11.01.2023 ID:1173
Здравейте, В края на юли 2018 г. излязох по майчинство. Имам отработени почти 7 месеца за 2018 г., но не ми е изготвена годишна оценка за 2018 г. Според, чл. 6 от "Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация" трябва да имам 6 отработени месеца, за да ми бъде изготвена оценка. Оправданията на работодателя са, че не съм била на работа като са връчвали оценките, но никой не ме е потърсил за това. След завръщането ми на работа, не ми е връчен формуляр за подпис на оценка. Какви са правата ми в този случай?

Уважаема госпожо Иванова, За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете Дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет, по компетентност

11.01.2023 ID:1172
Колко дни е неплатения отпуск за 2023г., който се зачита за трудов и осигурителен стаж и на какво правно основание?

Уважаема г-жо Тодорова, Съгласно чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Според чл. 160, ал. 3 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Доколкото за 2023 г. не е предвидена такава възможност, то периодът на ползване на неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ, който се признава за трудов стаж, е в рамките на до 30 работни дни. Основанието за признаване за осигурителен стаж на периода от неплатен отпуск, който се признава за трудов стаж, е в чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социлано осгуряване. Според тази разпоредба за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. ГЕ

11.01.2023 ID:1171
Здравейте, работя като преподавател в университет. След издаване на заповеди от работодателя за периода на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка в страната (от м. март 2020 г. до м. април 2022 г.) извършвах електронно базирано обучение, т.е. извършвах работата си изцяло чрез видеодисплей (компютър). В чл. 9, ал. 1 от Наредба 7/2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи е посочено, че за лицата, навършили 40 години, работодателят осигурява ежегодно преглед на очите от специалист по очни болести. За целия период на електронно базирано обучение, продължил 2 години с известни прекъсвания за около месец на присъствено обучение, работодателят не ми е осигурил преглед на очите от специалист. Зрението ми значително се влоши за периода на електронното обучение, като по длъжностна характеристика нямам задължение да извършвам работата си чрез видеодисплей. Работодателят не е сключвал с мен никакво ново споразумение за работа при новите условия, наложени с неговите заповеди. Не са извършвани промени и във вътрешните му правилници. Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 127, ал. 1, т. 3 от КТ да осигури здравословни и безопасни условия за труд? Колко време трябва да се извършва работата с видеодисплей (със заповед на работодателя е преминато към електронно обучение), за да е приложим чл. 9, ал. 1 от Наредба 7/2005 г. относно задълженията на работодателя за осигуряване на ежегодни очни прегледи?

Здравейте, В отговор на запитването Ви относно прилагането на Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи (Наредба № 7), Ви уведомяваме, както следва: Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 на Наредба № 7 задължава работодателя да осигури преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести един път на 3 години при лица под 40 години и ежегодно – за лица над тази възраст, както и при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи. Право и задължение на работодателя е да създаде организация за осигуряване на прегледите, включително и на тези, извън предвидената периодика за възрастта, във връзка с оплаквания от смущения на зрението, т.е. по чл. 9, ал.1, т. 3 от наредбата. Това може да е по целесъобразност както преглед при определен доверен специалист, с който работодателят има сключен договор, така и преглед от друг офталмолог по избор на лицето. Работникът/служителят следва да се съобрази с установения от работодателя ред. Видно от запитването Ви, работата като преподавател във формат на дистанционно обучение се извършва чрез използването на видеодисплеи, и за да имате право на прегледи и очила по смисъла на наредбата, е необходимо тази работа да съответства и на определението в допълнителните разпоредби на наредбата, т.е. да работите с видеодисплей за повече от половината от установеното работно време. В този случай имате право на преглед от офталмолог в периодиката, предписана от наредбата, както и при оплаквания. Следва да имате предвид, че във връзка с епидемичната обстановка, законодателство предвижда към работа от разстояние да се пристъпва със заповед на работодателя, без да се изисква подписване на допълнително споразумение или изменяне на трудовия договор. Това не отменя обаче задължението на работодателя да осигурява здравословни и безопасни условия на труд, включително и при работата с видеодисплеи./ДК/

10.01.2023 ID:1169
Какъв е размерът на неплатения отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда за 2023 г. ?

Уважаема г-жо Иванова, Съгласно чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Следва да имате предвид, че няма ограничение в размера на неплатения отпуск, който може да се ползва на основание чл. 160, ал. 1 от КТ, когато за това има разрешение от работодателя. По отношение на това каква част от периода на ползвания неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ се признава за трудов стаж, бихме искали да Ви обърнем внимание на разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от КТ. Според нея неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Доколкото за 2023 г. не е предвидена такава възможност, то периодът на ползване на неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ, който се признава за трудов стаж, е в рамките на до 30 работни дни. ГЕ

10.01.2023 ID:1167
Здравейте, Моля за съдействие и отговор на следния въпроси: 1. За издаване на заповед по чл. 139а, ал. 3 от КТ в дружество с назначен един служител + един управител, необходимо ли е предварително съгласуване с ОС на работниците и служителите. 2. Има ли изискване за минимален брой назначени работници и/или служители, за да е задължително съществуването на ОС на работниците и служителите в дружеството? Благодаря предварително!

