|
21.10.2025 ID:6099
Може ли да се ползва изцяло вътрешна онлайн система за заявяване и разрешаване на отпуск от служителите, без да се изизсква копие на хартия и/или електронен подпис. Удостоверяването в системата е чрез служебен мейл.
Според чл. 128б, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да води трудово досие на всеки работник или служител. Трудовото досие на работника или служителя се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение (чл.128б, ал. 2 от КТ). Част от документите по чл. 128б, ал. 2 могат да бъдат създавани и съхранявани като електронни документи. Видът и изискванията за създаването и съхраняването им се определят с акт на Министерския съвет (чл. 128б, ал. 3 от КТ).
По-конкретно, изискванията за създаване и поддържане на електронна система от работодателя за целите на електронното трудово досие са регламентрани в Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (Наредбата). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата работодателят може да изгражда, поддържа и/или използва информационни системи за създаването и/или съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя в съответствие с изискванията на тази наредба, приложимите нормативни актове и стандарти, както и приетите от работодателя вътрешни документи за организация на труда в предприятието. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата в трудовия договор или в друга писмена форма страните по трудовото правоотношение могат да дадат изрично съгласие да бъдат адресати на електронни изявления относно факти и обстоятелства, свързани с трудовото правоотношение. Изискванията относно информационната система за създаване и съхранение на електронни документи, които следва да са част от трудовото досие на работника или служителя, са определени в чл. 12, 13 и 14 от НВИССЕДТДРС.
При спазване на цитираните нормативни изисквания за създаване и съхраняване на електронни документи, част от трудовото досие на работника или служителя, няма пречка тези документи, в т.ч и молба за отпуск, да бъдат само в електронен вид, без да се подават и на хартия. ГЕ
| 20.10.2025 ID:6094
Имаме ЕООД със собственик едно физическо лице и управител , вписан в Търговския регистър , който е друго физическо лице.
Въпроса ми е : Може ли управителят на ЕООД да сключи трудов договор с физическото лице,което е едноличен собственик на капитала на дружеството?
Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Според чл. 141, ал. 7 от Търговския закон самият договор се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Следва да се има предвид, че договорът за управление не е трудов договор и правата и задълженията по него не се уреждат с трудовото законодателство.
Кодексът на труда (КТ) регулира трудовото правоотношение, което възниква между работодателя и работника или служителя. Когато се сключва трудов договор работникът или служителят работи под ръководството и контрола на работодателя. Едноличният собственик на капитала на ЕООД не може да се намира в служебна зависимост от самия себе си, поради което не може да се сключва трудов договор с управителя на дружествто.В противен случай той би бил недействителен. В този смисъл е и съдебната практика (Решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2017 г., ІV г.о., ГК).
С оглед на изложеното и представените в запитването данни, считаме, че не е възможно с управителя на дружеството да се сключи и трудов договор, т.е. не може да се съвместяват и двато вида договор, тъй като не е възможно управителят, в качеството му на такъв да се намира в отношение на власт и подчинение със самия себе си. ГЕ
| 20.10.2025 ID:6093
Здравейте!
Имам въпрос на тема : Общински съветник в бременност и майчинство.
Терминът ми е на 23 януари 2026 г. като 45 дни преди термина и 90 дни след датата на раждане на детето, ще бъда в болничен съгласно закона.
В тази връзка имам следните въпроси:
1. По време на описания период по горе може ли да посещавам заседания на комисии и заседания на общинския съвет, без това да пречи на ползване на болничния лист и да получавам полагащото ми се обезщетение за това от държавата?
2. По време на описания период по горе как трябва да се оформят документите от счетоводството на общинската администрация, така че да мога да получавам полагащото ми се обезщетение по болничния лист от държавата?
