12.06.2023 ID:1918
Прехвърляне на трудовия стаж от държава членка на ЕС в БГ? Работила съм 7 години в Австрия като социален асистент, самоосигуряващо се лице. Защо вече 2 година не може да ми се прехвърли трудови стаж от чужбина? Нали България е членка на ЕС и има сключена директива между страните членки трудовия стаж да се изисква по служебен път от съответната страна. Аз вече втора година се боря с институции и не успявам. В момента работя в България в държавна институция и заплатата ми се определя процентно от всеки месец прослужено време. Какъв е начина България да изиска трудовият ми стаж от Австрия по служебен път? Оставям координати за обратна връзка и отговор .Благодаря предварително!

Разпоредбата на чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) дава основание за признаване от работодателя на трудов стаж, придобит през времето, през което лицето е изпълнявало държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Въз основа на предоставените със заявлението документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ, работодателят трябва да предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж, в това число работодателят следва да начислява и изплаща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Според § 2 от Допълнителните разпоредби на Постановление № 9 на Министерския съвет от 25 януари 2008 г. за изменение и допълнение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр. 11 от 2008 г.) трудовият и осигурителният стаж на лицата по чл. 12, ал. 4, т. 3 и 4 се установява с трудов договор и/или с други документи, издадени от работодателя, осигурителя и/или от компетентната осигурителна институция, съгласно законодателството на съответната държава. Документите в зависимост от страната на произход трябва да бъдат оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г., изм. бр. 103 от 1990 г.). В случай, че са налице условията за признаване на трудовия Ви стаж, съгласно посочените по-горе разпоредби, Вие следва да подадете заявление до работодателя, към което да приложите документите, съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на Постановление № 9 на Министерския съвет от 25 януари 2008 г. за изменение и допълнение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата

12.06.2023 ID:1916
Служител е представил уверение от ВУЗ, съгласно което се обучава в редовна форма на обучение. Същевременно е представил и учебна програма, според която обучението по част от избираемите предмети се провежда след 17.00 часа и в събота и неделя. Има ли право този служител на отпуск по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация (чл. 169, ал. 3 от КТ). В рамките на академичното самоуправление висшите училища самостоятелно разработват и изпълняват учебни планове. Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. (чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 4 и чл. 39, ал. 2 от Закона за висшето образование). Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение, преценката дали се налага откъсване от производството за посещаване на учебни занятия или не, следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай, като е без значение дали формата на обучение е задочна или редовна. Ако формата на обучение не налага откъсване от производството, работникът или служителят има право на платен отпуск по чл. 169, ал. 1 и 3 КТ. Този отпуск се ползва независимо от всички останали видове отпуски и може да се ползва наведнъж или на части. Отпуските на учащите се без откъсване от производството, съгласно чл.51, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските се разрешават по писмена молба на лицето и въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити. Обръщам внимание, че висшите учебни заведения през последните години организират по все по-гъвкав начин учебния процес, като учебните планове и програми са съобразени с тенденцията голяма част от младите хора да съчетават обучението си с работа. Това дава възможност студентите да посещават учебни занятия без да се откъсват от производството, т.е. без да се нарушава техният трудов процес. (СР)

12.06.2023 ID:1914
Здравейте, Имам следния въпрос. Документите адресирани от работодателя към служителя задължително се връчват чрез електронна препоръчана поща. Относно тези отправени от служителя към работодателя, наредбата казва, че се регистрират в системата и трябва да се генерира и изпрати до служителя потвърждение за получаването им. Това означчава ли, че не е нужно документите от служителя да се връчват чрез електронна препоръчана поща, а е достатъчно регистрирането им в системата на работодателя?

