15.09.2025 ID:5939
Здравейте, фирмата в която работя ме извненада с това, че няма да ми изплатят ваучери за храна за срока на предизвестие , който отработвам. Законно ли е да е така, след като никой от служителите не е уведомен.

По време на срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор работникът или служителят, който спазва/отработва предизвестието, има всички права и задължения, които произтичат от сключения трудов договор и разпоредбите на трудовото законодателство. ЛТ/

15.09.2025 ID:5938
Здравейте, Имам следния казус при подаването на ЕТЗ за прекратяване на допълнителен ТД. Лице рабори при нас на 2ри ТД на 8 часа като при основния си работодател ползва платен и неплатен отпуск за времето на допълнителния ТД. След използването на платения и неплатен отпуск ( 30 работни дни, които се зачитат за трудов стаж ) лицето ползва още 10 дни неплатен отпуск при основния си работодател, които не се зачитат за трудов стаж. Тези 10 дни ли трябва да подам в поле 30 е ЕТЗ, а останалото време по 2я ТД да впиша в поле 31 ( време което не се признава за трудов стаж )? Ако не разсъждавам правилно, моля да бъде разяснено, какъв трудов стаж трябва да впиша в поле 30 / съответно в поле 31 при така зададения казус.

Разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) предоставят право на работника или служителя да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време по основното си трудово правоотношение както при същия, така и при друг работодател. Трудовите договори по чл. 110 и чл. 111 от КТ са самостоятелни видове трудови договори, по които работникът или служителят ползва съответните права. Когато има основен трудов договор и трудов договор за допълнителен труд (какъвто е описаният в запитването случай), двете трудови правоотношения съществуват успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото. В тази връзка е и трайно установената съдебна практика на върховните съдилища в България (например Решение № 9353 от 21.10.2002 г. по адм. д. № 6866/2001 г. на ВАС; Решение № 512/12 от 14.01.2013 г. по гр. д. № 1464/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 169 /15 от 06.07.2015 г. по гр. д. № 427/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.). В тази връзка, ползването на платен или неплатен отпуск по основното трудовото правоотношение не се отразява върху допълнителното правоотношение, вкл. и няма отношение към изчисляването на трудовия стаж по него. Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. В чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение за работодателя да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Това задължение има работодателят както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение. Следва да се има предвид, че според чл. 351, ал. 1 от КТ трудовият стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. По своята същност трудовият стаж е юридически факт, който поражда субективни права или определя обема на такива права за работника или служителя, в т.ч. правото и размерът на платения годишен отпуск, на някои видове допълнителни възнаграждения и обезщетения. Поради това, при наличие на трудов договор за допълнителен труд, трудов стаж следва да се изчислява, както по основното, така и по допълнителното трудово правоотношение, предвид обстоятелството, че работникът или служителят ползва поотделно права по всяко едно от тях. Във връзка с въпроса е необходимо да се направи разлика между понятията изчисляване и признаване на трудовия стаж. Изчисляването на трудовия стаж е регламентирано в чл. 355, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (НТС). Основният принцип е, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355, ал. 1 от КТ). В случай, че с трудов договор е уговорено работно време с продължителност по-малко от законоустановеното работно време, трудовият стаж следва да се изчислява пропорционално на отработеното време. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НТС, когато по едно правоотношение е отработена половината или повече от законоустановената продължителност на работното време, при изчисляване съответният ден следва да се признае за един ден трудов стаж. Когато обаче според уговореното в трудовия договор се отработва по-малко от половината от законоустановеното работно време, трудовият стаж в дни се изчислява като сумата от отработените часове през всички работни дни в съответните месеци се раздели на 8 (при нормална продължителност на работното време) или на 6 или 7 (при намалена продължителност на работното време). Трудовият стаж в месеци се изчислява като общият трудов стаж по правоотношението в дни се раздели на 21. Във връзка с изложеното считаме, че при прекратяване на трудов договор за допълнителен труд в т. 30 от ЕТЗ работодателят следва да впише трудовия стаж на работника или служителя от началото на съответното трудово правоотношение до момента на прекратяването, в съответствие с посочените изисквания за неговото изчисляване. Конкретните изчисления се правят от работодателя към момента на прекратяване на трудовия договор.ПР

