|
07.09.2023 ID:2364
Здравейте, получавам инвалидна пенсия,с 100% телк съм,съпругът ми работи на трудов договор като взема минимална заплата която е за страната, интересува ме имам ли право на тези помощи , като допълнение имаме сключен граждански брак,и живеем в общинско жилище
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Социални помощи“. (ТЛ)
| 02.09.2023 ID:2339
Може ли служителите подпомагащи социалната услуга в ДПЛУИ,да вземат по-висока основна заплата от санитарите.Другият ми въпрос е: Трябва ли да се вменява в Длъжностната характеристика освен обгрижването на 80 потребители, санитарите и перат , при намален състав на колектива През почивните дни и официалните празници.ч
Уважаема госпожо, в правомощията на доставчика на услугата и нейния ръководител е да организират предоставянето на услугата и да преценяват възможностите за договаряне и коригиране на възнагражденията на служителите в рамките на определените финансови ресурси. Размерите на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите в Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет не са фиксирани, а указват минимума, под който не могат да се определят. Ваше право е да сигнализирате Агенцията за качеството на социалните услуги, която осъществява контрол на предоставянето на социалните услуги. (ТЛ)
| 24.08.2023 ID:2297
На Вашето внимание! Бях задала въпрос ID 2118 в секцията "трудово право". Получих отговор да задам въпроса си към "социални услуги". Зададох го като получих номер ID 2172. Виждам отговори в "социални услуги" на въпроси с последващи номера. Моля да проверите има ли проблем и да ме уведомите.
Уважаема госпожо, в системата имам генерирано ID 2172, но при задаването на въпроса не сте избрала рубрика, към която да се прикрепи. Поради тази причина въпросът Ви не е видим. Моля да го поставите отново, като изберете съответната рубрика. (ТЛ)
| 24.08.2023 ID:2296
Уважаеми експерти,
след влизането в сила на картата на социалните услуги ще бъдат преструктурирани две социални услуги, а именно:
1. Дневен център за деца и младежи с увреждания става Дневна грижа за лица с увреждания;
2. Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания става Резидентна грижа за лица с интелектуални затруднения.
Каква процедура трябва да се следва, за да се извърши гореописаното преструктуриране?
При създаването на комплекс от социални услуги, по какъв начин ще се разграничава всяка една отделна социална услуга, при положение, че в дадената община ще има повече от един комплекс от социални услуги?
Как ще бъдат прилагани дейностите по чл.15 от ЗСУ във всеки един комплекс, когато един потребител има потребност за повече от една дейност?
Уважаеми господине, към момента е в ход планирането на социалните услуги в страната, като се очаква то да приключи в края на 2023 г. с приемането на Националната карта на социалните услуги от Министерския съвет. В картата ще се включат всички социални и интегрирани здравно-социални услуги и максималния брой потребители на тези услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет. Във връзка с това, че общините не биха могли веднага и в кратък срок да извършат трансформирането на социалните услуги по реда на Закона за социалните услуги (ЗСУ), предвиждаме нормативно да регламентираме преходен период, в рамките на който общините да организират предоставянето на социалните услуги и начина на тяхното управление – самостоятелно или комплексно. По този начин общините ще имат възможност спокойно да извървят пътя до окончателното преминаване на предоставянето на социалните услуги съгласно ЗСУ. С оглед това, предвиждаме финансирането на социалните услуги в този период да се осъществява и по новите, и по старите стандарти. Общините ще бъдат подкрепени методически за намиране на най-правилните решения за трансформирането на социалните услуги съгласно ЗСУ. (ТЛ)
| 24.08.2023 ID:2295
Може ли лице ползвало социална услуга за период от 3/три/ месеца от 21.03-21.06.2023г Осигуряване на подслон за бездомни лица и семейства в едно населено място , да ползва същата услуга в друго населено място за период по дълъг от 3/три / месеца отново през 2023г., имайки впредвид , че ОПБЛС е краткосрочна СУ т.е до 6м. рамките на календарната година?
