по това време са плащали осигуровки на всички студенти. Моля да ми отговорите, това така ли е и ако е така трябва ли да представям някакви документи при подаване на документите за пенсиониране или ще изискате такива служебно от Германия? Предварително благодаря
С българското пенсионноосигурително законодателство е предвидена възможност завършеното висше образование да се зачита за осигурителен стаж, ако лицето внесе за своя сметка осигурителни вноски за цялото или част от срока на обучение за завършената специалност. Когато са приложими разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, този ред се прилага, ако периодът на обучение не е потвърден като осигурителен стаж от съответната компетентна институция на другата държава. Този въпрос е уреден с чл. 9а, ал. 1, буква „а“ и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 45, ал. 1 и 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно чл. 37, ал. 2 от НПОС осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава. Компетентната институция за зачитането на осигурителен стаж и отпускането на пенсии по КСО е съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН
13.03.2024 ID:3306
Ще получа ли актуализиране на пенсията от 01.07.24г. след като съм пенсионер от 24.08.23г. и съм подал документите в НОИ на 04.09.23г. а Протокола с Разпореждането за пълния размер на пенсията е от 05.01.24г.
С чл. 100, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е уредено да се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт пенсиите с начална дата на отпускане до 31 декември на предходната година. В тази връзка отпуснатата от 24.08.2023 г. пенсия за трудова дейност следва да бъде осъвременена от 01.07.2024 г. на основание чл. 100, ал. 1 от КСО. ВН
12.03.2024 ID:3298
През периода, в който съм била редовна студентка съм станала майка. Става въпрос за 1987 - 1990 г. Според кодекса на труда тези три години трябва да ми се признават за трудов стаж тъй като липсва такъв в трудовата ми книжка. За признаването на стажа е необходимо да представя в НОИ трудова книжка и акт за раждане. От НОИ би трябвало да ми издадат УП3 за времето на майчинството. При подобен случай на колежка са отказали да заверят майчинството за трудов стаж. Моля да ми отговорите в правото си ли съм и какви документи трябва да представя в НОИ.
Няма законово основание от Националния осигурителен институт (НОИ) да се издава удостоверение за осигурителен (трудов) стаж обр. УП-3, с което да се признава (заверява) стаж за раждането на деца от неработещи майки. Зачитането на това време за трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж. С други думи, от компетентността на съответното териториално поделение на НОИ, като част от производството по определяне правото на пенсия, е зачитането на осигурителен стаж на неработещите майки за раждането и отглеждането на деца, т.е. когато е за пенсионни права. ВН
12.03.2024 ID:3296
Здравейте, трети месец нямам отговор на въпрос ID 3004
Условията за придобиване право на социална пенсия за инвалидност са регламентирани с чл. 90а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Навършването на 16-годишна възраст е само едно от тях. Освен това е необходимо на лицето да му е определена трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто и да не му е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Правото на пенсия се поражда от момента, когато и трите условия са налице едновременно, а началната дата на отпускане на пенсията се определя по правилата на чл. 94 от КСО. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите, включително и социалната пенсия за инвалидност, се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Извън тези случаи, съгласно чл. 94, ал. 3 от КСО, пенсията за инвалидност може да се отпусне от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице. Извършването на конкретна преценка на правото на пенсия и на началната дата на отпускането й, е от компетентността на съответното териториално поделение на НОИ въз основа на писмено заявление за отпускане на пенсия, придружено с необходимите документи. ВН
11.03.2024 ID:3290
Следва ли да ми бъде спряно изплащането на инвалидна пенсия след изтичане срока на Решението на ТЕЛК, при положение, че съм подала необходимите документи в срок /за удължаване срока на старото Решение/ и Комисията не се е произнесла в законоустановения срок и бави своето Решение?
