|
29.09.2023 ID:2473
Уважаеми експерти,
Моля, да ми отговорите на следния казус, който имам.
Как се изчислява сумата за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудово правоотношение, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл.224, ал.1 от КТ.
На работа съм била до 18.09.2023г.включително, но от 01.09 до 8.09 /пет дни/съм била в платен отпуск, използван за рахабилитация, а от 11.09 до 15.09 /пет дни/ в болничен, т.е. имам само един работен ден за месец септември. През месец август изцяло съм работила.
Обещетението ми е направено спрямо месец август, тъй като нямам 10 работни дни в месец септември.
Въпросът ми е, как се получава сумата за един ден неизползван платен годишен отпуск? На колко работни дни се дели основната заплата, за да се получи тази сума?
Съгласно чл. 224, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. База за изчисляване на обезщетението е начисленото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последен месец, в който има най-малко 10 работни дни, без ограничение назад във времето.
Съгласно чл. 18, ал. 1, изр. 1-во от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.
В чл. 228, ал. 3 КТ е предвидено, че обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
При нарушение на трудовото законодателство от страна на работодателя, работникът или служителят има право да сигнализира инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазването му. ЛТ/
| 29.09.2023 ID:2470
Във фирмата ни има синдикална организация, като на членуващите в нея се полагат определен брой дни платен отпуск допълнително.
Сега приехме член, който е с ТЕЛК и на него се полагат повече дни платен отпуск.
Въпросът ми е, ако е постъпил в началото на септември в синдикалната организация, полагащите му се дни платен отпуск как се разпределят според месеците до края на годината?
С оглед на описаната фактическа обстановка, размерът на платения годишен отпуск по чл. 319 КТ се определя пропорционално от датата на възникване на синдикалното членствено правоотношение до края на календарната година. ЛТ/
| 28.09.2023 ID:2468
Здравейте,
необходимо ли е при всяка промяна на обстоятелства в IBAN, фамилия на служител или др. обстоятелства, да се декларират в това приложение: За обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и трудоустрояване по болнични листове.
Или това е остаряла бланка?
Пр. при подаване на Декл. по чл. 50 ал.1,5 от КСО (т.е.прил.2) се попълва заедно с приложение 1?
Актуалната, действаща законодателната уредба в областта на социалното осигуряване в Република България може да намерите на Интернет страницата на Националния осигурителен институт (НОИ) чрез последователен избор на Начало >> Административно обслужване >> Нормативна уредба. Указанията относно попълването на декларация Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 и 3 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) за обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и трудоустрояване по болнични листове, на заявление-декларация Приложение № 2 към чл. 4, т. 1 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО за остатъка до 410 дни, както и на други документи относно паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, са от компетентността НОИ. ВН
| 28.09.2023 ID:2467
През 2010 г., след 22 години служба напуснах редовете на Българската армия. Тъй като имам инженерна диплома от ТУ - Варна, завърших курс за професионална квалификация „Учител по математика“ в СУ „Климент Охридски“ и през 2013 г. започнах да преподавам по математика в основно училище.
Въпросът ми е: Имам ли право да получавам допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит?
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (ал. 5 на чл. 12 от НСОРЗ). Следва да се има предвид, че съгласно Указания № ПК/1/23.07.2007 г. на министъра на труда и социалната политика при определяне на условията по чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба, вкл. и преди 01.07.2007 година. Съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, професията е комплекс от знания, умения и професионален опит, придобити в резултат на обучение или полагане на труд, чрез прилагане на който се отговаря на изискванията за заемане на конкретно работно място. Индивидуализиране на професията спрямо функционалните изисквания на конкретна длъжност се поставя в зависимост от характера на работа при изпълнението на тази длъжност. Тази зависимост е конкретна и индивидуална за всяко предприятие. Сходни ще бъдат онези професии, за които придобитите знания, умения и професионален опит на лицата им дава възможност да изпълняват възложената работа на конкретно работно място или на конкретна длъжност в предприятието.
| 28.09.2023 ID:2466
Здравейте.Работя на 24ч смени при СИРВ,за месец септември по график имам 8 смени.От 1.09 до 27.09 бях в болнични като за този период трябваше да дам 7 смени.Въпроса ми е следния:броя на часовете по граик са 168ч а нормата за месеца е 152ч в случая на +16ч ли трябва да съм или на -16ч.