След изтичане на максималния болничен лист от 135 дни ще бъда в майчинство за отглеждане на детето, съгласно закона в периода 2026-2027 година. В тази връзка имам следния въпрос:
1. По време на описания период по горе може ли да посещавам заседания на комисии и заседания на общинския съвет, без това да пречи на ползване на моето майчинство и да получавам полагащото ми се обезщетение за това от държавата, и да получавам възнаграждението си за участие в комисии и заседания на общински съвет, като общински съветник?
Благодаря предварително.
Уважаема госпожо,
Извън случаите на несъвместимост, предвидени в чл. 34, ал. 5, т. 1 и 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), лице, избрано за общински съветник може да продължи да работи по съществуващо преди избора трудово правоотношение. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗМСМА за времето, необходимо за изпълнение на задълженията му, общинският съветник ползва неплатен служебен отпуск по съществуващо трудово правоотношение, който се признава за трудов стаж.
Съгласно чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.
Според чл. 45, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отпускът поради бременност и раждане се ползва в размер 135 дни, от които 45 дни преди раждането – въз основа на съответен акт от здравните органи, издаден по реда на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), и в размер на остатъка до 410 дни – въз основа на писмено заявление на майката до предприятието, като предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението.
Считаме, че няма пречка за участие в заседания на комисии и заседания на общинския съвет по време на ползване на отпуск за бременност и раждане по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след изтичане на периода от 135 дни, които се разрешават с болничен лист от здравните органи. В конкретния случай разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗМСМА няма да намери приложение, тъй като за един и същи период не могат да се ползват различни видове отпуск едновременно.
Следва да се има предвид, че осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар, издал болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Осигурителите са задължени да не допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност (чл. 18, ал. 1 от НМЕ).СР
| 20.10.2025 ID:6092
Във фирма е утвърдено четиримесечно отчитане на работното време. Изготвени са четири месечни графици. Но се налага корекция на графика за първия месец, а след това в края на всеки месец се изготвя нов график за следващ месец. През месеца, поради определени причини се прави корекция на графика. Служител излиза в отпуск поради временна нетрудоспособност. По кой график следва да се отчете болничния по дежурства. Моля, да ми отговорите - по утвърдения четиримесечен график, по графика изготовен в края на месеца за следващия месец или по последно коригиран график. Благодаря
Съгласно чл. 9б, ал. 1 НРВПО при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане, за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от нормата по ал. 1 се извадят съответните часове по утвърдения поименен график (чл. 9б, ал. 3 НРВПО).
Съгласно чл. 9а, ал. 1 НРВПО едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.
През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени (чл. 9, ал. 2 НРВПО).
Бихме искали да обърнем внимание, че измененият поименен график, както и първоначално съставеният, също се утвърждава от работодателя, и обхваща целия период, за който е установено сумираното изчисляване на работното време, в случая – 4 месеца.
Когато работникът или служителят е ползвал отпуск за временна неработоспособност, нормата за продължителност на работното време за 4-месечния период се преизчислява, като от нея се изваждат съответните часове по поименния график, утвърден от работодателя преди ползването на отпуска. ЛТ/
| 17.10.2025 ID:6086
Здравейте,
Моля за становище във връзка с чл. 319 от КТ, съгласно който "Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.".
Колко дни отпуск по чл. 319 от КТ се полагат на служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто в следните случаи:
1. ако съгласно сключения трудов договор, служителят има право на 25 дни платен годишен отпуск (в съответствие с чл. 155, ал 4 и чл. 156а от КТ);
2. ако съгласно сключения трудов договор, служителят има право на 35 дни платен годишен отпуск (в съответствие с чл. 155, ал. 5 от КТ и чл. 28, т. 1 от НРВПО)?
С уважение,
Ръководител отдел ЧР
1. Основният платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 КТ е в размер на 20 работни дни, като на основание чл. 156а КТ е уговорен по-голям размер на отпуска – 25 работни дни.
Отпускът по чл. 319 КТ е основен платен годишен отпуск за работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 и неговият размер е не по-малко от 26 работни дни. Поради това служителят, за когото е запитването, има право на основен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни, освен ако с индивидуалния трудов договор не се уговори по-голям размер.
