06.07.2023 ID:2038
Здравейте, Постоянната ми месторабота е в гр.София. При изпълнение на задача съм командирован за 5 работни дни при наш контрагент в гр.Перник,като всеки ден пътувам от гр.София до гр.Перник и обратно до гр.София - т.е. командирован съм за 5 дни в една фирма, с конкретна задача без нощувки в гр.Перник, а с ежедневно пътуване от гр.София до гр.Перник и обратно в гр.София. Въпросът ми е: - Може ли командировката да е с една командировъчна заповед,за конкретния клиент,за конкретната задача и е посочен срока за изпълнение - 5 дни?; - Или се изискват 5 командировъчни заповеди за всеки ден отделно? С уважение: Н.Николов

Съгласно чл. 2 от Наредба за командировките в страната (НКС) командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед (чл. 8, ал. 1 от НКС).

05.07.2023 ID:2034
Здравейте, зададох въпрос с ID 1895. Вече мина един месец и все още не получавам отговора. Ще очаквам публикуване отговор и на моя въпрос. Благодаря!

Предвид факта, че се касае за служебно правоотношение за отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете към Дирекция "Модернизация на администрацията" към Министерски съвет.

05.07.2023 ID:2033
Здравейте! Смъртта на бащата на наш служител е настъпила на 25.06(понеделник)- вечерта (на този ден служителят е работил първа смяна), а погребението заради аутопсия е извършено на 30.06 (петък). За кои дни служителят има право да ползва отпуск по чл. 157(1), т.3 - при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни? Има ли значение, че работи на смени при СИРВ? Благодаря предварително за становището!

Уважаема госпожо, Регламентираният в Кодекса на труда (КТ) отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 3 е целеви отпуск, който работодателят е длъжен да разреши в случай на настъпване на смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия. Видно от законовата разпоредба предпоставка за възникване на правото на отпуск е настъпването на точно определено събитие – смъртта на близък роднина. Денят на смъртта се удостоверява с акта за смърт. Съгласно чл. 50, ал. 1, от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работникът и служителят имат право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея. Ако служителят е работил в деня, в който е настъпила смъртта на негов роднина, той ще има право на отпуск при смърт само на следващия работен ден. При сумирано изчисляване на работното време, ако денят на смъртта е част от седмичната почивка по график, работникът или служителят ще има право да ползва отпуск в първите 2 работни дни след нея. (СР)

05.07.2023 ID:2030
Здравейте, може ли служител по ПМС 66 в бюджетно предприятие да замества служителка по време на майчинство и да получава половината от нейното възнаграждение?

Трудовите правоотношения, възникнали на основание трудов договор, сключен по ПМС № 66 от 1996 г. се подчиняват на общите разпоредби на трудовото законодателство. Това означава, че работещите по това постановление работници и служители имат съответните права, ако отговарят на реда и условията, регламентирани в законовите и подзаконовите нормативни актове. С оглед на това считаме, че няма пречка служителят да получава трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259, ал. 1, изр. 2-ро КТ, като съответно се спазват правилата, свързани с финансовата дисциплина. По отношение планирането и отчитането на средствата, необходими за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения на лицата, назначени по ПМС № 66 от 1996 г, в съответствие с изискванията на Единната бюджетна класификация, следва да се обърнете по компетентност към Министерството на финансите. ЛТ/

05.07.2023 ID:2029
Здравейте! Съкратена съм по чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на Труда, във връзка с чл.326, ал.2 от Кодека на труда. След отработеното предизвестие, не си намерих работа в следващия месец и подадох декларация по образец по чл. 222. Според Кодекса на труда обезщетението следва да бъде в размер на брутното ми възнаграждение. Работодателят ми изплати нетното възнаграждение като ми обясниха, че е по тяхно усмотрение дали те ще внесат осигуровките ми или аз, затова след като те са предпочели да са те, същите са ми удържани и аз следва да получа само нетната си заплата? Това така ли е, тъй като в предни подобни ситуации никога не съм получавала нетно възнаграждение при обезщетение?

Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя. Времето, през което е получавано обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване и върху него се дължат осигурителни вноски. Задължение на работодателя е да начисли и внесе осигурителните вноски при изплащане на обезщетението, като съответен процент от тях са за сметка на лицето, т.е. удържат се от работодателя от брутното трудово възнаграждение. Освен това, обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ се облага с данък общ доход. Работодателят е длъжен да изчисли и удържи данъка от обезщетението. В този смисъл има разлика в определения размер на брутното трудово възнаграждение и в размера на сумата на обезщетението, изплатено на работника или служителя – нетно възнаграждение. Обръщаме внимание, че безработните лица дължат здравни вноски за своя сметка. По въпроси, свързани с внасянето на здравни вноски, следва да се обърнете към компетентната институция – НАП. ЛТ/

05.07.2023 ID:2028
Здравейте, в бюджетно предприятие е освободен служител по взаимно съгласие. Докато е на работа е одобрено от комисията по СБКО предложение за отпускане на помощ за раждане на дете и лечение след операция (гласувани на общо събрание). До датата на освобождаване все още не е разрешено изплащане на СБКО и той не ги е получил. Може ли след разрешение за отпускане на СБКО и при положение, че служителят вече не е на работа, да му се изплатят одобрените помощи. Благодаря!

Съгласно чл. 293, ал. 1 от Кодекса на труда начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване (СБКО) се определя с решение на общото събрание (ОС) на работниците и служителите. Това означава, че общото събрание на работниците и служителите има законовото правомощие и е автономно да решава и преценява за какви цели и как, съответно при какви условия, да се използват средствата за СБКО. Средствата следва да бъдат използвани по начина и по предназначението им, определени в решението на ОС. В тази връзка считаме, че изплащането на средства от фонд „СБКО“ на бивши служители е възможно, ако това е определено/предвидено в решението на ОС. ЛТ/

04.07.2023 ID:2027
Здравейте, Искам да попитам какви документи ми трябват, за да ми бъде признат трудовия стаж от UK? Благодаря, Ани

Разпоредбата на чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) дава основание за признаване от работодателя на трудов стаж, придобит през времето, през което лицето е изпълнявало държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Въз основа на предоставените със заявлението документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ, работодателят трябва да предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж, в това число работодателят следва да начислява и изплаща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Според § 2 от Допълнителните разпоредби на Постановление № 9 на Министерския съвет от 25 януари 2008 г. за изменение и допълнение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр. 11 от 2008 г.) трудовият и осигурителният стаж на лицата по чл. 12, ал. 4, т. 3 и 4 се установява с трудов договор и/или с други документи, издадени от работодателя, осигурителя и/или от компетентната осигурителна институция, съгласно законодателството на съответната държава. Документите в зависимост от страната на произход трябва да бъдат оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г., изм. бр. 103 от 1990 г.). Следва да имате предвид, че Обединеното кралство е член на Европейския съюз до 31 януари 2020 г. Поради това трудовият стаж придобит в Обединеното кралство може да се зачете само за период до 31 януари 2020 г.

04.07.2023 ID:2026
Здравейте, Бих искала да се обърна към Вас за съдействие във връзка с ползването на отпуск по чл. 157, ал. 2 от КТ от работничка в напреднал етап на лечение ин-витро за медицински прегледи. Съгласно параграф 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на КТ „Работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро" са работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни. Тъй като четох медицинско становище, че ембриотрансфер се прави между 3-тия и 5-тия ден след пункцията, бихте ли потвърдили дали е правилно разбирането ми, че работничката ще има право многократно да ползва този вид отпуск (до достигането на 20 дни), но само през този кратък период между двете процедури и за прегледите преди осъществяването на фоликуларната пункция и след направения ембриотрансфер такъв отпуск не се полага. Благодаря Ви предварително за отделеното време и внимание!

