|
17.09.2024 ID:4134
Ще бъде ли отворена Процедура BG-RRP-11.011
Повишаване на енергийната ефективност на социалната инфраструктура за предоставяне на социални услуги, делегирана от държавата дейност
Процедурата е прекратена, като след одобрение от Европейската комисия ще бъде обявена отново с променени условия. (ТЛ)
| 16.09.2024 ID:4129
Здравейте, какви са изискванията за откриване на дневен център за лица от аутистичния спектър? Помещение, персонал и коя институция издава разрешителни за работа? Има ли държавно субсидиране ако е изграден с частни средства или с дарения?
email: ХХХХХХХХ
Уважаема госпожо, Законът за социалните услуги (ЗСУ) и подзаконовите нормативни актове към него регламентират всички ключови процеси на планиране, предоставяне, финансиране, контрол и мониторинг на социалните услуги. Нормативно са уредени ангажиментите както на държавата, така и на общините, частните доставчици и другите заинтересовани страни в цялостния цикъл на създаване, функциониране и контрол на социалните услуги. Социалните услуги са дейности за подкрепа на лицата за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване качеството на живот. Те се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите на потребителите. Ползването на социални услуги е винаги съобразно желанието и личния избор на лицата. Социалните услуги вече не се дефинират чрез конкретното място/сграда на тяхното предоставяне. Те се определят в зависимост от основните групи дейности, които съдържат. По този начин се осигурява по-голяма гъвкавост при предоставянето на услугите и възможност за удовлетворяване в най-пълна степен на индивидуалните потребности на лицата, които ги ползват. Видовете социални услуги са регламентирани в чл. 15 от ЗСУ, като съдържанието на всяка една от тях е дефинирано в Допълнителната разпоредба на закона. Дадена е и възможност за профилиране на услугите по различни признаци като цели, функции, потребители, специфични нужди, групи дейности, продължителност и начин на ползване, среда, организация. Уредени са и възможните начини за организация на предоставянето на социални услуги от доставчиците.
Доставчици на социални услуги в страната могат да бъдат общините, специално създадени от тях за целта юридически лица и частни доставчици. Частни доставчици могат да са български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, както и физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗСУ организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ). Тези стандарти за качество са задължителни за всички доставчици на социални услуги, независимо от тяхната собственост и източника на финансиране. Частните доставчици на социални услуги могат да предоставят социални услуги на територията на Република България след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ).
Социалните услуги могат да се финансират от държавния бюджет, общинските бюджети и от самите частни доставчици на социални услуги. От държавния бюджет за финансиране на социални услуги се предоставят средства само на общините. Общините в Република България са основен доставчик на социални услуги. Те инициират създаването на нови социални услуги, които се финансират от държавния и общинския бюджет в съответствие с националното планиране чрез Националната карта на социалните услуги и националните приоритети. Всички социални услуги, които се финансират от държавния и общинския бюджет, се създават с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, която ще отговаря за управлението и предоставянето на услугата, след предварително одобрение от Агенцията за социално подпомагане (АСП). Одобрението се извършва след становище на АКСУ въз основа на представено от общината описание на социалната услуга с оглед на осигуряването на стандартите за качество. При необходимост АКСУ извършва проверка на място за установяване на обстоятелства, посочени от общината в описанието на социалната услуга. Когато услугата, за която се иска от общината предварително одобрение, е интегрирана здравно-социална услуга, АКСУ изисква становище от съответната регионална здравна инспекция. Редът за създаването на социалните услуги е регламентиран в Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги. Всички социални услуги, които се финансират от общинския бюджет, се създават и прекратяват с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.
