09.06.2026 ID:7125
Уважаеми дами и господа, Въпросът ми е следния: Служител на постоянен трудов договор е в дългосрочен отпуск поради временна неработоспособност. Допустимо ли е по време на болничния да прекрати трудовото си правоотношение с институцията в която работи и да бъде назначен на ТД в друга такава? При така създалата се ситуация, какво се случва с паричните обезщетения при временна неработоспособност от НОИ? Благодаря!

Уважаема госпожо, Няма пречка за прекратяване на трудовото правооношение от работника или служителя в периода на ползван от него отпуск за временна неработоспособност (болнични). Следва да се има предвид, че ако не се постигне съгласие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, работникът или служителят може да го прекрати с предизвестие. Съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Страната, която прекратява трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието (чл. 220, ал. 1 от КТ). В КТ е установено, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа (чл. 61, ал. 1 от КТ). Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на сключения трудов договор и копието от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Страните могат да договорят и друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока. Следва да се има предвид, че осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар, издал болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Осигурителите са задължени да не допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност (чл. 18, ал. 1 от НМЕ). Поради това не може постъпването на работа да се извършва към момента на ползване на отпуск за временна нерабтоспособност. Обръщаме внимание, че облекчаването на условията на труд във връзка с трудоустрояване е по преценка на здравните органи. По отношение на обезщетението за временна неработоспособност, съгласно чл. 42 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), то се изплаща и след пракратяване на трудовото правоотношение до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Обръщаме внимание, че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство (чл. 46, ал. 3 от КСО). (СР)

09.06.2026 ID:7124
Законосъобразно ли е да прекратим ТД на основание чл.328, ал.1,т.10, с работник, който има право на пенсия по реда на чл.68,ал.3 от КСО? Същият получава пенсия за инвалидност.

Уважаема госпожо, Съгласно по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване (КСО); при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. Пенсията по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване е пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед на това трудовото правоотношение може да бъде прекратено на посоченото основание, ако работникът отговаря на условията, определени в чл. 68, ал. 3 от КСО. (СР)

09.06.2026 ID:7121
Учител в трудови правоотношения с работодател и с ТЕЛК над 50% има ли право на допълнителен отпуск

Основният платен годишен отпуск за работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто е в размер не по-малко от 26 работни дни съгласно чл. 319 от Кодекса на труда (КТ). За някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата е установено право на удължен платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 5 КТ). В Наредбата за работното време, почивките и отпуските са определени категориите работници и служители с право на удължен платен годишен отпуск, както и неговия размер. Съгласно чл. 24, ал. 1 от наредбата размерът на удължения отпуск за учителите е 48 работни дни. Обръщаме внимание, че в разпоредбата на чл. 155, ал. 5 КТ изрично е предвидено, че в продължителността на удължения платен годишен отпуск се включва основният платен годишен отпуск. В случая, удълженият платен годишен отпуск за учител в размер 48 работни дни включва основния платен годишен отпуск по чл. 319 КТ. Поради това няма основание да ползвате допълнителни дни отпуск. Следва да се има предвид, че в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение, могат да се уговарят по-големи размери на основния и на удължения отпуск (чл. 156а КТ). ЛТ/

08.06.2026 ID:7120
Добър ден, задължен ли е работодателя да издава "препис-извлечение" за трудов и/или педагогически стаж, при наличието на ЕЕТЗ?

Уважаема госпожо, Съгласно действащото законодателство - чл. 128а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. В допълнение в чл. 128б, ал. 4 е установено правото на работника или служителя да получава заверени копия от съхраняваните документи по реда на чл. 128а от КТ. (СР)

