MTSP

07.10.2022 ID:270
Здравейте, Предстои ми съкращение по чл.331 КТ. Въпросът ми е веднага ли трябва да започна друга работа, на която да бъда съкратена по някой от членовете на КТ, позволяващи право на пълна борса, за да получавам пълна борса в зависимост от осигурителния стаж? Ако имам прекъсване на трудовия стаж примерно от 2 седмици, започна нова работа и бъда съкратена по член от КТ с право на пълна борса ще имам ли това право? Как ще ми се отрази прекъсването на трудовия стаж? Благодаря!

Уважаема г-жо Петкова, Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Ако отговаряте на тези условия и подадете заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица в тримесечен срок от датата на прекратяване на трудовия Ви договор по чл. 331 КТ и сте регистрирала като безработна в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата, ще Ви бъде отпуснато обезщетение от датата на прекратяване на трудовия Ви договор по чл. 331 КТ. В този случай срокът за изплащане на обезщетението е 4 месеца, а размерът – минимален дневен размер – 18 лева. Ако не се регистрирате след прекратяването на трудовия Ви договор по чл. 331 КТ и започнете работа, от която бъдете освободена, ще имате право на обезщетение за безработица, ако отговаряте на условията по чл. 54а, ал. 1 КСО, посочени по-горе. Преценката за срока и размера на обезщетението ще се прави въз основа на датата и правното основание за освобождаването Ви от новата работа. Прекъсването на трудовия, съответно осигурителния Ви стаж, „примерно от 2 седмици“ не би следвало да се отрази върху правото Ви на парично обезщетение за безработица. Обръщаме внимание, че прекъсването на трудовия, съответно осигурителния Ви стаж, би се отразило, ако е за по-продължително време. Това е така, защото при всяко подаване на заявление за отпускане на обезщетение за безработица, се прави преценка, дали са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването по трудовия договор. Необходимо е да имате предвид, че за допълнителна информация/консултация следва да се обръщате към съответното ТП на НОИ по компетентност. ЛТ/

07.10.2022 ID:243
Здравейте! Бих искала да попитам от името на работодател, който има намерение да дава, като социална придобивка на служители, ваучери за храна, и това не е опоменато в трудовите договори на служителите, дали има право да спре да ги дава в някакъв по-нататъшен момент, ако финансовата ситуация не му позволява?

Уважаема госпожо, на запитването Ви е отговорено с писмо изх. № 26-00-668/16.11.2022 г.

07.10.2022 ID:135
Работя в училище в което на договор имаме главен счетоводител. В същото време от началото на учебната година прекопава и математика и информационни технологии , като часовете които води са пълен щат-656 часа . Въпросът ми е как е възможно в рамките на 10 астрономически часа да бъде едновременно учител и счетоводител. Кога е учител и кога счетоводител?

Уважаеми г-н Колев, Съгласно чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Според чл. 113, ал. 1 от КТ максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа (чл. 113, ал. 2 от КТ). В тази връзка, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 6 от КТ, според която във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Следователно, е възможно работник или служител да сключи втори, допълнителен трудов договор със същяи работодател, при когото работи по основното си трудово правоотношение, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време, при спазване изискванията и ограниченията, регламентирани в чл. 113 от КТ. Бихме искали да Ви обърнем внимание и на това, че съгласно чл. 113, ал. 7 от КТ работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време. ГЕ

07.10.2022 ID:134
Здравейте, допълнението на чл.70, ал.1 от КТ :" а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец " обхваща ли хипотезата на срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.3 от КТ - за заместване на работник или служител, който отсъства от работа или касае единствено договорите по чл.68, ал.1, т.1 от КТ за определен срок ?

Съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Следва да се има предвид, че в срочният трудов договор за заместване на работник или служител не се уговаря краен срок, а той продължава да съществува до момента на реалното завръщане на отсъстващия от работа работник или служител. В тази връзка срокът при този вид трудов договор е определяем, но няма изрична забрана съществуването на трудовия договор да е за повече от една година. Поради изложеното считаме, че няма пречка при сключване на трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ да се уговори срок за изпитване до 6 месеца.НС

07.10.2022 ID:109
Здравейте, какво следва да направим със сключените договори преди 01,08,2022 г- където е посочен срок на изпитване в полза на работодателя със срок на изпитване 6 месеца

Видно от изложената фактическа обстановка трудовият договор е срочен, като срокът му е под 1 година. В Държавен вестник, бр. 62 от 5 август 2022 г., е обнародван Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ). Законът влиза в сила на 1 август 2022 г. С този ЗИД на КТ е направено допълнение в чл. 70, ал. 1, изр. 1 от КТ, според което срокът за изпитване е до един месец, когато за работата е определен срок, по-кратък от една година. В ЗИД на КТ не е предвиден преходен период за сключените преди тази дата трудови договори.НС

06.10.2022 ID:41
Може ли управител на общинско дружество да работи на допълнителен трудов договор?

Съгласно чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ) отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Видно от посоченото, договорът за управление по чл. 141, ал. 7 от ТЗ не е трудов и за него не се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. По отношение съществуващият договор за управление, обръщаме внимание че следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 20 и чл. 24 от Закона за публичните предприятия.

06.10.2022 ID:40
Здравейте, Въпросите ми са по чл.4, ал.1 от НОВРУДПГО: 1. За кое право става дума - на всички заети на дадената длъжност в предприятието, или за индивидуалното право на всеки заемащ длъжността? 2. По какъв начин следва да се установи изпълнението или не на изискването „извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време”? 3. Ако отговора на въпрос 2 включва установяване на действителна работа за определен минал период от време, то определеният отпуск ще се отнася за този период или за следващ времеви диапазон? Благодаря.

Уважаеми г-н Пенчев, В НОВРУДПГО са определени видове работи, за които се установява право на допълнителен платен годишен отпуск. Следва да се има предвид, че определен в наредбата вид работа може да се изпълнява от няколко работници и служители, които заемат еднакви и/или различни длъжности по щатното разписание на работодателя. Работниците и служителите, които имат право на отпуск, се определят с писмена заповед на работодателя по реда на чл. 4, ал. 4 от наредбата. Правото на отпуск е индивидуално право на всеки работник или служител, като размерът на отпуска се определя в съответствие с чл. 4, ал. 1 – 3 от наредбата. Всички работници и служители, които извършват определен в чл. 2 вид работа, не по-малко от половината от установената нормална продължителност на работното време, с изключение на работещите в среда на йонизиращи лъчения, през цялата календарна година, имат право на отпуск в размер не по-малко от 5 работни дни. Когато работникът или служителят работи по-малко от една календарна година, размерът на отпуска се определя пропорционално на отработеното време. Определен вид работа се извършва в съответствие с наименованието на длъжността и характера на работата, продължителността на работния ден (пълен или непълен) и др., уговорени в трудовия договор на всеки работник или служител. Размерът на допълнителния платен годишен отпуск се уговаря между страните при сключване на трудовия договор и се ползва по реда на чл. 172 и сл. КТ. ЛТ/

06.10.2022 ID:38
Когато лице работи на подневно отчитане на работното време, но вместо да почива на 06.09, почива на 05.09, а работи на официалния празник какъв е размера на възнаграждението му? Грешка ли е да не се счита, като извънреден труд, а само официален празник и да се заплати веднъж неговата надница, заради това, че е работил тогава и веднъж, защото е официален празник? В нарушуние ли сме, че не сме на сумирано изчисляване на работното време и имаме график, който изключва почивните дни, но ако някой работи на официален празник, почива на друг? Може ли да дадете пример с цифри? Например 800,00 лв за 20 дни през 09 месец? И смятат ли се и класовете, тъй като в интернет попадам на надници за такива дни бел класовете? Благодаря!

