|
09.10.2025 ID:6052
Здравейте, мога ли да си позвам платения отпуск в размер на 24 дни от 2021г.?
Платеният отпуск не е ползван поради неплатен до 22.08.2025г.
И може ли рабододателят по негова преценка да откаже ползването на този отпуск по чл.176а, т.2?
Според чл. 176, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага (чл. 176, ал. 2 от КТ).
Съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176а, ал. 2 от КТ).
Следователно, в случай, че не сте имали друга възможност да ползвате полагаемия Ви се отпуск за 2021 година, непосредствено преди излизането в неплатен отпуск, приложимо в случая е правилото на чл. 176а, ал. 2 от КТ и давността за ползване на отпуска за 2021 г. ще изтече в двугодишен срок от завръщането Ви на работа, т.е. в края на 2027 г. ГЕ
| 09.10.2025 ID:6051
Здравейте,Съгласно чл.154, ал. 1 от КТ - 01 ноември е официален празник и неприсъствен ден за всички учебни заведения. Тази година се пада в събота, а освен това попада в рамките на есенната ученическа ваканция.
Съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ - „Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.“
Следва ли според вас 03 ноември- понеделник, да е почивен ден за всички, работещи в сферата на образованието?
Официалните празници, определени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) са вид почивка, като по правило работниците и служителите не са задължени да полагат труд в тези дни. За разлика от същинските почивки (междудневни и седмични), социалното предназначение на официалния празник е да се окаже обществена почит и уважение към определени важни исторически, културни, религиозни или други значими събития.
Определените в чл. 154, ал. 1 от КТ официални празници са общи за всички работници и служители. Изключение е предвидено за 1 ноември - Деня на народните будители, за който изрично е установено, че е неприсъствен само за учебните заведения.
Видно от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ Денят на народните будители има по-различен статут. От една страна е всеобщ национален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници, културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще още от времето на Българското Възраждане до ново време, а от друга страна е изрично определен именно този ден за неприсъствен (почивен) само за за работещите в системата на образованието.
Предвид целта на този празник за отдаване на почит към будителите освен неприсъствен ден за педагогическия и непедагогическия персонал в системата на образованието, 1 ноември е и неучебен ден за обучаващите се, за да може да се провеждат и планират празнични шествия и други официални събития и да се насърчат младите хора да вървят по стъпките на великите българи.
По тази причина считаме, че когато 1 ноември съвпада със събота или неделя по същество е изпълнено изискването денят да бъде неприсъствен за работещите в учебните заведения и неучебен за учащите. В тази връзка се изпълнява изричното условие в разпоредбата – денят да е неприсъствен за всички учебни заведения, поради което според нас няма основание следващият работен ден да се счита за неприсъствен.ПР
| 09.10.2025 ID:6050
Здравейте,
имам служителка, която е била в отпуск за гледане на дете до 2-годишна възраст до 02.10.2025г. вкл. Веднага след това, от 03.10.25 г. излиза в платен годишен отпуск, като ще използва всички натрупали се дни - 65. Към датата на излиза в майчинство работната й заплата е била 745,50 лв. Към датата на ползване на платения годишен отпуск, работната заплата за длъжността е 1293 лв. Каква база трябва да взема при изчисляване на отпуска?
Съглано чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
В тази връзка, с оглед посочените в запитването данни считаме, че за база за изчисление на възнаграждението по чл. 177, ал. 1 от КТ в случая следва да се вземе среднодневното брутно трудово възнаграждение от последния месец, в рамките на който служителката има отработени 10 работни дни, или това следва да е месец в периода преди излизане в отпуск по майчинство.
В тези случаи следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Според не, когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. ГЕ
| 09.10.2025 ID:6045
Служител, назначен на основен трудов договор има сключен допълнителен трудов договор при същия работодател на основание чл. 110 от Кодекса на труда. По основното трудово правоотношение ползва ученически отпуск по чл. 169. Има ли право на ползване на същия ученически отпуск и по второто трудово правоотношение?
Уважаема госпожо,
Кодексът на труда (КТ) регламентира възможност за работника или служителя за сключване на трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. (чл. 110 от КТ). Трудовият договор за допълнителен труд по чл. 110 от КТ е трудов договор и работникът и служителят има всички права по трудовото правоотношение, вкл. право на платен отпуск за обучение по чл. 169, ал. 1 от КТ.