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (НВИССЕДТДРС) в трудовия договор или в друга писмена форма страните по трудовото правоотношение могат да дадат изрично съгласие да бъдат адресати на електронни изявления относно факти и обстоятелства, свързани с трудовото правоотношение. Всяка една от страните по трудовото правоотношение има право по всяко време да оттегли съгласието си да бъде адресат на електронни изявления (чл. 4, ал. 3 от НВИСССЕДТДРС). Според чл. 4, ал. 4 от цитираната наредба електронни изявления между страните по трудовото правоотношение се връчват чрез услуга за електронна препоръчана поща. Съгласно чл. 9, ал. 1 от същата наредба, когато работникът или служителят изпраща документи до работодателя по електронен път, те се регистрират в информационната система по чл. 2, ал. 1 от НВИССЕДТДРС (информационната системи за създаването и/или съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя). Съгласно чл. 9, ал. 2 от същата наредба за регистрираните в информационната система електронни документи се генерира и изпраща до работника или служителя потвърждение за получаването им. Потвърждението се изпраща на посочен от работника или служителя електронен адрес или чрез услуга за електронна препоръчана поща (чл. 9, ал. 3, второ предложение). ГЕ

11.06.2023 ID:1912
Здравейте, Миналата година на мен ми беше отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Имам 13 г и 5 мес осигурителен стаж превърнат към 3-та категория труд и 25 г и 9 мес. осигурителен стаж, положен в чужбина. Размера на отпуснатата ми пенсия е 105.69 лв.(чл.70, ал.1 КСО) с добавка от 60 лв.(ПМС 479/30.12.2021) или обща сума от 165.79 лв. Тъй като решението от НОИ все още не съм получил лично и имам право на обжалване в едномесечен срок от връчването му, бих искал да попитам дали в моя случай бих имал право на минимална пенсия (след съответното обжалване) или не? Благодаря!

Уважаеми г-н Атанасов, В запитването си посочвате, че през 2022 г. Ви е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), като е зачетен придобитият от Вас осигурителен стаж в България (13 г. и 5 м.) и в чужбина (25 г. и 9 м.). От запитването Ви не става ясно в коя държава са придобити осигурителните Ви периоди в чужбина. В случай че това е друга държава-членка на Европейския съюз, то пенсията Ви е отпусната при прилагане на разпоредбите на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. В случай че става въпрос за трета държава, с която Република България има сключен и действащ международен договор в областта на социалната сигурност, то приложение са намерили разпоредбите за отпускане на пенсия от съответния договор. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) при определяне размера на пенсията по условията на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност по чл. 70 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява само от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж, придобит в Република България, при спазване разпоредбите на наредбата. Наред с това, разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от НПОС посочва, че при пенсии по международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато при преценка на правото размерът на пенсията, дължим от Република България, е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него, когато условията за придобиване право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в Република България. От запитването Ви става ясно, че при отпускане на пенсията Ви е извършено сумиране съгласно разпоредбите на посочения по-горе регламент или съответния международен договор в областта на социалната сигурност, т.е. условията за придобиване право на пенсия по КСО не са били изпълнени само с осигурителния Ви стаж, придобит в Република България. Размерът на Вашата пенсия е изчислен при спазване на разпоредбите на посочените актове, като българската компетентна институция изплаща частта от пенсията Ви, която съответства на българските Ви осигурителни периоди, а съответната друга държава – на периодите, завършени съгласно нейното законодателство, и в конкретния случай няма основание за изплащане на „българската“ част от пенсията Ви в минималния размер, определен в действащото българско законодателство. ГЯ/ТПООУТ

10.06.2023 ID:1908
Здравейте, искам да попитам на колко почивки имам право за 7ч. работен ден. Само на една до 15 мин или на две почивки в рамките на 7ч. работен ден? Предварително благодаря! Ася Василева

Според чл. 151, ал. 1 от КТ работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време (чл. 151, ал. 2 от КТ). Бихме искали да Ви обърнем внимание и на разпоредбата на чл. 151, ал. 3 от КТ, според която в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. Следва да имате предвид, че при въведен физиологичен режим на труд и почивка работниците или служителите имат право и на почивки за отдих и възстановяване по време на работа. Условията, реда и предпоставките за въвеждане на такъв режим на работа в предприятието са регламентирани в Наредба No 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. Бихме искали да Ви обърнем внимание и на разпоредбата на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, според която в Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. ГЕ