Съгласно чл. 157, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177 от КТ. Според § 1, т. 13 от ДР на КТ "работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро" са работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни. Следователно, когато са налице предпоставките за ползването на отпуска по чл. 157, ал. 2 от КТ работодателят не може да откаже да го предостави. В тази връзка, работничката или служителката може да ползва отпуска по чл. 157, ал. 2 от КТ, в рамките на периода определен в § 1, т. 13 от ДР на КТ, до достигане на максимално допустимия размер от 20 дни. ГЕ

04.07.2023 ID:2025
Наши служители са командировани в събота/почивен ден/ в друго населено място с определена задача за един ден. Работят на 5 дневна раб.седмица/събота и неделя са почивни/.Въприсите ми са: 1.Освен дневните пари, какво друго се дължи на работниците? 2.Това извънреден труд ли е? 3.Как се заплаща този ден? 4.Трябва ли да им се осигури почивка в понеделник? Благодаря!

Съгласно чл. 2 от Наредба за командировките в страната (НКС) командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед (чл. 8, ал. 1 от НКС). Според чл. 4, ал. 1 от НКС, командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с наредбата. Работно време по смисъла на Кодекса на труда (КТ) е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил (§ 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ). Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Във връзка с гореизложеното, считаме че ако има едновременно командироване и полагане на извънреден труд от страна на един работник или служител, е необходимо да бъдат издадени заповед за командироване по реда на чл. 8, ал. 1 от НКС и заповед за полагане на извънреден труд по реда на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, както и да бъдат изплатени от работодателя командировъчни пари и увеличено възнаграждение за положен извънреден труд. С оглед изложената фактическа обстановка считаме, че положеният труд през събота следва да се отчита и заплаща като извънреден труд. Съгласно чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто - за работа през почивните дни.НС

04.07.2023 ID:2024
Здравейте, според колективния ми трудов договор имам 24 дни платен годишен отпуск, т.е. работодателя дава 4 дн над минималните 20. Имам решение на Телк за над 50 %, при което за мен минимума платен отпуск е 26 дни. Колко трябва да бъде според закона при това положение годишния ми отпуск при договор с 24 дни и с телк над 50 % ? Какво е тълкуванието на закона в такива случаи ?

Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят, е не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 КТ). Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда (КТ), на който имат право работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, също е основен платен годишен отпуск. Законът гарантира минималния размер на основния платен годишен отпуск за тази категория работници и служители, а именно 26 работни дни, като по-голям размер на отпуска по чл. 319 от КТ може да се уговори в колективен трудов договор (КТД), както и между страните по трудовото правоотношение. От гореизложеното е видно, че работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, има право да ползва основен платен годишен отпуск по чл. 319 КТ в по-голям размер от минимално предвидения, само ако такъв изрично е уговорен в колективен или индивидуален трудов договор. В конкретния случай, считаме, че ако в КТД не е уговорен изрично по-голям размер на отпуска по чл. 319 КТ, то следва да се приеме, че имате право на отпуск в размера по чл. 319 КТ – 26 работни дни. ЛТ/

03.07.2023 ID:2022
Здравейте, майка съм на дете на 2 годишно дете. За тази година си използвах платения полагащ ми се отпуск и поисках не платен. С бащата на детето не живеем на един адрес и нямаме брак. Мога ли да ползвам моя и неговия полагащ ми се не платен отпуск и има ли право работодател да ми откаже? На какви санкции подлежи, ако е така към кого да се обърна? Изпратих си молбата по пощата за не платен с обратна разписка, получих я със закъснение и не реална дата и подпис, подправени от колежка, че я е взела

