18.12.2023 ID:2848
Съгласно ТЕЛК решение със срок до 01.02.2018 г . се пенсионирах по болест, считано от 23.06.2006 г. С експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК от 15.01.2018 г. ми определиха 52 % трайно намалена работоспособност до 01.01.2021 г. И след навършване на възрастта вече се пенсионирах по възраст и осигурителен стаж. Въпросът ми е : Продължавам да работя . За да ползвам размер на платен отпуск с 52 % трайно намалена работоспособност трябва ли пак да се явявам на ТЕЛК или ползвам правата си пожизнено? Благодаря Ви

Правото на труд, на отпуски и на др. права по трудово правоотношение са предмет на уредба на Кодекса на труда (КТ) и подзаконовите актове по прилагането му. За да възникнат съответните права, уредени в КТ, е необходимо работникът или служителят да представи валидно експертно решение на ТЕЛК (с определен срок на инвалидност, който не е изтекъл или с пожизнено определен в решението на ТЕЛК срок на инвалидност). Следователно, когато срокът на инвалидност, определен в решение на ТЕЛК е изтекъл, работникът или служителят не може автоматично да се ползва от права по КТ. Основният платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни по чл. 319 КТ се полага само на работници и служители, които имат трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Отпускът се ползва само за срока на инвалидизирането, установен в експертното решение на ТЕЛК. Във връзка с гореизложеното Ви уведомяваме, че когато срокът на решението на ТЕЛК, с което е определена 50 на сто трайно намалена работоспособност, е изтекъл, за да се ползва право на отпуск по чл. 319 от КТ, следва на работодателя да се представи валидно експертно решение на ТЕЛК. За целта може да се подаде заявление-декларация за преосвидетелстване по реда на чл. 56, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. ЛТ/

17.12.2023 ID:2845
Здравейте, дъщеря ми излиза в отпуск по майчинство 45 дни преди раждане. Питането ми е относно изчисляването на паричното обезщетение.15 месеца преди отпуска по майчинство се самоосигурява и 9 месеца преди това е получавала минимална заплащане за отглеждане на дете до 2 години. Може ли да избере тези 15 месеца за изчисление на обезщетението плюс 5 месеца преди излизането в отпуск по майчинство за първото дете или трябва да са последователни тези 24 месеца, върху които се изчислява обезщетението за бременност и раждане до 410 дни?

Дневното парично обезщетение при бременност и раждане, съгласно чл. 49, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 от КСО. С разпоредбата на чл. 41, ал. 2, т. 4 от КСО е уредено, когато лицето е ползвало отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), за дните, включени в горепосочения период, да се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период. ВН

14.12.2023 ID:2833
Здравейте, на 19.09.2023 г. направих запитване ID 2425, а все още няма отговор.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) регламентира, че за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2015 г. се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност. С други думи разпоредбата се прилага само при условие, че със зачетения в повече от календарното време осигурителен стаж лицето придобива изискуемия осигурителен стаж за право на пенсия по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Тя не се прилага, когато лицата имат достатъчно осигурителен стаж. Разпоредбата намира приложение, ако това е по-благоприятно за лицата, т.е. тя няма да се приложи, ако по основния трудов договор лицето е осигурено за първа категория труд, което време би се зачело при пенсиониране в съотношение 3 години за 5 години от трета категория. Друго задължително, но не единствено, условие е лицата да са работили по трудов договор при пълно работно време и едновременно да са осъществявали трудова дейност по някое от изброените основания, например по втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа. За установяване на тези обстоятелства се ползват данните от Регистъра на осигурените лица по чл. 5, ал. 4 от КСО. ВН

13.12.2023 ID:2830
Моля , ако е удобно да ми отговорите на следния казус : Подадено заявление за пенсиониране с нужните документи и излязло пенсионно решение.! Въпросът е: Ако лицето добие допълнителни документи за стаж , категория труд или нещо друго които касаят периода който вече е сметнат , какъв е редът да ги представи за да му се добавят и евентуално да се преизчисли пенсията ??