нормата за месеца е 152ч в случая на +16ч ли трябва да съм или на -16ч. IP: 85.187.172.68
Съгласно чл. 9б, ал. 1 НРВПО при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане, за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от нормата по ал. 1 се извадят съответните часове по утвърдения поименен график (чл. 9б, ал. 3 НРВПО).
Предвид изложеното в запитването обръщаме внимание, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 6 КТ). П
ри нарушение на трудовото законодателство от страна на работодателя, работникът или служителят има право да сигнализира инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазването му. ЛТ/
| 27.09.2023 ID:2463
Здравейте, интересува ме конкретно какво трябва да се впише "пълно" или "непълно" работно време в трудовия договор на учител, назначен на 0,5 щат, с половин норма по учебния предмет, 4 часа работно време на ден, съответно 20 часа седмично. Благодаря!
Уважаема госпожо,
Съгласно Кодекса на труда (КТ) нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. В чл. 138, ал. 1 и 2 от КТ е предвидено, че страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. В тези случаи продължителността на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с продължителността на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието.
Предвид спецификите на трудовите правоотношения на педагогическите специалисти, свързани с изисквания за изпълнение на определена норма задължителна преподавателска работа, можете да се обърнете към Министерството на образованието и науката за повече информация. (СР)
| 27.09.2023 ID:2460
Здравейте,
Аз съм учител и през м.юни 2023г. защитих докторска степен, след което подадох документи до Директора на училището за тази промяна в моя статут. През м.юли и август излязох в полагаемият ми се отпуск, но полагащите се суми за докторската степен за този период на отпуск не ми се изплатиха.В училището има подписан действащ КТД и там има член, в който е казано - Каква е сумата? Въпросът ми е : Каква е причината, за да не си получа сумата за докторската степен за периода на моя отпуск?
По време на ползването на платен годишен отпуск се изплаща възнаграждение по чл. 177 КТ, което се определя от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 се включват допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер. Допълнителното възнаграждение по чл. 11 НСОРЗ за образователна и научна степен "доктор" или за научна степен "доктор на науките", свързана с изпълняваната работа на работника или служителя, е с постоянен характер „чл. 15, ал. 1 НСОРЗ) и се включва в базата за изчисляване на обезщетението по чл. 177 КТ.
В конкретния случай, ако през м. юни 2023 г. има отработени 10 дни и е начислено допълнителното възнаграждение по чл. 11 НСОРЗ, то би следвало да е включено в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ. ЛТ/
| 27.09.2023 ID:2459
Здравейте,
Бях зам. директор до м.юни по заместване в софийско средно училище. През това време съм си плащал членски внос като синдикален член. След това, титулярът си идва и аз отивам на друго място да работя.Въпросът ми е: Полага ли ми се увеличението на заплатата съгласно Анекс от 1.08.2023г., което е прието със задна дата от 1.01.2023г. и какво е необходимо да направя, за да получа увеличението за периода от 1.01.23г. до 31.06.2023г.?
Благодаря!
Уважаема госпожо,
Предвид на това, че министърът на образованието и науката е страна по КТД Образование и въпросът е свързан с прилагането на Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към него, изискахме становище по компетентност.
Съгласно изразеното становище, кръгът на лицата, за които се прилагат договореностите в Анекс№ Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (КТД Образование), се определя към датата на приемането на анекса, т.е предвиденото увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителни вноски се прилага за всички които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството на „работници и служители“.
В запитването е посочено, че трудовото Ви правоотношение е прекратено преди 10.08.2023 г.
