Трудово право (3094)
Обществено осигуряване (420)
Социални помощи (355)
Социални услуги (549)
Заетост и безработица (199)
Безопасност и здраве при работа (179)
Трудова миграция и трудова мобилност (92)
Подкрепа за детето и семейството (176)
Интеграция на хората с увреждания (225)
Европейско и международно социално право (76)
12.11.2025 ID:6209
Здравейте, през 2021г. излезнах в отпуск по майчинство, което продължи 4 години, тъй като имам породени деца. Майчинството ми за второто дете изтича на 5.12.2025г. Тъй като детето започна да посещава ясла от 10.11.2025г. майчинството ми се прекратява. Работодателят ми иска да ме освободи от длъжност по чл.331 с дата 10.11.2025г. Имам 97 дни невзет платен отпуск и обезщетение по чл.331 в размер от 4 брутни работни заплати. Брутното ми възнаграждение през 2021г е минималното от 650лв. Въпроса ми е: как се изчисляват дните за отпуска и обезщетението - последната получена брутна през 2021г или моментната минимална заплата? Подписала съм коригиране на минималната заплата през годините. Благодаря!
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор. Работодателят дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ само за неползваните дни платен годишен отпуск, правото за които не е погасено по давност. По отношение на начина на изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск намира приложение разпоредбата на чл. 224, ал. 2 КТ, която препраща към реда за изчисляване, предвиден в чл. 177 КТ. Съгласно чл. 177 КТ базата за изчисляване е полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Следва да се има предвид и чл. 19, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в който е предвидено, че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. Съгласно чл. 331, ал. 2 от КТ работодателят дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. От цитираната разпоредба е видно, че база за изчисляване на обезщетението е последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. В чл. 20 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение извън случаите по чл. 177 от КТ (възнаграждение за времето на платения годишен отпуск) и чл. 228 от КТ (брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по глава десета, раздел III от КТ) се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда. С оглед на изложеното считаме, че брутното трудово възнаграждение, върху което се изчислява дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331 от КТ, е последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, в което се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, според определеното в индивидуалния трудов договор. Следва да имате предвид, че обезщетението по чл. 331 КТ е в минимално определен размер, като няма пречка между страните по трудовия договор да се договори и по-голям размер. В случай на трудов спор относно размера на обезщетението по чл. 331 КТ компетентен да се произнесе е съдът, ако бъде сезиран. ЛТ/
12.11.2025 ID:6208
КАК МОГАТ ДА СЕ ПРОВЕРЯТ ДАННИ ОТ ПРЕДИШЕН РАБОТОДАТЕЛ ПРИ НАЗНАЧАВАНЕ НА НОВ СЛУЖИТЕЛ ВЪВ ФИРМАТА. АКО ЛИЦЕТО НЯМА ПИК КАК СЕ ПРОВЕРЯВА СТАЖА ОТ 01.06 ДО СЕГА С ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС СЕ ВИЖДАТ САМО СЛУЖИТЕЛИ ОТ НАШАТА ФИРМА, КАК ТОГАВА ПРАВИЛНО ДА СЕ ИЗЧИСЛИ ЗА КЛАС ПРОСЛУЖЕНО ВРЕМЕ.
Съгласно чл. 347а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) единният електронен трудов запис е електронен документ, който съдържа данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и е официален удостоверителен документ. Единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж (чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ). В тази връзка, според чл. 12, ал. 3 от Наредбата за трудовия стаж след 1 юни 2025 г. трудов стаж по Кодекса на труда се установява и с данните, вписани в единния електронен трудов запис на работника или служителя. Според чл. 347а, ал. 4 от КТ работодателите имат право на информация за наети от тях работници и служители, въведена от предходни работодатели, определена в Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ), с изключение на размера на трудовите възнаграждения и обезщетения, които работникът или служителят е получавал при предходни работодатели. Според чл. 15, ал. 1, т. 4 от НВРЗ Националната агенция за приходите осигурява достъп на работодателя и органа по назначаването за данни от единен електронен трудов запис на лицето, с което е в трудово или служебно правоотношение, подадени от предходни работодатели или органи по назначаване, вкл. и данни за трудовия стаж, с изключение на данните за размера на трудовите възнаграждения и обезщетения. Редът за предоставяне на достъп на работодателя и органа по назначаване до данните за трудовия стаж на кандидата е регламентиран подробно в чл. 15 от НВРЗ. При необходимост от техническо съдействие за използването на програмния продукт Електронни трудови записи, следва да се обърнете към Националната агенция за приходите. Следва да се има предвид, че начина за изчисляване на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е регламентиран в чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.ПР
12.11.2025 ID:6206
Предстои увеличение на основните трудови възнаграждения, считано от 01.01.2026 г. Допълнителните споразумения ще бъдат сключени през месец декември. Моля за указания относно това в каква валута следва да бъде посочено трудовото възнаграждение – в български лева или в евро. В случай че възнаграждението бъде определено в евро, бихме искали да получим разяснение как следва да се отрази тази промяна в Единния електронен трудов запис.