Уважаеми г-н Иванов, Съгласно чл. 6, ал. 1 от КТ общото събрание се състои от всички работници и служители в предприятието. „Всички“ са работниците и служителите, наети по трудов договор от работодателя, независимо от техния брой. В тази връзка, преди издаването на заповед по чл. 139а, ал. 3 КТ работодателят следва да спази изискването на чл. 139а, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 139а, ал. 1 от КТ поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. /ЛТ/

10.01.2023 ID:1166
Здравейте, неплатеният отпуск с трудов стаж за 2023г. остава ли 90 работни дни?

Уважаема г-жо Чолакова, Съгласно чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Според чл. 160, ал. 3 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Доколкото за 2023 г. не е предвидена такава възможност, то периодът на ползване на неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ, който се признава за трудов стаж, е в рамките на до 30 работни дни. ГЕ

10.01.2023 ID:1165
Здравейте! Навършвам 59 години на 22.02.2023 година. Искам да подам документи за ранно пенсиониране. Към днешна дата имам 33г и 4 месеца трудов стаж по специалността. Мога ли да се възползвам от ранното пенсиониране и кога трябва да подам уведомлението към директора на училището? Благодаря предварително. Моля да получа отговора на имейл.

Подаването на заявление за отпускане на пенсия в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ), извършването на преценка на правото на пенсия и отпускането й не са обвързани с уволнението на лицето и прекратяването на трудовото или служебното му правоотношение, включително и на учителите. В този смисъл заявление за прекратяване на трудовото правоотношение може да подадете пред директора на училището и след като пенсията Ви е отпусната. Заявленията за отпускане на пенсии и добавки към тях се подават до съответното териториално поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя, съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Заявлението е по образец, утвърден от управителя на НОИ (обр. УП-1), и към него се прилагат всички необходими оригинални документи, освен документите, заверени копия от които се съхраняват в пенсионното досие на заявителя съгласно чл. 9, ал. 2 от НПОС. Съгласно общото правило на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), когато заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от датата на придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от тази дата. Ако заявлението с документите е подадено след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Учителите придобиват право на ранна пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО. За жените те са 25 години и 8 месеца учителски осигурителен стаж за жените и навършване на определена възраст, която се увеличава ежегодно от първия ден на всяка следваща календарна година до 31.12.2029 г. с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 01.01.2030 г. – с по 3 месеца до достигане на 62-годишна възраст. Условието за възрст е посочено по години с разпоредбата на чл. 19б от НПОС. Съгласно чл. 19б, т. 8 от НПОС възрастта за ранно пенсиониране на учителките през 2023 г. е 59 години. Съгласно чл. 69в, ал. 2 от КСО на учителите, пенсионирали се по ал. 1, се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 от КСО и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от кодекса. След навършване на тази възраст пенсията им за осигурителен стаж и възраст се изплаща от фонд „Пенсии“ в пълен размер, без намалението по чл. 69в, ал. 2 от КСО. В осигурителното законодателство не се употребява понятието „стаж по специалността“, а „учителски осигурителен стаж“. Съобразно чл. 69в, ал. 5 от КСО лицата, които заемат учителски длъжности, и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този кодекс се определят с чл. 19, ал. 1, 2 и 4 от НПОС. Учителски, по смисъла на КСО, е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа (чл. 19, ал. 1 от НПОС). Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности в учебни и възпитателни заведения по ал. 1 по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа (чл. 19, ал. 2 от НПОС). За учителски стаж се зачита и осигурителният стаж, положен след 01.01.2007 г. на длъжността „възпитател“ в домовете за деца, лишени от родителска грижа, и осигурителният стаж, положен след 01.01.2008 г. на длъжността „възпитател“ в останалите специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца или в други места за предоставяне на социални услуги в общността, както и осигурителният стаж, положен след 01.01.2009 г. на длъжността „педагог“ или „възпитател“ в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли (чл. 19, ал. 4 от НПОС). И не на последно място е необходимо да се отбележи, че право на ранна учителска пенсия по условията на чл. 69, ал. 1 от КСО имат лицата, които към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по тези разпоредби са заемали длъжности по чл. 19, ал. 1, 2 и 4 от НПОС (чл. 19, ал. 5 от НПОС). ВН

