MTSP

05.06.2023 ID:1871
Здравейте, сключихме в предприятието, където работим групова медицинска застраховка Закрила за всички служители. Това допълнително здравно осигуряване представлява ли социалните разходи предоставени в натура от работодателя и трябва ли да бъде начислявано към заплатите на служителите.

Относно признаването на определени разходи за социални за счетоводни и данъчни цели следва да се обърнете по компетентност към НАП. По поставените въпроси отношение има РАЗЯСНЕНИЕ на НАП № 96-00-111 от 31.05.2019 г. относно прилагане на ЗКПО, ЗДДФЛ и осигурителното законодателство във връзка със социалните разходи, предоставени в натура. ЛТ/

30.05.2023 ID:1853
Имам година и 5 месеца до пенсия. Преди месец научих, че работодателя ми не плащал близо 7/8 месеца осигуровки. Това можели да се отрази на моето пенсиониране. Имам трудов договор, но неплатени осигуровки. Работила съм от 2020г в тази фирма,

На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс. Това не се отнася за лицата по чл. 4, ал. 10 от КСО (работещите на трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по чл. 114а от Кодекса на трудa) и по чл. 4а, ал. 1 от КСО (морските лица). Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО за осигурителен стаж на работещите по трудов договор (без горепосочените изключения) се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски. В този смисъл обстоятелството, че осигурителните вноски не са внесени от работодателя, който се явява осигурител по силата на чл. 5, ал. 1 от КСО, не се отразява върху пенсионирането на неговите работници и служители. ВН

18.05.2023 ID:1808
Поставих два въпроса в тази рубрика,които системата постави под №1705 и все още нямам отговор-защо нямам отговор?

На поставените от Вас въпроси е отговорено на дата 18.05.2023 г./КП

16.05.2023 ID:1788
Здравейте! Сключваме граждански договор със служител на 11.04.2023 г. за извършване на услуга. В ГД е упоменато, че се изплаща сумата след представяне на протокол от наетото лице за свършена работа. Лицето представя протокола юни месец и тогава му се изплаща сумата за услугата. В декларацията , която попълва лицето за доход, на който се осигурява другаде, за кой месец се пише дохода- за юни ли? Благодаря!

По поставения от Вас въпрос следва да се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите./КП

11.05.2023 ID:1773
Здравейте ..!Работил съм на почасово сумарно работно време -охрана и имам положен извънреден труд.Следва ли тези изработени часове извънреден труд да се признаят,приравнят към 8ч и прибавят към Общия осигурителен стаж ,придобит във фирмата .., кога и как ..!?Благодаря ..!

Определението за извънреден труд, правилата за допустимост, ограниченията за полагането му и др., са регламентирани с нормите на чл. 143 – чл. 150 от Кодекса на трудa (КТ). С чл. 149 от КТ работодателят е задължен да води специална книга за отчитане на извънредния труд, като положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред Инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година. Правилата за зачитане и изчисляване на осигурителен стаж за положения от работника или служителя труд, отчетен от работодателя като извънреден, са уредени с чл. 38, ал. 16 и 17 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно чл. 38, ал. 16 от НПОС от 01.01.2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд, се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време. С ал. 17 на чл. 38 от НПОС осигурителят се задължава, когато е зачетено за осигурителен стаж време, през което лицето е полагало извънреден труд, да издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение - образец УП-3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд. Разпоредбата на чл. 38, ал. 18 от НПОС регламентира, че при преценяване на правото и определяне размера на пенсиите за трудова дейност осигурителният стаж, изчислен в работни дни и часове, се превръща в календарни дни. ВН

10.05.2023 ID:1768
Здравейте, дъщеря ми - Х. П. Т., е с пенсия по инвалидност поради трансплантация на бъбрек. Вече втори ден пенсията й не е преведена. Има и други пациенти с ТЕЛК, които също нямат преведени пенсии. От Уникредит, където се намира банковата й сметка, твърдят, че при тях няма забавяне. В НОИ има претоварване на телефонната мрежа и не беше възможно да се свържа. Ако е възможно, бихте ли проучили защо има забавяне. Благодаря!

За информация относно изплащането на пенсията следва да се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ), в което е отпусната. На интернет страницата на НОИ е активна форма за контакти, на която може да поставите въпроса си.

09.05.2023 ID:1752
Здравейте, Въпросът ми е следният: Фирма, която предоставя човешки ресурси на предприятие в Германия, с което има договор за дългосрочна заетост - 2 години, след като сключи командирова работниците за работата там с допълнително споразумение по чл. 121а, но остава техен работодател, като извършва и води документацията по назначаване, освобождаване, ведомости и заплати: 1. Къде трябва да се внасят осигуровките и данъците на работниците? 2. В декларация 1, как трябва да се подава вид осигурен - с 99 или с 1?