Уважаема г-жо Василева, Съгласно чл. 142, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работното време се изчислява в работни дни - подневно. Според чл. 136, ал. 1 от КТ работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Според чл. 154 от КТ официални празници са: 1 януари - Нова година; 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник; 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност; 6 септември - Ден на Съединението; 22 септември - Ден на Независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения; 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово; Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му. Съгласно чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто - за работа през дните на официалните празници. Според чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Следователно, при подневно отчитане на работното време, когато се полага труд в ден, който е официален празник, се заплаща, независимо дали представлява извънреден труд или не, според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение на работника или служителя. В случая, ако е налице и извънреден труд, се заплаща, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ -100 на сто - за работа през дните на официалните празници, т.е. се заплаща трудово възнаграждение в четирикратен размер. Двете основания (полагане на труд на официален празник и извънредният труд) са различни и те се кумулират. В тази връзка, следва да имате предвид, че съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските за полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. По отношение на запитването Ви относно включването на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, т.нар “клас“, в базата за изчисление на трудовото възнаграждение, което следва да се изплати при полагане на труд по време на официлане празник, бихме искалии да Ви обърнем внимание на разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ, според която трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Видно от така цитираната разпоредба освен основното трудово еъзнаграждение в трудовия договор се определят и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Тези допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са регламентирани в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ). Съгласно чл. 15, ал. 1 от НСОРЗ допълнителните трудови възнаграждения по чл. 11 и 12 ОТ НСОРЗ са с постоянен характер. В тази връзка, в чл. 12 от НСОРЗ се съдържа регламентацията на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Следоватлно то влиза в базата за изчисляване на брутното трудово възнаграждение, което следва да се изплати на лице, полагащо труд по време на официален празник. ГЕ

05.10.2022 ID:30
Здравейте, Пиша Ви от името на екипа на Дискордиа АД, във връзка назначаването на работа на български трудов договор на чужденец (по нароност турчин), който е издал продължителното си пребоваване от Дирекция Миграция на основание: Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и: 1. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) желаят да извършват работа по трудово правоотношение след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. В закона от ЗЧРБ пише "разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност", за да може да има български трудови правоотношения законно. Резрешението от органите на Министерство на труда и соц. политика под каква форма е (декларация, документ) и по какъв начин се подава искането за такова разрешение? Също така, ако вие издавате на въпросния човек такова разрешение, то какви документи ще бъде нужно да Ви предостави? Контакти: Радина Попова xxxxxxxxxxxxxxxx

Уважаема госпожо Попова, За информация по поставения в запитването Ви въпрос, следва да се обърнете към рубриката "Свободно движение на работници, миграция и интергация". /НД/

03.10.2022 ID:20
Здравейте! Интересува ме как се тълкува фразата "без откъсване от производството" в чл. 169 от КТ?! Моля, също така ако имате възможност да ми изпратите писмото или нормативен акт, където е пояснено! Благодаря! Евелина Димитрова dimitrovaevelina@gmail.com

Уважаема г-жо Димитрова, Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Този вид отпуск е с целево предназначение – за обучение в средно или висше училище. Законът предвижда съгласието на работодателя като задължителна предпоставка за пораждане на правото на отпуск по чл. 169 КТ и съответно ползването му. В чл. 52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е предвидено, че съгласието на работодателя по чл. 169 КТ се дава в писмена форма. Понятието „без откъсване от производството“ не е легално определено. Под него попадат съответните форми на обучение в средните или висшите училища, при които по правило учебният процес не налага преустановяване изпълнението на трудовите задължения на лицето, освен когато се провеждат учебни занятия или лицето се явява на изпити. Това се удостоверява с документ, издаден от учебното заведение. Следва да се има предвид, че висшите училища осъществяват цялостната си дейност върху принципа на академична автономия в съответствие със законите на страната (чл. 19, ал. 4 от Закона за висшето образование). Те самостоятелно изготвят цялостната учебна документация за всяка специалност, която съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за висшето образование обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение, преценката дали се налага откъсване от производството за провеждане на учебния процес или не, следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай. ЛТ/

