16.05.2023 ID:1794
Здравейте! Наредба за командировките в страната е регламентирала размера и правото на дневни пари съобразно нощувка в мястото на командироване, но не е указала в кои случаи е задължително нощуването. Работодателя е натоварен с правото на решение,колко календарни дни е нужно да продължи командировката съобразно времето за пътуване ,почивка и извършване на работа, но не е указано с какво трябва да се съобрази за да имат право работниците да нощуват. Злоупотребата на работодателите с това е повсеместна и възможността да се позовем на работното си време по Кодекс на труда е отказана с довода,че докато пътуваш не извършваш ФАКТИЧЕСКАТА работа за ,която си нает! Не е указано и ,колко време трябва да прекараш (в часове) в командировка за да се зачете пълния размер на дневните пари. Работодателите не зачитат и браншовите договорености ,които донякъде изясняват нещата ,а Инспекцията по труда не счита, че има отношение към тях , макар че са регламентирани във Кодекс на труда. Моля да разясните,когато работодателя със заповед ме задължи да се кача на указано и осигурено от него превозно средство ,изпрати ме в друго населено място да върша работата за ,която съм нает аз не изпълнявам ли НЕФАКТИЧЕСКА работа ,докато пътувам ,защото изпълнявам нареждане от работодателя и не съм свободен да почивам и разполагам с времето си ,преди и след полагане на ФАКТИЧЕСКИЯ труд? Ситам ,че правото да се радва на подчинението ми работодателя разполага за времето уговорено в трудовия договор! Благодаря.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. В чл. 215, ал. 1 от КТ е регламентирано, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната (НКС). Съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ „работно време“ е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и 2 от НКС предвижда, че командированият спазва установеното работно време на предприятието, в което е командирован. Когато изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на предприятието, в което е командирован, командированият сам определя работното си време, като се ръководи от установеното за него работно време и от необходимостта да изпълни задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командировката. В чл. 8, ал. 1 от НКС е регламентирано, че командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед. Тя следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 9, ал. 1 от НКС, в това число и начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари. Всички обстоятелства и подробности относно осъществяването на командировката се определят със заповедта, която командироващият издава по реда на чл. 9 от НКС. Поради това и в чл. 2 от НКС е предвидено да се съобразяват: дните, които са необходими за пътуване до и от мястото на командировката; времето, което е необходимо за изпълнение на поставената със заповедта задача. Според чл. 12, ал. 1 от НКС, когато между населеното място, където е мястото на постоянната работа, и мястото на командироването има повече от един вид превозно средство (самолет, експресен влак, бърз и обикновен влак, автобус, кораб и др.), то се определя по преценка на командироващия, като се вземат предвид условията на превоза, естеството на извършваната работа, необходимото време и др. Видът на превозното средство се посочва в заповедта за командировка. С оглед действащото трудово законодателство и предвид обстоятелството, че през времето за отиване и връщане до мястото на командироване работникът или служителят не изпълнява работата, за която се е уговорил, както и не полага труд по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, считаме, че времето за пътуване при командироване не следва да се отчита като работното време.НС

16.05.2023 ID:1793
Здравейте! Работя в държавна институция от преди повече от година. Клас прослужено време ми се признава според техните Вътрешни правила 3 години след завършване на степен Магистър. Моята степен Магистър е от 2021 г. Работила съм 10 г. като Главен счетоводител в Хлебозавод-производствено предприятие, около година в счетовдна кантора, като счетоводител и 2 г. във ВРБ -като главен счетоводител. Въпросът ми е защо не ми признават клас просужено време за сходен трудов стаж от предходни работодатели. Всичко е описано подробно в трудовата ми книжка? Дали и за колко време назад мога да предявя претенции за обезщетяване на неполучени суми? Благодаря предварително!

