11.01.2023 ID:1184
Здравейте! Въпросът ми е относно неплатения отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на основание чл. 167а от Кодекса на труда. Моите 6 месеца неплатен отпуск изтичат края на януари 2023 и искам да използвам петте месеца на съпруга ми. Съпругът ми е немски гражданин, има право на постоянно пребиваване в България от юли 2022 и е в трудово взаимоотношение с български работодател от 12.01.2023. Мога ли при тези условия да ползвам неговия неплатен отпуск в размер на 5 месеца от началото на февруари 2023? Предварително Ви благодаря!

Уважаема госпожо Атанасова, Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 ( за отглеждане на дете до 2-годишна възраст) и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 ( при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Видно от разпоредбата всеки от родителите, който има право на този отпуск, може да даде съгласие на другия родител да ползва до 5 месеца от отпуска, който му се полага. Кодексът на труда, вкл. разпоредбите по отношение на правата за ползване на отпуск за отглеждане на дете, се прилага за трудовото правоотношение между работодател и работник или служител с място на работа в Република България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България (чл. 10, ал. 1 от КТ). В тази връзка и предвид посочените данни в запитването, съпругът Ви има право на отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ, съответно да прехвърли правото на ползването му, тъй като работи по трудово правоотношение с място на работа в България. (СР)

11.01.2023 ID:1177
Уважаеми г-жи/г-да, Моля да ни укажете, къде е уредена материята по „наемане на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното“ по смисъла на чл.39, ал.1 от НАРЕДБА ЗА ПЕНСИИТЕ И ОСИГУРИТЕЛНИЯ СТАЖ.

Съгласно чл. 11 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж на работници и служители без установено работно време, чието трудово възнаграждение се определя според изработеното, както и на работещите надомно по трудово правоотношение за 1 година трудов стаж се признава времето, през което са получили годишно трудово възнаграждение не по-малко от минималната годишна работна заплата, установена за страната, ако за всеки месец поотделно са изработили не по-малко от половината от минималната месечна работна заплата (ал. 1). За годината, през която работниците и служителите са получили по-малко от посоченото в ал. 1 годишно трудово възнаграждение, трудовият стаж се определя в месеци и календарни дни, като получената за годината сума се разделя на средната минимална месечна работна заплата, установена за страната за тази година (ал. 2). Месеците, през които не е отчетена продукция, не се признават за трудов стаж (ал. 3). Цитираната разпоредба се прилага предимно за работещите надомно по трудово правоотношение, при които се прилага система на заплащане според изработеното. С чл. 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е уредено изчисляването на осигурителен стаж на наетите на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното. Съгласно ал. 1, т. 1-3 на чл. 39 от НПОС за осигурителен стаж се зачитат: 1) годината, през която са реализирали доход в размер не по-малък от 12 минимални месечни работни заплати за страната, ако за всеки месец поотделно са получили възнаграждение не по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната; 2) месеците в годината, през която е получено по-малко от посоченото в т. 1 трудово възнаграждение, като сумата, получена за годината, се раздели на съответната минимална месечна работна заплата; 3) дните за месеца, през който е получена по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната, се зачитат, като получената сума се раздели на съответното минимално дневно възнаграждение. За един месец осигурителен стаж на тези лица след 31.12.2002 г. се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски върху възнаграждението им, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност. ВН

06.01.2023 ID:1136
При смяна на минималната работна заплата от 01.01.2023г.от 710лв. на 780 лв.трябва ли да се изготви допълнително споразумение на работниците, при положение, че праговете за осигуряване не са променени?

Уважаема госпожо Николова, Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (трудово възнаграждение, работно време, длъжност, място на работа, срок, и др.). Съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. В този случай увеличаването се извършва със заповед от работодателя за всеки работник/служител, в която посочва от кога влиза в сила увеличението/, поради което не е необходимо да се подписва допълнително споразумение по чл. 119 от КТ.

04.01.2023 ID:1121
Здравейте, работила съм съвсем легално в САЩ 5 години по трудов договор. Ще ми се признаят ли в България внесените осигруровки и ще се вземе ли предвид дохода от там за определяне на пенсия и обезщетения за безработица, болнични и майчинство. Благодаря!

