31.05.2023 ID:1860
Здравейте, бивш наш работник претендира за обезщетение при пенсиониране в размер на две работни заплати. Лицето е работило при нас от 17.09.2013 до 30.09.20, решението за пенсиониране е от 26.07.2019 г., Работодателят не е уведомен за това. Лицето напуска по свое желание. На 30.10.20 сключваме нов договор, който е прекртен на 09.12.22 г. на основание чл.325, ал.1,т.1. На 31.05.2023 г. лицето представя решението си за пенсиониране и претендира за обезщетение при пенсиониране в разме на две брутни заплати. Има ли право на такова обезщетение и прилага ли се давностния срок от 3 години?

Уважаема госпожо Великова, Следва да имате предвид, че за да възникне задължение за работодателя за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, работникът или служителят трябва да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на съществуването на трудово правоотношение, по което работодателят е страна. Правото на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на работник или служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и предпоставките за изплащане на обезщетението са установени с разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ). Разпоредбата бе променена в края на 2020 г. в частта, касаеща увеличения размер на обезщетението. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ, действала към 30.09.2020 г. , при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Според изменената разпоредба на чл. 222, ал. 3 от КТ право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 6 месеца се придобива, ако той е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години. Следва да имате предвид, че предпоставките за възникване на правото на обезщетение не са променени като работодателят е задължен да изплати обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ако работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на съществуването на трудово правоотношение, по което работодателят е страна. Обезщетението се изплаща без значение на кое основание е прекратен трудовият договор. Освен това обезщетението се дължи независимо от това дали лицето е упражнило правото си на пенсия. С оглед на посочените от Вас данни, че решението за пенсиониране е от 26.07.2019 г., т.е. лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяване на трудовия договор на 30.09.2020 г., сме на мнение че работодателят е бил задължен да определи и изплати обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяването на този трудов договор. По сключения на 30.10.20 г. трудов договор, прекратен на 09.12.22 г., обезщетение не се дължи, тъй като правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито преди възникване на трудовото правоотношение. Срокът, в който лицето може да предяви правото си на обезщетение по съдебен ред, е 3-годишен съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Срокът започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. В конкретния случай в чл. 228, ал. 3 от КТ е предвидено, че обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. (СР)

31.05.2023 ID:1858
От 10.03.2023 г. съм назначена на трудов договор в МВнР на длъжност "Изпълнител" с основна месечна заплата 780 лв. Имам трудов стаж 4 г., 3 месеца в министерството, а вече трети месец заплатата ми е значително под минималната за страната. За месец май съм получила 629 лв. Моля да ми отговорите това правилно ли е- да получавам под минимума за страната? Какво трябва да направя? Благодаря.

От запитването може да се направи заключение, че сте назначена на основание чл. 107а от Кодекса на труда (КТ) – на трудов договор за работа в държавната администрация. В тази връзка следва да имате предвид, че с чл. 3 от Постановление № 129 от 26 юни 2012 г. на Министерски съвет е приета Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА). НЗСДА е приета в съответствие с чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), съгласно който минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно § 4 от Преходните и Заключителните разпоредби на същото постановление е направено изменение в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), като е определено, че НСОРЗ не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. Бихме искали да обърнем внимание, че на основание чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ в трудовия договор следва да са определени основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Индивидуалният размер на основната заплата се определя в зависимост от нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит (чл. 107а, ал. 11 от КТ). Минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по чл. 107а, ал. 14, т. 1 – 5 от КТ на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, както и редът за получаването им се определят с НЗСДА. Съгласно т. 28 от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от НЗСДА минималната основна месечна заплата за ниво изпълнител е 780 лв. Следва да имате предвид, че брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения (чл. 3, ал. 1 от НЗСДА). Работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване (чл. 129 от КТ). В тази връзка следва да се отбележи, че съобразно чл. 272, ал. 1, т. 3 и 4 от КТ работодателят има право да прави удръжки без съгласието на работника или служителя върху начислената сума на брутното трудово възнаграждение за дължимите осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи, както и данък върху доходите, определен по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. От изложеното и съобразно описаната фактическа обстановка в запитването предполагаме, че получената сума като трудово възнаграждение за месец май 2023 г. е след като са удържани дължимите данъци и осигурителни вноски. Бихме искали да обърнем внимание, че съгласно чл. 128, т. 3 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. В чл. 128а, ал. 1 от КТ е предвидено, че по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. В тази връзка може да поискате извлечение от ведомостите за заплати за изплатените трудови възнаграждения, от които да е видно начисленото и изплатено трудово възнаграждение.

