26.02.2026 ID:6725
Лице, настанено в резидентна грижа за лица в над трудоспособна възраст без увреждания, навършило възраст за пенсиониране за стаж и възраст по КСО, но не е пенсионер. Има ли право да работи на трудов договор като личен асистент по механизма за Личната помощ? Отговаря на изискванията за личен асистент, но получава отказ поради факта, че ползва социална услуга. Това правилно ли е?

Уважаема госпожо, въпросът Ви е от компетенциите на рубрики „Интеграция на хората с увреждания“ и „Трудово право“. Специалното законодателство в областта на социалните услуги не поставя ограничение по отношение на правото на работа на потребители на социални услуги, в т.ч. на потребители, настанени в резидентна грижа. (ТЛ)

25.02.2026 ID:6722
Потребител ползва почасова социална услуга „Асистентска подкрепа“. Лицето живее само и няма близки в съответното населено място. По време на предоставянето на услугата се установяват епизоди на дезориентация, агресивно поведение и злоупотреба с алкохол, които представляват реален риск за здравето и живота както на лицето, така и на асистента. Внуците, с които потребителят поддържа контакт, са своевременно информирани, но не предприемат действия. Впоследствие съдействие оказва дъщерята – единственият останал роднина по права линия, с когото потребителят не поддържа близки взаимоотношения. След отказа на потребителя да се премести да живее при нея, дъщерята стартира процедура по настаняване в резидентна услуга. В хода на задължителните медицински прегледи е установена диагноза „деменция“, след което лицето е настанено в Дом за хора с деменция. Две седмици по-късно внуците извеждат лицето от резидентната услуга и подават документи за насочването му към социална услуга в домашна среда. Още при предходното ползване на услугата доставчикът е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“, че с оглед високия риск и тежестта на състоянието услугата в домашна среда не е подходяща и не може да отговори на потребностите на лицето. Налице е повтарящ се модел на поведение от страна на внуците, тъй като преди години същият потребител е бил настанен в Дом за възрастни хора и по същия начин е бил изведен оттам. С оглед разпоредбите на Закона за социалните услуги молим за разяснение: Как следва да процедира доставчикът на социалната услуга, когато близките вземат решения, които обективно поставят лицето в риск? Как следва да бъде насочено лицето към социална услуга в домашна среда, при положение че е установено, че същата не може да удовлетвори потребностите му и не е в негов интерес? Кой носи отговорност в подобна ситуация?

Уважаема/и госпожо/господине, съгласно Закона за социалните услуги (ЗСУ) социални услуги се предоставят само съобразно желанието и личния избор на лицата. Ползването на социални услуги за резидентна грижа се допуска само в случай че са изчерпани възможностите за подкрепа на лицата чрез социални услуги в домашна среда и в общността. Допуска се задължително ползване на социални услуги само по разпореждане на съда и само в случаите, определени в закон. Не се допуска задължително ползване на социални услуги за резидентна грижа от пълнолетни лица. ЗСУ регламентира, че предварителната оценка на потребностите от социални услуги, с която се извършва насочването за ползване на социални услуги, съдържа както предложение за подходящите социални услуги, които лицето има право да ползва, така и избраните от него социални услуги. При извършване на насочването дирекциите „Социално подпомагане“ и общините координират дейностите си, обменят информация и си оказват съдействие. Те могат да изискват информация и становища от други органи и институции на централно, регионално и местно ниво, от семейството и близките на лицето, от личния лекар на лицето, от лечебни заведения, от институции в системата на предучилищното и училищното образование и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от дирекцията или общината. Когато лицето, което се насочва за ползване на социална услуга, има нужда от специализирана подкрепа за разбиране на информацията и избор на услуга, дирекция „Социално подпомагане“ и общината могат да изискват подкрепа от доставчици на социални услуги. На следващо място, важно е да се отбележи, че когато насочването е извършено и лицето заяви пред доставчика желание за ползване на избраната от него услуга, законът дава възможност на доставчика на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, да откаже предоставянето на услугата само когато не предоставя исканите от лицето социални услуги или когато след извършване на индивидуалната оценка на потребностите се установи, че чрез социалните услуги, които предлага, не могат да се удовлетворят потребностите на лицето. Редът за отказ за предоставяне на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, е определен в правилника за прилагането на закона. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