Нормата на чл. 99 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) регламентира изменянето на разпореждането по чл. 98 от кодекса, с което е отпусната и/или е определен размера на пенсията. Съгласно чл. 99, ал. 3 от КСО, в случай че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж (включително и категорията на труда), осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 2, т. 1 от КСО, в случай че новите доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 от кодекса, са представени по заявление на пенсионера след влизане в сила на разпореждането, същото може да се измени или отмени от органа, който го е издал, от датата на представяне на доказателствата. Извършването на конкретна преценка за основанието и правопораждащата дата за изменяне на разпореждането е от компетентността на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН

07.12.2023 ID:2798
Здравейте. Предстои ми пенсиониране по чл.68, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване. От нужния ми 15 години действителен осигурителен стаж, пет месеца и две седмици е за труд, положен докато бях непълнолетна. Същият стаж е вписан в трудовата ми книжка. Моля за становището ви, при пенсионирането ми ще бъде ли взет предвид този стаж, като непълнолетна? Антоанета Пенчева

Съгласно разпоредбата на § 9, ал. 1 от преходните е заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Документите, с които се установява трудов стаж и реда за тяхното издаване по времето, през което предполагаме, че е положен трудовият стаж, за който се отнася запитването са регламентирани в Наредбата за трудовите книжки (обн. в Известия бр. 26/53 г.) и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудовия стаж (обн. ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48/1975 г.). В чл. 6 от цитираната инструкция е предвидено, че трудовата книжка по чл. 17 от Кодекса на труда от 1951 г. се издава и се води съгласно Наредбата за трудовите книжки и инструкцията за прилагането й (Известия, бр. 26 от 31.03.1953 г. и бр. 49 от 19.06.1953 г.). При издаване на трудова книжка в горното поле на първите две страници, определени за вписване датата на постъпване и прекратяване на трудовия договор, се вписват трите имена, рождена дата и месторождението на работника или служителя, а на следващите страници предназначени за вписване на същите данни - трите имена на работника или служителя. Върху същите страници долу се поставя печат на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. В чл. 6, ал. 2, буква "в" от Инструкция № 2492/1968 г. изрично е установено, че освен данните в т. 5 и 6 от Наредбата за трудовите книжки, се вписват още и продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по посочения в чл. 7 от тази инструкция начин, която се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и се подписва и подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. В чл. 8 от същата инструкция е въведено и допълнително изискване за оформяне на трудовия стаж, според което удостоверенията обр. УП-З0, УП-2 и трудовите книжки следва да се подписват от ръководителя и отговорния счетоводител и да се подпечатват с печата на предприятието, учреждението или организация. От изложеното е видно, че за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж, се зачита времето, което е оформено по продължителност съгласно посочените по-горе изисквания.

07.12.2023 ID:2792
Здравейте, Работя в държавно предприятие. Предстои ми пенсиониране и изплащане на обезщетение от 7 заплати. Работя и на втори допълнителен трудов договор на 2 часа при същия работодател. Въпроса ми е при изплащането на 7 заплати при пенсиониране включва ли се вънаграждението от втори трудов договор, нощен и извънреден труд за последния работен месец?

Уважаема госпожо, Договорът за допълнителен труд при същия работодател по чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) е трудов договор и лицата, сключили такъв договор имат всички права на работник или служител по трудово правоотношение. Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Следва обаче да се има предвид, че както е предвидено в разпоредбата на чл. 222, ал. 3, изр. последно от КТ, обезщетението може да се изплаща само веднъж. В тази връзка, ако отговаряте на условията за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, вие ще имате право на обезщетение само по едното правоотношение. По отношение определянето на размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, в чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определянето му се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са възнагражденията за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките" (по чл. 11 НСОРЗ), за придобит трудов стаж и професионален опит (по чл. 12 от НСОРЗ), както и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. По отношение на допълнителното трудово възнаграждение за положен нощен труд считаме, че във всички случаи когато е въведен сменен режим на работа със смесени работни смени, включващи нощен и дневен труд, т.е. винаги когато не става въпрос за „инцидентно” полагане на нощен труд (например при полагане на извънреден труд, който е и нощен), то допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд има постоянен характер и се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (вкл. обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ). (СР)

06.12.2023 ID:2790
Здравейте! Имам навършени 60 г. 6 м. и в момента съм осигурена съгласно трудов договор. Има вероятност да бъда съкратена от работодателя ми, а най-ранният ми срок за пенсиониране е след 8 м. Периодът на безработица ще трябва ли да се включи при изчисляване на бъдещата ми пенсия? Освен това, на стойността на минималната заплата ли се изчисляват периодите на безработица?

