Трудово право (3094)
Обществено осигуряване (420)
Социални помощи (366)
Социални услуги (549)
Заетост и безработица (199)
Безопасност и здраве при работа (179)
Трудова миграция и трудова мобилност (92)
Подкрепа за детето и семейството (176)
Интеграция на хората с увреждания (227)
Европейско и международно социално право (76)
25.09.2025 ID:5981
Служител е назначен на 18.05.2022 г. и освободен, считано от 09.09.2025 г. В т. 30 на ЕТЗ колко трудов стаж трябва да се попълни: 3 години, 3 месеца и 21 календарни дни или 3 години, 3 месеца и 14 работни дни, тъй като не е указано в календарни или в работни дни се попълва трудовия стаж в ЕТЗ?
Съгласно чл. 347а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), който е в сила от 1 юни 2025 г., единният електронен трудов запис е електронен документ, който съдържа данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и е официален удостоверителен документ. Единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж (чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ). В тази връзка, според чл. 12, ал. 3 от Наредбата за трудовия стаж след 1 юни 2025 г. трудов стаж по Кодекса на труда се установява и с данните, вписани в единния електронен трудов запис на работника или служителя. Следва да се има предвид, че според § 22 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 1 юни 2025 г.) трудовата книжка, издадена преди влизането в сила закона, е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, вкл. и за придобития трудов стаж преди тази дата. Предвид изложеното, официалният удостоверителен документ, с който се доказва трудов стаж, придобит преди 1 юни 2025 г., е трудовата книжка, а след тази дата - единният електронен трудов запис. В тази връзка, съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ПЗРЗИДКТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя. Цитираната разпоредба създава задължение за работодателите да оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при работодателя към 1 юни 2025 г. Следователно за периода 09.05.2009 г. до 01.06.2025 г. трудовият стаж се оформя в трудовата книжка, а данни за продължителността на трудовия стаж за периода 09.05.2009 г. – 6.10.2025 г. се вписват в единния електронен трудов запис на работника или служителя. Продължителността на трудовия стаж, който се вписва в трудовата книжка до 1.06.2025 г. и в единния електронен трудов запис на работника или служителя – след 1.06.2025 г. се изчислява по правилата на Кодекса на труда и Наредбата за трудовия стаж. Съгласно чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда (КТ): (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. (2) За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. (3) За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. (4) За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея. Според чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовия стаж (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2024 г., в сила от 1.06.2025 г.) при изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал. 3. Според ал. 3 на чл. 9 от наредбата при подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен. Обръщаме внимание, че при изработени през отделен месец на годината по-малко от работните дни при изчисляването са вземат предвид работните дни (а не календарните). ЛТ/
25.09.2025 ID:5979
Служител подава искане отпуск по чл.160 ал.1 от КТ по осн. тд от 01,11,23 до 31,10,24 г. работодателя разрешава отпуск по чл.160 ал.3 от КТ 30 дни за календарна година 2023 г. и отново 30 дни за календарна година 2024 г. Тъй като лицето работи на друг ТД. Въпроса ми е лицето отново продължава с ново входиране на искане отпуск по чл.160 ал.1 от 01.11.24 до 31.10.25 в случая продължава отпуска но го прекъсва единствено с последващо подаване на искане. Работодателя може ли да не разреши отпуск от 30 дни по чл.160 ал.3 за 2025 г.
Съгласно чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Според чл. 160, ал. 3 от КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Обръщаме внимание, че разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от КТ не предвижда органичение за продължителността на неплатения отпуск, а се прилага при изчисляване и признаване на трудовия стаж на работника или служителя. Въпреки че няма ограничение в продължителността на неплатения отпуск, работодателя има право на преценка дали да предостави заявения за ползване наплатен отпуск от работника или служителя.ПР
24.09.2025 ID:5976
При сумирано изчисляване на работното време /работа по график/ колко часа трябва да бъде почивката между две нощни смени.
Според чл. 142, ал. 6 от Кодекса на труда (КТ) максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Освен това, разпоредбата на чл. 152 от КТ предвижда, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Поради това, между две смени почивката не може да е по-малка от 12 часа. ГЕ
24.09.2025 ID:5975
Съгласно чл. 154, ал. 1 от КТ 1 ноември е официален празник - неприсъствен за работещите в учебните заведения. През 2025 г. денят 1 ноември е в събота. Съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ, когато официалните празници съвпадат със събота или неделя, първият или първите два работни дни следва да са неприсъствени. Въпросът ми е, 3 ноември 2025 г. неприсъствен ден ли е за работещите в учебните заведения?