23.02.2026 ID:6711
Как се изчисляват часовете за чужда помощ след като се попълнят въпросите и се разберат нуждите на нуждаещия се....Питам за точна Формула и всеки въпрос как е оценен и как точно се определят часовете?

Уважаеми господине, в случай че въпросът Ви касае предоставянето на социалната услуга Асистентска подкрепа по реда на Закона за социалните услуги (ЗСУ), следва да се обърнете по компетентност към общината, тъй като съгласно чл. 93 от ЗСУ насочването за ползване на асистентска подкрепа, която се финансира от държавния и общинския бюджет, се извършва само от общината, която предоставя услугата. Общината е отговорна и за организирането и предоставянето на асистентската подкрепа, която се финансира от държавния и общинския бюджет. Ако въпросът Ви е свързан с предоставяне на услуги по проект на общината по операция „Иновативни здравно-социални услуги“, финансиран по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, компетентна да отговори е отново общината. В случай че въпросът Ви е свързан с механизма за лична помощ по Закона за личната помощ, следва да го поставите по компетентност към Агенцията за социално подпомагане или към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

19.02.2026 ID:6697
Ако потребител на ЦСРИ е лице в пенсионна възраст или е с решение от ТЕЛК за 100% ограничаване на работоспособността, доколко е приложимо предлагане услугата Подкрепа за придобимане на трудови умения, доколкото по определение "Подкрепа за придобиване на трудови умения" по чл. 15, т. 6 е дейност, която се осъществява в специализирана среда или мобилно, за подготовка и придружаване на лица с трайни увреждания за придобиване на умения за участие в трудови дейности" т.е. предполага вазможно участие в трудови дейности.

Уважаеми господине, социалната услуга по чл. 15, т. 6 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) – Подкрепа за придобиване на трудови умения, видно от дефиницията ѝ в § 1, т. 13 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ, е услуга, предназначена за лица с трайни увреждания, а не за лица в пенсионна възраст. В случай обаче, че лицето е в пенсионна възраст и същевременно е лице с трайни увреждания, удостоверено със съответния документ, то би могло да ползва услугата, ако лицето е заявило желание и индивидуалната оценка на потребностите му го включва. (ТЛ)

19.02.2026 ID:6696
При сключен Договор за съпътстваща услуга - двигателна рехабилитация с ДЦПЛУ от потребител, настанен в ЦНСТПЛФУ актуализациите, съгласно чл. 34 и чл. 35 от ППЗСУ с каква срочност се изготвят/ съгласно Договор за настаняване или съгласно Договор за съпътстваща услуга/ и кой има задължението да извърши актуализациите / МДЕ на резидентната услуга+рехабилитатора от ДЦПЛУ, който провежда съпътстващата услуга с лицето или МДЕ определен по случая в ДЦПЛУ? Тъй като срочността за изготвяне на актуализациите на договора за настаняване и договора за съпътстваща услуга са различни.

