30.01.2026 ID:6603
Здравейте! Съгласно ПМС № 243 от 13.11.2025 год. размера на минималната месечна работна заплата за страната за 2026 год. е в размер на 620,20 евро. Имайки предвид Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите в социалните услуги, следва ли считано от 01.01.2026 год. заплатите да се индексират съобразено с размера на минималната месечна работна заплата, установена за страната, за съответната година, и прилагайки разпоредбите на Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Благодаря Ви!

Уважаема/и госпожо/господине, определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, които се предоставят като делегирани от държавата дейности, се извършва в съответствие с Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет (приета с Постановление № 343 от 07.12.2020 г. на Министерския съвет (ПМС), обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2022 г.). С наредбата се създадоха по-добри условия за заплащане на труда на служителите, предоставящи социални услуги, финансирани от държавния бюджет, както и гаранции за редовна актуализация на възнагражденията, тъй като определянето им е обвързано с размера на минималната работна заплата, установена за страната. Прилагането на наредбата е задължително за всички социални услуги, които са делегирани от държавата дейности. Със свои указания до общините (ФО‑1 от 23.01.2026 г.), издадени във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. (т. нар. удължителен бюджет), Министерството на финансите разяснява, че увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г., съгласно ПМС № 243 от 2025 г., е отразено в общата субсидия за делегираните от държавата дейности. Субсидията включва и средствата за всички социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Това означава, че след получаването на необходимия финансов ресурс от държавния бюджет общините следва да предприемат съответните действия за актуализиране на възнагражденията на служителите на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, в съответствие с изискванията на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. (ТЛ)

28.01.2026 ID:6587
Здравейте, във връзка с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. и прилагането на режима на месечни трансфери в размер на една дванадесета до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г., бихме желали разяснение относно еднократната индексация на възнагражденията в социалните услуги – държавно делегирана дейност (СУ – ДДД): 1.Предвижда ли се прилагане на еднократна индексация на основните месечни заплати за служителите на СУ – ДДД в размер на 5 % в рамките на утвърдената субсидия до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г.? 2.Следва ли тази индексация да се прилага само при наличие на реално осигурен финансов ресурс по месечните трансфери, предоставяни на общините? 3.Включват ли текущите месечни трансфери в размер на една дванадесета средства за изплащане на еднократната индексация на възнагражденията на служителите в СУ – ДДД? Молим за разяснение, с цел осигуряване на еднаква практика при прилагане на нормативната уредба и избягване на поемане на финансови ангажименти без осигурено финансиране.

Уважаема/и госпожо/господине, поставените от Вас въпроси са от компетенциите на Министерството на финансите. Имайте предвид, че определянето на възнагражденията на служителите на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, е съгласно Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет и следва да е съобразено с размера на минималната месечна работна заплата, установена за страната, за съответната година. (ТЛ)

27.01.2026 ID:6586
Сключване на договор за ползване на социална услуга за повишаване на родителските умения в Общностен център. Майката е на 17 г. и има дете на 1 г. С кой се сключва договорът за ползване на услугата, с непълнолетна майка или с бабата на детето и законен представител на майката?

Уважаема госпожо, по смисъла на законодателството в областта на закрилата на детето визираният в изложението Ви казус касае две деца в риск – непълнолетната майка и нейното бебе. Съгласно разпоредбите на Закона за лицата и семейството лицата от 14 г. до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. Поради това, сме на мнение, че договорите се подписват за непълнолетната майка – с нея и нейните родители, а за бебето – от непълнолетната майка (ако е между 14-18 години) със съгласието на нейните родители. За допълнителна информация и насоки във връзка с конкретиката на случая следва да се обърнете към Агенцията за социално подпомагане. Също така, обръщаме внимание, че министерството, което отговаря за Закона за лицата и семейството е Министерството на правосъдието.(ТЛ)

27.01.2026 ID:6581
Здравейте! Ако аз съм специалист - логопед, психолог, специален педагог и т.н. и имам часна практика, трябва ли да изготвям индивидуален план за подкрепа и индивидуална оценка на потребностите. Трябва ли с някакъв документ и ако "Да" с какъв, да се отчитам пред родителите на детето, с което работя.