09.06.2023 ID:1907
ЗДРАВЕЙТЕ! КАЗВАМ СЕ Г. И. Ш., ПРЕДСТОИ МИ ПЕНСИОНИРАНЕ ТАЗИ ГОДИНА. АКО СИ ПУСНА ДОКУМЕНТИТЕ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ ДО КРАЯ НА МЕСЕЦ ЮНИ ТАЗИ ГОДИНА, ЩЕ БЪДА ЛИ ВКЛЮЧЕН В УВЕЛИЧЕНИТЕ НА ПЕНСИЯТА АКО ИМА ТАКОВА УВЕЛИЧЕНИЕ ОТ 01.07.2023 Г.. ПИТАНЕТО МИ Е, ПРЕДВИД ТОВА, ЧЕ ПЕНСИЯТА МИ ЩЕ БЪДЕ ИЗЧИСЛЕНА СЛЕД НЯКОЛКО МЕСЕЦА ПО ЗАКОН , А ЗА НАЧАЛО СЛЕДВА ДА БЪДЕ ОТ ДАТАТА НА ПОДАВАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЕТО. ТАКА ЛИ Е ПО ЗАКОН? С УВАЖЕНИЕ Г.ШАЛАМАНДОВ

Разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) предвижда, че пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. В тази връзка, пенсиите, отпуснати през 2023 г. не подлежат на осъвременяване по чл. 100 от КСО от 1 юли 2023 г. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им./КП

09.06.2023 ID:1906
Във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Кодекса на труда и чл. 8 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата имаме запитване, за изчисляването, приравняването и заплащането на нощния труд. При работа на сумирано работно време (по график), имаме смяна за служител от 19:00 до 03:00 ч. Съгласно Кодекса на труда : „Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч.“ „Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна“ В смяната от примера, имаме 3 часа дневен труд и 5 часа нощен труд. То считането на смяната за нощна, отношение към кое има – изчислението, приравняването и/или заплащането на нощния труд? Моля да ни дадете становище по следните въпроси: 1. Кои от часовете, в посочената, в примера смяна (от 19:00 до 03:00 ч.), е коректно да приравняваме от нощен към дневен труд? • Само 5 часа ли, по смисъла на „Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч.“ И в този случай бихме приравнили 5 ч. нощен труд х 1,1428 = 5,71428 + 3 часа дневен труд = 8,71428 часа труд (за тази смяна) • Всички 8 часа ли, защото са повече от 4 по смисъла на „Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна“. И в този случай бихме приравнили 8 ч. нощен труд х 1,1428 = 9,14285 часа труд (за тази смяна) 2. За кои от часовете, в посочената, в примера смяна (от 19:00 до 03:00 ч.), е коректно да заплащаме допълнително трудово възнаграждение за нощен труд? • Само 5 часа ли, по смисъла на „Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч.“ • За всички 8 часа, ли, защото са повече от 4 по смисъла на „Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна“ 3. Когато имаме смяна с по-малко от 4 часа нощен труд (от 19:00 до 03:00 ч.) – например смяна от 15:00 до 23:00 ч. с 1 час нощен труд, по смисъла на „Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч.“, как е коректно да приравняваме нощен към дневен труд и да заплащаме нощен труд? 3.1. Коректно ли е да приравняваме ли от нощен към дневен труд 1 час (от една смесена смяна)? 3.2. Коректно ли е да заплащаме допълнително трудово възнаграждение за нощен труд за 1 час (от една смесена смяна)?