08.06.2026 ID:7118
Здравейте, През месец май т.г. служител е командирован в страната за три дена за участие в обучение. Преди заминаването му, на хотела, в който той ще бъде настанен, е заплатена пълната стойност на направена за целта резервация за пансион тип „all inclusive“ за трите дни на престоя. След завръщането си, служителят представя кореспонденция с организаторите на обучението, от която е видно, че пансионът започва с обяд първия ден и приключва със закуска последния ден, на основание на което претендира да му бъдат изплатени и 22 евро дневни пари за последния ден. Същевременно, член 23 от Наредбата за командировките в страната гласи, че „не се заплащат дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката.“ В тази връзка, приемайки, че с плащането на пансион тип „all inclusive“ за целия период на командировката, ползването на целодневна безплатна храна е осигурено, искането на служителя за допълнителни 22 евро дневни пари на този етап е отказано. С оглед на гореизложеното, моля за Вашето компетентно становище по следните въпроси: 1. Има ли право служителят на допълнителни дневни пари? 2. Ако има право, дали сумата следва да бъде 22 или 11 евро и за кой ден? 3. Ако има право, трябва ли да се спазва изискването за ненадхвърляне на установените лимити (т.е. общата сума на платените пансион и дневни пари да не надвишава сумата от дневни пари по Наредба за три дена и квартирни пари по вътрешна заповед за две нощувки)? 4. Трябва ли при издаването на резервация/фактура за осигуряване на пансион, в нея да бъдат записани точно началото и края на пансиона, или за осигуряване на информация е достатъчна и придружаваща кореспонденция? 5. Има ли разработени нормативна уредба или указания, които предоставят информация по казуса? Благодаря предварително.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. При командироване в страната работникът или служителят има право на пътни, дневни и квартирни пари при условия и ред определени в Наредбата за командировките в страната (НКС). В заповедта за командироване се посочват командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право (чл. 9, ал. 1, т. 6 от НКС). Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от НКС предвижда, че на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 22 евро за всеки ден от командировката. Дневните командировъчни пари се дължат за всеки ден от командироването, включително почивните, празничните дни и тези на пътуване. В чл. 23 от НКС е определено, че не се заплащат дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката. В тази връзка считаме, че когато на мястото на командировката не е предоставена безплатна храна в дните на командировката, командироващият следва да изплати дневни пари. По въпроси, свързани със счетоводното отчитане на разходите за командироване, следва да се обърнете към Министерството на финансите по компетентност.НС

06.06.2026 ID:7113
Работещ пенсионер, който има сключен безсрочен трудов договор след като е упражнил правото си на пенсиониране, дължи ли предизвестие за неговото прекратяване?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предпоставка за упражняване на правото на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ е работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да се приложи разпоредбата няма значение обстоятелството, дали правото на пенсия е упражнено и кога. (СР)

06.06.2026 ID:7112
Здравейте, пенсионирах се миналата година и преди два месеца напуснах работа от МВР. В това министерство работих от м.Май 2013 година, първоначално по ЗМВР , а от Февруари 2017година до напускането ми през април тази година, в същата дирекция, но по ЗдСл.Стажът ми по ЗМВР е 3 години и 8 месеца а по ЗдСЛ9 години и 2 месеца. Интересувам се какво обезщетение трябва да получа по ЗдСЛ и по ЗМВР. Благодаря предварително!!!

От данните в запитването може да се направи извод, че въпросът се отнася до права и задължения, произтичащи от служебно правоотношение по Закона за държавния служител (ЗДСл), което е извън функционалната компетентност на Министерството на труда и социалната политика. Следва да имате предвид, че дирекция „Координация и модернизация на администрацията“, която е част от специализираната администрация на Министерския съвет, има функционална компетентност да подпомага администрациите на органите на изпълнителната власт в областта на човешките ресурси. В тази връзка при необходимост от съдействие по отношение на прилагане на ЗДСл следва да се обърнете към посочената администрация.

05.06.2026 ID:7110
Здравейте, работя 10 години в Български Филиал на американска компания. От около година съм с открит диабет тип 2. Малко след завръщането ми от престой в болница се вижда намаляване капацитета ми на работа, което се стремя да подобря. Въпреки това, че виждат положените усилия от мен ме поставиха на поправителен план, с който аз не бях съгласен и не съм подпосвал нищо. Според този план, мисля че ще успея покрия зададените критерий. Но се притеснявам, че това няма да бъде достатъчно и предполагам, че ще се оптиат да ме уволнят. Цялата ситуация ме притеснява много и ми налага излишен стрес, който в моето състояние започва да вреди. Моля за съвет, какво мога да направя и към кого мога да се обърна за помощ? Не искам да се разделям с работата си, но смятам, че съм нарочен заради болестта. Благодаря!

