|
27.06.2023 ID:1988
Здравейте, въпросът ми е следният. Предстои ми командировка в чужбина. Заминаване в събота, неделя свободен ден, от понеделник до четвъртък протичане на обучение, петък свободен ден, събота кацане в България. При така структурирана седмица за кои дни следва да получа трудово възнаграждение(заплата)? Всички дни от събота до събота или само за дните касаещи обучението от понеделник до четвъртък?
Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Редът и условията за командироване са определени в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). При командироване в чужбина по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с НСКСЧ (чл. 215, ал. 1 от КТ). С писмената заповед за командироването в чужбина задължително се определя началната дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни (чл. 5, ал. 2, т. 4 от НСКСЧ). Също така се определят и финансовите условия на командировката или специализацията – пътни, дневни и квартирни пари (чл. 5, ал. 2, т. 6 от НСКСЧ). От зададения въпрос правим заключението, че в събота /неработния ден за работника или служителя/ се осъществява единствено пътуването, но не се изпълняват служебни задължения, а за неделя не е предвидена служебна ангажираност. Също така е предвидено завръщането да е отново в събота, без да има служебна ангажираност през този ден. В този случай, по наше мнение, не следва да се отчитат за работни съботните и неделния ден, съответно да се начислява и изплаща извънреден труд, доколкото няма предвидена служебна ангажираност през тях. Бихме искали да отбележим, че работодателят е длъжен да изплаща дневни пари за всички дни на командироването, чиято цел е да компенсират работника или служителя за неудобствата причинени му от пътуването и отсъствието му от населеното място, в което постоянно пребивава.НС
| 26.06.2023 ID:1986
Здравейте, моля за Вашето компетентно тълкуване на следния казус:
Работя като учителка и съм синдикален член. Пенсионирах се през 2021г., но продължих да работя до настоящия момент. С прекъсвания през последните 20 години имам изработени 10 години в сферата на образованието. Реших да прекратя трудовата си дейност в началото на м.юли т.г. Според чл.222., ал.3. от Кодекса на труда "ако работникът е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години му се дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца." В същото време в Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование в сила от 26.11.2022 г.в чл.31., ал.1., т.2. е разгледан само случаят, когато на учител му се дължат при пенсиониране 11 брутни заплати.
Какво обезщетение би следвало да получа при излизането си в пенсия - 2 или 6 брутни заплати?
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Във връзка с хипотезата за група предприятия при прилагането на чл. 222, ал. 3 от КТ в системата на предучилищното и училищното образование е изразено становище от министъра на образованието и науката, според което „хипотезата не е приложима за държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование“. Това на практика означава, че за да се определи по-високия размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ (брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца) за работещите в системата на образованието, работникът или служителят трябва да е придобил 10 г. трудов стаж през последните 20 г. при същия работодател.
Следва да се има предвид, че Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) съдържа специална уредба в чл. 219, ал. 6, приложима за педагогическите специалисти, която е по-благоприятна от разпоредбата в КТ, тъй като дава право на по-високо обезщетение и в случаи, когато педагогическият специалист е работил при различни работодатели. За прилагането на специалната уредба следва да са изпълнени, предвидените в нея предпоставки:
-прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
- през последните 10 години от трудовия си стаж (т.е. непрекъснат трудов стаж) са заемали длъжност на педагогически специалист;
- трудовият стаж е придобит в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование.
Периодите на безработица не се считат за прекъсване на трудовия стаж.
Ако посочените предпоставки са изпълнени, съгласно чл. 219, ал. 6 от ЗПУО се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ – в размер на 10 брутни работни заплати. С КТД Образование е договорен по-висок размер (11 брутни работни заплати) на обезщетението по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ. Обръщаме внимание, че за да могат да се възползват от условията на КТД Образование, работещите в ситемата на предучилищното и училищното образование трябва да са членове на синдикална организация страна по КТД в образователната институция, в която работят или да са се присъединила към КТД, страна по който е техния работодател. В противен случай се прилагат разпоредбите на закона.