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 (за отглеждане на дете до 2-годишна възраст) и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 (при осиновяване) всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. В ал. 4, т. 1 на чл. 167а от КТ е предвидена възможност за ползване на отпуска по ал. 1 в размер 12 месеца от родител (осиновител), който сам се грижи за отглеждане на детето и не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него. В този случай другият родител няма право на отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ. Редът и начинът за ползване на отпуска по чл. 167а, ал. 1 и 4 от КТ се уреждат с Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съгласно чл. 49, ал. 1 от НРВПО отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. В случаите по чл. 167а, ал. 4 КТ отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се ползва при условията и по реда на чл. 49 от НРВПО. Когато заявлението за ползване на отпуск по чл. 167а, ал. 4 КТ се подава за първи път в предприятието, към него се прилагат и копие от акт за раждане на детето, копие от акт за смърт на другия родител или решение на съда и декларация съгласно приложение № 6 от НРВПО (чл. 49д, ал. 1 и 2 от НРВПО). Изброените в разпоредбата документи обхващат различните хипотези, предвидени в чл. 167а, ал. 4 от КТ за правото на ползване на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от родител, който сам полага грижи за детето, в размер 12 месеца. От гореизложеното е видно, че работодателят няма право да откаже ползването на отпуска, ако майката има право на отпуск, и следва да го разреши от деня посочен в заявлението, което обаче трябва да е подадено 10 работни дни предварително. Ако считате, че правата Ви по трудовото правоотношение са нарушени, можете да се обърнете към Инспекцията по труда, която е компетентната институция за осъществяване на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство. (СР)

03.07.2023 ID:2021
При освобождаване - придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер трябва ли да се изплатят 6 брутни заплати и какъв документ трябва да представи лицето на работодателя за това? Лицето има при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години.

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В чл. 222, ал. 4 от КТ е регламентирано, че право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ се придобива и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Правото на пенсия може и да не е упражнено от работника или служителя. Обръщаме внимание, че пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО се отпуска на лица, които имат изискуемия стаж за пенсиониране в общия случай по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и желаят да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им. Предвид гореизложеното, работодателят следва да прецени правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ въз основа на данните за възрастта и наличието на осигурителен стаж на работника или служителя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Ако лицето отговаря на условията по чл. 68а от КСО, трябва да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 4, във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ (СР)

03.07.2023 ID:2017
В момента имам връчено предизвестие до 28.09.2023 г. Тече ли срока на предизвестие по време на болничен? Ако се удължи срока на предизвестие и навърша пенсионна възраст, /подам заявление за пенсиониране/ще се промени ли основанието за освобождаване?

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор. В тази връзка, според чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Следователно, независимо дали става въпрос за безсрочен, или срочен трудов договoр- максималната продължителност на срока на предизвестие не може да бъде повече от 3 месеца. Освен това, според чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ трудовият договор се прекратява при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието. С оглед на гореизложеното следва, че независимо от вида отпуск (в случая отпуск поради временна неработоспособност) ползването на отпуск по време на срока на предизвестие не удължава допълнително предизвестието. ГЕ

03.07.2023 ID:2016
Навършвам пенсионна възраст на 16.10.2023 г. Имам необходимия трудов стаж. Мога ли да се пенсионирам 1 месец по- рано? Работя в Агенция по заетостта по- вече от 11 години по проекти съфинансирани от Европейски фондове. Колко брутни заплати ще получа при пенсиониране?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В чл. 222, ал. 4 от КТ е регламентирано, че право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ се придобива и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Правото на пенсия може и да не е упражнено от работника или служителя. Обръщаме внимание, че пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО се отпуска на лица, които имат изискуемия стаж за пенсиониране в общия случай по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и желаят да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им. Ако в конкретния случай Вие сте придобили 10 години трудов стаж в Агенцията по заетостта през последните 20 години и при прекратяване на трудовото правоотношение отговаряне на изискванията за отпускане на пенсиа по чл. 68а от КСО, Вие ще имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 4, във връзка с чл. 222, ал 3 от КТ в размер на брутното Ви трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. (СР)

03.07.2023 ID:2015
Здравейте, Тази година през октомври възнамерявам да се пенсионирам. Стажа ми ще бъде 15 год в България и останалите 25 години в чужбина, в страна с която България има Спогодба за социална сигурност. Имам също необходимата възраст от над 65 години. От страната, в която живея все още не съм получил пенсия. Въпросът ми е следния: Размера на българската пенсия, която ще ми бъде отпусната и базирана на моя стаж в България ще бъде ли приравнен към минималната пенсия за България, в случай че тя е по-малка при самото изчисление? Благодаря!

