|
15.10.2024 ID:4250
Добър ден. Въпросът ми е свързан с чл,42 от ППЗСУ и чл.16, ал.2 от ЗСУ. След изтичане на Договор за предоставяне на СУ, чиято продължителност е дългосрочна- 3 години, имам ли право да удължа срока на договора с анекс или е необходимо ново насочване с ПОП?
Уважаема госпожо, към всеки отделен случай следва да се приложи индивидуален подход, като целта на всяка една услуга е доколкото е възможно потребителите да бъдат подкрепени от предоставяните им дейности да се приспособят и да развият умения да се справят с ежедневието си, а не да стават изцяло зависими от грижите на подкрепящите ги служители. Възможностите в законодателството са чрез прекратяване на договора според хипотезите, регламентирани в чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ), една от които е с изтичане на срока на договора или анексиране на договора при хипотезата на чл. 42 от ППЗСУ. На следващо място, важно е да се има предвид и какви клаузи по отношение на прекратяването на договора са заложени във всеки от договорите с потребителите. Конкретно по отношение на социалната услуга Асистентска подкрепа, ако е ползвана дългосрочно и с оглед характера на услугата, препоръчваме да се направи преценка за необходимостта от ползване и на други социални услуги. Преценката е на доставчика на социалната услуга и лицето, които са страни по договора. В тази връзка, отново обръщаме внимание, че към всеки отделен случай следва да се подходи индивидуално. (ТЛ)
| 15.10.2024 ID:4247
Здравейте. Мога ли да работя като социален педагог в Общностен център?
Къде мога да видя длъжностна характеристика?
Какви длъжности могат да бъдат назначавани?
Уважаеми господине, моля да поставите въпросите си по компетентност към ръководителя на Общностния център, в който желаете да започнете работа. (ТЛ)
| 15.10.2024 ID:4246
Здравейте.
Увеличението на отпуските в социалните услуги, прието през юни 2024, засяга ли социалните работници и координатори в Дневните центрове за стари хора, Преходните жилища и Кризисните центрове?
Имаме тази информация : Със създадената ал. 4 в чл. 26 от наредбата се регламентира правото на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни на следните категории служители:
1. Основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги (социален работник/специалист социални дейности, медицинска сестра/фелдшер, рехабилитатор, кинезетерапевт).
2. Служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга (детегледач/асистент, санитар и др.).
3. Препоръчителните специалисти (психолог, логопед, педиатър, ерготерапевт/трудотерапевт, гериатричен специалист).
С изменената ал. 2 на чл. 27 от наредбата се регламентира правото на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни на следните категории служители:
1. Лица, които управляват дейността по предоставяне на социални услуги.
2. Директори (управители) на домовете за медико-социални грижи за деца и на детските ясли.
Уважаема госпожо, промяната на чл. 26, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските касае всички основни специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, и препоръчителните специалисти. Те имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските касае всички лица, които управляват дейността по предоставяне на социални услуги (директори, управители на социални услуги), както и директорите (управителите) на домовете за медико-социални грижи за деца и на детските ясли. Съгласно разпоредбата те имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни.
Категориите/групите служители, предоставящи социални услуги са регламентирани в Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет и са дефинирани в Допълнителната разпоредба на същата Наредба. (ТЛ)
| 15.10.2024 ID:4245
Здравейте
Какво предстои да се случва с Дневните центрове за стари хора?
Ще се закриват ли или ще се преструктурират? В какви услуги може да е промяната?
Има ли шанс да отпадне таксата за ползване на услугата?
Уважаема госпожо, съгласно чл. 18 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. Организацията на предоставянето на социалните услуги може да е в зависимост от:
1. възрастта на потребителите;
2. специфичните потребности на потребителите;
3. начина на управление на услугата.
В зависимост от начина на управление социалните услуги могат да се предоставят самостоятелно или като комплекс от различни социални услуги. При избора на организация и начин на управление на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, се прилагат следните принципи:
1. осигуряване на лесен достъп до услугите;
2. осигуряване на комплексна подкрепа чрез различни дейности;
3. осигуряване на възможност за ефективно и ефикасно управление на услугите;
4. осигуряване на възможност за гъвкаво използване, насочване и управление на служителите, осъществяващи различните дейности;
5. осигуряване на висока ефикасност на средствата за финансиране на дейностите.
