|
12.08.2023 ID:2215
Здравейте!Налице е прекратяване на тр.договор по чл.328, ал.1, т.10, като за тази длъжност е бил налице 1,5 щат. 0,5 щат се допъва с 0,5 щат за длъжност ЗАС. След прекратяване на въпросния договор, лицето заемащо 0,5 щат ЗАС преминава на пълен щат. Обявява се и нов щат, като изискванията за него неофициално се препокриват с длъжността на ЗАС. Права ли съм в разсъжденията си, че имаме реално съкращаване на 1,5 щат, въпреки трансформацията, която се получава на практика?
Има ли законов срок, в който трябва да е валидна обявата за работа, или може да е само два работни дни?
Уважаема госпожо,
Щатното разписание на длъжностите при работодателя представлява вътрешно разпределение на работната сила в предприятието, съобразно неговата структура (обект, цехове, звена, служби, отдели, дирекции и др.), по трудови функции и длъжностни наименования, както и съответната бройка от всяка длъжност. Щатното разписание е вътрешен акт на работодателя по смисъла на чл. 37 от КТ, като той решава с колко и с какви категории работници и служители ще осъществява дейността на предприятието и с оглед на това той може да утвърждава и промени в него. Редът за промяна на щатното разписание следва да се съдържа в устава, устройствения правилник и др. на съответното предприятие (предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд – §. 1, т. 2 от ДР на КТ).
По отношение обявите за работа, обръщаме внимание, че съгласно чл. 22а, ал. 1 от Закона за насърчаване по заетостта работодателите обявяват задължително в териториалните поделения на Агенцията по заетостта свободните работни места за лица, работещи по трудово правоотношение, в администрация по смисъла на Закона за администрацията, в държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и в общински предприятия. Свободните работни места се обявяват не по-късно от 14 дни преди изтичане срока за кандидатстване. Въпроси, свързани с обявяването на работни места следва да поставяте в рубриката „Въпроси и отговори“, категория „Заетост и безработица“. (СР)
| 12.08.2023 ID:2214
Здравейте, през 2022 г е изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност. След известно време се увеличава РЗ със стара дата. Имам ли право на корекция и доплащане на обезщетението за временна нетрудоспособност? Това ще се случи и през тази календарна година, по същия начин. Трябва ли да подам искане, или от НОИ са длъжни сами да извършат корекцията?
На основание чл. 54м от Кодекса за социално осигуряване (КСО) паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст се преизчисляват служебно до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят, по определен с Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване ред, въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и/или на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9, и внесените окончателни осигурителни вноски. Когато в резултат на преизчисляването се установи разлика между изплатения и дължимия размер на обезщетението, разликата до по-високия размер се изплаща на лицето в горепосочения срок, а изплатеното в по-висок от дължимия размер се възстановява от лицето, освен когато е в резултат на неправилно подадени данни за изплащане на паричното обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и доход от осигурителя. ВН
| 11.08.2023 ID:2213
Здравейте!
Работя в Дневен център за деца и младежи с увреждания
Педагог съм Магистър.
При нас,в нашия обществен сектор ще има ли промяна на заплатите?
Благодаря!
Въпросът следва да се зададе в рубрика "Социални услуги"
| 11.08.2023 ID:2212
Здравейте,
Ще съм благодарен, ако ми дадете малко повече разяснение по следния въпрос:
При масово съкращение на работници поради намаляване на щата или при пълно прекратяване на дейността на компанията, работодателят дължи ли обезщетение на съкратените работници. Също така по кой член трябва да се извършва съкращението, за да може служителите да имат право на обезщетение за безработица от Бюрото по труда.
Благодаря.