По поставения от Вас въпрос следва да се обърнете по компетентност към Националната агенция за приходите./КП

09.05.2023 ID:1751
На 2 март 2023г.,като упьлномощено лице подадох документи за чужда помощ в ТП на НОИ гр. Перник на моята майка,която е на 89г.Казаха ми ,че срока е 4 месеца.Но това не е нова пенсия,а само добавка към пехсията. След чакането на ТЕЛК,сега в НОИ..... Благодаря предварително.

Съгласно правилата, относно рубриката „Въпроси и отговори“ на въпроси в които има становища, мнения, предложения, коментари, които не съдържат конкретен въпрос, както и изрази, квалификации и други не се изготвят отговори./ВН

08.05.2023 ID:1749
Времето по майчинство зачита ли се за трутов стаж Защо непрекъснато се увеличава прослуженото време за пенсиониране , обвързано с осигурителния стаж и накрая се стига до 66 години и осем месеца и 16 години осигурителен стаж , по този начин съм ощетена със 15 години осигурителен стаж който за чия сметка отива тел 08ххххххххххх.

Правилата за зачитане на трудов стаж за времето, през което работничка или служителка е ползвала отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете са уредени с Кодекса на трудa (КТ). За неработещите майки това време се признава за трудов стаж по силата на няколко акта, различни през отделни периоди – Постановление № 61 на Министерския съвет от 28.12.1967 г. за насърчаване на раждаемостта (ДВ, бр. 2 от 1968 г.), изменение и допълнение на чл. Зж от Указът за насърчаване на раждаемостта, чл. 354, т. 6 от КТ. На основание § 9, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО), времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. За времето от 01.01.2000 г. зачитането за осигурителен стаж при пенсиониране на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на малко дете е уредено с чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО, а с чл. 9, ал. 7 от КСО - на времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишната му възраст. На това основание посочения по-горе стаж се зачита при преценяване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпускана по реда на общите условия на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Общият ред за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст е регламентиран с чл. 68 от КСО, като детайлно, по години, условията са разписани с чл. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). На основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и чл. 15, ал. 1, т. 7 и 8 от НПОС за пенсиониране по този ред през 2022 г. жените трябваше да са навършили възраст 61 години и 10 месеца и да имат осигурителен стаж 36 години и 2 месеца, а през 2023 г. те могат да се пенсионират при навършена възраст 62 години и осигурителен стаж 36 години и 4 месеца. Хората, които нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, могат да придобият право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО при най-малко 15 години действителен осигурителен стаж и навършване на по-висока възраст, която се увеличава през годините до достигане на 67 години. Така например, за право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО при не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж през 2021 г. жените и мъжете трябва да имат навършена възраст 66 години и 8 месеца, през 2022 г. – 66 години и 10 месеца, а от 01.01.2023 г. – 67 години (чл. 15, ал. 3, т. 6-8 от НПОС). Както бе посочено, освен навършена възраст, за правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, те трябва да отговарят и на условието за най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Определение на понятието „действителен осигурителен стаж“ е дадено с § 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Това е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Предвид гореизложеното времето, което се признава за трудов и осигурителен стаж на неработещите майки, не е действителен осигурителен стаж. Това време не се взема предвид при преценяване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, но се взема предвид при определяне размера на тази пенсия. Увеличаването на пенсионната възраст и продължителността на осигурителния стаж, необходими за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е нормативно заложено в КСО още с влизането му в сила от 01.01.2000 г. ВН

03.05.2023 ID:1719
Здравейте, за втори път ще си задам въпроса, така и не получих отговор на въпрос ID 1436/27.02.2023 г. Коя дата се счита за прекратяване на майчинство на служителка / отглеждане на дете до 2г./ , чието дете ще посещава ясла - денят на записване на детето на ясла или денят, от който детето започва физическо посещение на яслата. Моля за отговор този път!

