|
23.07.2024 ID:3900 Здравейте! В социална услуга за резидентна грижа е назначен служител на длъжност касиер - домакин. Питането ми е - в коя категория служителите попада? А също и в коя категория служители попадат работещите, които заемат административни длъжности?
Уважаема госпожо, съгласно § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга са служители, отговарящи на изискванията на заеманата длъжност за предоставяне на услугата, които не са пряко ангажирани с основната дейност на услугата, но подпомагат доставчика в процеса на предоставянето й чрез подкрепящи и спомагателни дейности. Длъжностите са свързани с осигуряване на поддръжка на материално-техническата база, снабдяване, хранене, хигиенизиране и други дейности с изключение на дейностите, свързани с администрирането на услугата. Съгласно Наредбата за качеството на социалните услуги длъжността домакин е заложена само за услугите, предоставяни в домовете за пълнолетни лица с увреждания (Приложение № 25). Определянето на заплащането на служителите, заемащи административни длъжности извън посочените в Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се определят съгласно вътрешните правила за определяне на работните заплати на служителите в общината (доставчика). (ТЛ)
| 23.07.2024 ID:3896 Работя като психолог към ЦОП- интересува ме:
- съгласно Наредба № 72/18.06.24 год.- Какъв размер на платен годишен отпуск ми се полага?
- работя с деца и родители, водя обучение на кандидат-осиновители, правя оценка на родителски капацитет и работа за повишаване на родителския капацитет
- имам завършена магистърска степен психолог и педагогическа правоспособност
Уважаема госпожо, съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 52 от 18.06.2024 г., основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, и препоръчителните специалисти имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни. (ТЛ)
| 22.07.2024 ID:3894 Здравейте,
Майка ми, нейният баща и сестра ми попадат в категорията "уязвими групи", поради изключително нездравословен начин на живот, следствие от влошено ментално здраве. Причината за това е злоупотреба с алкохол, вероятно и други вредни субстанции, което доведе до влошаване на здравословното състояние на майка ми, която наскоро бе изписана от болница, след прекаран исхемичен инсулт. Жената е на 55 г. и не може да се обслужва сама, а хората, с които живее не осъзнават сложността на ситуацията и по-скоро саботират възстановителния процес чрез психически тормоз и неадекватно поведение. Бихте ли ме информирали какво може да се направи в такава ситуация?
С уважение,
Августина Данаилова
Уважаема госпожо, за ползване на възможностите за подкрепа, които законодателят е предвидил в областта на социалните услуги за възрастните хора и хората с увреждания, е необходимо да бъде потърсено съдействието на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на лицето. Всеки гражданин, при заявено желание, може да бъде информиран относно всички съществуващи социални услуги, които има право да ползва, условията и сроковете за тяхното ползване, условията за заплащане и пълно и частично освобождаване от заплащане на такса за ползване на социални услуги, да му бъде извършена предварителна оценка на потребностите от социални услуги, както и да получи съдействие и консултиране за избор на подходящи за него социални услуги. (ТЛ)
| 16.07.2024 ID:3874 Мой близък е настанен в ЦНСТ за пълнолетни лица с физически увреждания. При необходимост от оказване на медицинска помощ, се оказа, че личните карти на всички лица в центъра са събрани и се съхраняват заключени в офиса на ръководителя и до тях няма достъп. На какво основание се отнемат личните документи и законосъобразно ли е това?