Отпускът по чл. 169, ал. 1 от КТ може да се ползва със съгласието на работодателя едновременно и по двете трудови правоотношения, но няма пречка работникът и служителят да заяви ползване по едното трудово правоотношение и да продължи да работи по другото.
Следва да се има предвид, че размерът на отпуска по чл. 169, ал. 1 от КТ е определен на 25 дни за всяка учебна година, независимо от броя на трудовите правоотношения. (СР)
| 09.10.2025 ID:6044
Здравейте. На 64 год. съм и съм ИТ в частна фирма. Имам ТЕЛК с 56%. В момента шефът ми иска да ме уволни. Как мога да се защитя?
Според чл. 333, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 2 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай трудоустроен работник или служител. Съгласно чл. 333, ал. 2 от КТ в случаите по чл. 333 т. 2 и 3 преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Следователно работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на трудоустроен работник или служител само на основанията, посочени в ал. 1 на чл. 333 от КТ, и то с предварително разрешение на инспекцията по труда и съгласуване с мнението на трудово-експертната лекарска комисия. В тази връзка, в случай, че работодателят не спази тези изисквания и прекрати трудовото правоотношение, може да оспорите това прекратяване по съдебен ред, кйато изксът се предявава в 2-месечен срок (чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ). ГЕ
| 08.10.2025 ID:6042
Здравейте уважаеми експерти в социалната политика,моят въпрос е следният: тъй като ние сме граждани на Европа и сме част от европейският съюз, мога ли като служител на мвр да дам сметка в банка извън България,но в Европа по която да ми превеждат работното възнаграждение ?Благодаря.
Съгласно чл. 270, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), когато се изплаща трудово възнаграждение от работодател по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), изплащането му се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя. В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя. В тази връзка според трудовото законодателство няма пречка трудовите възнаграждения на работниците и слуцителите да бъдат изплатени по банковите сметки на лицата извън страната. Доколкото въпросът се отнася за служители на МВР, информация за изискванията на специалното законодателсвто спрямо тях може да се получи от МВР. ГЕ
| 08.10.2025 ID:6041
Уважаеми дами и господа,
В качеството ми на специалист ТРЗ имам следния конкретен казус, по който бих желала да получа официално становище:
Служителка, заемаща длъжност, попадаща в обхвата на ПМС №343 от 07.12.2020 г., чл. 8 ал. 2 се върна на работа след изтичане на отпуск по майчинство. След завръщането си тя отработи само един работен ден, след което пожела да ползва натрупания си платен годишен отпуск.
Заплатата ѝ е по-ниска от минималния размер, определен в Приложение №1 към ПМС №343/07.12.2020 г., поради което възникна въпрос дали следва да се актуализира възнаграждението ѝ и за този един ден, както и дали това актуализиране рефлектира върху изчисляването на възнаграждението за платен годишен отпуск.
Конкретни въпроси:
1. При завръщане на служител от отпуск по майчинство и отработен само 1 ден, следва ли трудовото му възнаграждение да бъде актуализирано съгласно изискванията на ПМС №343/07.12.2020 г., при положение че в чл. 8, ал. 2 е посочено, че минималните размери се прилагат за лицата, които „изпълняват дейността си по предоставяне на социални услуги“?
2. Ако възнаграждението бъде актуализирано, следва ли това увеличение да се отрази върху изчисляването на възнаграждението за платен годишен отпуск, при условие че служителката няма 10 отработени дни след промяната, както е посочено в чл. 21 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата?
Бих искала да получа официално становище дали в така описания случай работодателят има задължение:
- да актуализира заплатата на служителя, и
- да изчисли възнаграждението за отпуска на база новата заплата, въпреки липсата на 10 отработени дни след увеличението.
С уважение,
Съгласно чл. 8 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, приета с ПМС № 343/07.12.2020 г., индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на специализирани социални услуги по чл. 15, т. 4, 5 и 6 от Закона за социалните услуги, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:
1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги – 180 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги – 160 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
3. за препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга – 160 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
4. за служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга – 120 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
5. за служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга – минималната месечна работна заплата, установена за страната.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск, вкл. на трудово възнаграждение, съобразено с действащата нормативна уредба и Вътрешните правила за работната заплата.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 22, ал. 4, т. 3 от НСОРЗ във Вътрешните правила за работната заплата се съдържат и правила и процедури за определяне и изменение на основните работни заплати.