Частните доставчици на социални услуги финансират самостоятелно социалните услуги, които предоставят. Законът обаче дава възможност предоставянето на всички социални услуги, финансирани от държавния и/или общинския бюджет, да се възлага от общините на частни доставчици на социални услуги чрез провеждане на конкурс. Съгласно ЗСУ частните доставчици създават социалните услуги, които те финансират самостоятелно, при спазването на условията доставчикът да има издаден лиценз за предоставянето на социалната услуга и да е информирал кмета на общината, на чиято територия ще се предоставя услугата, относно направения анализ на нуждите от услугата, дейностите, които ще се предоставят, обхвата на потребителите и срока за предоставяне на услугата. При прекратяване, промяна на броя на потребителите, промяна на мястото и срока на предоставяне на социална услуга, създадена от частен доставчик, той е задължен да информира кмета на общината.
С оглед организирането и предоставянето на социални услуги с необходимото качество, доставчиците на услугите могат да се консултират с АСП и АКСУ. АСП оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги, а АКСУ – за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги. (ТЛ)
| 16.09.2024 ID:4125
Здравейте! В заключение на Приложение № 24 към чл. 13 от Наредба за качеството на социалните услуги се определят две възможности за предоставяне на социалната услуга АП - самостоятелно или комплексно със следните социални услуги:
- Информиране и консултиране - като специализирана социална услуга;
- Застъпничество и посредничество;
- Терапия и рехабилитация;
- Обучение за придобиване на умения - като специализирана социална услуга;
- Дневна грижа(асистентска подкрепа не се предоставя за времето, през което се ползва заместваща или целодневна грижа).
Въпросът ми е, какъв е редът и начина за трансформирането на една социална услуга АП, от предоставянето й като самостоятелна услуга, към предоставянето й като комплекс от социални услуги в домашна среда, ДДД.
Поставянето на този въпрос е от съществено значение, поради две обстоятелства: първо - застаряващото население в нашата община; второ - приключване на Проект „Грижа в дома”, чрез който всяко нуждаещо се лице на територията на общината има възможност да ползва не само социални услуги, с изключение на потребителите на АП, но и така необходимите здравни услуги (медицински и рехабилитационни), както и психологическа подкрепа.
Благодаря предварително!
Уважаема госпожо, социалната услуга Асистентска подкрепа се предоставя в домашната среда на потребителите, но не се ограничава само до нея. Тя не се трансформира. Ще се трансформират услугите с наименованията по стария ред – дневни центрове, центрове за обществена подкрепа, центрове за настаняване от семеен тип и други, в които към момента се предоставят комплексно по няколко вида услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги (ЗСУ). Тъй като към момента все още не са приети стандартите за финансиране на социалните услуги по реда на чл. 45 от ЗСУ, не може да започне и трансформирането на услугите със старите им наименования по новия ред.
С приключването на процедура „Грижа в дома“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) 2012-2027 част от потребителите, отговарящи на условията за включване към асистентска подкрепа или механизма за лична помощ, могат да бъдат насочени към тях. Тези, които не попадат в обхвата на асистентската подкрепа и личната помощ, при заявено от тях желание, могат да бъдат насочени към ползване на услугите информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения, които могат да се предоставят и мобилно. Въпрос на организация и управление от доставчика на социалните услуги е да ги предоставя и мобилно в домашната среда на потребителите. Част от лицата могат да бъдат насочени и към ползване на дневна грижа.
Също така, Управляващият орган на ПРЧР стартира разработването на нова операция, която ще надгради услугите по процедура „Грижа в дома“ с предоставянето на услугата телекеър. Идеята е чрез нейното изпълнение да се изгради и приложи иновативен модел за дистанционен мониторинг на здравния и психосоциален статус на хора с хронични заболявания и трайни увреждания, както и самотноживеещи възрастни в невъзможност за самообслужване на базата на съвременните информационни и комуникационни дистанционни технологии. Предвидено е и сформирането на мобилни екипи за грижа в домашна среда, които ще предоставят почасови мобилни интегрирани здравно-социални услуги за лица с трайни увреждания, лица с хронични заболявания и лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване. (ТЛ)
| 13.09.2024 ID:4118
Добър ден! Във връзка с отменение на ал. 6 в чл.82 от Наредбата за приобщаващото образование(Отм. - ДВ, бр. 23 от 2024г., в сила от 19.03.2024г.), която гласи:"(6) Когато на деца или ученици се предоставя допълнителна подкрепа по ал.5, т.2 от институция в системата на предучилищното и училищното образование, на тези деца или ученици не се предоставя такава дейност в други услуги, включително в социални услуги по ЗСП и ППЗСП.", може ли едно дете ползващо специалист психолог в училище като допълнителна подкрепа заедно с родителите си, да ползва психолог и към социална услуга ЦОП?