Уважаема госпожо, от представената информация не става ясно дали услугите, които лицето ползва се предоставят от един доставчик или от различни доставчици, както и кога е добавена услугата за рехабилитация. Съгласно чл. 81, ал. 2 и 3 от Закона за социалните услуги, когато лицето е избрало да ползва различни социални услуги от един доставчик, се изготвя обща оценка и общ план за предоставянето на всички услуги. Съответно, когато лицето ползва социални услуги от различни доставчици, те заедно отговарят за изготвянето на оценката и на плана по ред, определен в правилника за прилагането на закона. Когато лицето ползва различни социални услуги от един доставчик актуализацията следва да е в съответствие с чл. 34, ал. 1 или чл. 35, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ). Когато лицето ползва социални услуги от различни доставчици, актуализацията следва да е в съответствие с чл. 31, ал. 3 и чл. 35, ал. 2 от ППЗСУ. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. В този смисъл, гореизложеното е само експертно становище на Министерството на труда и социалната политика и не следва да се счита за официално тълкуване на разпоредбите. (ТЛ)

16.02.2026 ID:6677
Казвам се XXXX XXXXX,управител на ЦСРИ-Гр.XXXXXX. От 2022г. след излизане на Наредбата за стандартите за заплащане на служителите в социалните услуги бяха приети минималните размери на заплащане - 160% и 180%.Услугата ни попада в този диапазон.В чл.17,ал.1, се определя 30% разлика между размера на основните специалисти и управителя. През 2022г. изпълняващият тогава кмет на общ.Провадия спази това правило и заплатата ми е 190% от основната,а на специалистите пряко работещи 160% от минималната. От 1.01.2026г. новият финансист на Общината ми заяви, че заплатата ми била неправилно изчислена и я намали на 180% от минималната. Въпросът ми е: Правилно ли е това? Да подпиша ли ново допълнително споразумение и ако подпиша,това значи че се съгласявам с по ниската заплата, нали? През 2022г на 27.02 съм задал въпрос към Вас за 190% от минималната и Вие сте ми отговорили да се спазва 30% разлика,т.е.160% на 190% от минималната. А сега какво?

Уважаеми господине, в Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, са определени минималните размери на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, съобразно различните групи длъжности. Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, в т.ч. и на специалистите, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги, не могат да са в размер по-нисък от предвидения размер в съответната разпоредба за вида социална услуга (в случая за услугата терапия и рехабилитация – 180 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната). Това означава, че ръководителят на социалната услуга не може да получава индивидуална основна месечна работна заплата под 180 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от наредбата поставя граница на разликата между индивидуални основни месечни работни заплати на ръководителя и на основните специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, като тази разлика не може да е повече от 30 на сто. Както е в случая за услугата терапия и рехабилитация, ако размерите на възнагражденията на основните специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, са в размер 160 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната, то възнаграждението на ръководителя не може да е в размер по-голям от 190 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната. Обръщаме внимание, че разликата от 30 на сто между възнагражденията на ръководителя и основните специалисти не е фиксирана, но не може да бъде повече от 30 на сто. Ръководителят, който управлява дейността по предоставяне на услугата, се назначава от доставчика на социалната услуга и възнаграждението му е въпрос на договаряне между страните, като съгласно наредбата то не може да бъде по-ниско от 180 на сто. Същевременно не може да бъде и по-високо от 190 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната, тъй като размерите на възнагражденията на основните специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, са в размер 160 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната. Въпросите относно това дали е възможно да Ви се намали заплата и дали да подпишете ново допълнително споразумение имат трудово-правен характер и следва да бъдат поставени по компетентност в рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

13.02.2026 ID:6665
Здравейте!Запитването ми е във връзка с увелечение на работните заплати от 01.01.26г, изпълнение на условията на удължения бюджет и Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите,осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги,които се финансират от държавния бюджет. В Дом за стари хора при увеличение на заплатите с 5% еднократна индексация,заплащанията остават под минималните проценти спрямо Наредбата.Какво следва да бъде изпълнено:увеличение само с 5% по закона или увеличение на работните заплати с минималните проценти по Наредбата?