31.05.2023 ID:1857
Здравейте, За подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск съгласно чл. 169, ал.4 от Кодекса на труда. Въпросът ми е дали Кодексът на труда повелява този вид отпуск да се вземе наведнъж целия /всичките 6 месеца/ или може ползането му да бъде на части /примерно три пъти по вда месеца/ с оглед спецификата на етапите в подготовката на дисертацията.

Уважаема госпожо Иванова, В чл. 169, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск. Отпускът по чл. 169, ал. 4 от КТ се полага само веднъж за една научна степен, като може да се ползва наведнъж или на части през годините на обучение на докторантите. Обръщаме внимание, че според чл. 171, ал. 1, т. 4 от КТ, ако работодателят е дал съгласие, задочният докторант ще има право и на неплатен отпуск за подготовка и защита на дисертация - до 4 месеца. Когато работодателят не е дал съгласие за обучението, работникът или служителят има право на неплатен отпуск намален на половина, т.е. до 2 месеца (чл. 171, ал. 2 от КТ). (СР)

31.05.2023 ID:1856
Имам едномесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т.2 от Кодекса на труда. Въпросът ми е дали работодателя е в правото си да ми възлага работа на машини, работа на смени и полагане на извънреден труд по време на срока на предизвестието ?

Уважаеми г-н Геновски, По време на връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор трудовото правоотношение продължава да съществува. Страните по него – работник или служител и работодател имат съответните права и задължения, които произтичат от сключения между тях трудов договор и от предвиденото в трудовото законодателство. Бихме искали да обърнем внимание на разпоредбата на чл. 157, ал. 1, т. 6 КТ. В нея е предвидено, че когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение той е длъжен да освобождава от работа работника или служителя - по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползува работник или служител, който работи 7 или по-малко часове. ЛТ/

30.05.2023 ID:1852
Прекратяват ли се от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, или продължават изпълнението си трудовите договори на хабилитираните лица, при навършване на 65-годишна възраст, когато договорът не е удължен при условията на § 11 от ЗВО?

Уважаема г-жо Василева, Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 2-ро КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чла. 326, ал. 2 КТ, при навършване на 65-годишна възраст от професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. От цитираната разпоредба е видно, че прекратяване на трудовото правоотношение при навършване на 65-годишна възраст от професори, доценти и доктори на науките е възможно, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. Посоченият § 11 урежда случаите, когато трудовите договори на хабилитирани лица могат да бъдат удължени след решение на академичния съвет, взето въз основа на предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала. Трудовите договори с хабилитираните лица, които заемат длъжността „професор“, при навършване на 65-годишна възраст могат да бъдат удължени за срок една година, но за не повече от три години, а за хабилитираните лица, които заемат длъжността „доцент“ – за срок една година, но за не повече от две години. Следователно, когато трудовият договор на хабилитирано лице не бъде удължен по § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование, се прилага основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. ЛТ/ Уважаема г-жо Василева, Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 2-ро КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чла. 326, ал. 2 КТ, при навършване на 65-годишна възраст от професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. От цитираната разпоредба е видно, че прекратяване на трудовото правоотношение при навършване на 65-годишна възраст от професори, доценти и доктори на науките е възможно, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. Посоченият § 11 урежда случаите, когато трудовите договори на хабилитирани лица могат да бъдат удължени след решение на академичния съвет, взето въз основа на предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала. Трудовите договори с хабилитираните лица, които заемат длъжността „професор“, при навършване на 65-годишна възраст могат да бъдат удължени за срок една година, но за не повече от три години, а за хабилитираните лица, които заемат длъжността „доцент“ – за срок една година, но за не повече от две години. Следователно, когато трудовият договор на хабилитирано лице не бъде удължен по § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование, се прилага основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. ЛТ/

30.05.2023 ID:1851
Има ли право на работа лице с телк 80% с умерена умствена изостаналост, който е с чужда помощ и е поставен под запрещение, като противопоказания на труд в решението пише ПФП? Лицето е физически здраво. Ако има каква работа може да работи? Можели да бъде назначен на 8ч т.е на пълен работен ден? Може ли да бъде например чистач в шивашки цех? Благодаря.