Уважаема госпожо, разпоредбата на чл. 82, ал. 6 от Наредбата за приобщаващото образование, както и Вие отбелязвате, е отменена. Няма ограничителни разпоредби деца, ползващи допълнителна подкрепа за личностно развитие в институциите в системата на предучилищното и училищното образование, да ползват социални услуги според потребностите им в социалната система. В социалната система потребителите не ползват определени специалисти, а широк кръг от социални услуги, предоставяни самостоятелно или комплексно от различни специалисти. Насочването за ползване на социални услуги не е за определени специалисти, а за ползване на услугите, определени в чл. 15 от Закона за социалните услуги. За допълнителна информация и за изясняване на обстоятелствата по конкретния случай следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 12.09.2024 ID:4115
Уважаеми, аз и сестра ми сме съсобственици на изгорял имот в с.Воден до основи.
Подадохме заявление-декларация както аз, така и сестра ми, изпратихме копие на нотариален акт
Копие на нот.акт, където фигурираме двете като собственички.
Днес получавам писмо от Соц.подпомагане гр. Елхово, че трябва пълномощно с изрично основание
за подаване на заявление от единия съсобственик нотариално
заверен.
Въпроса ми е : Нямаме ли право като съсобственици и двете да си подадем заявленията и по този начин да избегнем
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Социални помощи“. (ТЛ)
| 03.09.2024 ID:4081
Здравейте! В правилника за прилагане на ЗСУ чл.75 т.4 пише, че не се заплаща пълният размер на таксата, ако месечните доходи на лицето са под определената за страната линия на бедност. Как се изчислява размера на таксата, ако лицето получава 490,00 лв. пенсия?
Уважаема госпожо, представената информация не е достатъчна за конкретен отговор на поставения въпрос, тъй като приложението на чл. 75, т. 4 и 5 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) е пряко обвързано с чл. 76 от ППЗСУ. От значение е и вида на социалната услуга, тъй като в чл. 77 от ППЗСП са регламентирани социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, за които не се заплаща пълният размер на таксата от лицата, които ги ползват, а именно:
1. социалните услуги по чл. 12, ал. 2, т. 1 от ЗСУ;
2. застъпничество и посредничество;
3. социалните услуги за подкрепа в случай на кризисна ситуация – след отпадане на спешността.
Също така, в чл. 103, ал. 1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) е регламентирано, че ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, не се заплаща от:
1. лицата до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование;
2. младежите от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на пълнолетие са ползвали резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето;
3. лицата, които нямат доходи и влогове.
В чл. 104 от ЗСУ са определени социалните услуги, за които не се заплаща такса.
Следва да се има предвид и това, че определянето на непълния размер на таксата за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, е обект на регламентация в новата тарифа по чл. 46, ал. 2 от ЗСУ. Съгласно § 44, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСУ до приемането на тарифата по чл. 46, ал. 2 от ЗСУ таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се заплащат в размерите, определени по досегашния ред.
За изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 03.09.2024 ID:4079
Заплащат ли се такси от потребители (бездомни лица) на Центрове за временно настаняване (финансирани от държавния бюджет) при ползване на социална услуга "Осигуряване на подслон" ?