От запитването не е ясно на какво основание е сключен трудовия договор. В случай, че работите по трудово правоотношение в държавната администрация, следва да имате предвид, че към трудовото правоотношение се прилагат допълнителните условия, предвидени в чл. 107а от Кодекса на труда (КТ). Механизмите за определяне на трудовите възнаграждения в администрацията се различават от приложимите към частната стопанска сфера, поради различния статут на органите на държавно управление. С чл. 3 от Постановление № 129 от 26 юни 2012 г. на Министерски съвет е приета Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА). Съгласно § 4 от Преходните и Заключителните разпоредби на същото постановление е направено изменение в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), като е определено, че НСОРЗ не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. В чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и в глава четвърта на НЗСДА са определени видовете допълнителни възнаграждения, които могат да се изплащат на работниците и служителите, полагащи труд в администрацията. През 2012 г. е изменен ЗДСл, като заплащането на допълнителното възнаграждение за прослужено време е отменено спрямо работещите в държавната администрация. В тази връзка и НЗСДА не може да определи такъв вид възнаграждение, защото следва да отговаря на общите законови изисквания, поради което на служителите назначени на основание чл. 107а от КТ не се начислява и изплаща допълнително възнаграждение за натрупан стаж и професионален опит. В случай, че не работите по трудово правоотношение в държавната администрация, то съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Следва да се има предвид, че съгласно Указания № ПК/1/23.07.2007 г. на министъра на труда и социалната политика при определяне на условията по чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба, вкл. и преди 01.07.2007 година. Ако считате, че имате право на допълнително възнаграждение за натрупан стаж и професионален опит, но работодателят не го е начислил и изплатил, е налице трудов спор и може да потърсите правата си по съдебен ред. Следва да имате предвид, че съобразно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ давностният срок по исковете по трудови спорове, свързани с неизплащане на дължимите трудови възнаграждения, е 3-годишен. Трудовите спорове се разглеждат от съдилищата. Те се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс (чл. 360, ал. 1 от КТ). Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела (чл. 359 от КТ).

16.05.2023 ID:1791
Здравейте, имам следното запитване. Аз съм служител в работоспособна възраст в Комплекс за детско хранене и придобих свидетелство за професионална квалификация "Техник-технолог по качеството на храни и напитки".Желая да подам заявление за длъжността инструктор по хранене, която към момента е заета от пенсионер. Какво е моето правно основание, съобразено с българското законодателство.

Уважаема г-жо Савова, Бихме искали да Ви уведомим, че българското трудово законодателство не съдържа ограничения относно полагането на труд от лица, които са пенсионери. Подобни ограничения при осъществяване на трудовите права и задължения биха били дискриминационни, в противоречие с чл. 8, ал. 3 КТ. Подаването на заявление за назначаване на съответната длъжност не би могло да бъде уважено и да се сключи трудов договор/допълнително споразумение, тъй като както посочвате в запитването, към момента тя е заета/изпълнява се от друго лице. ЛТ/

16.05.2023 ID:1790
Здравейте, ръководител съм на екип от представители, които работят на територията на цялата страна. Във връзка с промяната в стойноста на дневните по време на командировка в страната имам следното запитване - Каква е коректната минимална сума, която командированиото лице трябва да ползва като дневни пари по време на последния ден от командировката си, когато се прибира към дома (20 или 40лв)? Напр. ако местожителството ми е в София и съм в командировка в Пловдив от Понеделник до Сряда (тръгвам в Понеделник в 9:00 и се прибирам у дома в Сряда в 18:00) 100лв ли е коректната минимална стойност на дневните? Калкулацияте ми е следната >> 2 дни с нощувка * 40лв. (Понеделник и Вторник) + 20лв (50/100 от пълната стойност на дневните при използване на нощувка) за деня, в който пътувам обратно към града си по местожителство (Сряда) = 100лв.

Според чл. 2 от Наредбата за командировките в страна (НКС) командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Следователно основното правило, е че командироването се осъществява в календарни дни, поради което работникът или служителят има право на дневни пари за всичките дни на командировката. Съгласно чл. 19, ал. 1 от НКС на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 40 лв. за всеки ден от командировката. На база на описаната от Вас фактическа обстановка правим извод, че командировката е с продължителност от общо 3 календарни дни и е предвидено да се нощува в населеното място, където е командировката. Поради това считаме, че следва да се изплатят дневни пари за всеки един от трите календарни дни, т.е. 120 лева.НС

15.05.2023 ID:1786
Здравейте, необходимо ли е да има писмо съгласие от страна на майка на дете до 6-годишна възраст, в случай че същата работи на смени, която часова рамка е: от 05:45 ч. до 14:15 ч. или от 13:45 ч. до 22:15 ч. Благодаря ви предварително за отговора!