С оглед на гореизложеното и предвид запитването, считаме че, за да отговаря на условията за изплащане на обезщетение:
- по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО – педагогическия специалист трябва да има през последните 10 години непрекъснат трудов стаж като педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на образованието;
- по чл. 222, ал. 3 от КТ в увеличен размер – трябва да е придобит 10 години трудов стаж през последните 20 години при работодателя, с който се прекратява трудовото правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако това условие не е изпълнено работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. (СР)
| 26.06.2023 ID:1984
Здравейте,
в дружеството, в което работя има Колективен трудов договор, спрямо, който на служителите ще се изплаща възнаграждние, когато служителят ползва най-малко 12 дни от отпуска му за текущата година.
Имаме служители с натрупан отпуск от 2021 и 2022г.. Възмоно ли е тези служители да ползват първо отпуската си за 2023г. и след това натрупаната от предишни години.
Или, има ли записано някъде, каква е поредността за използване на отпуската?
Съгласно чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.
Според чл. 176, ал. 1 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:
1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;
2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
В тази връзка, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 от КТ, според която, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176а, ал. 2 от КТ).
Следователно, няма пречка при наличен платен годишен отпуск от предходни години ( 2021г. и 2022 г.) работникът или служителят да ползва първо полагаемия му се отпуск за 2023 г. и впоследствие неизползваните дни отпуск, стига последните да не са погасени по давност съгласно разпоредбите на чл. 176а, ал. 1 и 2 от КТ.
Освен това, съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Следователно в заявлението си до работодателя работникът или служителят може да посочи желаният от него период за ползване на платен годишен отпуск. ГЕ
| 26.06.2023 ID:1983
Здравейте,
На служител, който от началото на календарната година досега се води неплатен отпуск и на който му предстои прекратяване на трудовия договор, дължи ли се обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен отпуск въпреки, че реално служителя не е положил нито един работен ден труд?
Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Съгласно чл. 22, ал. 1, посл. предложение от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.
Според чл. 160, ал. 1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет (чл. 160, ал. 3 от КТ).
Доколкото към момента няма друг акт, който да регламентира по-дълъг период на ползване на неплатения отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ за трудов стаж, то за 2023 г. за трудов стаж се признават 30 работни дни неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ.
В запитването си сочите, че служителят ползва неплатен отпуск от началото на текущата година до настоящия момент, поради което за трудов стаж следва да се признаят 30 работни дни. Този период следва да се вземе предвид и при изчисляване на пропроционално полагаемия се платен годишен отпуск за календарната година на лицето. В тази връзка на работника или служителя следва да се изплати обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, който не е погасен по давност, в т.ч. за неизползван платен годишен отпуск, полагаем се за настоящата календарна година, изчислен на база на 30 работни дни признати за трудов стаж. ГЕ
| 26.06.2023 ID:1982
Колко дни неплатен отпуск през 2023 год се счита за трудов и осигурителен стаж?
Според чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет (чл. 160, ал. 3 от КТ).
Доколкото към момента няма друг акт, който да регламентира по-дълъг период на ползване на неплатения отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ за трудов стаж, то за 2023 г. за трудов стаж се признава само неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ, ползван в рамките на 30 дни. ГЕ
| 26.06.2023 ID:1980
Бих искала да се консултирам с Вас по казус, във връзка с изплащане на обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ на учител работил в СУПЦ „Св. Климент Охридски” – Социален учебно – професионален център 01.04.2001 г до 01.01.2017 г., а в основно училище е работил от 10.09.2018 г до настоящия момент. На какъв размер обезщетение има право -БТВ за срок от 2 месеца или на БТВ за срок от 6 месеца .
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Във връзка с хипотезата за група предприятия при прилагането на чл. 222, ал. 3 от КТ в системата на предучилищното и училищното образование е изразено становище от министъра на образованието и науката, според което „хипотезата не е приложима за държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование“. Това на практика означава, че за да се определи по-високия размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ (брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца) за работещите в системата на образованието, работникът или служителят трябва да е придобил 10 г. трудов стаж през последните 20 г. при същия работодател.
