Трудово право (3094)
Обществено осигуряване (420)
Социални помощи (355)
Социални услуги (549)
Заетост и безработица (199)
Безопасност и здраве при работа (179)
Трудова миграция и трудова мобилност (92)
Подкрепа за детето и семейството (176)
Интеграция на хората с увреждания (225)
Европейско и международно социално право (76)
09.07.2024 ID:3842
Добър ден, Интересувам се, има ли право Дневен център за деца с увреждания да обявява за неработни дни дните, в които провежда обучения и супервизии на персонала? И ако има право, какви са документите, които трябва да представи на ползвателите и какъв е начина и срока, в който трябва да ги уведоми? Освен това, имат ли право да затворят Центъра за една седмица с цел почистване?
Уважаема госпожо, поставените въпроси засягат организацията на работата в услугата, както и трудово-правните отношения между служителите и работодателя. Нормативната уредба в сферата на социалните услуги дава достатъчно свобода и гъвкавост при вземането на управленски решения, свързани с повишаване на квалификацията на служителите, както и за справяне със синдрома на „прегряване“. От друга страна, доставчиците на социални услуги имат задължение да осигуряват професионално и кариерно развитие на техните служители чрез организирането на въвеждащи и надграждащи обучения (чл. 120 от Закона за социалните услуги), а служителите са длъжни да участват в организираните от доставчика обучения и да повишават знанията и уменията си с цел подобряване на качеството на работата им (чл. 120, ал. 1 от ЗСУ). Конкретните изисквания за броя на обучителните часове и броя на обученията, както и на супервизиите са дадени в стандарт № 10 „Развитие на служителите“ в Приложение № 8 „Стандарти и критерии за качество на специализирана социална услуга Дневна грижа за деца с трайни увреждания“ към чл. 10, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги. Участието в обучения и супервизии не са единствената форма за развитието на капацитета на работната сила, а също така са приложими обмяна на опит, сътрудничество с изследователски/академични среди, изучаване и/или прилагане на добри практики, изпълнение на методически насоки, издадени от Агенцията за качеството на социалните услуги и т.н. Нормативната уредба не поставя конкретни изисквания относно работното време по време на участие на служителите в обучения или супервизии. Въпросите за развитие на служителите, за реда и документацията за уведомяване, както и за поддържането на хигиената, са част от оперативното управление на дейността, чието основно призвание е да осигурят качествена и ефективна подкрепа на потребителите чрез прилагане на индивидуален подход, социална работа, ефективна организация и използване на ресурсите, включително и техния мониторинг и контрол, и спазване на правата на потребителите. Съгласно стандартите за качество на социалната услуга Дневна грижа доставчиците следва да разработват и прилагат програма за предоставяне на услугата, съгласно която организират дейностите за посрещане на ежедневните потребности и осигуряване на дейностите за развитие на потребителите, според предварително изготвени правила за организация и ритъм на работа с баланс между груповите занимания и посрещане на индивидуалните потребности на потребителите. Уредени са и подходите за взаимодействие и подкрепа за родителите/близките на потребителите. В случай че имате конкретни предложения за оптимизация на посочените процеси, предлагаме да ги насочите към доставчика на услугата, който в повечето случаи е съответната община. (ОД)
07.07.2024 ID:3836
Здравейте. В социалната услуга Асистентска подкрепа, на която съм управител отскоро има следните щатове специалисти:1.социални работници, 2. Специалист труд и работна заплата,3.Експерт човешки ресурси и Социални асистенти. Съгласно Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, заплащането на социалните асистенти е минимум 120% от МРЗ, възнаграждението на социалните работници е минимум 150% от МРЗ. Как да определя размера на възнаграждението, което да се изплаща на служителите Труд и работна заплата и Експерт човешки ресурси и към коя от категориите изброени в чл. 14 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда трябва да причисля тези двама служителя? Благодаря Ви предварително.
