Трудово право (3231)
Обществено осигуряване (427)
Социални помощи (380)
Социални услуги (566)
Заетост и безработица (204)
Безопасност и здраве при работа (185)
Трудова миграция и трудова мобилност (95)
Подкрепа за детето и семейството (178)
Интеграция на хората с увреждания (230)
Европейско и международно социално право (83)
20.01.2024 ID:2991
Здравейте аз съм на 51 г. имам общо трудов стаж 27 г. 2 м. и 23 дни, като от тях 20 са в МВР. Имам ли право на пенсиониране, и кога. Благодаря предварително!
Съгласно чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и др., придобиват право на пенсия при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети (18 години) действително изслужени като държавни служители по този закон, и при навършване на определена, ежегодно повишаваща се с по 2 месеца възраст, посочена по години с чл. 17а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Същата е и възрастта по чл. 18б, ал. 1 от НПОС, при която мъжете придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, ако са работили 10 години при условията на първа категория труд и имат сбор 100 от осигурителен стаж и възраст. Възрастта за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 2 или чл. 69б, ал. 1 от КСО за мъжете през 2024 г. е 54 години и 2 месеца, през 2025 г. е 54 години и 4 месеца, през 2026 г. – 54 години и 6 месеца, през 2027 г. – 54 години и 8 месеца, през 2028 г. – 54 години и 10 месеца и от 01.01.2029 г. – 55 години (чл. 17а, ал. 1, т. 10-14, чл. 18б, ал. 1, т. 10-14 от НПОС). Извършването на конкретна преценка на правото на пенсия, както и на началната дата на отпускането й, е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт въз основа на писмено заявление за отпускане на пенсия, придружено с необходимите оригинални документи. ВН
16.01.2024 ID:2965
На 16/09/2020 г подадох заявление за отпускане на пенсия за прослужено време и старост.Входящ номер Ц-хххххх и до ден днешен нямам решение. Колко време е необходимпо на служителката да вземе решение по въпроса ми?
Съгласно чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ), или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни. С чл. 1, ал. 5 от НПОС е уредено, че при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път по реда на Закона за електронното управление в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 2 и 4 от НПОС, когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, тя се отпуска и изплаща в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО. Когато за първи път се отпуска пенсия, длъжностните лица се произнасят в едномесечен срок след подаването на заявлението. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. ВН
14.01.2024 ID:2947
Здравейт, интересува ме времето през което съм на разположение на работодателя извън територията на предприятието без да извършвам трудова дейност платено с минимална ставка по фиш с отдържан осигурителен данък зачита ли се за осигурителен стаж при пенсиониране? Благодаря за отделеното време.
Във връзка с описаната фактическа обстановка следва да се има предвид, че регламентацията на дежурството и времето на разположение е в глава първа, раздел IIа „Дежурство и време на разположение“ в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Бихме искали да обърнем внимание, че дежурството и времето на разположение са различни понятия и спрямо тях има различни изисквания. Характерна особеност в това отношение е, че по време на дежурство работникът или служителят е на работното си място и изпълнява или е в готовност да изпълнява трудовите си задължения. Именно поради това времето на дежурство се включва в работното време, определено в трудовия договор, като за времето на дежурство на работника или служителя се изплаща уговореното трудово възнаграждение (чл. 13а, ал. 2 и 3 от НРВПО). По време на разположение работникът или служителят е извън територията на предприятието, но е с готовност при необходимост да започне да изпълнява трудовите си задължения (чл. 13в, ал. 1 от НРВПО). Поради това времето на разположение не се отчита като работно време (чл. 13в, ал. 2 от НРВПО). Съгласно чл. 13з, ал. 1 от НРВПО за времето на разположение се заплаща допълнително трудово възнаграждение по чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Според чл. 10 от НСОРЗ за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер не по-малък от 0,10 лв. Този вид допълнително възнаграждение се включва при изчисляване на брутната работна заплата на основание чл. 16, ал. 2, т. 3 от НСОРЗ. С разпоредбата на чл. 13е от НРВПО е регламентирано задължението на работодателя да издаде в 3-дневен срок заповед, ако работникът или служителят е положил труд по времето на разположение. В заповедта следва да се посочат датата и часът на явяване на работа и продължителността на положения труд. Следва да се има предвид, че фактически извършената работа по време на разположение е „работно време“ по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Съгласно чл. 13з, ал. 2 от НРВПО фактически извършената работа по времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд в месеца, в който е положен трудът. Видно от разпоредбата заплащането на извънредния труд следва да се извърши в месеца, в който е положен трудът, независимо от установения начин на отчитане на работното време. Следователно при установено сумирано изчисляване на работното време, фактически извършената работа по времето на разположение следва да се отчита и заплаща като извънреден труд в месеца, в който е извършена. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 16 – 18 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, от 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време. Когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение - образец УП - 3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд. При преценяване на правото и определяне размера на пенсиите за трудова дейност осигурителният стаж, изчислен в работни дни и часове, се превръща в календарни дни. Предвид гореизложеното, времето на разположение, което не се отчита като извънреден труд не се зачита за осигурителен стаж, но полученото за това време възнаграждение, върху което се внесени осигурителни вноски се зачита за осигурителен доход при пенсиониране.
