05.01.2026 ID:6455
Осиновител съм на две деца-3.5г. и 1.5. Мога ли да ползвам обещетение за майчинство по чл.53а от КСО за едното дете и по чл.53г от КСО за другото дете?Трябва ли да се спазват някакви срокове за подаване на документите за майчинство? Моля за отговор на email: хххххххххххх Благодаря за отделеното време. хххххххххххххххххххххх ххххххххххххх

В чл. 164б, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е установено, че работничка или служителка, която осинови дете до 5-годишна възраст, има право на отпуск за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. В чл. 53а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предвидено, че осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 53в, ал. 1 от КСО на осигуреното за общо заболяване и майчинство лице през време на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст се изплаща обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49 от КСО (редът, по който се определя размерът на паричното обезщетение при бременност и раждане), за срок до 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. Според чл. 49 от КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане (вкл. и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за период от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2-5 от КСО. В разпоредбата на чл. 53г, ал. 1 от КСО е предвидено, че осиновителката на дете до 5-годишна възраст или осиновителят, който сам е осиновил дете до 5-годишна възраст, когато отговаря на условията на чл. 53а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49, когато след изтичането на 90 дни от деня на предаване на детето за осиновяване не ползва отпуск за осиновяване, или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване или самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство. Съгласно възприетите принципи в трудовото законодателство, не е допустимо през един и същ период от време едно лице да ползва повече от един отпуск на едно и също основание, а при настъпване на един и същ осигурителен социален риск се извършва само едно плащане. Предвид гореизложеното при осиновяване едновременно на две деца до 5-годишна възраст, лицето има право на отпуск по чл. 164б, ал. 1 от КТ в размер на 365 дни от деня на предаването на децата. За периода на ползване на този отпуск, ако лицето отговаря на условията по чл. 53а от КСО (осигурено лице за общо заболяване и майчинство и наличие на 12 месеца осигурителен стаж за този риск), то ще получава едно парично обезщетение по чл. 53в, ал. 1 от КСО. В този случай няма основание за изплащане на още един вид парично обезщетение през същия период – това по чл. 53г от КСО. ПМ

05.01.2026 ID:6454
Здравейте, всяка година се опитвам да намеря поредната заповед за промени в НКПД. Бихте ли ми изпратили линк към заповедта за промени, считано от 01.01.2026 г. Как чрез сайта Ви да намирам поредната заповед? С пожелание за успешна Нова година! ХХХХХХХХХХХ

Моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Заетост и безработица“. /НД/

05.01.2026 ID:6453
Здравейте, трябва да се подаде към НАП електронен трудов запис за прекратяване на трудово правоотношение за освободено лице от 01.01.2026 год. Служителят е ползвал платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за 2025 година и 0 дни за 2026 година. В т. 25 на ЕТЗ - "дни използван платен годишен отпуск, полагащ се за годината на прекратяване на трудовото правоотношение" – дните за 2025 година ли трябва да се запишат или за 2026 година? Благодаря!

В поле 25 от Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта се попълват „дни използван платен годишен отпуск полагащ се за годината на прекратяване на трудовото правоотношение“. В Указанията за подаване на данните за ЕТЗ е посочено, че се попълва броят работни дни на използвания платен годишен отпуск през съответната година до момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно, когато до момента на прекратяване на трудовото правоотношение през 2026 г., какъвто е конкретният случай, не е използван платен годишен отпуск, който се полага за годината на прекратяването, в поле 25 от Приложението се попълват 0 дни. ЛТ/

05.01.2026 ID:6452
Здравейте, може ли да подадем допълнително споразумение за промяна на работна заплата средата на м. Януари, като то да влиза в сила от 01.01.2026г. Кой три дневен срок трябва да се спази от датата на сключване или от датата на влизане в сила.