Уважаема госпожо Здравкова, Осигурителни периоди, придобити по законодателството на трета държава (каквато е САЩ), могат да бъдат взети предвид при извършване на преценка на правото на лице на обезщетение и пенсия, изплащани по българското законодателство, единствено при наличието на влязъл в сила международен договор в областта на социалната сигурност между двете държави. Към настоящия момент няма сключен подобен договор между Република България и САЩ. Министерството на труда и социалната политика (МТСП) полага усилия да уреди социалните права на всички български граждани, които са работили в чужбина, чрез сключване на двустранни договори в областта на социалната сигурност, тъй като липсата на установени отношения между две държави в тази сфера не позволява осигурителните им периоди да бъдат признати с оглед ползване на осигурителни права. Сключването на тези договори е двустранен процес, за който е необходимо желание и от двете страни. Разработването и подписването на спогодба за социална сигурност между Република България и САЩ е сред основните цели на МТСП. За съжаление, желанието на нашата страна да регулира този въпрос не среща положителна реакция от американска страна и до момента Администрацията за социална сигурност на САЩ не е изразила готовност за провеждане на преговори с Република България. ГЯ

22.12.2022 ID:1102
Родена съм през септември 1957г.Нямам изискуем стаж по чл.68 ал 1 и 2.Интересувам се кога трябва да се пенсионирам и кога най рано трябва да подам документи?Благодаря предварително.

Лицата, които нямат изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО при две условия: най-малко 15 години действителен осигурителен стаж и навършване на определена възраст, която е еднаква за жените и мъжете. Определение за понятието „действителен осигурителен стаж“ е дадено с § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Това е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Второто условие за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО е лицата да са навършили определена възраст, която се увеличава ежегодно с по 2 месеца от първия ден на всяка календарна година до достигане на 67-годишна възраст. С чл. 15, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) необходимата навършена възраст е посочена по години. От 01.01.2023 г. възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО е 67 години (чл. 15, ал. 3, т. 8 от НПОС). Във връзка с гореизложеното жена, родена през м. септември 1957 г., би придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО при навършване на 67-годишна възраст през м. септември 2025 г., ако има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. ВН

21.12.2022 ID:1094
Здравейте, моля за Вашето становище по повод на следното: Съгласно чл.69, ал.7 от Наредбата на медицинската експертиза, на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, се определя пожизнен срок на инвалидността. Служител, с експертно решение на ТЕЛК (със срок на намалената работоспособност до 01.05.2022 г.), преди изтичането на срока на действие на експертното решение, навършва пенсионна възраст по чл.68 от КСО, но няма необходимия трудов и осигурителен стаж, за да упражни правото си на пенсия за ОСВ и продължава да работи. В този случай, следва ли работодателят да третира срокът на посоченото експертно решение на ТЕЛК за пожизнен, при положение, че служителят не отговаря на едното от условията за придобиване на пенсия за ОСВ, а именно необходимия трудов и осигурителен стаж?

Уважаема г-жо Делчева, Правата на лица с решения на ТЕЛК/НЕЛК са уредени в редица нормативни актове, като всеки от тях изрично регламентира предпоставките за упражняване на съответните права. Съгласно чл. 73, ал. 2 и 3 Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността (срочна пенсия), а на лицата, които са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 пенсиите за инвалидност се отпускат пожизнено. От посоченото следва, че разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от КСО не определя пожизнен срок на инвалидността, а определя условието (навършена възраст), при наличието на което пенсията за инвалидност се отпуска пожизнено. Тази разпоредба се прилага само за случаите, в които не е издадено решение на ТЕЛК, в което е определен пожизнен срок на инвалидност. Тъй като произтичащите от трудовите правоотношения права възникват и се реализират съобразно уредбата в Кодекса на труда (КТ), следва да се има предвид, че когато срокът на инвалидност, определен в решение на ТЕЛК/НЕЛК е изтекъл, работникът или служителят не може автоматично да се ползва от права по кодекса, независимо, че е навършил възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. Във връзка с гореизложеното, правото на отпуск по чл. 319 КТ в размер на 26 работни дни не може да се ползва въз основа на експертно решение с изтекъл срок на инвалидността. За да може служителят да ползва отпуск по чл. 319 от КТ, следва да притежава валидно експертно решение на ТЕЛК. За целта може да подаде заявление-декларация за преосвидетелстване по реда на чл. 56, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. ЛТ/

19.12.2022 ID:1087
Здравейте,от 2006г съм с ТЕЛК 76% с право на работа и съответно получавам инвалидна пенсия.Имам син с увреждане на 23 години и ТЕЛК 100% с чужда помощ,не работя откакто се е родил за да се грижа за него.Преди да стартират програмите "Личен асистент" в които съм включена,имам 7 години за които нямам трудов стаж.Зачитат ли ми се тия години като стаж,от НОИ отказват да ми ги признаят защото съм получавала инвалидна пенсия?

