01.03.2023 ID:1448
Здравейте!Имам 38 години учителски стаж,като 28 от тях са в една детска градина, а останалите в други две градини.През последните десет години имам шест месеца, в които получавах обезщетения от бюрото по труда. Зачитат ли се тези 38 години, като непрекъснат стаж при един и същи работодател / Столична община - Отдел " Образование" и имам ли право да получа 11.5 заплати при пенсиониране и прекратяване и на трудовите ми правоотношения през месец май 2023г.

Уважаема госпожо Пашова, Съгласно чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда – в размер на 10 брутни работни заплати. За прилагането на чл. 219, ал. 6 от ЗПУО следва да са изпълнени, предвидените предпоставки: -прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; - през последните 10 години от трудовия си стаж (т.е. непрекъснат трудов стаж) са заемали длъжност на педагогически специалист; - трудовият стаж е придобит в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование. Периодите на безработица не се считат за прекъсване на трудовия стаж. С Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. (КТД Образование) е договорен по-висок размер (11 брутни работни заплати по чл. 31, ал. 1, т. 2) на обезщетението по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ. Обръщаме внимание, че за да могат да се възползват от условията на КТД Образование, работещите в ситемата на предучилищното и училищното образование трябва да са членове на синдикална организация страна по КТД в образователната институция, в която работят или да са се присъединила към КТД, страна по който е техния работодател. В противен случай се прилагат разпоредбите на закона. (СР)

28.02.2023 ID:1447
Шофьор съм специален тежкотоварни автомобил с обща маса 15тона коя категория труд трябва да ме водят 2ра или 3та

Здравейте, Съгласно чл. 2, т.25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона е от втора категория. Съгласно чл. 9, ал 34 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в обхвата на цитираната разпоредба са включени шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина за използване и вида на пренасяния товар: цистерни; автокранове; бетонови разтвори; превоз на цимент, брашно, прахообразни материали; сондажна апаратура; автостълби; автолаборатории; автоработилници и др, както и шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона. Техническата характеристика на автомобилите е определена в техническата документация от производителя. Член 3 от Инструкцията задължава работодателите при изготвяне на документи за осигурителен стаж да вписват съответната точка от НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата. Бихме искали да Ви обърнем внимание, че категорията труд се преценява по оригинални документи за осигурителен стаж, издадени въз основа на разплащателните ведомости или друга счетоводноотчетна документация. При спорни въпроси се представя и производствена (функционална) характеристика, в която е отразено естеството на извършваната работа, звеното, в което е работено и вида дейност на осигурителя. Съгласно Кодекса за социално осигуряване, на териториалните поделения на НОИ са възложени правата по отпускането, изменянето, спирането и прекратяването на пенсиите, като издадените от тях разпореждания подлежат на административен и съдебен контрол. В тази връзка категорията труд при пенсиониране се преценява за всеки отделен случай по представена в ТП на НОИ първична документация, доказваща характера и особените условия на труд. /ДК/

28.02.2023 ID:1443
ИЗдаването на болничен лист прекратява ли автоматично разрешен със заповед платен годишен отпуск или е необходимо заявление от лицето, че поради излизане в друг вид отпуск желае да му бъде прекратен разрешения платен годишен отпуск, съгласно разпоредбите на чл. 175, ал. 1 от КТ? Ако е автоматично прекъсването и не е необходимо писменото волеизявление на лицето, то необходимо ли е издаването на заповед за прекратяването на отпуска или може само да се коригират размера на полагаемия отпуск?

Уважаема г-жо Деянова, Съгласно чл. 175, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя. Когато работник/служител се разболее по време на ползване на платен годишен отпуск и здравните органи са му разрешили отпуск за временна неработоспособност (болничен отпуск) и той представи на работодателя издадения болничен лист се прилага чл. 175, ал. 1 КТ. Съгласно цитираната по-горе законова разпоредба служителят трябва да поиска прекъсване на ползването на платения си годишен отпуск. Законът не определя начина и формата на искането. Считаме, че ако работникът или служителят не подаде писмено заявление, а само представи болничния лист на работодателя си, той изразява волята си, че желае прекъсване на ползването. По наше мнение удостоверяването на „прекъсването“ от работодателя - с издаването на заповед, е необходимо с оглед спазването на чл. 43а НРВПО, съгласно която работодателите водят документация за платения годишен отпуск на работниците и служителите, която съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагана на ползването, както и за изплатените възнаграждения по чл. 177 КТ и за изплатените обезщетения по чл. 224 КТ. Необходимо е да се има предвид и хипотезата, описана в чл. 9, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно тази разпоредба, в случаите, при които лекуващият лекар или ЛКК са констатирали състояние на неработоспособност, но осигуреният откаже да му се издаде болничен лист, последният задължително се издава и служебно се изпраща на работодателя/осигурителя, където работи осигуреният. Ако осигуреният желае да ползва платен годишен отпуск за времето, включено в болничния лист, той подава съответната молба до работодателя/осигурителя. ЛТ/