07.01.2024 ID:2912
Здравейте, Имам два трудови договора - на 7 часа и на 5 часа. Първият (7 ч) е основен. Какъв осигурителен стаж ще ми бъде зачетен?
Общите правила за изчисляване продължителността на осигурителния стаж са регламентирани в чл. 38 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно чл. 38, ал. 15 от НПОС за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2015 г. се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което те са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност. Разпоредбата на чл. 38, ал. 15 от НПОС не намира приложение за времето извън посочения период (01.01.2002 г. – 31.12.2015 г.), през което е полаган труд по повече от един трудов договор. Тъй като в запитването не е уточнено дали по основния трудов договор сте назначена на непълно работно време или 7 часа е пълното законоустановено работно време за заеманата длъжност бихме искали да Ви информираме, че когато работниците и служителите (лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО) са работили при непълно работно време, зачитането и изчисляването на осигурителния стаж за времето след 31.12.2002 г. се извършва по реда на чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време. С чл. 38, ал. 11 от НПОС е установено че, ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. Така например, ако лицето работи на непълно работно време по два трудови договора - по първия (основния) на 7 часа и по допълнителен или втори трудов договор на 5 часа, при пълно законоустановено работно време за длъжностите по двата договора 8 часа, при изчисляване продължителността на осигурителния му стаж ще се приложат разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 2 и ал. 11 от НПОС, като за осигурителен стаж не може да се зачете повече от един месец. ВН
31.12.2023 ID:2882
Здравейте, Работя на основен 8 часов и допълнителен 4 часов трудов договор. Една година трудов стаж за колко се смята _за 1 година или за 1.5 години. Стилиян Бойков Читаков Тел.0885250377 Емайл: s_chitakov@abv.bg
Съгласно чл. 355, ал. 1 - 4 от Кодекса на труда (КТ) трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж. Според чл. 355, ал. 5 КТ за трудов стаж по Кодекса на труда не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия, както и времето в повече при превръщане на труда от една категория в друга при пенсиониране на работника или служителя. Кодексът на труда не предвижда основание за трудов стаж да се зачита време, с продължителност по-голяма от календарното време. Поради това, ако работникът или служителят работи по няколко трудови правоотношения с обща минимална продължителност на работното време не по-малко от половината от законоустановеното работно време, се признава 1 ден трудов стаж. Съответно 1 месец трудов стаж се признава при изработени всички работни дни през месеца и 1 година - при признати 12 месеца трудов стаж. С оглед на горното, независимо че работите по два трудови договора, общият трудов стаж през съответната календарна година не може да е повече от 1 година.
21.12.2023 ID:2865
Здравейте,на зададен въпрос от 09.11.2023г. - ID 2657, все още нямам отговор!
Разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване установява поредността, по която се осигуряват в държавното обществено осигуряване лицата, които получават доходи от дейности на различни основания. По отношение на поредността за внасяне на здравноосигурителни вноски и необходимостта от декларирането им пред работодателя следва да се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите./ВН
20.12.2023 ID:2853
ЗДРАВЕЙТЕ! НА 01-09-2022Г. Е УВОЛНЕН СЛУЖИТЕЛ /УЧИТЕЛ/. С РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА 03 ЮЛИ 2023Г. ЛИЦЕТО Е ВЪЗСТАНОВЕНО НА РАБОТА. В НАП Е ЗАЛИЧЕНО ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР, ИЗПЛАТЕНО Е ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПО ЧЛ.225 И ЗА ПЕРИОДА ОТ 01-09-2022Г ДО 02-07-2023Г Е ПОДАДЕНА ДЕКЛАРАЦИЯ КЪМ НАП С ВИД ОСИГУРЕН 18 И СА ВНЕСЕНИ ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ВНОСКИ ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ. ОТ М.АВГУСТ 2023Г ИМА РЕШЕТИЕ НА МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ЗАПЛАТИТЕ НА ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ С ДЕЙСТВАЩИ ТРУДОВИ ДОГОВОРИ КЪМ 01-08-2023Г И СЧИТАНО ОТ 01 ЯНУАРИ 2023Г. В ТАЗИ ВРЪЗКА НА ЛИЦЕТО Е ПУСНАТО ДОПЪЛНИТЕЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ОСНОВНАТА ЗАПЛАТА ОТ 01-01-2023Г. НА ЛИЦЕТО Е ИЗПЛАТЕНА РАЗЛИКАТА В ЗАПЛАТАТА ЗА ПЕРИОДА ОТ 03 ЮЛИ 2023Г. ЛИЦЕТО ИМА ПРЕТЕНЦИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛНИЯ ДОХОД ЗА ПЕРЕИОДА ОТ 01 ЯНУАРИ ДО 30 ЮНИ 2023Г. ДЪЛЖИ ЛИ РАБОТОДАТЕЛЯТ ДОПЛАЩАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ ЗА ПЕРИОДА 01-01-2023Г ДО 30-06-2023Г. И ВРЕМЕТО ОТ 01.09.2022 ДО 02-07-2023 - ЗАЧИТА ЛИ СЕ ЗА ТРУДОВ СТАЖ НА ЛИЦЕТО?
На основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита и времето, през което работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (включително учителите) са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано, т.е. не е осъществявало друга трудова дейност, която да е била повод за осигуряване. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО осигурителните вноски са в размерите за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО конкретизира дохода, върху който се дължат осигурителни вноски (осигурителния доход) - да не е по-малък от последното брутно възнаграждение преди незаконното уволнение. Няма законова възможност осигурителните вноски да се внасят върху променено (по-високо или по-ниско) трудово възнаграждение за длъжността през периода на незаконното уволнение. Съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Поради това за трудов стаж следва да се признае целият период от 01.09.2022 г. до 02.07.2023 г. ВН
18.12.2023 ID:2848
Съгласно ТЕЛК решение със срок до 01.02.2018 г . се пенсионирах по болест, считано от 23.06.2006 г. С експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК от 15.01.2018 г. ми определиха 52 % трайно намалена работоспособност до 01.01.2021 г. И след навършване на възрастта вече се пенсионирах по възраст и осигурителен стаж. Въпросът ми е : Продължавам да работя . За да ползвам размер на платен отпуск с 52 % трайно намалена работоспособност трябва ли пак да се явявам на ТЕЛК или ползвам правата си пожизнено? Благодаря Ви
Правото на труд, на отпуски и на др. права по трудово правоотношение са предмет на уредба на Кодекса на труда (КТ) и подзаконовите актове по прилагането му. За да възникнат съответните права, уредени в КТ, е необходимо работникът или служителят да представи валидно експертно решение на ТЕЛК (с определен срок на инвалидност, който не е изтекъл или с пожизнено определен в решението на ТЕЛК срок на инвалидност). Следователно, когато срокът на инвалидност, определен в решение на ТЕЛК е изтекъл, работникът или служителят не може автоматично да се ползва от права по КТ. Основният платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни по чл. 319 КТ се полага само на работници и служители, които имат трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Отпускът се ползва само за срока на инвалидизирането, установен в експертното решение на ТЕЛК. Във връзка с гореизложеното Ви уведомяваме, че когато срокът на решението на ТЕЛК, с което е определена 50 на сто трайно намалена работоспособност, е изтекъл, за да се ползва право на отпуск по чл. 319 от КТ, следва на работодателя да се представи валидно експертно решение на ТЕЛК. За целта може да се подаде заявление-декларация за преосвидетелстване по реда на чл. 56, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. ЛТ/
17.12.2023 ID:2845
Здравейте, дъщеря ми излиза в отпуск по майчинство 45 дни преди раждане. Питането ми е относно изчисляването на паричното обезщетение.15 месеца преди отпуска по майчинство се самоосигурява и 9 месеца преди това е получавала минимална заплащане за отглеждане на дете до 2 години. Може ли да избере тези 15 месеца за изчисление на обезщетението плюс 5 месеца преди излизането в отпуск по майчинство за първото дете или трябва да са последователни тези 24 месеца, върху които се изчислява обезщетението за бременност и раждане до 410 дни?