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. В случаите на чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца (чл. 142, ал. 3 от КТ). Съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 г. след края на периода. Работодателят запознава работниците и служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Поименните графици трябва да се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО (чл. 9а, ал. 3 от НРВПО). Нормата за продължителност на работното време се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО). Следва да се има предвид, че съгласно чл. 9а, ал. 4 от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по чл. 9а, ал. 3 от НРВПО се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОЗР), приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2007 г (НСОРЗ). В тази връзка, съгласно чл. 140, ал. 2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. В тази връзка, и с оглед изложените в запитването данни, следва, че в посочената смяна (от 19:00 до 03:00 ч.) следва да се приравнят от нощни в дневни часовете между 22:00 и 03:00, вкл., т.е. общо 5 часа нощен труд, с коефицента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно за тези 5 часа следва да се заплати и нощен труд съгласно чл. 8 от НСОРЗ. Според чл. 8 от НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. Съответно при смяна с по-малко от 4 часа нощен труд не се приравняват съответните часове нощен труд към дневни часове, но се заплаща допълнително възнаграждение за положен нощен труд за всеки един от часовете между 22:00 и 06:00 часа според чл. 8 от НСОРЗ. ГЕ

09.06.2023 ID:1905
Здравейте, моето разбиране е, че ако се работи извънредно (респ. ако се работи по време на разположение, когато също се прилагат правилата за извънреден труд) само през един от двата почивни дни, не се прилага чл. 153, ал 4 КТ. В такъв случай обаче, единствено минималната междудневна почивка от 12 часа ли следва да се осигури на служителя преди да започне следващият му редовен работен ден, или междуседмичната от 48 часа (в контекста на чл. 153, ал. 1 КТ във връзка с чл. 13ж от НРВПО)? Въпросът ми е породен от текста на чл. 13ж, който ако се тълкува буквално, това би означавало, че поради положен 1 час извънреден труд в неделя следобед например, работодателят е длъжен да предостави почивни понеделник и вторник, което би било прекомерно. Благодаря предварително!

Разпоредбата на чл. 153, ал. 4 КТ се прилага, когато се полага извънреден труд през двата почивни дни при подневно изчисляване на работното време. Когато работникът или служителят е положил труд по време на разположение, се прилага разпоредбата на чл. 13ж НРВПО. С полагането на труд при необходимост по време на разположение се нарушава междудневната или седмичната почивка на работника или служителя. В тази връзка бихме искали да обърнем внимание на задължението на работодателя след приключване на работата да осигурява на работника или служителя минималния размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка, определена в чл. 152 и 153 КТ. Задължението за осигуряване на минималния размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка се прилага независимо от конкретната продължителност на положения труд по време на разположение. Почивката следва да се осигури след приключване на работата, като обръщаме внимание на задължението на работодателя да издаде заповед, в която се посочват датата и часът на явяване на работа и продължителността на положения труд по време на разположение (чл. 13е НРВПО). ЛТ/

08.06.2023 ID:1900
Здравейте! Зададох въпрос преди около месец, но не откривам отговор.Моят ИИН е D 1802. Ще Ви бъда благодарна, ако получа очаквания отговор.

На въпроса е отговорено.

08.06.2023 ID:1898
Здравейте! Имам следния въпрос. В дадено предприятие, служителка е използвала отпуска по чл. 167а, ал. 1 КТ в целия му обем, като след това с разрешение от другия родител е използвала и 5 месеца от полагащия му се неплатен отпуск по чл. 167а, ал. 1 КТ. След това е подала нова молба за разрешаване да използва неплатен отпуск в размер на 30 дни/1 месец, на основание чл. 167а, ал. 4 КТ, като е заявила, че с другия родител не са в едно домакинство и нямат сключен брак по между си. Въпросът ми е следва ли да се разреши ползването на 1 месец неплатен отпуск по чл. 167а, ал. 4 КТ, в случай, че вече са използвани 11 (5 от тях, с разрешение от другия родител) месеца по реда на чл. 167а, ал. 1 КТ. Благодаря!