На основание чл. 9, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лице с определена чужда помощ. Стажът се зачита на едно от следните лица: съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицето, полагало грижите, не е било осигурено и не е получавало лична пенсия. Независимо от измененията в редакцията на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от КСО, не е променяно условието, че за да се зачете за осигурителен стаж на родител (осиновител) времето, през което е полагал грижи за дете с увреждания със загубена работоспособност над 90 на сто, което постоянно се нуждае от чужда помощ, той трябва да не е осигурен и да не е получавал пенсия. Предвид гореизложеното няма законова възможност да се зачете за осигурителен стаж времето, през което сте получавала пенсия и сте се грижила за сина си, който е бил със 100 % трайно намалена работоспособност с необходимост от чужда помощ. ВН

15.12.2022 ID:1078
С решение на ТЕЛК е удължен срокът на инвалидност. Решението е изпратено от ТЕЛК в НОИ. На 16.11.2022г. медицинската комисия към НОИ се е произнесла, като е потвърдила решението на ТЕЛК и е препратила Решенито към НОИ. Следва ли да подам изрично заявление пред НОИ за продължаване срокът на инвалидната пенсия, която е спряна поради изтичане на срокът на старото експертно решение или това става служебно? Какъв е срокът за издаване на разпореждане за продължаване на изплащането на инвалидната пенсия?

Съгласно чл. 30, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), когато преосвидетелстването се извършва от ТЕЛК до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната. В тези случаи не е необходимо да се подава заявление пред Националния осигурителен институт (НОИ). С чл. 30, ал. 4 от НПОС е уредено, че ако лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, тя се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. За възстановяване на прекратената в този случай пенсия се подава заявление в съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 30, ал. 7 от НПОС при постановяване на разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване от съответното териториално поделение на НОИ по повод преосвидетелстването на лицата с увреждания 4-месечният срок за произнасяне по чл. 10, ал. 1 от наредбата започва да тече от датата на решението на медицинската комисия или от заявлението на лицето, когато е било необходимо и е подадено след тази дата. ВН

13.12.2022 ID:1072
Имам назначен работник с 50%ТЕЛК на срочен /1г/ трудов договор, предвижда се намаляване на обемите и местене на производство. Работникът претърпя трудова злополука и ще е в продължителен болничен. Наближава изтичането на срока на договора. Как да постъпя законно с освобождаването му? Кой ще изплаща болничните му, при това за трудова злополука?

От описаната фактическа обстановка може да се направи извод, че с работника е сключен срочен трудов договор за определен срок от 1 година на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). В тази връзка следва да се има предвид, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок (чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ). Бихме искали да обърнем внимание, че според чл. 128а, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. В седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (чл. 62, ал. 3 от КТ). Осигурените лица за трудова злополука и професионална болест имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест на основание чл. 40, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Когато временната неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, паричното обезщетение се изплаща от териториалното поделение на Националния осигурителен институт до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност (чл. 42, ал. 3, изр. трето от КСО). ВН

13.12.2022 ID:1068
Здравейте! Имам следния въпрос: Държавен служител, който надхвърля максималния осигурителен доход, дължи ли осигуровки по гражданския договор.

Осигурителните вноски за държавните служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт, на основание чл. 6, ал. 5 от КСО. Съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: 1) доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО; 2) доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на трудa или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски; 3) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители; 4) доходи за работа без трудово правоотношение. Предвид гореизложената правна уредба мнението ни е, че за месеците, в които държавният служител е осигурен по служебното правоотношение върху максималния осигурителен доход, не се дължат осигурителни вноски върху облагаемите доходи, получени по граждански договори. ВН

11.12.2022 ID:1061
Вече 2 есеца няма отговори на въпроси. Значи ли това , че МТСП няма позиция по питания на активни хора във връзка с тълкуване на не ясни казуси.

Уважаеми г-н Христов, Бихме искали да Ви уведомим, че се публикуват отговори на всички въпроси, които отговарят на изискванията, посочени в рубриката "Въпроси и отговори" на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика.ПМ

10.12.2022 ID:1058
Детето е родено на 03.11.2022 г.и синът ми иска бащинство от два месеца.Какво трябва да направи и какви документи да представи във фирмата?

