Трудово право (3094)
Обществено осигуряване (420)
Социални помощи (355)
Социални услуги (549)
Заетост и безработица (199)
Безопасност и здраве при работа (179)
Трудова миграция и трудова мобилност (92)
Подкрепа за детето и семейството (176)
Интеграция на хората с увреждания (225)
Европейско и международно социално право (76)
27.10.2025 ID:6132
Здравейте, имам следния въпрос. При възстановяване на служител от съда, който работи при друг работодател и вече трудовата му книжка е оформена до 01.06.2025г., съгласно изискванията по ЕЕТЗ. Трябвали или не работодателя, при когото е възстановен служителя да отрази с правоъгълен печат до 01.06.2025г., при условие, че вече има такова и ако е да къде точно в трудовата книжка да се отрази.
Съгласно чл. 10, ал. 4, т. 4, буква „б“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта работодателят (при когото е възстановен служителят) подава електронен трудов запис съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от влизане в сила на съдебно решение, с което е признато за незаконно уволнението на работника или служителя. ЛТ/
27.10.2025 ID:6130
Здравейте, директор съм на Детска ясла "..." гр. Тетевен, моля да ми отговорите на следния въпрос: на основание чл. 28, ал. 4 от Наредба №26 за детските ясли и детските кухни се дава възможност на детската ясла да отглежда едновременно деца при целодневен, полудневен и почасов режим. Майките, които искат да ползват полудневен или почасов режим на отглеждане на децата им в детската ясла и не се върнат на работа ще бъде ли спрян отпуска за отглеждане на дете до 2 -годишна възраст. Този въпрос поставих и пред МЗ, но бях препратена към Вас. Благодаря. директор ДЯ
Уважаема госпожо, Съгласно чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение, включително детска ясла. Следва да се има предвид, че когато майката подава заявление за ползване на отпуска, към него се прилага декларация, в която тя декларира липсата на обстоятелства, препятстващи ползването на отпуска, в т.ч. че детето не е настанено в детско заведение, включително детска ясла (чл. 46, ал. 2 от НРВПО). Нормативната уредба не предвижда различно прилагане на изискванията на чл. 46, ал. 7, т. 2 от НРВПО, когато детето посещава детско заведение почасово или за половин ден. Предвид на това при промяна на обстоятелствата (детето бъде настанено в детско заведение), майката е задължена да уведоми работодателя и да прекрати ползването на отпуска. Обръщаме внимание, че в чл. 167б от КТ е предвидено право за работник или служител, който е родител (осиновител) на дете до 8-годишна възраст, да предложи писмено на работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното му време, да премине към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения. В допълнение, следва да се има предвид, че по време на ползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на майката се изплаща месечно парично обезщетение по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай че майката не ползва платен отпуск за отглеждане на детето (т.е. започне работа), тя има право на парично обезщетение по чл. 54 от КСО в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 от КСО. (СР)
27.10.2025 ID:6129
Бивш кадрови военнослужещ, пенсиониран преди 15 г. по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, вече 15 г. работи в едно и също предприятие. Въпрос: След като вече е навършил възрастта за трета категория труд по чл. 68 от КСО, при напускане има ли право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда?
Уважаеми господине, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Видно от разпоредбата, за да възникне задължение за определяне и изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е настъпило по време на трудовото правоотношение с този работодател. В конкретния случай, както е посочено в запитването, правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст (по чл. 69, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване) е придобито и упражнено преди възникване на настоящото трудово правоотношение. Следователно не е налице основание за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовия договор. (СР)
26.10.2025 ID:6128
Здравейте, интересувам се за почивките, които се полагат на работещите на СИРВ и конкретно, само физиологични ли са, има ли отделно т.нар. време за хранене или то е част от физиологичните почивки.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 12 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), в която се предвижда въвеждане на физиологичен режим на труд и почивка при работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза, определена трудова норма и при работа на смени. На основание ал. 2 на същия член е приета и действа Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (Наредба № 15). Физиологични режими на труд и почивка, съгласно Наредба № 15, се разработват за конкретен вид труд, в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите съгласно изисквания, регламентирани в Приложение към наредбата. Съгласно чл. 6 от Наредба № 15 физиологичните режими на труд и почивка включват почивки, които се използват за отдих и възстановяване. Времето за почивките по ал. 1 се включва в рамките на работния ден (работната смяна). Физиологичните режими на труд и почивка се въвеждат с организацията на работата и нормирането на труда. Съгласно чл. 7 от Наредба № 15 физиологичните режими на труд и почивка се включват в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и се довеждат до знанието на работещите. Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 15 почивките по време на работа са специално организирани и регламентирани от работодателя периоди на пълно прекъсване на дейността по време на работния ден (работната смяна), които се използват от работещите за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на работната среда и трудовия процес и са част от работно време. От гореизложеното е видно, че физиологичните почивки се използват за отмора и възстановяване, част са от работното време, и са различни от почивката за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути (чл. 151, ал. 1 КТ). Следва да се има предвид, че в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. ЛТ/
24.10.2025 ID:6125
Кой член от Кодекса на Труда дава правото на студент редовно обучение да работи на пълен 8-часов работен ден?