В тази връзка, въпросите Ви следва да бъдат поставени към доставчика на социалната услуга/общината.
По отношение на въпроса, свързан с отпадането на таксата за тази услуга, след разработването на новите стандарти по чл. 45 от ЗСУ, което ще приключи през 2025 г., предстои и разработването на новата тарифа за таксите по чл. 46 от ЗСУ за заплащане на услугите по чл. 15 от ЗСУ. (ТЛ)
| 14.10.2024 ID:4240
Здравейте, имам следния въпрос: Може ли дете на 6 години, което е отписано от предучилищно образование и на което е назначен личен асистент/неговата майка/ на 8 часа, да ползва социални услуги в ДЦДПЛУ- целодневна форма?Благодаря предварително.
Уважаема госпожо, съгласно Наредбата за качеството на социалните услуги дневната грижа може да се предоставя комплексно с асистентска подкрепа, ако дневната грижа обаче не е целодневна. В чл. 93, ал. 5 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) е регламентирано, че асистентска подкрепа не се предоставя на лица, ползващи резидентна грижа, както и за времето, през което се ползва заместваща и целодневна грижа, и за времето на престой в лечебно заведение.
Следва да се има предвид обаче, че съгласно чл. 9, ал. 2 от Закона за личната помощ ползвател на лична помощ може да бъде и потребител на социални услуги с изключение на социалните или интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа.
С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая, включително това дали майката предоставя асистентска подкрепа по реда на ЗСУ или е включена в механизма за лична помощ по реда на ЗЛП, както и за оказване на методическа подкрепа, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 09.10.2024 ID:4219
Здравейте! Питането ми е провокирано от приемане на Национална карта на социалните услуги. Следва ли доставчиците на социални услуги да предприемат действия за промяна на досега съществуващите наименования на услугите и промяна в регистъра на Агенцията по вписванията? Ако се налага такава промяна, има ли определен ред и срок, в който трябва да се случи? Благодаря Ви!
Уважаема госпожо, поради по-късното приемане на Националната карта на социалните услуги от предвидения срок и напредването на бюджетната процедура за 2025 г. към настоящия момент все още не са разработени стандартите за финансиране на социалните услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), както е указано в чл. 45 от ЗСУ. Това практически възпрепятства процеса по трансформиране на социалните услуги от сегашните им форми в услуги по чл. 15 от ЗСУ. В тази връзка са предприети мерки за промени в Наредбата за качеството на социалните услуги, като ще се осигури възможност разпоредбите на § 1 от Преходните и заключителните разпоредби на наредбата да се прилагат до влизането в сила на новите стандарти за финансиране на социалните услуги. В тази връзка, към момента не е необходимо доставчиците на социални услуги да предприемат действия за преобразуването на сега съществуващите услуги в услуги по чл. 15 от ЗСУ. (ТЛ)
| 09.10.2024 ID:4216
Здравейте, дъщеря ми ХХХ ХХХ ХХХ е с ТЕЛК 100% с чужда помощ, диагноза детски аутизъм.
Посещава дневният център в гр. ХХХХ ДЦДУ " ХХХ ХХХ"
Имам някои въпроси относно услугите които се предлагат там.
Както и неща с които не съм съгласна.
Към кой мога да се обърна за съдействие.
Тъй като от там не мога да получа отговорите които ме интересуват.
телефонът ми е: ХХХХХ
имейл: ХХХХХХХХ
Уважаема госпожо, моля да поставите въпросите си по компетентност към Агенцията за социално подпомагане, която оказва методическа подкрепа при предоставянето и развитието на социалните услуги и към Агенцията за качеството на социалните услуги, която осъществява контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги и оказва методическа подкрепа за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги. (ТЛ)
| 09.10.2024 ID:4214
Здравейте,
Във връзка с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 от 13 ЮНИ 2024 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските и по конкретно в частта на чл. 26 новосъздадената ал. 4 „(4) Основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, и препоръчителните специалисти имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни.“ и изменения чл. 27, ал. 2 „(2) Лицата, които управляват дейността по предоставяне на социални услуги, както и директорите (управителите) на домовете за медико-социални грижи за деца и на детските ясли имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни.“ моля за Вашето разяснение:
1. Работодателят (доставчика) трябва да изпълни в точно посочения размер на работни дни на платен годишен отпуск или може по негова преценка да определи до посочения допустим размер?
