11.11.2025 ID:6194
Работя като учител в детска градина на две смени самотна майка съм на дете със СОП (детски аутизъм) детето ми е на 8г.и посещава масово училище до 12.00! Интересува ме мога ли да работя само първа смяна от 7.30 до 13.30 защото втора смяна е от 11,30 до 18,00 и няма кой да се грижи за детето?!

Уважаема госпожо, Трудовото законодателство установява възможност за изменение на трудовото правоотношение с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. В този смисъл няма пречка да предложите на работодателя изменение на трудовото правоотношение по отношение на разпределението на работното време. Кодексът на труда предвижда специална разпоредба за определен кръг лица, които имат право да предложат изменение на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 167б, ал. 1 и 2 от КТ работник или служител, който е родител (осиновител) на дете до 8-годишна възраст или който полага грижи за родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия поради сериозни медицински причини, има право писмено да предложи на работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното му време, да премине към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения. При постъпване на работа за първи път в предприятието работникът или служителят може да ползва тези правата, когато придобие най-малко 4 месеца трудов стаж. Изменението на трудовото правоотношение се извършва по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Работодателят може да откаже изменение на трудовото правоотношение, когато няма такава възможност в предприятието, като в този случай той е длъжен в 14-дневен срок да предостави на работника или служителя мотивиран писмен отговор. Обръщаме внимание, че към момента в Народното събрание се разглежда законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с който се предлага да се осигури възможност по чл. 167б от КТ и на родителите (осиновителите), полагащи грижи за деца - ученици, ненавършили 12 години. (СР)

11.11.2025 ID:6193
Здравейте, Моля, да ми кажете на какъв етап е имплементирането на ДИРЕКТИВА (ЕС) 2023/970? Има ли подготвен законопроект и кога се очаква да се публикува за обсъждане? Поздрави, ХХХ

В Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане е предвидено, че държавите членки трябва да въведат в националните законодателства изискванията на директивата най-късно до 7 юни 2026 г.

10.11.2025 ID:6188
Здравейте, служител работи на трудов договор и имам 39 години трудов и осигурителен стаж. Придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 на 24.12.2026г.Желае да се пенсионира на основание чл.68а КСО в края на 2025г. Следва ли да подаде предизвестие и на какво основание? Служителят може ли да бъде освободен на 30.12.2025г.?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредбата се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 68а, ал. 1 от КСО лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО. Във връзка с посоченото и предвид данните в запитването, считаме че при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж по чл. 68а от КСО към 24.12.2025 г., служителят има право да заяви прекратяване на трудовото правоотношение във всеки един момент след тази дата на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, в т.ч. от 30.12.2025 г. (СР)

10.11.2025 ID:6187
Може ли на 1 извънщатна бройка по ПМС 66 за бъдат назначени повече от 1 служител - на по 2 часа, деляйки 1 бройка?

Съгласно чл. 1, ал. 4 от ПМС № 66 от 28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните основната месечна работна заплата на едно лице, назначено по реда на постановлението, за пълно работно време е 1077 лв. от 1 януари 2025 г. Това означава, че ако работното време на лице, назначено по реда на ПМС № 66 е непълно, то възнаграждението му следва да бъде определено пропорционално на непълната продължителност на работното време. Следователно няма пречка на 1 извънщатна бройка по постановлението да бъдат назначени повече от 1 лице, като общата продължителност на работното време по договорите на лицата не може да бъде повече от 8 часа, а общият размер на определените пропорционално на непълното работно време трудови възнаграждения – не повече от 1077 лв. за 2025 г. ЛТ/

10.11.2025 ID:6185
Въпросът ми е следният: При прекратяване на служебно правоотношение поради съкращаване на щата следва да се изплаща и обезщетение по чл. 106, ал.2 от ЗДСл минимум за 2 месеца,но такова обезщетение не фигурира в Заповедта за прекратяване. Това не е ли нарушение на Закона?

По въпроси свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете към дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ към Министерския съвет, по компетентност.