Уважаеми г-н Кехайов, В запитването не се уточнява лицето под пълно или под ограничено запрещение е поставено, както и непълнолетно или пълнолетно е. Ако лицето е поставено под пълно запрещение то става недееспособно и не може да сключва трудов договор. Пълнолетните лица, поставени под ограничено запрещение, могат да сключват трудови договори със съгласието на техните попечители. При сключването на трудов договор следва да бъдат съобразени противопоказаните условия на труд, определени в решението на ТЕЛК. ЛТ/

30.05.2023 ID:1849
Работодател уволнява работник от длъжност поради съкращаване на щата. Има ли законово определен срок след уволнението в щата да се открие закритата длъжност и да се назначи нов работник?

Уважаема г-жо Кирчева, Промените в организационно-управленската структура на предприятието, вкл. в щатното разписание, са в правомощията на работодателя. В трудовото законодателство не е регламентиран срок, който да ограничава правата на работодателя да извършва промени в щатното разписание. Следва да се има предвид, че работникът, който е уволнен поради съкращаване на щата, има право да оспорва законността на уволнението в 2-месечен срок. В производството по оспорване на заповедта се извършва преценка относно правомерността на уволнението, вкл. относно обстоятелството, дали е извършено реално съкращаване на щата. ЛТ/

29.05.2023 ID:1846
Здравейте, имаме въпрос относно изплащането на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ. На 02.09.2021г. в училище "Св.св. Кирил и Методий", с. Черна гора постъпва учителка, която е придобила право на ранно пенсиониране- чл. 69в,ал.1КСО на 09.06.2021г. т.е. около три месеца преди постъпване на работа при нас, / дата на раждане- 08.08.1962г./ .По това време лицето работи извън системата на образованието, по- точно в Германия, като личен асистент на възрастен човек.След, като постъпва на работа при нас тя подава документи и упражнява правото си на ранно пенсиониране. Съгласно промените в КТ, същата има 10 години педагогически стаж за период от 20 години преди пенсионирането. Има ли право да получи от училището 6 брутни работни заплати, след, като в момента на придобиване на правото за по- ранно пенсиониране не е била на трудов договор при нас, но пък в момента на упражняване на това право, вече е назначена . Относно 11 заплати по КТД за системата на образованието е ясно, че няма как да получи , тъй като няма 10 последователни години в системата без прекъсване. Лицето е подало молба за прекратяване на трудовия договор, считано от 01.06.2023г. Надяваме се на отговор от Ваша страна, за което благодарим предварително.

Уважаема госпожо Стойчева, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Следва да имате предвид, че за да възникне задължение за работодателя за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, работникът или служителят трябва да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на съществуването на трудово правоотношение, по което работодателят е страна. Правото на пенсия от учителите, регламентирано в чл. 69в, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и в тази връзка, при прекратяване на трудовото правоотношение на учител, който е придобил право по чл. 69в, ал.1 от КСО следва да се определи и изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ако не може да се приложи специалната разпоредба на чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищно и училищно образоване. Обръщаме внимание, че условие за придобиване на право на пенсия по чл. 69в, ал. 1 от КСО, успоредно с условията за навършени години и придобит учителски стаж, е лицето да заема учителска длъжност. От данните в запитването може да се направи извод, че към момента на навършване на възрастта за придобиване право на пенсия от учителите през 2021 г. (58 г. и 8 месеца), определена в чл. 19б, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, лицето не е заемало учителска длъжност. Освен това не са посочени данни за придобит учителски стаж. В тази връзка не може да се приеме, че преди започване на трудовото правоотношение на 02.09.2021 г. лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69в, ал. 1 от КСО. В запитването посочвате, че лицето е упражнило правото си на пенсия след постъпване на работа при вас като учител, т.е по време на трудовото правоотношение. Следователно работодателят е задължен да определи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение с училище "Св.св. Кирил и Методий", с. Черна гора. Що се отнася до размера на обезщетението, то за да бъде изплатено такова в увеличен размер от 6 брутни трудови възнаграждения, учителката трябва да е придобила 10 години трудов стаж през последните 20 г. в същото училище. Хипотезата за „група предприятия“ не намира приложение за системата на предучилищното и училищното образование. (СР)