Официалните празници, определени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) са вид почивка, като по правило работниците и служителите не са задължени да полагат труд в тези дни. За разлика от същинските почивки (междудневни и седмични), социалното предназначение на официалния празник е да се окаже обществена почит и уважение към определени важни исторически, културни, религиозни или други значими събития. Определените в чл. 154, ал. 1 от КТ официални празници са общи за всички работници и служители. Изключение е предвидено за 1 ноември - Ден на народните будители, за който изрично е установено, че е неприсъствен само за учебните заведения. Видно от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ Денят на народните будители има по-различен статут. От една страна е всеобщ национален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници, културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на духовните ценности и националното самосъзнание на българския народ въобще още от времето на Българското Възраждане до ново време, а от друга страна именно този ден е изрично определен за неприсъствен (почивен) само за работещите в системата на образованието. Предвид целта на този празник за отдаване на почит на делото на народните будители, освен неприсъствен ден за педагогическия и непедагогическия персонал в системата на образованието, 1 ноември е и неучебен ден за обучаващите се, за да може да се провеждат и планират празнични шествия и други официални събития и за да се насърчат и възпитават младите хора в национален дух и стремеж към образование и книжовност. По тази причина считаме, че когато 1 ноември съвпада със събота или неделя по същество е изпълнено изискването денят да бъде неприсъствен за работещите в учебните заведения и неучебен за учащите. В тази връзка се изпълнява изричното условие в разпоредбата – денят да е неприсъствен за всички учебни заведения, поради което според нас няма основание следващият работен ден да се приема за неприсъствен. Следва да се има предвид, че Кодексът на труда свързва полагането на труд в дните на официални празници с определени правни последици, които се отразяват както на трудовите права на работниците и служителите, така и на задълженията, които имат работодателите. В тази връзка в случай, че работещите в учебните заведения положат труд на 1 ноември 2025 г., положеният труд следва да бъде заплатен съгласно правилата на чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ - с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто - за работа през дните на официалните празници.
21.09.2025 ID:5969
Здр.имам 40 години стаж от тях 12 години 2 категория и 28 години 3 кога ще имам право да се пенсионирам Благодаря
Условията за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст са регламентирани с чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, като право на пенсия се придобива при едновременно изпълнение и на двете условия – навършена възраст и придобит общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд. С чл. 15, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са посочени по години. Така например през 2025 г. мъжете се пенсионират при възраст 64 години и 8 месеца и осигурителен стаж 39 години и 8 месеца, през 2026 г. – при възраст и 64 години и 9 месеца и осигурителен стаж 39 години и 10 месеца, през 2027 г. – при възраст 64 години и 10 месеца и осигурителен стаж 40 години, през 2028 г. – при възраст 64 години и 11 месеца и осигурителен стаж 40 години и от 1 януари 2029 г. – при възраст 65 години и осигурителен стаж 40 години (чл. 15, ал. 1, т. 10 – 14 от НПОС). С чл. 68а, ал. 1 от КСО е създадена възможност за лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Съгласно чл. 70, ал. 14 от КСО и чл. 15б от НПОС, при изчисляване на размера на пенсията по чл. 68а от КСО намалението от 0,4 на сто е за всеки недостигащ месец, включително непълен, до навършване от лицето на възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО. Условията за придобиване право на пенсия от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд са регламентирани с чл. 69б от КСО. Едно от условията по чл. 69б, ал. 2 от КСО е, че по този ред могат да се пенсионират, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд. В запитването посочвате, че имате само 12 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд, поради което не е възможно да Ви бъде отпусната пенсия за ранно пенсиониране на това основание. Извършването на конкретна преценка на правото на пенсия е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по постоянен или настоящ адрес на заявителя въз основа на писмено заявление, придружено с необходимите оригинални документи. ВН
21.09.2025 ID:5968
Здравейте. Далечната 1996г.бях неправомерно уволнен. Заведох дело в районен съд, което спечелих от първа инстанция. Ответникът обжалва решението на РС прет ОС, но и там спечелих делото. ОС също потвърди, че съм уволнен неправомерно и ме връщат на работа. Обадиха ми се от фирмата, че ме възстановяват на работа, но аз с такива хора, които са ме уволнили неправомерно немога да работя и доброволно напуснах от фирмата. Оформиха ми трудовата книжка, в която вписаха:на основание чл354 т1 от КТ времето се зачита за трудов стаж, с решение по гражданско дело номер..... на ОС. Положени са и нужните печати на фирмата и периода, в моя случай 1год.3мес.и два дни да се зачита за трудов стаж. В системата на НОИ, тоя стаж не е отразен. Подадох молба за изготвяне на УПЕ два пъти, но и двата пъти получих отговор, че за посоченият период липсват данни. Понеже ми предстои пенсиониране, въпросът ми е, ще се зачете ли тоя трудов стаж от Пенсионният отдел.Имам издадени служебни бележки-удоволствие от РС и ОС, че вписано образуването на граж. дело. Решение от съда нямам и в архива на съда не го пазят толкова време. Свързах се с адвоката, който ме защитаваше на делата, но и той не пази в архива си толкова дълго време архиви. Благодаря. Очаквам с нетърпение Вашият отговор.
С § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) е уредено, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно чл. 354, ал. 1 от Кодекса на труда за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, тъй като работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи. Това време се признава за осигурителен стаж по КСО. Освен с данните в регистъра на осигурените лица, подавани от работодателите/осигурителите (който е създаден през 1997 г.), трудов/осигурителен стаж се установява и с редовно оформена трудова книжка (чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). Извършването на конкретна преценка на правото на пенсия и зачитането на осигурителен стаж е от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по постоянен или настоящ адрес на заявителя въз основа на писмено заявление, придружено с необходимите оригинални документи. ВН
20.09.2025 ID:5967
работодател не иска да ми плати заплата
Според чл. 128, т. 1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго (чл. 270, ал. 2 от КТ). Неизплащането на трудовото възнаграждение в съответния срок представлява нарушение на трудовото законодателство. Обръщаме внимание, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" (чл. 399, ал. 1 от КТ).ПР
19.09.2025 ID:5964
Лице с множество заболявания включително и линфоден и аденом на хипофизата с телк ТНР 89% имам ли право на намален работен ден от 8ч на 7ч . Работя като учител
Здравейте, Съгласно чл. 314 от Кодекса на труда (КТ) работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. В този дух е и разпоредбата на чл. 317 от КТ, съгласно която необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Следва да имате предвид, че лицето не може да бъде трудоустроено в противоречие с предписанието на компетентния здравен орган т.к. съгласно чл. 317, ал. 2 КТ предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа. Следва да имате предвид, че на основание предписанието на здравните органи, при трудоустрояването на лицето е възможно установяването на непълен работен ден, като това е задължително, когато изрично в предписанието е посочено, че той трябва да работи на непълен работен ден – в този случай работодателят е длъжен да се съобрази с лекарските указания. Същевременно трудоустрояването не е свързано с право на намалено работно време по чл. 137 от КТ, доколкото последното е обвързано не със здравното състояние на работещите, а с работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им, които не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки. Видовете работи, за които се установява намалено работно време на основание чл. 137 КТ, са изчерпателно изброени в съответната специална Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (обн., ДВ, бр. 103 от 23 декември 2005 г.).
19.09.2025 ID:5962
Здравейте, как може да се коригира допълнителен трудов договор на лице, което има основен трудов договор по чл. 67 от КТ при друг работодател, тъй като и втория/допълнителния/ трудов договор е пуснат по чл. 67, ал.1, т. 1 от КТ?