07.11.2025 ID:6179
Здравейте, родена съм октомври 1964 год, трябва да се пенсионирам през месец юли 2027 г. Въпроса ми е : мога ли да си закупя 2 години стаж от висшето образование и да се пенсионирам една година по рано т.е юли 2026 год.?

На основание чл. 9а, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, за което са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 4 от чл. 9а от КСО, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. В нормативната уредба няма ограничения кога да се внесат осигурителните вноски и дали се отнасят за част или за целия срок на обучение. Важното е да се подаде в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 8 и в платежния банков документ коректно да се посочат периодите, за които се правят съответните вноски. Подчертаваме, че при преценка на периода/периодите от обучение за завършеното висше или полувисше образование, за които да се внесат осигурителни вноски (да се „закупят“), следва да се съобрази те да не се зачитат за осигурителен стаж на друго основание – например майчинство като неработеща майка, работа по трудово или служебно правоотношение и др. Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, могат по тяхно желание да се пенсионират по чл. 68а, ал. 1 от КСО до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО, като пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Тоест, лицата могат да се пенсионират по чл. 68а, ал. 1 от КСО до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО, ако към датата на заявлението, която е и начална дата на отпускане на пенсията, имат изискуемия за пенсионирането им осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО. В посочения от Вас случай жена, родена през м. 10.1964 г., придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване 62 години и 8 месеца (възрастта й за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 от КСО) през м. 06.2027 г. (през м юни 2027 г.), ако има 37 години осигурителен стаж (изискуемия за правото й на пенсия за осигурителен стаж и възраст осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО). Тя може да ползва възможността по чл. 68а, ал. 1 от КСО за пенсиониране до една година по-рано от възрастта й по чл. 68, ал. 1 от КСО от м. 06.2026 г. (м. юни 2026 г.), ако има 37 години осигурителен стаж (изискуемия през 2027 г. за правото й на пенсиониране осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО). В тази връзка, ако със „закупуването“ на 2 години от завършеното висше образование се придобиват не по-малко от 37 години осигурителен стаж, е необходимо осигурителните вноски да са внесени преди подаване на заявлението за отпускане на пенсия в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. ВН

06.11.2025 ID:6175
Какъв код следва да се посочи в поле 12 при подаване на ЕТЗ, когато към срочен трудов договор бъде сключено допълнително споразумение, с което договорът се превръща в безсрочен и заедно с това се измени длъжността/възнаграждението? След вписан ЕТЗ, когато е посочен код 21, при справка в НАП, като основание на договора излиза, че е срочен, макар и с подадения ЕТЗ крайният срок на трудовия договор е премахнат? При изменение на основанието на сключения трудов договор кой код следва се посочи – код 01 (например, при превръщането на трудовия договор в безсрочен) или код 21?

Съгласно чл. 119, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. С оглед на това, няма пречка с допълнително споразумение по реда на чл. 119, ал. 1 от КТ да бъде променено основанието на трудовия договор от срочен трудов договор на безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. Обръщаме внимание, че единният електронен трудов запис съдържа данни за основанието на трудовия договор (чл. 349, ал. 1, т. 4 от КТ). Според чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „а)“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно основанието на трудовия договор. В тази връзка няма пречка с подаване на ЕТЗ да се впише промяна на основанието на трудовия договор в т. 12 – от съответния код за срочен трудов договор на 001 за безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, като при подаване се впишат промената длъжност и основно трудово възнаграждение в съответните точки от ЕТЗ. При необходимост от техническо съдействие за използването на програмния продукт Електронни трудови записи, следва да се обърнете към Националната агенция за приходите.ПР

06.11.2025 ID:6174
Моля за Вашия отговор на въпрос ID 6011 от 01.10.2025 г.Особено ценни и полезни са компетентните Ви отговори по зададени въпроси за качественото изпълнение на професионалните ми задълженията и отговорности. БЛАГОДАРЯ ВИ!

След извършена проверка от IT специалистите ни в Рубрика „Въпроси и отговори“, беше констатирано, че имате няколко зададени въпроса съответно на 16.09, 17.09 и 01.10 като не сте посочили желаната от вас подрубрика. За да могат да бъдат достъпни за нас и разпределени на експертите за отговор, трябва да посочите конкретна рубрика. Моля задайте въпроса си отново.