29.05.2023 ID:1845
Моля за разясняване на следния казус: Териториалните структури на държавна агенция са със седалища в областни градове. Тези териториални структури по закон осъществяват функциите и задачите на държавната агенция на регионално ниво. За част от служителите в тях едно от задълженията в длъжностната характеристика е да събират информация от домакинства в съответната административна област. Информацията от тези домакинства се събира като служителят посещава лично домовете на домакинствата, които са в различни населени места в административната област. В повечето случаи тези населени места са различни от това на седалището на структурата. Всеки месец се посещават различни домакинства, в същите или в други населени места. Времето, в което служителите пътуват до населените места на домакинствата, е приблизително 1/3 от работните дни в месеца. Дните за пътуване до домакинствата не могат да се избират от служителите, тъй като са съобразени с конкретни срокове и график. Останалите си задължения служителите изпълняват на работното си място в офиса в областния град – обработват събрана от домакинствата информация в документи и с компютър, както и работят с фирми по други задачи, като комуникират с тях по телефон и имейл. Тези служители са назначени в редовния щат по трудово или служебно правоотношение (не са с граждански договори). Въпросите: 1. Трябва ли тези служители да бъдат командировани със заповед на работодателя в дните, в които пътуват до населените места на посещаваните домакинства, когато тези населени места са различни от областния град, но в границите на административната област? 2. На тези служители полагат ли се дневни пари пред вид това, че дейността на териториалната структура на територията на съответната административна област?

Уважаема госпожо Иванова, Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата - чл. 66, ал. 3 от КТ. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от КТ предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. С чл. 215, ал. 1 от КТ е регламентирано, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната (НКС). Съгласно чл. 86, ал. 1 и 3 от ЗДСл, при служебна необходимост органът по назначаването може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация, като за времето на командировка държавният служител има право да получи освен брутната си заплата още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от НКС работниците и служителите не се считат командировани, когато изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение. Според чл. 3, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), „населено място“ е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. В тази връзка считаме, че когато работникът или служителят изпълнява служебните си задължения извън границите на населеното място (определено според ЗАТУРБ), в което е мястото на постоянната му работа, той следва да е командирован и да му се изплащат командировъчни пари, предвидени в НКС. Във връзка с гореизложеното считаме, че изпълнението на служебните задължения в друго населено място, което е различно от определеното място на работа, следва да бъде уредено като командироване по реда на чл. 121 от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗДСл и Наредбата за командировките в страната. В чл. 6, ал. 1, т. 3 от НКС е предвидено, че не се считат за командировани лицата, които изпълняват длъжности като снабдители, доставчици, куриери, раздавачи и други, при които характерът на работата е свързан с пътуване между различни населени места. В разпоредбата неизчерпателно са изброени длъжности, при които основният характер на работата е свързан с пътуване между населени места. Характерът на работата се определя съобразно конкретната трудова функция, обемът и същността на работата и условията, при които тя ще бъде извършвана от работника или служителя. В трудовия договор се посочват основните белези на характера на работата, като в длъжностната характеристика, която работодателят връчва на работника или служителя при сключването му, се съдържа детайлното описание на трудовите функции. От запитването е видно, че основният характер на работата на служителите не е свързан с пътуване между различни населени места, доколкото е посочено, че посещенията при домакинствата представлява по-малка част от основните им трудови функции. Поради това считаме, че когато се налага посещение на домакинства да се извърши в място, извън мястото на постоянната работа на служителите, те следва да се командироват по реда на НКС.

29.05.2023 ID:1844
Здравейте, служителка е ползвала 6 месеца неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 -годишна възраст. Същата желае да ползва 5 месеца от отпуска на другия родител. Задължително условие ли е другият родител да работи по трудово правоотношение, възможно ли майката да се възползва от отпуската на бащата, ако той е самоосигуряващо се лице, осигурено за всички социални рискове, като управител на търговско дружетво?

Уважаема госпожо Костова, Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Видно от разпоредбата, за да има право на този отпуск родителят трябва да работи по трудово правоотношение. Само ако родителят има право на този отпуск е допустимо, той може да го предостави на другия родител. В конкретния случай, бащата работи по договор за управление, който е граждански договор по своя характер, а не трудов договор. Следователно той няма право на отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ и не може да го предостави на майката. (СР)

28.05.2023 ID:1842
Здравейте, Какви нормативни документи следва да изготви работодател който организира курс за работниците си в извънработно време и почивни дни, и следва ли служителите да бъдат компенсирани за това.

