|
16.11.2023 ID:2690
Обръщам се към Вас относно следния казус и възникналите от него въпроси:
Студент редовна форма на обучение, след смъртта на баща си получава наследствена пенсия. Последно е записал и заплатил летен семестър за учебната 2022/2023г., за което е издадено Удостоверение от висшето учебно заведение, което в отговор на законовите изсквания своевременно е прадставено на Националния осигурителен институт. Поради последващо незаверяване на летен семестър студентските права на лицето се прекъсват със Заповед на ректора №3528 от 10.10.2023г. Същата влиза в сила от датата на издаването, респективно прекъсването на студентските права на лицето настъпва с датата на заповедта, а иминно 10.10.2023г.
След настъпване на основанието за прекратяване изплащането на наследствената пенсия, лицето получава обаждане от лице представило се за служител на НОИ, което го уведомява, че следва да върне изплатените му от месец февруари 2023г. до настоящия момент пенсии.
Предвид горния казус възникнакват няколко въпроса:
От кога следва да не се дължи наследствената пенсия?
и
Трябва ли да се връщат със задна дата вече изплатени суми при положение, прекъсването на студентските права и уведомяването на лицето за това обстоятелство е от 10.10.2023г. и ако трябва да се връщат суми от фивруари месец, то на какво правно основание?
Условията за отпускане и получаване на наследствена пенсия от деца на наследодателя са регламентирани с чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). След навършване на 18-годишна възраст, ако учат, те имат право да получават наследствена пенсия за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106 от КСО, а именно с Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). С чл. 34, ал. 2 и 5 от НПОС се уреждат въпросите по определяне на статута „учащи“ на лица прекъснали обучението. Съгласно ал. 5 на чл. 34 от НПОС лицата, които са прекъснали обучението си, с изключение на тези по ал. 2 (прекъснали поради заболяване съгласно правилата на съответното учебно заведение, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете), не се считат за учащи и нямат право на наследствена пенсия от началото на прекъснатия семестър, освен ако в заповедта на ректора не е посочена друга дата. В този смисъл при прекъсване на следването по чл. 34, ал. 5 от НПОС основанието за получаване на наследствена пенсия отпада от началото на прекъснатия семестър, освен ако в заповедта на ректора не е посочена друга дата.
При отпадне основанието за получаването пенсията се прекратява на основание чл. 96, ал. 1, ал. 4 от КСО с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. Това е длъжностното лице по пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО посочените длъжностни лица издават и разпореждания за възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсии, като дължимите суми по разпореждането се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 от КСО способи. ВН
| 15.11.2023 ID:2683
По ТВ чух, че в новия бюджет се предвижда увеличаване на процента добавка към пенсиите на вдовците. Аз ще попитам защо не се направи нещо и за тези пенсионери, плащали „ергенски данък” 15% от дохода им. Вдовците-пенсионери обикновено имат деца и внуци. Плащалите ергенски данък обикновено нямат деца и животът им е доста по труден. След промените, от СДС казаха, че ще има обезщетение за плащалите този данък, но така и не го изпълниха. Според мен към пенсиите за тези хора трябва да се добавят поне 15-те процента.
Така нар. „ергенски данък“ е въведен през 1968 г. с разпоредбата на чл. 7 от Указа за насърчаване на раждаемостта (отм.). Съгласно цитираната разпоредба, облагат се с данък българските граждани за доходите, придобити в страната или внесени от чужбина, а чуждите граждани за доходите, придобити в страната, ако са неоженени, неомъжени, овдовели, семейни или разведени без деца.
От този момент до отмяната на чл. 7 от указа през 1990 г. за посочените по-горе лица е съществувало законово основание да внасят този вид данък.
На това основание, заплащането на „ергенски данък“ е данъчно задължение, което не е свързано с провеждането на държавното обществено осигуряване, поради което не би могло да породи права, свързани с увеличаване размера на пенсиите, изплащане на добавки към пенсиите или други обезщетения. КС
| 09.11.2023 ID:2657
Здравейте,на основание чл.6, ал.11 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Поредността на доходите при ограничаване до максималния месечен осигурителен доход за здравно осигуряване, е следната:
1.пенсии /без добавките към тях/;
2. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО;
3.доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда
.......
6.доходи за работа без трудово правоотношение.