Уважаема госпожо, поставените въпроси са от компетенциите на съответния работодател. Представените в изложението длъжности в социалната услуга асистентска подкрепа „специалист труд и работна заплата“ и „експерт човешки ресурси“ не са включени в групите служители, които цитирате по чл. 14 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. Техните заплати се определят съгласно вътрешните правила за организация на работната заплата на общината. Длъжностите на служителите в социалната услуга асистентска подкрепа са определени в стандарт 8 „Структура и квалификация на служителите“ в Приложение 24 „Стандарти и критерии за качество на специализирана социална услуга Асистентска подкрепа“ към чл. 13 от Наредбата за качеството на социалните услуги и те са социален работник (в категорията на основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство/координация) и асистент (основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги). Видно е, че посочените длъжности имат пряко отношение към предоставянето на специализирана подкрепа от асистент на потребителите на услугата. В гореспоменатия стандарт са заложени и изискванията за заемане на длъжностите, които включват специални умения като например способност за работа с пълнолетни лица с трайни увреждания или лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване (индикатор 51). Съгласно чл. 93, ал. 6 от Закона за социалните услуги контролът на дейността на асистентите и на отчитането на предоставената асистентска подкрепа се осъществява от общината, когато услугата се финансира от държавния и общинския бюджет. От изложението към поставените въпроси не става ясно какъв е броят на назначените в управляваната от Вас услуга, от което да произтича целесъобразността на включване в щатното ѝ разписание на длъжностите „специалист труд и работна заплата“ и „експерт човешки ресурси“. (ОД)
04.07.2024 ID:3825
Имам клиентка, на която са задали въпроса - "Имате ли ТЕЛК?" и тя е казала, че няма ТЕЛК (за пореден път са я питали това нещо). Какви последствия ще произтекат за двете страни след това? Какво очаква тази жена задала въпроса? Клиентката ми ще започне ли да работи или това й е работата? Моля, да ми отговорите, защото трябва да избирам една от професиите, на която да я назнача.
Уважаема госпожо, въпросът Ви не е от компетенциите на рубрика „Социални услуги“. Моля да го поставите към рубрика „Трудово право“ като съответно предоставите повече информация по случая. (ТЛ)
27.06.2024 ID:3803
Здравейте, интересувам се ,при издадено направление и ПОП от Дирекция “Социално подпомагане” в срок от 20 дни , мултидисциплинарния екип на ЦОП изготвя индивидуален план и оценка на потребностите , след това в присъствието на соц.работник от ОЗД и в присъствието на родителите и лицето се провежда среща и им се представят целите и задачите заложени в плана. При постигане на съгласие се подписва договор и се изготвя график на срещите. Правилен ли е подхода на работа? Срещите с потребителите протоколират ли се? На колко месеца се прави преразглеждане на ИП и задължително ли е при преразглеждането да присъства соц.работник от ОЗД?
Уважаема госпожо, поставеният въпрос е неясен. Насочване с направление или заповед се извършва когато социалната услуга се ползва като мярка за закрила по реда на Закона за закрила на детето. Насочване с предварителна оценка на потребностите се извършва когато услугата се ползва по реда на Закона за социалните услуги. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
25.06.2024 ID:3790
Здравейте, казвам се ХХХХ ХХХ, социален работник към ОЕПГ- гр. ХХХХ. Имам въпрос относно промените в Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях и действащото законодателство. Докъде е стигнало обсъждането и кога най- рано може да очакваме нейната актуализация? Благодаря предварително за оказаното внимание, очаквам Вашия отговор.
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Подкрепа за детето и семейството“. (ТЛ)
22.06.2024 ID:3780
Брат ми е на 57 г. Има пожизнен ТЕЛК за 80% трайно намалена работоспособност заради умерена умствена изостаналост поради болест на Даун. В ТЕЛК не му е определена чужда помощ. Не е настанен в дом за резидентна грижа - живее в моя дом заедно с моето семейство. Има ли право да ползва услугата "СОЦИАЛЕН АСИСТЕНТ"?
Уважаема госпожо, съгласно чл. 93, ал. 2 от Закона за социалните услуги Асистентска подкрепа по този закон се предоставя за: 1. лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност; 2. деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон. (ТЛ)
21.06.2024 ID:3779
Здравейте, искам да попитам отпаднала ли е Наредба№4/16.03.1999г и по-точно чл.32 ,относно определяне на социален съвет в ДПЛУИ за закупуване от лични средства на потребителите.Ако е отпаднала Наредбата,бихте ли ме упътили на какво основание да стъпя за съставяне на такъв социален съвет.