Уважаеми г-н Русев, Съгласно чл. 228а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото правоотношение в съответствие с изискванията на изпълняваната работа и бъдещото им професионално развитие. Според чл. 228а, ал. 2 от КТ, когато по силата на нормативен акт, колективен трудов договор или споразумение към индивидуалния трудов договор работодателят е длъжен да осигури обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения в съответствие с изискванията на изпълняваната работа, времето на обучение се отчита като работно време. Когато е възможно, обучението се провежда в рамките на установеното работно време на работника или служителя. Всички разходи, свързани с обучението, са за сметка на работодателя. В случая, предвид посоченото в запитването, следва да имате предвид, че проведеното обучение следва да се отчита като работно време. Според чл. 143, ал. 1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Следователно, ако обучението е проведено в извънработно време, то следва да се отчете и изплати като извънреден труд. В тази връзка, за целите на полагане на извънреден труд работодателят следва да издаде писмена заповед. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително (чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почвиките и отпуските). ГЕ

26.05.2023 ID:1841
Здравейте, казуса е следният- имам сключен ТД на основание с чл.70 ал.1 от КТ. Към момента съм в изпитателен срок, но работодателят ми започна да се държи непристойно и аз реших да подам предизвестие по чл. 326, което е изпратено и получено съответно от работодателя на 22.05.2023г. , посредством официалната имейл поща за комуникация. Сега работодателят възнамерява да прекрати трудовия ми договор /вероятно по чл.71, но това са мои предложения/ и също така смятат, че не дължат обезщетение за не спазване на полученото предизвестие от 30 дни, тъй като изпитателният срок е в полза на работодателят. Въпросът ми е, след като аз първи съм входирал моето заявление по чл.326 ал.1 по имейл, посредством официалната им поща и те са го получили, могат ли те въпреки това след мен да прекратят ТД без да са задължени на обезщетение за периода на неспазеното предизвестие от 30 дни /примерно по чл.220 или по друг съобразно законоустановена практика/? Съответно, ако са задължени да ми изплатят обезщетение, как трябва аз да постъпя, когато ми връчат тяхната заповед за прекратяването? Благодаря предварително за експертния отговор и препоръки!

Съгласно чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. В трудовия договор с клауза за изпитване се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни (чл. 70, ал. 2 от КТ). В тази връзка, съгласно чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. В този случай прекратяването на трудовото правоотношение става от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора (чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ). В запитването си сочите, че срокът за изпитване е уговорен в полза на работодателя. Следователно в срока за изпитване работодателят може да прекрати трудовото правоотношение, без да спазва предизвестие, и в този смисъл не дължи обезщетение на работника или служителя при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 220 от КТ. Съгласно трайно установената практика на Върховния касационен съд преценката на работодателя не подлежи на съдебен контрол (в тази връзка Решение № 1364-05-III г.о., Решение № 11-12-IV г.о., Решение № 16-15- IV г.о. на ВКС). ГЕ

25.05.2023 ID:1839
Уважаем експерти, моля за Вашето становище относно правата ми по следният казус. Спечелих конкурс за експертна длъжност в държавна администрация. В 14-дневният срок по чл.10д, ал.4 от ЗДСл /считано от датата на публикуване на протокола на страницата на държавната администрация в която кандидатствам за работа, съгласно който съм класирана на първо място/ не ми беше предоставен за подписване акт за назначаване, издаден от органа по назначаване. Какви са правата ми от тук нататък, предвид факта, че от датата на публикуване на протокола вече е изтекъл повече от месец? Следва ли конкурсът да бъде анулиран, поради изтеклия срок на назначаване на класираният на първо място? Благодаря Ви за отделеното време!

Уважаема госпожо Арнаудова, По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, по компетентност.

24.05.2023 ID:1838
В Приложение № 2 към чл.1 т.2 на ПМС-322 от 27.12.1994 г. са включени структурни звена на "Кремиковци" ЕАД, в които работещите ползват 7 часов работен ден. Възможно ли е да посочите нормативните актове с които в същите звена е въведен 7 часов работен ден през 70-те и 80-те години на миналия век?