Във връзка с изразеното становище и предвид данните в запитването, сме на мнение, че нямате право на увеличението за периода от 1 януари до датата на прекратяване на трудовото Ви правоотношение. (СР)
| 27.09.2023 ID:2457
Бях служител в районна администрация към Столична община. По силата на тристранно споразумение служебното ми правоотношение бе прекратено на 18.09.2023г. и на същата дата съм назначена отново по служебно правоотношение към Столична община.
С Решение № 814 от 14.09.2023 г. на Столичен общински съвет бе актуализиран бюджетът на Столична община, като са увеличени разходите за заплати. След 18.09.2023г. е издадена заповед и във връзка с актуализацията на бюджета на Столична община на всички служители от районната администрация бяха увеличени заплатите със задна дата, за месеците юли, август и септември, през които и аз съм работила в районната администрация. Полага ли ми се добавка към основното ми възнаграждение за процентното увеличение на заплатите за месеците през които аз съм била служител към районната администрация?
Предвид факта, че се касае за служебно правоотношение за отговор на поставения въпрос следва да се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет.
| 27.09.2023 ID:2456
Здравейте,
Пиша ви във връзка с няколко въпроса които имам свързани с трудовите права на докторантите на самостоятелна подготовка.
Накратко работя в частния сектор и работата ми позволява да уча в свободното си време поради което имам интерес да запиша докторантура на самостоятелна подготовка .
Взимайки това в предвид искам да попитам следното :
1) Ако запиша докторантура на самостоятелна подготовка има ли законови ограничения относно това колко часа имам право да работя или договора ми остава непроменен и мога да работя нормално ?
2) Имам ли право на отпуски или почивни дни за да ходя на изпити или лекции като докторант на самостоятелна подготовка и работодателя има ли право да ми откаже такава отпуска или да възпрепятсва законово следването ми по някакъв начин ?
Благодаря предварително,
Йордан
Уважаеми господине,
За работниците и служителите, които са зачислени на задочна докторантура или на докторантура на самостоятелна подготовка в Кодекса на труда (КТ) е регламентиран специален вид отпуск за обучение. Съгласно чл. 169, ал. 4 от КТ за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск. Това право се ползва със съгласието на работодателя.
Отпускът по чл. 169, ал. 4 от КТ се полага само веднъж за една научна степен, като може да се ползва наведнъж или на части през годините на обучение на докторантите.
Според чл. 171, ал. 1, т. 4 от КТ, ако работодателят е дал съгласие, задочният докторант ще има право и на неплатен отпуск за подготовка и защита на дисертация - до 4 месеца. Когато работодателят не е дал съгласие за обучението, работникът или служителят има право на неплатен отпуск намален на половина, т.е. до 2 месеца (чл. 171, ал. 2 от КТ).
В законодателството не са предвидени ограничения, свързани с работното време по трудовия договор на работник или служител, зачислен на доктурантура на самостоятелна подготовка. Няма пречка страните по трудовото правоотношение да договорят изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното време на работника или служителя, преминаване към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и личните задължения. (СР)
| 26.09.2023 ID:2455
Имаме служител назначен на срочен договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ за 6 месеца, може ли да бъде продължен на същото основание, като се има впредвид, че същият има такива трудови договори при нас във времето назад?
Има ли ограничение в продължаването на такъв договор на горепосоченото основание?
Според чл. 68, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. По изключение срочен трудов договор п очл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година (чл. 68, ал. 4 от КТ).
Следователно, ако вече веднъж е сключван срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 за период по-малък от една година, с оглед изключението по чл. 68, ал. 4 от КТ - за същата работа, със същия работник или служител, то такъв договор, на това основание за същата работа и със същия работник може да се сключи повторно само още веднъж, но за срок най-малко една година.
В тази връзка, следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 68, ал. 5 от КТ, според която трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ, се смята за сключен за неопределено време. ГЕ
| 26.09.2023 ID:2453
Има ли право да поиска преизчисляване на заплатата към 01.01.2023 г. и получаване на разликата учител, чийто трудов договор е прекратен преди 10.08.2023 г. - датата на Анекса към КТД?
