13.07.2023 ID:2071
Закона позволява ли следното : В молбата за отпуск работника е записал 5 дни отпуск в м.7, 10 дни отпуск в м.8.Аз святам,че за всяко отсъствие се издава отделна заповед, но контролиращи орган дават друга консултация - възможно било в една издадена заповед да бъдат упоменати датите съответно м.7 и м.8. Моля Ви за точен и изчерпателен отговор

Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. В тази връзка, според чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Следователно, в трудовото законодателств е уреден механизмът на ползване на платения годишен отпуск, като не се въвежда изрично ограничение с една и съща молба/заявление работникът или служителят да може да иска ползването на платен годишен отпуск за дни, които са в рамките само на един определен месец. ГЕ

13.07.2023 ID:2070
Здравейте, моля за разяснение относно обещетение от работодател при пенсиониране. Баща ми вече е пенсионер , ще подаде молба за напускане, работи в детска градина / непедагогически персонал/от последните 20 години трудов стаж има стаж 10 години и 2м. с прекъсване от няколко месеца в две детски градини в столична община в един и същ район. Моля за пояснение за колко месеца е дължимо обещетението? Предварително благодаря!

Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Във връзка с хипотезата за група предприятия при прилагането на чл. 222, ал. 3 от КТ в системата на предучилищното и училищното образование е изразено становище от министъра на образованието и науката, според което „хипотезата не е приложима за държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование“. Това на практика означава, че за да се определи по-високия размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ (брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца) за работещите в системата на образованието, работникът или служителят трябва да е придобил 10 г. трудов стаж през последните 20 г. при същия работодател.НС

12.07.2023 ID:2066
Моят въпрос е следния: В разпоредбата на чл. 42, ал.1 НРВПО е уреден начина за изчисляване на броя работни дни платен годишен отпуск, на които има право работникът или служителят при прекратяване на трудовото правоотношение. В чл. 42, ал. 3 на същата наредба е посочено, че за 1 пълен месец трудов стаж се приема този месец в който служителя е прослужил най-малко половината от работните дни в месеца. А, в чл. 43, ал. 4 е пояснено, че размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В тази връзка, моля за вашето разяснение, обезщетението на база месеци, които се признават за трудов стаж или дни които се признават за трудов стаж са база за определяне на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск? В конкретния случай: Служител назначен на работа на 01.03.2023 г. е освободен на 12.06.2023 г. и има право на полагаем годишен отпуск 20 работни дни годишно. Към момента на прекратяване той има трудов стаж 3 мес. и 11 дни. Разглеждаме следните два варианта за определяне на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск: I. В месец юни към датата на прекратяване служителят е отработил 7 работни дни т.е. по малко от половината от работните дни на месеца. От чл. 42 , ал. 3 на НРВПО следва, че месец юни няма да бъде зачетен за пълен и съответно обезщетението за неизползван платен годишен отпуск към датата на освобождаване трябва да бъде изчислено на база 3 месеца трудов стаж. В конкретния случай на служителя трябва да му бъдат изплатени /20:12=1,67*3=4,98/ – 5 работни дни неизползван платен годишен отпуск. Или II. В месец юни към датата на прекратяване служителя има 3 мес. и 11 дни трудов стаж. За 3 мес. трудов стаж служителят има право на 5 работни дни неизползван платен годишен отпуск. За 11 дни трудов стаж би трябвало да има право на / 1,67:30=0,056*11=0,6/ - 1 работен ден. От тук следва извода, че при изчисление на правото на обезщетение чрез вариант II, на служителя е необходимо да му бъде изпратено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск към момента на прекратяване в размер на 6 работни дни. Моля, за Вашият компетентен и изчерпателен отговор. Благодаря. XXX

Според чл. 42, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските(НРВПО) размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. В тази връзка, съгласно чл. 355, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения (чл. 355, ал. 2 от КТ). За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал. 3 от КТ). Според чл. 42, ал. 3 от НРВПО работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца. Според данните в запитването работникът или служителят е назначен на 01.03.2023 г., като трудовото му правоотношение е прекратено на 12.06.2023 г. Следователно лицето има придобит трудов стаж в размер на 3 месеца и 11 дни. В тази връзка и с оглед правилото на чл. 42, ал. 3 от КТ следва, че последният месец (месец юни), през който са отработени половината от работните дни (11 от общо 22 работни) следва да се признае за пълен за целите на изчисляването на обезщетението по чл. 224 от КТ. ГЕ