Въпросът ми е,има ли и по кой нормативен акт/ закон/разпоредба и ...лицето има задължение да декларира пред Работодателя си размера на получаваната от него пенсия с оглед правилно изчисляване и удържане на здравните вноски?
Разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване установява поредността, по която се осигуряват в държавното обществено осигуряване лицата, които получават доходи от дейности на различни основания.
По отношение на поредността за внасяне на здравноосигурителни вноски и необходимостта от декларирането им пред работодателя следва да се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите./ВН
| 09.11.2023 ID:2652
Защо, ние които се пенсионираме в настоящата година получаваме много по малка пенсия. Като големите ни осигуровки остават преди 2000г. Все пак повече от половината ни стаж е придобит преди 2000г. /Пол-мъж. година на раждане 1958 г. Най - малкото не е коректно към нас, ако не и дискриминация за 44 г. и 10 м. стаж отдаден за Родината. Законно и нормативно може всичко да е уредено но тези като мен с какво са виновни , че плащат още по висока дан.
При определяне размера на пенсиите, свързани с трудовата дейност, участва целият осигурителен стаж на отделният пенсионер, включително и този, признат за времето преди 2000-ната година – справка чл. 70, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Също така, от разпореждането за отпускане на пенсията Ви можете да се запознаете каква е продължителността на осигурителния стаж, който Ви е зачетен, категорията на положения труд, както и да се уверите, че целият зачетен осигурителен стаж участва при определяне размера на пенсията.
Промяна, която е в сила от 01.01.2019 г., има само по отношение на осигурителния доход, който се взема предвид при изчисляване на индивидуалния коефициент на пенсионера, а от там и размера на пенсията му. За пенсиите, отпуснати с начална дата преди 01.01.2019 г., индивидуалният коефициент се изчисляваше от осигурителния доход на лицето за период от 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията (чл. 70, ал. 4 от КСО). За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г. (чл. 70, ал. 8 от КСО), индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31.12.1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31.12.1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 01.01.2000 г. по ред, определен с Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Когато лицето няма осигурителен доход преди 01.01.2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, помалък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31.12.1999 г. индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период.
Тези промени са свързани най-вече с трайната и необратима тенденция хората, които се пенсионират в последните години, да имат затруднения при намирането архивите на закрити или ликвидирани предприятия и дейности, където са работили, и представянето на документи за осигурителния доход за избраните от тях 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. Също така, осигурителният доход за най-много възможни 6 (3 години по избор до 31.12.1996 г. и 3 години от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г.) или по-малко години осигурителен стаж до 31.12.1999 г. оказва все по-малко, а често и неблагоприятно, влияние върху размера на пенсиите за трудова дейност, отпускани в последните години. ВН
| 03.11.2023 ID:2629
Здравейте,
Бих желала да попитам следното: ако земеделски производител или собственик на ЕООД желае да ползва двата месеца отпуск за гледане на дете до 8 годишна възраст, какво трябва да предприеме, при положение, че има изискване за този период той "да не упражнява дейност"?
Регистрираните земеделски стопани, както и собствениците или съдружници в търговски дружества (например собственик на ЕООД), са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). По свой избор тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство на основание чл. 4, ал. 6 от КСО. Бащите имат право на парични обезщетения за отглеждане на дете до 8-годишна възраст само, ако са избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. На основание чл. 53д, ал. 1 от КСО осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, когато има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск и не му е изплащано обезщетение по чл. 50, ал. 7, чл. 51, чл. 53, ал. 2 или чл. 53в, ал. 3 от КСО. Срокът за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) е регламентиран с чл. 53е от КСО. Самоосигуряващите се лица представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) документите и данните за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението, а ако се осигуряват чрез осигурителни каси, последните представят документите до 10-о число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя.
Конкретната преценка на правото на парични обезщетения в зависимост от осигурените социални рискове, ползваните обезщетения от държавното обществено осигуряване, представените декларации и др., е от компетентността на Националния осигурителен институт. ВН
| 02.11.2023 ID:2620
Право ли е на гражданин на р.България да се откаже от здравно и пенсионно осигуряване?
Здравната и пенсионна система в България имат огромни затруднения поради, които не предлагат качествена услуга. Здравната система е с остаряла и ужасяваща материална база , сериозен проблем е и корупцията, необходимостта човек всичко да си доплаща. Здравната система в България не осигурява здравно обслужване според стандартите на държавите членки.