Уважаема госпожо, индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа на лицата се изготвят при ползване на социални услуги по Закона за социалните услуги (ЗСУ) и подзаконовите нормативни актове към него. Видовете социални услуги са регламентирани в чл. 15 от ЗСУ и са дефинирани в Допълнителната разпоредба на Закона. В случай, че осъществяваните дейности и консултации от посочените от Вас специалисти са част от социална услуга по ЗСУ, предоставяна от доставчик на социални услуги, на потребителя предварително (преди предоставянето на социалната услуга) се изготвят индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа по реда на Раздел II „Ред за изготвяне и актуализиране на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа“ от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги. Лицензираните от Агенцията за качеството на социалните услуги частни доставчици на социални услуги също имат задължение да предоставят социални услуги в съответствие със ЗСУ и подзаконовите нормативни актове към него. В случай, че имате частна практика като специалист логопед, психолог или специален педагог и не предоставяте социални услуги по ЗСУ, нямате задължения за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа по ЗСУ. (ТЛ)

25.01.2026 ID:6575
Здравейте, Моля да ми отговорите какъв е срока за подаване на документи за получаване на иновативни помощни средства, както и къде ще бъдат обявени критериите за кандидатстване и документите, които следва да се предоставят във връзка с тази програма. Поздрави,

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

22.01.2026 ID:6554
Уважаеми дами и господа, Дом за стари хора временно осъществява дейността си в база, ползвана под наем, поради извършване на ремонт на основната сграда. Настоящата база не разполага с възможност за настаняване на пълния утвърден капацитет на услугата. Въпреки това, при изготвяне и подаване на справките за свободни места се изисква да се посочва капацитетът по лиценз, в резултат на което се отчитат свободни места, които реално не съществуват към момента. В същото време, поради липса на реални места, не можем да извършваме настаняване, но и не можем да издаваме мотивирани откази на основание „липса на свободни места“. Неформално от страна на ДСП се изисква издаване на откази по постъпилите уведомления. В тази връзка молим за становище: Редно ли е лицата, за които няма възможност за настаняване поради временно намален реален капацитет, да бъдат включвани в регистъра (листа) на чакащите, който водим, като в него се вписват уведомленията – съгласувани или с издадени мотивирани откази? Молим за указания относно правилния административен подход в описаната ситуация, с оглед законосъобразното водене на регистрите и коректното отчитане на капацитета на услугата.

Уважаема госпожо, представеният случай касае промяна на броя на потребителите и мястото на предоставяне на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги, който, съгласно чл. 58, ал. 4 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), се извършва по реда на чл. 53, ал. 1 на Закона. В съответствие с чл. 58, ал. 5 от ЗСУ конкретните действия по този ред са регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ). Съгласно чл. 85, 86 и чл. 87 от ППЗСУ, при промяна в броя на потребителите и/или мястото на предоставяне на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги се изисква предварително одобрение от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП), въз основа на подадено заявление от кмета на общината. В конкретния случай, следва да се подаде заявление за временно намаляване на броя на потребителите, което отразява реалната ситуация в дома за стари хора. От страна на АСП с писмо № 91-00-1155/28.10.2024 г. до всички кметове на общини, в които функционират домове за стари хора, с копие до Регионалните дирекции за социално подпомагане, са изпратени разяснителни насоки относно реформирането на тези домове (https://asp.government.bg/bg/deynosti/sotsialni-uslugi/metodiki-i-metodicheski-ukazaniya/). В тази връзка, за допълнителна информация и конкретни методически насоки следва да се обърнете по компетентност към АСП. (ТЛ)

22.01.2026 ID:6551
колко процента трябва да има потребител за да бъде настанен в ЗЖЛФУ ИМА ЛИ ПРАВО БЕЗ ДОХОД

Уважаема госпожо, в защитените жилища за пълнолетни лица с физически увреждания се предоставят услуги за резидентна грижа. Съгласно § 1, т. 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги (ЗСУ) резидентната грижа е дейност за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до 25-годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности – за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот. Услуги за резидентна грижа в защитените жилища за пълнолетни лица с физически увреждания се предоставят на лица с трайни увреждания. По смисъла на ЗСУ "Пълнолетни лица с трайни увреждания" са лица с определени 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане. Право на социални услуги има всяко лице, което се нуждае от подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права или подобряване на качеството му на живот, независимо от неговите възраст, здравно състояние, образование, доходи, социално и имуществено състояние. Съгласно чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗСУ ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, не се заплаща от лицата, които нямат доходи и влогове. (ТЛ)

21.01.2026 ID:6539
Здравейте, ние сме ДЦДУ, получихме ПОП за потребител от друга област. Въпроса ни е можем ли да сключим договор и съответно потребителя да ползва услуги в нашия Дневен център? Моля за конкретен отговор!