Уважаема госпожо, на поставените от Вас въпроси не може да се даде конкретен или принципен отговор. На първо място е важно да се уточни, че социалните услуги за осигуряване на подслон са специализирани услуги за различни целеви групи с различни проблеми – за бездомни лица и семейства, за лица в кризисна ситуация, за деца или пълнолетни лица, пострадали от домашно насилие, и деца или пълнолетни лица - жертви на трафик, за бременни жени и майки в риск или за деца в кризисна ситуация. Тези социални услуги не са социални жилища, поради което престоят на потребителите в тях е за ограничен краткосрочен период. За различните социални услуги за осигуряване на подслон този период варира от 3 до 6 месеца в рамките на текущата календарна година и е регламентиран в съответното приложение за стандартите и критериите за качество на конкретната социална услуга към Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ).
От изложението Ви не става ясно в каква връзка са поставените от Вас въпроси и какви са конкретните потребности на лицето от ползване на социални услуги. Имайте предвид, че за установяване на потребностите от ползване на социални услуги се прилага индивидуален подход към всяко лице, извършва се насочване, което включва и предварителна оценка на потребностите, а самото предоставяне на услугите е въз основа на индивидуална оценка на потребностите, индивидуален план за подкрепа и договор за ползване на услугата.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 20 от Преходните и заключителните разпоредби на НКСУ до приемането на Националната карта на социалните услуги за социалните услуги, предоставяни в центрове за временно настаняване, се прилагат стандартите за качество за следните социални услуги по чл. 15 от Закона за социалните услуги (ЗСУ): 1. информиране и консултиране (като специализирана услуга); 2. застъпничество и посредничество; 3. осигуряване на подслон (за бездомни лица). В § 1 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ е дадено определение на „бездомни лица“ и такива са лицата, които не притежават собствен или съсобствен жилищен имот на територията на цялата страна и са останали без подслон поради инцидентно възникнали обстоятелства, както и лица, избрали бездомността като начин на живот. В Допълнителната разпоредба на ЗСУ, §1, т. 4 е регламентирано и определение на „кризисна ситуация“. Това е ситуация, при която едно лице е в безпомощност, нестабилност или в опасност за живота, не подлежи на хоспитализация и не е в състояние да се справи само или с помощта на другиго. В тази връзка, от първостепенно значение е правилното определяне на потребностите на лицето от ползване на социални услуги.
В Приложение № 18 към чл. 12 от НКСУ, касаещо стандартите и критериите за качество на специализираната социална услуга Осигуряване на подслон за бездомни лица и семейства (ОПБЛС), е регламентирано, че доставчикът на социалната услуга организира дейностите за осигуряване на временна подкрепа на потребителите за определена (тъмната) част от денонощието за период не по-дълъг от 6 месеца през текущата календарна година (Критерий 2.3). Също така, в Стандарт 12: Управление на случай, е посочено, че сумарният престой на потребител в ОПБЛС не е по-дълъг от 6 месеца за текущата календарна година.
Съответно в Приложение № 19 към чл. 12 от Наредбата за качеството на социалните услуги (НКСУ), касаещо стандартите и критериите за качество на специализираната социална услуга Осигуряване на подслон за лица в кризисна ситуация (ОПЛКС), е регламентирано, че доставчикът осигурява временна подкрепа на потребителите за период не по-дълъг от 3 месеца за текущата година, като сумарният престой на потребител в ОПЛКС не е по-дълъг от 3 месеца за текущата година.
В Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги е регламентирано, че до 30 дни преди изтичане на срока на договора за ползване на социална услуга доставчикът на услугата изготвя доклад за оценка, с която се установява дали са постигнати резултатите, включени в индивидуалния план за подкрепа на лицето. В случай че оценката установи необходимост от продължаване на ползването на социалните услуги от лицето и при желание от негова страна, срокът на действие на договора с доставчика се продължава.
