02.11.2023 ID:2622
Здравейте, Със заповед на работодателя ми е възложено да изпълнявам допълнителна работа с постоянен характер, която не влиза в обхвата и характера на служебните ми задължения и компетенции. Не е определено допълнително възнаграждение за възложената допълнителна дейност. Подадох мотивирано заявление до работодателя с искане да ми бъде определено допълнително възнаграждение за извършваната съгласно заповедта допълнителна работа. Вече трети месец нямам никакъв отговор от страна на работодателя. Има ли и какви са сроковете за получаване на отговор на искане от страна на работник към работодател, свързано с промяна на условията по трудовия договор - в случая включване на допълнително възнаграждение за извършвана допълнителна работа извън обхвата и характера на служебните ми задължения и компетенции? Благодаря предварително за съдействието!

Кодексът на труда (чл. 118, ал. 1) регламентира принципна забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение, а чл. 119 от КТ изрично предвижда, че изменение се допуска по писмено съгласие на страните. Наименованието на длъжността и характерът на работата са задължителни елементи от съдържанието на трудовия договор (чл. 66, ал. 1, т. 2 КТ). Освен това работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика, в която се описват правата и задълженията, свързани с характера на възложената работа. В този смисъл възлагането на допълнителни задължения, които не съответстват на длъжността и характера на възложената работа, могат да се считат и за изменение, което не е израз на съгласуваната воля на двете страни. С оглед на конкретните обстоятелства по случая можете да потърсите съдействие от инспекцията по труда, която осъществява контрола за спазване на трудовото законодателство. При възникнал трудов спор относно изпълнението на трудовото правоотношение и заплащането на положения труд имате възможност да се обърнете за разрешаването му си по съдебен ред. ЛТ/

02.11.2023 ID:2621
Здравейте! Моля, за вашия компетентен отговор на следния ми въпрос: Полага ли се допълнителен платен отпуск за работа при ненормиран работен ден по чл.156, ал.1, т. 2 от КТ на служители по трудови правоотношения, за които е установено сумирано изчисляване на работното време(СИРВ), във връзка с чл.142, ал.2 от КТ(максимална продължителност на работната смяна е 12 часа).СИРВ е въведено съгласно заповед на директора на дирекцията за период от 3 месеца. Размерът на този допълнителен платен отпуск за ненормиран работен ден е в размер на 8 дни за календарната година, съгласно подписан Браншови колективен договор и съгласно заповед на изпълнителния директор на агенцията.

Според чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя (чл. 139а, ал. 3 от КТ). Следва да се има предвид, че при установяване на ненормиран работен ден продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ (чл. 139а, ал. 6 от КТ). Следва да имате предвид, че според чл. 142, ал. 5 от КТ, според която не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден. ГЕ

01.11.2023 ID:2617
Искам да попитам как мога да си намеря трудовия договор на хартиен вариант.Имам трудов договор но не съм го подписвала и виждала никога.Явно подписат ми е бил фалшифициране.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Според чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта (чл. 62, ал. 3 от КТ). Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съответно работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ачл. 63, ал. 1 от КТ. В случай, че считате, че работодателят извършва нарушения на трудовото законодателство може да се обърнете към съответната инспекция по труда. ГЕ

01.11.2023 ID:2616
Здравейте! През 2015 г. едно лице придобива право на пенсия и го упражнява, но остава да работи при работодателя т.е. не му се прекратява трудовия договор. През 2023 г. лицето почива. Работодателят е страна по Колективен трудов договор. Какви обезщетения следва да се изплатят за починалото лице респ. на неговите наследници? По чл. 222, ал. 3 от КТ се дължат при прекратяването на трудовия договор 6 брутни заплати. По Колективния трудов договор се дължи още една брутна заплата. Следва ли тези 7 брутни заплати да се изплатят на наследниците? На следващо място по КТД -то при смърт на работника, на наследниците се изплаща обезщетение в размер на 6 основни заплати. Т.е. следва ли на наследниците да се изплатят и двата вида обезщетения - общо: 7 брутни и 6 основни заплати? Или имат право само на едно от двете, в който случай моля да посочите нормативна разпоредба, съгласно която трябва да избират. Уточнявам, че в КТД -ТО разпоредба , която да казва, че наследниците следва да избират между двете обезщетения не се съдържа.

Работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ако към датата на прекратяване е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО). По-големи размери на обезщетението, предвидени в разпоредбата, могат да се уговарят в индивидуален или колективен трудов договор (чл. 228, ал. 2 КТ). Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от правното основание за прекратяването. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, със смъртта на работника или служителя. Ако работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (независимо дали го е упражнил или не) към датата на прекратяването по чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ, той има право обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като обезщетението се дължи от работодателя, независимо от основанието за прекратяване на трудовия договор. Дължим е размерът, съобразно уговорения, в случая с КТД. След като работникът/служителят има право на това обезщетение, в размера по КТД, то работодателят следва да го изплати на неговите наследници, след представяне на удостоверение за наследници. В запитването се посочва, че съгласно КТД при смърт на работника, на наследниците се изплаща обезщетение в размер на 6 основни заплати. Би могло да се предположи, че в КТД това обезщетение е предвидено като друг вид обезщетение, различно от обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Следователно правото за изплащането му възниква на различно основание. С оглед на това считаме, че наследниците имат право и на двете обезщетения. ЛТ/

01.11.2023 ID:2615
Здравейте, запитването е от няколко учители колеги, които се пенсионирахме по едно и също време. Молим за вашето компетентно мнение по следния казус: Работехме като учителки и на 01.07.2023 г. прекратихме трудовите си правоотношения поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1. от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Имаме ли право на увеличение на заплатите от 01.01.2023 г., а оттам – и полагащото ни се увеличение на обезщетенията за излизане в пенсия, на основание Анекс № ДО1 – 192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. Ако имаме такова право, как би следвало да постъпим?

Предвид на това, че министърът на образованието и науката е страна по КТД Образование и въпросът е свързан с прилагането на Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към него, по повод на други сходни запитвания изискахме становище по компетентност. Съгласно изразеното становище, кръгът на лицата, за които се прилагат договореностите в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (КТД Образование), се определя към датата на приемането на анекса, т.е. предвиденото увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителни вноски се прилага за всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството на „работници и служители“. В запитването е посочено, че трудовите правоотношения са прекратени на 01.07.2023 г. Във връзка с изразеното становище и предвид данните в запитването, сме на мнение, че нямате право на увеличението за периода от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение. ЛТ/

01.11.2023 ID:2614
След приемана на бюджета с решение на ОС към месец октомври 23 г. следва и процедура по утвърждаване на лимита за фонд работна заплата и промяна на основната месечна заплата, за изминало време ( считано от 01.01.2023 г. ). За лица с прекратено трудово правоотношение през горепосочение период ( януари - септември ) дължи ли се сума за периода, който са работили? Ако се дължи на какво основание ?

Уважаема госпожо, Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са част от задължителтното съдържание на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда. Трудовото правоотношение може да се изменя само по взаимно съгласие на страните или в случай на увеличаване на трудовото възнаграждение на работника или служителя - едностранно от работодателя. Когато трудовото правоотношение се изменя по взаимно съгласие, се сключва допълнително писмено споразумение към основния трудов договор. При едностранно увеличение на трудовото възнаграждение работодателят издава заповед по отношение на конкретния служител. Прекратяването на трудовия договор прави невъзможно сключването на допълнително споразумение или издаване на заповед, тъй като работникът или служителят вече не е в трудово правоотношение с работодателя. В тази връзка сме на мнение, че ако увеличението на трудовото възнаграждение е извършено след прекратяване на трудовия договор, дори и да се прилага със задна дата, няма основние за изплащане на разликата до по-високия размер на трудовото възнаграждение. (СР)

01.11.2023 ID:2612
Уважаеми господа, Обръщам се към Вас със следния казус, дъщеря ми работеше във фирма, която от месец май не изплащала трудовото и възнаграждение, аз я посъветвах да се обърне за съдействие към Вас. Проблема е , че договора й не е прекратен и тя не може да започне работа вече шести месец. Моля да ме насочите какви действия, трябва да предприема, за да прекратим този порочен договор!

Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. В тази връзка, според чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ трудовият договор се прекратява при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. В този смисъл е и актуалната съдебна практика (Решение № 34 от 03.04.2017 г. по гр. д. № 3010/2016 г., г. к., III г. о. на ВКС). Следователно, в случая, предвид посочените в запитването данни, за да се прекрати трудовият договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е необходимо работникът или служителят да отправи писмено изявление за това до работодателя. Според чл. 128а, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Актът за прекратяване на трудов договор се подписва и от двете страни по трудовото правоотношение. В случай, че считате, че работодателят извършва нарушения на трудовото законодателство може да се обърнете към инспекцията по труда, която осъществява цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство. ГЕ

01.11.2023 ID:2611
Имаме служител назначен от 13.11.2013г.които работи и до днес без прекъсване и на 18.09.2016г. има издадено пенсионно решение за осигурителен стаж и възраст.Въпросът ми е при евентуално напускане на служителя размерът на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ от 2 или 6 заплати трябва да бъде тъй като почти 10 години работи във фирмата.Благодаря Ви!

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Предвид на обстоятелството, че служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на трудовото правоотношение, той има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правооношение. Размерът на обезщетението се определя към момента на прекратяване на трудовия договор. (СР)

01.11.2023 ID:2610
Какви обезщетения се дължат на починал служител, който е бил пенсионер по болест? Работил е повече от 10 години във фирмата . Не е имал навършена възраст за пенсия. Към датата на смъртта е имал навършени 64 години и осигурителен стаж 39 г. и 7 мес.

Уважаема госпожо, В запитването не посочвате рожденната дата на починалия служител, за да се направи преценка за придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обръщаме внимание, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се придобива от 1 януари 2023 г. при възраст 62 години за жените и 64 години и 6 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 4 месеца за жените и 39 години и 4 месеца за мъжете. Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО. (чл. 68а, ал. 1 от КСО). Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В конкретния случай трудовото правоотношение е прекратено при прекратяване поради смърт на основание чл. 325, ал. 1, т. 11 от КТ. Алинея 3 на чл. 222 от КТ се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (чл. 222, ал. 4 от КТ), т.е. когато лице, което има изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране, но не му достига до една година от изискуемата възраст, определена по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Получаването на пенсия за инвалидност, когато лице е загубило напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, не е пречка за получаване на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. В случай, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят има неизползван платен годишен отпуск, за работодателя възниква и задължение за изплащане на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ. Наследниците имат право да получат дължимите на наследодателя обезщетения, тъй като в състава на наследството се включват и вземанията за обезщетения по трудово правоотношение. В тази връзка, наследниците следва да удостоверят това си качество като представят удостоверение за наследници. Съответната сума се изплаща общо на правоимащите лица или на едно от тях, ако е снабдено с изрично, нотариално заверено, пълномощно от останалите правоимащи. (СР)

31.10.2023 ID:2608
Здравейте! Детето ми е на 1 г. и 4 месеца и към настоящия момент вече посещава общинска ясла в София. Имам действащ трудов договор с частна фирма, а в момента "изчиствам" натрупан платен отпуск, тъй като допреди 2 дни бях в отпуска за отглеждане на дете до 2 г. Въпросът ми е дали имам право на НЕПЛАТЕН отпуск за отглеждане на дете до 8 г., след като детето ми посещава детско заведение? Ако имам право да ползвам такъв отпуск, моля, да ми дадете информация за условията на неговото ползване. Доколкото зная е 6 месеца, като бащата може да прехвърли още 5. Всяка информация по въпроса ще ми е от полза. Зададох същия въпрос на НОИ. Отговориха ми, че не е в техните компетенции и следва да се обърна към вас. Предварително благодаря за предоставената информация! С уважение, Светлана Манева-Йорданова

