Трудово право (3094)
Обществено осигуряване (420)
Социални помощи (355)
Социални услуги (549)
Заетост и безработица (199)
Безопасност и здраве при работа (179)
Трудова миграция и трудова мобилност (92)
Подкрепа за детето и семейството (176)
Интеграция на хората с увреждания (225)
Европейско и международно социално право (76)
13.11.2022 ID:915
Назначен съм на трудов договор при условие за работно време " ненормиран работен ден". Имам следните въпроси относно отчитането на отработените часове : 1. законно ли е някои от дневните смени да продължават 14 часа, при спазване на междудневната почивка от 12 часа със следващите смени? Има ли ограничение на дневната часова смяна и къде е уредено? 2. Законно ли е седмичната продължителност на работа при режим "ненормиран работен ден" да продължава 60 часа при спазване на междуседмичната почивка , респ. 240 часа месечно при нормативно определени 20 работни дни? При това горницата над нормативно определените часове да не се смята за извънреден труд и да се заплаща като такъв?
Уважаеми г-н Кръстанов, Правилата за установяване на ненормиран работен ден са уредени в чл. 139а от Кодекса на труда. Съгласно чл. 139а, ал. 1 от КТ поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя (чл. 139а, ал. 3 КТ). Работниците и служителите, които заемат длъжности на ненормиран работен ден, определени със заповедта на работодателя, са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. В тези случаи общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална 12-часова междудневна и 48-часова седмична почивка, установени в КТ. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. В запитването посочвате, че „дневните смени продължават 14 часа“, а седмичната продължителност на работното време – 60 часа. Такава продължителност на работното време не е съобразена със законовите разпоредби. Обръщаме внимание, че ако работодателят е установил „сумирано изчисляване на работното време“ (СИРВ), за работниците и служителите с ненормиран работен ден не се допуска СИРВ (чл. 142, ал. 5 КТ). Контролът за спазване на трудовото законодателство се осъществява от инспекцията по труда, която има правомощия да установява нарушенията и да прилага принудителни административни мерки. Ако считате, че е налице нарушение на законодателството, имате право да сигнализирате инспекцията по труда, която е длъжна да пази в тайна източника, от който е получила сигнала. ЛТ/
11.11.2022 ID:911
Здравейте, въпросът ми е свързан с работо по време на провеждане на изборите за НС. в администрациите работят около 5 човека.изнънредно събота и неделя. при изготвянето на графиците за полага на работа се налага да работят повече от 12 часа в деня преди изборите и на самите избори, съответно този труд се изплаща като извънреден. Поради спецификата на работа не меже да се квлючат много хора. Грешно ли е , че за тези 2 дни няма да се спази междудневната почивка и ако да , как да си получат тези хора реално изработения извънреден труд.
Уважаеми господин Първанов, По отношение на лицата, на които са възложени дейности от организационен и технически характер по осигуряването и провеждането на изборите, следва да се има предвид, че когато те са служители по трудово правоотношение в общинските администрации за тях се прилагат всички изисквания на Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Кодексът на труда в чл. 143 ал. 1 дефинира като извънреден трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника извън установеното за него работно време. В случай на положен извънреден труд, той трябва да се възлага и отчита съобразно изискванията на чл. 149 от КТ и чл. 18 от НРВПО. Разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от КТ, която определя максималната продължителност на извънредния труд е императивна, т.е. не е допустимо превишаване на максимално установената продължителност за календарен месец и календарна седмица. Неизпълнението на разпоредбата би било нарушение на трудовото законодателство. Обръщаме внимание, че всеки час реално положен извънреден труд, независимо дали са спазени изискванията относно максималната продължителност, регламентирана в чл. 146 от КТ, се отразява във ведомостите за заплатите за съответния месец и се заплаща с увеличение в съответствие с чл. 262 от КТ.(СР)
11.11.2022 ID:909
Моля, да разясните при кои случаи от практиката се използва чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Съгласно чл. 9, ал. 1 - 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: „(1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. (2) За един ден трудов стаж се зачита времето, през което работниците или служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с Кодекса на труда нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на Министерския съвет намалено работно време. (3) При подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен. (4) При изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 при петдневна работна седмица и на 25 при шестдневна работна седмица. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал. 3.“ Обръщаме внимание, че чл. 9, ал. 4 се прилага, когато не може да се приложи ал. 3, т.е. когато работникът или служителят е отработил по-малко от работните дни за съответния месец. Такива са например случаите, в които трудовият договор се сключва и/или прекратява в средата на месеца. Работните дни през всички „непълни“ месеци се събират и се разделят на 21, защото установената в действащия КТ (чл. 136, ал. 1) работна седмица е петдневна. Изчисляването и вписването на придобития трудов стаж в трудовата книжка е правомощие на работодателя. ЛТ/
11.11.2022 ID:906
Здравейте! Сумирано работно време с 40 часа седмично позволява ли на работодателя да възлага/ включва в графика 5 последователни нощни смени с продължителност от 23часа до 8 сутринта? Колко часа минимум работа св счита за нощен труд в часовете между 22:00 и 06:00 часа?
