01.02.2023 ID:1294
Здравейте...!Интересувам се ,кога ще придобия право на пенсия за Осигурителен стаж и възраст,при следните условия ..:Роден съм на 08.02.1972г ,имам служа в МВР -1-ва категория труд-17г ,4 месеца и зачетен общ Осигурителен стаж към момента ,приравнен към 3-та категория-39год.Кога ще придобия право на пенсия за ОСВ .!?Благодаря предварително за отговора !

Съгласно чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия при навършване на възраст, която ежегодно се увеличава с по 2 месеца до достигане на 55 години, и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочения закон. Повишаващата се пенсионната възраст на лицата по чл. 69 от КСО е посочена по години с чл. 17а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Така например, от 01.01.2023 г. възрастта за пенсиониране на лицата по чл. 69, ал. 2 от КСО е 54 години, а от 01.01.2026 г. – 54 години и 6 месеца (чл. 17а, ал. 1, т. 8 и т. 12 от НПОС). С чл. 69, ал. 10 от КСО е уредено, че право на пенсия при условията на ал. 2 имат и лицата, които са изпълнявали държавна служба по законите по ал. 2 на чл. 69 от КСО. Също така следва да се има предвид и текста на чл. 69, ал. 8 от КСО, с който се урежда взаимното допълване на осигурителния стаж за придобиване право на пенсия по различните текстове на чл. 69 от КСО. Предвид гореизложеното мъж, роден на 08.02.1972 г., ще придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО на 08.08.2026 г. при навършване на възраст 54 години и 6 месеца, ако има 27 години общ осигурителен стаж, от които 18 години (две трети) са действително изслужени като държавен служител по Закона за Министерството на вътрешните работи или по реда на останалите текстове на чл. 69 от КСО. ВН

31.01.2023 ID:1284
Жена съм с навършени 65г. и 28г. трудов стаж. Ако работя, след като упражня правото си на пенсия при непълен стаж по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, това ще се зачете ли за увеличение на размера на пенсията и мога ли да се пенсионирам по-късно по чл. 68, ал. 1 КСО?

Пенсиите, свързани с трудова дейност, каквато е и пенсията за осигурителен стаж и възраст, може да се преизчисляват по един от следните начини: 1) служебно – с допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията; 2) по заявление на пенсионера – с допълнително придобитите осигурителeн стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. Този ред за преизчисление на пенсиите е регламентиран с чл. 102 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО на лица, които продължават да работят след пенсионирането си, се преизчислява по чл. 102 от КСО с допълнително придобития осигурителен стаж, а по желание на лицето – и с придобития осигурителен доход за този стаж. Новопридобитият след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията, осигурителен стаж се взема предвид при определяне на нейния размер. Няма законово основание да се прави нова преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда и при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО на лице, което вече е упражнило правото си на същия вид лична пенсия, например при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. С други думи не може де се пенсионира по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО лице, което се е пенсионирало по чл. 68, ал. 3 от КСО. ВН

28.01.2023 ID:1272
При пенсиониране в България с осигурителен стаж в Гърция се зачита този стаж и пенсионера получава това което е заработил тук , като стажа в Гърция допълва до добиване на правото. Въпросът ми е : При пенсиониране в Гърция на български гражданин при недостигащ стаж там за минимална пенсия ще се има ли предвид стажът му в България за да допълни гръцкия за добиване на правото там ?

Един от основните принципи в координационните регламенти за социална сигурност в Европейския съюз е сумирането на осигурителни периоди. В случаите, в които лицето е придобило осигурителни периоди по съответните национални законодателства (например по българското и гръцкото), но същите не са достатъчни за отпускане на пенсия за старост изцяло по някое от тези законодателства, се извършва т.нар. „сумиране“ на осигурителни периоди. В този случай при подаване на заявление за отпускане на пенсия до компетентната институция на държавата, в която лицето живее към този момент, то следва да посочи, че има завършени осигурителни периоди и в друга държава членка. Компетентните институции на съответните държави обменят информация по служебен път и всяка една потвърждава „своите“ осигурителни периоди. Извършва се сумиране до достигане на необходимия осигурителен стаж и се отпуска пенсия като всяка една от държавите изплаща пенсия за осигурителните периоди, завършени по нейното законодателство. За повече информация относно процедурата можете да се обърнете към съответната компетентна институция в България (Националния осигурителен институт) или Гърция (EFKA). НА