Уважаеми господине, В случай, че трудовият договор е сключен по българското законодателство, следва да имате предвид, че при прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 (т.е. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работата; при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях) и чл. 330, ал. 2, т. 6 (дисциплинарно уволнение) от КТ, работникът или служителят, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, се ползва от закрила при уволение по чл. 333 от КТ. Закрилата по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда обхваща и лицата със захарна болест. Закрилата се изразява в получаване на предварително разрешение на инспекцията по труда преди момента на връчването на заповедта за уволнение. Следва да се има предвид, че неспазването на това законово изискване е основание за отмяна на заповедта за уволнение от съда в случай на трудов спор, без спорът да се разглежда по същество. Ако считате, че сте подложен на нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), в т. ч ., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда, което е „тормоз" по смисъла на ЗЗДискр, имате право да подадете сигнал в Комисията за защита от дискриминация. (СР)

05.06.2026 ID:7106
По повод предстоящо пенсиониране педагогически специалист , на какво обезщетение има право учител, които от 01.09.1988г с прекъсвания до 01.07.2019г. има учителски стаж над 30г. От 05.12.2022г до 06.01.2022г. е работил като социален асистент. В момента е на срочен трудов договор от 14.01.2026г до 30.06.2026г в общинско училище. С изтичане на срока желае да се пенсионира поради придобито право за стаж и възраст. На какво обезщетение има право по чл.222,ал.3 от КТ и чл.31 от КТД за системата на предучилищното и училищното образовоние?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст трябва да е придобито по време на трудовото правоотношение с работодателя, който прекратява трудовия договор. Според становище на Министерството на образованието и науката хипотезата за група предприятия не може да се приложи по отношение на държавните и общинските училища в системата на предучилищното и училищното образование. Това означава, че обезщетение в увеличен размер от 6 брутни възнаграждения може да се определи само в случай, че работникът или служителят е придобил 10 години стаж през последните 20 години при един и същ работодателя. В чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) е предвидено специално основание за получаване на по-голям размер на обезщетението при пенсиониране от педагогическите специалисти. Разпоредбата изисква последните 10 години от трудовия стаж преди прекратяване на трудовия договор да не са прекъснати с работа при друг работодател извън системата на предучилищното и училищното образование или на длъжност, която не е педагогически специалист. В чл. 31, ал. 2 и чл. 31, ал. 3, т. 1 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 22.12.2025 г. (КТД Образование) са договорени по-големи размери на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 219, ал. 6 от ЗПУО за работниците и служителите, които са членове на синдикална организация, страна по КТД Образование, при същите предпоставки, предвидени в законовите разпоредби. Във връзка с посоченото и предвид обстоятелството, че лицето е заемало непедагогическа длъжност извън ситемата на образованието през последните 10 години от трудовия му стаж, считаме че то: - няма право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от КТД Образование във вр. с чл. 219, ал. 6 от ЗПУО (11, 5 брутни работни заплати); - няма право на обезщетение в увеличен размер по чл. 31, ал. 3, т. 1 от КТД Образование във вр. чл. 222, ал. 3 от ТК (8, 5 брутни работни заплати). От запитването не може да се направи извод дали учителят е придобил 10 години трудов стаж през последните 20 години при работодателя по настоящото си трудово правоотношение, поради което сме на мнение, че той ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца.(СР)

05.06.2026 ID:7104
Здравейте! Работя на два трудови договора в общинско предприятие. Основен, безсрочен на 4 часов работен ден и допълнителен на 4 часов работен ден при един и същ работодател. Със заповед на работодателя ползвам натрупан полагаем платен отпуск в размер на 250 р.дни./една календарна година/. Имам ли право в този период да сключа трудов договор с друг работодател? Ако имам тази възможност има ли ограничение в работнито време и срокът на този договор?

В чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) е предвидена възможността работникът или служителят да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Според чл. 111, ал. 1 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. В тази връзка, изискването на трудовото законодателство е трудовият договор за допълнителен труд да е извън установеното работно време по другите действащи трудови правоотношения. В тази връзка, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 152 и чл. 153 от КТ, които уреждат непрекъснатите междудневна и седмична почивки. Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа (чл. 152 от КТ). Няма пречка в описания в запитването случай да се сключи трудов договор за допълнителен труд при друг работодател, доколкото по време на ползването на отпуск няма да се полага труд при основния работодател.ПР

05.06.2026 ID:7103
При работа по втори трудов договор по чл. 110 от КТ: 1. При регистриране в ЕТЗ на договор по чл.110 от КТ и в поле 23 се посочи код/2/седмично, то поле 23А часовете за един работен ден ли се посочват или за седмицата. 2.Как се изчислява трудов стаж 2 часа по чл.110, при наличие на основен трудов договор на 8 часа когато оформяш прекратяване в НАП само на чл.110

Разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) предоставят право на работника или служителя да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време по основното си трудово правоотношение както при същия, така и при друг работодател. Трудовите договори по чл. 110 и чл. 111 от КТ са самостоятелни видове трудови договори, по които работникът или служителят ползва съответните права. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 от КТ трудовият договор съдържа данни за страните и определя продължителността на работния ден или седмица. Според чл. 349, ал. 1, т. 13 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на работното време. В т. 23 от Приложение №1 към чл. 8, т.1 от Наредбата за вписване в регистъра по заетостта (НВРЗ) се попълва код за работно време 1 - при определена дневна продължителност на работното време или 2 - при определена седмична продължителност на работното време. Предвид това, в т. 23 от електронния трудов запис (ЕТЗ) следва да се попълни код 1 (при определена дневна продължителност на работното време) или код 2 (при определена седмична продължителност на работното време) в зависимост от определената в трудовия договор продължителност на работното време. Когато в т. 23 от ЕТЗ се попълни код 2 (при определена седмична продължителност на работното време), следва в т. 23А да се попълни съответната определена седмична продължителност. Обръщаме внимание, че при подаване на ЕТЗ, следва да се посочи работното време, както е уговорено в индивидуалния трудов договор. Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от НВРЗ е предвидено задължение за работодателя да подаде ЕТЗ съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение. Следва да се има предвид, че според чл. 351, ал. 1 от КТ трудовият стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. По своята същност трудовият стаж е юридически факт, който поражда субективни права или определя обема на такива права за работника или служителя. Поради това, при наличие на трудов договор за допълнителен труд, трудов стаж следва да се изчислява, както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение, предвид обстоятелството, че работникът или служителят ползва поотделно права по всяко едно от тях. Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Във връзка с изложеното считаме, че при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд в т. 30 от ЕТЗ работодателят следва да впише трудовия стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването, в съответствие с посочените изисквания за неговото изчисляване.ПР

04.06.2026 ID:7102
При изчисляване на сумата на ползваните дни от платения годишен отпуск, брутното трудово възнаграждение се коригира с коефициент, според наредбата на чл 18 от НСОРЗ. Коригира ли се по същият начин брутното трудово възнаграждение и при изчисление на сумата за обезщетение по чл. 224 от КТ?

Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ е основание за плащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, а чл. 177 КТ е основание за плащане на възнаграждение за времето на ползване на платен годишен отпуск. Двете плащания имат различен характер. Поради тази причина чл. 18, ал. 2 от НСОРЗ не би могъл да се приложи при изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, тъй като установеният с него принцип на коригиране с коефициент цели да се коригира разликата, която би се получила в брутното трудово възнаграждение, изплатено през месец, когато не се ползва отпуск и това, което се получава през месец, в който ще се ползва платения годишен отпуск, тъй като е възможно двата месеца да имат различен брой работни дни. Сумата, която се изплаща на основание чл. 224, ал. 1 от КТ е обезщетение, което се изплаща еднократно, а размерът му зависи от броя на работните дни неизползван платен годишен отпуск, а не от броя на работните дни в месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение. ЛТ/

04.06.2026 ID:7101
От коя дата работодателят може да отправи предизвестие към работника при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 30 дни преди датата на придобиване на правото или ОТ датата на придобиване на правото?

