|
15.06.2023 ID:1951
Предстои увеличаване на работните заплати в държавната администрация. В структурата на нашата общинска администрация има служители, чието месечно възнаграждение е достигнало максималното за степен 4, определено за съответното ниво на длъжностите „Специалист“ и „Изпълнител“. С увеличаването на МРЗ се променя минимума, определен като възнаграждение, но не винаги се вдига и максимума.
С Приемането на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация през 2012 год., към основните заплати се включи клас прослужено време и така дългогодишните служители към днешна дата вече са достигнали максимума, а в същото време още не са пенсионери по стаж и възраст, чинно си плащат осигуровките за своя сметка, защото правоотношението им е трудово по КТ, а не служебно по ЗДСл. При последното увеличаване на заплатите с ПМС, някои служители не получиха такова, а сега се оказва, че ще има още такива. Получава се вид дискриминация, тъй като тези дългогодишни служители, освен че не получават клас прослужено време от 2012 год. насам, няма да получават и полагащото се за останалите служители увеличение на заплатите.
Съгласно чл. 12, ал. 3 на Наредбата, когато индивидуалната основна месечна заплата на служител е определена в степен 4 на съответното длъжностно ниво, след увеличаването и в рамките на максимално допустимите увеличения по чл. 12, ал. 2 размерът и може да надвишава с не повече от 15 на сто максималния размер на тази степен за съответното ниво. Но това касае само увеличаване на ИРЗ след оценка.
По какъв начин тези служители могат да получат процентни увеличения на заплатите си на база ПМС, след като няма промяна в Наредбата? Благодаря!
Предвид факта, че се касае за служебно правоотношение, Вие следва да се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ към МС, по компетентност.
| 15.06.2023 ID:1950
Предстои увеличаване на работните заплати в държавната администрация. В структурата на нашата общинска администрация има служители, чието месечно възнаграждение е достигнало максималното за степен 4, определено за съответното ниво на длъжностите „Специалист“ и „Изпълнител“. С увеличаването на МРЗ се променя минимума, определен като възнаграждение, но не винаги се вдига и максимума.
С Приемането на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация през 2012 год., към основните заплати се включи клас прослужено време и така дългогодишните служители към днешна дата вече са достигнали максимума, а в същото време още не са пенсионери по стаж и възраст, чинно си плащат осигуровките за своя сметка, защото правоотношението им е трудово по КТ, а не служебно по ЗДСл. При последното увеличаване на заплатите с ПМС, някои служители не получиха такова, а сега се оказва, че ще има още такива. Получава се вид дискриминация, тъй като тези дългогодишни служители, освен че не получават клас прослужено време от 2012 год. насам, няма да получават и полагащото се за останалите служители увеличение на заплатите.
Съгласно чл. 12, ал. 3 на Наредбата, когато индивидуалната основна месечна заплата на служител е определена в степен 4 на съответното длъжностно ниво, след увеличаването и в рамките на максимално допустимите увеличения по чл. 12, ал. 2 размерът и може да надвишава с не повече от 15 на сто максималния размер на тази степен за съответното ниво. Но това касае само увеличаване на ИРЗ след оценка.
Благодаря!
Предвид факта, че се касае за служебно правоотношение, Вие следва да се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ към МС, по компетентност.
| 15.06.2023 ID:1948
Имаме служител, на който при развода децата са присъдени на него. Децата нямат 18 години. В КТД е договорено, че работничка или служителка има право да ползва 2 дни отпуск по чл. 168, ал. 1 от КТ. Тъй като в КТ и в КТД изрично е записано "работничка или служителка", то може ли отпускът по чл. 168, ал. 1 от КТ да се разреши за ползване на бащата.
Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 КТ дава възможност с КТД да се уговаря право на ползване на платен отпуск за две и повече живи деца до 18-годишна възраст от работничка или служителка.