Дневното парично обезщетение при бременност и раждане, съгласно чл. 49, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от КСО. С разпоредбата на чл. 41, ал. 2, т. 4 от КСО е уредено, когато лицето е ползвало отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), за дните, включени в горепосочения период, да се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период. ВН
14.12.2023 ID:2833
Здравейте, на 19.09.2023 г. направих запитване ID 2425, а все още няма отговор.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) регламентира, че за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2015 г. се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност. С други думи разпоредбата се прилага само при условие, че със зачетения в повече от календарното време осигурителен стаж лицето придобива изискуемия осигурителен стаж за право на пенсия по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Тя не се прилага, когато лицата имат достатъчно осигурителен стаж. Разпоредбата намира приложение, ако това е по-благоприятно за лицата, т.е. тя няма да се приложи, ако по основния трудов договор лицето е осигурено за първа категория труд, което време би се зачело при пенсиониране в съотношение 3 години за 5 години от трета категория. Друго задължително, но не единствено, условие е лицата да са работили по трудов договор при пълно работно време и едновременно да са осъществявали трудова дейност по някое от изброените основания, например по втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа. За установяване на тези обстоятелства се ползват данните от Регистъра на осигурените лица по чл. 5, ал. 4 от КСО. ВН
13.12.2023 ID:2830
Моля , ако е удобно да ми отговорите на следния казус : Подадено заявление за пенсиониране с нужните документи и излязло пенсионно решение.! Въпросът е: Ако лицето добие допълнителни документи за стаж , категория труд или нещо друго които касаят периода който вече е сметнат , какъв е редът да ги представи за да му се добавят и евентуално да се преизчисли пенсията ??
Нормата на чл. 99 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) регламентира изменянето на разпореждането по чл. 98 от кодекса, с което е отпусната и/или е определен размера на пенсията. Съгласно чл. 99, ал. 3 от КСО, в случай че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж (включително и категорията на труда), осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 2, т. 1 от КСО, в случай че новите доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 от кодекса, са представени по заявление на пенсионера след влизане в сила на разпореждането, същото може да се измени или отмени от органа, който го е издал, от датата на представяне на доказателствата. Извършването на конкретна преценка за основанието и правопораждащата дата за изменяне на разпореждането е от компетентността на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН
07.12.2023 ID:2798
Здравейте. Предстои ми пенсиониране по чл.68, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване. От нужния ми 15 години действителен осигурителен стаж, пет месеца и две седмици е за труд, положен докато бях непълнолетна. Същият стаж е вписан в трудовата ми книжка. Моля за становището ви, при пенсионирането ми ще бъде ли взет предвид този стаж, като непълнолетна? Антоанета Пенчева
Съгласно разпоредбата на § 9, ал. 1 от преходните е заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Документите, с които се установява трудов стаж и реда за тяхното издаване по времето, през което предполагаме, че е положен трудовият стаж, за който се отнася запитването са регламентирани в Наредбата за трудовите книжки (обн. в Известия бр. 26/53 г.) и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудовия стаж (обн. ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48/1975 г.). В чл. 6 от цитираната инструкция е предвидено, че трудовата книжка по чл. 17 от Кодекса на труда от 1951 г. се издава и се води съгласно Наредбата за трудовите книжки и инструкцията за прилагането й (Известия, бр. 26 от 31.03.1953 г. и бр. 49 от 19.06.1953 г.). При издаване на трудова книжка в горното поле на първите две страници, определени за вписване датата на постъпване и прекратяване на трудовия договор, се вписват трите имена, рождена дата и месторождението на работника или служителя, а на следващите страници предназначени за вписване на същите данни - трите имена на работника или служителя. Върху същите страници долу се поставя печат на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. В