Според чл. 13, ал. 2 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) работодателят и органът по назначаването могат и по своя инициатива да впишат, коригират или заличат данни в единния електронен трудов запис, като подадат електронен трудов запис съгласно приложение № 1 или приложение № 2. Датата на сключване на трудовия договор след 3-дневния срок по чл. 10, ал. 1 се коригира след предписание на контролните органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". При необходимост от уточняване на технически въпроси, свързани с използването на програмния продукт Електронни трудови записи, може да се обърнете към Националната агенция за приходите по компетентност.ПР
18.09.2025 ID:5961
Здравейте, работя като държавен служител. На 25.08.2025г. получих копие на заповед разпечатана от имейл на деловодството, с която съм отстранен от работа от 25.08.2025г. 15 и 20 часа на основание чл.100, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител във връзка с образувано дисциплинарно дело. На 29.08.2025г. подадох заявление към работодателя за ползване на платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст считано от 31.08.2025г. до 21.08.2026г. След като проверих в НОЙ след 10-то число и не ми бяха подадени документите отидох при работодателя и на 16.09.2025г. ми беше връчена заповед с мокър печат и подпис, че съм отстранен от работа, която получих на 16.09.2025г. в 10:00 часа. Получих и отговор на заявлението за ползване на платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, където е описано, че след като съм отстранен за този период не се внасят/дължат осигурителни вноски и към момента на подаване на заявлението нямам качество на осигурено лице съгласно КСО и считат, че не е налице основание да бъде удовлетворено искането ми за ползване на гореописаният отпуск. Правилно ли съм отстранен считано от 25.08.2025г. след като не съм получил заповедта за отстраняване в оригинал? Следва ли да ми бъде връчена заповед за започналото дисциплинарно производство за да съм запознат с материалите по него? Има ли право работодателя да ми откаже ползване на платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст при гореописаната обстановка?
По въпроси свързани с държавната служба, следва да се отнесете към дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, по компетентност.
18.09.2025 ID:5960
Здравейте.Държавен служител съм и ми предстои завръщане на работа след използване на отпуск по чл. 167а от КОДЕКСА НА ТРУДА.Мога ли да искам увеличение на заплатата на основание Закона за дискриминацията,при положение че докато съм била в отпуск са увеличили заплатите на всички колеги в администрацията на основание годишна оценка.Прегледах НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАТИТЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, по-конкретно членове чл.11 и ЗАКОНА за дискриминацията чл.13 и 14 и съм объркана.Ще съм много благодарна ако отговорите на въпроса ми.
По въпроси свързани с държавната служба, следва да се отнесете към дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, по компетентност.
18.09.2025 ID:5958
Здравейте, Необходимо ми е професионалното ви становище по следните въпроси, за които не откривам ясно разписани норми и регламенти, а именно: 1. при продължение на трудова книжка (поради липса на място в първоначално издадената), къде бих могла да открия разписани изисквания за оформянето ѝ – вписване на № на трудовата книжка, дата, работодател и т.н.? 2. тъй като към момента не откривам разписани изисквания за оформяне на трудова книжка (продължение), моля за компетентното ви становище за правилното ѝ оформяне, а именно: - какво се вписва в поле № на трудовота книжка – номера на първоначално издадената или № взет от водения при текущ работодател дневник? - поле дата – какво се вписва датата на първоначално издадената или дата при оформянето ѝ от текущ работодател? - Издадена от – какво се вписва, име на работодател издал първоначалната трудова книжка или име на текущ работодател, при който се оформя продължението? - трудовата книжка продължение следва ли да се впише в дневника по чл.1 ал.5 от НАРЕДБА за трудовата книжка и трудовия стаж? - предвид факта, че дневникът по чл.1 ал.5 от НАРЕДБА за трудовата книжка и трудовия стаж е регламентиран, като такъв само за издадените от работодателя трудови книжки, какъв е реда за удостоверяване на движението на трудови книжки, които не са издадени за първи път от работодателя т.е. при вписвания на промени, при прекратяване на трудовото правоотношение и т.н.? - как следва да се удостовери от работодател изпълнението на изискването по чл.2 ал.4 от НАРЕДБА за трудовата книжка и трудовия стаж, че е изискал трудовата книжка за вписване на настъпили изменения и тя не му е била предоставена? Не откривам конкрета форма на документ и задължителни реквизити/данни в него. Това означава ли, че свободен текст е приложим в този случай? Как ще удостоверим това, в случай че работникът не желае да удостовери с подписа си отправеното искане? Свидетели? Колко?