Предвид изложеното считаме, че основната работна заплата на служителка, завърнала се от отпуск по майчинство, следва да бъде актуализирана, считано от датата, на която е актуализирана заплатата и на останалите служители, в съответствие с нормативния акт, в случая с наредбата, приета с ПМС № 343/07.12.2020 г. и с ПМС за определяне на минималната работна заплата, установена за страната.
По отношение на изчисляването на възнаграждението за платен годишен отпуск, разрешен на майката за ползване след завръщането й на работа за един работен ден, се прилага разпоредбата на чл. 21, ал. 2 НСОРЗ, който изисква заплащането на добавка, изчислена с процента на увеличение на новото (актуализирано) и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 НСОРЗ се прилага, именно защото увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 КТ, и която е последният месец с най-малко 10 отработени дни преди излизането в отпуска по майчинство. ЛТ/
| 08.10.2025 ID:6040
Здравейте! Моя близка работи в държавно предприятие 20 години. В началото на годината изпадна в тежко депресивно състояние, което до момента въпреки лечението не е овладяно. Не е в състояние да извършва трудовата си дейност, която е изключително отговорна свързана с влаково движение. Тя използва всички дни платен отпуск, които й се полагаха, дори и неплатен, до момента, в който разбрахме за нейното състояние и потърсихме помощ от психиатър. Към днешна дата е използвала около 150 дни болнични издадени от ЛКК от психиатрична клиника. Очакваме да й бъде направен протокол, за да се яви на ТЕЛК. Към момента нямаме ЕР от ТЕЛК. Това вероятно ще отнеме време. Не знаем до кога ще е възможно да получава болнични. Работодателя не е съгласен тя да напусне по чл. 327 по здравословни причини. Искат да я освободят по взаимно съгласие. Какво е необходимо да представим , за да бъде уважена реалната причина за напускане, а именно заболяване, което не й позволява да извършва дейността си . А процедурата за връщане на работа след дълги болнични е задължително явяване на ТОЛЕК. Необходимо тя да се яви на ТОЛЕК с тези епикризи...Моля за съдействие със съвет как да действаме , за да може тя да напусне , така че да получи обезщетение. Никой не планира да се разболее и да изпадне в невъзможност да си изпълнява задачите, а когато това се случи се оказва, че трябва просто да напуснеш, въпреки че 20 г си работил и си плащал осигуровки . Благодаря !
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи.
Прекратяването на трудовия договор на това основание е допустимо при невъзможност да се изпълнява работата поради заболяване и наличие на предписание на здравните органи за осигуряване на друга подходяща работа, но работодателят не осигури такава.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 317, ал. 1 КТ необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи, издадено по реда на Наредбата за медицинската експертиза.
От изложената фактическа обстановка не е видно към момента да е издадено предписание за преместване на друга подходяща работа, поради което считаме, че чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ не е приложим в случая.
По отношение на реда и условията, свързани с издаване на актове от органите на медицинската експертиза, може да се обърнете по компетентност към Министерството на здравеопазването. ЛТ/
| 08.10.2025 ID:6039
Уважаема госпожо/господине,
Назначихме работник/служител в дружеството, което представлявам по реда на чл. 114 от КТ. Същият полага труд през определени дни от месеца, а именно всеки понеделник и сряда от месеца. Присъствията му отразяваме в присъствена форма.
Във връзка с гореизложеното, бих искал да попитам какви допълнителни възнаграждения дължим на работника/служителя за положения от него труд на 08 септември 2025 г. - празничен/почивен ден /понеделник/ и на 22 септември 2025 г. - официален празник /понеделник/.
Благодаря!
Според чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ положеният извънреден труд се заплаща сувеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто - за работа през почивните дни. Съгласно чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Следва да се има предвди, че заплащането на извънреден труд през почивен ден, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ, е в слуай, че съгласно естетсвото на изпълняваната работа и при наличие награфик лицето не следва да полага труд през съответния ден, т.е. ако е предвидено да работи през ден, който се пада почивен, това не е извънреден труд и за него не се заплаща допълнително възнаграждение. Изключение от това правило е налице при полагане на труд по време на официален празник, когато независимо дали представлява извънреден труд или не, на лицето се заплаща съгласно чл. 264 от КТ. ГЕ
| 08.10.2025 ID:6038
Здравейте!
Обръщам се към Вас като компетентна институция по следния въпрос:
Лице, работи на два трудови договора по два часа на ден на административна длъжност.
Може ли да бъде назначено и по трети трудов договор на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” на пълно работно време? Ако отговорът Ви е да, колко часа максимум на ден може да работи като шофьор?