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване (право на срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд). Работодателят има право да отправи писменото предизвестие за прекратяване на трудовия договор, когато към момента на връчването му работникът или служителят е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. отговаря на законоустановените изисквания за навършена възраст и придобит осигурителен стаж. Преценката за придобито право на пенсия се прави към момента на връчване на предизвестието, а не към момента на прекратяване на трудовия договор. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд. ЛТ/

04.06.2026 ID:7100
Учител е придобил право на пенсия по чл.69в от КСО и получава пенсия. Продължава да работи, но иска да му бъде прекратен трудовия догвор. Трябва ли да му се изплати полагащото му се обещетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. като пенсионерането му по чл. 69в от КСО /ранното учителско пенсиониране/.

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Видно от разпоредбата, обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се изплаща независимо от основанието за прекратяване на трудовия договор, ако са изпълнени изискванията на разпоредбата. Основна предпоставка според разпоредбата е правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст да е придобито по време на трудовото правоотношение. Пенсията по чл. 69в от КСО е пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид на посоченото и данните в запитването, считаме че лицето ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. (СР)

04.06.2026 ID:7099
Моля за Вашето официално становище по следния въпрос: Избран съм за кмет на кметство и изпълнявам мандата си съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация. Имам намерение да работя допълнително по трудов договор на непълно работно време (2 часа дневно) в дружество „Изи Пей“ АД. В тази връзка моля да ми бъде разяснено: 1. Допустимо ли е избран кмет на кметство да сключи допълнителен трудов договор с друг работодател за работа на 2 часа дневно?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 42, ал. 1 , т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация пълномощията на кметовете се прекратяват предсрочно при избирането му за народен представител, министър или областен управител, при назначаването му за заместник-министър или заместник областен управител или когато заеме друга длъжност по трудово или служебно правоотношение. Видно от разпоредбата сключването на трудов договор е несъвместимо с изпълняване на финкциите на кмет на кметство. (СР)

03.06.2026 ID:7096
Здравейте, какво се вписва в трудовия договор /място на работа/ сключен със строителен работник, който ще работи на обекти /ремонтнидейности на сгради/ по силата на договори с контрагенти на работодателя, когато тези обекти са в един град и определени дни от месеца той може да бъде на единия или другия обект в зависимост от нуждите на работодателя .Приемаме, че тези обекти са в място където работника живее. Втората възможност е в опеделени дни от месеца да бъде на определен обект в един град в страната и в останалите дни в друг град на друг обект.За всички обекти работодателят има сключени договори за ремонтни строителни дейности. Длъжни ли сме да командироваме работника, когато той работи в друг град различен от мястото, където живее или може да се договори, че възнаграждението по трудов договор включва и разходите му свързани с нощувка, транспорт и храна в обект в друг град различен от мястото където живее. В длъжностната характеристика е записано, че той ще работи на различни обекти в страната в зависимост от сключените договори на работодателя.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) мястото и характерът на работата се определят с трудовия договор между работодателя и работника или служителя. По силата на ал. 3 от същия член за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Определянето на мястото на работа е задължително, като страните по трудовото правоотношение трябва да го уговорят изрично в трудовия договор. В трудовия договор следва да се съдържа надлежно уговорено място на работа, за да е налично предварително конкретно знание и съгласие за изпълнението й от двете страни по правоотношението. В тази връзка е и трайно установената съдебна практика (например Решение № 123/14.03.2011 г. по гр. Д. № 1167/2010 г., Г.К., IV Г.О. на ВКС и Решение № 114/09.05.2016 г. по гр. Д. № 6100/2015 г., Г.К., III Г.О. на ВКС). Поради изложеното считаме, че ако работникът или служителят изпълнява служебните си задължения извън населеното място, в което е определено мястото му на работата, той следва да бъде командирован по реда на чл. 121 от КТ и Наредбата за командировките в страната (НКС). Единствените изключения в това отношение са предвидени в чл. 6 от НКС, според който не се считат командировани лицата, които: 1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; 2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; 3. изпълняват длъжности като снабдители, доставчици, куриери, раздавачи и други, при които характерът на работата е свързан с пътуване между различни населени места. При положение, че работниците и служителите не изпълняват дейност, която е описана в чл. 6 от НКС и не е определено мястото на работа на лицето в трудовия договор или в допълнително споразумение към него, то следва да се приеме, че за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор.ПР

03.06.2026 ID:7095
Здравейте, искаме да дадем на служутелите право на един допълнителен работен ден платен отпуск, по случай рождения си ден при следните условия - да се използва в рамките на същия месец без да се прехвърля в следващ период, да не се изплаща при неизползване и да не се обезщетява при напускане, ако не е ползван и да не може да се ползва от служители в изпитателен срок. Как да го направим законно?