Уважаеми господине, В Кодекса на труда не е предвидено ограничение за студентите да работят по трудово правоотношение. Нещо повече за насърчаване на работниците и служителите да придобиват или повишават своят квалификация в Кодекса на труда е регламентирано право на отпуски за обучение, когато обучението протича без откъсване от производството. Съгласно чл. 169, ал. 1 от КТ работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Преценката дали обучението протича без откъсване на производството следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай, тъй като в рамките на академичното самоуправление висшите училища самостоятелно разработват и изпълняват учебни планове, учебни програми и ежегоден график на учебния процес (чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 4 и чл. 39, ал. 2 от Закона за висшето образование). С оглед различието и спецификата в учебните планове и програми, формите на обучение (задочна, редовна или дистанционна) не са определящи за правото на платен отпуск за обучение чл. 169, ал. 1 от КТ. Когато организацията на учебния процес не пречи на работника или служителя да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, е налице хипотезата на обучение без откъсване от производството, дори и той да работи на пълно работно време. (СР)
24.10.2025 ID:6124
До 17.09.2025 г. заемах длъжност в Община на база чл.68 ал.1, т.5 от КТ, във връзка с чл.70, ал.1 от КТ. Считано от 17.09. на основание чл.325, ал.1 т.1 от КТ и мое заявление трудовият ми договор бе прекратен по взаимно съгласие. От същата дата 17.09.2025 г. без прекъсване бях назначен на основание чл.68, ал.1 т.4 от КТ на друга длъжност в същата Община. На 01.10.2025 г. бях освободен от длъжността на основание чл. 331 от КТ, с предложено от работодателя и прието от мен обезщетение. Предложеното обезщетение по чл.331, ал.2 от КТ ми е за седемкратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение /платимо в едномесечен срок от датата на прекратяването на трудовия договор/. На 06.10.2025 г. получих обезщетение, което обаче е изчислено на база само деветте ми отработени дни през месец септември на длъжността която заемах от 17.09 до 30.09,, а не на полученото от мен месечно брутно трудово възнаграждение за отработен пълен месец септември. Брутното ми трудово възнаграждение за тази длъжност е 3 750 лв. През месец септември, тъй като съм назначен, но без прекъсване, имам отработени девет дни на тази длъжност и съответно възнаграждението за тази длъжност е в размер 1 687,50 лв. Точно тази сума е взета за база за изчисляване на обезщетението ми. 1 687,50 * 7 = 11 812.50 лв. 11 812,50 * 10% = 1 181.25 лв. удържан данък 11 812,50 - 1 181,25 лв.= 10 631.25 лв. получена сума През месец септември аз съм получил едно брутно възнаграждение за целия отработен от мен месец /именно 20 дни/, а получих обезщетение по чл.331 изчислено на база само 9 работни дни. Моля за вашето становище дали правилно ми е изчислено обезщетението по чл.331 и дали нещо мога да направя в този случая, защото бившия ми работодател ми бави отговора, явно за да изтече едномесечния срок за изплащане на обезщетение в пълен размер.