Уважаема госпожо Колева, Според чл. 164в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) бащата (осиновителят) има право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца. Предпоставка да се ползва този вид отпуск е преди това бащата (осиновителят) да не е ползвал прехвърлен от майката (осиновителката) отпуск по: - чл. 163, ал. 10 от КТ (прехвърлен след 6-я месец отпуск за бременност и раждане от майката на бащата за остатъка до 410 дни); - чл. 164, ал. 3 от КТ (прехвърлен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от майката на бащата); - чл. 164б, ал. 2 и 5 от КТ (прехвърлен отпуск за осиновяване); или - чл. 167, ал. 1 от КТ (отпуск при смърт или тежко заболяване на родител или осиновител). Когато бащата (осиновителят) е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10, чл. 164, ал. 3, 164б, ал. 2 и 5 или чл. 167, ал. 1 от КТ за период, по-кратък от 2 месеца, той има право на отпуск по чл. 164в, ал. 1 от КТ в размер на разликата между 2 месеца и ползвания отпуск (чл. 164в, ал. 2 от КТ). Новият отпуск за бащите по чл. 164в от КТ може да се полза между 2-та и 8-та година на детето. Началният момент, от който правото на отпуск възниква, се определя с оглед на регламентираните условия за възникване на правото посочени по-горе, а именно бащата да не е ползвал или да е ползвал общо по-малко от два месеца отпуск, прехвърлен от майката за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. За да е възможно извършването на преценка на тези предпоставки, е необходимо периодите, в които майката има право на отпуски по чл. 163, ал. 1 и чл. 164, ал. 1 от КТ и е могла да прехвърли на бащата това право да са изтекли, т.е. детето трябва да е навършило 2 годишна възраст. Съгласно чл. 46ж и 46з от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 164в, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление-декларация съгласно приложение № 15 на НРВПО за всеки отделен случай, подадено от бащата (осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска. Работодателят е длъжен да предостави отпуска от деня, посочен в заявлението-декларация. Когато бащата (осиновителят) няма право на този отпуск, работодателят е длъжен в 7-дневен срок писмено да го уведоми за това, като мотивира отказа си. Документите, необходими за предоставяне на отпуска, се съхраняват в личното досие на работника или служителя. (СР)

10.12.2022 ID:1057
Здравейте! Имам две деца под 8 години, може ли бащата на децата да ползва отпуск за отглеждането им от 2-месеца едновременно?

Уважаема госпожо Ангелова, Според чл. 164в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) бащата (осиновителят) има право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца. Предпоставка да се ползва този вид отпуск е преди това бащата (осиновителят) да не е ползвал прехвърлен от майката (осиновителката) отпуск по: - чл. 163, ал. 10 от КТ (прехвърлен след 6-я месец отпуск за бременност и раждане от майката на бащата за остатъка до 410 дни); - чл. 164, ал. 3 от КТ (прехвърлен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от майката на бащата); - чл. 164б, ал. 2 и 5 от КТ (прехвърлен отпуск за осиновяване); или - чл. 167, ал. 1 от КТ (отпуск при смърт или тежко заболяване на родител или осиновител). Когато бащата (осиновителят) е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10, чл. 164, ал. 3, 164б, ал. 2 и 5 или чл. 167, ал. 1 от КТ за период, по-кратък от 2 месеца, той има право на отпуск по чл. 164в, ал. 1 от КТ в размер на разликата между 2 месеца и ползвания отпуск (чл. 164в, ал. 2 от КТ). Новият отпуск за бащите по чл. 164в от КТ може да се полза между 2-та и 8-та година на детето. Началният момент, от който правото на отпуск възниква, се определя с оглед на регламентираните условия за възникване на правото посочени по-горе, а именно бащата да не е ползвал или да е ползвал общо по-малко от два месеца отпуск, прехвърлен от майката за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. За да е възможно извършването на преценка на тези предпоставки, е необходимо периодите, в които майката има право на отпуски по чл. 163, ал. 1 и чл. 164, ал. 1 от КТ и е могла да прехвърли на бащата това право да са изтекли, т.е. детето трябва да е навършило 2 годишна възраст. Видно от гореизложеното, бащата ползва отпуск по чл. 164в от КТ за всяко от децата и преценката за правото на отпуск и неговия размер се прави по отношение на ползваните със съгласието на майката отпуски по чл. 163, ал. 10, чл. 164, ал. 3, 164б, ал. 2 и 5 или чл. 167, ал. 1 от КТ за съответното дете. Следва да се има предвид, че когато бащата (осиновителят) няма право на този отпуск, работодателят е длъжен в 7-дневен срок писмено да го уведоми за това, като мотивира отказа си. Редът и начинът за ползване на отпуска са регламентирани в чл. 46ж и 46з от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. (СР)