Уважаема госпожо,
Предвид на това, че министърът на образованието и науката е страна по КТД Образование и въпросът е свързан с прилагането на Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към него, изискахме становище по компетентност.
Съгласно изразеното становище, кръгът на лицата, за които се прилагат договореностите в Анекс№ Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (КТД Образование), се определя към датата на приемането на анекса, т.е предвиденото увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителни вноски се прилага за всички които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството на „работници и служители“.
В запитването е посочено, че трудовото Ви правоотношение е прекратено преди 10.08.2023 г.
Във връзка с изразеното становище и предвид данните в запитването, сме на мнение, че нямате право на увеличението за периода от 1 януари до датата на прекратяване на трудовото Ви правоотношение. (СР)
| 26.09.2023 ID:2452
Здравейте,
Обмисляме въвеждането на бонус дни отпуск за служителите, който да се добавя след изразходване на полагаемите по закон 20 дни. Идеята е той да е обвързан с отработеното време в компанията и за всяка година стаж в компанията да се получава по 1 ден /но не повече от 5 дни общо/. Идеята е служителите да имат възможност да си почиват, но и да имат стимул да го изразходват и да не се натрупва. Затова бихме искали да има изискване да се изразходи до края на календарната година, за която се отнася или до януари на следващата без да се акумулира. Това би ли противоречало на някои нормативен акт и как би следвало да се оформи - достатъчно ли е да е разписано във ВПТР?
В Кодекса на труд (КТ) са изчерпателно определени основанията за установяване на неприсъствени дни и видовете платени и неплатени отпуски, в т.ч. условията, начина и реда за предоставянето им, както и условията за погасяване по давност, когато отпускът не се ползва.
В чл. 155 и чл. 156 от КТ са регламентирани видовете платен годишен отпуск, на които работникът или служителят има право – основен, удължен и допълнителен. Разпоредбите на чл. 157 – 171 от КТ уреждат различни видове целеви отпуски, в т.ч. отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения, служебни и творчески отпуски, отпуск при временна неработоспособност и др.
С индивидуален или колективен трудов договор могат да се уговорят по-големи размери на основния и допълнителния платен годишен отпуск, в т.ч. обвързването на по-големия размер на платения годишен отпуск с придобития трудов стаж в предприятието.
Предвид изложеното считаме, че няма нормативно основание работодателят, по своя преценка да определя различни видове платен отпуск (в т.ч. „бонус дни отпуск“) от предвидените в КТ, както и ред и условия за ползване им в противоречие с регламентираните изисквания. ЛТ/
| 26.09.2023 ID:2451
Учител ползва платен годишен отпуск от 01.01.2023г. до 14.09.2023г. след майчинство, като е отработил през м. декември 2022г. 10 работни дни и заплатата е актуализирана. Сега след изменение на Наредба №4 за заплатите в образованието, считано от 01.01.2023.г се увеличава индивидуалната работна заплата. Въпросът ми е дали на този служител може да се увеличи основната работна заплата от 01.01. като се преизчисли разазмера на отпуска или увеличението на работната заплата трябва да е от 15.09.2023г., когато се връща на работа?
Уважаема госпожо,
Кодексът на труда предвижда в чл. 177, ал. 1, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В конкретния случай, според данните в запитването, това е м. декември 2022 г.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от КТ, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.
В конкретния случай възнаграждението по време на платения годишен отпуск следва в изпълнение на чл. 21, ал. 2 от НСОРЗ да се съобрази договореностите в Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование и с промените в Наредба № 4 за заплатите в образованието. (СР)
| 25.09.2023 ID:2449
Здравейте,
ако съм назначен на длъжност търговски представител, естеството на работата е свързано с пътуване в различни населени места. Нает съм на 8 часов работен ден и работното ми време започва в 8 часа, но за да стигна до мястото на първата си работна среща трябва да пътувам два часа и респективно ми отнема също толкова време да се прибера обратно до дома си. Времето, което прекарвам в път от и до мястото на конкретната ми среща зачита ли се за работно време?