Уважаеми господине, Според чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) право на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст има всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Видно от разпоредбата, за да може да се предостави ползването на отпуска от единия на другия родител, всеки от тях трябва да има право на ползването му. Редът за ползване на отпуска по чл. 167а от КТ е регламентиран в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно чл. 49, ал. 5 от НРВПО, когато един от родителите (осиновителите) желае да ползва част от отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ в размер до 5 месеца, към заявлението се прилага писменото съгласие на другия родител (осиновител). В конкретния случай, видно от посочените данни, бащата е дал съгласие, т.е. имал е право на отпуск и го е прехвърлил на майката. Предвид на това, сме на мнение, че разпоредбата на чл. 167а, ал. 4, т. 1 от КТ не може да намери приложение. (СР)

08.06.2023 ID:1897
Лицето е на постоянен трудов договор, излиза в продължителен болничен. Последният болничен лист е до 17.06.2023г, на 07.06.2023г.лицето е починало. Коя дата трябва да бъде последна за осигуряване или кой е последният ден на ТД? Интересуваме се относно формирането на Д-1, която ще покаже до кога е осигурено лицето.В НОИ ще изплатят на наследниците и 07.06.2023г.

Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, със смъртта на работника или служителя. Моментът на прекратяването на договора съвпада с настъпването на събитието – смъртта на работника/служителя, т.е. датата, която е вписана в акта за смърт. ЛТ/

08.06.2023 ID:1895
Здравейте, държавен служител съм и имам неизползван платен годишен отпуск преди 31.12.2009г. Може ли работодателя и при какви условия а ме задължи да го ползвам.

Предвид факта, че се касае за служебно правоотношение за отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете към Дирекция "Модернизация на администрацията" към Министерски съвет.

08.06.2023 ID:1894
Здравейте, служител, който получава инвалидна пенсия, има ли право на обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото си правоотношение след придобиване на право на пенсия за ОСВ? Предавително благодаря за отговора.

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Получаването на инвалидна пенсия не е пречка за определяне и изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, тъй като тази пенсия не е за осигурителен стаж и възраст. (СР)

08.06.2023 ID:1892
Здравейте, в отпуск по майчинство съм в момента, възможно ли е да започна работа при друг работодател?

Уважаема госпожо, Правото на платен отпуск за бременност и раждане и на платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на работещите по трудови правоотношения майки е уредено в чл. 163, ал.1 и 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Отпуските се предоставят на майката, за да полага грижи за своето дете, което я освобождава от задължението да работи до навършване на 2-годишна възраст на детето. Когато работникът или служителят работи при повече от един работодател в трудовото законодателство няма изрична забрана да се ползва отпуск само по едното от трудовите правоотношения. Майката е тази, която преценява дали да се възползва от законоустановената възможност за ползване на отпуск до навършване на 2-годишна възраст на детето или да се завърне на работа. Кодекса за социално осигуряване (КСО) регламентира правата на майката и в двата случая. По време на ползване на отпуска за бременност и раждане и отпуска отглеждане на дете до 2-годишна възраст на майката се изплаща месечно парично обезщетение по чл. 49, съответно чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В случай че майката не ползва платен отпуск за отглеждане на детето, тя има право на парично обезщетение по чл. 50а, съответно чл. 54 от КСО в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49/чл. 53 от КСО. От запитването Ви става ясно, че ще ползвате отпуск майчинство по основното трудово правоотношение и ще работите по трудов договор за допълнителен труд. В тази връзка и предвид основния принцип в социалното осигуряване, съгласно който за един и същ осигурителен риск (в случая – отглеждане на дете) се изплаща само едно обезщетение от държавното обществено осигуряване, сме на мнение, че в посочения от Вас случай майката има право само на обезщетението по чл. 49, съответно по чл. 53 от КСО. (СР)

07.06.2023 ID:1891
Здравейте! В последните години ми се наложи няколко пъти да търся работа. Кандидатствах по обяви от Джобс, за които имам нужната квалификация, в някои случаи и повече. Дори не ме поканиха на интервю! Причината е, че съм на 45 години, а всички искат "млад екип"! Не е ли гарантирано правото ми на труд като гражданин на тази държава? Не е ли Ваша работа да следите за това? С висше образование и с много добър английски съм, плюс компютърна грамотност и пак не ме вземат!