Уважаема госпожо, съгласно Закона за българските лични документи българските лични документи се съхраняват от лицата, на чието име са издадени; родителите или настойниците на малолетни лица, за които те отговарят; законните представители на поставените под пълно запрещение лица; длъжностните лица, упълномощени със закон (чл. 8, ал. 1). В този смисъл, приложимото за системата на социалните услуги в страната законодателство не съдържа разпоредби, свързани със задържане или отнемане на лични документи на потребителите от страна на доставчика на социалната услуга, която те ползват. В действащите от средата на 2022 г. стандарти и критерии за качеството на социалните услуги, регламентирани в Наредбата за качеството на социалните услуги, са заложени редица изисквания по отношение на боравенето от страна на доставчика с лични вещи, данни и информация на потребителите, като за последните те имат защѝтен характер. Приложими за Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с физически увреждания са „Стандарти и критерии за качество на специализирана социална услуга Резидентна грижа за пълнолетни лица с физически увреждания“ в Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги. Например, съгласно стандарт № 6 „Поверителност и сигурност на информацията“ от това Приложение доставчикът на социалната услуга трябва да разработва и изпълнява политика/процедура за сигурността и поверителността на личните данни за потребителите, с която се запознават всички служители в услугата. По отношение на здравните грижи в социалните или интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа, съгласно чл. 29 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги, задължително се разработва и план за здравни грижи, изготвен от лице с подходящо медицинско образование, който е част от индивидуалния план за подкрепа на потребителя. В гореспоменатото Приложение № 12 е заложен специфичен стандарт за здраве и хранене със съответните критерии за качество и индикатори за тяхното изпълнение, които се отнасят до оказване на съдействие на потребителите за получаване на медицинска помощ, както и достъп до здравни услуги, подкрепа при избор на личен лекар и дентална помощ, гарантиран прием на лекарствени продукти от потребител според необходимостта, съдействие за достъп до специализирана медицинска помощ и подкрепа при провеждане на лечение и/или рехабилитация и т.н. Заложени са и конкретни стандарти във връзка с взаимоотношенията между потребителите и служителите в услугата, правата на потребителите, както и подкрепа за поддържане на контакти със семействата и на социални връзки.
В контекста на изложеното, важно е да се уточни, че всички социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, са напълно децентрализирани и отговорност за тяхното създаване, управление, мониторинг и закриване носят общините, като МТСП не предоставя социални услуги в страната. Като доставчици на социални услуги общините имат задължения за спазването на стандартите за качество на социалните услуги. Обръщаме внимание, че съгласно разпоредбите на чл. 114, т. 3 от Закона за социалните услуги Агенцията за качеството на социалните услуги проверява спазването на правата на потребителите на социални услуги, като съгласно разпоредбите на т. 6 от същия член дава задължителни предписания за отстраняване на допуснати нарушения и определя подходящ срок за изпълнението им съобразно тежестта и степента на допуснатото нарушение.
| 16.07.2024 ID:3870 Здравейте! Въпросът ми е свързан с изготвянето на индивидуалните характеристики и определянето на вида СУ по чл. 15 от ЗСУ. Работим в Център за обществена подкрепа и до излизане на Националната карта, предоставяме социалните услуги по чл. 15 от ЗСУ-от т.1 до т.5, както и по чл. 12 -ИКОР. Въпросът ми е към коя услуга се отнася изготвянето на индивидуалната характеристика? Освен това, ОЗД ни изпращат направленията за 1 месец-краткосрочно. Спазваме ППЗСУ- подписваме договора и изготвяме ИОП и ИПП на 20 ден от подаване на заявлението, както при всички останали случаи, но от ОЗД ни искат характеристиките по-рано от този срок, преди да е изтекло направлението. Имаме ли право да изчакаме да изтече направлението и тогава да я предадем? Как да процедираме в такива случаи? Благодаря Ви предварително!