Уважаеми г-н Тодоров, В запитването си посочвате, че Ви предстои пенсиониране по българското законодателство, като имате български осигурителен стаж в размер на 15 години и осигурителен стаж по законодателството на трета държава, с която Република България има сключена и действаща спогодба в сферата на социалната сигурност. В този случай спрямо Вас приложение ще намерят разпоредбите за отпускане на пенсия от съответния договор, които включват и възможност за сумиране на осигурителни периоди. В тази връзка, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) при определяне размера на пенсията по условията на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност по чл. 70 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява само от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж, придобит в Република България, при спазване разпоредбите на наредбата. Наред с това, разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от НПОС посочва, че при пенсии по международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато при преценка на правото размерът на пенсията, дължим от Република България, е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него, когато условията за придобиване право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в Република България. От запитването Ви става ясно, че условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО няма да бъдат изпълнени само с осигурителния Ви стаж, придобит в Република България, и ще се премине към сумиране на периодите, придобити от Вас в другата държава. В тази връзка, размерът на Вашата пенсия ще бъде изчислен при спазване на разпоредбите на спогодбата за социална сигурност с тази държава, като българската компетентна институция ще изплаща частта от пенсията Ви, която съответства на българските Ви осигурителни периоди, а съответната друга държава – на периодите, завършени съгласно нейното законодателство, и в конкретния случай няма основание за изплащане на „българската“ част от пенсията Ви в минималния размер, определен в действащото българско законодателство. ГЯ/ТПООУТ

01.07.2023 ID:2013
С 80% ЕР от ТЕЛК съм и работя като учител с годишен отпуск 48 дни. Имам ли право на допълнителен отпуск по Чл.319 от КТ в рамките на 6 дни?

Отпускът по чл. 319 от Кодекса на труда (КТ), на който имат право работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, е основен платен годишен отпуск. Отпускът по чл. 319 от КТ се ползва от категория работници и служители с трайно намалена работоспособност на специално предвидено за това правно основание, като той представлява алтернатива на основния платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 от КТ. Именно защото този отпуск е основен за посочената категория работници и служители, той се включва в по-големия размер на удължения платен годишен отпуск, предвиден в Наредбата за работното време, почивките и отпуските. От гореизложеното следва, че ако работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на удължен платен годишен отпуск, то тъй като в него се включва основният платен годишен отпуск, какъвто е и отпускът по чл. 319 от КТ, то те не биха могли да ползват допълнително още 6 работни дни. ЛТ/

30.06.2023 ID:2010
Добър ден. Назначена съм на трудов договор по заместване чл. 68 ал. 1 т. 3. В момента съм в майчинство втора година до 01.2024 г. Най-вероятно 09.2023 г. титулярът ще се върне на работа. Искам да попитам в случай на прекратяване на трудовия ми договор, ще продължа ли да получавам платено майчинство? Какво трябва да направя, за да продължа да ползвам платено майчинство, до навършване на 2 години на детето? Докато съм в майчинство, имат ли право да ми прекратят трудовия договор?

