06.11.2025 ID:6172
Здравейте! Назначавам лице, считано от 10 ноември 2025 г. Същото предоставя трудова книжка приключена съгласно § 24 от ПЗР КТ, но то е продължило да работи до 30 октомври 2025 г. По какъв начин да разбера какъв е стажът на лицето от 01.06.2025 до момента на прекратяване на предишната му работа, за да мога да изчисля и впиша процент прослужено време при назначаване.

Съгласно чл. 347а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) единният електронен трудов запис е електронен документ, който съдържа данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и е официален удостоверителен документ. Единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж (чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ). В тази връзка, според чл. 12, ал. 3 от Наредбата за трудовия стаж след 1 юни 2025 г. трудов стаж по Кодекса на труда се установява и с данните, вписани в единния електронен трудов запис на работника или служителя. Според чл. 347а, ал. 4 от КТ работодателите имат право на информация за наети от тях работници и служители, въведена от предходни работодатели, определена в Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ), с изключение на размера на трудовите възнаграждения и обезщетения, които работникът или служителят е получавал при предходни работодатели. Според чл. 15, ал. 1, т. 4 от НВРЗ Националната агенция за приходите осигурява достъп на работодателя и органа по назначаването за данни от единен електронен трудов запис на лицето, с което е в трудово или служебно правоотношение, подадени от предходни работодатели или органи по назначаване, вкл. и данни за трудовия стаж, с изключение на данните за размера на трудовите възнаграждения и обезщетения. Редът за предоставяне на достъп на работодателя и органа по назначаване до данните за трудовия стаж на кандидата е регламентиран подробно в чл. 15 от НВРЗ. При необходимост от техническо съдействие за използването на програмния продукт Електронни трудови записи, следва да се обърнете към Националната агенция за приходите. Следва да се има предвид, че начина за изчисляване на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е регламентиран в чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.ПР

05.11.2025 ID:6169
Във връзка с въвеждането на еврото в РБ от 01.01.2026 г. трябва ли да се сключат нови допълнителни споразумения със служителите, в които заплатата от лева е превалутирана в евро?

Съгласно чл. чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) в трудовия договор се определя размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения. Според чл. 45, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) считано от датата на въвеждане на еврото в Република България възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи, пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване и добавките към тях и гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя се изплащат в евро и се преизчисляват съгласно правилото за превалутиране от левове в евро, уредено в чл. 12 от ЗВЕРБ. В случай, че размерът на трудовото възнаграждение не се променя, а се превалутира по описания по-горе ред след въвеждане на еврото в Република България, считаме че не е необходимо сключване на допълнително споразумение към трудовия договор. Обръщаме внимание, че единният електронен трудов запис съдържа данни за размера на основното трудово възнаграждение (чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ). В тази връзка, при последващо изменение или прекратяване на трудовото правоотношение след въвеждане на еврото, когато работодателят има задължение да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ), според Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис към приложение №1 към чл. 8, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, в т. 18 от ЕТЗ следва да се попълни размерът на основното трудово възнаграждение в националната валута, към момента на подаване на записа.ПР

05.11.2025 ID:6168
Здравейте, Допустимо ли е главен архитект на община да работи на 4 часа към едната община по трудово правоотношение и същевременно на 4 часа по службено правоотношение по 16 а в друга община ? Какъв период от време може да работи по 16 а ?

Съгласно чл. 16а, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) държавният служител може да бъде назначен при непълно работно време само на експертна длъжност. В общинските администрации може да бъдат назначавани държавни служители на длъжност "главен архитект" при непълно работно време. В ал. 4, изр. 1-во на чл. 16а от ЗДСл държавният служител може да бъде назначен в две администрации по служебни правоотношения при непълно работно време след сключване на писмено споразумение между него и органите по назначаването в тях. От изложеното е видно, че ЗДСл урежда възможността за работа на непълно работно в две администрации, т.е. допуска се съществуване на две служебни правоотношения на непълно работно време. Не е уредена възможност за паралелно съществуване на служебно и трудово правоотношение при непълно работно време. Считаме това за недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, която определя, че за държавен служител не може да бъде назначено лице, което работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище. ЛТ/