С чл. 101б, ал. 2 и 3 от Закона за здравето е уредено, че когато лицата са подали заявление-декларация за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на експертните им решения и от ТЕЛК не са установени видът и степента на увреждане/степента на трайно намалената работоспособност по заявлението, е налице забавяне в медицинската експертиза и се удължава валидността на последното издадено експертно решение до издаване на ново експертно решение. До 20-о число на месеца информация за забавяне в медицинската експертиза и за насрочената дата за преосвидетелстване се изпраща от регионалните здравни инспекции на заинтересованите органи – Националния осигурителен институт (НОИ), Националната здравноосигурителна каса, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Националната агенция за приходите и общината по настоящия адрес на лицето. В случаите, при които няма насрочена дата, структурите на съответната Регионална здравна инспекция изпращат допълнително информацията за определената дата. Според § 1, т. 48 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето "Забавяне в медицинската експертиза" е неустановяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване; степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест – в тримесечен срок от подаване на необходимото заявление-декларация за преосвидетелстване. На интернет-страницата на НОИ „www.nssi.bg“ функционира електронна услуга със защитен достъп, поради което е необходимо лицата да имат издаден от НОИ персонален идентификационен код (ПИК). Електронната услуга, свързана с изплащането на инвалидни пенсии при изтекъл срок на ТЕЛК, е достъпна през рубриката „Е-услуги и справки“ чрез последователен избор на „Справки“ » „Справки по ЕГН и ПИК на НОИ“ » „В услуга на пенсионера“ » „Справка за получени данни от Министерство на здравеопазването/РЗИ по Закона за здравето/ПЗР на ЗИД на Закона за хората с увреждания“. Чрез нея пенсионерите за инвалидност могат в реално време да се информират дали към НОИ има подадена информация за тяхното преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза. Ако лицата, за които е постъпила информация по този ред, отговарят на предвидените законови условия, електронната справка ще съдържа и данни за продължения срок на изплащане на инвалидната пенсия, както и за подлежащата на изплащане сума за времето от спирането на плащането до неговото последващо възстановяване. ВН
05.03.2024 ID:3262
Здравейте, Бих искала да отправя следното запитване: Служител, извършващ работа в сменен режим по график, със СИРВ, с период на отчитане – 1 месец. Работните смени са: 1. 06:00-14:00 ч. 2. 14:00-22:00 ч. 3. 17:00-01:00 ч. Необходимо ли е, за трета смяна, да се преобразуват нощните часове в дневни с коефициент и да бъде изплатен извънреден труд или се заплаща само допълнително трудово възнаграждание за нощен труд, във връзка с това че работната смяна обхваща времето от 22:00 до 01:00 ч. и е с продължителност по-малка от 4 часа нощен труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. В случаите на чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца (чл. 142, ал. 3 от КТ). Съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 г. след края на периода. Работодателят запознава работниците и служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Поименните графици трябва да се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО (чл. 9а, ал. 3 от НРВПО). Нормата за продължителност на работното време се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО). Следва да се има предвид, че съгласно чл. 9а, ал. 4 от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по чл. 9а, ал. 3 от НРВПО се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОЗР). В тази връзка, съгласно чл. 140, ал. 2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. С оглед на гореизложеното и представените в запитването данни, а именно, че смяната от 17:00 до 01:00 ч. е с по-малко от 4 часа нощен труд, следва, че в случая не се приравняват съответните часове нощен труд към дневни часове. Независимо от това, за отработените нощни часове следва да се заплати допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд съгласно правилото на чл. 8 от НСОРЗ. Според тази разпоредба за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. ГЕ
04.03.2024 ID:3254
Здравейте, на 44 г. съм, като имам общо 22 г. трудов стаж, от които: 12 г. по първа категория в МВР и 10г.- по трета категория труд по ЗДСл. Имам непрекъснат осигурителен и трудов стаж. 1. Какъв размер пенсия бих получила, ако се пенсионирам по чл. 69, ал. 2 от КСО след ок 10г. при навършване на ок. 53г.? 2. Също така, при какви условия бих могла да се пенсионирам съгласно чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО? Какъв ще е и размерът на пенсията ми, ако се пенсионирам съгласно тази разпоредба? Как да изчисля сборът от точките си?
Условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лицата, работили при условията на първа категория труд, са регламентирани с чл. 69б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и посочени по години с чл. 18б, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Така например за пенсиониране по този ред е необходимо жените, които са работили 10 години при условията на първа категория труд и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94, през 2024 г. да са навършили възраст 50 години и 8 месеца, през 2033 г. – 53 години и 8 месеца (чл. 18б, ал. 1, т. 9 и 18 от НПОС) и т.н. Съгласно чл. 69б, ал. 5 от КСО тази пенсия се отпуска, когато лицата не са придобили право на професионална пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. С чл. 16, ал. 1 от НПОС е уредено, че при осигурителен стаж от различни категории труд трудовият стаж от първа и втора категория се превръща в осигурителен стаж от трета категория по реда на чл. 104, ал. 2 – 8 от КСО. В тази връзка за изчисляването на сбора от осигурителен стаж и възраст, така наречените „точки“, е необходимо да се изчисли общата продължителност на превърнатия към трета категория осигурителен стаж и към него се прибави възрастта на лицето към определения момент. Отпускането и изчисляването на размерите на пенсиите, включително и прогнозни такива, не е от компетентността на администрацията на Министерство на труда и социалната политика, а на Националния осигурителен институт (НОИ). За удобство на гражданите чрез Интернет страниицата на НОИ са предоставени различни електронни услуги и справки (е-услуги), включително и за изчисляване на прогнозна пенсия. За повече информация и съдействие относно ползването на административните услуги на НОИ се обърнете към НОИ по компетентност. ВН
29.02.2024 ID:3242
Казвам се П. А. И. . На 05.01.2023 г подадох заяление за пенсиониране по чл.69 "б" от КСО с осигурителен стаж от първа , втора и трета категория и стаж в ЕС което ми даде право за пенсиониране при условията на втора категория труд. За допълването на нужните 100 единици от стажът ми в ЕС са ползвани 6 години. На 01.02.2024 г излезе решението ми и получих всичко което ми се полага като пенсии. В ЕС имам 14 г 7 м в Естония и Финландия. Въпросите ми са следните : 1. Кога мога да поискам пенсиониране във Финландия и кога в Естония ? 2 . Миналата процедура по установяване на стажа в Естония и Финландия ще е достатъчна ли ,или отново ще е нужно да подаам заявления в НОИ по постоянен адрес.
Съгласно координационните регламенти за социална сигурност, с първото заявление за пенсия в една държава членка се счита че сте подали такова и в останалите страни от ЕС, в които сте работили. Тоест всяка от държавите ще изплаща пенсия, съответстваща на собствените ѝ осигурителни периоди, освен ако изрично не поискате отлагане на отпускане на пенсия от някоя от държавите. Следва обаче да имате предвид, че поради различните условия за пенсиониране в отделните държави членки, при наличието на пенсионни права в повече от една държава ще можете да получите тези части от Вашата пенсия едва след като отговорите на условията за пенсиониране в съответните страни. Не разполагаме с информация относно изискванията за пенсиониране в Естония и Финландия. Ето защо в случай че живеете в България, Ви съветваме да се обърнете, към Националния осигурителен институт, която е компетентната институция по отношение на пенсиите при прилагане на координационните регламенти. Там може да получите повече информация относно процедурата по отпускане на пенсия от друга държава членка, както и отговор на въпроса дали е необходимо да предприемате други действия, за да Ви бъдат отпуснати пенсии от Естония и Финландия. НА
29.02.2024 ID:3233
ИМАМ СТАГ 0Т 2010 ОБСХО 10 ГОДИНИ ОПИТ КАТО ЛИ4ЕН АСИСТЕНТ СОЦИАЛЕН РАБОТНИК И ПСИХОЛОГ ВАВ ДОМ И ДЕТЕГЛЕДА4КА.ИМАМ ЛИ ПРАВО НА ПО РАННО ПЕНСИОНИРАНЕ.ВАВ МОМЕНТА САМ НА 55 БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО.
Условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани с чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и посочени по години с чл. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Общо казано изискуемите условия са две – определена продължителност на осигурителен стаж и навършена възраст. С чл. 68, ал. 3 от КСО и чл. 15, ал. 3, т. 8 от НПОС е уредено, че лицата, които нямат достатъчно осигурителен стаж за право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО (например 36 години и 6 месеца за жените през 2024 г.), придобиват право на пенсия при навършване на възраст 67 години, която е еднаква за жените и мъжете, и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Предвид гореизложеното българското осигурително законодателство не предвижда възможност за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст при осигурителен стаж, по-малък от 15 години. ВН
22.02.2024 ID:3212
Обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ, при което работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, облага ли се с ДДФЛ?
По въпроси, свързани с данъчното облагане на доходите на физическите лица, следва да се обръщате по компетентност към Националната агенция за приходите. ВН
21.02.2024 ID:3205
Към настоящата правна уредба, лице, което работи по трудово правоотношение на непълно работно време (4 часа) и е осигурено на максималния осигурителен доход по трудовото правоотношение, същевременно е осигурено на още едно основание - като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия. Освен осигурителния стаж по трудовото правоотношение (който е непълен и се изчислява пропорционално), за лицето натрупва ли се осигурителен стаж за остатъка часове до получаване на един пълен работен ден на основание самоосигуряването? Или не се зачита никакъв осигурителен стаж на основание самоосигуряването, имайки предвид чл. 37, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласна която за самоосигуряващите се лица за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени осигурителни вноски, а лицето не следва да внася такива, тъй като е осигурено на максималния осигурителен доход по трудовото правоотношение? Благодаря предварително.