Уважаема г-жо Лютова, Във връзка с Вашето запитване посочваме следните постановления, достъпни в правно-информационната система, с която разполагаме, за установяване/въвеждане на 6- или 7-часов намален работен ден: - ПМС № 25 на МС 16.01.1953 г. за утвърждаване на допълнителен списък на професиите с вредни за здравето производства и работи от особен характер, за които се установява намален работен ден (обн., ДВ, бр. 8 от 27.01.1953 г., изм., бр. 69 от 26.08.1955 г., бр. 87 от 30.10.1956 г., бр. 105 от 31.12.1957 г., отм. 1.01.1987 г.) - ПМС от 3 октомври 1956 г. за установяване на намален работен ден за някои категории работници от оловно-цинковото производство (Изв., бр. 87 от 1956 г.) - ПМС № 283 от 17 декември 1957 г. за въвеждане на намален работен ден за някои нови категории работници и служители (Изв., бр. 105 от 1957 г.) - ПМС № 26 на МС от 28.03.1974 г. за предпазни мероприятия и привилегии за работещите в среда на йонизиращи лъчения (отменен 01.04.1977 г.) – установява намален работен ден до 6 часа. ЛТ/

24.05.2023 ID:1837
Здравейте, Ако бащата не е използвал отпуск по башинство, освен 15 дни при раждане на дете, има ли право на новите 2 месеца платен отпуск за отглеждане на дете до 8 г възраст, ако детето в момента е на 2 г и 3 м.? 710 лв чисто ли ще получава за тези два месеца? Може ли да ги използва, докато майката по същото време и в Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8г., има ли това значение? Освен Заявление към работодател 10 дни преди да излезе в тази отпуска, трябва ли д подаде нещо друго? С уважение

Уважаема госпожо Стефанова, Съгласно чл. 164в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) бащата (осиновителят) има право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца, когато не е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10 (отпуск за бременност и раждане вместо майката), чл. 164, ал. 3 (отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст вместо майката), чл. 164б, ал. 2 и 5 (отпуск при осиновяване) или чл. 167, ал. 1 (отпуск при смърт или тежко заболяване на родител или осиновител) от КТ. Предпоставките, които препятстват ползването на отпуска са: смърт на детето, лишаване на бащата от родителски права или ограничаването им, даване на детето за осиновяване, прекратяване на осиновяването, както и когато детето е настанено в заведение на пълна държавна издръжка или е настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (чл. 164в, ал. 5 от КТ). Уредбата не установява други ограничения, следователно няма пречка майката да ползва неплатен отпуск по чл. 167а от КТ за отглеждане на дете до 8-годишна възраст или друг вид платен или неплатен отпуск. През време на отпуска за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) се заплаща парично обезщетение при условия, определени в Кодекса за социално осигуряване и в размери, определени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗДОО). Обезщетението, определено в ЗДОО за периода от 1 април до 31 декември 2022 г. е 710 лв. и този размер се прилага и до момента. Редът и начинът за ползване на отпуска по чл. 164в от КТ се уреждат с Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно чл. 46ж, ал. 1 от НРВПО отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 164в, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление-декларация съгласно приложение № 15 от наредбата за всеки отделен случай, подадено от бащата (осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска. Работодателят е длъжен да предостави отпуска от деня, посочен в заявлението-декларация. Когато бащата (осиновителят) няма право на този отпуск, работодателят е длъжен в 7-дневен срок писмено да го уведоми за това, като мотивира отказа си. (СР)

24.05.2023 ID:1835
Здравейте! Може ли пояснение по въпрос за работещ в болница , на колко дни годишен платен отпуск има право? Към полагащите 20 дни за календарната година , има ли допълнение на дни , ако си родител на 1 дете? При отказа от работодател за предоставяне на ползване на годишен отпуск , изисква ли се отказа да е в писмен вид? Благодаря ви! Хубав ден!

Уважаема г-жо Павлова, Според чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Освен това, съгласно чл. 156а от КТ по-големи размери на отпуските по чл. 155 от КТ могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. В тази връзка, следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 5 от КТ, според която трудовият договор съдържа данни за страните и определя размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски. Следователно информация за полагаемия се платен годишен отпуск, допълнителен платен годишен отпуск, както и за наличието на по-големите им размери, ако има основание за това, следва да се съдържат в трудовия договор. По отношение на отпуск на работник или служител, който е родител, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от КТ, според която, ако е уговорено в колективен трудов договор работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст, има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. По отношение ползването на платения годишен отпуск следва да имате предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), според която платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. В тази връзка, разрешението или отказът за предоставяне на платен годишен отпуск от страна на работодателя също следва да бъдат в писмена форма. ГЕ

23.05.2023 ID:1834
За работниците и служителите от предприятията и организациите включени в Приложение № 2 на ПМС 322/27.12.1994 г. отнася ли се последната част от ал.1 на чл. 2 на постановлението ...... които на основание актове на МС са ползвали намалено работно време - 7 часа?

