|
17.11.2025 ID:6243
Лицето М.А. работи от 2023г. като учител в ДГ. От 1996 до 2020г. същата е работила като медицинска сестра в яслена група в друга ДГ. Следва ли този стаж да се признава за педагогически?
Предполагаме, че въпросът е свързан с изплащането на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, регламентирано в чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ).
Ако въпросът е свързан с упражняването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да имате предвид, че съгласно чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности в учебни и възпитателни заведения по ал. 1 по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета (ДВ, бр. 79 от 2015 г.) или по Закона за предучилищното и училищното образование. За повече информация можете да се обърнете към Министерството на образованието и науката.
| 17.11.2025 ID:6241
Здравейте , в дружеството ни на безсрочен договор е работничка , която от м. март не се явява на работа. Поискахме и тя даде обяснения за неявяването си ,които не приемаме за основателни. След сключване на договора изтече срока на експертното решение на ТЕЛК ,което лицето притежаваше. При започване на дисциплинарното производство лицето имаше издадено ново решение с определена 24 проц нетрудоспособност ,което тя е обжалвала пред НЕЛК. НЕЛК е върнала решението на ТЕЛК за преосвидетелстване . В момента има издадено решение на ТЕЛК ,което потвърждава определените проценти.Цялата информация получаваме след запитване до съответните комисии ,тъй като лицето отказва всякакъв контакт с нас. От решенията е видно ,че лицето има захарен диабет - тип 2 ,т.е. защита по чл. 333 ал.1 т.3 КТ.Имаме отговор от председателя на съответния състав на ТЕЛК ,че евентуалното уволнение няма да се отрази на физическото състояние на лицето. Не знаем какво ще са бъдещите действия на лицето ,най-вероятно отново ще обжалва решението на ТЕЛК. Моля ,да ни отговорите : 1. Трябва ли решението на ТЕЛК да е влязло в сила ,за да можем да се позовем на него за наличие или не на защита при уволнение . 2. Отговорът от председателя на комисията на ТЕЛК в свободна писмена форма ,че уволнението няма да се отрази на физическото състояние на лицето,може ли да се приеме като мнение на ТЕЛК ,което се иска по закон.
От друга страна разглеждаме въпроса за прекратяване на тр. договор поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Лицето е навършило възрастта за пенсиониране / род е м. август 1963 г. / , но нямаме данни за наличие на необходимия стаж. Въпросът ми е : 1. Може ли работодателят да прекрати договора поради наличие на възраст ,без данни за стажа. 2.Как може работодателят да събере данни за стажа на лицето ,при условие ,че от м. март досега не се явява на работа ,трудовата книжка се съхранява у нея след подписана декларация ,не желае контакт с нас ,не отговаря на обаждания ,единствено отправя заплахи по вайбър. Благодаря Ви.
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. В този случай преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия.
Съгласно чл. 4 от Наредба № 5/1987 г.:
„Чл. 4. (1) Трудово-експертната лекарска комисия въз основа на представената медицинска документация в седемдневен срок оформя мнението си в експертно решение за всеки работник отделно. Ако за изясняване здравословното състояние на работника се налагат допълнителни медицински изследвания и преглед, ТЕЛК взема решение в седемдневен срок след тяхното извършване.
(2) В експертното решение по ал. 1 се посочват болестта, от която страда работникът, и преценка на трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд.
(3) Решението на ТЕЛК се изпраща служебно до предприятието и до работника.“
С оглед на конкретните обстоятелства и мнението на ТЕЛК, инспекцията по труда преценява, дали да даде или да откаже да даде разрешение на работодателя за прекратяване на трудовия договор. В тази връзка, за допълнителна информация относно процедурата за даване на предварително разрешение за уволнение може да се обърнете към съответната Дирекция „Инспекция по труда“.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при условията на Кодекса за социално осигуряване.
Прилагането на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ изисква предпоставките за придобиване на правото на пенсия (навършена възраст и придобит осигурителен стаж) да са настъпили към момента на прекратяване на трудовия договор. Преценката дали е налице предпоставката – придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст принадлежи на работодателя.
Заповедта за прекратяване на трудовия договор следва да бъде връчена на лицето.