27.02.2023 ID:1437
Здравейте!Работник отсъствува от работа за изготвяне на документи за ТЕЛК.Как се уреждат дните в които отсъствува през повече от половината от работно му време с платен отпуск или болничен лист?Благодаря!

Уважаема г-жо Наджакова, Болничен лист се издава по преценка на здравните органи. Въз основа на него се разрешава отпуск по чл. 162 КТ. Ако не е разрешен отпуск по реда на чл. 162 КТ, работникът или служителят може с разрешение на работодателя да ползва платен годишен отпуск или неплатен отпуск. ЛТ/

27.02.2023 ID:1435
Лице работи при един и същи работодател по основен трудов договор на 8 часов работен ден и по втори трудов договор по 3 часа на ден. Придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Има трудов стаж по основния трудов доовор над 10 години през последните 20 при същия работодател. По втория трудов договор ила стаж 7 години. Дължи ли се обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в случая в размер на 2 работни заплати по втория трудов догоов на лицето, или такова се дължи само по основния трудов договор.

Уважаема госпожо Щуркова, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. При наличие на основно и допълнително трудово правоотношение, предвид разпоредбата на чл. 222, ал. 3, изр. второ от КТ, обезщетение се изплаща само веднъж, т.е. само по едно от трудовите правоотношения. (СР)

26.02.2023 ID:1434
Здравейте! Кой е крайният срок за ползване на отпуска по чл. 164в от КТ (отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата)? Въпросът ми е, дали крайният срок е навършването на 8 години от детето (тоест 8 - ият рожден ден) или цялата осма година, тоест до навършване на 9 години (каквото тълкуване също беше направено)? Моля за тълкуване от Ваша страна на разпоредата, с цел нейното безспорно прилагане!Благодаря!

Уважаеми господин Иванов, В разпоредбата на чл. 164в, ал. 1 от КТ, която урежда отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), е посочено, че право на този отпуск има бащата(осиновителя) до навършване на 8 г. на детето, т.е. в деня преди 8-я му рожден ден. (СР)

26.02.2023 ID:1433
Здравейте! Има ли приета нова Наредба за трудовите книжки и трудовия стаж? Трябва ли в работодателят да предприеме действие за смяна на трудовите книжки със жълт цвят и в какъв срок.

Уважаема госпожо Пиргова, Съгласно действащата Наредба за трудовите книжки и трудовия стаж и към настоящият момент за работодателя не съществува задължение за предприеме действие за смяна на трудовите книжки.

25.02.2023 ID:1430
Законосъобразно ли е прекратяването на трудов договор на основание чл.328, ал.2 КТ по време на ползване на платен годишен отпуск?

Уважаема г-жо Василева, Съгласно чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) освен в случаите по чл. 328, ал. 1 от КТ служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ урежда отделно основание за прекратяване на трудовия договор с лица, които са част от ръководството на предприятието. Основанието за това е сключването на договор за управление с лице, на което е възложено управелнието на предприятието. Следва да имате предвид,, че според § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КТ "ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Следователно управителят няма право да прекратява на основание чл. 328, ал. 2 от КТ трудовите договори на работници или служители, които не са част от ръководството на предприятието. Освен това, управителят няма право да прекратява трудови договори и след изтичане на 9-месечния срок. По отношение на закрилата при уволнение следва да имате предвид разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, според която в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск. Следователно, когато основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е сред изрично изброените, работникът или служителят се ползва с предварителна закрила, в случай, че се намира в отпуск и трудовия му договор е прекратен. Видно от разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ не е сред основанията, при които работникът или служителят се ползва от предварителна закрила при уволнение. Следва да имате предвид, че работникът или служителя има право да оспори законнността на уволенението си както пред работодателя, така и директно пред съда (чл. 344, ал. 1 от КТ). Давностният срок за предяваване на иск пред съда за отмяна на незаконно уволнение е 2-месечен ( чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ). ГЕ