Благодаря предварително!
Когато не се нарушава забраната за полагане на допълнителен труд по чл. 112 КТ, работникът или служителят може да сключи един или повече допълнителни трудови договори за работа при същия или при друг работодател по чл. 110 и чл. 111 КТ.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 113, ал. 6 КТ във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ. Установената минимална междудневна почивка е 12 часа, а междуседмичната – 48 часа.
Във връзка с въпроса, следва да се отбележи, че изискванията за организацията на работното време и почивката на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, са определени в Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт. С оглед на това е необходимо да се прецени доколко е възможно да се спазват нормативните изисквания при изпълнението на задълженията по основния и допълнителните трудови договори. ЛТ/
| 08.10.2025 ID:6036
Здравейте,във връзка с промяната на Наредбата за работното време почивките и отпуските, изм. с ДВ бр.52 от 18.06.2024 г., моля за разяснение полага ли се удължен платен годишен отпуск по чл.26, ал.4 на социален работник, който е на щат в общинска администрация а с допълнителна заповед от Кмета на общината са му вменени функции по предоставяне на социалната услуга Асистентска подкрепа, без да получава допълнително възнаграждение.
Според чл. 26, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, и препоръчителните специалисти имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни.
За да възникне правото на удължен платен годишен отпуск по чл. 26, ал. 4 от НРВПО е необходимо лицето да заема съответната длъжност: на основен специалист, който осъществява дейности по предоставяне на социални услуги; служител на длъжност, пряко ангажирана с обслужването на потребителите на социалната услуга; препоръчителен специалист.
Групите/категориите служители, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги (основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство и предоставяне на социални услуги; препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга; служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга; служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга) са определени в Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. В допълнителната разпоредба на Наредбата са регламентирани определения на групите/категориите служители, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги. ЛТ/
| 08.10.2025 ID:6035
Здравейте, тъй като чрез единен електронен трудов запис се подават всички промени - на заплата, длъжност, часове и т.н., въпросът ми е трябва ли служителят да е разписал всеки протокол за вписан ЕЕТЗ от НАП или е достатъчно да има подпис само върху протокола за приет ЕЕТЗ за назначаване?
Съгласно чл. 12, ал. 3 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) работодателят предоставя на работника или служителя преди постъпването му на работа копие от протокола с вписани данни по чл. 10, ал. 3 от НВРЗ за началото на изпълнение на трудовия договор. Работодателят няма нормативно задължение да предостави копие от протокол за вписани данни за изменение или прекратяване на трудовото правоотношение.ПР
| 07.10.2025 ID:6033
Здравейте,
Служител е подал предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Издадена е съответно заповед за прекратяването, считано от датата след изтичане на срока на предизвестието, която е подписана от двете страни.
Преди да настъпи датата на прекратяване, служителят не се явява на работа, при което се води в самоотлъчка. Дължи ли работникът обезщетение на работодателя за неспазеното предизвестие?
Докато тече срокът на връченото му предизвестие, служителят е длъжен да се явява на работа и да изпълнява трудовите си задължения.
Съгласно чл. 220, ал. 2 от КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.
От цитираната разпоредба следва, че служителят като предизвестена страна може да прекрати договора и преди да изтече срокът на предизвестието, за което е необходимо волеизявление от негова страна.
От въпроса правим заключението, служителят не е направил писмено волеизявление за прекратяване на договора преди изтичане на срока на предизвестието. Поради това сме на мнение, че е налице неявяване на работа и ако е налице вина от страна на служителя, може да му се търси дисциплинарна отговорност. ЛТ/
| 07.10.2025 ID:6031
Здравейте, директор съм на училище и Ви пиша по повод 1-ви ноември – Ден на народните будители, който е официален празник и е неприсъствен за всички учебни заведения, съгласно чл. 154, ал. 1. Съгласно ал. 2 на същия член, когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. През настоящата 2025 г. 1-ви ноември се пада в събота. Важи ли ал. 2 и понеделник – 3.11.2025 г. неработен ден ли е? Съгласно указания от предходни години в учебните заведения се прилага правилото, че е неприсъствен и неработен ден за работещите в образователни институции, но се зачита за трудов и осигурителен стаж. За тази година приложимо ли е това правило.
Официалните празници, определени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) са вид почивка, като по правило работниците и служителите не са задължени да полагат труд в тези дни. За разлика от същинските почивки (междудневни и седмични), социалното предназначение на официалния празник е да се окаже обществена почит и уважение към определени важни исторически, културни, религиозни или други значими събития.