Уважаема г-жо Панайотова, Съгласно чл. 140, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Според чл. 140, ал. 4, т. 3 от КТ нощният труд е забранен за майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие. ГЕ

15.05.2023 ID:1784
Имам ли право да сключа граждански договор, който не е прикриване на трудов такъв, с лице, което ми е роднина? Ако нямам право, до каква степен?

Уважаема г-жо Събева, Доколкото рубриката “Въпроси и отговори“, секция „Трудово право“ , засяга въпроси, свързани с трудовото право, в т.ч. и трудовите договори, зададеният от Вас въпрос относно възможността за сключване на граждански договор и лицата, с които бихте могли да го сключите не е от сферата на компетентност на МТСП. ГЕ

15.05.2023 ID:1783
ЗДРАВЕЙТЕ,ИМАМ ЛИ ПРАВО ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАМ ОТ ПРОМЕНИТЕ В ЧЛ.222, АЛ.3 ОТ КТ, ЗА РАБОТА В СЪЩАТА ГРУПА ПРЕДПРИЯТИЯ ПОСЛЕДНИТЕ 10 ГОДИНИ ТРУДОВ СТАЖ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 20 ГОДИНИ. РАБОТИЛА СЪМ 9ГОДИНИ В ДЕТСКА ГРАДИНА СТОЛИЧНА ОБЩИНА КЪМ МОН-ПОМОЩНИК ВЪЗПИТАТЕЛ, И 7 ГОДИНИ ДЕТЕГЛЕДАЧКА В САМОСТОЯТЕЛНА ЯСЛА СТОЛИЧНА ОБЩИНА КЪМ ДИРЕКЦИЯ ,,ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ".

Уважаема госпожо Георгиева, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Във връзка с хипотезата за група предприятия при прилагането на чл. 222, ал. 3 от КТ в системата на предучилищното и училищното образование е изразено становище от министъра на образованието и науката, според което „хипотезата не е приложима за държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование“. Втази връзка, ако са изпълнени условията за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ Вие ще имате право на обезщетение в размер на бретното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. (СР)

14.05.2023 ID:1782
Здравейте, бихте ли ми отговорили на въпроса - каква е средната работна заплата в София през първото тримесечие на 2023 година? Благодаря Ви предварително! Поздрави. доц. д-р Любима Йорданова Димитрова, дфн

Уважаема г-жо Димитрова, доц. д-р, дфн Данните, от които се интересувате, са публични и достъпни на сайта на Националния статистически институт на следния линк: https://www.nsi.bg/bg/content/3930/статистически-райони-област. Посочените данни за средната брутна месечна заплата на наетите лица са предварителни, към 12.05.2023 г., разпределени по статистически райони. За първото тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна заплата за София (столица) е 2603 лв. ЛТ/

12.05.2023 ID:1779
Здравейте, Преподавателка съм в основно училище. В началото на 2023г, бях 30 дни в болнични като на това основание не получих ДТВ на Великден под предтекст, че не ми се полага заради 30-дневния болничен. На същото основание получих отказ за ДТВ и за 24 май, докато всички останали преподавателки ще получат такъв. Основателен ли е отказът поради използването на болничен и ако не как следва да претендирам това право?

Уважаема госпожо Иванова, Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата допълнителните трудови възнаграждения са: 1. определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително и 2. договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия. Предполагаме, че въпросът Ви е свързан допълнителното трудово възнаграждение, определяно въз основа на чл. 20, ал. 2, т. 2 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката. Според посочената разпоредба в брутната работна заплата на персонала в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование може да се включва и допълнително трудово възнаграждение за официални празници или за началото на учебната година – до три пъти годишно, ако са определени във вътрешните правила за работната заплата и/или в колективен трудов договор. В тази връзка условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения се определят в посочените актове. За повече информация може да се обърнете по компетентност към Министерството на образованието и науката. (СР)

12.05.2023 ID:1778
Здравейте, Моля, за вашето Експертно становище относно сключването на договор по заместване в случай на майчинство. От кога Работодателят има основание да наеме заместника: от излизането в 45-дневен болничен по майчинство или може да се наеме и по време на обикновен болничен/отпуска за случаите на проблемна бременност когато Служителката не се чувства добре и потвърди, че няма да се върне на работа? Също - ако има необходимост от застъпване на титуляра и заместника с цел предаване на задачи и знания какви са възможностите на Работодателя? Предварително благодаря. С уважение