Законосъобразността на уволнението се преценява по повод на трудов спор. ЛТ/
| 16.11.2025 ID:6235
Здравейте, моля за Вашето компетентно мнение по следния казус:
Детска учителка ражда първото си дете през м.май 2021г.През м.май 2023г., непосредствено след навършване на 2г. възраст на детето си, тя се връща на работа ,работи 10 дни и излиза в отпуск, през което време ползва отложен неизползван отпуск от 2020,2021 и част от 2022г.На 7.11.2023г. ражда второто си дете. На 10.11.2025г. се връща на работа .Интересувам се, до кога е давностният период за ползване на неизползвания платен отпуск от 2022г.и счита ли се за основателна причина раждането на второ дете на 7.11.2023г.,която да удължи давностният период от две години -от края на годината, в която е отпаднала причината за отлагане и неизползването му-т.е до кога има право да използва отпуска от 2022г.- до края на 2025г. или до края на 2027г.Благодаря предварително!
Според чл. 176, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо.
Според чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176а, ал. 2 от КТ).
От данните в запитването става ясно, че след завръщането на работничката или служителката на работа след първото раждане, тя започва ползването на отложените отпуски за 2020, 2021 г. и част от 2022 г. Следователно тя е имала възможност и вече е започнала да ползва отпуска за 2022 г. непосредтвено преди излизането и в отпуск във връзка с второто майчинство. В този случай приложма е разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 от КТ и неизползвания отпуск за 2022 г. следва да се погаси в края на 2025 г. В тази връзка трудовото законодателство не предвижда възможността за продължително удължаване ползването на неизползван отпуск в резултат на последователно ползване на отпуски по майчинство. ГЕ
| 16.11.2025 ID:6234
Всички трудови договори с работниците и служителите ни са сключени на минималната работна заплата, към тях всеки месец им се плаща възнаграждение за прослужено време, нощен труд и допълнително възнаграждение, което е посочено като премия. Премията се начислява и изплаща всеки месец и е ориентировъчно една и съща сума в зависимост от заработката.
На каква база се изчислява обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ?
Трябва ли да се включи при изчисляване на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ възнаграждението, което ни се изплаща като премия всеки месец?
Уважаема госпожо,
В чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение.
В брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ (вкл. по чл. 222, ал. 3 от КТ) съгласно чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. в чл. 17
Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са възнагражденията за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките" (по чл. 11 НСОРЗ), за придобит трудов стаж и професионален опит (по чл. 12 от НСОРЗ), както и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време (чл. 15, ал. 1 и 2 от НСОРЗ).
Във връзка с гореизложеното, сме на мнение, че ако допълнителното трудово възнаграждение за добре свършена работа (премия) е с постоянен характер и се определя в зависимост от отработеното време, то би следвало да се включи при определяне на брутното трудово възнаграждение за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. (СР)
| 15.11.2025 ID:6233
Имам трудов стаж от 7 г.(от 2008 до 2015 г.) в Дневен център за деца с увреждания на длъжност психолог. Въпросът ми е, счита ли се този стаж за педагогически, понеже е свързан с работа с деца от 3 до 18 г.?
Благодаря!
Уважаема госпожо,
В Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са определени лицата, на които осигурителния стаж се признава за учителски за целите на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според член 19, ал. 4 за учителски стаж се зачита осигурителният стаж, положен след 1 януари 2007 г. на длъжността "възпитател" в домовете за деца, лишени от родителска грижа, и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2008 г. на длъжността "възпитател" в останалите специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца или в други места за предоставяне на социални услуги в общността, както и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2009 г. на длъжността "педагог" или "възпитател" в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли.
За повече информация се обърнете към Министерството на образованието и науката. (СР)
| 14.11.2025 ID:6232
Кмет на община и кмет на кметство могат ли да отлагат ползването на част от платения годишен отпуск за годината за която се полага, за следващата календарна година, съгласно чл.176, ал.2 от КТ. Съгласно 38, ал.7 от ЗМСМА те имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. Приложимо ли е отлагането на платен годишен отпуск за ползване през следващата календарна година?