От изложената в запитването фактическа обстановка правим заключението, че характерът на работата на търговския представител включва по съществото си предвижване между различни адреси в рамките на определена територия. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда „работно време“ е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Следва да се отбележи също така, че с решението по дело C-266/14 (Tyco) на Съда на Европейския съюз е постановено, че за работниците, които нямат фиксирано или обичайно място на работа, времето за придвижване, което тези работници ежедневно прекарват от мястото, където живеят, до определения от техния работодател първи клиент и от определения от същия последен клиент до дома им, представлява „работно време“. Във връзка с изложеното и с оглед данните от запитването сме на мнение, че в посочения случай прекараното от търговския представител време за пътуване до първия работен ангажимент и след последния такъв, следва да се признава за работно време.НС
| 25.09.2023 ID:2447
Здравейте,
Дружеството планира да предоставя целеви отпуск за рожден ден на служителите си. Всеки служител ще има възможност в рамките на месеца на неговия рожден ден да ползва допълнителен ден отпуск, който е целеви и е извън 20-те дни платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ.
Въпросът е - така предоставян, този целеви отпуск тълкува ли се като допълнителен платен годишен отпуск по смисъла на КТ и следва ли да се обезщетява, в случай че лицето не го използва в рамките на месеца, в който има рожден ден?
Хубав ден.
Видовете целеви отпуск са регламентирани в чл. 157, ал. 1 КТ, като в разпоредбата не е предвиден отпуск „за рожден ден“.
В чл. 155 и чл. 156 КТ са регламентирани видовете платен годишен отпуск, на които работникът или служителят има право – основен и удължен; допълнителен - за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, и за работа при ненормиран работен ден. Съгласно чл. 156а КТ по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 КТ могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.
В разпоредбите на чл. 172 и сл. КТ нормативно е уреден начинът и редът за ползване на платения годишен отпуск, предпоставките за прекъсване и отлагане на ползването, погасяване на правото на ползване и други, които следва да се прилагат и по отношение на по-големия размер на отпуска, когато такъв е уговорен съгласно чл. 156а КТ.
От запитването е видно, че работодателят планира въвеждането на „отпуск за рожден ден“, който е извън основния платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 КТ (не по-малко от 20 работни дни), като се поставя условие да се ползва в месеца на рождения ден, и съответно при неползване да не се обезщетява.
Предвид разпоредбата на чл. 156а КТ съществува правна възможност страните по колективен и/или индивидуален трудов договор да договорят по-голям размер на основния платен годишен отпуск по чл. 155 КТ, като считаме, че няма пречка да се договори 1 ден отпуск над минимално установения размер. Считаме обаче, че не е допустимо като условие да се уговаря, че ако отпускът не бъде използван, за него няма да се дължи обезщетение по чл. 224 КТ. При уговарянето на такова условие могат да възникнат въпроси във връзка с прилагането на разпоредбата на чл. 176 КТ, вкл. да се ограничи прилагането й, и да настъпят последици, които не са нормативно уредени. ЛТ/
| 25.09.2023 ID:2446
Въпросът ми е следният: Сключва се допълнително споразумение за промяна на работната заплата на лице по трудов договор. Променя се само основното възнаграждение. Следва ли в допълнителното споразумение да се вписват работно време ,полагаем отпуск и други клаузи от трудовият договор които остават непроменени.
С уважение Георги Янакиев
Според чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. В случая това може да се отнася до всеки един елемент от трудовия договор, в т.ч. и трудовото възнаграждение. В този смисъл, с допълнително споразумение/анекс към съществуващото трудово правоотношение може да се измени и само размерът на трудовото възнаграждение. ГЕ
| 25.09.2023 ID:2445
Обръщам се към Вас във връзка с това, че имам сключен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. Имам възможността да започна работа при друг работодател на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ.
Как трябва да оформя документите си при настоящия работодател?