С КТД могат да се уговарят клаузи, които са по-благоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в КТД, с който работодателят е обвързан. В тази връзка считаме, че няма пречка с КТД да се уговори, че бащата има право на платен отпуск за две и повече живи деца до 18-годишна възраст, когато родителските права при развод са присъдени на бащата, когато майката е лишена от родителски права, когато е починала или заболяла тежко, поради което не може да се грижи за децата. ЛТ/
| 15.06.2023 ID:1947
Здравейте! Трудоустроен съм с ЕР на ТЕЛК и имам 64% намалена работоспособност от м. 01.2023 г. Имам диабет и неврологични усложнения. ТЕЛК се е произнесъл, че мога да работя на моето работно място като „Шлосер“ и работодателят ме е трудоустроил на това работно място при облекчен режим на работа. Но аз имам болки в краката и ръцете, не мога да се движа нормално и искам да прекратя трудовия си договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ. Имам ли право?
При описаната фактическа обстановка основанието по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ не може да се приложи. То изисква наличие на предписание в Решението на ТЕЛК за трудоустрояване, което работодателят не може да изпълни – не може да осигури подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Във Вашия случай посочвате, че ТЕЛК се е произнесъл, че може да работите на същото работно място при облекчен режим на работа, и работодателят Ви е трудоустроил.
Поради това имате право да предложите на работодателя прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, а ако не се постигне съгласие – с предизвестие на основание чл. 326, ал. 1 КТ. ЛТ/
| 15.06.2023 ID:1946
На учител не е начислено допълнителното трудово възнаграждение за 24 май, като директорът е посочил като основание за това предходно наложено на учителя дисциплинарно наказание “забележка”. Представлява ли това удръжка от трудовото възнаграждение и нарушение от страна на работодателя на чл.128, т. 1 и 2 от КТ, а именно неизплащане на дължимото възнаграждение без правно основание? Допълнителното трудово възнаграждение за 24 май е предвидено във Вътрешните правила за работната заплата, като неначисляването му не е обвързано със спазване на трудовата дисциплина от служителите/учителите.
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата допълнителните трудови възнаграждения са: 1. определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително и 2. договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия.
Предполагаме, че въпросът Ви е свързан допълнителното трудово възнаграждение, определяно въз основа на чл. 20, ал. 2, т. 2 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката.
Според посочената разпоредба в брутната работна заплата на персонала в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование може да се включва и допълнително трудово възнаграждение за официални празници или за началото на учебната година – до три пъти годишно, ако са определени във вътрешните правила за работната заплата и/или в колективен трудов договор.
В тази връзка условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения се определят в посочените актове.
За повече информация може да се обърнете по компетентност към Министерството на образованието и науката. (СР)
| 15.06.2023 ID:1945
Здравейте, служител назначен на непълно работно време, постъпва за първи път на държавна служба. Има ли срок на изпитване? Ако да, една година ли е ( без отпуск и болничен )? Ако служител е назначен на непълно работно време в две администрации, в коя от двете тече изпитателеният срок?
Предвид факта, че се касае за служебно правоотношение, Вие следва да се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ към МС, по компетентност.
| 15.06.2023 ID:1944
Във връзка с чл.12, ал.2 от Наредбата за струтурата и организацията на работната заплата, Ви моля за становище, ако лице е работило във дадена организация 01.01.1998 г. до 01.01.2000 г. на определена длъжност и му е прекратен трудовия договор, постъпва на работа отново в същата организация на 01.05.2023 на длъжност, която не е сходна със заеманата от него длъжност за периода от 01.01.1998 до 01.01.2000 г., следва ли при изчисляването на допълнителното възнаграждение за придобит стаж и професионален опит, да се вземе и този период от 2 години?
