|
05.09.2025 ID:5902
Как става оформянето на трудовата книжка, ако служител е възстановен на работа от съда, след 01.06.2025 г.? Уволнен е през 2023 г., но съдебното решение влиза в сила през юли месец 2025 г. Работникът се възползва от правото си в 14- дневен срок да постъпи на работа. Старото прекратяване се зачерктва в хартиената трудова книжка, но следва ли след това от работодателя отново да се оформи по реда на § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда?
Според чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 от КТ за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, но работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа. С оглед на предоставените данни в запитването, лицето се е явило на работа и възстановено.
По тази причина трудовата книжка на възстановения работник следва да бъде оформена по съответния ред, регламентиран в § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), обн. в ДВ, бр. 85 от 2023 г., според който в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. работодателите оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето ѝ трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя.
Тъй като основанието за оформяне на трудовите книжки е § 24 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД КТ, а не прекратяване на трудовото правоотношение, полето за основание и дата на прекратяване на трудовия договор не следва да се попълва. При оформяне на трудовите книжки няма задължение да се изписва § 24 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД КТ.ПР
| 05.09.2025 ID:5901
Кое от посочените компоненти на досегашната ми заплата по фиш ще влезе в сумата за обезщетение:
-Основна заплата
-% прослужено време
- доплащане за КТУ(коефициент за трудово участие),с постоянен характер и влиза в сумата за изчисляване на осигурителния доход и от която искат да ме лишат при изчисляване на обезщетението.
Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ на глава Х от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по КТ се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Що се отнася до допълнителните трудови възнаграждения по т. 3, те трябва да имат постоянен характер и да са определени като такива в НСОРЗ, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя.
В чл. 15, ал. 1 НСОРЗ са определени допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер - за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките" (по чл. 11), както и за придобит трудов стаж и професионален опит (по чл. 12).
С колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер.
За да бъдат такива, те следва да се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и да са в зависимост единствено от отработеното време (чл. 15, ал. 2 НСОРЗ).
Предвид горното считаме, че възнаграждениeто, за което се отнася запитването, може да се приеме за допълнително възнаграждение с постоянен характер, ако е поставено в зависимост единствено от отработеното време и е определено като такова с колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието. ЛТ/
| 05.09.2025 ID:5900
Възможно ли е да се плаща периодично по ДУК само за месеците, в които се полага труд във фирмата на лице, което е придобило статут на пенсионер поради общо заболяване? Или с други думи, дали ДУК има опция, аналогично на самоосигуряването, да се прекъсва и възобновява (съответно да се прекъсва и възобновява осигуряването).
Предварително благодаря
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В тази връзка основна правопораждаща предпоставка за възникване на задължение за осигуряване по реда на КСО e осъществяването на трудова дейност, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Правната регламентация на управлението и представителството на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност (ЕООД), се съдържа в чл. 135 - 147 от Търговския закон (ТЗ). Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител (чл. 147, ал. 1 от ТЗ). На основание чл. 140, ал. 4 от ТЗ решенията за избор и освобождаване на управител на търговското дружество се вписват задължително в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Едва тогава лицето придобива или престава да притежава качеството на управител.
За управителите на ЕООД може да бъде определено възнаграждение за упражняваната управленска дейност, произтичащо от договор за управление и контрол, учредителния акт на дружеството, решение на компетентния орган на дружеството или по друг правно допустим начин. В случаите, в които е определено възнаграждение, възниква задължение за осигуряване на лицето на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
В хипотезата, при която физическо лице е управител и едноличен собственик на дружество и за упражняваната управленска дейност не е определено възнаграждение, лицето подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. За самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване, законодателят предвижда осигуряването да се осъществява по тяхно желание на основание чл. 4, ал. 6 от КСО.
| 05.09.2025 ID:5898
Здравейте, работя в социална услуга, доставчик на която е общината. На тримесечие получаваме сума за социални разходи , като то е начислено към заплатите и се облага с данък . Интересува ме , като сума за социални разходи не следва ли да е освободена от данък общ доход. Благодаря
За отговор по поставения въпрос, следва да се обърнете към Министерството на финансите, по компетентност.
| 04.09.2025 ID:5896
Здравейте!