05.12.2022 ID:1032
Описание: Добър ден! Въпросът ми е от две части: 1. Лице, което е работило в дружеството от 2020г до 2022г , сега напусна и желае издаване на документи за доказване на стаж при пенсиониране! Разбрах от телефонен разговор, че на вас не ви е необходим такъв документ, защото по служебен път се оформят становищата след 2000 г за целите на пенсионирането! Все пак длъжен ли е работодателя да издаде УП 2 , при писмена молба от лицето в 14-дневен срок?! 2. Всъщност за посочените периоди в УП 2, не са внесени осигурителни вноски и дружеството има задължения към НАП. В забележка тексът под УП 2 гласи следното " За посочените периоди са внесени осигурителни вноски и са спазени разпоредбите на чл.6, ал. 2 от КСО и чл.46 от НПОС". В този случай длъжностните лица /управител и гл. счетоводител/ как да подпишат този документ?! Все пак за неверно вписани данни се носи отговорност па чл. 349 и 350 от КСО?

Компетентната институция, която управлява държавното обществено осигуряване, в частност и отпускането на пенсии от държавното обществено осигуряване, е Националният осигурителен институт (НОИ). Пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на НОИ, към което се прилагат всички необходими оригинални документи. Те се подават до териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). На основание чл. 5, ал. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите (НАП) поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Тези данни могат да послужат за преценка на осигурителни права (например на обезщетения и пенсии от държавното обществено осигуряване). По искане на осигурено лице или негов представител осигурителят е задължен с нормата на чл. 5, ал. 7, т. 2 от КСО да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 01.01.2000 г. В този смисъл, когато данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са редовно и коректно подадени, няма задължение за осигурителя да издава на удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2 и за осигурителен стаж обр. УП-3 в периода 2020 г. – 2022 г., но няма забрана такъв документ да бъдат издаден. И не на последно място следва да се обърне внимание, че на стр. 5 в упътването на удостоверение обр. УП-2 е записано: „В удостоверението следва изрично да се впише забележка на стр. 2 или 3 дали за посочените периоди са внесени или дължими осигурителни вноски и спазени ли са разпоредбите на чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 46 НПОС“. Това означава, че в посочения от Вас случай със забележката трябва да се уточни, че осигурителните вноски са дължими, но не са внесени, когато това е така, както и да се уточнят съответните периоди, ако за част от тях дължимите осигурителни вноски са внесени. В този смисъл е и отговорността на съответните длъжностни лица по Наказателния кодекс. ВН

05.12.2022 ID:1029
СЪПРУГЪТ МИ КОИТО ПОЧИНА ОТ НЯКОЛКО ДНИ НА 03,12,2022 ПОЛУЧАВАШЕ ПЕНСИЯ ПО ИНВАЛИДНОСТ И ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ,АЗ ПОЛУЧАВАМ СЪС ТЕЛКОВО РЕШЕНИЕ 100 % Ч ПОМОЩ ПЕНСИЯ .КАК МОГА ДА ПОЛУЧА ДОБАВКА ОТ НЕГОВАТА ПЕНСИЯ СЪС ПРИЛОЖЕНИЕ ОБР УП 1 ИЛИ ФОРМОЛЯР ОТ ОБР.ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПЛУЧАВАНЕ 26,5 ДОБАВКА КЪМ МОЯТА ПЕНСИЯ.ИЛИ ЧАСТ ОТ НЕГОВАТА ПЕНСИЯ И ВЛИЯ Е ЛИ РАЗМЕРЪТ НА НЕГОВАТА ПЕНСИЯ. КАКВА РАЗЛИКАТА И КОЕ ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА ПО БЛАГОПРИЯТЕН РАЗМЕР НА ПЕНСИЯТА ЗА ДОБАВКА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ.ИМАМ ЛИ ПРАВО ДА ПОЛУЧА ПЕНСИЯТА МУ ЗА М,12,2022Г СЪС ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПОЧИНАЛ И УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА НАСЛЕДНИЦИ ОТ ОБЩИНАБЛАГОДАРЯВИ.