Уважаема г-жо Апостолова, Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. В случаите на чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца (чл. 142, ал. 3 от КТ). Според чл. 142, ал. 6 от КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Kодекса на труда (КТ), работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 г. след края на периода. Работодателят запознава работниците и служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Поименните графици трябва да се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО (чл. 9а, ал. 3 от НРВПО). Нормата за продължителност на работното време се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО). Следва да се има предвид, че съгласно чл. 9а, ал. 4 от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по чл. 9а, ал. 3 от НРВПО се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2007 г. От представените в запитването данни става ясно, че нормата отработени часове е 40 часа за седмица, т.е. продължителността на работното време е 8 часа. Нощната смяна в графика е от 23:00 до 8:00 ч. В тази връзка, според чл. 140, ал. 2 от КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Следователно, с оглед правилото на чл. 9а, ал. 4 от НРВПО, следва да се превърнат от нощни в дневни часовете от 23: 00 до 06:00 ч. ГЕ
10.11.2022 ID:903
Здравейте, Четейки законодателството, стигам до извода, че социалните придобивки, предосравяни на служителите, освен в натура могат да се предоставят и в пари (кеш). Съществува ли наистина такава хипотеза? Ако съществува, има ли възможност работодателят да предостави определена сума на служител с условие служителят да я върне (еднократно или на вноски), без за това да се уговоря никаква лихва? Благодаря
Уважаема г-жо Нинова, Съгласно чл. 269, ал. 1 КТ трудовото възнаграждение се изплаща в пари. Допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор (чл. 269, ал. 2 КТ). От цитираните по-горе разпоредби е видно, че в натура могат да се изплащат само допълнителните трудови възнаграждения и само ако това изрично е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен или в индивидуален трудов договор. Допълнителните трудови възнаграждения са възнаграждения за положен труд, а не социални придобивки. В чл. 292 и сл. от Кодекса на труда са регламентирани реда за разпределение и използване на средствата за социално-битовото и културно обслужване, т.н. социални придобивки за работниците и служителите, съответно социални разходи за работодателя. Съгласно чл. 294 КТ работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите: 1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд; 2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги; 3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно; 4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм; 5. бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други; 6. подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители; 7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности. Съгласно чл. 293, ал. 1 КТ начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване (СБКО) се определя с решение на общото събрание (ОС) на работниците и служителите. Това означава, че общото събрание на работниците и служителите има законовото правомощие и е автономно да решава и преценява за какви цели и как, съответно при какви условия, да се използват средствата за СБКО. Средствата следва да бъдат използвани по начина и по предназначението им, определени в решението на ОС. ЛТ/
10.11.2022 ID:902
Здравейте, Имаме починал служител, който е пенсионер за осигурителен стаж и възраст, но към деня на смъртта, договора не е прекратяван и съответно не му е изплащано обезщетение за пенсиониране. Дължимо ли е такова обезщетение при прекратяване на договора, на основание чл.325, ал.1, т.11 от КТ? Благодаря предварително.
Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със смъртта на работника или служителя. Денят на смъртта се удостоверява с акта за смърт и от тази дата следва да се прекрати трудовия договор. Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Както е видно от разпоредбата, обезщетението се изплаща при прекратяване на трудовия договор, след като работникът/ служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /независимо кога го е придобил/ и към този момент се преценява размерът му от 2 или 6 брутни заплати. Основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение също е без значение с оглед изплащане на посоченото по-горе обезщетение. След като работникът/ служителят има право на посоченото обезщетение, то работодателят следва да го изплати на неговите наследници. За изплащането му те следва да представят акт за смърт и удостоверение за наследници. Следва да имате предвид, че преценката относно правото на работника или служителя, респ. неговите наследници, при прекратяване на трудовото правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Тази преценка подлежи на съдебен контрол.мв
09.11.2022 ID:901
Уважаеми Господин/Госпожо, Бих искала да попитам колко часа е максималната продължителност на извънредния труд за отчетния приод, при въведено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане 2 месеца? Благодаря предварително!
Уважаема г-жо Стефанова, Правилата за установяване на СИРВ са уредени в чл. 142, ал. 2 и сл. от Кодекса на труда и в чл. 9а и сл. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските - НРВПО. В чл. 142, ал. 4 КТ е определена максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време - до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ). Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, при спазване на законоустановените правила за продължителността на работното време и осигуряване на почивките. Когато е установено сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 142, ал. 2 КТ, е необходимо да се определи норма за продължителност на работното време за съответния период. Нормата работно време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по нормалната дневна продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО). Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено СИРВ, не трябва да е по-голям от определената норма за продължителност на работното време. За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд). Ако нормата работно време за периода е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличението, предвидено в чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ – не по-малко от 50 на сто. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила и да не се допускат нарушения на трудовото законодателство. ЛТ/
09.11.2022 ID:899
Здравейте, В хода на работния процес възникна следният въпрос: Как се заявява и изчислява неплатеният отпуск по чл. 167а от КТ? В Кодекса на труда е посочено, че "След използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие." В чл. 49 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е посочено: (1) Отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. (2) Отпускът по ал. 1 се заявява и ползва в календарни дни. От тук именно идва питането, ако служител подаде заявление за ползване на 5 месеца от полагаемият му се отпуск по чл. 167а от КТ, считано от 09 ноември 2022 г. до коя дата следва да му бъде изчислен? Вариант 1: от 09 ноември 2022 г. до 09 април 2023 г. включително (както се изчисляват сроковете по ГПК от дата до дата) или Вариант 2: от 09 ноември 2022 г. (да се изчислят пет пъти по тридесет дни, или общо 150 календарни дни ако приемем, че отпускът се изчислява в календарни дни) до 07.04.2023 г. Вариант 3: Служителят следва да заяви в календарни дни продължителността на отпуска си, както е съгласно чл. 49, ал. 2 от Наредбата, като същите се отброяват независимо дали месецът има 28, 30 или 31 дни. Тоест, приемаме ли за фикция, че един месец има 30 календарни дни и на ползващия отпуск по 167а от КТ се дължат 180 календарни дни, които може да ползва наведнъж или на части (като следва да заяви не по-малко от пет дни)? Или изчисляваме в месеци от дата до дата независимо дали същите имат 28, 30 или 31 дни? А как се изчислява неплатеният отпуск по чл. 160 от КТ?