Определените в чл. 154, ал. 1 от КТ официални празници са общи за всички работници и служители. Изключение е предвидено за 1 ноември - Деня на народните будители, за който изрично е установено, че е неприсъствен само за учебните заведения.
Видно от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ Денят на народните будители има по-различен статут. От една страна е всеобщ национален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници, културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще още от времето на Българското Възраждане до ново време, а от друга страна е изрично определен именно този ден за неприсъствен (почивен) само за за работещите в системата на образованието.
Предвид целта на този празник за отдаване на почит към будителите освен неприсъствен ден за педагогическия и непедагогическия персонал в системата на образованието, 1 ноември е и неучебен ден за обучаващите се, за да може да се провеждат и планират празнични шествия и други официални събития и да се насърчат младите хора да вървят по стъпките на великите българи.
По тази причина считаме, че когато 1 ноември съвпада със събота или неделя по същество е изпълнено изискването денят да бъде неприсъствен за работещите в учебните заведения и неучебен за учащите. В тази връзка се изпълнява изричното условие в разпоредбата – денят да е неприсъствен за всички учебни заведения, поради което според нас няма основание следващият работен ден да се счита за неприсъствен.ПР
| 07.10.2025 ID:6028
Уважаеми дами и господа!
В периода 1986/1987 бях назаначена с Ректорска заповед като специализант в СУ "Св. Климент Охридски". В рамките на една година получавах редовна стипендия.
През 1989-1992 бях зачислена като редовен докторант във ВПИ (сега ЮЗУ "Н. Рилски").
Бих искала да ви попитам дали това време се зачита като трудов и осигурителен стаж и ако да, с какви документи се удостоверява? Достатъчни ли са заповедите за зачисляване и отчисляване или е необходимо издаването на УП3 от посочените институции.
С уважение,
xxxxxxxxxxxxxxxx
Съгласно разпоредбата на § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. На основание действащата до 1.01.2000 г. разпоредба на чл. 79а, т. 1 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм. ППЗП), за трудов стаж от трета категория се зачита времето, прекарано в редовна аспирантура след 1.09.1946 г. В тази връзка периодът на редовна докторантура се зачита за осигурителен стаж по КСО, като неговата продължителност се удостоверява с документ от съответното висше учебно заведение или научна организация. През посочения от Вас период липсва основание за зачитане времето на специализация за трудов и осигурителен стаж. ВН
| 07.10.2025 ID:6027
При влизането на еврото от 01.01.2026 година на еврото в РБългария, какво се случва с подписаните Колективни трудови договори съдържащи суми в лева? Ако трябва да има само превалутиране, трябва ли да се подписва наново или при следващо ново договаряне това да се случи или по някакъв друг начин. Предварително Ви благодаря за отговора!
Според чл. 45, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) считано от датата на въвеждане на еврото в Република България възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи, пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване и добавките към тях и гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя се изплащат в евро и се преизчисляват съгласно правилото за превалутиране от левове в евро, уредено в чл. 12 от ЗВЕРБ.
В случай, че размерът на трудовото възнаграждение не се променя, а се превалутира по описания по-горе ред след въвеждане на еврото в Република България, считаме че не е необходимо сключване на допълнителни споразумения или подписване на нов колективен трудов договор.ПР
| 06.10.2025 ID:6025
Здравейте, с ТЕЛК съм и основният ми платен годишен отпуск е 28 дни. Имам и още 10дни допълнителен платен отпуск.
Колко дни допълнителен платен отпуск ми се полагат за това че съм с ТЕЛК?
Съгласно чл. 319 КТ работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.
Кодексът на труда регламентира два вида основен платен годишен отпуск – по чл. 155, ал. 4 и по чл. 319 КТ, като определя техният минимален размер – 20 работни дни, съответно 26 работни дни.
По-големи размери на двата вида отпуск могат да се уговарят в индивидуален или колективен трудов договор (КТД).
Отпуските се ползват на различно правно основание. В индивидуален трудов договор или в КТД могат да се уговарят по-големи размери на всеки от видовете отпуск – на един от тях или и на двата вида отпуск.