24.02.2023 ID:1429
Казвам се Галина Георгиева. Работя като помощник готвач в общинска детска градина. Имам ли право да ми бъде зачетен целият трудов стаж, придобит преди 01.07.2007 г. в други предприятия независимо от това, че не съм работила на същата или сходна длъжност и професия. Членувам в синдиката на българските учители, а в чл. 14, ал. 4 на КТД за образованието е записано, че трябва да се зачита изцяло трудовия стаж преди 01.07.2007 Работила съм следните предприятия: ЕТ СТИЛ Радина Симеонова - 1996 -2000 - барман Дирекция бюро по труда - 2001 ЕТ АВТОКООП Димитър Михов -2002- барман Софт Фарма - 2005- чистач/хигиенист АстартаСофт-2005-2008 чистач/хигиенист Галина Георгиева -2008-2009- земеделски производител 120 ОДЗ -2009-2011 - пом. възпитател 119 ДГ - 2012 до момента - пом. възпитател , пом. кухня.

Уважаема госпожо Георгиева, Допускаме, че въпросът Ви е свързан с изплащането на допълнителнто трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, регламентирано в чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Алинея 4, т. 1 от същата разпоредба регламентира, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за работната заплата да се предвиди заплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и за трудов стаж при друг работодател на различна длъжност и с различна професия. С Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 17.08.2020 г. (КТД Образование) е определен по-висок размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален за работниците или служителите, които са членове на синдикална организация, страна по КТД или са се присъединили се към КТД, сключен от работодателя им. Освен това в чл. 24 е договорено, че работодателите при определяне на продължителността на трудовия стаж и професионален опит, за които се заплаща допълнително възнаграждение, зачитат изцяло трудовият стаж до 01.07.2007 г. по трудово или служебно правоотношение. В КТД Образование е предвидено, че с колективни трудови договори на равнище по-ниско от отраслово, могат да се договарят само по-благоприятни условия от установените с отрасловия КТД. За да могат да се възползват от условията на КТД Образование, работещите в системата на предучилищното и училищното образование трябва да са членове на синдикална организация страна по КТД в образователната институция, в която работят или да са се присъединила към КТД, страна по който е техния работодател. В противен случай се прилагат разпоредбите на НСОРЗ и вътрешните правила за работната заплата. (СР)

24.02.2023 ID:1428
Здравейте! Съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) при определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, работодателят отчита:  времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности;  трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. В тази връзка, моля за Вашето становище/отговор по компетентност на въпроса: Длъжен ли е работодателят да признае целия трудов стаж, придобит преди 01.07.2007 г, независимо от длъжността и предприятието, в което е работил преди назначаване в друго предприятие, в случая „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД?

Уважаема госпожо Василева, Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (ал. 5 на чл. 12 от НСОРЗ). Следва да се има предвид, че съгласно Указания № ПК/1/23.07.2007 г. на министъра на труда и социалната политика при определяне на условията по чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба, вкл. и преди 01.07.2007 година. Следователно, преценката относно сходството се извършва от работодателя, който следва да прецени кои от заеманите предходни длъжности са сходни или със същия характер, предвид длъжността, която заема работникът или служителят в предприятието.

24.02.2023 ID:1427
Здравейте, имам регистрира фирма - ЕООД, в която аз съм едноличен собственик на капитала. Назначила съм баща ми за управител. Предстои сключване на Договор за Управление и контрол. Бих искала той да е безвъзмезден. Моля за потвърждение дали това е възможно. В случай, че е, дали трябва Договорът да бъде деклариран някъде?

Уважаема госпожо Илиева, Правното основание на договора за управление и контрол се съдържа в разпоредбите на Търговският закон, поради което този договор не е трудов и за него не се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. Доколкото въпросът Ви е свързан със задълженията, които могат да възникнат във връзка с начисляването на данъци и осигурителни вноски, бихте могли да се обърнете по компетентност към НАП.

24.02.2023 ID:1426
Имам 7 години стаж като държавен служител и 15 години като зам.кмет.Времето от 15 години като зам.кмет се признава като служебен стаж, без да е съществувало служебно правоотношение. Предстои ми пенсиониране и моят въпрос е КОЛКО РАБОТНИ ЗАПЛАТИ ТРЯБВА ДА МИ ИЗПЛАТИ РАБОТОДАТЕЛЯ 6 или 10, защото на практика служебният ми стаж е 22 години.