2. Съгласно чл. 28, т. 1 НРВПО асистентите и главните асистенти имат право на удължен платен годишен отпуск в размер на 35 работни дни. Следва да се отбележи, че според чл. 155, ал. 5 КТ в удължения платен годишен отпуск се включва основния платен годишен отпуск. Поради това служителят, за когото е запитването, има право на основен платен годишен отпуск в размер 35 работни дни, освен ако с индивидуалния трудов договор не се уговори по-голям размер. ЛТ/
| 17.10.2025 ID:6084
Здравейте!
Ако едно лице работи в държавна администрация на основен трудов договор 8 /пълно работно време/, на него не му се начислява процент прослужено време съгласно Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.
Ако същото лице работи при втори работодател на допълнителен трудов договор, като вторият работодател не е "държавна администрация", следва ли да му се начислява процент прослужено време при него, пропорционално на отработеното време?
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
Според ал. 8 на чл. 12 от наредбата допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.
От запитването е видно, че лицето е служител по основно трудово правоотношение в държавната администрация и за него се прилага чл. 107а КТ. Тези служители нямат право на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Тъй като лицето няма право и не получава допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата по основното трудово правоотношение, няма пречка върху получаваното трудово възнаграждение за заеманата от него длъжност по допълнителен трудов договор при втория работодател, който „не е държавна администрация“, да се изплаща допълнително възнаграждение по чл. 12 НСОРЗ. По наше мнение, с изплащането на допълнителното възнаграждение по допълнителния трудов договор не се нарушава разпоредбата на чл. 12, ал. 8 НСОРЗ, тъй като изплащането е в рамките на продължителност на работното време по-малка от 8 часа и не надхвърля регламентираното ограничение. ЛТ/
| 16.10.2025 ID:6082
Здравейте,
Лица,извършващи охранителна дейност и са назначени на длъжност охранители, в случая осъществяват физическа невъоръжена охрана, спада ли към категория рискови професии и в кой нормативен акт е уредено, че тази професия е рискова?
Въпросът е във връзка с това, дали охранителнителните фирми осъществяващи физическа охрна трябва да сключват застраховка "Професионална отговорност"?
Благодаря.
В областта на здравословните и безопасни условия на труд работещите се застраховат задължително за риска "трудова злополука", когато извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им (чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд). Работодателят застрахова работещите за своя сметка при условия и по ред, определени в Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука". Съгласно наредбата, на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Трудовият травматизъм се определя чрез коефициент на трудов травматизъм (Ктт) на базата на статистическа информация за трудовите злополуки по икономически дейности за 3-годишен период, предхождащ годината, в която се правят изчисленията. Коефициентът за трудов травматизъм се определя ежегодно от министъра на труда и социалната политика по икономически дейности по данни на Националния осигурителен институт от информационната система за трудови злополуки и се обнародва в "Държавен вестник". Дейностите по охрана и разследване (КИД 80) не са включени в Заповед № РД-06-45 от 30.10.2024 г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2025 г., следователно са с Ктт по-нисък от средния за страната и за тях не се изисква задължителна застраховка "трудова злополука". Изискванията относно задължителната застраховка "Професионална отговорност" са определени в Кодекса за застраховане, който е извън обхвата на трудовото законодателство. (НА)
| 15.10.2025 ID:6081
Здравейте,
Каква база следва да се използва за изчисление на платен отпуск, при служител, който временно е преминал на 4-ри часов работен ден и към момента на подаване на платеният отпуск е бил отново преназначен на 8 часов работен ден със следните особености:
Хронология
от 06.01.2022 до 17.08.2025 - на 8 часа, 2706,25 лв основно възнаграждение
от 18.08.2025 до 14.09.2025 - на 4 часа, 1353,13 лв основно възнаграждение
от 15.09.2025 до момента на 8 часа
Август месец:
В платено майчинство е до 03.08.2025
от 04.08.2025 до 15.08.2025 е платен отпуск, назначена на 8 часа
Отработени дни от 16.08.2025 до 31.08.2025 г. - 10 дни, на 4 часа
Септември месец:
В отпуски е от 15.09.2025 до 30.09.2025 г.- 11 дни, на 8 часа
Отработени дни от 01.09.2025 до 14.09.2025 - 9 дни, на 4 часа
Има ли основание за прилагане на чл. 177, ал. 2, тъй като по същество в референтния месец август, имаме промяна на щата и нехомогенно възнаграждение?