12.07.2023 ID:2065
Здравейте, работя при 2-ма работодателя в една сфера, на втория трудов договор 4 часа имат ли право да ми слагат 30 минути обедна почивка и да ми го удължат от 12.30 до 17.00 часа, като работното ми място на първия договор е от 8.00ч до 12.00ч

Според чл. 151, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време (чл. 151, ал. 2 от КТ). Съгласно чл. 181, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. В тази връзка, според чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 138, ал. 1 от КТ страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. Следователно в случай на полагане на труд при непълно работно време в трудовия договор следва задължително да се определят продължителността и разпределението на работното време.ГЕ

12.07.2023 ID:2064
Здравейте, Имаме служител, постъпил на работа на 01.07.2020 г., като е работил при нас до 14.07.2022 г. включително. Считано от 15.07.2022 г. е назначен при друг работодател. При изчисляване на трудов стаж използваме таблицата на Апис, в която са посочени колони, които сме попълнили коректно, че последният работен ден е 14.07.2022 г. и считано от 15.07.2022 г. лицето е освободено от работа. При оформянето на трудовата книжка сме посочили, както е изчислено и от използваната таблица, че лицето е работило при нас от 01.07.2020 г. до 14.07.2022 г. и сме посочили, че това е трудов стаж в размер на 2 г., 0 м., 13 д. Сега, една година след това, новият работодател уведомил служителя, че посоченият от нас трудов стаж е грешен и заради един ден няма да му начисли дължим процент ТСПО от този месец, а едва след още един месец. Моля за отговор дали правилно е изчислен трудовият стаж и дали трябва да направим корекция на същия като го зачетем за 2 г., 0 м., 14 д. и от кога следва да се начислява процент ТСПО – от датата на придобиване или от следващия месец, тъй като срещнахме различни мнения? Благодаря

Редът и начинът за изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбите на чл. 355 от КТ и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Съгласно чл. 9, ал. 1 - 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: „(1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. (2) За един ден трудов стаж се зачита времето, през което работниците или служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с Кодекса на труда нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на Министерския съвет намалено работно време. (3) При подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен. (4) При изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 при петдневна работна седмица и на 25 при шестдневна работна седмица. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал. 3.“ Когато работникът или служителят е отработил по-малко от работните дни за съответния месец, той няма да има 1 месец трудов стаж. За трудов стаж следва да бъдат зачетени съответният брой работни дни, в конкретния случай през месец юли 2022 г. до датата на прекратяване на договора – 15.07.2022 г. В тази връзка обръщаме внимание, че съгласно чл. 349, ал. 1, т. 8 от КТ в трудовата книжка на работника или служителя се вписват датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Вписаната дата е денят, считано от който е прекратен трудовия договор, като този ден е неработен за работника или служителя. Считаме, че в случая работните дни, които лицето е отработило са 10, т.е. зачетеният трудов стаж за посочения в запитването период е 2 г., 0 м., 10 дни (работни). От запитването е видно, че в трудовата книжка дните през м. юли 2022 г. до датата на прекратяване на трудовия договор са зачетени като календарни, а не като работни. Изчисляването и вписването на придобития трудов стаж в трудовата книжка е правомощие на работодателя. Допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се начислява за „придобит“ трудов стаж. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ при определяне на размера на ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Съгласно чл. 12, ал. 6 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерския съвет. С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 147 на МС от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е определен минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. ЛТ/

11.07.2023 ID:2063
Здравейте! Въпросът ми е за правото на допълнителен платен годишен отпуск. Работя като лаборант в Пречиствателна станция.Вземам проби от фекална и отпадна вода, от канализационни шахти на фирми с различна дейност които заустват в градската канализация. При анализирането на проби от различно естество, работя с токсични и опасни реагенти:/амоняк; хлороформ; киселини и др./. Работодателят ми твърди че по закон /позовавайки се на Кодекса на труда/,не ми се полага допълнителен платен отпуск от пет работни дни, но в същото време служители които работят в пречиствателната станция получават такъв. Глава осма ОТПУСКИ, раздел1 видове отпуски,чл.152,ал.4; чл.156 ал.2;ч л.2 т.10 и чл.4, т.1;2;3;4 не ми ли се полага закиново? Какъв е начинът иреда по който мога да получа законово, ако ми се полагат. Благодаря, и успешен ден!

Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от Кодекса на труда регламентира правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни. Право на този вид отпуск имат работниците и служителите, които извършват видовете работи, определени в чл. 2 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, като в т. 10 са посочени работи в контакт с биологични материали, течности и секрети, създаващи риск от възникване на инфекции, в селищни пречиствателни станции за отпадни води. Съгласно чл. 4 от Наредбата право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време. Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на съответния вид работа в рамките на една календарна година. Работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. Контролът за спазване на трудовото законодателство се осъществява от инспекцията по труда, която може да сигнализирате за случая. ЛТ/

11.07.2023 ID:2061
Здравейте! Работя като начален учител.Бях командирована да бъда квестор на матура в друго населено място, извън населеното място където работя. За командировката ми платиха само пътни пари.Защо не се полагат дневни пари за командировка на учителите, когато са квестори на матури в друго населено място?

Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. При командироване в страната работникът или служителят има право на пътни, дневни и квартирни пари при условия и ред определени в Наредбата за командировките в страната (НКС). В заповедта за командироване се посочват командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право (чл. 9, ал. 1, т. 6 от НКС). Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от НКС предвижда, че на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 40 лева за всеки ден от командировката. Дневните командировъчни пари се дължат за всеки ден от командироването, включително почивните, празничните дни и тези на пътуване. В случай, че командироването се осъществява за един ден, т.е. без нощуване в друго населено място, но командирования изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време там където е командирован, работодателят е длъжен да изплати дневни пари в размер 50 на сто от установения размер, т.е. 20 лева (чл. 19, ал. 2 от НКС).НС

11.07.2023 ID:2060
Здравейте, Моля за подробно разяснение, какъв, колко и как се изчислява размера на възнаграждението за периода на отпуск по чл.157, ал.1, т.2 от КТ. В предприятието липсва КТД и споразумение със служителите. Моля за конкретен и мотивиран отговор. Благодаря.

Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. Съгласно чл. 157, ал. 3, т. 1 от КТ през време на отпуска за кръводаряване на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя. Поради това размерът на възнаграждението се определя само по споразумение между работодателя и работника или служителя, когато в предприятието няма колективен трудов договор. ГЕ

11.07.2023 ID:2059
Магистър инженер съм и работя като учител в професионална гимназия. Зачислена съм за докторант в задочна форма. Обучението е с 4-годишен срок, през който се полагат изпити и завършва със защита на дисертационен труд. Имам писмено съгласие от работодателя за ползване на отпуск по чл.169 и чл.171. Във връзка с това имам следния въпрос: Освен еднократен 6-месечен платен отпуск по чл.169 (4) от КТ, имам ли право и на следните: 1/ Еднократен платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и защита на дисертация по чл.169 (3)? 2/ До 4 месеца неплатен отпуск за подготовка и защита на дисертация по чл.171 (1) точка 4?

Уважаема госпожо, За работниците и служителите, които са зачислени на задочна докторантура или на докторантура на самостоятелна подготовка в Кодекса на труда (КТ) е регламентиран специален вид отпуск за обучение. Съгласно чл. 169, ал. 4 от КТ за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск. Отпускът по чл. 169, ал. 4 от КТ се полага само веднъж за една научна степен, като може да се ползва наведнъж или на части през годините на обучение на докторантите. Според чл. 171, ал. 1, т. 4 от КТ, ако работодателят е дал съгласие, задочният докторант ще има право и на неплатен отпуск за подготовка и защита на дисертация - до 4 месеца. Когато работодателят не е дал съгласие за обучението, работникът или служителят има право на неплатен отпуск намален на половина, т.е. до 2 месеца (чл. 171, ал. 2 от КТ). (СР)

11.07.2023 ID:2058
Здравейте! Когато работникът или служителят не се яви на работа два и повече последователни дни и се крие от работодателя, за да не получи от него писмото за искане на писмени обяснения, какъв е редът същото да му бъде връчено надлежно? Искането е изпратено на адреса който фигурира в личната карта на работника, тъй като на адреса посочен в молбата за постъпване на работа, такова лице не е открито. На адреса от личната карта на работника, същият също не е открит и телефонния номер е изключен.

Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. След като работодателят е изпълнил задължението си да поиска обяснения, но те не са дадени по вина на работника (чл. 193, ал. 3 КТ), то съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ. В тази връзка, в мотивите на Решение № 159 от 7.06.2019 г. по г.д. № 563/2019 г, IV Г.О. на ВКС се посочва, че „текстът на чл. 193, ал. 3 КТ е приложим и във всички случаи, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т.ч. случаите, когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него.“ ЛТ/

11.07.2023 ID:2057
Здравейте, бих искал да разбера дали актуализираните дневни пари за командировка в чужбина са приети и вече задължителни (ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 45 ОТ 22 МАРТ 2023 Г. за изменение на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г.) или все още актуалното е НСКСЧ (чл. 215, ал. 1 от КТ). Пример - дневните пари за командировка в Австрия трябва да бъдат 35 или 56 евро? Относно отпуските - според КТ чл.176а отпуск, полагащ се за дадена календарна година трябва да бъде изразходен в рамките на две години от краят на годината, за която се полага. Също така, никъде в КТ не откривам информация за броят на дните, който може да бъде прехвърлен за следваща година. Ако правилно разбирам, при прехвърляне на брой дни за следваща година, то те трябва да бъдат изразходени до две години от края на годината за която са прехвърлени. Правилно ли е това? Има ли право работодателят ми да ме задължава да си изразходвам отпуската за календарната година и да ми позволява прехвърляне на до 5 дни, който брой дни не е упоменат никъде в КТ?

В Държавен вестник бр. 27 от 24 март 2023 г. бяха обнародвани промени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Тъй като в тях не е указан срок за влизането им в сила, съгласно чл. 5, ал. 5 Конституцията на Република България те влизат в сила три дни след обнародването им в Държавен вестник, т.е. от 28 март 2023 г. По отношение вторият въпрос в запитването Ви, следва да имате предвид, че според чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Съгласно чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 176, ал. 2 от КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в този срок, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително (чл. 176, ал. 3 от КТ). В тази връзка, обръщаме внимание, че според чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

10.07.2023 ID:2056
Здравейте, бих искала да попитам дали има правно основание работодател да залага срок за изпитване , различен спрямо това дали служителя е в изпитателен срок. Ето и текста в договора Със срок от предизвестие от 30 дни, еднакъв и за двете страни спрямо КТ. По време на изпитателния срок служителят може да прекрати трудовия договор с 3 м предизвестие.

Според чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Съгласно чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Според чл. 70, ал. 3 от КТ през време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор, в т.ч. и право на прекратяване на трудовия договор със срок за изпитване на някои от другите основания, изрично регламентирани в глава шестнадесета от КТ, вкл. и тези с предизвестие (чл. 326 и чл. 328 от КТ). Във връзка с конкретното запитване, бихме искали да Ви обърнем внимание, че съгласно чл. 66, ал. 1, т. 6 от КТ трудовият договор съдържа данни за страните и определя еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор. Поради това, в трудовия договор не може да се уговаря различен срок на предизвестие за служителя в зависимост от наличието на клауза за срок за изпитване. ГЕ

10.07.2023 ID:2055
Лице, работещо във фирмата на 4-часов работен ден, иска да започне работа по втори трудов договор при друг работодател на 8 часа. Допустимо ли е?

