17.11.2023 ID:2698
Здравейте, Във връзка с разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от Закона за държавния служител бих искала да разбера след изтичането на едногодишния срок, в който работодателят е длъжен да разреши ползването на неплатен отпуск на държавен служител, "който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 81в, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации" какво следва? 1. В случай, че държавният служител може да продължи правоотношението с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 81в, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации той трябва да прекрати правоотношението с държавната институция, в която работи защото това ще е в разрез с тълкуванието, че съгласно "чл. 7, ал. 2, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл), държавен служител не може да работи по трудово правоотношение при друг работодател, освен като преподавател във висше учебно заведение. Т.е. би имало конфликт на интереси, който е несъвместим със служебното правоотношение на държавен служител (източник www.ciela.net ПИСМО ИЗХ. № 04-04-41 ОТ 21.08.2006 Г. НА МДААР ОТНОСНО: ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ НЕ МОЖЕ ДА РАБОТИ ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПРИ ДРУГ РАБОТОДАТЕЛ, ОСВЕН КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ ВЪВ ВИСШЕ УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ МИНИСТЕРСТВО НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ И АДМИНИСТРАТИВНАТА РЕФОРМА). 2. Да прекрати правоотношението с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 81в, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации и да се върне на работата в държавната институция в Република България; 3. Съответно да предприеме други действия моля да уточните какви. Благодаря предварително!

За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

16.11.2023 ID:2695
Здравейте, Имам следният въпрос: Държавен служител, който ползва неплатен отпукс на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за държавния служител може ли да бъде работи по трудово правоотношение в Европейска институция (неплатеният отпуск, който ползва е повече от 3 години). Препратката ми е към следните тълкувания на разпоредбата посочени в www.ciela.net: ПИСМО ИЗХ. № 04-04-41 ОТ 21.08.2006 Г. НА МДААР ОТНОСНО: ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ НЕ МОЖЕ ДА РАБОТИ ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПРИ ДРУГ РАБОТОДАТЕЛ, ОСВЕН КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ ВЪВ ВИСШЕ УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ и ПОЛЗВАНЕ НА НЕПЛАТЕН ОТПУСК ОТ ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ. По-конкретно съобразявайки ПИСМО ИЗХ. № 04-04-41 ОТ 21.08.2006 Г. НА МДААР "Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл), държавен служител не може да работи по трудово правоотношение при друг работодател, освен като преподавател във висше учебно заведение. По време на ползването на неплатен отпуск държавният служител се намира в служебно правоотношение с органа по назначаването." "На държавен служител може да бъде възложено извършването на определена услуга по граждански договор, но трябва да се има предвид, че гражданският договор не може да прикрива трудови правоотношения, т.е. не трябва да се касае за постоянно осъществявана дейност, а за услуга с инцидентен характер." И във връзка с ПОЛЗВАНЕ НА НЕПЛАТЕН ОТПУСК ОТ ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ "През време на ползването на неплатения отпуск държавният служител се освобождава от изпълнението на служебните си задължения за определен срок, през който не му се дължи заплата. 2. Прекратяване ползването на неплатения отпуск Предвид обстоятелството, че в общата хипотеза на чл. 64, ал. 1 ЗДСл законодателят е дал само правна възможност за органа по назначаването да разреши този вид отпуск, но не и задължение за разрешаване, то в случаите, когато държавният служител желае да прекрати неплатения отпуск в прерогатив изцяло на органа по назначаването е да прецени кога да го прекрати предварително. Ако са налице обективни причини разрешеният неплатен отпуск да не бъде прекратяван предварително, органът по назначаването преценява, че държавният служител ще ползва отпуска до датата, която е посочена в молбата му, респ. в неговата заповед за разрешаване." Благодаря предварително!

За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

16.11.2023 ID:2692
Здравейте! Към 15 ноември лице има неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 15 дни. През 2023 г. ползва платен отпуск временна нетрудоспособност за период от 2 месеца, в резултат на което не успя да използва 15 дни платен отпуск от 2021 г. Към 01.01.2024 г. за какъв период може да бъдат отложени тези 15 дни неизползват отпуск/ за 2 месеца, колкото е било лицето в платен отпуск временна нетрудоспособност или за 2 години, считано от 01.01.2024 г.?