Съгласно чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Също така, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя (чл. 118, ал. 3 от КТ). Според чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за размера на основното трудово възнаграждение. В чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „в“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е регламентирано, че работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно размера на основното трудово възнаграждение. Съгласно Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 16 от ЕТЗ се попълва датата във формат (ддммгггг), на която е сключено допълнителното споразумение или е издадена заповедта. Именно това е датата, от която започва да тече тридневния срок за подаване на ЕТЗ. В т. 16А от ЕТЗ се попълва датата във формат (ддммгггг), от която влиза в сила изменението на трудовото. Следва да се има предвид, че няма пречка изменението на трудовото правоотношение да влезе в сила от дата, определена в допълнителното споразумение или заповедта, като не е задължително това да е датата, на която е сключено допълнителното споразумение или е издадена заповедта. Според Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 18 от ЕТЗ следва да се попълни размерът на основното трудово възнаграждение в националната валута, към момента на подаване на записа. Поради това при подаване на ЕТЗ през декември следва в т. 18 следва да се посочи размерът на основното трудово възнаграждение в лева, а след 1 януари 2026 г. – в евро. При необходимост от уточняване на технически въпроси, свързани с използването на програмния продукт Електронни трудови записи, може да се обърнете към Националната агенция за приходите по компетентност.ПР

02.01.2026 ID:6450
РАБОТЯ В ХОТЕЛ НА ГРАФИК 2/2 12 ЧАСОВИ СМЕНИ.ПО ДОГОВОР СЪМ НА 8 ЧАСОВ РАБОТЕН ДЕН.БИХТЕ ЛИ МИ ОБЯСНИЛИ КАК СЕ ИЗЧИСЛЯВА ПЛАТЕНИЯТ МИ ГОДИШЕН ОТПУСК,ТЪЙ КАТО В МОМЕНТА МИ ГО ИЗЧИСЛЯВАТ ПО СЛЕДНИЯ НАЧИН: ДВЕ 12 ЧАСОВИ СМЕНИ ГИ РАЗДЕЛЯТ НА 8 ЧАСА И СЕ ПОЛУЧАВА,ЧЕ ТРЯБВА ДА ПОЛЗВАМ 3 ДНИ ОТПУСК.ОТ ДРУГА СТРАНА ПЪК СЪБОТИТЕ И НЕДЕЛИТЕ,АКО СЪМ НА РАБОТА ПО ГРАФИК ТРЯБВА ДА СИ ГИ РАБОТЯ,А НЕ ДА ПОЧИВАМ.ИСКАМ ДА ДАМ ПРИМЕР И ДА ЗАДАМ ВЪПРОС.НА 02.12 И 03.12 СЪМ В ОТПУСК НА 04.12 И 05.12 ПОЧИВАМ ПО ГРАФИК.ТРЯБВА ЛИ ДА РАБОТЯ НА 06.12 И 07.12?пОЛУЧАВА СЕ НЯКАКВО ПРОТИВОРЕЧИЕ.ИЗЧИСЛЯВАТ МИ ОТПУСКИТЕ ПРИ 8 ЧАСОВ РАБОТЕН ДЕН,А В СЪБОТА И НЕДЕЛЯ ТРЯБВА ДА РАБОТЯ,ЗАЩОТО ВЕЧЕ СЪМ НА ГРАФИК.НЕ ТРЯБВА ЛИ ЩОМ МИ ИЗЧИСЛЯВАТ ОТПУСКА НА 8 ЧАСОВ РАБОТЕН ДЕН,ТО ДА ПОЧИВАМ КАТО 8 ЧАСОВ ТРУДОВ ДОГОВОР Т.Е ДА ПОЧИВАМ В СЪБОТА И НЕДЕЛЯ. И ОЩЕ НЕЩО ЗА ПОСЛЕДНО,МЕСЕЧНО РАБОТНИТЕ МИ ЧАСОВЕ НАДВИШАВАТ ЧАСОВЕТЕ КОИТО СА ЗА МЕСЕЦ ПРИ 8 ЧАСОВ РАБОТЕН ДЕН,КАТО НЕ СЕ КОМПЕНСИРАТ ПО НИКАКЪВ НАЧИН НИТО ФИНАНСОВО,НИТО ПОД ФОРМАТА НА ПОЧИВКИ. БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО!

Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. При сумираното изчисляване на работното време нормата за продължителност на работното време се определя в зависимост от броя на работните дни по календар за съответния период, за който е въведено сумираното изчисляване, като се има предвид дневната часова продължителност на работното време, определена в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО). Съгласно чл. 9б, ал. 2 от НРВПО, когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар. Поради това при ползване на платен годишен отпуск не се изваждат от нормата определените часове по индивидуалния график (в описания случай по 12 часа), а определените часове за продължителност на работното време в трудовия договор (в случая 8 часа), и то когато съвпадат с работните дни по календар. Следва да се има предвид, че през периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени (чл. 9а, ал. 2 от НРВПО). Ето защо, за да се гарантира правото на платен годишен отпуск на работника или служителя е необходимо да се осигури ползването на отпуск в работни дни по календар. В тази връзка и предвид изложеното, когато работникът или служителят иска да ползва платен годишен отпуск в определени дни от поименния график, които не са работни дни по календар (събота и/или неделя) следва да се промени графика, за да се определят тези дни за почивни за лицето. С оглед запазване на нормата за продължителност на работното време за периода е необходимо, при промяната на поименния график да се определят и съответният брой от почивните дни за работни, в които може да се ползва отпуска.НС

30.12.2025 ID:6447
Служител на длъжност специалист ще съвместява и длъжност счетоводител като изпълнява през това време и своята си длъжност за срок 6 месеца, ТРЯБВАЛИ ДА СЕ ПОДАДЕ ЕТЗ за Допълнително споразумение по чл.259, ал.1 от КТ, в поле 12 какво да се избере /Трудов договор за вътрешно заместване по чл.259 от КТ/

Заместването на отсъстващ работник или служител от друг работник или служител на работодателя е уредено в чл. 259 от Кодекса на труда (КТ). Съгласно чл. 259, ал. 1 КТ, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. Заместването се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма (чл. 259, ал. 3, изр. първо КТ). При постигане на писмено съгласие за изпълнение на длъжността на отсъстващ служител, когато през това време заместващият служител ще изпълнява и своята длъжност и ще получава допълнително трудово възнаграждение, е налице хипотезата на чл. 259, ал. 1, изр. второ КТ. За работодателя възниква задължение в 3-дневен срок от постигане на писменото съгласие да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 към чл. 8, т. 1, във вр. с чл. 10, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта. В посочената хипотеза в т. 12 от ЕТЗ следва да се попълни код 015. ЛТ/

30.12.2025 ID:6446
В социална услуга има длъжност „социален работник“, предвидена в щатното разписание, но в момента няма назначен специалист. Имаме лице, което може да изпълнява тази длъжност по граждански договор. Допустимо ли е сключване на такъв договор с този специалист?

Съгласно т. 32 от §1 на Допълнителната разпоредба на Закона за социалните услуги „Лице, което управлява дейността по предоставяне на услугата" е лице, назначено от доставчика на социалната услуга за осъществяване на ръководство и което е работодател на служителите, осъществяващи дейността по предоставянето на услугата. С Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ) се определят като част от стандартите за качество на социалните услуги минималните изисквания за броя и квалификацията на необходимите служители, които осъществяват дейността по предоставяне на различните видове социални услуги и изискванията към осъществяваната от служителите дейност по предоставяне на различните видове социални услуги (чл. 1, ал. 2, т. 1 и 2 от НКСУ). Един от критериите е доставчикът на социалната услуга да осигури достатъчно на брой и с необходимата професионална подготовка служители. Всички наети лица съответстват по квалификация на изискванията, заложени в длъжностните им характеристики. От изложеното следва, че описаната в запитването дейност, следва да се осъществява от работник или служител по трудовото правоотношение и не е допустимо да се осъществява от по т.нар. „граждански договор“.ПР

29.12.2025 ID:6445
Здравейте! Имат ли право работещите в транспорта- например в НКЖИ да получават ваучери по Наредба 11 когато работят на сумирано изчисляване работното време, 12 часови смени и полагат и нощен труд между 22:00 и 06:00 ?

В чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е регламентирано правото на безплатна храна за работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Условията и редът, при които се осигуряват безплатна храна и/или добавки към нея, са регламентирани в Наредба № 11 от 21.12.2005 г. (Наредба № 11). Осигуряването на безплатна храна по реда на Наредба № 11 е част от общите задължения на работодателя, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Поради това в чл. 7 от Наредба № 11 изрично е предвидено, че безплатната храна се предоставя на определените със заповед работници и служители въз основа на оценката на риска след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. Във връзка с прилагането на нормативните изисквания е издадено Указание № ПК 25-3 от 31.08.2006 г. за прилагането на Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.) от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Указанието е достъпно на официалната страница на Министерството на труда и социалната политика на следния интернет адрес: https://www.mlsp.government.bg/uploads/37/politiki/trud/zakonodatelstvo/uk-pk25-3bezplhrana.pdf. Съгласно т. I. от Указанието безплатна храна и/или добавки към нея получават работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Тези две условия трябва да действат кумулативно съгласно чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда, за да има задължение работодателят за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 са определени работите, при които е налице „специфичен характер на труда“, а в чл. 2, ал. 2 – „специфична организация на труда“. От данните в запитването може да се предположи, че работата отговаря на изискванията за специфична организация по чл. 2, ал. 2, но няма данни за специфичен характер на труда по чл. 2. ЛТ/

29.12.2025 ID:6443
Здравейте, моля за Вашето становище относно следния казус: Служител се явява за смяна, но след отработване на 1-2 часа от нея. Вариант 1: тръгва си без причина и без в последствие да предостави документ - болничен лист, молба за платен или неплатен отпуск. Вариант 2: помолен е да си тръгне поради лошо поведение или състоянието му не позволява да извърпша работните си задължения и без в последствие да предостави документ - болничен лист, молба за платен или неплатен отпуск. На какво основание и изобщо следва ли да се зачете този ден като отработен? Дължи ли се възнаграждение за тези отработние часове? Моля да потвъдрите, дали разбирането ми е коретно - след като лицето не е отработило за деня, поне половиината от законоустановеното за него работно време, то следвоателно този ден не се зачита за трудов или осигурителен стаж, не би следвало да се заплаща и смяната може да се води като "самоотлъчка". Предварително благодаря за разяснението

Съгласно чл. 125 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят трябва да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно. Задълженията на работника или служителя при изпълнение на възложената работа са регламентирани в чл. 126 от КТ, вкл. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време и да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество. Съгласно чл. 186 от КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. В тази връзка, закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време, както и явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи представляват нарушения на трудовата дисциплина (чл. 187, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ). Според чл. 188 от КТ дисциплинарните наказания са забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. Следва да се има предвид, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя (чл. 189, ал. 1 от КТ). Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства (чл. 193, ал. 1 от КТ). Съгласно чл. 128, т. 1 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. Поради това за отработеното време следва да се начисли и изплати трудово възнаграждение. В тази връзка, времето през което работника или служителя не е работил и не е изрично уредено в чл. 352 от КТ, не следва да се признава за трудов стаж. Следва да се има предвид, че осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години (чл. 9, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване). Поради това за отработеното време трябва да се признава осигурителен стаж.ПР

29.12.2025 ID:6442
Здравейте, Въпросът ми е мога ли да сключа допълнителен втори трудов договор с друга фирма за работа по времето когато съм в платен годишен отпуск по първия договор.Имали законни основания да ми изискват да съм в неплатен отпуск за да работя като международен шофьор. ххххх