28.01.2023 ID:1271
Здравейте,кога пенсиите на бълг.граждани ще бъдат на нива,които да позволяват да се живее що годе прилично? Не считате ли, че пенсиите и заплатите трябва да бъдат увеличени значително преди приемането на еврото? Моля за конкретен отговор: коя държава е приела еврото при доходи като българските? Посочете моля една такава? Благодаря

Във връзка с поставения въпрос в областта на пенсиите бихме искали да Ви информираме, че в последната една година те са преизчислени три пъти. Министерството на труда и социалната политика винаги е търсило баланс и справедливи решения, които да осигурят повишаване на доходите, в т.ч. на пенсиите. Тази цел обаче трябва да бъде съобразена както с финансовите възможности на бюджета на държавното обществено осигуряване, така и с основните принципи и възприетата законодателна рамка в областта на социалното осигуряване. Въпросите, свързани с условията за присъединяването към еврозоната не са от компетентността на Министерството на труда и социалната политика./КП

27.01.2023 ID:1267
Здравейте министър Лазар Лазаров.Искам да попитам след като гласувахте закон, за да не спират пенсиите на хората които се явяват на Телк, защо пенсиите на хората са спряни.Аз съм лице с увреждане, имам проблем с зрението и Ревматоиден Поли артрит 2 - 3 стадии. Студентка съм, без работна съм и живея на Квартира. Явих се на Телк на 9 Ноември, 2022 година. Днес е 27 Януари, 2023 година. Все още нямам издадено Телково Решение и Пенсия. Нуждая се от тези пари. Въпреки, че хората се вдигнаха на протест това нищо не помогна. Аз се явявах на Телк Комисия в гр. Павликени. Моля ви помогнете ме. Благодаря предварително.!

В запитването си посочвате, че сте се явила на ТЕЛК на 9 ноември 2022 г., но нямате издадено експертно решение. В тази връзка за конкретна информация следва да се обърнете към ТЕЛК./ВН

27.01.2023 ID:1265
Здравейте, моят въпрос към вас е следния: Какъв е размерът на неплатения отпуск с право на трудов и осигурителен стаж през 2023 год.?

Съгласно чл. 160, ал. 3 от Кодекса на трудa (КТ) неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. На основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Параграф 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. се прилага само по отношение на ползвания през 2022 г. неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ, както изрично визира разпоредбата. Предвид гореизложеното неплатеният отпуск до 30 работни дни в календарната 2023 г. се признава за трудов и осигурителен стаж. ВН

24.01.2023 ID:1241
Здравейте! Моля за отговор на следния въпрос: В момента ползвам неплатен отпуск по чл.160, ал.1 за времето от 01.12.2022 до 31.01.2023 год. Доколкото съм запозната, дните от този отпуск, ползвани през 2023-та година (това са 21 работни дни), се зачитат за осигурителен стаж, въпреки че общият брой на дните в неплатен отпуск, заедно с тези от 2022-ра година, е над 30. На 01.02. обаче ще бъда приета на болнично лечение по планов прием, за което може да ми бъде издаден болничен лист. Има ли проблем с изплащането на обезщетение по такъв болничен, тъй като той започва от първият ден след изтичане на неплатения отпуск? (Разбира се, въпросът е коректно зададен, ако този неплатен отпуск е със зачитане на осигурителен стаж в конкретния случай.) Предварително благодаря!

Времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, на основание чл. 9, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Правото на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност се придобива при наличието условията на чл. 40, ал. 1 и 2 от КСО. Едно от тези условия е към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство или за трудова злополука и професионална болест. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. На това основание към 01.02.2023 г. Вие сте осигурено лице по смисъла на чл. 40, ал. 1 от КСО, което е едно от условията за получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност./ВН

18.01.2023 ID:1214
През 2023 година педагогически специалисти с учителски осигурителен стаж не по-малък от 25 г. и 8 м. за жени, могат да се възползват от възможността за ранно пенсиониране, ако през настоящата година навършват 59 години. Аз навършвам 59 г. на 31.12.2023 година. Мога ли да се ползвам от правото си за ранно пенсиониране по условията, валидни за 2023 година?