Благодаря предварително!
Според чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
С оглед правилото на чл. 177, ал. 1 и представените данни следва, че през август изискуемите 10 работни дни са отработени при работно време 4 часа, съответно и при по-ниско възнаграждение. Следователно сме на мнение, че възнаграждението за ползван отпуск през месец септември следва да се изчисли на база на среднодневното брутно трудово възнаграждение, определено за отработените 10 дни през месец август. ГЕ
| 15.10.2025 ID:6080
Тази година 1 ноември, Ден на будителите, е в събота. Когато официалните празници по ал. 1 на чл. 154 от КТ, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Присъствен или неприсъствен ден е 3 моември 2025 г. за работещите в учебните заведения?
Официалните празници, определени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) са вид почивка, като по правило работниците и служителите не са задължени да полагат труд в тези дни. За разлика от същинските почивки (междудневни и седмични), социалното предназначение на официалния празник е да се окаже обществена почит и уважение към определени важни исторически, културни, религиозни или други значими събития.
Определените в чл. 154, ал. 1 от КТ официални празници са общи за всички работници и служители. Изключение е предвидено за 1 ноември - Деня на народните будители, за който изрично е установено, че е неприсъствен само за учебните заведения.
Видно от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ Денят на народните будители има по-различен статут. От една страна е всеобщ национален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници, културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще още от времето на Българското Възраждане до ново време, а от друга страна е изрично определен именно този ден за неприсъствен (почивен) само за за работещите в системата на образованието.
Предвид целта на този празник за отдаване на почит към будителите освен неприсъствен ден за педагогическия и непедагогическия персонал в системата на образованието, 1 ноември е и неучебен ден за обучаващите се, за да може да се провеждат и планират празнични шествия и други официални събития и да се насърчат младите хора да вървят по стъпките на великите българи.
По тази причина считаме, че когато 1 ноември съвпада със събота или неделя по същество е изпълнено изискването денят да бъде неприсъствен за работещите в учебните заведения и неучебен за учащите. В тази връзка се изпълнява изричното условие в разпоредбата – денят да е неприсъствен за всички учебни заведения, поради което според нас няма основание следващият работен ден да се счита за неприсъствен.ПР
| 15.10.2025 ID:6079
Попада ли 3 ноември 2025 г. в хипотезата на чл. 154, ал. 2 от КТ - неприсъствен ден по отношение на работещите в учебни заведения, тъй като 1 ноември 2025 г., обявен за официален празник, макар и със специален статут - само за работещите в учебни заведения, се пада в съботен ден?
Официалните празници, определени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) са вид почивка, като по правило работниците и служителите не са задължени да полагат труд в тези дни. За разлика от същинските почивки (междудневни и седмични), социалното предназначение на официалния празник е да се окаже обществена почит и уважение към определени важни исторически, културни, религиозни или други значими събития.
Определените в чл. 154, ал. 1 от КТ официални празници са общи за всички работници и служители. Изключение е предвидено за 1 ноември - Деня на народните будители, за който изрично е установено, че е неприсъствен само за учебните заведения.
Видно от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ Денят на народните будители има по-различен статут. От една страна е всеобщ национален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници, културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще още от времето на Българското Възраждане до ново време, а от друга страна е изрично определен именно този ден за неприсъствен (почивен) само за за работещите в системата на образованието.