Уважаема г-жо Кузманова, Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Следователно, този договор се сключва за заместване на отсъстващ работник или служител, като е без значение причината за отсъствие - отпуск поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете (чл. 163 - 164б от КТ), отпуск поради временна неработоспособност (чл. 162 от КТ), неплатен отпуск (чл. 160 от КТ) и др. Предвид гореизложеното и представените в запитването данни, считаме, че не е пречка работодателят да сключи трудовия договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ със заместващия още в периода, в който титулярят е в отпуск поради временна неработоспособност. По отношение запитването Ви относно застъпването на титуляр и заместник с цел предаване на знания и задачи следва да имате предвид, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завръщане на замествания на работа (чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ). Следва да имате предвид, че според Решение № 86 от 22.07.2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС трудовият договор за заместване може да съществува само дотогава, докогато има заместван работник или служител, т. е. той е негова функция. Поради това със завръщането на титуляра следва да се прекрати трудовия договор на заместващия работник или служител. ГЕ

12.05.2023 ID:1777
Извинявам се, че пак Ви пиша но в рубриката, в която проверявам за отговор на поставените от мен въпроси с номер ID 1697 все още няма отговор, а има отговори на въпроси с по-големи номера. Моля, ако не съм задала към компетентните органи въпросите си да ми посочите кои са те, защото за мен текат срокове. Пожелавам лек и успешен ден!

Отговорено на 25.05.2023 г.

12.05.2023 ID:1776
Здравейте, фирма на която основната дейност е изграждане на ел.инсталации и работи като подизпълнител на строителни обекти в цялата страна. Работниците, кото са назначени във фирмата в ТД място на работа е посочено - обекти на фирмата в цялата страна. Седалището на фирмата е в Пловдив, но работниците всеки ден пътуват със служебен транспорт до обекти. Въпросът ми е полагат ли им се командировки - дневни пари.

Уважаема госпожо Златева, Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата - чл. 66, ал. 3 от КТ. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от КТ предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. С чл. 215, ал. 1 от КТ е регламентирано, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната (НКС). В чл. 6, ал. 1, т. 3 от НКС е предвидено, че не се считат за командировани лицата, които изпълняват длъжности като снабдители, доставчици, куриери, раздавачи и други, при които характерът на работата е свързан с пътуване между различни населени места. В разпоредбата неизчерпателно са изброени длъжности, при които основният характер на работата е свързан с пътуване между населени места. Характерът на работата се определя съобразно конкретната длъжност и условията, при които тя ще бъде извършвана. В трудовия договор се посочват основните белези на характера на работата, а в длъжностната характеристика се съдържа описание на трудовите функции и работното място. Следователно, когато за изпълнението на работата е необходимо да се пътува до различни населени места работниците и служителите не се считат за командировани на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 от НКС. Когато обаче работата се извършва на постоянно работно място и при необходимост се налага трудовите задължения да се изпълняват извън мястото на постоянната работа, работниците и служителите следва да се командироват по реда на НКС.

12.05.2023 ID:1775
Здравейте! Работя в неправителствена организация, която е доставчик на социални услуги. До март 2023 година бюджетът ни идваше от UNICEF, но от април вече сме държавно делегирана услуга, след като НПО-то спечели конкурс на столична община. Аз започнах работа септември 2022 г. Януари една от директорките ни съобщи, че до март ще има увеличение с около 25% на заплатите на всички колеги без мен, защото съм в изпитателен срок. Беше ми съобщено, че след като станем държавно делегирана услуга април 2023 година и аз ще получава същото увеличение като колегите, че всички ще получим неуточнено по-високо възнаграждение, отколкото заплатите за март 2023 г. В началото на март подадох предизвестие за напускане, което е 3 месеца. В края на април обаче получих същото възнаграждение, което е с 25% по-малко от възнаграждението на другите колеги на същата позиция. Обяснение, въпреки че поисках, не ми беше дадено, директорката първо беше в командировка, след това излезе в отпуск, не отговаря на имейлите ми, счетоводителката ми казва да говоря с нея. Нормално ли е за социална услуга, която е държавно делегирана, да има разлика от 25% между заплатите на двама човека на една и съща длъжност, въпреки че имат сходен стаж по специалността? Благодаря.