С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и за оказване на методическа подкрепа може да се обърнете по компетентност към АСП. (ТЛ)
| 23.08.2023 ID:2291
Здравейте,
Искам да Ви попитам следното: Приемната грижа, според ЗЗД е мярка за закрила и не е включена в Националната карта на социалните услуги. От 2015 год. до този момент се изпълнява по проект "Приеми ме 2015" като областен модел, а доставчици до момента са общините, с които има сключени партньорски споразумения. Очаква се дейностите по Проекта да приключат с края на 2023 год. В тази връзка, как ще продължи да се изпълнява "Приемната грижа" - към кой доставчик ще премине и по какъв механизъм би се случило това? Ще бъде ли прехвърлена към ДСП-та, ЦОП-ове или НПО-та? Ще бъдат ли информирани скоро областите и общините по горепосочените въпроси?
Благодаря Ви!
Уважаема госпожо, както и Вие посочвате в изложението си, съгласно Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) приемната грижа е мярка за закрила, а не социална услуга. В ЗЗДет. е посочено, че семействата на роднини или близки, кандидатите за приемни семейства и утвърдените приемни семейства се подкрепят чрез социални услуги, включващи дейности за набиране, оценяване и обучение на кандидати за приемни семейства, взаимно адаптиране, подкрепа и наблюдение на отглеждането на детето. В обхвата на социалните услуги по реда на Закона за социалните услуги (ЗСУ) попадат само изброените специализирани дейности, които съпътстват приемната грижа, а именно за набиране, оценяване и обучение на кандидати за приемни семейства, взаимно адаптиране, подкрепа и наблюдение на отглеждането на детето от семейства на роднини или близки и приемни семейства, които към момента се осъществяват от екипите на областно ниво, създадени в рамките на проект „Приеми ме 2015“. Важно е да се има предвид, че в чл. 45, ал. 4 от ЗСУ изрично е регламентирано, че дейностите за подкрепа на приемната грижа се финансират от държавния бюджет като една социална услуга по общ стандарт.
Също така, ЗСУ предвижда възможност за предоставяне на социални услуги на общинско ниво от една община за лица и от други общини въз основа на споразумение между общината, която отговаря за нейното управление и предоставяне, и другите общини, в което се определят отговорностите на общините. По този начин всички дейности за набиране, оценяване и обучение на кандидати за приемни семейства, взаимно адаптиране, подкрепа и наблюдение на отглеждането на детето от приемни семейства и от семействата на роднини или близки ще могат да се предоставят на общинско ниво от една община за лица от други общини чрез сключване на споразумение по чл. 56 от ЗСУ. При предоставяне на тези дейности от една община за удовлетворяване на потребностите на лица от други общини в областта, в мултидисциплинарния екип по чл. 80, ал. 2 от ЗСУ и в екипа, който ще предоставя услугите, ще се включват специалисти от другите общини в областта, с които е сключено споразумението по чл. 56 от ЗСУ. За целта е важно общините да планират дейностите в подкрепа на приемната грижа, за да може те да залегнат в Националната карта на социалните услуги. Доброто планиране ще позволи да се създадат нужните услуги, които да отговорят на потребностите на всички общини в областта, в т.ч. и за подкрепа на приемната грижа.
С оглед значимостта на приемната грижа се обсъждат предложения за нейното развитие, включително по отношение на качеството на предоставяната от приемните семейства грижа, като същевременно се търсят възможности за продължаване на финансирането на дейностите за подкрепа на приемните семейства със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като общините ще бъдат своевременно информирани. (ТЛ)
| 23.08.2023 ID:2290
Здравейте,
Искам да Ви попитам следното: Общините които изпълняват проекти по Процедура за безвъзмездна финансова помощ „Укрепване на общинския капацитет“, по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027г., ще назначат хора на длъжност "Сътрудници социални дейности". Доколкото знам, идеята на процедурата е тези лица впоследствие да си останат да работят на щат в съответните общини. По какъв механизъм ще останат на работа след приключване на проектите и ще се гарантира ли това от МТСП? Как кметовете ще бъдат "задължени" да им осигурят постоянна работа, примерно при липса на свободен щат в общината? Има ли визия на държавно ниво, че този процес да се случи плавно, без прекъсване след приключване на проектите, за да не останат хората без работа?