Уважаеми господине, съгласно чл. 103, ал. 1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, не се заплаща от:
1. лицата до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование;
2. младежите от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на пълнолетие са ползвали резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето;
3. лицата, които нямат доходи и влогове.
ЗСУ определя и социални услуги, за които не се заплаща такса. В чл. 104, ал. 1, т. 7 от ЗСУ е регламентирано, че не се заплаща ползването на финансирани от държавния бюджет социални услуги за осигуряване на подслон на бездомни лица.
За изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 30.08.2024 ID:4068
Работя като психолог в ЦОП- Какъв размер на платен годишен отпуск ми се полага във връзка с промените в наредбата?
Имам завършено образование психолог- магистърска степен и педагогическа правоспособност. Работя с деца в риск и техните родители- психоконсултиране, обучение на кандидат-осиновители, оценка и повишаване родителски капацитет.
Уважаема госпожо, съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 52 от 18.06.2024 г., основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, и препоръчителните специалисти имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни. (ТЛ)
| 29.08.2024 ID:4064
Лице с придобито право на пенсия за ОСВ и 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ/водеща диагноза- наличие на ортопедични импланти на стави/ има назначен личен асистент. Същото лице има регистрирана фирма - ЕООД с прекъсната дейност от няколко години.
Въпросът ми е:
1. ако фирмата поднови дейност и въпросното лице започне да плаща само здравни осигуровки като СОЛ, ще има ли право на личен асистент?
2. ако фирмата поднови дейност и се назначи външно лице по ДУ, собственикът на ЕООД ще има ли право на личен асистент?
Уважаема госпожо, в случай че става въпрос за предоставяне на социалната услуга Асистентска подкрепа по реда на Закона за социалните услуги имайте предвид, че право на социални услуги има всяко лице, което се нуждае от подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права или подобряване на качеството му на живот, независимо от неговите възраст, здравно състояние, образование, доходи, социално и имуществено състояние (чл. 7, ал. 1 от Закона за социалните услуги). Ако въпросът Ви касае механизма за лична помощ по реда на Закона за личната помощ следва да го поставите по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)
| 22.08.2024 ID:4034
Възрастен човек на 96 години, без роднини се нуждае от помощ, след претърпяна злополука - счупен десен крак. Не може сам да се обслужва. От каква помощ може да се ползва в близките няколко месеца?
Уважаеми господине, за ползване на възможностите за подкрепа, които законодателят е предвидил в областта на социалните услуги за възрастните хора и хората с увреждания, е необходимо да бъде потърсено съдействието на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на лицето. Всеки гражданин, при заявено желание, може да бъде информиран относно всички съществуващи социални услуги, които има право да ползва, условията и сроковете за тяхното ползване, условията за заплащане и пълно и частично освобождаване от заплащане на такса за ползване на социални услуги, да му бъде извършена предварителна оценка на потребностите от социални услуги, както и да получи съдействие и консултиране за избор на подходящи за него социални услуги. (ТЛ)
| 22.08.2024 ID:4030
Какъв е минималния срок за сключване на договор с потребител на услугата ЦСРИ
Уважаеми господине, съгласно чл. 16 от Закона за социалните услуги срокът за предоставяне на социалните услуги се определя в зависимост от индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа на лицето и резултатите за потребителя, които се цели да се постигнат. Ползването на социалните услуги може да е: 1) краткосрочно – за срок до шест месеца; 2) средносрочно – за срок до една година; 3) дългосрочно – за срок от една до три години.
За изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 19.08.2024 ID:4015
Здравейте , казвам се Детелина и съм с ТЕЛК 95%без ЧП .Живея с майка си ,която е на 88 год с множество заболявания и счупена става тя е на легло и е без ТЕЛК. Въпроса ми е аз мога ли да се включа в социалната програма Асистентска подкрепа към общината след като съм с ТЕЛК ? Има ли право майка ми на помощни средства като няма ТЕЛК ? Благодаря предварително за отделеното време . Бъдете здрави!