Уважаема госпожо,
Същността и предназначението на платения годишен отпуск предпоставя отпускът да бъде ползван в рамките на календарната година, за която се отнася (чл. 173, ал. 5 Кодекса на труда /КТ/). Същата разпоредба регламентира, че отпускът се ползва с писмено разрешение от работодателя.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗМСМА кметовете на общините се избират пряко от населението, поради което за тях липсва работодател по смисъла на КТ и в частност работодател, който да им разрешава ползването на полагащия им се съгласно чл. 38, ал. 7 ЗМСМА вр. чл. 155 КТ платен годишен отпуск. В тази връзка и съгласно чл. 173, ал. 5 изр. 1 КТ кметът на общината следва да осигури ползването на целия полагащ му се платен годишен отпуск в рамките на всяка календарна година, през които заема тази длъжност. Отлагането на ползването на отпуска във времето, регламентирано от КТ по изключение е допустимо само в хипотезите на чл. 176, ал. 1 КТ, които не са приложими за конкретния случай. В този смисъл са изложените мотиви в Решение № 2 от 20.01.2011 година на Върховният касационен съд. (СР)
| 14.11.2025 ID:6231
Здравейте,
Въпросът ми е, ще има ли право на обезщетение по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда служител, който е навършил възрастта за пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не му достига изискуемия осигурителен стаж по чл.68, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, като в този случай лицето ще заплати липсващия стаж до 5 години, на основание чл.9а, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване? Може ли да се изплати обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, ако служителят представи Решение от ТП на НОИ за отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 от КСО след закупуване на недостигащия осигурителен стаж до 5 години?
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Видно от разпоредбата, за да възникне задължение за определяне и изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е настъпило по време на трудовото правоотношение с този работодател.
В случай, че служителят придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при посочените от Вас обстоятелства ( внесени са осигурителни вноски на основание чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване), той ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. (СР)
| 14.11.2025 ID:6229
Съгласно чл. 168, ал. 1 КТ, ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Ако служителя стане член на синдиката през м.11.2025г. Колко дни отпуск му се полагат за 2025г?
Съгласно чл. 168, ал. 1 КТ, ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае, и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
Считаме, че определянето на размера на отпуска „за всяка календарна година“ обуславя изводът, че ако служителката е станала синдикален член през м.11.2025 г., тя има право на пропорционалния размер на отпуска до края на календарната година, освен ако в колективния трудов договор изрично не е уговорено друго. ЛТ/
| 14.11.2025 ID:6228
здравейте,
бях на интервю за работа, след което ме одобриха за постъпване на работа. Част от документите, за постъпване, които работодателя изиска бяха свидетелство за съдимост и медицинско за работа. След 5 дни, реших, че това не е моята работа и подадох молба за напускане. След подпис на заповедта за прекратяване помолих да ми върнат медицинското и свидетелството за съдимост, но ми обясниха, че не могат да го направят. Искам да знам имат ли задължение да го съхраняват в досието ми?
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № 4 от 1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, са необходими документ за медицински преглед (при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност за срок над 3 месеца) и свидетелство за съдимост (когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало). Тези документи стават част от трудовото досие на работника или служителя. В тази връзка, съгласно чл. 128б, ал. 2 КТ трудовото досие на работника или служителя се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение, независимо от неговата продължителност. В тази връзка посочените документи следва да се съхраняват от работодателя като част от трудовото досие и след прекратяване на трудовия договор.
| 14.11.2025 ID:6227
Добър ден, бих желала да задам следния въпрос: Има ли право на отпуск за ненормирано работно време слижител, който е бил в отпуск за временна неработоспособност през цялата календарна година или през продължителен период от нея (три, шест месеца)?
Съгласно чл. 139а КТ поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.
Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ, а работата в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
Ако по реда на чл. 139а от КТ, работодателят е определил длъжностите, на които се работи при условията на ненормиран работен ден, и работниците и служителите на тези длъжности действително са работили при тези условия, те биха имали право на компенсиране с допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ – не по-малко от 5 работни дни годишно.
Ако работникът или служителят работи по-малко от една календарна година, напр. поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и отглеждане на дете и др., размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя от работодателя при отчитане на изискването за действителна работа при тези условия, т.е. пропорционално. ЛТ/
| 14.11.2025 ID:6226
Уважаеми госпожи и господа,
Обръщаме се към Вас във връзка с конкретен случай в нашата болница, касаещ правото на отпуск и обезщетение при осиновяване на две деца на различна възраст.от 0 до 5 години.