Уважаема г-жо Тодорова, Съгласно чл. 167а, ал. 1 КТ след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Неплатеният отпуск по чл. 167а КТ може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни (чл. 167а, ал. 6 КТ). Отпускът се заявява и ползва в календарни дни (чл. 49, ал. 2 НРВПО). Видно от разпоредбите размерът на отпуска е определен като календарен период и може да се ползва наведнъж или на части. Предвид гореизложеното, когато отпускът се заявява и ползва на части, се посочва календарен период - от дата до дата. Времето, през което се ползва отпуск по чл. 167а КТ се признава за трудов стаж (чл. 167а, ал. 8 от КТ). В тази връзка следва да се отбележи, че за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал. 3 от КТ). В чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е предвидено, че при изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовия стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 (при законоустановена петдневна работна седмица). Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци. Следва да се има предвид, че в чл. 38, ал. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е възприет аналогичен принцип при зачитане на един месец осигурителен стаж. Поради това сме на мнение, че когато през определени календарни периоди работникът или служителят е ползвал на части общо 21 работни дни отпуск по чл. 167а от КТ, времето следва да се зачете за един пълен месец отпуск. По този начин ще се прилага еднакъв подход при изчисляване размера на ползвания отпуск, на придобития трудов и на зачетения осигурителен стаж на работника или служителя. ЛТ/
08.11.2022 ID:897
Служител назначен по трудови правоотношения отлага платен годишен отпуск за 2021 г. за ползване през 2022 г. Служителят не е успял да използва този отпуск през следващата календарна година до 30 юни. Работодателят не му позволява да използва този отпуск след тази дата с мотива, че е трябвало да го направи не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. В същото време Чл. 176а. (1) казва: Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Съгласно този член от КТ служителят може да използва този отпуск в рамките на тези две години. Как след като органа по назначаване не разрешава на този служител да изпозва отложения си отпуск след 30 юни 2022 г., защото са минали 6-те месеца посочени в КТ ще говорим за ползване на отложения отпуск до изтичане на двете години от края на годината, за която се полага. Служителят не може да ползва отпуск, защото му е забранено след 1 юли от работодателя да прави това, в същото време не може да се плати, защото това става само при прекратяване на правоотношение. Как се спазва този две годишен давностен срок на ПОЛЗВАНЕ от работодателя????? Същото важи като казус и за служител назначен по служебно правоотношение, но там закона за държавния служител не коментира 6 месеца, а до края на годината. Как тези служители са защитени и могат да ползват отложените си отпуски през двете години, в които те имат давност.
Уважаема г-жо Йорданова, Съгласно чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Съгласно чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от 1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Според чл. 176, ал. 2 от КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. В тази връзка, следва да имате предвид, че съгласно чл. 176, ал. 3 от КТ, когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по чл. 176, ал. 2 от КТ, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. Следва да имате предвид, че работникът или служителят има право сам да определи времето за ползване на платения годишен отпуск до изтичане на давностния срок по чл. 176а КТ (чл. 37д от Наредбата за работното време, почивките и отпуските). ГЕ
08.11.2022 ID:896
Работя на график по 12 часа ,като възпитател в училище. Ежемесечно полагаме извънреден и нощен труд. Следва ли заплатените суми за извънреден и нощен труд да се вкючат в базата за изчисляване на обезщетението при пенсиониране по чл.222, ал.3 от КТ.
Уважаеми господин Върбанов, Кодексът на труда (КТ) предвижда в чл. 228, ал. 1, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел III от глава десета, вкл. обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени в чл. 15 от НСОРЗ, са възнагражденията за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките" (по чл. 11 НСОРЗ), за придобит трудов стаж и професионален опит (по чл. 12 от НСОРЗ), както и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. По отношение на допълнителното трудово възнаграждение за положен нощен труд считаме, че във всички случаи когато е въведен сменен режим на работа със смесени работни смени, включващи нощен и дневен труд, т.е. винаги когато не става въпрос за „инцидентно” полагане на нощен труд (например при полагане на извънреден труд, който е и нощен), то допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд има постоянен характер и се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (вкл. обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ). (СР)
07.11.2022 ID:892
Здравейте! Дежурства в събота и неделя и на национални празници (без да има надвишаване на общия брой часове за месеца), считат ли се за извънреден труд по смисъла на закона?