Благодаря Ви!
Уважаеми господине, основната цел на процедура BG05SFPR002-2.002 „Укрепване на общинския капацитет“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. е да подкрепи реформирането на системата на социалните услуги и улесняването на преходите към новите механизми на местно ниво, чрез развитие и укрепване на общинския капацитет. Именно в тази връзка е заложен и индикаторът „Заети, вкл. самостоятелно заети“, в който кандидатите отчитат брой общински служители (заети лица), осъществяващи дейности в съответствие с новото законодателство в областта на социалните услуги и хората с увреждания.
Действително, по процедура „Укрепване на общинския капацитет“ е допустимо в дейност 2 „Наемане, обучение и супервизия на персонала, необходим за изпълнение на задълженията и отговорностите на общините по ЗЛП/ЗХУ, както и по ЗСУ в частта, свързана с насочването от общините за ползване на социални услуги.“, общините да наемат и нови служители, но само при необходимост и по преценка на всеки кандидат, за което представят обосновка в проектното предложение.
В процедурата по задаване на „Въпроси/Отговори“, с отговор № 2/20.10.2022 г. е посочено, че в дейност 2 е допустимо кандидатите да предвидят наемане на нов персонал, само в случай че той е необходим за изпълнение на задълженията и отговорностите на общините по ЗЛП/ЗХУ, както и по ЗСУ в частта, свързана с насочването от общините за ползване на социални услуги. Ролята и отговорностите, които новоназначените служители ще изпълняват, следва да се опишат и обосноват в проектното предложение.
В Условията за кандидатстване изрично е записано, че в дейностите по обучение и супервизия могат да бъдат включени и настоящи служители на кандидата и/или партньора/ите, които участват в изпълнението на правомощията им по ЗСУ, ЗХУ и ЗЛП.
В процедурата не е заложена допълнителна устойчивост на новонаетите лица, предвид нейните цели и обхват – това е процедура за укрепване на капацитета на общините, основно на настоящи служители, а не процедура за субсидирана заетост. Отговорността за запазване на работните места на новите служители е на бенефициента – общината.
Конкретно, съгласно Закона за социалните услуги (ЗСУ) общините имат ангажимент да извършват насочване за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет, от всички лица с изключение на лицата по чл. 74, ал. 1 от ЗСУ. В стандарта за финансиране на всяка социална услуга, делегирана от държавата дейност, се включват освен разходите за нейното предоставяне и разходите за насочване от общината за ползване на услугата. Т.е. средства за финансиране на дейностите по насочване от общините за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности, ще се осигуряват от държавния бюджет чрез бюджетите на общините по определените стандарти. Насочването за ползване на социални услуги се извършва от определени от кмета на общината служители от общинската администрация, нейни структурни звена и/или от служители, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги. Общината следва да подпомага координацията и взаимодействието между доставчиците на специализирани социални услуги, които лицето ползва след насочване от общината. (ТЛ)
| 21.08.2023 ID:2278
Имах ТЕЛК до 01.07.1023 г.През януари 2023 г. посетих Социални дейности с въпрос дали трябва да имам нов ТЕЛК за да получавам парите по чл. 70? Служителката ми отговори, че за тях не е необходимо да се явявам пак на ТЕЛК, за тях важи стария и ще си получавам парите. Но м. април получих писмо, че трябва да се явя отново на ТЕЛК. Явих се, получих документа,/вече пожизнен/, но не посетих Социалните. Вчера разбирам, че парите по чл. 70 са ми спрени, отидох пак при тая госпожа, попълних заявление и се оказва, че за предходните месеци ще пия студена вода. След 20.09.23г ще си взема заповедта, което означава, че м.юли, август и септември няма да ми платят. За мен 100 лв. са от значение. Та въпроса ми е от кого зависи и кой ще нареди да ми се изплатят?
Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. (ТЛ)
| 18.08.2023 ID:2261
Искам да попитам защо имам отказ за отпускане на пари за дърва аз съм самсамотна майка имам две деца работя като домашен санитар Бруто заплата е 936лв защо не ми се полага
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Социални помощи“. (ТЛ)
| 16.08.2023 ID:2251
Моля да поясните специалистите кинезитерапевт и психолог към кои специалисти се отнасят, по смисъла на & 1, т.2 или т.3 от ДР на Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, ...? Ползват се в ДПФУ.
Правилно ли считам, че санитарите са служители по & 1,т.4 от ДР, а длъжностите общ работник, огняр, шофьор, домакин, кухненски персонал, перач към & 1,т.5 от ДР от същата наредба?
Уважаема госпожо, в Приложение 25 от Наредбата за качеството на социалните услуги, в Стандарт 8, Критерий 8.1 е регламентиран Индикатор 72 – „Доставчикът е осигурил следните категории служители в дома: а) специалисти – основни специалисти, необходими за функционирането на дома, и препоръчителни специалисти;
б) служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите, и служители, подпомагащи функционирането на дома.“. В графа „Източник на информация“ към този индикатор е посочено длъжностното щатно разписание, където са определени специалистите и служителите съобразно специфичните потребности на потребителите. Като основни специалисти са посочени – социален работник; рехабилитатор (извън медицинската рехабилитация) /кинезитерапевт/трудотерапевт/психолог/ медицинска сестра/фелдшер. Като служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите – санитар и други, съобразно специфичните потребности на потребителите. При необходимост, като подпомагащи служители са посочени готвач/помощник-готвач, работник кухня/хигиенист/ домакин/огняр/шофьор/общ работник. Това са минималните изисквания, като при необходимост могат да се назначават и други служители според потребностите в рамките на определения финансов ресурс.
В случая тези специалисти (кинезитерапевт и психолог) са посочени като основни, но могат да бъдат и препоръчителни в зависимост от тяхната необходимост и натовареност в услугата. Препоръчителните специалисти подкрепят доставчика за осигуряване на по-високо качество на предоставяната социална услуга.
В контекста на коректното формиране на възнагражденията, в Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет (Наредбата за стандартите за заплащане на труда) индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите в групата на основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги и групата на препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга, са определени в еднакво процентно съотношение спрямо минималната работна заплата за всеки един от видовете социални услуги. Например – съгласно чл. 11 от Наредбата за стандартите за заплащане на труда индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги за деца и пълнолетни лица с трайни увреждания по чл. 15, т. 8 от Закона за социалните услуги, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:
- т. 2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги – 190 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
- т. 3. за препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга – 190 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
Санитарите попадат в групата на "Служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга" (§1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на Наредбата за стандартите за заплащане на труда), а длъжностите общ работник, огняр, шофьор, домакин, кухненски персонал, перач към групата на "Служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга" (§1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на Наредбата за стандартите за заплащане на труда). (ТЛ)
| 15.08.2023 ID:2239
Възможно ли е предварителна оценка на потребностите, на основание на която има вече сключен договор за предоставяне на социални услуги в ЦОП-към момента функциониращ по проект, да бъде използвана отново, след като същият премине като държавно делегирана дейност. Целта ни е улеснение на родителите на потребителите ни, както и избягване на натоварването на колегите в Отдел Закрила към ДСП с изготвянето на нови ПОП-ове?
Уважаема госпожо, чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) регламентира срочност на предварителната оценка на потребностите от социални услуги, поради което оценката не може да се използва отново. Промяна на договорите за ползване на социалните услуги от потребителите е необходима, ако се промени доставчикът на социалните услуги или някое от условията, при които е сключен договорът (Раздел III „Договор за ползване на социални услуги“ от ППЗСУ). (ТЛ)
| 14.08.2023 ID:2225
Здравейте!