Уговарянето на по-голям размер само на единия вид отпуск (по чл. 155, ал. 4 КТ) не води автоматично до увеличаване на размера на другия вид отпуск със съответния брой работни дни. ЛТ/
| 06.10.2025 ID:6024
Служител съм към НПО, което управлява социална услуга на делигиран бюджет. до 14.08.25г. бях в отпуск по майчинство. На 15.08. бях на работа и след това си пуснах полагащия ми се платен отпуск до момента. Получих възнаграждение на база последното ми допълнително споразумение от преди майчинството, за което минимумът е 160 % от минималната работна заплата по чл. 15, т. 4 от Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет.. Тъй като МРЗ е увеличена от 01.01.25г. имам ли право да поискам корекция на основната ми заплата и те могат ли да ми откажат? Изискват ми 10 работни дни за актуализация, но същевременно броя дни платен отпуск, също увеличен по закон е коригиран автоматично, без наличие на 10 работни дни?
Съгласно чл. 8 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, приета с ПМС № 343/07.12.2020 г., индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на специализирани социални услуги по чл. 15, т. 4, 5 и 6 от Закона за социалните услуги, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:
1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги – 180 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги – 160 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
3. за препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга – 160 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
4. за служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга – 120 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
5. за служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга – минималната месечна работна заплата, установена за страната.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск, вкл. на трудово възнаграждение, съобразено с действащата нормативна уредба и Вътрешните правила за работната заплата.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 22, ал. 4, т. 3 от НСОРЗ във Вътрешните правила за работната заплата се съдържат и правила и процедури за определяне и изменение на основните работни заплати.
Предвид изложеното считаме, че основната работна заплата на служителка, завърнала се от отпуск по майчинство, следва да бъде актуализирана, считано от датата, на която е актуализирана заплатата и на останалите служители, в съответствие с нормативния акт, в случая с наредбата, приета с ПМС № 343/07.12.2020 г. и с ПМС за определяне на минималната работна заплата, установена за страната.
По отношение на изчисляването на възнаграждението за платен годишен отпуск, разрешен на майката за ползване след завръщането й на работа преди да е отработила 10 работни дни в месец, който предхожда ползването на платения годишен отпуск, се прилага разпоредбата на чл. 21, ал. 2 НСОРЗ, който изисква заплащането на добавка, изчислена с процента на увеличение на новото (актуализирано) и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 НСОРЗ се прилага, именно защото увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 КТ, и която в случая е последният месец с най-малко 10 отработени дни преди излизането в отпуска по майчинство. ЛТ/
| 06.10.2025 ID:6023
Здравейте! Лице, прекратено в сила от 02.09.2025 на основнаие чл.328, ал.1, т.3 от КТ представя декларация пред бившия работодател за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.1. Към декларацията прилага и справка по ЕЕТЗ, от която е видно, че лицето има сключен нов трудов договор с друг работодател, като трудовият договор е сключен на 11.09.2025 и дата на начало на изпълнение по трудов договор е 02.10.2025 г. Моля за вашия компетентен отговор дали за периода от 02.09.2025 до 01.10.2025 обезщетението по чл.222, ал.1 е дължимо за изплащане. Благодаря Ви!
Според чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
От последното изречение на цитираната разпоредба може да се направи заключение, че ако работникът или служителят след уволнението, в рамките на този 1 месец след уволнението, през който следва да е останал без работа, постъпи на работа на друго място, със същото или по-високо възнаграждение, то той няма да има право на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ. Под „постъпване “ по наше мнение в случая следва да се има предвид начало на изпълнението на трудовото правоотношение, доколкото получаването на трудово възнаграждение като основание за неполучаване на обезщетението за оставане без работа е обвързано с престирането на труд. Освен това според чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
С оглед на изложеното и представените в запитването данни следва, че в случая на лицето следва да се изплати обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ от стария работодател. ГЕ
| 06.10.2025 ID:6022
Здравейте, работник назначен на трудов договор до завръщане на титуляра, излиза в болничен поради трудова злополука два дни преди да се върне титуляра. От кога трябва да се пусне заповед за освобождаване на заместника, от дата на завръщане на титуляра или при приключване на болничния. Какво ще бъде основанието по КТ. Благодаря
На основание в чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ се сключва срочен трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъства от работа.
Следва да се има предвид, че договорът за заместване се прекратява без предизвестие на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ със завръщане на замествания работник или служител на работа. Това основание за прекратяване на трудовия договор на заместника се прилага, независимо че към датата на завръщане на титуляра той ползва разрешен вид отпуск. В случая заместникът не ползва закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ. Заповедта за прекратяване на трудовия договор има удостоверително значение за настъпилото прекратяване на трудовия договор. ЛТ/
|
|