2. Новият удължен платеният годишен отпуск се полага за цялата 2024 г., или следва да се изчисли от 13.06.2024 г. нататък (от датата на промяната) пропорционално на времето признато за трудов стаж за 2024 г.
Благодаря Ви!
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)
| 08.10.2024 ID:4210
Уважаема госпожо/господин, На основание чл.15 т.10 от ЗСУ и във връзка чл.14 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социалната услуга „Асистентска подкрепа“, която е финансирана от държавния бюджет, задавам следния въпрос: Какъв трябва да бъде минималния размер на основното трудово възнаграждение на служител изпълняващ длъжността „Социален асистент“, със следните функционални задължения, заложени в длъжностната характеристика: • Подкрепа при промяна на позицията на тялото в леглото; • Помощ и поддържане на потребителя седнало положение; • Помощ при поддържане на лична хигиена: ежедневен тоалет, обличане; • Подкрепа за ползване на тоалетен стол; • Основно къпане; • Оказване на съдействие за пазаруване на хранителни продукти /със средства на потребителя/; • Текущо почистване на помещението, обитавано от потребителя; • Приготвяне на храна, сервиране, отсервиране и подпомагане при хранене; • Помощ при боравене на лични вещи и документи и други. Длъжността „Социален асистент“, съгласно НКПД е с код 5322 1003, където петият знак указва минималното образователно и квалификационно ниво 1 – първа степен без професионална квалификация и завършен VI клас. Коректен ли е извода, че това са служители пряко ангажирани с обслужването на потребителя и осигуряващи базистните потребности на лицето, и правилно ли е съотнасянето им към т.4 на § 1 от ДР на Наредбата. Предварително благодаря за коректния отговор.
Уважаема госпожо, съгласно чл. 14 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет (Наредбата), индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социалната услуга асистентска подкрепа, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:
1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство/координация на социални услуги – 150 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги – 120 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната.
Това означава, че асистентите, предоставящи асистентска подкрепа по реда на Закона за социалните услуги, финансирана от държавния бюджет, се съотнасят към чл. 14, т. 2 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет.
По отношение на други видове социални услуги, финансирани от държавния бюджет, в които се назначават асистенти, като например, социалните услуги за резидентна грижа, тези служители попадат в групата „Служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга“.
В чл. 14, т. 2 от Наредбата, асистентите са определени като основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги с оглед на предвидената за тях възможност в нормативната уредба за професионално обучение за придобиване на квалификация по тази професия. По отношение на определените в Наредбата индивидуални основни месечни работни заплати и за двете групи служители (по чл. 14, т. 2 и по чл. 10, т. 4 и чл. 11. 4 от Наредбата) те не се различават – 120 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната. (ТЛ)
| 30.09.2024 ID:4189
Здравейте! Полагат ли се препарати за почистване по проект "Грижа в дома"?
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027. (ТЛ)
| 25.09.2024 ID:4170
Здравейте,
Моля да получа допълнително разяснение по следните въпроси:
-При положение, че Националната карта на социалните услуги е вече приета и обнародвана в Държавен вестник, без все още да се прилага, кои са стандартите за качество, които следва да се посочат за социални услуги, делегирани от държавата дейности: „Център за социална рехабилитация и интеграция“ за деца, „Център за обществена подкрепа“ за деца и семейства, и „Наблюдавано жилище“ за младежи, в предстоящи за обявяване от кмета на общината конкурси за възлагане на управлението им на частни доставчици ?
-Продължават ли и понастоящем да се прилагат § 1, ал. 9, ал. 11 и ал. 27 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба за качество на социалните услуги ?