Съгласно чл. 105, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) правото на пенсия не се погасява по давност. В този смисъл лице, което към 31.12.2023 г. е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69в, ал. 1 от КСО, може по-късно да се пенсионира при условията, валидни за 2023 г., тъй като веднъж придобито, правото на пенсия не се погасява по давност. ВН

16.01.2023 ID:1199
Родител съм на лице с увреждане 100%инвалид с чужда помощ. На минимална пенсия съм и от 3 години съм на трудов договор като личен асистент на 4 часа.Когато попитах в пенсионния отдел дали пенсията за тези години има някакво увеличение ми бе отговорено , че понеже пенсията ми е минимална не получавам никакво увелчение.Питам къде отиват моите пенсионни осигуровки всеки месец и защо точно на минилалните пенсии ...че кой родител, гледащ си цял живот детето инвалид може да получава голяма пенсия

По принцип пенсиите, свързани с трудовата дейност, каквито са пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, подлежат на преизчисление по чл. 102 от КСО. Те могат да бъдат преизчислени както само с придобит след пенсионирането или след последното преизчисление осигурителен стаж, така и с новопридобитите осигурителен стаж и осигурителен доход. Предвид споделеното, че получавате минимална пенсия, ако тя е свързана с трудовата дейност и е подлежала на преизчисляване по реда на чл. 102 от КСО, е възможно действителният й размер и след преизчислението да е по-нисък от минималния размер за съответния вид и като такъв отново да е приравнен на минималния. С други думи е възможно действителният размер на пенсията Ви да е увеличаван през годините, но всеки път да е приравняван на минималния размер за съответния вид. Конкретен отговор за вида на получаваната от Вас пенсия и действителния й размер може да намерите в разпорежданията на длъжностното лице по пенсионното осигуряване от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ), а ако не съхранявате такива – да се обърнете към териториалното поделение на НОИ. ВН

13.01.2023 ID:1196
Здравейте, от година баща ми не получава превод на гръцката си пенсия. Преди време майка ми имаше същия проблем и се наложи да пиша до всички институции. Много моля за адекватен имейл на гръцкото осигурително дружество и по-конкретно отделът, който обслужва българи.

Уважаема госпожо Георгиева, За съдействие при изясняване на случая бихте могли да се обърнете към Службата по трудовите и социални въпроси към Посолството на Република България в Атина по електронен път на следния адрес: social_bgembass@abv.bg, както и на тел. 0030 210 674 46 80. ГЯ

12.01.2023 ID:1188
Здравейте, Казвам се хххххххххххх и съм майка на две деца – едното е родено на ххххх, второто на ххххх На 01.01.2022 г. прекратих отпускът за раждане и отглеждане на детето родено на 29.12.2021 г. и получавам половината от обезщетението по чл. 50а от Кодекса на социалното осигуряване до 16.01.2023 г. От 01.02.2023 г. ще ползвам отпускът по чл. 167а от Кодекса на труда за детето родено на хххх2019 г., включително и петте месеца прехвърлени от бащата. Въпросът ми е дали ще мога да получавам половината от обезщетението по чл. 164, ал. 5 от Кодекса на труда за детето родено на хххх2021 г., докато съм в отпуск по чл. 167а от Кодекса на труда.   Благодаря Ви за отделеното време!  