Според чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите, навършили 18 години, могат да работят и повече от 48 часа (чл. 113, ал. 2 от КТ). Според чл. 113, ал. 3 от КТ работникът или служителят по чл. 110 и 111 от КТ дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 от КТ за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд (чл. 113, ал. 4 от КТ). Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 113, ал. 6 от КТ във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Когато са спазени нормативните изисквания за работа по трудов договор за допълнителен труд, няма нормативни ограничения работникът или служителят да работи по основно трудово правоотношение на 4 часа и по трудов договор за допълнителен труд при друг работодател на 8 часа. ГЕ

10.07.2023 ID:2052
Здравейте, във фирмата бихме искали да въведем дигитални отпуски.Може ли да ни кажете това да ли ще е законосъобразно. и ако е какви процедури при въвеждането трябва да спазим.

От така направеното запитване разбираме, че желаете да изпозлвате електронна система, през която работниците или служителите да заявяват ползване на платен годишен отпуск. В тази връзка, разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Поради това документите, удостоверяващи искането на работника или служителя за ползване на платен годишен отпуск и съответно писменото разрешение от работодателя следва да са част от трудовото досие на лицето, което се води по реда на чл. 128б, ал. 1 от КТ. Част от документите, които се включват в трудовото досие на работника или служителя, вкл. и за ползване на отпуски, могат да бъдат създавани и съхранявани като електронни документи. Видът и изискванията за създаването и съхраняването им се определят с акт на Министерския съвет (чл. 128б, ал. 3 от КТ). С Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (НВИССЕДТДРС) се уреждат изискванията за създаването и изпращането на електронни документи между работника или служителя и работодателя, както и удостоверяването на тяхното връчване. Съгласно чл. 2, ал. 1 от НВИССЕДТДРС работодателят може да изгражда, поддържа и/или използва информационни системи за създаването и/или съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя в съответствие с изискванията на тази наредба, приложимите нормативни актове и стандарти, както и приетите от работодателя вътрешни документи за организация на труда в предприятието. В чл. 12, 13 и 14 на НВИССЕДТДРС са определени специфични изисквания към информационната система, която се използва от работодателя. В чл. 12, ал. 1 от НВИССЕДТДРС кумулативно са изброени функционалните характеристики и възможности на системата. Следователно, с оглед на гореизложеното, считаме, че не е пречка и в този смисъл би могло в предприятието да се използва електронна система за подаване на молби за ползване на отпуски, стига да са спазени изискванията на НВИССЕДТДРС, приложимите нормативни актове и стандарти, както и приетите от работодателя вътрешни документи за организация на труда в предприятието. ГЕ

10.07.2023 ID:2050
Здравейте, ще се сключи Трудов договор с наш служител за работа през определени дни в месеца по чл.114, ал.2 от КТ , която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Служителят ще работи по 1 час в тези дни от 18 часа до 19 часа. При изготвяне на трудовия договор как точно трябва да се посочат дни като дати или е достатъчно от понеделник до сряда / в нашия конкретен случай ще работи три дни седмично-от понеделник до сряда вкл- при условие, че цялата седмица е работна и ако някои от тези дни е почивен - няма да работи/ или трябва да се изброят точните дати всеки месец пр.:07.08.2023, 08.08.2023, 09.08.2023 г. и т.н., тъй като договора ще е за по дълъг период. Договор по чл.114, ал. 2 от КТ може ли с допълнително споразумение към НАП да стане трудов договор само за определен срок, и служителят да започне да работи всеки работен ден по 1 час? Предварително Благодаря

Съгласно чл. 114, ал. 1 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Тъй като договорът по чл. 114 от КТ е трудов договор, то при сключването му страните следва да уговорят всички задължителни елементи от съдържанието му, т.е. прилага се разпоредбата на чл. 66 от КТ. В този смисъл е и изричният текст на чл. 115 от КТ, съгласно който освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. В тази връзка считаме, че няма пречка в трудовия договор да се определят дните «от понеделник до сряда». Трудовият договор по чл. 114 КТ се регистрира по реда на Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда. В указанията за попълване на уведомление за сключен трудов договор по чл. 114 КТ в т. 8 “Основание на договора” се попълва код 12. Когато се работи през всички, а не през определени дни от месеца, не се сключва трудов договор по чл. 114 КТ, а трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 или т. 2 КТ, а когато работното време е непълно, и във вр. с чл. 138 КТ. По реда на Наредба № 5 от 29.12.2002 г. уведомление може да се подаде, само когато с допълнително споразумение към трудовия договор се променя длъжността и/или срокът на договора. ЛТ/

09.07.2023 ID:2048
Добър ден!Пише Ви ХХХ град Бургас община Бургас какво ще стане с трудовите книжки да ли ще продължават да Бъдат книжни или ще Бъдат в електронен Формат Има ли някакво решение.