На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 38, ал. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. Поредността на внасяне на осигурителни вноски е уредена с чл. 6, ал. 11 от КСО. За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от кодекса, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: 1) доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО; 2) доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски; 3) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители; 4) доходи за работа без трудово правоотношение. По смисъла на чл. 6, ал. 11 от КСО не са дължими осигурителни вноски върху дохода като самоосигуряващо се лице за месеците, през които които същото е осигурено върху максималния месечен размер на осигурителния доход по трудово правоотношение. Съгласно чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец, ако през календарния месец лицето е осигурено на различни основания. В тази връзка за времето след 31.12.2002 г. за месеца, през който лицето е било осигурено по трудово правоотношение, осигурителният стаж се зачита съгласно чл. 38, ал. 3 от НПОС, в случая пропорционално на отработеното време по реда на чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС. За същото време осигурителният стаж може да се допълни до един месец с осигурителен стаж, зачетен съгласно чл. 38, ал. 8 от НПОС като самоосигуряващо се лице. Когато по трудовото правоотношение лицето е било осигурено върху максималния месечен размер на осигурителния доход, то се счита за осигурено и за дейността си като самоосигуряващо се лице, но осигурителни вноски не са дължими съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО. За тези обстоятелства трябва да са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в регистъра на осигурените лица. За указания и съдействие относно попълването на декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“ следва да се обърнете към Националната агенция за приходите по компетентност. ВН
21.02.2024 ID:3202
Имам 18год осигурителен стаж втора категория труд и 14 години стаж трета категория ЕГН ххххххх Още колко стаж ще ми трябват за пенсиониране.
За удобство на гражданите на Интернет страниицата на Националния осигурителен институт всяко лице може да преизчисли осигурителен стаж от първа и втора категория труд към трета категория чрез последователен избор на Начало » Административно обслужване » Е-услуги и справки » Справки » Справки със свободен достъп » Преизчисляване на стаж към трета категория труд. Чрез ползване на тази електронна услуга се установява, че при 18 години осигурителен стаж от втора категория труд и 14 години от трета категория, преизчисленият стаж е 36 години 6 месеца осигурителен стаж. Условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лицата, работили при условията на втора категория труд, са регламентирани с чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и посочени по години с чл. 18б, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Така например през 2024 г. за пенсиониране по този ред е необходимо мъжете, които са работили 15 години при условията на втора категория труд и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100, да са навършили възраст 59 години и 2 месеца (чл. 69б, ал. 2 от КСО и чл. 18б, ал. 2, т. 9 от НПОС). Съгласно чл. 69б, ал. 5 от КСО тази пенсия се отпуска, когато лицата не са придобили право на професионална пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. Например мъж, който към 08.10.2024 г. (дата на навършване на възраст 59 години и 2 месеца), има 18 години осигурителен стаж от втора категория труд и 14 години от трета категория, няма да придобие право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО към тази дата, тъй като ще има сбор от осигурителен стаж и възраст 95 години и 8 месеца (36 години 6 месеца осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, и възраст 59 години и 2 месеца). Ако след посочената дата същият продължи да работи при условията на трета категория труд при пълен работен ден, след 2 години и 2 месеца би могло да достигне сбор от осигурителен стаж и възраст 100 (38 години 8 месеца осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, и възраст 61 години и 4 месеца). Извършването на конкретна преценка на правото на пенсия и началната дата на отпускането й е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт въз основа на подадено заявление за отпускане на пенсия, придружено с нобходимите оригинални документи. ВН
21.02.2024 ID:3200
Здравейте, лице което е регистрирано като СОЛ(на пълните вноск) и едновременно работи на ТД, на друго място, се разболява м.01.2024. Личната лекарка му издава Б.Л. само за ТД, и му отказва да издаде Б.Л. за СОЛ. В такива случай как се процедира? Знам, че трябва да се сложи във фиша като дни без осигуряване. Но той е СОЛ!!! Как трябва да се опише. Периода на болничния, който не е издаден е 15.01.-0.01.2024г.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа „бележки“ на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. Правото на парично обезщетение за временна неработоспособност се преценява от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ). На основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. Съгласно чл. 11, ал. 1 и чл. 12, т. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване за изплащане на парично обезщетение въз основа на болничен лист самоосигуряващите се лица – лично или чрез осигурителните каси, в които членуват, представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 от наредбата с данни относно правото на парично обезщетение до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е издаден болничният лист по чл. 3, ал. 1, съответно до 10-о число на месеца, следващ месеца, от който се иска изплащане на обезщетението. Обръщаме внимание, че към приложение № 9 не се прилага болничния лист, тъй като той постъпва по електронен път в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им. За конкретна информация и консултация следва да се обърнете към съответното териториално поделение на НОИ по компетентност. ВН
17.02.2024 ID:3181
Добър ден, преди година успях да намеря документ в който се описваща различните възможни заемани длъжности в република България по трудов договор и рамка на тяхното финансово възнаграждение. Бихте ли ме насочили къде мога да намеря този документ отново. Благодаря за отделеното време.