Уважаема госпожо Христова, От запитването не става ясно дали към момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст сте държавен служител или заместник- кмет. Уточнението е важно, тъй като в първия случай обезщетението се определя по силата на Закона за държавния служител (ЗДСл), а във втория – на основание разпоредбите на Кодекса на труда (КТ). Трябва да се направи уточнение, че правоотношението между заместник-кмета и общината възниква на основание чл. 39, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), като по силата на цитираната разпоредба кметът на общината, съответно кметът на района, назначава заместник-кметове в съответствие с одобрената численост и структура на общинската администрация и определя техните функции. По същността си това правоотношение е трудово и при него намира приложение нормата на чл. 19а, ал. 1 от Закона за администрацията, която предвижда заместник - кметовете да имат всички права по трудово правоотношение с изключение на тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. В този смисъл е и константната съдебна практика. В случай, че към момента изпълнявате длъжността заместник- кмет и по време на изпълнение на тази длъжност придобиете право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, Вие имате право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Съгласно тази разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Ако към момента работите по служебно правоотношение, при прекратяване на служебното правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, Вие имате право на обезщетение съгласно чл. 106, ал. 3 от ЗДСл в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Разпоредбата предвижда също, че ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В конкретния случай, Вие бихте имали право на обезщетение по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл определено на база прослужените 7 г. като служител по служебно правоотношение. (СР)

23.02.2023 ID:1423
Здравейте, в края на 2020 г. служителка излиза в отпуск за бременност и раждане. През месец декември 2022 г. на основание чл.176, ал.1, т.2 от КТ подава молба до работодател за прехвърляне на 6 дни неползван отпуск за 2020 г. за ползване през 2023 г. Работодателят одобрява молбата. На 24.01.2023 г. на служителката изтича полагаемия отпуск на основание чл.164 от КТ за гледане на дете до двегодишна възраст и подава молба за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1 (по взаимно съгласие). Работодателят е изплатил обезщетение за неползвания отпуск за тези 6 дни от 2020 г. Има ли право служителят на това обезщетение?

Уважаема г-жо Лазарова, Съгласно чл. 176, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага (чл. 176, ал. 2 от КТ). Според чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. От данните в запитването правим заключението, че лицето не е могло да ползва полагаемия му се платен годишен отпуск, поради ползване на друг вид отпуск, поради което правото на ползване на неизпозлваните дни платен годишен отпуск следва да се погаси 2 години след отпадане причината за неползването им. Според данните в запитването лицето се е завърнало на работа през януари 2023 г., поради което платеният годишен отпуск ще се погаси по давност в края на 2025 г. С оглед на това, при прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя следва да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск. ГЕ

23.02.2023 ID:1422
В периода 01.09.2019 до 30.06.2020г. съм била назначена по основен трудов договор на непедагогическа длъжност -АТС, на 8 часа работен ден. И на допълнителен тр. договор към същото училище като учител на 4 часа. Как би се изчислил учителския стаж по допълнителния договор изискващ се за заемана на длъжност директор съгласно чл. 33, ал. 5 от Наредба 15/22.07.2019 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и др. педагогически специалисти? За посочения период съм изпълнила норма преподавателска работа отговаряща на половин норматив.

Уважаема госпожо Христева, Тъй като въпросът се отнася до Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, която е издадена от министъра на образованието и науката, за указания по прилагането следва да се обърнете към Министерството на образованието и науката. (СР)

23.02.2023 ID:1420
Здравейте, В предприятието ни има осем часова организация на работното време на три смени, както следва: 6.00-14.30 ч. 14.30-23.00 ч. 23.00-06.00 ч. Почивките за хранене са по 30 минути и не са включени в работното време (процесът на работа не е непрекъсваем), въведени са и физиологични почивки като част от работното време. Няма възможност за застъпване на смените и така нощната смяна започва от 23.00 часа, а не от 22.00 часа, каквото е изискването в Наредба 15/1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. Въпросът ни е, допустимо ли е това?