Предвид целта на този празник за отдаване на почит към будителите освен неприсъствен ден за педагогическия и непедагогическия персонал в системата на образованието, 1 ноември е и неучебен ден за обучаващите се, за да може да се провеждат и планират празнични шествия и други официални събития и да се насърчат младите хора да вървят по стъпките на великите българи.
По тази причина считаме, че когато 1 ноември съвпада със събота или неделя по същество е изпълнено изискването денят да бъде неприсъствен за работещите в учебните заведения и неучебен за учащите. В тази връзка се изпълнява изричното условие в разпоредбата – денят да е неприсъствен за всички учебни заведения, поради което според нас няма основание следващият работен ден да се счита за неприсъствен.ПР
| 15.10.2025 ID:6076
Как се прекратява ТД за заместване от работодател, при условие че заместваното лице не се е завърнало на работа /майка, която все още си е в отпуск по майчинство/.
Според чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. С оглед на това е и предвиденото специално прекратително основание за този вид срочен трудов договор – чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ- със завръщане на замествания на работа, т.е. за да се прекрати срочното трудово правоотношение със заместника следва титулярят на длъжността да се е завърнал реално на работа.В случай, че титулярят не се е завърнал срочнитя трудов дговор за заместване може да бъде прекратен на на някои от другите основания за прекратяване на трудов договор, регламентирани в глава шестнадесета от КТ. ГЕ
| 15.10.2025 ID:6075
Моля за информация съгласно чл. 154 ал.1 и 2 от КТ, предвид съвпадането на 1 ноември със събота, дали 3 ноември ще бъде неприсъствен за всички учебни заведения, тъй като ал. 2 изключва само Великденските празници от тази хипотеза.
Официалните празници, определени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) са вид почивка, като по правило работниците и служителите не са задължени да полагат труд в тези дни. За разлика от същинските почивки (междудневни и седмични), социалното предназначение на официалния празник е да се окаже обществена почит и уважение към определени важни исторически, културни, религиозни или други значими събития.
Определените в чл. 154, ал. 1 от КТ официални празници са общи за всички работници и служители. Изключение е предвидено за 1 ноември - Деня на народните будители, за който изрично е установено, че е неприсъствен само за учебните заведения.
Видно от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ Денят на народните будители има по-различен статут. От една страна е всеобщ национален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници, културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще още от времето на Българското Възраждане до ново време, а от друга страна е изрично определен именно този ден за неприсъствен (почивен) само за за работещите в системата на образованието.
Предвид целта на този празник за отдаване на почит към будителите освен неприсъствен ден за педагогическия и непедагогическия персонал в системата на образованието, 1 ноември е и неучебен ден за обучаващите се, за да може да се провеждат и планират празнични шествия и други официални събития и да се насърчат младите хора да вървят по стъпките на великите българи.
По тази причина считаме, че когато 1 ноември съвпада със събота или неделя по същество е изпълнено изискването денят да бъде неприсъствен за работещите в учебните заведения и неучебен за учащите. В тази връзка се изпълнява изричното условие в разпоредбата – денят да е неприсъствен за всички учебни заведения, поради което според нас няма основание следващият работен ден да се счита за неприсъствен.ПР
| 15.10.2025 ID:6073
Здравейте, въпроса ми е свързан с изплащането на възнаграждение от 3% средства за администриране по МЛП. Аз като служител, назначен на трудово правоотношение към общинска администрация на длъжност главен специалист Социални дейности за администриране и координиране на работата по МЛП по ЗЛП, и получаващ заплата за това, имам ли право да получавам допълнително възнаграждение от 3-те% средства, отпуснати за администриране?