Издаването на продължение на трудовата книжка не е издаване на нова трудова книжка. Затова на титулната страница се посочва първоначалния номер, дата и работодателя който я е издал. На титулната страница с номера на книжката не се слага печат от фирмата, която издава продължението. На всяка страница се отбелязва, че това е „продължение”. На екземпляра на трудова книжка, която се ползва за продължение печати се слагат само при вписване от работодателя, при когото в момента работи лицето. Предаването на трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение, след като бъдат извършени съответните вписвания от работодателя, следва да бъде удостоверено, независимо от обстоятелството, кой работодател е издател на трудовата книжка. Когато се прекратява трудов договор на работник/служител, чиято трудова книжка не е издадена от работодателя, то няма пречка работодателят да впише в Дневника датата на предаването на трудовата книжка на работника или служителя. Важно е да се отбележи също така, че задължението за предаване на трудовата книжка, за да бъде оформена при прекратяване на трудовото правоотношение, е на работника/служителя. Обръщаме внимание, че от 1 юни 2025 г. са в сила промени в Кодекса на труда, с които се създаде Регистър на заетостта, който съдържа единните електронни трудови записи на работниците и служителите. Работодателите имат задължение за подаване на данни, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, по реда и при условията на Наредбата за вписване в регистъра на заетостта. По отношение на хартиената трудова книжка, работодателите са длъжни да извършват вписване съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ПЗРЗИДКТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г. В срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя. Цитираната разпоредба създава задължение за работодателите да оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при работодателя към 1 юни 2025 г. ЛТ/
17.09.2025 ID:5957
Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ зачита ли се за осигурителен доход/стаж?
Според чл. 1, ал. 7, т. 7, първо изр. от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2, 3 и 4, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от Кодекса на труда. Поради това няма основание обезщетението по чл. 225 от КТ да се зачита за осигурителен доход и осигурителен стаж. ГЕ
17.09.2025 ID:5954
Имам ли право да работя на граждански договор, различен от основната ми дейност, докато съм в отпуск по майчинство от собствена фирма, в която съм и управител?
Съгласно чл. 50, ал. 10 и чл. 53, ал. 4, изр. последно от Кодекса за социално осигуряване (КСО) паричните обезщетения за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53, ал. 1 от КСО не се изплащат на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. Осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (по т. нар. граждански договор), е регламентирано в чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт във фонд „Пенсии“ са: - лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (т. 5); - лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение (т. 6). Предвид гореизложеното лицата, които полагат труд без трудово правоотношение - по т.нар. „граждански договори“ не подлежат на осигуряване във фонд „Общо заболяване и майчинство“. В този случай получаването на възнаграждение от тази трудова дейност не е пречка за получаване на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. КП/ГЕ
17.09.2025 ID:5953
Здравейте, Служителка работи при ненормирано работно време. Същата е в отпуск по майчинство. За периода, през който е по майчинство има ли право и следва ли да й се начисли уговорения допълнителен платен годишен отпуск? В случай, че не се начислява такъв, то за година, в която е излязла по майчинство как следва да се изчисли допълнителния платен годишен отпуск- пропорционално на времето, в което е работила при ненормирано работно време или в пълен размер? Благодаря
Съгласно чл. 139а КТ поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ, а работата в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Ако по реда на чл. 139а от КТ, работодателят е определил длъжностите, на които се работи при условията на ненормиран работен ден, и работниците и служителите на тези длъжности действително са работили при тези условия, те биха имали право на компенсиране с допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ – не по-малко от 5 работни дни годишно. Ако работникът или служителят работи по-малко от една календарна година, напр. поради ползване на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете и др., размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя от работодателя при отчитане на изискването за действителна работа при тези условия, т.е. пропорционално. ЛТ/
17.09.2025 ID:5951
Здравейте, В дълъг болничен съм след гръбначна операция. Понеже работата ми е противопоказна за здравословното ми състояние се интересувам по какъв начин би могъл да ме освободи работодател за да мога да отида на борсата докато си намеря нещо подходящо. Имам 35 години трудов стаж,не ми се иска да влизам в конфликт с работодател, но по взаимно съгласие доколкото знам е 1 месец борсата и то минимална. Ще подам за телк., в момента ми приключват 180 дни болничен и чакам дали ще ми разрешат още. Благодаря ПпКак да напусна като дойде момента
Основанията за прекратяване на трудовия договор са изрично регламентирани в глава шестнадесета на Кодекса на труда (КТ). Според чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Регламентацията относно трудоустрояване на работник или служител се съдържат в раздел трети на глава петнадесета от КТ. По отношение обезщетението за безработица - условията за получването му, в какъв размер и за какъв периода, с оглед и на основанието за прекратяване на ТД, са регламентирани в раздел трети на глава четвърта от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Предвид представените в запитването данни следва да имате предвид по-конкретно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3, първо изр.от КСО, според която безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. ГЕ
17.09.2025 ID:5949
Здравейте! От 15.03.2023 г. до 18.04.2023 г. и от 11.03.2025 г. до 12.04.2025 г. бях в трудово-правни отношения с детска градина като учител и за периода съм получила регулярно трудовото си възнаграждение. Дължи ли детската градина да изплати разликата в основния размер на работната заплата за длъжността ми съответно за първия период - по Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022 г. и за 2025 г. - Анекс № Д 01-30/31.03.2025 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-415 от 28.12.2023 г.?