Условията за придобиване право на парични обезщетения от държавното обществено осигуряване са уредени с разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО). По реда на чл. 54, ал. 1 от КСО майката (осиновителката), която има право на парично обезщетение по чл. 52а от КСО за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, може при определени условия да получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението при отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО. На основание чл. 54, ал. 1, т. 1 от КСО, когато майката не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване, има право да получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 от КСО. Ако по време на ползването на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на майката/осиновителката бъде разрешен друг вид отпуск е налице прекъсване ползването на първия отпуск. В тези случаи се изплаща парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 от КСО. В тази връзка обстоятелството, че ползвате неплатен отпуск по чл. 167а от КТ за първото дете, не е пречка за получаване на обезщетението по чл. 54, ал. 1, т. 1 от КСО за второто дете. Конкретна преценка на вида, правото и срока на паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване се извършва от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН

11.01.2023 ID:1184
Здравейте! Въпросът ми е относно неплатения отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на основание чл. 167а от Кодекса на труда. Моите 6 месеца неплатен отпуск изтичат края на януари 2023 и искам да използвам петте месеца на съпруга ми. Съпругът ми е немски гражданин, има право на постоянно пребиваване в България от юли 2022 и е в трудово взаимоотношение с български работодател от 12.01.2023. Мога ли при тези условия да ползвам неговия неплатен отпуск в размер на 5 месеца от началото на февруари 2023? Предварително Ви благодаря!

Уважаема госпожо Атанасова, Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 ( за отглеждане на дете до 2-годишна възраст) и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 ( при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Видно от разпоредбата всеки от родителите, който има право на този отпуск, може да даде съгласие на другия родител да ползва до 5 месеца от отпуска, който му се полага. Кодексът на труда, вкл. разпоредбите по отношение на правата за ползване на отпуск за отглеждане на дете, се прилага за трудовото правоотношение между работодател и работник или служител с място на работа в Република България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България (чл. 10, ал. 1 от КТ). В тази връзка и предвид посочените данни в запитването, съпругът Ви има право на отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ, съответно да прехвърли правото на ползването му, тъй като работи по трудово правоотношение с място на работа в България. (СР)

11.01.2023 ID:1177
Уважаеми г-жи/г-да, Моля да ни укажете, къде е уредена материята по „наемане на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното“ по смисъла на чл.39, ал.1 от НАРЕДБА ЗА ПЕНСИИТЕ И ОСИГУРИТЕЛНИЯ СТАЖ.

Съгласно чл. 11 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж на работници и служители без установено работно време, чието трудово възнаграждение се определя според изработеното, както и на работещите надомно по трудово правоотношение за 1 година трудов стаж се признава времето, през което са получили годишно трудово възнаграждение не по-малко от минималната годишна работна заплата, установена за страната, ако за всеки месец поотделно са изработили не по-малко от половината от минималната месечна работна заплата (ал. 1). За годината, през която работниците и служителите са получили по-малко от посоченото в ал. 1 годишно трудово възнаграждение, трудовият стаж се определя в месеци и календарни дни, като получената за годината сума се разделя на средната минимална месечна работна заплата, установена за страната за тази година (ал. 2). Месеците, през които не е отчетена продукция, не се признават за трудов стаж (ал. 3). Цитираната разпоредба се прилага предимно за работещите надомно по трудово правоотношение, при които се прилага система на заплащане според изработеното. С чл. 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е уредено изчисляването на осигурителен стаж на наетите на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното. Съгласно ал. 1, т. 1-3 на чл. 39 от НПОС за осигурителен стаж се зачитат: 1) годината, през която са реализирали доход в размер не по-малък от 12 минимални месечни работни заплати за страната, ако за всеки месец поотделно са получили възнаграждение не по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната; 2) месеците в годината, през която е получено по-малко от посоченото в т. 1 трудово възнаграждение, като сумата, получена за годината, се раздели на съответната минимална месечна работна заплата; 3) дните за месеца, през който е получена по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната, се зачитат, като получената сума се раздели на съответното минимално дневно възнаграждение. За един месец осигурителен стаж на тези лица след 31.12.2002 г. се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски върху възнаграждението им, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност. ВН

06.01.2023 ID:1136
При смяна на минималната работна заплата от 01.01.2023г.от 710лв. на 780 лв.трябва ли да се изготви допълнително споразумение на работниците, при положение, че праговете за осигуряване не са променени?

Уважаема госпожо Николова, Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (трудово възнаграждение, работно време, длъжност, място на работа, срок, и др.). Съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. В този случай увеличаването се извършва със заповед от работодателя за всеки работник/служител, в която посочва от кога влиза в сила увеличението/, поради което не е необходимо да се подписва допълнително споразумение по чл. 119 от КТ.