Разпоредбите на чл. 172 и сл. от Кодекса на труда регламентират ползването на платения годишен отпуск. Във връзка с правилата за ползването на отпуска е важно да се отбележи, че: платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя; работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася; работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176, ал. 1 КТ (от работодателя – поради важни производствени причини; от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя). Съгласно 176, ал. 2 и 3 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. От данните в запитването правим извода, че работниците не са поискали да ползват отпуска си от 2022 г. до края на м. юни 2023 г., поради което не е възникнало и задължение на работодателя по чл. 176, ал. 2 КТ да осигури ползването на отпуска. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 176а, ал. 1 КТ правото на ползване на отпуска от 2022 г. ще се погаси с изтичането на двугодишния давностен срок - на 31.12.2024 г. Дотогава работниците имат право да го ползват. По отношение на правото на работодателя да предостави едностранно ползването на платен годишен отпуск се прилага чл. 173, ал. 4 КТ: при престой повече от 5 работни дни, при едновременно ползване на отпуск от всички работници и служители, след покана от работодателя до работника или служителя да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага. От изложената фактическа обстановка правим извода, че разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ не е приложима по отношение на отпуска за 2022 г. Възможно е обаче да поканите писмено работниците да ползват до края на тази година платения си годишен отпуск за 2023 г. Ако те не направят това, ще възникне правото на работодателя да предостави едностранно ползването му през следващата календарна година. ЛТ/

16.11.2023 ID:2689
Здравейте, Бих искала да Ви попитам има ли издадена наредба на Министерския съвет на основание чл. 81в, ал. 8 от Закона за държавния служител относно условията и редът за изпращане на държавни служители да изпълняват длъжности в институция на Европейския съюз. Съответно ако не е издаден такъв нормативен акт въз основа накои нормативни актове (разпоредби) се регламентират тези отношения. Благодаря предварително за отговора!

За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.

16.11.2023 ID:2688
При назначаването на служители, възникна спор - времето през което е бил регистриран в бюрото по труда поради оставане без работа, признава ли се за трудов стаж и професионален опит? Благодаря Ви предварително!

Съгласно чл. 12, ал. 1 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Следва да се има предвид, че трудовият стаж, придобит преди сключване на трудов договор с конкретен работодател се взема предвид от него, когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата). С оглед на горното, трудов стаж, зачетен съгласно чл. 354, ал. 1, т. 7 КТ (времето, през което работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица) не се взема предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. ЛТ/

16.11.2023 ID:2687
Здравейте, има ли право работодател да посочи в трудовия договор, че работната заплата на служителя ще бъде изплащана в конкретна банка?

Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. От цитираната законова разпоредба е видно, че когато трудовото възнаграждение се изплаща на работника или служителя са възможни три хипотези: “по ведомост”, “срещу разписка” и по банков път. В първите два случая плащането е в брой, а в третия – безкасово. При безкасовото плащане е необходимо писмено искане на работника или служителя, в което той посочва банката. Считаме, че изискването за писмено искане на работника или служителя, в което той посочва банката, ще бъде изпълнено, когато при сключване на трудовия договор страните са постигнали съгласие за плащане по банков път, в определена в договора банка. ЛТ/

15.11.2023 ID:2685
РАБОТЯ НА 8 ЧАСОВ РАБОТЕН ДЕН В ОбА, И НА 4 ЧАСОВ РАБОТЕН ДЕН В ЕДНО УЧИЛИЩЕ. ПОЛАГА ЛИ МИ СЕ ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК В УЧИЛИЩЕТО И В КАКЪВ РАЗМЕР?

Уважаеми господине, Договорът за допълнителен труд при друг работодател по чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) е трудов договор и лицата, сключили такъв договор имат всички права на работник или служител по трудово правоотношение, вкл. право на отпуск. В тази връзка размерът на отпуска се определя в трудовия договор. Съгласно чл. 155, ал. 4 от КТ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Съгласно чл. 22, ал. 1 , изр. последно от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в предприятието, в което работи. Според чл. 355, ал. 2 от КТ за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Поради това ще имате право на не по-малко от минималния размер от 20 работни дни по трудовия договр, сключен на основание чл. 111 от КТ. (СР)

15.11.2023 ID:2684
Лице работи на основен трудов договор за 2 часа и на допълнителен по чл.111 от КТ за 8 часа при друг работодател. И двете предприятия са във една група. Прекратен е допълнителния трудов договор. Лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Трябва ли да му бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал.3 по допътелния договор? Основният договор не е прекратен.