06.11.2025 ID:6173
Здравейте, моля за съдействие по следния въпрос: Фирма, която работи на летище /с непрекъснат процес на работата 24/7, 12 часови смени/ в тези 12 часа влизат ли почивките или е коректно да се отчитат в графиците 11часа (да се премахват обедната почивка от 30 мин и 2 междинни по 15 мин). Едните служители работят дневна и нощна смяна по 12 часа от 8 до 8ч. Друга част обаче работят само дневна смяна по 12 часа. Как е коректно да се отчитат за двата вида заедност на служителите? Благодаря!

Съгласно чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. Времето за хранене се включва в работното време. В такива предприятия обикновено се установява сумирано изчисляване на работното време, при което се утвърждават поименни графици за периода на сумираното изчисляване, и при което е допустимо максималната продължителност на работното време да е до 12 часа. Следователно времето за хранене се включва в работното време и в графика се „залагат“ 12 часа. По отношение на междинните почивки по 15 мин., те са физиологични почивки, определени по реда Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (Наредба № 15). Съгласно чл. 6 от Наредба № 15 физиологичните режими на труд и почивка включват почивки, които се използват за отдих и възстановяване. Времето за почивките по ал. 1 се включва в рамките на работния ден (работната смяна). Физиологичните режими на труд и почивка се въвеждат с организацията на работата и нормирането на труда. ЛТ/

06.11.2025 ID:6172
Здравейте! Назначавам лице, считано от 10 ноември 2025 г. Същото предоставя трудова книжка приключена съгласно § 24 от ПЗР КТ, но то е продължило да работи до 30 октомври 2025 г. По какъв начин да разбера какъв е стажът на лицето от 01.06.2025 до момента на прекратяване на предишната му работа, за да мога да изчисля и впиша процент прослужено време при назначаване.

Съгласно чл. 347а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) единният електронен трудов запис е електронен документ, който съдържа данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и е официален удостоверителен документ. Единният електронен трудов запис съдържа данни за продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж (чл. 349, ал. 1, т. 14 от КТ). В тази връзка, според чл. 12, ал. 3 от Наредбата за трудовия стаж след 1 юни 2025 г. трудов стаж по Кодекса на труда се установява и с данните, вписани в единния електронен трудов запис на работника или служителя. Според чл. 347а, ал. 4 от КТ работодателите имат право на информация за наети от тях работници и служители, въведена от предходни работодатели, определена в Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ), с изключение на размера на трудовите възнаграждения и обезщетения, които работникът или служителят е получавал при предходни работодатели. Според чл. 15, ал. 1, т. 4 от НВРЗ Националната агенция за приходите осигурява достъп на работодателя и органа по назначаването за данни от единен електронен трудов запис на лицето, с което е в трудово или служебно правоотношение, подадени от предходни работодатели или органи по назначаване, вкл. и данни за трудовия стаж, с изключение на данните за размера на трудовите възнаграждения и обезщетения. Редът за предоставяне на достъп на работодателя и органа по назначаване до данните за трудовия стаж на кандидата е регламентиран подробно в чл. 15 от НВРЗ. При необходимост от техническо съдействие за използването на програмния продукт Електронни трудови записи, следва да се обърнете към Националната агенция за приходите. Следва да се има предвид, че начина за изчисляване на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е регламентиран в чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.ПР

05.11.2025 ID:6169
Във връзка с въвеждането на еврото в РБ от 01.01.2026 г. трябва ли да се сключат нови допълнителни споразумения със служителите, в които заплатата от лева е превалутирана в евро?