10.01.2023 ID:1164
При сключени два трудови договора - основен на 4-часов работен ден и допълнителен при друг работодател на 8-часов следва ли вторият работодател да изплаща разликата на ДТВ за прослужено време до 8-часов р. ден? Може ли това да се изисква за минало време? Има ли право да получава ДТВ за прослужено време от вторият работодател за период, когато получава обезщетение за ползване на отпуск за гледане на дете?

Уважаема госпожо Савелева, Съгласно чл. 12, ал. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. По отношение питането за заплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит със задна дата обръщаме внимание, че това право възниква от първо число на месеца, следващ месеца, в който са представени съответните документи.

10.01.2023 ID:1162
Ако е възможно да ми отговорите! Детето е ученик в първи клас и още не е навършило 8 години. Посещава и занималня (целодневна форма на обучение) в държавно училище. Родителите могат ли да ползват неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст в размер на 6 месеца за всеки от тях, при положение, че детето продължава да посещава училището в посочената целодневна форма на обучение? Имам и друг въпрос - рожденият ден на детето (когато навършва 8 години) част ли е от отпуска по чл. 167а от КТ? Благодаря предварително!

Уважаеми господин Иванов, Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 1 от КТ всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител с негово съгласие. Детските заведения на пълна държавна издръжка са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса. Кодексът на труда не предвижда ограничение, свързано с посещение в детска ясла, детска градина или училище, т.е. ако детето посещава училище и занималня това не е пречка за ползване на отпуска. Отпускът по чл. 167а, ал. 1 от КТ се ползва до навършване на 8 години на детето, т.е. последният ден, в който може да се ползва е деня преди рожденния ден.(СР)

09.01.2023 ID:1161
Здравейте! При договор, сключен с работодател в САЩ, който няма регистрация в България,а работя в България дистанционно, как следва да се внасят осигуровките и данъците за получените от мен работни заплати?

Уважаема госпожо Грудева, За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете към Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, по компетентност.

09.01.2023 ID:1160
Здравейте! Имам решение на ТЕЛК 74%, като противопоказно за условие на работа е посочено "прекомерно психично пренапрежение". Работя като ватман в столичен електротранспорт. Понеже не мога да изпълнявам задълженията си, искам да ме съкратят по болест,но работодателя отказва и ме праща на ТОЛЕК. Та въпроса ми е редно ли е да ме праща на ТОЛЕК и да отказва да ме съкрати по болест? Предварително Благодаря!

В чл. 325, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. От горното е видно, че прекратяването на трудов договор на посоченото основание е допустимо при наличие на: - невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност) или; - по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. Прекратяването на трудовия договор на посоченото основание е без предизвестие и не зависи от желанието на страните. Следва да се има предвид също така, че според чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Съгласно чл. 3 от Наредба № 3 от 11 май 2011 г. за изискванията за физическата годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, издадена от министъра на здравеопазването, физическата годност на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС се установява чрез: 1. медицински преглед/и за установяване на здравословното състояние по отношение на изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответните категории, и 2. заключение за съответствието на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност към водачите на МПС и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В чл. 5 от посочената наредба е предвидено, че заболяванията и състоянията, при наличието на които свидетелство за управление на МПС се издава само след освидетелстване от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК), са посочени в приложение № 2. Предвид горното, за конкретен отговор на поставения въпрос следва да се обърнете към министерство на здравеопазването. мв

09.01.2023 ID:1153
Има ли и коя е правната уредба относно дългосрочното командироване на български работници (на търговец) в чужбина - страна извън ЕС (конкретно Уганда, Африка); Има ли оганичение за периода на командироването.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. Редът и условията за командироване в чужбина (за държави извън ЕС) са определени в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). При командироване в чужбина по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с НСКСЧ (чл. 215, ал. 1 от КТ). Съгласно чл. 11, ал. 1 от НСКСЧ общата продължителност на всички командировки на едно командировано лице от ведомствата за една календарна година не може да превишава 180 дни. Според § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на НСКСЧ „Ведомства“ са бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството. Поради това ограничението не се прилага към предприятия, които са търговци по смисъла на Търговския закон, юридически лица с нестопанска цел и други юридически лица, създадени или регистрирани по особени закони.НС