Съгласно чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя (чл. 118, ал. 3 от КТ). Според чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за размера на основното трудово възнаграждение. В чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „в“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е регламентирано, че работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно размера на основното трудово възнаграждение. Срокът започва да тече от датата на сключване на допълнителното споразумение или издаването на заповедта. Съгласно Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 16 от приложение № 1 се попълва датата във формат (ддммгггг), на която е сключено допълнителното споразумение или е издадена заповедта. В т. 16А от приложение № 1 се попълва датата във формат (ддммгггг), от която е влязло в сила изменението на трудовото правоотношение, в случая – 1 януари 2026 г. С оглед на изложеното, обръщаме внимание, че според Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 18 от ЕТЗ следва да се попълни размерът на основното трудово възнаграждение в националната валута, към момента на подаване на записа. В този случай при подаване на ЕТЗ през декември – в лева, а след 1 януари 2026 г. – в евро.ПР
12.11.2025 ID:6205
Здравейте! Работя като старши учител по информатика и ИТ в гимназия от повече от 20 години. Бих искал да изляза в едногодишен НЕПЛАТЕН творчески отпуск, за да преработя учебните си материали и да създам софтуерно приложение, което да улеснява работата ми в училище и да подпомогне и ангажира повече учениците ми по предмета. Но директорът на училището ми твърди (след консултация с юриста в общината) че нямам право да изляза в творчески отпуск, защото такъв се разрешавал само на ръководители на хорове, диригенти и т.н. и за не повече от 1 месец. Според мен, на базата на прочетено в Интернет от авторитетни източници, законът не ми забранява да изляза в едногодишен творчески отпуск. Смятам, че това няма да натовари бюджета на училището (тъй като отпускът ще е неплатен) и ще е от полза за учениците ми. Участвал съм в национална работна група по подготовка на учебни материали по моя предмет и съм работил няколко години и като програмист, така че смятам, че имам нужните компетенции. В момента съм в платен отпуск и имам назначен заместник, който може да поеме часовете ми за цялата година, ако е нужно - така че отсъствието ми няма да ощети децата. ПРИЛОЖЕНИЕ: По-долу прилагам текстовете, на базата на които смятам, че имам юридическото право на едногодишен неплатен творчески отпуск: От въпроси до Министерството на труда и социалната политика ( https://messages.mlsp.government.bg/arhiv/?page_no=6565 ): Уважаема госпожо , В ал. 3 на чл. 160 Кодекса на труда (КТ) е посочено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Следва да се има предвид, че отпускът по чл. 161 от КТ, платен или неплатен, се ползва на различно основание от неплатения годишен отпуск по чл. 160 от КТ. Съгласно чл. 161, ал.1 от КТ на работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение. Разпоредбата не ограничава страните при договаряне на броя дни на платен или неплатен служебен или творчески отпуск годишно. Времето на неплатен служебен или творчески отпуск се зачита за трудов стаж (чл. 161, ал.2 КТ). (СР) Ивелина Василева, адвокат, публикувано в Капитал Кариери ( https://www.karieri.bg/news/36002_nay-vazhnoto-koeto-tryabva-da-znaete-za- neplateniya-otp ): Какво се случва с осигуряването по време на неплатен отпуск? За времето на неплатения отпуск не се дължат социални осигуровки. По отношение на здравното осигуряване - през първия месец на отпуска работодателят дължи внасянето на здравни осигуровки, а за останалия период служителят трябва да ги внася за своя сметка чрез работодателя си. Поради липсата на трудово възнаграждение през времето на отпуска не се дължи и данъкът по ЗДДФЛ. От синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" ( https://www.podkrepa-obrazovanie.com/en/homepage/въпроси-отговори?start=2 ): VІ. ПРОМЕНИ В УРЕДБАТА НА ОТПУСКИТЕ 1. Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда (https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2136566814) внесе промени в законовата уредба на отпуските в няколко различни насоки: в последиците за ползване на някои отпуски, удължаване на продължителността на някои отпуски и най-сетне - в реда за ползването на платения годишен отпуск. На тези промени е посветено следващото изложение. А. Последици от ползването на неплатен служебен и творчески отпуск 2. Неплатеният служебен и творчески отпуск е уреден в чл. 161, ал. 1 КТ. Тъй като за тези неплатени отпуски в закона не е предвидено изрично, че се признават за трудов стаж, както това е направено за редица други неплатени отпуски (чл. 92, ал. 2, чл. 160, ал. 1, чл. 171, ал. 3, чл. 352, ал. 1, т. 4 КТ и др.), години наред