Уважаема госпожо, насочването за ползване на социални услуги при случай на дете с предприета мярка за закрила, задължително се извършва по реда на Закона за закрила на детето и правилника за неговото прилагане с издаване на направление от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето. От поставения въпрос не става ясно за целите на каква мярка за закрила на дете конкретно се отнася казусът, затова изхождаме от предположението, че е по повод на вписване на дете в регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно местопребиваване в чужбина при условията на пълно осиновяване (регистъра за международно осиновяване), воден от Министерството на правосъдието, съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 от Семейния кодекс, за който случай се изисква изготвянето на „индивидуална характеристика на дете“. Индивидуалната характеристика се изготвя за деца в риск, настанени в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа или в приемни семейства съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 9 от Наредба № 3 от 24.10.2014 г. за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от министъра на правосъдието (Наредбата), като се следва форма̀та на Приложение № 1 към цитирания член от Наредбата. В Приложението е указано, че характеристиката се изготвя от психолог/педагог. Индивидуалната характеристика на детето е част от неговото досие в Министерството на правосъдието. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата при настъпване на условията по чл. 113, ал. 2 от Семейния кодекс Съветът по осиновяване към регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) уведомява Министерството на правосъдието и предоставя оригиналните документи на детето, като копие от документите остава на съхранение в РДСП. От изложеното става ясно, че при настъпване на условията за вписване на детето в регистъра за международно осиновяване РДСП е институцията, която набира необходимите документи за съставяне и окомплектоване на досието на детето, като дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) по настоящия му адрес оказва съдействие в този процес. Дейността по изготвянето на индивидуална характеристика на детето е специфична и по своята същност представлява индивидуална оценка на състоянието на детето, като най-общо съдържанието ѝ се доближава до определените в § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на Закона за социалните услуги (ЗСУ) дейности в обхвата на чл. 15, ал. 1 от ЗСУ – информиране и консултиране, като специализирана социална услуга, но и се доближава до определенията в § 1, т. 7 и т. 8 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ относно чл. 15, ал. 2 от ЗСУ – застъпничество и посредничество. Както и вие отбелязвате, съгласно § 1, ал. 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за качеството на социалните услуги до приемането на Националната карта на социалните услуги за социалните услуги, предоставяни в центрове за обществена подкрепа и в общностни центрове за деца и семейства, се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги: 1. информиране и консултиране (като общодостъпна и като специализирана услуга); 2. общностна работа; 3. застъпничество и посредничество; 4. терапия и рехабилитация (само стандартите за терапия); 5. обучение за придобиване на умения (като общодостъпна и като специализирана услуга); 6. осигуряване на подслон за деца – жертви на домашно насилие, и за деца – жертви на трафик (само за центрове за обществена подкрепа със звено за спешен прием).
По отношение на сроковете за изготвяне на индивидуалната характеристика следва да се отбележи, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето в 10 дневен срок, считано от прекратяване на краткосрочна социална услуга, доставчикът представя в ДСП писмен доклад от резултатите от ползването на предоставяната социална услуга. Изхождайки обаче от спецификата на всеки конкретен случай и имайки предвид интереса на детето и характера на осиновяването, с което се осигурява сигурна и постоянна грижа за децата в риск в семейна среда, с всички произтичащи от това права и задължения между осиновявания и осиновителя като между роднини по произход, срокът за изготвяне на индивидуалната характеристика би могъл да бъде и по-кратък.
Бихме искали да обърнем внимание, че съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. В този смисъл, изложеното е само експертно становище на Министерството на труда и социалната политика и не следва да се счита за официално тълкуване на разпоредбите. За изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа по компетентност може да се обърнете към Агенцията за социално подпомагане.
| 11.07.2024 ID:3854 Възможно ли е да се назначи на трудов договор украински гражданин с Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила и ЛНЧ, като личен асистент, предоставящ социалната услуга „Асистентска подкрепа“.
Уважаема госпожо, поставените въпроси не са от компетенциите на рубрика „Социални услуги“. За получаване на коректна и актуална информация следва да поставите въпроса в рубриката „Трудово право“ на интернет страницата на Министерство на труда и социалната политика. Използвам възможността да обърна внимание, че в стандарт № 8 „Структура и квалификация на служителите“ в Приложение № 24 „Стандарти и критерии за качество на специализирана социална услуга Асистентска подкрепа“ към чл. 13 от Наредбата за качеството на социалните услуги, са определени изискванията за заемане на длъжностите в услугата със заложени основни специални умения, които следва да притежават заетите в нея лица. Тези изисквания следва да се спазват при наемането на служителите в социалната услуга Асистентска подкрепа, като всички наети лица трябва да съответстват по квалификация на изискванията, заложени в длъжностните им характеристики. Също така, доставчикът на социалната услуга прилага процедура за подбор на служителите, която описва процесите и необходимите документи за кандидатстване за работа, наемане и сключване на договори със служителите (и доброволците).