15.09.2025 ID:5936
Здравейте, през 2021г. бях ЗДУД в Държавен логопедичен център. Като такава има 24 дни неизползван платен отпуск. Същата година пуснах неплатен отпуск като ЗДУД и станах директор на организацията до конкурс. Конкурс се проведе тази година и на 22.08.2025г. организацията има нов директор. Моят неплатен отпуск беше прекратен и аз се върнах на позицията ЗДУД. Според чл.176 а, т. 2 мога да използвам платения си отпуск като заместник -директор от 2021г., тъй като обстоятелствата са променени към 2025г. и чак сега мога да го използвам. ххххххх

Съгласно чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работника или служителя, когато ползва друг вид отпуск (поради временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете, неплатен отпуск и др. видове законоустановени отпуски) или по негово искане със съгласието на работодателя. Според чл. 176а, ал. 2 КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В чл. 38а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че когато ползването на платения годишен отпуск е отложено по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа. Поради това сме на мнение, че ползването на полагаемия Ви се за 2021 г. и неползван платен годишен отпуск, отложен поради ползване на друг вид отпуск – неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ, се погасява по давност 2 години след завръщането на работа, т.е. на 31.12.2027 г. ЛТ/

12.09.2025 ID:5934
Здравейте, Имам въпрос свързан със следния казус: Жена ми не е работник по българското законодателство и респективно няма право на отпуск за отглеждане на дете до 2г. Което от своя страна не позволява и на мен (бащата) да ползва каквато и да е отпуска за отглеждане на дете, при положение, че майката няма право на такава и съответно няма как да ми прехвърли това право на мен. Въпросът ми е какви възможности има за ползване на платен/неплатен отпуск от страна на мен (бащата) за отглеждане на детето? Случайно има ли възможност, ако майката започне да работи и да придобие това право, да ми го прехвърли и ако да, колко време трябва да мине, след започване на работа? Ако работи за Европейската комисия (официален представител), това помага ли по някакъв начин?

Уважаеми господине, Бащата, ако се намира в брак или живее в едно домакинство с майката, има право на платен 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда (КТ). Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, когато има 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск. Бащата има право и на платен отпуск по чл. 164в, ал. 1 от КТ за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца, когато не е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10 (отпуск за бременност и раждане вместо майката), чл. 164, ал. 3 (отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст вместо майката), чл. 164б, ал. 2 и 5 (отпуск при осиновяване) или чл. 167, ал. 1 (отпуск при смърт или тежко заболяване на родител или осиновител) от КТ. Отпуск по чл. 164в, ал. 1 от КТ може да се ползва след навършване на 2-годишна възраст на детето. Следва да се има предвид, че право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст има осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител), когато има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск и не му е изплащано обезщетение за посочените по-горе отпуски, ползвани със съгласието на майката. В чл. 167а, ал. 1 от КТ е регламентирано и право на 6 месеца неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст за всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Неплатеният отпуск може да се ползва след навършване на 2-годишна възраст на детето до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител с негово съгласие. В конкретния случай, ако по отношение на трудовото правоотношение на майката не се прилага българското трудово законодателство, майката няма право на отпуск и съответно не може да прехвърли ползването му на бащата. По отношение възможността за прехвърляне на отпуск по чл. 163 от КТ (за бременност и раждане) и по чл. 164 от КТ (за отглеждане на дете до 2-годишна възраст), считаме че няма пречка това да бъде направено от момента, в който майката започне работа в България по трудово правоотношение, тъй като за възникване на правото на отпуск не са поставени нормативни условия за продължителност на трудовия стаж. (СР)

12.09.2025 ID:5932
Здравейте! Работя в държавна институция по служебно правоотношение на 12 часови смени. Мога ли да започна работа на 4 часов трудов договор в сферата на доставките? Предварително блогодаря за отговора!