Въпросът ми е свързан с услугата "Асистентска подкрепа". Майка ми живее сама, много трудно подвижна, може да се придвижва единствено до съседната стая с проходилка с много голяма трудност. И двете със сестра ми сме работещи и по всяко време не можем да ползваме отпуск, и особено повече от 3 дни. Има назначен личен асистент за 4 часа. Подала е заявление за отпуск- за 8 работни дена. Не е ли редно при разрешаването на отпуск да се съобразяват с потребностите на потребителя и да се ползват по-малко дни, както е при нас работещите, според характера на работата. Не е ли редно при ползване на по-дълъг отпуск да се назначи заместник. Това са болни лица и се оставят сами, а уж трябва да се опазва живота на всеки човек, а не се създават условия.
Уважаема госпожо, съгласно чл. 93 от Закона за социалните услуги общината организира предоставянето на асистентската подкрепа по начин, който да позволи комплексно предоставяне на различните видове социални услуги в домашна среда. Асистентска подкрепа не се предоставя на лицата, които ползват резидентна грижа, както и за времето, през което се ползва заместваща и целодневна грижа, и за времето на престой в лечебно заведение. Контролът на дейността на асистентите и на отчитането на предоставената асистентска подкрепа се осъществява от общината, когато услугата се финансира от държавния и общинския бюджет.
За изясняване на конкретните обстоятелства по случая, включително и по отношение на сключения договор за ползване на социалната услуга, следва да се обърнете по компетентност към доставчика на социалната услуга. (ТЛ)
| 12.08.2023 ID:2218
КАК се определя размера на наследствената пенсия.
Уважаеми господине, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Обществено осигуряване“. (ТЛ)
| 12.08.2023 ID:2216
Здравейте!Работя като санитар в ДПЛУИ, редно ли е колеги който не са пряко ангажирани с обгрижването на потребителите, да получават по-високи проценти от санитарите.Длъжностите са: огняри, готвачи,касиер, домакин,инструктор хранене,общи работници и шофьор.Благодатя.
Уважаема госпожо, в правомощията на доставчика на услугата и нейния ръководител е да организират предоставянето на услугата и да преценяват възможностите за договаряне и коригиране на възнагражденията на служителите в рамките на определените финансови ресурси. Размерите на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите в Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет не са фиксирани, а указват минимума, под който не могат да се определят. Ваше право е да сигнализирате Агенцията за качеството на социалните услуги, която осъществява контрол на предоставянето на социалните услуги. (ТЛ)
| 11.08.2023 ID:2208
Въпросът ми е свързан с ползване на социална услуга в домове и центрове за настаняване.
Съгласно новия закон от 2020г. за социалните услуги и методическите указания, насочването за ползване на социалната услуга е чрез предоставянето на предварителната оценка от лицето или негов близък на ръководителя на социалната услуга.
Защо повечето дирекции, на териториите на които е услугата, работят по стария начин? Редно ли е да се изискват предварително копия на документите на кандидат- потребителя, за да го включат в списъка на чакащите?
В предварителната социална оценка са посочени всички документи за здравословното състояние на лицето и е описано подробно всичко за здравословното му състояние.
Уважаема госпожо, съгласно чл. 73 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) насочването за ползване на социални услуги включва: 1. информиране на лицата относно съществуващите социални услуги, които имат право да ползват, условията и сроковете за тяхното ползване; 2. информиране на лицата относно условията за заплащане и пълно и частично освобождаване от заплащане на такса за ползване на социални услуги; 3. извършване на предварителна оценка на потребностите от социални услуги; 4. съдействие и консултиране на лицата за избор на подходящи за тях социални услуги. Предварителната оценка на потребностите от социални услуги съдържа предложение за подходящите социални услуги, които лицето има право да ползва, и избраните от него социални услуги. В чл. 78 от ЗСУ е посочено, че лицето, което иска да ползва социална услуга, има право да избере доставчика на услугата, както и че доставчик на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, може да откаже предоставянето на услуга само когато не предоставя исканите от лицето социални услуги или когато след извършване на индивидуалната оценка на потребностите се установи, че чрез социалните услуги, които предлага, не могат да се удовлетворят потребностите на лицето.