09.01.2023 ID:1151
Здравейте, Служител на дружеството е подал молба за отпуск по чл. 157 ал.1 т.3 от Кодекса на труда - при смърт на родител, за дните 29-ти и 30-ти декември 2022. Смъртта е настъпила на 25.12.2022г. Дните 26-ти, 27-ми и 28-ми са почивни. Съгласно чл.50 ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите два работни дни след нея. Лицето работи от понеделник до петък по основен трудов договор на 8-часов работен ден, почива събота и неделя и всички официални почивни и празнични дни. В случая не е стандартна седмична почивка /събота и неделя/. Длъжни ли сме да му разрешим отпуск по чл.157 ал.1 т.3 от КТ за дните 29-ти и 30-ти декември 2022? Благодаря за отговора Ви!

Уважаема госпожо Малакова, Видно от данните в запитването смъртта е настъпила на 25 декември 2022 г., неделя. Съгласно цитираната от Вас разпоредба на чл. 51, ал. 1, изр. второ на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея. В конкретния случай първите два работни дни са 29 и 30 декември 2022 г., следователно работникът и служителят има право да ползва отпуска по чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда в тези два работни дни. (СР)

08.01.2023 ID:1148
Работя на постоянен трудов договор по чл.67 от КТ от 4 години.От 4 месеца съм в отпуск за временна неработоспособност.Работодатиля ми е отвърнал нови вътрешни правила за работната заплата в периода в който съм в болничен.Аз заявиха пред него желанието си да ми ги предостави, но той писмено ми отказа с аргумента, че ще ми ги предостави, когато се върна на работа.Има ли право работодателя да ми отказва актуалните ВПРЗ?

Уважаема г-жо Димитрова, Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред, с вътрешните правила за работната заплата и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Освен това, съгласно чл. 128а, ал. 1 от КТ по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. Ако считате, че работодателя извършва нарушение на трудовото законодателство може да подадете сигнал до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за извършване на проверка.ГЕ

07.01.2023 ID:1145
С колко раб.дни следва да се редуцира доп.отпуск за работа при спец.условия по чл.156,ал.1,т.1 когато се ползва болничен отпуск : 1.по-голям от половината от раб. време при СИРВ за месеца ; 2.при непрекъснат болничен през два последователни месеца;3.при чести , но с малка продължителност на болничните през годината,които сумарно правят повече от месец ? Например : Доп. отпуск за годината е 12 раб.дни

Уважаема г-жо Коева, Правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия е уредено в чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ, като видовете работи, за които се установява този вид отпуск, се определят с наредба съгласно чл. 156, ал. 2 КТ. Годишният размер на отпуска е не по-малко от 5 работни дни, като по-голям размер може да се уговаря в колективен или индивидуален трудов договор – чл. 156а КТ. На основание чл. 156, ал. 2 КТ е приета Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. С наредбата се определят видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск като допълнителна мярка за превенция на здравните рискове за работниците и служителите. Право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, когато извършват определената работа не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време. Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при горните условия в рамките на една календарна година. Когато работникът или служителят работи по-малко от една календарна година, размерът на отпуска се определя пропорционално на отработеното време. Изчисленията се извършват от работодателя. Обръщаме внимание, че размерът на отпуска е определен в работни дни и се ползва в работни дни по календар, независимо от начина на изчисляване на работното време. Предвид гореизложеното, когато през календарната година, работникът или служителят е бил в друг вид отпуск, независимо от вида му и начина на изчисляване на работното време, той няма право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ за периода на ползвания друг вид отпуск, тъй като не е полагал труд при съответните неблагоприятни условия. В тези случаи размерът на полагаемия се допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ се определя от работодателя пропорционално на периодите от календарната година на действителна работа и то с продължителност повече от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време. ЛТ/

06.01.2023 ID:1144
Здравейте , с идентификационен номер I D – 957 зададох три въпроса, вторият от които беше : Ако "Наредба № 4 за документите , които са необходими за сключване на трудов договор" касае случаи , при които НЕ се сключва трудов договор , ЗАЩО В ИМЕТО НА ВЪПРОСНАТА НАРЕДБА ИЗРИЧНО Е ПОСОЧЕНО , ЧЕ КАСАЕ ЕДИНСТВЕНО И САМО СКЛЮЧВАНЕТО НА ТРУДОВ ДОГОВОР ? След месец и половина чакане , МТСП изрази становище , в което отговор на този конкретен въпрос няма . Моля да получа отговор на зададеният въпрос .