Уважаема госпожо, Трудовото възнаграждение на работниците и служителите по трудово правоотношение се определя с трудовия договор, т.е. по споразумение на страните по него. Министерският съвет определя размера на минималната работна заплата за всяка календарна година. С Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. (НКПД-2011) се определя професионалната и длъжностната структура в Република България. НКПД-2011 се прилага от всички предприятия и организации и осигурява единство при управление на труда и трудовите отношения. Всяка длъжност в НКПД-2011 се кодира посредством уникален осемзначен цифров код, който съдържа информация за единичната група, към която се класифицира длъжността, минималното образователно и квалификационно ниво за заемането й и поредния номер на длъжността в единичната група. Следва да се посочи, че в НКПД-2011 не определя размер на трудовото възнаграждение за различните длъжности и професии. Размерите на минималния месечен осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии през съответната календарна година се определят със Закона за бюджета държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). За 2024 г. минимално допустимите размери на месечния осигурителен доход са определени в приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за 2024 г. Следва да се отбележи, че ЗБДОО не определя размерите на трудовите възнаграждения. (СР)
15.02.2024 ID:3168
Здравейте, моля за отговор на следния въпрос по повод изчиисление на платен годишен отпуск. Казус: служител с увеличени часове /напр. 8 часа/ спрямо заплата в предходен месец /на 4 часа/, - как следва да му се изчисли колко му струва ден отпуск- на високата ставка от предходния месец, или не би трябва ли да е така? Благодаря, Рени Иванова
За изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск се прилагат чл. 177 КТ и чл. 17 и сл. от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В чл. 18, ал. 1, изр. 1-во НСОРЗ е предвидено, че среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по ал. 1, изречение първо среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът (чл. 18, ал. 2 НСОРЗ). Предвид гореизложеното, за база за изчисляване на възнаграждението по чл. 177, ал. 1 КТ служи брутното трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни, независимо от продължителността на работното време на работника или служителя в базовия месец и в месеца, през който се ползва отпускът. ЛТ/
15.02.2024 ID:3167
Здравейте, моля, да ми разясните има ли задължително изискване форма 76 , на статус отчет /в края на месеца/ в условия на СИРВ да се полага подпис от всички служители с цел информиране/отвърждение/съгласие, на същите какво са отработили като часове, съответно, ако има постъпили отпуски, болнични или е достатъчно да се подпишат при съставяне на план графика при създаването му? Благодаря, С Уважение Рени Иванова
Съгласно чл. 9а, ал. 1 НРВПО едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени (чл. 9, ал. 2 НРВПО). От гореизложеното е видно, че изискванията на нормативната уредба е работодателят да запознава работниците или служителите с утвърдените графици, и съответно с изменения в тях, преди започване на работа. ЛТ/
13.02.2024 ID:3146
На зададен въпрос ID 2947 на 14.01.2024г. все още нямам отговор.