На втора страница на заявлението за отпускане на пенси(и) и добавка(и) обр. УП-1 е дадена възможност да се заяви желанието за отпускането на наследствена пенсия и на добавка от пенсията на починал съпруг, поради което Ви съветваме да подадете в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) заявление обр. УП-1. В този случай пенсионният орган служебно преценява кое е по-благоприятно за заявителя. Длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася с мотивирано разпореждане, с което постановява отпускането и размера на наследствената пенсия, съвместимостта й с получаваната лична пенсия, отпускането на добавка от починал съпруг и получаването й към личната пенсия, като се постановява изплащането на по-благоприятния за лицето вариант. По принцип размерът на пенсията на наследодателя оказва влияние върху размера на наследствената пенсия или на добавката от неговата пенсия, но конкретната преценка кое е по-благоприятно за заявителя е от компетентността на пенсионният орган. За изплащане на неполучена пенсия от починал пенсионер, съгласно чл. 91, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), наследниците му подават заявление до териториалното поделение на НОИ, към което се прилага оригинал на удостоверение за законните наследници. Неполучената пенсия може да се изплати на упълномощеното от всички наследници лице, като пълномощното следва да е нотариално заверено, или да се раздели между наследниците като на всеки един от тях се изплаща полагащата му се част съгласно Закона за наследството. Полагащата се част на наследниците може да се изплати както с пенсионен запис, така и по представена от наследника банкова/платежна сметка. В зависимост от начина на изплащане на пенсията на починалото лице (чрез пощенска станция или чрез доставчици на платежни услуги (ДПУ), лицензирани от Българска народна банка (БНБ) или клон на ДПУ, осъществяващ дейност на територията на страната, с които НОИ има сключен договор за изплащане на пенсиите) се прилага различен подход. Когато починалият пенсионер е получавал пенсията си чрез пощенска станция, полагащата се част на наследниците може да се изплати с пенсионен запис на посочен от наследника адрес или по представена от него лична платежна сметка. Когато пенсията е изплащана чрез ДПУ или клон на ДПУ, НОИ служебно изпраща на съответния ДПУ или клона на ДПУ, удостоверение с данните за последния месец, за който починалият е имал право на пенсия, както и за месеца, до който включително е преведена пенсията по личната му платежна сметка. В случай че преведената пенсия се отнася за време след месеца, през който е починал пенсионерът, размерът се вписва в удостоверението. Изпратеният от НОИ документ служи за закриване на платежната сметка на починалия пенсионер и за изплащане на остатъка от сумите по неговата сметка на правоимащите лица. ВН

02.12.2022 ID:1024
От 07.02.2022г се пенсионирах.С пенсионото решение ми би определена пенсия малко над минималната за страната-377,09лв намалена с к 4,8 за ранно пенсиониране-358,09.За февруари минималната пенсия за България е 370,лв.Разликата 370,00-358,09 е -11,01лв. След "увеличението" с 60,00лв от 01.07.2022г ми бе изчислена пенсия 418,99 при минимална пенсия за страната 467,00лв.Така разликата между 467,00 и 418,99-стана -48,01лв. Консултирах се на горещия телефон на "Пенсионното" и от там ми казаха,че ако си бях подал документите за пенсиониране от 01.07,2022 щях да получа малко над минимална пенсия от 467/к4,8%/-22,41=444,59.Ето така се чувствам ощетен и не зная към кого да се обърна за преизчисление?Мога да приложа копия на пенсионните решения.Благодаря за отговора.

Отговорът е принципен и се основава на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО се отпуска по желание на лицата до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от кодекса. Тя се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено (чл. 68а, ал. 1 от КСО). Размерът й се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 (чл. 70, ал. 14 от КСО). При изчисляване на размера на пенсията намалението от 0,4 на сто е за всеки недостигащ месец, включително непълен, до навършване от лицето на възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО (чл. 15б от НПОС). В тази връзка размерът на пенсия по чл. 68а от КСО, която се отпуска 12 месеца по-рано от възрастта на лицето по чл. 68, ал. 1, се намалява с 4,8 на сто (0,4 х 12). Ако същото лице пожелае да му се отпусне пенсия по чл. 68а от КСО след 6 месеца, т.е. 6 месеца по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1, размерът на пенсията му следва да бъде намален само с 2,4 на сто (0,4 х 6). При равни други обстоятелства размерът на по-късно отпуснатата пенсия по чл. 68а от КСО ще бъде по-висок, защото намалението й е за по-малък брой месеци, които не достигат на лицето до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО, но за предходните 6 месеца лицето няма да е получавало пенсия. Пенсията по чл. 68а от КСО се отпуска само въз основа на лично волеизявление, като всеки човек има възможност сам да прецени какво желае и кога (колко месеца преди възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО) да подаде заявлението си за отпускане на пенсия. ВН