Уважаема г-жо Парашкевова, Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) за някои длъжности поради особения характер на работата може да се установява задължение за дежурство или за разположение на работодателя през определено време от денонощието. Редът за установяване задължение за дежурство и за разположение на работодателя, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят с наредба на Министерския съвет. Според чл. 13а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) дежурството представлява организация на работата при подневно или сумирано изчисляване на работното време, при която работникът или служителят е на работното си място и изпълнява или е в готовност да изпълнява трудовите си задължения. Времето на дежурство се включва в работното време, определено в трудовия договор (чл. 13а, ал. 2 от НРВПО). При въвеждане на дежурство работодателят съставя график, с който работниците или сужителите следва да бъдат запознати преди започване на работа по него (чл. 13б, ал. 1 от НРВПО). При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ времето на дежурство се включва в поименния график за работа по чл. 9а, ал. 1 от НРВПО (чл. 13б, ал. 2 от НРВПО). Графикът се изготвя при спазване на непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена в Кодекса на труда (чл. 13б, ал. 4 от НРВПО). Следва да имате предвид, че съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В тази връзка, от данните в запитването става ясно, че описаните дни са включени в графика на работника или служителя и няма да бъде надвишена продължителността на работното време за месеца, т.е. няма да има извънреден труд. Бихме искали да Ви обърнем внимание и на разпоредбата на чл. 264 от КТ, според която за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. ГЕ
07.11.2022 ID:888
При командироване на служители, които придружават потребители на социални услуги по време на тяхната почивка, следва ли на служителите да бъдат изплащани суми за командировъчни, при условие, че същите са на платен от социалната услуга пълен храноден, пътни разходи и спане? В случай, че е допустимо да се заплащат командировъчни, в какъв размер следва да са същите, възможно ли е да бъдат над допустимия минимум от 20лв.?
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 6 и 7 от Наредбата за командировките в страната (НКС) в заповедта за командироване се посочват командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право; както и начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари. Заповедта за командировка или командировъчното удостоверение се заверява и датира от упълномощено служебно лице и се подпечатва с печата на предприятието, в което е командировано лицето. Задължително се отбелязва дали е ползвана служебно безплатна храна или безплатна квартира (чл. 10, ал. 2 от НКС). На командированите не се заплащат пътни пари когато ползват безплатен превоз (чл. 15, т. 1 от НКС). Не се заплащат дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката или когато тя се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство (чл. 23 от НКС). Не се заплащат квартирни пари, когато е ползвана безплатна държавна или обществена квартира, когато командировката е в населеното място, където живее командированият или семейството му (чл. 27 от НКС). Видно от изложеното, когато командированият ползва безплатен превоз, храна и квартира, няма основание да се определят и заплащат командировъчни пари.НС
07.11.2022 ID:886
Здравейте въпросът ми е следния след завръщането ми от майчинство длъжността, която заемах по трудово правоотношение на основание параграф 36 от ПЗР от ЗИД на ЗДСл /обн.ДВ бр.24 от 2006 г./ вече се заема по служебно. При завръщането ми на работа подадох заявление по чл.8 от ЗДСл и съответно бях назначена по служебно правоотношение. Въпросът ми е какво следва да се случи с натрупаната отпуска по врема на майчинството? Мога ли да я използвам?