При отпускане на пенсии с начална дата след 31.12.1999 г. времето след 01.01.1997 г., през което лицата са получавали обезщетение за безработица, се зачита за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход. Основанията за това са чл. 9, ал. 2, т. 4, чл. 70а, ал. 2, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 46, ал. 4, т. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). С други думи времето през 2023 г. и 2024 г., през което евентуално ще получавате обезщетение за безработица, ще се включи като осигурителен стаж при определяне размера на бъдещата Ви пенсия, но няма да се включи като доход. Това е така, защото сумата на обезщетението за безработица винаги е по-ниска от трудовото възнаграждение и би се отразила небагоприятно върху индивидуалния коефициент и размера на пенсията. ВН

05.12.2023 ID:2782
Здравейте, Предстои ми пенсиониране и в тази връзка, моля да ми отговорите: В документите, които трябва да представя, за да ми се изчисли пенсията, трябва ли задължително да има копия на гражданските договори, по които са ми внасяни осигуровки - в персоналния регистър са отразени сумите, но не разполагам с договорите. Това ще създаде ли проблем при изчисляване на пенсията ми?

Сумите, изплатени за труд по извънтрудови правоотношения (например по граждански договори), върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, може да се включат към осигурителния доход при пенсиониране, но не повече от максималния осигурителен доход за съответния период, въз основа на данните от Регистъра на осигурените лица, подавани от осигурителите по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Извършването на конкретна преценка при определяне на осигурителния доход при пенсиониране е от компетентността длъжностното лице по пенсионното осигуряване от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН

29.11.2023 ID:2759
Здравейте! Служител съм на ръководна длъжност в държавната администрация и същевременно съм избран за общински съветник, като редовно участвам в заседанията на общинския съвет и комисията, на която съм член. Заседанията се провеждат в извънработно време и за тези дни не ползвам нито платен, нито неплатен отпуск съгласно чл.34, ал.3 от ЗМСМА, тъй като не отсъствам от работа. За получените възнаграждения като общински съветници предполагам, че всички сме осигурени по реда на чл.4, ал.1 т.8 от КСО, а като държавен служител - по реда на чл.4, ал.1 т.2. Нарушавам ли закона, като не ползвам отпуск за дните на заседанията на ОбС и когато участвам в комисии? Има ли двойно осигуряване и трябва ли да уведомя работодателя си за това? Благодаря предварително!

Според изложеното в запитването заседанията на общинския съвет и комисията, на която сте член, се провеждат в извънработното Ви време като държавен служител. В Кодекса за социално осигуряване (КСО) е допустимо едновременното осигуряване на различни основания, например по реда на т. 2 и на т. 8 на чл. 4, ал. 1 от КСО. Поредността на внасяне на осигурителни вноски е уредена с чл. 6, ал. 11 от КСО. Съгласно тази правна норма за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: 1) доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО; 2) доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски; 3) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители; 4) доходи за работа без трудово правоотношение. В тази връзка съответната общинска администрация е тази, която трябва да следи за спазването на чл. 6, ал. 11 от КСО, поради което следва да бъде уведомявана за дохода Ви в държавната администрация. ВН

24.11.2023 ID:2735
Бих искала да попитам относно получаване на пенсия след овдовяване.Къде бих могла да прочета в кой раздел бих могла да погледна,тъй като не мога да се ориентирам в сайта.Става въпрос за български граждани живеещи извън България,С българско гражданство.Единият е починал .Обезщетение дали ще има за жената? благодаря предварително.