чл. 6, ал. 2, буква "в" от Инструкция № 2492/1968 г. изрично е установено, че освен данните в т. 5 и 6 от Наредбата за трудовите книжки, се вписват още и продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по посочения в чл. 7 от тази инструкция начин, която се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и се подписва и подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. В чл. 8 от същата инструкция е въведено и допълнително изискване за оформяне на трудовия стаж, според което удостоверенията обр. УП-З0, УП-2 и трудовите книжки следва да се подписват от ръководителя и отговорния счетоводител и да се подпечатват с печата на предприятието, учреждението или организация. От изложеното е видно, че за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж, се зачита времето, което е оформено по продължителност съгласно посочените по-горе изисквания.
07.12.2023 ID:2792
Здравейте, Работя в държавно предприятие. Предстои ми пенсиониране и изплащане на обезщетение от 7 заплати. Работя и на втори допълнителен трудов договор на 2 часа при същия работодател. Въпроса ми е при изплащането на 7 заплати при пенсиониране включва ли се вънаграждението от втори трудов договор, нощен и извънреден труд за последния работен месец?
Уважаема госпожо, Договорът за допълнителен труд при същия работодател по чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) е трудов договор и лицата, сключили такъв договор имат всички права на работник или служител по трудово правоотношение. Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Следва обаче да се има предвид, че както е предвидено в разпоредбата на чл. 222, ал. 3, изр. последно от КТ, обезщетението може да се изплаща само веднъж. В тази връзка, ако отговаряте на условията за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, вие ще имате право на обезщетение само по едното правоотношение. По отношение определянето на размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, в чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определянето му се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са възнагражденията за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките" (по чл. 11 НСОРЗ), за придобит трудов стаж и професионален опит (по чл. 12 от НСОРЗ), както и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. По отношение на допълнителното трудово възнаграждение за положен нощен труд считаме, че във всички случаи когато е въведен сменен режим на работа със смесени работни смени, включващи нощен и дневен труд, т.е. винаги когато не става въпрос за „инцидентно” полагане на нощен труд (например при полагане на извънреден труд, който е и нощен), то допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд има постоянен характер и се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (вкл. обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ). (СР)
06.12.2023 ID:2790
Здравейте! Имам навършени 60 г. 6 м. и в момента съм осигурена съгласно трудов договор. Има вероятност да бъда съкратена от работодателя ми, а най-ранният ми срок за пенсиониране е след 8 м. Периодът на безработица ще трябва ли да се включи при изчисляване на бъдещата ми пенсия? Освен това, на стойността на минималната заплата ли се изчисляват периодите на безработица?
При отпускане на пенсии с начална дата след 31.12.1999 г. времето след 01.01.1997 г., през което лицата са получавали обезщетение за безработица, се зачита за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход. Основанията за това са чл. 9, ал. 2, т. 4, чл. 70а, ал. 2, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 46, ал. 4, т. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). С други думи времето през 2023 г. и 2024 г., през което евентуално ще получавате обезщетение за безработица, ще се включи като осигурителен стаж при определяне размера на бъдещата Ви пенсия, но няма да се включи като доход. Това е така, защото сумата на обезщетението за безработица винаги е по-ниска от трудовото възнаграждение и би се отразила небагоприятно върху индивидуалния коефициент и размера на пенсията. ВН
05.12.2023 ID:2782
Здравейте, Предстои ми пенсиониране и в тази връзка, моля да ми отговорите: В документите, които трябва да представя, за да ми се изчисли пенсията, трябва ли задължително да има копия на гражданските договори, по които са ми внасяни осигуровки - в персоналния регистър са отразени сумите, но не разполагам с договорите. Това ще създаде ли проблем при изчисляване на пенсията ми?