По въпроси свързани с държавната служба, следва да се отнесете към дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, по компетентност.

12.09.2025 ID:5930
здравейте, работя като шофьор на ТД при СИРВ. Работата е там че управлявам товарен автомобил над 3.5 тона, а в ТД обаче кодът по НКПД е в раздел леки автомобили (би трябвало да е в раздел тежкотоварни автомобили)?Т.Е. има несъответствие между реално извършваната работа и длъжността по документи!Какви негативи търпя?Какъв е реда за съдействие?

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 КТ трудовият договор съдържа данни за страните и определя: наименованието на длъжността и характера на работата. В чл. 66, ал. 4 КТ е предвидено, че наименованието на длъжността се определя съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД). По отношение на прпавилата за определяне на кода на длъжността следва да зададете въпроса си в рубриката „Заетост и безработица“. От кода по НКПД зависи определянето на минималния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски. Ако кодът по НКПД за длъжността, която заемате, не е определен правилно, може да сигнализирате Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазване на трудовото законодателство. ЛТ/

11.09.2025 ID:5927
Здравейте, в организацията ни отпадат част от дейностите и позицията на която работя в момента ще бъде закрита. Предлагат ми да ме преназначат на друга длъжност, която не съм съгласна да заема. Какво следва в този случай, ако откажа да бъда преназначена? Ако се регистрирам като безработна в Агенцията по заетостта и подам заявление за получаване на обезщетение от НОИ, то за какъв срок ще имам право на обезщетение и в какъв размер (минимален или реален)? Благодаря предварително за отговора!

Според чл. 127, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КТ работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. Поради това, работодателят не може едностранно да променя трудовото правоотношение. Основанията за прекратяване на трудовото правоотношение са изчерпателно регламентирани в глава шестнадесета от КТ. Условията за получване на обезщетението за безработица, вкл. в какъв размер и за какъв периода, са в зависимост от основанието за прекратяване на ТД и са регламентирани в раздел трети на глава четвърта от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Според чл. 54б, ал. 3, първо изр. от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. ГЕ

11.09.2025 ID:5926
Здравейте! При назначаване на логопед с придобито III ПКС на четири часов работен ден на основин трудов договор как се начислява сумата. Същото лице ще е назначино и при друг работодател на втори ТД също на 4ч. 50% от сумата на ПКС ли да бъде начислена при всеки от работодателите?

Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, брутната работна заплата на персонала в държавните и общинските институции по чл. 1 освен допълнителните трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се включва и допълнителното трудово възнаграждение за професионално-квалификационна степен (ПКС), ако не е включена като елемент в основната работна заплата. Наредба № 4 от 20.04.2017 г. е издадена от министъра на образованието и науката. С оглед на това за информация по поставения въпрос се обърнете към Министерството на образованието и науката. ЛТ/

10.09.2025 ID:5924
Здравейте, от месец май 2024 година работниците, които работят в дружеството започнаха да се осигуряват като "Морски лица". Моля да отговорите, как трябва да постъпим с оформянето на трудовите книжки? До 01.05.2024 г. ли трябва да впишем трудовия стаж? Трябва ли да вписваме дата в полето за прекратяване на правоотношението, при условие, че лицата работят за същия работодател, но внасят осигуровки изцяло за своя сметка с избран осигурителен доход? Благодаря!

Според § 1, ал. 2, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) "морско лице" е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване. В тази връзка, тъй като лицата работят по трудово правоотношение, за тях се прилага § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., съгласно който в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя. Тъй като основанието за оформяне на трудовите книжки е § 24 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД КТ, а не прекратяване на трудовото правоотношение, полето за основание и дата на прекратяване на трудовия договор не следва да се попълва. При оформяне на трудовите книжки няма задължение да се изписва § 24 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД КТ.ПР

10.09.2025 ID:5923
Здравейте. В момента съм в неплатен отпуск за гледане на дете до 8 години по чл. 167а от Кодекса на труда за следващия месец и половина. Разбрах, че съм бременна и желая да взема болничен от самото начало на бременността, тъй като работата ми включва тежък физически труд. Бих искала да попитам: Имам ли право да прекъсна неплатения си отпуск и да премина директно на болничен, без да изчаквам изтичането на отпуска? Дали преминаването на болничен означава автоматично прекъсване на отпуска? Каква е процедурата за това? Необходимо ли е съгласие от страна на работодателя за прекъсване на отпуска? Благодаря предварително за съдействието.

В чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда / КТ/ е предвидено, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 КТ всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 8 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, отпускът се прекъсва по искане на майката или бащата - с писмено заявление до предприятието. Предвид горното, ако по време на ползването на неплатения отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, е издаден болничен лист поради временна неработоспособност, отпускът по чл. 167а от КТ се прекъсва, за което работникът или служителят следва да подадете писмено заявление до работодателя заедно с болничния лист.

10.09.2025 ID:5920
Здравейте, Работя във верига магазини за хранителни стоки на 12-часов работен ден, два на два дни /чекирам се с карта на влизане и излизане от магазина/. От тези 12 часа ни се признават за отработени 11 часа. Останалият 1 час се приспада за преобличане, но никой не ползва толкова за целта. Напоследък ни е наредено да работим още 30 мин., за да отработим и обедната си почивка. Моля да поясните, законосъобразно ли е да ни отнема 1 час от работното време за преобличане и с отработване на обедната почивка и събирането на 12,30 ч. работно време не се ли нарушава междудневния режим на труд и почивка?

Установяването на 12-часов работен ден е допустимо при сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 142, ал. 2 КТ. Според чл. 142, ал. 2 КТ правомощието за установяване на сумирано изчисляване на работното време (СИРВ) е на работодателя, по ред, определен в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Периодът, за който се установява СИРВ, е с продължителност от 1 до 4 месеца. При СИРВ е допустимо дневната продължителност на работното време да бъде по-малка или по-голяма от нормалната 8-часова продължителност, регламентирана в чл. 136, ал. 3 КТ. Максималната дневна продължителност на работното време е ограничена до 12 часа, а на седмичната – до 56 часа (чл. 142, ал. 6 КТ). В случаите когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила относно продължителността на работното време, междудневната и седмичната почивка и др. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. Правилникът за вътрешния трудов ред не може да противоречи на нормативната уредба в областта на работното време и почивките. В тази връзка, съгласно чл. 127, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред. Контролен орган за спазване на трудовото законодателство е Инспекцията по труда, към която може да се обърнете по компетентност, за извършване на проверка. ЛТ/

10.09.2025 ID:5917
Здравейте, Лице назначено на трудов договор по чл.114 от КТ за периода от 15.09.2025г. до 30.06.2026г. като външен лектор по изобразително изкуство за общо 108 учебни часа, като първия учебен срок има 4 часа седмично, а втория учебен срок 2 часа седмично. Въпросът ми е с каква продължителност на работното време трябва да го регистрирам и колко отпуска му се полага? Благодаря!

Разпоредбата на чл. 114 от Кодекса на труда (КТ) предоставя право на работника или служителя да сключва трудов договор и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Според чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Правилата за изчисляване на трудовия стаж са уредени в чл. 355 от КТ. В тази връзка, размерът на платения годишен отпуск, който се полага на работника или служителя, следва да се изчисли пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 от КТ с трудовия договор се определя продължителността на работния ден или седмица. Според чл. 349, ал. 1, т. 13 от КТ единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на работното време. В тази връзка в Наредбата за вписване в регистъра по заетостта (НВРЗ) е предвидено задължение работодателите да вписват в в т. 23 и 23А на електронните трудови записи (ЕТЗ) данни за продължителността на работното време. В т. 23 на ЕТЗ следва да се вписват код 1, когато в трудовия договор продължителността на работното време е определена за ден, а с код 2 при определена седмична продължителност на работното време. Съответно в т. 23А на ЕТЗ следва да се вписват данни за продължителността на работния ден (до 8 часа), когато в т. 23 е попълнен код 1, или на работната седмица (до 40 часа), когато в т. 23 е попълнен код 2. В тази връзка в т. 23 и 23А на ЕТЗ се вписват данни относно продължителността на работното време, уговорена в трудовия договор, като няма значение начинът на неговото изчисляване (сумирано или подневно). При изменение на продължителността на работното време следва да се подаде ЕТЗ, като в т. 23 и т. 23А следва да се впишат данни за конкретната продължителност на работното време.ПР