Въпросът е от компетентността на рубриката „Социални услуги“. ЛТ/
| 15.10.2025 ID:6072
Уважаеми дами и господа,
Бих желала, да се допитам до Вас по следния казус, касаещ работа от разстояние при хибриден модел на работа, както следва: Фирма има установен хибриден модел на работа, с два дни седмично задължително присъствие в офиса, със седалище и адрес в гр. София. Служител, иска да смени адреса от който ще полага труд през дните определени за работа от разстояние, например с адрес на територията на гр. Перник, като отново ще спазва установените дни за присъствие в офиса и няма да мине на изцяло дистанционна работа на територията на друг град. В този случай, достатъчно ли е служителят да попълни заявление до работодателя, за промяна на адреса за работа от разстояние / с посочен нов адрес и помещение на работа и деклариране, че има осигурени условия за работа и спазване на правилата за ЗБУТ/, което да се съгласува и разреши от прекия ръководител и да се съхранява в личното трудово досие на служителя. Има ли законова необходимост от изготвяне на допълнително споразумение за промяна на адреса за работа от разстояние?
Благодаря предварително!
В чл. 107з, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че мястото и характерът на работата от разстояние, условията и редът за осъществяването ѝ се определят в индивидуалния трудов договор. С индивидуалния или с колективен трудов договор могат да се уговорят смесени режими на работа (т. нар. „хибриден модел“), както и условията и редът за тяхното прилагане (чл. 107з, ал. 6, т. 1 от КТ).
За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата (чл. 66, ал. 3 от КТ). Поради това при работа от разстояние в трудовия договор следва да се уговоря място на работа. Според чл. 107з, ал. 8, изр. 1 от КТ с трудовия договор за работа от разстояние може да се уговаря повече от едно място на работа (например гр. София и гр. Перник).
При извършване на работа от разстояние работното място е място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата (§ 1, т. 4, изр. 2 от допълнителните разпоредби на КТ).
Когато освен работното място за работа от разстояние (конкретното помещение), се променя и уговореното място на работа, т.е. населеното място, следва да бъде сключено допълнително споразумение по реда на чл. 119 от КТ. В тази връзка, в чл. 349, ал. 1, т. 12 от КТ изрично е регламентирано, че единният електронен трудов запис съдържа данни за кода на населеното място на местоработата на работника или служителя по Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици (ЕКАТТЕ). Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „е“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) работодателят има задължение да подаде елетронен трудов запис (ЕТЗ) в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно мястото на работа. Според Указанията за подаване на данни за ЕТЗ по т. 22 е предвидено, че при работа от разстояние, когато е уговорено повече от едно място на работа, се попълва код по ЕКАТТЕ "99999"". В този случай при сключване на допълнително споразумение по чл. 119, ал. 1 от КТ за изменение на мястото на работа в т. 12 на ЕТЗ като основание следва да се попълни код 021.
Бихме искали да обърнем внимание, че промяната на работното място в рамките на едно и също населено място, не представлява изменение на трудовото правоотношение и в тези случаи няма необходимост от сключване на допълнително споразумение и подаване на ЕТЗ.ПР
| 14.10.2025 ID:6068
Как и кога се прекратява срочен трудов договор, сключен на основание чл. 68 ал. 1 т. 3 от КТ (за заместване на служител, който е в майчинство - до неговото завръщане), ако през това време и заместникът излезе в майчинство, а титуляра се завърне на работа? Има ли някаква защита при прекратяване на трудовия договор за заместника, ако е в майчинство?
Според чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Спецификата на този вид срочен трудов договор предполага в него да се опишат длъжността и имената на замествания служител, т.е. титуляря на длъжността. С оглед на това е и предвиденото специално прекратително основание за този вид срочен трудов договор – чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ- със завръщане на замествания на работа, т.е. за да се прекрати срочното трудово правоотношение със заместника следва титулярят на длъжността да се е завърнал реално на работа. Следователно, независимо от факта, че заместникът също е излязъл в отпуск по майчинство- със завръщане на титуляра на длъжността срочният трудов договор за заместване се прекратява на посоченото по-горе основание. ГЕ
| 14.10.2025 ID:6066
Здравейте!
Имам ТЕЛК, но работодателя не
спазва ППУ на труд записани в телка.
Какво да направя?
Благодаря!