Редът за насочването за ползване на социални услуги и редът за отказ за предоставяне на социална услуга, финансирана от държавния бюджет са определени в Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ).
Съответно, в чл. 79 от ЗСУ е регламентирано, че при невъзможност на избрания доставчик да предостави социалната услуга поради достигнат максимален брой на потребителите лицето има право да бъде включено в списък на чакащите за ползването й. Всеки доставчик на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, поддържа списък на чакащите лица за ползване на предоставяните от него услуги. Осигуряването на социални услуги за лицата, включени в списъка на чакащите, става съгласно поредността на вписване. Поредността на вписване не се прилага в случаите на нужда от спешна подкрепа на лица в кризисна ситуация, на лица, пострадали от домашно насилие, и на лица – жертви на трафик.
В ППЗСУ изрично е регламентирано, че предварителната оценка на потребностите от социални услуги е писмен документ, удостоверяващ извършеното насочване от дирекция "Социално подпомагане" или от общината, както и че тя се представя от лицето на ръководителя на социалната услуга, финансирана от държавния бюджет и предоставяна от избрания от лицето доставчик. Когато лицето е избрало да ползва различни социални услуги, финансирани от държавния бюджет, предоставяни от един или няколко доставчици на социални услуги, то представя оригинал на предварителната оценка на ръководителя на една от социалните услуги, а на ръководителите на останалите услуги предоставя копие от оценката.
За изясняване на конкретните обстоятелства и уточняване на организацията на работа на дирекции „Социално подпомагане“ следва да се обърнете по компетентност към Агенцията за социално подпомагане. (ТЛ)
| 07.08.2023 ID:2178
Здравейте, питането ми е относно договорът между потребител на услугата и доставчик. Срокът на сключеният договор е 1 година. Как да се тълкува като средносрочен или дългосрочен? И ако е средносрочен удължаването на договорът с Анекс за още 1 година правили го дългосрочен? Има значение за актуализациите , които се налага да се правят/ на 4 м или на 6 м/ . Благодаря!
Уважаема госпожо, продължителността на ползването на социални услуги е регламентирана в чл. 16 от Закона за социалните услуги. Срокът за предоставяне на социалните услуги се определя в зависимост от индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа на лицето и резултатите за потребителя, които се цели да се постигнат. Ползването на социалните услуги може да е:
1. краткосрочно – за срок до шест месеца;
2. средносрочно – за срок до една година;
3. дългосрочно – за срок от една до три години.
Съответно, съгласно чл. 34 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) в случай че лицето, което ползва социална услуга, не е поискало актуализиране по реда на чл. 33, ал. 2 и 3 от ППЗСУ, доставчикът на социалната услуга е длъжен да изготви актуализирана индивидуална оценка на потребностите и актуализиран индивидуален план за подкрепа:
1. не по-късно от 3 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга – при краткосрочно ползване на социална услуга;
2. не по-късно от 4 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга – при средносрочно ползване на социална услуга;
3. не по-късно от 6 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга или от последната актуализация на оценката и плана – при дългосрочно ползване на социална услуга;
4. не по-късно от 12 месеца от подписване на договора за ползване на социалната услуга или от последната актуализация на оценката и плана – при ползване на социална услуга за резидентна грижа за пълнолетни лица.
В случай че преди изтичането на тези срокове лицето е прекратило ползването на социалната услуга, не се изготвя актуализация на оценката и плана.
В допълнение, в чл. 42 от ППЗСУ е регламентирано, че в случай че оценката по чл. 38 от ППЗСУ установи необходимост от продължаване на ползването на социалните услуги от лицето и при желание от негова страна, срокът на действие на договора с доставчика се продължава.