Уважаема госпожо, от 01.07.2020 г. е в сила Закон за социалните услуги (ЗСУ), който урежда предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги в България. В чл. 94. от ЗСУ е регламентирано, че доставчикът на социална услуга за резидентна грижа е длъжен да осигури на лицата, които я ползват, възможност за участие при вземането на решения относно организацията на ежедневните дейности и подобряването на качеството на услугата. Лицата, ползващи социална услуга за резидентна грижа, създават съвети на потребителите, чрез които участват при вземането на решения. Съвети на потребителите могат да създават и лица, ползващи други видове социални услуги. Също така, съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗСУ социалните услуги се предоставят в съответствие с Наредба за качеството на социалните услуги (НКСУ), приета с Постановление на Министерския съвет № 135 от 22.06.2022 г., обн., ДВ, бр. 48, бр.49 и бр. 50 от 2022 г. Също така, съгласно чл. 110 от ЗСУ стандартите за качество на социалните услуги, определени в НКСУ, са задължителни за всички доставчици на социални услуги, независимо от източника на финансиране. Всички доставчици на социални услуги имат право на методическа подкрепа от Агенцията за качеството на социалните услуги. Стандартите и критериите за качество на предоставяните социални услуги в Дом за пълнолетни лица с интелектуални затруднения са регламентирани в Приложение № 25 към § 2, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на НКСУ. В Стандарт 2, Критерий 2.1, Индикатор 7 от Приложение № 25 е регламентирано, че в дома е гарантирано участието на потребителите чрез Съвет на потребителите. За оказване на методическа подкрепа относно прилагането на стандартите за качество, както е посочено по-горе, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за качеството на социалните услуги. (ТЛ)
21.06.2024 ID:3776
Защо лица, с право на чужда помощ, ползващи социална услуга за резидентна грижа, продължават да получават добавката? Това не е ли двойно финансиране, след като веднъж се обгрижват в услугата и още веднъж получават добавка за ЧП?
Уважаема госпожо, лицата не ползват услугите безплатно, освен в случаите посочени в Закона за социалните услуги. Те заплащат такси в процент от дохода си, поради което не може да се счита, че има двойно финансиране от държавния бюджет. (ТЛ)
20.06.2024 ID:3774
Съгласно чл.чл.81 ал.2 и ал.3 от Закона за социални услуги при ползване на различни услуги предоставяни от един доставчик се изготвят общи ИОП и ИПП. Въпросът ми е свързан с документирането на работата по този общ ИПП, когато има разлика в сроковете на предоставяне на услугата. Пример: Дете, настанено в резидентна грижа ползва услуга "Терапия" в ЦОП. Срокът на услугата терапия е определен до 6 месеца (краткосрочна услуга). Кои са сроковете, в които следва да се прави преглед на общия ИПП - срока на настаняване в "Резидентна грижа" (дългосрочна услуга) или срока за услугата "Терапия" (краткосрочна)?
Уважаеми господине, за актуализиране на плана за действие и индивидуалния план за грижи/индивидуалния план за подкрепа се спазват сроковете по чл. 16а, ал. 5 и чл. 28, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето/чл. 33 и чл. 34 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги. Важно е общият индивидуален план за подкрепа да отчита ефективността и постигнатите цели за всяка от ползваните социални услуги. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане или Агенцията за качеството на социалните услуги. (ТЛ)
18.06.2024 ID:3761
Здравейте! Какъв трябва да бъде размерът на такса за социална услуга в Дом за стари хора на лице, което получава минимална пенсия (523,04 лв. - под определената за страната линия на бедност) при изчислена такса за месеца от действителни месечни разходи 206,95?
Уважаема госпожо, с оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и за оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане като предоставите цялата информация. (ТЛ)
13.06.2024 ID:3741
Добър ден. Бременно, учащо момиче, на 17 г., което е настанено в Център за настаняване от семеен тип със Съдебно решение до 01.06.2025 г., от м. юни 2024 г., със Заповед на директора на ДСП, е насочено да ползва специализирана социална услуга - Осигуряване на подслон за лица в кризисна ситуация-бременни жени и майки в риск, със срок на ползване от 6 месеца. След приключване на шестмесечния срок, момичето отново ще се върне в ЦНСТ. За периода, в който пребивава в СУ Звено "Майка и бебе" полагат ли му се месечни средства на стойност от 90 лв., които е получавало в ЦНСТ?