Един от принципите, посочени в чл. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), въз основа на които се осъществява държавното обществено осигуряване в Република България, е задължителност и всеобщност на осигуряването – чл. 3, т. 1 от КСО. Задължителност на участието е и принцип на допълнителното задължително пенсионно осигуряване – чл. 125, ал. 1, т. 1 от КСО. То е задължително, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б, ал. 1 и/или чл. 4в, ал. 1 във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“. Доброволност на участието е предвидена само за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване – чл. 209, ал. 2, т. 1 от КСО. Здравното осигуряване е задължително и доброволно – чл. 1, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване. Предвид гореизложеното право на гражданите е да се откажат само от доброволното пенсионно и здравно осигуряване. ВН
| 30.10.2023 ID:2604
Има ли международна спогодба чрез която осигурителен стаж от САЩ може да се зачита за осигурителен стаж в България при условие, че е от периода 2000- 2008 година.какви документи трябва да бъдат получени, за да се признае осигурителния стаж в България.
Уважаеми господин Дучев,
Към настоящия момент няма действаща спогодба в областта на социалната сигурност между Република България и Съединените американски щати (САЩ). Въпросът за сключването на подобна спогодба е сред основните приоритети на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). До момента обаче желанието на нашата страна да регулира този въпрос не среща положителна реакция от американска страна и Администрацията за социална сигурност на САЩ не е изразила готовност за провеждане на преговори с България. Въпреки това усилията на МТСП, както и на посолството на Република България в САЩ, в тази посока продължават.
Липсата на установени отношения между две държави в сферата на социалната сигурност не позволява на лицата да ползват осигурителни права в пълен обем. Поради това МТСП полага усилия да уреди социалните права на всички български граждани, които са работили в чужбина, чрез сключване на двустранни договори с трети държави в тази област. Следва да се има предвид обаче, че сключването на международни договори е двустранен процес, за който е необходимо желание и от двете страни. ГЯ/ТПООУТ
| 30.10.2023 ID:2603
Предстои ми пенсиониране,от м Май 2022 г работя и на втори трудов договор по чл 111 при друг работодател, различен от основния ми трудов договор.На месец имам средно по 60 часа отработени.Тези часове ще бъдат ли преизчислени в месеци и прибавени към осигурителния ми стаж до момента.Необходими са ми за достигане на изискуемия стаж за пенсиониране.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е категорична, че за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2015 г. се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност. Времето, през което е полаган труд извън посочения период, дори да е при изпълнение на останалите условия от разпоредбата на чл. 38, ал. 15 от НПОС, не се зачита за осигурителен стаж.
В тази връзка няма законово основание времето от м. май 2022 г., през което сте полагала труд по втори трудов договор, да се зачете за осигурителен стаж, ако по първото трудово правоотношение работите при пълното законоустановено работно време (обичайно на 8-часов работен ден). ВН
| 30.10.2023 ID:2602
Здравейте,
Мой близък е диагностиран с цироза на черния дроб,увреждания на междупрешлени дискове и другите отдели,трикратни операции по повод усложнен спондилосцит с гнойни коликции ретроперитонеално и малък таз. В момента е в отпуск по болест,отпускан от ЛКк и ТЕЛК.Когато отидем на преглед винаги ни питат има ли пациента група.Затова много Ви моля да ни обясните:Кога трябва да се подадат документи за група,и към кого да се обърнем за това.Надявам се да ни помогнете,тъй като хе сме се сблъсквали с такива казуси.
Предварително благодаря.
Въпросът не е от компетентността на администрацията на Министерство на труда и социалната политика.
Експертизата на трайно намалената работоспособност и определянето на процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (тъй наречената „група“), е от компетентността на ТЕЛК и НЕЛК. За съдействие и отговори по интересуващите Ви въпроси може да се обърнете към лекуващия или личния лекар. ВН
| 24.10.2023 ID:2581
Здравейте,
Имам въпрос относно изчисляването на "Действителен осигурителен стаж".
Според чл.68 ал.3 от КСО минималният действителен осигурителен стаж, който е необходим е 15 години (непълен осигурителен стаж).
В случая, стажът е по-малко от 15 години но е Първа и Втора категория труд и след приравняване към Трета категория е повече от 15 години. Ще бъде ли изпълнено усовието за получаване на пенсия по чл. 68 ал. 3 от КСО?