Съгласно чл. чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) в трудовия договор се определя размерът на основното и допълнителните трудови възнаграждения. Според чл. 45, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) считано от датата на въвеждане на еврото в Република България възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи, пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване и добавките към тях и гарантираните вземания по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя се изплащат в евро и се преизчисляват съгласно правилото за превалутиране от левове в евро, уредено в чл. 12 от ЗВЕРБ. В случай, че размерът на трудовото възнаграждение не се променя, а се превалутира по описания по-горе ред след въвеждане на еврото в Република България, считаме че не е необходимо сключване на допълнително споразумение към трудовия договор. Обръщаме внимание, че единният електронен трудов запис съдържа данни за размера на основното трудово възнаграждение (чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ). В тази връзка, при последващо изменение или прекратяване на трудовото правоотношение след въвеждане на еврото, когато работодателят има задължение да подаде електронен трудов запис (ЕТЗ), според Указанията за подаване на данни за електронен трудов запис към приложение №1 към чл. 8, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, в т. 18 от ЕТЗ следва да се попълни размерът на основното трудово възнаграждение в националната валута, към момента на подаване на записа.ПР

05.11.2025 ID:6168
Здравейте, Допустимо ли е главен архитект на община да работи на 4 часа към едната община по трудово правоотношение и същевременно на 4 часа по службено правоотношение по 16 а в друга община ? Какъв период от време може да работи по 16 а ?

Съгласно чл. 16а, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) държавният служител може да бъде назначен при непълно работно време само на експертна длъжност. В общинските администрации може да бъдат назначавани държавни служители на длъжност "главен архитект" при непълно работно време. В ал. 4, изр. 1-во на чл. 16а от ЗДСл държавният служител може да бъде назначен в две администрации по служебни правоотношения при непълно работно време след сключване на писмено споразумение между него и органите по назначаването в тях. От изложеното е видно, че ЗДСл урежда възможността за работа на непълно работно в две администрации, т.е. допуска се съществуване на две служебни правоотношения на непълно работно време. Не е уредена възможност за паралелно съществуване на служебно и трудово правоотношение при непълно работно време. Считаме това за недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, която определя, че за държавен служител не може да бъде назначено лице, което работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище. ЛТ/

04.11.2025 ID:6164
Единственият компетентен орган, от чиято изключителна компетентност е да се произнася относно придобитото право на пенсия е НОИ. В този смисъл дори работодателя да счита, че лицето е придобило право на пенсия, то е налице правна възможност НОИ да не признае част от трудовия му стаж при извършване на проверка и да не отпусне пенсия. В същото време работодателя няма абсолютна информация относно трудовия стаж на лицето. Това е така, защото работникът или служителя не е задължен да представи документи, удостоверяващи трудов стаж и професионален опит - ако представи такива, се начислява клас прослужено време, ако не представи - не се начислява. Работодателят също не е задължен да изследва и събира документи за трудов стаж на работещите. Ето защо информацията, която работодателя съхранява не може да се ползва за въпросите за придобитото право на пенсия, а единствено за изчисляване на клас прослужено време. Законодателят е предоставил право на работодателя да прекрати трудовия договор на пенсионните основания, но не и да се произнася по въпроса, придобило ли е едно лице право на пенсия или не, защото законодателят е предоставил тази компетентност на НОИ, а никой орган не може да иззема чужда компетентност, тъй като акта му би бил нищожен. Ето защо, възниква следния въпрос: За да възникне право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, нужно ли е да е налице произнасяне на единствения компетентен орган, комуто законодателя е предоставил изключителна компетентност да се произнася по тези въпроси, защото ако такова обезщетение бъде изплатено, а на лицето отказано отпускане на пенсия, то се оказва, че платените средства са платени на несъществуващо основание и са недължимо платени, което е нарушение на финансовата дисциплина. Личното ми становище е, че страните могат да прекратят трудовия договор на пенсионните основания, но отделно от това - за да възникне право на обезщетение е нужно лицето да представи документи от единствения компетентен орган, на когото законодателят е предоставил изключителна компетентност по въпроса с придобиването право на пенсия, документи, удостоверяващи, че действително лицето е придобило право на пенсия - решение, разпореждане. Едва след това за работодателя възниква задължение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, тъй като до този момент не е налице онзи юридически факт, свързан с придобитото право на пенсия, а само прекратителните основания по КТ.