Уважаема г-жо Лютова, С ПМС № 322 на МС от 27.12.1994 г. за установяване на намалено работно време (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.1995 г., изм. и доп., бр. 43 от 9.05.1995 г., в сила от 1.05.1995 г., отм., бр. 103 от 23.12.2005 г.) съгласно Приложение № 1 и № 2 се установява 6- или 7-часово намалено работно време, считано от 1 януари 1995 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ПМС № 322 на МС от 27.12.1994 г. се установява намалено 7-часово дневно работно време от 1 януари до 30 април 1995 г. за работниците и служителите в предприятия, организации, производства и дейности, невключени в приложение № 2, които на основание актове на Министерския съвет до 31 декември 1994 г. са ползвали намалено работно време - 7 часа. Цитираната разпоредба на чл. 2, ал. 1 се прилага само за работници и служители в предприятия, организации, производства и дейности, които не са включени в приложение № 2, но които до 31 декември 1994 г. са ползвали намалено работно време – 7 часа. На основание чл. 2, ал. 1 от ПМС № 322 на МС от 27.12.1994 г. за тях се установява намалено 7-часово дневно работно време само за периода от 1 януари до 30 април 1995 г. ЛТ/

23.05.2023 ID:1833
Едноличен собственик на капитала на ЕООД, може ли да бъде назначен като държавен служител?

Уважаеми господин Илиев, По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, по компетентност.

23.05.2023 ID:1831
Здравейте. Благодаря за своевременния отговор от Ваша страна по въпрос поставен от мен във връзка с подаването на молби за отпуск от служители в електронен формат. Вие ми отговорихте, че този вариант е възможен стига да са спазени всички препоръки от НВИССЕДТДРС, приложимите нормативни актове и стандарти, както и приетите от работодателя вътрешни документи за организация на труда в предприятието. Запознавайки се с цитираната уредба имам два въпроса, на които бих желала да получа отговор - "Задължителен ли е квалифицираният електронен подпис от страна на служителя, за да се подаде молба за отпуск в електронен формат?" "Ако не е задължителен електронният подпис за всеки служител по отделно, то тогава с какво той би се заменил?" Благодаря за отделеното време!

Уважаема г-жо Кръстанова, Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (НВИССЕДТДРС) електронните документи се подписват от работника или служителя с електронен подпис съобразно нормативните изисквания и договореното с работодателя. Според чл. 6, ал. 2, т. 1 от НВИССЕДТДРС в правилника за вътрешния трудов ред се посочва видът на електронния подпис, който се използва от работниците или служителите. В тази връзка, следва да имате предвид, че видовете електронни подписи са определени в чл. 13 на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Следователно, електронните документи, които се подписват от работника или служителя, следва да съдържат един от видовете електронни подписи, изрично посочени в чл. 13 на ЗЕДЕУУ и според договореното с работодателя, т.е. не е задължително работникът да разполага с квалифициран електронен подпис, за да се подаде молба за отпуск в случая. ГЕ

23.05.2023 ID:1829
Здравейте, работя в Общинска администрация повече от 9 години на служебно правоотношение. По щатно разписание за длъжността, която заемам са утвърдени две бройки държавни служители. На 04 януари 2022 г., колегата ми прекрати служебното си правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗДСл. Поех и неговите задължения вписани в длъжностната му характеристика. Едва през месец март 2022 г назначаващия орган ми връчи заповед да изпълнявам работата по вътрешно съвместителство за срок от 6 месеца - до 31. 08. 2022 г., с допълнително възнаграждения в размер на 350 лв. До края на 6 месечния период назначаващия орган не обяви конкурс, както е разписано в разпоредбата на чл. 16 от ЗДСл. а аз продължих да изпълняват задълженията на колегата ми до момента без да ми се заплаща. Отправих писмено искане да ми бъде заплатен положения труд, но работодателя не ми даде отговор и естествено не ми заплати. Продължавам да изпълнявам задълженията и по двете длъжностни характеристики до този момент. Въпросът ми е: Как мога да получа възнаграждението за положения от мен труд, след като в нарушение на разпоредбата на чл. 16 от ЗДСл назначаващия орган тенденциозно не провежда конкурс за назначаване на служител. Правилно ли е назначаващия орган да бездейства 6 месеца и да не ми заплаща положения труд вече 11 месеца.

Уважаема госпожо Запорожанова, По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, по компетентност.