Във връзка с описаната фактическа обстановка следва да се има предвид, че регламентацията на дежурството и времето на разположение е в глава първа, раздел IIа „Дежурство и време на разположение“ в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Бихме искали да обърнем внимание, че дежурството и времето на разположение са различни понятия и спрямо тях има различни изисквания. Характерна особеност в това отношение е, че по време на дежурство работникът или служителят е на работното си място и изпълнява или е в готовност да изпълнява трудовите си задължения. Именно поради това времето на дежурство се включва в работното време, определено в трудовия договор, като за времето на дежурство на работника или служителя се изплаща уговореното трудово възнаграждение (чл. 13а, ал. 2 и 3 от НРВПО). По време на разположение работникът или служителят е извън територията на предприятието, но е с готовност при необходимост да започне да изпълнява трудовите си задължения (чл. 13в, ал. 1 от НРВПО). Поради това времето на разположение не се отчита като работно време (чл. 13в, ал. 2 от НРВПО). Съгласно чл. 13з, ал. 1 от НРВПО за времето на разположение се заплаща допълнително трудово възнаграждение по чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Според чл. 10 от НСОРЗ за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер не по-малък от 0,10 лв. Този вид допълнително възнаграждение се включва при изчисляване на брутната работна заплата на основание чл. 16, ал. 2, т. 3 от НСОРЗ. С разпоредбата на чл. 13е от НРВПО е регламентирано задължението на работодателя да издаде в 3-дневен срок заповед, ако работникът или служителят е положил труд по времето на разположение. В заповедта следва да се посочат датата и часът на явяване на работа и продължителността на положения труд. Следва да се има предвид, че фактически извършената работа по време на разположение е „работно време“ по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Съгласно чл. 13з, ал. 2 от НРВПО фактически извършената работа по времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд в месеца, в който е положен трудът. Видно от разпоредбата заплащането на извънредния труд следва да се извърши в месеца, в който е положен трудът, независимо от установения начин на отчитане на работното време. Следователно при установено сумирано изчисляване на работното време, фактически извършената работа по времето на разположение следва да се отчита и заплаща като извънреден труд в месеца, в който е извършена. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 16 – 18 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, от 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време. Когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение - образец УП - 3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд. При преценяване на правото и определяне размера на пенсиите за трудова дейност осигурителният стаж, изчислен в работни дни и часове, се превръща в календарни дни. Предвид гореизложеното, времето на разположение, което не се отчита като извънреден труд не се зачита за осигурителен стаж, но полученото за това време възнаграждение, върху което се внесени осигурителни вноски се зачита за осигурителен доход при пенсиониране.
11.02.2024 ID:3136
Служител съм в съдебната система в град София. Допълнителното ми пенсионно осигуряване е към ПОД "Алианц България". Предстои ми пенсиониране през юни и отидох на предварителна консултация в централен офис на "Алианц" с цел информиране за евентуалната сума на пенсията. Беше ми категорично заявено, че нямам възможност да получа парите си на разсрочено плащане, а има вариант само за изплащане на доживотна пенсия в минимален размер, което считам, че противоречи на закона и ме кара да съжалявам за непрехвърлените към НОИ пари. Тъй като твърдят, че начинът за изплащане на пенсията е функция от натрупаните вноски, заявявам, че имам сума 16500 лв. по сметката ми в "Алианц". Моля да ме уведомите при така събраните средства мога ли да получа пенсия разсрочено.
Определянето на вида на плащанията, на които имат право осигурените в универсален пенсионен фонд лица не са от компетентността на Министерството на труда и социалната политика. Размерът на допълнителната пожизнена пенсия за старост, съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се определя въз основа на средствата по индивидуалната партида на осигуреното лице в съответния пенсионен фонд след допълването й при необходимост съгласно чл. 131, ал. 2 – 5 от КСО, таблицата за смъртност и средна продължителност на предстоящия живот, публикувана от Националния статистически институт, както и на технически лихвен процент, одобрен от Комисията за финансов надзор (КФН). Съгласно чл. 167, ал. 3 от КСО допълнителната пожизнена пенсия за старост представлява месечно плащане на предвидена в пенсионния договор сума, дължима на пенсионера от съответния пенсионен фонд, от определена дата до неговата смърт, чийто размер не може да бъде по-малък от 15 на сто от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО към датата на определянето му. Правото на еднократно или разсрочено изплащане на средствата при придобито право на допълнителна пожизнена пенсия за старост от универсален пенсионен фонд е уредено с чл. 167а от КСО. Разпоредбата на чл. 167а, ал. 1 от КСО регламентира, че само когато средствата по индивидуалната партида на осигуреното лице, включително след допълване по реда на чл. 131, ал. 2 – 5 от кодекса, са недостатъчни за отпускането на допълнителна пожизнена пенсия за старост в горепосочения размер по чл. 167, ал. 3 от КСО, но надвишават трикратния размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от кодекса към датата на определяне на стойността на средствата по партидата, осигуреното лице има право да ги получи разсрочено. Когато размерът на средствата по индивидуалната партида е по-малък от трикратния размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, включително след допълване по ал. 3, те се изплащат на лицето еднократно на основание чл. 167а, ал. 2 от КСО. За нарушения в дейността на пенсионноосигурителното дружество осигурените лица, пенсионерите и техните наследници имат право да сигнализират КФН (чл. 174, ал. 1 от КСО). ВН