Уважаема госпожо, съгласно § 1а от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане на учениците, ползващи социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, от I до ХII клас включително или до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, за джобни разходи на месец се предоставят средства в размер, определен с решение на Министерския съвет за съответната година, които се изплащат по бюджетите на общините, на чиято територия се намират съответните услуги. В Наредбата за качеството на социалните услуги в Приложение № 22 е регламентирано, че доставчикът е в състояние да предложи и прилага – според необходимостта – подходяща финансова схема за подкрепа на всяка майка (Стандарт 8: Финансов ресурс, Критерий 8.1, Индикатор 78 от Наредбата за качеството на социалните услуги). С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
08.06.2024 ID:3723
здравейте,моята дъщеря е с телк 80% умерена уметвана изостаналост. има пенсия,но не е работила -няма стаж .какво става ,когато навърши 30 годин.спират ли пенсията,пордди липса на стаж,когато навърши 30 год. Благодаря.
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Обществено осигуряване“. (ТЛ)
05.06.2024 ID:3701
Здравейте! Трябва ли в Социална институция, заплащането на категория "Специалисти", да е уеднаквено или са възможни разлики в месечното им възнаграждение? Ако Да, в какви граници и размери могат да бъдат допустимите различия? Благодаря!
Уважаема госпожо, в случай че въпросът Ви касае заплащането на труда на служители в социална услуга, която се финансира от държавния бюджет е приложима Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, приета с ПМС № 343 от 7.12.2020 г., обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 1.01.2022 г. Стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, регламентирани в Наредбата, са задължителни при определянето на възнагражденията на служителите. Няма пречка възнагражденията на служителите да бъдат различни и по-високи, като в правомощията на доставчика на услугата и нейния ръководител е да организират предоставянето на услугата и да преценяват възможностите за договаряне и коригиране на възнагражденията на служителите в рамките на определените финансови ресурси. Размерите на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите в наредбата не са фиксирани, а указват минимума, под който не могат да се определят, т.е. целта е служителите да получават възнаграждения над тези минимални размери. (ТЛ)
05.06.2024 ID:3696
Ако искам да гледам извършване на някаква операция на пациент на живо или от видеонаблюдение от кого трябва да искам разрешение? Ако искам просто да се поставя на определена работна позиция временно, за да усетя какво представлява тази дейност (при положение, че нищо не разбирам от тази позиция) всъщност възможно ли е това, към коя институция трябва да се обърна, от кого трябва да искам разрешение и струва ли пари или има безплатна програма за това?
Уважаема/и госпожо/господине, поставените въпроси не са от компетенциите на рубрика „Социални услуги“. Първият въпрос следва да бъде поставен към Министерството на здравеопазването, а вторият към рубрика „Заетост и безработица“. (ТЛ)
03.06.2024 ID:3679
Здравейте, трябва ли да има конкурси за директор на социална услуга и къде са разписани изискванията за заемане на длъжността за директор, особено в услугите за деца? Кой носи отговорност ако не са спазени изискванията за заемане на длъжността и кой контролира това?
Уважаема госпожо, съгласно Закона за социалните услуги "Лице, което управлява дейността по предоставяне на услугата" е лице, назначено от доставчика на социалната услуга за осъществяване на ръководство и което е работодател на служителите, осъществяващи дейността по предоставянето на услугата. В чл. 90, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано, че длъжностите, които ще се заемат с конкурс, се определят в закон, в акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя. Изисквания за заемане на длъжността се определят от работодателя. Характерът на работата за всяка длъжност се определя с длъжностна характеристика (чл. 91 от КТ). С оглед изясняване на конкретните обстоятелства следва да се обърнете по компетентност към работодателя. За допълнителна информация може да поставите въпроса си и към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)
01.06.2024 ID:3676
Здравейте, Интересувам се във връзка с настаняването на баща ми в Дом за възрастни хора. Какви документи се изискват за настаняване в държавен дом за възрастни хора? Как се определят и удържат таксите? Изисква ли се съгласието на съпругата, с която от 20 години не живеят заедно? Как се процедира, ако кандидатът притежава част от недвижим имот и банкова сметка? Какви са възможностите за настаняване на пациент с диагноза хидроцефалия?