01.12.2022 ID:1020
Здравейте, моя колежка, която е пенсионерка и продължава да работи по граждански договор без да се осигурява, ме потърси за помощ по отношение на влиянието на осигуровките по този договор , върху размера на нейната пенсия и дали ако вземе решение да се осигурява, с колко би се повишила нейната пенсия. Прецених ,че не мога да отговоря на този въпрос и реших да се обърна към експерти , които могат да отговорят.Вероятно има алгоритъм по който може са се изчисли как осигурителния доход и вноските по него повишават размера на пенсията.Моля за помощ в тази посока и благодаря предварително за отделеното време!

Пенсионерите, които полагат труд без трудово правоотношение (по граждански договор), ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). При изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на пенсионер възложителят на договора има задължение да удържа и внася осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване само в случаите, при които в документа „Сметка за изплатени суми“ лицето изрично е заявило, че иска да бъде осигурявано. Времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, се зачита за осигурителен стаж (чл. 9, ал. 1, т. 2 от КСО). Разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) урежда, че времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с разходите за дейността, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора. Преизчисляването на пенсиите, свързани с трудова дейност – за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, е уредено с чл. 102 от КСО. Тези пенсии може да се преизчисляват по един от следните начини: 1. служебно – с допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията; 2. по заявление на пенсионера – с допълнително придобития осигурителния стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията (чл. 102, ал. 1, т. 1 и 2 от КСО). Пенсията подлежи на служебно преизчисляване по ал. 1, т. 1, когато пенсионерът е придобил осигурителен стаж през предходната календарна година и не е подал заявление по ал. 1, т. 2 до датата на служебното преизчисляване. Преизчисляването се извършва считано от 1 април на съответната година, като се вземат предвид данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, а за самоосигуряващите се лица – данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до 31 декември включително на предходната календарна година и които са налични в информационната система на Националния осигурителен институт (НОИ) към 1 март на текущата календарна година (чл. 102, ал. 2 от КСО). Заявление за преизчисляване на пенсията по ал. 1, т. 2 може да подаде всяко лице с допълнително придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, съответно след последното преизчисляване на пенсията. Преизчисляването се извършва ежегодно, от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението, като се вземат предвид данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, а за самоосигуряващите се лица – данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до края на месеца на подаване на заявлението и които са налични в информационната система на НОИ. Когато към датата на преизчисляването не са налични такива данни, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от кодекса постановява разпореждане за отказ за преизчисляване на пенсията, като същата не подлежи на последващо преизчисляване по ал. 1, т. 2, освен ако пенсионерът не подаде ново заявление (чл. 102, ал. 3 от КСО). В случай че преизчисляването по ал. 1, т. 2 с наличните данни за придобития осигурителен стаж и осигурителен доход е по-неблагоприятно за пенсионера, размерът на пенсията се определя само въз основа на данните за осигурителния стаж за същия период (чл. 102, ал. 4 от КСО). Алгоритъмът за преизчисляване на пенсиите, ако може да се нарече така, е регламентиран с чл. 102, ал. 5 от КСО, съгласно който преизчисляването на пенсиите по този член се извършва по реда на чл. 70, съответно на чл. 75 – 77 от КСО, т.е. формулата, по която се определят размерите на пенсиите за трудова дейност. При преизчисляването на пенсията се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото й отпускане, а за пенсия, отпусната до 01.01.2000 г. – средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 г., след което полученият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията. При преизчисляването осигурителният стаж, положен след 31.12.2010 г., не се превръща по реда на чл. 104 от кодекса. ВН