Съгласно чл. 331, ал. 1, изр. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. (чл. 331, ал. 2 от КТ). В чл. 20 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение извън случаите по чл. 177 от КТ (възнаграждение за времето на платения годишен отпуск) и чл. 228 от КТ (брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по глава десета, раздел III от КТ) се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда. С оглед на изложеното считаме, че брутното трудово възнаграждение, върху което се изчислява дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331 от КТ, е последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, в което се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, според определеното в индивидуалния трудов договор. От изложената фактическа обстановка е видно, че последното получено брутно трудово възнаграждение преди прекратяването на трудовия договор на 1.10.2025 г., сключен на 17.09.2025 г., е за отработените дни през месец септември 2025 г., като то следва да е базата за изчисляване на обезщетението по чл. 331 от КТ. В случай на трудов спор относно размера на обезщетението по чл. 331 КТ компетентен да се произнесе е съдът, ако бъде сезиран. ЛТ/
24.10.2025 ID:6123
В своите отговори (26.11.2024 ID:4457, 01.11.2024 ID:4332, 01.11.2024 ID:4331, 15.10.2024 ID:4253) МТСП отбелязва, че 1 ноември, Ден на народните будители е официален празник за работещите в учебните заведения. През 2025 г. 1 ноември се пада в събота. Според КТ чл. 154 ал. 2, когато официален празник се падне в събота или неделя първия работен ден след него е почивен (неприсъствен). Потвърждавате ли, че 3 ноември 2025 г., понеделник, е почивен (неприсъствен) ден за работещите в образованието?
Официалните празници, определени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) са вид почивка, като по правило работниците и служителите не са задължени да полагат труд в тези дни. За разлика от същинските почивки (междудневни и седмични), социалното предназначение на официалния празник е да се окаже обществена почит и уважение към определени важни исторически, културни, религиозни или други значими събития. Определените в чл. 154, ал. 1 от КТ официални празници са общи за всички работници и служители. Изключение е предвидено за 1 ноември - Деня на народните будители, за който изрично е установено, че е неприсъствен само за учебните заведения. Видно от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ Денят на народните будители има по-различен статут. От една страна е всеобщ национален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници, културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще още от времето на Българското Възраждане до ново време, а от друга страна е изрично определен именно този ден за неприсъствен (почивен) само за за работещите в системата на образованието. Предвид целта на този празник за отдаване на почит към будителите освен неприсъствен ден за педагогическия и непедагогическия персонал в системата на образованието, 1 ноември е и неучебен ден за обучаващите се, за да може да се провеждат и планират празнични шествия и други официални събития и да се насърчат младите хора да вървят по стъпките на великите българи. По тази причина считаме, че когато 1 ноември съвпада със събота или неделя по същество е изпълнено изискването денят да бъде неприсъствен за работещите в учебните заведения и неучебен за учащите. В тази връзка се изпълнява изричното условие в разпоредбата – денят да е неприсъствен за всички учебни заведения, поради което според нас няма основание следващият работен ден да се счита за неприсъствен.ПР
24.10.2025 ID:6122
платения годишен отпуск зачита ли се за действително отработени дни, необходимо при атестиране на съдебни служители
Според чл. 342, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) по предложение на всяка от колегиите пленумът на Висшия съдебен съвет приема правилници за администрацията на съответните органи на съдебната власт. По предложение на европейския прокурор от България в колегията на Европейската прокуратура пленумът на Висшия съдебен съвет приема правилник за администрацията на европейските делегирани прокурори. С правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им (чл. 342, ал. 2 от ЗСВ). Според чл. 349, ал. 3 от ЗСВ условията и редът за присъждане на ранговете и за повишаване и понижаване в ранг се определят с правилниците по чл. 342, ал. 1 от ЗСВ. Следователно, доколкото за атестиране на съдебни служители правилата се съдържат в специалното законодателство – ЗСВ и цитираните по-горе правилници, за информация по компетентност следва да се обърнете към Висшия съдебен съвет. ГЕ
23.10.2025 ID:6121
Здравейте, Спечелих конкурс за работа в Община. Моля да кажете, по кой член от кодекса на труда трябва да бъде сключен договорът? Благодаря!