Моля, поставете въпроса си в рубриката "Заетост и безработица".

07.06.2023 ID:1890
Здравейте! Дълго време се чудих към кого да се обърна, за да получа правна помощ. Учител съм от 30 години. Родила съм първото си дете още студентка и не съм работила, след това и другото, и започнах работа на 25 години. Оттогава работя без прекъсване. Въпросът ми е : за тези години майчинство преди започването на работа, полага ли ми се изплащането на процент допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит? ? В момента ми се изплаща процент прослужено време 29 г., 8 м. и 10 дни. А годините майчинство къде отиват? Имам колежки, които са работили преди да излязат в майчинство и тези 2,3 години им влизат в процента допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит?. Бихте ли ми обяснили по- подробно? Предварително благодаря. Лека вечер. Марияна Сарова

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Трудовият стаж, зачетен съгласно чл. 163, ал. 14 и чл. 164, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) се взема предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като признатият на това основание трудов стаж е зачетен за такъв като време, през което е съществувало трудово правоотношение, и е на същата длъжност или професия. Трудовият стаж, зачетен съгласно чл. 354, ал. 1, т. 7 КТ (времето, през което работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица) не следва да се взема предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като признатият на това основание трудов стаж не е придобит в друго предприятие, а е зачетен за такъв като време, през което не е съществувало трудово правоотношение. Трудов стаж на неработеща майка, зачетен съгласно чл. 354, ал. 1, т. 6 КТ не се взема предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като стажът се зачита без да е съществувало трудово правоотношение, т.е. не е придобит професионален опит. Стажът, зачетен на основание чл. 354, ал. 1, т. 6 КТ не се вписва в трудовата книжка. КА

07.06.2023 ID:1888
Уважаеми дами и господа, Работя с частния сектор по трудов договор. От юли 2020г. съм с ТЕЛК 65% намалена работоспособност. Специалист Човешки Ресурси във фирмата след представяне на Експертното Решение ми отговори, че ми се полага само 1 доп. ден отпуск/така е решил работодателя бе нейния отговор/. Въпрос: Допустимо ли е работодателя да ме лиши от отпуска по чл.319 от КТ.Твърдението е, че нямам право на 26 основен отпуск, а имам право на 20 основен и 1 ден че имам ТЕЛК към допълнителния отпуск. Ползвам още 5 дни допълнителен отпуск както колегите, които нямат ТЕЛК.

Размерът на основния платен годишен отпуск, на който има право работникът или служителят, е не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 КТ). Отпускът по чл. 319 КТ, на който имат право работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, също е основен платен годишен отпуск. Законът гарантира минималния размер на основния платен годишен отпуск за тази категория работници и служители, а именно 26 работни дни. По-голям размер на отпуска по чл. 155, ал. 4 КТ и по чл. 319 КТ може да се уговори в колективен трудов договор (КТД), както и между страните по трудовото правоотношение. От гореизложеното е видно, че работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, има право да ползва основен платен годишен отпуск по чл. 319 КТ в размер не по-малко от 26 работни дни. От запитването може да се предполага, че служители в предприятието имат право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1 КТ. Допълнителният отпуск е в размер не по-малко от 5 работни дни и е право на работници и служители, които работят при специфични условия на труд или за работата им е установен ненормиран работен ден. В тази връзка обръщаме внимание, че основният платен годишен отпуск по чл. 319 КТ – не по-малко от 26 работни дни и допълнителния платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 КТ се ползват на различни правни основания. Поради това лице, което има валидно експертно решение на ТЕЛК с определена трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, има право както на основен платен годишен отпуск по чл. 319 КТ – минимум 26 работни дни, така и на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 или 2 – минимум 5 работни дни, ако работи при специфични условия и/или при ненормиран работен ден. Работниците и служителите с право на допълнителен платен годишен отпуск се определят с писмена заповед на работодателя. ЛТ/