Уважаема госпожо, определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, които се предоставят като делегирани от държавата дейности, се извършва в съответствие с Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет (приета с Постановление № 343 от 07.12.2020 г. на Министерския съвет (ПМС), обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2022 г.). В наредбата е регламентирано, че определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги е в съответствие с размера на минималната работна заплата, установена за страната. Прилагането на наредбата е задължително за всички социални услуги, които са делегирани от държавата дейности. Със свои указания до общините (ФО‑1 от 23.01.2026 г.), издадени във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. (т. нар. удължителен бюджет), Министерството на финансите дава конкретни разяснения относно финансирането на делегираните от държавата дейности, в които попадат и социалните услуги по Функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“. В него е пояснено, че до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. делегираните от държавата дейности се финансират на база стандартите, утвърдени с Решение на Министерския съвет (РМС) № 93 от 2025 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2025 г., при отчитане на извършените промени в натуралните показатели към 31.12.2025 г., както и увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. съгласно ПМС № 243 от 2025 г. и еднократната индексация на заплатите в размер на 5% годишна инфлация към 31 декември 2025 г. съгласно РМС № 47 от 2026 г. Еднократната индексация на заплатите в размер на 5 % годишна инфлация към 31 декември 2025 г. не касае служителите, чиито възнаграждения са обвързани с размера на минималната работна заплата. Предоставянето на допълнителни насоки относно прилагането на дадените указания е от компетентността на Министерството на финансите. (ТЛ)

11.02.2026 ID:6655
Добър ден удобно ли вайбър видях за става въпрос за ние семейство увреден слух Тетлк имам искам курсове книжка за кола и пари апартамент моля ХХХХХХХХ вайбър ние сме софия

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. Относно възможностите за ползване на социални услуги за резидентна грижа за лица с увреждания или за лица в кризисна ситуация, следва да се обърнете към дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. (ТЛ)

11.02.2026 ID:6649
Лице, настанено в резидентна грижа за лица в над трудоспособна възраст без увреждания, навършило възрастта за пенсиониране за стаж и възраст по КСО, но не е пенсионер. Не получава пенсия, поради недостатъчен минимален осигурителен стаж. Без доходи. Не заплаща такса за социалната услуга. Има ли право да работи на трудов договор?

Уважаема госпожо, специалното законодателство в областта на социалните услуги не поставя ограничение по отношение на правото на работа на потребителите на социални услуги. Въпросът Ви относно правото на работа на трудов договор на лице в пенсионна възраст е от компетенциите на рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

09.02.2026 ID:6642
Уважаеми дами и господа, Моля да ми отговорите имат ли задължение служителите на АСП в съответната община, извършващи дейност по услугата „Асистентска подкрепа", да осигурят на нуждаещия се асистент и могат ли да вменят това задължение на близките му? Благодаря. С уважение, Х. ХХХХХ

Уважаеми господине, съгласно чл. 93 от Закона за социалните услуги насочването за ползване на асистентска подкрепа, която се финансира от държавния и общинския бюджет, се извършва само от общината, която предоставя услугата. Общината организира предоставянето на асистентската подкрепа по начин, който да позволи комплексно предоставяне на различните видове социални услуги в домашна среда. Контролът на дейността на асистентите и на отчитането на предоставената асистентска подкрепа също се осъществява от общината, когато услугата се финансира от държавния и общинския бюджет. Служителите на Агенцията за социално подпомагане на местно ниво (в дирекциите „Социално подпомагане“) нямат отношение към подбора на асистентите, които предоставят социалната услуга Асистентска подкрепа. Те имат ангажимент само да информират гражданите относно предоставянето и ползването на социалната услуга. В тази връзка и с оглед на това, че асистентската подкрепа изцяло се осъществява от общината, въпросът Ви следва да бъде поставен към общинската администрация. В случай че въпросът Ви касае предоставянето и ползването на лична помощ по реда на Закона за личната помощ, следва да се обърнете по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

09.02.2026 ID:6640
Здравейте, искам да попитам за дете потребител на социални услуги- ДЦДПЛУ, целодневна форма/8 часа всеки ден/, на което е изкаран нов ТЕЛК вече с чужда помощ и родителя иска да стане личен асистент по Механизма за личната помощ на 7 часа. Възможно ли е да се продължи ползването на социалните услуги целодневно в Дневния център и личен асистент на 7 часа, като няма да се застъпва времето на асистенството с времето на пребиваване в центъра?