От запитването Ви не става ясно в коя държава живеят лицата, за които се отнася, поради което предоставяме следната информация: В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, вкл. пенсионни права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Отбелязваме, че те също така се прилагат и в отношенията ни с Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, Швейцария, както и с Обединеното кралство. Регламентите имат общо приложение, задължителни са в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави от ЕС, т.е. техните правни последици са едновременно, автоматично и еднакво задължителни във всички национални законодателства. Тези регламенти не хармонизират, а координират системите за социална сигурност на държавите членки, като гарантират ползването на социални права от лицата, когато са живели и/или работили в повече от една държава членка. С други думи, всяка държава членка e свободна самостоятелно да урежда своята система за социална сигурност. Разпоредбите относно координацията определят общи правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи и институции. По този начин се гарантира, че прилагането на различни национални законодателства няма да се отрази неблагоприятно на лицата, които упражняват своето право на свободно движение и престой в рамките на ЕС. В персоналния обхват на регламентите са включени всички граждани на ЕС, които са осигурявани или са били осигурявани съгласно законодателството на една от тези страни. Разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност се прилагат към националното законодателство относно редица обезщетения и пенсии, сред които и пенсиите за старост; обезщетения за преживели лица и помощи при смърт. Регламентите се основават на четири основни принципа – равно третиране на работниците и самостоятелно заетите лица; сумиране на осигурителни периоди (взаимно зачитане на осигурителни периоди от държавите, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава членка); приложимост само на едно социалноосигурително законодателство; прехвърлимост (социалноосигурителните обезщетения могат да се изплащат навсякъде на територията на ЕС). Съгласно координационните регламенти за социална сигурност, обменът на информация между компетентните институции относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност, се извършва изцяло по служебен път. Обмяната на тази информация се извършва посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри/структурирани електронни документи. За повече информация заинтересованите лица могат да се обърнат към компетентна институция по място на пребиваване, където може да се заяви и получаването на съответното обезщетение – в случая наследствена пенсия и/или помощи при смърт. Необходимо е лицето да посочи, че има периоди на осигуряване в България. За да бъдат регулирани социалните права на гражданите, работили в трети страни (за които не се прилагат координационните регламенти на ЕС) е необходимо да бъде сключена спогодба за социална сигурност. В интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика, раздел „Политики“, подраздел „Работа в чужбина“, може да намерите актуална информация относно договорите за социална сигурност, по които България е страна и които са в сила. Всяка спогодба има различен материален обхват, но принципът при всички е, че информацията между отделните компетентни институции се обменя само по служебен ред. Поради това, в случай че лицето от запитването живее на територията на държава, с която България има уредени отношения в областта на социалната сигурност, повече информация може да се получи от съответната компетентна институция по пребиваване на лицето. НА

23.11.2023 ID:2725
Здравейте, Бих желал да получа отговор на следния въпрос: лице, което се самоосигурява като ЕТ, е получило възнаграждение за положен труд по граждански договор. Възложителят е изплатил възнаграждението и лицето трябва да подаде данъчна декларация и да внесе сам дължимите осигуровки и данък. Въпросът ми е: сумата по договора трябва ли да бъде разпределена на 12 те месеца за годината, или само за месеците, в които е реално е положен трудът?

Поставените въпроси са от компетентността на Националната агенция за приходите. ВН

21.11.2023 ID:2713
Имам 2 мееца трудов стаж от01.09.до30.10 1985 годиная, които фигурират в трудовата ми книжка издадена от ОУ "Ц. Церковски" с. Черноград, общ за м. 09. Айтос,което е закрито и документацията се съхранява в общината. При искането ми за издаване на УП-3, съгласно изискванията на пенсионно осигуряване Ямбол ми отговориха следното "Лицето не присъства в РПВ м.09. и 10.1985х. През м.11.1985 г. е изплатена сума 230.00 лв. за отглеждане на малко дете за м.09 и 10.85г. няма отработени дни." Детето е родено на 14.12.1984 и по това време съм била редовна студентка, а след дипломирането ми от 01.09.1985 г.по разпределение съм била назнаяена в училището. Откъде и как може да ми се зачете този трудов стаж?