посочените видове неплатен отпуск (служебен и творчески) не се признаваше за трудов стаж и др.). Това законодателно разрешение не насърчаваше ползването на тези отпуски. Разпоредбата на новата ал. 2 на чл. 161КТ промени радикално това разрешение и предвиди точно обратното: „Времето на неплатен служебен и творчески отпуск по ал. 1 се зачита за трудов стаж“ (чл. 161, ал. 2 КТ). Възприетото ново законодателно разрешение заслужава подкрепа. Служебният отпуск, като се съди от неговото предназначение и наименование, е отпуск в интерес на изпълняваната работа по трудово правоотношение. В крайна сметка в интерес на работата и на предприятието е и творческият отпуск, защото получените нови знания и опит при ползването на тези неплатени отпуски от работниците и служителите повишават професионалната си квалификация и качеството на труда, който полагат при изпълнение на възложената им работа и по този начин допринасят за повишаване на ефективността и производителността на труда и от които работодателят има изгода. Приетото ново законодателно разрешение е по- справедливо и ще насърчава ползването на тези отпуски, което е във взаимна изгода и за двете страни по трудовото правоотношение. Това разрешение се прилага от 17.07.2015 г., когато влезе в сила Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Уважаеми господине, Както е посочено в цитирания от Вас отговор в рубриката „Въпроси и отговори“ на Министерството на труда и социалната политика, разпоредбата на чл. 161 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че на работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение. Видно от разпоредбата ползването на служебен отпуск е регламентирано като правна възможност при наличие на определени условия. На първо място е необходимо разрешение за ползване на отпуска от работодателя. Освен това редът и условията за ползване трябва да са установени в колективен трудов договор или да се договорят със споразумение между страните по трудовото правоотношение. Разпоредбата не ограничава страните по отношение на целта и задачите, които работникът или служителят си поставят при ползване на отпуска, както и не определя допустимата продължителност. Според правната теория творчески е отпускът, който се предоставя за решаване на важна творческа задача, решаването на която съставлява научна или практическа новост.(СР)
12.11.2025 ID:6204
Здравейте, има ли право работодателя да ми откаже платен годишен отпуск за обучение във ВУЗ, след като работя в държавно учреждение?
Уважаема госпожо, Следва да имате предвид, че регламентираните отпуски за обучение в Кодекса на труда (КТ) са целеви отпуски и се ползват независимо от платения годишен отпуск. Ползването на отпуск за обучение е правна възможност, която може да се реализира когато са изпълнени предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл. 169, ал. 1 от КТ работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Учащите се по чл. 169, ал. 1 от КТ имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация (чл. 169, ал. 3 от КТ). Видно от разпоредбата, предпоставки за ползване на отпуските за обучение по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от КТ са: - работникът или служителят да учи във висше училище, - обучението да е без откъсване от производството; - работодателят да е дал съгласие. Преценката дали обучението протича без откъсване на производството следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай, тъй като в рамките на академичното самоуправление висшите училища самостоятелно разработват и изпълняват учебни планове, учебни програми и ежегоден график на учебния процес (чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 4 и чл. 39, ал. 2 от Закона за висшето образование). Когато организацията на учебния процес не пречи на работника или служителя да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, е налице хипотезата на обучение без откъсване от производството. Следва да се има предвид, че право на работодателя е да разреши или откаже на работника или служителя ползването на платен отпуск за обучение дори и когато обучението отговаря на посочените условия. Съгласието на работодателя трябва да бъде дадено в писмена форма за всяка степен на обучение. Ако работите по служебно правоотношение по Закона за държавния служител, следва да имате предвид, че съгласно чл. 66 от ЗДСл държавният служител има право да ползва и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в чл. 169 - 171а от Кодекса на труда. (СР)
12.11.2025 ID:6203
Има следното питане. Полагат ли ми се дневни пари по чл. 15 и чл. 18 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за 6 ноември, ако съм отпътувал от Германия със самолет на 05 ноември в 22:00 ч. и съм кацнал в София в 3:00 часа сутринта на 6 ноември? В случая, прилагат ли се разпоредбите на чл. 37, ал. 1 за фактически престой и времето за пътуване?
Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Редът и условията за командироване в чужбина са определени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). Командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед. Със заповедта задължително се определят началната дата и продължителността на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни (чл. 5, ал. 1, т. 4 от НСКСЧ), както и финансовите условия на командировката или специализацията - пътни, дневни и квартирни пари (чл. 5, ал. 1, т. 6 от НСКСЧ). Според чл. 15, ал. 1 от НСКСЧ за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2 от НСКСЧ. Дневните пари следва да се изплащат за всичките дни на командироването, включително и за дните на пътуване, според предвиденото в заповедта за командироване. Според действащото трудово законодателство няма основание времето на пътуване да се счита за работно време. Поради това работодателят не дължи трудово възнаграждение на работника или служителя за деня на пътуването, когато не е положен труд.
12.11.2025 ID:6202
Здравейте, предстои ни да наемем лице /български гражданин/ работило дълги години, като "Медицинска сестра" в Англия. В тази връзка искам да попитам, следва ли да признаем придобития в Англия трудов стаж с цел начисляване на доп.възнаграждение за придобит трудов стаж и производствен опит?Съгласно разпоредбите на чл.351,ал.2 от КТ, съдя че няма основание за това.
Разпоредбата на чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) дава основание за признаване от работодателя на трудов стаж, придобит през времето, през което лицето е изпълнявало държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз (каквато беше Обединеното кралство до 31.01.2020 г.), в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, работникът или служителят след постъпване на работа при български работодател, има възможност да подаде заявление за признаване на трудовия стаж, придобит в друга държава. Към заявлението трябва да се приложи акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. Бихме искали да обърнем внимание, трудовият стаж придобит в друга държава членка не се вписва в трудовата книжка. Документите трябва да се представят на работодателя в оригинал, който след като направи техни копия, ги връща на работника или служителя. Копията на документите или техен опис се съхранява в трудовото досие на работника или служителя, което съгласно чл. 128б, ал. 2 от КТ се създава от работодателя при постъпване на работа на лицето. Въз основа на предоставените със заявлението документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ, работодателят трябва да предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж. Следва да се има предвид, че документите (акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи), които са издадени от работодател в друга държава членка са с частноправен характер, поради което българският работодател има право на преценка доколко те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ.НС
12.11.2025 ID:6200
Здравейте!Управител съм на ЦОП и имам служител, който е с Решение на ТЕЛК и в този смисъл, същият се ползва от 26 дни платен годишен отпуск. След промяната миналата година в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в чл.26, ал.4 "Основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, и препоръчителните специалисти имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни".Въпросът ми е следва ли този служител да ползва още 6 дни, с които да станат общо 32 дни платен годишен отпуск?Благодаря предварително!