Уважаема госпожо, Законът за социалните услуги (ЗСУ) не ограничава лицата да ползват всички услуги, от които се нуждаят. Всяко дете има право на социални услуги, съобразени с неговите най-добри интереси, възраст, физическо, здравно и психическо състояние, степен на развитие и индивидуални потребности. ЗСУ прави изключение само по отношение на социалната услуга Асистентска подкрепа. Услугата може да се предоставя на деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон. В конкретния случай родителят желае да стане асистент на детето си по реда на Закона за личната помощ (ЗЛП). В чл. 9, ал. 2 от ЗЛП е регламентирано, че ползвател на лична помощ може да бъде и потребител на социални услуги с изключение на социалните или интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа. В посочения от Вас център се предоставят социални услуги за дневна грижа, консултативни и терапевтични услуги, т.е. не би следвало да има пречка родителят да бъде назначен за асистент по реда на ЗЛП. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

05.02.2026 ID:6627
ЦЕНИТЕ РАСТАТ . СПРАВЕДЛИВО ЛИ Е ПЕНСИОНЕРИТЕ ДА ПОЛУЧАТ КОМПЕНСАЦИЯ ЧАК ОТ 1.7 , КАТО ЗАПЛАТИТЕ ЗА ОСТАНАЛИТЕ Е ОТ 1.1

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Обществено осигуряване“. (ТЛ)

05.02.2026 ID:6625
Дете е настанено в резидентна грижа за деца без увреждания, по реда на ЗЗД и ППЗЗД. Екипът на резидентната грижа е оценил необходимост от ползване на допълнителни услуги /терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения и други/ и е подал заявление за такива в ДСП. ДСП издава заповед за ползване на исканите социални услуги. Резидентната грижа и подкрепящите услуги се предоставят от един доставчик. Въпрос 1. Необходимо ли е да се сключва договор за ползването на подкрепящите услуги, след като е издадена заповед от ДСП, която е основана на заявление от управителя на резидентната грижа. Въпрос 2 -Валидно ли е изискването на чл. 81,ал. 2 от Закон за социалните услуги - да се изготвят обща оценка и общ план за предоставянето на всички услуги, когато са от един доставчик и касае описания случай по ЗЗД? Въпрос 3 - обща оценка и общ план по чл. 81, ал. 2 един документ, изготвен от двете услуги ли визира?

Уважаема госпожо, видно от представената информация случаят касае дете в риск с предприета мярка за закрила по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). В тази връзка, имайте предвид, че в Закона за социалните услуги (ЗСУ) ясно е регламентирано, че всички социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето се предоставят по реда на ЗЗДет. (чл. 88, ал. 1 от ЗСУ). С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

30.01.2026 ID:6604
Пиша Ви от ДЦДМУ във връзка с потребител (младеж), който ползва социалната услуга „Дневна грижа“. При преиздаване на експертно решение на ТЕЛК е налице намаляване на процента на трайно намалена работоспособност, вследствие на което към настоящия момент лицето не получава пенсия. Съгласно Тарифата за таксите за социални услуги, лицата над 18-годишна възраст, който не учат, заплащат такса в размер на процент от получаваната пенсия. В конкретния случай, поради липса на пенсия, моля за разяснение дали лицето следва да заплаща такса за ползване на социалната услуга и на какво основание. Благодаря предварително за съдействието.