Необходимо е да се направи разлика между срока (продължителността) на ползването на социални услуги, което може да е краткосрочно, средносрочно и дългосрочно и срока на договора за ползване на социални услуги, който може да бъде продължен/анексиран за определен период, при необходимост. Отново обръщаме внимание, че срокът за предоставяне на социалните услуги се определя в зависимост от индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа на лицето и резултатите за потребителя, които се цели да се постигнат. Анексирането на договора не води до увеличаване на срочността на услугата. Т.е., в случая може да се сключи анекс за още една година или няколко месеца, но услугата не става дългосрочна. Актуализацията на индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалния план за подкрепа отново ще е не по-късно от 4 месеца от датата на анекса (ако потребителят не е поискал актуализация) – при хипотезата на средносрочност.
Бихме искали да обърнем внимание, че съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. В този смисъл, изложеното е само експертно становище на Министерството на труда и социалната политика и не следва да се счита за официално тълкуване на разпоредбите. (ТЛ)
| 05.08.2023 ID:2173
Здравейте, аз със с валиден ТЕЛК и имам правен проблем.
Тъй като вероятно може, да не се справя сам, бихте ли ми казали
Дали имам право да поискам социален адвокат, с който евентуално да се консултирам, и евентуално да заведе дело ако се наложи.
естествено това да мине по линия на социалните, тъй като аз нямам - физическа и финансова възможност за това.
Вероятно и защото не мога да си го позволя, вероятно и затова ми се прави този правен проблем.
Уважаеми господине, Националната телефонна линия за правна помощ е 0700 18 250. Това е телефонен номер, на който всеки гражданин може да получи безплатен правен съвет от квалифициран юрист. Гражданите заплащат единствено цената на телефонния разговор. Съгласно Закона за правната помощ (ЗПП) определени видове правна помощ се предоставя безплатно на определен кръг лица, сред които са лица с увреждания, получаващи месечна подкрепа съгласно Закона за хората с увреждания, чийто месечен доход не е достатъчен, за да упълномощят адвокат и други лица (чл. 21-22 от ЗПП). За допълнителна информация следва да ползвате Националната телефонна линия за правна помощ или да се обърнете по компетентност към Министерството на правосъдието. (ТЛ)
| 02.08.2023 ID:2157
Ако двамата родители са на различни адреси можели да се подава молба за отопление
Уважаема госпожо, моля да поставите въпроса си по компетентност към рубрика „Социални помощи“. (ТЛ)
| 01.08.2023 ID:2149
Съществуват ли хосписи за настаняване на лица, нуждаещи се от медицински грижи ,които са под"шапката" на социалното министерство и къде може да се прочете за регламента на тяхната дейност.
Уважаема госпожо, хосписите не са социални услуги по смисъла на специалното законодателство в областта на социалните услуги (Закон за социалните услуги и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане). За информиране и консултиране, както и за насочване за ползване на подходящи социални услуги следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. (ТЛ)
| 31.07.2023 ID:2143
Здравейте,моят свекър /87 г./ претърпя смяна на тазобедрена става.В момента ползва клинична пътека за рехабилитация в болнично заведение,която приключва след няколко дни.Състоянието му изисква допълнителни мерки за раздвижване.Има ли възможност за осигуряване на рехабилитатор в домашни условия?
Уважаема госпожо, в §1, т. 11 от Допълнителната разпоредба на Закона за социалните услуги (ЗСУ) е регламентирано, че „Рехабилитация“ по чл. 15, т. 4 от ЗСУ е дейност, която има за цел да подобри физическата сила и функционалното здраве на лица с увреждания и лица с проблеми в опорно-двигателния апарат и ставите, както и възстановяване и развитие на сензорните умения на лица с увреждания, извън обхвата на медицинската рехабилитация. Също така, в чл. 17, ал. 4 от ЗСУ е посочено, че всички социални услуги могат да се предоставят и мобилно, когато това не противоречи на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, и когато за предоставянето им не се изисква създаване на специализирана среда. В допълнение, в Приложение № 5 от Наредбата за качеството на социалните услуги, което касае стандартите и критериите за качество на специализирана социална услуга Терапия и рехабилитация се допуска мобилно предоставяне на услугата.
С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и насочване за ползване на подходящи социални услуги следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на Вашия близък. (ТЛ)
|
|