Уважаема госпожо, съгласно § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги в срока по § 44, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги (т.е. до 31 декември 2026 г.) насочването за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се извършва само от дирекции „Социално подпомагане“ с изключение на социалната услуга асистентска подкрепа по чл. 15, т. 10 от Закона за социалните услуги, за ползването на която насочването се извършва само от общините. В същия срок по § 44, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги (т.е. до 31 декември 2026 г.) всички социални и интегрирани здравно-социални услуги, които се финансират от държавния бюджет съгласно решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през съответната година, са услуги на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата страна. В чл. 78, ал. 4 от Закона за социалните услуги е регламентирано, че социалните услуги на областно ниво за лица от цялата страна се ползват независимо от настоящия адрес на лицата. В тази връзка, не следва да има пречка за ползване на услуги от лицето в посочения от Вас дневен център. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и оказване на методическа подкрепа, следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

21.01.2026 ID:6537
Уважаеми дами и господа, Във връзка с прилагането на нормативната уредба в сферата на социалните услуги, бихме желали да получим официално становище от Министерството на труда и социалната политика по следните въпроси: Допустимо ли е лице с професионална квалификация „акушерка“ да бъде назначено на длъжност „медицинска сестра“ в социална услуга от резидентен тип за лица с психични разстройства? В случай че това не е допустимо, на каква длъжност може законосъобразно да бъде назначена акушерка с оглед недостига на медицински кадри? Могат ли като законосъобразна алтернатива такива лица да бъдат назначени на длъжност „Специалист по здравни грижи“ или „Медицински специалист“ (като компромисен вариант, който включва акушерки, фелдшери и рехабилитатори), като дейностите им се уточнят в длъжностната характеристика? Какъв е статутът на завареното положение на вече назначените служители с квалификация „акушерка“, които към момента заемат длъжност „медицинска сестра“? Предварително Ви благодарим за съдействието. С уважение, М. П.

Уважаема госпожо, в Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качеството на социалните услуги е регламентирано, че доставчикът на социалната услуга осигурява достатъчно на брой и с необходимата професионална подготовка служители. В индикатор 95 от Приложението е посочено, че доставчикът е осигурил следните категории служители в услугата: а) специалисти – основни специалисти, необходими за функционирането на услугата, и препоръчителни специалисти; б) служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите, и служители, подпомагащи функционирането на социалната услуги. В колона „Източник на информация“ към този индикатор са посочени примерните източници, с които се доказва изпълнението на съответния индикатор. В конкретния случай доставчикът може да докаже изпълнението на съответния индикатор с представяне на длъжностно щатно разписание, утвърдено от доставчика, и съдържащо: основни специалисти като социален работник, медицинска сестра (при наличие на здравен кабинет); при необходимост, препоръчителни специалисти: психолог, трудотерапевт/ерготерапевт, гериатричен специалист; служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите: санитар/асистент, при необходимост, подпомагащи служители: готвач, хигиенист, шофьор/поддръжка. Изброяването на длъжностите е примерно, като доставчикът следва да подбере и назначи необходимите специалисти и служители спрямо спецификите на услугите, които предоставя на конкретната целева група. Същевременно и процедурата за подбор на служителите се разработва от доставчика на социалната услуга и следва да описва процесите и необходимите документи за подбор, наемане и сключване на договори със служителите. Акушерките и медицинските сестри са специалисти по здравни грижи. Терминът „медицински специалист“ обикновено се използва за лекари. Акушерките и медицинските сестрите работят в сферата на здравните грижи. Основен фокус в работата на акушерките е женското здраве, бременност, раждане и грижа за новородени, а на медицинските сестри – общи грижи за пациенти във всички области на медицината. Преценката какъв специалист по здравни грижи да бъде назначен е на доставчика и е в зависимост от това какви функции и дейности следва да изпълнява и дали има право да ги изпълнява с придобитите образование и квалификация. (ТЛ)

12.01.2026 ID:6485
В Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за качество на социалните услуги параграф 12 беше записано "До приемането на Националната карта на социалните услуги за социалните услуги, предоставяни в центрове за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, се прилагат станадартите за: 1. Резидентна грижа; 2. Информиране и консултиране, 3. Застъпничество и посредничество; 4. Обучение за придобиване на умения. След приемането на националната карта вече само стандартите за резидентна грижа ли трябва да се прилагат. Реално всички посочени социални услуги се извършват в ЦНСТ-тата, но не ги отчитаме отделно. В годишният отчет към АКСУ кои социални услуги трябва да посочим.