Уважаема г-жо Димитрова, Съгласно чл. 8 от Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, физиологични режими на труд и почивка се разработват за конкретен вид труд в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите съгласно изискванията на приложението. От посочената разпоредба е видно, че при разработването и въвеждането на физиологичните режими на труд и почивка следва да се спазват изискванията на приложението към чл. 8 от наредбата. В чл. 15, буква „д“ от него изрично е предвидено, че при сменна работа разработването на физиологични режими на труд и почивка се подчинява на определени изисквания, едно от които е, че сутрешната смяна не може да започва по-рано от 6 ч., а нощната - по-късно от 22 ч., поради необходимостта от достатъчно време за сън и възстановяване. ЛТ/

22.02.2023 ID:1414
Здравейте, въпросът ми е във връзка с определените Ви в § 2 от Заключителните разпоредби от НАРЕДБА за безплатното работно и униформено облекло компетенции. В министерството, в което работя е възприета практиката на служители назначени на трудово правоотношение да не се предоставят средства за работно облекло, като на служителите по служебно правоотношение средствата са изплащани ежегодно. Законът за държавния служител регламентира чрез чл. 40, ал. 1 правото на държавните служители на представително и униформено облекло, аналогична е разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от Кодекса на труда, уреждаща същото право на служителите по трудово правоотношение, като единствената разлика е при определянето на вида облекло „работно“- за КТ и „представително“ за ЗДСл. Разликата в определенията в конкретния случай е неотносима, тъй като и служителите по служебно и служителите по трудово правоотношение се подчиняват на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, където чрез чл. 17, ал. 4 е вменено задължението да се спазва представителния и работен вид на облеклото. В допълнение, поднормативния акт по чл. 296 от КТ (НАРЕДБА за безплатното работно и униформено облекло, приета с ПМС № 10 от 21.01.2011 г., обн., ДВ, бр. 9 от 28.01.2011 г.) изключва личните предпазни средства и специалното работно облекло от приложното си поле и е изцяло относима към задълженията на работодателя- в конкретната ситуация Министерството. Създадената практика към настоящия момент - да не се предоставят средства за облекло на служители по трудово правоотношение според нас е изцяло дискриминационна, нарушена е нормата на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита от дискриминация по признак „обществено положение“, като предоставените средства на служители назначени на служебно правоотношение могат да се считат за „непряко възнаграждение“ и води до неравностойно третиране (чл. 9 от ЗЗД) на служителите в Министерството. В допълнение ще цитирам и чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България: „Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Повдигнахме въпроса пред ръководството, като становището, което получихме, че в конкретната ситуация е налице "правно несъответствие", но специално за дискриминационно третиране не би могло да се говори, тъй като Законът за държавния служител се явява специален на Кодекса на труда и в този смисъл урежда и други специфични само за държавната служба изисквания или привилегии. Моля да посочите конкретните правни разпоредби, които забраняват предоставянето на средства за работно облекло на служителите назначени по трудово правоотношение и/или ограничават правата им по чл. 296 от Кодекса на труда, моля да изразите становище по така описания казус.

Уважаема г-жо Джокова, За работещите по трудово правоотношение в държавната администрация се прилага Кодексът на труда и подзаконовите нормативни актове за прилагането му. За тези служители са приложими и допълнителните условия по чл. 107а от КТ. Работещите по трудово правоотношение в държавната администрация имат право на безплатно работно и униформено облекло, ако са изпълнени изискванията на Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, издадена на основание чл. 296, ал. 1 КТ. Работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа (чл. 3 от наредбата). Униформено облекло се осигурява, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието (чл. 4 от наредбата). При осигуряване на облеклото работодателят има задължения, регламентирани в чл. 6 от наредбата. Той осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място. По отношение на твърдението Ви за дискриминационно третиране бихме искали да Ви уведомим, че органът, който е компетентен да се произнася по жалби на засегнати лица, е Комисията за защита от дискриминация. Комисията е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането. ЛТ/

22.02.2023 ID:1413
Здравейте! При назначаването на учител в училище за стаж, върху който се начислява кофициент прослужено време (1%) се взема само стажът придобит от лицето преди 2007 г. на същата или сходна длъжност. Във Вътрешните правила за работни заплати в тази връзка е записано: "2. Новоназначените служители и учители имат право да получават % за придобит стаж и професионален опит само, ако са изпълнявали същата, сходна или със същия характер работа." Това в противоречие ли е с чл. 24 от КТД "Образование" и дали въобще е някакво нарушение на споменатия КТД и на НСОРЗ? Благодаря!