В Кодекса на труд (КТ) са изчерпателно определени видовете платени и неплатени отпуски, в т.ч. условията, начинът и редът за предоставянето им, давностните срокове. В чл. 155 и чл. 156 от КТ са регламентирани видовете платен годишен отпуск, на които работникът или служителят има право – основен, удължен и допълнителен. Начинът и редът за ползване на платения годишен отпуск са определени в чл. 172 – 178 от КТ. В чл. 176а от КТ е изрично регламентиран и давностният срок за погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск. С индивидуален или колективен трудов договор могат да се уговорят по-големи размери на основния и допълнителния платен годишен отпуск от минималния размер, определен в законодателството. Разпоредбите на чл. 157 – 171 от КТ изчерпателно определят и различните видове целеви отпуски, в т.ч. отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения, служебни и творчески отпуски, отпуск при временна неработоспособност и др., които имат специфична цел и предназначение, както и различен ред и условия за ползване, от тези на платения годишен отпуск. Във връзка с изложеното, не считаме за допустимо работодателят чрез вътрешни правила или чрез споразумение с работника или служителя да определя различни видове отпуск от предвидените в КТ, както и условия и ред за тяхното ползване. ЛТ/

03.06.2026 ID:7089
От 2002 г. до 2003г. служителка е ползвала неплатен отпуск 1 година по чл.165 от КТ до навършване на три годишна възраст на детето си. Въпросът ми е тази една година, от 2002г. до 2003г., зачита ли се за трудов стаж?

Съгласно чл. 352, ал. 1, т. 3 от КТ за трудов стаж се признава времето на ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено.

03.06.2026 ID:7088
Здравейте, Може ли специалната книга за извънреден труд (с необходимите реквизити) да се води само на електронен носител? Ако да, има ли специални изисквания за електронния формат на файла? Благодаря

Съгласно чл. 149, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. Положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година (чл. 149, ал. 2 от КТ). Според чл. 18, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) в специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка по реда на чл. 15, ал. 2 от НРВПО. По наше мнение няма пречка работодателят да обобщава данните в електронен формат, като се съобразява с нормативните изисквания относно вида на информацията, която трябва да съдържа книгата, както и да има готовност да предостави необходимите документи на контролните органи по време на евентуална проверка. Следва да се има предвид, че според чл. 403а, ал. 1 от КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.ПР

03.06.2026 ID:7087
Здравейте! Интересува ме, може ли след изтичане па отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164 от КТ, да се използва отпуск по чл. 155 от КТ и след това да се подаде молба за ползване на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а от КТ?

Уважаема госпожо, В трудовото законодателство не са предвидени ограничения за ползването на платен годишен отпуск от Кодекса на труда (КТ) непосредствено след отпуските за бременност и раждане по чл. 163 от КТ и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164 от КТ. Неплатеният отпуск по чл. 167а за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се ползва по ред, установен в Наредбата за работното време почивките и отпуските (НРВПО). Съграсно чл. 49, ал. 1 от НРВПО отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението. Следва да имате предвид, че по отношение на възнаграждението по време на платения годишен отпуск в чл. 177, ал. 1 от КТ е регламентирано, че работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В конкретния случай, това би бил последният месец, в който са отработени най-малко 10 работни дни преди ползване на отпуските за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 163, ал. 1 и чл. 164, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск в т.ч. отпуск по чл. 163 и чл. 164 от КТ, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от КТ, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Няма пречка работодателят едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя (чл. 118, ал. 3 от КТ) или страните да постигнат писмено съгласие за увеличаване на заплатата (на основание чл. 119, ал. 1 от КТ) по време на ползване на отпуските за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст. (СР)