От 03.07.1984 г. майчинството на неработещите жени-майки или осиновителки се признава за трудов стаж съгласно Указа за насърчаване на раждаемостта (УНР). На основание на този нормативен акт на неработещите жени-майки или осиновителки може да се зачете трудов стаж за периода от датата на раждането или датата на предаване на детето за осиновяване до навършване на 3-годишна възраст. С § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) е уредено времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Предвид гореизложеното за дете, родено на 14.12.1984 г., на неработещата майка може да се зачете 3 години осигурителен стаж от датата на раждане на детето, с изключение на периодите, за които се зачита трудов стаж на друго основание (например майката е започнала работа по трудово правоотношение). Извършването на конкретна преценка при зачитане на осигурителния стаж при пенсиониране, включително обсъждане на всички налични доказателства, е от компетентността на длъжностното лице по пенсионното осигуряване от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ). С разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е уредено при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице по пенсионното осигуряване да уведоми лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път по реда на Закона за електронното управление в 15-дневен срок. Когато в 1-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, в 2-месечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. ВН

17.11.2023 ID:2697
Здравейте, Имаме назначен служител, който изчаква решението за пенсиониране да му излезе. Какви осигуровки следва да му удържаме в случай, че лицето получава максимална пенсия? Предварително Ви благодаря!

Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се начисляват върху размера на трудовото възнаграждение и не зависят от това, дали лицето е пенсионер, както и от вида и размера на получаваната пенсия./ВН

16.11.2023 ID:2690
Обръщам се към Вас относно следния казус и възникналите от него въпроси: Студент редовна форма на обучение, след смъртта на баща си получава наследствена пенсия. Последно е записал и заплатил летен семестър за учебната 2022/2023г., за което е издадено Удостоверение от висшето учебно заведение, което в отговор на законовите изсквания своевременно е прадставено на Националния осигурителен институт. Поради последващо незаверяване на летен семестър студентските права на лицето се прекъсват със Заповед на ректора №3528 от 10.10.2023г. Същата влиза в сила от датата на издаването, респективно прекъсването на студентските права на лицето настъпва с датата на заповедта, а иминно 10.10.2023г. След настъпване на основанието за прекратяване изплащането на наследствената пенсия, лицето получава обаждане от лице представило се за служител на НОИ, което го уведомява, че следва да върне изплатените му от месец февруари 2023г. до настоящия момент пенсии. Предвид горния казус възникнакват няколко въпроса: От кога следва да не се дължи наследствената пенсия? и Трябва ли да се връщат със задна дата вече изплатени суми при положение, прекъсването на студентските права и уведомяването на лицето за това обстоятелство е от 10.10.2023г. и ако трябва да се връщат суми от фивруари месец, то на какво правно основание?

Условията за отпускане и получаване на наследствена пенсия от деца на наследодателя са регламентирани с чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). След навършване на 18-годишна възраст, ако учат, те имат право да получават наследствена пенсия за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106 от КСО, а именно с Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). С чл. 34, ал. 2 и 5 от НПОС се уреждат въпросите по определяне на статута „учащи“ на лица прекъснали обучението. Съгласно ал. 5 на чл. 34 от НПОС лицата, които са прекъснали обучението си, с изключение на тези по ал. 2 (прекъснали поради заболяване съгласно правилата на съответното учебно заведение, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете), не се считат за учащи и нямат право на наследствена пенсия от началото на прекъснатия семестър, освен ако в заповедта на ректора не е посочена друга дата. В този смисъл при прекъсване на следването по чл. 34, ал. 5 от НПОС основанието за получаване на наследствена пенсия отпада от началото на прекъснатия семестър, освен ако в заповедта на ректора не е посочена друга дата. При отпадне основанието за получаването пенсията се прекратява на основание чл. 96, ал. 1, ал. 4 от КСО с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. Това е длъжностното лице по пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО посочените длъжностни лица издават и разпореждания за възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсии, като дължимите суми по разпореждането се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 от КСО способи. ВН