27.11.2022 ID:985
МАИКА МИ ПОЛУЧАВА ПЕНСИЯ ПО И В С,ИМАЛИ ПРАВО НА ДОБАВКА ОТ ПОЧИНАЛИЯ МИ ДЯДО ДОИБАВКА ЗА РЕПРЕСИРАНИ ДА СИ ПОДАМ УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА НАСЛЕДНИЦИ.ВЪПРОСЪТ МИ Е МАИКА МИ ИМАЛИ ПРАВО ДОБАВКА ОТ РАЗМЕР СУМА ЗА РЕПРЕСИРАНИ СЛЕД 1944 Г.МОЯТ ЧИЧО ВЪВ МОМЕНТА ПОЛУЧАВА ДОБАВКА , А МОЯТА МАИКА НЕ ПОЛУЧАВА,ИЛИ НЕ Е ПОДАДЕНА ОТМЕТКА ВЪВ ЗАЯВЛЕНИЕТО ЗА ПЕНСИЯ ВЪВ ОБР .УП 1 .МОГА ЛИ ДА Я ПОДАМ СЪС УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА НАСЛЕДНИЦИ ИЗДАДЕНО ОТ ОБЩИНА.КАКВО ДА НАПРАВЯ ПО ТОЗИ КАЗУС ОТНОСНО РЕПРЕСИРАНИ ДОБАВКИ БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ОТГОВОР.

Право на добавка към пенсията или към сбора от получаваните пенсии като репресирано лице, съгласно чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ), имат лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12.09.1944 г. до 10.11.1989 г. като: осъдени по наказателни дела, с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., освен ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора; незаконно задържани в поделенията на Министерството на вътрешните работи и други места; въдворявани в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места, както и принудително трудово мобилизирани; интернирани, изселвани и заселвани по административен ред или са били нелегални; осъдени по наказателни дела за неиздължени държавни доставки; български граждани, насилствено изселени в Съветския съюз; осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата; лица с висше или полувисше образование, освободени от работа и заставени да работят в общината, в която живеят, по строителни обекти, в системата на чистотата или в селското стопанство. Тези добавки са лични и не се наследяват от децата на починалото репресирано лице. Само преживелият съпруг/съпруга, на основание чл. 9, ал. 5 от ЗПГРРЛ, може да получава към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии добавката по ал. 1 на чл. 9 от ЗПГРРЛ от починалия съпруг/съпруга. ВН

21.11.2022 ID:959
Здравейте. През периода 09.05.1978 г. до 09.05.1981 г. гледах първото си дете. Преди неговото раждане не съм работила. Този период зачита ли ми се за трудов стаж при пенсионирането моето пенсиониране? Предварително Ви благодаря.

С точка 9, ал. 4 и 5 на Постановление № 61 на Централния комитет на БКП и на Министерския съвет от 28.XII.1967 г. за насърчаване на раждаемостта, на неработещите жени майки и осиновителки (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.) е дадено право при бременност и раждане и за отглеждане на деца да им се зачита за трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения по това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките и осиновителките - работнички и служителки. Трудов стаж по този ред могат да придобиват само жените-майки и осиновителки, които са родили или осиновили деца след 31.XII.1967 г. и към деня на раждането (осиновяването) на детето не работят като осигурени за всички осигурителни случаи по Кодекса на труда и др. В т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн. ДВ, бр. 15 от 1970 г., изм. и доп. бр. 85 от 1983 г.) е включена таблица със сроковете, които се зачитат за трудов стаж на майката, и които са в зависимост от поредността на децата. При раждане (осиновяване) на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж, като 45 дни се броят преди датата на раждане на детето, а за осиновените деца - от деня на фактическото взимане на детето за осиновяване. Този трудов стаж, в случая 12 месеца за първо дете, се зачита като осигурителен стаж при пенсиониране на основание § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. ВН

20.11.2022 ID:954
По смисъла на българското законодателство зачита ли се за трудов и осигурителен стаж редовната аспирантура (актуален термин - "докторантура") по държавна поръчка във ВУЗ в СССР в периода 1987 г. - 1990 г. ?

Съгласно § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. На основание действащата до 01.01.2000 г. разпоредба на чл. 79а, т. 1 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм. ППЗП), за трудов стаж от трета категория се зачита времето, прекарано в редовна аспирантура след 01.09.1946 г. В разпоредбата не е поставено изрично условие аспирантурата да е придобита в българско учебно заведение или научна организация. Предвид изложеното, времето, прекарано в редовна аспирантура във висше учебно заведение в СССР в периода от 1987 до 1990 г., следва да се зачете при пенсиониране за осигурителен стаж от трета категория на основание чл. 79а, т. 1 от отм. ППЗП и § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. ВН