Трябва ли да имам сключен трудов договор при новия работодател, за да задействам клаузата на чл. 327, ал. 1, т. 7 от КТ?
Как бих могла да процедирам, ако подам заявление при настоящия работодател за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 7 от КТ и той не удовлетвори молбата ми?
Според чл. 327, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работи на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т. 3 от КТ и премине на друга работа за неопределено време. Следователно, ако работникът или служителят работи на срочен трудов договор, сключен на определените в чл. 327, ал. 1 , т. 7 от КТ основания, в случая по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, и премине, т.е. сключи валидно трудово правоотношение за неопределено време за друга работа, работникът или служителят може да прекрати срочното си трудово правоотношение без предизвестие, съответно без да е необходимо одобрение от работодателя по срочното трудово правоотношение. ГЕ
| 25.09.2023 ID:2442
Здравейте, искам да попитам относно 25 септември ще бъде празничен и неприсъствен на територията на Община град Добрич. Това реши Общинският съвет на днешното извънредно заседание. Предложението на кмета Йордан Йорданов бе прието с пълно мнозинство. Областният управител също е изразил положително становище за обявяване на 25 септември 2023 г. за празничен и неприсъствен. Тази година празникът на града е в понеделник.
Трябва ли да бъде заплатен този ден от работодателя и ако трябва - как ?
Благодаря предварително !
Със Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) се уреждат обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА Общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, включително за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното място по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния управител. Съгласно решение на Общинския съвет Добрич 25 септември е обявен за местен празничен и неприсъствен ден за територията на община Добрич, т. е. касае единствено работещите на територията на общината и е почивен ден за тях.
В случаите, когато се налага работниците и служителите да полагат труд на обявени по реда на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА за празнични и неприсъствени дни на територията на съответната община, работодателят заплаща извънреден труд в размер не по-малко от 75 на сто за работа през почивните дни, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ. ГЕ
| 23.09.2023 ID:2441
Търговски обект с дейност търговия и двама продавач консултанти. Единият е в продължителен болничен поради не трудова злополука. Другият подава молба за 10 дни платен отпуск полагаем за 2023 и 12 дни неплатен отпуск /планува отсъствие за целия 10.2023/. Направена е писмена заповед за отлагане на отпуската тъй като това означава да бъде затворен търговския обект. Лицето заявява че няма да се съобрази с тази заповед, т.е. отсъствието за 10.2023 ще е налице. Какви мерки трябва да се предприемат? Това основание ли е за дисциплинарно уволнение? Има ли възможност да бъде прекратен договора с предизвестие, но на какво основание?
Благодаря за отговора предварително.
Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Според чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето от КТ. В тази връзка, според чл. 173, ал. 5 от КТ работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.
Преценката за наличие на важни прозиводствен причини се прави от работодателя във всеки конкретен случай. Такива причини ще бъдат например, когато е налице необходимост от изпълнение на определени трудови задачи и те могат да бъдат изпълнени само от работника или служителя, който желае да ползва ПГО. В тази връзка производствените причини трябва да бъдат важни- да създават опасност от сериозни неблагоприятни последици за работодателя- ако не се осъществява съответната дейност. Примери в този смисъл се съдържат в актуалната съдебна практика- Решение № от 09.05.2019 г. по гр. д. № 1480/2018 г. на Районен съд – Габрово, Решение № от 18.09.2019 г. по в. гр. д. № 283/2019 г. на Окръжен съд – Габрово, Решение № 261560 от 07.12.2020 г. по гр. д. № 3723/2020 г. на Районен съд – Пловдив. В нея намират разрешения и въпросите, свързани с правомерността на дисциплинарното уволнение, наложено от работодателя поради неспазване от работника или служителя на заповедта за отлагане на отпуск, издадена от работодателя.
Що се отнася до основанията за дисциплинарно уволнение, те са регламентирани в чл. 190, ал. 1 от КТ. Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество (чл. 193, ал. 2 от КТ). ГЕ
|
|