Уважаема госпожо, за ползване на възможностите за подкрепа, които законодателят е предвидил в областта на социалните услуги за възрастните хора и хората с увреждания, е необходимо да бъде потърсено съдействието на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на лицето. Всеки гражданин, при заявено желание, може да бъде информиран относно всички съществуващи социални услуги, които има право да ползва, условията и сроковете за тяхното ползване, условията за заплащане и пълно и частично освобождаване от заплащане на такса за ползване на социални услуги, да му бъде извършена предварителна оценка на потребностите от социални услуги, както и да получи съдействие и консултиране за избор на подходящи за него социални услуги. (ТЛ)
30.05.2024 ID:3665
При постъпила ПОП от Д "СП" в Център за обществена подкрепа за лице , което желае да ползва услугите на логопед , само логопедът ли извършва работа с лицето или целият МЕ? Процедурата остава ли си същата - след постъпването на ПОП , се изготвя Индивидуален план и оценка на потребностите и след това се подписва договор за ползване на социални услуги?
Уважаема госпожо, с оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
27.05.2024 ID:3646
Здравейте! Според стандарт 13 от Приложение 10 към чл.11, ал.1 от НКСУ специализираната социална услуга осигурява на всяко дете достъп до здравна профилактика, здравни грижи, лечение и рехабилитация. Следва ли Доставчикът /финансирането е държавно/ да заплаща медицинските изследания, които не се поемат от НЗОК на настанено в ЦНСТ за деца без увреждания дете?
Уважаема госпожо, с оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа по прилагане на стандартите за качество на социалните услуги следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за качеството на социалните услуги. (ТЛ)
15.05.2024 ID:3616
Здравейте, допустимо ли е в едно домакинство от двата възрастни, единият да ползва личен асистент ,а другият съпруг да ползва социален асистент? Личният асистент е назначен на 8 часа на ден. Благодаря!
Уважаема госпожо, Асистентска подкрепа по реда на Закона за социалните услуги (ЗСУ) се предоставя за: 1. лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност; 2. деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон. Насочването за ползване на асистентска подкрепа, която се финансира от държавния и общинския бюджет, се извършва само от общината, която предоставя услугата. Общината организира предоставянето на асистентската подкрепа по начин, който да позволи комплексно предоставяне на различните видове социални услуги в домашна среда. Асистентска подкрепа не се предоставя на лица, ползващи резидентна грижа, както и за времето, през което се ползва заместваща и целодневна грижа, и за времето на престой в лечебно заведение. Контролът на дейността на асистентите и на отчитането на предоставената асистентска подкрепа се осъществява от общината, когато услугата се финансира от държавния и общинския бюджет. Асистентска подкрепа по реда на ЗСУ се предоставя от асистенти. Съгласно § 1, т. 22 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ асистент е лице, полагащо почасови грижи в домашна среда за лица с трайни увреждания или лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване с цел подкрепа за самообслужване, движение и придвижване, промяна и поддържане на позицията на тялото, изпълнение на ежедневни и домакински дейности и комуникация, като за положената грижа получава възнаграждение. Няма пречка две лица от едно семейство/домакинство да ползват Асистентска подкрепа по реда на ЗСУ, ако отговарят на условията за предоставянето на услугата. За изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към доставчика на услугата или Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
15.05.2024 ID:3611
Как правилно трябва да тълкуваме чл.103,ал.1 т.2 от Закона за социалните услуги? Имаме настанено дете по ЗЗДет. в социална услуга -резидентна грижа. С навършване на пълнолетие и завършване на образование настаняването по ЗЗДет е прекратено.Лицето продължава да ползва същата услуга резидентна грижа в ЦНСТДМУ, насочено е с ПОП. Предстои изготвяне на ИОП, ИПП и сключване на договор за ползване на услугата.Трябва ли лицето да заплаща потребителска такса за ползваната услуга до навършване на 21 годишна възраст, или влиза в хипотезата по чл. 103, ал.1 т.2 и е освободено от заплащане до навършване на посочената възраст? Благодаря предварително!
Уважаема госпожо, в чл. чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за социалните услуги ясно е посочено, че младежите от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на пълнолетие са ползвали резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето не заплащат ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. За изясняване на конкретните обстоятелства по случая, както и за оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)