Уважаема госпожо, Неплатеният отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст е регламентиран в чл. 167а от Кодекса на труда (КТ). Съгласно разпоредбата след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 ( за отглеждане на дете до 2-годишна възраст) и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 (отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Придвид изискването отпускът да се ползва след отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ, детето следва да е навършило 2 години. По отношение на условието детето да не е настането в заведение на пълна държавна издръжка, следва да се има предвид, че детските заведения на пълна държавна издръжка са тези, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса. Кодексът на труда не предвижда ограничение, свързано с посещение в детска ясла, детска градина или училище, т.е. ако детето посещава детска ясла това не е пречка за ползване на отпуска по чл. 167а от КТ. Отпускът по чл. 167а от КТ може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни Редът и начинът за ползване са уредени в Наредбата за работното време почивките и отпуските (НРВПО). В чл. 49 от НРВПО е посочено, че отпускът по чл. 167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Отпускът се заявява и ползва в календарни дни. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него. Когато един от родителите желае да ползва част от отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ в размер до 5 месеца, към заявлението за ползване се прилага писменото съгласие на другия родител. Когато отпускът се ползва за първи път работодателят въз основа на представено копие от акта за раждане на детето издава удостоверение, в което се вписват размерът и периодът на ползване на отпуска за всеки отделен случай. Удостоверението се съхранява при работодателя, който е разрешил ползването на отпуска и се предоставя на работника или служителя, когато това е необходимо за ползване на отпуска от другия родител или при прекратяване на трудовото правоотношение. Използваният отпуск по чл. 167а КТ се отчита в специална книга при работодателя, в която се отразява и предоставянето на удостоверението. (СР)

31.10.2023 ID:2607
Здравейте? Задочен докторант съм. За ползването на отпуск по чл. 169, ал.4 от КТ необходимо ли е да имам изрично писмено съгласие на работодателя, дадено преди зачисляването ми като докторант? При ползване на отпуск по чл. 169, ал.4 от КТ освен молба до работодателя, представяне на заповед за зачисляване, необходимо ли е да се представят някакви други документи? Достатъчно ли е в молбата да се посочи само, че се касае за отпуск за подготовка на дисертационен труд? Необходимо ли е след приключване на отпуска пред работодателя да се представя отчет/ справка или друго за свършеното по дисертац. труд по време. Благодаря! или да представям доказателства пред работодателя какво е свършено от моя страна по време на ползвания отпуск по чл. 169, ал. 4 от КТ.

Уважаема госпожо, Докторантурата е третата степен на тристепенната система на висше образование – форма за получаване на допълнителна научна квалификация за придобиване на образователна и научна степен или научна степен, която завършва със защита на дисертационен труд. За работниците и служителите, които са зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка е предвиден специален отпуск в чл. 169, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ). В тази разпоредба е предвидено, че за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск. Отпускът по чл. 169, ал. 4 от КТ се полага само веднъж за една научна степен, като може да се ползва наведнъж или на части през годините на обучение на докторантите. Съгласието може да бъде дадено и след момента на зачисляване на задочна докторантура. Според чл. 171, ал. 1, т. 4 от КТ, ако работодателят е дал съгласие, задочният докторант ще има право и на неплатен отпуск за подготовка и защита на дисертация - до 4 месеца. Съобразно чл. 171, ал. 2 от КТ когато работодателят не е дал съгласие за обучението работникът или служителят има право на неплатен отпуск намален на половина, т.е. до 2 месеца. В тази връзка считаме, че ако не е дадено предварително съгласие от работодателя, няма пречка в заявлението за ползване на неплатен отпуск по чл. 171 от КТ да се съдържа и искане към работодателя за даване на съгласие за обучение. В случай, че работодателят не даде такова съгласие, заявлението може да се счита за такова по чл. 171, ал. 2, във връзка с чл. 171, ал. 1, т. 4 от КТ, т.е. за ползване на неплатен отпуск в размер до 2 месеца. Разпоредбата на чл. 51 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) регламентира реда за удостоверяване на дните на заетост с учебни занятия и изпити. Предвид на това, тя не намира приложение по отношение на отпуска по чл. 169, ал. 4 от КТ, тъй като неговото предназначение не е за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити. Според чл. 171а от КТ, отпуските на учащите се по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително. По наше мнение към уведомлението е достатъчно да се представи документ от съответната образователна или научна организация, който удостоверява зачисляването за самостоятелна докторанта. (СР)