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности (чл. 12, ал. 2 НСОРЗ). В тази връзка считаме, че при определяне на размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, Вашият работодателя е длъжен да отчете посочения в запитването трудов стаж, тъй като е придобит в същата организация, на различни работни места и професии. В случай, че възникне трудовоправен спор, бихме искали да Ви уведомим, че можете да се обърнете към съда, като срокът за депозиране на исковата молба е 3 – годишен считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите (чл. 359 от КТ).
| 14.06.2023 ID:1941
Здравейте, какъв е редът за прекратяване на безсрочен трудов договор с работодател по време на майчинство? Следва ли да се подаде предизвестие или да се преговаря с работодателя за прекратяване по взаимно съгласие. Следва ли да се прекрати отпуска по майчинство, за да се прекрати договора?
Основанията за прекратяване трудовия договор са изчерпателно уредени в глава шестнадесета на Кодекса на труда (КТ). Сред тях съществуват основания за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие между страните, без да се дължи предизвестие. В тази връзка, според чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.
Освен това, сред основанията за прекратяване на трудовото правоотношение са и тези по инициатива на работника или служителя. В тази връзка, според чл. 326, ал. 1 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.
Следва да имате предвид, че не е пречка докато работникът или служителят ползва отпуск, в случая поради майчинство, да прекрати трудовото си правоотношение. В тази връзка, според чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ трудовият договор се прекратява при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието. Съответно при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора (чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ).
В тази връзка, доколкото ползването на отпуска по майчинство е обвързан с наличието на трудово правоотношение, в рамките на което имате право и ползвате съответния отпуск, то с прекратяване на трудовото правоотношение се прекратява и самия отпуск при съответния работодател. ГЕ
| 14.06.2023 ID:1940
Здравейте! Работила съм като счетоводител в образователна институция в периода от
2008 до 02.07.2017г. От 03.07.2017г изпълнявам длъжността директор в същото училище. При определяне на процент придобит трудов стаж и професионален опит зачита ли се стажът ми като счетоводител?
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Според чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т. ч. на различни работни места и длъжности. Следователно когато трудовото правоотношение не се прекратява, а работникът или служителят преминава на друга длъжност при същия работодател, се запазва размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. По наше мнение в този случай при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят следва да отчита трудовия стаж на работника или служителя, придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието (чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ).
| 14.06.2023 ID:1939
Здравейте, работя на трудов договор, съгласно който имам право на "...годишен отпуск, в рзмер на 20 работни дни...Времето и начина на ползване на платения годишен отпуск...се уговарят допълнително с Работодателя.
Работя на 12 часови дежурства - два дни работя, два дни почивам.
При искане от мен да ползвам два дни отпуск, от страна на работодателя, ми бе отговорено, че трябва да пусна 3 дни. Въпросът ми е това допустимо ли е и ако да, къде, нормативно, е регламентирано?
Благодаря предварително!
В чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя.
Размерът на основния платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ и на допълнителния платен годишен отпуск по чл. 156 от КТ е определен в работни дни. Конкретният размер, на който има право работникът или служителят, се уговаря в индивидуалния трудов договор. Тъй като размерът на основния и допълнителния платен годишен отпуск е определен в работни дни, ползването му също се осъществява в работни дни по календар, независимо от начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано).
Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване (чл. 9а, ал. 1 от НРВПО). Според чл. 9а, ал. 3 от НРВПО поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар (чл. 9б, ал. 2 от НРВПО). Следователно от нормата на работното време на работника или служителя се изваждат ползваните дни платен годишен отпуск, разрешени в работни дни по календар.
В тази връзка, ползването на платения годишен отпуск при сумирано изчисляване на работното време се иска от работника или служителя и се разрешава от работодателя в работни дни по календар, независимо от предвидените часове за работа в поименния график. Поради това, работникът или служителят може да подаде молба за ползване на отпуск за съответните работни дни по календар, в които е предвидено да полага труд съобразно поименния му график.
Следва да имате предви, че според чл. 9в, ал. 1 от НРВПО, когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа.