04.11.2025 ID:6164
Единственият компетентен орган, от чиято изключителна компетентност е да се произнася относно придобитото право на пенсия е НОИ. В този смисъл дори работодателя да счита, че лицето е придобило право на пенсия, то е налице правна възможност НОИ да не признае част от трудовия му стаж при извършване на проверка и да не отпусне пенсия. В същото време работодателя няма абсолютна информация относно трудовия стаж на лицето. Това е така, защото работникът или служителя не е задължен да представи документи, удостоверяващи трудов стаж и професионален опит - ако представи такива, се начислява клас прослужено време, ако не представи - не се начислява. Работодателят също не е задължен да изследва и събира документи за трудов стаж на работещите. Ето защо информацията, която работодателя съхранява не може да се ползва за въпросите за придобитото право на пенсия, а единствено за изчисляване на клас прослужено време. Законодателят е предоставил право на работодателя да прекрати трудовия договор на пенсионните основания, но не и да се произнася по въпроса, придобило ли е едно лице право на пенсия или не, защото законодателят е предоставил тази компетентност на НОИ, а никой орган не може да иззема чужда компетентност, тъй като акта му би бил нищожен. Ето защо, възниква следния въпрос: За да възникне право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, нужно ли е да е налице произнасяне на единствения компетентен орган, комуто законодателя е предоставил изключителна компетентност да се произнася по тези въпроси, защото ако такова обезщетение бъде изплатено, а на лицето отказано отпускане на пенсия, то се оказва, че платените средства са платени на несъществуващо основание и са недължимо платени, което е нарушение на финансовата дисциплина. Личното ми становище е, че страните могат да прекратят трудовия договор на пенсионните основания, но отделно от това - за да възникне право на обезщетение е нужно лицето да представи документи от единствения компетентен орган, на когото законодателят е предоставил изключителна компетентност по въпроса с придобиването право на пенсия, документи, удостоверяващи, че действително лицето е придобило право на пенсия - решение, разпореждане. Едва след това за работодателя възниква задължение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, тъй като до този момент не е налице онзи юридически факт, свързан с придобитото право на пенсия, а само прекратителните основания по КТ.

Уважаема господине, Според чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Видно от разпоредбата, за да възникне задължение за определяне и изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е настъпило по време на трудовото правоотношение с този работодател, без значение дали е упражнено, т.е. дали работникът или служителят е подал заявление за пенсиониране/получава пенсия. Работодателят преценява наличието на необходимия осигурителен стаж въз основа на данните в трудовото досие на работника или служителя, а по отношение на предходен осигурителен стаж въз основа на представените от работника или служителя документи. Обръщаме внимание, че от 1.06.2025 г. Националната агенция за приходите поддържа регистър на заетостта, който съдържа единните електронни трудови записи на работниците и служителите. Работодателите имат право на информация за наети от тях работници и служители, въведена от предходни работодатели, определена в Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, с изключение на размера на трудовите възнаграждения и обезщетения, които работникът или служителят е получавал при предходни работодатели. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя (образец УП-3) и с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Неизплащането на дължимите обезщетения от работодателя е основание за предявяване на съдебен иск. Срокът за предявяване на иска е 3-годишен от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Обръщаме внимание, че основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ изисква работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. прекратяването на правоотношението ще е законосъобразно, когато това право е вече придобито по време на действие на трудовия договор. (СР)

03.11.2025 ID:6163
Здравейте. За колко дни трябва да се върна на работа след отпуска по майчинство, преди да изляза в полагаем платен годишен отпуск, за да ми се актуализира заплатата?