Служителка на лечебното заведение осиновява едновременно две деца – едното е с дата на раждане 28.05.2022 г. (3 г. и 6 м.), а другото с дата на раждане 09.06.2024 г. ( 1 г. и 6 м.). И двете деца са на възраст под 5 години. Делото за пълното осиновяване на децата е в сила и очаквана дата на предаване на деца е 13.11.2025 г. Служителката е единствен осиновител.
Молим за официално становище по следните въпроси:
1. Какъв вид отпуск следва да се предостави на осиновителката съгласно Кодекса на труда – по чл. 164б (отпуск за отглеждане на дете до 5-годишна възраст) или друг и за кое от двете деца?
2. При осиновяване на две деца едновременно, следва ли да се предоставят два отделни отпуска и съответни обезщетения, или се ползва един общ отпуск от 365 дни?
3. Как се изчислява обезщетението по КСО в случай на едновременно осиновяване на две деца?
Ще Ви бъдем благодарни за указания относно правилното административно и документално оформяне на отпуска и уведомяването на НОИ, за да се избегнат бъдещи несъответствия.
С уважение,
Уважаема госпожо,
В чл. 164б, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е установено, че работничка или служителка, която осинови дете до 5-годишна възраст, има право на отпуск за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.
В чл. 53а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предвидено, че осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Съгласно чл. 53в, ал. 1 от КСО на осигуреното за общо заболяване и майчинство лице през време на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст се изплаща обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49 от КСО (редът, по който се определя размерът на паричното обезщетение при бременност и раждане), за срок до 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.
Според чл. 49 от КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане (вкл. и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за период от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2-5 от КСО.
Съгласно възприетите принципи в трудовото законодателство, не е допустимо през един и същ период от време едно лице да ползва повече от един отпуск на едно и също основание, а при настъпване на един и същ осигурителен социален риск се извършва само едно плащане.
Предвид гореизложеното в описания случай, ако служителката осинови едновременно две деца до 5-годишна възраст, тя има право на отпуск по чл. 164б, ал. 1 от КТ в размер на 365 дни от деня на предаването на децата (съответно 13.11.2025 г.). За периода на ползване на този отпуск, ако тя отговаря на условията по чл. 53а от КСО (осигурено лице за общо заболяване и майчинство и наличие на 12 месеца осигурителен стаж за този риск), тя ще получава едно парично обезщетение по чл. 53в, ал. 1 от КСО в размер, определен по реда на чл. 49 от КСО. (СР)
| 14.11.2025 ID:6225
Здравейте, предстои ни да наемем лице /български гражданин/ работило дълги години, като "Медицинска сестра" в Англия. В тази връзка искам да попитам, следва ли да признаем придобития в Англия трудов стаж с цел начисляване на доп.възнаграждение за придобит трудов стаж и производствен опит?Съгласно разпоредбите на чл.351,ал.2 от КТ, съдя че няма основание за това.
Разпоредбата на чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) дава основание за признаване от работодателя на трудов стаж, придобит през времето, през което лицето е изпълнявало държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз (каквато беше Обединеното кралство до 31.01.2020 г.), в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, работникът или служителят след постъпване на работа при български работодател, има възможност да подаде заявление за признаване на трудовия стаж, придобит в друга държава. Към заявлението трябва да се приложи акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж.
Бихме искали да обърнем внимание, трудовият стаж придобит в друга държава членка не се вписва в трудовата книжка. Документите трябва да се представят на работодателя в оригинал, който след като направи техни копия, ги връща на работника или служителя. Копията на документите или техен опис се съхранява в трудовото досие на работника или служителя, което съгласно чл. 128б, ал. 2 от КТ се създава от работодателя при постъпване на работа на лицето.
Въз основа на предоставените със заявлението документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ, работодателят трябва да предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж.
Следва да се има предвид, че документите (акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи), които са издадени от работодател в друга държава членка са с частноправен характер, поради което българският работодател има право на преценка доколко те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ.НС
| 14.11.2025 ID:6223
здравейте,
Съгласно чл. 26 от НКС на командирования се заплащат квартирни пари за нощуване в мястото на командировката в размер на действително платените (вкл. за данъци и такси) срещу представен документ, издаден по установения ред, но не повече от утвърдената сума за една нощувка. Как и с какъв документ се утвърждава сумата за една нощувка от командироващия (работодателя), на която командирования има право? Такова утвърждаване на сумата задължително ли е за командироващия или е възможно да няма утвърдена сума от командироващия, а командирования да има право на действително платената сума за нощувка срещу представен документ?