Разпоредбата на чл. 111 КТ регламентира сключването на допълнителен трудов договор при друг работодател. За сключването на такъв договор няма ограничения, освен ако в трудовия договор по основното трудово правоотношение не е уговорена забрана поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. Няма пречка както по време на неплатен, така и по време на платен годишен отпуск, който се ползва по основното трудово правоотношение, работникът или служителят да сключи трудов договор по чл. 111 КТ за допълнителен труд при друг работодател, вкл. при уговорена 8-часова продължителност на работното време. ЛТ/

29.12.2025 ID:6441
Уважаеми Дами и Господа, Необходимо ли е подаването на електронен трудов запис за новата минимална работна заплата влизаща в сила от 01.01.2026 г. за лица които са в отпуск по майчинство, в продължителен неплатен отпуск за гледане на дете до 8-годишна възраст, продължителен платен отпуск, продължителен неплатен отпуск или продължителен болничен, когато периодът на отсъствието е започнал преди влизането в сила на ПМС № 243/13.11.2025 г. (с което е увеличен размерът на минималната работна заплата) и продължава след 01.01.2026 г., с което да се актуализират данните за лицата които се съхраняват в Регистъра на заетостта? Ако отговорът е, че е необходимо, тогава какво се подава - Допълнително споразумение от датата на която лицето се е върнало на работа с влизане в сила от 01.01.2026 г. или Допълнително споразумение от датата на връщане на работа на лицето с влизане в сила от същата дата?

Съгласно чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Също така, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя (чл. 118, ал. 3 от КТ). Според чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за размера на основното трудово възнаграждение. В чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „в“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е регламентирано, че работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно размера на основното трудово възнаграждение. Съгласно Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 16 от ЕТЗ се попълва датата във формат (ддммгггг), на която е сключено допълнителното споразумение или е издадена заповедта. Именно това е датата, от която започва да тече тридневния срок за подаване на ЕТЗ. В т. 16А от ЕТЗ се попълва датата във формат (ддммгггг), от която влиза в сила изменението на трудовото правоотношение. Следва да се има предвид, че няма пречка изменението на трудовото правоотношение да влезе в сила от дата, определена в допълнителното споразумение или заповедта, като не е задължително това да е датата, на която е сключено допълнителното споразумение или е издадена заповедта. Според Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 18 от ЕТЗ следва да се попълни размерът на основното трудово възнаграждение в националната валута, към момента на подаване на записа. Поради това при подаване на ЕТЗ през декември следва в т. 18 следва да се посочи размерът на основното трудово възнаграждение в лева, а след 1 януари 2026 г. – в евро. По отношение на работниците и служителите, които ползват продължителни отпуски при временна неработоспособност, поради бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и т.н., няма пречка размерът на основното трудово възнаграждение да бъде актуализиран след завръщането им на работа. В тези случаи тридневният срок за подаване на електронен трудов запис започва да тече от сключването на допълнителното споразумение или издаването на заповедта на работодателя.ПР

29.12.2025 ID:6440
Назначена съм при основният си работодател на два трудови договора-основен и допълнителен.Ползвам отпуск по чл.167 А в размер на 11 месеца със съгласието на другия родител. За периодът на непл.отпуск съм назначена на трудов договор при друг работодател, като договорът ми при него е допълн.по чл.111 от КТ и е срочен по чл.68, ал.1, т.1 от КТ/до изтичане на неплатения отпуск при основния работодател/. Срокът на изпитване при този работодател е един месец и изтече. Детето ми посещава детска ясла и боледува непрекъснато. Искам да подам заявление за ползване на непл.отпуск по чл.167А при вторият си работодател. Имам ли право на такъв отпуск до края на договора при този работодател? Ако имам това право, какво трябва да подам към работодателя и в какъв срок? Ще имам ли право след изтичане на срока на договора при прекратяването му да получа обезщетение за натрупания по време на непл.отпуск и неизползван платен годишен отпуск при този работодател?