Следва да се има предвид, че Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) съдържа специална уредба в чл. 219, ал. 6, приложима за педагогическите специалисти, която е по-благоприятна от разпоредбата в КТ, тъй като дава право на по-високо обезщетение и в случаи, когато педагогическият специалист е работил при различни работодатели. За прилагането на специалната уредба следва да са изпълнени, предвидените в нея предпоставки:
-прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
- през последните 10 години от трудовия си стаж (т.е. непрекъснат трудов стаж) са заемали длъжност на педагогически специалист;
- трудовият стаж е придобит в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование.
Обръщаме внимание, че съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗПУО институциите в системата на предучилищното и училищното образование са детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена.
Ако посочените предпоставки са изпълнени, съгласно чл. 219, ал. 6 от ЗПУО се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ – в размер на 10 брутни работни заплати. С КТД Образование е договорен по-висок размер (11 брутни работни заплати) на обезщетението по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ. Обръщаме внимание, че за да могат да се възползват от условията на КТД Образование, работещите в ситемата на предучилищното и училищното образование трябва да са членове на синдикална организация страна по КТД в образователната институция, в която работят или да са се присъединила към КТД, страна по който е техния работодател. В противен случай се прилага разпоредбата на ЗПУО.
С оглед на гореизложеното и предвид запитването, считаме че, за да отговаря на условията за изплащане на обезщетение:
- по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО – педагогическия специалист трябва да има през последните 10 години непрекъснат трудов стаж като педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на образованието;
- по чл. 222, ал. 3 от КТ в увеличен размер – трябва да е придобит 10 години трудов стаж през последните 20 години при работодателя, с който се прекратява трудовото правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако това условие не е изпълнено работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. (СР)
| 23.06.2023 ID:1978
Здравейте, аз зададох въпрос относно "Обжалване на решение за пенсия" с ID 1912.
От рубриката за отговорени въпроси по Трудово право виждам, че сте отговорили на лица с по-късни регистрации от моята. Аз все още нямам отговор на моя въпрос.
Да считам ли че въпроса ми е неподходящ или нямате мнение по въпроса? Благодаря!
Уважаеми г-н Атанасов,
В запитването си посочвате, че през 2022 г. Ви е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), като е зачетен придобитият от Вас осигурителен стаж в България (13 г. и 5 м.) и в чужбина (25 г. и 9 м.). От запитването Ви не става ясно в коя държава са придобити осигурителните Ви периоди в чужбина. В случай че това е друга държава-членка на Европейския съюз, то пенсията Ви е отпусната при прилагане на разпоредбите на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. В случай че става въпрос за трета държава, с която Република България има сключен и действащ международен договор в областта на социалната сигурност, то приложение са намерили разпоредбите за отпускане на пенсия от съответния договор.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) при определяне размера на пенсията по условията на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност по чл. 70 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява само от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж, придобит в Република България, при спазване разпоредбите на наредбата.
Наред с това, разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от НПОС посочва, че при пенсии по международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато при преценка на правото размерът на пенсията, дължим от Република България, е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него, когато условията за придобиване право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в Република България.
От запитването Ви става ясно, че при отпускане на пенсията Ви е извършено сумиране съгласно разпоредбите на посочения по-горе регламент или съответния международен договор в областта на социалната сигурност, т.е. условията за придобиване право на пенсия по КСО не са били изпълнени само с осигурителния Ви стаж, придобит в Република България.
Размерът на Вашата пенсия е изчислен при спазване на разпоредбите на посочените актове, като българската компетентна институция изплаща частта от пенсията Ви, която съответства на българските Ви осигурителни периоди, а съответната друга държава – на периодите, завършени съгласно нейното законодателство, и в конкретния случай няма основание за изплащане на „българската“ част от пенсията Ви в минималния размер, определен в действащото българско законодателство. ГЯ/ТПООУТ
| 23.06.2023 ID:1977
Лице с диагноза ДЦП и ТЕЛК 95% с чужда помощ пожиснено може ли да бъде назначено на трудов договор и да извършва трудова дейност.