30.10.2023 ID:2605
Здравейте,имам запитване относно това че са ме съкратили на работното ми място по чл.328 ал.1 т.3 .Първото ми запитване, дали работодателя веднага трябва да ми плати едномесечно обезщетение или трябва да мине един месец за да си поискам обезщетение съответно после да се регистрирам при вас?И вторият ми въпрос имам ли право на обезщетение от вас в случая ако имам почасов трудов договор или се водя на стаж при предприятие? Поздрави

Според чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при уволнение поради намаляване обема на работа работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Поради това за изплащане на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ следва да е изтекъл един месец от уволнение. За изплащане на обезщетението работникът или служителят следва да направи искане до работодателя, като приложи доказателства, че не е започнал работа или при постъпване на работа при друг работодател, че размерът на получаваното трудово възнаграждение е с по-ниско възнаграждение. ГЕ

30.10.2023 ID:2601
Здравейте, Ако работодателят реши да изплати на служител 6 заплати (вместо 2), на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, тъй като този служител е работил повече от 10 години в същата икономическа група предприятия, въпреки че тази група не отговаря стриктно на законовото определение, това може ли да повлече негативни последици за работодателя?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. По своето естество обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ не представлява компенсация за понесени вреди от работника или служителя, а е предвидено като благодарствено (гратификационно) плащане от страна на работодателя. Поради тази причина размерът на обезщетението е по-голям за тези работници или служители, които са работили по-продължително време при същия работодател. С оглед на това, няма пречка в колективен или индивидуален трудов договор да се определя по-висок размер на обезщетението от този предвиден в чл. 222, ал. 3 от КТ. (СР)

30.10.2023 ID:2600
Здравейте, Служител от дружество започва работа в друго дружество от същата икономичекса група. Те обаче нямат пряко общо предприятие-майка, а общо предприятие-майка през няколко нива на опосредяване. Ръководството се осъщесвява сравнително незаивисмо, въпреки че на върха на структурата стои едно и също дружество. Приложима ли е в тази ситуация хипотезата на чл. 222, ал. 3 КТ, или не? Благодаря!

Уважаема госпожо, Понятието „група предприятия" по смисъла на КТ означава „две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.“ (§ 1, т. 2а от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда във връзка с § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност). По наше мнение, ако дадено предприятие осъществява своята дейност самостоятелно критериите за „група предприятия“, предвидени в КТ няма да бъдат изпълнени. (СР)

26.10.2023 ID:2597
Уважаеми експерти,имам следния казус: Работя като учител в столично училище. През месец август бе подписан анекс към колективния трудов договор за 15% увеличение на основната раб.заплата с стара дата от 1.01.23г. През месеците август и септември бях в болничен.Въпросът ми към Вас е :Полага ли ми се увеличение към основната заплата за тези месеци? Благодаря предварително! Успешен ден!