Уважаема госпожо Михайлова, Договорът за допълнителен труд при друг работодател по чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) е трудов договор и лицата, сключили такъв договор имат всички права на работник или служител по трудово правоотношение, вкл. право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Следва да се има предвид, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се изплаща само веднъж. В конкретния слечай, ако при прекратяването на трудовото правоотношение за допълнителен труд, лицето е отговаряло на условията за определяне и изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, то следва да му бъде изплатено. (СР)

15.11.2023 ID:2682
Какъв е полагащият се размер на платен годишен отпуск на заместник-кмет в община- 30 дни или 20 дни, предвид чл. 31, ал. 1 от НРВПО?

Уважаема госпожо/уважаеми господине, Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата за работното време почивките и отпуските ръководните служители по трудово правоотношение в централните и териториалните органи на изпълнителната власт, заемащи някоя от длъжностите по чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от Закона за администрацията (ЗА), и техните заместници, както и заемащите длъжности по трудово правоотношение въз основа на избор от Народното събрание или като определени или назначени от Министерския съвет или от Президента на Република България имат право на удължен редовен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни. В тази връзка и предвид това, че длъжностите изброени в чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗА са кметовете на общини, на райони и на кметства и кметските наместници, считаме че заместник кметовете на общини имат право на 30 работни дни платен годишен отпуск. (СР)

15.11.2023 ID:2681
Здравейте, Бих искала да отправя запитване относно срочен трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа. Може ли да бъде назначен служител на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, за заместване на длъжност, която е свободна. Титулярът на свободната длъжност не отсъства физически от работа, преназначен е на друга длъжност по заместване на отсъстващ служител, който е в отпуск по майчинство и не изпълнява трудови дейности по основната си позиция. Моля за Вашето становище, може ли да се сключи трудовия договор при тези обстоятелства. Поздрави, XXXXXXXXX

Според чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Съгласно актуалната съдебна практика „при сключването на трудов договор за изпълнение на друга длъжност при същия работодател служителят не е "отсъстващ от работа" по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ от предходната си длъжност; служителят може да отсъства само от длъжността, която заема по трудов договор, а с преминаването му на друга длъжност, независимо дали по срочно или безсрочно трудово правоотношение, той освобождава предходната длъжност, която не може да се заеме при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ - тази длъжност не е заета от "отсъстващ от работа"(Определение № 511 от 16.04.2015 г. по гр. д. № 991/2015 г., г. к., IV г. о. на ВКС). Следователно, с оглед на гореизложеното и представените в запитването данни, считаме, че не може да се сключи срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ за длъжност, чийто титуляр не отсъства физически от работа, а е назначен на срочен трудов договор за заместване на работник или служител, който е в отпуска, в същото предприятие. ГЕ

15.11.2023 ID:2680
Здравейте, молим за вашия компетентен отговор на въпросите от фирма ххххх под № ID 2661 възможно по-скоро, защото казусите ни са за м.10.2023г. Благодарим предварително.

Поставените въпроси са свързани с прилагането на данъчното законодателство и в тази връзка са от компетентността на Националната агенция за приходите. ЛТ/

14.11.2023 ID:2678
Здравейте. В цитираната разпоредба се казва, че отпуск от 30 дни се полага еднократно "за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит". Въпросът ми е ако студентът полага повече от един държавен изпит, както например в специалност "Право" са три, дали на служителят се полагат по 30дни за държавен изпит, или отпускът е еднокартен и за трите. Благодаря предварително!