04.01.2023 ID:1121
Здравейте, работила съм съвсем легално в САЩ 5 години по трудов договор. Ще ми се признаят ли в България внесените осигруровки и ще се вземе ли предвид дохода от там за определяне на пенсия и обезщетения за безработица, болнични и майчинство. Благодаря!

Уважаема госпожо Здравкова, Осигурителни периоди, придобити по законодателството на трета държава (каквато е САЩ), могат да бъдат взети предвид при извършване на преценка на правото на лице на обезщетение и пенсия, изплащани по българското законодателство, единствено при наличието на влязъл в сила международен договор в областта на социалната сигурност между двете държави. Към настоящия момент няма сключен подобен договор между Република България и САЩ. Министерството на труда и социалната политика (МТСП) полага усилия да уреди социалните права на всички български граждани, които са работили в чужбина, чрез сключване на двустранни договори в областта на социалната сигурност, тъй като липсата на установени отношения между две държави в тази сфера не позволява осигурителните им периоди да бъдат признати с оглед ползване на осигурителни права. Сключването на тези договори е двустранен процес, за който е необходимо желание и от двете страни. Разработването и подписването на спогодба за социална сигурност между Република България и САЩ е сред основните цели на МТСП. За съжаление, желанието на нашата страна да регулира този въпрос не среща положителна реакция от американска страна и до момента Администрацията за социална сигурност на САЩ не е изразила готовност за провеждане на преговори с Република България. ГЯ

22.12.2022 ID:1102
Родена съм през септември 1957г.Нямам изискуем стаж по чл.68 ал 1 и 2.Интересувам се кога трябва да се пенсионирам и кога най рано трябва да подам документи?Благодаря предварително.

Лицата, които нямат изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО при две условия: най-малко 15 години действителен осигурителен стаж и навършване на определена възраст, която е еднаква за жените и мъжете. Определение за понятието „действителен осигурителен стаж“ е дадено с § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Това е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Второто условие за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО е лицата да са навършили определена възраст, която се увеличава ежегодно с по 2 месеца от първия ден на всяка календарна година до достигане на 67-годишна възраст. С чл. 15, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) необходимата навършена възраст е посочена по години. От 01.01.2023 г. възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО е 67 години (чл. 15, ал. 3, т. 8 от НПОС). Във връзка с гореизложеното жена, родена през м. септември 1957 г., би придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО при навършване на 67-годишна възраст през м. септември 2025 г., ако има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. ВН

21.12.2022 ID:1094
Здравейте, моля за Вашето становище по повод на следното: Съгласно чл.69, ал.7 от Наредбата на медицинската експертиза, на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, се определя пожизнен срок на инвалидността. Служител, с експертно решение на ТЕЛК (със срок на намалената работоспособност до 01.05.2022 г.), преди изтичането на срока на действие на експертното решение, навършва пенсионна възраст по чл.68 от КСО, но няма необходимия трудов и осигурителен стаж, за да упражни правото си на пенсия за ОСВ и продължава да работи. В този случай, следва ли работодателят да третира срокът на посоченото експертно решение на ТЕЛК за пожизнен, при положение, че служителят не отговаря на едното от условията за придобиване на пенсия за ОСВ, а именно необходимия трудов и осигурителен стаж?

Уважаема г-жо Делчева, Правата на лица с решения на ТЕЛК/НЕЛК са уредени в редица нормативни актове, като всеки от тях изрично регламентира предпоставките за упражняване на съответните права. Съгласно чл. 73, ал. 2 и 3 Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността (срочна пенсия), а на лицата, които са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 пенсиите за инвалидност се отпускат пожизнено. От посоченото следва, че разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от КСО не определя пожизнен срок на инвалидността, а определя условието (навършена възраст), при наличието на което пенсията за инвалидност се отпуска пожизнено. Тази разпоредба се прилага само за случаите, в които не е издадено решение на ТЕЛК, в което е определен пожизнен срок на инвалидност. Тъй като произтичащите от трудовите правоотношения права възникват и се реализират съобразно уредбата в Кодекса на труда (КТ), следва да се има предвид, че когато срокът на инвалидност, определен в решение на ТЕЛК/НЕЛК е изтекъл, работникът или служителят не може автоматично да се ползва от права по кодекса, независимо, че е навършил възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. Във връзка с гореизложеното, правото на отпуск по чл. 319 КТ в размер на 26 работни дни не може да се ползва въз основа на експертно решение с изтекъл срок на инвалидността. За да може служителят да ползва отпуск по чл. 319 от КТ, следва да притежава валидно експертно решение на ТЕЛК. За целта може да подаде заявление-декларация за преосвидетелстване по реда на чл. 56, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. ЛТ/