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 6 и 7 от Наредбата за командировките в страната (НКС) в заповедта за командироване се посочват командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право; както и начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари. Заповедта за командировка или командировъчното удостоверение се заверява и датира от упълномощено служебно лице. Задължително се отбелязва дали е ползвана служебно безплатна храна или безплатна квартира (чл. 10, ал. 2 от НКС). Не се заплащат квартирни пари, когато е ползвана безплатна държавна или обществена квартира, когато командировката е в населеното място, където живее командированият или семейството му (чл. 27 от НКС). Според чл. 32, т. 3, буква „а“ от НКС командировъчните пари се изплащат срещу представяне на документи за извършените разходи - документ за платените пари за нощуване.
| 13.11.2025 ID:6219
Здравейте,
от кога нов работодател ще вижда трудовия стаж на новоназначен служител след 01.06.2025г.
Благодаря за отговора!
Съгласно чл. 347а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) единният електронен трудов запис е електронен документ, който съдържа данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и е официален удостоверителен документ. Единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж (чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ). В тази връзка, според чл. 12, ал. 3 от Наредбата за трудовия стаж след 1 юни 2025 г. трудов стаж по Кодекса на труда се установява и с данните, вписани в единния електронен трудов запис на работника или служителя.
Според чл. 347а, ал. 4 от КТ работодателите имат право на информация за наети от тях работници и служители, въведена от предходни работодатели, определена в Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ), с изключение на размера на трудовите възнаграждения и обезщетения, които работникът или служителят е получавал при предходни работодатели. Според чл. 15, ал. 1, т. 4 от НВРЗ Националната агенция за приходите осигурява достъп на работодателя и органа по назначаването за данни от единен електронен трудов запис на лицето, с което е в трудово или служебно правоотношение, подадени от предходни работодатели или органи по назначаване, вкл. и данни за трудовия стаж, с изключение на данните за размера на трудовите възнаграждения и обезщетения. Редът за предоставяне на достъп на работодателя и органа по назначаване до данните за трудовия стаж на кандидата е регламентиран подробно в чл. 15 от НВРЗ. При необходимост от техническо съдействие за използването на програмния продукт Електронни трудови записи, следва да се обърнете към Националната агенция за приходите.ПР
| 13.11.2025 ID:6218
Здравейте, предстои пенсионирането на колега за осигулрителен стаж и възраст- служител в Областно пътно управление Габрово, върху чието трудово възнаграждение е наложен запор от ЧСИ.
При прекратяване на трудовото прваоотношение на служителя трябва да му бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ за работа при един и същ работодател през последните 10 години.
Въпрос: Работодателят длъжен ли е да задържи обезщетението по чл. 222, ал.3, което ще се начисли, предвид наложения запор върху трудовото възнаграждение или не е длъжен, тъй като става въпрос за обезщетение, а не за трудово възнаграждение ?
Надежда Цанкова
началник отдел АО при ОПУ-Габрово
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
В Кодекса на труда е определен и моментът, в който става дължимо изплащането на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. В тази връзка разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ изрично предвижда, че обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
Следва да се има предвид, че в чл. 512, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение. В тази връзка трябва да се обърне внимание на съдебната практика, в която се приема, че обезщетенията, дължими на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, следва да се разглеждат като получено възнаграждение (плащане), независимо от наименованието „обезщетение“.ПР
| 13.11.2025 ID:6217
Здравейте!
Работни е назначен от 01.10.2025г. и освободен считано от 03.11.2025г. Какъв трудов стаж трябва да се запише в ЕТЗ - 0г. 1м. 2д. /календарен/, 0г.1м.0д - /в работни дни и пълен отработен месец/ или 0т.1м. 2д. / в работни дни - тъй като м.10 има 23 дни/ ?
Продължителността на трудовия стаж, който се вписва в единния електронен трудов запис на работника или служителя след 1.06.2025 г. се изчислява по правилата на Кодекса на труда и Наредбата за трудовия стаж. Съгласно чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда (КТ):
(1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.
(2) За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения.