03.10.2022 ID:17
Служител е назначен на срочен договор за обучение на основание чл. 230 ал.1 от КТ, във връзка със сключен договор по програма за младежка заетост - за срок от 6 месеца. Срока на договора изтича на 16.11.2022 година. От 24.09.2022 до 07.11.2022 г. година лицето е в отпуск 45 дни – причина „бременност и раждане“. Работодателя би искал да продължи договора, като сключи нов срочен или безсрочен трудов договор с цел запазване на работното място и използване на придобитите умения на обучаемия. Въпросите са ни: 1. Кога и как би могло да се сключи срочен и ли безсрочен трудов договор с лицето, което е в отпуск за бременност и раждане, съгласно представен болничен лист до 07.11.2022 г. и съответно след това ще бъдат издадени и нови болнични листа? 2. Възможно ли е прекратяване на трудовия договор по чл. 230 от КТ предварително преди изтичане на срока и сключване на срочен или безсрочен трудов договор по време на ползване на отпуск за бременност? 3. Има ли възможност да се прекрати отпуска за бременност и раждане и от кого, с цел сключване на нов трудов договор и спазване на изискването за поне един отработен ден? 4. Какви са възможностите да бъде защитено правото на служителя за ползване на обезщетения по КТ за временна нетрудоспособност, майчинство и гледане на дете след изтичане на срока на договора за обучение и изразено желание от двете страни за продължаване на трудовоправните отношения?

Уважаема госпожо, На запитването Ви е отговорено с писмо изх. № 26-00-609/03.11.2022 г.

03.10.2022 ID:16
1. Ако физическо лице работи на трудов договор в продължение на 10 години и същевременно е съдружник в ООД- ще има ли право на обещетение за безработица, ако след прекратяване на трудовия договор се регистрира в бюрото по труда? 2. Ако към момента на регистриране в бюрото по труда вече не е съдружник - има ли значение кога е напуснал ООД?

Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта (АЗ); 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Тази разпоредба е императивна и лицата, за които не са изпълнени кумулативно горецитираните условия, нямат право на парично обезщтение за безработица. Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението за отпускането му е подадено в тримесечен срок от тази дата (чл. 54а, ал. 4, т. 1 от КСО) и лицето се е регистрирало като безработно в АЗ в срок от 7 работни дни от същата дата (чл. 54а, и. 4, т. 2 от КСО). На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества. В посочения от Вас случай, ако съдружникът в ООД се осигурява по този ред, той е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и е длъжен да декларира в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата си дейност (чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица - НООСЛБГРЧМЛ). Срокът за подаване на декларацията, която е по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП е 7 - дневен, считано от датата на настъпване на съответното обстоятелство./КП

03.10.2022 ID:15
Дъщеря ми иска да ми прехвърли майчинството си от 01,01,2023 г. Внукът ми ще бъда на 1г 4 мес.И дъщеря ми и аз работим по трудов договор. Въпросът ми е имам ли право на нейното майчинство, тъй като преди няколко години бяха спрени такива процедури за някакъв период. И какво обезщетение ще вземам? Благодаря за отговора предварително.

Уважаема госпожо Димова, Съгласно чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. Видно от разпоредбата, Вие, като баба на детето, можете да ползвате отпуска вместо майката. Условията на обезщетението при ползване на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст са определени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Право на парично имат лицата, които имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск (чл. 52а от КСО). Размерът на паричното обезщетение е определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряванена на 710 лв. (СР)

02.10.2022 ID:8
Здравейте, при сключен срочен трудов договор на 01,06,2022 година до 30,09,2022 г, т.е. преди 01,08,2022 г, където е посочен срок на изпитване в полза на работодателя шест месеца, сега с новите промени срокът на изпитване е един месец. Може ли работодателят да прекрати от 01,09,2022 година трудовият ми договор по чл 71- в срок на изпитване в полза на работодателя. Т.е за сключените срочни трудови договори преди 01,08,2022 - важи ли новата промяна в законодателството за срокът на изпитване Благодаря ви

Предишна 1 2 ... 154 155