Уважаема госпожо,
Въпросите, свързани с работоспособността, условията при които лицето може да работи, както и противопоказаните условия на труд, са от компетентността на органите по експертизата, в случая - ТЕЛК, издала решението. Няма пречка лице с трайна неработоспособност или вид увреждане, определена с експертно решение, да бъде трудоустроено на подходящо работно място или назначено на подходяща работа. ДК/
| 23.06.2023 ID:1976
Ползва ли се със защита вдовица с деца над 18 години, при евентуално съкращение, т.е. прекратяване на договора поради съкращаване на щата или намаляване обема на работа.
Предварителната закрила при уволнение е регламентирана в чл. 333 от Кодекса на труда (КТ). Тя се прилага в определените в цитираната разпоредба случаи, вкл. при съкращаване на щата или намаляване на обема на работата, както и само спрямо определените в разпоредбата групи работници и служители. В чл. 333 от КТ не е предвидено право на закрила за вдовиците с деца над 18-годишна възраст. ГЕ
| 23.06.2023 ID:1975
Здравейте, мъжът ми работи в спедиторска фирма на длъжност куриер. Работодателят му се сърди и го заплашва, че т.к. няма много работа той сам трябвало да си намира клиенти. Един вид да се изявява и като търговски представител, въпреки че в длъжностната му характеристика не пише такова нещо. Въпросите ми са:
1. Задължение на работника е да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа, но когато няма пратки какво трябва да прави?
2. Ангажимент ли е на работодателя е да уплътни това работно време с определени задачи, свързани с договора, възможностите и най-вече длъжностната характеристика на работника?
3. Може ли законово да му удържа от бонуса над заплатата, ако няма пратки за разнос през цялото работно време и да го кара да изпълнява и задължения по негова преценка, който нямат нищо общо с неговата длъжност?
Благодаря за отделеното време.
Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение. Освен това работодателят следва да предостави длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването (чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ). Работодателят няма право едностранно да променя уговорените условия в трудовия договор, освен в случаите, определени в КТ. В случай, че работодателят иска да се промени трайно характера на работата, т.е. да се възлагат различни задължения на работника или служителя от уговорените с трудовия договор, следва да се сключи анекс към трудовия договор и да се извърши промяна в длъжностната характеристика.
Следва да се има предвид, че когато работодателят не осигурява работата, уговорена в трудовия договор е налице престой не по вина на работника или служителя. В този случай съгласно чл. 267, ал. 1 от КТ за времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение. Съгласно чл. 120, ал. 1 от КТ работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава.
По отношение определянето на „бонусите“, обвързани с постигането на определени предварително заложени резултати, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период. Условията за начисляване и изплащане на този вид допълнителни трудови възнаграждения следва да се съдържат в колективен, индивидуалния трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата, с които правила работодателят следва да запознае работника или служителя (чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ). ГЕ
| 22.06.2023 ID:1974
Здравейте,по повод получен от Вас отговор на въпрос с ID:1953 бих искала да получа яснота,денят на събитието-смъртта/13.06.2023г.вторник/ съм го работила,за мен е отработен ден.Как следва да ползвам отпуската?
Уважаема госпожо,
Както вече е посочено отпускът по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е целеви отпуск и в тази връзка сме изразили мнение, че следва да се предостави за деня на съответното събитие (смъртта на Вашата близка) и за следващия работен ден. Тъй като сте отработила деня, в който е починала близката Ви, Вие ще имате право на отпуск само за следващия ден.
За повече информация можете да се обърнете към дирекция „модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, която има компетентност да изразява становища по Закона за държавния служител. (СР)
| 22.06.2023 ID:1971
Привет, въпроса ми е : По колко лева дължи работодателя при командировка с продължителност 2 дни с една нощувка 80 лева или 60 лв.? В наредбата е записано:Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1995 г., в сила от 01.07.1995 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2023 г.) На командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 40 лв. за всеки ден от командировката.