Уважаема госпожо, текстът на § 1, ал. 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за качество на социалните услуги е променен (обн., ДВ, бр. 96 от 2024 г.) и е както следва: (12) До влизането в сила на стандартите за финансиране на социалните услуги, определени по чл. 45 от Закона за социалните услуги, за социалните услуги, предоставяни в центрове за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги: 1. резидентна грижа; 2. информиране и консултиране (като специализирана услуга); 3. застъпничество и посредничество; 4. обучение за придобиване на умения (като специализирана услуга). Стандартите за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, по чл. 45 от Закона за социалните услуги, е предвидено да влязат в сила от 2027 г. (ТЛ)

07.01.2026 ID:6471
Здравейте, въпросът ми е свързан със събиране на такси в социални услуги, финансирани от държавния бюджет за месец декември 2025 година.В каква валута следва да се събират таксите лева или евро. Имат ли право потребителите, настойниците да заплащат и в двете валути, в такъв случай необходимо ли е да се изготвят платежни нареждания за лева и евро, или общата събрана сума трябва да е в една валута. Таксите се събират в брой, не се използват друг вид методи, липсва указатели писмо, което да подкрепи служителите в СУ. Уточняват, че разходите за ДМР за месец декември ще бъдат в лева, ако служителите събират в евро а ДМР -то е в лева, получава ли се разминаване.

Уважаема госпожо, таксите, начислени през декември 2025 г. в лева, след въвеждането на еврото на 1 януари 2026 г., се превалутират в евро и трябва да се събират в евро. През януари 2026 г. е в сила период, в който и левът, и еврото са законно платежно средство. В случаите, в които е допустимо плащане в брой на публични задължения, плащанията в брой могат да се извършват и в левове. При безкасово плащане задълженията се събират в евро по официалния курс. За допълнителна информация относно отчитането и внасянето на събраните такси следва да се обърнете по компетентност към Министерството на финансите. (ТЛ)

06.01.2026 ID:6458
В случаите, когато потребител на социална услуга има доход от пенсия или помощи, които постъпват по банкова сметка /разплащателна или депозитна/, следва ли да се квалифицира като "влог", и достатъчно ли е наличието на суми над двукратния размер на минималната работна заплата по такава сметка, за да се приеме, че са налице основанията за прилагане на чл.76 от ППЗСУ. С оглед липсата на легална дефиниция за понятието "влог" в Закона за социалните услуги, моля разяснете критериите, които следва да прилагат длъжностните лица при разграничаване на "влог" от банкова сметка, по която постъпват доходи от пенсии и др.

Уважаема госпожо, съгласно чл. 76 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) в случаите по чл. 75, т. 4 и 5 от ППЗСУ се дължи пълният размер на таксата за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, ако лицето, което я ползва: 1. има вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля двукратния размер на месечната минимална работна заплата за страната; 2. има сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; 3. е прехвърлило срещу заплащане собствеността върху недвижим имот и/или идеални части от него през последните 5 години и общата стойност на сделките надвишава 15-кратния размер на месечната минимална работна заплата за страната за съответния период; 4. е прехвърлило чрез договор за дарение собствеността върху недвижим имот и/или идеални части от него през последните 5 години. Пълният размер на таксата за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се заплаща от лицата до отпадане на условието по чл. 76 от ППЗСУ, въз основа на което е определен пълният размер на таксата. Видът на банковата сметка на лицето може да бъде удостоверен от съответната банка. (ТЛ)

01.01.2026 ID:6449
Здравейте, следва ли служители в Асистентска подкрепа да получават ДМС-та и коледни бонуси. С кой законов акт е уредено правото на допълнителни стимули За община ХХХХХ и ХХХХХХ е въпроса, ако има значение

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

17.12.2025 ID:6419
Здравейте, въпросът ми е свързан с определянето на размера на трудовите възнаграждения на служителите в ЦОП през 2026г. Предвид условията на удължителния бюджет Трябва ли да се увеличат работните заплати, след като е увеличена минималната заплата за страната, а размерът на възнагражденията е определен в НАРЕДБА за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет.

Уважаема госпожо, с Постановление № 243 от 13 ноември 2025 г. на Министерския съвет определеният размер на минималната месечна работна заплата за страната от 1 януари 2026 г. е 1213 лв. (620,20 eвро). Съгласно Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време, се определят като процент от минималната месечна работна заплата, установена за страната. В тази връзка, възнагражденията на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, следва да бъдат приведени в съответствие с цитираната наредба, считано от 1 януари 2026 г. (ТЛ)

16.12.2025 ID:6411
Работя в център за социални услуги ЦСУРТ на дванадесет часови смени.Июам ли право на Ваучер за храна.

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Трудово право“. (ТЛ)

15.12.2025 ID:6402
Здравейте, въпросът ни е насочен към таксите на потребителите на социални услуги, които следва да се внесат в януари 2026 година за периода декември 2025 година. Конкретният ни въпрос е свързан с внасяне на пари в брой. В каква валута следва да се случи това , за да може това да се съобрази и за вносните бележки на потребителите. Благодаря.