Уважаема госпожо, Договорите за допълнителен труд при същия или при друг работодател по чл. 110 и чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) са трудови договори и лицата, сключили такива договори имат всички права на работник или служител, вкл. право на неплатен отпуск по чл. 167а от КТ. В чл. 167а, ал. 6 и 7 от КТ е предвидено, че отпускът може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни. Лицето, което иска да ползва отпуск, трябва да уведоми за това работодателя си най-малко 10 работни дни предварително. Съгласно чл. 49, ал. 1 от Наредбата за работното време почивките и отпуските (НРВПО) отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Според чл. 22, ал. 1, изр. последно от НРВПО размерът на платения годишен отпуск за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в предприятието, в което работи. Съгласно чл. 352, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) за трудов стаж се признава времето на ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено. В тази връзка изрично в чл. 167а, ал. 8 от КТ е установено, че времето, през което се ползва неплатения отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се признава за трудов стаж. Следователно, за периода на неплатен отпуск по чл. 167а от КТ се полага платен годишен отпуск. Обръщаме внимание, че трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114, ал. 1) може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. (чл. 334 ал. 1 от КТ) При уволнение по чл. 334, ал. 1 от КТ не се прилага закрила при уволнение по чл. 333 от КТ. (СР)

26.12.2025 ID:6439
Здравейте! При издадена заповед от работодател на основание чл.118 ал.3 от КТ относно увеличаване на трудовото възнаграждение на служител , задължително ли е подаване на електронен трудов запис в Национална агенция за приходите ?

Съгласно чл. чл. 118, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Според чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за размера на основното трудово възнаграждение. В чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „в“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е регламентирано, че работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно размера на основното трудово възнаграждение. Срокът започва да тече от издаването на заповедта на работодателя.ПР

23.12.2025 ID:6437
Допълнително споразумение за минимална работна заплата как е правилно да се направи и подаде към НАП за ЕТЗ. ДС за МРЗ от 30.12.2025г в лева считано от 01.01.2026г и се подава към НАП на 30.12.2025г. или ДС за МРЗ от 05.01.2026г в евро считано от 01.01.2026г. и се подаде към НАП на 05.01.2026г

Съгласно чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Също така, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя (чл. 118, ал. 3 от КТ). Според чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за размера на основното трудово възнаграждение. В чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „в“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е регламентирано, че работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно размера на основното трудово възнаграждение. Съгласно Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 16 от ЕТЗ се попълва датата във формат (ддммгггг), на която е сключено допълнителното споразумение или е издадена заповедта. Именно това е датата, от която започва да тече тридневния срок за подаване на ЕТЗ. В т. 16А от ЕТЗ се попълва датата във формат (ддммгггг), от която влиза в сила изменението на трудовото. Следва да се има предвид, че няма пречка изменението на трудовото правоотношение да влезе в сила от дата, определена в допълнителното споразумение или заповедта, като не е задължително това да е датата, на която е сключено допълнителното споразумение или е издадена заповедта. Според Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 18 от ЕТЗ следва да се попълни размерът на основното трудово възнаграждение в националната валута, към момента на подаване на записа. Поради това при подаване на ЕТЗ през декември следва в т. 18 следва да се посочи размерът на основното трудово възнаграждение в лева, а след 1 януари 2026 г. – в евро. При необходимост от уточняване на технически въпроси, свързани с използването на програмния продукт Електронни трудови записи, може да се обърнете към Националната агенция за приходите по компетентност.ПР

23.12.2025 ID:6436
Фирма с няколко така наречени собственици на територията на гр. Вълчи дол обл. Варна и по точно на територията на Бг. Агро. Тези собственици, наемат персонал но,без да имат необходимите условия за работа,както и некоректното плащане на социални осигуровки, както и нередовно исплащане на заплати. Нормално ли е на 12 часов работен ден дасе плаща 4 часа осигуровка. Другото което е , трябва ли да се чака заплата от оборот или празнично парти? Трябва ли персонала дасе страхува ако сподели, дали няма да бъде премахнат от работа, защото собствениците са милиардери, който неси плащат задължинията?