Уважаема госпожо, съгласно Закона за социалните услуги общината организира предоставянето на асистентската подкрепа и осъществява контрол на дейността на асистентите и на отчитането на предоставената асистентска подкрепа, когато услугата се финансира от държавния и общинския бюджет. В тази връзка, въпросът Ви свързан с подбора и назначаването на асистентите е от компетенциите на общината. Относно възможностите за ползване на помощни средства следва да се обърнете по компетентност към Националната здравноосигурителна каса. (ТЛ)
| 12.08.2024 ID:3994
Здравейте,Във връзка с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 216 от 13 ЮНИ 2024г.за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските и по конкретно в частта на чл.26 новосъздадената ал.4 „(4) Основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, и препоръчителните специалисти имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни.“ моля за Вашето разяснение -лицата назначени като домашни помощници по проект"Грижа в дома" към съответната община,които предоставят мобилни почасови интегрирани здравно-социални услуги попадат ли в обхвата на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от НРВПО?Благодаря Ви!
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“. (ТЛ)
| 09.08.2024 ID:3984
Здравейте! Имаме следния казус: ДСП е издал направление за позлване на соц. услуги за младеж, който през м. юли 2024 навърши пълнолетие. Заявлението в ДСП е подадено от лицето, полагащо грижи. По отношение на момчето е приложена мярка за закрила преди пълнолетието, като същият е настанен в професионално приемно семейство ито е ползвало услугите на ЦОП. Със Заповед, потвърдена с Решение на Районен съд, същото е продължено до завършване на средното образование ,но не по-късно от навършването на 20-годишна възраст на младежа.Въпросът ми е следният: С кого да сключим договора за предоставяне на социални услуги - с момчето, което към момента е пълнолетно или с лицето, полагащи грижи или и с двамата.Целевата група на ЦОП-а е предоставяне на подкрепа за деца и техните семейства
Уважаема госпожо, от представената информация става ясно, че младежът е настанен в професионално приемно семейство. Тъй като, той вече е навършил пълнолетие и най-вероятно е дееспособно лице считаме, че договорът задължително трябва да се сключи с него. Също така, на мнение сме, че не съществува пречка договорът да бъде сключен и с приемното семейство, тъй като най-вероятно има дейности, които касаят и двете страни, свързани с предоставяната подкрепа, например при подготовката на младежа за самостоятелен живот (информиране и консултиране; застъпничество и посредничество; терапия; обучение за придобиване на умения).
С оглед изясняване на всички конкретни обстоятелства по случая следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 06.08.2024 ID:3967
Здравейте ! Работя като трудотерапевт в ДПЛУИ и имам следният въпрос :Трябва ли да носим клони и дърва с потребители при положение че има назначени четирима общи работници по на 8 часа ? За мен това е работа на общите работници но те казват че са на 8 часа и не работят с потребители !
Уважаема госпожо, въпросът Ви е от компетенциите на ръководителя на дома. (ТЛ)
| 06.08.2024 ID:3965
Назначена съм за личен асистент на баща ми (87г. с 100%ТЕЛК)
По семейни причини и заради неговото състояние временно напускаме дома си и се местим за месец у сестра ми в друг град.
От общината ме принуждават да пусна неплатен отпуск или да сменя доставчика на социалната услуга по настоящ адрес.
Продължавам да изпълнявам задълженията си, но не мога да представя документ от институция, който да оправдае отсъствието от адреса по месторабота.
Трябва ли да взема отпуск?