Това би могло да се случи при ползване на отпуск в дни, в които работникът или служителят обичайно полага труд в рамките на работно време, което е над определеното в трудовия договор- в случая 12 часа. Затова работодателят следва да извърши промяна в поименния график с оглед спазване на нормата отработени часове, заложена в чл. 9б от НРВПО. ГЕ
| 14.06.2023 ID:1936
Здравейте,
времето необходимо за пътуване на командирован служител (технически ръководител) от работно място по договор до обект в страната счита ли се за работно време?
По време на пътуването служителят не изпълнява преките служебни задължения по договор.
Благодаря Ви.
Съгласно чл. 2 от Наредба за командировките в страната (НКС) командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед (чл. 8, ал. 1 от НКС). Според чл. 4, ал. 1 от НКС, командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с наредбата. Следователно за времето на командировка работникът или служителят получава обезщетение /командировъчни пари/, което компенсира неудобствата, които той понася поради обстоятелството, че е извън мястото на работа и живеене. Работно време по смисъла на Кодекса на труда е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил (§ 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ). В тази връзка считаме, че според националното законодателство времето за пътуване не е част от работното време на работника или служителя, в случай, че лицето не извършват постоянната си работа през време на пътуването, т.е. не е работник от локомотивни и други превозни бригади, шофьор, летец, моряк, ловен и риболовен надзиратели, подвижната охрана и др. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 и 5 от НКС в заповедта за командироване се посочват задачата, за която лицето се командирова и времетраенето на командировката. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от НКС определя, че командированият спазва установеното работно време на предприятието, в което е командирован. Когато изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на предприятието, в което е командирован, командированият сам определя работното си време, като се ръководи от установеното за него работно време и от необходимостта да изпълни задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командировката (чл. 3, ал. 2 от НКС).
| 14.06.2023 ID:1935
здравейте
Решили сме да задържим нашия медиатор в училище назначен по програма с договор със срок до 30.06.2023г. трябва ли да прекратя договора и да пусна нов договор или може с допълнително споразумение да увелича срока на договора?
Във връзка с въпроса следва да се имат предвид следните разпоредби:
Съгласно чл. 69, ал. 1 КТ трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. В този случай сключването на допълнително споразумение на основание чл. 119 КТ не е необходимо, но няма пречка да се подпише такова преди изтичане срока на действащия трудов договор.
Тъй като в запитването се посочва „да увелича срока на договора“ следва да имате предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 4, изр. 3-то КТ, съгласно която в случаите по изр. 1-во и изр. 2-ро срочният трудов за определен срок със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. На това основание договорът може да се поднови с допълнително споразумение на основание чл. 119 КТ само веднъж за срок най-малко една година. ЛТ/
| 14.06.2023 ID:1934
Здравейте
Решили сме да задържим на работа нашия медиатор в училище назначен по програма с договор със срок до кра
Във връзка с въпроса следва да се имат предвид следните разпоредби:
Съгласно чл. 69, ал. 1 КТ трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. В този случай сключването на допълнително споразумение на основание чл. 119 КТ не е необходимо, но няма пречка да се подпише такова преди изтичане срока на действащия трудов договор.
Тъй като в запитването се посочва „да увелича срока на договора“ следва да имате предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 4, изр. 3-то КТ, съгласно която в случаите по изр. 1-во и изр. 2-ро срочният трудов за определен срок със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. На това основание договорът може да се поднови с допълнително споразумение на основание чл. 119 КТ само веднъж за срок най-малко една година. ЛТ/
| 14.06.2023 ID:1933
Здравейте! Въпросът ми е при командироване на служител за дните 12.06.2023г. до 14.06.2023г за участие в семинар от 8,00 часа сутринта на 12.06.2023г и ще пътува с лично МПС, трябва ли да представи фактура за заредено гориво в дните на командировката 12-14.06.2023г, или би следвало да се приемат и фактури за заредено гориво от 11.06.2023г или съответно на 15.06.2023г? И съответно ако пътува с автобус или влак, ще се признаят ли билети от 11.06.2023г. и съответно от 15.06.2023г.