Благодаря!
С § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) е дадено определение на понятието „действителен стаж“. Това е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
В тази връзка действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение при условията на първа и втора категория труд е действителен осигурителен стаж. Сборът, получен след превръщането на осигурителния стаж от първа и втора категория към трета категория труд, който е по-голям от действително изслуженото календарно време, не е действителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО и не може да послужи за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Той участва само при определяне размера на пенсията, ако лицето има право на такава. ВН
| 19.10.2023 ID:2561
Здравейте!
Бихте ли ми отговорили на следния въпрос: Работник е ползвал 34 работни дни неплатен годишен отпуск през 2023 г., след което продължава да работи във фирмата.
Въпросът ми е дължи ли осигуровки за 4-те работни дни неплатен годишен отпуск, какви и в какъв размер?
Благодаря предварително за отговора!
На основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Останалото време от ползвания през 2023 г. неплатен отпуск не се зачита за осигурителен стаж и за него не се дължат осигурителни вноски. ВН
| 19.10.2023 ID:2560
Дължи ли се данък общ доход върху обезщетение по реда на чл. 222, ал. 4? Лицето се пенсионира по чл.68а от КСО.
По въпроси, свързани с данъчното облагане, следва да се обръщате по компетентност към Националната агенция за приходите. ВН
| 18.10.2023 ID:2556
Здравейте!
Бихте ли ми отговорили на следния въпрос:
Работник е ползвал 34 работни дни неплатен годишен отпуск през 2023 г. и след изтичане на отпуска продължава да работи във фирмата.
Дължи ли осигуровки за 4-те работни дни (дните над 30 р.дни) какви и в какъв размер?
Благодаря Ви предварително за отговора!
На основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Останалото време от ползвания през 2023 г. неплатен отпуск не се зачита за осигурителен стаж и за него не се дължат осигурителни вноски. ВН
| 17.10.2023 ID:2549
Здлавейте,
Има ли право работодателя да задължава служителите си да изберат/сменят универсалния си пенсионен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване? Уреден ли е законово този въпрос?
Благодаря
Нормативната уредба регламентира свободен избор на универсалния пенсионен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. На основание чл. 124, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява въз основа на сключен договор на осигуреното лице с пенсионноосигурително дружество. За лицата, които не са избрали универсален пенсионен фонд, същата разпоредба предвижда служебно разпределение при условията на чл. 137, ал. 4 от КСО по регистрираните универсални фондове по начин и по ред, определени с инструкция на Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите. Разпоредбата на чл. 124б от КСО урежда взаимоотношенията между осигуреното лице и фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване при заявено желание от лицето за промяна на участието му от един в друг съответен фонд. В тези случаи правоотношението с дружеството, управляващо фонда, в който лицето преминава, възниква от датата на прехвърляне на средствата по индивидуалната му партида, като правоотношението с дружеството, управляващо фонда, в който лицето е било осигурено, се прекратява от същата дата. ВН
| 11.10.2023 ID:2526
Пенсиониран учител съм от 2010г. с повече от 36г учителски стаж. През месец октомври 2023 много колеги са получили увеличение на пенсиите си от този Учителски фонд. Защо аз не съм получила увеличение, при условие, че съм си внасяла осигуровките към Учителския фонд през всичките ми години на работа като учител? Очаквам отговор от Ваша страна!
По конкретния въпрос следва да се обърнете по компетентност към Националния осигурителен институт. ВН
| 10.10.2023 ID:2522
Здравейте, получавам от 2016г.лична и процент от наследствена пенсия.Имам ли право право да се откажа от личната пенсия,за
да получа пенсията на съпруга си?
На основание чл. 80, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните пенсии. Право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите. Съгласно чл. 81, ал. 1 и 2 от КСО наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, както следва: при един наследник - 50 на сто; при двама наследници - 75 на сто; при трима и повече наследници - 100 на сто. Наследствената пенсия се отпуска общо на всички лица, които имат право на тази пенсия, и се разпределя поравно между тях.
Друга възможност съпруг/съпруга да получава част от пенсията на починалия съпруг/съпруга е създадена с чл. 84 от КСО. Съгласно чл. 84, ал. 1 от КСО пенсионерът има право на добавка в размер на 26,5 на сто от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга.