Уважаема госпожо, съгласно чл. 103, ал. 1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, не се заплаща от: 1. лицата до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование; 2. младежите от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на пълнолетие са ползвали резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето; 3. лицата, които нямат доходи и влогове. Социални услуги, за които не се заплаща такса са регламентирани в чл. 104, ал. 1 от ЗСУ. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

30.01.2026 ID:6603
Здравейте! Съгласно ПМС № 243 от 13.11.2025 год. размера на минималната месечна работна заплата за страната за 2026 год. е в размер на 620,20 евро. Имайки предвид Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите в социалните услуги, следва ли считано от 01.01.2026 год. заплатите да се индексират съобразено с размера на минималната месечна работна заплата, установена за страната, за съответната година, и прилагайки разпоредбите на Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Благодаря Ви!

Уважаема/и госпожо/господине, определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, които се предоставят като делегирани от държавата дейности, се извършва в съответствие с Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет (приета с Постановление № 343 от 07.12.2020 г. на Министерския съвет (ПМС), обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2022 г.). С наредбата се създадоха по-добри условия за заплащане на труда на служителите, предоставящи социални услуги, финансирани от държавния бюджет, както и гаранции за редовна актуализация на възнагражденията, тъй като определянето им е обвързано с размера на минималната работна заплата, установена за страната. Прилагането на наредбата е задължително за всички социални услуги, които са делегирани от държавата дейности. Със свои указания до общините (ФО‑1 от 23.01.2026 г.), издадени във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. (т. нар. удължителен бюджет), Министерството на финансите разяснява, че увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г., съгласно ПМС № 243 от 2025 г., е отразено в общата субсидия за делегираните от държавата дейности. Субсидията включва и средствата за всички социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Това означава, че след получаването на необходимия финансов ресурс от държавния бюджет общините следва да предприемат съответните действия за актуализиране на възнагражденията на служителите на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, в съответствие с изискванията на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. (ТЛ)

28.01.2026 ID:6587
Здравейте, във връзка с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. и прилагането на режима на месечни трансфери в размер на една дванадесета до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г., бихме желали разяснение относно еднократната индексация на възнагражденията в социалните услуги – държавно делегирана дейност (СУ – ДДД): 1.Предвижда ли се прилагане на еднократна индексация на основните месечни заплати за служителите на СУ – ДДД в размер на 5 % в рамките на утвърдената субсидия до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г.? 2.Следва ли тази индексация да се прилага само при наличие на реално осигурен финансов ресурс по месечните трансфери, предоставяни на общините? 3.Включват ли текущите месечни трансфери в размер на една дванадесета средства за изплащане на еднократната индексация на възнагражденията на служителите в СУ – ДДД? Молим за разяснение, с цел осигуряване на еднаква практика при прилагане на нормативната уредба и избягване на поемане на финансови ангажименти без осигурено финансиране.

Уважаема/и госпожо/господине, поставените от Вас въпроси са от компетенциите на Министерството на финансите. Имайте предвид, че определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, е съгласно Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет и следва да е съобразено с размера на минималната месечна работна заплата, установена за страната, за съответната година. (ТЛ)

27.01.2026 ID:6586
Сключване на договор за ползване на социална услуга за повишаване на родителските умения в Общностен център. Майката е на 17 г. и има дете на 1 г. С кой се сключва договорът за ползване на услугата, с непълнолетна майка или с бабата на детето и законен представител на майката?

Уважаема госпожо, по смисъла на законодателството в областта на закрилата на детето визираният в изложението Ви казус касае две деца в риск – непълнолетната майка и нейното бебе. Съгласно разпоредбите на Закона за лицата и семейството лицата от 14 г. до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. Поради това, сме на мнение, че договорите се подписват за непълнолетната майка – с нея и нейните родители, а за бебето – от непълнолетната майка (ако е между 14-18 години) със съгласието на нейните родители. За допълнителна информация и насоки във връзка с конкретиката на случая следва да се обърнете към Агенцията за социално подпомагане. Също така, обръщаме внимание, че министерството, което отговаря за Закона за лицата и семейството е Министерството на правосъдието.(ТЛ)

27.01.2026 ID:6581
Здравейте! Ако аз съм специалист - логопед, психолог, специален педагог и т.н. и имам часна практика, трябва ли да изготвям индивидуален план за подкрепа и индивидуална оценка на потребностите. Трябва ли с някакъв документ и ако "Да" с какъв, да се отчитам пред родителите на детето, с което работя.