07.06.2023 ID:1887
Работя в държавната администрация, но съм назначена по трудово правоотношение. Скоро изтича втората година от майчинството ми. Бих желала след като изтече директно да ползвам неплатен отпуск по чл. 167а от КТ /съответно 6 месеца плюс 5 месеца, от тези на съпруга ми/. Въпросите са ми следните: 1. Работодателят има ли право да ми откаже ползването на неплатен отпуск по чл. 167а от КТ и да ме накара да ползвам първо насъбралата се досега платена отпуска и какви са опциите в такъв случай - ако е писмен отказ, какъв е реда за обжалване, а ако е устен - какви са вариантите? Моля за посочване и на нормативна уредба! Би ли могъл изобщо да ми откаже ползването на неплатения отпуск и на какво основание? 2. По време на неплатения отпуск по чл. 167а от КТ работодателят ли изплаща само здравните ми осигуровки /ако да - в какъв размер/, а останалите осигуровки не са дължими? 3. Майка на дете до 3-годишна възраст може да бъде уволнена само с предварително разрешение от съответната инспекция по труда. А може ли да бъде съкратена съответната щатна бройка, на която е майката по време на неплатения отпуск, и какви са вариантите след това? 4. Мога ли директно да подам декларация за неплатен отпуск по чл. 167а от КТ за общо 11-те месеца на двамата родители? Каква е формата за съгласие на прехвърляне на 5 месеца от страна на бащата по чл. 49, ал. 5 от НРВПО? Необходима ли е бележка от неговия работодател? Необходимо ли е той да присъства лично с цел да се подпише при подаването от моя страна на декларацията за ползване на неплатения отпуск? 5. Удостоверението по чл. 49, ал. 6 от горецитираната наредба в кой момент точно се изготвя и кога се предоставя на майката? Благодаря!

Уважаема госпожо, 1. Неплатеният отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а от Кодекса на труда (КТ) се ползва след периодите за отпуск по бременност и майчинство (чл. 163, ал. 1 от КТ) и отпуск за отгеждане на дете до 2-годишна възраст (чл. 164, ал. 1 от КТ). Всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Редът и начинът за ползване на отпуска по чл. 176а от КТ са уредени с Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).Съгласно чл. 49, ал. 1 от НРВПО отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него. Когато един от родителите (осиновителите) желае да ползва част от отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ в размер до 5 месеца, към заявлението за ползване на отпуска се прилага писменото съгласие на другия родител (осиновител). Видно от гореизложеното работодателят няма право да откаже ползването на отпуска, ако майката има право на отпуск, и следва да го разреши от деня посочен в заявлението. Няма пречка отпускът да се ползва непосредствено след изтичане на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, но обръщаме внимание, че следва да подадете заявление за ползване 10 дена преди това. 2. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване предвижда, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, т.е. по време на ползване на отпуска по чл. 167а от КТ не се внасят осигурителни вноски във фондовете на държавното обществено осигуряване. По отношение на вноските за здравно осигуряване в Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) е установено, че за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда и се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася (чл. 40, ал. 1, б „б“ от ЗЗО). 3. Работодателят може да направи промени в щатното разписание на предприятието, когато счита това за необходимо. Закрилата при уволнение на майки с деца до 3 годишна възраст е регламентирана в чл. 333 от Кодекса на труда. Тя се ползва само, ако уволнението е на посочените в разпоредбата изчерпателно изброени основания, между които е прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, точка 2 от КТ – прекратяване на трудовия договор с писмено предизвестие до работника или служителя при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Както посочвате закрилата се изразява в искане на предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. При евентуално прекратяване на трудовото правоотношение се прекратява и отпускът по чл. 167а от КТ. 4/5. Съгласно чл. 49, ал. 6 от НРВПО в случаите, когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а КТ се ползва за първи път, работодателят въз основа на представено копие от акта за раждане на детето издава удостоверение съгласно приложение № 4 от НРВПО. В удостоверението по чл. 49, ал. 6 се вписват размерът и периодът на ползване на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а КТ за всеки отделен случай. Удостоверението се съхранява при работодателя, който е разрешил ползването на отпуска. Удостоверението се предоставя на работника или на служителя в два случая, единият от които, когато това е необходимо за ползване на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а КТ от другия родител/осиновител или от някой от родителите на майката или на бащата на детето в случаите по чл. 167а, ал. 2 и 3 КТ. (СР)