15.11.2023 ID:2683
По ТВ чух, че в новия бюджет се предвижда увеличаване на процента добавка към пенсиите на вдовците. Аз ще попитам защо не се направи нещо и за тези пенсионери, плащали „ергенски данък” 15% от дохода им. Вдовците-пенсионери обикновено имат деца и внуци. Плащалите ергенски данък обикновено нямат деца и животът им е доста по труден. След промените, от СДС казаха, че ще има обезщетение за плащалите този данък, но така и не го изпълниха. Според мен към пенсиите за тези хора трябва да се добавят поне 15-те процента.

Така нар. „ергенски данък“ е въведен през 1968 г. с разпоредбата на чл. 7 от Указа за насърчаване на раждаемостта (отм.). Съгласно цитираната разпоредба, облагат се с данък българските граждани за доходите, придобити в страната или внесени от чужбина, а чуждите граждани за доходите, придобити в страната, ако са неоженени, неомъжени, овдовели, семейни или разведени без деца. От този момент до отмяната на чл. 7 от указа през 1990 г. за посочените по-горе лица е съществувало законово основание да внасят този вид данък. На това основание, заплащането на „ергенски данък“ е данъчно задължение, което не е свързано с провеждането на държавното обществено осигуряване, поради което не би могло да породи права, свързани с увеличаване размера на пенсиите, изплащане на добавки към пенсиите или други обезщетения. КС

09.11.2023 ID:2657
Здравейте,на основание чл.6, ал.11 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Поредността на доходите при ограничаване до максималния месечен осигурителен доход за здравно осигуряване, е следната: 1.пенсии /без добавките към тях/; 2. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО; 3.доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда ....... 6.доходи за работа без трудово правоотношение. Въпросът ми е,има ли и по кой нормативен акт/ закон/разпоредба и ...лицето има задължение да декларира пред Работодателя си размера на получаваната от него пенсия с оглед правилно изчисляване и удържане на здравните вноски?

Разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване установява поредността, по която се осигуряват в държавното обществено осигуряване лицата, които получават доходи от дейности на различни основания. По отношение на поредността за внасяне на здравноосигурителни вноски и необходимостта от декларирането им пред работодателя следва да се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите./ВН

09.11.2023 ID:2652
Защо, ние които се пенсионираме в настоящата година получаваме много по малка пенсия. Като големите ни осигуровки остават преди 2000г. Все пак повече от половината ни стаж е придобит преди 2000г. /Пол-мъж. година на раждане 1958 г. Най - малкото не е коректно към нас, ако не и дискриминация за 44 г. и 10 м. стаж отдаден за Родината. Законно и нормативно може всичко да е уредено но тези като мен с какво са виновни , че плащат още по висока дан.

При определяне размера на пенсиите, свързани с трудовата дейност, участва целият осигурителен стаж на отделният пенсионер, включително и този, признат за времето преди 2000-ната година – справка чл. 70, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Също така, от разпореждането за отпускане на пенсията Ви можете да се запознаете каква е продължителността на осигурителния стаж, който Ви е зачетен, категорията на положения труд, както и да се уверите, че целият зачетен осигурителен стаж участва при определяне размера на пенсията. Промяна, която е в сила от 01.01.2019 г., има само по отношение на осигурителния доход, който се взема предвид при изчисляване на индивидуалния коефициент на пенсионера, а от там и размера на пенсията му. За пенсиите, отпуснати с начална дата преди 01.01.2019 г., индивидуалният коефициент се изчисляваше от осигурителния доход на лицето за период от 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията (чл. 70, ал. 4 от КСО). За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г. (чл. 70, ал. 8 от КСО), индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31.12.1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31.12.1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 01.01.2000 г. по ред, определен с Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Когато лицето няма осигурителен доход преди 01.01.2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, помалък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31.12.1999 г. индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период. Тези промени са свързани най-вече с трайната и необратима тенденция хората, които се пенсионират в последните години, да имат затруднения при намирането архивите на закрити или ликвидирани предприятия и дейности, където са работили, и представянето на документи за осигурителния доход за избраните от тях 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. Също така, осигурителният доход за най-много възможни 6 (3 години по избор до 31.12.1996 г. и 3 години от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г.) или по-малко години осигурителен стаж до 31.12.1999 г. оказва все по-малко, а често и неблагоприятно, влияние върху размера на пенсиите за трудова дейност, отпускани в последните години. ВН