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Задълженията на работодателя за осигуряване на условия за работа са уредени в чл. 127 от КТ. Според чл. 128, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване (чл. 129 от КТ). Според чл. 399, ал. 1 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 9 от КТ контролните органи на инспекцията по труда могат да при наличие на обстоятелствата по чл. 138, ал. 4 от КТ да дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за изменение на трудовия договор, сключен за работа на непълно работно време, в трудов договор при нормална продължителност на работното време. В тази връзка, в при нарушения на трудовото законодателство, компетентният орган, към който може да се подаде сигнал е Инспекцията по труда, като контролните органи имат задължение да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение на трудовото законодателство или на законодателството, свързано с държавната служба (чл. 403, ал. 1, т. 2 от КТ).ПР

22.12.2025 ID:6435
Здравейте, на каква длъжност следва да бъде назначено лице, което ще изпълнява задължения на домакин и шофьор на лек автомобил? Какъв код от НКПД следва да се въведе в електронния трудов запис за сключването на трудовия договор?

Уважаеми господине, Кодексът на труда (КТ) регламентира задължителното съдържание на трудовия договор, като един от елементите, посочен в чл. 66, ал. 1 т. 2 е наименованието на длъжността и характера на работата. Наименованието на длъжността се определя съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД), утвърдена от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с председателя на Националния статистически институт (чл. 66, ал. 4 от КТ). Съгласно правилата за класифициране на длъжностните наименования, разписани в Методологичните бележки към НКПД-2011, класифицирането на дадена длъжност към единична група професии се прави на основата на обхвата, дефиниран в обяснителните бележки за позициите на Класификацията. Когато естеството на работата се характеризира със съвместяване на функции и задачи, характерни за повече от една длъжност, длъжността се класифицира само с един код, като за неговото определяне се използват следните приоритети: 1. На длъжността се присвоява кодът на единичната група с най-голям относителен дял от времето, необходимо за изпълнение на задачите. 2. Приоритет имат длъжностите, чиито задължения са свързани с етапа на производството, а не с търговията, транспорта или услугите. 3. При комбиниране на задължения, изискващи различни равнища на образование и квалификация и различен стаж, приоритет има длъжността с най-висока степен на квалификация. За повече информация можете да поставите запитване в рубриката „заетост и безработица“. (СР)

22.12.2025 ID:6434
Здравейте, Интересуваме при Допълнитерно споразумение за новата МРЗ 2026 г.в самата бланка с която уведомяваме служителите за промяната и двете валути ли трябва да изписваме /ще се подават м.12.2025 г/и ако е в лева ще трябва ли да ги уведомиме колко евро е сумата.

Съгласно чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Също така, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя (чл. 118, ал. 3 от КТ). Според чл. 45, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) считано от датата на въвеждане на еврото в Република България възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи, пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване и добавките към тях и гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя се изплащат в евро и се преизчисляват съгласно правилото за превалутиране от левове в евро, уредено в чл. 12 от ЗВЕРБ. В случай, че размерът на трудовото възнаграждение в допълнителното споразумение е уговоред в лева, той се превалутира по описания по-горе ред след въвеждане на еврото в Република България, без да е необходимо сключване на ново допълнително споразумение. Следва да се има предвид, че според чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за размера на основното трудово възнаграждение. В чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „в“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е регламентирано, че работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно размера на основното трудово възнаграждение. Според Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 18 от ЕТЗ следва да се попълни размерът на основното трудово възнаграждение в националната валута, към момента на подаване на записа. Поради това при подаване на ЕТЗ през декември следва в т. 18 следва да се посочи размерът на основното трудово възнаграждение в лева, а след 1 януари 2026 г. – в евро.ПР

20.12.2025 ID:6433
Здравейте, имам следното питане: - При определяне от МС на минималната работна заплата за страната с какъв акт следва работодателят да увеличи трудовото възнаграждение на работника/служителя(заповед или допълнително споразумение, или пък някакъв друг акт) и на кое основание следва да се случи това (чл. 118, Ал. 3 от КТ, чл. 119 КТ, чл. 244 КТ или друга разпоредба) ?