Според чл. 2 от Наредбата за командировките в страна (НКС) командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Следователно основното правило, е че командироването се осъществява в календарни дни, поради което работникът или служителят има право на дневни пари за всичките дни на командировката. Съгласно чл. 19, ал. 1 от НКС на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 40 лв. за всеки ден от командировката. На база на описаната от Вас фактическа обстановка правим извод, че командировката е с продължителност от общо 2 календарни дни и е предвидено да се нощува в населеното място, където е командировката. Поради това считаме, че следва да се изплатят дневни пари за всеки един от двата календарни дни в пълен размер, т.е. 80 лева.НС
| 20.06.2023 ID:1964
На 08.06.2023 година,работих на пробен ден в ХХХ.София,бул.ХХХ за длъжността хигиенист одобрена на интервю на 01.06.23 г., законно ли е?! По ХХХ Работата,беше без трудов договор.Искам,да ми се плати и да ги накажете!ХХХ,ми е телефона.Поздрави.
Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Поради това, в описаната от Вас хипотеза, може да се обърнете към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за съдействие.НС
| 20.06.2023 ID:1962
Здравейте, искам да попитам - Зачита ли се времето за пътуване с транспорт на работодателя до отдалечен обект да се счита за работно време? Благодаря!
Съгласно чл. 2 от Наредба за командировките в страната (НКС) командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед (чл. 8, ал. 1 от НКС). Според чл. 4, ал. 1 от НКС, командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с наредбата. Следователно за времето на командировка работникът или служителят получава обезщетение /командировъчни пари/, което компенсира неудобствата, които той понася поради обстоятелството, че е извън мястото на работа и живеене. Работно време по смисъла на Кодекса на труда е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил (§ 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ). В тази връзка считаме, че според националното законодателство времето за пътуване не е част от работното време на работника или служителя, в случай, че лицето не извършват постоянната си работа през време на пътуването, т.е. не е работник от локомотивни и други превозни бригади, шофьор, летец, моряк, ловен и риболовен надзиратели, подвижната охрана и др. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 и 5 от НКС в заповедта за командироване се посочват задачата, за която лицето се командирова и времетраенето на командировката. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от НКС определя, че командированият спазва установеното работно време на предприятието, в което е командирован. Когато изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на предприятието, в което е командирован, командированият сам определя работното си време, като се ръководи от установеното за него работно време и от необходимостта да изпълни задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командировката (чл. 3, ал. 2 от НКС).НС
| 20.06.2023 ID:1961
Здравейте!
Моля за вашия компетентен отговор на следния въпрос:
Как точно се изчислява броят на полагаемите дни платен годишен отпуск по чл.155 КТ, когато лицето е ползвало неплатен отпуск по чл.160(1) в няколко месеца на предходната година, т.е. повече от 30 работни дни? Става дума за лице, работещо на петдневна работна седмица при подневно отчитане на работното време. Моля за точен алгоритъм за определяне на този брой, защото получих няколко различни тълкувания!
Първият вариант е, че това се прави пропорционално на броя пълни календарни месеци трудов стаж плюс дните трудов стаж от непълен месец, ако има такъв. Други взимат предвид броя дни трудов стаж за годината, отнесен към общия брой работни дни за годината и умножават по дните полагаем годишен отпуск. Кое е правилно, защото е възможно да се получат различен брой дни при двата варианта? И ако е верен първият вариант, то как се изчисляват точно полагаемите дни за непълния месец трудов стаж? Възможно е тези варианти да не са коректни.
Известно е, че платен отпуск се полага пропорционално на трудовия стаж (чл.22 НРВПО). Според чл.355(1) трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, като за пълен месец се признава календарния месец с поне 21 изработени дни (чл.355(3)). Така е и според чл.9(3) от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж - при непълен брой отработени дни за месеца техния брой се дели на 21. Но когато са отработени част от дните в месец с повече от 21 работни дни, пак на 21 ли се дели или съответно на 22 или 23?