Според чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. ГЕ

03.11.2025 ID:6162
Здравейте, предстои да прекратим трудовото правоотношение със служител на основен трудов договор /4 ч./ и на доп.тр.договор при същия работодател /4 ч./ поради придобиване право на пенсия за осиг.стаж и възраст. Служителят е използвал до момента пълния размер от полагаемия платен отпуск, полага ли му се обезщетение по реда на чл.223, ал.3 от КТ за допълнителното тр.правоотношение, или то засяга само основното, по което той е страна? Благодаря Ви

Уважаема госпожо, Предполагаме, че запитването се отнася до правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ). Договорът за допълнителен труд при същия работодател по чл. 110 от КТ е трудов договор и лицето, сключило такъв договор има всички права на работник или служител, вкл. право на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В тази връзка при едновременно прекратяване на основното и допълнителното трудово правоотношение на работник или служител, който отговаря на условията за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение се изплаща само по едното от правоотношенията. (СР)

03.11.2025 ID:6161
При подаване на доп.споразумение за промяна на безсрочен трудов договор в срочен, какво основание трябва да се избере: 002 - Срочен трудов договор по чл.68 ал.1 т.1 КТ или 021- Допълнително споразумение по чл.119 ал.1 КТ с което се променя срокът на тр.договор, длъжността или размерът на пл.год.отпуск ?

Според чл. 67, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено. Съгласно чл. 119, ал. 1 от КТ трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. С оглед на това, при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено и постигнато съгласие между страните, няма пречка с допълнително споразумение по реда на чл. 119, ал. 1 от КТ да бъде променено основанието на трудовия договор от безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. Обръщаме внимание, че единният електронен трудов запис съдържа данни за основанието на трудовия договор (чл. 349, ал. 1, т. 4 от КТ). Според чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „а)“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно основанието на трудовия договор. В тази връзка няма пречка с подаване на ЕТЗ да се впише промяна на основанието на трудовия договор в т. 12 от код 001 за безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ на код 002 – за срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. При необходимост от техническо съдействие за използването на програмния продукт Електронни трудови записи, следва да се обърнете към Националната агенция за приходите.ПР

03.11.2025 ID:6160
Здравейте! Регистрирах въпроса си на 29.09.25 година под номер ID:5993 а все още няма отговор! Какво се случва? Хубав ден!

При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Обезщетението се изплаща от работодателя, само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преценката за размера на обезщетението се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор.

03.11.2025 ID:6159
Във връзка с прилагането на чл. 164в от Кодекса на труда и чл. 46ж, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), как точно се определя срокът за използването на този отпуск при следните случаи: • Когато служителят желае да ползва пълния размер на отпуска от 2 месеца за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, на какъв конкретен период има право?Например – ако иска да използва 2 месеца от 01.11.2025, когато следва да е последният ден на този отпуск? Вариант 1: два пълни календарни месеца и съответно право на отпуск от 01.11.2025г. до 31.12.2025вкл. Вариант 2: 60 календарни дни и съответно право на отпуск от 01.11.2025г. до 30.12.2025вкл. • Има ли нормативно определен точен брой календарни дни, които съответстват на „два месеца“ отпуск по чл. 164в от КТ? Приема ли се, че 2 месеца се равняват на 60 календарни дни или се изчислява от дата до дата (например от 04.03.2026г. До 03.052026г.вкл) без значение от броя календарни дни в конкретния период. • Как следва да се изчислява правото на ползване, ако бащата иска да ползва отпуска за отглеждане на дете по чл. 164 от КТ на части? Как тези подпериоди следва да се събират и да се прецени кога правото е изчерпано?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 164в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) бащата има право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца, когато не е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10 (за бременност и раждане), чл. 164, ал. 3 (за отглеждане на дете до 2-годишна възраст), чл. 164б, ал. 2 и 5 (при осиновяване) или чл. 167, ал. 1 (смърт, тежко заболяване, лишаване от родителски права на майката) от КТ. Видно от разпоредбата срокът на отпуска е определен в месеци (календарни). Съгласно общите принципи за изчисляване на сроковете в Закона за задълженията и договорите срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 164в, ал. 6 от КТ времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж. В тази връзка следва да се отбележи, че за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал. 3 от КТ). В чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовия стаж е предвидено, че при изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовия стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 (при законоустановена петдневна работна седмица). Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци. Следва да се има предвид, че в чл. 38, ал. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е възприет аналогичен принцип при зачитане на един месец осигурителен стаж. Поради това сме на мнение, че когато през определени календарни периоди работникът или служителят е ползвал на части общо 21 работни дни отпуск по чл. 164в, ал. 1 от КТ, времето следва да се зачете за един пълен месец отпуск. По този начин ще се прилага еднакъв подход при изчисляване размера на ползвания отпуск, на придобития трудов и на зачетения осигурителния стаж на работника или служителя. (СР)