19.12.2022 ID:1087
Здравейте,от 2006г съм с ТЕЛК 76% с право на работа и съответно получавам инвалидна пенсия.Имам син с увреждане на 23 години и ТЕЛК 100% с чужда помощ,не работя откакто се е родил за да се грижа за него.Преди да стартират програмите "Личен асистент" в които съм включена,имам 7 години за които нямам трудов стаж.Зачитат ли ми се тия години като стаж,от НОИ отказват да ми ги признаят защото съм получавала инвалидна пенсия?

На основание чл. 9, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лице с определена чужда помощ. Стажът се зачита на едно от следните лица: съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицето, полагало грижите, не е било осигурено и не е получавало лична пенсия. Независимо от измененията в редакцията на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от КСО, не е променяно условието, че за да се зачете за осигурителен стаж на родител (осиновител) времето, през което е полагал грижи за дете с увреждания със загубена работоспособност над 90 на сто, което постоянно се нуждае от чужда помощ, той трябва да не е осигурен и да не е получавал пенсия. Предвид гореизложеното няма законова възможност да се зачете за осигурителен стаж времето, през което сте получавала пенсия и сте се грижила за сина си, който е бил със 100 % трайно намалена работоспособност с необходимост от чужда помощ. ВН

15.12.2022 ID:1078
С решение на ТЕЛК е удължен срокът на инвалидност. Решението е изпратено от ТЕЛК в НОИ. На 16.11.2022г. медицинската комисия към НОИ се е произнесла, като е потвърдила решението на ТЕЛК и е препратила Решенито към НОИ. Следва ли да подам изрично заявление пред НОИ за продължаване срокът на инвалидната пенсия, която е спряна поради изтичане на срокът на старото експертно решение или това става служебно? Какъв е срокът за издаване на разпореждане за продължаване на изплащането на инвалидната пенсия?

Съгласно чл. 30, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), когато преосвидетелстването се извършва от ТЕЛК до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната. В тези случаи не е необходимо да се подава заявление пред Националния осигурителен институт (НОИ). С чл. 30, ал. 4 от НПОС е уредено, че ако лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, тя се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. За възстановяване на прекратената в този случай пенсия се подава заявление в съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 30, ал. 7 от НПОС при постановяване на разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване от съответното териториално поделение на НОИ по повод преосвидетелстването на лицата с увреждания 4-месечният срок за произнасяне по чл. 10, ал. 1 от наредбата започва да тече от датата на решението на медицинската комисия или от заявлението на лицето, когато е било необходимо и е подадено след тази дата. ВН

13.12.2022 ID:1072
Имам назначен работник с 50%ТЕЛК на срочен /1г/ трудов договор, предвижда се намаляване на обемите и местене на производство. Работникът претърпя трудова злополука и ще е в продължителен болничен. Наближава изтичането на срока на договора. Как да постъпя законно с освобождаването му? Кой ще изплаща болничните му, при това за трудова злополука?

От описаната фактическа обстановка може да се направи извод, че с работника е сключен срочен трудов договор за определен срок от 1 година на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). В тази връзка следва да се има предвид, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок (чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ). Бихме искали да обърнем внимание, че според чл. 128а, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. В седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (чл. 62, ал. 3 от КТ). Осигурените лица за трудова злополука и професионална болест имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест на основание чл. 40, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Когато временната неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, паричното обезщетение се изплаща от териториалното поделение на Националния осигурителен институт до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност (чл. 42, ал. 3, изр. трето от КСО). ВН