Сумите, изплатени за труд по извънтрудови правоотношения (например по граждански договори), върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, може да се включат към осигурителния доход при пенсиониране, но не повече от максималния осигурителен доход за съответния период, въз основа на данните от Регистъра на осигурените лица, подавани от осигурителите по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Извършването на конкретна преценка при определяне на осигурителния доход при пенсиониране е от компетентността длъжностното лице по пенсионното осигуряване от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН
29.11.2023 ID:2759
Здравейте! Служител съм на ръководна длъжност в държавната администрация и същевременно съм избран за общински съветник, като редовно участвам в заседанията на общинския съвет и комисията, на която съм член. Заседанията се провеждат в извънработно време и за тези дни не ползвам нито платен, нито неплатен отпуск съгласно чл.34, ал.3 от ЗМСМА, тъй като не отсъствам от работа. За получените възнаграждения като общински съветници предполагам, че всички сме осигурени по реда на чл.4, ал.1 т.8 от КСО, а като държавен служител - по реда на чл.4, ал.1 т.2. Нарушавам ли закона, като не ползвам отпуск за дните на заседанията на ОбС и когато участвам в комисии? Има ли двойно осигуряване и трябва ли да уведомя работодателя си за това? Благодаря предварително!
Според изложеното в запитването заседанията на общинския съвет и комисията, на която сте член, се провеждат в извънработното Ви време като държавен служител. В Кодекса за социално осигуряване (КСО) е допустимо едновременното осигуряване на различни основания, например по реда на т. 2 и на т. 8 на чл. 4, ал. 1 от КСО. Поредността на внасяне на осигурителни вноски е уредена с чл. 6, ал. 11 от КСО. Съгласно тази правна норма за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: 1) доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО; 2) доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски; 3) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители; 4) доходи за работа без трудово правоотношение. В тази връзка съответната общинска администрация е тази, която трябва да следи за спазването на чл. 6, ал. 11 от КСО, поради което следва да бъде уведомявана за дохода Ви в държавната администрация. ВН
24.11.2023 ID:2735
Бих искала да попитам относно получаване на пенсия след овдовяване.Къде бих могла да прочета в кой раздел бих могла да погледна,тъй като не мога да се ориентирам в сайта.Става въпрос за български граждани живеещи извън България,С българско гражданство.Единият е починал .Обезщетение дали ще има за жената? благодаря предварително.
От запитването Ви не става ясно в коя държава живеят лицата, за които се отнася, поради което предоставяме следната информация: В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, вкл. пенсионни права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Отбелязваме, че те също така се прилагат и в отношенията ни с Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, Швейцария, както и с Обединеното кралство. Регламентите имат общо приложение, задължителни са в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави от ЕС, т.е. техните правни последици са едновременно, автоматично и еднакво задължителни във всички национални законодателства. Тези регламенти не хармонизират, а координират системите за социална сигурност на държавите членки, като гарантират ползването на социални права от лицата, когато са живели и/или работили в повече от една държава членка. С други думи, всяка държава членка e свободна самостоятелно да урежда своята система за социална сигурност. Разпоредбите относно координацията определят общи правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи и институции. По този начин се гарантира, че прилагането на различни национални законодателства няма да се отрази неблагоприятно на лицата, които упражняват своето право на свободно движение и престой в рамките на ЕС. В персоналния обхват на регламентите са включени всички граждани на ЕС, които са осигурявани или са били осигурявани съгласно законодателството на една от тези страни. Разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност се прилагат към националното законодателство относно редица обезщетения и пенсии, сред които и пенсиите за старост; обезщетения за преживели лица и помощи при смърт. Регламентите се основават на четири основни принципа – равно третиране на работниците и самостоятелно заетите лица; сумиране на осигурителни периоди (взаимно зачитане на осигурителни периоди от държавите, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава членка); приложимост само на едно социалноосигурително законодателство; прехвърлимост (социалноосигурителните обезщетения