Уважаема г-жо Димова, Както е посочено в отговора на Вашето запитване с ID – 957, Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, се прилага, когато се сключва трудов договор по Кодекса на труда. В нея са регламентирани видовете документи, които работникът или служителят е длъжен да представи на работодателя при сключването на трудов договор. Работодателят може да изисква представянето и на други документи извън посочените в чл. 1 от наредбата, ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт. Във връзка с втория Ви въпрос, зададен с ID – 957, обръщаме внимание, че съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4, документ за медицински преглед се представя на работодателя не само при първоначално постъпване на работа, но и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца. Ето защо и за да се изпълни целта на разпоредбата - осигуряване на здравето и безопасността при работа на работещите, документ за медицински преглед следва да бъде представен и при възстановяването на работа на незаконно уволнен работник или служител, когато от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването на работа са изтекли повече от 3 месеца, а не само когато се сключва трудов договор с друг работодател след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца. ЛТ/

06.01.2023 ID:1143
Здравейте, Бих искала да попитам в какъв размер трябва да бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ на прекратен трудов договор за допълнителен труд, сключен на основание чл. 111 КТ, при условие че лицето е прекратено от деня, следващ дата на връчване на 15-дневното предизвестие, т.е. не е спазен срока на предизвестие. Размерът на обезщетението трябва ли да е едно брутно месечно трудово възнаграждение, или да е в пропорционален размер на 15-дневното предизвестие(напр. 50% от едно брутно месечно трудово възнаграждение).

Уважаема госпожо Делчева, Кодексът на труда (КТ) установява възможност трудовият договор за допълнителен труд по чл. 111 да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни (чл. 334, ал. 1 от КТ). Следва да имате предвид, че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В конкретния случай размерът на обезщетението ще бъде брутното трудово възнаграждение за 15 дни - целия период на неспазеното предизвестие. Обръщаме внимание, че КТ предвижда в чл. 228, ал. 1, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел III от глава десета, вкл. обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. (СР)

06.01.2023 ID:1140
Здравейте, Искам да ви попитам какъв е размера на минималната работна заплата за 2023г. и включен ли е „клас прослужено време“ в нея, или се начислява отделно? Втория ми въпрос е: ако трудовото ми възнаграждение е по-ниско от минималното длъжен ли е работодателя да предложи анекс към трудовия договор за приравняване към минимална работна заплата или може да изплаща по ниска сума? Предварително ви благодаря за отделеното време.

С Постановление № 497 от 29 декември 2022 г. на Министерския съвет е определено, че от 1 януари 2023 г. минималната месечна работна заплата за страната е в размер на 780 лв. и минималната часова работна заплата в размер на 4,72 лв. Постановлението е обнародвано в бр. 1 от 3 януари 2023 г. на Държавен вестник. Следва да се има предвид, че Министерският съвет е определил размерът на минималната основна работна заплата за страната за 2023 г. Всички допълнителни трудови възнаграждения следва да се начисляват върху не по-малко от посочения минимален размер на основната работна заплата. Работодателят няма право да начислява по-малка сума от определената минимална работна заплата за страната, когато работникът или служителят е отработил всички работни дни в съответния месец. Според чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Поради това работодателят има възможност да увеличи трудовото възнаграждение и със заповед.НС

06.01.2023 ID:1139
Лице има сключен основен трудов договор на 8 часа и договор за допълнителен труд на основание чл.111 от КТ/ при друг работодател/ за 4 часа. Работодателя по втория трудов договор дължи ли обезщетение на основание чл.222, ал.3 от КТ/при пенсиониране/ или то се изплаща само от работодателя по основен трудов договор?

Уважаема госпожо Сотирова, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно от разпоредбата, работодателят е задължен да определи и изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, при наличие на посочените условия, когато такова обезщетение не е било определено и изплатено по друго трудово правоотношение. В този смисъл, доколкото на лицето е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ от друг работодател, няма основание за повторно изплащане. (СР)

05.01.2023 ID:1132
Макар, че не е изрично посочено в хипотезите на ал.4, на чл.167а от КТ, може ли самотна майка/единствен родител,т.к.баща не е вписан в акта за раждане на детето/,която отглежда детето си/ то е под 8г./да ползва неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8г.възраст ? Работя по трудово правоотношение с работодателя ми.

Уважаема госпожо Нейчева, В чл. 167а, ал. 4, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) е установено, че родител, който сам се грижи за отглеждане на детето, има право на неплатения отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ за отглеждане на дете до 8-годишна възраст в размер 12 месеца, когато не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него. (СР)