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на степента на трайно намалената работоспособност в проценти спрямо здравия човек, потребността от чужда помощ, срока на инвалидността, датата на инвалидизиране, противопоказаните условия на труд, трудоспособно ли е лицето за работното си място, необходимостта от трудоустрояване и др.
Предвид посоченото в запитването, че в Решението на ТЕЛК са определени противопоказани условия на труд, предполагаме, че сте трудоустроен по реда на чл. 317 КТ. Работодателят следва да изпълнява предписанието на здравните органи. Бихте могъл да се обърнете за съдействие към Службата по трудова медицина (СТМ), която има задължение да подпомага работодателя при организиране на дейностите по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. СТМ анализира здравното състояние на работещите и връзката му с условията на труд в обслужваното предприятие, вкл. въз основа на информация за трайната неработоспособност по данни от работодателя и/или от работещия.
Контролът за спазване на трудовото законодателство се осъществява от инспекцията по труда, която може да сигнализирате по компетентност. ЛТ/
| 13.10.2025 ID:6065
Здравейте! Въпросът ми е свързан с изменението в НАРЕДБА № 4 ЗА ДОКУМЕНТИТЕ, КОИТО СА НЕОБХОДИМИ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР, а именно на Чл. 1., ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 99 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г.) Работодател, който е административен орган, не изисква представянето на документи по ал. 1, т. 2, а извършва служебно проверка в регистъра на документите.
Как работодател може да направи "сам" тази проверка, при положение, че за извличане на информация от https://regdiploms.mon.bg/ са нужни данни за лицето и данни за номер на документа?
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор (Нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., изм., бр. 80 от 2025 г.) работодател, който е административен орган, не изисква представянето на документи по ал. 1, т. 2, а извършва служебно проверка в:
1. регистъра на документите за завършено основно образование, средно образование и/или придобита степен на професионална квалификация, поддържан от Министерството на образованието и науката:
а) за завършено основно образование в Република България след 1 юни 2009 г.;
б) за завършено средно образование в Република България след 1 януари 2007 г.;
в) за придобита степен на професионална квалификация след 1 юни 2008 г.;
г) за завършено професионално обучение след 1 януари 2022 г.;
2. регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти, поддържан от Националния център за информация и документация, за придобито висше образование в Република България след 1 януари 2012 г.;
3. обединения регистър за академично признаване, поддържан от Националния център за информация и документация, за издадено след 1 април 2009 г. удостоверение за признаване на придобито висше образование в чужбина.
В тази връзка считаме, че няма пречка при кандидатстването за работа, на кандидата да бъде указано да предостави необходимите данни на административния орган, за да бъде извършена проверката в съответния регистър. ЛТ/
| 13.10.2025 ID:6064
Здравейте! На 13.10.2025 сключваме допълнително споразумение с работник за промяна на длъжност и заплата за определен срок - от Барман на Управител на заведение, от 15.10.2025 до 31.12.2025, като в същото споразумение е договорено, че след тази дата работника се връща на старата длъжност и заплата. Т.е на 13.10. ще подадем ЕТЗ с код 021 с нова длъжност, нова заплата и срок 31.12.2025г. Какво е необходимо да се подаде за връщането на старата длъжност и заплата, при положение че ново споразумение няма да се сключва тъй като това е договорено с първоначалното?
Съгласно чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Съответно, в чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) са регламентирани случаите, когато работодателят е длъжен да подаде елетронен трудов запис (ЕТЗ) в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение.
При подаване на ЕТЗ е предвидена възможност в т. 15 да се посочи срок на допълнителното споразумение. Според Указания за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 15 се попълва датата във формат (ддммгггг), на която периодът от време или срокът на допълнителното споразумение изтича. В тази връзка, по наше мнение, след изтичане на съответния срок не е необходимо да се подава нов ЕТЗ.ПР
| 10.10.2025 ID:6055
Здравейте,
Служител, назначен през 2024 година представя на 05.10.2025 год., Експертно решение от ТЕЛК, издадено на 01.04.2006 г., което е с 78 % тр. намалена работоспособност. Срокът му на валидност е до 01.04.2009. Лицето е навършило възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, т.е. 63 години на 07.02.2009, което е в рамките на срокът на решението на ТЕЛК.