В конкретния случай ми се налага да ползвам неплатен отпуск по чл.160(1) от 25.08.2023 год. при полагаем платен отпуск за годината 30 дни и използвани вече 30 работни дни неплатен отпуск със зачитане на трудов стаж още в началото на годината. Искам да знам колко дни платен отпуск ми се полагат през 2024-та година и как точно се определя техния брой.
Извинявам се за дългия въпрос!
Предварително благодаря!
Съгласно чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Според чл. 22, ал. 1, посл. предложение от Наредбата за работното време, почивите и отпуските (НРВПО) размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие.
В тази връзка, според чл. 355, ал. 1 от КТ трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения (чл. 355, ал. 2 от КТ). За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал. 3 от КТ). Според чл. 9, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) при подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен. При изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 при петдневна работна седмица. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал. 3 (чл. 9, ал. 4 от НТКТС).
Поради това при изчисляване на трудовия стаж към месеците, които се признават за пълни, т.е. отработени са всички работни дни в съответния месец, се прибавят работните дни, които са отработени в непълни месеци. При отработени повече 21 работни дни през отделните непълни месеци се признава един месец трудов стаж.
Бихме искали да Ви обърнем внимание на разпоредбата на чл. 352, ал. 1, т. 3 от КТ, според която за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил поради ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено. В тази връзка според чл. 160, ал. 3 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет.
В запитването си сочите, че вече сте използвали неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ в началото на 2023 г., в размер на 30 дни, който се признава за трудов стаж, съгласно чл. 160, ал. 3 от КТ. Следователно, посочения от Вас желан период на предстоящо ползване на неплатен отпуск -25.08.2023 -31.12.2023 г., не следва да Ви се признае за трудов стаж.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ (поради ползване на друг вид отпуск), правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
В случая давностният срок за погасяване правото на ползването на платения годишен отпуск за 2023 г. ще започне да тече след завръщането Ви от неплатения отпуск, т.е. през 2024 г., като ще се погаси в края на 2026 г.
В тази връзка, следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години. ГЕ
| 20.06.2023 ID:1959
Здравейте, имаме следния проблем с колегите. Шефовете ни затвориха ресторанта в който работихме, освободиха ни по взаимно съгласие и съответно последна заплата и непрозрачния годишен отпуск както и ползвания последния месец отказват да бъдат заплатени. Как можем да процедираме тъй като мина вече около 2 месеца?
Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Контролните органи имат право да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. В последствие копие от влязло в сила предписание се предоставя от контролните органи на работника или служителя по негово искане. С копие от влязлото в сила задължително предписание на органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения, имате възможност да поискате от районния съд издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 8 от Гражданско процесуалния кодекс. Поради това, в описаната от Вас хипотеза, може да се обърнете към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за съдействие.НС
| 19.06.2023 ID:1957
Здравейте!
Може ли ФЛ-държавен служител да участва в сдружение, по смисъла на ЮЛНЦ, и да бъде сред учредителите на такова сдружение?
Благодаря Ви предварително!
Предвид факта, че се касае за служебно правоотношение, Вие следва да се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ към МС, по компетентност.
| 19.06.2023 ID:1956
Държавен служител съм по служебно правоотношение и за мен е приложим ЗДСл. На основание чл. 59, ал. 2 от ЗДСл органът по назначаването уважи искането ми за отлагане ползването на неизползван платен годишен отпуск за 2022г. Към настоящия момент не съм използвал изцяло отложения отпуск. В случая в ЗДСл не намирам разпоредба, извън чл. 59а, която да урежда нещо различно за погасяването на правото на ползване на отпуск, както и специфични особености за ползването в чл. 59. Но: В Кодекса на труда има една особена разпоредба, която няма аналогия в ЗДСл, а именно чл. 176, ал. 2: „Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.“ Няма вътрешни за администрацията, в която съм, разпоредби или заповеди, които да уреждат нещо специфично. Предвид горното:
1. чл. 176, ал. 2 от КТ приложим ли е по отношение на гореописания случай, доколкото съм държавен служител при служебно правоотношение ?