Уважаема госпожо, Срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) - за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завръщане на замествания на работа на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ. Закрилите при уволнение по чл. 333 от КТ, предвидени за майките на деца до 3-годишна възраст и лицата, които ползват разрешен отпуск, вкл. отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, не се прилагат при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ. След навършване на една година на детето, майката има право на отпуск по чл. 164 от КТ за втората година, ако работи по трудово правоотношение, по което да й е разрешен този вид отпуск. За времето на ползване на отпуска по чл. 164 от КТ на майката, ако отговаря на условията по чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се изплаща месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Съгласно чл. 52а от КСО право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Според чл. 53, ал. 1 от КСО след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В чл. 53, ал. 4 от КСО е предвидено, че паричното обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване, при прекратяване на осиновяването или при настаняване на детето по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение, включително и детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Предвид гореизложеното при прекратяване на трудовото правоотношение по време на ползване на отпуск по чл. 164 от КТ, се прекратява отпускът за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, а в резултат на това и паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО. В случай че майката сключи трудов договор с друг работодател, тя ще има право на платен отпуск по чл. 164 от КТ и съответно - право на обезщетение от държавното обществено осигуряване за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, ако отговаря на всички условия на цитираните по-горе разпоредби. Конкретната преценка за наличието или липсата на законовите предпоставки за получаване на парично обезщетение (вкл. на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст) се извършва от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. (СР)

29.06.2023 ID:2008
Здравейте, Имаме назначен служител на втори трудов договор по чл.111 от КТ. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по чл. 113, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда могат да работят и повече от 48 часа (чл. 113, ал. 2 от КТ). Според чл. 113, ал. 3 от КТ работникът или служителят по чл. 110 и 111 от КТ дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд (чл. 113, ал. 4 от КТ). Въпросът ми е : Може ли да се приеме, че лицето, подписвайки трудовия договор по чл.111 от КТ в който е фиксиран 4 часов работен ден при петдневна работна седмица и период повече от 4 месеца е изразило изрично писмено съгласие за работа при тези условия, или е необходим друг документ са съгласие.

Съгласно чл. 113, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по чл. 113, ал. 1, т. 2 от KT могат да работят и повече от 48 часа (чл. 113, ал. 2 от КТ). Според чл. 113, ал. 3 от КТ работникът или служителят по чл. 110 и 111 от КТ дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 от КТ за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд (чл. 113, ал. 4 от КТ). Освен това, съгласно чл. 113, ал. 5 от КТ в случаите по чл. 113, ал. 3 и 4 от КТ продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. С оглед изложеното считаме, че, за да работи повече от 48 часа седмично работникът или служителят следва да предостави изрично, писмено съгласие за това на работодателя, страна по трудовия договор за допълнителен труд, т.е. не може да се презюмира, че с подписването на трудовия договор работникът или служителят изрично е предоставил писменото си съгласие. ГЕ

29.06.2023 ID:2006
Здравейте! Малко преди да изляза в отпуск по майчинство, заплатата ми беше актуализирана и започнаха да ме осигуряват на реално получаваните пари. След отпуска по майчинство, в следващите години след връщането на работа (реално от посл. актуализация 2018г до 2023г) заплатата е увеличена с около 100лв за целия този период. Нормално ли е, след като имам общо стаж във фирмата от 2006 досега, без прекъсване? И мога ли да поискам актуализация? След удръжките възнаграждението е почти колкото минималната заплата в момента.

Според чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието. Работодателят е длъжен да предостави достъп на работниците и/или служителите до вътрешните правила за работната заплата (чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ). Освен това, съгласно чл. 119, ал. 1 от КТ трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. В тази връзка, според чл. 118, ал. 3 от КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Следва да се има предвид, че според чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск. Ако считате, че са нарушени Вашите права може да подадете жалба до Комисията за защита от дискриминация. ГЕ

28.06.2023 ID:2004
Здравейте! Работя като учител в училище на 8 часов работен ден. Във връзка с провеждане на олимпиади съм била на работа в събота и неделя в два последователни дни- в събота 3 астрономически часа, а в неделя - 5 астрономически часа. Считам, че това е извънреден труд и имам право на допълнително заплащане. Моля да кажете какво възнаграждение следва да ми бъде изплатено за положения труд.

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. За положен извънреден труд работодателят е задължен да заплати трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 от КТ, като това възнаграждение не може да бъде по-малко от 75 на сто - за работа през почивните дни (чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ). Увеличението може да е в по-голям размер, ако това е уговорено между работника или служителя и работодателя или в Колективен трудов договор. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. (СР)