Съгласно цитираните текстове:
§1 (9) До приемането на Националната карта на социалните услуги за социалните услуги, предоставяни в центрове за социална рехабилитация и интеграция за деца и младежи и в центрове за социална рехабилитация и интеграция за деца и младежи (с Програма "Ранна интервенция на уврежданията"), се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги:
1. информиране и консултиране (като общодостъпна и като специализирана услуга);
2. общностна работа;
3. застъпничество и посредничество;
4. терапия и рехабилитация;
5. обучение за придобиване на умения (като общодостъпна и като специализирана услуга);
6. подкрепа за придобиване на трудови умения (за младежи над 16-годишна възраст).
§ 1 (11) До приемането на Националната карта на социалните услуги за социалните услуги, предоставяни в центрове за обществена подкрепа и в общностни центрове за деца и семейства, се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги:
1. информиране и консултиране (като общодостъпна и като специализирана услуга);
2. общностна работа;
3. застъпничество и посредничество;
4. терапия и рехабилитация (само стандартите за терапия);
5. обучение за придобиване на умения (като общодостъпна и като специализирана услуга);
6. осигуряване на подслон за деца - жертви на домашно насилие, и за деца - жертви на трафик (само за центрове за обществена подкрепа със звено за спешен прием).
§ 1 (27) До приемането на Националната карта на социалните услуги за социалните услуги, предоставяни в наблюдавани жилища, се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги:
1. резидентна грижа;
2. застъпничество и посредничество;
3. информиране и консултиране (като специализирана услуга).
С уважение,
ХХХ ХХХ
имейл за контакт: ХХХХХХ
телефон за контакт: ХХХХХХХ
Уважаеми господине, поради по-късното приемане на Националната карта на социалните услуги от предвидения срок и напредването на бюджетната процедура за 2025 г. към настоящия момент все още не са разработени стандартите за финансиране на социалните услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), както е указано в чл. 45 от ЗСУ. Това практически възпрепятства процеса по трансформиране на социалните услуги от сегашните им форми в услуги по чл. 15 от ЗСУ. В тази връзка са предприети мерки за промени в Наредбата за качеството на социалните услуги, като се осигури възможност разпоредбите на § 1 от Преходните и заключителните разпоредби на наредбата да се прилагат до влизането в сила на новите стандарти за финансиране на социалните услуги. (ТЛ)
| 24.09.2024 ID:4163
Здравейте, може ли дете с увреждане което има издадена ПОП преди 6 месеца и към момента ползва социалната услуга "Терапия и рехабилитация" в ЦСРИ да ползва със същата ПОП други социални услуги в ДЦДМУ?
Уважаема госпожо, ползването на социални услуги към настоящия момент е след насочване само от дирекции „Социално подпомагане“. В случая има издадена преди 6 месеца предварителна оценка на потребностите (ПОП) за ползване на конкретна социална услуга – Терапия и рехабилитация.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) предварителните оценки по чл. 7, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от ППЗСУ са валидни:
1. за социалните услуги, които се ползват краткосрочно – до един месец от датата на подписването им;
2. за социалните услуги, които се ползват средносрочно и дългосрочно, с изключение на тези за резидентна грижа – до два месеца от датата на подписването им;
3. за социалните услуги за резидентна грижа – до три месеца от датата на подписването им.
Т.е. ПОП е с изтекъл срок на действие. На следващо място, ако ПОП не съдържа предложение за ползване на други социални услуги освен посочената, няма как тази оценка да се ползва за насочване към други социални услуги.
За допълнителна информация и за изясняване на обстоятелствата по конкретния случай следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 18.09.2024 ID:4148
Личен асистент съм на 8 часа на инвалид с придружител с ампутиран крак. Имам трудов договор с кмета район" Искър" от 01.03. 2024г. на минималната заплата. От НОИ ми казаха, от 01.03. 2024г., са ми превеждали 230лв. за всеки месец до ден днешен съгласно чл.103 от КСО- /искане за отпускане на добавка/ по реда на този член. Казаха ми, че сумата я превеждат на Социално Подпомагане- Слатина. Те я превеждат на СО район " Искър" . Те трабва ми я изплащат с заплатата!? Да , но до сега не съм получил нищо ! Уважаеми дами и господа, моля Ви да ми отговорите, защото от общината ми казаха, че нямам право на тази добавка!? Благодаря Ви.
Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)
| 17.09.2024 ID:4135
Здравейте! Работя в социална услуга ЦОП, моля за разяснение по въпроса с кого се сключва договор за предоставяне на СУ, когато лицето е непълнолетно. Става на въпрос за непълнолетна майка и бебе. Имаме две направления. Договор за непълнолетната майка се сключва с нейните родители, а за бебето на непълнолетната с кого се сключва договор? С непълнолетната майка в присъствието на нейните родители, или с родителите на непълнолетната в присъствието на непълнолетната?
Уважаема госпожо, по смисъла на законодателството в областта на закрилата на детето визираният в изложението Ви казус касае две деца в риск – непълнолетната майка и нейното бебе.
Съгласно разпоредбите на Закона за лицата и семейството лицата от 14 г. до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.
Поради това, сме на мнение, че договорите се подписват за непълнолетната майка – с нея и нейните родители, а за бебето – от непълнолетната майка (ако е между 14-18 години) със съгласието на нейните родители.
За допълнителна информация и насоки във връзка с конкретиката на случая следва да се обърнете към Агенцията за социално подпомагане. Също така, обръщаме внимание, че министерството, което отговаря за Закона за лицата и семейството е Министерството на правосъдието.(ТЛ)
| 17.09.2024 ID:4134
Ще бъде ли отворена Процедура BG-RRP-11.011
Повишаване на енергийната ефективност на социалната инфраструктура за предоставяне на социални услуги, делегирана от държавата дейност
Процедурата е прекратена, като след одобрение от Европейската комисия ще бъде обявена отново с променени условия. (ТЛ)
| 16.09.2024 ID:4129
Здравейте, какви са изискванията за откриване на дневен център за лица от аутистичния спектър? Помещение, персонал и коя институция издава разрешителни за работа? Има ли държавно субсидиране ако е изграден с частни средства или с дарения?
email: ХХХХХХХХ
Уважаема госпожо, Законът за социалните услуги (ЗСУ) и подзаконовите нормативни актове към него регламентират всички ключови процеси на планиране, предоставяне, финансиране, контрол и мониторинг на социалните услуги. Нормативно са уредени ангажиментите както на държавата, така и на общините, частните доставчици и другите заинтересовани страни в цялостния цикъл на създаване, функциониране и контрол на социалните услуги. Социалните услуги са дейности за подкрепа на лицата за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване качеството на живот. Те се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите на потребителите. Ползването на социални услуги е винаги съобразно желанието и личния избор на лицата. Социалните услуги вече не се дефинират чрез конкретното място/сграда на тяхното предоставяне. Те се определят в зависимост от основните групи дейности, които съдържат. По този начин се осигурява по-голяма гъвкавост при предоставянето на услугите и възможност за удовлетворяване в най-пълна степен на индивидуалните потребности на лицата, които ги ползват. Видовете социални услуги са регламентирани в чл. 15 от ЗСУ, като съдържанието на всяка една от тях е дефинирано в Допълнителната разпоредба на закона. Дадена е и възможност за профилиране на услугите по различни признаци като цели, функции, потребители, специфични нужди, групи дейности, продължителност и начин на ползване, среда, организация. Уредени са и възможните начини за организация на предоставянето на социални услуги от доставчиците.
Доставчици на социални услуги в страната могат да бъдат общините, специално създадени от тях за целта юридически лица и частни доставчици. Частни доставчици могат да са български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, както и физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗСУ организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ). Тези стандарти за качество са задължителни за всички доставчици на социални услуги, независимо от тяхната собственост и източника на финансиране. Частните доставчици на социални услуги могат да предоставят социални услуги на територията на Република България след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ).