2. КТ изцяло субсидирано приложим ли е за неуредите случаи в ЗДСл или само при изрично препращане от ЗДСл към него ?
3. По отношение на гореописания отложен неизползван платен годишен отпуск за 2022г., неизползван изцяло и към настоящия момент, ще се погаси ли правото му на ползване от 01.07.2023г. и законосъобразно ли е да ми се откаже ползване до края на 2023 г., само защото годината е преполовена, а отложеният отпуск неизползван ?
С уважение,
В. Василев
Законът за държавния служител е специален по отношение на Кодекса на труда. Разпоредбите на Кодекса на труда не могат да се прилагат по аналогия. Те намират субсидиарно приложение, само когато Законът за държавния служител съдържа препращаща норма.
Във връзка с конкретното запитване следва да се има предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от Закона за държавния служител, съгласно която в случай, че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, държавният служител има право сам да определи времето на ползването му, като го уведоми за това в 7-дневен срок преди ползването на отпуска.
Следователно органът по назначаването следва да Ви осигури ползването на отложения отпуск, полагаем се за 2022 г., до края на календарната 2023 година. Ако ползването не бъде осигурено до края на 2023 г., Вие може едностранно да заявите ползването му през 2024 г., като уведомите органа по назначаването в срок не по-малко 7 дни предварително.
Обръщаме внимание и на разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Закона за държавния служител, съгласно която, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В случая правото на ползване на отложения по Ваше искане отпуск за 2022 г. се по погасява на 31.12.2024 г. ЛТ/
| 17.06.2023 ID:1953
Здравейте,бих желала да получа Вашето компетентно мнение по повод отпуската,която се полага при смърт на близък или роднина.
Казусът е следният:
Аз съм държавен служител.Баба ми почина на 13.06.2023 г.-вторник/час на смъртта 10.30 сутринта/ и за мен този ден беше работен.Погребалната церемония беше на 14.06.2023г.-сряда.Въпросът ми е колко и кои дни ми си полагат като отпуск при смърт на близък/роднина в тази ситуация.
Уважаема госпожо,
Отпускът за държавните служители при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение в размер на два работни дни е регламентиран в чл. 62, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му при настъпване на смърт на роднина от определения в разпоредбата кръг.
Отпускът по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е целеви отпуск и в тази връзка сме на мнение, че следва да се предостави за деня на съответното събитие (смъртта на Вашата близка) и за следващия работен ден. (СР).
| 16.06.2023 ID:1952
Работодателят ми възложи задача за проверка на окомплектоването на трудовите досиета на работниците и служителите във фирмата, при което установих, че в част от трудовите досиета липсват Свидетелство за съдимост и Медицинско удостоверение. Самите работници и служители не съхраняват тези документи (в оригинал или копие) с валидност към датата на назначаването им на работа във фирмата.
Въпросът ми е: Необходимо ли е да изискаме сега представянето на Свидетелство за съдимост и Медицинско удостоверение от тези работници и служители, на които в трудовите им досиета липсват посочените документи, при положение че ако изискаме сега такива документи, те ще са с дата към настоящия момент, а не с дата към назначаването им на работа?
Благодаря предварително за отговора!
Атанас Славов
Бихме искали да Ви уведомим, че документи, които са били изискуеми към датата на постъпване на работа, не следва да се представят допълнително, ако са издадени след тази дата.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 1 от Наредба № 4 от 1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор е отбелязано, че документ за медицински преглед се изисква при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца.
В чл. 1, т. 5 от наредбата е посочено, че при сключване на трудов договор се представя и свидетелство за съдимост, но когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало. Следователно представянето на свидетелство за съдимост не е необходимо във всички случаи. ЛТ/
|
|