Уважаема госпожо, от направеното изложение не става ясно дали сте назначена да предоставяте социалната услуга Асистентска подкрепа по реда на Закона за социалните услуги или сте назначена по реда на Закона за личната помощ. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за социално подпомагане и/или рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)
| 30.07.2024 ID:3934
Имам въпрос ,който касае всички българи ,без изключение и постоянно се задава в социалните мрежи и в беседите и разговорите помежду ни ..:
"ЗАЩО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И КРЕДИТА НА ПОЧИНАЛИЯ ГИ ИЗПЛАЩАТ НАСЛЕДНИЦИТЕ И РОДНИНИТЕ, А ПЕНСИОННИТЕ МУ ВНОСКИ ОСТАВАТ НА ДЪРЖАВАТА И НЕ СЕ УНАСЛЕДЯВАТ ,КАКТО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И КРЕДИТА ...!?Това справедливо ли е..!?Благодаря ...!
Уважаеми господине, въпросът Ви не е от компетенциите на рубрика „Социални услуги“. Следва да го поставите евентуално към институцията, която Ви задължава или към рубрика „Обществено осигуряване“. (ТЛ)
| 28.07.2024 ID:3925
От 1.12.2023г съм назначена за асистент на баща ми (87г.с 100%ТЕЛК) на 156часа.
Той е с белодробно заболяване, а в дома няма климатик - наложи се веменнода го транспортирам в друго населено място.
През това време общински служител прави проверка на адрес и установява отсъствието ни. Твърди, че "инвалидите си седят у дома"
и трябва да пусна молба за неплатен отпуск или да подам документи там, където сме отишли.
Кое би било правилното решение?
Уважаема госпожо, от направеното изложение не става ясно дали сте назначена да предоставяте социалната услуга Асистентска подкрепа по реда на Закона за социалните услуги или сте назначена по реда на Закона за личната помощ. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за социално подпомагане и/или рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)
| 26.07.2024 ID:3924
Здравейте ! Работя в ДПЛУИ и трябваше да се запознаем с правилника за вътрешния ред и там трудотерапевтите са вписани като категория "обслужващ персонал".Не трябва ли да се впишат длъжностите по категория от наредбата за заплащане от 2021г.Благодаря!
Уважаема госпожо, в Приложение 25 от Наредбата за качеството на социалните услуги, в Стандарт 8, Критерий 8.1 е регламентиран Индикатор 72 – „Доставчикът е осигурил следните категории служители в дома: а) специалисти – основни специалисти, необходими за функционирането на дома, и препоръчителни специалисти; б) служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите, и служители, подпомагащи функционирането на дома.“. В графа „Източник на информация“ към този индикатор е посочено длъжностното щатно разписание, където са определени специалистите и служителите съобразно специфичните потребности на потребителите. Като основни специалисти са посочени – социален работник; рехабилитатор (извън медицинската рехабилитация) /кинезитерапевт/трудотерапевт/психолог/ медицинска сестра/фелдшер. Като служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите – санитар и други, съобразно специфичните потребности на потребителите. При необходимост, като подпомагащи служители са посочени готвач/помощник-готвач, работник кухня/хигиенист/ домакин/огняр/шофьор/общ работник. Това са минималните изисквания, като при необходимост могат да се назначават и други служители според потребностите в рамките на определения финансов ресурс. В случая трудотерапевтът е посочени като основен специалист, но може да бъде и препоръчителен в зависимост от неговата необходимост и натовареност в услугата. Препоръчителните специалисти подкрепят доставчика за осигуряване на по-високо качество на предоставяната социална услуга. В контекста на коректното формиране на възнагражденията, в Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет (Наредбата за стандартите за заплащане на труда), индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите в групата на основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги и групата на препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга, са определени в еднакво процентно съотношение спрямо минималната работна заплата за всеки един от видовете социални услуги. Например – съгласно чл. 11 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги за деца и пълнолетни лица с трайни увреждания по чл. 15, т. 8 от Закона за социалните услуги, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:
- т. 2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги – 190 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
- т. 3. за препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга – 190 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната. (ТЛ)
| 26.07.2024 ID:3921
Работещите по трудово правоотношение в държавна администрация имат ли право да получават електронни ваучери за храна.
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)
|
|