Процедурата по провеждане на конкурс и сключване на трудовото правоотношение е регламентирана в раздел четвърти от глава пета на Кодекса на труда (КТ). Според чл. 107 от КТ, когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс, преди постъпването на работа работодателят и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение. Те могат да уговарят и други условия по трудовото правоотношение. Според чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис съгласно приложение № 1 в тридневен срок от сключване на трудовия договор или възникване на служебното правоотношение. С оглед на това, като основание за сключване на трудовия договор в конкретния случай, в поле 12 от ЕТЗ следва да се попълни код 009 – споразумение по чл. 107 КТ във връзка с чл. 89 от КТ. ГЕ
23.10.2025 ID:6115
Здравейте! След отпуск по майчинство колко работни дни трябва да има учител, преди да излезе в полагаем платен годишен отпуск, за да му бъде актуализирана заплата, тъй като по време на майчинство е имало увеличение на учителските заплати?
Според чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. ГЕ
22.10.2025 ID:6111
Здравейте, бих искала да попитам какво се случва с предложението за промяна в Кодекса на труда по отношение на родители на деца до 12 години, да имат право да изизискат от работодателя си работа от разстояние. Питам, тъй като лично се интересувам от въпроса, понеже съм в подобна ситуация и приемнането на това предложение за цялата година, не само за лятото, биха били в голяма помощ за майки, на които им е изключително трудно да съчетават служебните и семейни задължения и няма кой да им помага постоянно. Благодаря предварително! Поздрави, Валерия К.....
Уважаема госпожо, Видно от електронната страница на Народното събрание законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 51-554-01-164, внесен от Деница Евгениева Сачева и група народни представители на 24.09.2025 г., е приет на първо гласуване. Със законопроекта се цели да се осигури възможност на родителите (осиновителите), полагащи грижи за деца - ученици, ненавършили 12 години, да съчетават по-успешно трудовите си задължения и задълженията си по отглеждане на деца по време на тяхната ежегодна лятна ваканция. Министерството на труда и социалната политика е изразило становище в подкрепа на законопроекта, като счита за целесъобразно да се обсъди възможността за уреждане на правото на работника или служителя, който е родител (осиновител) на дете до 12-годишна възраст, да предлага изменение на трудовото правоотношение не само по време на лятната ваканция. Комисията по труда и социалната политика е предложила на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 51-554-01-164, внесен от Деница Евгениева Сачева и група народни представители. Обръщаме внимание, че в чл. 107з, ал. 5 от КТ е регламентирана възможност за всеки работник или служител да предложи на работодателя да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. (СР)
22.10.2025 ID:6109
Здравейте, имам питане работя по Трудов Договор и ми предстои изплащане на обезщетение при пенсиониране, но същото време работя и по втори ТД по чл.110 от КТ. Прекратявам и двата ТД едновременно и въпросът ми е по втория ТД следва ли да получа обезщетение по чл.222ал.3 от КТ.
Уважаема госпожо, Договорът за допълнителен труд при същия работодател по чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) е трудов договор и лицето, сключило такъв договор има всички права на работник или служител, вкл. право на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В тази връзка при едновременно прекратяване на основното и допълнителното трудово правоотношение на работник или служител, който отговаря на условията за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, той ще има право на обезщетение само по едното от правоотношения. (СР)
22.10.2025 ID:6108
Възможно ли е студент редовна фирма на обучение да напусне работа без спазване на необходимото предизвестие посочено в подписания трудов договор без да дължи обезщетение на работодателя при положение, че студентът е редовна форма на обучение. Студентът е подписал трудовия договор след започване на редовната форма на обучение
Уважаема госпожо, В чл. 327, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено основание за прекратяване на трудовия си договор без предизвестие от страна на работника или служителя, когато той продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура. От значение за валидността на прекратяването на трудовото правоотношение на това основание е обективното обстоятелство за настоящо или предстоящо обучение и невъзможността за съвместяване на работата с обучението, т.е. ако работникът или служителят счита, че работата затруднява обучението му. В този смисъл е и константната съдебна практика. В тази връзка сме на мнение, че ако работникът или служителят желае да упражни правото си да прекрати трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ, е необходимо само да удостовери факта на продължаващо или предстоящо редовно обучение. Трудовият договор се прекратява от момента, посочен от работника като заповедта на работодателя има само удостоверителен характер. (СР)
21.10.2025 ID:6107
здравейте, ваучерите за храна при 4 часов работен ден на трудов договор по ч.111 може ли да са 100лв при 200лв за всички останали служители или трябва да са 200лв?