Уважаема госпожо, За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО (в редакцията до 01.01.2024 г.) осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Плащанията от страна на работодателя, чийто размер се определя въз основа на основната, съответно брутната работа заплата на работника или служителя, следва да се актуализират при съобразяване на увеличения размер на трудовото възнаграждение от момента на увеличението. В тази връзка сме на мнение, че увеличаването на работните заплати в системата на предучилищното и училищното образование, договорено в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. със задна дата от 01.01.2023 г. ще има като последица актуализиране на обезщетението за временна неработодпособност за първите три работни дни, които се определят въз основа на брутната заплата, съобразно чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване. По отношение на останалия период на отпуска за временна неработоспособност, в който се изплаща обезщетение от държавното обществено осигуряване, в чл. 41, ал. 1 от КСО е предвидено, че дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски. За повече информация можете да се обърнете към Националния осигурителен институт.(СР)

26.10.2023 ID:2596
Здравейте, на 21.09.2023 беше зададен въпрос ID 2431, но отговора все още не е публикуван, изпращам въпроса отново и се надяваме все пак да получим отговора: Дружеството ни е със седалище в гр. София. Имаме назначени лица на длъжност „Търговски предствител”, които работят в различни райони на страната /извън гр. София/. Лицата живеят в района, в който работят и обслужват. Дружеството няма обекти, офис, склад или др. в тези райони. Търговските представители работят от служебните си автомобили и посещават търговски обекти на клиенти. Характерът на работата им е свързан с ежедневни пътувания в определения им район. В трудовия им договор като място на работа е определено „Код по ЕКАТТЕ 00000 - Повече от 1 раб. място, със служебни пътувания в района на града и областта в рамките на един работен ден”. 1) Правилно ли е разбирането ни, че поради характера на работата, изискващ постоянно пътуване между различни обекти /в рамките на града/ и населени места /в рамките на областта/, лицата не се считат за командировани съгласно чл.6 ал.1 т.3 от Наредбата за командировките в страната и не следва да им се изплащат командировъчни? 2) Когато даден Търговски представител има пътуване за повече от 1 работен ден и му се налага нощувка – в определения му район или извън него, следва ли това да се оформи като командировка и да се заплатят командировъчни вкл. нощувка? 3) Достатъчно ли е в трудовия договор при определяне място на работа „повече от 1 работно място /код по ЕКАТТЕ 00000/” да се посочи град /област или следва да изброят конкретно населените места, които се включват в района, определен от работодателя на тази длъжност?

Видно от чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредбата за командировките в страната не се считат командировани лицата, които изпълняват длъжности като снабдители, доставчици, куриери, раздавачи и други, при които характерът на работата е свързан с пътуване между различни населени места. В описания от Вас случай още при сключването на трудовия договор и с връчването на длъжностната характеристика работникът или служителят е запознат с характера на работата и трудовите задължения, които се очаква да изпълнява. Такава е работата, за която работникът или служителят се е уговорил, и за тази работа е уговорен и размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер - елемент от съдържанието на трудовия договор, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 Кодекса на труда.

26.10.2023 ID:2595
Здравейте, моля за отговор относно възможността за сключване на трудов договор по заместване за длъжност заета от служителка в платен годишен отпуск след майчинство, без реално да се е завърнала на работа. Следва ли да се прекрати трудов договор по заместване, след титулярът е бил в отпуск по майчинство и веднага след това излиза в платен годинеш отпуск, без да има реално отработен нито един ден?

Срочен трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ). Причината, поради която титулярят отсъства от работа, няма правно значение. Тя може да се дължи на отсъствие поради отпуск при временна неработоспособност, платен годишен отпуск, неплатен отпуск, отпуск поради бременност и раждане и за отглеждане на дете или друг вид законоустановен отпуск. Трудовият договор за заместване може да се сключи от първия ден, от който титулярят на длъжността отсъства от работа, или във всеки един последващ момент до завръщането му. Необходимо е да се посочи името на титуляря, за заместването на който се сключва договорът, както и срокът на договора - до неговото завръщане на работа. При завръщане на замествания на работа трудовият договор на заместника се прекратява без предизвестие на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ. Обстоятелството, че титулярят ползва един след друг/последователно различни видове разрешен отпуск (поради бременност и раждане, за отглеждане на дете, платен годишен отпуск или друг вид отпуск) няма правно значение по отношение на прекратяването на договора на заместника. Преди реалното завръщане на замествания на работа, който ползва последователно различни видове отпуски, трудовият договор на заместника не следва да се прекратява от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ. В този смисъл е и съдебната практика. ЛТ/