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) с трудовия договор се определят основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Основната работна заплата не може да е в размер по-малък от определения за страната с акт на Министерския съвет. Според чл. 119, ал. 1 от КТ трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Също така, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя (чл. 118, ал. 3 от КТ). Поради това ако след 1 януари основната работна заплата на работникът или служителят е под минималната заплата е необходимо да се сключи допълнително споразумение на основание чл. 119, ал. 1 от КТ или да се издаде заповед от работодателя на основание чл. 118, ал. 3 от КТ, за да се определи нов размер, който е равен или по-висок от минималната заплата. Според чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за размера на основното трудово възнаграждение. В чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „в“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е регламентирано, че работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно размера на основното трудово възнаграждение. Съгласно Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 16 от ЕТЗ се попълва датата във формат (ддммгггг), на която е сключено допълнителното споразумение или е издадена заповедта за изменение на основната работна заплата. Именно това е датата, от която започва да тече тридневния срок за подаване на ЕТЗ. В т. 16А от ЕТЗ се попълва датата във формат (ддммгггг), от която влиза в сила изменението на трудовото. Следва да се има предвид, че няма пречка изменението на трудовото правоотношение да влезе в сила от дата, определена в допълнителното споразумение или заповедта, като не е задължително това да е датата, на която е сключено допълнителното споразумение или е издадена заповедта. При необходимост от уточняване на технически въпроси, свързани с използването на програмния продукт Електронни трудови записи, може да се обърнете към Националната агенция за приходите по компетентност.ПР

19.12.2025 ID:6430
ЗДравейте, през 2026 година ми предстои пенсиониране поради навършване на изискуема възраст. Но не ми достигат 6 години и 9 месеца за изискуем стаж. Въпросът ми е? - Правилно ли разбирам че мога да си добавя стаж чрез закупуване съответно за обучение във ВУЗ 1 година и 9 месеца / съгласно чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване и за недостигащ трудов стаж още 5 години / съгласно чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване Благодаря предварително за отговора

Съгласно чл. 9а, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, за което са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 4 от чл. 9а от КСО, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. С разпоредбата на ал. 6 на чл. 9а от КСО е поставено изрично условие, че когато са внесени осигурителни вноски по ал. 1 за периоди на обучение, по-малки от 5 години, лицето има право да внесе осигурителни вноски по ал. 2 (за осигурителен стаж, недостигащ за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО) за разликата до 5 години. В тази връзка не е възможно, ако са внесени осигурителни вноски за периоди на обучение във ВУЗ по-малко от 5 години, да се внесат осигурителни вноски за недостигащ стаж за още 5 години. ВН

19.12.2025 ID:6429
Здравейте, преди две години имахме назначен работник на трудов договор на основание чл.67 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 за шест месеца в полза на работодателя. Служителят напусна по чл. 326 ал.1, след като отправи предизвестие, което отработи, но реално отработеното време от срока за изпитване (включиващо и срока на отработеното предизвестие) е три месеца. В момента тай кандидатства отново за работа при нас за същата позиция. Можем ли да сключим трудов договор на основание чл.67 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 за оставащите три месеца в полза на работодателя, тъй като реално работодатея не е могъл да се възползва изцяло от правото му да изпита служителя за срок от 6 месеца?

Съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1 от Кодекса на труда когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. За една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж (чл. 70, ал. 5 от КТ). Поради това по наше мнение сключването на втори трудов договор за една и съща работа в едно и също предприятие, в което е предвиден срок на изпитване е в противоречие с посочените изисквания.НС