По въпросите, свързани с реда за командироване, заплащането на пътни и квартирни пари, както и относно отчетността и контрола, по компетентност следва да изрази становище Националната агенция за приходите.
| 14.06.2023 ID:1932
Здравейте, пише Ви Мария Райчева, служител в ОББ. Записана съм магистратура Бизнес администрация в УНСС,редовна форма - но задочно провеждане на занятията. Имам заверена програма от университета, че занятията са провеждани комбинирано – вечерно, дистанционни сесии и съботно-неделни сесии – което отговаря на изискванията за неоткъсване на производствения процес. Имах първоначално одобрение да използвам отпуската по чл. 169, сега ми я отказват. Моля за вашето съдействие
Мария Райчева - mariya_raycheva@abv.bg
Уважаема госпожо,
Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация (чл. 169, ал. 3 от КТ).
Министерството на труда и социалната политика е изразявало многократно своето становище, че преценка дали обучението протича без откъсване на производството следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай, тъй като в рамките на академичното самоуправление висшите училища самостоятелно разработват и изпълняват учебни планове. Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. (чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 4 и чл. 39, ал. 2 от Закона за висшето образование). Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение е без значение дали формата на обучение е задочна или редовна. Следва обаче да се има предвид, че другото важно условие за ползване на отпуск по чл. 169, ал. 1 от КТ е съгласието на работодателя. Негово право е да разреши или откаже на работника или служителя ползването на платен отпуск за обучение. (СР)
| 13.06.2023 ID:1927
Здравейте,
служител, който е уволнен неправомерно и е възстановен на работа по съдебен път
полага ли му се платен отпуск за шестте месеца,за които сме му начислили обезщетение. На лицето е изплатено обезщетение за 6 месеца. Сега е подал молба за ползване на платен отпуск за тези 6 месеца.
Съгласно чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Следователно, когато уволнението бъде признато за незаконно по съответния ред, на работника или служителя се дължи съответното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. По отношение на правото на платен годишен отпуск за периода на незаконното уволнение бихме искали да обърнем внимание, че според Решение ECLI:EU:C:2020:504 на Съда на Европейския съюз, работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, има право да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна, има задължителна сила и се отнася за всяко отменено като незаконосъобразно прекратено трудово или служебно правоотношение, независимо от основанието за прекратяване. Поради това правото на отпуск за периода на незаконно уволнение не е поставен в зависимост от обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. Ето защо работникът или служителят, чието уволнение е признато за незаконно, има право на платен годишен отпуск за целия период от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа, независимо от изплащането на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. ГЕ
| 13.06.2023 ID:1926
Вярно ли е, че органите на инспекцията по труда не могат да вземат отношение по нарушения на КТД, защото е налице трудов спор по чл.357, ал.1 от КТ и задължително съответния работник или служител или синдикалната организация трябва да си търсят правата по съдебен ред по смисъла на чл.14, ал.1 от ГПК. Според мен би следвало ИТ да взема задължително отношение за нарушение на трудовото законодателство, част от което е и Колективния трудов договор на ниво предприятие.
Благодаря предварително!!!
Правомощията по спазване на трудовото законодателство на контролните органи на инспекцията по труда са регламентирани в чл. 399, 402, 404 от Кодекса на труда (КТ). Във връзка със запитването, бихме искали да обърнем внимание, че според чл. 59 от КТ при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага. ГЕ
| 13.06.2023 ID:1925
Съпругата ми желае след изтичането на последния ден от втората година на майчинството си, да излезе директно в неплатен отпуск по чл. 167а от КТ за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Предвид това, че като съпруг ще прехвърля 5 месеца за ползване на този отпуск, има ли право нейният работодател да откаже ползването от нея на неплатен отпуск под предлог първо да използва нейната натрупана до този момент платена отпуска, или да поиска аз да ползвам двата месеца платена отпуска по чл. 164, б. "в" от КТ? Какви са опциите при отказ от работодателя да позволи ползването на неплатен отпуск по чл. 167а от КТ?