| 09.07.2024 ID:3842 Добър ден,
Интересувам се, има ли право Дневен център за деца с увреждания да обявява за неработни дни дните, в които провежда обучения и супервизии на персонала? И ако има право, какви са документите, които трябва да представи на ползвателите и какъв е начина и срока, в който трябва да ги уведоми?
Освен това, имат ли право да затворят Центъра за една седмица с цел почистване?
Уважаема госпожо, поставените въпроси засягат организацията на работата в услугата, както и трудово-правните отношения между служителите и работодателя. Нормативната уредба в сферата на социалните услуги дава достатъчно свобода и гъвкавост при вземането на управленски решения, свързани с повишаване на квалификацията на служителите, както и за справяне със синдрома на „прегряване“. От друга страна, доставчиците на социални услуги имат задължение да осигуряват професионално и кариерно развитие на техните служители чрез организирането на въвеждащи и надграждащи обучения (чл. 120 от Закона за социалните услуги), а служителите са длъжни да участват в организираните от доставчика обучения и да повишават знанията и уменията си с цел подобряване на качеството на работата им (чл. 120, ал. 1 от ЗСУ). Конкретните изисквания за броя на обучителните часове и броя на обученията, както и на супервизиите са дадени в стандарт № 10 „Развитие на служителите“ в Приложение № 8 „Стандарти и критерии за качество на специализирана социална услуга Дневна грижа за деца с трайни увреждания“ към чл. 10, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги. Участието в обучения и супервизии не са единствената форма за развитието на капацитета на работната сила, а също така са приложими обмяна на опит, сътрудничество с изследователски/академични среди, изучаване и/или прилагане на добри практики, изпълнение на методически насоки, издадени от Агенцията за качеството на социалните услуги и т.н. Нормативната уредба не поставя конкретни изисквания относно работното време по време на участие на служителите в обучения или супервизии. Въпросите за развитие на служителите, за реда и документацията за уведомяване, както и за поддържането на хигиената, са част от оперативното управление на дейността, чието основно призвание е да осигурят качествена и ефективна подкрепа на потребителите чрез прилагане на индивидуален подход, социална работа, ефективна организация и използване на ресурсите, включително и техния мониторинг и контрол, и спазване на правата на потребителите. Съгласно стандартите за качество на социалната услуга Дневна грижа доставчиците следва да разработват и прилагат програма за предоставяне на услугата, съгласно която организират дейностите за посрещане на ежедневните потребности и осигуряване на дейностите за развитие на потребителите, според предварително изготвени правила за организация и ритъм на работа с баланс между груповите занимания и посрещане на индивидуалните потребности на потребителите. Уредени са и подходите за взаимодействие и подкрепа за родителите/близките на потребителите. В случай че имате конкретни предложения за оптимизация на посочените процеси, предлагаме да ги насочите към доставчика на услугата, който в повечето случаи е съответната община. (ОД)
| 07.07.2024 ID:3836 Здравейте. В социалната услуга Асистентска подкрепа, на която съм управител отскоро има следните щатове специалисти:1.социални работници, 2. Специалист труд и работна заплата,3.Експерт човешки ресурси и Социални асистенти. Съгласно Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, заплащането на социалните асистенти е минимум 120% от МРЗ, възнаграждението на социалните работници е минимум 150% от МРЗ. Как да определя размера на възнаграждението, което да се изплаща на служителите Труд и работна заплата и Експерт човешки ресурси и към коя от категориите изброени в чл. 14 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда трябва да причисля тези двама служителя?
Благодаря Ви предварително.