От запитването може да се предположи, че се касае за предоставяне на ваучери за храна като част от социално-битовото и културното обслужване (СБКО). Разпоредбата на чл. 294, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) дава възможност на работодателите, да осигуряват организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд, като елемент на СБКО в предприятието. В тази връзка няма пречка да се дават и ваучери за храна. Начинът на използването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите (чл. 293, ал. 1 от КТ), т.е. негова изключителна компетентност е да прецени за какви конкретни цели, в кои случаи и при какви условия ще се осигурява СБКО, вкл. и в кои случаи и при какви условия ще се предоставят ваучери за храна. Предвид изключителната компетентност на общото събрание относно разпределението на разходите и начина за предоставяне на СБКО от една страна, а от друга - неговата функция да представлява общите интереси на всички работници и служители, вкл. на назначените по допълнителен трудов договор по чл. 111 КТ, независимо от заеманата длъжност или други обстоятелства, преценката за общодостъпност на ваучерите за храна следва да се направи въз основа на неговото решение, като се отчете естеството и предназначението на този вид социална придобивка. Следва да се отбележи, че по своята същност ваучерите за храна са социална придобивка, която се предоставя на наетите лица, за да облекчи тяхното трудово ежедневие, т.е. този вид социални разходи предполагат техният ползвател да се явява на работа и да полага труд, съобразно уговореното в трудовия му договор. От гледна точка на данъчното законодателство, вкл. признаването на ваучерите за храна за социален разход на работодателя, и спазването на изискванията на чл. 209 ЗКПО, следва да се обърнете по компетентност към НАП. ЛТ/
21.10.2025 ID:6106
В едно ЕООД собственика реши да избере за управител друго физическо лице и това обстоятелство вече е вписано в Търговския регистър. Въпроса ми е може ли физическото лице , което е едноличен собственик на капитала на въпросното ЕООД да сключи трудов договор с управителя за да изпълнява длъжността: Шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона.
Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Според чл. 141, ал. 7 от Търговския закон самият договор се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Следва да се има предвид, че договорът за управление не е трудов договор и правата и задълженията по него не се уреждат с трудовото законодателство. Кодексът на труда (КТ) регулира трудовото правоотношение, което възниква между работодателя и работника или служителя. Когато се сключва трудов договор работникът или служителят работи под ръководството и контрола на работодателя. Едноличният собственик на капитала на ЕООД не може да се намира в служебна зависимост от самия себе си, поради което не може да се сключва трудов договор с управителя на дружествто.В противен случай той би бил недействителен. В този смисъл е и съдебната практика (Решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2017 г., ІV г.о., ГК). Предвид изложеното и описаната в запитването хипотеза, при която собственикът на дружеството и управителя на същото дружество са две различни лица, считаме, че не е пречка да се сключи трудов договор между тях. ГЕ
21.10.2025 ID:6104
има ли срок за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.1? Бившият ми работодател ми го изплаща на 2 пъти, като втората част ще ми я изплати след още 1 месец и в основанието на превода е споменат друг член.
Обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на посочените в разпоредбата правни основания, на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Срокът, за който се изплаща обезщетението е до 1 месец, или за по-дълъг срок, ако такъв е предвиден с колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор. Работникът или служителят следва да поиска от бившия си работодател изплащането на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, като удостовери оставането си без работа за съответния изтекъл период от време или постъпването си на работа с по-ниско трудово възнаграждение. Съгласно чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Прилагането на чл. 228, ал. 3 КТ следва да бъде съобразено със срока, за който се изплаща обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ. ЛТ/
21.10.2025 ID:6103
Здравеите, имам завършен Бакалавър по предучилищна педагогика с изучаване на английки език в педагогичеси факултет. Завърших след това и Английска хиология магистратура. Сега уча приложна психология втора магистратура редовно отново в педагогически факултет, без прекъсване на трудовия ми договор, необходимо ли е да искам писменно разрешение от работодателя ми, за да уча, лекциите са събота и неделя. Какъв платен отпуск ми се полага по КТ и каква е процедурата за неговото ползване съгласно нормативните документи. В предишните ми обучения не съм ползвала такъв вид платен отпуск.Благодаря Ви.