Уважаема госпожо, индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа на лицата се изготвят при ползване на социални услуги по Закона за социалните услуги (ЗСУ) и подзаконовите нормативни актове към него. Видовете социални услуги са регламентирани в чл. 15 от ЗСУ и са дефинирани в Допълнителната разпоредба на Закона. В случай, че осъществяваните дейности и консултации от посочените от Вас специалисти са част от социална услуга по ЗСУ, предоставяна от доставчик на социални услуги, на потребителя предварително (преди предоставянето на социалната услуга) се изготвят индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа по реда на Раздел II „Ред за изготвяне и актуализиране на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа“ от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги. Лицензираните от Агенцията за качеството на социалните услуги частни доставчици на социални услуги също имат задължение да предоставят социални услуги в съответствие със ЗСУ и подзаконовите нормативни актове към него. В случай, че имате частна практика като специалист логопед, психолог или специален педагог и не предоставяте социални услуги по ЗСУ, нямате задължения за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа по ЗСУ. (ТЛ)

25.01.2026 ID:6575
Здравейте, Моля да ми отговорите какъв е срока за подаване на документи за получаване на иновативни помощни средства, както и къде ще бъдат обявени критериите за кандидатстване и документите, които следва да се предоставят във връзка с тази програма. Поздрави,

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

22.01.2026 ID:6554
Уважаеми дами и господа, Дом за стари хора временно осъществява дейността си в база, ползвана под наем, поради извършване на ремонт на основната сграда. Настоящата база не разполага с възможност за настаняване на пълния утвърден капацитет на услугата. Въпреки това, при изготвяне и подаване на справките за свободни места се изисква да се посочва капацитетът по лиценз, в резултат на което се отчитат свободни места, които реално не съществуват към момента. В същото време, поради липса на реални места, не можем да извършваме настаняване, но и не можем да издаваме мотивирани откази на основание „липса на свободни места“. Неформално от страна на ДСП се изисква издаване на откази по постъпилите уведомления. В тази връзка молим за становище: Редно ли е лицата, за които няма възможност за настаняване поради временно намален реален капацитет, да бъдат включвани в регистъра (листа) на чакащите, който водим, като в него се вписват уведомленията – съгласувани или с издадени мотивирани откази? Молим за указания относно правилния административен подход в описаната ситуация, с оглед законосъобразното водене на регистрите и коректното отчитане на капацитета на услугата.

Уважаема госпожо, представеният случай касае промяна на броя на потребителите и мястото на предоставяне на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги, който, съгласно чл. 58, ал. 4 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), се извършва по реда на чл. 53, ал. 1 на Закона. В съответствие с чл. 58, ал. 5 от ЗСУ конкретните действия по този ред са регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ). Съгласно чл. 85, 86 и чл. 87 от ППЗСУ, при промяна в броя на потребителите и/или мястото на предоставяне на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги се изисква предварително одобрение от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП), въз основа на подадено заявление от кмета на общината. В конкретния случай, следва да се подаде заявление за временно намаляване на броя на потребителите, което отразява реалната ситуация в дома за стари хора. От страна на АСП с писмо № 91-00-1155/28.10.2024 г. до всички кметове на общини, в които функционират домове за стари хора, с копие до Регионалните дирекции за социално подпомагане, са изпратени разяснителни насоки относно реформирането на тези домове (https://asp.government.bg/bg/deynosti/sotsialni-uslugi/metodiki-i-metodicheski-ukazaniya/). В тази връзка, за допълнителна информация и конкретни методически насоки следва да се обърнете по компетентност към АСП. (ТЛ)