Уважаема госпожо, поставените въпроси са от компетенциите на съответния работодател. Представените в изложението длъжности в социалната услуга асистентска подкрепа „специалист труд и работна заплата“ и „експерт човешки ресурси“ не са включени в групите служители, които цитирате по чл. 14 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. Техните заплати се определят съгласно вътрешните правила за организация на работната заплата на общината. Длъжностите на служителите в социалната услуга асистентска подкрепа са определени в стандарт 8 „Структура и квалификация на служителите“ в Приложение 24 „Стандарти и критерии за качество на специализирана социална услуга Асистентска подкрепа“ към чл. 13 от Наредбата за качеството на социалните услуги и те са социален работник (в категорията на основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство/координация) и асистент (основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги). Видно е, че посочените длъжности имат пряко отношение към предоставянето на специализирана подкрепа от асистент на потребителите на услугата. В гореспоменатия стандарт са заложени и изискванията за заемане на длъжностите, които включват специални умения като например способност за работа с пълнолетни лица с трайни увреждания или лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване (индикатор 51). Съгласно чл. 93, ал. 6 от Закона за социалните услуги контролът на дейността на асистентите и на отчитането на предоставената асистентска подкрепа се осъществява от общината, когато услугата се финансира от държавния и общинския бюджет. От изложението към поставените въпроси не става ясно какъв е броят на назначените в управляваната от Вас услуга, от което да произтича целесъобразността на включване в щатното ѝ разписание на длъжностите „специалист труд и работна заплата“ и „експерт човешки ресурси“. (ОД)
| 04.07.2024 ID:3825 Имам клиентка, на която са задали въпроса - "Имате ли ТЕЛК?" и тя е казала, че няма ТЕЛК (за пореден път са я питали това нещо). Какви последствия ще произтекат за двете страни след това? Какво очаква тази жена задала въпроса? Клиентката ми ще започне ли да работи или това й е работата? Моля, да ми отговорите, защото трябва да избирам една от професиите, на която да я назнача.
Уважаема госпожо, въпросът Ви не е от компетенциите на рубрика „Социални услуги“. Моля да го поставите към рубрика „Трудово право“ като съответно предоставите повече информация по случая. (ТЛ)
| 27.06.2024 ID:3803 Здравейте, интересувам се ,при издадено направление и ПОП от Дирекция “Социално подпомагане” в срок от 20 дни , мултидисциплинарния екип на ЦОП изготвя индивидуален план и оценка на потребностите , след това в присъствието на соц.работник от ОЗД и в присъствието на родителите и лицето се провежда среща и им се представят целите и задачите заложени в плана. При постигане на съгласие се подписва договор и се изготвя график на срещите. Правилен ли е подхода на работа?
Срещите с потребителите протоколират ли се?
На колко месеца се прави преразглеждане на ИП и задължително ли е при преразглеждането да присъства соц.работник от ОЗД?
Уважаема госпожо, поставеният въпрос е неясен. Насочване с направление или заповед се извършва когато социалната услуга се ползва като мярка за закрила по реда на Закона за закрила на детето. Насочване с предварителна оценка на потребностите се извършва когато услугата се ползва по реда на Закона за социалните услуги. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 25.06.2024 ID:3790 Здравейте, казвам се ХХХХ ХХХ, социален работник към ОЕПГ- гр. ХХХХ. Имам въпрос относно промените в Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях и действащото законодателство. Докъде е стигнало обсъждането и кога най- рано може да очакваме нейната актуализация? Благодаря предварително за оказаното внимание, очаквам Вашия отговор.
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Подкрепа за детето и семейството“. (ТЛ)
| 22.06.2024 ID:3780 Брат ми е на 57 г. Има пожизнен ТЕЛК за 80% трайно намалена работоспособност заради умерена умствена изостаналост поради болест на Даун. В ТЕЛК не му е определена чужда помощ. Не е настанен в дом за резидентна грижа - живее в моя дом заедно с моето семейство.