Съгласно чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) паричното обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване, при прекратяване на осиновяването или при настаняване на детето по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение, включително и детски ясли, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Аналогична е и разпоредбата на чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, според която, когато детето бъде настанено в детско заведение, включително детска ясла, отпускът на майката за отглеждането му се прекратява. Предвид гореизложеното за дата на настаняване на детето в детска ясла се счита датата на реалното му постъпване в детската ясла, вписана в документацията на заведението, като от този момент за майката възниква задължение да уведоми работодателя си и да подаде заявление-декларация за промяна на обстоятелствата свързани с изплащането на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. При настаняването на детето в детска ясла и завръщането на майката на работа, тя ще има право на парично обезщетение в размер на 50 на сто от обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО, ако не е дала съгласието си отпускът да се ползва от друго лице (баща, баба или дядо на детето), ако детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка (детските градини и ясли не са такива заведения), не се отглежда от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството, детето не е дадено за осиновяване, не е настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето./КП

29.04.2023 ID:1715
Здравейте! За 2023г., предвиден ли е &8, който фигурираше в ЗДОО за 2022г.? Право на неплатен отпуск до 90 работни дни считани за трудов стаж. Благодаря предварително за отговора. Поздрави!

В § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. (ЗБДОО за 2022 г.) е предвидено, че неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 90 работни дни, ползван през 2022 г., се зачита за трудов стаж. През 2022 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни дни. Този закон, вкл. и § 8, се прилагат до края на 2022г. С чл. 2 от Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. действието на някои разпоредби от ЗБДОО за 2022 г. беше продължено до приемането на ЗБДОО за 2023 г., но § 8 не е сред тях. Предвид на това, за 2023 г. неплатеният отпуск, който се зачита за трудов и осигурителен стаж е 30 работни дни, съгласно чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда и чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. КС

27.04.2023 ID:1705
За месеците март и април пенсията ми за инвалидност не ми беше изплатена въпреки,че бях подал молба и направление от личният ми лекар до РЗИ-Кюстендил на 12.01.2023г.Правомерно ли пенсията ми не е изплатена и ако не е правомерно кой носи отговорност за това?

Съгласно § 5 и § 6 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания – ЗИД на ЗХУ (обн. ДВ, бр. 8 от 25.01.2023 г., в сила от 29.01.2023 г.) започнатите и неприключени до влизането в сила на този закон производства по преосвидетелстване на лицата пред органите на медицинската експертиза, както и започнатите и неприключени производства до 4 месеца след влизането му в сила, се довършват при прилагане на чл. 101б от Закона за здравето, независимо от срока на подаване на заявление-декларация от лицата или от упълномощени от тях лица, или от законните им представители. Възобновяват се служебно след получаване на информация от Регионалните здравни инспекции правата и подкрепата на лицата с изтекъл срок на експертно решение, подали заявление-декларация за преосвидетелстване до влизането в сила на този закон, когато е налице забавяне в медицинската експертиза по смисъла на § 1, т. 48 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето (т.е. когато не е установена степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване; степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест – в тримесечен срок от подаване на необходимото заявление-декларация за преосвидетелстване). Регионалните здравни инспекции изпращат информация на компетентните органи по чл. 101б, ал. 3 от Закона за здравето в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон. На основание цитираните по-горе разпоредби служебно се възобновяват пенсионните права на лицата, които са подали заявление-декларация за преосвидетелстване преди да е изтекъл срокът на експертното решение до влизането на промените в сила, т.е. преди 29.01.2023 г. (какъвто е описаният от Вас случай) и в 3-месечен срок от подаване на заявлението за преосвидетелстване органите на медицинската експертиза не са установили степента на трайно намалена работоспособност. Националният осигурителен институт (НОИ) се произнася с разпореждане след подаване на необходимата информация от Регионалната здравна инспекция по реда на чл. 101б, ал. 3 от Закона за здравето. За конкретна информация следва да се обърнете към съответното териториално поделение на НОИ./КП

27.04.2023 ID:1704
На 12.01.2023г.Подадох молба и направление от личния ми лекар до РЗИ-Кюстендил за преосвидетелствуване на решението на ТЕЛК,което изтичаше на 18.03.2023г.За месеците март и април пенсия не ми беше изплатена.Подадох жалба до Омбудсмана на републиката.Получих копие от отговора на РЗИ-Кюстендил до Омбудсмана на Р.Б.от което разбрах,че компетентен по отношение на изплащане на пенсията ми е Директорът на НОИ-Кюстендил.В този случай Директорът на НОИ-Кюстендил длъжен ли е да ми изпрати копие от отговора до Омбудсмана на Р.Б.Правомерно ли е това,че пенсията ми за март и април 2023г.не ми е изплатена и ако не е правомерно кой носи отговорност за своеволието на Директора на НОИ-Кюстендил?И ако не е правомерно ще ми бъде ли изплатена пенсията за двата месеца?

21.04.2023 ID:1677
"Вицепремиерът Лазаров: Служебното правителство предлага увеличение с 12% на всички пенсии от 1 юли". Въпрос - Ако всички пенсии се увеличават с 12%, как "Средната пенсия ще нарасне с 16,8%"?