могат да се изплащат навсякъде на територията на ЕС). Съгласно координационните регламенти за социална сигурност, обменът на информация между компетентните институции относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност, се извършва изцяло по служебен път. Обмяната на тази информация се извършва посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри/структурирани електронни документи. За повече информация заинтересованите лица могат да се обърнат към компетентна институция по място на пребиваване, където може да се заяви и получаването на съответното обезщетение – в случая наследствена пенсия и/или помощи при смърт. Необходимо е лицето да посочи, че има периоди на осигуряване в България. За да бъдат регулирани социалните права на гражданите, работили в трети страни (за които не се прилагат координационните регламенти на ЕС) е необходимо да бъде сключена спогодба за социална сигурност. В интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика, раздел „Политики“, подраздел „Работа в чужбина“, може да намерите актуална информация относно договорите за социална сигурност, по които България е страна и които са в сила. Всяка спогодба има различен материален обхват, но принципът при всички е, че информацията между отделните компетентни институции се обменя само по служебен ред. Поради това, в случай че лицето от запитването живее на територията на държава, с която България има уредени отношения в областта на социалната сигурност, повече информация може да се получи от съответната компетентна институция по пребиваване на лицето. НА
23.11.2023 ID:2725
Здравейте, Бих желал да получа отговор на следния въпрос: лице, което се самоосигурява като ЕТ, е получило възнаграждение за положен труд по граждански договор. Възложителят е изплатил възнаграждението и лицето трябва да подаде данъчна декларация и да внесе сам дължимите осигуровки и данък. Въпросът ми е: сумата по договора трябва ли да бъде разпределена на 12 те месеца за годината, или само за месеците, в които е реално е положен трудът?
Поставените въпроси са от компетентността на Националната агенция за приходите. ВН
21.11.2023 ID:2713
Имам 2 мееца трудов стаж от01.09.до30.10 1985 годиная, които фигурират в трудовата ми книжка издадена от ОУ "Ц. Церковски" с. Черноград, общ за м. 09. Айтос,което е закрито и документацията се съхранява в общината. При искането ми за издаване на УП-3, съгласно изискванията на пенсионно осигуряване Ямбол ми отговориха следното "Лицето не присъства в РПВ м.09. и 10.1985х. През м.11.1985 г. е изплатена сума 230.00 лв. за отглеждане на малко дете за м.09 и 10.85г. няма отработени дни." Детето е родено на 14.12.1984 и по това време съм била редовна студентка, а след дипломирането ми от 01.09.1985 г.по разпределение съм била назнаяена в училището. Откъде и как може да ми се зачете този трудов стаж?
От 03.07.1984 г. майчинството на неработещите жени-майки или осиновителки се признава за трудов стаж съгласно Указа за насърчаване на раждаемостта (УНР). На основание на този нормативен акт на неработещите жени-майки или осиновителки може да се зачете трудов стаж за периода от датата на раждането или датата на предаване на детето за осиновяване до навършване на 3-годишна възраст. С § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) е уредено времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Предвид гореизложеното за дете, родено на 14.12.1984 г., на неработещата майка може да се зачете 3 години осигурителен стаж от датата на раждане на детето, с изключение на периодите, за които се зачита трудов стаж на друго основание (например майката е започнала работа по трудово правоотношение). Извършването на конкретна преценка при зачитане на осигурителния стаж при пенсиониране, включително обсъждане на всички налични доказателства, е от компетентността на длъжностното лице по пенсионното осигуряване от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ). С разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е уредено при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице по пенсионното осигуряване да уведоми лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път по реда на Закона за електронното управление в 15-дневен срок. Когато в 1-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, в 2-месечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. ВН
17.11.2023 ID:2697
Здравейте, Имаме назначен служител, който изчаква решението за пенсиониране да му излезе. Какви осигуровки следва да му удържаме в случай, че лицето получава максимална пенсия? Предварително Ви благодаря!
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се начисляват върху размера на трудовото възнаграждение и не зависят от това, дали лицето е пенсионер, както и от вида и размера на получаваната пенсия./ВН