Има ли право да ползва услугата "СОЦИАЛЕН АСИСТЕНТ"?
Уважаема госпожо, съгласно чл. 93, ал. 2 от Закона за социалните услуги Асистентска подкрепа по този закон се предоставя за:
1. лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност;
2. деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон. (ТЛ)
| 21.06.2024 ID:3779 Здравейте,
искам да попитам отпаднала ли е Наредба№4/16.03.1999г и по-точно чл.32 ,относно определяне на социален съвет в ДПЛУИ за закупуване от лични средства на потребителите.Ако е отпаднала Наредбата,бихте ли ме упътили на какво основание да стъпя за съставяне на такъв социален съвет.
Уважаема госпожо, от 01.07.2020 г. е в сила Закон за социалните услуги (ЗСУ), който урежда предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги в България. В чл. 94. от ЗСУ е регламентирано, че доставчикът на социална услуга за резидентна грижа е длъжен да осигури на лицата, които я ползват, възможност за участие при вземането на решения относно организацията на ежедневните дейности и подобряването на качеството на услугата. Лицата, ползващи социална услуга за резидентна грижа, създават съвети на потребителите, чрез които участват при вземането на решения. Съвети на потребителите могат да създават и лица, ползващи други видове социални услуги. Също така, съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗСУ социалните услуги се предоставят в съответствие с Наредба за качеството на социалните услуги (НКСУ), приета с Постановление на Министерския съвет № 135 от 22.06.2022 г., обн., ДВ, бр. 48, бр.49 и бр. 50 от 2022 г. Също така, съгласно чл. 110 от ЗСУ стандартите за качество на социалните услуги, определени в НКСУ, са задължителни за всички доставчици на социални услуги, независимо от източника на финансиране. Всички доставчици на социални услуги имат право на методическа подкрепа от Агенцията за качеството на социалните услуги.
Стандартите и критериите за качество на предоставяните социални услуги в Дом за пълнолетни лица с интелектуални затруднения са регламентирани в Приложение № 25 към § 2, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на НКСУ. В Стандарт 2, Критерий 2.1, Индикатор 7 от Приложение № 25 е регламентирано, че в дома е гарантирано участието на потребителите чрез Съвет на потребителите. За оказване на методическа подкрепа относно прилагането на стандартите за качество, както е посочено по-горе, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за качеството на социалните услуги. (ТЛ)
| 21.06.2024 ID:3776 Защо лица, с право на чужда помощ, ползващи социална услуга за резидентна грижа, продължават да получават добавката? Това не е ли двойно финансиране, след като веднъж се обгрижват в услугата и още веднъж получават добавка за ЧП?
Уважаема госпожо, лицата не ползват услугите безплатно, освен в случаите посочени в Закона за социалните услуги. Те заплащат такси в процент от дохода си, поради което не може да се счита, че има двойно финансиране от държавния бюджет. (ТЛ)
| 20.06.2024 ID:3774 Съгласно чл.чл.81 ал.2 и ал.3 от Закона за социални услуги при ползване на различни услуги предоставяни от един доставчик се изготвят общи ИОП и ИПП. Въпросът ми е свързан с документирането на работата по този общ ИПП, когато има разлика в сроковете на предоставяне на услугата.
Пример: Дете, настанено в резидентна грижа ползва услуга "Терапия" в ЦОП. Срокът на услугата терапия е определен до 6 месеца (краткосрочна услуга). Кои са сроковете, в които следва да се прави преглед на общия ИПП - срока на настаняване в "Резидентна грижа" (дългосрочна услуга) или срока за услугата "Терапия" (краткосрочна)?
Уважаеми господине, за актуализиране на плана за действие и индивидуалния план за грижи/индивидуалния план за подкрепа се спазват сроковете по чл. 16а, ал. 5 и чл. 28, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето/чл. 33 и чл. 34 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги. Важно е общият индивидуален план за подкрепа да отчита ефективността и постигнатите цели за всяка от ползваните социални услуги. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане или Агенцията за качеството на социалните услуги. (ТЛ)
| 18.06.2024 ID:3761 Здравейте!