Уважаема господине, Според чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Видно от разпоредбата, за да възникне задължение за определяне и изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да е настъпило по време на трудовото правоотношение с този работодател, без значение дали е упражнено, т.е. дали работникът или служителят е подал заявление за пенсиониране/получава пенсия. Работодателят преценява наличието на необходимия осигурителен стаж въз основа на данните в трудовото досие на работника или служителя, а по отношение на предходен осигурителен стаж въз основа на представените от работника или служителя документи. Обръщаме внимание, че от 1.06.2025 г. Националната агенция за приходите поддържа регистър на заетостта, който съдържа единните електронни трудови записи на работниците и служителите. Работодателите имат право на информация за наети от тях работници и служители, въведена от предходни работодатели, определена в Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, с изключение на размера на трудовите възнаграждения и обезщетения, които работникът или служителят е получавал при предходни работодатели. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя (образец УП-3) и с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Неизплащането на дължимите обезщетения от работодателя е основание за предявяване на съдебен иск. Срокът за предявяване на иска е 3-годишен от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Обръщаме внимание, че основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ изисква работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. прекратяването на правоотношението ще е законосъобразно, когато това право е вече придобито по време на действие на трудовия договор. (СР)

03.11.2025 ID:6163
Здравейте. За колко дни трябва да се върна на работа след отпуска по майчинство, преди да изляза в полагаем платен годишен отпуск, за да ми се актуализира заплатата?

Според чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. ГЕ

03.11.2025 ID:6162
Здравейте, предстои да прекратим трудовото правоотношение със служител на основен трудов договор /4 ч./ и на доп.тр.договор при същия работодател /4 ч./ поради придобиване право на пенсия за осиг.стаж и възраст. Служителят е използвал до момента пълния размер от полагаемия платен отпуск, полага ли му се обезщетение по реда на чл.223, ал.3 от КТ за допълнителното тр.правоотношение, или то засяга само основното, по което той е страна? Благодаря Ви

Уважаема госпожо, Предполагаме, че запитването се отнася до правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ). Договорът за допълнителен труд при същия работодател по чл. 110 от КТ е трудов договор и лицето, сключило такъв договор има всички права на работник или служител, вкл. право на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В тази връзка при едновременно прекратяване на основното и допълнителното трудово правоотношение на работник или служител, който отговаря на условията за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение се изплаща само по едното от правоотношенията. (СР)

03.11.2025 ID:6161
При подаване на доп.споразумение за промяна на безсрочен трудов договор в срочен, какво основание трябва да се избере: 002 - Срочен трудов договор по чл.68 ал.1 т.1 КТ или 021- Допълнително споразумение по чл.119 ал.1 КТ с което се променя срокът на тр.договор, длъжността или размерът на пл.год.отпуск ?

Според чл. 67, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено. Съгласно чл. 119, ал. 1 от КТ трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. С оглед на това, при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено и постигнато съгласие между страните, няма пречка с допълнително споразумение по реда на чл. 119, ал. 1 от КТ да бъде променено основанието на трудовия договор от безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. Обръщаме внимание, че единният електронен трудов запис съдържа данни за основанието на трудовия договор (чл. 349, ал. 1, т. 4 от КТ). Според чл. 10, ал. 1, т. 2, буква „а)“ от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (НВРЗ) работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис (ЕТЗ) съгласно приложение № 1 в тридневен срок от изменение на трудовото правоотношение относно основанието на трудовия договор. В тази връзка няма пречка с подаване на ЕТЗ да се впише промяна на основанието на трудовия договор в т. 12 от код 001 за безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ на код 002 – за срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. При необходимост от техническо съдействие за използването на програмния продукт Електронни трудови записи, следва да се обърнете към Националната агенция за приходите.ПР

03.11.2025 ID:6160
Здравейте! Регистрирах въпроса си на 29.09.25 година под номер ID:5993 а все още няма отговор! Какво се случва? Хубав ден!

При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Обезщетението се изплаща от работодателя, само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преценката за размера на обезщетението се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор.