Според § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) „масови уволнения“ са уволненията на едно или повече основания извършени по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния работник или служител. Под „уволнение по преценка на работодателя“ следва да се разбира всяко прекратяване на трудово правоотношение, чието значение и чиято стойност е предварително определена (оценена) от работодателя. Същественото при този белег на масовите уволнения не е само това по чия инициатива се предприемат те, а дали тяхното значение и тяхната стойност са били предварително оценени (определени) от работодателя. Поради това в хипотезата на масово уволнение попада и прекратяването на трудовите договори по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, т.е. при закриване на предприятието или съкращаване на щата. При уволнение поради закриване на предприятието или съкращаване на щата работодателят е длъжен да начисли и изплати обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ и за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, когато работникът или служителят отговаря на условията за изплащане на тези обезщетения. По отношение на правото на изплащане на обезщетение за безработица от държавното обществено осигуряване може да се обърнете по компетентност към Националния осигурителен институт.
| 11.08.2023 ID:2211
Здравей,
Законът защитава ли председателя на синдикална организация в една компания в общи случаи на съкращение/уволнение и конкретно при съкращаване на щата или при прекратяване на дейността на фирмата в България.
Благодаря
Съобразно чл. 333, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (т.е. уволнение поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата) работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.НС
| 11.08.2023 ID:2210
Здравейте! От 2016 г съм назначена като учител на непълно работно време 4 часа. За специалността която преподавам, за да съм на 8 часа трябва да имам мин. задължителна норма от 700 часа. От както съм назначена от 2016г часовете ми винаги са били над 350 часа ( 2020-2021г.- 516 часа;2021-2022г.- 552 часа;2022-2023 г - 501 часа) , работодателят ми ме е назначил на 4 часа ,като разликата до съответните часове за годината ги изплаща като лекторски часове. Както се вижда не ми достигат часове за да съм на 8 часа. Съгласно наредба №4 часовете се водят лекторски и се изплащат като такива, когато преподавателя има часове извън задължителната си норма от 700 часа( а при мене липсват). Въпроса ми е правилно ли е така да постъпи работодателя, законно ли е ,тъй като по този начин той ме ощетява, не ми допълва часове до 700 часа и ме води на 4 часа + лекторски часове което противоречи на наредбата. Надявам се да получа компетентен отговор и съвет ако е в нарушение и как да си потърся правата. Благодаря Ви!
Уважаема госпожо,
Наредба № 4 от 20 април 2017 г. за номиниране и заплащане на труда е издадена от министъра на образованието и науката. По въпроси, свързани с прилагането й, се обърнете към Министерството на образованието и науката. (СР)
| 10.08.2023 ID:2207
Здравейте! С подписания анекс към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование се предвижда увеличение на работните заплати от 01.01.2023 г. Има ли правно основание за изплащане на това увеличение на лице, чието трудово-правно отношение е прекратено преди датата на подписване на анекса?
Уважаема госпожо,
Предвид на това, че министърът на образованието и науката е страна по КТД Образование и въпросът е свързан с прилагането на Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към него, следва да отправите въпроса си към Министерството на образованието и науката. (СР)
| 10.08.2023 ID:2204
Здравейте!
Работих на щат като учител до 31.07.2023г. Ще имам ли право да получа суматата за 15% увеличение на заплатата си от 01.10.2023г. до 31.07.2023 г., след като подписаният Aнекс към Kолективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование увеличението влиза в сила със задна дата от 1 януари 2023г.
Уважаема госпожо,
Предвид на това, че министърът на образованието и науката е страна по КТД Образование и въпросът е свързан с прилагането на Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към него, следва да отправите въпроса си към Министерството на образованието и науката. (СР)
| 10.08.2023 ID:2202
Здравейте, пиша Ви отново във връзка с Ваш отговор на въпрос от 31.07.2023 ID:2140
1. Какво според Вас е вътрешен акт на работодателя? Може ли да се счита допълнителното споразумение(анекс към основен трудов договор) с работника за вътрешен акт на работодателя?
2. Може ли да се счита, че наредбата в частта на чл.21, ал.2 противоречи на закона - чл. 177 от Кодекса на труда?