Съгласно чл. 155, ал. 5 от КТ някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4 (основния платен годишен отпуск). Според чл. 26, ал. 4 НРВПО основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, и препоръчителните специалисти имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни. Съгласно чл. 319 от КТ работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Отпускът по чл. 319 от КТ е основен платен годишен отпуск за посочената категория работници и служители и следователно е включен в размера на удължения платен годишен, предвид установеното в чл. 155, ал. 5 КТ, поради което няма основание да се определи по-голям размер на отпуска от определения в чл. 26, ал. 4 НРВПО. В индивидуален или колективен трудов договор може да се уговоря по-голям размер на отпуска по чл. 319 КТ. В този случай, ако се уговори размер на отпуска по чл. 319 КТ, който е по-голям от размера на удължения отпуск по чл. 26, ал. 4 НРПВО, работникът или служителят ще има право на отпуск в по-големия размер по чл. 319 КТ. ЛТ/
11.11.2025 ID:6197
Здеравейте, въпросът ми е относно връщане на работа след ползван 2 годишен отпуск по майчинство. Става въпрос за учител, завърнал се на работа на 30 юли, който не е ползвал платеният си годишен отпуск, който се натрупва по врме на майчинството и се връща веднага на работа. Работодателят има ли право да намали допълнителните му трудови възнаграждения за 15 сепштември, Коледа и т.н.т., защото се изчисляват на база работните му дни?
Уважаема госпожо, Общото трудово законодателство задължава работодателите да изплащат уговореното трудово възнаграждение на работниците и служителите. Според чл. 66, ал.1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане са задължителни елементи на трудовия договор. Според чл. 15 от Наредбата и структурата на работната заплата освен допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и допълнителното възнаграждение за степен "доктор"/"доктор на науките" за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и тези, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Следва да се има предвид, че по отношение на възнагражденията на учителите има специална уредба в Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката. В тази връзка за повече информация може да се обърнете по компетентност към Министерството на образованието и науката. (СР)
11.11.2025 ID:6196
31.12.2025 и 02.01.2026 година ще бъдат ли обявени за официални почивни дни! Това е важно за нашата работа при подаване на болничини листове, изготвяне на графици за работа. Моля за отговор.
На заседанието на 19.11.2025 г. със свое решение Министерският съвет обяви 31 декември 2025 г. и 2 януари 2026 г. за неприсъствени дни. Мярката е свързана с въвеждането на еврото като официална парична единица в Република България от 1 януари 2026 година. Информацията е достъпна на: https://www.gov.bg/bg/prestsentar/zasedaniya-na-ms/dneven-red-na-zasedanie-na-ministerskiya-savet-na-19-11-2025-g
11.11.2025 ID:6195
През 2024г.лице е с решение от ТЕЛК Комисия 50% през октомври 2025г новото ТЕЛК решение е с 20% неработоспособност . 1,Въпроса е на колко дни увеличен отпуск по чл.319 от КТ за 2025гима право лицето? 2,Ако е започнало работа през март 2025г?
Правото на основен платен годишен отпуск по чл. 319 КТ е право на отпуск само за посочената категория работници и служители – за които е установена трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Поради това, отпускът по чл. 319 КТ в размер не по-малко от 26 работни дни се ползва в периода на инвалидизирането, установен в експертното решение на ТЕЛК. Отпускът по чл. 319 КТ е основен платен годишен отпуск и следователно размерът му се определя пропорционално на времето, признато за трудов стаж. В случая, посочен в запитването, размерът на отпуска по чл. 319 КТ следва да се определи пропорционално от датата на постъпването на работа през март 2025 г. до датата през м. октомври 2025 г., на която изтича срокът на решението на ТЕЛК, с което е определена 50 % трайно намалена работоспособност. ЛТ/
11.11.2025 ID:6194
Работя като учител в детска градина на две смени самотна майка съм на дете със СОП (детски аутизъм) детето ми е на 8г.и посещава масово училище до 12.00! Интересува ме мога ли да работя само първа смяна от 7.30 до 13.30 защото втора смяна е от 11,30 до 18,00 и няма кой да се грижи за детето?!