Уважаема г-жо Стойнева, Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител. Работодателят е длъжен е да издаде заповед, с която се удостоверява прекратяването – чл. 128а, ал. 3 КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи обезщетение на работника или служителя по чл. 224, ал. 1 КТ за неползвания платен годишен отпуск, правото за който не е прекратено по давност. Работодателят дължи обезщетението в определения в чл. 228, ал. 3 КТ срок – не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, в който правоотношението е прекратено. ЛТ/
07.11.2022 ID:885
Здравейте, Въпросът ми е следният. Моят съпруг почина като последните 4 месеца беше в болничен. Той беше пенсионер от 2 години и не е напускал фирмата, в която беше на трудов договор.Не са му изплатени 3/6 работни заплати. Въпроът ми е фирмата му (тя е частна) дължи ли на неговите наследници тези 3/6 заплати? Благодаря много за Вашето разбиране и съдействие! Поздрави, Мая Бакшева
Уважаема госпожо Бакшева, Предполагаме, че трудовото правоотношение на съпруга Ви е прекратено на основание разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда /КТ/ съгласно която трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със смъртта на работника или служителя. В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Както е видно от разпоредбата, обезщетението се изплаща при прекратяване на трудовия договор, след като работникът/ служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /независимо кога го е придобил/ и към този момент се преценява размерът му от 2 или 6 брутни заплати. Основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение също е без значение с оглед изплащане на посоченото по-горе обезщетение. От изложеното в запитването е видно, че съпругът Ви е починал, като последните 4 месеца е бил в отпуск поради временна неработоспособност. Видно е също така, че същият е бил пенсионер от 2 години, като не е напускал фирмата, в която е бил на трудов договор. В случай, че към момента на прекратяване на трудовия договор съпругът Ви е отговарял на посочените по-горе изисквания на ал. 3 на чл. 222 от КТ би следвало да се приеме, че има право на обезщетение от 2 или 6 брутни заплати. В случай, че съпругът Ви има право на посоченото обезщетение, то работодателят следва да го изплати на неговите наследници. За изплащането му следва да представят акт за смърт и удостоверение за наследници. Следва да имате предвид, че преценката относно правото на работника или служителя, респ. неговите наследници, при прекратяване на трудовото правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Тази преценка подлежи на съдебен контрол. Срокът за предявяване на иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.мв
07.11.2022 ID:884
Здравейте! Моля за отговор на следния въпрос:Служител съм в предприятие. В предвид редица обстоятелства подадох молба за освобождаване от длъжност поради придобиване право на пенсия за осиг. стаж и възраст. Получих обезщетение съгласно чл.222 ал.3 от КТ в размер на две брутни заплати. След прекъсване от един работен ден бях назначена отново на трудов договор в същото предприятие. През м. януари 2023 г., живи и здрави, ще навърша 10/десет/ години тр. стаж в него. Имам ли право на останалите четири брутни заплати като обезщетение/6 БРЗ за прослужени 10 г. минус взетите две БРЗ/? Благодаря предварително!
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. От запитването е видно, че при прекратяване на трудовия договор сте получила обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни заплати. Видно е също така, че след прекъсване от един работен ден сте била назначена отново на трудов договор в същото предприятие. Тъй като обезщетение на посоченото основание вече Ви е изплатено при прекратяване на трудовия договор, и както е посочено в разпоредбата, това обезщетение се изплаща само веднъж, работодателят при следващото прекратяване на трудовото правоотношение не Ви дължи изплащане на обезщетение от 4 брутни заплати за разликата до 6 брутни заплати. мв
06.11.2022 ID:880
Здравейте, Моля Ви за Вашето експертно мнение по следните въпроси, касаещи графици за сумарно отчитане на работното време: - може ли графиците за работа да бъдат в електронен вариант и служителите да бъдат запознавани с тях във вътрешна ел. платформа на работодателя без да е необходимо да се разписват? - необходимо ли е всяка промяна на график да бъде придружавана с издаване на писмена заповед за утвърждаване на нов график? Благодаря предварително!
Съгласно чл. 4а, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) в Правилника за вътрешния трудов ред се определя начинът на запознаване на работниците и служителите с утвърдените поименни графици за работа при сумирано изчисляване на работното време, за дежурство и за времето на разположение. Поради това работодателят, съобразно характерните особености на предприятието, следва в Правилника за вътрешния трудов ред да определи начина за запознаване на работниците и служителите с поименните графици за работа, като е възможно да се предвиди това да се извършва и чрез електронна система. Следва да се има предвид, че според чл. 127, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да запознаване работниците и служителите с правилата за вътрешния трудов ред. Според чл. 9а, ал. 1 от НРВПО едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени (чл. 9а, ал. 2 от НРВПО).НС
06.11.2022 ID:879
до кога ще работим без осигуровки фирмо фриго мокс коменна кариера село железино работят без осигуровки вече 20 години плащат на проверяващите да си затварят очите испекция по труда хасково още при тръгване се обажда че идват на проверка
Уважаеми г-н Тонев, Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Според чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Слючването на трудовия договор става в писмена форма (чл. 62, ал. 1 от КТ). Следва да имате предвид, че в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление (чл. 62, ал. 3 от КТ). Според чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ (чл. 63, ал. 2 от КТ). За нередности, свързани с нарушаване на трудовите Ви права, може да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която осъществява цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство. ГЕ
05.11.2022 ID:878
Фирма регистрирана в София назначава лице от Бургас, което ще работи от вкъши. Работодателят по кой сметки трябва да внася осигуровките? По сметките на НАП Бургас ли?