Работя по служебно правоотношение в общинска администрация като Директор "Хуманитарни дейности" и със заповед кмета на общината ми е възложено управлението и контрола на Социална услуга "Асистентска подкрепа" . Желая да получа отговор на въпроса дали ми се полага допълнителен отпуск/в размер на 30 работни дни/, съгласно чл. 27 , ал. 2 от Наредбата за работното време , почивките и отпуските ДВ бр. 52 от 2024 год.
В запитването посочвате, че работите по служебно правоотношение и следователно към правоотношението се прилага Законът за държавния служител. Наредбата за работното време, почивките и отпуските е издадена на основание Кодекса на труда и не се прилага по отношение на платения годишен отпуск на държавните служители.
За повече информация относно прилагането на Закона за държавния служител може да се обърнете към Администрацията на Министерския съвет по компетентност. ЛТ/
| 03.09.2025 ID:5892
Опитвам се да си отворя транспортна фирма с 1 камион.Ас ще си го карам ,камиона енад 12 тона в коя категория труд ще попадна?
Здравейте,
Съгласно чл. 104, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. С отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила до 31.12.1999 г. и сега действащата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г., са определени категориите труд на работещите в определени дейности, производства, работни места, конкретни професии и длъжности, на които лицата са назначени по трудово правоотношение.
Предвид гореизложеното категоризирането на труда при пенсиониране /т.е. възможността да бъде зачетен стаж от първа или втора категория/ се прилага само за работещите по трудово правоотношение, които в случаите, когато работят при условията на първа или втора категория труд внасят и по-висок процент осигурителни вноски.
| 03.09.2025 ID:5890
Здравейте,
Работя като шофьор на трудов договор при СИРВ. Работя на смени от 4 до 16 часа включително. Бих искал да попитам дали нощните часове в този случай,2-та часа нощна работа се се превръщат в дневни при изчисляване на периода.
Благодаря!
Съгласно чл. 140, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), нощно е работното време между 22:00 и 06:00 часа. Това означава, че при започване на работната смяна в 04:00 часа, два от работните часове (от 04:00 до 06:00 ч.) се считат за нощен труд. Според чл. 9а, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпускит, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Видно от представените данни нощните часове в смяната са само 2, т.е няма основание за превръщането им в дневни.
Следва да имате предвид, че за полагането на нощен труд се дължи допълнително възнаграждение. Според чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. ГЕ
| 03.09.2025 ID:5889
Здравейте,
Според чл. 163, ал. 10 от КТ, майката има право да прехвърли полагаемия отпуск за отглеждане на дете до 2г.възраст на бабата на детето, когато последната е работила по трудово правоотношение и е осигурена за общо заболяване и майчинство. Бихте ли ми предоставили информация кои приложения/декларации се подават от майката към нейния работодател и кои от бабата към втория работодател. Благодаря!
Съгласно чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Със съгласието на майката след навършване на 6-месечна възраст на детето, отпускът по ал. 1 за остатъка до 410 дни може да се ползва вместо нея от бащата или от един от родителите на майката или на бащата, когато работят по трудово правоотношение (чл. 163, ал. 10 от КТ).
Според чл. 45б, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) отпускът по чл. 163, ал. 10 от КТ се ползва от бащата или от един от родителите на майката или бащата въз основа на писмено заявление-декларация съгласно приложение № 8, към което се прилага копие от удостоверението за раждане на детето. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението-декларация. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Следва да се има предвид, че декларацията се попълва в 2 екземпляра, всеки от които се съхранява в личните досиета на деклараторите в съответните предприятия.ПР
| 03.09.2025 ID:5887
Предстои ни прекратяване на трудовото правоотношение и начисляване на обезщетение по чл.222 ал.3 и чл.224 от КТ в месец август, на медицинска сестра, придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. БТВ за месец юли е 2030.00лв.за отработен пълен месец-23 раб.дни, или среднодневно БТВ - 88.26лв.Кое е правилното:
88.26 х 21 = 1853.48 x 6 = 11120.87лв. или 2030.00 х 6 = 12180.00лв.,тъй като
БТВ за месец август също е 2030.00лв за 21 отр. дни т.е. пълен работен.месец.
Моля за Вашето компетентно мнение.
Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ, глава Х е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
От цитираната разпоредба следва, че размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се определя съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ. За база при определяне на размера служи полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение (БТВ) за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. В случая, ако трудовото правоотношение е прекратено през м. август, база за изчисляване на обезщетението е м. юли.