Поздрави,
Вътрешни актове на работодателя са всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения и засягат всички работнити или служители в предприятието - вкл. правилник за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за работната заплата и др. Според чл. 37 от Кодекса на труда (КТ) органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участвуват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва. Трудовият договор и анекса към него не са вътрешен акт на работодателя по смисъла на чл. 37 от КТ, доколкото с него между работодателя и работника или служителя се определят индивидуалните условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение. В тази връзка следва да имате предвид, че разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОЗР) се прилага, когато увеличението на възнаграждението произтича от нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя, а не от анекс към индивидуалния трудов договор.
Във връзка с новото запитване бихме искали да обърнем внимание, че според чл. 21, ал. 1 от НСОЗР когато към или след началната дата на платения отпуск на работника или служителя е увеличена основната му работна заплата за минал период, включващ и месеца, който е база за изчисляване на възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. С оглед на гореизложеното и фактите, описани в предходното и настоящо запитване, считаме, че към възнаграждението за ползване на платен годишен отпуск за месец юли следва да се начисли и добавка по чл. 21, ал. 1 от НСОРЗ, само ако с анекс към трудовия договор е увеличена основната работна заплата за минал период, включващ и месеца, който е база за изчисляване на възнаграждението за платен отпуск. ГЕ
| 10.08.2023 ID:2201
Здравейте,
Наш служител навършва 67 години и има почти 30 години осигурителен стаж. Иска да се пенсионира по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО със минимум 15 години осигурителен стаж. Лицето работи в предприятието повече от 10 години.
Въпросът ми е има ли право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ - 6 брутни работни заплати, при пенсиониране с 15 години действителен осигурителен стаж?
Благодаря
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при условията на раздел I „Пенсии за осигурителен стаж и възраст“ на Глава шеста от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тази връзка, правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и през 2023 г. се придобива при навършване на възраст 67 години за жените и мъжете (чл. 15, ал. 3, т. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
Предвид на това, в конкретния случай, за да има право работникът или служителят на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, следва да са налице и двете предпоставки за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО (достигане на определена в законодателството възраст и наличие на необходимия осигурителен стаж). (СР)
| 10.08.2023 ID:2200
При увеличение на възнаграждението със задна дата от 01.01.2023 г в образованието при прекратено трудово правоотношение от 01-08.2023 г трябва ли да се вземе предвид увеличението със задна дата или при прекратено трудово правоотношение вече не е възможно? Благодаря предварително!!!
Уважаеми господине,
Предвид на това, че министърът на образованието и науката е страна по КТД Образование и въпросът е свързан с прилагането на Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към него, следва да отправите въпроса си към Министерството на образованието и науката. (СР)
| 10.08.2023 ID:2198
Може ли държавният служител (по служебно правоотношение) да работи дистанционно (от вкъщи, хоум офис, от разстояние) например два дни в седмицата?
Благодаря предварително за отговора.
Правата и задълженията на държавните служители по повод изпълнението на държавната служба са уредени в Закона за държавния служител (ЗДСл). Субсидиарното прилагане на Кодекса на труда (КТ) спрямо държавните служители е възможно само когато това изрично е регламентирано в ЗДСл. В тази връзка следва да се отбележи, че в ЗДСл е предвидена възможност за извършване на работа от разстояние само в случаите, когато държавният служител е с трайно увреждане на здравето (чл. 11, ал. 4 от ЗДСл) и при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка (чл. 51а от ЗДСл).НС
| 10.08.2023 ID:2197
Здравейте,
Благодаря за вашия отговор от 09.08.2023 г. по поставеният от нас въпрос с ID: 2066 / 12.07.2023 г.
В направеното от Вас разяснение става ясно, че последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът или служителят са прослужили най-малко половината от работните дни в месеца, какъвто е и смисъла на чл. 42, ал. 3 от НРВПО.
В моя въпрос служителят е назначен на 01.03.2023 г. и трудовото му правоотношение е прекратено на 12.06.2023 г.
Следователно точния трудов стаж е 3 месеца и 11 дни.