Уважаема госпожо, Трудовото законодателство установява възможност за изменение на трудовото правоотношение с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. В този смисъл няма пречка да предложите на работодателя изменение на трудовото правоотношение по отношение на разпределението на работното време. Кодексът на труда предвижда специална разпоредба за определен кръг лица, които имат право да предложат изменение на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 167б, ал. 1 и 2 от КТ работник или служител, който е родител (осиновител) на дете до 8-годишна възраст или който полага грижи за родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия поради сериозни медицински причини, има право писмено да предложи на работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното му време, да премине към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения. При постъпване на работа за първи път в предприятието работникът или служителят може да ползва тези правата, когато придобие най-малко 4 месеца трудов стаж. Изменението на трудовото правоотношение се извършва по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Работодателят може да откаже изменение на трудовото правоотношение, когато няма такава възможност в предприятието, като в този случай той е длъжен в 14-дневен срок да предостави на работника или служителя мотивиран писмен отговор. Обръщаме внимание, че към момента в Народното събрание се разглежда законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с който се предлага да се осигури възможност по чл. 167б от КТ и на родителите (осиновителите), полагащи грижи за деца - ученици, ненавършили 12 години. (СР)
11.11.2025 ID:6193
Здравейте, Моля, да ми кажете на какъв етап е имплементирането на ДИРЕКТИВА (ЕС) 2023/970? Има ли подготвен законопроект и кога се очаква да се публикува за обсъждане? Поздрави, ХХХ
В Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане е предвидено, че държавите членки трябва да въведат в националните законодателства изискванията на директивата най-късно до 7 юни 2026 г.
10.11.2025 ID:6188
Здравейте, служител работи на трудов договор и имам 39 години трудов и осигурителен стаж. Придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 на 24.12.2026г.Желае да се пенсионира на основание чл.68а КСО в края на 2025г. Следва ли да подаде предизвестие и на какво основание? Служителят може ли да бъде освободен на 30.12.2025г.?
Уважаема госпожо, Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредбата се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 68а, ал. 1 от КСО лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО. Във връзка с посоченото и предвид данните в запитването, считаме че при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж по чл. 68а от КСО към 24.12.2025 г., служителят има право да заяви прекратяване на трудовото правоотношение във всеки един момент след тази дата на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, в т.ч. от 30.12.2025 г. (СР)
10.11.2025 ID:6187
Може ли на 1 извънщатна бройка по ПМС 66 за бъдат назначени повече от 1 служител - на по 2 часа, деляйки 1 бройка?
Съгласно чл. 1, ал. 4 от ПМС № 66 от 28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните основната месечна работна заплата на едно лице, назначено по реда на постановлението, за пълно работно време е 1077 лв. от 1 януари 2025 г. Това означава, че ако работното време на лице, назначено по реда на ПМС № 66 е непълно, то възнаграждението му следва да бъде определено пропорционално на непълната продължителност на работното време. Следователно няма пречка на 1 извънщатна бройка по постановлението да бъдат назначени повече от 1 лице, като общата продължителност на работното време по договорите на лицата не може да бъде повече от 8 часа, а общият размер на определените пропорционално на непълното работно време трудови възнаграждения – не повече от 1077 лв. за 2025 г. ЛТ/
10.11.2025 ID:6185
Въпросът ми е следният: При прекратяване на служебно правоотношение поради съкращаване на щата следва да се изплаща и обезщетение по чл. 106, ал.2 от ЗДСл минимум за 2 месеца,но такова обезщетение не фигурира в Заповедта за прекратяване. Това не е ли нарушение на Закона?
По въпроси свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете към дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, по компетентност.
07.11.2025 ID:6179
Здравейте, родена съм октомври 1964 год, трябва да се пенсионирам през месец юли 2027 г. Въпроса ми е : мога ли да си закупя 2 години стаж от висшето образование и да се пенсионирам една година по рано т.е юли 2026 год.?