Правилата относно брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се съдържат в чл. 17 и сл. от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В чл. 19 НСОРЗ се съдържа правило за определяне на брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ, когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец.
Поради това, по наше мнение, и тъй като в случая работникът или служителят е отработил всички работни дни през м. юли, не е необходимо да се изчислява среднодневно брутно трудово възнаграждение, което впоследствие да се умножава по брой работни дни.
Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ работодателят следва да изплати обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ако работникът или служителят е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години. ЛТ/
| 03.09.2025 ID:5886
Здравейте,
Работя в голяма компания, която има вътрешна система за букване и разрешение на отпуските. Отделно обаче ме карат да попълвам заявления на ръка. Може ли да потвърдите дали това е необходимо и не може ли да се ползва само софтуера на компанията. В него ясно се вижда, че аз искам отпуск, че прекия ми мениджър одобрява отпуската също. От фирмата ми казват, че отпуската се заявява само в писмен вид и че изпълнителния директор трябва да се подпише. При положение, че всичко е онлайн не виждам смисъл в тази хартия, която се събира.
Според чл. 128б, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да води трудово досие на всеки работник или служител. Трудовото досие на работника или служителя се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение (чл.128б, ал. 2 от КТ). Част от документите по чл. 128б, ал. 2 могат да бъдат създавани и съхранявани като електронни документи. Видът и изискванията за създаването и съхраняването им се определят с акт на Министерския съвет (чл. 128б, ал. 3 от КТ). По-конкретно, изискванията за създаване и поддържане на електронна система от работодателя за целите на електронното трудово досие са регламентрани в Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (Наредбата).
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата работодателят може да изгражда, поддържа и/или използва информационни системи за създаването и/или съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя в съответствие с изискванията на тази наредба, приложимите нормативни актове и стандарти, както и приетите от работодателя вътрешни документи за организация на труда в предприятието. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата в трудовия договор или в друга писмена форма страните по трудовото правоотношение могат да дадат изрично съгласие да бъдат адресати на електронни изявления относно факти и обстоятелства, свързани с трудовото правоотношение.
Изискванията относно информационната система за създаване и съхранение на електронни документи, които следва да са част от трудовото досие на работника или служителя, са определени в чл. 12, 13 и 14 от НВИССЕДТДРС.
Следователно, при спазване на цитираните нормативни изисквания за създаване и съхраняване на електронни документи, част от трудовото досие на работника или служителя, считаме, че няма пречка тези документи, в т.ч и молба за отпуск, да бъдат само в електронен вид, без да се подават и на хартия. ГЕ
| 03.09.2025 ID:5885
В момента съм в отпуск по майчинство от собствена фирма, в която съм назначена и на договор за управление.
Имам ли право да извършвам различна от дейността на фирмата ми дейност на граждански договор в друга фирма и ще се отрази ли това на майчинството?
Съгласно чл. 50, ал. 10 и чл. 53, ал. 4, изр. последно от Кодекса за социално осигуряване (КСО) паричните обезщетения за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53, ал. 1 от КСО не се изплащат на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство.
Осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (по т. нар. граждански договор), е регламентирано в чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт във фонд „Пенсии“ са:
- лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (т. 5);
- лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение (т. 6).
Предвид гореизложеното лицата, които полагат труд без трудово правоотношение - по т.нар. „граждански договори“ не подлежат на осигуряване във фонд „Общо заболяване и майчинство“. В този случай получаването на възнаграждение от тази трудова дейност не е пречка за получаване на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. КП/ГЕ
| 03.09.2025 ID:5883
Може ли Управител на ЕООД да се назначи и на трудов договор в управляваната от него фирма. Длъжността по трудовият договор е съобразена със съответната работа, която ще извършва.
Трудовото законодателство урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя по повод предоставянето на работна сила (чл. 1, ал. 2 от КТ). Основната характеристика на тези отношения е, че те представляват отношения на “власт” и “подчинение”, при които едната страна – работодателят, възлага и контролира работата, а другата страна – работникът или служителят предоставя работната си сила под контрола на работодателя. С оглед на това, лицето което полага труд в изпълнение на трудовите си задължения, не може да се намира в служебна зависимост със себе си, както и не е възможно едно лице с оглед на работодателската правоспособност да упражнява работодателската власт спрямо самия себе си. Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение. В тази връзка е и съдебна практика на Върховния касационен съд. Поради това в съответствие с трудовото законодателство и практиката на ВКС, управителят не може да сключва трудов договор по Кодекса на труда с дружеството, което управлява.НС
| 02.09.2025 ID:5881
Аз съм на постоянен трудов договор, но няма нова паралелка, а искат да ме назначат да да заместване колега по болнични.Какъв е реда?