(3) За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица.
(4) За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея.
Според чл. 9, ал. 3 от Наредбата за трудовия при подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен.
Обръщаме внимание, че при изработени през отделен месец на годината по-малко от работните дни при изчисляването са вземат предвид работните дни (а не календарните). В случая, работникът е освободен считано от 03.11.2025 г., т.е. през месец ноември не е отработен нито един работен ден. Затова, според нас, при прилагане на горните правила трудовият стаж за периода от 01.10.2025 г. до 03.11.2025 г. е 0г.1м.0д. ЛТ/
| 13.11.2025 ID:6216
ОТНОСНО: Запитване относно правото на отпуск при кръводаряване
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ/ГОСПОДИН,
Във връзка с практическото прилагане на разпоредбите на чл. 157, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда и чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, бих желал/а да получа официално становище от Националния осигурителен институт относно следното:
1. Има ли право работник или служител, който е дарил кръв в регламентиран кръводарителски център, на два последователни работни дни отпуск за сметка на работодателя – за деня на кръводаряването и за следващия работен ден, в случай, че такъв отпуск не е уговорен в колективен трудов договор или в споразумение с работодателя.
Моля за Вашето официално становище.
Благодаря предварително за съдействието.
Уважаеми господине,
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. В чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е установено, че работникът и служителят имат право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. В конкретния случай, ако денят на кръводаряването е петък, работникът или служителят има право на отпуск и в понеделник, който е следващият работен ден.
Видно от разпоредбите основанието за предоставянето на този отпуск е определено от закона и не може да се дерогира с колективен трудов договор или с индивидуално споразумение между страните.
В чл. 157, ал. 3, т. 1 от КТ е установено, че работникът или служителят ще има право на възнаграждение през периода на ползване на отпуск според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя. В случай, че такова възнаграждение не е договорено, отпускът ще бъде неплатен. (СР)
| 13.11.2025 ID:6214
Здравейте! Имаме служител на договор за допълнителен труд на 4 часа. Въпросното лице желае да прекрати договора си с нас. Колко трудов стаж би следвало да се впише в т.30 на ЕТЗ, ако лицето е работилло 1 г. - 6 месеца или 1 г. Приравнява ли се към трудов договор на 8 часа или трябва да се изчисли трудовия стаж на 4 ч.
Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение.
Следва да се има предвид, че според чл. 351, ал. 1 от КТ трудовият стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Основният принцип е, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355, ал. 1 от КТ).
Според чл. 355, ал. 2 от КТ за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Поради това, когато работник или служител е назначен с трудов договор с уговорена продължителност на работното време - 4 часа при законоустановено работно време - 8 часа, 1 работен ден на 4 часа се признава за 1 ден трудов стаж.
За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал. 3 от КТ). За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея (чл. 355, ал. 4 от КТ).
Във връзка с изложеното считаме, че при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд в т. 30 от ЕТЗ работодателят следва да впише трудовия стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването, в съответствие с посочените изисквания за неговото изчисляване. Конкретните изчисления се правят от работодателя към момента на прекратяване на трудовия договор.ПР
| 13.11.2025 ID:6213
В случай че служителят е командирован само за част от работния ден (например 4 часа), и по време на този престой му е осигурена храна (например служебен обяд или вечеря), следва ли да се изплащат дневни пари съгласно Наредбата за командировките в страната?
Видно от посоченото в чл. 23 от Наредбата за командировките в страната н е се заплащат дневни пари при ползуване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката.
| 13.11.2025 ID:6210
Служителка защитила докторантура по време на майчинство има ли право на допълнително заплащане за същата по време на ползване на платен отпуск след майчинство?
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната за образователна и научна степен “доктор”, свързана с изпълняваната работа на работника или служителя, се изплаща допълнително месечно възнаграждение, в размер не по-малък от петнадесет лева.
Разпоредбата регламентира допълнително месечно възнаграждение за притежавана образователна и научна степен “доктор”, свързана с изпълняваната работа, което се изплаща към основното трудово възнаграждение. За времето на ползване на платен годишен отпуск не се изплаща основно трудово възнаграждение, а възнаграждение, размерът на което се определя по реда на чл. 177 КТ – възнаграждението се изчислява от от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни (ал. 1). ЛТ/
|
|