03.11.2023 ID:2629
Здравейте, Бих желала да попитам следното: ако земеделски производител или собственик на ЕООД желае да ползва двата месеца отпуск за гледане на дете до 8 годишна възраст, какво трябва да предприеме, при положение, че има изискване за този период той "да не упражнява дейност"?

Регистрираните земеделски стопани, както и собствениците или съдружници в търговски дружества (например собственик на ЕООД), са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). По свой избор тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство на основание чл. 4, ал. 6 от КСО. Бащите имат право на парични обезщетения за отглеждане на дете до 8-годишна възраст само, ако са избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. На основание чл. 53д, ал. 1 от КСО осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, когато има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск и не му е изплащано обезщетение по чл. 50, ал. 7, чл. 51, чл. 53, ал. 2 или чл. 53в, ал. 3 от КСО. Срокът за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) е регламентиран с чл. 53е от КСО. Самоосигуряващите се лица представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) документите и данните за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението, а ако се осигуряват чрез осигурителни каси, последните представят документите до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя. Конкретната преценка на правото на парични обезщетения в зависимост от осигурените социални рискове, ползваните обезщетения от държавното обществено осигуряване, представените декларации и др., е от компетентността на Националния осигурителен институт. ВН

02.11.2023 ID:2620
Право ли е на гражданин на р.България да се откаже от здравно и пенсионно осигуряване? Здравната и пенсионна система в България имат огромни затруднения поради, които не предлагат качествена услуга. Здравната система е с остаряла и ужасяваща материална база , сериозен проблем е и корупцията, необходимостта човек всичко да си доплаща. Здравната система в България не осигурява здравно обслужване според стандартите на държавите членки.

Един от принципите, посочени в чл. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), въз основа на които се осъществява държавното обществено осигуряване в Република България, е задължителност и всеобщност на осигуряването – чл. 3, т. 1 от КСО. Задължителност на участието е и принцип на допълнителното задължително пенсионно осигуряване – чл. 125, ал. 1, т. 1 от КСО. То е задължително, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б, ал. 1 и/или чл. 4в, ал. 1 във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“. Доброволност на участието е предвидена само за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване – чл. 209, ал. 2, т. 1 от КСО. Здравното осигуряване е задължително и доброволно – чл. 1, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване. Предвид гореизложеното право на гражданите е да се откажат само от доброволното пенсионно и здравно осигуряване. ВН

30.10.2023 ID:2604
Има ли международна спогодба чрез която осигурителен стаж от САЩ може да се зачита за осигурителен стаж в България при условие, че е от периода 2000- 2008 година.какви документи трябва да бъдат получени, за да се признае осигурителния стаж в България.

Уважаеми господин Дучев, Към настоящия момент няма действаща спогодба в областта на социалната сигурност между Република България и Съединените американски щати (САЩ). Въпросът за сключването на подобна спогодба е сред основните приоритети на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). До момента обаче желанието на нашата страна да регулира този въпрос не среща положителна реакция от американска страна и Администрацията за социална сигурност на САЩ не е изразила готовност за провеждане на преговори с България. Въпреки това усилията на МТСП, както и на посолството на Република България в САЩ, в тази посока продължават. Липсата на установени отношения между две държави в сферата на социалната сигурност не позволява на лицата да ползват осигурителни права в пълен обем. Поради това МТСП полага усилия да уреди социалните права на всички български граждани, които са работили в чужбина, чрез сключване на двустранни договори с трети държави в тази област. Следва да се има предвид обаче, че сключването на международни договори е двустранен процес, за който е необходимо желание и от двете страни. ГЯ/ТПООУТ