Разпоредбата на чл. 119 от КТ изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение и др.).
Няма пречка при наличие на взаимно съгласие на страните по постоянния трудов договор да се подпише допълнително споразумение на основание чл. 119 КТ във връзка с чл. 259, ал. 1, изр. 1-во КТ за изпълнение на длъжността/работата на отсъстващ работник или служител, за периода на отсъствието му.
Изпълнението на задълженията по сключения от Вас трудов договор следва да продължи след завръщане на титуляря на длъжността, когото замествате. ЛТ/
| 02.09.2025 ID:5880
Гимназиален учител е командирован събота и неделя да придружи група ученици в друг град за участие в състезание. Освен право на пътни и командировъчни пари съгласно наредбата за командировките в страната, има ли право да получи и трудово възнаграждение за този период? По какъв начин работодателя следва да компенсира положения труд в тези два почивни дни, тъй като на практика служителят не е имал възможност пълноценно да почине в полагащите му се почивни дни, а е бил ангажиран с пътуването и учениците?
Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. В чл. 2 от Наредбата за командировките в страната (НКС) е предвидено, че командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Видно от разпоредбата, работниците и служителите могат да бъдат командировани и в почивни и в празнични дни. Разпоредбата на чл. 215 от КТ определя правото на работниците и служителите на обезщетение по време на командировка. Съгласно посочената разпоредба при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната. Според чл. 4, ал. 1 от НКС, командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с наредбата. Брутното трудово възнаграждение не може да бъде по-малко от определеното по чл. 228 от Кодекса на труда. Следователно за времето на командировка работникът или служителят получава обезщетение (командировъчни пари), което компенсира неудобствата, които той понася поради обстоятелството, че е извън мястото на работа и живеене. Командировъчните пари са за всички дни от командировката включително и почивните и празнични дни, ако са включени в периода на командировката със заповедта за командировка. За да се зачете работата им за извънреден труд, той трябва да е положен от командированите служители извън установеното работно време на предприятието, в което са командировани, да е налице съответно разпореждане на работодателя за полагането му или да е положен със знанието на работодателя и без противопоставянето му. Поради това времето през почивния ден, когато командированите са пътували до местоживеенето си, не се счита за извънреден труд.
| 02.09.2025 ID:5879
Здравейте,
назначена съм като учител по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ със срок до 14,09,2025г.
На 25,08,2025г. си счупих ръката и имам издаден болничен до 23,09,25г.
От училището желаят да ми продължат договора. Това може ли да се случи от дата 15,09,2025г., тоест да се подаде ЕТЗ в НАП за новия договор, ако в този момент съм в болничен?
Според чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. По тази причина при прекратяване на трудовото правоотношение се прекратява и ползването на отпуска при временна неработоспособност по реда на чл. 162 от КТ.
Обръщаме внимание, че преди изтичане на уговорения срок трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време (чл. 119, ал. 1 от КТ). В тази връзка няма пречка да бъде сключено допълнително споразумение преди изтичане на срока на договора докато работника или служителя ползва отпуск поради временна работоспособност или друг вид отпуск. При изменение на срока на трудовото правоотношение следва да бъде подаден и електронен трудов запис по съответния ред.ПР
| 02.09.2025 ID:5877
Здравейте,
може ли служител да работи по основен трудов договор на четири часа и да сключи допълнителен договор по чл.111 от КТ на осем часа.
Разпоредбата на чл. 111 КТ регламентира сключването на допълнителен трудов договор при друг работодател. За сключването на такъв договор няма ограничения, освен ако в трудовия договор по основното трудово правоотношение не е уговорена забрана поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси.
Работник или служител, който работи по основен трудов договор може да полага допълнителен труд при друг работодател съгласно чл. 111 КТ при спазване на изискванията за продължителността на работното време по двата договора по чл. 113 КТ. Съгласно чл. 113, ал. 6 КТ във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъсната минимална междудневна (12-часова) и седмична (48-часова) почивка, установена с кодекса.