Но както и вие определяте, че с оглед правилото на чл. 42, ал. 3 от НРВПО то бих искала да конкретизирам, че в последния месец юни, служителят, които има 11 дни трудов стаж, но пресметното по календара има 7 работни дни, което е от значение за прилагането на посоченото по-горе правило.
В тази връзка считам, че вашето становище принципно е правилно, но от гледна точна на конкретното решаване на казуса, то в месец юни има изработени по малко от половината работни дни и следователно този месец не би трябвало да се признае за пълен за целите на изчисляване на обезщетение по чл. 224 от КТ.
Моля, за вашият конкретен отговор по поставения от мен въпрос с цел избягване на недоразумения при изчисляване на точните обезщетения за неизползван платен отпуск.
Предварително благодаря!
Във връзка с предходния Ви въпрос изрично е уточнено, че според чл. 42, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца. Видно от разпоредбата, за да се зачете за пълен месец трудов стаж за целите на изчисляване на обезщетението, работникът или служителят следва да е отработил най-малко половината от работните дни през месеца. Следователно, за определяне на трудовия стаж, който е от значение за изчисляване и на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, следва да се вземе предвид реално отработените дни през съответния месец на прекратяването на трудовия договор, а не всички дни от календара вкл. и тези, които са зачетени като време по трудово правоотношение, което се признава за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил по реда на чл. 352 от Кодекса на труда. Предвид на изложеното считаме, че работодателят следва да изчисли размера на полагаемото се обезщетение съобразно отработените дни в месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, като при положение, че те са най-малко половината от работните дни през месеца (в случая за месец юни 2023 г. – най-малко 11 реално отработени работни дни), следва да се зачете месеца като с пълен трудов стаж. Конкретните изчисления следва да се извършат от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, съобразно въведената организация на работата и отчетените реално отработени работни дни. ГЕ
| 10.08.2023 ID:2196
Редно ли е електронен документ, подписан с електронен подпис да се изпраща по Български пощи или да се носи на ръка. Не е ли редно съгласно Закона за електронния документооборот такъв документ да се изпраща само по електронен път, а документи, които се изпращат по БП и се носят на ръка да са подписани и подпечатани от съответния ръководител.
Изискванията относно електронните документи и тяхното връчване са уредени в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. За повече информация относно изискванията за осъществяване на електронна комуникация може да се обърнете по компетентност към Министерството на електронното управление.
| 10.08.2023 ID:2195
В предвид с предстоящите местни избори, моля за вашата помощ относно:
1. Как се назначават заместник кметовете "за мандат" или по друг начин.
2. Кога се прекратява трудово правоотношение на заместник кмет: с изтичане мандата на кмета на община, преди изборния ден те в отпуск ли са?
Уважаема госпожо,
В Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е регламентирано, че кметът на общината, съответно кметът на района, назначава заместник-кметове в съответствие с одобрената численост и структура на общинската администрация и определя техните функции (чл. 39, ал. 1 ЗМСМА).
Правното положение на заместник-кметовете като част от екипа на изборен орган, прави приложима при прекратяването на трудовия договор специалната разпоредба на чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, която предвижда, че освобождаването на заместник-кметовете се извършва без предизвестие, със заповед на кмета на общината/района, към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържание. Разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение със заместник-кмета на община/район. Поради това, че е създадена специална уредба за прекратяване на трудовото правоотношение на заместник-кмет на община или район, именно тя намира приложение, а не основанията по Кодекса на труда.
За повече информация следва да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерски съвет, която има компетенции по ЗМСМА. (СР)
| 10.08.2023 ID:2194
Имам ли право да бъда назначена като член на ОИК, когато съм в отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст без да бъде прекратен отпускът и и обезщетението, което получавам?!
Уважаема госпожо,
Според Изборния кодекс общинските избирателни комисии се назначават от Централната избирателна комисия (ЦИК). Не е определен вида на правоотношението, което възниква при назначаването.
По време на ползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на майката се изплаща месечно парично обезщетение по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай че майката не ползва платен отпуск за отглеждане на детето, тя има право на парично обезщетение по чл. 54 от КСО в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 от КСО.