Социалните услуги могат да се финансират от държавния бюджет, общинските бюджети и от самите частни доставчици на социални услуги. От държавния бюджет за финансиране на социални услуги се предоставят средства само на общините. Общините в Република България са основен доставчик на социални услуги. Те инициират създаването на нови социални услуги, които се финансират от държавния и общинския бюджет в съответствие с националното планиране чрез Националната карта на социалните услуги и националните приоритети. Всички социални услуги, които се финансират от държавния и общинския бюджет, се създават с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, която ще отговаря за управлението и предоставянето на услугата, след предварително одобрение от Агенцията за социално подпомагане (АСП). Одобрението се извършва след становище на АКСУ въз основа на представено от общината описание на социалната услуга с оглед на осигуряването на стандартите за качество. При необходимост АКСУ извършва проверка на място за установяване на обстоятелства, посочени от общината в описанието на социалната услуга. Когато услугата, за която се иска от общината предварително одобрение, е интегрирана здравно-социална услуга, АКСУ изисква становище от съответната регионална здравна инспекция. Редът за създаването на социалните услуги е регламентиран в Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги. Всички социални услуги, които се финансират от общинския бюджет, се създават и прекратяват с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.
Частните доставчици на социални услуги финансират самостоятелно социалните услуги, които предоставят. Законът обаче дава възможност предоставянето на всички социални услуги, финансирани от държавния и/или общинския бюджет, да се възлага от общините на частни доставчици на социални услуги чрез провеждане на конкурс. Съгласно ЗСУ частните доставчици създават социалните услуги, които те финансират самостоятелно, при спазването на условията доставчикът да има издаден лиценз за предоставянето на социалната услуга и да е информирал кмета на общината, на чиято територия ще се предоставя услугата, относно направения анализ на нуждите от услугата, дейностите, които ще се предоставят, обхвата на потребителите и срока за предоставяне на услугата. При прекратяване, промяна на броя на потребителите, промяна на мястото и срока на предоставяне на социална услуга, създадена от частен доставчик, той е задължен да информира кмета на общината.
С оглед организирането и предоставянето на социални услуги с необходимото качество, доставчиците на услугите могат да се консултират с АСП и АКСУ. АСП оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги, а АКСУ – за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги. (ТЛ)
| 16.09.2024 ID:4125
Здравейте! В заключение на Приложение № 24 към чл. 13 от Наредба за качеството на социалните услуги се определят две възможности за предоставяне на социалната услуга АП - самостоятелно или комплексно със следните социални услуги:
- Информиране и консултиране - като специализирана социална услуга;
- Застъпничество и посредничество;
- Терапия и рехабилитация;
- Обучение за придобиване на умения - като специализирана социална услуга;
- Дневна грижа(асистентска подкрепа не се предоставя за времето, през което се ползва заместваща или целодневна грижа).
Въпросът ми е, какъв е редът и начина за трансформирането на една социална услуга АП, от предоставянето й като самостоятелна услуга, към предоставянето й като комплекс от социални услуги в домашна среда, ДДД.
Поставянето на този въпрос е от съществено значение, поради две обстоятелства: първо - застаряващото население в нашата община; второ - приключване на Проект „Грижа в дома”, чрез който всяко нуждаещо се лице на територията на общината има възможност да ползва не само социални услуги, с изключение на потребителите на АП, но и така необходимите здравни услуги (медицински и рехабилитационни), както и психологическа подкрепа.
Благодаря предварително!
Уважаема госпожо, социалната услуга Асистентска подкрепа се предоставя в домашната среда на потребителите, но не се ограничава само до нея. Тя не се трансформира. Ще се трансформират услугите с наименованията по стария ред – дневни центрове, центрове за обществена подкрепа, центрове за настаняване от семеен тип и други, в които към момента се предоставят комплексно по няколко вида услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги (ЗСУ). Тъй като към момента все още не са приети стандартите за финансиране на социалните услуги по реда на чл. 45 от ЗСУ, не може да започне и трансформирането на услугите със старите им наименования по новия ред.
С приключването на процедура „Грижа в дома“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) 2012-2027 част от потребителите, отговарящи на условията за включване към асистентска подкрепа или механизма за лична помощ, могат да бъдат насочени към тях. Тези, които не попадат в обхвата на асистентската подкрепа и личната помощ, при заявено от тях желание, могат да бъдат насочени към ползване на услугите информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения, които могат да се предоставят и мобилно. Въпрос на организация и управление от доставчика на социалните услуги е да ги предоставя и мобилно в домашната среда на потребителите. Част от лицата могат да бъдат насочени и към ползване на дневна грижа.