26.10.2023 ID:2592
Здравейте! Лице е било в самоотлъчка ,предоставя болничен непосредствено след това. За дните болничен няма право на обезщетение заради прекъснато осигуряване. Въпроса :след като осигуряването му се прекъсва ,тези дни -болнични как следва да бъдат отразени- като самоотлъчка,платен или неплатен отпуск ? Благодаря!

Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност на основание чл. 162 КТ, който се разрешава от здравните органи. Правото на отпуск по КТ се ползва независимо от обстоятелството, дали за времето на отпуска лицето има право на парично обезщетение по реда на КСО или не. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 352, ал. 1, т. 4 КТ времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, поради ползван неплатен отпуск поради временна неработоспособност, се признава за трудов стаж. ЛТ/

26.10.2023 ID:2591
От м. Януари 1984 г.до края на м. Април 22008 г работих при един и същ работодате работодател. Наложи се да напусна поради влошено здраве. До момента не съм работила при друг работодател и не съм осигурявана. Тази година навършвам 67 г и принобивам право на пенсия по чл 68 ал 3 от КСО. Имам ли право да получа обезщетение от последния си работодател по чл 222 ал 4 от КТ? .

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно от разпоредбата, за да възникне задължение за определяне и и заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е настъпило по време на трудовото правоотношение с този работодател. В тази връзка, в конкретния случай Вие нямате право да претендирате обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ от работодателя, с който трудовото правоотношение е прекратено през 2008 г., тъй като сте придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2023 г., т.е. след като правоотношението е прекратено. (СР)

25.10.2023 ID:2588
Здравейте, на 29 септември 2021 година се пенсионерах използвайки правото си за пенсиониране една година по-рано. Към момента на пенсиониране бях в трудови правоотношения, като във въпросната фирма имам 7 години стаж.Бях освободен по взаимно съгласие на 28 септеммри, като след това отново бях назначен на безсрочен трудов договор.През м. септември 2022 година излишно подадох молба за изплащане на обезщетение в размер на 2 брутни заплати при пенсиониране.Към настоящия момент фирмата не ми ги е изплатила.Продължавам да работя там.Обясниха ми, че изплащането ще е при окончателното ми напускане на фирмата.Въпросът ми е така ли е това и нямали да загуба това обезщетение?Какви са задълженията на фирмата? Благодаря!

Уважаеми господине, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (чл. 222, ал. 4 от КТ), т.е. когато лице, което има изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО и желае да се пенсионира до една година по-рано от възрастта, определена по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Следва да се отбележи, че за да възникне задължение за работодателя за изплащане на обезщетение, работникът или служителят трябва да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на съществуването на трудово правоотношение. В конкретния случай Вие посочвате, че сте придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване, считано от 29 септември 2021 г.. От запитването не става ясно дали трудовият договор е прекратен на 28 септември 2021 или 28 септември 2022 г. В случай, че той прекратен на 28 септември 2021 г. Вие нямате право на обезщетение по чл. 222, ал. 4 във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ, тъй като към момента на прекратяване на трудовия договор Вие не сте отговарял на изискването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако трудовият договор е прекратен през септември 2022 г., работодателят е задължен да изплати обезщетението не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва (чл. 228, ал. 3 от КТ). Обръщаме внимание, че ако последващото трудово правоотношение със същия работодател е сключено след момента на придобиване и упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят не дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.