Колективният трудов договор (КТД) представлява съглашение между страните, които са го сключили. Тълкуването на съдържанието на КТД и в тази връзка изясняването на точния смисъл и приложимостта на клаузите, които съдържа договорът, е от компетентността на страните по договора. Поради това може да се обърнете към Министерството на образованието и науката, страна по КТД за системата на предучилищното и училищното образование, за повече информация. ЛТ/
16.09.2025 ID:5944
Строителна фирма извършваща СМР в качеството си на подизпълнител има сключени договори със фирма А и фирма Б. Фирма А има обекти в две съседни общини (различна от общината по регистрация на фирмата и местоживеене на работниците ) и работниците на строителната фирма пътуват ежедневно от местоживеенето до местоработата си, тъй като разстоянието не е голямо и е удачно да се пътува. Фирма Б има обект в друга община, която е на по-голямо разстояние от местоживеенето на работниците и това налага да си наемат квартири и да останат там до довършване на поетия ангажимент по договор. Следва да уточня, че в трудовите договори на работниците като месторабота е посочено „обекти на фирмата съгласно сключени договори“, а уведомленията са подадени с ЕКАТТЕ 00000, поради постоянното движение на работниците в различно обекти, с местоположение различни населени места.Правилно ли са оформени назначеният на работниците предвид естеството на работата им?Считат ли се тези лица за командировани при ежедневните си пътувания във връзка с осъществяването на трудовите си задължения и дължи ли работодателя дневни командировъчни?
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовия договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа на работника или служителя. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата, съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ. С чл. 215, ал. 1 от КТ е регламентирано, че при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Единствените изключения в това отношение са предвидени в чл. 6 от Наредба за командировките в страната (НКС) като не се считат командировани лицата, които: 1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; 2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; 3. изпълняват длъжности като снабдители, доставчици, куриери, раздавачи и други, при които характерът на работата е свързан с пътуване между различни населени места. При положение, че работниците и служителите не изпълняват дейност, която е описана в чл. 6 от НКС и не е определено мястото на работа на лицето в трудовия договор или в допълнително споразумение към него, то следва да се приеме, че за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор. Според съдебната практика на ВКС уговарянето на „обекти на фирмата“ не съставлява надлежно уговорено място на работа предвид липса на предварително конкретно знание и съгласие за точно определено място на работа, посочено в договора и допълнителните споразумения при сключването им.
16.09.2025 ID:5942
Имам повече от 20 години стаж като медицинска сестра, без прекъсване на работата, но в две предприятия- МБАЛ Проф. д-р Параскев Стоянов гр. Ловеч и Държавна Психиатрична Болница гр. Ловеч. Важи ли в случая хипотезата на чл. 222 от Кодекса на труда и дължи ли ми се изплащането на 6 брутни заплати, поради това, че съм работила в сходна група предприятия?
Уважаема госпожо, Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Понятието „група предприятия" е определено като „две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.“ (§ 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност). Според изразено по компетентност становище от Министерство на здравеопазването „не е възможно между една многопрофилна болница за активно лечение с държавно и/или общинско участие в капитала, организирана като акционерно търговско дружество и държавна психиатрична болница, организирана като юридическо лице на бюджегтна издръжка, да съществуват посочените в легалната дефиниция за група предприятия взаимни връзки“. С оглед на гореизложеното, при определяне размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ следва да се вземат предвид годините трудов стаж само при работодателя, който прекратява трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. (СР)
16.09.2025 ID:5941
Здравейте, ако едно лице е назначено като държавен служител има ли право да сключи така наречения "граждански" договор с друг стопански субект. Ако "да", кога следва да декларира това пред работодателя си - наличието на интерес и полученото възнаграждение.
По въпроси свързани с държавната служба, следва да се отнесете към дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, по компетентност.