Уважаема госпожо, Учащите, получили съгласие за ползване на отпуск за обучение по чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация (чл. 169, ал. 3 КТ). “Еднократно” означава, че се полага само веднъж за една научна степен (бакалавър, магистър, доктор), но този отпуск също може да се ползва наведнъж или на части. (СР)

14.11.2023 ID:2677
Здравейте, Имаме увеличение на работните заплати през м. октомври 2023г. със задна дата от 01.08.2023г.Трябва ли при изчисляване на отпуските на служители излезли в отпуск през м. август 2023г. да бъде изчислена добавка на основание чл.21 ал.2 от НСОРЗ. При условие, че в нашето предприятие нямаме договорено в колективния трудов договор както и нямаме такава добавка за изплащане на основание чл.21 ал.2 от НСОРЗ във вътрешен акт на работодателя /Заповед или Вътрешни правила за работна заплата/ да използваме чл.21 ал.2 от НСОРЗ/наредба за структурата и организацията на работната заплата/.Отпуската е изчислена на база чл.177 от Кодекса на труда, т.е. базата е м. юли където не влиза увеличението. Правилно ли сме постъпили като не сме начислили добавка върху отпуската през м. август.

Съгласно чл. 21, ал. 2 НСОРЗ, когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Както е видно от разпоредбата, условие за изплащането на добавката е увеличението на работната заплата да е по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя. ЛТ/

14.11.2023 ID:2676
Здравейте, имам следният въпрос: Полагат ли се дневни пари на служител за дните на отпътуване, командирован по заповед за командировка, в която е упоменато, че през времето на командировката са му осигурени храна и спане, т.е. целодневно по чл.23 от Наредбата. Въпроса ми е, тъй като в деня на заминаване(както и на връщане), служителят може да не успее да се възползва от осигурената му храна, то дължат ли се дневни пари за тези два дни и по колко по 40лв. или по 20 лв. Благодаря

Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. При командироване в страната работникът или служителят има право на пътни, дневни и квартирни пари при условия и ред определени в Наредбата за командировките в страната (НКС). В заповедта за командироване се посочват командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право (чл. 9, ал. 1, т. 6 от НКС). Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от НКС предвижда, че на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 40 лева за всеки ден от командировката. Дневните командировъчни пари се дължат за всеки ден от командироването, включително почивните, празничните дни и тези на пътуване. В случай, че командироването се осъществява за един ден, т.е. без нощуване в друго населено място, но командирования изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време там където е командирован, работодателят е длъжен да изплати дневни пари в размер 50 на сто от установения размер, т.е. 20 лева (чл. 19, ал. 2 от НКС). Не се заплащат дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката (чл. 23 от НКС). В тази връзка считаме, че няма нормативно основание да се намалява размерът на дневните пари при осигурено частично изхранване

14.11.2023 ID:2674
Здравейте, Въпросът ми е следния при средната фактическа обстановка /градовете са примерни/ : служител живее в гр.Горна Оряховица а работи в държавно учреждение във Велико Търново където му е и работното място по трудов договор до където пътува ежедневно. Държавното учреждение има кабинет за ползване в гр.Горна Оряховица. Служителя следва да извърши определена работа в определен цял работен ден в кабинета на учреждението в гр.Горна Оряховица. Т.е в деня в който ще извършва работата служителя ще си остане в града в който живее и няма да пътува до работното си място. Във тази връзка въпроса ми е : - при командироването на този служител полагат ли му се дневни пари по чл.19 , ал.2 от Наредбата за командироването в страната. Личното ми мнение е , че на служителя такива дневни пари не му се полагат поради обстоятелството, че духа на Наредбата за командироването в страната засяга отношения свързани с пътуване на служители в до друго населено място извън работното му място и мястото където живее - където да извърши определената работа . Ако такива средства се заплатят то това си е чиста злоупотреба и разхищение на обществени средства Ако това е така и не се дължат дневни пари - в кой законов или подзаконов акт е уредена тази хипотеза Благодаря.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за командировките в страната (НКС) на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 40 лв. за всеки ден от командировката. На командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. Основанията при които не се изплащат командировъчни пари са изрично уредени в чл. 19, ал. 3, чл. 23 и чл. 24, ал. 2 от НКС.

14.11.2023 ID:2673
Здравейте, може ли по време на разрешен платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 1 от КТ, да бъде изменено трудовото правоотношение по реда на чл. 119 от КТ? Благодаря Ви предварително!