Какъв трябва да бъде размерът на такса за социална услуга в Дом за стари хора на лице, което получава минимална пенсия (523,04 лв. - под определената за страната линия на бедност) при изчислена такса за месеца от действителни месечни разходи 206,95?
Уважаема госпожо, с оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и за оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане като предоставите цялата информация. (ТЛ)
| 13.06.2024 ID:3741 Добър ден. Бременно, учащо момиче, на 17 г., което е настанено в Център за настаняване от семеен тип със Съдебно решение до 01.06.2025 г., от м. юни 2024 г., със Заповед на директора на ДСП, е насочено да ползва специализирана социална услуга - Осигуряване на подслон за лица в кризисна ситуация-бременни жени и майки в риск, със срок на ползване от 6 месеца. След приключване на шестмесечния срок, момичето отново ще се върне в ЦНСТ. За периода, в който пребивава в СУ Звено "Майка и бебе" полагат ли му се месечни средства на стойност от 90 лв., които е получавало в ЦНСТ?
Уважаема госпожо, съгласно § 1а от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане на учениците, ползващи социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, от I до ХII клас включително или до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, за джобни разходи на месец се предоставят средства в размер, определен с решение на Министерския съвет за съответната година, които се изплащат по бюджетите на общините, на чиято територия се намират съответните услуги. В Наредбата за качеството на социалните услуги в Приложение № 22 е регламентирано, че доставчикът е в състояние да предложи и прилага – според необходимостта – подходяща финансова схема за подкрепа на всяка майка (Стандарт 8: Финансов ресурс, Критерий 8.1, Индикатор 78 от Наредбата за качеството на социалните услуги). С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 08.06.2024 ID:3723 здравейте,моята дъщеря е с телк 80% умерена уметвана изостаналост. има пенсия,но не е работила -няма стаж .какво става ,когато навърши 30 годин.спират ли пенсията,пордди липса на стаж,когато навърши 30 год. Благодаря.
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Обществено осигуряване“. (ТЛ)
| 05.06.2024 ID:3701 Здравейте! Трябва ли в Социална институция, заплащането на категория "Специалисти", да е уеднаквено или са възможни разлики в месечното им възнаграждение? Ако Да, в какви граници и размери могат да бъдат допустимите различия? Благодаря!
Уважаема госпожо, в случай че въпросът Ви касае заплащането на труда на служители в социална услуга, която се финансира от държавния бюджет е приложима Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, приета с ПМС № 343 от 7.12.2020 г., обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 1.01.2022 г. Стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, регламентирани в Наредбата, са задължителни при определянето на възнагражденията на служителите. Няма пречка възнагражденията на служителите да бъдат различни и по-високи, като в правомощията на доставчика на услугата и нейния ръководител е да организират предоставянето на услугата и да преценяват възможностите за договаряне и коригиране на възнагражденията на служителите в рамките на определените финансови ресурси. Размерите на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите в наредбата не са фиксирани, а указват минимума, под който не могат да се определят, т.е. целта е служителите да получават възнаграждения над тези минимални размери. (ТЛ)
| 05.06.2024 ID:3696 Ако искам да гледам извършване на някаква операция на пациент на живо или от видеонаблюдение от кого трябва да искам разрешение? Ако искам просто да се поставя на определена работна позиция временно, за да усетя какво представлява тази дейност (при положение, че нищо не разбирам от тази позиция) всъщност възможно ли е това, към коя институция трябва да се обърна, от кого трябва да искам разрешение и струва ли пари или има безплатна програма за това?
Уважаема/и госпожо/господине, поставените въпроси не са от компетенциите на рубрика „Социални услуги“. Първият въпрос следва да бъде поставен към Министерството на здравеопазването, а вторият към рубрика „Заетост и безработица“. (ТЛ)
|
|