03.11.2025 ID:6157
При отсъствие на държавен служител повече от 30 дни, кога започва изплащането на допълнителната заплата в размер 50 на сто от минималния размер на основната заплата за длъжността ( чл. 84, ал. 4 от ЗДСл ) след изтичане на 30 дни или от мемента на отсъствие на заместваният служител. Благодаря

От данните в запитването може да се направи извод, че въпросът се отнася до права и задължения, произтичащи от служебно правоотношение по Закона за държавния служител (ЗДСл), което е извън функционалната компетентност на Министерството на труда и социалната политика. Следва да имате предвид, че дирекция „Координация и модернизация на администрацията“, която е част от специализираната администрация на Министерския съвет, има функционална компетентност да подпомага администрациите на органите на изпълнителната власт в областта на човешките ресурси. В тази връзка при необходимост от съдействие по отношение на прилагане на ЗДСл следва да се обърнете към посочената администрация.

02.11.2025 ID:6156
Здравейте работя като Рехабилитатор в голяма частна болница от 16 години на постоянен трудов договор 7 часа към МБАЛ.Сега предлагат на целия екип от 14 рехабилитатори да преминем на нови 2 договора.Първия на 6 часа към ДКЦ Медицински Център и втори договор 1 час към МБАЛ - Болница.Като ни уверяват, че двата договора правят едно цяло и се приравняват към сегащният, по отношение на осигуровки осигурителен стаж, отпуски и заплащане.Това законно ли е? До този момент сме работили и в двете звена с един договор на 7 часа. Предлагат ни да сключим новите договори в един ден, с прекратяване на старият.На една бланка да напишем, че доброволно желаем прекратяване на старият договор на 7 часакъм МБАЛ и втора бланка заявление, че желаем да сключим договор на 6 часа към ДКЦ и 1 час към МБАЛ.Това правилно ли е?

От изложеното в запитването правим извода, че МБАЛ и ДКЦ Медицински Център са различни работодатели по смисъла на Кодекса на труда (КТ) и всеки от тях има право самостоятелно да наема работници и служители по трудово правоотношение. Следва да се има предвид, че КТ допуска работата по два трудови договора – основен и допълнителен, при спазване на правилата за междудневната и седмичната почивка. Продължителността на работното време, размерът на трудовото възнаграждение и на платения годишен отпуск се определят по всеки трудов договор и са задължителен елемент от неговото съдържание. Няма пречка във всеки от трудовите договори да се договори непълно работно време, което представлява част от законоустановеното работно време (пълно или намалено). Съгласно чл. 137, ал. 2 КТ видовете работи, за които се установява намалено работно време се определят с наредба на Министерския съвет. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 3, т. 7 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, законоустановеното намалено работно време за длъжността „рехабилитатор“ е с продължителност 7 часа. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 4 от наредбата право на намалено работно време имат работници и служители за дните, в които извършват определените в чл. 3 работи за не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време. Съгласно чл. 136, ал. 3 КТ установената нормална продължителност на работното време е 8 часа и следователно тези работници и служители, за да имат право на намалено работно време следва да извършват съответната работа за не по-малко от 4 часа. В случая рехабилитаторите, които работят на 6 часа към ДКЦ Медицински център, имат право на намалено работно време по чл. 137, ал. 2 КТ и произтичащите от това права, вкл. право на основен платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 КТ в пълен размер (не по-малко от 20 работни дни) и на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ във връзка с чл. 2, т. 13 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск в пълен размер (не по-малко от 5 работни дни). Работата по втория трудов договор за 1 час към МБАЛ – Болница не поражда правата, свързани с работа при намалено работно време. в този случай рехабилитаторите имат право единствено на основен платен годишен отпуск, изчислен пропорционално към пълното законоустановено работно време – 8 часа. По отношение на трудовия стаж се прилага чл. 355 КТ. Съгласно чл. 355, ал. 2 КТ за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Следователно в конкретния случай само работата по основния трудов договор на рехабилитаторите, които работят на 6 часа към ДКЦ Медицински център, е достатъчно основание за признаване на „пълен“ трудов стаж. По отношение на осигурителния стаж е необходимо да се има предвид следното: Кръгът на осигурените лица е регламентиран с чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 (при трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда) и по чл. 4а, ал. 1 (морските лица). В този смисъл по отношение на задължението за осигуряване на работниците и служителите по трудов договор е без значение дали са назначени на пълното законоустановено работно време или на непълно работно време. На основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години, като за осигурителен стаж се зачита времето, през което гореизброените осигурени лица са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. В тази връзка с чл. 38 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са уредени правилата за изчисляване продължителността на осигурителния стаж. Съгласно чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС за времето след 31.12.2002 г. осигурителният стаж на работниците и служителите по трудов договор, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време. Всеки от осигурителите, при които сте назначен и сте работил на непълно работно време (по 1 час и по 6 часа дневно), ще изчислява продължителността на положения при него осигурителен стаж по горепосочения начин. При преценка правото на пенсия, свързана с трудовата дейност, пенсионният орган сумира осигурителния стаж при всеки от работодателите. В този случай се спазва и правилото по чл. 38, ал. 11 от НПОС, ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж да се зачита не повече от един месец. Предвид гореизложеното и във връзка с това, че законоустановеното работното време като рехабилитатор при работодателя, с който имате сключен втори трудов договор за 1 час не е 7 часа, а е 8 часа (тъй като при него нямате право на намалено работно време), зачетеният общ осигурителен стаж по двете правоотношения ще е по-малък от този, който Ви е бил зачетен, когато сте работил като рехабилитатор по едно правоотношение на 7-часов работен ден. ЛТ/ВН