Има ли право въпросният служител да ползва 26 дни платен годишен отпуск съгласно чл. 319 от Кодекса на труда?
Има ли право на отпуск по чл. 319 от Кодекса на труда за минало време – периода от назначаването му през 2024 год. до момента, при положение, че едва сега представя решението на ТЕЛК?
Благодаря!
Правото на труд, на отпуски и на др. права по трудово правоотношение са предмет на уредба на Кодекса на труда (КТ) и подзаконовите актове по прилагането му.
За да възникнат съответните права, уредени в КТ, е необходимо работникът или служителят да представи валидно експертно решение на ТЕЛК (с определен срок на инвалидност, който не е изтекъл или с пожизнено определен в решението на ТЕЛК срок на инвалидност). Следователно, когато срокът на инвалидност, определен в решение на ТЕЛК е изтекъл, работникът или служителят не може автоматично да се ползва от права по КТ. Основният платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни по чл. 319 КТ се полага само на работници и служители, които имат трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Отпускът се ползва само за срока на инвалидизирането, установен в експертното решение на ТЕЛК.
Във връзка с гореизложеното, когато срокът на решението на ТЕЛК, с което е определена 50 на сто трайно намалена работоспособност, е изтекъл, за да се ползва право на отпуск по чл. 319 от КТ, следва на работодателя да се представи валидно експертно решение на ТЕЛК. За целта лицето може да подаде заявление-декларация за преосвидетелстване по реда на чл. 56, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. ЛТ/
| 09.10.2025 ID:6053
Здравяейте, как следва да се процедира при подаване на ЕТЗ за промяна на основното трудово възнаграждение със задна дата, при положение, че датата на влизане в сила на новата заплата съвпада с началото на изпълнението на трудовия договор?
Давам следния пример:
Служител е назначен на трудов договор, сключен на 29.08.2025 г., в сила от 01.09.2025 г.
Със задна дата работодателят увеличава основните трудови възнаграждения на цялото звено, в което е новопостъпилият служител, като увеличението влиза в сила от 01.09.2025 г., т.е. от датата на постъпването му.
Програмният продукт на НАП не позволява да се създаде такъв ЕТЗ, като излиза съобщение, че датата на влизане в сила на допълнителното споразумение трябва да е след датата на слючване и датата на начало на изпълнението на трудовия договор.
А често срещана практика е увеличаване на заплатите със задна дата, което може да съвпадне и с началото на изпълнението на трудов договор на новоназначен служител.
Съгласно чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Също така, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя (чл. 118, ал. 3 от КТ).
Според чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за размера на основното трудово възнаграждение. Работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в единния електронен трудов запис данните по чл. 349, ал. 1 от КТ и настъпилите промени в тях (чл. 349, ал. 2 от КТ). В чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „в“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е регламентирано, че работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно размера на основното трудово възнаграждение.
Според Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис в т. 16 от приложение № 1 се попълва датата във формат (ддммгггг), на която е сключено допълнителното споразумение или е издадена заповедта. Работодателят следва да впише данните в единния електронен трудов запис в тридневен срок от датата на сключване на допълнителното споразумение или е издадена заповедта за увеличение на трудовото възнаграждение. В т. 16А от приложение № 1 се попълва датата във формат (ддммгггг), от която е влязло в сила изменението на трудовото правоотношение.
Според чл. 347, ал. 1 от КТ Националната агенция за приходите поддържа регистър на заетостта, който съдържа единните електронни трудови записи на работниците и служителите. В тази връзка, при необходимост от уточняване на технически въпроси, свързани с използването на програмния продукт Електронни трудови записи, може да се обърнете към Националната агенция за приходите по компетентност.ПР
|
|