10.09.2025 ID:5915
Здравейте, има ли правна възможност едно лице да има сключени два трудови договора от една и съща дата, всеки един от договорите на 4 часа на основание чл.67, ал.1 т.1 от КТ/безсрочни/ за две различни длъжности при един същи работодател. Двете длъжности са педагогически и лицето ще работи в училище. Това допустимо ли е според КТ или след първо сключения безсрочен трудов договор на 4 часа на едната длъжност / предполага се основен / задължително вторият трудов договор трябва да бъде допълнителен на 4 часа за втората педагогическа длъжност в условията на чл.110 от КТ.

Според пар. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) "основно трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Според чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Следователно не е пречка да се реализира описаната в запитването хипотеза, като трудовият договор за допълнителен труд, т.е. втория по поредност ТД, следва да бъде сключен на основание чл. 110 от КТ. ГЕ

10.09.2025 ID:5914
Служител назначен на ТД по чл.114 във връзка с чл.118,ал.3 от КТ със срок до 14.09.2025г. на длъжност която предстои да се съкрати от 01.01.2026г.може ли да се преназначи на тази длъжност със срок до 31.12.2025г.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Според чл. 115 от Кодекса на труда с трудовите договори по този раздел (вкл. договорите по чл. 114) освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. Едно от условията по чл. 66, ал. 1 КТ е времетраенето на трудовия договор (т. 4). Договорът по чл. 114 КТ може да бъде срочен – с определен срок (чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ). Изменение на трудов договор по чл. 114 КТ, вкл. и на срока, за който е сключен, може да са прави по взаимно съгласие с допълнително писмено споразумение по чл. 119 КТ. Бихме искали да обърнем внимание, че според чл. 68, ал. 4 КТ по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. ЛТ/

10.09.2025 ID:5913
Здравейте! На работещите пенсионери трябва ли да се приключат книжките към 01.06.2025 г., поради въвеждането на електронни такива.

Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя.ПР

10.09.2025 ID:5912
Назначен на ТД служител упражнил право на пенсия преди сключване на ТД притежаващ ЕР на ТЕЛК можели да бъде прекратен ТД на осн чл.328,ал.3,т.10бот КТ.Необходимо ли е разрешение от Инспекцията по труда?

Предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) важи само за изрично изброените в разпоредбата прекратителни основания. Сред тях не е това по чл. 328, ал. 3, т. 10б от КТ. Следоватевлно при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 3, т. 10б от КТ работникът или служителят не се ползва от предварителна закрила по чл. 333 от КТ и прекратяването може да се осъществи при наличие на съответните предпоставки за това основание. ГЕ

09.09.2025 ID:5911
Здравейте! Много моля за конкретно уточнение относно Ваш отговор ID5789. След навършване на 10 г трудов стаж - имам право на 2 брутни работни заплати, получавани към момента или на 6 брудни работни заплати. Моля за извинение! Благодаря!

Уважаема госпожо, Работодателят следва да изплати увеличения размер на обезщтението по чл. 222, ал. 3 от КТ - брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ако правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито по време на трудовото правоотношение и работникът или служителят има 10 години трудов стаж при този работодател. Размерът на обезщетението се определя при прекратяване на трудовото правоотношение. (СР)