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) в трудовия договор се определя мястото на работа на работника или служителя. При подаване на уведомление за сключения трудов договор по реда на Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изплащане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ (Наредба № 5), следва да се код по ЕКАТТЕ, който е на населеното място, където е работното място на лицето. Разпоредбата на чл. 107и, ал. 1 от КТ предоставя възможност на страните по трудовия договор да определят конкретното работно място, когато постигнат съгласие, че работата ще се извършва от разстояние. По отношение на заплащането на осигурителните вноски следва да се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите.НС
04.11.2022 ID:877
Здравейте, въпросът ми е следният. Започнах работа като учител. Предит това съм работила като счетоводител. В чл.24 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование пише, че МИНИСТЕРСТВОТО и РАБОТОДАТЕЛИТЕ при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, за които се заплаща допълнително трудово възнаграждение, зачитат изцяло за придобит трудов стаж и професионален опит по смисъла на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, придобития трудов стаж до 01.07.2007 г. по трудово или служебно правоотношение. За периода от 2003 до 2007 година трябва ли да ми се признае трудовият стаж за професионален опит, въпреки че не е педагогически.
Уважаема госпожо Митева, За целите на изплащането на допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата предвижда, че за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. С колективен трудов договор могат да се договарят условия, които не са регламентирани със задължителни разпоредби и са по-благоприятни за работниците и служителите от уредените с нормативната уредба. Това е направено и Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 17.08.2020 г. (КТД Образование). В КТД Образование е постигнато споразумение за признаване на целия трудов стаж, придобит до 01.07.2007 г. за целите на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и във връзка с отчитането на придобит в друго предприятие трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (по чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ). Считаме, че чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ, в съответствие с договореното в КТД, може да се приложи като са зачете целия трудов стаж, признат по реда на Кодекса на труда, ако трудовият Ви стаж като счетоводител е придобит в същото училище, в което работите към момента. За повече информация можете да се обърнете към министерството на образованието и науката.(СР)
04.11.2022 ID:875
Имам следния казус: предстои да освободим служител в края на годината, поради придобиване право на пенсия. Може ли в заповедта за прекратяване на трудовия договор да е посочено, че същия се прекратява, считано от 31.12.2022 год., когато е почивен ден, за да има пълен календарен месец? Вторият ми въпрос е: може ли да сключим трудов договор със служител на дата 30.12.2022 год., считано от 01.01.2023 год. (когато е почивен ден) и да отразим в трудовия договор, че служителят е постъпил на работа на 03.01.2023 год. (първия работен ден за годината)? Благодаря за вниманието!
Уважаема г-жо Стефанова, 1. Няма пречка трудовият договор да се прекрати считано от 31.12.2022 г. (събота), когато работникът или служителят е работил до 30 декември (петък) 2022 г., вкл. 2. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3 КТ трудовият договор задължително съдържа датата на сключването му и началото на неговото изпълнение. Трудовият договор се счита за сключен на датата, на която е подписан от двете страни. Съгласно чл. 63, ал. 3, изр. 1-во КТ работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1 (екземпляр от договора и копие от уведомлението до НАП), освен ако страните са уговорили друг срок. В тази връзка, няма пречка трудовият договор да се сключи на 30.12.2022 г. и в него да се уговори, че служителят ще постъпи на работа на 03.01.2023 г. Следва да имате предвид, че екземпляр от подписания от двете страни трудов договори и копие от уведомлението за регистрацията му, заверено от НАП, следва да бъдат предоставени от работодателя на работника преди постъпването му на работа (чл. 63, ал. 1 КТ). Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено (чл. 63, ал. 4 КТ). Датата на постъпване на работа се вписва в трудовата книжка (чл. 349, ал. 1, т. 7 КТ). ЛТ/