Уважаема госпожо, Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. Учащите се по чл. 169, ал. 1 от КТ имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация (чл. 169, ал. 3 от КТ). Видно от разпоредбата, предпоставки за ползване на отпуските за обучение по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от КТ са: - работникът или служителят да учи във висше училище, - обучението да е без откъсване от производството; - работодателят да е дал съгласие. Преценката дали обучението протича без откъсване на производството следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай, тъй като в рамките на академичното самоуправление висшите училища самостоятелно разработват и изпълняват учебни планове, учебни програми и ежегоден график на учебния процес (чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 4 и чл. 39, ал. 2 от Закона за висшето образование). С оглед различието и спецификата в учебните планове и програми, формите на обучение (задочна, редовна или дистанционна) не са определящи за правото на платен отпуск за обучение чл. 169, ал. 1 от КТ. Когато организацията на учебния процес не пречи на работника или служителя да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, е налице хипотезата на обучение без откъсване от производството. Следва да се има предвид, че право на работодателя е да разреши или откаже на работника или служителя ползването на платен отпуск за обучение дори и когато обучението отговаря на посочените условия. Съгласието на работодателя трябва да бъде дадено в писмена форма за всяка степен на обучение. По отношение на редът за ползване на отпуските за обучение в чл. 51 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е установено, че те се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити. След ползуване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит. Когато учащият се е отсъствувал от учебни занятия или не се е явил на изпит по неуважителни причини, ползуваният отпуск се счита неплатен. (СР)
21.10.2025 ID:6102
Длъжен ли е работодател да прекрати трудовото правоотношение на Кмет на кметство/Изборна длъжност назначен по чл.107 от КТ/ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и получаването й от НОИ? Може ли да продължи работа до изтичане на мандата му и след това да си получи обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ?
Уважаема госпожо, Съгласно чл. 38, ал. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. С оглед на това, че мандадът на кметовете на кметства е определен със ЗМСМА и Изборния кодекс (ИК), като изрично е предвидено, че кметовете на кметства се избират пряко от населението за срок от 4 години при условия и по ред, определени с ИК, сме на мнение, че освобождаването им от длъжност поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, противоречи на тяхното правно положение. В подкрепа на това мнение, следва да се посочи, че основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията на кметовете са регламентирани изчерпателно в чл. 42, ал. 1 от ЗМСМА и не включват придобиването на право на пенсия. Според чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Видно от разпоредбата, за да възникне задължение за определяне и изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е настъпило по време на трудовото правоотношение с този работодател, без значение дали е упражнено. (СР)
21.10.2025 ID:6101
Държавен служител в неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 - годишна възраст в размер на 12 месеца (самотен родител) след този отпуск има ли право на годишен платен отпуск?
Уважаема госпожо, Съгласно чл. 63 от Закона за държавния служител (ЗДСл) държавният служител има право да ползва и отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162 - 167а от Кодекса на труда. Според чл. 57, ал. 1 от ЗДСл платеният годишен отпуск се ползва наведнъж или на части през календарната година, за която се полага. Предвидена е и хипотеза за отлагане на отпуска, когато през календарната година, за която се отнася, държавният служител не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск (чл. 59, ал. 4 от ЗДСл). В чл. 59а, ал. 2 от ЗДСл е установено, че когато платеният годишен отпуск е отложен поради ползване на отпуск за отглеждане на дете, правото на държавния служител на ползване на годишен отпуск се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. За повече информация по прилагане на Закона за държавния служител можете да се обърнете към дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет. (СР)
21.10.2025 ID:6100
Служител има основен трудов договор с 8 часов работен ден и полагащ се отпуск в размер на 20 работни дни. През м. април е сключено допълнително споразумение към трудовият договор по чл.119 от КТ , с което му се възлага работа по Европейски проект по 2 часа на ден в извън работното време по основния трудов договор и възнаграждение, съгласно бюджета на проекта. През м. септември лицето излиза в платен годишен отпуск за 10 работни дни по основния трудов договор. Служителят има ли право на отпуск и по проекта за допълнителните 2 часа работа на ден, в какъв размер и как следва да бъде изчислен като не бива да се смесва финансирането от собствения бюджет и бюджета на проекта?
От запитването е видно, че работата по Европейски проект е възложена с допълнително споразумение към трудовия договор. Размерът на основния платен годишен отпуск е елемент от съдържанието на трудовия договор, и ако уговореният в него размер на отпуска не е променен с допълнителното споразумение, няма основание за предоставяне на отпуск в по-голям размер. ЛТ/