30.10.2025 ID:6152
Здравейте, в каква валута трябва да се сключои и подаде към НАП в регистъра за ЕТЗ, допълничелно споразумение или трудов договор слючени през декември 2025, а влизащи в сила от 4.01.2026.

Според чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Единният електронен трудов запис съдържа данни за размера на основното трудово възнаграждение (чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ). В чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта е уредено задължението на работодателят да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) в 3-дневен срок от сключване на трудовия договор или допълнителното споразумение. В тази връзка, според Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 18 от ЕТЗ следва да се попълни размерът на основното трудово възнаграждение в националната валута, към момента на подаване на записа. В този случай при подаване на ЕТЗ през декември – в лева, а след 1 януари 2026 г. – в евро.ПР

30.10.2025 ID:6151
Моля, за отговор на зададения въпрос ID 5950 от 17.09.2025 г.

След извършена проверка от IT специалистите ни в Рубрика „Въпроси и отговори“, беше констатирано, че имате няколко зададени въпроса съответно на 16.09, 17.09 и 01.10 като не сте посочили желаната от вас подрубрика. За да могат да бъдат достъпни за нас и разпределени на експертите за отговор, трябва да посочите конкретна рубрика. Моля задайте въпроса си отново.

30.10.2025 ID:6150
При подаване на ЕТЗ за възникване/изменение на трудовото правоотношение относно мандатни длъжности (кмет на община, зам.-кмет, кмет на кметство и кметски наместник) следва ли да се посочи срок на споразумението/договора в поле 15? Как следва да се процедира при частични избори, когато се довършва мандата? Следва ли да се посочи крайна дата? Мандатът за тези длъжности започва да тече от датата на полагане на клетва, но няма фиксирана крайна дата, тъй като не се знае кога ще бъдат насрочени следващите избори.