От запитването Ви става ясно, че майката ще продължи да ползва отпуск по чл. 164 от КТ по основното си трудово правотношение. В тази връзка и предвид основния принцип в социалното осигуряване, съгласно който за един и същ осигурителен риск (в случая – отглеждане на дете) се изплаща само едно обезщетение от държавното обществено осигуряване, сме на мнение, че в посочения от Вас случай майката има право само на обезщетението по чл. 53 от КСО.
Предвид на това, че Централната избирателна комисия осъществява дейностите и упражнява контрол по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове, за повече информация следва да се обърнете към ЦИК. (СР)
| 09.08.2023 ID:2193
Мога ли да се обучавам като втори шофьор на камион с+е без трудов договор извън сегашното ми работно време?
Уважаеми господине,
От запитването може да се предположи, че желаете да се включите в обучение, за да се подготвите за работа при друг работодател след завършване на обучението. Кодексът на труда регламентира възможност в чл. 235 за сключване на договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация между работодател и лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението. Повишаването на квалификацията означава придобиване на по-висока степен на квалификация по упражняваната професия или специалност, т.е. повишава се обемът от знания и умения на работника или служителя, но без да се излиза от компетентностната рамка на упражняваната от него професия или специалност. Преквалификацията е придобиване на квалификация по друга, различна от притежаваната от работника или служителя професия или специалност.
По своята същност договорът по чл. 235 от КТ не е трудов, а облигационен, от типа на ненаименованите граждански договори. Съдържанието на договора е определено в чл. 234, ал. 2 от КТ.
Следва да имате предвид, че по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина. (СР)
| 08.08.2023 ID:2190
Здравейте,
Питането ми е следното:
При прекратяване на трудов договор по член 110 от КТ дължи ли се предизвестие и какъв срок е предизвестието.
Благодаря предварително за отговора
Основанията за прекратяване на трудовия договор са регламентирани в чл. 325 - 331 от Кодекса на труда (КТ). Във връзка с конкретното запитване, следва да имате предвид, че освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд по чл. 110 от КТ може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни (чл. 334, ал. 1 от КТ).НС
| 07.08.2023 ID:2182
ПРЕДСТОИ МИ ПЕНСИОНИРАНЕ, РАБОТЯ НА ДВЕ МЕСТА ПО 4 ЧАСА В СФЕРАТА НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ ИМАМ 10 ГОДИНИ СТАЖ И НА ДВАТА ЦЕНТЪРА И ОТ ДВЕТЕ МЕСТА ЛИ ЩЕ МИ БЪДЕ ИЗПЛАТЕНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, КАТО ДИРЕКТОРИТЕ СА МИ РАЗЛИЧНИ?
Уважаема госпожо,
Договорът за допълнителен труд при друг работодател по чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) е трудов договор и лицата, сключили такъв договор имат всички права на работник или служител по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Следва обаче да се има предвид, че както е предвидено в разпоредбата на чл. 222, ал. 3, изр. последно от КТ, обезщетението може да се изплаща само веднъж. В тази връзка ако отговаряте на условията за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, вие ще имате право на обезщетение само по едното правоотношение. (СР)
| 07.08.2023 ID:2181
Учител е избан за кмет на населено място и изпълнява мандат от 2015 до 2023г. През това време ползва неплатен отпуск от училището. От м.ноември 2023г ще се върне на длъжността учител в училището. Трябва ли с тези 8 години да се увеличи процента за трудов стаж и професионален опит?
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности (чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ). Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изменя на период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален опит (чл. 12, ал. 10 от НСРОЗ). Следва да се има предвид, че съгласно чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. С оглед данните в запитването обръщаме внимание, че през 2022 и 2021 г. за трудов стаж се зачита неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ в размер до 90 работни дни, а за 2020 г. до 60 работни дни. Предвид изложеното считаме, че на лицето следва да се увеличи размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, ако за периода на ползване на неплатен отпуск е признат общо трудов стаж не по-малък от една година.
|
|