Съобразно споделеното в запитването към личната си пенсия Вие получавате добавка в размер на 26,5 на сто от пенсията или сбора от пенсиите на починалия Ви съпруг. Няма законова възможност да получавате цялата пенсия на съпруга Ви, ако се откажете от Вашата лична пенсия. Ако приемем че сте един наследник с право на наследствена пенсия, Вие би могло да получавате наследствена пенсия размер на 50 на сто от пенсията на съпруга Ви (чл. 81, ал. 1, т. 1 от КСО). ВН
| 09.10.2023 ID:2512
Здравейте! Имам въпрос относно втора категория труд и превръщането и в трета при пенсиониране.От м. октомври 1987г. до м. юни 1993г. периода ми се зачита като втора категория труд. В този период имам 4 г. отпуск за бременост, раждане и отглеждане на малки деца.Въпросът ми е периодът на майчинство, в този период зачита ли се за втора категория или се изважда и само останалият период е втора категория?
Няма законово основание за периодите на ползваните от майките отпуски за бременост, раждане и отглеждане на малки деца да се определя друга категория труд, освен тази, при условията на която майката е работила непосредствено преди ползването на тези отпуски. ВН
| 06.10.2023 ID:2507
Възможно ли е висшист да плати времето на обучение до 5 години , обаче на части , примерно на 3-4 пъти ?
На основание чл. 9а, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, за което са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3 от чл. 9а от КСО, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. В нормативната уредба няма ограничения на колко пъти ще бъдат внесени осигурителните вноски и дали ще се отнасят за част или за целия срок на обучение. Важното е всеки път да се подава в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 8 и в платежния банков документ коректно да се посочват периодите, за които се правят съответните вноски. ВН
| 05.10.2023 ID:2499
Здрвейте,
през м.юни 2023 год. бях преосвидетелствувана и бе издадено експертно решение наТЕЛК до 01.01-2026 година.Предстои ми пинсиониране през м.септември 2024 година, като ще имам изисквания стаж и възраст.Въпросът ми е ще се наложи ли пак да бъда преосвидетелствувана или решението ще остане пожизнено.
Срокът на инвалидността се определя от ТЕЛК и се вписва в експертното решение за освидетелствуване и преосвидетелствуване на лицата с увреждания. Според споделеното в запитването определеният Ви от ТЕЛК срок на инвалидността е 01.01.2026 г.
Друг е въпросът за срока, за който от Националния осигурителен институт се отпуска пенсията за инвалидност. Правилото, установено с чл. 73, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), е пенсията за инвалидност да се отпуска за срока на инвалидността. Но пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, се отпускат пожизнено на основание чл. 73, ал. 3 от КСО. В тази връзка, ако през м. септември 2024 г. навършвате възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО (възрастта за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст по общия ред, която за жените през 2024 г. е 62 години и 2 месеца), от съответната дата получаваната от Вас пенсия за инвалидност следва да се отпусне пожизнено. Подчертаваме, че това се отнася за пенсията за инвалидност, а не за експертното решение на ТЕЛК и определения в него срок на инвалидността. ВН
| 19.09.2023 ID:2425
Здравейте,
През периода м.02.2008 г. до м.12.2015 г. съм работил на втори трудов договор - на 4 часа.
При евентуално пенсиониране, ще се приложи ли чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж?
Необходимо ли е да се представи УП-2 и/или УП-3.
Благодаря!
Разпоредбата на чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) регламентира, че за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2015 г. се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност.
С други думи разпоредбата се прилага само при условие, че със зачетения в повече от календарното време осигурителен стаж лицето придобива изискуемия осигурителен стаж за право на пенсия по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Тя не се прилага, когато лицата имат достатъчно осигурителен стаж. Разпоредбата намира приложение, ако това е по-благоприятно за лицата, т.е. тя няма да се приложи, ако по основния трудов договор лицето е осигурено за първа категория труд, което време би се зачело при пенсиониране в съотношение 3 години за 5 години от трета категория. Друго задължително, но не единствено, условие е лицата да са работили по трудов договор при пълно работно време и едновременно да са осъществявали трудова дейност по някое от изброените основания, например по втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа. За установяване на тези обстоятелства се ползват данните от Регистъра на осигурените лица по чл. 5, ал. 4 от КСО. ВН
|
|