Съгласно действащата нормативна уредба – Кодекса на труда и Наредбата за трудовите книжки и трудовия стаж (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993г.) не съществува задължение за работниците или служителите или работодателите за предприемане на действия свързани със смяна на трудовите книжки. В Народното събрание се разглежда Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (№ 49-354-01-23), който има за цел замяната на хартиените трудови книжки с електронни трудови записи.НС

07.07.2023 ID:2047
Здравствуйте я гражданин ХХХ работаю в городе Сливен на фабрике ХХХ.работадател не выплачивает социальные добавки и зарплата не соответствует требованиям трудовой договор.помогите пожалуйста решения данной проблемой ХХХ.

Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Инспекцията по труда има правомощия да прилага принудителни административни мерки, като дава задължителни предписания на работодателите за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда, както и да образува административнонаказателно производство когато работодател не е изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В тази връзка имате възможност да подадете сигнал, като посочите данни за предприятието, където се извършват нарушения. Процедурата за подаване на сигнал за нарушение на трудовото законодателство може да бъдат намерена на следния адрес: https://www.gli.government.bg/bg/node/6499.НС

07.07.2023 ID:2043
По време на отпуск за отглеждане на дете до 2 години може ли да се подаде заявление за прекратяване на договора от служителката? Трябва ли да се прекъсне отпуска за отглеждане на дете? При условие, че има едномесечно предизвестие, може ли да се използва част от натрупания платен отпуск или остатъка от отпуска за отглеждане на дете по време на предизвестието?

По време на ползване на отпуск, независимо от вида отпуск, работникът или служителят може да прекрати трудовото си правоотношение като отправи писмено изявление за това (предизвестие) до работодателя, съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). Не се изисква работникът или служителят да прекъсне ползването на отпуск, за да отправи писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор. В тази връзка следва да имате предвид, че според чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. До изтичане на този срок работникът или служителят може да ползва всички предвидени в законодателството трудови права, вкл. правото на ползване на платени и неплатени отпуски. По отношение ползването на платен годишен отпуск, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от КТ, според която платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. ГЕ

06.07.2023 ID:2040
Здравейте! Защо до сега никой не е подел инициативата да се приеме закон, с който да се задължат работодателите да чекират работниците си за работно време и по този начин стават злоупотреби? Или и да имат някакво чекиране, то е само и единствено за лична изгода. Да се глобяват финансово служители, че са закъснели за работа. Шофьорите имат дигитални карти. А останалите работници могат до изнемога да работят след работно време, в почивни дни и т.н., като не им се отчита извънредният труд.

Продължителността на работното време се определя при сключване на трудовия договор. Когато се полага труд извън установеното за работника или служителя работно време по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, е налице извънреден труд. Извънредният труд е забранен (чл. 143 КТ). Полагането му е допустимо само по изключение, в определени от закона случаи (чл. 144 КТ). Съгласно чл. 148 КТ работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на КТ, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Съгласно чл. 17 НРВПО отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. Работникът и служителят, направил отказ по реда на предходната алинея, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен. При нарушения на трудовото законодателство работникът или служителят има право да сигнализира контролните органи. Те са длъжни да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение на трудовото законодателство. ЛТ/

06.07.2023 ID:2039
Здравейте! При излизане в болничен в неделя, когато си планиран на работа, но си компенсиран в петък преди този работен ден, счита ли се, че болничният ти покрива компенсацията или не?

От запитването може да се предположи, че се работи при установено от работодателя сумирано изчисляване на работното време – по график. Продължителността на отпуска поради временна неработоспособност се определя в календарни дни. Съгласно чл. 40, ал. 5 КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. В случая, посочен в запитването, денят – петък, не е работен за лицето. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване паричното обезщетение за временна неработоспособност при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по графика на лицето, изготвен по реда на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, включени в периода на временната неработоспособност. ЛТ/