В чл. 68, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) са регламентирани пет вида срочни трудови договори. Освен срочен трудов договор за определен срок (чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ), трудовото законодателство регламентира възможност за сключване на срочен трудов договор до завършване на определена работа (т. 2); за заместване на работник или служител, който отсъства от работа (т. 3); за работа на длъжност, която се заема с конкурс – за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс (т. 4); за определен мандат, когато такъв е установен за съответната организация (т. 5). Характерна особеност на срочните трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 2 – 5 от КТ е, че срокът при тях е определяем чрез времето, необходимо до настъпване на точно определено събитие. Поради това, в тези видове трудови договори не се определя конкретен срок (дата), на която се прекратява трудовият договор, а според вида на срочния договор се определя конкретното събитие, с настъпването на което се прекратява трудовото правоотношение. В този смисъл е правната теория и установената съдебна практика (например Решение № 24/30.01.2019 г. по гр. д. № 1339/2018 г., IV г.о., ВКС; Решение № 268/08.04.2010 г. по гр. д. № 521/2009 г., ІV г.о. на ВКС; и др.). В чл. 10, ал. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е регламентирано задължение работодателят да подава електронен трудов запис съгласно приложение № 1 в тридневен срок от сключване на трудовия договор. В т. 12 „Основание на трудовия договор…“ на електронния трудов запис следва да се попълни код за вида на трудовия договор. При сключване на срочен трудов договор, според неговия вид, следва да се попълни код: 002 – за трудов договор сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ; 003 - трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ; 004 - трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ; 005 - трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ и 006 - трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ. В указанията за попълване към приложение 1 в НВРЗ е посочено, че в електронния трудов запис в т. 15 „Срок на трудовия договор…“ се попълва датата във формат (ддммгггг), на която изтича срокът на договора. Предвид изложеното считаме, че форматът определен в т. 15 на електронния трудов запис е приложим само към трудовите договори, сключени на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. За другите видове срочни трудови договори форматът в т. 15 е неприложим, доколкото срокът в трудовия договор се определя не чрез посочване на дата, а чрез настъпването на точно определено сигурно събитие. В тази връзка, по наше мнение е допустимо в т. 15 да не се вписват данни при трудови договори, сключени на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 - 5 от КТ.НС

28.10.2025 ID:6139
Здравейте, назначаваме по трудов договор лице, което има навършени 18 години. Като това се е случило през текущата година. На колко дни основен платен годишен отпуск има право лицето - 20 или 26 дни? Допълвам, че лицето е назначено на 8ч. и ще работи на длъжност, която не е при специфични условия - продавач-консултант.

Според чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни (чл. 155, ал. 4 от КТ). Съгласно чл. 305, ал. 4 от КТ работниците и служителите, ненавършили 18 години, имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, включително и за календарната година, през която навършват 18 години. От данните в запитването правим заключение, че лицето е навършило 18 години към момента на сключване на трудовия договор. Следоватлено разпоредбата на чл. 305, ал. 4 от КТ не би следвало да е относима в случая. ГЕ

28.10.2025 ID:6138
Здравейте, Служител е назначен на трудов договор за срок от една година по негова молба, но преди да изтече срока подава молба за преобразуване на трудовия договор от срочен в срок за неопределено време. Подаден е ЕТЗ за промяна на срока за неопределено време. След два месеца лицето подава молба за прекратяване на трудовия договор,който вече е безсрочен. Питането ми е следното: При прекратяване кое основание се посочва в ЕТЗ - срочен договор /първоначалния договор/ или безсрочен /актуален към момента на трекратяване на ТД.

Според чл. 119, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), когато трудовият договор е срочен и/или за работа на непълно работно време, работникът или служителят има право писмено да предложи на работодателя изменението му в трудов договор за неопределено време и/или за работа на пълно работно време. От момента на сключването на допълнителното споразумение трудовият договор се преобразува от срочен в безсрочен и за него се прилагат всички правила за безсрочните трудови договори, включително и по отношение на прекратяването. По тази причина при подаване на електронен трудов запис за прекратяване на трудовото правоотношение следва като основание на трудовия договор да се посочи съответния код за безсрочен трудов договор.ПР

28.10.2025 ID:6137
Възможно ли е промяна на основанието за сключване на трудов договор – от договор, сключен на основание чл. 111 от Кодекса на труда (за работа при друг работодател), към договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ (безсрочен трудов договор), да бъде извършена чрез допълнително споразумение? Ако да – следва ли допълнителното споразумение да бъде оформено на основание чл. 119 във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ?