На основание чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. В тази връзка на осъвременяване от 1 юли 2023 г. с 12 на сто подлежат само пенсиите, отпуснати до 31.12.2022 г. По-високият среден размер на пенсията на един пенсионер през 2023 г. се очаква да достигне 792,51 лв. В този случай ръстът на средния размер на пенсията за 2022 г. е по-висок от 12 %, тъй като включва и новоотпуснатите пенсии през цялата календарна година./КП

19.04.2023 ID:1661
Здравейте, Родих първото си дете на ххххх и изкарах двете години майчинство като редовна студентка. Завърших и започнах работа на 19.09.1988. Тези 2 години как ще се зачетат при пенсиониране и ще се отразят ли на размера на пенсията. Какви документи трябва да представя, в случай че може да се зачете. Благодаря Ви предварително за отговора!

Съгласно § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. С влизането в сила на изменение и допълнение на чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (ДВ, бр. 51 от 1984 г.) от 03.07.1984 г. на неработещите жени-майки се признава трудов стаж от датата на раждането на детето до навършване на 3-годишната му възраст. Зачитането на времето на майчинството за трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж, т. е. пред когото трябва да послужи (например, ако е трудов стаж за пенсия – от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт). За установяване на този трудов стаж се представят акта за раждане на детето, трудовата книжка или документ, от който е видно, че през същия период лицето няма трудов стаж, признат по друг ред. Предвид гореизложеното за осигурителен стаж на майката може да се зачете времето от датата на раждане на детето (22.09.1986 г.) до датата на започване на работа (19.09.1988 г.), тъй като последната е преди датата на навършване на 3-годишна възраст на детето. Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане, и с 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж – за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа без превръщане. В този смисъл зачетеният повече осигурителен стаж се отразява благоприятно върху действителния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. ВН

18.04.2023 ID:1657
Има ли право наследник по завещание да получи пенсията на починал пенсионер от държавното обществено осигуряване (НОИ) ?

Неполучената пенсия от починал пенсионер се изплаща на наследниците по закон. Съгласно чл. 91, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за изплащане на неполучена пенсия от починал пенсионер наследниците му подават заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт, към което прилагат удостоверение за законните наследници. Неполучената пенсия се изплаща на упълномощеното от всички наследници лице или се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред. ВН

12.04.2023 ID:1652
Здравейте, имам следните питания: 1. Има ли пенсия за инвалидност, за получаването на която не се изисква (5 години) трудов/осигурителен стаж? 2. За отпускане на инвалидна пенсия кои точно осигуровки са определящи - тези за пенсия, общо заболяване, или други? Блгодаря предварително.

Понятието пенсия за инвалидност е общо, поради което интересуващия Ви въпрос няма еднозначен отговор. С Кодекса за социално осигуряване (КСО) са регламентирани условията за придобиване право на различни видове пенсии за инвалидност, като те са разделени на две групи според връзката им с трудовата дейност. Пенсията за инвалидност поради общо заболяване е свързана с трудовата дейност. Съгласно чл. 74 от КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението за отпускане на пенсия, както следва: 1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж; 2. до 25-годишна възраст - една година; 3. до 30-годишна възраст - 3 години; 4. над 30-годишна възраст - 5 години. Една трета от осигурителния стаж по т. 2, 3 и 4 трябва да е действителен. Лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж. Свързана с осигуряването и трудовата дейност е и пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест. Право на такава, независимо от продължителността на осигурителния стаж, имат осигурените лица, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест. Основание за това е чл. 78 от КСО. Правото на пенсия за военна инвалидност не е обвързано с наличието на осигурителен стаж и трудова дейност. Съгласно чл. 85, ал. 1 и 2 от КСО право на такава имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на наборната военна служба и службата в запаса или в резерва. Право на пенсия за военна инвалидност имат и загиналите при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната и лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили. Не е свързана с трудовата дейност и пенсията за гражданска инвалидност. Право на тази пенсия, съгласно чл. 87 от КСО, имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали при изпълнение на граждански дълг или случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи. Няма изискване за осигурителен стаж и трудова дейност и по отношение на социалната пенсия за инвалидност. На основание чл. 90а, ал. 1 от КСО право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Осигурителните права на осигурените за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест са посочени с чл. 11, 12 и 13 от КСО. Право на пенсии за инвалидност, свързани с трудовата дейност – инвалидност поради общо заболяване и инвалидност поради трудова злополука или професионална болест могат да имат само лицата, осигурени за съответните социални рискове инвалидност поради общо заболяване и трудова злополука и професионална болест (чл. 11, т. 4, букви „б“ и „в“, чл. 12 и чл. 13 от КСО)./ВН

12.04.2023 ID:1651
Здравейте, Съпруга ми цял живот управлява тежкотоварен автомобил над 12 т. /влекач с полуремарке/, като самоосигуряващо се лице, защото е собственик на камиона. Какво трябва да направи за да се пенсионира при условията на втора категория труд. В Наредбата за категоризиране на труда не е посочено, тя да важи само за назначените по трудови договори.

Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) се прилага за категоризиране на положеният на определени длъжности труд от работници, специалисти и служители. Обхватът на НКТП и изискванията за категоризиране на труда на работещите в съответни дейности, производства, работни места и професии се конкретизира с Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП. Тя е задължителна за всички работодатели, които осъществяват производства и дейности и имат назначени лица, чиито длъжности и работни места са обхванати с НКТП. Задължение на работодателя е и да осигурява в по-висок размер работниците, специалистите и служителите, работещи при условията на първа и втора категория труд и назначени на съответните длъжности и работни места, т.е. лицата, работещи по трудово правоотношение. На основание чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, като осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка. Те се осигуряват като упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, а не като полагащи труд на определени длъжности в определени производства или работни места. Няма законово основание самоосигуряващите се лица да ползват права по НКТП за полагания от тях труд като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества. ВН

12.04.2023 ID:1649
Здравейте, във връзка с НАРЕДБА ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. от 01.01.2021 г., начислямаме и зплащаме нощния труд в размер на 1.00 лв. за всеки отработен час, стъпваики на чл. 8 от наредбата, а именно не по - малко от 1 лв., моля за Вашето компетентно мнение правилно ли тълкуваме и начисляваме нощен труд . -има предписание от ДИТ Сливен - нощния труд да се изплаща на база МРЗ за 2023г. - 780 лв. или в размел на 1.17 лв.

Уважаема г-жо Миткова, Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (изм., ДВ, бр. 66 от 21.07.2020 г., в сила 01.01.2021 г.) за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. Цитираната разпоредба регламентира минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд - 0,15 на сто от минималната работна заплата (МРЗ), установена за страната. Следователно приемането на нов размер на МРЗ изисква да се определи и нов размер на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд. Определеният нов размер на допълнителното възнаграждение следва да отговаря на условието да не бъде по-малко от един лев. С Постановление № 497 на Министерския съвет от 2022 г. (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2023 г.), считано от 1 януари 2023 г. се определя нов размер на МРЗ за страната – 780 лв. Поради това, считано от 1 януари 2023 г. определеният на основание чл. 8 от наредбата минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд е 1.17 лв. за всеки отработен нощен час или за част от него. Посоченият нов размер отговаря на условието да не бъде по-малко от един лев. Предвид гореизложеното, считано от 1 януари 2023 г. работникът или служителят има право на допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 1.17 лв. Следва да се има предвид, че по-голям размер на възнаграждението може да се уговаря в индивидуален или колективен трудов договор. ЛТ/

12.04.2023 ID:1645
Аз съм пенсионерка от 2021г.по чл.68. Имам Тел,чийто срок изтече 01.01.23г. Но знам,че става автоматично пожизнен,тъй,като съм се пенсионирала.Работя на 4часа и Работодателят ,започна да ми удържат всички осигуровки. Моля Ви,отговорете ми,правилно ли е да ми прави удръжки.Вече не ме и викат от Телк комисиите,тъй,като е пожизнен?

Няма законово основание, когато лицата с увреждания осъществяват трудова дейност като работници и служители, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, да се освобождават от осигурителни вноски. На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) те са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за тези работници и служители се разпределят между осигурителите и осигурените на общо основание по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО. Тези правила се прилагат независимо дали лицата са пенсионери, както и независимо от вида и размера на получаваната пенсия. Определянето на срока на инвалидността и датата, на която изтича, е неотменна част от експертизата на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, извършването на която е от компетентността на териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), както визират чл. 3, ал. 2 и чл. 61, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 3 от Наредбата за медицинската експертиза. Датата, на която изтича определеният от ТЕЛК срок на инвалидността се вписва в експертното решение на ТЕЛК. С чл. 73, ал. 3 от КСО е възприето пенсиите за инвалидност на лицата с увреждания, навършили възрастта по чл. 68 от КСО, да се отпускат пожизнено. Но това не променя крайната дата на срока на инвалидността, определена в експертното решение на ТЕЛК, т.е. той не става автоматично пожизнен. ВН

Предишна 1 2 ... 16 17 18 ... 21 22 Следваща