09.09.2025 ID:5910
Уважаеми представители на Министерството, Във връзка с възстановяването на синдикален председател по съдебен ред, възниква необходимост от установяване на броя на членовете на съответната синдикална организация, с цел проверка на представителността и съответствие с изискванията на Кодекса на труда. С оглед на това, молим за Вашето съдействие и становище по следните въпроси: 1. Съществува ли утвърдена процедура, одобрена от МТСП или друг компетентен орган, която работодателят може да следва за установяване броя на синдикалните членове, без да се нарушават правата им и защитата на личните данни, съгласно Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Регламент (ЕС) 2016/679? 2. Какви документи или доказателства следва да бъдат предоставени от синдикалната организация, за да се потвърди нейният състав и представителност, съгласно чл. 34 и чл. 36 от Кодекса на труда? 3. Необходимо ли е изрично съгласие от страна на членовете за предоставяне на информация относно членството им, и ако да – как следва да бъде оформено това съгласие? 4. Може ли МТСП да предостави примерна процедура или образец, който да гарантира прозрачност, законосъобразност и защита на личните данни при подобни случаи? Уточняваме, че съгласно практиката на водещи синдикални организации в страната, минималният брой членове за създаване и съществуване на синдикална организация е 5 души, като това е в съответствие с общоприетите вътрешни правила на конфедерациите и практиката на съдебните органи. Предварително благодарим за съдействието и очакваме Вашето експертно мнение, което ще ни помогне да действаме в съответствие с действащото законодателство и добрите практики. С уважение, хххххххххххх

В разпоредбите на чл. 34 и 35 КТ са регламентирани критериите за признаване на синдикалните и работодателските организации на национално равнище, във връзка с провеждане на тристранния социален диалог. Сътрудничеството и консултациите между държавата и организациите, признати за представителни, се осъществява от Националния съвет за тристранно сътрудничество (чл. 3 и 3а от КТ). Обръщаме внимание, че за провеждането на двустранен социален диалог на ниво предприятие няма изискване към работодателя и синдикалната организация за призната представителност. Учредяването на синдикална организация на ниво предприятие и необходимият за това членски състав е предмет на уредба в устава на съответната организация. Съгласно чл. 33 КТ синдикалните организации и организациите на работодателите имат право в рамките на закона сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за дейността си. Синдикалните организации и организациите на работодателите свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона. Установяването на членския състав на синдикална организация на ниво предприятие е необходимо във връзка с колективното трудово договаряне. Работодателят е длъжен да преговаря с представителите на работниците и служителите за сключване на колективен трудов договор (чл. 52, ал. 1 КТ). Съгласно чл. 52, ал. 4 КТ по искане на работодателя при започване на преговорите за сключване на колективен трудов договор синдикалните организации в предприятието предоставят информация за действителния брой на членовете си. Обръщаме внимание, че информацията е относно броя на членовете на синдикалната организация в предприятието (а не поименно) и в този смисъл не съществува задължение за предоставяне на лични данни. ЛТ/

08.09.2025 ID:5906
Здравейте! Все още не съм получил отговор на въпрос, който зададох преди месец - ID 5787. Моля за Вашето компетентно съдействие!

Задължението за осигуряване на обслужване от СТМ е задължение от работодател към работник/служител. От друга страна правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него ООД, възниква от избора на управителя; това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. В този смисъл е и съдебната практика (Решение № 306 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г). Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Предвид изложеното не считаме, че за управител, по договор за управление и контрол е дължимо осигуряването на трудовомедицинско обслужване.

05.09.2025 ID:5903
Здравейте! Учител назначен по чл.114 от КТ за периода 17.09.2025 - 30.06.23026 г. провежда по два часа в седмицата лекторски часове. При подаване на ЕТЗ в поле №24 задължително се попълва бр. дни ПГО. Моля за съдействие за правилното изчисляване на дните за ПГО. Др. вариант: Учител, назначен по чл.114 от КТ за 1 работен ден, провежда 5 часа. При подаване на ЕТЗ, колко дни ПГО да се покажат в съответното поле? / не приема 0/ Благодаря!

Според чл. 66, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски. Разпоредбата на чл. 114 от КТ предоставя право на работника или служителя да сключва трудов договор и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж. Съответно в този договор следва да се определи размерът на полагаемия се платен годишен отпуск, като тези дни следва да се попълнят и в т. 24 от ЕТЗ. Бихме искали да обърнем внимание, че според чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Правилата за изчисляване на трудовия стаж са уредени в чл. 355 от КТ. ГЕ