Съгласно чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. С оглед на това няма пречка с допълнително споразумение по реда на чл. 119, ал. 1 от КТ да бъде променено основанието на трудовия договор от допълнителен трудов договор по чл. 111 от КТ на безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. Обръщаме внимание, че единният електронен трудов запис съдържа данни за основанието на трудовия договор (чл. 349, ал. 1, т. 4 от КТ). Според чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „а)“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно основанието на трудовия договор. В тази връзка няма пречка с подаване на ЕТЗ да се впише промяна на основанието на трудовия договор в т. 12 от код 011 за допълнителен трудов договор по чл. 111 от КТ на код 001 – за безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ.ПР

28.10.2025 ID:6136
Какви действия следва да предприеме работодателят в следния случай: Служител, назначен по допълнителен трудов договор на основание чл. 111 от КТ, е прекратил трудовите си отношения с основния работодател, но не е уведомил работодателя, при когото работи по допълнителния договор. Какви са задълженията на работодателя, при когото служителят е назначен по чл. 111, след узнаване на този факт? Допълнително, възможно ли е работодателят да въведе изискване служителите, назначени по допълнителен трудов договор, да уведомяват своевременно при настъпване на промяна в обстоятелствата, свързани с техния основен трудов договор (например прекратяване или промяна на режима на заетост)? Ако да – по какъв начин може да бъде регламентирано това задължение (например чрез клауза в трудовия договор, вътрешни правила или декларация)?

Разпоредбата на чл. 111 КТ регламентира сключването на допълнителен трудов договор при друг работодател. За сключването на такъв договор няма ограничения, освен ако в трудовия договор по основното трудово правоотношение не е уговорена забрана поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. В КТ не е предвидено задължение за работника или служителя да уведомява работодателя си по допълнителния трудов договор за настъпили промени в обстоятелства, свързани с работата им по основното трудово правоотношение. Правното основание за сключване на допълнителния договор не е елемент от неговото съдържание. Няма нормативно изискване за трансформиране на трудовия договор за допълнителен труд в основен, когато е прекратен предходно сключения основен трудов договор с друг работодател. Поради това трудовият договор по чл. 111 КТ продължава да има действие между страните в съответствие с определените в него условия, вкл. продължителността и разпределението на работното време. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния касационен съд (например Решение № 169 от 06.07.2015 г. на ВКС, III Г.О. и Решение № 512 от 14.01.2013 г. на ВКС, IV Г.О.). Независимо от това, няма пречка работодателят да поиска от работника или служителя информация за прекратяването на основен трудов договор и чрез допълнително споразумение да се промени основанието на договора. ЛТ/

28.10.2025 ID:6135
Налице ли е нарушение от страна на работодателя, ако служител, който се намира в отпуск поради временна неработоспособност, по време на този отпуск подаде заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (по взаимно съгласие), и работодателят приеме това заявление и издаде съответната заповед за прекратяване?

Според чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Няма нормативна пречка трудовото правоотношение да се прекрати на това основание докато работникът или служителят е в отпуск поради временна неработоспособност. ГЕ

27.10.2025 ID:6134
При приключване на трудови книжки е установено, че междинните записи в колона 6 и 9 в период от 10 години в организацията не са заверявани с подпис и печат на работодателя, който е бил към момента на извършване на промяната. Към настоящият момент организацията е с нов работодател и за този период от 10 години институцията е с променено наименование, съответно с нов печат. Как да процедираме при оформяне на трудовата книжка в колона 6 и 9 с междинните подписи и печати? Настоящият работодател има ли право да подписва настъпили промени за стар период, след като не е заемал тази длъжност към онзи момент? Благодаря Ви!

Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ПЗРЗИДКТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя. Цитираната разпоредба създава задължение за работодателите да оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при работодателя към 1 юни 2025 г. Следва да се има предвид, че продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя към 1 юни 2025 г., се вписва в трудовата книжка от настоящия работодател, подписва се от главния счетоводител и от лицето, което представлява работодателя към момента на вписването. В случаите на промяна на работодателя по чл. 123 КТ (запазване на трудовото правоотношение при правоприемство) в продължителността на трудовия стаж се включва и стажът, положен при предишния работодател. ЛТ/