Уважаема госпожо, таксите, начислени през декември 2025 г. в лева, след въвеждането на еврото на 1 януари 2026 г., ще се превалутират в евро и трябва да се събират в евро. През януари 2026 г. ще е в сила период, в който и левът, и еврото са законно платежно средство. В случаите, в които е допустимо плащане в брой на публични задължения, плащанията в брой могат да се извършват и в левове. При безкасово плащане задълженията се събират в евро по официалния курс. (ТЛ)

12.12.2025 ID:6399
Здравейте, Имам нужда от съвет и правна помощ по отношение на обжалване определен брой часове , които са предвидени на базата на социална оценка направена от Агенцията по социално подпомагане. Става въпрос за това , че съм личен асистент на майка ми и преди четири години служители на Агенцията определиха осем часов работен ден 152 часа на месец което прави 19 работни дни , но другите 3 работни дни според тях аз не работя! За тези четири години моята майка не става по-добре , а напротив напредват и склерозата и частична деменция и трудната подвижност все повече и по-трудно става грижата за нея и сега когато аз подавам молба за преразглеждане на тази оценка ,защото ангажимента ми е значително по-голям от 152 часа, като се има предвид факта, че аз не съм личен асистент на някой външен човек ,аз съм ангажирана 24 часа 7 дни в седмицата,без да имам свободни дни,празнични,отпуски и т.н. Обадиха ми се от Агенцията за да ми кажат , че няма да могат да се променят тия часове които първоначно са били презвидени, което на мене ми звучи абсурдно при условие ,че аз изложих всички аргументи в защита на моята жалба за преразглеждане .Моля, кажете ми какви шансове имам ако откажат да променят часовете ,които са били предвидени преди четири години за ангажименти и гледане на инвалид 100%. Мога ли да обжалвам и да искам актуализиране към настоящата ситуация?

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)

08.12.2025 ID:6370
Уважаеми дами и господа, С настоящото запитване моля за официално становище относно прилагането на чл. 12 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги /ПМС №343/2020, в сила от 01.01.2022г./ Работя в ДПЛУИ, в което ежедневно се полагат грижи за потребители в невъзможност за самообслужване, както и за лица с агресивно и проблемно поведение. Това отговаря напълно на категорията потребители, посочена в чл. 12, според който основното месечно възнаграждение на персонала следва да бъде увеличено с не по-малко от 30%. Въпреки това към момента увеличението по чл. 12 не се прилага. Основните заплати се определят единствено по чл. 11 без предвиденото увеличение. В тази връзка моля за отговор на следните въпроси: 1. Задължително ли е при наличие на потребители от тази група чл. 12 да бъде прилаган? 2. По какъв ред следва да се въведе увеличението от минимум 30%? 3. Допустимо ли е ръководството на услугата да не прилага чл.12 при наличие на основания? 4. Какви са контролните механизми и към кого може да бъде подаден сигнал при неизпълнение? 5. Следва ли персоналът да получи увеличението със задна дата, ако е било дължимо?

Уважаема госпожо, на поставените от Вас въпроси Ви е отговорено с писмо № 94-5094 от 10.12.2025 г. (ТЛ)

28.11.2025 ID:6330
Здравейте, като специалист в социална услуга често мии се налага да вземам участи в координацинни механизми относно деца в риск. В края на срещите винаги се е изготвял протокол, в който се подписват всички участващи. От известно време на сам служителите на ОЗД отказват да предоставят копие от съответните протоколи както и от различни протоколи от проведени мултидисциплинарни срещи относно случаи, по които работим. Това, което те твърдят е че след проведено обучение им е заявено, че не трябва да предоставят подобни. Въпроса ми е дали това е действително и къде тоно е упоменато. Моля цитирайте съответните заповеди и наредби.

Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)

25.11.2025 ID:6311
Здравейте, Майка ми почина на 23 октомври 2023 година, но същата година беше подала документи за ТЕЛК на 12 юли. Решението на ТЕЛК излезна 2 г. и 1 месец след смъртта й, а именно на 18 ноември 2025 година. Въпросът ми е: За тези четири месеца от подаването на документите до настъпване датата на смъртта има ли право на социални помощи /всъщност наследниците/ и какво следва да се прави? Благодаря!

Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)