Уважаеми г-н Бюлбюлев, Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време (чл. 14, ал. 2). Съгласно чл. 14, ал. 3 от закона критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Съгласно чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗЗД Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането. Предвид горното, може да сезирате Комисията със жалба или сигнал по реда на чл. 50 и сл. от ЗЗД. ЛТ/

12.05.2023 ID:1774
Здравейте,искам да попитам има ли законен начин работодателят да поиска от трудоустроен работник актуален ТЕЛК? Работникът при постъпване на работа през 1999г. години е представил ТЕЛК решение пожизнено от 1997г.,роден е с костно-мускулно увреждане-дисплазия на двете ТБС,с течение на годините състоянието е крайно усложнено,страда вече и от психическо заболяване,не изпълнява работата ,за която е назначен,конфликтен е.

Уважаема г-жо Неделчева, Бихме искали да Ви уведомим, че работодателите са длъжни да осигуряват обслужване на работещите от служби по трудова медицина - СТМ. Съгласно чл. 11, ал. 1 от НАРЕДБА № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина, СТМ извършват наблюдение, анализ и оценка на здравното състояние във връзка с условията на труд на всички обслужвани работещи. Правомощията им обхващат уведомяването на избрания общопрактикуващ лекар за заболяване или отклонения във физиологичните показатели на работещия, които се нуждаят от диагностично уточняване или лечение, както и изготвяне на заключение за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа (чл. 11, ал. 2, т. 3 и 4 от наредбата). В тази връзка Ви съветваме да се обърнете за съдействие към СТМ, която обслужва работодателя. Следва да се има предвид също така, че съгласно чл. 69, ал. 8 от Наредбата за медицинската експертиза преосвидетелстване на лицата с определен пожизнен срок на инвалидността освен по тяхно искане, може да се извърши и по искане на контролните органи на медицинската експертиза. ЛТ/

11.05.2023 ID:1772
Здравейте, Относно правото за еднократно ползване на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на държавен изпит, след сългласието на работодател за използване на 25те работни дни, как стоят нещата с удостоверяването на самата подготовка? Представил съм уверение, че съм действащ студент с нанесено семестриално разписание от университета, както и заверен електронен график с заповед за обявена дата на държавен изпит за представяне пред работодателя, тъй като предполагам, че такова уверение биха издали за датата на самия държавен изпит, но въпроса е за самата подготовка. След получаването на съгласие за ползване на 25 работни дни за учебна година и 10 дни за подготовка за дипломна работа преди изпита, необходимо ли е да представя някакви други документи към работодателя при положение, че съм представил уверение, че съм студент със семестриално разписание и заверен от инспектора график със заверена заповед за дата на държавния изпит/защита на дипломна работа? Благодаря предварително! :) ?

Уважаеми господин Димитров, Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация (чл. 169, ал. 3 от КТ). В чл. 171а от КТ е регламентирано, че отпуските на учащите се се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително. Освен това в чл. 51, ал. 1 и 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити, като след ползуване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит. (СР)

11.05.2023 ID:1771
Здравейте, интересувам се има ли срок на годност медицинското свидетелство за назначаване на работа на служители? Има ли годност този документ от датата му на издаване и след този срок да се изисква ново медицинско свидетелство?

Уважаема г-жо Велчева, В чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, е предвидено, че за сключване на трудов договор работодателят изисква документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца. Видът на документа за медицински преглед, който следва да бъде представен, е по образец съгласно Приложение № 1 към чл. 1 от Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците и е наименован „Карта за предварителен медицински преглед“. Съгласно чл. 1 от Наредба № 3 от 28.02.1987 г. задължителните предварителни медицински прегледи се извършват с цел да се даде преценка за годността на лицата с оглед на здравословното им състояние да изпълняват определена професия (длъжност, производствена дейност), за която кандидатстват, вписана в картата за предварителен медицински преглед (приложение № 1). Съгласно чл. 2, ал. 1 от наредбата на задължителен предварителен медицински преглед подлежат лицата, които постъпват на работа за първи път; лицата, които преминават на друга работа в същото или в друго предприятие, която е свързана с вредни фактори и с риск от професионални увреждания; лицата, прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца. Както е видно от цитираните разпоредби при сключване на трудов договор, когато се постъпва на работа за първи път или когато се постъпва на работа след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца, работникът или служителят следва да представи конкретно определен документ за медицински преглед, а именно „Карта за предварителен медицински преглед“. ЛТ/

11.05.2023 ID:1770
Работя в болница на втори трудов договор, на 4 часа. Имам 30г.трудов стаж. Колко дни отпуск ми се полагат?