03.11.2025 ID:6159
Във връзка с прилагането на чл. 164в от Кодекса на труда и чл. 46ж, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), как точно се определя срокът за използването на този отпуск при следните случаи: • Когато служителят желае да ползва пълния размер на отпуска от 2 месеца за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, на какъв конкретен период има право?Например – ако иска да използва 2 месеца от 01.11.2025, когато следва да е последният ден на този отпуск? Вариант 1: два пълни календарни месеца и съответно право на отпуск от 01.11.2025г. до 31.12.2025вкл. Вариант 2: 60 календарни дни и съответно право на отпуск от 01.11.2025г. до 30.12.2025вкл. • Има ли нормативно определен точен брой календарни дни, които съответстват на „два месеца“ отпуск по чл. 164в от КТ? Приема ли се, че 2 месеца се равняват на 60 календарни дни или се изчислява от дата до дата (например от 04.03.2026г. До 03.052026г.вкл) без значение от броя календарни дни в конкретния период. • Как следва да се изчислява правото на ползване, ако бащата иска да ползва отпуска за отглеждане на дете по чл. 164 от КТ на части? Как тези подпериоди следва да се събират и да се прецени кога правото е изчерпано?

Уважаема госпожо, Съгласно чл. 164в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) бащата има право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца, когато не е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10 (за бременност и раждане), чл. 164, ал. 3 (за отглеждане на дете до 2-годишна възраст), чл. 164б, ал. 2 и 5 (при осиновяване) или чл. 167, ал. 1 (смърт, тежко заболяване, лишаване от родителски права на майката) от КТ. Видно от разпоредбата срокът на отпуска е определен в месеци (календарни). Съгласно общите принципи за изчисляване на сроковете в Закона за задълженията и договорите срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 164в, ал. 6 от КТ времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж. В тази връзка следва да се отбележи, че за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал. 3 от КТ). В чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовия стаж е предвидено, че при изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовия стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 (при законоустановена петдневна работна седмица). Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци. Следва да се има предвид, че в чл. 38, ал. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е възприет аналогичен принцип при зачитане на един месец осигурителен стаж. Поради това сме на мнение, че когато през определени календарни периоди работникът или служителят е ползвал на части общо 21 работни дни отпуск по чл. 164в, ал. 1 от КТ, времето следва да се зачете за един пълен месец отпуск. По този начин ще се прилага еднакъв подход при изчисляване размера на ползвания отпуск, на придобития трудов и на зачетения осигурителния стаж на работника или служителя. (СР)

03.11.2025 ID:6157
При отсъствие на държавен служител повече от 30 дни, кога започва изплащането на допълнителната заплата в размер 50 на сто от минималния размер на основната заплата за длъжността ( чл. 84, ал. 4 от ЗДСл ) след изтичане на 30 дни или от мемента на отсъствие на заместваният служител. Благодаря

От данните в запитването може да се направи извод, че въпросът се отнася до права и задължения, произтичащи от служебно правоотношение по Закона за държавния служител (ЗДСл), което е извън функционалната компетентност на Министерството на труда и социалната политика. Следва да имате предвид, че дирекция „Координация и модернизация на администрацията“, която е част от специализираната администрация на Министерския съвет, има функционална компетентност да подпомага администрациите на органите на изпълнителната власт в областта на човешките ресурси. В тази връзка при необходимост от съдействие по отношение на прилагане на ЗДСл следва да се обърнете към посочената администрация.

02.11.2025 ID:6156
Здравейте работя като Рехабилитатор в голяма частна болница от 16 години на постоянен трудов договор 7 часа към МБАЛ.Сега предлагат на целия екип от 14 рехабилитатори да преминем на нови 2 договора.Първия на 6 часа към ДКЦ Медицински Център и втори договор 1 час към МБАЛ - Болница.Като ни уверяват, че двата договора правят едно цяло и се приравняват към сегащният, по отношение на осигуровки осигурителен стаж, отпуски и заплащане.Това законно ли е? До този момент сме работили и в двете звена с един договор на 7 часа. Предлагат ни да сключим новите договори в един ден, с прекратяване на старият.На една бланка да напишем, че доброволно желаем прекратяване на старият договор на 7 часакъм МБАЛ и втора бланка заявление, че желаем да сключим договор на 6 часа към ДКЦ и 1 час към МБАЛ.Това правилно ли е?