Няма пречка при уговорена 4-часова продължителност на работното време по основното трудово правоотношение, работникът или служителят да сключи трудов договор по чл. 111 КТ за допълнителен труд при друг работодател, вкл. при уговорена 8-часова продължителност на работното време. ЛТ/
| 02.09.2025 ID:5876
Искам да назнача учител по ФВС на допълнителен трудов договор за дългосрочно заместване с пълна задължителна норма преподавателска работа.Основният му ТД е на 8 часа като треньор в спортен клуб. Съгласно КТ мога да го назнача най-много на 4 часа. Ще има ли проблем да му изплащам трудово възнаграждение, отговарящо на ЗНПР?
Разпоредбата на чл. 111 КТ регламентира сключването на допълнителен трудов договор при друг работодател. За сключването на такъв договор няма ограничения, освен ако в трудовия договор по основното трудово правоотношение не е уговорена забрана поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси.
Работник или служител, който работи по основен трудов договор може да полага допълнителен труд при друг работодател съгласно чл. 111 КТ при спазване на изискванията за продължителността на работното време по двата договора по чл. 113 КТ. Съгласно чл. 113, ал. 6 КТ във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъсната минимална междудневна (12-часова) и седмична (48-часова) почивка, установена с кодекса.
Няма пречка при уговорена 8-часова продължителност на работното време по основното трудово правоотношение, работникът или служителят да сключи трудов договор по чл. 111 КТ за допълнителен труд при друг работодател при уговорена 4-часова продължителност на работното време.
Съгласно чл. 115 КТ с трудовите договори по този раздел (т.е. и с договора по чл. 111 КТ) освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение.
Условията по чл. 66, ал. 1 КТ включват и основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Размерът на възнаграждението по договора по чл. 111 КТ се договаря между страните, като се съобразяват Правилата за работната заплата в предприятието и при спазване на други изисквания, ако такива са установени в приложимата специална нормативна уредба. В тази връзка, тъй като въпросът е свързан със заплащане на трудово възнаграждение на учител и съобразяване със задължителна норма на преподавателска работа, следва да се обърнете към Министерството на образованието и науката по компетентност. ЛТ/
| 02.09.2025 ID:5874
Задължително ли е при сключване на срочен или безсрочен трудов договор да има заповед за назначаване?
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Сключването на трудов договор, без значение срочен или безсрочен, е основание за възникване на трудовото правоотношение и не е необхидимо да бъде издадена заповед за назначаване. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 63, ал. 4 от КТ изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено.ПР
| 01.09.2025 ID:5873
Служител на МВР работи по график на 12 часови смени при сумирано отчитане на работното време. Служителят е бил на разположение и е бил извикан на работа за 12 часова смяна. За отработеното време му се заплаща извънреден труд. Времето за пътуване от мястото, където живее до местоработата е 1.30 часа и пътуването се извършва с личен транспорт. Служителят твърди, че освен 12 часа извънреден труд, трябва да му се заплатят и часовете на пътуването. Това така ли е?
Доколкото от запитването става ясно, че се касае до служител на МВР бихме искали да обърнем внимание, че съгласно чл. 187, ал. 10 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи ( Наредба № 8121з-922 от 22 юли 2022 г., обн. в ДВ, бр. 60 на ДВ, от 29.07.2022 г. ). Поради това, по поставения въпрос може да потърсите информация от МВР по компетентност. ГЕ
| 01.09.2025 ID:5869
За да се открие банкова сметка/ платежна сметка на лицата от трети държави( Узбекистан), с които е сключен трудов договор на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България се изчаква около месец ,за да им излязат личните карти с ЛНЧ.
В този период как да им се изплаща трудовото възнаграждение, тъй като за мен съществува задължението да изплащам тр.възнаграждения по платежни сметки ( имам над 100 служители).
Съгласно чл. 270, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), когато се изплаща трудово възнаграждение от работодател по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), изплащането му се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя. В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя. В тази връзка няма пречка трудовите възнаграждения да бъдат изплатени по банковите сметки на лицата извън страната.
Контролът за спазването на ЗОПБ се осъществява от Националната агенция за приходите (НАП), поради което допълнителна информация може да потърсите от тази институция по компетентност.ПР
|
|