Уважаеми господин Рисков, Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Алинея 4, т. 1 от същата разпоредба регламентира, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за работната заплата да се предвиди заплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и за трудов стаж при друг работодател на различна длъжност и с различна професия. С Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 17.08.2020 г. (КТД Образование) е определен по-висок размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален за работниците или служителите, които са членове на синдикална организация, страна по КТД или са се присъединили се към КТД, сключен от работодателя им. Освен това в чл. 24 е договорено, че работодателите при определяне на продължителността на трудовия стаж и професионален опит, за които се заплаща допълнително възнаграждение, зачитат изцяло трудовият стаж до 01.07.2007 г. по трудово или служебно правоотношение. В КТД Образование е предвидено, че с колективни трудови договори на равнище по-ниско от отраслово, могат да се договарят само по-благоприятни условия от установените с отрасловия КТД. За да могат да се възползват от условията на КТД Образование, работещите в ситемата на предучилищното и училищното образование трябва да са членове на синдикална организация страна по КТД в образователната институция, в която работят или да са се присъединила към КТД, страна по който е техния работодател. В противен случай се прилагат разпоредбите на НСОРЗ и вътрешните правила за работната заплата. (СР)

22.02.2023 ID:1412
От коя дата се прекратява трудовият договор при смърт на работника: трудовият договор се прекратява считано от: датата на смъртта или от следващия ден?

Уважаемо г-жо Петкова, Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, със смъртта на работника или служителя. Моментът на прекратяването на договора съвпада с настъпването на събитието – смъртта на работника/служителя, т.е. датата, която е вписана в акта за смърт. ЛТ/

22.02.2023 ID:1411
Самоосигуряващо се физическо лице упражнявало дейност като адвокат на свободна практика и осигурявало се за фонд „Пенсии“ без фонд „общо заболяване и майчинство“, в момента работещо в общинско предприятие по трудов договор на длъжност „Юрисконсулт“. Въпросът ми е: Периодът от 2002 година до 2022 г. през, който е упражнявана свободната професия, зачита ли се за трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда и има ли право на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за този период, съгласно НСОРЗ и НДДТВ. Осигуряване:2002 и 03г. – 27%; 04 и 05г. – 26%; 06г. – 19%; 07г. – 18 и 17%; 08г.-17%; 10г.-11%; от 2011 до 2015г.-12.80%, върху минималния доход от 220 до 550 лева.

Уважаема госпожо Илиева, Съгласно чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. От изложеното е видно, че конкретната категория лица, която попада в обхвата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ се определя от начина, по който е било извършвано осигуряването и от сходството в извършваната дейност. Видно от разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. Следователно лицата посочени в цитираната разпоредба не попадат в обхвата на лицата по чл. 12, ал.4, т. 2 от НСОРЗ.

22.02.2023 ID:1410
Здравейте, Имам следния казус и се надявам да може да ми помогнете. От 13.02 до 17.02.2023 г бях в болничен заради малкия ми син ( той беше под каранатина). По спешност вкараха на 16.02. мой роднина за операция и поискаха да се предостави бележка за кръводаряване. Аз съм активен кръводарител, като всяка година дарявам кръв безвъзмездно, но сега ми се наложи да го направя за близък човек. По кодекс ми се полагат 2 дни платен отпуск, но работодателят каза, че ще признае само втория ден, тъй като на 17.02 когато е въпросното кръводаряване съм се водела болничен. Леко несправедливо ми изглежда, та аз не съм болничен за мен самата, а заради детето ми. Та въпосът ми е мога ли в случая да си ползвам и двата дни има ли такава норматична уредба за този случай? Благодаря Ви предварително за отговора! Хубав и ползотворен ден. Поздрави, Ирена Димова

Уважаема госпожо Димова, Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. В чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е установено, че работникът и служителят имат право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 2 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея. В запитването посочвате, че в деня на кръводаряването сте ползвали отпуск за временна неработоспособност. Следва да се има предвид, че неработните дни, както и ползването на друг законоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност (чл. 6, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза). В конкретния случай, тъй като деня на кръводаряването е 17.02.2023 г. – петък и през този ден Вие сте ползвали отпуск за временна неработоспособност, ще имате право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 2 от КТ само за 1 ден –първия работен ден след деня на събитието, което е 20 февруари 2023 г. (СР)