Уважаеми господине,
Неплатеният отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а от Кодекса на труда (КТ) се ползва след периодите за отпуск по бременност и майчинство (чл. 163, ал. 1 от КТ) и отпуск за отгеждане на дете до 2-годишна възраст (чл. 164, ал. 1 от КТ). Всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Редът и начинът за ползване на отпуска по чл. 176а от КТ са уредени с Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).Съгласно чл. 49, ал. 1 от НРВПО отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него. Когато един от родителите (осиновителите) желае да ползва част от отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ в размер до 5 месеца, към заявлението за ползване на отпуска се прилага писменото съгласие на другия родител (осиновител).
Видно от гореизложеното работодателят няма право да откаже ползването на отпуска, ако майката има право на отпуск, и следва да го разреши от деня посочен в заявлението. Няма пречка отпускът да се ползва непосредствено след изтичане на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, но обръщаме внимание, че следва да подадете заявление за ползване 10 дена преди това. (СР)
| 13.06.2023 ID:1924
Здравейте,
На 22.03.2023 получих предизвестие за прекратяване на трудовия ми договор на основание чл.328 ал.1, т.3, според който той ще бъде прекратен, считано от 22.06.2023г. Налага ми се неотложна операция, като ще бъда приета на 21.06 за предоперативни изследвания, операцията е насрочена за 22.06.2023г., 5 дни болничен престой и 30 дни болнични. Въпросът ми е след като ще съм в болничен от 21.06, договорът ми ще бъде ли прекратен или се прекратява след края на болничния? Ако бъде прекратен, а съм в болничен 30 дни след това, имам ли право на обезщетение за оставане без работа 1 месец след прекратяването му. Кога следва да се регистрирам в Бюрото по труда, след като ми изтече болничния ли , тъй като в 7 дневен срок от прекратяването аз реално съм болничен ? Благодаря предварително !
Съгласно чл. 328, ал. 1 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ в случаите определени в разпоредбата, вкл. при намаляване на обема на работата – т. 3.
Съгласно чл. 326, ал. 4 от КТ срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Следва да се има предвид, че КТ не предвижда удължаване на срока на връчено предизвестие за прекратяване на трудов договор със срока на разрешен отпуск (болничен, платен годишен, поради бременност и раждане или друг вид).
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, съгласно която при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието.
По отношение на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа следва да се отбележи, че едномесечният срок започва да тече след изтичането на болничните, тъй като в периода на отпуск поради временна неработоспособност лицето не може да търси работа.
Срокът за регистрация в Бюрото по труда е 7-дневен от датата на прекратяване на трудовия договор, за да може лицето да придобие право на обезщетение за безработица за целия период, за който му се полага обезщетението. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 54а, ал. 4 КСО, съгласно която паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:
1. заявлението за изплащане на обезщетението е подадено в тримесечен срок от тази дата;
2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.
Заявлението за изплащане на обезщетението се подава до съответното ТП на НОИ.
Съгласно чл. 54а, ал. 6 КСО, ако заявлението до ТП на НОИ е подадено в 3-месечния срок по ал. 4, т. 1, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на 7 работни дни по ал. 4, т. 2 по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.
Следователно срокът на паричното обезщетение за безработица не се намалява с периода на закъснението, ако регистрацията в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока - 7 работни дни по уважителни причини, каквато уважителна причина е състоянието на временна неработоспособност, установена с болничен лист. ЛТ/
| 13.06.2023 ID:1921
Здравейте!Въпроса ми е дали имам право да бъда назначен на позиция която изисква висше образувание ако аз все още не съм го завършил.Септември месец започвам трети курс и съм служител във фирмата закъдето искам да кандидатствам за отворена позиция.Благодаря!
Изискванията за заемане на съответна длъжност се определят от работодателя при съобразяване с нормативните изисквания. Завършено висше образование се удостоверява със съответната диплома. Преценката дали отговаряте на изискванията принадлежи на работодателя. ЛТ/
|
|