Също така, Управляващият орган на ПРЧР стартира разработването на нова операция, която ще надгради услугите по процедура „Грижа в дома“ с предоставянето на услугата телекеър. Идеята е чрез нейното изпълнение да се изгради и приложи иновативен модел за дистанционен мониторинг на здравния и психосоциален статус на хора с хронични заболявания и трайни увреждания, както и самотноживеещи възрастни в невъзможност за самообслужване на базата на съвременните информационни и комуникационни дистанционни технологии. Предвидено е и сформирането на мобилни екипи за грижа в домашна среда, които ще предоставят почасови мобилни интегрирани здравно-социални услуги за лица с трайни увреждания, лица с хронични заболявания и лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване. (ТЛ)
| 13.09.2024 ID:4118
Добър ден! Във връзка с отменение на ал. 6 в чл.82 от Наредбата за приобщаващото образование(Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024г., в сила от 19.03.2024г.), която гласи:"(6) Когато на деца или ученици се предоставя допълнителна подкрепа по ал.5, т.2 от институция в системата на предучилищното и училищното образование, на тези деца или ученици не се предоставя такава дейност в други услуги, включително в социални услуги по ЗСП и ППЗСП.", може ли едно дете ползващо специалист психолог в училище като допълнителна подкрепа заедно с родителите си, да ползва психолог и към социална услуга ЦОП?
Уважаема госпожо, разпоредбата на чл. 82, ал. 6 от Наредбата за приобщаващото образование, както и Вие отбелязвате, е отменена. Няма ограничителни разпоредби деца, ползващи допълнителна подкрепа за личностно развитие в институциите в системата на предучилищното и училищното образование, да ползват социални услуги според потребностите им в социалната система. В социалната система потребителите не ползват определени специалисти, а широк кръг от социални услуги, предоставяни самостоятелно или комплексно от различни специалисти. Насочването за ползване на социални услуги не е за определени специалисти, а за ползване на услугите, определени в чл. 15 от Закона за социалните услуги. За допълнителна информация и за изясняване на обстоятелствата по конкретния случай следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 12.09.2024 ID:4115
Уважаеми, аз и сестра ми сме съсобственици на изгорял имот в с.Воден до основи.
Подадохме заявление-декларация както аз, така и сестра ми, изпратихме копие на нотариален акт
Копие на нот.акт, където фигурираме двете като собственички.
Днес получавам писмо от Соц.подпомагане гр. Елхово, че трябва пълномощно с изрично основание
за подаване на заявление от единия съсобственик нотариално
заверен.
Въпроса ми е : Нямаме ли право като съсобственици и двете да си подадем заявленията и по този начин да избегнем
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Социални помощи“. (ТЛ)
| 03.09.2024 ID:4081
Здравейте! В правилника за прилагане на ЗСУ чл.75 т.4 пише, че не се заплаща пълният размер на таксата, ако месечните доходи на лицето са под определената за страната линия на бедност. Как се изчислява размера на таксата, ако лицето получава 490,00 лв. пенсия?
Уважаема госпожо, представената информация не е достатъчна за конкретен отговор на поставения въпрос, тъй като приложението на чл. 75, т. 4 и 5 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) е пряко обвързано с чл. 76 от ППЗСУ. От значение е и вида на социалната услуга, тъй като в чл. 77 от ППЗСП са регламентирани социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, за които не се заплаща пълният размер на таксата от лицата, които ги ползват, а именно:
1. социалните услуги по чл. 12, ал. 2, т. 1 от ЗСУ;
2. застъпничество и посредничество;
3. социалните услуги за подкрепа в случай на кризисна ситуация – след отпадане на спешността.
Също така, в чл. 103, ал. 1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) е регламентирано, че ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, не се заплаща от:
1. лицата до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование;
2. младежите от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на пълнолетие са ползвали резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето;
3. лицата, които нямат доходи и влогове.
В чл. 104 от ЗСУ са определени социалните услуги, за които не се заплаща такса.
Следва да се има предвид и това, че определянето на непълния размер на таксата за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, е обект на регламентация в новата тарифа по чл. 46, ал. 2 от ЗСУ. Съгласно § 44, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСУ до приемането на тарифата по чл. 46, ал. 2 от ЗСУ таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се заплащат в размерите, определени по досегашния ред.
За изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
|
|