07.06.2023 ID:1886
Здравейте, въпросът ми е следният-Напуска работник, който не отговаря на условията за право на пенсия по чл.68,ал.1 и ал.2 от КСО,но ще отговаря на условията за пенсия по чл.68,ал.3 чак след шест месеца, в такъв случай дължи ли му се обезщетение по чл.222,ал.4 ? Защото обезщетението по чл.222,ал.4 от КТ се отнася за изпълнени условия по чл.68а от КСО, които пък се отнасят за изпълнени условия по чл.68,ал.2 от КСО, а не по чл.68,ал.3 ?В този случай дължимо ли е обезщетението за ранно пенсиониране? Благодаря предварително!

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при условията на раздел I „Пенсии за осигурителен стаж и възраст“ на Глава шеста от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тази връзка, правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и през 2023 г. се придобива при навършване на възраст 67 години за жените и мъжете (чл. 15, ал. 2, т. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Предвид на това, в конкретния случай, за да има право работникът или служителят на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, следва да са налице и двете предпоставки за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО (достигане на определена в законодателството възраст и наличие на необходимия осигурителен стаж). Що се отнася до разпоредбата на чл. 222, ал. 4 от КТ, в която е регламентирано право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), то обръщаме внимание, че пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО се отпуска на лица, които имат изискуемия стаж за пенсиониране в общия случай по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и желаят да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им. Лицата, на които е отпусната пенсия по чл. 68а от КСО, нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1, 2 и 3 от КСО. Предвид гореизложеното, работодателят следва да прецени правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ въз основа на данните за възрастта и наличието на осигурителен стаж на работника или служителя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Ако лицето отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 от КСО трябва да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, а в случай, че са изпълнени условията по чл. 68а от КСО –обезщетението ще се изплати на основание чл. 222, ал. 4, във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ . (СР)

07.06.2023 ID:1884
Въпросът ми е следният: Родена съм 19ххх год.., живея в страна от ЕС, Република Чехия. Към днешна дата все още не съм подавала документи за пенсия. До скоро работех, от една година съм на борсата поради изтичане на трудовия договор, и намалена производствена дейност на фирмата.Обезщетението за безработица изтича,, срокът е до 30.06.2023 година. Интересувам се, при окончателно прибиране в Р България имам ли право да се регистрирам в БТ, тъй като при установяване на тръдовият ми стаж в БГ се оказва, че има унищожени изплащателни ведомости, което от своя страна ме лишава от трудов стаж за период около 8 години. В този случай не събирам необходимият минимален стаж от 15 години за да мога да имам право на пенсия. Какви права имам в случая? Благодаря.

Всеки български гражданин, както и всеки гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, навършил 16 години, който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта в България (чл. 18, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта). Условията, поставени с чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се отнасят до правото на парично обезщетение за безработица, като едно от тях е лицата да са осигурявани във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Освен това е необходимо те да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 от КСО. При преценка правото на българска пенсия за осигурителен стаж и възраст се взема предвид не само българският осигурителен стаж, но и придобитият в страна от ЕС (в случая в Чехия) осигурителен стаж, който се зачита съгласно разпоредбите на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава (чл. 37, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). /ВН