Според чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. В тази връзка бихме искали да обърнем внимание, че не съществува пречка изменението на трудовото правоотношение да се случи и по времето, през което работникът или служителят ползва платен годишен отпуск, стига да са спазени изискванията на чл. 119, ал. 1 от КТ. ГЕ

14.11.2023 ID:2672
Здравейте, при възникнало трудово правоотношение въз основа на конкурс,същото може ли да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.5 от КТ, поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Благодаря Ви предварително!

Основанията за прекратяване на трудовия договор са уредени в раздел I „Прекратяване на трудовия договор“ от Глава шестнадесета от Кодекса на труда (чл. 325 – чл. 335 КТ). Съгласно разпоредбата на чл. 336 КТ разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от конкурс. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ - поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата се прилага, когато липсата на качества като обективен факт е установена в процеса на реалното изпълнение на трудовите задължения след като трудовото правоотношение е възникнало. Тя следва да отразява едно по-трайно състояние, при което трудовите задължения се изпълняват неефективно, безрезултатно. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика. Считаме, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ - поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата може да се приложи при трудовото правоотношение, възникнало от конкурс, на основание чл. 336 КТ. В този смисъл е Решение № 11868 от 27.07.2016 г. на СРС по гр. д. № 13154/2016 г. ЛТ/

14.11.2023 ID:2671
Здравейте, трябва да прекратя трудов договор, поради прекратяване дейността на фирма. Лицето живее в друго населено място в друго област и не се осъществява контакт с него. Нотариална покана ли трябва да изпратя или мога ли да изпратя заповедта и трудовата книжка с куриер. Коя дата за прекратяване да приема за вярна, тази, която е записана в заповедта или тази, на връщане на обратната разписка. Ако лицето не бъде открито как да прекратя трудовия договор?

Трудовият договор се прекратява писмено. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Заповедта за прекратяване следва да бъде връчена лично на работника или служителя, за да породи правни последици. Допустимо е връчването и с нотариална покана. Съгласно чл. 335, ал. 2 от Кодекса на труда трудовият договор се прекратява: 1. при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 3. при прекратяване без предизвестие – от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Цитираната разпоредба определя момента на прекратяване на трудовия договор. Прекратяване със „задна дата“ – датата, вписана в заповедта, а не датата на която заповедта за прекратяване на трудовия договор без предизвестие е връчена на лицето, е в противоречие с цитираната разпоредба. ЛТ/

14.11.2023 ID:2670
Здравейте, имам следния казус. Работя на два трудови договора и имам решение на телк,което ми дава право на  6 дни платен отпуск годишно. Въпроса ми е дали тези дни се използват само по основния трудов договор или и по втория?

Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Следва да се има предвид, че размерът на отпуска е елемент от задължителното съдържание на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 5 КТ). Работникът или служителят, страна по трудов договор за полагане на допълнителен труд при същия или при друг работодател по чл. 110 и чл. 111 КТ, има право на платен годишен отпуск както по основното трудово правоотношение, така и по договора за допълнителен труд. Размерът на отпуска се определя съгласно чл. 23 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и е пропорционален на времето, което се признава за трудов стаж. Трудовият стаж се изчислява по реда на чл. 355 КТ и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Поради това когато трудовият договор за допълнителен труд е с уговорена продължителност на работното време 4 часа дневно, размерът на платения годишен отпуск е не по-малко от 26 работни дни. При уговорена по-кратка продължителност на работното време размерът на отпуска се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. ЛТ/

13.11.2023 ID:2665
Служител постъпва на работа при работодател на дата 02.10.2010 г. Считано от 19.10.2015 г. служителят придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Трудовият му договор не е прекратен и съответно не е получил обезщететение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. Ако лицето напусне през 2024 г., когато вече ще има 10 години трудов стаж през последните 20 години при същия работодател, обезщетението му трябва да бъде в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца или за срок от 2 месеца, каквото е било към момента на придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2015 г.?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно от разпоредбата, предпоставка за изплащане на обезщетението е придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да е по време на трудовото правоотношение. Размерът на обезщетението се определя към момента на прекратяване на трудовия договор. В конкретния случай, предвид данните в запитването, считаме че работникът има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца при прекратяване на трудовото му правоотношение през 2024 г. (СР)