Уважаема г-жо Тасева, Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. В тази връзка, съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Редът и начинът на изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), където се посочва, че за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. В случаите, когато работникът или служителят работи не по-малко от половината от законоустановеното за него работно време, има право на основен платен годишен отпуск в пълен размер, който е не по-малко от 20 работни дни за календарната година. В конкретния случай трудовото правоотношение (трудовият договор по чл. 111 от КТ) е при 4-часов работен ден, следователно на базата на признатия трудов стаж по реда на чл. 355 от КT се определя правото на платения годишен отпуск по трудовото правоотношение на 4 часа - пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж или не по-малко от 20 работни дни. Следа да имате предвид и, че съгласно чл. 156а от КТ по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 от КТ могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. ГЕ

11.05.2023 ID:1769
ИМАМЕ КМЕТОВЕ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА,КОИТО УМИШЛЕНО НЕ СИ ПОЛЗВАТ ОТПУСКИТЕ ОТ МИНАЛАТА ГОДИНА.ИМАМЕ ЛИ ЗАКОНОВО ОСНОВАНИЕ ДА ГИ ЗАДЪЛЖИМ И ПО КОЕ ЗАКОНОВО ОСНОВАНИЕ.

Уважаема госпожо Иванова, Мандатът на кметовете на общини и кметства е регламентиран по реда на специални закони – Изборния кодекс (ИК) и Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Доколкото в посочените специални закони е налице изрично позоваване на разпоредбите на Кодекса на труда (КТ) по отношение на правоотношенията на кметовете, то КТ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане ще намират субсидиарно приложение в тези случаи. В чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА е регламентирано, че кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. Редът за ползване на платен годишен отпуск е регламентиран в Глава осма, раздел II „Ползуване на платения годишен отпуск“ от КТ, като съгласно чл. 173, ал. 1 платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Придвид на това, че кметът на община, район или кметство се избира пряко от населението, т.е. няма работодател по смисъла на Кодекса на труда, разпоредбата на чл. 173 от КТ не може да се приложи. При ползването на платен годишен отпуск от кмет на община, район или кметство се прилага т.н. уведомителен режим. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. (СР)

10.05.2023 ID:1765
Здравейте! Може ли да бъде сключен договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 от КТ с работник, който полага допълнителен труд при работодателя по чл. 111 от КТ?

Уважаема г-жо Георгиева, Съгласно чл. 234, ал. 1 КТ страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация). Договорът по чл. 234 КТ се сключва между „страни по трудово правоотношение“, т.е. между тях има сключен трудов договор, по който работникът или служителят престира работната си сила. От сключването на трудов договор по чл. 111 КТ възниква трудово правоотношение и страните по него – работник/служител и работодател са страни по трудово правоотношение. Разпоредбата на чл. 234 КТ не съдържа ограничение относно правното основание, на което е възникнало трудовото правоотношение. ЛТ/

10.05.2023 ID:1764
Здравейте, Имат ли право в отпуск за ненормирано работно време по чл. 156, ал.1, т. 2 от КТ, майки в отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст.

Уважаеми г-н Георгиев, Правилата за установяване на ненормиран работен ден са уредени в чл. 139а от Кодекса на труда. Съгласно чл. 139а КТ поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ, а работата в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Ако по реда на чл. 139а от КТ, работодателят е определил длъжностите, на които се работи при условията на ненормиран работен ден, и работниците и служителите на тези длъжности действително са работили при тези условия, те биха имали право на компенсиране с допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ – не по-малко от 5 работни дни годишно. Конкретният размер на отпуска, който работникът или служителят има право да ползва, се определя от работодателя. Ако работникът или служителят работи по-малко от една календарна година, напр. поради ползване на продължителен отпуск за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете и др., размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя от работодателя при отчитане на изискването за действителна работа при тези условия. От гореизложеното следва, че за периода на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст работничката или служителката няма право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като през този период тя не е работила, а отпускът се предоставя за да компенсира работата над редовното работно време в работните (присъствени) дни. ЛТ/