От изложеното в запитването правим извода, че МБАЛ и ДКЦ Медицински Център са различни работодатели по смисъла на Кодекса на труда (КТ) и всеки от тях има право самостоятелно да наема работници и служители по трудово правоотношение. Следва да се има предвид, че КТ допуска работата по два трудови договора – основен и допълнителен, при спазване на правилата за междудневната и седмичната почивка. Продължителността на работното време, размерът на трудовото възнаграждение и на платения годишен отпуск се определят по всеки трудов договор и са задължителен елемент от неговото съдържание. Няма пречка във всеки от трудовите договори да се договори непълно работно време, което представлява част от законоустановеното работно време (пълно или намалено). Съгласно чл. 137, ал. 2 КТ видовете работи, за които се установява намалено работно време се определят с наредба на Министерския съвет. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 3, т. 7 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, законоустановеното намалено работно време за длъжността „рехабилитатор“ е с продължителност 7 часа. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 4 от наредбата право на намалено работно време имат работници и служители за дните, в които извършват определените в чл. 3 работи за не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време. Съгласно чл. 136, ал. 3 КТ установената нормална продължителност на работното време е 8 часа и следователно тези работници и служители, за да имат право на намалено работно време следва да извършват съответната работа за не по-малко от 4 часа. В случая рехабилитаторите, които работят на 6 часа към ДКЦ Медицински център, имат право на намалено работно време по чл. 137, ал. 2 КТ и произтичащите от това права, вкл. право на основен платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 КТ в пълен размер (не по-малко от 20 работни дни) и на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ във връзка с чл. 2, т. 13 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск в пълен размер (не по-малко от 5 работни дни). Работата по втория трудов договор за 1 час към МБАЛ – Болница не поражда правата, свързани с работа при намалено работно време. в този случай рехабилитаторите имат право единствено на основен платен годишен отпуск, изчислен пропорционално към пълното законоустановено работно време – 8 часа. По отношение на трудовия стаж се прилага чл. 355 КТ. Съгласно чл. 355, ал. 2 КТ за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Следователно в конкретния случай само работата по основния трудов договор на рехабилитаторите, които работят на 6 часа към ДКЦ Медицински център, е достатъчно основание за признаване на „пълен“ трудов стаж. По отношение на осигурителния стаж е необходимо да се има предвид следното: Кръгът на осигурените лица е регламентиран с чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 (при трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда) и по чл. 4а, ал. 1 (морските лица). В този смисъл по отношение на задължението за осигуряване на работниците и служителите по трудов договор е без значение дали са назначени на пълното законоустановено работно време или на непълно работно време. На основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години, като за осигурителен стаж се зачита времето, през което гореизброените осигурени лица са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. В тази връзка с чл. 38 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са уредени правилата за изчисляване продължителността на осигурителния стаж. Съгласно чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС за времето след 31.12.2002 г. осигурителният стаж на работниците и служителите по трудов договор, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време. Всеки от осигурителите, при които сте назначен и сте работил на непълно работно време (по 1 час и по 6 часа дневно), ще изчислява продължителността на положения при него осигурителен стаж по горепосочения начин. При преценка правото на пенсия, свързана с трудовата дейност, пенсионният орган сумира осигурителния стаж при всеки от работодателите. В този случай се спазва и правилото по чл. 38, ал. 11 от НПОС, ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж да се зачита не повече от един месец. Предвид гореизложеното и във връзка с това, че законоустановеното работното време като рехабилитатор при работодателя, с който имате сключен втори трудов договор за 1 час не е 7 часа, а е 8 часа (тъй като при него нямате право на намалено работно време), зачетеният общ осигурителен стаж по двете правоотношения ще е по-малък от този, който Ви е бил зачетен, когато сте работил като рехабилитатор по едно правоотношение на 7-часов работен ден. ЛТ/ВН