На основание чл. 9а, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, за което са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 4 от чл. 9а от КСО, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. В нормативната уредба няма ограничения кога да се внесат осигурителните вноски и дали се отнасят за част или за целия срок на обучение. Важното е да се подаде в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 8 и в платежния банков документ коректно да се посочат периодите, за които се правят съответните вноски. Подчертаваме, че при преценка на периода/периодите от обучение за завършеното висше или полувисше образование, за които да се внесат осигурителни вноски (да се „закупят“), следва да се съобрази те да не се зачитат за осигурителен стаж на друго основание – например майчинство като неработеща майка, работа по трудово или служебно правоотношение и др. Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, могат по тяхно желание да се пенсионират по чл. 68а, ал. 1 от КСО до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО, като пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Тоест, лицата могат да се пенсионират по чл. 68а, ал. 1 от КСО до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО, ако към датата на заявлението, която е и начална дата на отпускане на пенсията, имат изискуемия за пенсионирането им осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО. В посочения от Вас случай жена, родена през м. 10.1964 г., придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване 62 години и 8 месеца (възрастта й за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 от КСО) през м. 06.2027 г. (през м юни 2027 г.), ако има 37 години осигурителен стаж (изискуемия за правото й на пенсия за осигурителен стаж и възраст осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО). Тя може да ползва възможността по чл. 68а, ал. 1 от КСО за пенсиониране до една година по-рано от възрастта й по чл. 68, ал. 1 от КСО от м. 06.2026 г. (м. юни 2026 г.), ако има 37 години осигурителен стаж (изискуемия през 2027 г. за правото й на пенсиониране осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО). В тази връзка, ако със „закупуването“ на 2 години от завършеното висше образование се придобиват не по-малко от 37 години осигурителен стаж, е необходимо осигурителните вноски да са внесени преди подаване на заявлението за отпускане на пенсия в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. ВН
06.11.2025 ID:6175
Какъв код следва да се посочи в поле 12 при подаване на ЕТЗ, когато към срочен трудов договор бъде сключено допълнително споразумение, с което договорът се превръща в безсрочен и заедно с това се измени длъжността/възнаграждението? След вписан ЕТЗ, когато е посочен код 21, при справка в НАП, като основание на договора излиза, че е срочен, макар и с подадения ЕТЗ крайният срок на трудовия договор е премахнат? При изменение на основанието на сключения трудов договор кой код следва се посочи – код 01 (например, при превръщането на трудовия договор в безсрочен) или код 21?
Съгласно чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. С оглед на това, няма пречка с допълнително споразумение по реда на чл. 119, ал. 1 от КТ да бъде променено основанието на трудовия договор от срочен трудов договор на безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. Обръщаме внимание, че единният електронен трудов запис съдържа данни за основанието на трудовия договор (чл. 349, ал. 1, т. 4 от КТ). Според чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „а)“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно основанието на трудовия договор. В тази връзка няма пречка с подаване на ЕТЗ да се впише промяна на основанието на трудовия договор в т. 12 – от съответния код за срочен трудов договор на 001 за безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, като при подаване се впишат промената длъжност и основно трудово възнаграждение в съответните точки от ЕТЗ. При необходимост от техническо съдействие за използването на програмния продукт Електронни трудови записи, следва да се обърнете към Националната агенция за приходите.ПР
06.11.2025 ID:6174
Моля за Вашия отговор на въпрос ID 6011 от 01.10.2025 г.Особено ценни и полезни са компетентните Ви отговори по зададени въпроси за качественото изпълнение на професионалните ми задълженията и отговорности. БЛАГОДАРЯ ВИ!
След извършена проверка от IT специалистите ни в Рубрика „Въпроси и отговори“, беше констатирано, че имате няколко зададени въпроса съответно на 16.09, 17.09 и 01.10 като не сте посочили желаната от вас подрубрика. За да могат да бъдат достъпни за нас и разпределени на експертите за отговор, трябва да посочите конкретна рубрика. Моля задайте въпроса си отново.
06.11.2025 ID:6173
Здравейте, моля за съдействие по следния въпрос: Фирма, която работи на летище /с непрекъснат процес на работата 24/7, 12 часови смени/ в тези 12 часа влизат ли почивките или е коректно да се отчитат в графиците 11часа (да се премахват обедната почивка от 30 мин и 2 междинни по 15 мин). Едните служители работят дневна и нощна смяна по 12 часа от 8 до 8ч. Друга част обаче работят само дневна смяна по 12 часа. Как е коректно да се отчитат за двата вида заедност на служителите? Благодаря!
Съгласно чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. Времето за хранене се включва в работното време. В такива предприятия обикновено се установява сумирано изчисляване на работното време, при което се утвърждават поименни графици за периода на сумираното изчисляване, и при което е допустимо максималната продължителност на работното време да е до 12 часа. Следователно времето за хранене се включва в работното време и в графика се „залагат“ 12 часа. По отношение на междинните почивки по 15 мин., те са физиологични почивки, определени по реда Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (Наредба № 15). Съгласно чл. 6 от Наредба № 15 физиологичните режими на труд и почивка включват почивки, които се използват за отдих и възстановяване. Времето за почивките по ал. 1 се включва в рамките на работния ден (работната смяна). Физиологичните режими на труд и почивка се въвеждат с организацията на работата и нормирането на труда. ЛТ/